сп. Sign Cafe | Радина РАЛЧЕВА | 08.02.2012

Честита 2012 година, уважаеми читатели на SIGNCAFE. Бъдете отговорни, "зелени", удовлетворени и щастливи!

И като за начало на годината, ще погледна в "зелената" си кристална топка, за да се опитам да Видя, онова, което ни предстои – тенденциите в областта на PR.
Радина Ралчева, собственик и управител на PR агенция "Go green Comunnications". тясно специализирана в областта на Green PR

Нека започна с диалога. PR практиката вече не може да е просто комуникация. Тя все повече ще се превръща в разговор, който трябва да бъде поддържан с уважение, мисъл, устойчивост, активност, ангажираност, смислено съдържание на посланията и на информацията, която излъчваме. Иначе няма да има кой да участва в разговора. И ще останем сами.
А, да, и участието – то ще е ключово важно в свят, който става все по-нетолерантен към инерцията. Това означава проактивност, това означава усилия за всички в PR професията. Вместо да разчитаме на реактивни действия, ще ни се наложи да се потрудим повечко, ако искаме да управляваме комуникацията и да изграждаме общности, който да ни осигуряват влияние и преимущества (leverage). Да, знам, работата в проактивен режим е много по-трудоемка и понякога изглежда като загуба на време и усилия. Прилича на изкачване, без да си сигурен, ще стигнеш ли върха. Е, новината е, че натискът е толкова силен, че вече това ще е по-добрата стратегия. Казвам стратегия, за да е ясно, че не може да очаквате резултатите бързо.
Проактивността ще е свързана и с предефинирането на разбирането ни за влиянието. Както винаги съм казвала, не мислете просто в цифри, мислете във въздействия. И, независимо дали става дума за събитие в социалните мрежи, или за репутационна работа, недейте просто да броите читатели, "харесвания", потенциални участници, а мислете за широкия обхват на това, което постигате. Иначе казано – не колко човека са казали, че ще се включат във вашата инициатива във Facebook, а колко от тях действително идват на нея, остават във вашата общност и приемат инициативата ви в живота си. Съгласете се също, че има разлика между това субектът на вашите репутационни усилия да присъства в сп. Time и на първа страница на произволно избран наш национален вестник. И тук не става дума за разликата в броя на потенциалните читатели, а за разликата в репутациите, стойността и въздействието на двете издания, както и за разликата в мащаба на последствията. В единия случай – хвърляте камъче в локва, а в другия – в езерото "Мичиган".
Влиянието, към днешна дата, не е само достъп до определен брой хора, а по-скоро е свързано с това, можете ли да ги привлечете, активирате, ангажирате, задържите, мотивирате и прочие. Ето това имам предвид под мислене във въздействия. Разбирането за влиянието днес отива отвъд академичните определения. Влиянието се "пренесе" при хората и изведнъж на всеки бе дадена възможността да сподели онова, което го вълнува. А това значи, че вече изграждаме общности около това, кои сме ние, и така преследването на влиянието се превръща в много по-персонално упражнение. Комуникацията също. Персонализацията е нещо, което не можем да игнорираме – вече не можем да си позволим да говорим както преди на групи от хора. Днес по-скоро ни се налага да говорим на отделни хора, на всеки лично. С други думи казано, бизнес моделите се променят. От познатите Business-to-Business (В2В) и Business-to-Consumer (В2С) модели се ражда новата концепция Business-to-People (В2Р). Както казва Robert Passikoff: "Стойностно ще е това, което хората кажат, че е стойностно".
От една страна, този нов бизнес модел ще изисква от нас, комуникаторите, смелост, смирение, екпериментаторство, креативност и максимална прозрачност. И понеже това е процес, който не мисля, че все още разбираме напълно, очаквам да бъде доста интересно и на принципа на пробата и грешката да достигаме до нови за индустрията ни прозрения. От друга страна, В2Р моделът ще изкара на предни позиции социалната страна отказват да гледат с безразличие в друга посока. Важната подробност е, че всички ние в PR бизнеса също трябва да си даваме сметка за въпросната взаимозависимост и трябва да намерим подходящите наративи, с които да "разкажем" тази промяна-в-действие. А това означава минимум три-посочна работа – първо – да открием начин да направим тези теми по-малко плашещи за компаниите, за да не ги приемат като заплаха, второ – да съумеем да превърнем корпоративните "зелени" политики в истории, които потребителите да искат да слушат, и трето – да постигнем реална институционална подкрепа на национално и глобално ниво, която да отразява спешността на темата. И това, съгласете се, е предизвикателство, необходимост от комуникация, която не се плъзга по повърхността, умение да намерим пресечните точки, които ще придвижат процеса напред безболезнено и на компаниите. Хората и обратната връзка, която получаваме от тях ще навигират бизнес стратегиите.
И от това следва още една тенденция -корпоративната социална отговорност. О, да, определено. Дори и тук ще има еволюция. Защото изграждането на общности, постигането на разбиране, влияние и устойчивост посредством добро корпоративно гражданство означава ние, комуникаторите, да създаваме отношения, които ще са трудни за разтрогване без последствия. Следователно – ура (!) за каузите и добрите дела – те вече ще са част от новия начин на правене на бизнес. В това число и "зелените" корпоративни политики.
Ето, за десерт оставям "зеления" PR. Ако някой си мисли, че модата му отминава, греши. Всъщност се случва нещо напълно различно, той се променя и съзрява. "Зеленият" PR, дами и господа, става mainstream. От концепция, която преди няколко години беше екзотична и биваше свързана с "tree huggers" и други "еко особняци", тенденцията е "зеленият" PR да става осезаема част от новата действителност, в която живеем устойчиво и ще го превърнат в win-win сценарий. Според David De Rothschild, еко активист, диалогът между еколозите и индустриите е ненужно изпълнен с разногласия и злословенето и от двете страни възпрепятства постигането на общ напредък по ключовите теми. А всички имаме интерес от по-добро разбиране. Това предоставя на PR професионалистите цяла нова област, в която да правят своите чудеса.
Като се замисля, този текст също е добър пример за взаимната свързаност на нещата – както виждате едното води до друго, което води до трето и т.н. Затова, да не забравя да кажа – в процеса на предизвикване на професионалните граници, тестване на нови форми и подходи, усъвършенстване, изграждане на капацитет и експертиза и изобщо -пътуване към все по-значими професионални висоти в нашия 24/7 свят, не е лошо отвреме
Започнало като леко модно увлечение, "зеленото" намира свое постоянно място сред темите и моделите на бизнеса, обществения дневен ред, корпоративните и национални политики. А сега ще ви кажа и защо, според мен, "зеленият" PR съзрява. Колко и сложни да са нещата, рано или късно опират до комуникации, защото това е начинът трудното за разбиране да стане разбираемо, "плашилото" да се превърне във функционално средство за постигане на определени цели и т.н, и т.н. Често идеята за екологичната отговорност, дори и в момента, се възприема като "анти-бизнес" идея. Мисля, че това все повече ще се променя благодарение на комуникациите. Защото е важно да стане ясно, че едното всъщност е в хармония с другото. Здравословно е за бизнеса да проумее, че противопоставянето на двете понятия е вредно, а в дългосрочен план дори контрапродуктивно. Глобалният натиск да се отчита въздействието върху природата няма да намалее, дори и без някой да размахва "призрака" на климатичните промени, защото мнозинството от хората вече съзнават, че всичко е част от общ процес и навреме всички ние, PR практиците, да слизаме от скоростното влакче и да се питаме: "Защо правя това?". Дано отговорите, които си даваме да са честни и да можем да ги кажем на глас, иначе нещо не би било наред. И като говорех за въздействия – ние владеем силата да влияем на много хора. Затова собствената ни мотивация, онова, което ни движи, е не по-малко важно от резултатите, които постигаме в комуникационния процес.
Е, хайде, спорна година, че работа ни чака. Време е за о-зеленяване. Във всеки смисъл на думата. Така че, захвърлете всичко старо и прашасало, отворете умовете и сърцата си за възможностите, предизвиквайте се, забавлявайте се, харесвайте се. Струва ми се, че това е част от способността да бъдеш добър в работата си. И, разбира се, мислете "зелено", защото "зеленото" също мисли за вас

Стр. 88 – 89

сп. Sign Cafe | 08.02.2012

След като представихме по-горе тенденциите за развитието на PR бизнеса, очертани от различни PR медии, ред е да дадем думата и на PR компаниите. Тъй като почти всичко, свързано с PR-a, започва първо в САЩ, бихме искали да ви запознаем и с гледната точка на тамошния PR бизнес, събрана в едно единствено прессъобшение, което беше разпространено публично дни преди края на 2011-та. Този нетипичен пресрелийз е изпратен от базираната в НЮ Йорк PR компания Affect и носи оригиналното заглавие: "Десетте най-вероятни сценария за PR и социалните мрежи през 2012 г.". Ето какви са и десетте посочени в него посоки в развитието на PR през 2012-та.

Залезът на и мейла и възходът на туитовете.

През 2012 г. степента, В която PR специалистите ще разчитат на традиционните имейли за комуникация с медиите, ще отстъпва все повече място на контактите посредством социалните мрежи. Влиянието на социалните мрежи В комуникацията се засилва през последните няколко години. Въпреки това степента, В която ще бъдат използвани през тази година, не е достигана никога досега. И най-интересното – съобщенията до медиите, В които има дълга и подробна информация, трябва да останат В миналото. Сега Всичко, с което ще разполагат PR специалистите, е 140 символа, В рамките на които да направят така, че медиите да заобичат Вашия бранд.

Google+ бизнес = успех.

През 2012 г. бизнесът ще осъзнае и оцени възможностите на Google+ като стратегическа бизнес платформа за комуникация с публиките, и то не без основание. 50-те милиона потребители никак не са за изпускане, защото превръщат тази социална мрежа буквално в "златна мина", която предлага изключителни възможности както за връзка с клиентите и потребителите, така и за бизнес развитие.

Социалните мрежи стават стратегическо оръжие.

През 2011 г. бизнесът инвестира огромен ресурс в това да усвоява своевременно всяка новост, свързана със социалните мрежи. През тази година очакванията са свързани с това, все повече марки да излязат отвъд конкретиката и функционалността им и да започнат да гледат на тях като на стратегически инструмент за маркетинг. Убедени сме, че представителите на бизнеса ще концентрират все повече усилия в постигане на по-голям ROI, отколкото в това да разучават най-новите социални мрежи.

Измерването е абсолютно задължително.

Въпреки че определено през предишната година се появиха някои индикации за подобряване на икономическите показатели, мениджърите продължават да гласуват затегнати бюджети. За да оптимизират усилията в тези съкратени финансови граници, PR специалистите задължително ще трябва да измерват още по-прецизно работата си през 2012 г. Затова през тази година измерването ще премине далеч отвъд броя на публикациите и ще наложи разработване на нови варианти за ефективност. Надяваме се, че точно тази ще е годината, в която най-после ще бъдат възприети единни световни метрики за стандартизиране на ефективността от PR-a!

Кризата ще продължи.

И тук изобщо не говорим за финансовата криза. През последните няколко месеца станахме свидетели на това, как слабото познаване на социалните мрежи има отрицателно въздействие върху имиджа на различни малки и големи марки. Е, през 2012-та кризите в социалните мрежи ще продължават да се развиват "бързо и яростно". В тази връзка все повече ще се налага обособяване на тесни специалисти по кризисни комуникации конкретно в Digital PR.

Марките ще станат автори на съдържание.

Едно от нещата, с които ще запомним 2012 г., ще е това, че бизнесът ще се превърне в активен участник в много нови макродиалози. Дали това ще се случи посредством корпоративните блогове, или корпоративен eNewsletter, ще е без разлика. Бизнесът ще се фокусира върху генериране на авторско съдържание и развитие на собствени комуникационни канали. Подобен ход ще измести в голяма степен вниманието от традиционните медии и ще насочи ресурсите към максимално използване на възможностите за директен контакт с публиките.

Мениджърите ще станат журналисти.

Първата крачка в тази посока беше направена, когато екипът на сп. Forbes насърчи различни мениджъри да започнат активно да разработват собствени рубрики и да водят колонки. Това явление демонстрира началото на тенденция, при която традиционните медии все повече ще разчитат на различни специалисти и мениджъри като автори на качествено съдържание. Тази нова стъпка ще бъде изключително полезна за развитието на персоналните и корпоративни имиджи и в същото време е win-win в отношенията с медиите.

Малкото е новото голямо.

Със сигурност всички сме го преживели – няма клиент, който да не иска неговата новина да е поместена на първа страница на най-продавания всекидневник. През 2012 г. обаче все по-често ще бъдем свидетели на това, как марките ще се концентрират върху качеството на изданията и таргетираните канали, отколкото да гонят участия в праймтайм с разнородна аудитория, която на практика не е толкова ефективна, колкото изглежда.

Ще си плащаме за присъствие в социалните мрежи.

През 2012 г. рекламата ще навлиза все no-дълбоко в социалните мрежи, в които "гласът на народа" ще се чува все по-рядко. Традиционното съдържание, генерирано от всички участници, постепенно ще бъде изместено от платените съобщения. Беше въпрос на време подобно нещо да се случи и през 2012 г., за добро или лошо – това време ще настъпи, твърдят специалистите.

Скандалите, сексът и клюките ще продължават да продават.

Истината е, че някои неща никога няма да се променят. В ерата,в която всичко се купува само с един клик на мишката, сексът ще продължава да продава. Както и скандалите, и известните лица. Журналистите ще продължат още no-ожесточено да търсят "най-продаваемия" ъгъл за поднасяне на историите си, затова много внимавайте колко точно е обучен вашият говорител, преди да го изправите срещу медиите.

Стр. 80,81

сп. Sign Cafe | 08.02.2012

"Ако можем да погледнем в кристалната топка на PR бизнеса, ето какво ще видим за предстоящата 2012 г. …" гласят първите редове на един от най-споделяните текстове, свързани с развитието на PR бизнеса през 2012 $., в специализираните американски блогове по комуникации. Автор на тенденциите е Джил Рудавски, собственик на блога www.groundfloormedia.com. Ето как звучат предлаганите от него тенденции в контекста на българската медийна действителност.

Новинарските медии ще продължат ожесточената борба помежду си.

Свидетели сме на това, как целите екипи на новинарски медии – и традиционни, и онлайн, доста често преминават от една медия в друга. Пример от последните седмици е съставът на новия вестник "Преса". Тази тенденция ще се запази трайна и през идната година, когато на пазара предстои да се появят нови онлайн и печатни издания. Раждането на нови медии несъмнено ще се отрази и върху изискванията, които редакторите им ще отправят към PR съдържанието. Връзката е проста – колкото по-о>кесточена е битката по реповете, толкова повече качествено съдържание ще трябва да се предлага в тях. И … като главен "заподозрян" в генерирането на такова, разбира се, ще бъдат родните PR специалисти.

Социалните мрежи ще продължат да променят PR техниките.

Тази тенденция определено няма да изненада никого, защото това е едно от най-устойчивите явления в световния PR вече няколко години. Такова ще бъде и през 2012 г.. Положителните страни от влиянието на социалните мрежи върху класическите PR техники ще останат непроменени – каквито ги познаваме и сега. Отрицателните обаче ще са свързани предимно със завишената необходимост от подобряване на онлайн комуникациите в условия на криза. Лошите новини се разпространяват лавинообразно в социалните мрежи и това е особеност, която по никакъв начин не бива да се подценява от нито един PR специалист в България.
Дебатът за платените и спечелени публикации ще се вихри с пълна сила.
Колкото повече канали за комуникация ни предоставя развитието на технологиите, толкова повече въпросът за платените публикации и тяхното значение в сравнение със спечелените такива излиза на преден план. Според общата тенденция, двете ще продължат да съществуват успоредно. Качественият PR обаче все повече ще се нуждае и от платени публикации, но само такива няма да са достатъчни за постигане на максимална ефективност.

Ролята на PR-а ще продължи да нараства.

Общественото мнение по отношение на ролята и значението на "връзките с обществеността" ще продължи положителната си тенденция. Клиентите все повече ще оценяват значението на PR техниките за техния бизнес и ще бъдат все по активни в желанието си да плащат, за да получат качествена комуникационна услуга. Все по-добрата комуникация между бизнеса и клиентите, реализирана посредством различни PR техники, ще затвърди позициите на PR специалистите в очите на лидерите на мнение.
PR ще продължи да е най-модерната професия в комуникационно и технологично отношение.
Както неведнъж сме писали и в SIGNCAFE, технологиите и PR-ът са неразривно свързани. При положение, че вторите продължат да предоставят нови комуникационни форми, от PR специалистите ще зависи в каква степен ще ги напълнят с качествено и ефективно съдържание.

Личните срещи и истинските истории предопределят успеха от PR

Въпреки кризата и всеобщата финансова стагнация, PR бизнесът у нас расте и нивото му се подобрява все повече и повече през всяка изминала година. Независимо че е много трудно да си поемем дъх в ежедневния поток туитове и публикации, които ни заливат в социалните мрежи, през 2011-та PR специалисте в голяма степен успяха да разкажат собствените си истории в и чрез новите медийни канали, а ние – на страниците на SIGNCAFE всеки месец представихме най-интересните от тях. Към момента летвата определено е доста висока, а в следващите 12 месеца очакванията са свързани с поставянето й още no-нагоре. Социалната активност и новинарската чувствителност се превръщат в задължително условие за българските специалисти. Няколко други задължителни умения за модерните PR професионалисти, които ще се наложат в резултат на бъдещото развитие на целия бизнес, предлагат и авторите на едно от най-реномираните онлайн издания prdaily.com.
PR специалистите все по-често ще използват нови техники, различни от класическите пресконференция и прессъобщение.
В края на ноември Forbes отбеляза ръст на печалбите в световния PR бизнес. За съжаление, подобни изследвания към момента не се правят на родния пазар, но определено би ни се искало тази тенденция да се окаже вярна и за България. Независимо от общото ниво на бизнес-развитие, успешният съвременен PR специалист определено трябва да притежава доста широк набор от качества и умения. Далеч назад във времето остават дните, в които създаването на прессъобщение беше достатъчен мотив за медиите да напишат вдъхновен материал за дадена марка. В момента PR специалистите трябва да са еднакво добри както по отношение на формата, така и на съдържанието.

Телефонните разговори отново връщат значението си

През последните няколко години, PR специалистите определено избираха да седнат и да напишат своето съобщение до даден журналист и да му го изпратят чрез Facebook, Twitter или имейл, вместо да му се обадят лично по телефона. Въпреки изключителното значение на социалните мрежи през тази година, за да се реализират истински професионални взаимоотношения с представителите на медиите, ще е необходим личен контакт – по телефона. Изследвания показват, че PR специалистите, които вдигат слушалката по-често, получават по-добро медийно покритие.

Хаосът в социалната комуникация става все по-фокусиран

Най-често клиентите отказват да поддържат профил в социалните мрежи с мотива, че аудиторията в тях е разнородна и трудно могат да "угодят" на всички. Вторият най-често изтъкван довод се състои в липсата на сигурност в собственото съдържание. Голяма част от PR специалистите вече намират свои собствени начини да фокусират посланията си като ги насочат към тясно сегментирана аудитория. В допълнение към това, повечето социални мрежи вече предлагат приложения за систематизиране и класификация на аудиториите като ги групират по теми или активност на споделяне. В тази връзка, модерните PR специалисти ще трябва да познават още по-добре възможностите на социалните мрежи, като се опитат да отидат доста по-далеч отвъд публикациите, снимките, видеата, мъдрите мисли или поздравления за "добро утро" от корпоративния профил.

Новините, свързани с нови продукти, остават на заден план

След като преживяхме определен "технологичен бум" в последните няколко години, всички ние, в ролята си на потребители, като че ли позагубихме интерес от това, какво най-ново е излязло точно днес на пазара. Всеки вече започва да следи само онази марка или продуктова линия, от която пряко се интересува. В тази връзка, PR специалистите, които работят в конкретна продуктова сфера, ако нямат за представяне на пазара продукт, който буквално "ще промени света", е добре да се фокусират към изграждане на трайни взаимоотношения с определен, тесен кръг от журналисти и блогъри, които се интересуват от тенденциите. Те ще пишат по-дълго време за съответния продукт, както и ще са заинтересовани от истински подробни истории, свързани с него.

Корпоративната прозрачност ще бъде над всичко

През 2012 г. ще се върнем към основите на PR-a и първичните му теоретични обосновки. Прозрачността в комуникацията между компанията и нейните публики ще се издигне на преден план – повече от всякога, най-вече заради доминиращата роля на социалните мрежи. Вече разговорът не е еднопосочен и аудиториите имат конкретни изисквания към качеството му. Честността се обособява като една от най-очарователните страни на социалните мрежи и PR специалистите трябва задължително не само да се съобразяват, но и да се възползват от това

Стр. 78,79

сп. Sign Cafe | 08.02.2012

И ОТНОВО: Digital, no- Digital, най-Digital

От всички тенденции и прогнози, изложени дотук, без никакво колебание можем да заключим – през новата година дигиталният PR ще продължи да тържествува на сцената на масовите комуникации. В тази връзка, какво очакват онлайн специалистите по комуникации, се оказва проблем, който пряко касае всеки модерен PR специалист. Качеството и количеството на социалните медии, степента, в която ще се модифицират те, и посоката, в която очакваме най-осезаемото им развитие, се превръщат във въпроси, които не можем да си позволим да пропуснем с лека ръка. Разбира се, динамиката, в която се развиват онлайн медиите, поставя под съмнение всяка категорична прогноза. Все пак, няколко са основните направления, в които е повече от препоръчително да бъдем нащрек:
Поддържане на тясна връзка с всички публики. По време на годишната конференция на PRSA от 2011 г., различни специалисти, които взеха участие 6 нея, изразиха предположение, че това, което трябва да се внедри като трайна практика в PR бизнеса, е да се поддържат активни взаимоотношения с всички публики на марката в рамките на социалните мрежи -от служителите, клиентите, инфлуенсърите до бизнес партньорите. Тази препоръка ше се превърне в устойчива тенденция, особено ако навлезе практиката за съотнасяне на разпознаваемостта на бранда към ефективността от комуникацията.
Предстояща конвергенция между социалните мрежи и телевизиите. В момента социалните мрежи позволяват интерактивност в сайтовете за телевизионна програма, така че, след като си проверите какво се дава по телевизията, можете да се включите в диалог с фенове по целия свят, които гледат едно и също предаване по едно и също време. Тази социална платформа е възможна и за кино, и за музика. Нещо повече – мълвата за съществуващия проект на Стив Джобс – iTV вече се потвърди и през 2012 г. очакваме и официалното представяне на проекта.
Тотална интеграция на подходите и каналите. През следващата година интеграцията ще бъде по-осезаема от всякога. Днес използваме мобилни телефони, социални мрежи, маркетинг, PR, реклама, директна поща, имейл, като ги разглеждаме и използваме поотделно. През 2012 г. обаче, повечето от каналите и техниките за комуникация ще се итегрират, защото практически всички те работят заедно, а занапред това ще бъде все no-осъзнато явление.
Измерване на ефективност 8 социалните мрежи. Ако все още не измервате вашата ефективност от онлайн кампаниите си в реални пари, може да се окажете вън от играта през 2012 г. Със сигурност специалистите по комуникации ще трябва да понаучат малко повече за счетоводството или икономиката, но процесът е необратим.
Нови социални мрежи. Независимо че изобщо нямаме нужда от нови социални мрежи, има доста платформи, които ще бъдат доразвити през тази година, за да се появят в пълния си блясък във виртуалното пространство. Подобна любопитна платформа е Pinterest.
Имейл маркетинг. Около 107 трилиона са изпратените имейли през 2010 г.- факт, който ще предопределя бъдещото поведение на специалистите по комуникации. В тази връзка, използването на имейла ще става все no-осъзнато и по-активно. И естествено – всеки има имейл, докато не всеки живее в социалните мрежи.

Стр. 85

сп. Sign Cafe | Кремена ГЕОРГИЕВА | 08.02.2012

Всички материали, които изчетох през последния месец, свързани с анализи за 2011 г. и PR прогнози за 2012 г., са категорични: "Беше една страхотна година за PR-a". И още как! Сигурна съм, че за повечето български PR специалисти, 2011-та ще си остане година изпълнена с всичко – и с трудности, и със свити бюджети, и с нови предизвикателства, и с нови признания и награди. Защото през 2011 г. просто имаше всичко. Имаше, разбира се, и прогнози, които така и не се сбъднаха (за тях подробно ще стане дума няколко страници по-нататък в броя). И след като преживяхме заедно месеца, изпълнен с най-много партита, най-много работа и най-много ентусиазъм, вдигнахме наздравица с шампанско и затаихме дъх, докато отброявахме последните десет от старата година, някак си естествено идва ред да намалим темпото и да се замислим какво ни чака в следващите 365/24/7. И да помечтаем, разбира се.
На следващите страници ще имате възможността да се запознаете с различни прогнози – някои ще приемете, други – не. Ако обаче трябва да изведем трите най-вероятни тенденции за бъдещето, без никакви колебания, можем да ги обобщим така: дигитален, социален и много личен.

Такъв очакваме да е тазгодишният PR.

ДИГИТАЛНИЯТ PR ще продължава да диктува тенденции. Значението му през последните години неизменно нараства. Дигитално, дигитално и пак – дигитално. Различното тази година ще бъде свързано със съдържанието. И докато в предишните години акцентът беше в овладяване, опознаване и осъзнаване на значението и функциите на различните онлайн комуникационни канали, то през тази година той категорично е свързан със съдържанието. Опаковките са изключително важна част от нашия бизнес, но те далеч не са достатъчни. Ако една идея е лоша или недостатъчно добра, то и най-красивото или най-скъпо Facebook приложение няма да я направи ефективна. В тази връзка специалистите призовават да се замислим за всички онези онлайн профили, блогове или сайтове, които сме направили някога – назад във времето, основно водени от изследователски подбуди, а после, улисани от всекидневните си задължения – сме оставили на заден план. Апелират да освежим собственото си онлайн присъствие, като се концентрираме в 2-3 канала, които да развием в истински корпоративни собствени медии. Апелират и да обърнем внимание на Twitter. В България тази социална мрежа има сравнително малък брой потребители, особено в сравнение с Facebook, но пък онези, които поддържат профили там, са истинските онлайн лидери на мнение. Повечето от тях са напористи, методични и с упоритост развиват собствени блогове, които се четат от мнозина, което пък се свързва директно с концепциите за "потребители-клиенти-инфлуенсъри-просуматори" (представена подробно в брой 11/2011 на сп. SIGNCAFE). Нещо повече – професионалното овладяване на възможностите за дигитален PR повелява през 2012 г. да си подарим поне един специализиран курс по дигитален PR и поне един абонамент за специализирано PR издание. Концепцията за Lifelong education се свързва с непрекъснато усъвършенстване на собствените умения, което не винаги означава само и единствено Google-допитвания, факт!

СОЦИАЛНИЯТ PR ще продължава да печели най-много медийно внимание. И тук не говорим за социалните мрежи и присъствието в тях. Говорим за корпоративна социална отговорност, която ще се запази като трайна бизнес тенденция за всяка марка, която има претенции и желание за изграждане и развиване на висока корпоративна репутация. Защото именно стратегическата визия за развитието на бранда, както и поставянето на високи репутационни цели, ще се окажат изключително важни през тази година. Когато бюджетите са затегнати, пищните кампании остават на заден план, това естествено поставя специалистите no PR в контекст, при който PR-ът наподобява игра на шах-мат. Всеки ход трябва да е премерен, прозрачен, точен и категоричен. Без възможности за връщане назад и преиграване наново. Едно малко "разсейване" в социалните мрежи, може да означава мат на бизнеса, но и всяка възможност за добра социално отговорна позиция може да доведе до шах и мат в наша полза. Или ако трябва да се обобщи – успешната PR политика през тази година ще се свързва със стратегическо планиране, изградено върху абсолютна прозрачност, проведено по правилата на макродиалога, в който всеки един от нас ежеминутно участва, а в основата му са залегнали социално отговорни действия. И тук далеч не говорим единствено за поместване на "зелен" слоган под името и координатите, с които подписваме имейлите си.

Успешният PR през 2012 г. ще е МНОГО ЛИЧЕН

Подобно на бумеранг, след преживените няколко години на известно отчуждяване между PR специалистите и представителите на медиите, през новата година всички, които искаме да продължаваме да се реализираме успешно в своята професия, ще трябва да се върнем към изначалното в комуникацията – към нейния, преди Всичко, субективен и много човешки характер. Дори и за някои от Вас това да звучи прекалено романтично сега, то въпрос на време е да намерите своя приемлива интерпретация на предстоящите нови изисквания на комуникационния дискурс. Свръхинформираността на журналистите, както и привидно лесният достъп до тях, постепенно започват да налагат нови стандарти в комуникацията. Личните срещи отново ще станат изключително важни, личните разговори по телефона, лично изписаните на ръка покани и личните съобщения до конкретни журналисти, в които ще бъде изпращано автентично съдържание, отново ще се превърнат в "задължително условие" за ефективната PR комуникация. Мейлингите "до всички медии" ще стават все по-неефективни, а пресклипингите, в които едно и също послание е мултиплицирано по метода "сору-paste" при всички, които са ни отразили, все повече ще се налага като признак на слаб професионализъм и дори лош вкус.
Накратко – през 2012 г.със сигурност ни очакват много PR промени. Очакват ни още много PR събития и, надяваме се – поне два пъти повече международни PR награди в сравнение с 2011 г. Очакват ни още много нови истории и още много нови клиенти – особено, ако имаме предвид една от тенденциите за 2012 г., според която PR-ът през тази година ще си отвоюва много нови позиции в представите на клиентите, които от своя страна ще оценяват във все по-голяма степен силата и значението на тази комуникативна технология.
Някои от най-провокативните прогнози за това, какво още предстои да преживеем в контекста на модерния PR в годината на дракона, не пропускайте да прочетете на следващите страници на SIGNCAFE.

Стр. 76,77

сп. Sign Cafe | 08.02.2012

Platinum PR Awards, класацията на един от най-големите американски сайтове за PR – PR News, откри ежегодната си кампания за набиране на международни кандидатури. Крайният срок за подаване на ентрита е 11 май 2012 г., а победителите ще бъдат обявени на официална церемония на 5 октомври. Над 40 са категориите, в които всеки PR специалист, екип или компания, могат да премерят сили. Цената за кандидатстване е $300 на кампания. Допълнителна информация за наградите и категориите, както и апликационната форма, можете да намерите на www.prnewsonline.com/platinum/ До момента няма българска кампания, отличена на този изключително престижен и наложил се в годините като традиционен конкурс.

Стр. 75

в. Уикенд | Ива ДИМИТРОВА | 10.02.2012

Викаха ме в прокуратурата да давам показания заради кражбите на Тошко Добрев, казва журналистът 

Аз съм един неуспял емигрант, въздъхва Георги Тошев в края на срещата ни. Разговаряме в офиса му в стара, добре ремонтирана къща на столичната улица "Шипка". В редакцията на списание "Макс", на което е главен редактор, вечният пътник разкрива и провалите, и успехите си. Общото между тях е значимостта им, усмихва се Тошев. За своите 42 години, половината от които са преминали в посвещение на журналистическата професия, се е убедил в едно – всичко е урок.
"Имал съм много неуспехи. Като млад трудно се примирявах с провалите си, днес ги приемам като повод за размисъл. Само човек, който може да започне живота си отначало, има бъдеще", цитира журналистът йога учителя си Пракаш.
Индийското учение го "връща" в реалността. С него успява да преодолее стреса и да свикне с измамните цели, които другите преследват. Определя ги като "изгубени", които парите и властта са деформирали до неузнаваемост. Доволен е с това, което има, и е радостен, че не се е превърнал в материалист. Заслугата е негова и на Пракаш, под чието ръководство от 5 години практикува йога.
Тошев не се страхува нито от провалите, нито от риска. Никога не му е липсвал кураж да започне живота си отначало. Правел го е неведнъж. Например, когато трябвало да се завърне в България заради болест на баща си. Бил в Ню Йорк, където специализирал журналистика. Заминал, след като завършил българска филология в Софийския университет.
Решил да търси щастието си в САЩ но от пътя му го отклонила коварната болест рак, от която се разболял баща му.
"Трябваше да избирам. Нямах пари за билет, а не можех да не се простя с баща си. Върнах се. Аз съм един неуспял емигрант, който направи "Другата България", споделя Тошев.
Днес избягва думата "емигрант". Смята, че всеки е свободен да избира къде, как и с кого да живее. Пресметнал, че покрай реализирането на .Другата България" и "Непознатите" е посетил 186 държави. Не се отказва от целите си, дори ако трябва да спи на пейка в парк в някоя чужда страна или да пътува на стоп. Такова е било началото на "Другата България". Ентусиазмът, с който прави предаването, по-късно бил попарен. Георги Тошев с ужас научил, че "Другата България" е било удобен параван за въртене на мръсни сделки.
"Спрях го, защото разбрах, че чрез нашето прекрасно предаване Тошко Добрев пере пари на "Софийски имоти". Извикаха ме в прокуратурата да давам показания. Благодарен съм, че съм получил шанс да правя този проект. Но когато съм се съгласявал, никой не ме е предупредил, че ще бъда замесен в нещо подобно – толкова нечистоплътно и мръсно", казва Тошев. Оказва се, че от общинската фирма "Софийски имоти" се изписват милиони левове към продукцията. В действителност "Другата България" харчи далеч по-малко. Останалите пари са крадени от чевръстия общинар.
В онзи момент понася укори, за които не крие, че преживява тежко. Чувал е, че е син и на медийния бос Тошо Тошев, и на Тошко Добрев и куп други щуротии. Преживявал го е и преди.
Например, когато напуска "24 часа". Причината е неразбирателството му с тогавашния редактор Валери Найденов. След години съвместна работа пътищата им се разделят. "Бил съм уволнен, скаран с Валери. Не е вярно. Днес той, моят учител, е автор в списанието, на което съм главен редактор", споделя Тошев.
Покрай петгодишната си работа в Би Би Си се убедил, че се чувства добре в ролята си на посредник. Успешно я изпълнява в "Непознатите", което се излъчва по Би Ти Ви. Казва, че добрият журналист се изгубва в събеседника си. Телевизионното му присъствие се изчерпва до гласа зад камера. Това не му гарантира медиен комфорт и често прочита злостни слухове за себе си. Един от тях е, че е горд собственик на безплатно общинско жилище. Оборва го. Живее в 50 квадрата в София, за които изплащал кредит. Правил опит да изтегли друг, за да си купи по-голям апартамент. Не го одобрили, доходът му бил недостатъчен.
Това не го озлобява, нито натъжава. Негов дом може да бъде всеки хотел. Усеща уют там, където се чувства необходим. Трудно е за проумяване, както и фактът, че живее на хиляда и няколко километра от семейството си. Обикаля света, снимайки документалната поредица "Непознатите", и при всеки удобен случай спира в Париж. Там живеят 7-годишната му дъщеря Ан и майка й Милена.
"Веднъж споделих с йога учителя ми Пракаш страха си, че един ден детето ми ще ме обвини, че съм й липсвал в най-важните години. Отвърна ми да се науча да я гледам. Правя го. Има родители, които са с децата си от сутрин до вечер, а не ги виждат. Погълнати са от ежедневните си задължения и проблеми", споделя Тошев. Допълва и изводите, до които е стигнал от внимателното вглеждане в дъщеря си. Тя прилича на майка си – по характер и външност. От него Ан е наследила любопитството. За жена си Милена казва, че тя се чувства добре, защото има възможност да практикува професията си. Опитала да го направи в България, но без успех.
"С Милена се познаваме повече от 17 години. Бяхме се разделили, защото учеше във франция. Нашето дете се случи в период, в който бяхме заедно дълго време. Милена е лекар и работи в голяма болница в Париж. Уважавам амбицията й да бъде добра в професията си, а не да остане тук и да се примири с всеобщата посредственост. Направих опит да живея във франция, но нямаше какво да работя. Това, което хипотетично ми се предлагаше, беше в сферата на обслужването. Не че е драма да съм сервитьор или продавач в бутик, но все пак съм имал своите журналистически стремежи години наред. Сложно и жестоко е за човек на определена възраст да изпита неудовлетворение. Нали си представяш, ако единият родител се чувства така, как това щеше да смаже нашето дете
То попива тъгата и неудовлетворението на родителите си. Затова избрах да живея отделно от тях и да се развивам в професията си. С Милена сме равностойни. Важно е, че детето вижда и двама ни еднакво дейни", споделя Георги Тошев.
Влага енергията си в стремеж да бъде добър баща и в старание да прави това, което обича. Смята, че всеки епизод от "Непознатите" ще остане във времето, филмите му са ценни, защото разкриват неизвестни черти от характерите на великите. Никой не си дава сметка за трудностите, през които преминавам, казва Тошев. Колеги от чуждестранни медии, с които контактува, се учудвали от таланта му да убеждава. Никак не е лесно, признава журналистът.
"Ако знаеш как, никой няма да ти откаже. Като млад бях нетърпелив. С времето се научих да чакам. За интервюто с Наум Шопов съм чакал 14 години, за Фрида от АББА – 30 години, за фотографа Ани Лейбовиц – 6 години", казва Тошев и допълва, че най-трудният въпрос, който е задавал, е бил към италианския певец Ал Бано. Осмелил се да го попита за дъщеря му "Сигурен ли си, че тя е мъртва? Може да не ми отговаряш. Извинявай", казал Георги Тошев, когато срещнал мълчанието му. В момента, в който се отказал от отговора, го получил. Ал Бано просълзен споделил, че е видял с очите си тялото на дъщеря си. Разкрил и по какви детайли я е познал. Уви, жена му Ромина Пауър в онези години отказала да повярва, че това е детето им. Ал Бано не успял да я убеди, че няма заговор – детето им не е живо. Това ги разделило завинаги.
"Непознатите" е ежедневна битка, но си заслужава, казва авторът. Изисква отдаване, неуморна работа и инат. Логично е предположението, че Георги Тошев е амбициозен. "Напротив, много съм мързелив. Ако животът ми не се случи така, че да нямам друг изход, сигурно щях да бъда алкохолик", оборва първоначалното впечатление той. Подчертава, че не се шегува. Когато баща му си отива, му се наложило да се справя сам. Не можел да пренебрегне ангажиментите към майка си, към дъщеря си и семейството на сестра си.
"Животът ни е даден, за да се справяме, а не да хленчим. От Цветана Манева съм го научил. Дава ти се веднъж шанс да направиш нещо, което ти е важно, и не мога да го пропусна", разяснява журналистът. Манева е от личностите, които са оказали огромно влияние върху него. Другата е Невена Коканова. С нея се запознал, когато работел в славния период на "24 часа", преди вестникът да залинее. Видели се за интервю, което продължило години. Сприятелили се и често се срещали. Когато актрисата се разболява от рак, се променила драстично. Болестта я направила не тъжна, а дейна. В последните си години усещала, че времето й е ограничено, и се стараела да се наслаждава на всичко което правела. Усамотявала се, но не била самотна.
"Има незаменими хора и Невена е от тях, родили се по тези ширини в България. Незаменима не само в киното, като личност. Невена беше изключителна. Можеше да бъде аристократка дори на олющена дървена пейка с пластмасова чаша кафе и евтина цигара в ръката си. През 90-те години- нямаше парите, които актриса като нея заслужава, но трудно можеше да я почерпиш. Беше горда и самостоятелна жена. От нея съм се научил на вкус не само в изкуството, но и в живота. Казвала ми е, че и пет лева да имаш, важно е как ще ги похарчиш", спомня си Георги Тошев.
Когато правел филм за нея, се срещнал със сръбския актьор Раде Маркович. С него Невена си партнира в "Крадецът на праскови". За тайната им любов се говори и до днес. Маркович я чакал, но Невена не се развела със съпруга си. Тошев споделя, че при срещата си с Раде Маркович се убедил, че той все още обича великата актриса.
"Не каква жена, а каква личност трябва да си, за да те обичат 45 години?! Невена е човек, който толкова много е обичал, и затова е толкова обичана. Тя беше купонджийка, понякога затворена, обърната към себе си. Беше много духовен човек. Имаше вяра и често ходеше до манастира в Кремиковци. Голям урок и подарък ми е Невена. Приятелството ми с нея бе привилегия", завършва журналистът.

Стр. 22-23 

в. Дума, ТВ приложение | 10.02.2012

НОВОТО ЛИЦЕ НА СПОРТНИТЕ НОВИНИ НА БИЗНЕС ТЕЛЕВИЗИЯТА BULGARIA ON AIR се казва Николета Маданска. Любовта й към спорта е вродена, а от близо 7 години тя е избрала спортната журналистика и за своя професия. Водила е предавания no RING.BG, PRO.BG, за кратко е работила в редакцията на bTV. Николета е възпитаничка на Италианския лицей в Горна баня и дипломирана политоложка в СУ "Св. Климент Охридски". Това лято ще се дипломира и като магистър "Електронни медии" във факултета по журналистика в СУ.

Стр. 3

PRактики, Информационно издание на БДВО, Брой 44 I 6.02.2012

Kремена Георгиева е PR консултант със сериозен опит кaкто в PR, така и в медиите. Към момента е и редактор на PR раздела в единственoто българско издание за PR, реклама и маркетинг – SIGNCAFE. Автор е на поредица научни и научно-популярни статии, посветени на връзката между PR, реторика и медии, както и на едноименна авторска книга „PR. Реторика. Медии”. Има специализация в Амстердамския университет по „Реторическа аргументация”, а в следващите месеци й предстои защита на докторат в СУ, свързан с ефективната комуникация между PR специалисти и медии. Лектор е на множество обучения и семинари, както в България, така и в чужбина. Автор е на блога www.KremenaGeorgieva.com.

Г-жо Георгиева, с какво PR професията Ви спечели и кое е най-ценното, което откривате в нея?

Предвид динамичността на самата професия, както и на естеството на моята конкретна работа, почти всекидневно намирам нови неща, свързани с PR. Разбира се – не всички мои открития ме изпълват с възторг и позитивизъм, но определено доста често се случва конкретна кампания истински да ме вдъхнови. За съжаление, към момента вдъхновяващите кампании идват повече от международните фестивали, но дълбоко вярвам, че е въпрос на много малко време когато и у нас ще ставаме често свидетели на изключително креативни и като че ли изпълнени „на един дъх” PR концепции.

Всекидневното общуване с различни хора предизвикателство ли е и какво носи в по-голяма степен – удовлетворение или умора?

PR професията е нещо изключително интересно. Всекидневно се убеждавам, че тя спокойно може да се нареди до останалите изкуства, независимо, че доста хора все още като че ли не я дооценяват подобаващо. Убедена съм, че да си PR специалист е призвание, на което не бива да се слагат рамки – нито концептуални, нито свързани с работно време. В тази връзка обаче PR специалистите определено имат нужда от вдъхновение, което означава, че модерният такъв трябва много добре да умее да балансира между работа-за-другите и работа-върху-себе си – или с други думи – почивка. В последните няколко години, из PR офисите се ширят неписани закони, свързани с ултра-работохолизъм и почти денонощна свръхкомуникация. В отговор на това бих добавила категорично, че няма нищо по-непродуктивно от изморения или дори – изхабения PR специалист. В тази връзка и в отговор на Вашия въпрос, бих казала, че всекидневното общуване с различни хора ми носи изключително голямо обогатяване, но винаги, когато мога, не пропускам да се отделя от този ритъм и да презаредя батериите.

Според Вас кои качества отличават добрия PR практик от псевдоспециалиста?

Подходът към PR професията и зарядът, с който се работи. Не мога да приема за нормално, че истинският PR професионалист би могъл да се възприема като чиновник. Той трябва да бъде артист, донякъде и ексцентричен, и безкрайно любопитен. Освен това не бива да спира да чете. На голяма част от съвременните PR специалисти, по мое скромно мнение, им липсва четене.
Практиката и ежедневието, разбира се, страшно много обогатяват, но знанията, впечатленията и идеите, които се генерират при четене и на специализирана, и на художествена литература – нямат равни. Неслучайно световните блогове за PR непрекъснато публикуват статии, посветени на темата „най-вдъхновяващите книги, от които можем да потърсим вдъхновение”.

Какви са предимствата и недостатъците на малкия пазар, какъвто е PR пазарът в България?

Размерите на пазара могат да послужат единствено и само за оправдание на хора, които си търсят такова. В тази връзка, малкият пазар е като кризата – повишава и конкуренцията, и старанието. Борбата за големите клиенти е изключително трудна, но това по-скоро мотивира малките агенции. Доказателство за това бяха и последните наградени кампании на „PR ПРИЗ” 2011.

През 2009 г. издадохте книгата “PR. Реторика. Медии.”. Какви бяха целите, които си поставихте в началото на този Ваш проект, и удовлетворена ли сте от крайния резултат?

Дори и нескромно да звучи, този мой проект премина многократно целите, за които беше създаден. Процесът на писането и реализирането на тази книга беше изключително интересен за мен и мисля, че в голяма степен именно той предупредели хода на последвалото ми кариерно развитие. Най-ценното обаче за мен беше това, че книгата събуди у мен изследователска страст, която и до днес одухотворява по интересен начин отношението, което имам към всичко, свързано с PR.

От скоро създадохте и поддържате собствен блог. По какъв начин блогърстването допълва работата на PR специалиста?

Интересът ми към блогърстването, според мен, е естествен етап в моето лично развитие. Все още съм съвсем начинаеща в блогосферата, но пък подхождам към нея с изключително любопитство и всеки ден откривам много нови възможности, които тази форма предоставя. Прави ми силно впечатление, че у нас няма силно развит блог единствено и само за PR. Вярвам обаче, че е въпрос на време тази ниша да бъде запълнена, тъй като това би бил и естественият резултат на процеси, които протичат в световен мащаб. В тази връзка, не бих имала нищо против да разглеждаме моя блог като една малка крачка в тази посока!

Работите като PR редактор в списание SIGNGAFE – може би най-значимото издание у нас за реклама, PR и криейтив. От къде черпите вдъхновение в работата си и смятате ли, че има достатъчно качествени кадри на родния пазар, чиято работа си заслужава да бъде представена?

На страниците на SIGNCAFE преобладават чуждестранните кампании. Основният мотив за това е идеята списанието не само да прави месечен обзор на родните достижения, а да представя най-новите световни тенденции чрез мнения на експерти и селекция от впечатляващи (на световно ниво) PR кампании. Така по един уникален за българския периодичен печат начин списанието предоставя най-качественото от световната PR, рекламна и маркетинг сцени, като спестява време на читателите си сами да търсят и селектират най-важната за професията
информация, която да ги поддържа винаги добре осведомени и, разбира се, вдъхновени да измислят още по-добри и по-ефективни собствени
кампании.

Списание SIGNCAFE е медиен партньор наградите на БДВО PR Приз и на PR Фестивала. Смятате ли, че наградите допринасят за развитието на PR пазара у нас и ако “да” – по какъв начин?

Една от най-силните черти на списанието е това, че отразяваме всеки месец кампании, селектирани като „най-добри” от най-реномираните световни фестивали за PR и реклама. Наред с това, ние сме партньори на голям брой световни конкурси, факт, който повишава изискванията към представяното от нас качество. Въпреки това, чест за нас е да сме партньор и на PR наградите с най-голяма история у нас – PR Приз. И аз, както и моите колеги, сме убедени, че всяко едно участие на конкурс оказва позитивен ефект върху начина, по който самия екип гледа на собствената си работа, на клиентите, дори на бизнеса като цяло. В тази връзка, определено бих насърчила българските агенции да проявят още повече смелост и да участват колкото се може повече на различни родни и международни конкурси.

Член сте на БДВО. Как решихте да станете член на Дружеството и оправда ли очакванията Ви организацията?

Дълбоко съм убедена, че истинският професионалист трябва да има принадлежност. БДВО е мястото, което позволява на хора със сродни интереси и проблеми да намерят „себеподобни”. Освен това, колкото и талантлив PR специалист да си, PR си остава една дълбоко колективна професия и за ефективната реализиция на целите трябва повече от един човек. Свидетел съм как благодарение на БДВО и възможностите за контакти, които Дружеството предоставя на родния PR пазар, са се реализирали много добри проекти, които преминават
отвъд рамките на конкретен офис. Това е нещо похвално и нещо, от което практически печелят както отделните PR специалисти, така и целият PR бизнес.

Как бихте довършили изречението “Успешните PRактики в България са:”?

Всеки си мечтае да реализира кампания, която да го превърне в легенда. Убедена съм в това. По пътя до постигане на тази професионална цел, обаче, всяка една кампания, която се реализира, трябва преди всичко да ни носи удовлетворение. В тази връзка бих казала, че успешните PRактики в България са онези, които донасят удовлетворение на хората от екипа, който ги реализира.

Какво послание бихте отправили към родните практици?

Посланието, с което стартирах новата година и в PR рубриката на списанието, беше – нека през 2012-та да обърнем повече внимание на собствената си личност като професионалисти. В тази връзка малки наглед неща – като това да си обещаем да посетим поне един специализиращ курс през тази година, да си подновим членството към някоя браншова организация и да се абонираме за поне едно специализирано издание – се оказват дребни стъпки в посока повишаване на професионалното самочувствие, личната информираност и оттам – ефективността на работата.

Оригинална публикация

в. България днес, ТВ приложение | 10.02.2012

Просто съм потресен от първото риалити шоу на БНТ – "Кастинг 

Стартира с доста "силен", както се казва, екип – в пилотния епизод, излъчен на живо, гост беше Стефан Данаилов. Ламбо обаче не каза нищо съществено, а разтягаше локуми. Това обаче съвсем не бе най-големият проблем.
Уви, водещата Ива Гочева, щерка на продуцента на "Под прикритие" Димитър Гочев, не стои добре пред камера. Момичето е притеснено, жестикулира нервно, бърка текста и въобще издава несигурност. Дори партньорът й Деян Донков, един от първите актьори на Народния театър, не успя да разчупи леда и скуката, сковали зрителите. Известен с буен темперамент и страстна игра, актьорът плейбой просто не се вписа в лежерния тон на риалитито. Той се опита да окуражи Гочева – попрегърна я на няколко пъти, но това не даде резултат.
Сценарият, който двамата четат, е под всякаква критика. Скучен, тромав и сух до болка, без капчица оригиналност. Единият започва изречение, другият го довършва -банален трик.
А колкото до режисурата – всъщност има ли режисьор в студиото? И музиката, която се пуска в шоуто. Ами че тя дори не е асансьорна, а е по-скоро като от соцресторант.
Така че "Кастинг" – по-добре се вземете в ръце, погледайте малко "Под прикритие" и вкарайте екшън като тях. Все пак сте обещали на победителя в шоуто да играе в третия сезон на кримката.

Стр. 29