PR Point I 15.02.2012

15 февруари 2012 г. Българските компании, които развиват бизнес в Далечния Изток, вече имат възможност за лесен избор на комуникационна агенция за кампаниите си зад граница. От 2011 г. PR Point има партньорски офиси в Китай, Индонезия, Хонг Конг, Сингапур и Малайзия. Като част от веригата Cohn&Wolfe, агенцията си сътрудничи с нейните нови предприятия, създадени съвместно със силни азиатски агенции: Cohn & Wolfe-impactasia и Cohn & Wolfe XPR.

в. Сега I Светослав Терзиев, д-р по журналистика I 14.02.2012

АCТА умря, преди да се излюпи. Гневът на народите смаза змийчето още в яйцето, снесено от властите в полога на свободния от контрол интернет. За какво беше борбата? За безплатния и безнаказан достъп до филми и музика, които иначе струват скъпо, както и за пресичане на мерака на властите да надничат в интимния свят на личната комуникация.

Филмите, музиката, литературата и другите художествени произведения са защитени с авторски права. Заедно с това те не попадат в сферата на основните човешки права. Ето два аргумента, които позволяват на властите да се чувстват с развързани ръце. АCТА не мина, но след нея ще има други опити. Все някой ще успее. Ще се намери благовидна форма, която да гарантира финансирането на художественото творчество. Иначе народите ще се върнат към народното творчество, т.е. към художествената самодейност.

Хората преживяват болезнено заплахата да им се отнеме правото на безплатно развлечение. В същото време те не забелязват как

губят нещо много по-важно,

от което зависи самото им съществуване – основното си човешко право на информация. То не е защитено с авторски права, но за сметка на това фигурира в конституциите на всички демократични държави, както и във важни международни конвенции. Мнозина си мислят, че го имат като някакво гарантирано обществено благо – като правото на здраве, на сигурност, на правна защита и пр., без които не само демокрацията, но и всяко общество би било обречено. За да бъдат гарантирани обаче основните права, някой трябва постоянно да бди за тях и съответно да му се заплаща за труда: за здравето – лекарят, за сигурността – полицаят, за правната защита – юристът и пр. Кой бди обаче за правото на информация?

Изглежда, че това е работа на журналистите, но е на отживяване. Самата професия е заплашена да изчезне, защото вече все по-малко потребители са склонни да плащат за нейните продукти. Не че нямат интерес към тях. Напротив, неслучайно живеем в ерата на информацията. Но липсата на механизъм за самофинансиране на медиите направо от обществото, както бе до появата на интернет, ги обрича на гибел.

В България вече няма вестници, които да се самоиздържат от продажби и реклами. Класическата журналистика изчезна само за няколко години и

бе заменена от корпоративна журналистика,

при която издатели с достатъчно приходи от друга дейност си позволяват да издържат и медии (или поне да им доплащат разликата, която не им достига за оцеляване от собствените приходи). Само от добрата воля на издателя и от неговата представа за обществена полза зависи какво издание ще се поднесе на обществото.

Най-лошото е, че зад частните издатели нерядко стоят държавни пари и фактически медиите скришом са одържавени. Нищо чудно, че значителна част от тях се грижи за безупречния образ на властта. С чувство на самодоволно превъзходство премиерът Бойко Борисов посъветва неотдавна журналистите да си направят свои вестници, щом не им харесва да работят за медии, зависими от властта. Това беше не просто цинизъм, а гавра с професията, която е изправена пред избора да изчезне или да приеме правилата на публичното коафьорство.

Каквито и етични правила да се внушават на журналистите, те няма как да ги спазват, лишени от пряката си опора в обществото. Заедно с това и обществото не може да бъде взискателно към тях, щом като не желае да ги подкрепя финансово. Всеки опит за въвеждане на абонамент и платени сайтове пресича интереса на широката аудитория към съответната медия в интернет. Изключение правят само специализираните икономически и научни издания, за които плащат професионалисти с мисълта, че използваната информация ще им служи самите те да си вършат работата и съответно да печелят от нея.

Не става дума за специфичен български проблем, а за

обща медийна криза,

която засяга както бедните, така и богатите държави, както малките, така и големите издания. Преди две седмици спря парижкият икономически всекидневник "Трибюн", уволни две трети от персонала си и се пренесе с остатъците от редакцията си в интернет. Месец преди това изчезна хартиеното издание на именития "Франс соар". Авторитетният "Монд" пожертва независимостта си и се превърна в корпоративно издание като българските си посестрими, купен от трима големи икономически играчи. На ръба на оцеляването са "Фигаро" и "Либерасион". На червено са даже влиятелният "Лез еко" и най-тиражният всекидневник във Франция – спортният "Екип". Въпрос на време е кога ще се понесат и те към виртуалното пространство.

Същото е положението и в други големи държави. Тази година в Италия се очаква да спрат поне стотина вестника, защото заради финансовата криза държавата им отказа някои помощи. В Испания от началото на януари всекидневникът "Публико" е спрял всякакви плащания. В Гърция изчезнаха два водещи всекидневника, сред които и големият "Елефтеротипия". Дори американският печат е в упадък. След 2007 г. в САЩ са закрити 13 000 работни места за журналисти. За шест години приходите от реклама са намалели двойно в печата. В интернет рекламата е евтина и осигурява само 9% от доходите на половината американски издания. Единственият вестник, който просперира в интернет, е икономическият флагман "Уолстрийт джърнъл", който има 1.3 млн. абонати. Не по-малко авторитетният "Ню Йорк таймс" обаче едва крета с 324 000 абонати в интернет, които му носят 14% от приходите. Във Великобритания пионерът на интернет журналистиката "Гардиън", чийто сайт е вторият по посещаемост в Европа, получава от мрежата само 15% от приходите си. На първо място е булевардният "Дейли мейл" с 15.7 млн. посетители, но и той изкарва от интернет само 37 млн. лири при оборот 221 млн. лири.

Медиите се държат като динозаврите,

изчезват масово и не осъзнават защо. Журналистите и досега си мислят, че информацията е стока, с която търгуват. В действителност информацията е основно човешко право, което няма цена и не може да се продава, а медиите търгуват с информационни продукти и информационни услуги. С появата на интернет информационната стойност на новините не намалява, а намалява стойността на информационните продукти, тъй като могат да се копират и тиражират много лесно. Медиите не притежават информациите, които произтичат от обществото и са предназначени за неговата собствена ориентация. Те притежават само своята запазена марка, която се носи от текстовете, така както са написани. Информацията обаче може лесно да се прехвърля върху различни носители (текстове) и да запазва стойността си. За разлика от художествените произведения, при които ценна е и уникалната им форма, в журналистическата продукция ценно е съдържанието, макар че то е невъзможно без своя носител (формата).

Медиите като посредници (за което говори и самото им название) обработват и пренасят информацията там, където е невъзможна пряката комуникация. Заплаща се само трудът им и материалните разходи, а не съдържанието на информацията. На село хората общуват безплатно и без медии, защото комуникацията е пряка. В световното село, създадено от интернет, има широки възможности за пряка комуникация. Всеки може да бъде източник и потребител на информация. По същия начин всеки може да хвърли послание в бутилка в морето и да се надява някой да го прочете. Поради изобилието от информация обаче няма как всеки да се занимава с нейното пресяване, издирване и обработка, защото няма да му остане време за друго. И в ерата на интернет са необходими специалисти, които да се посветят само на тази работа. Бедата е, че не е измислен начин за заплащане на труда им. Рекламата не е решение, защото поради огромната свобода на потребителя в мрежата да я игнорира тя е слабо ефективна и не струва много.

Какво е бъдещето?

Не е нужно да се гадае, трябва само да се наблюдава. Покрай академичните ми занимания се налага да посещавам журналистически факултети и катедри в България и навсякъде забелязвам ясна тенденция студентите да предпочитат пиар (съвременното название на платена пропаганда) вместо журналистика. Съотношението е две към едно в полза на пиара. Той е с гарантирани доходи, защото задачата му е да разкрасява образа на онзи, който плаща (правителство, фирма, партия и пр.). От журналистите обществото очаква да защитават неговите по-широки интереси и да му дават обективна картина (включително и негативна) за хора, събития и институции. Главната полза от медиите е да функционират като нервна система, която реагира, когато в някой от органите настъпят промени – добри или лоши. Тук се включва и усещането за болка, което може да бъде животоспасяващо, защото предупреждава да се вземат мерки (ето защо журналистите "обичат" лошите новини). Пиарът има дрогираща функция, защото трябва да излъчва постоянно оптимизъм, радост, удоволствие и пр., но никога не може да бъде носител на "лоши новини".

В момента обществото (в най-широк аспект) върви безгрижно към своето масово дрогиране. То ще има всички удоволствия, за които е готово да се бори в интернет, но няма да има представа за действителното си състояние. Най-важната информация ще циркулира по затворени канали само за кръгове, които ще имат интерес да я плащат и да я използват за управленски и други свои цели. Колко още време ни остава да се срещаме – журналисти и читатели? Не смея да прогнозирам, но медийният упадък е бърз и всичко ще се разбере в близките години.

Оригинална публикация

в. Капитал Daily | Филип БУРОВ | 13.02.2012

Приходите от платени абонаменти са скочили с 87% до 33.3 млн. долара през последното тримесечие на 2011 г. 

Акциите на най-голямата професионална социална мрежа LinkedIn отбелязаха сериозен ръст, след като компанията отчете двойно увеличение на продажбите и прогнозира по-високи приходи за 2012 г. По време на последната сесия в Ню Йорк книжата на компанията се оскъпиха със 17% до 89.69 долара, а от ноември насам са скочили с 35%. Стойността им обаче все още е под 121.97-те долара, достигнати при първичното публично предлагане (IPO) през май. Все пак резултатите на LinkedIn са далеч по-добри от тези на други технологични компании като Zynga и Groupon, които също осъществиха IPO през миналата година.
Повече абонати и повече рекламодатели
В края на миналата седмица LinkedIn обяви, че приходите от платени абонаменти са скочили с 87% до 33.3 млн. долара през последното тримесечие на 2011 г. Членовете на социалната мрежа са надминали 150 млн. в сравнение със 131 млн. през третото тримесечие. Освен увеличения брой потребители LinkedIn са привлекли и повече рекламодатели. "Четвъртото тримесечие надхвърли очакванията ни за както за членската маса, така и бизнес растежа", заяви главният изпълнителен директор Джеф Уайнър.
Приходите през четвъртото тримесечие на миналата година са достигнали 167.7 млн. долара, което надвишава средните прогнози за около 160 млн. долара. Нетната печалба за същия период се е повишила до 6.92 млн. долара, или 6 цента на акция. Година по-рано печалбата е била 1.58 млн. долара. LinkedIn прогнозира, че продажбите ще достигнат 840-860 млн. долара в сравнение с предишната прогноза за 834.1 млн. За първото тримесечие на 2012 г. LinkedIn прогнозира приходи от 170-175 млн. долара.
С повишено внимание
Представянето и перспективите на LinkedIn се следят внимателно от инвеститорите като индикация за това доколко е стабилен бизнес модела на интернет компаниите – особено в светлината на предстоящото IPO на Facebook. Двете социални мрежи в скоро време ще изострят конкуренцията си, тъй като компанията BranchOut започна изграждане на професионална мрежа в рамките на Facebook, която за последните два месеца вече е набрала 50 млн. потребители.

Стр. 18

в. Монитор | 13.02.2012

Инициативен комитет в състав Тошо Тошев, Делян Пеевски, Тодор Батков, Димитър Друмев, Светлана Шаренкова и Валери Запрянов канят издателите на вестници и списания да станат членове на новия медиен съюз, който ще се учреди на 17 февруари 2012 година от 14 часа в хотел "Радисън" – София. Професионалните проблеми и предизвикателствата пред печатните медии са твърде големи, за да може всяко отделно издание да ги решава само. Това е причината за създаването на много по-широко представен издателски съюз, който да привлече за участие и други организации, които имат пряко отношение към медийната дейност. След отказа на съда да впише промените в ръководството на СИБ в края на миналата година дейността на съюза реално е блокирана.
Издателите, които напуснаха в знак на протест срещу избора на Любомир Павлов за председател, предпочитат да насочат енергията си към създаване на нов, действащ съюз, вместо да я посветят на съдебни спорове.

Стр. 1, 2

PRnew.info БЛОГ I 2012-02-13

Българската стопанска камара организира специализиран семинар на тема „Популяризиране на фирмите чрез медиите”, който ще се проведе на 29 февруари 2012 г., сряда, от 10 до 17:30 часа, в залата на БСК, ул. "Алабин" №16-20.

Обучението е фокусирано върху базисни знания за управлението на вътрешните и външните комуникации на фирмите. Обучението е подходящо за специалисти „Връзки с обществеността” на организации, институции и фирми както и за лица, на които е поверена ролята на говорители.

В рамките на обучението ще бъдат засегнати следните теми:

• Функции и дейности на връзките с обществеността. Аудитории. 
• Комуникационен план на организацията. „Черен ПР”. 
• Комуникацията. Видове, начини и канали за предаване. 
• Новинарска стойност на съобщението. 
• Комуникационни проблеми на организацията. 
• Медиите – същност, типове. Медиа мониторинг. 
• Поведение и външен вид по време на участие в радио, телевизия. 
• Пресконференция и брифинг. 
• Прессъобщение. 
• Комуникации при криза.

След преминаване на обучителната програма, курсистите ще могат да организират дейността на фирмата по отношение на контактите и работата с медиите, както и да подготвят участия в телевизионни и радиопредавания. Участниците в обучението ще могат самостоятелно да подготвят прессъобщения и да планират пресконференции.

Лектор е Анета Алашка – директор на отдел „Връзки с обществеността" в Българска стопанска камара. За регистрация, моля попълнете приложената регистрационна бланка.

Изпратете я до 24 февруари, петък, на е-mail: ierc3@bia-bg.com.

Такса за участие за един представител от организация е 120 лв. с включен ДДС. За втори участник от същата организация, таксата е 60 лв. с включен ДДС. 
Таксата за студенти е 60 лева с ДДС. 
Цената за участие на организации, редовни членки на БСК е 90 лева с ДДС. 
За втори участник от същата организация, таксата е 60 лв. с включен ДДС.

В таксата е включена кафе пауза, материали за всеки участник, сандвич за обяд и безалкохолни напитки. Таксата се заплаща в срок до 28 февруари 2012 г., след наше потвърждение на регистрацията.

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в България:http://www.eventbox.bg/events/2636  

сп. Мениджър I 12.02.2012

EDITORIAL
ЗАЩО Е ВСИЧКО ТОВА 

ТЕМАТА
ДДС ПЛЮС/МИНУС 

ПРОФИЛ
ТОМИСЛАВ ЦОЛОВ И ЛЮБОМИР АЛАМОВ ОТ APRA: НАЙ-ХУБАВОТО В НАШАТА ПРОФЕСИЯ Е, ЧЕ ВСЕКИ ДЕН Е РАЗЛИЧЕН 

ОТ КОМИКСА
РОЖДЕН ДЕН 

ПОРЪЧАЙ В МАГАЗИНА

СЪДЪРЖАНИЕ

сп. Sign Cafe | 08.02.2012

И практици, и изследователи са категорични, че PR бизнесът е изключително локализиран и, въпреки че развитието му се влияе от общи тенденции в глобален мащаб, на локално ниво процесите протичат доста по-специфично. Какви са прогнозите, свързани с родния PR бизнес, е основният въпрос, за чийто отговор потърсихме помощта на някои от най-известните български PR практици. Принципът, по който подбрахме участниците, е прост – оставихме на тях да се изберат един-друг. Всеки запитан трябваше сам да посочи името на български експерт, прогнозата на който би искал да научи. За начало на тази своеобразна верига от прогнози избрахме председателя на БДВО – д-р Александър Христов.

Като че ли се случи някакъв вид леко "заблатяване" в PR-a в страната ни през миналата година. От една страна, поради различни причини, като че ли вършехме повече работа за същите пари или също толкова работа за по-малко пари. От друга страна, заради концентрацията на медийния пазар в страната, стана по-трудно да работим с медиите и да получаваме публичност. Ще запомня 2011 година и с липсата на разточителство в PR бранша, което всъщност е доста здравословно. А също и с политическите кампании, които вероятно за първи път в историята ни бяха сравнително кротки и цивилизовани. Случиха се и някои позитивни промени в бранша, имаше повече диалог между специалистите в бранша и между тях и работодателите и клиентите.
Що се отнася до това, дали са се сбъднали и в каква степен прогнозите за 2011-та, искам да започна с уговорката, че имам неприятната, но донякъде комфортна склонност да забравям прогнозите малко след като съм ги прочел. Може би защото прогнозите приличат донякъде на хороскопите – в средата има предпоставки нещо да се случи, но за да се реализира, трябва да си го изработим. И все пак: ако някой е бил предвидил, че бюджетите, инвестирани в PR, ще растат, това не се случи. Имам спомен, че се говореше за бурно развитие на комуникациите в социалните мрежи – тази прогноза също все още не се е сбъднала. Причините за това според мен са свързани основно с все още съществуващия традиционализъм в общуването с публиките и с факта, че трябва да продължаваме да показваме ползите от това, пренастройването явно не става толкова лесно, колкото ни се иска.
И все пак, ако се налага да дам мои прогнози за следващата година, то бих казал, че процесите на диалог вътре в PR професията ще продължат и надявам се да бъдат още по-активни и ползотворни, лично аз ще положа усилия в тази посока. Смятам също така, че в PR агенциите и тази година ще работим повече по проекти, отколкото за цялостно обслужване. Компаниите и тази година ще продължат да залагат на сигурното в комуникациите и отново няма да видим разточителство. Предполагам, че ще има раздвижване при модните марки, при технологиите, а силно иновативните PR проекти като цяло ще се отличават още повече на фона на общото, бих казал, относително спокойствие. Силно се надявам, че изразът "той само си прави PR" ще изчезне.
А сега да забравим всичко това и да се захващаме за работа
***
Деница Сачева Изпълнителен директор, IntelDay Solutions
Категорично, това, с което ще запомня отминалата година, е че работихме два пъти повече за два пъти по-малко пари. С това, че най-много пари имаше в проектите на държавната администрация, но проектите там бяха най-скучни и най-непрофесионални, а най-интересните и смислени проекти трябваше да правим pro bono. В корпоративния свят натискът за доказателства и ефективност върху нас като PR-и стана изключително голям. В частен план, 2011 година е годината, в която Интелдей стана на 10 години. И започнахме нов етап в корпоративното си развитие.
За мен най-голямото разминаване между очаквания и реалност, свързано с миналата година, беше несбъдналата се надежда, че изборите ще раздвижат PR пазара. Защо? Защото политиците погрешно смятат, че политическият PR е да плащаш директно в медиите на каса или под маса, а медиите от години разглеждат политиците като касички и изместват политическите PR-и, които според тях само им пречат на пътя на парите.
Другата прогноза, която не се сбъдна, беше, че парите от публичния сектор ще компенсират намаляването на корпоративните инвестиции в PR. Защо? Защото държавната администрация очаква от нас папки, химикалки и транспаранти с лога, а ние предлагаме идеи и стратегии за решаване на проблеми, за популяризиране на проекти. Разминаваме се още в началото на пътя.
Смятам обаче, че непредвидимостта на 2012 година ще ни направи още по-изобретателни в идеите и концепциите. Мисля, че ролята на стратегическите комуникации ще продължи да нараства. Секторите, в които ще продължи да има хляб за PR-итe са държавната администрация, финансовите услуги, храни и напитки, фармация, ИТ. Надявам се да направим добри пробиви на Балканите и на европейско ниво – не само с награди, но и с реални бизнес ангажименти. Очаквам през 2012 година да се проведат три важни дебата в българската PR общност – как да работим с държавата, как да работим с медиите и как да се саморегулираме.
***
Томислав Цолов Управляващ директор, APRA Porter Novelli
Аз ще запомня 2011 година с многото PR и корпоративни награди, които екипът на APRA PN спечели. Ще я запомня с някои много успешни интегрирани кампании, с изборите 2 в 1 както и с феномена "комуникиране на революция чрез социалните мрежи".
Най-голямото разминаване между прогнози и реалност през предишната година беше прогнозата за залеза на печатните медии и по-специално на вестниците. Напротив, появиха се нови вестници и продължават да се появяват и през 2012.
Като се замисля за това, което ни предстои оттук нататък, бих искал да се въздържа от думата "прогнози". Не ме бива много в прогностиката, така че ще напиша няколко простички пожелания: Много повече интегрирани кампании, по-ясно надмощие на PR инструментариума над конвенционалните рекламни методи. Значими социални медии. Силна и влиятелна БАПРА.
***
Любомир Аламанов Управляващ директор, APRA Porter Novelli
Ще запомня изминалата година с три основни неща, свързани с PR.
Първото е многото работа. Спечелихме нови клиенти, запазихме старите, всички те искаха все повече и повече разнообразна работа от нас. Прекрасно!
Второто е възходът на социалните мрежи и загубата на монопола върху информацията от страна на традиционните медии. Които не го осъзнаха навреме, загубиха.
Третото е стартът на стажантската ни програма APRA PN Academy, която продължава и тази година. През офиса ни минаха много групи с прекрасни млади хора, с много от тях продължаваме да поддържаме близка връзка.
Ако трябва да се върна на въпроса, дали и каква степен от прогнозите за миналата година се сбъднаха, тук си спомням за предположенията за свиване на пазара, за бягство на клиентите и т.н. Нищо от това не се случи. Всички, които работехме денонощно, за да формираме нови комуникационни инструменти и така да дадем на клиентите най-добрите услуги, бележим само ръст. Именно този факт ми дава основание да мисля с оптимизъм и за новата година. Клиентите все повече разбират силата на PR инструментите и възлагат на пазара все повече проекти. Така че, прогнозирам силно развитие.
***
Д-р Галин Бородинов Собственик и управител, PR Point
Това, с което ще запомня изминалата 2011-та определено са наградите за PR Point – специалната Golden World Award на IPRA за кампания от Централна и Източна Европа, както и с наградата в конкурса BAPRA Bright Awards в категорията "Кампания на годината". Освен това, 2011-та бе година на избори и затова като едно от емблематичните неща, свързани с нея, бих отбелязал и опитите по време на президентската предизборна кампания да се достигнат лидерите на мнение в онлайн общностите – лично, по електронна поща или в социалните мрежи.
Въпреки това, що се отнася до изминалата година, трябва да си признаем, че крайните прогнози за развитието на пазара, както песимистичните, така и прекалено оптимистичните, не се осъществиха. Клиентите продължават да инвестират в PR, но са със завишени изисквания към ефективността на комуникационните си дейности.
Моите лични очаквания през 2012 г. са свързани с провокация към креативността на PR-специалистите. Работата им ще е по-съзидателна, в следствие на което положителната тенденция в развитието на PR бизнеса ще се запази. Ще нараства важността на мобилните приложения, наред с увеличаване на дела на смартфоните и потреблението на мобилен интернет в страната.
***
Ралица Жикова Заместник изпълнителен директор, Публисис Кънсалтънтс МАРК
През 2011-та на ход беше всичко с етикет "диджитал", но само добре обмислените инициативи дадоха резултати. Може да звучи изненадващо, но доскоро имаше компании, които не смееха да навлязат в социалните мрежи, било заради глобални ограничения, или заради вродена консервативност. Хубаво е, че през 2011 г. все поВече от тях осъзнаха ролята на онлайн каналите и онлайн общностите, опитват се да разчупят каноните на традиционната комуникация и да общуват директно с потребителите. Най-смелите и най-бързите спечелиха най-много от това.
Печеливши бяха смелите идеи и въвличането на потребителите в директна комуникация с марката.
Появиха се първите открити реакции срещу "недобронамерено" използване на социалните мрежи. Това би трябвало да направи компаниите и съветниците им по-отговорни в комуникацията.
Съдържанието все повече "преля" от социалните мрежи в традиционните медии.
Скъпите събития станаха по-рядко използван и по-малко ефективен инструмент в кампаниите.
Онлайн "активистите" бяха водещите лидери на мнение, а традиционните "знаменитости" отстъпиха по значимост.
Това, за което специалистите не се оказаха прави през 2011-та е, че традиционните медии ще загубят влиянието си. Това се случи за определени целеви групи, които се ориентираха изцяло към онлайн канали. Но за определени целеви групи "традиционните" медии ще продължат да са основен канал за информация.
Ако трябва да се включа със собствена прогноза за развитието на бизнеса през новата година, бих казала, че ще се търсят нови по-ефективни форми на онлайн присъствие на марки и компании, защото ще трябва да се справим с "умората" на определени групи от онлайн маркетингово "облъчване". Кампаниите ще бъдат все no-фрагментирани – ще Вървим към Все по-целенасочено общуване с отделни по-малки общности, отколкото да правим мащабни национални събития и кампании. Новото и необичайното ще движат нещата напред.
Клиентите ще продължат да търсят начин да оптимизират разходите си, но не очаквам като цяло обемът на PR пазара да се промени значително. Вероятно ще има известен спад В обемите заради по-ниски бюджети за събития и външни разходи, но той може да бъде компенсиран от бюджети за добре обмислени инициативи, които ще заслужават финансирането си.

Стр. 82,83,84

сп. Sign Cafe | 08.02.2012

Професионалният PR сайт с най-много уникални посещения на месец – prdaily.com, заедно с дъщерния му – ragan.com, оповестиха официално, че през 2012 г. ще организират за първи път собствени PR награди. В състезанието могат да се включат PR кампании от целия свят, реализирани между 1 януари 2011 г. и 31 декември 2011 г. Категориите, в които могат да се включат кандидатурите, са повече от 40, разделени на "Традиционни", "Дигитални", "Кризисни комуникации", "Специални кампании", "Брандинг и маркетинг" и "Категории, предложени от читателите на сайта". В допълнение към всички тях, организаторите са подготвили и приза "Grand Prize", за който ще се надпреварват най-успешните кампании за 2011 г. В тази категория журито ще оценява всеки един детайл от кандидатстващите кампании -мисия, постижения, стратегия, тактика и резултати. Победителите в нея ще получат и 10 безплатни регистрации за всяка от конференциите по комуникации, организирани от Ragan Communications през 2012/13 г.. Цената за участие в първия форум PR DAILY AWARDS 2012 е $250. Крайният срок за подаване на кандидатурите е 3 февруари. На 21 май ще бъдат обявени и победителите в отделните категории. За повече информация и апликационни форми:
www.prdaily.com/Main/awards.aspx.

Стр. 74

сп. Sign Cafe | 08.02.2012

Новата комуникационна среда, ще изисква и нов прочит на отношенията между PR специалистите и представителите на медиите. За да бъдем щастливи от работата си с журналистите (както и те от нашата, разбира се), има някои неща, които е добре да си припомним, свеждайки до минимум неразбирателствата помежду ни. Изследователите по медийни комуникации (в това число и редакционният екип на американското издание "Education Views’), съветват всекидневно да си даваме сметка за това в каква динамика работят журналистите, какви са условията им на труд и как ги притискат крайните срокове. Само ако успеем наистина да си представим какво е да си на тяхно място, ще успеем да влезем в ритъма им и стила на работа, категорични са още те. Колкото и очевидно да е всичко това, ние Ви предлагаме да отделите време и да разгледате внимателно селекцията на експертите с основните неща, които журналистите биха искали PR специалистите никога да не забравят, когато се обръщат за услуга към тях. Защото – в крайна сметка, колкото и добре да управляваме собствената си онлайн медия, без помощта на журналистите, просто няма как да успеем да реализираме цялостната си PR политика.

Стр. 86 – 87