БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2.06.2012
Водещ: Кой говори днес в медиите? Можем ли да разберем какво говори, ако не знаем кой е? Днес ще Ви предизвикаме да коментирате кой точно има авторство върху изявленията на политиците, дадени пред медиите, защото ако това са едни изявления, вписани в общия рекламен поток, е добре да го знаем. Ако не – е добре да можем свободно да цитираме и коментираме без някой да ни преследва за това. Избираме един по-различен начин за начало днес в „Клубът на журналистите”. Ето така. Кой говори днес в медиите? Можем ли да разберем какво говори, ако не знаем кой е? Кой точно има авторство върху изявленията на политиците, дадени пред медиите? Коментирайте на facebook.com стената ни. Намерете ни като „Клубът на журналистите” БНР. Ако не сте чули музикалния колаж, можете да го чуете там. Има го качен на клип. Почти като измислено от Орел е историята, която ще чуем само след малко от Асен Генов, станал популярен в мрежата заедно с комиците през седмицата, като преброител на обещания. Но и като уличен в нарушаване на авторски права. Защото си позволил да цитира даващ обещания политик – основно агрегатно състояние на политиците у нас. Уверявам Ви напълно е без значение кой е политикът. Много по-важно е универсално сработващата формула за заглушаване и санкциониране на коментарите. И не, не си мислете,ч е това е собствена политико-мобиле формула. Има я навсякъде по света. По света обаче има и граждански общества, с които медиите се съобразяват. И последните печелят – коментирахме вчера с професор Нели Огнянова. Защото може да получим жокер преди трайно и окончателно да сме си счупили главата от блъскане в стената. Кой има авторство върху политическите изявления, дадени пред медиите? Какво се случва с тези, които цитират политиците на платформите за споделяне? Има ли това връзка с преброяване на изпълнените и неизпълнените обещания? Интересно ли беше за медиите това преброяване? За всичко това ще стане дума днес само след малко. Разбира се ще продължим да си задаваме традиционния въпрос – защо ги няма новините на младите в медиите? И ще даде възможност те сами да направят своята класация. Днес активни ще бъдат Клубът на студентите и политолозите в Софийския университет. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Илия Тенев, Жанет Николова, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се коментирайте на страницата ни във facebook.com. А ние, ние в началото започваме с традиционното си музикално колебание. Днес сме раздвоени между един фетиш, който дълго време, още откакто финикийците измислиха знаците, а то от дълго време този фетиш влияе върху мислите на хората и един нов рефрен, музикален, който все повече българи си запяват. Безспорно събитие номер едно пък за Националното радио е това, че вече звучи и в Бургас. Добър ден на Мартин Минков.
Мартин Минков: Добър ден на слушателите на Националното програма „Христо Ботев”.
Водещ: Ами честито, колеги! Така да кажем.
Мартин Минков: Ами благодаря, колеги. Ще разчитаме на едно добро сътрудничество, което впрочем започна и радвам се, че го осъществяваме, както с програма „Христо Ботев”, така и с всички досегашни вече натрупали повече опит от нас регионални радио станции на БНР. Да, факт е, че едно от централните събития за Бургас и региона беше, не само за БНР разбира се, беше и официалният старт на 8-та регионална станция на БНР и то в един град, който, съгласете се, отдавна заслужаваше това. Бургас е с много динамично развитие през последните години. Бургас е с огромен индустриален, интелектуален потенциал, с много хубава културна традиция, с много интересна бохема. И освен това Югоизточна България и Бургаска област е най-голямата административна област в страната ни. Наистина се радвам, че този много амбициозен проект на БНР вече е факт и то в условията на едни много сериозни според мен напълно незаслужени финансови рестрикции, които бяха наложени. Знаете какви орязвания на бюджета бяха наложени и т.н. Но въпреки това…
Водещ: За последно едни 7 милиона, да.
Мартин Минков: Ами да. Обаче е факт.
Водещ: Всъщност новината, като че ли премиерът я направи по-голяма, защото неволното спиране на музиката на Тони Димитрова превърна новината в… Придаде и малко по-различен смисъл.
Мартин Минков: По-различният смисъл идва от това, че се създаде една страхотно приятна атмосфера в пространството пред сградата на радиото, когато Тони Димитрова, една много обичана не само от бургазлии певица, тя е много сърдечен човек, заедно с петте сезона на Стефан /…/ създадоха една прекрасна атмосфера, към която се присъедини и моя много добър и обичан приятел и композитор на финалите на радио Бургас Стефан Димитров. В този момент пристигна ескортът на премиера и прекъсването на симбека, в момент, в който Стефан и Тони пееха, не знам защо беше преценено от някои колеги като ключовото събитие. Мое3то разбиране за журналистика и за новина са малко по-различни. Приемам това като един шанс от страна на колегите, но за мен новината, която мисля засяга не само радиото БНР, но и българските медии, е оценката на Бойко Борисов, че БНР вероятно е най-независимата медия в България. И смятам, че тази оценка заслужава малко повече размисъл, както и от наша страна, така и от страна на тези, които някак си виждат сензацията в това, че бил прекъснат симбекът на Тони Димитрова.
Водещ: Иначе със сигурност за свободата трябва да се мисли всеки ден.
Мартин Минков: Аз се радвам, че ние принадлежим към тази система, защото всички добре знаем, нашите слушатели също, колко критично е понакога Националното радио и към премиер, и към правителство, и към политически сили и смятам, че нашата функция е точно такава – да бъдем коректив на властта.
Водещ: Това ни е работата.Да и не само на властта разбира се. Имате амбицията да бъдете и културен институт.
Мартин Минков: Ние по априори сме, надявам се. Както всички в системата на БНР. Пъври принос и то за един много сериозен принос към бургаското културно наследство е фактът, че с една много сериозна инвестиция една прекрасна сграда паметник на културата, беше напълно реставрирана и от ниво руини в буквалния смисъл на думата, превърната в една модерна сграда, макар и малка, макар и компактна. Модерна, при това заредена с най-добрата и модерна техника, с която разполага БНР. И това ни позволява в един много ограничен състав – 10 души творчески ангажирани журналисти, репортери и т.н. да се ангажираме и да произвеждаме вече 2-ра седмица, тъй като почнахме на 15 май, 12 часова мисля доста пълноценна програма. По отношение на културното наследство този дом, паметник на културата смятам, че е един вече реален принос към Бургас, а това какво ще предложим като принос и на нашата аудитория и с нейните интереси – разбира се имаме амбицията да се превърнем в сериозен фактор.
Водещ: Първото културно събитие, което смятате да организирате?
Мартин Минков: Обмисляме заедно с колегите от радио „Варна”, все пак става дума само за едни планове, един арт салон на открито, ако мога така да кажа, точно в пространството пред сградата на радио „Бургас”. Това е в широкия център, близо до морската администрация, до Порт Бургас. Има добри условия и замисълът е много скоро да направим една среща с ръководството на радио „Варна”, още повече, че до сега Бургас беше в радио района на Варна. Сега вече сме самостоятелни, равноправни. И да направим един такъв салон. Може би края на август, началото на септември. Но все пак казвам, че това е само едно намерение.
Водещ: Благодаря на Мартин Минков. Успех ви желаем и никой да не ви дърпа шалтера. Позволете с тази шега да завършим. И така. Добър ден на гостите ми в студиото, които превърнаха в технологично чудо студиото, изваждайки страшно много средства за комуникация. Добър ден на Асен Генов и Константин Павлов. Станали по-известни като преброители на обещания и на Евгений Генчев, колегата от Нова телевизия. Здравейте на всички!
Асен Генов: Здравейте!
Водещ: Да започнем с преброяването. 11% изпълнено, останалото неизпълнено. Колко процента от медиите Ви цитираха? До колко това е важна новина за медиите, Асене?
Асен Генов: Аз, не защото Евгений е тук, но смело мога да кажа, че единствената телевизия, която проявява траен и постоянен интерес, това е Нова. За другите телевизии, като че ли темата заглъхна още 2010 година, когато проектът беше нов и набираше все още сили. И трябва да си призная, че извън репортажа по Нова, не съм видял, като че ли друго отразяване в медийния си образ. Може и да греша, но имам един друг кюриоз, който може да го разкажа с едно изречение. Една от другите водещи телевизии в България, бяхме я поканили за някакво интервю, кратък репортаж новините в рамките на 1-2 минути. След одобрен текст, след одобрен сценарий, след одобрен запис и монтаж на път към newsroom, репортажът, колкото и да е кратък, беше свален. И това е една от водещите в България телевизии. Умишлено ще избегна и името, за да не злепоставям и репортерът, който направи репортажа. Но това е факт, който мен лично ме впечатли. Тук от/…/ ми подсказват нещо.
Водещ: Аз сега искам да попитам /…/, който е човек с поглед върху алтернативното интернет пространство. Там какъв беше интересът към Вашето преброяване?
Константин Павлов: Ами не знам кое е алтернативното, кое е истинското интернет пространство, но интерес има постоянен. Поне 6-7 сайта ни цитираха – новинарски сайтове, сайтове на медии в интернет. Как да кажа? Не се оплакваме. Даже честно казано не очаквахме такъв голям интерес, защото ние не за първи път присъстваме в медиите. Ние този проект го представяхме. Няколко пресконференции правихме и честно казано си мислехме, че няма да има такъв интерес. За щастие интерес има и това ни радва.
Водещ: Трябва ли да има интерес? Добър ден и на Евгений Генчев.
Евгений Генчев: Трябва,да. Аз, когато ги поканихме, в тази посока беше горе долу анонсът ми, че се правят винаги обещания по време на избори, след това е хубаво обаче да има кой да брои дали се спазват тези обещания.
Водещ: Броихте ли интереса на зрителите по отношение на някакви отговори? Обратната връзка какво посочи? Това преброяване интересно ли е за зрителите или не?
Константин Павлов: Ако ме питате какви бяха рейтингите в съответния ден, не мога да Ви кажа.
Водещ: Не, за рейтингите не питам. За обратната връзка.
Константин Павлов: По принцип това показва интересът на зрителите към предаването. Важно е естествено за всеки един от тях, понеже когато дойдат избори, политиците, които кандидатстват за даден пост, сключват нещо като договор според мен с избирателя. След това избирателят му дължи сметка този договор спазва ли се или не се спазва. Най-идиотското е, че на следващите избори все едно всички са забравили предишния договор.
Водещ: Ето за това може би е важно да цитираме гражданското общество. Всъщност, когато го цитираме, ние се обръщаме към такъв тип хора, които работят по различни проекти. Асене, нека да се върнем на това кой има право да цитира медиите, когато от своя страна желаят, както е в твоя случай, ти си цитирал един политик с казаното от медиите. Обаче после какво се случи в youtube.com? Това е една платформа за споделяне.
Асен Генов: Въпросът с правото да се ползват медиите като източник за информация има две измерения. Всъщност и двете измерения са политически, но имат… Двупосочно е. Интересът на политиците, в България поне и интересът на гражданското общество. По отношение на клупът, който бях споделил, това беше един репортаж, едно участие на премиера в едно предаване пак по Нова, след което правният отдел беше написал жалба до youtube.com за всички предавания с всички известни. При което youtube.com свали това нещо. Сега вероятно е, със сигурност законът защитава правоносителите. Но въпросът за мен, който трябва да се постави, това е до колко изявленията на политиците, на водещите политици, а и не само на водещите, на тези, които имат ефективни участия във формирането на обществените и социални политически процеси в страната – до колко правото на продуцента, на правоносителите, правото на авторите трябва да се простира и върху тях. Т.е. дали не може да се мисли в България за промяна, законодателна промяна за това да се въведе принципът на честната употреба? Т.е. очевидно е, че аз не го употребявам комерсиално това нещо, очевидно е, че аз не печеля от това нещо нито нарушавам по някакъв начин драстично интересите на телевизията и радиото, от която бих взел аудио и видео картина, за да подкрепя някаква своя теза, изявявайки се като граждански активист. За мен това е основният момент в разговорите. И другият вече – защо евентуално биха имали интерес политиците през механизмите за влияние върху медиите, да принудят въпросната медия, така че да скрие, да цензурира, буквално ще иузползвам този израз, да цензурира гражданското общество и интернет пространството, и да скрие на практика тези неща? Това може да се случи само в страна, в която медиите не са свободни, медиите не са средство за изява, за информиране, а са по-скоро средство за оказване на влияние през корпоративни, през политически, през дори често и престъпни интереси.
Водещ: Можем да използваме една думичка за по-накратко – пропаганда се нарича. После какво се случи, за да довършим тази история, пред да включим и Бойко Станкушев.
Асен Генов: Това не е само мой случай. Десетина души аз лично познавам минимум 5 души, лични познати мои, чиито клипове са били свалени. Не само от Нова, но и от други телевизии.
Водещ: Няма никакво значение.
Евгений Генчев: Мога ли да кажа все пак. Макар че не съм адвокат на Нова телевизия. Има си кой да е адвокат на нашата телевизия.
Водещ: Ние говорим като журналисти в крайна сметка.
Евгений Генчев: Да. Аз много се радвам като журналист и като обикновен човек тогава, когато качваш мои интервюта в youtube.com. Но това е едната страна. Нова телевизия разработва novaplay.bg.Предполагам, че онова, което каза преди малко, че не се накърняват по никакъв начин интересите на телевизията, предполагам, че колегите разсъждават по този начин. Видеата да са си в novaplay.bg, а не в youtube.com, не във vbox.bg. Не може, не съм сигурен дали е така. И по втората част за политическата намеса. Мисля, че въпросните интервюта могат да бъдат видени на сайта на Нова. Интервюто с Цветанка Ризова…
Асен Генов: Когато отворих умишлено е в посока на това, че това не е само една телевизия. Принципно има такава тенденция в глобален, в световен мащаб. Противодействие. Защо го правят потребителите? Потребителите го правят, казвам го от личен опит, когато съм рязал парчета, защото цялото предаване е един час.Но това, което мен ме интересува са 50 секунди и конкретно…
Евгений Генчев: Ама знаеш ли какво направи Венци Митов от „Здравей България”? Сложи линк от сайта на Нова и написа – 48-та секунда е това, което искате да видите. Мисълта ми е, че винаги се намира…
Водещ: Има и технически решения, да. Всъщност примери как интелектуалната собственост се използва за ограничаване на политическото слово, има много по света. Хубаво е да споменем последните президентски избори в САЩ през 2008. Тогава професор Лесинг направи предложение за свободно политическо слово и се оказа, което да се отнася до президентските дебати, за да е по-ясно, ето няколко изречения от това писмо. „Уважаеми сенатор Маккейн и сенатор Обама, ние сме коалиция от хора и организация от целия идеологически спектър и искаме от Вас да направите президентските дебати, достъпни за хората в ерата на интернет. Защото президентските дебати са в полза на обществото, следователно правото да се говори за дебатите, трябва да бъде собственост на хората, а не да се контролира от медиите. По време на първичните избори голяма коалиция поиска медийните компании да са със свободно право на видео споделяне, да се гарантира, че ключови моменти ще бъдат законно качвани в youtube.com или споделяни на други платформи без страх от правни санкции.” И тогава забележете, CNN, ABC се съгласиха да освободят правата от това видео. Разбира се сенатор Маккейн си беше свалил чрез youtube.com някой свои изявления, но това са вече подробности. Добър ден на Бойко Станкушев от БНТ.
Бойко Станкушев: Добър ден.
Водещ: Всъщност това е нещо много важно. Хубаво е, когато гражданското общество цитира медиите и казва от политиците пред медиите. Знаем това правило за 90 секунди свободен достъп до картинка от футболен мач. Това нали не би могло да се отнася по някакъв начин и към изявленията на политиците, защото в крайна сметка те , изявявайки някаква воля, говорят за нашето бъдеще?
Бойко Станкушев: Ами въпрос на споразумения. Може да е 90, може да е 120, може да е 300. В този смисъл има добри примери от предишни практики в паралелни правни пространства. Например в доста законодателства има възможност да се, аудио и визуално приложение например, да се излъчи до 30 секунди без да се плащат правата, като това се третира като цитат. Ако става дума за илюстративна или образователна някаква цел, това би могло да се направи. Сега, в случая на България абсолютно нищо не пречи, въпреки че ние в последните години деградираме и по отношение на свобода на словото и на други неща. Просто трябва да се седна на масата и да се подпише едно споразумение като, да, Вие казахте 90 секунди, аз лично бих предложил 120 секунди. 2 минути, защото…
Водещ: Аз се позовах на футболния пример, защото там има създадена практика.
Бойко Станкушев: Вижте, това са хубави примери от цивилизацията. Ние сме все още доста в страни и назад. За което вече има друг вид причини. Първо има едно безкритично отношение към законодателя. Много по-образованите хора напускат страната. Младите и те не са тук. Другите станаха конформисти и затъпяха. И останаха само едни блогъри и 4-5 героя, които пишат истините, за което после ги наказват. Мен ме гониха 3 години и 3 месеца ме съдиха в съд, защото съм казал истината за един магистрат. И така че сме го вечеряли това нещо. Проблемът според мен, значи акцент в проблема трябва да бъде как да се направи така, че въпреки… Това е един бавен процес, все пак младите сега колеги да не се деморализират и да не изпадат в апатия. Комисията и СЕМ, и Евгений вече ще им накривят шапката. Това е ясно. Има млади хора, които почват да свикват с мисълта, че като е казал началникът, значи така трябва. Ами няма такъв филм и не трябва да има.
Водещ: Да де, но…
Бойко Станкушев: Има едно кафене, Ирен, където да се съберем хора, които просто да си обменят мисли, да нахвърляме един драфт по посока на това, което ти току що каза и мисля, че всички са съгласни, и да го внесем, където трябва. В края на краищата все пак в момента има врати, на които ако по-силно похлопаш, ще се отворят и ще се влезе в някакъв диалог.
Водещ: Дето се вика може да се спре за малко музиката, но после ще се пусне.
Бойко Станкушев: Не съм много голям оптимист, но не съм и песимист, защото истината е, че гражданското общество просто недостатъчен натиск оказва или пък си трае и остава едни самотни играчи, които се борят, борят като Дон Кихотовци и нищо не става. Значи, ако пуснеш един Асен или един Иво Инджев, или един Комит, нищо няма да стане. Трябва да се направи фронт и това нещо макар и почти да няма никаква структура…
Водещ: Само да не е фронт. Нека го наречем другояче, защото този филм малко ме притесни.
Бойко Станкушев: Когато една мутра те хване и почне да те бие, единственият начин да го спреш е ти да почнеш да го биеш. Българският народ е страшно овчедушен. Българската интелигенция е конформистка, защото беше опитомявана и отглеждана по един по-различен от другите комунистически страни начин. Даваха им медалчета, вилички, волги. Това нещо е една имплицитна заспалост. Мен най-много от това ме е страх. Като погледнем колегите от радиото, от телевизията и при Евгений, в БТВ, и навсякъде – пълно е с хора, които викат „Чакай сега, тук какво се бутам, дават ми заплатата, дават ми хонорара, дават ми бонусите – ах как хубаво живея! Аз ли ще оправя света?” Това е най-страшното. В този смисъл…
Водещ: Да, но 80то място звучи много обидно за професията.
Бойко Станкушев: Ами…
Водещ: Независимо, че…
Бойко Станкушев: Аз никога не съм казвал, че се радвам. Имаше жесток /…/ в Букурещ по време на последната среща на българските медии по въпроса. Някои отказват да приемат, че това е така. Аз също няма как да квалифицирам на 80-то ли сме или не сме. Но това не ме интересува. Аз понеже нали ходя по тези улици, говоря по тези микрофони, срещам се с тези хора, виждам, че не е добре. Мястото не е толкова важно.
Водещ: Трябва да си казваме истината, защото не може тези критерии да са написани така щото ние да се изложим пред чужденците или пък ние да сме чак толкова лоши хора, че непрекъснато да се оплакваме на чужденците. В крайна сметка тази оценка е за управлението на медиите, а не толкова за журналистите, които работят в тези медии. Или поне аз така мисля.
Бойко Станкушев: Има страни, в които дори няма специален закон за медиите и са в пъти по-напред и по-демократични. Къде е специалният закон за електронните медии в САЩ? Няма. Спазваш конституцията. Е, ако натиснеш, някъде настъпиш за авторските права, ще те съдят, обаче нека се разберем… Едно е ако са произведения, друго е ако става дума за изказване на Марк… Росен Плевнелиев, Цецка Цачева или Иван Костов.
Водещ: Въпросът е да не се превърне…
Бойко Станкушев: Ами какви претенции за авторски права ще има медията като всъщност тя просто… каквото е казал съответния обществено значим субект. Нищо друго. Къде са правата? Те да не са писали 40-та симфония, че да искат права?
Водещ: Цитираш политик, лишаваш се от акаунта си в youtube.com. Но въпросът е това да не се превърне в заглавие, защото то в момента не се е превърнало в заглавие, тъй като се отнася до 10 активисти, както стана ясно, но в един момент би спряло всеки един, който би искал да цитира и да има гражданска позиция по политически теми.
Бойко Станкушев: Съгласен съм с цялата дискусия преди да започна да говоря. Трябва да се забие един кол. Да дойдат всички хора около него, които имат интерес и да направят една страница, лист и половина, Слава Богу, имаме грамотни юристи, има хора, които милеят за това. Да се внесе и аз мисля, че ще се приеме. Значи не виждам що годе значима телевизия, изключвам някои извратени такива, които да не го приемат.
Водещ: Ами да се надяваме, че ще доведем тази работа до края. Благодаря на Бойко Станкушев, който има ангажименти извън София. Ние продължаваме в студиото. Евгений, смяташ ли, че това би било полезно за всяка една телевизия? Ти самият каза, че те радва това, когато някой цитира твое предаване.
Евгений Генчев: Разбира се, че ме радва, защото това е оценка за моята работа и за начина, по който е проведено интервюто в студиото. Така че мен като журналист и като гражданин ме радва, но пак казвам- може би наистина не съм аз човекът, който да адвокатства на телевизията, защото вероятно има достатъчно добри аргументи в посока на тгова, което те са направили. Просто ми хрумна, че топва, че разработват novaplay.bg и си има авторски права, би могло да е такъв мотив. Сега, не ми се иска да вярвам и да мисля, че тук има някаква политическа намеса или нещо подобно, защото интервютата си стоят в novaplay.bg. Там ги има. Могат да се видят.
Водещ: Разбира се има…Да потвърдим, че юристите не ни питат, когато се занимават с… Но в случая говорим като журналисти, защото за нас истината е по-ценна. Комитата иска да каже нещо отдавна.
Константин Павлов: Аз искам да кажа нещо по случая. Значи, как да кажа, трябва да е регулиран този въпрос, защото ето съвсем конкретен казус. Нашето гостуване, за което вече стана дума в Нова телевизия, го няма в novaplay.bg. Най-вероятно е имало технически проблем. Нещо, това онова. Ние, дето се вика, не можем да се видим как седим на екран. Добре, че има други хора, които следят телевизиите, нещо записват, дори така чисто формално в противоречие с буквата на закона, но в крайна сметка това е нашето право на мнение, нашето право на глас, нашето конституционно право. Приятно ни е да разполагаме с него и трябва обществото да има достъп до тези неща. Сега, някои хора казват „ама то нали Ви излъчиха по телевизията, това, че ви няма в интернет не е цензура!” Ами не съм съвсем съгласен, защото интернет все повече се ползва. Аз конкретно ползвам телевизии главно на запис. Не мога да си синхронизирам живота с някакви часове по телевизията.
Водещ: Програмните схеми не са Ви удобни.
Константин Павлов: Ами не ми е удобна програмната схема. Предпочитам като ми се гледа нещо, да си кликна в сайта и да си го гледам от там. Така че тук правото да споделяш информации, има и ефект против цензурата. Много важен ефект за демокрацията и за свободното слово.
Водещ: В момента Евгений…
Евгений Генчев: Не е търсил. Може би цялото предаване… Може би трябва да се фокусираме върху Нова, защото…
Водещ: Разбира се…
Константин Павлов: Канал 3 излъчиха изцяло пресконференцията, която дадох. Така че в интерес на истината това е просто един инцидент, който аз ползвам, а и вярвам, че ти го ползваш за повод, за повдигане на тема за разговор. Понеже говорим вече с конкретни имена, телевизията, която спря репортажа, беше BTV. Т.е. за мен това, че технически моят запис примерно го няма в архива на Нова, не е толкова сериозен проблем, защото интервюто, на което бяхме поканени, беше ни дадена думата, Евгений все още работи.
Водещ: Аз ви видях по телевизията.
Константин Павлов: Дано да работи още дълги години там. Докато…
Евгений Генчев: Колкото, толкова.
Константин Павлов: Докато другата телевизия директно готов, одобрен репортаж, на запис, вече носен към newsroom да бъде излъчен, беше свален. Без значение какъв е мотивът. Няма никакво значение. Това за мен е поводът да се замислим до колко наистина можем да говорим за медиите. Аз повдигнах в началото този въпрос – като средство за информация.
Евгений Генчев: А ти защо мислиш, че са свалили репортажа, колегите?
Константин Павлов: Ами чух нещо, но на мен не ми звучи сериозно. Защото сме копирали…
Водещ: И понеже стана дума за Обамаметъра и не знам защо се сетих и за Бойкометър, но това в скоби. Това ще го оставим с скобата. Добре е да се възползваме от този прецедент, който е посочен зад океана как може политиците, а и не само политиците, а и самите медии, да разрешат на хората да ги цитират, когато става дума за политическа реч, която има нужда от коментар. Ще продължим да разсъждаваме по темата само след малко. Доста често се случва експертите да обвинявам нас медиите, че поидменяме дневния ред на хората.А и поради тази причина, а и не само поради тази причина, знаете от „Клубът на журналистите” винаги се допитва до по-младата публика. Къде са техните новини? Има ли ги техните новини? Изобщо каква е тяхната класация? Днес в началото на предаването Ви обещах активни да бъдат от Клубът на политолога към Софийския университет студентите политолози. Ето, чуйте тяхната класация.
Студент: Казвам се Цветелин Миков, студент от специалност политология в „Софийски университет” и председател на студентския клуб на политолога. Подредбата на събитията, която се опитах да направя тази седмица, ще бъде за повечето хора малко странна, тъй като най-вероятно няма да са ги чували никога тези събития. Но се опитах наистина да погледна на такива събития, които биха повишили младежкото участие като част от гражданското общество. Сега не знам дали да ги подреждам на първо, второ място. Тази седмица ще се проведе една от лекциите на ТЕД. Събитие от световен мащаб и съм изключително доволен, че в България вече се провежда. Едно от събитията, които се отразява малко, са поредица от събития, свързани с фондацията „Заедно в час”. Това е фондация, която набира млади хора за учители като ги включва в такава двугодишна програма. Организацията е международна, като всяка седмица се опитва да се представи един поглед от това какво се случва реално в класната стая на един от тези учители.
Водещ: Всъщност зад това Ваше събитие прозират абитуриентските балове и всеобщата умерзеност от облеклото на абитуриентите тази година.
Студент: Ами аз като цяло въобще не харесвам това, което, изключително много сайтове излязоха със снимки колко зле били облечени и т.н. Това не знам по какъв начин би променило цялата ситуация. Доста повече ми харесаха сайтове, които наблегнаха на добре облечените. И другото, последното събитие е свързано с лабораторията за слава. Едно наистина интересно събитие, в което много студенти взеха участие. Финалистите са страхотни млади хора, които наистина успяват по доста интересен начин да представят науката с прости думички и точно, за да го обвържем и с актуалните събития за земетресенията, защо е всъщност важно да има нещо подобно и да се обяснява на хората с простички неща. Едни подобни процеси, а не да ги е страх какво се случва.
Студент: Казвам се Никола Влахов и съм заместник председател на студентския клуб на политолога. Това, което на мен специално ми направи впечатление – дългоочакваното формиране на така нареченото електронно правителство, което започна като изграждане с подписването на договор тази седмица. Другото събитие на седмицата, което според мен също има голямо значение, е назначаваното на новия чех, който ще ръководи работата по изграждането на София Техпарк.
Водещ: Кои новини най-често чувахте от медиите?
Студент: Естествено тези, свързани с правителството. На мен специално ми направи лошо впечатление това, че малко повече се преувеличи със земетресението и паниката след земетресението в Перник.
Студент: Ами аз като цяло защитавам една такава теза, че липсата на гражданско общество води и до липса на едно такова автентично, реално политическо представителство. Т.е. не са ни политиците виновни за това как реагират гражданите и къде говори гражданското общество. В момента виждаме, че основно това са социалните мрежи. Виждаме, че нито медиите, нито вестниците отразяват по някакъв изключително подробен начин какво смятат гражданите или как те биха реагирали. По-скоро се търси гледната точка на управляващи, на анализатори и т.н. Които според мен, тяхната представа според мен е малко по-далечна и откъсната от това реално какво се случва в обществото.
Водещ: Ами това са новините на младите. Ние тук междувременно обсъждаме техните реакции. Аз само да Ви кажа, че вече на facebook.com страницата ни има една постоянна рубрика – по мегафона от властта. Чухте и искате да кажете. Така че там сте свободни да коментирате. Вече имаме и коментар за ученичка от България, която е спечелила първо място в европейското състезание за имулации. Даден е и линк. Разбира се ние също стигаме една такава добра новина до края на предаването. Сега обаче да се съсредоточим върху това кой формира неформалния дневен ред на новините според Комитата?
Константин Павлов: Неформалния дневен ред.
Водещ: Ами ние медиите поемаме цялата вина, подменяме дневния ред. Вие, неформалите…
Константин Павлов: Ами първо да кажа, че това е доста по-трудно да се наблюдава, защото докато медиите все пак са някакъв краен брой и някой да речем, който се занимава с медиен мониторинг, може сутринта да си струпа на бюрото всички вестници да търси, всички новини да ги гледа. В интернет той има достъп до само някакъв ограничен кръг около себе си и по нататък не се знае какво се случва.
Водещ: Ще си позволя една реплика. Това е доста оптимистична теория. Вие сте безкраен брой коментиращи.
Константин Павлов: Не, все пак да не забравяме, че интернет и това е едно от големите противоречия на бъдещето, които ни чакат и един от големите проблеми, с които ние като общество трябва да се сблъскаме. Интернетът е глобален, медиите са локални и това все повече ще бъде проблем.
Евгений Генчев: Твоят коментар е в океана.
Константин Павлов: Ами да, защото най-малко въпросът за юрисдикцията. Ето тук става дума за youtube.com. Youtube.com едновременно в България е, как да кажа, под влиянието на три юрисдикции. Първо той се ръководи, собствените му вътрешни правила от DMSA, този американския закон за Dopy right/…/. Втори – законите на ЕС и трето българските закони, които тук действат локално. Това е една юридическа джунгла…
Водещ: В която за администраторите е по-лесно да свалят нещо, отколкото…
Константин Павлов: Именно, но тук искам да кажа, все пак да отговоря на въпроса – дневният ред от интернет се задава от социалните мрежи, от facebook.com най вече. Може би от twitter.com, макар че аз не знам twitter.com колко е влиятелен в България.
Водещ: Около 300 000 човека в България имат акаунт.
Константин Павлов: И донякъде и от блоговете, макар че блоговете вече поотстъпиха сериозно пространство на социалните мрежи.Как да кажа, сега дневният ред – това са едни системи с много бърза реакция. За земетресението, което беше съвсем на скоро. Първите съобщения в twitter.com се появиха едва ли не секунди след самото земтресение. Веднага хората се осведомиха къде има, къде е било земетресението. Появиха се линкове. Общо взето на 20та минута след самото събитие аз бях наясно какво се случва и си легнах да спя. Да и с мащабите му. Докато това, което аз научих след това от телевизиите. Хората, които са спали през нощта в колите си, не са имали информация, след това тези идеи за обикаляне на полицаи с мегафони, които да съобщават.
Водещ: Да, разбира се…
Константин Павлов: Преди малко чухме тази система с оповестяване на населението със сирените, която всяка година по това време я чуваме. Каква е нейната функция? Смисъл в какъв случай, аз започвам да се чудя в какъв случай тя започва да се ползва и въобще би ли могла да се ползва.
Водещ: Когато се правят проби.
Асен Генов: По въпроса, ако ми позволите да допълня, за дневния ред и за официалния и неформалния дневен ред. Един пример е интересен. Депутатът, народният представител от БСП Антон Кутев, който, чиито статус във facebook.com по отношение на земетресението стана повод за много сериозни дебати в парламента, в медиите, до там, че той нали след това измени, трябваше да се извини на перничани, че не бил разбрал правилно и т.н. Това е едно. Има и в Западния свят такива случаи. Примерно лидерът на лейбъристите във Великобритания беше написал вместо blog bastard – black bastard. Което всички цветнокожи… Той трябваше да се извинява, че е обикновена печатна грешка или нещо от рода. Т.е. темпото, това, което Комитата каза, темпото, скоростта, с която първата телевизия отрази, това беше 2 часа и половина, мисля, че ТВ7 беше, два часа и половина по-късно…
Евгений Генчев: Да, ама не е било 6 и 30. Ние имахме в 5 новини, ама това са подробности. А защо Антон Кутев според трябва да се извинява заради поста, който с еложил във facebook.com. Facebook.com не е ли…
Асен Генов: Не, facebook.com е социалната медия, която предава неговото послание.
Евгений Генчев: Към 300-400-500 приятели, които има…
Асен Генов: Той е публична личност.
Константин Павлов: Най-малкото, че facebook.com наскоро направи промяна в начина си на работа. Вече можеш да следиш някой без да се абонираш за него…
Водещ: Няма значение дали той иска или не иска.
Евгений Генчев: Аз не съм сигурен как е в настройките. Но все пак да не забравяме, че тук главното, според мен, главното нещо е това, че господинът е политик, а политиците в замяна на това, че някой ден ще вземат властта, те са се отказали да имат напълно личен живот. Т.е. техният личен живот е част от тяхната политическа дейност и няма как…
Водещ: Всъщност отново влизаме в същата хипотеза, само че вече в територията на социалната мрежа. До колко всеки има право да си каже мнението без да носи последствия за това?
Евгений Генчев: Според мен трябва всеки да може да си каже мнението и зависи какви са последствията. Последствията не трябва да бъдат прекалено крайни. Всяко едно мнение, ако е глупаво и несъстоятелно, би трябвало да може да бъде оборено. Нали така?
Константин Павлов: Освен това политиците носят така наречената политическа отговорност във всеки един момент.
Асен Генов: Аз често сравнявам интернет с улица. Помня едно време, в което какво си говорим на улицата беше обект на особено внимание от страна на специални служби. Всеки опит да се следи много внимателно какво говорят, а между другото такава статистика има. 58 хиляди в специалния доклад на Комисията за СРС към парламента, 58 хиляди, ако не ме лъже паметта, вчера или оня ден го четох, са исканията за достъп до трафични данни. Това засяга и интернет пространството.
Водещ: И доста малък е броят на…
Асен Генов: Отказите. Под 1000 беше.
Водещ: И също видимо малък е броят на тези, които са влезли в съда.
Асен Генов: Това е за подслушванията. Това е за конкретно СРС. От 13 хиляди мисля, 700 са годни доказателства за съда.
Водещ: Да се върнем сега след малко на един облог, който направихме с теб. Евгений, нека да обясним на хората как ние планираме темите си в предаванията, защото този фолклор, който се разпространява, този, звънни на онзи и т.н. като че ли си заслужава за пореден път да го опровергаем.
Евгений Генчев: Ами не се чувствам длъжен да опровергавам за всички. Мога да кажа при нас как стават нещата. Следим информационните агенции. Мислим коя тема би могла да се развие, къде има, кое е интересно и важно за обществото. Важно е да кажеш на хората онези, които са избрани преди 3 години, колко са свършили на 3 години…75% от мандата. Важно е, каним ги. Така се прави. Важно е в случая, когато избираме темите, кой говори…Най-лошата цензура е тази, която сам поставяш. Страхувайки се да не напуснеш работа, да не излезеш на тази безработица на пазара на труда.
Водещ: Да не продължаваме тази тегава редичка. В началото започнахме с това, че всъщност се откри радио „Бургас”, но като че ли тази новина се превърна в това как премиерът спря симбека на Тони Димитрова. Точно тогава с Асен направихме един облог коя новина ще е по-голяма. И по-водеща. Точно тогава излезе разкритието на bivol.bg. То не е разкритие, а цитат в bivol.bg за разкритието на немски вестник, че зад псевдонима СЕМО, американските грами, които се изказват за миналото на премиера, стои ЦРУ. Третата новина, не помня коя беше, но Асен загуби облога, нали?
Асен Генов: Ами, в интерес на истината, да, аз имах едно такова усещане, че ще си права, но ми се искаше да вярвам, че перфектният медиен инстинкт на премиера няма да измести нещо сериозно. Все пак говорим за германска преса, но може би не е най-влиятелният в Германия вестник, но това е един от известните немски вестници, който потвърждава чрез свой човек, чрез своя връзка с ЦРУ, че информацията, на основата на която са писани докладите на посланика на САЩ в България за престъпното минало на премиера, е всъщност информация от ЦРУ. Не вярвах, че.. Това е… Ето, днес видях, вчерашния брой по-скоро на един от вестниците. На първо място заглавието беше някаква мафиотска история. Днес обаче на първо място, в челото на вестника не е ЦРУ потвърждава престъпното минало на премиера, а стигаме до там, че на една жалба пак на bivol.bg преди няколко месеца, когато в Пловдив един от свидетелите разказа за някакви връзки между/…/ и премиера тази жалба била минала давност и за това прокуратурата нямало да предприеме никакви действия. Това, че, завършвам с това изречение, това, че медийният инстинкт на премиера да спре Тони Димитрова, да се покаже пред камерата веднага, щом усети, че тя сочи към него…Това измести. Фактическата новина според мен – това е много странен феномен.
Водещ: Нека да дадем предимство на една интересна новина – как технологиите биха могли да помогнат именно на гражданското общество да стигат до по-голям кръг от хора? А новината е, че български екип разработи едно приложение, което в момента е доста продавано, както в безплатната си версия, така и в платената си версия – какво представлява това приложение – сега ще чуем от…
Изобретател: Изграждаме постоянно и актуализираме една база със свободните wi fi мрежи от световен мащаб плюс това и предоставяме и паролите за затворените мрежи, които са основно на световния пазар. Като хората имат възможност след като стартират приложението, то да ги локализира точно къде се намират и в радиус от няколко километра да им представи информация за свободните и заключените мрежи.
Водещ: Защо се оказа толкова продавано Вашето приложение?
Изобретател: Приложението има безплатна версия, която изисква force player account. Force е една система, едно световно приложение, което предоставя възможността на хората да се чекват към различни обекти. Безплатната версия изисква такава регистрация и логване с такава регистрация. За потребителите на IPhone има такава версия, която струва само 1 долар и им предоставя достъп без нуждата от този акаунт. И естествено вътре в самото приложение не предоставяме реклами, т.е. скриваме и рекламите. Интересът идва от идеята, че все още мобилните оператори, интернетът, който предоставят, е доста скъп, бавен, ограничен е откъм скорост и трафик и много често хората, които искат да имат малко по-бърз достъп или по-обемен достъп като трафик, имат нуждата от Wi Fi връзка за техните смартфони или таблети.
Водещ: Колко продадени до момента имате такива приложение?
Изобретател: Не съм гледал точно днес статистика, но мисля, че вече имаме над 20 000 download в светове мащаб и като платени са около 3-4% от тази… На 23 и 24 приложението стартира. В рамките на седмица максимум достигна до първо място в топ 1 на локалния пазар. И вече 4-5 ден все още се задържа на първа позиция.
Водещ: Как новите технологии могат да помагат на гражданската журналистика? Така нека условно наречем изявата на хората, които непрофесионално се занимават с журналистика.
Изобретател: Всичките тези опции, които предоставят включително най-големите сървъри, най-големите сайтове като facebook.com, forceplay.com включително, google.com се включиха с техния плюс – предоставят възможност на хората във всеки един момент да кажат точно къде се намират, да споделят нещо, което е свързано. Много често при случаите, които бяха като земетресението, самите новинарски сайтове реагираха може би с минута, може би с по половин час малко по-късно, отколкото самите потребители вече бяха почнали да споделят нещата във facebook.com и в twitter.com. И това нещо естествено те не го правеха от домовете си пред компютри, а го правеха през техните смартфони. Най-вече, когато са на улицата и все още бяха в момент на паника. И всеки търсеше информация за тези неща. Дълго време нашето приложение не успя да достигне до първо място, а първите три позиции бяха заети от приложения, които бяха свързани с информация за земетресенията. Те бяха най-сваляните приложения и хората постоянно получават информация за вторичните трусове и тези неща. Възможността за чекването по различни обекти, споделянето на информация за тях плюс възможността за снимането на снимки и видео, и качването им в световната мрежа, и всичко това, предоставяйки лесната възможност да се направи със смартфоните, страшно много улеснява нормалния потребител да бъде… Цялата новинарска индустрия може би.
Водещ: Имаме… Развеселихме се с някои оценки. И така, най-теглените приложения в последно време са тези за земетресенията. Нормално. Всъщност това ли е дневният ред? Това ли е интересът на хората, Евгений? Макар че нямаме, като че ли какво толкова ново да кажем за тези пусти земетресения.
Евгений Генчев: Ами, да. Това е. Особено миналата седмица със сигурност това беше, защото когато има страх от нещо, което е по-голямо от всички, хората имат нужда от яснота. Господин Милошев трябваше да се появява и да казва колко още вторични трусове ще има, както и Емил Ботев, както и сеизмолозите от БАН, така че това беше. Сега да се върнем към старите, скучни политически теми.
Водещ: По-скоро оптимизъм или по-скоро песимизъм, което ние доста хора от журналистическа гледна точка казахме, че е хубаво политическата реч да бъде свободна от авторски права. По-скоро песимизъм, по-скоро оптимизъм? Комитата?
Константин Козлов:Аз съм по-скоро оптимист, разбира се. Единствено не е ясно дали ние като държава и като общество ще се справим с това предизвикателство или просто ще бъдем пометени и…
Водещ: Това дали няма да бъде в наши ръце, в ръцете на медиите и в ръцете разбира се на гражданското общество? Неформалната част от медиите.
Константин Козлов: За мен винаги гражданското общество задава дневния ред, даже не гражданското общество, ами самите граждани. Т.е. за мен всички – бизнесът, медиите, политическият живот – всичко е функция на гражданите. Те имат тези медии, правителство и политически и стопански живот, което заслужават. Демокрация. Знаете, че е този обществен строй, при който ние…
Водещ: Хората трябва да знаят, че когато медиите ги канят да коментират нещо на някоя по-свободна платформа, е хубаво да го правят. Не прочетох в рамките на нашщето предаване коментар във facebook.com в „Клубът на журналистите” БНР, но не е късно разбира се.
Константин Козлов:Видя ли как отнехме правото на гражданското общество?
Водещ: А, не, не. Беше свободно през цялото време гражданското общество. Аз щях да го цитирам. По-скоро песимист, по-скоро оптимист? Асене?
Асен Генов: Ами аз лично смятам, че всеки опит да се промени курса, по който нещата се развиват в момента, а именно интернет е водещият, медиите, политиците и много други сфери са тези, които се адаптират и настигат реалността, съществуващата реалност интернет – всеки опит това да се промени насилствено, ще бъде предварително обречен. Какво имам в предвид? Да речем в сферата на авторските права. В момента, в който се опитат да наложат някакви рестрикции, технологиите ще изпреварят и ще заобиколят тези рестрикции. Винаги технологиите са една крачка напред.
Водещ: Както се случи напоследък.
Асен Генов: Точно така.
Водещ: Филтрираха съдържанието на…
Асен Генов: Еди как си може да заобиколите това филтриране. Къде започна своята кампания Обама? Започва я на среща със собственика на facebook.com. Това е показателното. Ако политиците искат да са в час, те ще направят всичко възможно сами да… Те ще поискат техните изявления да бъдат освободени от авторско право и гражданите да могат… Да не се счита за цензура.
Водещ: Ако зависи от нас двамата с Евгений като журналисти, ние директно освобождаваме. Нали така?
Евгений Генчев: Ами аз това, което казвам, моите читатели, те придават стойност на неговото предаването, защото те казват „ето, този човек, който ние четем, е бил при този водещ. Евала на водещия”. И другият път ще го гледат него, няма да гледат съседната телевизия, която през това време промива мозъка.
Константин Павлов: Но от друга страна интернет продължава да бъде много голямо предизвикателство, така че…
Водещ: Ами ние ще продължаваме да говорим, но си заслужава да си спомним в края какво каза Бойко Станкушев. Редно е да забием един кол, да се съберем около него и да измислим някакви по-човешки правила, така щото този, който цитира политиците на различни платформи, да не се сбогува с акаунта си. Бойко вероятно направи алюзия със създаването на… Информацията трябва да бъде свободна. Хубав съботен следобед от всички ни – Илия Тенев, Жанет Николова, Цвети Николова, Цвети Бхариева и аз Ирен Филева.
Posted in PR&Media News
Tags: Politikat.net, Асен Генов, БНР, Бойко Станкушев, Бойкометър, Евгени Генчев, Ирен Филева, Клубът на журналистите, Константин Павлов, Мартин Минков, Медии, Нели Огнянова, Радио, Радио програма "Христо Ботев"
