БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 13.10.2012
Водещ: Данъчни игри – така може да се опише отиващата си седмица. Само че медийните следи не са оставени някак по патриотично му от Харисън Форд, а от самоуприличаващият се в кабинета като Брат Пит, което пък води кино спомена ни другаде. Към странния случай на Бенджамин Бътън. Сигурно си спомняте обаче, че през 2009 година той загуби титлата големият победител в надпреварата за статуетките оскар от бедняка милионер. Подобни прогнози направиха и социолозите през седмицата за спадащото доверие към кабинета. Ако сте позабравили тези два филма, може да си ги припомните на кратко от трейлърите им на страницата на предаването „Клубът на журналистите – БНР”. Работят ли сапъори на не новини? На новини, за които се говори, но често след това не се случва. Редно ли е да създадем термин, описващ това, след като имаме вестникарска патица, дали не е редно да имаме и да кажем политическа патица? Защото морето се използва в предизборно време за други цели. Референдум, ще пита народът, какъв ще е въпросът за истинския референдум или когато не новините звучат по-реално от истинските новини. Прилича на заглавие от някое комедия, само дето не става дума за комедия. С такива диалози в мрежата става възможно да се обясни рейтингите, за които вече стана дума. Важно е въпросът да не бъде подвеждащ. Ние искаме нещо от типа на „да строим ли АЕЦ или да умрем от студ в спрял асансъор?” Най-добре е да се проведат 14 референдума относно питането за питането на това какъв да бъде въпросът за въпроса за начина на поставяне на запитването. Така ще има шанс да поправим грешките в първите референдуми и да свикнем с демокрацията, обявиха от ЦИК визията си за това какво би било най-добре. Същевременно някакъв човек хвана и дострои АЕЦ „Белене”, тъй като имал излишна вар в мазето. Такива са не новините. Новините знаем всички какви са. А иначе това е задочният диалог, който се получи между обещаното от властта пред медиите и мрежата през седмицата. Това обаче ще бъде сюжет от бъдещето, когато депутатите ще се споразумяват какво точно да ни питат, докато ние се съмняваме има ли смисъл да се харчат пари за да ни питат нещо, за което нямаме пари. До края на годината може да обложат и печалбите от хазартните игри и от фондовата борса, заяви днес финансовият министър Симеон Дянков. В момента се работи по тези текстове, като най-вероятно те ще бъдат предложени между двете четения на бюджета в Народното събрание. Симеон Дянков смята, че трябва да се облагат и парите от земеделската аренда, но това е тема за следващ мандат. Трябва да има равнопоставеност, в противен случай към изключенията се насочват спекулативни капитали. Което пък ни облекчава точно днес да не изчисляваме колко олио ще трябва да отмерим, за да сме чисти в бъдеще. Упражнения в лихварство очевидно ще продължат и тук без да търсим идва образът на един друг филм „Игрите на глада”. Резултатът може би ще бъде обобщен в повечето предстоящи коментари. „Игрите на рейтинга”. На този филм, на този фон ми се ще да цитирам написаното днес от финансиста Димитър Ашиков. „Като европейци имаме нобел за мир, а не за икономика”. Иначе в изданието днес седмицата на бюджетните страсти ще коментираме с Асен Григоров, Таня Петрова и Виктория Стойчева. В Европа облагат лихвите по депозитите, но какви възможности дават за други вложения на хората и какво ще се случва с доходите от Бюджет 2013? Какво послание е преизбирането на шефа на федерацията по волейбол Данчо Лазаров, ще коментира Веселина Матакиева. Ще започнем обаче с една друга, не по-малко важна медийна тема, наистина ли имаме право да знаем, ако журналистите дори когато цитират източниците си, са преследвани или заплашвани за разкритията си? Какъв е шансът защитеното от Конституцията право на информираност, да го има? Липсата на достоверна информация в крайна сметка ражда слуховете, а те са известни в качеството си да не се подават на управление. И с това, че техен родител е манипулацията. Когато се приемат правила, ограничаващи права, това носи риск и така наречените защитени. Има ли текстове в закона за кредитните институции, които застрашават свободата на словото? И дали БНБ ще повика, както повика колегите от бивол и колегите от френския вестник „MONDE”, защото са писали, позовавайки се на грамите, изтекли в „Уикилийкс”? Ще създаде ли прецедент този текст, чуйте какво мислят двамата юристи Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информацията” и Георги Кирелов, който работи във Франция, но следи българския прецедент. Добре дошли Ви казваме Валя Момчилова, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се продължавайте да коментирате на страницата ни във Фейсбук „ Клубът на журналистите – БНР”, както вече правите. Днес с Цвети Бахариева решихме и музикалният избор да е подвластен на парите. Кой ще спечели най-много тази година, още е рано да се каже, но фаворитите вече са на лице. Сега даваме думата на Адел, защото албумът и „21” е на път да се превърне в най-продаваният. Тази седмица БНБ покани на среща журналисти, публикували данни на български банки, позовавайки се на грамите на „Уикилийкс”. Срещата не се състоя поради късното пристигане на официалната покана от бивол, но пък стана повод да открием едни текстове в Закона за кредитните институции. Става дума за член 152, алинея 2 и 3. Алинея 2 гласи „който разпространява невярна информация или обстоятелства за банка, с което уронва доброто име на банката и доверието към нея, ако деанието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 2000 до 5000, а при повторно нарушение – от 3000 до 10000. Алинея 3 „ако нарушението по алинея 2 е извършено чрез средство за масово осведомяване, глобата от 5000 до 10000, а при повторно нарушение – от 8000 до 20000 лева.” Добър ден на зам.председателя на етичната комисия на медиите Александър Кашъмов и адвокат разбира се от Програма „Достъп до информацията”.Здравейте господин Кашъмов.
Александър Кашъмов:Здравейте.
Водещ:Малко късничко, като че ли открихме този текст.
Александър Кашъмов: Не, не знам до колко е късно, само искам с точност да отбележа, че в сегашната редакция това е член 152 а, но така или иначе е факт, че той съществува. Ясно е какъв е смисълът от съществуването на подобжен текст, за да не се извършва нелоялна конкуренция, за да не се създава паника по отношение на банка, която не е основана на никакви действителни факти. Много е странен обаче казусът по повод, на който се говори за този текст, защото сега аз нямам представа така и от Вас научавам за тази акция на БНБ, но няма никакво съмнение, че публикуването на информация, тъй като вероятно става дума за информацията, разпространена в електронното издание бивол, е свързана с доклад на американския посланик.
Водещ:Това са изтеклите грами, по-известни като изтеклите грами.
Александър Кашъмов:Изтеклите грами. То става въпрос за четири търговски банки, които са коментирани в този доклад. Значи на първо място трябва да кажем, защото в тази страна това за съжаление понякога се забравя, а през последно време започвам да се чудя дали не се забравя все повече, че говорим тук за свобода на изразяване, за свобода на всеки да търси, получава и разпространява информация. Това е една свобода, която може да бъде ограничавана само по изключение. В случая става въпрос за официални документи, които са дадени в рамките на дейността на американското правителство, на американската дипломатическа служба и категорично не може да се говори въобще за невярна информация. Единственият въпрос, който се поставя във връзка с „Уикилийкс”, защото това е част от известната поредица „Уикилийкс”, която така от няколко години вече постави въпроси на международните медии, единственият въпрос, който там стои е дали това не е класифицирана информация по смисъла на американското законодателство, но за България това не създава никакви …
Водещ:Мен ме притеснява, че един друг текст, пак ще цитирам „ако деянието не съставлява престъпление”, т.е. няма значение дали е престъпление или не. Първо не се знае кой го доказва, кой показва дали е престъпление или не, пак се дължи глоба.
Александър Кашъмов:Значи…
Водещ:Това да не е имуществен ценз за свобода на словото?
Александър Кашъмов:Не, смисълът е в това, че ако е престъпление естествено, това ще бъде гледано по наказателния кодекс, което в случая не виждам как би могло да стане. Но въпросът е, че всъщност тези случаи, в които се разпространява невярна информация според текст от Закона за кредитните институции, всъщност се налага глоба, която е с доста високи размери. Между другото това не е изолиран случай. През последните години аз констатирам и „Достъп до информация” една тенденция към едни нови и търсене на нови и нетрадиционни методи за ограничаване на свободата на словото. То не беше дело пред комисията за Защита на конкуренцията от преди 1-2 години срещу медиите на „Иконо медия” заради това, че са коментирали връзката на властта с определена медийна групировка. То не беше това, че Комисията за защита на личните данни налага глоби на малки местни медии заради това, че било написано ЕГН на някого в нотариален акт. То в нотариалните актове всички знаем, че има ЕГН и просто един журналистически материал прави разследване и така полага нотариалния акт. Няма как това да не е там. То не бяха в последно време има и опити да се реализира…
Водещ:Колкото по-сложно, толкова по-лесно и толкова по-малко свободно.
Виктория Стойчева:Може ли аз да попитам нещо?
Водещ:Добър ден и сега на гостите в студиото. Пак казвам – Виктория Стойчева, Асен Григоров и Таня Петрова. Виктория иска да Ви попита нещо.
Виктория Стойчева:Да аз искам, здравен Сашо, да попитам, ние се познаваме, съученици сме даже.
Водещ:Ама не е това връзката.
Виктория Стойчева:Не, не. Сашо, теб не те ли притеснява, че БНБ вика медия? Значи според мен законът и този член специално предвижда, ако има невярна информация, съответните банки да пратят опровержение в съответната медия, в случая бивол. Ако тя откаже да го публикува, тогава да сезират Вас, т.е. от Етичната комисия и Вие да ги извикате. Значи за мен от юридическа гледна точка без да съм юрист това е абсолютно нелепо. БНБ вика медия, за да иска обяснение или да налага глоба.
Александър Кашъмов: Сега, естествено според мен най-нормалният начин и това би трябвало все повече да се случва, е подобни случаи въобще да бъдат отнасяни до Етичната комисия. Истината обаче е, че законът не е много ясен в това отношение. Нищо не пречи чисто формално юридически БНБ да си провежда процедури, освен това нека да кажем съвсем ясно, че поканата на журналисти за разговора, който се случи, изобщо не е някакво неформално действие. Това може да бъде считано за етап от една процедура, която е открита от този текст и която може да приключи със санкция. В този смисъл аз намирам, че изобщо не са безобидни действията, които са предприети.
Водещ:Мислите ли, че БНБ ще покани представители на вестник „Monde” защото там е излязла същата информация, цитирана от същия източник?
Александър Кашъмов:Ами много ми е трудно да се сетя как това би могло изобщо да стане, но…
Водещ:Ами става лесно по отношение на българска медия, както виждаме.
Александър Кашъмов:Ами очевидно е. Това трябва да ни показва за това каква е чувствителността на държавните институции към ценността на свободата на изразяване, както казах. За мен това е просто един абсурден случай, който не му е мястото на този континент, на който ние се намираме. Такива казуси могат да бъдат срещани на по-други континенти, но за съжаление пак казвам, не е изолиран очевидно случай. Смятам,че просто властта в лицето на различните институции, които я олицетворяват, трябва да се замисли все пак как се упражнява власт, каква е ролята на медиите, тъй като ролята на медиите е те да говорят за това, което се случва, което институциите и длъжностните лица говорят, коментират, обсъждат. В това число длъжностни лица на други държави, които са коментирали и наши реалности.
Водещ:Добър ден сега да кажа и на Асен Григоров. Спомняш ли си как се убиват муха и банка?
Асен Григоров:С вестник.
Водещ:С какво се убиват?
Асен Григоров:Аз сега влизам и малко не съм в час какво…
Водещ:Ние разсъждаваме върху един текст в закона за кредитните институции, който няма невинен, дължиш глоба, ако оронваш доброто име на банка.
Асен Григоров:Ами би трябвало да има една дума – „необоснован”. Ако оронваш необосновано…
Виктория Стойчева:Ами там е разковничето. Този член казва „разпространяваш невярна информация”. В случая става дума за информация от изтекли грами. Значи ние всъщност не знаем дали е вярна или невярна и този, който твърди, че е невярна, би трябвало да докаже, че е невярна, нали така?
Асен Григоров:Да, те грамите са особен случай в журналистическата практика, нали прецедент са. Така наречените кейбъли, които „Уикилийкс” изсипва. И са предизвикателство и за журналисти и политици. Преди две седмици в предаването мисля, че беше Богомил Манчев, покрай цялата истерия около подновяването на проекта „Белене” и аз му цитирах в началото неща, които са писани в тези грами за него. Той се вбеси, нарече тези хора драскачи, нали аз му казах, че това е подписано от посланик Джон…Но е факт, че е прецедент, защото това е информация, която се твърди, че е изтекла от някъде. Има вид на достоверна, но никой не я е потвърдил.
Виктория Стойчева:Обаче тя се цитира.
Асен Григоров:Каквото и ние да си мислим за нея, това е информация…
Виктория Стойчева:Въпросът е обаче, че в случая се цитира източник. Т.е. и усилията на БНБ не са насочени към грамата, а към медията, която я е публикувала.
Водещ:Господин Кашъмов, как да постъпят колегите от бивол? Те предполагам също ще направят своите консултации, но вашата позиция каква е?
Александър Кашъмов:Ами за мен е категорично ясно, да публикуването на грамите по линията „Уикилийкс” може да поражда някакви въпроси, но това категорично не са въпроси свързани с разпространяване на невярна информация. Нека да сме пределно ясни по този въпрос.
Асен Григоров:Не, Сашо, извинявай, ако информацията е вярна, отговорността не е пряко в медията в случай, когато я разпространява.
Александър Кашъмов: Именно. Освен това, когато ние говорим за официални доклади, ние коментираме вече информацията от социалните доклади. Т.е. вярно е, че в официалният доклад пише такова нещо. В този смисъл това, което бивол публикува, е вярна информация, а именно информацията, че в докладите на американския посланик пише това нещо. От тук нататък вече естествено отговорността дали пък това, което е отразено в тези доклади, какво е и т.н. се премества безспорно. Да не говорим, че след като има ясно цитиране, тъй като става въпрос за това, че е мнение на някакво длъжностно лице, от тук нататък никак всъщност не стои въпросът, че това ли не е е някакъв опит на сайта бивол да представи четири банки в някакво трагично положение. Напротив. Цитира се източник, цитира се, че това са някакви данни. Това дава възможност на един образован издател да си състави мнение без непременно това да означава създаване на невярна представа за състояние на банките.
Водещ: И всъщност те да не ходят на тази среща, може би?Защото тя не се е състояла на датата, на която са били…
Александър Кашъмов:Мога да посъветвам абсолютно всички, които попаднат в подобни положения, е задължително трябва да бъде потърсена връзка с адвокат, защото това не са прости неща и значи журналистите трябва да са наясно, че е хубаво, когато виждат, че се задават подобни особено неясни процедури, по които не е имало и прецедент до момента у нас, задължително трябва чрез юристка консултация да се действа, защото както казах вече – подобни покани, разговори и т.н. не са с неформално значение. Напротив, те могат да доведат до налагане на санкции. За един сайт е голяма тежест.
Водещ:Между другото доста адвокати са се намесили. На страницата на предаването Мария /…/ е писала, че при всички случаи подобна среща би била грешка от страна на биволите. Петър…
Александър Кашъмов:Най-малкото, че подобен вид кореспонденция, която е открита в рамките на едно, как да го нарека, на езика на правото административно-наказателно производство, кореспонденцията би следвало да бъде в писмен вид, защото такива разни разговори, в които не е много ясно какво ще бъде отразено, какво ще бъде записано. След това могат да бъдат използвани срещу този, които участва в такъв разговор. Това вече, още един път казвам, значи хубаво е да се знае – журналистиката е една много благородна професия и заедно с това тя е свързана със сериозни отговорности в някои моменти, сериозни рискове. Тези рискове трябва добре да се познават.
Асен Григоров:И отговорностите, тук да кажа, също трябва да се познават добре.
Водещ:Хубаво е добре да се познават и отговорностите. Но и рисковете не са за подценяване, защото това обяснява 80-то ни място по степен на свобода на словото. Благодаря на Александър Кашъмов. Има ли пряка връзка, Асен, 80-то място с непознаването на рисковете?
Асен Григоров: Ами по отношение на „Уикилийкс”, грамите…
Водещ:Ние сме царе винаги да си намираме оправдание.
Асен Григоров:И нали сайтовете, които ги разпространяват, аз все пак имам едно на ум. Работата в медия, тя предполага наистина права, предполага и отговорности, които знаеш ти, в радиото има нива на редакционна…
Водещ:Нито веднъж не споменахме кои са четирите банки.
Асен Григоров:Не, мисълта ми е, когато в една голяма медия се стига до публикуване на определени неща, то минава през няколко нива на отговорност, обсъждане, може да се стигне до едно решение, може да се стигне до друго решение. Може да се стигне до решение да се публикува или не. Докато изтекли и непотвърдени грами или публикувани в сайт, който мога да предполагам, че пишат 2 или 3 души, все пак едно на ум около недостоверността на информация, защото предполагам, че те добросъвестно там копират, публикуват и превеждат нещата, но точно въпросът с отговорността е важен. Пак казвам, без да влизам в конкретния случай, това, доколкото виждам тук от екрана ти БНБ са ги викнали на разговор, което ми се струва доста глупаво от страна на БНБ.
Виктория Стойчева:То си е вид някакво сплашващо според мен. Това е вече друга тема обаче.
Асен Григоров:Това е като случая с Мишо Шамара в… И нали, така че тук няма как да се изкажа в полза на това, което БНБ са направили, но все пак оставям с известни резерви.
:Може ли аз да кажа също и за „Уикилийкс”. Значи това е нещо много особено. Тя самата „Уикилийкс” общо взето знаете, че човекът, който изнесе грамите е преследван, съден от няколко държави, търсят го, опитват се да го арестуват.
Водещ:За последно го видяхме като Жулиета на един балкон.
Да. Така че аз даже не бих казала, че това има връзка със свободата на медиите. Това за мен е нещо изолирано. Значи „Уикилийкс” е нещо изолирано. Разбира се това има общо с..
Асен Григоров:Не е медия.
Виктория Стойчева:И не е медия. Да. Това има връзка със свободата на словото, но това изнасяне все пак на секретна информация, на секретни документи, които между другото по цял свят се преследват. Ето, американците си го преследват Асандж. Бивол препечатва някакви неща, които се отнасят до България. Аз също тук не мисля, че случаят е типичен за нашите медии. Би бил типичен, ако всичките ни медии в един момент, бяха хванали тази информация за въпросните банки, бяха я интерпретирали по собствен начин, бяха разследвали и така.
Асен Григоров:Ако бяха дали различни гледни точки, тогава е ок, защото информация изобщо, обществено мнение може да се манипулира не само с достоверност или недостоверност, а например с подбора на момента, в който публикуваш нещо.
Виктория Стойчева:Или когато не го публикуваш, да.
Водещ:Така обаче стана много сложно.
Асен Григоров:Ако примерно качат всички грами. Защо не качат всички грами? Наведнъж или в рамките на седмица, на месец да кажат „ние започваме”.
Водещ:Факт е обаче от друга страна, че доста западни медии бяха се изключили съвсем официално споразумение с „Уикилийкс” и това…
Асен Григоров:И какво стана?
Водещ:Ами нищо не стана. Искам да кажа, че…
Асен Григоров:Публикуват ли западните медии, да. Ако не се лъжа…
Водещ:Публикуваха и спряха, да.
Асен Григоров:Ами спряха.
Водещ:Това е друга гледна точка, за това казвам.
Асен Григоров:Големите медии със силна редакционна политика спряха там публикуването, излъчването.
Виктория Стойчева: Което пак казвам, не пречи поведението на БНБ да е абсурдно в случая.
Водещ:Не пречи.
Виктория Стойчева:Защото в случая освен това, понеже някой спомена за държавата, в случая БНБ защитава интереса на четири търговски банки, които са частни. Да, вярно, те са част от банковата система, като общо взето ги обвинява в невярна информация, публикувана в „Уикилийкс”. Това е просто толкова абсурдно.
Водещ:Не, БНБ се набутва в казус, който не е неин.
Асен Григоров:Влиза в ролята на един СЕМ за…
Виктория Стойчева:Не е нейна работа. Това нещо не е нейна работа.
Водещ:Таня Петрова от в.”Сега”. Какви са начините напоследък за сплашване на журналисти?
Таня Петрова:Ами то даже не е нужно да се плашат. То такава е медийната среда в момента по линия на собственост, че няма никакво плашене.
Водещ:Всички го знаем.
Таня Петрова:Да, то е доста грозна история. Публична тайна е. Не знам на кого му е нужно да плаши. Аз не виждам да се правят чак толкова сериозни неща, включително и от опозиционни медии не сме тръгнали да правим чак толкова сериозни разследвания, че да се стига до плашене. За съжаление се случват в провинцията мисля, че е доста по-грозно положението. Там се случват и плашене и може би и по-груби навлизания в частното пространство на журналистите. Но средата е ужасна. Няма нужда толкова да се плаши.
Водещ:Игра на лихви. Ще продължим след малко. Останете с нас. Какво си казват вестникарските заглавия и хората в мрежата? Това решихме да проверим със стажант –репортера Ивайло Пеев под особен надзор. Поставихме заглавията и коментарите. Питахме и хората около вестникарските павилъони, но ще ги цитираме само заради спецификата и емоционалният заряд на стилистиката в отговора им. Чуйте резултата.
Ивайло Пеев:Говорейки за пресата се чуват толкова мнения, че те са еднакви и че пишат едно и също. Решихме да проследим в 5 дни заглавията от българските ежедневници. И верни на това да показваме гледната точка на обикновените хора, този път ще обърнем поглед към online потребителите. Много ги наричат хейтъри, защото те не биха написали коментар, ако той не е негативен. Нека видим дали е така. В първият ден от седмицата българските ежедневници са доста разнопосочни в челните си заглавия. Не намираме нито една обща тема. „Труд” съобщава, че общини връщат 17 милиона лева. Парите горят заради нередности с евро проекти. Вестник „Сега” ни информира, че българите боледуват по-малко, но по-често. Гарантирано от ГЕРБ, се шегува някой в коментарите. А друг допълва „животът ще е черен, но кратък”. Висшето изветрява за 5 години и след този срок знанията не били адекватни на пазара. Това ни информира вестник „Монитор”. За колко ли време изветрява марковият алкохол от телата на студентите, питат се хаджии и на алкохолна вълна вестник „Новинар” и „Телеграф” ни информират, че д-р лекува с шише ракия. А вестник „Репортер”, че половин София е за затвора. Оказва се, че всички са престъпници. Консултирайте се с адвокат, съветва един читател и добавя автора на статията с псевдоним „психиатър”. Вторник вестник „19 минути” изненадва със заглавието „Дянков реже зърнарите”. „Новинар” излиза с челното си заглавие, че англичани искат да строят Бургас-ленд. Вестник „Репортер” твърди, че българите са брутални убийци. Това ставало ясно след конференция на Българския хелзинкски комитет. Вестник „Стандарт” настоява, че 228 милиона горят с цигарите. „Телеграф” пък информира, че червен депутат лъже КАТ, след като са го спрели за превишена скорост. Сряда „Труд” излиза със заглавие „Фалшив Борисов във Фейсбук”. От министерски съвет информират, че премиерът говори само от официални сайтове. Явно датата 10.10 не е късметлийска за него, защото вестник „Земя” твърди, че народът е разлютил премиера. „Дума” уточнява, че рейтингът на кабинета се е сринал с 18%. Вестник „Телеграф” излиза със заглавие на първа страница – „Личните карти стават 3 в 1”.Ще съдържат 3 компонента – електронна здравна карта, електронно ЕГН и електронен документ за самоличност. Дали тогава следенето ще става и по-лесно? Два дни преди вестник „Сега” да изчисли, че през следващата година ще похарчим 18 милиона за разузнаване, и 34 милиона лева за охрана на властта. Зевзеци коментират, че все пак трябва да се пази богатството на нацията. Интересно е как всеки вестник поглежда от различен ъгъл коя е водещата новина за деня. За сега нямаме попадение на единомислие. Дали това е така, защото я няма голямата новина, заради която всички ще гръмнат. Четвъртък тази новина се появи. Дянков предлага 10% данък върхуѝ лихвите от влогове. Резултатът е на лице. „Труд”, „24 часа”, Капитал Дейли”, „Класа”, „Преса”, Сега”, „Стандарт” и дори „Земя”. Ето, че можело българските медии да са единни или поне в избора си на челно заглавие. В тази връзка един потребител съветва „купувайте инвестиционно злато и диаманти, както казва Бонд – диамантите са вечни”. „Монитор” пък залага на друго ударно заглавие – проститутки налазиха ученици в междучасието. Пресата в петък също има своя лайт мотив. Ето една снимка ни гледа от всички български ежедневници Борисов рамо до рамо с Робърт де Ниро и Джон Траволта. „Труд” даде свобода на читателите си да напишат най-оригиналното заглавие. Зоро е написал, че ясно се вижда, че премиерът прави предложение на Де Ниро, на което не може да откаже. Друг потребител пита „филмът с happy end ли е?” И му отговарят „не, с Бойко Борисов и Вежди Рашидов”. Какво доказва нашето ровене из първите страници на българския печат? Колкото и да казват, че всички пишат едно и също, се оказва, че не е точно така. И все пак, когато рибата е голяма, всички я захапват и не я пускат. Зрителите на националната телевизия открояват с 54% вестта за новия данък като новина на седмицата. А кои бяха за Вас темите от отминалата седмица, които откроявате за значими?
Водещ:И така. „Игри на лихви”. Странният случай на облагането на лихвите по депозитите или друго да е заглавието? Асене, ти какво заглавие постави днес сутринта?Аз си го записах, забравих го.
Асен Григоров:Няма да е политически коректно да кажа. Не, аз поставих заглавия в кавички „лошият Дянков и кой кара влака”. Тук е известна заблуда.
Водещ:Да не стигнем до класиката влакът беглец?
Асен Григоров:Смятам, че при изобщо тълкуването на цялото поведение на Дянков от началото на мандата дори, те го изкарват лошият човек. Не казвам, че е добър, нали, в случая не давам оценка за него,а за това как медиите гледат към неговата личност. Дянков направил това, онова, предложил, приел. Той може да предложи, не може да приеме. Приема министър, приема Министерски съвет определени решения, които са в правомощията на Министерски съвет. И Народното събрание, както в случая Закона за бюджета. Т.е. Дянков може да е лош, може и да е добър, но не е той, който носи крайната отговорност за това решение. Крайната отговорност е на управляващото мнозинство. Това трябва да е ясно и на всички колеги от медиите. Би трябвало да са наясно. И за това ми е много странно, че него го дъвчат и търкалят в цялата работа.
Виктория Стойчева:Ами Асене, извинявай, че те прекъсвам, но аз в момента съм от другата страна, на ПР, това си е много хитър ПР ход. Абсолютно всички…На правителството.
Асен Григоров:Така.
Виктория Стойчева:Лошото ченге Дянков ще обере абсолютно всички негативи. Аз имам една прогноза, че на края ще се появи доброто ченге Борисов примерно. Че ще отмени данъка, както се е случвало многократно. Значи винаги се изтиква някой министър.
Водещ:Таня, а твоята версия за този сценарий?
Таня Петрова: И двамата са прави, само че обществото в тази игра на лоши ченгета и на добри ченгета и на не знам как да я наричаме, абсолютно се побърква и всъщност прегледът на печата на мен ми звучи като някакъв… Ние подлагаме на това… Даже имаше едно заглавие, не ние, посредници – те подлагат обществото на някакъв… Все едно живеем в някакъв театър на абсурда. Стрес. Всеки ден. Това е просто безумие. Иначе Асен е прав, че има, даже то се вижда, че не решава Дянков, защото ако Дянков решаваше това нещо щеше да си се пусне по нормалния начин, да се обсъди на предварително обсъждане и няма да го крият до последния момент. То се разбра след заседание на кабинета, когато той – министър председателят Бойко Борисов е казал „да”. Т.е. дори това криене и опити на игри не знам за кой го правят, но в крайна сметка резултатът е едно общество, което всеки ден се чуди какво ще му сервира властта.
Виктория Стойчева:Значи, ако трябва да бъдем честни по въпроса с лихвите…
Асен Григоров:Проблемът е…
Виктория Стойчева:Се дъвче отдавна от Борисов.
Асен Григоров:Говоря го от гл.т… Това е проблем за медиите. Медиите трябва да имат достатъчната компетентност и достатъчната съвест, за да обяснят на своите читатели, зрители, слушатели и потребители изобщо, да приемем, че Конституцията не им е любимото четиво, законите също не са им любимото четиво, трябва да е ясно кой какво извършва и каква отговорност носи. И защо го извършва.
Водещ:И какъв ефект очаква да получи.
Асен Григоров:Точно така. Иначе, както ти казваш от ПР-ка гл.т.е прекрасно. /…/
Виктория Стойчева:Значи това, което е притеснително извън темата за бюджета, е поведението на медиите, които от моя гл.т.повечето от тях много лесно се поддават на правителствен ПР. Значи те чакат само да им се пусне едно прессъобщение и никога не четат между редовете, това не е сериозно за една медия и говори зле за нивото на журналиста вътре, на не всички разбира се. Значи ето сега Дянков, та Дянков. Никой не ги кара вестниците и сайтовете да слагат заглавия „Дянков еди какво си”. Ами сложи „правителството”. Ако искаш да си коректен. Така че медиите са не по-малко виновни.
Водещ: Има ли обаче проблеми с крайния резултат на това уравнение, защото за да сме справедливи ще облагаме лихвите по депозитите? Но в крайна сметка май ще платим повече, за да ги облагаме, отколкото ще се получи. Има ли смисъл от това упражнение или това ниво на доходите, на които сме, при тази прогноза, която чертая за доходите ни Бюджет 2013, Асене?
Асен Григоров: Не бих се наел да кажа правилно или не е правилно.
Водещ: Хубаво е да се опитваме да намерим този отговор.
Асен Григоров: Значи заемането на мнение по този въпрос е сложен процес. Аз не съм чул достатъчно аргументи нито от страна на правителството, нито от страна на организатори. Тук новината е на два дни, грубо казано. В тези два дни нещо съм чул. Чух какво каза Георги Ангелов от „Отворено общество”. Чух горе долу какво казва Симеон Дянков. Но е много сложна материята за бюджет, за въвеждане на нов данък, за да можем ей така да кажем „сега, тези са лоши и не са прави”. На пръв поглед изглежда, че ще отнесат дървото, грубо казано.
Водещ: По отношение на рейтинга.
Асен Григоров: По отношение на рейтинга. Значи, ако разсъждаваме по тази плоскост, след като те много добре знаят какво ще им се случи с рейтинга, ако те приемат това да им се случи, очевидно че нуждата от тези 120 милиона е много голяма. Няма друго обяснение. Но това пак ще е някакво бедилетанско обяснение на четене. Не знаем истината.
Виктория Стойчева:Може ли аз да кажа моята версия за това?
Водещ: Може да.
Виктория Стойчева:Значи, както Асен каза, аз също доста четох. Ефектът ще е около 120-150 милиона, които са абсолютно нищожни на фона на, примерно милиард и 700 за МВР. Не се знае дали ще съберат толкова, защото тези, които са с по-големите влогове нали, те ще ги трансформират в нещо друго. Те даже и в интернет се появиха някакви начини как да се избегне това, къде да си преместиш сметката.
Асен Григоров: Банкови инструменти, инвестиционни. Ще се избегне от богатите.
Виктория Стойчева:Има също една друга подробност, която общо взето не се забелязва от медиите. Значи забелязаха я само няколко икономисти и така си потънаха. Това е нов вид данък. Тази сутрин Дянков също взе да говори за данък върху хазарта, данък върху не знам си какво, върху печалбите от борсата.
Водещ: И за следващия мандат на арендата.
Виктория Стойчева:Тези данъци трябва да бъдат гласувани от парламента. Значи те не могат просто да бъдат заложени в бюджета. За такова нещо не се говори. Няма в програмата Народно събрание „ние утре ще гласуваме новия данък върху данък лихви”. Или утре ще гласуваме. Това са само предложения. Т.е. аз почвам да се питам наистина ли имат сериозно намерение да въвеждат този данък или това пак е някаква ПР игра. Т.е. Дянков сега ще стане лошият, накрая ще се появи Бойко Борисов. Той ще каже „няма, аз слушам гласа на хората, няма да има такъв данък”. И после какво ще последва. Тя Ненда Стоянова си го каза „преразглеждане на бюджета”. Няма да увеличаваме пенсиите, ще намалим бюджета за здравеопазване, ще намалим бюджета за образование, защото ето те не ни позволиха да сложим данък върху лихвите. Значи и на мен нещо такова ми се върти, че ще се случи.
Водещ:Няма как. 120 милиона все пак. Около 120 милиона става дума.
Таня Петрова: Не, аз не мисля, че ще има сериозно преработването на проекто-бюджета. Това въобще не са много пари на фона на разходите на държавата. По-скоро може да се използва евентуалният отказ от този данък, може да се използва като лот за поемане на натиск за допълнителни разходи между 1 и 2 четене. Да кажат „не можем нищо да приемем като предложение, защото тук Вие не искате да въведем новия данък”. Мен това, което ми се струва безумно в цялата тази работа е, че начинът, по който ти всъщност, слепотата, с която въвеждаш едно ново данъчно бреме и по /…/ начин, по който се опитваш да аргументираш това решение и да си измисляш вече нови данъци, които трябва да въведеш, за да е справедливо. Това е абсолютно несериозно. Данъците са фундаментална част от обществения договор, въобще какво правят те не мога да разбера.
Асен Григоров: Данъците са едни от най-силните…
Виктория Стойчева:Да де, ама не виждате ли колеги какво се случва? Значи ние всички говорим и всички медии говорят за този данък, никой обаче не пита защо бюджетът на МВР е увеличен толкова? Той е увеличен с 30%. Защо бюджетът за здравеопазване е намален… Ами не се пита. Всички пишат „данъка, данъка, данъка”. Значи тук общо взето това пак е хитро. Всички говорим за данъка и никой не се сеща да пише, да пита защо образованието е в такова състояние, защо бюджетът на МВР… Какво налага да е толкова?
Водещ:Ето, в.”Сега”, цитирам Ви прегледът на печата, който заедно направихме с Ивайло Пеев. 18 милиона са разходите, увеличението на разходите в МВР, бюджетът на МВР и 34 милиона отиват за опазване на властта. Ето пита се.
Виктория Стойчева:Да, и в същото време всички важни сектори…
Водещ:Таня какво Ви се отговаря като питате?
Таня Петрова: Това всъщност не се пита.
Виктория Стойчева:Ето, не се пита.
Таня Петрова: Няма кой да питаш. Виждат се някакви неща.
Водещ:Не, няма кой да се пита. Има разлика…
Таня Петрова: Да, наистина е така. Потресаващо е това правителство като медийна политика и като ПР. Ние там, когато има заседание на Министерски съвет, то е някакво едва ли не им се молим да ги попитаме нещо, за да може да кажем, че те работят. Това е някакъв пълен no sense. А това е най-приказващото правителство иначе, а то приказва по друг начин. То не обяснява политики. И всъщност Дянков си го отнася, защото един от малкото хора в кабинета, който все пак е в състояние да аргументира политически решения. И той е един от малкото хора, който се опитва да се аргументира и ние постоянно го разнасяме по медиите, че Дянков това, Дянков онова. Другите не говорят.
Водещ:Асене, да направим разлика между – ето, журналистите имат достъп до политиците, питат обаче няма кой да им отговори. Каква е разликата с едни други времена, в които пък журналистите седяха в мазето и чинно чакаха някое благоволение да слезе някой да им отговори?
…
Следва продължение!
