www.investor.bg | 29.11.2013 

Не е ясно дали поръчката ще бъде стартирана отново

Спряна е обществената поръчка, с която Министерството на транспорта търсеше да наеме външна фирма, която да направи допълнителна реклама на цифровизацията за близо 1 млн. лева. Това съобщиха за Investor.bg от транспортното министерство.
От там уточниха, че на този етап не е яснa причината за спирането на процедурата, нито дали ще бъде стартирана наново.
Самата реклама трябваше да бъде разпространена в печатни медии у нас и в нея да се разяснява как гражданите да свържат стария си телевизор с декодера, който приема сигнала.
Според условията на поръчката медийната кампания трябваше да се проведе в поне 6 вестника с национално и регионално покритие. Тя трябваше да се проведе и в светкавични срокове – крайният срок да се разясни на неразбралите как да се "вържат" с цифровия сигнал изтичаше на 15 декември, а победителят в конкурса трябваше да получи парите си (около 1 млн. лева с ДДС) до 20 декември.
Припомняме, че досега за рекламата на цифровизацията бяха дадени общо около 17,5 млн. лв. на консорциум, който през декември миналата година пое ангажимента да информира обществото за процеса. Тогава в медиите се появи информация, че зад спечелилият консорциум седят фирми близки до медийния шеф Красимир Гергов. 
В началото на този месец стана ясно, че и този път в процедурата за реклама отново участват най-големите играчи в рекламния и медиен бизнес у нас. Крайният срок за подаване на оферти в обществената поръчка бе на 2 ноември, а само ден след това бяха оповестени и участниците в процедурата.
Кандидатите да рекламират цифровизацията в принт изданията бяха общо 7 – „Аргент“, „Рекламен маркет“, „Бранд ню айдиъс“, „Грейн Адвъртайзинг“, „Маг Адвъртайзинг“, „Прима“ АД, а единственият участващ консорциум е обединение „Медии за цифровизация“. В медийните среди имената зад тези фирми, които се спрягат, отново са на Красимир Гергов, Красен Кралев, Марин Батков и Владимир Денев.

Оригинална публикация

 Биограф I 28.11.2013

Декемврийският брой на списанието поставя акцент върху сценичните изкуства

90 години след рождението и 40 след смъртта на Апостол Карамитев, най-голямото българско списание връща спомена за него с тематичен брой, посветен на сценичните изкуства, върху чиято корица е големият български актьор. Декемврийският том на “Биограф” вече е на пазара и в увеличен обем по случай наближаващите празници – 244 страници.

Освен биографичен очерк за Карамитев, списанието публикува и големи интервюта с някои от най-близките му приятели и колеги – Таня Масалитинова, Гинка Станчева, Йосиф Сърчаджиев и Юрий Ангелов. Режисьорът Олег Ковачев, който си партнираше с Апостол в незабравимия филм “Рицар без броня” в ролята на малкия Ваньо, също споделя спомени от снимачната площадка. 30-те страници за вечния “Любимец 13” съдържат и уникални снимки от архива и музея на Народния театър.

“Николай Гяуров отблизо” е другият основен материал в артистичния декемврийски “Биограф”. Върху 16 страници известният летописец и музиковед Марин Бончев разказва за срещите си с един от най-големите оперни певци на всички времена и допълва хрониката от първо лице с непубликувани досега кадри от личния си архив.
Очерци за театралното семейство Васил Стойчев и Виолета Бахчеванова, за неуморимия чешит Джони Пенков, немската кинозвезда Тил Швайгер, ослепителната Одри Хепбърн и създателя на “Междузвездни войни” Джордж Лукас допълват артистичното съдържание на броя.

Но освен театър, опера и кино, в новия “Биограф” по традиция не липсват и материали, свързани със световната история. “Кралското семейство на Америка” е очерк на Бисер Костадинов, посветен на една от най-влиятелните фамилии в световната политика – Кенеди. Върху 16 страници списанието прави преглед на всички повратни моменти в историята на клана, чиято съдба промени не само Щатите, но и целия свят.
Очерците на Жанина Драгостинова за нобеловата лауреатка за мир Берта фон Зутнер и създателя на атомната бомба Робърт Опенхаймер и биграфичната статия на Цвета Врангова-Митова за бившият държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт също са сред най-интересните материали в броя.

Голямо интервю на Мариела Балева с мореплавателя Дончо Папазов и предсмъртната изповед на олигарха Младен Мутафчийски пред Цветана Пешунова допълват богатата тематична палитра на декемврийския “Биограф”. 

 в. Ретро | 28.11.2013

Журналистиката не трябва да се ползва като параван за политически амбиции

Миролюба Бенатова е журналист от цели 20 години, но е от малкото в професията, които не изпадат в рутина. Вечно търсеща нова гледна точка, непозната история и дръзка в репортажите си, тя бе любимка на зрителите на Би Ти Ви, а от месец насам вече работи за почитателите на Нова тв. В първото си интервю след смяната на работното място журналистката разкрива пред "Ретро" как ще се развива професионално в бъдеще и коментира актуалните политически събития.

- Г-жо Бенатова, поздравления за репортажите, които правите напоследък за Нова телевизия. Усеща се, че се върнахте в ефир и някои от тях – например за протестите и митинга по-миналата събота, дори предизвикаха доста разнопосочни коментари. Последният за зависимите младежи в предаването на Сашо Диков, също. Как се чувствате на новото си работно място?

- Чувствам се в кожата си като репортер с продуцентите от "Телеман", които ми дадоха самочувствие и подкрепа с рубриката "Миролюба Бенатова представя".

- Какво е отношението ви към колегите, които преливат от журналистиката в политиката, и въобще към тези, които проявяват политически пристрастия?

- Въпрос на избор за професионално развитие.
Но не бива журналистиката да се ползва като параван за политически амбиции. Иначе в политиката има повече лостове за промяна на реалността, в която живеем. Така че всеки, който има самочувствие, че знае как да направи живота ни по-добър, трябва да опита.

- От ваша гледна точка, като професионалист, каква е истината за цензурата в журналистиката в момента и може ли да се направи сравнение през годините?

- Винаги е имало и ще има опити за въздействие и натиск. През последните години ми се струва, че държавата, като най-голям рекламодател, рекетираше медиите с разпределението на европейските пари за най-различни комуникационни стратегии. Натискът стана по-незабележим, но труден за преодоляване. Властта, силните на деня, най-общо казано, цензурират и с отказ от участия в по-остри предавания, мълчат по важни теми и не дават нужната информация. Съществуването на медиите зависи от реклама, от разпространение, от хартия, така че има икономически лостове за влияние.

- Подкрепяте ли протестите срещу правителството и ефективни ли са според вас?

- Отразявах активно гражданското недоволство в първите месеци, виждах как се случват нещата отблизо и не одобрявам активната пропаганда срещу протестите.

- Ще има ли отговор на въпроса "Кой"?

- Този въпрос има много отговори и ние трябва да ги търсим непрекъснато.

- А какво е най-важно да се промени в България?

- Ние, българите, трябва да се променим.  Да искаме повече правила, валидни за всички, а не все да търсим как да ги нарушим.

- Подготвяте ли собствено предаване?

- На този етап – не. Не ми липсва изявата като водеща.

- Коя е най-ценната ви награда за репортажите през годините. Статуетките и грамотите или личното удовлетворение?

- Всички награди са ми ценни и са ме карали да се чувствам разбрана от публиката. Личното удовлетворение идва всеки път, когато стигна дотам, за където съм тръгнала в разнищването на историята.

- Какво е да си репортер в България?

- Журналистиката изисква неотменима нагласа да ровиш, да искаш да знаеш повече, отколкото ти подават, да не се уморяваш да задаваш въпроси и да не се обиждаш, когато те отблъскват. Не е лесно и никой не обещава да си харесван от всички.

- Не сте ли се чувствали изморена от работата си? Искало ли ви се е да се откажете?

- Не съм изморена от работа, понякога подмяната на фактите с пропаганда ме обезсърчава, но продължавам. Имало е моменти на замисляне дали има смисъл, но съм се убеждавала, че ако изобщо мога да променя нещо, то ще е следствие на действия, а не на размишление.

www.focus-news.net | 27.11.2013 

София. Медийният плурализъм и свободата на словото в България са в опасност, но и в много други страни от Централна и Източна Европа се наблюдават сходни процеси. Това заяви президентът Росен Плевнелиев на третата дискусия от инициативата „Диалог с гражданите“ на тема “Какво бъдеще за българските медии?”. По думите на президента – това е причината Европейската комисия да наблюдава внимателно и да създаде Център за медиен плурализъм и медийна свобода, който се очаква да представи конкретни предложения за гарантиране на медийната свобода не само на европейско ниво, но и за всяка една държава-членка специфично и конкретно поотделно.
"Обективната, общественоангажирана и свободна журналистика е един от стълбовете на демокрацията. Като трибуна на различни идеи и послания, медиите не просто информират – те формират мнението на аудиториите си и, разбира се, това е базата, на която гражданите определят отношението си към държавата и институциите и участват в обществено- политическия живот", каза президентът Росен Плевнелиев.
По думите му – журналистиката може да бъде катализатор за демократично развитие, но може да изпълни и обратната роля. "Когато собствеността в медийния сектор е концентрирана и непрозрачна, когато медиите са подвластни на икономически и политически зависимости, а не на обществения интерес, то това подкопава и демокрацията, и доверието към журналистиката", каза президентът.
По конституция „Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура“. На пръв поглед медийната среда у нас е разнообразна и регулирана. Гражданите могат да избират спокойно и свободно между стотици медии, от които да се информират.
Независимите и обективни медии са базова ценност и основен стълб на всяка демокрация и е важно да бъдат укрепвани. За съжаление, по показател „свобода на словото“, само в рамките на три години, България се срина със 17 позиции надолу в класацията на международната организация „Репортери без граници“ и от 70-а позиция през 2010 година пада до 87-о място за 2013 година, каза президентът.
"Не е нужно обаче международните наблюдатели да ни посочват проблемите – гражданите ги определиха. Представителите на медийния сектор – и аз съм благодарен, че всички сте днес тук, ги назовават отдавна, не от вчера и не от днес. Надявам се днешната дискусия да направи анализ на дефектите в медийната среда у нас, но и да посочи решения и правилните стъпки, с които да се ангажират всички", каза президентът.
"Като четвърта власт медиите са независими и свободни, но това не означава, че журналистиката не подлежи на критика. Както добрите журналисти не биха премълчали несправедливост в обществото или злоупотребите на един или друг политик, разбира се, те не бива да приемат равнодушно и проблемите в собствения си бранш. Свободата на медиите не е достижение на демократичното ни общество, когато цената й се заплаща от оклеветените публично. Независимостта на журналистиката не е ценност, когато словото й се използва за уронване на репутации, за очерняне и отстрелване на неудобни опоненти и чрез внушения и погазване на основната задача на медиите – да информират обективно, да посочат истината. И тук ще припомня максимата на един от бившите редактори на британския вестник „Гардиън“ – Чарлз Скот, която може безусловно да се приеме и като етично кредо за всички професионални медии: „Коментарът е свободен. Фактите са свещени. Гласът на опонента има право да бъде чут не по-малко, отколкото на приятеля“ – каза президентът.
По думите му – собствениците на медии също си дават сметка, че медийният бизнес не е като всеки друг, защото той не е просто търговия с информация, а бизнес с влияние в обществото. Частният монопол над средствата за информация е много по-опасен от държавния. Именно за това за него с още по-голяма сила трябва да важат добрите практики, както например ежегодните публични отчети и прозрачност на собствеността. Правилата за борба с монопола трябва да са още по-стриктни, за да се избегне концентрация не само върху медийна собственост, но и върху разпространителската дейност. Ако медиите сами налагат свои професионални стандарти, поощряват добрите практики и заклеймяват отстъплението от тях, това също би оздравило медийната среда в България. И тъй като в повечето случаи формите на саморегулация се насърчават от държавните органи, бих попитал – къде е стимулиращата роля на държавата за укрепването на медийната среда? Тази роля не бива и не трябва да се изчерпва с разпределянето на публичен ресурс от комуникационните стратегии на държавния бюджет и европейските програми за медиите. В период на икономическа криза държавата често се явява като най-големия работодател, но тя не трябва да се приема, и това е важно, като благодетел. Европейската солидарност не бива да се превръща в една от формите за влияние върху медиите за градене на положителен имидж на властимащите. Тя трябва да се разпределя честно и добросъвестно и да не се определя по никакъв начин или да се влияе върху редакционната политика на една или друга медия.
За да работи системата ясно, трябва да има саморегулация, т.е. етичен кодекс, валиден за всички, но и регулация от държавата, с фокус върху прозрачността и концентрацията на собственост, дистрибуцията и равния достъп, клеветата, но и защитата на журналистическата свобода. Нека си припомним, че с единен етичен кодекс са регулирани не една и две професии в България, например лекари, адвокати, нотариуси, и това дава своите плодове – каза президентът.
"Медийната индустрия е сектор, върху който трябва да се обърне внимание", каза проф. Нели Огнянова, преподавател по Медийно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
„Там хората имат едно друго равнище на свобода и бих казала, че в медийната индустрия е бъдещето на средната класа. Днес говорим за натиска върху медиите. Ще направя три предложения и те няма да бъдат нови – финансиране, по-специално финансирането с публичен ресурс, смятам че има проблем с държавното финансиране, има проблем и в европейските средства, които стигат до България. Тъй като в България ще влизат още средства, не ми е ясно по какъв начин ще продължат да се изразходват тези средства. Второто нещо е конкуренцията, ако слушаме конкурентния регулатор, в България няма проблеми с конкуренцията. Третото нещо е свързано с журналистиката и с това журналистиката да се защити”, обясни проф. Огнянова.
"Представители на „Ранобудните студенти” представиха декларация по отношение на медийната свобода в България, на третата дискусия от инициативата „Диалог с гражданите“ на тема “Какво бъдеще за българските медии?”. В България медиите се превръщат в четвърта власт, в средство за компроматни войни и политическа пропаганда. Те са трибуна, и същевременно – параван на властимащите. През последните години станахме свидетели на показване на медийната свобода, чрез практики, които напомнят на един неотдавна минал режим. Настоящото управление продължава и развива тези практики, като последните месеци станахме свидетели на натиск над определени журналисти, които напуснаха, а на други им бяха подпалени автомобилите. БНТ бе принудена да излъчва всички пленарни заседания, и по този начин беше изместен фокусът. Смятаме, че медийната среда е един от основните проблеми в настоящата обществено-политическа ситуация. Вследствие на това, част от медиите са използвани за параван, прикриващ проблеми като погазването на Конституцията и основни човешки права – се казва в декларацията на "Ранобудните студенти".
Участниците в третата дискусия от инициативата „Диалог с гражданите“ на тема “Какво бъдеще за българските медии?” влязоха в спор. Един от присъстващите – Добрин Стоянов, активен участник в антиправителствените протести, каза: „Медиите са изключително зависими, и налагат голяма цензура, единици са тези, които съвестно си вършат работата. На протеста на 11 юли, случайно засякохме среща на лидерите на БСП и ГЕРБ, помолих журналистите да попитат представителите на партиите какво правят тук, но никой не пожела да го направи, а един журналист от националната телевизия ми каза, че са тук, за да изберат новия собственик на СЕМ”. След това Стоянов демонстративно напусна залата, като призова за оставка на всички.
Една от участничките в дискусията се обърна към президента с думите: „Тук ще кажа за зависимостта на журналистиката от управляващите, защото те дават тон за това – какво трябва да бъде казано и какво не. Вие отидохте в Пловдив да празнувате един мюсюлмански празник, не допуснахте журналисти, не разбрахме за какво говорихте, какво се споразумяхте. Когато медиите са ограничени от властимащите, гражданите не знаят нищо. Никой не допуска медиите на заседанията на Министерски съвет, слизат няколко души, които са определени от министър-председателя”.
Николай Ангелов от "Ранобудните студенти" обясни: „В едно интервю г-н Цветан Василев каза: „Има прекалена свобода на словото”. Няма прекалена свобода на словото, има свобода на словото и цензура. Призовавам – думичката „цензура” да не се използва за политически партии и пропаганда. Не искаме да се потърпевши като някои журналисти, които вече си изпатиха от желанието за свобода”.
В момента медиите са лост за правене на политика по безпрецедентен начин, каза Николай Найденов, представител на „Ранобудните студенти”, на дискусията. „Никога в България не е имало такава крайна форма на ксенофобия. Това е извънредно обезпокоително за демократична държава, която е и член на ЕС. Няма по-страшно нещо от неофашизма, това подронва и малкото, което е останало от демокрацията у нас. Това е една центрофуга, която е много опасна. Ще връча на президента декларация с нашата позиция и предложение от името на Ранобудните студенти”, обясни Найденов.
Председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) доц. Георги Лозанов заяви: „Ясно е, че има три сериозни проблема по отношение на свободата на слово – няма специална концентрация на медиите. Трябва да приемем ясни прагове на концентрация; докато това не се случи, целият разговор за собствеността и финансирането е несъстоятелен. Вторият проблем е – независимостта на журналистите от собствениците – има такава независимост и тя е осезаема. Да кажем, че стои общ проблем за зависимостта на журналистите от собствениците. Има механизми за развързване на тази зависимост. Инструментът тук е синдикален, трябва мощен Съюз на журналистите в България”, обясни доц. Лозанов.
„Третият проблем, който свали България по отношение на свободата на словото е, че медиите загубиха способността си да критикуват властта. Тази функция беше затихнала за дълго и това се отрази. Проблем в последно време е и враждебната реч и расистките идеологии. Това е работа на прокуратурата да санкционира такива прояви”, каза още председателят на СЕМ.
Ние говорим за журналистика, а ги няма журналистите, те са абсолютно малцинство, каза Иво Инджев, бивш директор на БТА. „За сметка на това, в България има организации на издатели, работодатели, които излизат с декларации. Истината е, че свободното слово беше отстреляно в годините. Истината е, че български журналисти, като че ли не искат да бъдат освобождавани. Апелираме към институциите да ни освободят, към законите да ни освободят. Какво им е на законите?”, обясни Инджев.
В отговор на Инджев, представител на журналистите каза: „Стана ми тъжно, че мога да стана мълчалив участник в един несъстоял се разговор. За българската журналистика има надежда. Може би, преди около три години издателите на българските медии се обединиха и приеха поправка в закона за депозиране на печатни издания. На сайта на Министерство на културата всяка медия трябва да декларира своите издания. Държавата трябва най-накрая да санкционира тези медии, които не спазват закона”.

Оригинална публикация

Водеща: Здравейте, г-н Бехар! Аз предлагам направо да започнем с една новина. В Париж на среща, PR среща на много високо равнище бяхте избран за вицепрезидент на световната PR асоциация. Така че честито от нас! Наистина много високо ниво.
Максим Бехар: Благодаря! Това е признание за България. Наистина за първи път източноевропеец става вицепрезидент на ICCO, което е международната, световната PR асоциация, и това също е и голямо признания за българската асоциация на PR агенциите БАПРА, чиито представител съм в борда на ICCO. Това означава, че този бизнес, за който сега ще си говорим, public relations, в България вече е достатъчно силно развит и конкурентен, за да можем да бъдем наистина играчи на световна сцена.
Водеща: Там ли се създават истинските трикове, там ли е лабораторията, в която се раждат и зараждат?
Максим Бехар: Всяка държава си има своя лаборатория. Тъй като нашият бизнес е доста локализиран, колкото и да е англо-американ, колкото и английският да е доминиращ език и това, което се случва в САЩ, във Великобритания да е пример за всички нас, които изработваме стратегии, концепции, консултираме нашите клиенти, било то политически или комерсиални, всяка държава си има своята особеност. България има твърде много особености и различия с други държави, дори и със съседните, но в крайна сметка, знаете, че ще говорим и за социални медии, това, което видяхме на тази черна дъска…
Водеща: Да, смарт класната стая.
Максим Бехар: Да, тази черна дъска е бъдещето и това също е свързано с комуникация.
Водеща: На мен ми се искаше да си поговорим за тези трикове, които може би, в смисъл, ние с просто око не можем да забележим като обикновени, просто потребители и зрители, но за един човек като вас те са напълно ясни. В едни политически кампании се вкарват много трикове, много оръжия има там. Какви са най-често използваните? Някой казваше, че, да речем, рекламата на семейство Обама, реклама, разбира се, в грубия смисъл на думата, на семейство Обама е част от трика да бъде създадена тази PR стратегия на самия Обама. Така ли е наистина, или?
Максим Бехар: Преди десетина години доминираше мнението, че нашият бизнес всъщност е в опаковката. Че ние трябва да вземем един продукт, да го опаковаме добре, да му сложим панделка, да знаем на кого да го продадем, как да го продадем. С навлизането на социалните медии в нашия живот, в нашия бизнес, във всичко това, което правим, опаковката започва да има все по-малко значение и същността, самият продукт, качествата на самия продукт…
Водеща: Т.е. да покажем човека Обама като съпруг, като…
Максим Бехар: Ами това, което се случва с Обама и това, което видяхме и с Меркел, смятам, че част от тях може да са наистина PR подходи, или не бих ги нарекъл дори трикове, да кажем решение на техните PR отдели и PR съветници, но в крайна сметка, ако наводнение в Германия, естествено, че Меркел ще отиде там и с PR, и без PR, ще се поинтересува какво се случва с това наводнение. Ако се случи нещо драматично в Щатите, естествено, че Обама ще отиде. Там по-скоро това е силата на новите медии, които могат да го предадат това нещо онлайн. Това се е случвало и при президента Кенеди, и вероятно при президента Рейгън, обаче са го предавали телевизиите, не са го предавали социалните медии онлайн…
Водеща: Как, да речем, пък един PR избира какво да покаже от личността? Дали да покаже, как да кажа, да проникне под черупката на тази личност, или да се фокусира върху нещо друго?
Максим Бехар: Знаете ли, има много дефиниции на PR през всички тези години и последната, която аз най-много съм си харесал, е, че всъщност това е да правиш, да казваш истината, но да казваш истината по начин, по който хората да я харесат. Истината е ключова дума.
Водещ: Има един влиятелен бизнесмен, който наскоро сложи обява: Търся проповедник, PR проповедник. До каква степен вярата в продукта, който, или в личността, която трябва да се промотира, е важна за работата,или може и без нея, а само, как да кажа, с технически средства?
Максим Бехар: Не знам дали е необходимо да има вяра и не знам доколко тази дума е уместна в нашия бизнес. Ако бизнесът е честен, почтен, морален, точен, това е едно професионално предизвикателство. Не е нужно чак толкова много да си привърженик на една лява партия, за да работиш за ляв кандидат или да имаш някакви партийни пристрастия. Това е бизнес, в който наистина морал и истина са основа и оттам нататък вече има техники, които в днешно време са свързани главно със социалните медии и с начин да се влияе. Аз към категорично против всякакви такива хора, които ходят хо форуми, пишат анонимно. И това са обикновено някакви, вероятно платени, и то си личи веднага, че са такива. И смятам, че в никакъв случай това не допринася за по-добрия имидж или за по-добрия брандинг на един човек. Твърдо вярвам в сентенцията, че един персонален брандинг е това, което хората говорят за тебе, когато не си в стаята. И в крайна сметка не можеш с 10 души, или 20, или 30, или 50, платени в някакви форуми да си направиш по-добър имидж или по-добър образ.
Водещ: Какви други трикове има за черен PR, това всъщност е т.нар. черен PR, нали?
Максим Бехар: Аз смятам, че няма черен PR. Има законни и незаконни действия. Ако ти оклеветиш човек, това е, което се смята, че е черен PR, ако ти кажеш, че един човек е лош човек, че е престъпник, ако го обидиш, ако излъжеш, смятам, че тогава това е престъпление или е казване на неистина.
Водеща: Искам само да направим аналог и с това, което виждаме тук на монитора. Вярно ли е, че всичко е контролирано? Особено в една такава..?
Максим Бехар: О, разбира се, в голямата политика, абсолютно, разбира се.
Водеща: И това, което се случи с роклята на Моника, наистина ли е контролирано, за да..?
Максим Бехар: Е, чак дотам, едва ли.
Водеща: Т.е. не може пък съвсем всичко да се контролира?
Максим Бехар: Обаче смятам, че специално в правителствата има екипи, при големите правителства, на големите държави, има екипи от супер професионалисти, които… Аз имах възможността да правя преди десетина години първото посещение на Хилъри Клинтън в България и да работя с т.нар. продуценти от Белия дом и много добре помня как нощта преди да се появи тогавашната първа дама, ние репетирахме в народния театър „Иван Вазов”, и те бяха довели за тази цел една жена, която беше толкова руса, колкото и Хилъри Клинтън, толкова висока, колкото и тя…
Водещ: Дубльор.
Максим Бехар: Ми да, да кажем дубльор. Която стоеше, сменяше нонстоп, това беше 2 часа през нощта, и сменяше нонстоп дрехи и те сменяха завесата отзад на театъра, на нашия театър „Иван Вазов” имаше не повече от три-четири възможности за бекграунд, за фон, завеси. И някъде, това нещо се снимаше, след това ние пихме бира с продуцентите, гледахме го това на екран и след това тя сменяше дрехите. Това са професионалисти, които си изпипват нещата от първия до последния детайл многократно и си знаят много добре работата. Но аз пак не бих казал, че това е PR, защото може да си облечен в най-добрата рокля, може да имаш прекрасния фон, но ако нямаш харизмата, ако не знаеш как да кажеш нещо, и отново се връщам на това определение, което толкова много ми харесва, и аз съм си го написал, в смисъл, не съм го прочел никъде, че наистина трябва да казваш истината по начин, по който тя да се хареса.
Водеща:Да бъдеш максимално откровен, да.
Максим Бехар: Начин, който да те харесат. Важно е това и за нашите политици в България.
Водеща: Хубаво, че се спряхме на тях. Някъде бях прочела, извинявайте, че ви прекъсвам, но някъде бях прочела, че нашите политици всъщност се обръщат към PR експерт само когато го закъсат много. Те да оправят, да ги измъкнат от блатото и като ги измъкнат.
Водещ: След това пак…
Водеща: След това пак отварят вратата. Така ли е?
Максим Бехар: Може би не само в България, може би и в чужбина е така, но ми се струва, че в България политиците разбират PR бизнеса по начин доста различен отколкото развитите пазари. Т.е. има, все още битува това схващане или тази визия, че ти идваш при един PR експерт и му плащаш едни пари и той се обажда на някой и урежда една статия някъде да излезе. Това обаче първо, че не е възможно. Второ, че убива нашия бизнес и трето дори и да излезе въпросната статия с нищо няма да помогне на никой политик.
Водеща: Можете ли да ни кажете голям PR-ски гаф, може и да не е в границите на България. Нещо, което наистина във вашите среди се води като PR-ски граф и нещо, което не трябва да се прави никога.
Максим Бехар: Аз сега не мога да се сетя. Гафове има хиляди, разбира се, но сещам се когато преди много години тук президентът Първанов спечели изборите и преди това имаше един диспут, в който той не се появи. Бяха кандидат, тогавашния президент Петър Стоянов и кандидат за президент Богомил Бонев, си спомням как тогава беше, така, президентът Стоянов се опита да удари своя опонент с някакви доказателства, че той лобирал за една частна фирма в България и знам, че този негативен подход му изигра изключително…
Водеща: И той тогава изгуби всъщност.
Максим Бехар: Лоша услуга.
Водещ: Това не е ли политически гаф, а не PR-ски?
Максим Бехар: Това е комуникационен гаф по-скоро, защото това беше казано по време на телевизионен дебат, в телевизионно студио пред милионна публика.
Водеща: Да, но сега пък като че ли повечето диспути се водят точно на тази основа. Да си изваждат и оттук и оттам, от чекмедженца различни…
Максим Бехар: Ами да, това са грешки, грешки след грешки, след грешки. Примерно сещам се за пресконференцията, която премиерът Бойко Борисов даде, когато започнаха протестите и тя беше в предаване директно и той имаше пред себе си един списък от няколко неща, които… А Борисов е човек, който умее да комуникира и всички го знаят това, дето се казва и котките по улицата са наясно, че той е човек, който като отиде в една компания може да комуникира, разбира, говори техния език, разбира техните проблеми, дава им решения. В един момент той се появи на пресконференция с едни написани неща, които трябваше да каже.
Водеща: И никой не прие добре това.
Максим Бехар: И това изигра много лоша услуга на тогавашната ситуация. Струва ми се, че той беше посъветван и това бяха грешни съвети.
Водеща: Но въпреки всичко аз имам чувството, че тук като че ли посоката на PR е повече към черния PR. Не знам дали…
Водещ: Към оклеветяването на границите на закона.
Максим Бехар: Отново аз не смятам, че има такова понятие черен PR главно поради факта.
Водеща: Така популярно го наричаме тези, които не сме…
Максим Бехар: Че това са, това оклеветяване или изричане на лъжи или на неверни неща, които или трябва да бъдат оборвани колкото се може веднага, веднага, веднага, веднага от една страна. От друга страна, ако те нанасят някакви щети трябва вече хората да си търсят правата в съда, но вижте, върнете се преди 10 години. Това е основната разлика в нашия бизнес в момента всъщност. Преди 10 години кои бяха публични личности? Вие, телевизионните журналисти, спортистите, актьорите, политиците. Това е, хората от шоу бизнеса, спортът и политиката. Това бяха публичните личности, ами сега всеки е публична. Сега всеки, който иска да се занимава с политика има възможност и достъп неограничена до медии.
Водеща: (..) сега всеки създава новина във фейсбук.
Максим Бехар: Сега един автомонтьор в един стар гараж с един лаптоп втора ръка може да бъде много по-популярен, отколкото един представител на шоу бизнеса или на политиката
Водеща:. Ние много ви благодарим за това гостуване, тъй като времето малко ни напредва едно предложение от нас, от екипа искате ли да направим поредици за PR, защото съм сигурна, че можем да помогнем не само на хората, които са на сцената, така популярните лица, а и въобще на хората, които стоят вкъщи и ни гледат.
Максим Бехар: Има огромно неразбиране в нашето общество за това какво е PR. Такава поредица може да бъде много полезна, защото за голямо съжаление все още битува това, че когато правиш PR или казваш еди кой си си прави PR. Което означава, че нещо като че ли не е. Т.е. това е той, ама не е той.
Водеща:Добре, считам , че сте съгласен. Добре. Благодарим.
Максим Бехар: Той си прави PR, т.е. показва се. Нека да направим тази поредица.
Водеща:Хайде да направим.  

 www.novinite.bg | 26.11.2013 

Не става дума за революция, а за сложна политическа игра, в която Украйна се опитва да извлече ползи и от търговските си отношения с Русия, и от бъдещото сътрудничество с Европейския съюз. Това е позицията на Максим Бехар, който лично наблюдава събитията в Киев. Той коментира дали се задава нова "Оранжева революция" в Украйна, предаде БНТ.
"Паралели между днешните събития и Оранжевата революция не могат да се правят", смята Максим Бехар.
Според него, единствената прилика е масовото излизане на хора на улицата.
"От това, което виждам през последните дни в Киев, не могат да се правят паралели с нито една друга държава в Европа, включително и с България", заяви Бехар.
PR-експертът коментира, че в момента се разиграва великата украинска политическа игра, а Украйна ще се опита да вземе максималните ползи както от търговските си отношения с Русия, така и от евентуално бъдещо сътрудничество с ЕС.
"Наистина се играе една сложно политико – икономическа игра, в която протестиращите са едно от оръжията тази игра да бъде играна малко по – твърдо".
Според Максим Бехар много млади хора искат Украйна да се асоциира с ЕС и да стане част от един много голям пазар, като абсолютно това не означава, че има антируски настроения.
"Просто голяма част от младите хора – поколението на социалните бедни, това, което аз наричам поколението F – искат да живеят както с Русия, така и ЕС еднакво добре и да използват пазарите и икономическите и политическите си контакти и с двете страни", посочи Бехар.
Протестите няма да ескалират, а ще утихнат, прогнозира той. Според него, евентуално провъзгласяване на референдум за бъдещето на Украйна в ЕС – ис ще успокои демонстрантите.

Оригинална публикация

 в. Капитал Daily | 26.11.2013 

Проектите са по програмите "Регионално развитие" и "Човешки ресурси"

В последните три месеца компанията на бившия PR на агенцията по храните Кристина Спасова, която стана популярна с поръчка за създаване на профили на европейската програма за развитие на селските райони във Facebook и Twitter за 50 хил. лв., е спечелила нови обществени поръчки за над 540 хил. лв. без ДДС за различни рекламни дейности по европрограми. Това съобщи съобщи сайтът Mediapool вчера, позовавайки се на своя проверка. Преди седмица стана ясно, че Европейската комисия изисква от България информация за договорите с фирма на Спасова, след като се е самосезирала от публикации в медиите, че европейски средства "вероятно не са използвани" правилно.

Поръчка след поръчка

Според информацията на Mediapool фирма на Кристина Спасова е спечелила четири обществени поръчки по европейската програма "Регионално развитие", като те са били организирани от общини, управлявани от кметове на ГЕРБ. Това е станало чрез фирмата БММС с управител Спасова. Компанията е избрана за изработване на бранд на туристически региони, дизайн и печат на рекламни материали за над 116 хил. лв. без ДДС по европроект на община Поморие. По същия проект Спасова е спечелила и поръчка от над 57 хил. лв. без ДДС за реклама в интернет, създаване на профил в социалната мрежа и 10 публикации. Отново по туристически проект, финансиран от програма "Регионално развитие", дружеството БММС е спечелило и конкурс за реклама на община Трън за 54 хил. лв. Той е за организиране на събития – туроператорски и журналистически турове, конференции, работни срещи и др. Резултатите се потвърждават от регистъра на Агенцията за обществени поръчки.
По туристически проект на община Етрополе пък фирмата на Кристина Спасова е спечелила проект за организиране на събития с двойно по-ниска от прогнозната цена от 18 хил. лв. без ДДС. Последният проект по "Регионално развитие" е на община Сопот, където БММС е спечелила поръчка за 6400 лв. за публичност на проекта "Сградите на ЦЦГ "Роза", съобщава Mediapool.
БММС е имала успех и при поръчките за реклама от програма "Човешки ресурси". Дружеството е сключило договор с главната инспекция по труда за организиране на конференции и семинари по проект "Превенция за безопасност и здраве при работа".
По него трябва да бъдат организирани 13 еднодневни семинара с общ брой 500 участници, 13 двудневни семинара с общ брой от 800 участници и 30 двудневни семинара с общ брой от 1000 участници. Подписаният договор е за 290 хил. лв. без ДДС. Пред Mediapool Спасова обяснява, че е спечелила поръчките заради добрите си технически предложения и предложените ниски цени.

Новото име

БММС е новото име на компанията "Кей Ем Ком", която спечели в началото на годината поръчка за 50 хил. лв. за създаване на профил на програмата за развитие на селските райони в безплатните Facebook и Twitter. След като случаят беше разказван в медиите, а прокуратурата започна проверка, еврокомисията изиска информация от България за сключения за европари проект. През миналата седмица стана ясно, че е изпратено писмо до страната, като от Главна дирекция "Земеделие" в Брюксел са поискали подробна информация за проекта, както и дали има досъдебни производства и разследвания по него. От земеделското министерство съобщиха, че в момента се очаква официална информация от прокуратурата, която ще бъде препратена в Брюксел.

Оригинална публикация

 БНР, Неделя 150 | 24.11.2013

Водещ: Сега продължаваме с коментар, който държи сметка на някои обществено политически нагласи и те са изразени във възникването на т.нар. нови националистически гласове и разбира се политически и партийни образувания. По този повод имаме възможност да чуем от доц. Георги Лозанов каква е и европейската идея за тънката разлика между това да бъдеш толерантен, да има плурализъм в обществото, но и да не навлизаш в полето на езика на омразата.
Георги Лозанов: Благодаря. Аз ще разделя проблема на 2 и ще говоря само за втората част на проблема. Първата част е свързана с възникващите, всъщност отдавна възникнали у нас, роящи се и във връзка с определени събития, каквото е бежанската вълна, засилващи се националистични нагласи и техните говорители. И втората страна на проблема е, че тези говорители говорят по медиите. И аз ще поприказвам за тази втора страна. Защото, вижте, във връзка с предаването „Референдум” на БНТ, след предаването „Референдум” възникна едно гражданско очакване, така да кажем, за една нова бяла цензура в България, която да се осъществява от обществените медии и която, разбира се, да се контролира в крайна сметка и от СЕМ. Аз дойдох, за да помислим на глас, хайде така да кажем. За разлика от преждеговорившия, аз не мога с лозунги нищо да кажа, как ще се развиваме и така, но е хубаво да помислим по този въпрос, да започне дебат дори по този въпрос, тъй като не е еднозначна позицията. Дали медиите трябва да извършат това филтриране, така че подобни гласове да не се допускат в публичното пространство. Във връзка с присъствието на един от тези нови… и той не е съвсем нов, и друг път съм го виждал, преди годините, националистичен глас, доста радикален, се казва как е възможност БНТ да допусне този глас. Искам да помислим по два въпроса. Първо – дали тази цензура, това недопускане, е възможно. И второ – дали е необходимо. От законова гледна точка не е допустимо, да кажем общо, макар че законът няма този термин, говорители на враждебна реч да влизат в медиите, или по-скоро да звучи враждебна реч. Като под „враждебна реч” в нашия закон се разбира реч, която оневинява или подтиква към насилие и жестокост, разбира се, на етническа, на религиозна, на всякаква друга основа. Нашият мониторинг направи анализ на говоренето на този човек в „Референдум” и в този смисъл враждебна реч нямаше, защото враждебната реч не е въпросът… трябва да е именно реч, да е изречено, а не в хипотеза, на базата на интерпретация да откриеш в дъното не неговите виждания и да го подозираш в това, а за да е враждебна реч, той трябва да застане пред микрофона и да говори тези неща, което се е случвало и тогава СЕМ санкционира медиите. Така че това границата – ако няма враждебна реч, тогава има основание да бъде допускан в ефир.
Водещ: Ако националистът е хрисим…
Георги Лозанов: Не, ако не си служи с директни квалификации, които обиждат определени и агресивно подтикват към насилие към определени групи. И втората причина е в обществените медии, свързано с плурализъм в присъствието на гледните точки. Въпросът е сега, тази гледна точка достатъчно значима ли е, така се поставя въпросът, за да бъде част от палитрата на гледните точки, които трябва да звучат в публичния дебат. Аз считам, че е достатъчно значима, за съжаление, защото е вдигната от една вълна – бежанска, която политически се използва и има тенденция да нараства враждебната реч в политическото говорене, самото политическо говорене да се превръща във враждебна реч. И тук има един парадокс, който аз няколко пъти вече изяснявам – по Закона за радиото и телевизията, ако политик влезе в ефира и си служи с враждебна реч, отговорност носи медията. И аз даже казах, разбира се на прага на иронията, че то както има Закон за медийното говорене, не е лошо политиците да си приемат закон за политическото говорене, за да може медиите да не бъдат основният виновник за техните изказвания, както в момента се получава. Но затова ми се иска да кажа, че това желание медиите да филтрират реалността, да крадат парчета реалност в името на едни ценности, е неосъществимо.
Водещ: Това е доста трудна задача, защото, може би трябва да признаем, че всички подобни опити са се проваляли, тъй като става дума за една невероятна изобретателност на носителите на подобни чувства и настроения. И още по-позорното е, че не можете да определите в какво се състои политическото и да го рамкирате и винаги то ще съществува на гърба на политическата коректност.
Георги Лозанов: В наказателния кодекс има написано нещо. Не може да се пропагандират фашистки и расистки идеологии. Това говорене, от него да се извлече идеология и да се оцени като расистка, е сложна задача. Но в някакъв смисъл по-добре е да бъде преследвано това говорене от прокуратурата, а не да преследват медиите, защото тогава ще се преследват неговите говорители, а не както сега, се преследват медиите на базата на закона… имат желание да се прехвърлят на медиите на базата на Закона за радио и телевизия, които единствено дават трибуна.
Водещ: Кой ви сигнализира, така да се каже?
Георги Лозанов: Много сигнали има, включително и от уважавани фигури в българската публичност, например проф. Дайнов и т.н., които очакват това. И аз понеже винаги съм имал трудността за себе си да се видя в ролята на цензор, дори на бял цензор, който извършва някакви вероятно ценностни защити, но законът казва ясно къде трябва съвета да се наложи – когато реално прозвучи враждебна реч и когато няма плурализъм на гледните точки. Националистическото говорене, когато е част от един дебат, както беше в случая с „Референдум”, когато не му се дава просто трибуна за да излага и налага собствените си възгледи, а му се опонира и се защитава в диалог толерантността, тогава то няма как да бъде част от медийното говорене в днешна България.
Водещ: Нека чуем гледната точка на д-р Михайлов, тъй като за мен е интересно дали вие се отнасяте сериозно към възникването, надделяването на такива кресливи гласове или по-скоро истинска ли е причината да съществуват? Някои говорят, че отново става дума за това, което се наричаше „инженеринг”.
Николай Михайлов: Не пречи да е и двете. Много е вероятно даже да е тъкмо и двете. Но тези гласове не могат да бъдат запушени и това наистина е утопия. Ако те бъдат запушени, те ще се разразят в директна двигателна възбуда, в някакъв тип агресия. Те са тук, защото представляват, за тези гласове говоря, представителство на мнозина в България, особено в криза от такъв тип. Този човек от предаването „Референдум” имаше самочувствието, че зад него има армия от симпатизанти. Той не е просто изолиран в собствената си среда, той не е рамо до рамо с маргинали, а има пред себе си перспектива, мащаб, история нататък и т.н. Това е много голяма и сложна тема, защото в период, в който обществото е в много голяма криза и институциите са делегитимирани, част от тях необратимо, каквото е парламентът и правителството, според мен, такъв тип гласове, които идват от българската почва, директно от органиката, от кипналата кръв на хора, които не си поплюват, и се отказват да мислят абстрактно в категорията на толерантността и европейската директива, тези хора ще се увеличават по брой и ще се настанят включително и в публичните пространства и няма кой да ги изгони. Още по-лошо обаче, когато те бъдат поканени и срещу тях се явят безпомощни журналисти или просто публични лица на място. И започват да се упражняват те самите в езика на омразата спрямо тези, които свидетелстват за омразата, така да се каже, по презумпция. Този човек не говорѝ пряко език на омраза, той излъчваше, той имаше аура на човек, който излъчва, разбира се, закана. Той е радикален. Но заканата, радикализма на присъствието сме наблюдавали в предизборни кампании, има дълга история, една голяма традиция на такъв тип агресивна стилистика. Това не е никакъв прецедент. Мисля си, че имаме големи страхове, че ще крушираме по този въпрос, поради неумение не да изолираме тези хора, а да се справим на държавно ниво и на нивото на нашата немощна култура с един проблем, който не сме срещали.
Водещ: Доц. Лозанов, заключение.
Георги Лозанов: Искам да кажа, че може би тези партии възникват сега по пътя на инженерството, но и медиите не бива да се занимават с политическо инженерство. Има опит…
Водещ: В една телевизия разцъфтя едно движение, което твърди, че има цензура в България.
Георги Лозанов: Да, направени са такива опити, не само този, за който говорите, има и предишни опити, когато директно се вкарват фигури през медиите в политиката. Но аз говоря тук за нещо друго. Като цяло чрез медиите, така да се каже, да се пренарежда пъзелът на политическата реалност. Това не ми се струва работа на медиите. Обратното – медиите са само посредници. Да, би могло, ако медиите стиснат зъби и се хванат за ръце, да кажем хора като този, за когото говорим, да не влизат в телевизионната медия. Но първо, медията вече не е само телевизионна, тя има нови медии, там враждебната реч звучи без ограничения и т.н.
Водещ: Кои са новите медии?
Георги Лозанов: Интернет базирани медии, интернет базирано говорене, така че там има излаз. Освен това враждебната реч, както казах, съвсем не стои само в границите на етническото противопоставяне, което се е появило, и ксенофобското. Тя влиза много силно и в самото политическо говорене в България по други въпроси и по отношение на други субекти – на социални субекти, на политически субекти. Прокуратурата може да се замисли около това дали няма лансиране на расистки идеологии, но тогава би трябвало да си направи медиен отдел.
Водещ: Благодаря за вашето участие. Господата Георги Лозанов и Николай Михайлов. Аз искам да завърша с посланието на Ерих Мария Ремарк и неговото „Обичай ближния”. Обичай ближния си.

 в. Капитал | 23.11.2013 

Автоматизираното купуване на онлайн реклама идва и на българския пазар, но с няколко "но"

Programmatic buying – автоматизирано купуване на интернет реклама чрез софтуер
Аd exchange, Demand-side platform – софтуерна платформа за купуване на онлайн реклама, която включва рекламни позиции от много различни онлайн медии и мрежи Real-time bidding – продажба на интернет реклама чрез наддаване, където основната валута е демографският профил на читателите на даден сайт
Programmatic, real-time bidding, demand-side, ad exchange*. Ако се занимавате с маркетинг, а тези термини ви объркват, имате малък проблем. Така трябва да изглежда "опростеният" пазар на интернет реклама до няколко години, а вие явно още не сте се подготвили. Лабиринтът от технологии се създава с проста цел – вторичен пазар на непродадените рекламни позиции в интернет.
Tака описаното бъдеще на онлайн маркетинга ще бъде игра между интересите на рекламодателите и онлайн медиите, но с доста усложнени правила. В нея ще има много математика, алгоритми и различни технологии. Връзката между онлайн медии и рекламодатели ще се изразява в табличен вид, но няма да може да се разчете с невъоръжено око. Всичко това със сигурност ще се случи за част от пазара, но в какъв мащаб и колко бързо? Според различните изследвания между 30 и 50% от онлайн рекламата на запад ще се търгува чрез софтуер до 2016 г. В България предстои да видим.
Последният знак за наближаването на тази визия за бъдещето е появата на TailWind – агенция, която предлага programmatic buying (или автоматизирано купуване на онлайн реклама – бел. авт.). Компанията е от групата на гръцката Think Digital и идва със заявката да "евангелизира" технологията и да образова пазара, а до няколко години "България да е в същата лига като развитите западни страни" от гледна точка на автоматизираното купуване. Тази новина обаче идва с няколко "но", които ще предрешат накъде ще се развие бизнесът на ТailWind, както и този модел на рекламно търгуване.
Въпрос на дефиниция
"Programmatic* означава да кажеш – имам такава аудитория, такава цел и такъв бюджет, а софтуерът да реши в кои сайтове да купиш реклама." Така с няколко думи обяснява концепцията Мартин Попов от Interactive Share. Това е най-общият термин, който включва real-time bidding (наддаване за дадена рекламна позиция в реално време) и ad exchange или demand-side platform (които описват софтуерните платформи). Основното е автоматизацията на онлайн медиа купуването. В единия край медиите вкарват своя свободен инвентар (непродадените си банери), а в другия рекламодателите задават целева група и бюджет. Платформата ги свързва, като изчислява как най-ефективно да бъде разпределена сумата.
"Programmatic дава техническа възможност за много по-дълбоко събиране на данни за потребителите", разяснява едно от предимствата Константин Янков от новосъздадената TailWind. "Така рекламодателят знае, че срещу дадена импресия стои например мъж, който в момента чете вашия сайт от Манчестър през браузър с настройки на български", допълва той. За разлика от класическата дисплей реклама в programmatic продаваш не просто чифт очи, а конкретна целева група. Алеко Мицев от "Аргент" дава друг пример – "ако влезеш в сайт за шапки, но не си купиш нищо, рекламодателят може да те разпознае и в следващите дни отвсякъде да те преследват реклами на шапки" – т.нар. ретаргетиране или избиране на потребители според техния профил и поведение.
Всъщност programmatic отдавна се случва на малки хапки и на българския пазар. "Иновация в този продукт няма – такъв тип платформи вече има в лицето на EasyAds, HttPool, Crimtan, eTarget и други", обяснява медиа директорът в Media Club Александър Тошков. Всички те продават непродадените рекламни позиции на различни сайтове през собствените си платформи. Начинът на закупуване на реклама в Google AdSense също е programmatic, уточнява Иван Иванчев от Easy Online.
Преди началото на разговора
"TailWind не е технологична компания – ние събираме технология и човешката експертиза", обяснява изпълнителният директор на компанията Елиас Гагас. Неговата агенция първо ще е представител на AppNexus – една от много международни платформи за автоматизирано купуване. Сделката е за 30 пазара, между които и България. Гагас обаче вижда конкурентното предимство в това, че екипът му знае как да избере правилните технологии за дадена кампания и да ги приложи успешно – консултантска услуга за сложния автоматизиран модел. "Нашата роля не е да продаваме определен инвентар, а да изградим пазара", пояснява Гагас.
TailWind обаче засега не са се договорили с нито една българска онлайн медиа. А това ще е най-интересната част от налагането на технологията. Тук започват и "но"-тата относно programmatic. Предимствата за рекламодатели са ясни – намаляване на "безсмислените импресии", които купуват, пестене на време и по-ниски цени. "Обикновено притесненията на медиите са в две насоки – опасността от сваляне на цените и от това да изгубят контрол", признава Елиас Гагас. Германия, където моделът навлиза активно от тази година, вече има опит. "На немския пазар средната цена на CPM* от около 30-40 евро се е срутила на 7-8 евро през такъв вид купуване", дава пример Иван Иванчев.
Според Гагас и двете притеснения са неоснователни. "Нашите решения дават много детайлен контрол върху това как медиите отдават инвентара си в екосистемата", казва той. Аргументът за цените е, че медиите могат да сложат минимален праг, под който не искат да продават реклама. Дори така обаче цената през programmatic може да е десет пъти по-ниска от стандартната. А след това трудно се оправдава стандартната цена на обикновената дисплей реклама. "Ние нямаме за цел да счупим модела на премиум купуване, а да направим цялата екосистема много по-ефективна", защитава се Константин Янков от TailWind. И двамата с Гагас са категорични, че programmatic никога няма да завземе цялата онлайн реклама. "Той ще е част от картината – може да достигне и 50%, но ще е просто още един канал", казва Гагас. И допълва: "Няма задължително да се превърне в новия Голям взрив. Има съществуващи технологии, които ще продължат да са валидни и смислени – например премиум рекламата." Данните за аудиторията ще станат основното оръжие на медиите, за да увеличат цената на своята онлайн реклама в programmatic.. "Голямата промяна е, че вместо да продават импресии, ще продават публики", смята той.
"На големите пазари премиум медиата е много относително понятие", обяснява Иван Иванчев появата и разрастването на programmatic. Там има огромни портали със стотици хиляди хора публика на дневна база. "Затова и приоритетът се е изместил – не къде ми е рекламата, а кой стои зад тази импресия", смята той. Дали същата концепция ще сработи на по-малък пазар? Според Иван Иванчев не и без модификации. "Там, където имаш десет водещи медии, не са толкова важни демографията и профилът на човека, а къде купуваш реклама", казва той.
Разговорът за programmatic рекламата, когато и да се случи, е само за малка част от позициите – за импресиите, които онлайн медиите не успяват да продадат по друг начин. Заявката на TailWind за пълното навлизане на модела вероятно е свръхамбициозна. Но ще е добре да се започне дискусия за това. Пазарът и без това не се мери достатъчно точно и не расте с очакваните темпове. Според Алеко Мицев има положителни промени: "Поне рекламодателите започват да мислят за това, че купуват реклама, която трябва да стигне до определен тип хора. Това няма как да не е добре."
* CPM – cost per mille – цена на хиляда импресии

Оригинална публикация

 в. 24 часа | 23.11.2013 

България няма да участва в Евровизия догодина, след като БНТ прати вчера писмо с отказа си до Европейския съюз за радио- и тв разпръскване (EBU).
"Нямаме пари. Разходите за конкурса са между 600 000-700 000 до милион лева, а бюджетът ни за догодина е намален с 5 млн. и ще е 65 млн. лева. Въпреки това остава изискването на държавата дори и с по-малко пари да пуснем повече канали", каза генералният директор на БНТ Вяра Анкова.
В разходите за Евровизия освен таксата за участие влизат и организирането на конкурс у нас, командировъчни. На сцената на Евровизия си плащаш всичко, има ценоразпис, едни фойерверки излизат към 20 000, каза още Анкова.
БНТ участва на конкурса от 9 години, като от 2005 г., когато пращаме участник за първи път, таксата е нараснала със 100%.
Отказът е първото финансово ограничение, което телевизията си поставя заради намаления бюджет. След като няма да участва, БНТ няма право и да излъчва конкурса. Друга българска телевизия също не може да прати наш представител, тъй като Евровизия е международна копродукция само на членове на EBU.
Този отказ няма да попречи на България да се включи отново в конкурса догодина, ако намери пари. Миналата година например от участие се отказаха Турция, Босна и Херцеговина, Португалия и Словакия. Полша не се явява вече 2 години поред.
Най-големият ни успех на Евровизия беше през 2007 г., когато Елица Тодорова и Стоян Янкулов стигнаха до 5-ото място с песента си "Вода".

Оригинална публикация