Capital.bg I Велина ГОСПОДИНОВА, Весислава АНТОНОВА I 16.11.2013

Въпреки че се представя за политик от нов тип, Николай Бареков не казва кой финансира движението му

Само преди няколко месеца продуцираният от TV7 и лично от тогавашния изпълнителен директор на медиата Николай Бареков скандал с фалшивите бюлетини в печатницата в Костинброд в деня за размисъл преди парламентарните избори не успя да разруши изборния процес, но определено повлия на резултата от вота в полза на сегашните управляващи партии БСП и ДПС. Без да е официално, това стана първата публична заявка на Николай Бареков за директно участие в политиката. Случващото се след това го потвърждава в пълна степен. И както тогава действията му направиха услуга на БСП, ДПС и интересите зад тях, така и сега първите му стъпки в политиката са подпомагани и финансирани от кръговете около Цветан Василев.

Всъщност, макар и в друг мащаб, Бареков само повтаря и доразвива един вече случил се модел в България.

Преди осем години една кабелна телевизия – СКАТ, се превърна в ракета носител за партия "Атака". Тя даваше ежедневно трибуна на националистическия лидер Волен Сидеров в негово авторско предаване и отразяваше всяка негова стъпка и проява на формацията му, което стана и причина за пръв път след демократичните промени националистическа партия да влезе в парламента. Същата телевизия за малко не успя и с втория си политически проект – този на собственика й Валери Симеонов. На партията му Национален фронт за спасение на България не достигнаха около 9 хиляди гласа на последните парламентарни избори, за да влезе в Народното събрание.

По стъпките на СКАТ

По модела на СКАТ и TV7 започна кампанията по налагането на новия политически проект "Николай Бареков". В средата на септември той обяви, че напуска поста на изпълнителен директор на трите телевизионни канала TВ7, NEWS7 и SUPER7 и влиза в политиката чрез движението си "България без цензура". Запази обаче едноименното си предаване в телевизията, което предаваше директно срещите му с гражданите от обиколката му из страната. Освен това Бареков продължава да ползва за трибуна и различните предавания на телевизията, където е чест гост. Заедно с това започна и масирана реклама на "България без цензура" в различни медии, а почти всяка негова проява се отразява от медиите, близки до Делян Пеевски и Цветан Василев, както и от не толкова близки, но приятелски вестници и телевизии. Както самият той се похвали в интервю за списание "Тема", него го отразяват всички: "Вестниците на Ирена Кръстева и Делян Пеевски, отразява ме г-жа Венелина Гочева, отразява ме вестникът на г-н Батков, "Стандарт", отразяват ме "Преса" и "Тема", отразява ме цялата жълта преса. Отразяват ме пенсионерските вестници", изброява Бареков.

За разлика от кабелната телевизия СКАТ на Валери Симеонов политическият проект на Николай Бареков и TV7 изглежда много по-добре финансиран от компании, свързвани с банкера Цветан Василев. Въпреки че няма преки доказателства за свързаност на мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка с ТВ7, преди време Василев се представяше като финансов консултант на стария собственик на канала. Новата роля, в която Василев позволява да го свързват с ТВ7, е като "инициатор на проекти" за медиата. Освен това по признанията на Бареков предаването "България без цензура", което в продължение на месец промотира едноименния му политически проект, се финансира от телевизията, а не от собствената компания на Бареков (пак по неговите твърдения) "Ноу фрейм медия България" АД, която прави всички външни продукции на медията. Рекламата за предаването по другите медии пък е минавала през фирмата "Пиеро 97", чийто основен кредитор е банката на Цветан Василев КТБ. При това договорите са се сключвали от името на TV7, а не от фирмата на Бареков. Схемата с финансирането на представянето на политическия проект на Бареков телевизия-фирма-телевизия се затваря от отразяването му в останалите медии – основно в "Монитор", "Телеграф" и сайтовете, чийто собственик е майката на депутата от ДПС Делян Пеевски. Те също имат кредити от КТБ.

Тази седмица Николай Бареков се опита да даде отговор на въпроса как финансира скъпата си кампания. Противоречивите му изказвания не дадоха отговор и оставиха много въпросителни.

Финансирам се сам

"Финансирам се сам", обяви Бареков в предаването на bTV "Нека говорят" миналата неделя. В него бившият изпълнителен директор на TV7 обясни, че за предаването му е имало договор между неговата компания "Ноу фрейм" и телевизията, като фирмата му е платила разходите по предаването "България без цензура". "Благодарение на компанията и на мои лични спестявания плащам първите офиси на движението "България без цензура" в страната", заяви Бареков. Той призна още и че се движи с охрана, за която "плащат той и движението", както и че той и движението поемат всичките разходи по пътуванията му из страната сега, след като проектът "България без цензура" приключи на 10 ноември. Бареков огласи и заплатата, която е получавал като изпълнителен директор на TV7 – 6 хиляди лева. Спомена и че причината да напусне bTV преди няколко години е именно компанията "Ноу фрейм медия", за чийто основател се обяви. Това обаче според документите в Търговския регистър не отговаря на истината. Дружеството "Ноу фрейм медия" АД е създадено през август 2009 г., когато Бареков напуска bTV, но като собственици в него фигурират регистрираната в Кипър офшорна фирма "Чикуитена холдингс лимитид", Виолета Сечкова и Иван Терзийски.

Не, плаща телевизията

В четвъртък Бареков излезе и с нова, коренно противоположна версия кой е платил разходите по пътуването на предаването му "България без цензура" в 24-те областни града. "Парите бяха дадени от TV7. Защото това е най-рейтинговото предаване в рамките на телевизията и тя направи своя избор да подкрепи този проект", каза Бареков в сутрешния блок на TV7. Пред "Капитал" той уточни, че е продал проекта за предаването, което се излъчваше от различни градове, на телевизията в пакет, като за последното предаване компанията се е отказала от продуцентска печалба, а самия Бареков – от хонорар.

Причината за преобръщането на бившия директор на TV7 беше разпратено до медиите съобщение от бившия собственик на компанията "Ноу фрейм медия България" АД Емил Кошлуков и Виолета Сечкова. В него двамата обясняват, че Николай Бареков никога не е притежавал дялове в дружеството, в което Сечкова и Кошлуков са съсобственици с дялове 45% към 55%.

Оказа се всъщност, че дружеството, за което Бареков говори, е със същото име. Разликата е само в една дума. Фирмата, чийто собственик твърди, че е бившият изпълнителен директор на TV7, се казва "Ноу фрейм медия България" АД. Тя е съвършено нова фирма, създадена през месец юли. В борда на директорите й влизат Емил Кошлуков, Антон Гугов и Татяна Стоянова. Месец по-късно Кошлуков прехвърля акциите си – 90% от дружеството, на Антон Гугов, който се води изпълнителен директор. В Търговския регистър обаче няма информация какво се е случило след това. Сега Николай Бареков заяви, че е придобил 90-те процента от акциите от Гугов. За останалите 10% казва: "Може да са собственост на известен журналист. Може да съм аз." Емил Кошлуков твърди, че след като си е продал акциите, е напуснал дружеството. И двете страни обаче казват, че новото дружество е придобило правата на продуцентската компания на Кошлуков "Ноу фрейм медия" АД, която правеше повечето външни продукции на TV7 и в други телевизии. Според изпълнителния директор Антон Гугов това са около 10 предавания, между които "Музикална академия", "Следващият моля", "Усещане за жена", "Искрено и лично", "Пред банята", "Бар код", "Комисията "Павлов", предаването на Иван Гарелов. Копродуцент е и на Иван и Андрей. Извън TV7 компанията е имала договори за предавания с bTV за "Големите загадки", но той вече е изтекъл, и с БНТ за предаването "Срещу новините", което продължава да се излъчва всяка събота.

Спорът между двете компании обаче е за марката и логото !no frame media. Те сега се ползват от компанията на Бареков абсолютно незаконно, защото се държат от фирмата на Кошлуков. Бившият изпълнителен директор на TV7 каза, че разговорите за покупка на марката и логото от страна на фирмата са пред финализиране. Пред "Капитал" изпълнителният директор Гугов уточни, че това най-вероятно ще стане до края на следващата седмица. Кошлуков потвърди за интерес от страна на компанията на Бареков да купи марката !no frame media, но уточни, че засега това е само заявено намерение. Добави обаче, че е склонен да я продаде, защото компанията му вече е напуснала продуцентския бизнес.

Една телевизия, една партия

Колко струва досега масираната кампания за старта на новия политически проект на Бареков е трудно да се сметне точно, но поне порядъкът е ясен. Изпълнителният директор на продуцентската компания Антон Гугов каза за "Капитал", че договорът между дружеството и телевизията е търговска тайна. За сумите, които Бареков е платил за турнето си, може да се съди по разходите, които се правят при подобни мероприятия. Според хора от бизнеса с организирането на събития бюджетът на проява на "България без цензура" в един град е между 30-35 хил. лв. Предаването беше в 24 областни центъра. В тази сметка влизат издръжката на екипа, който за този формат би трябвало да е поне от около 25 човека. Само за тях разходите за настаняване и храна са около 4-5 хил. лв. При това без хонорарите им. Изграждането на сцената с осветление, озвучаване, използването на дадено място за събитието (предаването обикновено полза централната част на градовете) също се заплаща. Сцена като тази за предаването "България без цензура" струва от порядъка на 12 хил. лв. Отделно се заплаща и такса за ползването на трасе за прякото излъчване на предаването. За подобни събития задължително се наема и охрана, която струва около 1000 лв. За турнето Бареков е имал договор с Нешка Робева, чиято трупа участва във всичките му прояви. Самата тя потвърди пред "Капитал", че има договор за турнето, но не разкри подробности на каква стойност е той. Според запознати в сектора, които са преговаряли с Робева за участие на трупата й в други прояви, хонорарът за едно тяхно участие е 5600 лв. Ако приемем, че разходите по турнето на Бареков само в един град са 35 хил. лв, общо за цялото представяне на политическия проект и в останалите градове би трябвало да са похарчени 840 хил. лв. Едва ли компанията му "Ню фрейм медия България" АД може да си позволи такава сума за близо тримесечното си съществуване. Още повече че според Бареков тя не разполага с техника, а тя се наема. Не притежава и студиа, а ползва такива под наем. "Имаме само автопарк с коли, с които пътуваме", каза Бареков пред "Капитал". А изпълнителният директор Антон Гугов уточни, че персоналът на компанията е от 30-40 човека, които работят на трудов договор.

По-трудно е да се изчисли колко струва рекламата на предаването "България без цензура", защото вестникарските карета, брошури и банери в сайтовете са купувани чрез медиа шопа "Пиеро 97". Един от директорите на сайтовете, в които има реклама на предаването, обясни, че договорът с него е бил сключен повече от месец преди старта на турнето и е бил офериран като "реклама на предаване, което тръгва по TV7". Едва когато рекламният банер е изпратен месец по-късно, той разбира, че рекламира "България без цензура". В органите на управление на дружеството "Пиеро 97" от август 2013 г. настъпи промяна, като беше вписан нов заместник-председател на съвета на директорите. Това породи съмнения, че във фирмата е влязъл нов собственик – КТБ, която е основен кредитор на "Пиеро 97МА". Това е една от схемите, по които Цветан Василев овладява фирмите, които вземат кредити от банката му. По подобен начин като кредитор и с представител в ръководството Василев реално има контрол върху доставчика на горива "Петрол" например.

Очевидно схемата на финансирането на началото на политическия проект на Николай Бареков чрез предаването "България без цензура" е следната – средствата са минавали първо през телевизията, зад която стои банкерът Цветан Василев, и след това са влизали в продуцентската компанията на Бареков, въпреки че предаването се води външна продукция. А и там засега собствеността не е съвсем ясна. Договорите за реклама е сключвала фирмата "Пиеро 97", чийто основен кредитор е банката на Цветан Василев КТБ

Пред "Капитал" Бареков заяви, че през януари следващата година ще регистрира новата си партия, чието име най-вероятно ще преповтаря името на движението му "България без цензура". Дотогава той възнамерява да прехвърли на друг собствеността си в компанията "Ноу фрейм медия България" АД. "Ще се опитам първо да продам дружеството на чужд инвеститор. Защото не искам от участието ми в него да се правят каквито и да е спекулации", заяви той.

Накратко, всички източници на финансиране на политическия проект на Николай Бареков (както и негови лични) могат да бъдат свързани с Цветан Василев. Той получава заплатата си от свързаната с него TV7. Мащабното турне в страната е платено от същата телевизия. Бившият водещ дори е получил през 2009 г. ипотечен кредит от КТБ, при положение че банката принципно не предлага такава услуга за физически лица.

Какъв е сценарият, написан за Бареков, е трудно да се отгатне отсега. Може би просто кукловодите са решили, че ще им е по-изгодно сами да си направят партия, отколкото да се разбират всеки път с тези на власт. Сигурното е в тази история обаче е, че бившият телевизионен водещ е поредната марионетка, издялкана набързо в часовете по политическо инженерство.

Оригинална публикация 

www.inews.bg | 14.11.2013 

Сигнал не се получава в 10 населени места в страната

Месец след спирането на аналоговия сигнал, 15% от българите остават без цифрова ефирна телевизия. Въпреки това, от Комисията за регулиране на съобщенията определиха стартa на цифровизацията като успешен.
Част от тези 15% от населението, които нямат покритие на TV сигнал, са социално-слаби. Ако държавата реши, че ще гони 100 % покритие, то трябва да намери съответните финансови ресурси.
Цифрова телевизия все още нямат в 10 населени места в областите Плевен, Враца, Силистра, Бургас, Пазарджик и Велико Търново, заради труднодостъпно покритие на сигнала там.
От регулаторния орган допълниха, че от общо 240 000 ваучери за декодери, 25 000 остават непотърсени, пише bTV.

Оригинална публикация

 www.novinite.bg | 13.11.2013 

Президентът на Сейшелите Джеймс Мишел прие в президентския дворец почетния консул на островната държава в България Максим Бехар.
Мишел изрази искрена благодарност от името на правителството на Сейшелите за цялата помощ, която Максим Бехар оказва на островната държава. Също така благодари за дългосрочното партньорство и изключително положителното му отношение към хората от страната му.
Почетният консул Максим Бехар е на едноседмично посещение, свързано с PR- обучение на служители в държавната администрация. Той взе участие във важни дискусии за новите медии и маркетинг в Университета на Сейшелите.
По време на посещението си Максим Бехар се срещна и с министъра на външните работи Жан-Пол Адам и други високопоставени правителствени представители.
Бехар е повече от 10 години почетен консул на Сейшелите в България.
Република Сейшели е островна държава, разположена на 155 острова в Индийския океан, отстояща на около 1500 km източно от континента Африка, североизточно от Мадагаскар.

Оригинална публикация

www.blitz.bg | 13.11.2013

Цените на авторските права станали непосилни

Всяка телевизионна програма, която по закон се качва на мултиплекс без пари, следва да се дава безплатно и на кабелните оператори, заявява Димитър Радев, председател на управителния съвет на асоциацията на кабелните оператори БАККО. Това са bTV, Нова тв, TV7, БНТ и каналите й.
БАККО преговаря с депутати, СЕМ, Комисията за регулиране на съобщенията, за да постигне подобна регулация между операторите и създателите на съдържание, пише "24 часа". Според шефа на СЕМ Георги Лозанов обаче пазарът сам регулира и е въпрос на свободна воля на преговарящите субекти.
Кабелните оператори искат да вземат съдържание без пари заради ниската покупателна способност на населението, твърди Радев. Има и риск потребителите да започнат да се отказват от платените тв услуги в полза на ефирната цифрова телевизия заради дублирането на съдържанието.
Засега по данни на Димитър Радев имало прилив към кабелните оператори заради първоначалния хаос с цифровизацията. В Германия обаче имало отлив с 25 %. 

Оригинална публикация

 сп. Progressive | Юлиан ДОБРЕВ, управител и директор "Анализи" BluePoint | 13.11.2013 

За рекламата е писано толкова много, че е истинско предизвикателство да привлечеш аудиторията и да я впечатлиш с нещо ново. Трудно е да бъдеш обективен в преценката за това, коя реклама е добра, коя не е на ниво и коя "не става". Въпреки всичко ще приема предизвикателството и ще се опитам да предам моя скромен опит като анализатор, опирайки се и на десетките реклами, които съм имал възможност да тествам в изследователската си практика.

Да започнем позитивно

Видно е, че рекламите у нас еволюират и все повече биват харесвани от потребителите. Извървян бе пътят от "Прах за пране без фосфат", през "Ранърс – избягай от скуката" до "Ооо, Пепи", "Да заколим пандата!" и "Силата на добрата храна". Рекламите стават все по-добри и поднасят посланията по различен начин, а потребителите на свой ред стават все по-придирчиви и резистентни към тях. Стремежът на компаниите е да създават различните послания, които да се забелязват измежду множеството други, които ежедневно атакуват потребителите. Това да правиш различни, забележими и харесвани реклами говори добре за нивото на рекламата у нас. Но дали това е достатъчно, за да класифицираме рекламата като добра?

Как потребителите оценяват рекламите?

Рекламите са част от нашето ежедневие, те са извор на закачки, основа за артистични кавъри, а често са и обект на критики. Подигравателните подхвърляния и сарказмът са само единият аспект на оценките, другият е свързан с фундаменталния въпрос, доколко работещи са тези реклами и доколко изпълняват поставените им цели. Свидетели сме на реклами, които не само отблъскват и дразнят, но и са пари, хвърлени на вятъра, тъй като са неработещи.
В дългогодишната си практика като изследовател съм имал възможността да видя редица рекламни грешки. Тук е мястото да поясня, че нямам претенцията да оценявам творчеството в рекламите – за мен добрата и лошата реклама се пречупват през призмата на работещата (изпълняваща своите цели) и неработещата. Този поглед на рекламите стои и в основата на това, да говоря за рекламни грешки. В този ред на мисли в нашето рекламно пространство могат да бъдат идентифицирани няколко основни типа грешни подходи:
- Сложно и неразбираемо послание – понякога посланията са прекалено сложно поднесени към целевата група. В стремежа да се каже много се получава едно неясно послание и накрая реално не се казва достатъчно. Банките и застрахователните компании са често изложени на подобни рискове.
- Послания за неразбираеми продукти за масовия потребител-типичен пример за това са масираните рекламни кампании за високотехнологични услуги и продукти, които се комуникират със сложни за потребителите характеристики.
- Липса на послание или наличието на нерелевантно послание -често директното излъчване на чужди реклами, без те да бъдат адаптирани и съобразени със спецификата на местния пазар, имат подобна съдба. Подобен проблем наблюдаваме при редица продукти – козметика, битова химия и дори автомобили и бира.
- Липса на ясно позициониране на продукта и неправилно ориентиране на рекламното послание. Това в голяма степен е свързано с правилното сегментиране и дефиниране на особеностите на целевата група. Тук проблемът от маркетингов се превръща в комуникационен. Няма реклама, която да даде ясно позициониране, без то предварително да не е било дефинирано и заложено в самата комуникационна стратегия.
- Рекламни послания, даващи погрешна представа за продукта – усещането за по-скъп продукт, което води до отхвърляне на продукта (марката). При наличието на подобна реклама потребителят отхвърля продукта още преди да се е докоснал до него.
- Реклами със силни образи, които изместват марката и продукта – този проблем е по-осезателен, когато се правят реклами на неизвестни марки и новореклами-рани продуктови категории с известни личности.
- Използването на силно амортизирани и еднотипни похвати и механизми. Пример за това е проблем – решение, множеството еднотипни реклами на перилни препарати, паста за зъби и шампоани. Подобен проблем със силно насищане на еднотипни сюжети се наблюдава и при телекомите и бирите.
Грешки, грешки, грешки. Възниква резонният въпрос от популярна телевизионна реклама: "Къде сгрешихме?" Отговорът може лесно да бъде открит, ако се знае какво е добре да се направи и как точно е добре да се подходи.

Откъде да започнем?

Какво точно рекламираме – това е един от най-важните въпроси, на които трябва да си отговорим. Може и да звучи странно, но не са редки случаите, при които в стремежа си да кажат много неща компаниите реално размиват конкретния си продукт в комуникацията, което води до объркване. В един момент е важно да се установи какво точно предлагаме на пазара – престиж и класа, лукс, удобство, сигурност, най-доброто ценово предложение или просто превозно средство, когато продаваме автомобили например. Козметиката е надежда, младост, здраве или просто някакъв крем, а ние реално какво искаме да продадем на потребителите?
В началото беше продуктът -със своите характеристики, основни и допълнителни ползи, предимства и недостатъци, причини за избор и отказ. Както и да бъде организирана една кампания, в крайна сметка продуктът е важен и съответно доброто му познаване е един от ключовите фактори за успеха на комуникацията.
След като знаем какво е важно, нека да дефинираме за кого е
За да имаме успешна комуникация, трябва да знаем за кого ще бъде предназначена. Рекламата започва с определяне на целевата група, нейните особености, навици, поведение, мотиви за покупка, предубеждения, задръжки, страхове и т.н.
Колкото по-добре познаваме потребителите си и техните навици, обичаи, привички, мечти, страхове, предразсъдъци, толкова по-близо сме до успешната реклама. Лесно е да кажеш подходящото нещо и по подходящия начин, когато знаеш на кого го казваш. Продуктите за бръснене са основно за мъжете, а самото бръснене за повечето мъже е досаден ангажимент. Въз основа на това компанията Gillette ориентира своите послания към мъжете и акцентира върху лекото бръснене и превръщането му в едно приятно преживяване. Жените искат да бъдат неотразими и съблазнителни и това им обещават козметичните компании. Майките искат малките им бебчета да спят сладко и затова трябва те да бъдат сухи през цялата нощ.
В началото е дефинирането на продукта и потребителите, но това далеч не е достатъчно. Има няколко основни решения, известни като Петте М – mission, money, message, media и measurement, които допринасят за достигането до така желаната успешна реклама.

Mission – какви са рекламните цели?

Основните рекламни цели са функция на корпоративните цели и отразяват решенията за целевия пазар, пазарното позициониране и особеностите на маркетинговия микс. Рекламните цели трябва да бъдат конкретни – да се увеличат продажбите на кисело мляко в национален мащаб с 18% за 6 месеца или постигане на 60% обща известност сред целевата аудитория за 3 месеца. Целите могат да бъдат различни, но най-общото им класифициране може да се направи според това, дали задачата на рекламата е да информира, убеждава, напомня или подтиква към конкретни действия.

Money – какви средства могат да се заделят за това?

Да, точно това е – става дума за досадния и винаги оспорван рекламен бюджет. Важно е той да бъде преди всичко оптимален, т.е. достатъчен за кампанията и поносим за компанията. Рекламните бюджети трябва да бъдат съобразени с конкретно поставените цели и с нивото на марковизацията на пазара, както и с общия комуникационен шум, който се създава. По един начин ще трябва да се подходи, ако определяме бюджета за перилни препарати или бира – говорим за изключително високо ниво на рекламните разходи за подкрепа и висока марковизация. Друг ще е подходът, ако навлизаме в слабо разработени категории, като сол например.

Mеssage – какви послания трябва да се изпратят?

Създаването на посланията е изключително творчески процес, но е добре той да бъде задължително съобразен с навиците на потребителите, тяхната мотивация и естетически възприятия. Искам правилно да бъда разбран – не отричам странните реклами, но и те трябва да носят конкретни заявки и да бъдат
на езика на целевата група.

Media – какви медии трябва да се използват?

Това решение е изключително важно, тъй като изборът на медии е в пряка зависимост с рекламния бюджет и неговото пълноценно използване. Най-добрата, оптималната медия е тази, която в най-голяма степен покрива целевата аудитория с минимално разсейване. Подходящият подбор на медии означава и задължително задълбочено познаване на медийните аудитории. А най-сигурният начин за постигането на поставените цели дори в рамките на ограничен бюджет е постоянното търсене на нови възможности, в т.ч. алтернативни медии.

Measurement – как трябва да се оценяват резултатите?

Странно е, че именно в тази посока се прави твърде малко, а изключително важно е да се установи в крайна сметка какво е постигнато. Добре е да се изведат силните и слабите страни на рекламната програма, да се анализират грешките и да се усъвършенстват печелившите ходове. Оценката на постигнатите резултати е необходимо да се направи, от една страна, в постигане на чисто маркетингови цели, а от друга – на конкретни продажби.
За да се направи наистина добра комуникация, е необходимо да се свърши доста работа, преди да се появят конкретните рекламни послания. Рекламата е "черешката на тортата", а тортата, както всички знаем, има и блатове, и сметана, и т.н. За съжаление понякога мениджъри и дори колеги рекламисти, обхванати от еуфорията да се появи рекламата, пропускат този важен факт. А когато една торта е само от нещо като блат, нещо като сметана и една черешка, сами можете да прецените колко ще се хареса тя на потребителите. BluePoint е агенция за маркетингови консултации и проучвания с млада история и утвърдена опитност на екипа. Визията й за добрата работа е свързана с практичното познание, стъпващо на задълбочен анализ на пазарните факти и проучвания на потребителското поведение. Екипът й не се ограничава до отговор на въпроса, какво се случва, а търси причинно-следствените връзки и дава отговор на въпроса, защо се случва. Стъпвайки на създаденото познание, предлага решение за това, какво е добре да се направи. BluePoint използва иновативни технологии за добиване на данни и собствен инструментариум за анализ, оценка и интерпретация на фактите. На тази база прецизно обработената информация се обвързва с бизнес целите на клиентите и се формулират стратегически препоръки. Конкретни, адекватни, измерими.
www.bluepoint.bg

Стр. 24, 25, 26

 сп. Progressive | 13.11.2013 

Близо 18,5 млн. лв. са приходите от интернет реклама за първите 6 месеца на годината, показват данните от проучване на пазара на онлайн реклама, проведено по инициатива на "IAB България" от Ipsos Marketing. Двадесетте компании, участвали в проучването, са обявили приходи от дисплей реклама от приблизително 16,2 млн. лв. (88% от общия обем). Рекламата на клик генерира приходи от 1,2 млн. лв., а сред останалите категории изпъкват рекламните и ПР публикации с близо 600 хил. лв.
Най-голям дял от приходите от онлайн реклама, са за потребителски стоки с почти 17%. Обемът на тази индустрия е 3,1 млн. лв., като най-рекламирани са хранителни стоки, напитки, козметика и лекарства. На второ място са рекламодателите от сферата на финансовите услуги с дял от близо 14% и 2,5 млн. лв., а веднага след тях се нареждат услугите с 1,5% по-малък дял и обем от 2,3 млн. лв.

Оригинална публикация

 www.dariknews.bg | 13.11.2013 

Нова ТВ е бил най-гледаният телевизионен канал в България за октомври, показват данните на независимата международна пийпълметрична агенция Mediaresearch.
Според изследването, делът на Нова ТВ сред зрителите на възраст 18-49 години е 19,4 на сто. В същото време делът на основния конкурент – bTV, е 18 процента.
Проучването на Mediaresearch показва, че най-гледаните предавания в ефира на Нова ТВ са X Factor и VIP Brother.

Оригинална публикация

www.mignews.info I 3.07.2013

Той зае поста на отстранената Ваня Вълкова

Журналистът Тодор Пройчев е новият медиен съвътник на министъра на вътрешните работи Цветлин Йовчев. Той зае поста на остранената пиарка Ваня Вълкова, която близо 4 години работеше за Цветан Цветанов.

Съветникът по медийните въпроси на министъра влиза в политическия му кабинет.

Доскоро Тодор Пройчев бе главен редактор на сайта „Аргументи“, финансиран от депутата от БСП Кирил Добрев. След оттеглянето му сайтът западна, а Добрев спря да се интересува пряко от него.

Оригинална публикация

www.dartsnews.bg | 12.11.2013 

Иван Станчов със специална награда

За втора поред година президентската институция беше домакин на церемонията за годишните награди на Българския дарителски форум.
Държавният глава Росен Плевнелиев връчи голямата награда за "Най-щедър дарител" на "Райфайзенбанк България". Банката дарява всяка година 5,7 на сто от печалбата си преди облагане за благотворителни цели, съобщи БНТ. Сферите, в които насочват средствата, са здравеопазване, социална политика, култура, образование и околната среда.
Със специалната награда за личност, допринесла за развитието на благотворителността през 2013 г., беше удостоен Иван Станчов – посланик на България във Великобритания (1991-1994) и министър на външните работи (1994-1995), известен с различни дарителски инициативи.
Наградените по категории:
Най-голям обем нефинансови дарения: първо място – Нова телевизия за дарено ефирно време, второ място – "Данон България”
Най-голям принос чрез доброволен труд на служителите: първо място – Уникредит Булбанк, второ място – Мтел
Най-голям обем финансови дарения: първо място – "Дънди Прешъс Металс Челопеч" с дарени 3 081 283 лв., второ място – "Аурубис-България” (дарени 765 336 лв.).
Най-добра дарителска програма: "AVON козметикс” за програмата за борба с рака на гърдата, второ място – Би Ти Ви за кампанията "Да изчистим България за един ден”
Най-прозрачна дарителска програма: първа място – Mтел за програмата „Приеми дете. Създай бъдеще“, второ място – "AVON козметикс”.
В категорията "Най-сполучливо партньорство” бяха отличени Фондация "Лале” и "Уникредит Булбанк” за програмата "Вяра в семейството”.

Оригинална публикация

www.expert.bg | 12.11.2013 

Иво Илиев работи в сферата на интернет маркетинга от над 10 години. Със своя екип организират и провеждат дигитални кампании, реализират уеб-решения и осъществяват комплексно обслужване за компании от България и чужбина. От няколко години Иво вписва професионален блог www.ivosiliev.com , в който споделя различни аспекти от своята дейност в областта на дигиталните маркетинг и комуникации, мениджмънта на социални медии, оптимизацията за търсещи машини и пр. Има икономическо образование. Управител е на компанията InteractAge, където е Арт директор и маркетинг консултант относно международни и национални маркетинг кампании и проекти. Иво е лектор в някой от най-известните у нас обучения и семинари. Последния му проект в тази връзка е серията обучения „PresenTHINK”(www.presenthink.com).

Г-н Илиев, разкажете ни малко повече за работата си в InteractАge.

Управител съм на компанията, но позицията ми в нея е като Арт директор. Работата ми е свързана с оформянето и планирането на дигиталните маркетингови кампании на нашите клиенти от България и чужбина.

Каква е Вашата дефиниция за успял човек?

За мен един човек е успял, когато другите казват, че е успял. Дори конкурентите му. Някои казват, че хората са успешни, когато са постигнали мечтите си, но аз смятам, че тогава по-скоро са нещастни, щом нямат за какво повече да мечтаят.

По колко часа на ден отделяте за работата си? Колко е продължил най-дългият Ви работен ден?

Често над 8 часа. Понякога повече, отколкото ми се иска. Това е така, защото се налага комуникация с клиенти в чужбина, часовите разлики и различните ангажименти почти винаги увеличават работното ми време. Най-дългият ми работен ден започна в 7 сутринта и приключи в 5 на следващата сутрин – понякога в извънредни ситуации се случва, но след това наваксвам с почивката.

Срещали ли сте критика за дейността си? Как, според Вас, трябва един успял човек да приема критиката?

Разбира се, и това е най-полезното нещо. Всеки човек трябва да опитва да приема критиката като съвет, като обратна връзка. Много компании имат проблем с негативните отзиви – не могат да ги приемат или се страхуват от тях. В днешното време на социалните медии и потребителското съдържание това е голям проблем. Неправилната реакция на критиките може да предизвика кризи и да пропусне възможности за една компания. Често страховете от негативни коментари правят компанията пасивна в своята комуникация. Моето виждане е, че трябва да опитваме да приемаме критиката като съвет – да благодарим за него и внимателно да проучим защо се е стигнало до тук. След това, ако този съвет не ни е от полза, да продължим напред.

Има ли в България завист към успелите хора? Вие усещали ли сте такава?

Да, има. И аз също съм един от завистливите. Това е нормална човешка реакция и в нея няма нищо лошо, защото завистта е силен мотиватор. Проблемът е с какво ни мотивира – да търсим успеха за себе си или неуспех за другите. Струва ми се, че в България има изкривени представи за успелите хора. Често се бъркат успелите с безнаказаните, което е голям проблем. Пожелавам си ние, българите, да не разрешаваме на завистта да ни прави нещастни и озлобени, а мотивирани към собствения си план за успехи.

Доколко успехът се дължи на индивидуалните качества на един човек и доколко на допълнителни фактори (екип, късмет и т.н)?

Зад всеки успял мъж стои не само една жена, но и много други хора и фактори за успеха. Не вярвам в късмета – щом нещо, било то добро или лошо, се е случило, значи е трябвало да се случи и има причина за него. Единственото сигурно нещо при успеха е, че можем да го загубим. Често не си даваме сметка за това и постепенно се променяме в отношението си към другите и към себе си. В тази връзка успехът има съществено значение за индивидуалността и нейната метаморфоза.

Има ли успял в световен мащаб човек, на когото се възхищавате и защо?

В квартала, в който живея, имаше три хранителни магазина почти един до друг. Това си беше живо безумие. Няколко месеца по-късно се възхищавах на един от магазините, който оцеля, след като другите два фалираха. Това беше единствения магазин, които реши да работи денонощно и да разпрати рекламни материали за това из целия квартал. Замислих се дали толкова търсената „формула за успеха“ не е една и съща за всички нас?
Разказвам това, защото за мен успехът няма географска ширина, условия или бариери. Той е универсална валута за респект, завист и просперитет.
В своята професионална сфера се възхищавам на много международно признати личности. Например Шерил Сандберг, бизнес дама, която навремето разви рекламните формати в Google и вдигна акциите на компанията до небесата, а сега прави същото и при Facebook. Възхищавам се и на Рори Съдърланд, копирайтър и криейтив директор с много блестящи идеи, които е реализирал на практика. Също и Гари Вайнерчук, който е сомелиер и експерт по вино, успял да развие за няколко години бизнес за 4 млн. в бизнес за над 50 млн. долара най-вече, защото е използвал силата на социалните медии и дигиталните комуникации онлайн. Днес Гари е автор и лектор, който разказва своята история и дава съвети как да успеем в бизнеса.
Не на последно място се възхищавам на международно признатите проф. Минко Балкански, Юлия Кръстева, Георги Генов, Васко Абаджиев и много други. Те не са успешни, защото не са в България, а защото мисленето и културата им са глобални, а не локални. В моя бранш наскоро бях истински възхитен от Светлин Наков, с чиито възгледи за успелите българи имаме общо виждане. Важно е не да се възхищаваме на успелите, а да ги създаваме. Това ще помогне за дълго и на всички.

Оригинална публикация