Кунева не била участвала в сформиран от Хохегер съвет за имиджа на България

Dnevnik.bg I 6.06.2012

Никой не е търсил, не е контактувал и не е канил Меглена Кунева за участие в консултативен съвет от европейски политици, какъвто предложил австрийския лобист Петер Хохегер по договора си с правителството на Сергей Станишев за "лъскане на имиджа на България" от 2008 г. Това се разбра от думите на бившия еврокомисар пред парламентарната комисия, разглеждаща договорите с Хохегер.

Както при предишни заседания, така и днес беше отбелязано, че идеите за сформиране на такъв консултативен съвет, както и на европейски пресцентър, са били главните основания фирмата на Хохегер да бъде предпочетена и да й бъде възложена поръчката. Предложенията фигурират в офертата на австрийския лобист и са посочени също от правителствената комисия по оценка и класиране на предложенията. Освен обтекаемата идея за създаване на съвет Хохегер изброил и имена на европейските политици, които да влязат в съвета, сред които било и това на Меглена Кунева.

Затова днес парламентарната комисия изслуша бившия еврокомисар и поиска да разбере тя участвала ли е в такъв съвет и знае ли дали изобщо той е действал. Кунева отбеляза, че към ноември 2006 г. тя е сдала поста на министър и е започнала да се готви за изслушване в европарламента. От ноември нататък не съм участвала в кампании, нито съм разговаряла с българското правителство, нито то е искало такова нещо от мен, защото и клетвата на еврокомисар забранява да търся или да изпълнявам задачи от правителството, отбеляза Меглена Кунева.

Затова от ГЕРБ коментираха, че е странно как офертата на Хохегер е била класирана първа именно заради сформирането на съвета, при положение че в поименния списък на лобиста е присъствал човек, за когото е било ясно, че не може да поема такива ангажименти. Репликите предизвикаха недоволство сред представители на левицата. Антон Кутев посочи, че това е било оферта, в нея са фигурирали около 15 имена, а не само на Меглена Кунева.

Едва след повдигането на този въпрос хората на управляващата формация се сетиха, че е трябвало да го зададат на предишния извикан преди Кунева – на председателя на правителствената комисия, оценявала и класирала офретите, Таня Джаджева. След 40 минутен разговор с Джаджева преди това обаче те не повдигнаха този въпрос, а през по-голямата част от времето я питаха неща, за които тя заявяваше, че излизат извън компетентността й на председател на съответната комисия. Накрая и председателят на парламентарната комисия по случая "Хохегер" заключи, че разговорът с Джаджева е бил безсмислен и че очевидно в качеството, в което е повикана, тя не би могла да бъде полезна. Затова и депутатите я освободиха и тя си тръгна, преди да бъде питана за хората в консултативния съвет, предлаган от Хохегер.

Джаджева единствено уточни, че доколкото тя има спомени, такъв съвет действително е бил създаден, а имената на хората били предложени още в офертата на австрийския лобист. За сформирането на звеното тя съдела основно от публикации в медиите, където и в момента могат да се намерят данни за дейността на този орган. Като председател на правителствения пресцентър обаче Джаджева не контактувала с хора от този съвет, нито е наблюдавала работата му.

Депутатите от ГЕРБ поискаха и да знаят до каква степен крайната оценка на комисията по класирането на оферти се е повлияла от назначения към нея консултант – Росен Карадимов, който по това време беше съветник на бившия премиер Сергей Станишев. Не схващам защо трябва да сме независими от консултанта, той фигурира в заповедта на главния секретар на Министерския съвет Севделин Мавров за сформирането на комисията по оценка и класиране и ние сме били един екип, заяви Джаджева.

Управляващите критикуваха дейността на комисията на Джаджева и заради това, че при крайното класиране на офертите е била посочена само крайната оценка на предложенията, но не и мотивите, с които се е стигнало до тази оценка. Емил Радев от ГЕРБ посочи, че вписването на мотиви е задължение по Закона за обществените поръчки.

Оригинална публикация 

Медиямикс

БНТ, Денят започва | 06.06.2012

Водеща: Сега продължаваме с медийното събитие на годината, фестивалът „Медия микс” в Албена, който започва тази неделя. С последни новини и коментар около събитията, сме поканили представители на трите основни платформи в програмата: Евелина Кирилова, директор на фестивалната част за телевизионни сериали, Мартин Кадинов, директор на фестивал „Кросмедия” и Поли Карастоянова, която отговаря за конгресната програма. Здравейте и добре дошли. Както каза директорът на фестивала Петър Димитров, фестивалът навърши пълнолетие. Сега да говорим за абитуриентския бал. Какво ще се случва тогава. Преди известно време, той като гостува, всъщност това се случи непосредствено преди отварянето на фестивала, отварянето на сайта и откриването на възможност за акредитация, сега вече можем ли да кажем, какъв интерес са проявили хората до момента?
Поли Карастоянова: Да. Аз много ви благодаря за тази възможност. Да кажем, че започва най-големият медиен фестивал, на изток от Кан и той се провежда за 18-а година подред в Албена. Преди 4 г. създадохме конгреса като една възможност да потърсим промяна, мост между България и света, между опита и знанието, между да кажем, старата школа и провокацията на дигиталното поколение и ми се иска всъщност да ви споделя думите, които Джими Уайлс ми каза на откриването тогава. Джими Уайлс е създателят на „Уикипедия”.
Водеща: „Уикипедия”.
Поли Карастоянова: Той е събрал в няколко простички принципа целия огромен, необятен свят на своята интернет платформа. Те са свободата да избираш, свободата да споделяш и свободата да променяш, така че в този план, ние се опитваме, макар и с други думи и с други средства да следваме онова, което Джими Уайлс каза.
Водеща: Колко души очаквате?
Поли Карастоянова: Тази година фестивалът е различен, по-голям, по-истински от всяка предишна, защото всъщност по-трудно от икономическата криза се оказа битката за доверието на медийната среда, на нашата аудитория, но вече акредитациите са над 300. Така че към този момент ние гледаме към един много сериозен медиен форум.
Водещ: Евелина, програмата за телевизионни сериали все още не е публикувана на стайна. Какво ще очакваме от нея?
Евелина Кирилова: Тя въобще не е тайна. Не касае толкова хората, които ще бъдат на самия фестивал, защото там това, което ще се случва, членовете на журито ще си гледат сериалите. Ще обсъждат, за да могат на 13-и да излязат с общо решение за победител във всяка една категория.
Водещ: Кои са сериалите, които участват в състезанието…
Евелина Кирилова: Всички български сериали, които се излъчват в момента. Това са общо 9 сериала.
Водеща: А кой и по какви критерии ще ги оценява?
Евелина Кирилова: Имаме 3 вида гласуване. Първото гласуване е на международното жури и там критериите са ясни. Знаете, навсякъде, където има жури, има точкова система. Всеки член на журито дава съответните точки. Събираме точките и имаме победител в съответната категория. Най-интересното за мен обаче е гласуването на публиката, което още върви до 11 юни на сериалите.бг и там ще видим има ли голяма разлика между професионалната оценка и оценката на публиката, защото все пак това са две съвсем различни гледни точки.
Водеща: Хубаво е наистина, че включвате зрителите, защото в крайна сметка бумът на сериалите в България,се дължи на зрителския интерес.
Евелина Кирилова: Разбира се. ТО всъщност всичко в телевизията се дължи на зрителския. Ако няма зрителски интерес, няма да го правим.
Водеща: Понякога може да сме свидетели на…
Евелина Кирилова: Аз например не разбирам някои хора, които се самонаграждават. Когато имаш продукт, който хората не оценяват, всякакви други награди, за мен се обезсмислят.
Водеща: Искам веднага да се обърна към Мартин, директор на фестивала за крос медия. Как сериалите, според теб, се отразяват на медийната среда в България?
Мартин Кадинов: В основата на крос медията качествени продукти, интелектуален продукт, който бидейки такъв може лесно да се комуникира на различни платформи, на съдържание. Ако обърнем внимание на големите западни заглавия, било то филми и сериали или игри, те намират доста голям отзвук в други медии и създателите се грижат за комуникирането на всяка една насока. Това нещо е, което се случва и със сериалите, с целите ПР кампании, цялата лудница, която можем да кажем, която се създава около тях, така че и терминът доста сериозно присъствие и комуникация в други направления. Това е, по отношение на сериалите в крос медията. Иначе в самия фестивал имаме добър интерес, смея да твърдя, доста участници. Нещо, което е много емблематично е, че има най-много участници от телевизионния сектор. Фестивалът е разделен на 5 категории: телевизионни, печатни, радио и уеб продукти, както и една по-обща категория, но най-големият интерес е към телевизионните продукти, което подчертава едно мое предварително очакване и убеждение, че когато всъщност инвестицията в качеството на продукта и в съдържанието еп по-сериозно и по-голямо, тогава се търсят повече начини за популяризиране и комуникирането, което е…
Водещ: Интересни са и темите, които ще се дебатират на този конгрес. „Медийни войни или медиите между свободата, бизнеса и политиката?”.
Поли Карастоянова: Страхотно е, че казвате това сега точно днес и тази сутрин, защото няколко часа по-късно в ЕП, знаете, започва една среща, посветена на свободата на медиите в България с участието на комисар Нели Крус и всъщност е важно да разберем, че темата за свободата на медиите, за отношенията между таланта на главния редактор и капитала на собственика е затова дали медиите всъщност играят една роля в посредничеството между обществото и управляващите в посока обществото да формулира своите очаквания към управляващите или управляващите контролират обществото чрез медиите.Т.е.тази тема присъства винаги е откриваща в нашата конгресна програма и през годините. Така ще започнем и на 11 юни в понеделник с един голям дебат за именно свободата на медиите, за отношенията с бизнеса и политиката и за медийните войни и дали ние като бенефициенти на тази информация всъщност печелим или губим.
Водеща: Една друга актуална тема също ще бъде засегната. Къде сгреши АКТА и защитата на авторските права, нарушава ли гражданските ни права?
Поли Карастоянова: Да. Аз се надявам тази тема всъщност да бъде една от най-интересните, защото, както казват, дяволът е в детайлите. Оказа се, че в рамките на няколко думички, на няколко изречения, всъщност се фокусира цялата трудност на темата или подмяната именно на това, което ние разбираме, свобода и защита на правото.
Водещ: (…)
Поли Карастоянова: Не знам дали ще модерира…
Мартин Кадинов: Това е тема, която по дефиниция е интересна и ще бъде интересна, защото тук, според мен, се срещат 2 гледни точки, 2 тотални разбирания, светоусещания между поколение, което не познава света без интернет и без свободата на словото и споделянето на съдържанието и гледната точка на бизнеса, на установения ред и порядки, които искат да продължават да контролират съдържанието си.
Водеща: Да, защото медиите сега все по-силно…
Поли Карастоянова: Което е нормално. Съдържанието е нещо, което се плаща и това е човешки труд.
Мартин Кадинов: И това е въпрос, по който трябва да се говори открито, без преструвки и с разбиране на двете гледни точки, което…
Поли Карастоянова: Важни са личностите, които говорят обаче за това.
Водещ: Кои са знаковите, които ще присъстват на фестивала?
Поли Карастоянова: Отново ми е приятно да кажа, че отново с нас още в откриващата част ще бъдат председателят на СЕМ, Георги Лозанов, председателят на КРС, Веселин Божков. Ще бъдат главни редактори на медии и директори, Радосвет Радев, Валерия Велева. Ще бъде на гост отново посланикът на САЩ в България, Джеймс Уорлик. Той има своята интересна интерпретация на темата с медийните войни. Атлантическият клуб за втора поредна година е наш партньор и Соломон Паси ще има своето място, именно в дебата за АКТА.
Водеща: Нека само за секунда и Мартин да му дадем думата. Просто т да каже, така в най-общи рамки,какво ще съдържа фестивала „Крос медия”?
Мартин Кадинов: Имаме 5 категории с 16 към момента участници, които се състезават за най-добро комуникиране на крос медия комуникиране на своите продукти. Участниците ще презентират своите продукти пред 5-членното международно жури, което ще оценява във вторник на 12-и и на 13-и ще се награждават победителите.
Евелина Кирилова: А пък зрителите ще изберат най-добрия сериал.
Водещ: Добре. … успех на фестивала Още една дума за сериали. Нека да анонсираме предаването ни за утре. Ще стане дума за българското кино. Ще говорим тук с интересни събеседници за всичко онова, което се случва около киното в и преди да се случи киното, за неговото финансиране, продуциране и пр.
Водеща: Приятен ден. 

Максим Бехар бе преизбран в Борда на форума на бизнес лидерите

www.trud.bg | 03.06.2012

Максим Бехар бе преизбран в Борда на Българския форум на бизнес лидерите на редовното (БФБЛ) годишно общо събрание. Максим Бехар бе два последователни мандата председател на форума (2001-2007) и един мандат заместник-председател (2009-2012).
Той има основен принос в изграждането на БФБЛ като водеща организация в сферата на корпоративната социална отговорност в България и в създаването на Стандарта за бизнес етика.
Бехар е собственик и управител на M3 Communications Group, Inc., водеща компания за връзки с обществеността, и участва в управителни съвети на други влиятелни организации, между които Атлантическият клуб в България и Българската асоциация на PR агенциите.
Той е и ковчежник на най-голямата в света PR асоциация ICCO и почетен консул на Република Сейшели в България. От началото на 2012 година Максим Бехар управлява и офиса на американската PR корпорация Hill+Knowlton Strategies в Прага.
Генералният директор на „Хюлет-Пакард България" Ираван Хира и управителят на „TNT България" Иван Василев са новите лица в Борда на Българския форум на бизнес лидерите, а Зоя Паунова, изпълнителен директор на „Астра-Зенека България", е новият заместник-председател. За тази позиция тя бе предложена от Максим Бехар.
Българският форум на бизнес лидерите е най-голямата бизнес организация в България, насочена към поощряване на корпоративната социална отговорност, близо 150 компании членуват в него.

Оригинална публикация

ЯДЕН РЕВ КЪМ БРЮКСЕЛ ОТ СТОЛИЦАТА НА МЕДИЙНИЯ РАЗВРАТ В ЕВРОПА

www.bivol.bg I 6.06.2012 г. 

 
Етимологията на латинската дума медия (множествено число на medium) е средство, връзка, посредничество. Връзка между фактите и мненията от една страна и група от индивиди, интересуващи се от тях, да ги наречем общество. При това посредничество обществото очаква обективност, изчерпателност и безпристрастност в отразяването на фактите, както и плурализъм на представените мнения.
 
Какво се случва когато фактите се пренебрегват като директен източник, а медията става посредник на посланията на дадена властова или корпоративна структура? Отговорът е – агенция за връзки с обществеността или пропагандна структура. Мечтата на всяка пропагандна кантора обаче е да бъде възприемана като медия, а не като властови или корпоративен рупор. Ето защо пропагадните структури, които разполагат с пари, влагат много средства, за да изглеждат като медии. Също така влагат кеш, за да изместят истинските медии и да установят монопол над информационното пространство.
 
Защо не успяват обаче? Защото в едно отворено пазарно общество парите не са достатъчни. Не е достатъчен и професионализмът. Богатите пропагандатори могат да си напазаруват професионалисти на килограм живо тегло, особено в бедните страни. Но пак не успяват, защото автентичните факти и мнения имат свойството да устояват на пропагадната завеса, била тя под формата на цензура или на отклоняващ вниманието безмислен информационен поток. В крайна сметка те достигат до голям брой индивиди. Това работи дори и в затворените, тоталитарни общества. Чудесен пример е дисидентският самиздат при комунизма, който пробиваше безмилостната пропагандна машина на властта.
 
Това се е случвало и се случва защото сред групата индивиди винаги има такива, които предпочитат да живеят в истина, а не във възторжена лъжа, ретранслирана от пропагандните кантори. Докато ги има тези индивиди ще има и медии. Те може да са бедни, може техният носител да е свит, незабележим дори, в условията на монопола, но с упоритостта на китайска капка си пробиват път през информационните бентове на пропагандните могули.
 
Повод за това теоретично отклонение е новината, че бившата шефка на тотото Ирена Кръстева е публикувала отворено писмо, възмутена от факта, че не е поканена на среща за медийната свобода в Европейския парламент. Били поканени такива-онакива, сърди се тя, а представители на "Българския медиен съюз", в който членува нейната групировка не са сред поканените.
 
Писмото на Кръстева е адресирано до шефа на парламентарната група на евролибералите Ги Верхофстат, организатор на събитието. Парадокс е, че към същото политическо семейство се числи и Делян Пеевски, син на Ирен Кръстева, депутат от ДПС и по съвместителство главен цензор в притежаваните от Ирена Кръстева вестници.
 
Срещата всъщност е отворена за всеки, който пожелае да участва. Не е нужна покана, а предварителна регистрация, за да се получи пропуск за сградата на Европейския парламент. Покани са изпратени на лекторите и модераторите на дискусии, което е съвсем нормално. Но сред тях не личат имената на собствениците на "най-големите и авторитетни български вестници, списания и електронни медии с висок рейтинг", по думите на Кръстева.
 
Защо не са? Ами защото не са медии. Пропагандни кантори са, финансирани индиректно от властта чрез една корпоративна структура, която е събрала 70% от парите на държавните предприятия. Корпоративна търговска банка, характеризирана от американското разузнаване като "гнила ябълка", замесена в "пране на пари от престъпна дейност" и "кредитиране на свързани лица". С кредити от тази банка се купуват медии, превръщат се в ПР агенции на правителството и се установява монопол над разпространението. Резултатът е видим от чужбина – София е последна в класациите за медийната свобода в ЕС и всяка година уверено потъва надолу.
 
Съвсем правилно организаторите на срещата за свободата на медиите не смесват жанровете. Затова събитието в Европейския парламент се очертава интересно. Колкото до Ирена Кръстева и колегите и от самоназовалия се "Български медиен съюз", никой не им пречи да си организират друга среща. В Москва, в Пекин или в Хавана, с тамошните сестрински пропагандни централи да обменят опит за трудностите да се установи тотален монопол и ефективна цензура в условията на пазарна икономика и във века на интернет.
 

“Маг Адвъртайзинг” ще рекламира санирането срещу 520 хил. лв.

mediapool.bg I 30.05.2012

Компанията “Маг Адвертайзинг” на Красен Кралев ще направи мащабната реклама за санирането на сградите, която трябва да стигне "до всяка домакиня" по думите на премиера Бойко Борисов, срещу 520 хил. лв.

Компанията спечели конкурса за информационна кампания на Министерството на регионалното развитие, съобщиха от ведомството на министър Лиляна Павлова.

Водещ критерий при оценяването на офертите имаха техническите показатели, който дават 70 точки, докато цената е с тежест от 30 точки.

Именно заради по-добрата си техническа оферта “Маг Адвартайзинг” печели конкурса. Ценовата им оферта беше 519 571 лв. без ДДС.

По-ниска цена от тях дадоха единствено консорциум “МРРБ Консулт” – 442 750 лв. В консорциума влизат “Д енд Д” на Диана Дамянова и АПРА на Томислав Цолов и Любомир Аламанов.

Ценовата оферта на “Бранд ПР” на Боян Томов е 531 482 лв. без ДДС, а на “Грейн Адвъртайзинг” на Мартин Батков – 544 988 лв. без ДДС.

“Прима – Продуцентска, рекламна, информационна.и медийна агенция” управлявана от Десислава Паунска и обединението между “Опус” на Георги Петков и “Симетрик” на Силвия Понова не бяха допуснати до отварянето на цени.

Бъдещият изпълнител ще трябва да проведе мащабна информационна кампания в продължение на близо три години.

Спечелилият кандидат ще трябва да направи рекламни клипове и банери. Във всеки един от 36-те града включени в програмата за саниране трябва да има поне един информационен ден. Предвидено е да бъдат пуснати информационни карета за санирането в регионални и национални вестници.

Санирането на жилищата се осъществява по оперативна програма “Регионално развитие”, като ремонтът на жилищата се очаква да започне най-рано догодина.

Оригинална публикация

Вестник „Класа” загина

www.blitz.bg | 05.06.2012

Изданието се разпространява безплатно, вече е само 4 страници

От вчера вестник „Класа” се сви до 4 страници. Изданието се разпространява безплатно и само анонсира текстовете, които могат да бъдат прочетени онлайн.

Издателят Милен Герасимов взел странното решение да рекламира сайта си с брошура, заради необходимостта от драстично свиване на разходите, научи БЛИЦ.
Междувременно стана ясно, че гръцката медийна група “Антена”, която през 2008 г. продаде на шведската компания MTG Нова тв за 620 млн. евро, отново се готви да се върне в България. Този път обаче като собственик на bTV.
Групировката няма право пет години след сделката за Нова тв да придобива нови собствености в страната ни. Срокът обаче изтича през следващата година и тогава гърците ще се върнат по-силни от всякога.
ВСИЧКО ЗА ЗАДКУЛИСИЕТО НА МЕДИИТЕ – ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА В. "ШОУ"!

Оригинална публикация

Водещата на “Референдум” – най-успешното предаване на БНТ, Добрина Чешмеджиева: От опит знам, че в телевизията можеш да успееш без връзки и протекции

в. 168 часа | Красимир БОЕВ | 05.06.2012 | 00:01 | Стр. 52, 53

- Добрина, пушиш ли?

- Пуша, но смятам, че трябва да дадем шанс на новия закон. Не мога да си обясня защо, като отидем някъде в Европа или Америка, нямаме никакъв проблем да се съобразяваме с правилата. Свикваме на втория час и влизаме в ритъм. А тук се борим на всяка цена да ни е позволено всичко, което ни се прави. Разбирам притесненията на собствениците на заведенията, но нека поне опитаме. Мисля, че в Хърватия въведоха подобен закон, но след това го отмениха. Проблемът е изключително дискусионен, все едно да дебатираме добри шофьори ли са жените. Това са вечни теми. Ако го закъсаш в разговор или в предаване, винаги може да опреш до тях и пак да си актуален.

- Пушачите за пореден път доказаха, че са силно лоби и няма да се дадат без битка. Наистина ли новият закон нарушава личната им свобода и има дъх на соцпопулизъм?

- Имаше доста коментари в тази посока във Фейсбук страницата ни. Не вярвам на един пушач в България да му се пуши повече, отколкото на този в Америка. Всичко е въпрос на психологическа нагласа. Никой не ни е забранил този навик, просто не можем да го правим на определени места. Леко съм скептична в сериозния успех на закона. Поне в началото ще бъде много трудно.

- Цигарите са втората най-обсъждана тема. Първата е земетресението. Появиха се упреци към БНТ, че е реагирала твърде късно за разлика от държавното радио.

- Не бих искал отговорът ми да изглежда като оправдание, по-скоро ще обясня фактите. Винаги когато има изключителност в събитие като земетресението, първи са радиата. Телевизията не може да надмине едно радио, ако изпълни своите ангажименти да покаже картина и коментар на събитието. Ние бяхме първите, които пуснахме надпис в ефира на БНТ и направихме пряко включване от Перник. В 5 сутринта вече имахме екип в БАН, където да обяснят повече за труса.

- Хората сигурно си представят, че в телевизиите има екипи през нощта, които да реагират на подобни ситуации. Как е в действителност?

- Важно е да обясним на зрителите, че големите национални телевизии не са 24-часови новинарски канали.
В България нямаме ВВС и CNN. Въпреки това ние имаме подготовка да реагираме по най-бързия начин. На стената всяка седмица имаме график с нощни дежурства за репортер, оператор и техник, които трябва да реагират в извънредна ситуация.
Но едно е да разполагаш с план "Б" при извънредна ситуация, и съвсем друго е да имаш преки новинарски емисии през нощта. В тази връзка е предизвикателство за една телевизия да задвижи цялата машина. Не приемам да се използва въпросната критична ситуация като повод да се пуснем в луда надпревара кой ще е първи. В бързането могат да бъдат допуснати грешки, които да костват много на хората. Трябва да си изключително прецизен и да предадеш на зрителите максимално точна информация.

- Ти какво направи веднага след труса?

- Влязох в интернет, но нямаше връзка. Пет минути по-късно вече се бях заровила в сайтовете. Почти моментално започнахме да се чуваме с останалите колеги и да наместваме пъзела и да решаваме кой къде отива. Един от репортерите ни се беше притеснил сериозно, тъй като живее със семейството си на висок етаж. Колегата тръгнал към вилата си в Ботевград, както са сторили и много други хора от София и Перник.
20 минути след труса му звъннах и той каза, че обръща колата
и се връща. След това отиде в Рударци, където ситуацията беше много тежка. Затова и съм убедена, че реагирахме адекватно. Разбирам хората, които са искали веднага да видят и научат какво се е случило. Но в същото време си мисля, че в толкова критичен момент гледаш да грабнеш детето, жената, майката, близките хора и да излезеш навън. А там какво да правиш освен да слушаш радио.

- В дните след труса някои потърсиха сензацията, а други се скъсаха да ги критикуват. Как се постига балансът между интересното и коректното отразяване на природното бедствие?

- Ще ти отговоря с конкретен пример. Късмет е, че имам колеги като Христина Христова и Радостин Любомиров от спортната ни редакция. Те двамата работиха близо 40 ч, без да почиват. Хриси звучеше притеснено, когато говорихме по телефона. След това в прякото си включване пред силно пострадалата пернишка църква успя да извади най-важните теми от случващото се. Хриси първа се сети да постави въпроса за матурите, а министерството обясни, че няма реална причина да бъдат отменяни. Включихме репортерката ни в "Референдум" и тя разговаря с момиче, на което му предстоеше матура. Детето обясни, че няма да може да се справи, тъй като все още изживява стреса от случилото се. Час по-късно отмениха матурите. Позволявам си да си мисля, че журналистика като тази помага на политиците да преосмислят най-важните решения в подобна критична ситуация. Това е добрата журналистика. Показва човешкото лице на проблемите и ни помага да вземем правилни решения. Тук не търсим жълтото, а конкретния проблем и начините за неговото разрешаване. Това е трудно и се удава на най-добрите репортери. Лично съм го изпитала по време на репортажите ми от Италия.

- Какво видя там?

- Един сринат до основи град. Заминах специално, за да отразя последствията от труса. И сега се сещам отново за въпроса ти за преследването на сензация. Престоях в Италия една седмица, направих репортажи, говорих с десетки хора и усетих личната им драма. Когато се качвах във влака за Рим ми се прииска да се върна там, но вече като доброволец.
Стана ми гадно, че сякаш съм отишла да се поровя в нещастието на хората, да си направя репортажите и да си замина. Сетих се и за една жена, с която разговарях по време на масовото погребение на жертвите. Тя ми каза: "Моля само за това камерите да не си тръгнат". И моментално проумях колко е права. Всяко нещо е събитие и случка, когато камерите са там. Тръгнат ли си, нещата стават по-сложни за хората, които са пострадали и които остават там и след края на репортажа. Една от най-важните ни мисии е да убедим хората, че няма да ги изоставим, след като разкажем за тяхната драма.

- Звучи много добре, но и още по-трудно за изпълнение.

- Не е трудно. Давам пример със село Бисер. Бях там дни след наводнението. Нещата там се получават, въпреки че пораженията бяха много тежки. Кампанията на БНТ, фирмите и дори обикновените хора все още работят усилено да върнат живота на хората, които изгубиха всичко само за един миг.

- Нали знаеш, че винаги около подобна масова благотворителност се появяват слухове, че някои са по-подпомагани от други, че изчезват пари, храни, дрехи…

- Не мога да съдя пострадалите хора за тяхната реакция след ужаса, който са изживели. Убедена съм, че сега много хора се грижат прецизно за правилното разпределение на събраните пари. Въпросът е, че всеки човек сякаш има различни нужди, след като е пострадал. Някой може да каже, че е изгубил много ценен лаптоп и в това няма нищо лошо, но сякаш има други по-важни проблеми за решаване в началото. Сложна е оценката за това кой какво е загубил и от какво се нуждае. А има и случаи, когато частните дарители искат да помогнат на конкретен човек. И тогава околните остават с впечатление, че са пренебрегнати.

- Как оценяваш реакцията на хората след земетресението?

- Струва ми се, че пораженията не са толкова страшни, колкото хората бяха уплашени.
Възмущават ме усилията на гадателки и екстрасенси да нагнетяват излишно напрежение Вълнува ме и въпросът за усилията ни да помогнем в този момент. След убийствения трус в Италия се вдигна огромна доброволческа вълна. Там имат цивилни структури, наподобяващи Гражданска защита. Хора от цяла Италия се бяха събрали да помагат на своите съграждани. Бях в Америка, за да направя филм за доброволчеството, който ще бъде показан на 25 юни. Видях уникални неща.

- В България също има хора, които искат да помогнат. Но как биха могли да го направят?

- Наистина има огромно желание, но организацията ни не е на най-доброто ниво. А има толкова начини. Най-простото е да създадем един сайт, какъвто видях в САЩ. Влизаш в сайта и отиваш на календара, където се осведомяваш по дни и часове къде може да си полезен.
При възникване на критична ситуация също в сайта научаваш с какво може да си полезен. След природно бедствие има определени етапи за справяне с щетите и в тези етапи се търсят различен тип специалисти и доброволци. След като се върнах от Италия, наистина се обадих да питам дали мога да се върна като доброволка. Обясниха ми, че в конкретния момент нямат нужда от мен. По-добрата организация не само ще увеличи чиелеността на доброволците, но и ще помогне за издирването на точните хора като лекари, строители, инженери за точния момент.
Стига сме чакали помощ единстветно от държавата и нейните институции
Нейната роля е да координира на по-генерално ниво, но усилията на отделните хора също са жизненоважни.

- Хората тези дни гледат повече телевизия. Интиресуваш ли се от рейтингите и валидни ли са те за обществена телевизия, каквато е БНТ?

- Много дискусионен въпрос. От една страна, БНТ трябва да прави много неща, които другите телевизии не са задължени да правят. Това не означава, че продуктът трябва да е лош и да се излъчи на всяка цена. Понякога дори и добре направени предавания не могат да съберат голяма аудитория. От години ми прави впечатление един интересен феномен. Когато БНТ предава тържествена церемония по случай празници като 3 март, 24 май или 2 юни рейтингът ни е страхотен. Парадът на 6 май беше абсолютен фаворит по гледаемост в сравнение с предаванията на другите телевизии. Винаги се чудим дали не трябва да направим нещо по-така, по-различно, за да привлечем хората. И в същото време се оказва, че традиционното има висока стойност за зрителите. Те очакват от теб да им го покажеш.
БНТ не трябва да се отказва от тазит. нар. модерна класика

- Рейтингите показват, че футболните мачове от "А" група също се радват на висок интерес. Решаващият сблъсък ви беше отнет в последния момент, а феновете сигурно обвиняват БНТ.

- Не би било справедливо да държат нас отговорни за този случай. Слава Богу, колегите от спортната редакция успяха много добре да обяснят за какво става въпрос. Страшен футболен фен съм, но българското първенство не е любимата ми част от този спорт. Това си е мое, лично мое мнение, и пристрастие. Най-важното е, че сега БНТ ще излъчва европейското. В телевизията кипи трескава подготовка, която е напълно нормална за събитие от подобен ранг.

- Кой ще спечели титлата?

- Не съм подготвена да дам категорична прогноза. Лесно е да кажа Испания, но като гледах финала на Шампионската лига, ми се струва, че е по-добре южняшкият футбол да отстъпи за сметка на англосаксонския стил на игра. Англичаните трудно ще стигнат до финала. Имат много проблеми в състава, а звездите им не са в необходимата форма. Имам специална компания, с която гледам мачовете. Няма да има и" Референдум" в някои от дните, така че ще мога да се отдам на това удоволствие.

- Случва ли ти се политик, шоузвезда или спортист да откаже участие в "Референдум" от страх да не го помислят за глупав?

- Спомням си, че ни беше много трудно да намеря участници за предаване преди време, в което пак дискутирахме темата с цигарите. Публичните хора пушат, но не искаха да бъдат идентифицирани с този навик.
Харесвам участниците, които преди началото са се подготвили специално и имат стратегия за своето участие. Това означава, че имат респект към аудиторията.

- Или са респектирани от теб. Изглеждаш толкова сериозна на екран.

- Не съм го търсила като специален ефект. По принцип съм лежерна в отношенията си с близките ми хора. Лаская се да смятам, че имам готино чувство за хумор. Може би това, за което говориш, е останал рефлекс от едно време. Започнах да водя доста малка и подсъзнателно съм смятала, че трябва да изглеждам сериозно, за да не дразня зрителите.

- Как влезе в БНТ?

- Трябваше ми бележка за стаж, но след един месец ми предложиха да остана. Няма смисъл да ти разказвам цялата си кариера. По-важен е друг извод от всичко това, което ми се случи в телевизията. Сто процента съм убедена, че всичко може да ти се получи без връзки и протекции. Не харесвам тази амбициозност която минава като БТР през всичко и всички. Никога не съм била вманиачена да водя предаване. Не съм привлечена от излъчването си, трудно се гледам след това и въпреки това нещата се получиха.

- Има голям интерес към личния ти живот, затова ще се включа в общия хор и ще попитам дали имаш мъж до себе си?

- Странно ми е някой де се интересува от личния ми живот. Бих го разбрала, ако делях едно легло с публична личност, която вълнува хората. Но ако той е звезда само в моите очи, какво толкова пикантно има? Ако ме питаш, имам мъж, от когото се вълнувам, но това е всичко. Няма нищо друго чак толкова интересно.

- Личният ти живот страда ли за сметка на професията?

- Може би е пострадал. Имаме твърде разнообразно работно време. Не казвам, че сме се счупили от работа в сравнение с хората с други професии. Задълженията ни са по-различни. Не съм омъжена и нямам още дете, но ако бях, 20 минути след земетресението трябваше да се обуя и да отида на работа. А близките биха очаквали да остана до тях.

Стр. 52, 53 

26 в битка за тв награда

в. Труд | 05.06.2012

Точно 26 са номинациите за голямата награда за тв журналистика "Св. Влас", учредена от "Кръг 11".

Сред съперниците за приза са Иван Кулеков и Росен Петров (Би Ти Ви), предаванията "Директно: Карбовски", "Отечествен фронт" и "Часът на Милен Цветков" (Нова тв), както и "Срещу новините" и журналистите от БНТ1 Бойко Василев, Росен Цветков и Спас Кьосев. Победителят ще получи 15 000 лева.
Тази година ще се направи и допитване сред хората, които ще определят кой да получи "наградата на телевизионните зрители". За поощрение на млади журналисти ще се връчи и приз за "особен поглед".

Стр. 34

Интервю с Мария Стоянова, член на СЕМ

БНР, Преди всички | 05.06.2012
 
 Водещ: В „Преди всички” разговор с най-новия член на СЕМ Мария Стоянова. Аз ще започна на ти със здравей, Мария, защото допреди няколко дни просто бяхме колеги журналисти. Надявам се, че това усещане за журналистиката отвътре Мария ще запази и в СЕМ! Здравей, Мария!
 Мария Стоянова: Здравей, много ме развълнува, честна дума!
 Водещ: Да започнем от там, един изключително енергичен, човек, на когото му се работи, човек, на когото му се работи журналистика влиза в един регулаторен орган. С каква мотивация?
 Мария Стоянова: Дълги години аз работя за БНТ като кореспондент в Германия, занимавам се с обществата в Австрия, в Швейцария, в Полша, в Унгария, и си дадох сметка, че едно общество може да функционира, може да съществува, само ако всеки един се включи по някакъв начин и допринесе към развитието на това общество, защитава интересите на това общество и ги отстоява. Един може да го направи като участва на доброволни начала къч Червения кръст, да речем, друг се включва в политиката, трети, защо не, се интересува от бъдещето на медиите, на това какво правят те, как го правят, защото те по най-директен и пряк начин влияят върху обществото. И това знаем всички ние, които като мен до вчера са държали микрофон или като теб, продължават да го държат.
 Водещ: Мария, как ти се стори състезанието с хора, участвали в много конкурси, хора с административни позиции. Аз сега не мога да се сетя всички участници в надпреварата, измежду която президентът Плевнелиев избра да издаде указ за теб, но мисля, че ти си единствената действаща журналистка сред тях. 
Мария Стоянова: Да, имаше… Значи общо 12 кандидати се включиха в тази надпревара. Сред тях имаше хора, които са били наши колеги в недалечното минало, мисля за Чавдар Стефанов, с който бяхме съперници заедно на финала, кореспондент на БНР в Москва. Но да, ти си права, активните действащите журналисти, аз бях единственият кандидат. Конкурсът беше доста оспорван, доста прозрачен, което ме мотивира за участие. Както разбира се и доверието, гласувано ми от Центъра за развитие на медиите. Защото си дадох сметка, че наистина нашата страна, ако искаме да се европеизира, ако искаме да се променя, ако искаме да се развива, тя има нужда от проветряване именно и в административни органи като да речем СЕМ. Това проветряване може да стане, когато започват там да влизат нови лица, нови физиономии на конкурентни начала. Т.е. поставя се едно ново начало. Държавният глава направи една нова стъпка да постави това конкурентно начало в тези административни органи. И смятам, че това е един много добър сигнал, един голям залог за цялото ни общество. 
Водещ: Действащ журналист, който доскоро сигурно при такива надпревари е задавал и този въпрос. Предизвестен ли беше твоят избор? Имаше и такива коментари, че е ясно, че ти ще бъдеш.
 Мария Стоянова: Ами да ти кажа честно, това ме ласкае, казвам ти откровено. Ласкае ме, защото означава, че доверието, вярата в мен, признанието ми като журналист, като професионалист е голямо. Аз, вече стана дума, че доста дълго време всъщност съм на разстояние от България, съм била чужденец, съм била част от едно малцинство. И когато разбирам как моята страна ме оценява, когато виждам как моите колеги ме подкрепят, когато чувствам, че ми се гласува доверие, че хората вярват в мен, това страшно много ме вълнува, това ме радва, това ме мотивира, но същевременно е и много голяма отговорност. И аз си давам сметка за това. 
Водещ: Да не би обаче да разсъждаваш в този план, защото дълги години си в Германия и си свидетел на един друг тип отношение? Защото обикновено в България предизвестеният избор се свързва с нещо извън сцената, нещо, което се случва някъде отзад?
 Мария Стоянова: Познаваме се доста отдавна с теб…
 Водещ: Затова ти задаваме и тези въпроси. 
Мария Стоянова: Да, и ти знаеш, че аз не съм част от лобита, никога не съм била, никога не съм се свързвала с никаква политическа партия. Това, което мога и това, което знам съм го показвала и демонстрирала и не мога да спра да се радвам, че е оценено. 
Водещ: Обаче аз не мога да си представя тази енергия, която включително и в гласа ти сега чувам и това, което сме виждали като кореспонденции по телевизията и по радиото, и преди това в Дарик, ще може да намери територия в един орган, която изглежда много спокоен, в който почти нищо не се случва, какъвто е СЕМ.
 Мария Стоянова: Което означава, че има нужда от мен. Аз, казвам ти откровено, дойдох със страшно голяма мотивация, с много голям заряд, с много голямо желание. Искам да направя нещо, искам да направя даже не нещо, искам да направя много неща. Разбира се, че си права, СЕМ е един колективен орган, разбира се, че там една птичка пролет не може да направи, но ако всички седим отстрани и само си казваме, че там нещата се развиват бавно и инертно, а не допринасяме ние самите към това те да се развиват по-бързо и по-интензивно и по-креативно, тогава нищо няма да стане. Ето аз сега правя тази крачка, казвам ОК, сега минавам от другата страна, сменям ролята, от анализатор и коментатор започвам да действам. Да видим докъде ще стигна. Надявам се, че ще успея да привлека новите си колеги, да ги убедя в необходимостта на всичко онова, което ние като журналисти сме очаквали и искали от СЕМ. 
Водещ: Какво според теб трябва да даде като отговор СЕМ на хората, на журналистите, на зрителите, на слушателите, на читателите?
 Мария Стоянова: Това е един много важен въпрос, който поставяш. Защото той се отнася до смисъла на този СЕМ. Мене, естествено не са ми убягнали коментарите по форумите, че той е безсмислен и ненужен. Естествено, че съм се сблъсквала, сега, когато се включих в този конкурс, в тази надпревара, с мнения, които не са позитивни и които не са утвърждаващи този орган, но той е толкова важен, защото той е възможността на цялото ни общество да влияе върху медиите. Разбира се, дългосрочната цел е саморегулация, самоконтрол, но преди да стигнем до нея, трябва да минем през регулация, през контрол. И тук е ролята на СЕМ. Тук СЕМ може да направи страшно много. Той може да направи страшно много по отношение на образованието, да речем, на нашите деца, защото не е тайна, ти си майка на четири деца, не е тайна, че за децата, за младите, за тийнейджърите няма адекватни, подходящ, нормални предавания. Това, което те са облъчвани са предавания, които са предназначени само за една възрастна публика. За това поколение, което сега подраства, ние сме му абсолютни длъжници. Тук също може да има роля СЕМ, и то решаваща и важна, защото всичките тези електронни медии имат лицензи, а в тези лицензии са записани не малък процент предавания за децата и подрастващите, т.е. СЕМ тук може да играе решаваща роля. Другото, което е изключително важно за мен, това е процесът на дигитализация. Този процес звучи може би много абстрактно, много далечно и отвлечено, но всъщност е толкова реален и практически, той засяга както всеки един журналист, защото той страшно би могъл да раздвижи журналистическия пазар и би дал възможност на много нови колеги да се включат и да засили конкуренцията в медиите, от друга страна, за обществото, за зрителя, за слушателя той ще даде много по-голямо качество, а към качество се стремим всички ние. СЕМ каква роля може да играе в този конкретен случай? СЕМ може да подтиква, СЕМ може да насърчава, СЕМ може да дава импулси, и то важните импулси, които са необходими, защото на мен ми прави впечатление сега, когато се връщам тук и когато говоря с колегите, че като че ли има някаква такава настройка на изчакване. Брюксел ще реши, еди-кой си ще каже, а нещата са в нашите ръце. Ако ние не ги направим, няма кой да ни ги направи, няма кой да ни свърши работата. 
Водещ: Просто идваш от държава, където не чакат Брюксел да им каже,имат собствена позиция и затова последният ми въпрос. Няма ли да ти липсват интересните политически процеси, които се очакват в Германия и изобщо в ЕС?
 Мария Стоянова: А, как ме хвана натясно! Разбира се, че ще ми липсват, много ще ми липсват, страшно много, но аз ще продължава да ги съпровождам като анализатор, надявам се. Защото на мен външната политика ми е хоби, и то много голямо, много страшно хоби и това е нещо, което човек не може да забрави и да захвърли. Ще продължавам да се интересувам, ще продължавам да следя и се надявам да имам възможност и достъп за анализ!
 Водещ: Аз много се надявам, че ти ще заразиш СЕМ, а не те тебе, така че оставам в очакване на първите вече действия на новия СЕМ с новия член Мария Стоянова. Между другото предстои наскоро да има и друго обновяване, така че може пък тази тенденция да продължи. 
Мария Стоянова: Дано, дано! 

Президентът Росен Плевнелиев назначи Мария Стоянова за член на СЕМ от квотата на държавния глава

БНР, Новини в 12.00 часа | 04.06.2012 | 15:06

Президентът Росен Плевнелиев назначи Мария Стоянова за член на Съвета за електронни медии от квотата на държавния глава. С подробностите слушаме Светослава Кузманова.

Репортер: Мария Стоянова има дългогодишен опит в електронните медии като репортер, редактор и водещ. Преди президентът да подпише указа за назначаването й, тя беше кореспондент на БНТ в Берлин. Припомням, президентът Плевнелиев избра своя представител в медийния орган, след като събра номинации от неправителствени и професионални организации. По закон той не беше длъжен да го прави. Процедурата се проведе на 3 етапа. Първоначално имаше 12 кандидатури. Накрая останаха трима. Те защитиха публично концепциите си на 11 май пред комисия. Членовете на СЕМ са петима. Мария Стоянова ще заеме мястото на Георги Стоименов. Той беше назначение на Георги Първанов и мандатът му изтече през април. До есента на 2014 в СЕМ ще остане още едно негово назначение – Анюта Асенова.