Комуникационна агенция PRoWay I 27.02.2012

27.02.2012 г., София. „Знания, опит, вдъхновение, менторство, екипност, себеусъвършенстване“ – това бяха едни от най-често повтаряните съвети от лекторите по време на Бизнес форумът MySuccess.bg in Education: “Аз искам. Аз мога“. Студенти и мениджъри споделяха по време на събитието успешен опит, визия за бъдещето и предизвикателства.

www.mediapool.bg | 27.02.2012

Поредицата за даренията в МВР на в. “Сега” е добрият пример в професията

Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ) класира най-доброто и най-лошото от българската журналистика за 2011 г., съобщиха от организацията.

В класация за качествена журналистика са отличени поредицата от материали на в. “Сега” за даренията в МВР с автори Доротея Дачкова, Диян Моркин и Диaна Петрова. Те са на първо място в категорията “Журналистически материали, изиграли ролята на коректив в обществото”.

Фактът, че въпросът, повдигнат за пръв път от вестника, намира място в два последователни доклада на Европейската комисия е доказателство не само за значимостта му, но и за професионалния подход на журналистите, обосновават се от АЕЖ. Адмирации заслужава и решението на вестниците “Сега” и “Дневник” да обединят усилията си, за да доведат това разследване до край. Качествените журналистически разследвания обикновено са трудоемки, скъпи, а често могат да бъдат и опасни. “Затова, независимо от конкуренцията в медийния сектор, намираме, че e изключително важна солидарността между отделните медии и журналисти, когато водещ е общественият интерес”, коментират от АЕЖ.

В категорията “Материали, отразяващи оригинални теми извън медийното внимание” първото място си делят поредицата на Нева Мичева и за чуждите култури за вестниците “Култура” и “Капитал”, и Светла Енчева за неуморното й отстояване на лична гражданска позиция и текстовете в нейния "Неуютен блог" по проблемите на бежанците и чужденците без легален статут в България.

Програма “Христо Ботев“ на БНР е отличена от АЕЖ за цялостен принос за поддържане на високите стандарти в медийната среда в България. “Във време на засилваща се комерсиализация на медиите, националното радио успява да изпълнява функциите си на обществена медия и предлага програма, която не е насочена към преследване на икономически интерес, а отделя ресурси за културна журналистика и за важни теми, които по ред причини остават извън вниманието на частните медии. На мнение сме, че БНР се утвърждава като една от най-независимите големи медии, която, въпреки че получава финансирането си от държавния бюджет, си позволява критичност и безкомпромисност спрямо управляващите”, мотивират се от АЕЖ.

В тази категория е редно да бъде споменат и сайтът reduta.bg, чието създаване маркира надигането на нова вълна на независимата журналистика през изминалата година. За приноса й за поддържането на високите стандарти и свободата на словото в българските медии АЕЖ отличава и журналистката Любослава Русева. “Приветстваме и последователността и отговорността в отразяването на проблемите в съдебната система, които демонстрира Росен Босев, журналист от в. “Капитал“, през изминалата година”, коментират от организацията.

Класация за псевдожурналистика също е разделена на няколко категории. В първата – “Материали, обслужващи властта и/ или определени бизнес интереси” победител е Анелия Иванчева с нейния материал “Зелен октопод точи 10 млн. лв. с рекет“, публикуван на сайта vsekiden.bg. “Във въпросния текст се отправят тежки, но недоказани по никакъв начин обвинения. За жалост, реалността в България е такава, че засегнатите от негативни медийни кампании лица трудно могат да изчистят името си и да бъдат подходящо овъзмездени”, коментират от АЕЖ. Според организацията материалът е израз на организирана негативна кампания срещу представители на екологични движения в издания като в. “Република”, в. “Стандарт”, в. “Телеграф”, в. “Уикенд”, в. “Класа”, frognews.bg, vsekiden.bg, и др

В категорията “Материали, погазващи журналистическата етика и/ или нараняващи достойнството на определени групи хора” челната позиция е за недопустимия начин, по който бе отразено убийството на Яна Кръстева в Борисовата градина от някои медии – вестниците “Монитор”, “Стандарт”, “Телеграф” и “24 часа”.

“Трябва да се отбележи, че след категоричната обществена реакция тези издания побързаха да променят тона си”, уточняват от АЕЖ – България. Организацията припомня и изказването на Николай Бареков от TV 7 по адрес на протестиращите в центъра на София зърнопроизводители. “Отбелязваме с тревога и множеството сигнали, които получихме от хора с репродуктивни проблеми, относно публикации във в. “Стандарт“, които са засегнали чувствата им. Въпросните публикации не са редакционни коментари, а отразяват гледната точка на представители на Българската православна църква. Затова не можем да говорим за пряко нарушение на журналистическата етика. Но самият факт, че толкова много хора ни писаха за статии като “Коланче от Атон вместо ин витро“, говори, че е добре журналистите да подхождат с по-голямо внимание при засягане на подобни деликатни теми”, пишат от АЕЖ.

“Нова българска медийна група” е отлична за “Принос за влошаване на българската медийна среда”. “Намираме за особено притеснителни подозренията, че медиите, зад които стоят Ирена Кръстева и синът й Делян Пеевски, народен представител от ДПС, демонстрират едностранчивост в редакционната си политика. Необяснимо е, че праволинейната подкрепа за правителството на ГЕРБ, политически противник на партията на Пеевски, замени същата категоричност, с която преди парламентарните избори от 2009 г. се нападаха сегашните управляващи. Няма как да останем равнодушни и към разкритията, че държавните институции щедро подпомагат банката, финансираща тръста на Кръстева и Пеевски, който продължава експанзията си и заплашва да монополизира българския медиен пазар”, обосновават се от АЕЖ – България.

“Въпреки нарастващия брой на медиите, на които трябва да се припомня, че журналистика се прави в полза на обществото, ние, членовете на Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ) сме категорично несъгласни журналистическата професия да бъде заклеймявана заради негативните примери, които безспорно съществуват. Напротив, убедени сме, че медиите имат неоценима положителна роля за развитието на демократично общество”, се казва в изявление на организацията.

От там съобщават, че всеки читател има възможност ежемесечно да номинира положителните и отрицателни примери в журналистиката на сайта www.aej-bulgaria.org.

Оригинална публикация 

Fakti.bg I 27.02.2012

Бих препоръчала от все сърце премиерът Бойко Борисов да изисква от своите ПР-специалисти детайлен и задълбочен анализ, по същество, на кампанията на Владимир Путин. Удивително много полезни неща могат да бъдат извадени от там. Това заяви в ProИнтервю експертът „Публични комуникации“ Аня Дайнова.

Fakti.bg I 27.02.2012

Това да комуникираш правилно е важно за всеки от нас. Това заяви в Proинтервю експертът публични комуникации Аня Дайнова в отговор на въпрос дали само известните политици и бизнесмени би трябвало да ползват услугите на PR-a ? Според нея страшно много хора имат нужда да бъдат подготвени за контакти с институциите, на работното си място, а и в личните си отношения.

„Да, действително се e наложило мнението, че комуникационните услуги или ПР услугите, както вече се наложи да бъдат наричани в България, са превилегия на известни политици и големи бизнесмени. Може би това се дължи на факта, че тези хора по-често са в публичното пространство. Както вече е прието и да се смята, че изявите на тези хора са ръководени от техните ПР-и. Разбира се, нито политиците, нито сериозните бизнесмени не могат да си позволят да пренебрегват това, с какви послания и по какъв начин се представят пред хората. От това зависят техните политически и безнес кариери. А всъщност, това да комуникираш правилно е важно за всеки от нас. Моите наблюдения показват, че страшно много хора имат нужда да бъдат подготвени за контакти с институциите, на работното си място, а и в личните си отношения. Всеки от нас се е сблъсквал с високомерното и пренебрежително отношение на чиновниците, неразбирателство с началника си, както и с недоразумения в личните отношения, които често се дължат на това, че проблемите не са „изговорени”. А всъщност е ясно, че да се явиш на интервю за работа, да поискаш промяна на позицията си в службата си, да отстоиш правата си, без скандал, пред чиновника, трябва да си подготвен. Ето защо, все повече хора разбират това и намират за нормално да се консултират по тези въпроси със специалисти по комуникации. Ако за политиците, например, въпросът за публичната комуникация излиза на преден план, когато „замирише” на избори, хората трябва да взимат решения и правят своя избор всеки ден”, заяви Дайнова.

Попитана дали наистина парите, които получава един PR за една кампания са толкова много, Дайнова заяви:

„За всяка една кампания, включително и политическа, възнаграждението на ПР-специалиста е в зависимост от поставената задача. Едно е да се направят няколко консултации, друго е да се поеме управлението на цялата кампания, в комуникационната й част. Добрият специалист няма да допусне глупаво харчене на пари за дейности и носители, които няма да донесат реална полза за постигане на поставената цел. Обикновено кампании, осъществявани само с една единствена цел – да бъдат похарчени пари, личат отдалече. Иначе, по света, една от приетите формули за определяне на възнаграждението за ПР-услуги, е от 10 до 20% от цялостния бюджет на кампанията”.

Оригинална публикация 

БНР, Нещо повече | 27.02.2012 

Водещ:Добър ден на колегата Светослав Терзиев от в. „Сега”. Колега Терзиев, днес конференция, мисля, че на фондация „Фридрих Еберт”, не знам и на кого друг…
Светослав Терзиев:…СБЖ.
Водещ:И на СБЖ, добре. „Професионалните стандарти в българската журналистика”, нали така, а не изобщо в журналистиката.
Светослав Терзиев:Да.
Водещ:Добре, първо, има ли я журналистиката у нас, има ли почва тя сега у нас? И второ, ако има журналистика, има ли професионални стандарти в нея?
Светослав Терзиев:Има я и журналистиката, тя съществува отдавна, има и богата история, но е на изчезване. Защото журналистиката по обективни причини, не само разбира се действащи в България, но и въобще, преживява тежък период на трансформация и на обща криза. Което е свързано с невъзможността и тя да се самофинансира пряко от своя пазар, от информационния пазар, т.е. от обществото. Журналистиката все повече се превръща в безплатна професия, в хоби и по тази причина тя олеква, тя става евтина, медиите стават лесни за купуване, защото отслабват, и съответно с тях се злоупотребява. Тъй като нямат опора в обществото, те и не носят толкова вече отговорност към него.
Водещ:Доста точно казано. Ти беше медиатор-анализатор на тази конференция, нали така?
Светослав Терзиев:Аз бях един от докладчиците.
Водещ:Докладчици. Добре и докъде стигнахте там на конференцията? Има ли наистина твърди, стабилни професионални стандарти, спазват ли се те?
Светослав Терзиев:Стандарти има, те са написани, но те са като законите, ако не се прилагат, си остават на хартия.
Водещ:Добре, аз съм казал, че нито един от законите в България не се спазва, включително Конституцията, така че ако са като законите…
Светослав Терзиев:Това е бедата. Всъщност стандартите са познати и журналистите много добре разбират каква трябва да бъде тяхната отговорност пред обществото, защото в крайна сметка журналистиката не е нищо друго, освен пазител на човешкото право на информация. Т.е. тя е защитник професионален на едно основно човешко право, което е гарантирано с други закони. Както да кажем лекарите са пазители на правото на здраве или…
Водещ:И на живот даже, да.
Светослав Терзиев:Но става така, че журналистите, вършейки своята работа, все повече я вършат доброволно. Защото обществото има нужда от техния труд, но няма как техният труд, не е измислен механизъм да се заплаща вече в ерата на интернет. Традиционните медии изчезват. И се превръщат в електронни издания, които много си приличат, защото са мултимедийни, които обаче не могат да се самофинансират. Какво обаче това означава? Това означава, че издатели, които имат друг бизнес, които се занимават с някаква друга търговия, могат да отделят средства да закупят медии заедно с целия им състав и да ги употребяват за свои цели.
Водещ:Това преобладава, така ли?
Светослав Терзиев:Ами всичките сериозни медии, които заслужават да бъдат наричани така, в момента са от т.нар. корпоративен тип. Т.е. те не се самоиздържат от това, че извършват журналистическа работа. Те са притежание на собственици, които имат друг бизнес и които могат да отделят средства, за да добавят недостигащите средства за издателска работа, за журналистическа работа, за медийна дейност. И това води до много условности. Защото онзи, който се е нагърбил с медии, си дава сметка, че навлиза в територии, които могат да го поставят в конфликт с влиятелни кръгове, в конфликт с властта, в конфликт с други търговски среди. Защото журналистите са призвани да защитават общият интерес на обществото да бъде информирано, да знае какво се случва в него. Докато всички онези кръгове, включително и властовите, имат интерес едно или друго да не достига до обществото, да не се знае, за да не бъдат контролирани, съответно да няма натиск върху тях.
Водещ:Стана ли днес дума за войните, които избухнаха в т.нар. медийни среди, в медиите тук?
Светослав Терзиев:Стана дума, защото те послужиха по-скоро като илюстрация, макар че съвпадението беше случайно. И амбицията да се създава нов съюз на издателите е много показателна, защото става дума за съревнование точно между такива корпоративни кръгове, които в крайна сметка виждаме, че борбата между тях не е за журналистическата етика и за медийните стандарти, въпреки че се провъзгласява и такава…
Водещ:Не е.
Светослав Терзиев:А по-скоро борбата е еднопосочна, кой да стои по-близо до властта, така да се каже до дясното коляно на властта, за да ползва облагите. И ако проследим, ще видим, че новоучреденият съюз е съставен главно от медии, които са близки или се финансират по някакъв начин от Корпоративна търговска банка, в която пък са концентрирани капиталите на държавните предприятия. И по този начин банката косвено фактически установява държавен контрол над въпросните медии и съответно неслучайно те са най-благосклонните към властта, най-хвалебствено е тяхното настроение към властта, и което е още по-важно – няма значение кой е на власт. Във всеки момент, в който се смени партията или лицето, което е на власт, те могат да сменят на 180 градуса своята политика, както се видя през лятото на 2009г. От другата страна са медии, които се издават главно на търговски принцип, т.е. от издатели, упражняващи друга дейност, които обаче имат интерес също да са близо до властта, за да не се пречи на другата тяхна дейност. Те са зависими от лицензии, зависими са от регламенти, от обществени поръчки. Имат притеснения понякога, когато се правят проверки за техните операции финансови и т.н. Т.е. те предпочитат да не са в конфликт с властта. И се оказва така, че и двете групи издатели на практика са заинтересовани от добри отношения с властта и много по-малко са заинтересовани да разобличават пред обществото онези безобразия, които се случват всекидневно.
Водещ:Добре, с едно изречение?
Светослав Терзиев:С едно изречение картината е много печална и перспективата не е за подобряване. Затова, за да се спаси по някакъв начин журналистическият образ и да не се превърнат журналистите в пиари, т.е. в платени пропагандисти…
Водещ:Това е ужасно, това е ужасно! Няма ли такава тенденция журналистите да стават пиари?
Светослав Терзиев:Това е много силна тенденция. Тя се вижда още от факултетите, където две трети вече от студентите изучават PR и само една трета журналистика. Но се наблюдава и в медиите, защото много от медиите се държат точно като пиари. И за да не се стига до това падение, което ще бъде много жалко и не само за журналистиката, не само за медиите, но и въобще за обществото, защото то ще бъде лишено от своето основно право да бъде информирано, би трябвало да се потърси и някакъв баланс, някаква контратежест, така че журналистите да не бъдат просто предмет на покупко-продажба, както става сега, а и самите те да имат своя глас. Може би чрез СБЖ, но чрез трансформиране на тази организация, която е творчески съюз в по-силна синдикална организация.
Водещ:Синдикална, това съм го искал преди 22 години. Благодаря!         

БНР I Светослава КУЗМАНОВА I 27.02.2012

Не за първи път Фондация "Фридрих Еберт" и Съюзът на българските журналисти дискутират състоянието на репортерската професия у нас и не за първи път констатират наличието на сериозни проблеми и ако през април миналата година координаторът на проекта от фондацията Петко Хубчев твърдеше, че медиите са загубили статуса си на четвърта власт у нас, то днес беше още по-критичен, назовавайки няколко проблема. Според него натискът върху медиите е в три посоки: извиване на ръце чрез парите за реклама, изпращане на есемеси до главните редактори и директно включване в ефир и даване указания на водещите как да водят предаването и за какво да говорят. Такава намеса в медиите е непозната в цял свят, каза той.

Снежана Тодорова, която е главен секретар на Съюза на българските журналисти, започна директно с една провокация, започнала преди дни и разделила гилдията за пореден път:

В една електронна медия бе разкъсан един от нашите вестници. Нещо, което е недопустимо и което нарушава грубо етичните права и норми в журналистиката. Мисля си, че на днешната среща би следвало не само да си отговорим на въпроса защо златният телец победи в много случаи моралните устои на този кодекс, защо журналисти се подават на политически, икономически и корпоративен натиск, защо една агресивна посредственост се представя като донкихотсво?

Според журналиста Светослав Терзиев журналистиката се превръща все повече в пиар услуга, а деформацията и извращенията са сполетели гилдията.

Целия репортаж чуйте в звуковия файл.

Оригинална публикация

Асоциация на европейските журналисти – България I 27.02.2012

Осветяването на даренията в МВР – блестящ пример за положителната роля на медиите, изфабрикуването на “Зеления октопод” – доказателство за манипулативната им сила

Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ) класира най-доброто и най-лошото от българската журналистика за изминалата година.

Класация за качествена журналистика:

1. Журналистически материали, изиграли ролята на коректив в обществото. Тук първото място е за поредицата от материали на в. “Сега”, посветени на даренията в МВР, с автори Доротея Дачкова,  Диян Моркин и Диана Петрова.

2. Материали, отразяващи оригинални теми извън медийното внимание. В тази категория първото място си делят Нева Мичева за поредицата й от материали за чуждите култури за вестниците „Култура” и „Капитал”, и Светла Енчева за неуморното й отстояване на лична гражданска позиция и текстовете в нейния  “Неуютен блог” (http://svetlaen.blogspot.com) по проблемите на бежанците и чужденците без легален статут в България.
3. Цялостен принос за поддържане на високите стандарти в медийната среда в България. Отличаваме програма „Христо Ботев“ на БНР.

Класация за псевдожурналистика:

1. Материали, обслужващи властта и/ или определени бизнес интереси. Тук победител е Анелия Иванчева с нейния материал „Зелен октопод точи 10 млн. лв. с рекет“, публикуван на сайта vsekiden.bg.
2. Материали, погазващи журналистическата етика и/ или нараняващи достойнството на определени групи хора. В тази категория челната позиция е за недопустимия начин, по който бе отразено убийството на Яна Кръстева в Борисовата градина от някои медии – вестниците „Монитор“, „Стандарт“, „Телеграф“ и „24 часа“.
3. Принос за влошаване на българската медийна среда. Първото място е за Нова българска медийна група.

Въпреки нарастващия брой на медиите, на които трябва да се припомня, че журналистика се прави в полза на обществото, ние, членовете на Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ) сме категорично несъгласни журналистическата професия да бъде заклеймявана заради негативните примери, които безспорно съществуват. Напротив, убедени сме, че медиите имат неоценима положителна роля за развитието на демократично общество. За да докажем, че това не са лишени от съдържание фрази, решихме да инициираме постоянен процес на оценка с положителни и отрицателни номинации за журналистически материали, автори и медии. Може да номинирате вашите избраници ежемесечно на сайта ни www.aej-bulgaria.org.

Номинации за месеца

Резултатите от класацията ще допълнят проучванията за свободата на словото, които изготвяме като част от екипа на международната Association of European Journalists.

Коментар към класацията за 2011 г.

Поредицата от материали на в. “Сега”, посветени на даренията в МВР, са изборът на АЕЖ – България в категорията Журналистически материали, изиграли ролята на коректив в обществото. Усилията на Доротея Дачкова и колегите й, работили по темата, са блестящ пример за журналистическо разследване. Фактът, че въпросът, повдигнат за пръв път от вестника, намира място в два последователни доклада на Европейската комисия е доказателство не само за значимостта му, но и за професионалния подход на журналистите. Адмирации заслужава и решението на вестниците “Сега” и “Дневник” да обединят усилията си, за да доведат това разследване до край. Качествените журналистически разследвания обикновено са трудоемки, скъпи, а често могат да бъдат и опасни.  Затова, независимо от конкуренцията в медийния сектор, намираме, че e изключително важна солидарността между отделните медии и журналисти, когато водещ е общественият интерес.

За съжаление обаче, по-често сме свидетели на солидарност между различни медии, когато се водят кампании в полза на определени икономически или политически интереси. Съществуват сериозни подозрения, че издания като в. „Република”, в. „Стандарт”, в. „Телеграф”, в. „Уикенд”, в. „Класа”, frognews.bg, vsekiden.bg, и др. водят организирана негативна кампания срещу представители на екологичните движения в България. Израз на тази кампания е и материалът „Зелен октопод точи 10 млн. лв. с рекет“, публикуван на сайта vsekiden.bg., с автор Анелия Иванчева, който оглави нашата антикласация в категорията Материали, обслужващи властта и/ или определени бизнес интереси. Във въпросния текст се отправят тежки, но недоказани по никакъв начин обвинения. За жалост, реалността в България е такава, че засегнатите от негативни медийни кампании лица трудно могат да изчистят името си и да бъдат подходящо овъзмездени.

В годишната ни класацията създадохме категорията Материали, погазващи журналистическата етика и/ или нараняващи достойнството на определени групи хора. Тук попада недопустимият начин, по който бе отразено убийството на Яна Кръстева в Борисовата градина от някои медии – вестниците „Монитор“, „Стандарт“, „Телеграф“ и „24 часа“. Трябва да се отбележи, че след категоричната обществена реакция тези издания побързаха да променят тона си. Едва ли подлежи на коментар и изказването на Николай Бареков от TV 7 по адрес на протестиращите в центъра на София зърнопроизводители. Отбелязваме с тревога и множеството сигнали, които получихме от хора с репродуктивни проблеми, относно публикации във в. „Стандарт“, които са засегнали чувствата им. Въпросните публикации не са редакционни коментари, а отразяват гледната точка на представители на Българската православна църква. Затова не можем да говорим за пряко нарушение на журналистическата етика. Но самият факт, че толкова много хора ни писаха за статии като „Коланче от Атон вместо ин витро“, говори, че е добре журналистите да подхождат с по-голямо внимание при засягане на подобни деликатни теми.

Втората ни положителна категория е за материали, третиращи оригинални теми, останали извън медийното внимание. В тази категория, насърчаваща журналистите, търсещи теми „извън коловоза“ независимо от намалените ресурси в периода на криза, отличаваме Нева Мичева за поредицата й от материали за чуждите култури, публикувани във вестниците „Култура” и „Капитал”, и Светла Енчева за неуморното й отстояване на лична гражданска позиция и текстовете в нейния  “Неуютен блог”  http://svetlaen.blogspot.com/ по проблемите на бежанците и чужденците без легален статут в България. Пример за гражданска журналистика на високо ниво е  публикацията „Честните избори на Цветан Цветанов“ от блога на Константин Павлов – Комитата, в която авторът повдига ключови въпроси около законността на провеждането на местните и президентски избори през 2011 г.

В категорията цялостен принос за поддържане на високите стандарти в медийната среда в Българиябихме искали да отличим програма „Христо Ботев“ на БНР. Във време на засилваща се комерсиализация на медиите, националното радио успява да изпълнява функциите си на обществена медия и предлага програма, която не е насочена към преследване на икономически интерес, а отделя ресурси за културна журналистика и за важни теми, които по ред причини остават извън вниманието на частните медии. На мнение сме, че БНР се утвърждава като една от най-независимите големи медии, която, въпреки че получава финансирането си от държавния бюджет, си позволява критичност и безкомпромисност спрямо управляващите.
В тази категория е редно да бъде споменат и сайтът reduta.bg, чието създаване маркира надигането на нова вълна на независимата журналистика през изминалата година. За приноса й за поддържането на високите стандарти и свободата на словото в българските медии отличаваме и журналистката Любослава Русева. Приветстваме и последователността и отговорността в отразяването на проблемите в съдебната система, които демонстрира Росен Босев, журналист от в. „Капитал“, през изминалата година.

Накрая, в категорията Цялостен принос за влошаване на българската медийна среда първото място е за Нова българска медийна група. Намираме за особено притеснителни подозренията, че медиите, зад които стоят Ирена Кръстева и синът й Делян Пеевски, народен представител от ДПС, демонстрират едностранчивост в редакционната си политика. Необяснимо е, че праволинейната подкрепа за правителството на ГЕРБ, политически противник на партията на Пеевски [sic!], замени същата категоричност, с която преди парламентарните избори от 2009 г. се нападаха сегашните управляващи. Няма как да останем равнодушни и към разкритията, че държавните институции щедро подпомагат банката, финансираща тръста на Кръстева и Пеевски, който продължава експанзията си и заплашва да монополизира българския медиен пазар.

Оригинална публикация

QM Media I 24.02.2012 

Една от причините за неспособността на Русия да се модернизира са …братята Кирил и Методий, твърди Андрей Кончаловски в новия брой на L`EUROPEO. В списанието, което от утре е на пазара, олигарси на материалното и на духа се надпреварват в опита си да разкажат защо Русия е такава каквато е.

Броят, озаглавен „Кат Русия няма втора”, е изцяло посветен на непознаваемата Русия, на великите полети на духа и мащабните сгромолясвания, на нечуваните проекти в миналото и днес. В L’Europeo читателите ще намерят истории за безумните начинания, за невероятните съдби, за драматичната разлъка между желано и действително, както и преглед на гениалните прозрения и грандиозните в размаха си, мърляви руски изпълнения.

Борис Березовски определя родината си като страна с робска психика и вини Запада за явлението Путин, а специалистът по руската душа Виктор Ерофеев настоява, че Русия не може да бъде разбрана не само с ума, но и от самите руснаци…

И още в новото L’EUROPEO: Бумът на професията «наемен убиец» в Русия през 90-те ражда своя гений – Солоник. Езиков анализ на явлението ГУЛАГ, непознати факти от драматичната съдба на писателите Михаил Булгаков и Даниил Хармс. Легендите на руския спорт, сестрите Прес, имат прекалено много мъжки черти, а основният въпрос към легендарната «красива, млада амбициозна рускиня» днес е « кучка или не». Какви са тайните на руските космически програми? А тези на Болшой театър и неговата реконструкция? Какво се крие зад поредния руски проект, задаващ се с мощта на Белене – «Скобелев».

Броят на L’EUROPEО излиза в навечерието на президентските избори в Русия, за да намигне, че може би един от принципите на руската политика е на път да се сгромоляса – принципът на матрьошките: Елцин – 189 см., Путин – 176 см., Медведев – 162 см.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 25.02.2012

Водещ: Съветът на Европа предприема мерки за гарантиране на независимостта на обществените медии, а обществената медийна седмица у нас ни дари с ярки примери за редакционни зависимости. И ако миналата седмица търсехме отговор на въпроса заявеното намерение от страна на ново учредения Български медиен съюз за писани на нов етичен кодекс дали е поредната схизма у нас, из медиите като вирус и заболяване се появи практиката късане на вестници пред камера. Сами по себе си тези прояви изглеждат добре заредени с рейтинг и безспорно отпушиха коментарите в социалните мрежи. Днес няколко вестникарски първи страници са решени в квалификации. И каквото повикало, това отговорило. Разбира се и това е позиция. Дали обаче не е редно да си зададем въпроса колко е часа например? В едно общество, което уважава чуждото мнение и държи на истината, не е особено добре политиците да пишат заглавията или собствениците да определят посоката на коментарите и разследванията. Вярно е, че етичният кодекс, който мнозина журналисти спазват, е доброволен обаче никак не е редно да има дни, в които го спазваме и такива,в които не го правим. Много сложно се изписва този график – не за друго. До колко бонусите, за които и тази седмица се говори, писа и показа много, щяха да видят бял свят, ако не бяха медийните войни? Това също е един важен аспект. Какво да правят обаче във всичкото това време журналистите? Никак не е случаен фактът, че правото на информация е записано в повечето европейски конституции. Не само за частта на професията, но и заради човешките права е добре поводите да бъдат поставени журналистите под общ знаменател, като част от онази крилата фраза как всички са маскари, е редно поне да бъде поставен под въпрос. Защото медийните скандали са още един аргумент, който ще ни потопи надолу по степен на свобода на словото. После разбира се ще оспорим методиката, но какво от това? След вчерашното късане на вестници, по една телевизия, днес и по една друга иронизираха късането на вестници пред камера също с късане на вестници. Стана ясно още, че потърсената позиция от Светла Петрова не е стигнала до хартиеното издание, а само до електронното, защото позицията е била принципна. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Александър Райчев, Валя Момчилова, Светла Милчева, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Бонуси, оставки, високите цени на лекарствата, как журналистите коментираха темите и какво ще се промени освен няколкото лица във властта, до колко властта е склонна да споделя информация с медии? Как ще се развие поредният спор за достъпа до информация? Темите ще коментираме с колегите Весислава Антонова от „Капитал”, Александър Кашъмов – член на Етичната комисия за електронни медии и разбира се предполагам, че вече се сетихте и Найо Тицин, чиито интерес е извън България. Воюват ли медиите и какво да правят журналистите в това време? Каквото и да си говорим, винаги става дума за пари. Така мислят и Pink Floyd. Една от основните ценности на журналистите е отношението им към дискриминацията и по-точно срещу дискриминацията. Тази позиция и практика се опитва да наложи и ЕК с ежегодна награда. И така на национално ниво Даниела Горчева вчера стана ясно, че печели и ще ходи в Европа да се конкурира с колеги. Добър ден на Даниела Горчева.
Даниела Горчева: Добър ден на Вас и на Вашите слушатели.
Водещ:Става дума за съдбата на един човек, който всички администратори се опитват да кажат, че го няма.
Даниела Горчева:Да, този случай е наистина абсурден, но за съжаление не е единствен. Това е големият проблем. Става дума за съдбата на един човек, едно създание, който е от 32 години в България. Тук е завършил Висшето си образование – МЕИ, тук е работил като инженер в продължение на години. Работил е като предприемач на малка фирма за продажбата на кафе. След това е работил в други фирми. В един момент, след като 17 години живее в България, той иска от емиграционните български служби да му предоставят право на българско гражданство. Той има това право. Служба Емиграция отказва без никакви аргументи. Предполагам поради две причини. Едната е, че все още има от миналото наследено милиционерско мислене и манталитет, тъй като те са длъжни да се аргументират. Те нямат никакви мотиви да му откажат. Другата е според мен, че вероятно Господин /…/ не се е сетил да даде рушвет, където трябва. И освен това и дискриминационно мислене, и нагласи, защото той разбира се е от /…/. По-късно нещата се развиват така, че на него му изтича този паспорт, той вече веднъж го е подновявал, и отива, както предишния път в посолството на Танзания, за да си поднови документа за самоличност. Оказва се, че в Танзания има някакви нови разпоредби. Искат му акт за раждане, какъвто никога не са му искали. Той вече живее 20 години в България. Родителите му в Танзания са починали. Аз не мога да намеря от къде може да е този акт за раждане. И в един момент се оказва, че той дефакто не съществува за бюрокрацията. Танзания не му издава нов документ за самоличност. Българската власт го обявява за нелегален и го тиква в затвора в Бусманци, където е по-страшно от обикновен затвор. От там го измъква с много усилия и самоотверженост адвокат, която се занимава с него безкористно и с тези случаи. В крайна сметка той е извън Бусманци, но без право на дом. Трябва да се подписва всеки ден в полицията. Няма право на здравно осигуряване. Няма право да работи и ние предложихме на парламентарната комисия в…Ало?
Водещ:Да, чувам Ви.
Даниела Горчева:Предложихме на парламентарната комисия към парламента, която се занимаваше с това, да изработят нов закон за чужденците. Тези хора, като /…/, те са около 1200 мисля че – да им бъде признато българското гражданство и да бъдат решени техните проблеми. Но отново за съжаление нямаше…
Водещ:Какво ще направи тази Ваша публикация освен че, Дай Боже, да Ви донесе и европейска награда освен на национално ниво?
Даниела Горчева: Ами аз много се надявам българското общество да успее да разбере чрез медиите всичките тези случаи – те действително нарушават националната сигурност, защото от една страна има хора, които са почтени, имат право на българско гражданство и които не го получават. По този начин те са насилствено маргилизирани. Те с какво трябва да се прехранват? България не може да ги изхвърли, няма право. А не им дава право на нормално съществуване – да работят, да си плащат данъците, да се издържат. А от друга страна в България са създадени на 200 000 души българско гражданство. Повечето от тях са руснаци с много пари, които кракът им не е стъпвал в България. Те не знаят българския език, тъй като много добре знаете, че Русия е по-бандитска, за съжаление, държава и от България и че много малко възможно е човек От Русия да си е спечелил богатството по почтен път. Т.е. ние сме си поканили тук руската мафия, дали сме и възможност да си купува жилища по морето и да живее тук, а на хора като /…/ – почтени хора, които работят години, им отказваме българско гражданство.
Водещ: Как видяхте българската журналистика, когато дойдохте от Холандия тук? Вие сте тук заради наградата разбира се.
Даниела Горчева:Ами аз смятам, че все пак, тъй като аз отдавна наблюдавам този процес, вече има наистина много талантливи, мнодо ерудирани, много задълбочени журналисти. Те стават все повече, Слава Богу, но продължава средата да е все още много лоша. Най-вече, защото хората се страхуват от уволнение, страхуват се. Много журналисти нямат работа. Те са безработни и освен това за съжаление демократичната преса няма частно издание. Няма също, за съжаление това, което много ми липсва в България, са смислени и задълбочени, публицистични телевизионни предавания.
Водещ:Казахте буквално – демократичната преса няма издание.
Даниела Горчева:Да. Демократичната преса няма издания. Знаете, още преди време беше отворен вестник „Демокрация” и всичките му кусури. Това беше един приличен вестник. Изчезна. Вестник „Седем”. Напоследък и вестник „ Дневник” няма печатно издание. Единствено остана може би вестник „Сега”. Това е. За мен вестници, които се афишира цинизъм, уличен език, неглижират се граждански проблеми…
Водещ:В Холандия късат ли се вестници пред камерата?
Даниела Горчева: Моля?
Водещ:В Холандия късат ли вестници пред камерата? Без значение от целта – дали да изразят позиция или да иронизират изразената позиция?
Даниела Горчева:Не. Смятам, че това не е начин да се протестира, защото късане на вестници, на книги и т.н. независимо от това дали хората са имали право да бъдат сърдити заради едно или друго нещо и гневни, и дали са прави – това не е начинът да се протестира. Би трябвало да се назоват конкретно проблемите. Аз смятам, че много български вестници демонстрират липса на чувствителност към случаите на явна несправедливост към такива граждански случаи и мога да си представя – за съжаление липсва ни демократична култура и хората за съжаление не знаят как да протестират. Все още ни липсва демократична култура, макар че има прогрес, напредък и в това отношение.
Водещ: Благодаря на Даниела Горчева за този коментар. Успех Ви желаем на европейска територия с тази танзанинска съдба, която сте описали, тази човешка история. Разбира се ще следим какво ще се случи там. Сега добър ден и на гостите ни в студиото – Весислава Антонова от вестник „Капитал”, добър ден.
Весислава Антонова: Добър ден.
Водещ: На Господин Александър Кашъмов от програма „Достъп до информацията”. Добър ден.
Александър Кашъмов: Добър ден.
Водещ:И от етичната комисия за електронни медии и колко е часа – добър ден и на Найо Тицин.
Найо Тицин: Добър ден.
Водещ: Колко е часът?
Найо Тицин: Точно един без двадесет и две.
Водещ:За българската журналистика обаче колко е? Имаш ли отговор и на този въпрос?
Найо Тицин: Ами аз мисля, че часовникът е спрял за българската журналистика. С крайно съжаление го казвам. И знаете ли? В последно време, особено печатните медии – те са две, три основни групи, които издават някакви вестници у нас. Аз ги опреличавам като онези хубавци, които искат да се сложат на булката на селото, да кажем, или на царя. Всички се борят за дърцето на булката.
Водещ:Ябълката?
Найо Тицин:Булката естествено е Бойко Борисов. С извинение за ефинизма, но те всички искат да му се харесат и пред него да покажат колко са му по-роболепни, а в същото време помежду си се ритат по кокалчетата. Мен тази игра и този сценарий ми е безинтересен.
Водещ: Веси? Спрял е часовникът – съгласи се.
Весислава Антонова: Съгласих се, че е спрял часовникът. Все пак разбира се има и журналисти, които отговарят колко е часа, разбира се завиди в какво време – в централно европейско време, защото все повече са далеч от централно европейското време медиите в България. Или по някакво друго местно време, изкривено време.
Водещ:Ако те върна към онова твое проучване по време на изборите, когато ти изследва политическата реклама…
Весислава Антонова: Колко процента е платената политическа реклама и въобще има ли неплатени такива.
Водещ: И ако се върнем към това твое разследване, то ще даде ли един малко по-ясен и смислен отговор за вестникарските войни, защото те са факт?
Весислава Антонова: Няма да се връщам към това изследване. Това мое разследване – няма избори, няма кой да плаща за тези публикации. Тук по-генералният проблем и по-отчайващият и страшният проблем е функцията на медиите като такива, защото основната функция на медиите е публичността. Публичността, през която е близо до хората, интересува се от проблемите на гражданите и е посредник един вид между гражданите и властта, и упражнява натиск върху властта, когато обаче са засегнати проблеми на гражданите и на обществото. За жалост обаче тази функция е абсолютно неглижирана на медиите според мен и те се използват съвсем други – корпоративни цели, защото това са другите цели. Проблемът на българските медии е, че през последните години зад тях стоят не хора, които имат желание да развиват медийния бизнес като истински бизнес – така, както знаем се прави на развитите пазари. За жалост аз тук не мога да дам пример с българска медия, но примерно мога да дам пример за един вестник като „Guardian”, за който всички можем да си стиснем ръцете, че е дин сериозен вестник и в годините е защитил името си на сериозен вестник, и всички сме се учили от него. За жалост тук ще използвам един цитат на рекламния бос Красимир Гергов, който в едно интервю, последно, когато бях вземала от него, беше казал „Аз такива каубойци колко съм ги виждал!” Беше се изразил за собствениците от новата Българска медийна група.
Водещ: Да де,но преди 8 дни заедно с тях създаде Български медиен съюз.
Весислава Антонова: Вземам тази метафора, защото просто ми хареса на заем от него, въпреки че тя е в съвсем друг контекст. В българските медии влязоха страшно много каубойци наистина. Хора, които изобщо нямат желание са защитават професионални стандарти. За жалост напоследък те са все по-многобройни и влияят на малкото останали сериозни медии.
Найо Тицин: Тук само една скоба – нека да си представим Делян Пеевски като каубоец.
Водещ:Ами ние можем да опишем хората, които се движат с него – преди 8 дни, вече се срещнахме и те тогава много искаха като журналисти да ни изпратят отвън на плочника да чакаме.
Весислава Антонова: Те като каубойци навредиха много и на нашата фотографка Надежда Чипева, която беше дошла няколко минути по-рано, нека кажем 15 минути преди събитието и си беше позволила да снима Делян Пеевски пред хотел „Радисън” на жълтите плочки в София и тогава неговата охрана я беше блъснал в един ъгъл, бяха я заградили и изобщо не и даваха тя да мръдне от мястото си. Тя беше изключително изплашена, когато се обади в редакцията и на нас щеше да ни се наложи да викам полиция, ако не я бяха пуснали и не бяха отишли мои колеги мъже да се застъпят за нея и да видят какво става. В една свободна държава за какво става дума. Но аз исках само да кажа, че тук основният акцент не е това дали е скъсан един вестник или не е скъсан един вестник, защото всички ние в личния си живот знаем, че може би си белим картофите на вестниците. Тук проблемът е, че се нарича журналист един човек, който изобщо не е журналист. Той дори не е и водещ. Може би е водещ единствено на собствената си глупост и простотия. Проблемът е на хората, които са му дали достъп до ефира и честно казано, гледайки го, се сещам за една много интересна реклама, вървеше по българските медии. Рекламираше се шпеков салам и там основните персонажи бяха Дон Киход и Санчо Панса. Дон Киход казваше „свободата, свободата”, „салама” – казваше Санчо Панса. И този човек, който е един слуга просто, той е слуга на своите господари, които седят за него и са му дали достъп до ефира, прави… Смисъл слугата до това може да направи – -неговите възможности стигат до тук. Той няма други възможности. Неговият капацитет е такъв. Културата му е такава.
Водещ:Нека да се върнем обаче до нещо малко по-основно. Господин Кашъмов, защо в повечето европейски конституции правото за информация е защитено? И всъщност каква е работата на журналистите? Да информират, коментират, да дават оценки вярно?
Александър Кашъмов: Ние разбира се трябва да кажем, че има два аспекта. Първият аспект е правото на всеки да получава и разпространява информация. Свободата на изразяване – това е класическата роля на медиите. Това право за пръв път е записано в международен документ във Всеобщата декларация за правата на човека. Естествено то фигурира и в нашата конституция – член 41. И отделно от него има едно по-специално право. Това е правото на достъп до документите, които съхранява държавата. Разбира се тези права са изключително важни. Те са гръбнакът на съвременната демокрация, в която всъщност все по-голяма част от света започва да пребивава, слава Богу. Това е така, защото просто – демокрацията – по-добра система от нея не е измислена. Обикновеният човек взима участие в процеса на вземането на решения. Той няма как да взема участие в процеса на вземането на решения, ако не знае дебатите, ако не знае документите и ако няма всестранна информация. Особено за това, което правят тези, на които е дал мандат да управляват.
Водещ:И ние тук всъщност нека да бъдем разбирани погрешно – не става дума за някаква журналистическа солидарност, а за правила. Между другото, ако трябва по този случай да се произнесе някоя етична комисия, коя ще се произнесе? По електронните медии или по печатните?
Александър Кашъмов: Ами няма съмнение, че ще се произнесе Комисията по етика за електронните медии. Там, където аз съм зам.председател. Защото става въпрос за нещо, което е извършено в ефира на телевизионно предаване.
Водещ:Но това е формалната страна.
Александър Кашъмов:Тя обаче е много важна, защото ако пък вече се развие казусът и някой иска на публикацията във вестник „Труд” да я представи и да се оплаче от нея като не етична, тогава ще отиде в другата комисия по печат. Това е едно формално разделение, но ние сме различни хора.
Водещ:Между другото смятате ли да разгледате този случай, защото малко вирусно плъзна късането на вестници пред камера?
Александър Кашъмов: Ами…
Водещ:Пак ще кажа – независимо то целта днес беше иронизирана тази практика, която пък видяхме вчера.
Весислава Антонова: Проблемът е, че няма да произлезе нищо от това, Ирен, защото етичният кодекс на българските медии първо не е подписан от всички медии. Второ – като се създаде новият, вторият Медиен съюз, ще се пише втори етичен кодекс. Това, което – то чест им правя на комисията, тя няма как да не се захване с това, но единственото нещо, което може да направи, е да порицае медията, която го е направила това. То така е записано.
Александър Кашъмов: Да и то при положение, че тя не е член на кодекса, това вече създава формална пречка. Друг е въпросът, че комисията по начало има право, комисиите имат право по начало да формират становища по въпроси, които са от значение за функционирането на медиите и спазването на етичните стандарти. Дали, по какъв начин ние бихме се произнесли, аз не мога предварително да кажа, но ние имаме заседание във вторник, така че много е вероятно този въпрос да бъде поставен. Още повече, че и Светла Петрова, която цитирахте преди малко, също е член на Комисията за електронните медии.
Водещ: Ами тя вчера, потърсена е нейната позиция от една телевизия. Каза, че тя не е стигнала до хартиеното издание, защото е била принципна.
Александър Кашъмов:За мен има един важен момент. Тук разбира се вероятно ще говорим за много аспекти, но проблемът има един основен момент. Естествено няма особен проблем в това като символичен жест някой да скъса някакъв документ. Да тръгнем от Мартин Лутер, който е скъсал документ.
Водещ: /…/
Александър Кашъмов: Това беше съвсем различно в случая, защото когато един… Аз все пак бих казала журналист, защото важното е за какъв се представя някой. Смисъл това е важно, за да можем да оценим неговите действия. Когато един журналист всъщност къса труда на друг журналист – това ми се струва, че е едно изключително…
Водещ:За да защити човек с властови позиции?
Александър Кашъмов:Ами аз изобщо смятам, че това е едно изключително нездравословно отношение. Това означава всъщност, че тези отделни хора, тези журналисти тогава, когато бъдат изправени пред общ проблем, а те всекидневно са изправени пред общ проблем, защото истинския опонент на журналистите е властта, тогава, когато те са изправени пред общ проблем, те няма да имат силата да го решат. А точно обратното – техният естествен опонент в един образен смисъл ще може да ползва едни журналисти срещу други и това ще доведе до раково образование в цялото общество, защото в крайна сметка…Медиите служат на гражданите и на хората.
Весислава Антонова: Служат в момента на корпоративни интереси за жалост. Много повече на търговски корпоративни интереси.
Водещ:За това има нужда да кажем, че правото на информация на хората е защитено в повечето европейски институции. Ами аз Ви предлагам след мъничко да поразсъждаваме по въпроса понеже темите от седмицата бяха бонусите, оставките – ако обаче не беше тази вестникарска война, ние дали щяхме да научим нещо за тях? Отговорете ми с да или не и по-късно ще разсъждаваме за аргументите. Според теб, Деси?
Весислава Антонова: Ами ето, нали говорим за корпоративни интереси, които стоят зад вестниците. Според мен дори обикновените граждани, ако бяхте си направили труд да разпитате хората по улиците знаят ли за какво са тези оставки, за лекарствата ли – те нямаше нищо да знаят, защото този казус има доста задколисия в него, доста трудно се обяснява. Но пък засяга много неврологична за хората тема, много важна, защото всеки един от нас е потребител на лекарства и когато видиш заглавие, че лекарствата за онкоболни скачат три пъти, тук се задейства, натиска се едно червено копче и се отприщтва…
Водещ:Да де, ама е малко странно, когато видиш, че лекарствата за онкоболни в единия вестник, че са поскъпнали три пъти, в други, че саѝ поевтинели с 400 или 500 лева.
Весислава Антонова: Ами хората просто не си купуват вестника.
Водещ: Какво си записахте, Господин Тицин?
Найо Тицин:Записах си за общият проблем, че е властта, ама аз поне разбирам така тази подмяна, за която говорим, че е подменен проблемът, т.е. никой не се занимава с проблемите на властта истински. Т.е. това, че излязоха тези бонуси не е заради несправяне или заради някакви проблеми във властта, а защото едните ритат по кокалчето другите, защото искат да се покажат колко са по-добри пред булката. А на въпроса щеше ли да излезе, ако нямаше такива медийни войни, щеше да излезе, ако имаше истински журналистически разследвания.А това не е резултат на истински журналистически разследвания.
Водещ:Какъв е резултатът – ще продължим след малко. Преди да стане ясно как ще се пише този заявен втори етичен кодекс, докато течеше песента тук протече един оживен диспут на тема „Защо не работи етичният кодекс?” Найо, ти каза, че всъщност, откакто е приет този етичен кодекс, като че ли правилата в журналистиката, в професията по-малко се спазват. Веси, твоята теза беше, че това е едно външно тяло.
Весислава Антонова: Да едно неорганично.
Водещ:Господин Кашъмов каза, че е хубаво, че все пак го има. Къде е истината?
Весислава Антонова: Не, безспорно трябва да има етичен кодекс. Въпросът е до колко медиите в България имат желание да участват в истинското създаване и прилагане на такъв документ. До колко не е фалшиво това, което Георги Лозанов е припомнил от етичния кодекс. Трябва да има взаимно уважение и лоялна конкуренция между медиите. Звучи доста изкуствено написано като се има в предвид пазара.
Найо Тицин:Ако си спомняте, етичният кодекс 2001-2002 година се написа. Нали?
Александър Кашъмов:2005.
Найо Тицин:Добре. Под /…/ на управляващите естествено, защото те са гаранция в кавички, за свободата на медиите, като че ли. Но аз си спомням от по-ранните години на демокрацията, когато по-активно бях в журналистиката, в телевизията – ние тогава нямахме етичен кодекс през 90-те години. Нямахме и вестниците нямаха. И смея да кажа, че тогава по-прилично се държаха медиите. И веднага трябва да кажа, че наистина „Капитал” прави едно голямо изключение от всички други вестници, но в случая за електронните ще говоря. Като че ли най-прилични медии все пак останаха обществените. Без да правя четка на радиото, в което сме,но някак си дори вчера водих с едни приятели този разговор. Те казаха „Добре де, ама те обществените нали са държавни. Как така се случва, че държавата и управляващите не са се разпасали спрямо обществените медии, както са се разпасали спрямо частните медии, които всъщност…?” Я на един ще му оправят, я на друг… Все ми едно, не ме интересуват корпоративните им зависимости на управляващите и издаващите тези вестници. Някак си обществените медии случиха и си само създадоха един имунитет, който да не допуска такова разпасване на властта.
Весислава Антонова: С извинение това си има свое обяснение, защото власт имащите са достатъчно умни и проницателни да знаят коя медия има голямо влияние и през коя медия може да се търгува с влияние. Един така по-наложен през годините модел на констатация за търговията с влияние. Обществените медии през годините първо, че основният лост на управляващите ги натискаха през бюджета им – да го намаляват, свиват и съответно да го увеличават и да дават подаръци някакви. Вижте какво е тяхното влияние, колко хора ги слушат, колко ги гледат.
Найо Тицин: Те са доста маргинализирани.
Весислава Антонова: Това някак си се запазва, защото властта вижда, че няма смисъл да води битките си там, а по-скоро през тези най-гръмогласните и най-влиятелните медии.
Водещ:Разбира се тук аз ще си позволя да направя едно уточнение, че все пак националното радио има много програми. Една от програмите му е „Лидер” в радио ефира, така че и това е от значение, но пък на Найо исках да кажа, че последно едни 7 милиона бяха оценката и цената на тази свобода извън бюджета. Да се върнем обаче пак на бонусите и на…
Весислава Антонова: Аз визирах, Ирен, телевизиите.
Водещ:Разбрах. Но ако не бяха тези медийни войни наистина, Господин Кашъмов, щяхме ли да научим за бонусите и ако го бяхме научили по друг начин, нямаше ли да бъде по смислено?
Александър Кашъмов:Между другото това са различни въпроси. Аз първо не съм на мнение, че през миналото десетилетие медиите са били по-лоши, отколкото бяха през 90-те години. Напротив. Аз смятам, че през миналото десетилетие медиите категорично се развиха много и всъщност се появи разследващата журналистика, която я нямаше през 90-те години.
Водещ:А сега тя къде е?
Александър Кашъмов:Това, което в момента се случва, е много странно, но зад него всъщност се виждат някои според мен и обективни тенденции, освен че има субективни. Първото нещо е , че медиите станаха силни в България. Те станаха силни, те са в състояние да формират обществено мнение. И това е така особено много през последните години, защото всъщност тук има един хубав факт – политиката вече зависи от избори. Не случайно се ходи и се купуват избори, защото тя зависи и от медиите и за това има медийни войни, защото медиите се оказва, че са важни. Едно време те не бяха толкова важни. Това според мен е една от истините, която стои зад този скандал. Тя сама по себе си е хубава, но не води до хубави неща, както виждаме. Разбира се аз смятам също така, че не е проблем да има корпоративни интереси, защото медиите, голяма част от тях са фирми. Проблемът е когато предметът на публикуване не е този, за който те не си вадят хляба с продаване на медийния продукт, т.е. с разкриване на истината, с критика на управлението, с писане на темите, които са важни за хората, а когато започват да си вадят хляба с нещо съвсем друго. Аз не знам в каква сфера е техният бизнес в момента, но този бизнес не е в медийната сфера. Това е истината.
Весислава Антонова: Пак до подмяната стигнахме, Сашо. Има разследващи журналисти, но те не правят разследванията, които са в полза на обществото, а правят разследвания, които са в полза на издателя или на собственика.
Александър Кашъмов:Тук има обаче едно голямо „но”. Значи…
Весислава Антонова: Пак са добри в ровенето на факти.
Александър Кашъмов:Освен това разследванията винаги са добри, когато в тях има истински факти. Значи аз например не бих казал, че сам по себе си дебатът за бонусите е лош дебат или че обстоятелствата, които са го извадили на яве са чак толкова важни, когато все пак обществото получава информация.
Водещ: Има ли го все пак този дебат, защото всъщност може би трябваше да спорим за това колко да е морковът и колко тоягата, а не да оценяваме броя на оставките – приети, неприети и да ги преброяваме?
Александър Кашъмов:Между другото искам да кажа, че този дебат започна всъщност доста по-рано. Той сега се поде от тези групи медии, които започнаха да го експлоатират, а всъщност този дебат се появи за първи път според моето знание като ръководител на правния екип на програма „Достъп до информация” през лятото на миналата година, когато в.”Сега” за първи път поиска тези бонуси за първите две тримесечия за миналата година. Тогава това не беше свързано с никакъв особен шум. Мина незабелязано, но има съдебно дело. Има решение на административния съд София-град, което се приема, че не са лични данни тази информация и обществото има право на нея, но тъй като беше обжалвано това решение, предстои произнасяне на Върховния административен съд. Това е за мен автентичната история на този дебат. Разбира се един от проблемите е, че някои политици много умело започнаха да го експлоатират, което пък е нормално, защото те са опозиция. Но за мен това, което е вече мое персонално мнение, лично мнение, то не е свързано с медиите как го отразяват и т.н. – аз смятам,ч е все пак не бива дебатът за публичните разходи да се замества с едно сиромашийство, с което ние да не искаме изобщо да не получават заплащане хора, които са отишли в държавната администрация и вършат важна работа все пак.
Водещ:Всъщност истинският спор е за мярката, може би за важността да се уточнят някакви правила, а не правилата да бъдат – ето, тук се сещам веднага за една крилата фраза „Не да има хора, които да разпределят дажбите.”
Александър Кашъмов:Ами спорът е малко като при помилванията. Значи…
Водещ:Между другото и помилванията са тема от седмицата.
Весислава Антонова: Наистина тук проблемът е как възникна темата. Логично тя е от миналото лято, но защо медиите не продължиха с тази настойчивост да я развиват и следят нали?
Александър Кашъмов: Точно така. Ами с помилванията се получи нещо подобно.
Весислава Антонова: Да, действително въпросът е правилен. Дали биха разбрали за този важен проблем, ако не беше всъщност настъпване по кокалчетата между две враждуващи вестникарски групи?
Александър Кашъмов: Но това пък има някакъв положителен ефект, но това не е заради настъпването, а заради това, че в демокрацията медиите живеят в конкуренция. И това е хубаво. Лошо е когато конкуренцията не е честна, когато играта не е честна. Това е един стар наш балкански проблем. Малко хора, особено от тези големите собственици, малко хора знаят как се яде с вилица и нож. Като се отиде малко по на запад се вижда, че е обратното. Този е проблемът всъщност. Този е проблемът.
Найо Тицин:Това как се яде с нож и вилица някак си аз си го обяснявам по един много драстичен начин. Знаеш ли защо? Защото когато бащите на американската демокрация и на френската революция са писали Харта за правата на човека и Декларацията за независимостта в Щатите в края на 18 век, ние за първи път – един достоен монах е написал Българската история. Ето това е. Когато едни хора, едни умове са ги занимавали проблемите, които сега тепърва ги откриваме, че има такива проблеми, те са се занимавали преди 200 години, ние тогава още не сме си знаели историята.
Водещ:Аз обаче ще направя една реплика. Венета Шопова, която е председателка на комисията за защита на личните данни, твърди, че бонусите са лични данни. Заплатите и бонусите, които получават държавни служители са лична информация, защото издават икономическата им идентичност. Край на цитата.
Александър Кашъмов: Аз тук бих казал следното – няма съмнение, че те са лични данни, защото според Закона за защита на личните данни, той се основава на директива и конвенция, всяка информация, свързана с едно лице, представлява лични данни. Само че когато говорим за Достъп до обществена информация, тук има един баланс, който се прави. Определени лични данни стават публични заради надделяващия обществен интерес на обществото.
Водещ: Всъщност тези данни ги има в декларациите, които тези политици или администратори, висши администратори са длъжни да подават към Сметната палата.
Александър Кашъмов: Ами значи да, това пък е една друга тема. Ако си спомняте имаше тема и то по това също има съдебно дело, което Административният съд София –град спечели. Това беше Декларацията на независимите народни представители, които министър Симеон Дянков не искаше да даде информация кой за коя партия е предназначил полагащата му се бюджетна субсидия. Всичките тези данни от подобен характер – те стават публични при наличието на надделяващ обществен интерес. Това е и смисъла, в който се произнесе и съдът по тези казуси. Това е хубаво да го вземе в предвид и Комисията за защита на лични данни. Между другото има по този повод един хубав текст в блога на Програма „Достъп до информация” от колегата Ани Давидова, която посочва, че има и още по-стара практика на съдилищата, които ясно казват, че подобен вид информация е обществена. Ние наистина , както каза и Найо, малко вървим след събитията в някои други по-западни краища. Не е лошо в този смисъл да забързаме малко крачката си, защото иначе ще си останем да вървим след събитията.
Весислава Антонова: И часовникът ще е спрян.
Водещ:И часовникът ще е спрян, да.
Найо Тицин: И освен това аз ще рефлектирам Сашо, който каза наистина медиите на все по-важни, не станаха, ами по-скоро се правят, защото когато те наистина те бяха важни за публиката, те имаха много по-висок тираж. В момента тиражите на тези вестници са слезли до своя минимум, което означава – сега пък в потвърждение на твоите думи, че те не се изхранват вече от журналистическия си продукт, за да бъдат купувани, а се хранят от някакъв корпоративен продукт, който им плаща рекламите, или който ги финансира и т.н. Но това дали е добра или лоша новина няма да го коментираме, но вестници вече не се купуват в България. И това до някъде дори според мен за у нас е добра тенденция.
Водещ:Да. Ами то на този фон аз пък да кажа, че на 16 февруари Съветът на Европа призова официално държавите членки да засилят редакционната и оперативната независимост на обществените електронни медии. Всъщност защо обществените? Защото за тях могат да вземат позиция от Съвета на Европа. Другите са си самостоятелни търговски обекти, но в крайна сметка обществените медии, като че ли формират общия фон.
Весислава Антонова: Ама лошото е, че не го формират. Те са все пак някакъв стожер, нали, тук говорихме за достъп на аудиторията, но тъй като през годините все пак са оставали стожер някаква добра, качествена журналистика.
Водещ: Искам да Ви кажа, че „Разделяй и владей” обяснява всичко като логика на събитията.
Весислава Антонова: Аз пак казах, има по-гръмогласни медии, не го разбирайте само през тиражи или през слушаемостта, или през гледаемостта. Но просто по-гръмоглансите медии заглушават гласа на обществените, Става въпрос като едно класическо изпълнение, оперно. То си остава чисто, но това не означава, че около него няма някакви нови, млади попълнения, които се опитват да теглят това класическо изкуство, било оперно или журналистика, и т.н. Някакви поп културни явления и да се намесят с някакви поп културни явления. Да обясня някак си.
Найо Тицин: А пък в журналистиката са и субкултурни.
Весислава Антонова: Точно така, но тук е много лошо това. Смисъл много ретроградно е всичко това, което се случва.
Водещ:До колко от този лабиринт има изход? Останете с нас. Ще продължим след малко. Ще започнем сега с едно отклонение, ще продължим т.е. сега с едно отклонение. Как държавите се отнасят към жертвите на тероризма? Това е настоящият интерес на Найо Тицин. Но понеже няма бивш журналист, за това в началото пък започнахме с уточняване на колко е часа. Аналогии могат ли да се правят?
Найо Тицин: Значи това е тема, която ме интересува от известно време. С една журналистка в Париж работим над този документален проект за документален филм. Мен ме привлича да се занимавам с теми, които са доста отвъд Калотина, с извинение. В смисъл такъв, защото това са важните теми за света. Тук дали Бареков е скъсал вестник или дали в. „Труд” е написал неговата борба въобще не ме интересува, защото първо българските вестници като почнеш да ги разлистваш повечето, особено ежедневниците, те имат една международна страница, в която обикновено в половината от тях е изпълнена с това дали някой българин е хванат някъде или български цигани са изгонени от някъде, т.е. всичко е свързано с нашата провинциалност. С голямо съжаление говоря. Когато отвориш „Guardian financial times” или който и да е друг вестник, ти ставаш част от света. Разбираш какви са общите теми, които вълнуват света и как се движи светът. Българските вестници като ги отвориш, не разбираш как се движи светът, не разбираш и как България се движи. Общо взето. Или разбираш с голямо съжаление как се движи. Темата за жертвите на тероризма е една общо взето нова тема в законодателството и за всички страни в цивилизования свят, да го кажем, защото тази тема започна да набира скорост след 11 септември 2001 година, защото се оказа, че броят на хората, които засягат тази тема се увеличава. Поради увеличаващият се тероризъм по света. И е любопитно да се види, че дори в ЕС различни страни по различен начин третират тази тема. Например в Италия жертвите на тероризъм, в смисъл хора, които по един или друг начин са осакатени от терористичен акт, държавата поема доживотна тяхна пенсия. Защото презумцията, от която са изходили в италианското законодателство е, че всъщност терористичната атака е винаги атака срещу държавата. А хората, които са потърпевши, те всъщност са странични жертви. Те са жертва на това, че държавата не е успяла да ги опази. З а това в последствие поне държавата иска по някакъв начин да ги увъзмезди или как да кажа? Някак си да поема някаква отговорност, да ги компенсира. В англо-санксонския свят е пък съвсем друго. Там са ги оставили хората сами да се оправят. Но има различни държави и по различен начин разсъждават над това нещо и мен ми е интересно да видя как съвременната и законодателна, и някак си политологична мисъл се занимава с такива актуални неща, с които може би ние ще се занимаваме след 15-20 години, ако изобщо се занимаваме.
Водещ: Защото в момента сме заети, а пък например да разсъждаваме как да се ограничат броят на жертвите на ПТП на пешеходна пътека, защото това беше темата.
Найо Тицин: Но примерно дори България може да се включи в дебата за жервтите на тероризма, защото ние имаме също жертви на тероризма. Преди 2-3, 2006 или и 2005 мисля година, двама български шофъори бяха публично обезглавени в youtube.com в Ирак. Какво стана с техните семейства? Как стана? Помня, че нещо Бойко Борисов беше отишъл до Турция, едва ли не самоотвержено да види, да ги спасява като главен секретар. Имаше някаква такава героична поза. Не знам какво стана, но все едно, няма значение. Въпросът е държавата има ли отношение към семействата на тези хора или няма отношение? Според мен няма отношение и такъв дебат не може да се повдигне тук, защото се занимаваме с всъщност много по-безсмислени неща.
Водещ:Господин Кашъмов, как Ви изглежда един такъв дебат? Възможен, невъзможен в България?
Александър Кашъмов: Дебат за тероризма? Ами разбира се това, което…
Водещ:Има ли медиен тероризъм?
Александър Кашъмов:Това разбира се по образен начин може да бъде възприето. Ами разбира се, ако говорим вече за тероризма в тесния смисъл на думата, разбира се това е интересна тема и разбира се темата за двамата шофъори е важна. Между другото аз си спомням, че тогава водихме едно дело за достъп на информация и връзка, защото беше много интересно в каква степен и какво е преговаряло тогава Министерството на външните работи. Информацията беше отказана и отказът беше потвърден от Административния върховен съд. Но всъщност истината за това подготвена ли е държавата например за подобни ситуации? Как се реагира и каква е степента на подготвеност, и какви са последиците? Това е важно. Това е важно разбира се, както и всичко друго. Всъщност това, за което говорим е, че медиите би трябвало, поне мисля, че е в полза на гражданите, да поставят такива въпроси – дали управляващите с аподготвени за една или друга ситуация, която засяга съдбите на хората, дали управляват добре парите, които данъкоплатците им дават, дали развиват бизнеса, т.е. дават възможност за условия, дали става по-добър животът за обикновения човек? Това са темите.
Водещ:Но това не става с етичен кодекс май. Това става по друг начин.
Александър Кашъмов:Ами етичният кодекс е едно от средствата. Ако си представим, че все пак медийното слово тече като река, какво представлява етичният кодекс? Той е просто един бент, защото реката трябва да има корито. Не знам.
Водещ:Кой къса дигите тогава?
Весислава Антонова: Според мен всичко става с професионална журналистика, с качествена журналистика и с хора с характер. Защото не може основният аргумент да е, че ще уволнят от вестника, ако ти си добър с качествена журналистика. Те ще уволняват, ще уволняват и в един момента нали, то няма да може. Има някакъв предел на уволнения. Не може пазарът да е само от слуги и изплашени хора, защото има много качествени журналисти във всички медии и въпросът е кой колко е направил някакъв компромис, дали е направил и защо го е направил.
Водещ:Ами накрая да си зададем пак въпроса колко е часа? Имаме ли шанс да се движим по точното време, Господин Тицин? Изобщо кого да попитаме колко е часът днес?
Весислава Антонова: Себе си.
Найо Тицин: Ами да, първо себе си да се погледнем наистина и да… Знаете ли? Когато се прави избор, хората много повече се двоумят за Коледа дали да си купятр пуйка или прасе, примерно, отколкото мислят какво да изберат на избори, което общо взето им се случва, нали? На 4 години. И после много се учудват и започват на втория ден след изборите да се казват „Ох, ами сега какво стана?” Не си мислел достатъчно или си гласувал напук, против нещо, а не за нещо и не си мислел като си правил това нещо. Вчера ми попадна на повод часа – наистина от Калотина на Изток часовникът все повече се забавя, направо е спрял. Когато вчера гледах в youtube.com предизборните клипове в подкрепа на Путин, аз доста се шашнах. Те са под на слова – „Русия без Путин? Апокалипсисът е утре!” Където ти обясняват, че ако не е Путин, всичко отива по дяволите. Как Русия ще предостави ядреното си куфарче на Обама директно. Как целият Запад е доволен от „демократизацията” на Русия. И т.н.
Водещ:И това е един медиен член 1-ви.
Найо Тицин:Да. И как без Путин всичко е загинало и само с него могат да оцелеят и да се радват на това, което в момента си се радват. Така че на мен ми е любопитно догодина да видим до каква степен някои партии ще ползват същата фразиология и лекция, как без това всичко е загинало. Въпреки че преди 5 години имаше зачатък на някакви такива простотии. Имаше зачатък на такова спиране на часовника.
Водещ:За всичко е виновен Жак /…/, който на времето дойде и направи онази карта с черепчетата. Тази рекламна лекция той я създаде.
Найо Тицин:Да, но тези автори на путиновите клипове са го минали десетократно. Просто страхотно.
Водещ:Господин Кашъмов, които дела ще дадат някакъв отговор на въпросите, чиито отговори търсим днес?
Александър Кашъмов:Ами тук може да се каже, като стана дума за избори – слава Богу в България около избори се разглеждат по-интересни и по-важни въпроси, свързани с управлението, свързани с публичността на кандидатите, а не с ядреното куфарче.
Водещ:Добре, че нямаме ядрено куфарче.
Александър Кашъмов:В това отношение всъщност и това, което забелязвам като тенденция в последните години е, че властта и политиците все повече се интересуват от конкретното обществено мнение. Съответно взимат и някакви управленски решения. В тази връзка обаче в ден днешен е на общественото внимание един много важен казус пред Конституционния съд, защото преди 2-3 седмици беше атакуван един текст от закона за досиетата от страна на тричленният състав на Върховния административен съд. Това е текстът, според който се обявява принадлежност към Службите за сигурност на съответните хора само на основата на документи, които те не са подписали. Там картончета, посочени данни в регистрационни дневници и т.н. Това е доста притеснително, защото обществото все пак за последните години свикна, 5 години вече има едно постепенно разкриване на тези лица от Комисията, която е съставена от представители на различни политически партии. Знаем – действа независимо, има съдебен контрол. И хората свикнаха, когато дойдат избори, да преценяват кандидатите си и през тази призма и това е редно, защото това е свързано с морала на обществото.
Водещ:Това е част от разбирането на даден човек към живота, към околните.
Александър Кашъмов:Точно така и за това е важно ние да знаем в крайна сметка за кого гласуваме, кой ще ни управлява. Важно е да се разкрият зависимостите, свързани с нашата ДС. Важното е обществото да прочете историята си, за да може да върви напред и именно в този момент това конституционно дело, по което разбира се Конституционният съд ще се произнесе, се оказва един доста важен момент в нашето общество тук и сега, защото то ще определи постигнатият консенсус през 2006 година и последвалото отваряне на тези документи дали ще продължи или ще бъде сериозно разтърсен и обществото по някакъв начин ще се върне назад.
Водещ:А особено за журналистите това поне е много важно, защото аз си мисля, че е важно кой говори, нали така Веси?
Весислава Антонова: Важно е разбира се.
Водещ:Найо?
Найо Тицин:О, да.
Весислава Антонова: Според мен е много важно дали действително е важно това усещане, което имат хората, че има някакъв двоен стандарт при отваряне на досиетата, че има хора, чиито досиета се отварят и такива, на които това им се спестява.
Водещ:Свободна територия за разследващата журналистика. Ами аз накрая да пожелая от екипа ни хубав съботен следобед. Александър Райчев, Снежа Спасова, Светла Милчева и от мен Ирен Филева.         

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 4.02.2012

Водещ: Има такива моменти, в които, колкото и да се стреми човек да закъта емоциите си на скришно място, в крайна смета те побеждават усилията за безпристрастност. Преди малко, заедно чухме в бюлетина, въпроса: Има ли надежда за затопляне? Ние сега ще си поговорим за едни други надежди, за надежда трагедиите да не се случват. Дали има такава надежда? Няма нищо по-лошо от лошото време или хроника на обичайната безотговорност и ествествената липса на отговорност. И такова заглавие можем да сложим на репортажите от беедстващите райони в България. В седмицата на бедствия и климматични катастрофи, най-често се казваше: наистина няма нищо по-лошо от лошото време. Какви бяха репортажите през седмицата? Какви бяха коментарите на блогърите и какво постигна т. нар. гражданска журналистика, която поиска от журналистите да покажат другото лице, това на героите, по време на криза. За трагедията в село Бисер и блокираните краища на България от полярния студ ще говорим с Красимира Георгиева от в. „Труд”, Митко Новков от в. „Култура” и Йордан Димитров от БНТ. Няма нищо по-неясно от междинен европейски доклад, защото, както винаги всеки чете отделни части от него. ЕК представи през седмицата поредните междинни доклади за България и за Румъния по механизмите за сътрудничество и оценка. Докладите отчитат напредъка на двете страни от издаването на последния документ, публикуван на 20 юли миналата година. Успоредно с този доклад, политическа партия в Холандия призова „Оплачете се от българи”. За външните коментари по темата, след малко ще научим повече от Даниела Горчева. Дойде ли му времето в Европа да се пише за екология? Ще попитаме колумниста Юлиян Попов. Още за Акта, „протестът вън, в мрежата и коментарите на създаващите обекти, авторски права. Какво се случи в Европа и какво у нас? В изданието днес още: европейски медийни новини „Дайджест”. В Гърция кризата в медиите застрашително расте. Международната фредерация на журналистите призова за по-голяма защита на медиите на международна конференция в Доха, правителства да поемат отговорност при защита на журналистите. Италианският обществен оператор „Рай” затваря филиалите си в Северна Америка. Организация „Репортери без граници” търси отговори, след като програма на общественото радио в Португалия бе спряна по съмнителен начин. Повечето страни членки на ЕС подписаха Акта, предизвикайки протести в стил Сопа. Подробности по-късно в изданието. Добре дошли в „Клубът на журналистите”, ви казваме Руслан Беров, Вячислав Бушнаков, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз, Ирен Филева.
Изпортване по български, това пише балканския наблюдател на германския вестник „Гицайт франкщил”, цитиран от „Дойче веле”, ден слеед като критичният доклад на ЕК за напредъка на България беше огласен. Разбира се, у нас коментарите бяха различни, но ние да започнем в началото с външните коментари. Сега отиваме в Холандия. Добър ден на Даниела Горчева. Добър ден.
Даниела Горчева: Добър ден, чувате ли ме?
Водещ: Чувам ви,да.
Даниела Горчева: Добър ден на слушателите ви.
Водещ: И така. Нека да се ориентираме първо по външните реакции за междинния доклад за България. В Холандия какво се каза? Знаем, че това, Холандия е критично насочена към България?
Даниела Горчева: Да. Холандия е критично настроена и не е само Холандия, въпреки че във фокуса е, тъй като Холандия налага вето за влизането на България в зоната на Шенген. Вниманеито е насочено към Холандия, но не е лъжа, че големите страни Германия и Фрранция също не са ентусиазирани от това България да бъде приета в тази зона, където няма паспортни проверки. Най-вече няма митнически контрол, а ние знаем, че в България корупцията и организираната престъпност са на такова ниво, че заплашват не само нашата страна, но и целия ЕС.
Водещ: В Германия коментарите обвързаха този доклад с позабравени вечеу нас спомени за Мишоо Бирата?
Даниела Горчева: Аз не знам за разследването за Мишо Бирата да е стигнало донякъде, някой да е наказан, но както навремето, между другото, бившият вътрешен министър Румен Петков, който имаше навика да вечеря с оперативно интересни лица, по терминологията на МВР, което закона му забранява със същата категоричност, с която му забранява да извършва контрабанда на наркотици. Аз не си спомням той да е разследван, да е наказван и т.н., така че аз не смятам, че България има някакъв прогрес, по отношение на корупцията и на престъпността, освен показни акции и пушилки по медиите…
Водещ:Добре. Друго чу ли се за България в Холандия?
Даниела Горчева: В Холандия последният доклад се коментира умерено, че все още не е отбелязан необходимия напредък. Коментира се това, че е оказван натиск от ЕС върху Холандия да отмени ветото. Аз като български гражданин и не само аз, много българи, ако съдя по форумите, това, което хората пишат в България, не желаят България да влезе в Шенген, защото много добре знаят, че така пада последната бариера пред българската мафия.
Водещ: Нека сега включим в разговора и Красимира Георгиева от в. „Труд”. Добър ден.
Красимира Георгиева: Добър ден.
Водещ: Едно и също като, че ли си говорим? Едно и също като, че ли се пише? Защо по различен начин го разчитаме и защо се налага да правите после такива колонки? Вие направихте една колонка, какво всъщност казва евродокладът.
Красимира Георгиева: Не знам.Да ви кажа, ние точно преди предаването си говорихме с вас, че това е като едно страшно дежавю. Всяка година едно и също се пише, всяка година ние правим колонки с основните препоръки към България и на следващата година всъщност тези колонки се повтарят. За мен основният проблем е, че натискът, който стана ясно, че България не е подготвена да влезе в ЕС. Този механизъм беше измислен неслучайно като форма на натиск, но се оказва неслучайно, че този механизъм не е достатъчна форма на натиск. Колежката Горчева каза, че Шенген остава. Това може би е последното, което е останало като някаква форма на натиск, но явно и това не е достатъчно и тука въпросът е да обърнем гледната точка. Натискът не може да идва отвънка. Натискът трябва да дойде отвътре. ЕС се оказва, Брюксел с всичките еврокомисари, с всичките експерти, с всичките доклади не са в състояние да променят нищо. Ако българското общество не поикса такава промяна, тя няма да се случи.
Водещ: Нека сега да включим и г-н Митко Новков. Здравейте.
Митко Новков: Здравейте на вас и на вашите слушатели.
Водещ: Защо преживяваме едно и също непрекъснато?
Митко Новков: Защото да, каза го колежка. Натискът трябва да дойде отвътре. Ние си оставаме същите. Целият проблем на това, което наричаме преход и България в Европа и преди това България извън Европа е факта, че по някакъв начин навиците си не ги променяме. Хубаво, добре. Спряхме да хвърляме, да кажем, торбичките през балконите, обаче пък си хвърляме фасовете. Ето такива …
Водещ: От там ли идва?
Митко Новков: Да, абсолютно. Точно оттам. Когато възприемеш едно нещо като нормално, като възприемеш като нормално, че отиваш в някакъв магазин ив отиваш и си ги изкупуваш контрабандите и си казваш примерно и това за теб, как да кажа, това за теб е нещо като една такава много решителна постъпка…
Водещ: (…)
Митко Новков: Ти си много в кондиция с живота, след като го правиш.
Водещ:Това, защото е в грешка положителен герой.
Митко Новков: Да. Фактически се получава точно това, че ти, по отношение на безобразията, които правят тези над теб, не изпитваш, как да го кажа, не изпитваш неприязън, не изпитваш недоброжелателство по простата причина, че ако ти си на тяхно място, ще правиш същото.
Водещ: Нека…
Митко Новков: Всичко тръгва отвътре. Тръгва от нас първо като индивиди, а след това идва и като гражданско общество и т.н.
Водещ: Нека да сравним сега с холандците. Даниела, като че ли не е много ясно, дали някой се оплаква от българин, румънец и поляк, но самият факт, какви коментари подбуди в Холандия? Да припомня на нашите слушатели. Това е сайт на политическа партия, в която тя по обичаен популистки начин, призовава холандците да се оплакват, че са с си загубили работата, заради българин, поляк или румънец.
Даниела Горчева: Да. Само искам да кажа, че съм напълно съгласна с колегите, че натискъттрябва да дойде от българското общество, защото ЕС не може да ни се бърка във вътрешните работи дотам, че да ни оправя бакиите, както никой не може да се нахрани, вместо теб и да се измие, вместо теб. Просто работата трябва да си я свършим ние. И тук понеже сме в клуб на журналистите, искам да отправя един апел към българските журналисти, чете на всяка цена трябва да задават конкретни, настойчиви въпроси към българските политици, защото например си спомням случая, по време на случая в Катуница, български репортер зададе въпрос на тогавашния президент Първанов: Как той ще коментира това, че има политици, които са посещавали т. нар. бос Рашков? А пък бившият президент със самодоволна физиономия отговори: Не мога да си го обясня. Аз очаквах българския репортер да зададе следващия въпрос на президента: А вие, г-н президент, защо използвахте услугите на един доказан престъпник, осъден престъпник, престъпник, който по това време беше в затвора, за да ви осигури той гласове, ромски гласове? Става въпрос за Цветелин Кънчев и защо след това вашата институция го помилва и той не си излежа присъдата? Ето, това са въпросите, които в България не се задават, за съжаление, към действащите българските политици.
Водещ: Аз мисля, че те ги задават тези въпроси, но както на тях, така и на други още по-конкретни, отговорът е също доста недостоверен. Нека да…
Даниела Горчева: Задават ги много малко журналисти в България и те не ги задават от централните медии, тези, които са големите медии, които са… БНР, моите комплименти, върши доста добра работа. Аз съм разочарована от всички предавания в българските телевизии. Там трябва да се оказва много по-голям натиск. Но да се върнем на въпроса ви за този сайт.
Водещ: Как реагираха холандците? Да.
Даниела Горчева: Да. Холандците, разбира се, реагираха с доста остра критика, защото холандското общество, за разлика от българското общество, не е преживяло половинвековнасъветска окупация и то има висока демократична култура и веднага разчете това като дискриминация. Една от реакциите беше, че беше създаден един сайт, ироничен, азбира се, който беше огледален на този, който направи т. нар. партия на свободата, чиято единствена цел е да ограничи свободата на другите. Парадоксално!
Митко Новков: (…)
Даниела Горчева: ДаТа те направиха един огледален сайт, който се казва „Оплачете се от линбургчани”. Линбург е една от 12-те провинции в Нидерландия. Ние я наричаме и не само ние. По цял свят тя е известна като Холандия, тъй като това е една от най-известните й провинции. Всъщност Холандия е една от тези провинции, но те казват: Оплачете се от лингбурчани. Между другото, моят съпруг е от Мастифт от Линбург и казва: Ето, от 1886 г. Линбург принадлежи към Нидерландия и разни лингбургчани ходят между нас. Учат в нашите заведениия, учебни заведения. Взимат нашата работа. След това те много обичат да живеят един хубав живот, да си попийват. Едни карнавали правят, едни шумове, едни чудеса. Просто абсолютно са дали такива, както в сайта на „Вилдес”, където са цитирани някакси статийки срещу поляци, българи, румънци и всякакви такива елементи, които „смущават холандското спокойствие” и те са дали същите такива статии за линбургчани.
Водещ: Спомняте ли си онзи хубав литературен пример за детето, което с пръста си спасява Холандия като запушва пробойната в дигата?
Даниела Горчева: Да.
Водещ: Бихте ли го пратили насам, че имаме проблем с язовирите? Изобщо какво ще се случи в холандското общество, ако министър-председателят каже: Да, няма виновни. Не може да има виновни?
Даниела Горчева: България всяка година, това не е само сега, всяка година стават трагедии с наводнения. Два дни вали дъжд и веднага има издавени хора и добитък и наводнени къщи и т.н. 2010 г. си спомням, то бяха наводнения в Банско през май, в Пловдивско, в Смолянско. През декември имаше едно голямо наводнение пак от един голям язовир в Костин брод, който се оказа, че е стопанисван от някаква фирма, близка до БСП, депутата Кирил Добрев и т.н. Ние всяка година, както каза колежката, ние си живеем в едно дежавю и не се взимат никакви мерки. Холандия, която е на териториятя, три пъти по-малка от България и 1/3 от страната е под нивото на морето, където навсякъде има вода и непрекъснато вали дъжд, тука отговорността към дигите, към всичко това, което е свързано със сигурността на хората, е огромна. Тука никой не си представя, че няма да се контролират стените, че няма да се наблюдават, че при най-малкото съмнение, няма да се вземат мерки веднага. Най-малкото да се евакуират хората и т.н.
Водещ: Едва ли обаче следва да обвиняваме българските журналисти, че не са попитали? Напротив! Попитаха и даже получихме отговор.
Даниела Горчева: Не го приемайте като обвинение. Просто аз смятам, че българската журналистика, както и българското общество има много да извървипо пътя си към повишаване на демократичната си култура и разбира се, аз много добре знам колегите в каква атмосфера работят в България. Че има уволнени журналисти, че има страх, но както казва Илия Минев, по-лесно е да се бориш с тиранията, отколкото да си роб.
Водещ: Определено е по-лесно, но и зарова се изискват някакви усилия. Разчитам и малко по-късно отново да ви наберем, защото много ми се ще да продължим това сравнение само, че по една друга тема, Акта. Засега благодаря на Даниела Горчева. Да кажем сега и ние. Преляхме и ние от евродоклада в трагедиите от отминалата седмица. И това е тежко дежавю, нали така?
Красимира Георгиева: Това е тежко дежавю и това е същото като доклада. Нещо, което аз си спомних първия път, връщайки се назад в журналистическата ми практика. Спомних си първия пър, когато писах за липсата на водна стратегия, необходимостта да се направи водна стратегия и как е започнала да се прави. Беше края на 2000 или началото на 2001 г. Тогава министър на околната среда беше Евдокия Манева, която сега е заместник-министър и не отговаря за водите Това нещо е минало през всичките правителства след това. Любка Качакова, която по повод наводненията се появи в медиите и каза, че 2009 г. е оставен един доклад, т.е. тройната коалиция не е направила нищо, но е оставила един доклад на наследниците какво…
Митко Новков: Какво трябва да направи.
Красимира Георгиева: Да. И то не се е направило. Но просто тук говорим вече за нещо наистина убийствено, защото не може всяка година да се повтаря едно и също и едно и също и едно и също и сега да се взимат точно пожарни решения. Не правя никакъв паралел с професията на нашия министър-председател, но не можеш да вземеш за броени часове решение, как да преразпределиш едни хиляди язовири, които никой не е наблюдавал, безв това решение да участват експертите, които разбират от това нещо. Оказа се, че никой, нито от асоциацията на хидромилеоративните специалисти, нито от институтите към академията на науките, никой не е участвал. Как точно са го взели това решение?
Водещ: Пожарно.
Красимира Георгиева: Е това е абсолютно пожарно, да.
Митко Новков: Има нещо много любопитно, което в един по-глобален план дори, ако щете, можем да го погледнем, че по някакъв начин българската държава и това не е от вчера, тя съществува независимо от своите граждани. Тя е самодостатъчно образувание, което по някакъв начин се грижи единствено за себе си.
Водещ: Те да си плащат…
Митко Новков: Да, за себе си като разбира се, те си плащат данъците. Оттам, разбира се, по отношение на гражданите, на населението, тя сякаш няма абсолютни никакви такива ангажименти и отговорности, защото иначе наистина това е ненормална ситуация. След като от 2001-ва най- малко се знае целия този проблем…
Водещ: Всъщност най-абсурдното е, че стената е напукана от преди 30 години, 40 години. Има съмнения за това и хората са писали.
Митко Новков: Най-големият абсурд беше всъщност, че един отговаря за водата, втори отговваря за стената, трети отговаря за брега. Какво са правили тези чиновници, че не са си гледали, така да се каже, имота? Има един момент на българско функциониране на държавата, който е тежък остатък, не знам откъде. Дори подозирам, че не е от социалистическата, а още от преди това, в който някакви преписки си текат от едно кабинетче на друго. Кипи дейност и язовирите преливат.
Водещ: И лошото е, че тези преписки се прочитат по един доста странен и свободен…
Митко Новков: И превратен начин!
Водещ: Да. Превратен и свободен начин. Останете с нас. Продължаваме след малко.
Едва ли експертите могат да дадат определение на понятието гражданска журналистика. Обаче през седмицата имаше много поводи да кажем, ето, това е гражданската журналистика. Ще си позволя един цитат. „Няма начин да не знаете за наводненията. Аз научихот „Туитър” и следях новините в новинарските сайтове и по телевизията. Трагедията е голяма. Жертвите много. Разрушените къщи и животи също. Въпросът ми обаче е следният: Нужно ли беше отразяването на това бедствие да се превръща в маскарад, от страна на медиите?”, попита в блога си Боян Юруков и помо;и помоли да показваме героите в тази трагедия. Там да сложим акцента. Добър ден казвам сега на Йордан Димитров, към когото…
Йордан Димитров: Здравейте.
Водещ: … по никакъв начин не е насочена тази критика, Йордан Димитров от БНТ. И така.
Йордан Димитров: Благодаря ти за тази оценка. Ние наистина се опитвахме да откриваме героите, малките герои, онези, които влизат в студената вода и наистина залагат на карта здравето си. Аз се опитах именно в пряко включване в националната телевизия и то в централната емисия, да покажа именно тези хора, така че това е всъщност силата, силата на журналистиката. Ние трябва да изграждаме подобни образи. Знаеш и на запад, в американското общество например, то се гради на такива малки частички от обществото, хора, които са готови да дадат от себе си за другия…
Водещ: Пример, който да заразява, да, пример, който да заразява.
Йордан Димитров: Да. В такива моменти, да, трябва да показва подобните примери.
Водещ: Но какво би казал пък на другите хора, които бихаа опонирали, защо ни показвате хората от властта, които няма да отговорина важните въпроси, защо това се случва, които казват, няма виновни? Защото те са на първата линия, разбира се, техните п.р-и бдят, както се казва?
Йордан Димитров: Като журналист, мога да се обърна към теб като журналист с огромна практика имаш и знаеш, че когато един репортер е на мястото на събитието, трябва да отразява всичко.
Водещ: Така е, да.
Йордан Димитров: В крайна сметка държавната машина е там. Ние я виждаме и няма как да не я покажем. Наистина факт е, че имаше кризисен щаб, който работеше активно. Може би за мен беше странно това, че се налага присъствието на толкова високопоставени хора за адекватната работа, евентуално адекватната, ще се направят оценки в последствие и на място. В крайна сметка си мисля, че трябва да има добре оттренирани работещи щабове по места, тъй като, както каза и Кристалина Георгиева, може би ни чака най-лошото тази пролет, а тя знаеш, разполага с експерти и има добра информация за прогнозите, бъдещи, относно климатичните изненади, които ни се готвят. Така че си мисля, ако фронтът на бедствието в последствие стане по-голям, по-широк, ще е трудно да клонираме толкова вицепремиери и министри навсякъде в страната. Така че сега е моментът да си дадем сметка, че…
Водещ:… виждаме доста често.
Йордан Димитров: Да, сега е моментът да си дадем сметка, че ни трябват работещи звена по места, такива, които нямат нужда от вицепремиер или други министри, които да бъдат там и да се разпореждат. Но пък аз в крайна сметка, не виждам и нищо лошо в това, че властта дойде. В крайна сметка, тя показа и някаква съпричастност и най-вече даде ангажимент към тези хора, а ние сега от наш ред като журналисти, ще трябва да проследим дали те ще си изпълнят своите обещания.
Водещ: Ние може би все пак като журналисти, не е лошо, освен да отчетем тази съпричастност, да напомним на същата тази власт и непрекъснато да й напомняме, че е добре да не се случватедни и същи неща, още повече прогнозирани, както ти казваш. Последно да те попитам. Май не оставаше много време за героите?
Йордан Димитров: Оставаше. В крайна сметка, поне ние се опитахме да ги покажем. Такива имаше, Момчетата работеха много. Ако трябва да стъм честен, те нямаха време за нас, което беше и хубаво…
Водещ: Да.
Йордан Димитров: … защото поне малките герои не държаха на медийно присъствие и те си свършиха работата и като че ли аз се опитах и да не им преча. Но имаше такива моменти, в които дори на живо, без по никакъв начин да ги възпрепятстваме, успяхме да предадем на живо тяхната работа. В крайна сметка, те спасяваха наистина деца и възрастни хора,. А като казвам думата спасяваха, тя е с истинския си смисъл, защото една вода до кръста, ледена вода, заскрежена вода, минусова вода, когато си блокиран в дома си,а имаш нужда от лекарства или детето се е уплашило, то няма как да излезе оттам. Затова тези момчета за мен са спасители и те си свършиха работата.
Водещ: Много благодаря на Йордан Димитров за това включване. Къде да построим тази конструкция, въпросът за отговорността?
Митко Новков: Има една, аз, докато слушах колегата ДИмитров и се сетих за една…
Водещ: Да?
Митко Новков: … тя не е много популярна. Щях да кажа, че е популярна, а не е фраза на , мисля на, Дърт Олтбрейт. Той казва следното: Горко на това общество и този народ, който има нужда от герои.В сферата на горедостта трябва да се построят нещата, защото оказа се, че ние в, ето, 21-ви век и т.н. вместо да имаме едни солидни системи на функциониране на социума, не само на държавата, въобще на социума. Та вместо да имаме такива добре смазани механизми, ние имаме нужда, как да го кажа? Ако решиш, че…
Водещ: (…)
Митко Новков: Не. Ако решим, че цялата истрория е една голяма машина, там, където се е случило това наводнение и цялото нещастие и друго нещастие, тази машина е пораждавяла. И какво идва? Героят идва като маслото, греста, която я слагат там, че да почне да функционира машината. Обаче, ако тя не се поддържа по някакъв начин скомпетентност и капацитет, тя ще пораждавее на друго място, тъй че българската машина е много ръждясала.
Водещ: Красимира Георгиева?
Красимира Георгиева: Понякога проблемът е точно това. Да не стигаме в такива ситуации, в които имаме нужда от точно такъв тип герои. Ние имаме нужда от други, много други герои, в най-различни други ситуации.
Водещ: Ако може без трагедии?
Митко Новков: (…)
Красимира Георгиева: Ако не герои, които са след трагичните ситуации, защото какво се оказва?Язовирите, пълен бардак и безхаберие. Никой не знае какво се случва.
Митко Новков: Кое на кого е.
Красимира Георгиева: Трагичният язовир „Иваново”, там се знае какво се случва и просто 6 години никой не иска да вземе, каквото и да е решение за него. Системата за оповестяване просто тази тема само за малко да я…
Водещ: Да, да,да.
Красимира Георгиева: Спомняте си колко милиони бяха излети? Бившата министърка на бедствията Емел Етем какви…
Митко Новков: Да, да.
Красимира Георгиева: … кризисни щабове, там някакви щабове отваря. Телефон 112. Няма система за оповестяване…
Митко Новков: Аз само те прекъсвам. Това беше във вчерашната „Панорама”. Мисля, че Михаилов миков беше трогателен. Как да се дават дежурства в общината и едва ли не хората с флагове еда отиват да махат и да предявяват за опасност…
Красимира Георгиева: Ама не! Точно…
Митко Новков: Е, това просто е абсолютно безумие, да се мисли в такава посока.
Красимира Георгиева: Извинявайте! В 21-ви век при толкова излети милиони, се оказва, че на село Бисер системата за оповестяване е кметицата, която…
Водещ: Кметицата вика, да.
Красимира Георгиева: Тогава каква е разликата с 19-и век?
Митко Новков: Да, да. 19-и век с глашатая. Е, нямаме барабанчета.
Водещ: Сега един бърз преход към реалността, където очаквам да ни върне Юлиян Попов. Добър ден.
Юлиян Попов: Добър ден.
Водещ: Сигурно такова оповестяване, предполагам, чухте как се пошегувахме с нашия…
Юлиян Попов: Да, чух няколко думи.
Водещ: … с нашите по-съобразни системи за оповестяване при бедствия. Една кметица тича и вика, за да спаси хората. Искам да ви върна към една ваша стара реплика. Дайте ми снимка и ще пиша за екология.Така обяснявате невъзможността да се пише за сериозни неща. Сега това променило ли се е?
Юлиян Попов: Това беше по-скоро, свързано с промените в климата, защото това е една много комплексна тема, която много трудно се възприема от хората и са необходими действително образи, а хората в днешно време реагират по-скоро на образи, отколкото на аргументи и концепции. Така че мисля, че това беше контекстът, в който го бях казал.Тука в случая с наводненията и състоянието в България въобще, имаше много, много драматични образи и картини.
Водещ: И какво от това обаче? Може би е редно и това да кажем?
Юлиян Попов: Отново аз си спомням преди 25 години може би, още по времето на комунизма, когато всеки ден даваха интервюта с отговорника на чистенето на снега, който обясняваше как всички са готови за снега и след като снегът падне и затрупа всичко, той изрече тази велика фраза: Снегът ни изненада. И до ден днешен…
ВОдещ: Тя е крилата и реална.
Юлиян Попов:… всяка година, да, всяка година като падне снегът през зимата, той изненадва всички. Просто изглежда ние действаме в България на някаква такава, много сезонен и краткосрочен режим и не мислим за това какво предстои да стане след една гтодина, а подобни бедствия стават всяка година и…
Водещ: И те имат…
Юлиян Попов: Може би не точно същите и юе стават все повече и повече. Това е ясно. Във връзка с климатичните промени, би трябвало просто страната да се подготви за подобно нещо.
Водещ: И при положение, че имаме тези много тъжни образи, много тъжи събития, говори ли се за екология? Може ли да се говори за екология изобщо?
Юлиян Попов: Не би трябвало да се говори за екология в такъв случай, защото екологията не е просто…
Водещ: Излишен лукс?
Юлиян Попов: … грижа за цветя и грижа за чист въздух. Също грижа за цялата околна среда иза предпазване от всичките стихии, които природата може, с които природата може да връхлети хората.Начина, по който хората влизат в морето и винаги знаят, че морето или се качват в планината и знаят, че с планината не бива да се шегуваш, така не бива да се шегуваш и с периродните стихии, които могат да връхлетят едно съвсем обикновено село. Явно не сме подготвени за това. Навремето всички се подигравахме с идеята, че България има министерство за бедствия и аварии. Независимо, че беше изградено може би по-не най-идеалния начин, това беше една много добра идея и много политически нелепо беше, че беше затворено. Ако се изчисли какви щети и какви разходи се нанасят на страната, в резултат на природни бедствия, ще бъде много оправдано да се отвори отново такава институция.
Водещ: Нямате ли усещането, че у нас винаги се оказват виновни институциите? Те се реорганизират, но никога хората?
Юлиян Попов: Ние така сме свикнали. Ние имаме социалистическа нагласа. Очаквамедържавата всичко да ни реши, но институциите са зависими от хората, в някакъв смисъл. Ние ги избираме, ние ги определяме какви да бъдат…
Водещ: Да, но накрая излиза, че не хората са виновни, защото в крайна сметка, хората взимат решенията. Институциите са една формалност около тях?
Юлиян Попов: Стававъпрос за това как институциите работят и дали работят добре и дали са подготвени за подобни събития. Разбира се, че…
Водещ: Как би реагирало британското общество, ако дойдат да му обясняват, въпреки че да кажем, има мораториум, както в нашия случай за шистовия газ, ако дойдат да му обясняват, че трябва да се направят тези проучвания. Как ще реагират британците и как щереагират медиите там?
Юлиян Попов: Много по-спокойно ще реагират и ще реагират с проучвания, изследвания и дебати. Това са неща, които в България цари известна криза в проучване и сериозни дебати. Затова се нагорещяват много страстите около подобни екологични въпроси, екологически въпросии освен това въпросът с шистовия газ, тя България е точно по начина, по който прирподните бедствия връхлетяха българските села. Изведнъж и напълно неочаквано и хората реагираха в някаква паника, защото никой не е подготвен. Във Великобритания може би този процес би бил и е по-бавен, по-задълбочен и по-информиран…
ВОдещ: По същия начин ни връхлетя и темата Акта?
Юлиян Попов: Съвсем същото. Наводнението, шистовият газ и случаят Акта са изключително подобни. В България се надигна голяма вълна срещу Акта без хората да знаят какво е Акта и защо Акта се прокарва. Но Акта разделя света общо взето на две части, една част, която произвежда интензивно интелектуален продукт и една друга, която го ползва, без да го е произвела и тази част е против. Така че Източна Европа, Китай, очаквайте да бъдат силно против Акта, защото това са територии, които крадат интелектуален труд.
Водещ: Аз ще посмея тук да кажа, че и Германия не положи своя подпис в Япония. Рдва ли те точно…
Юлиян Попов: Да. То това зависи главно от това, как онлайн общностите реагират.
Водещ: Реагират, да.
Юлиян Попов: И другият проблем с Акта е, че целият процес на изготвяне на Акта се криеше в известна секретност и хората не знаят за какво става дума. И точно, както с шистовия газ, когато не знаеш за какво става дума и ти готвят някакво законодателство, естествената ти реакция е да се противопоставиш. И така се противопоставят хората в Българиясрещу шистовия газ, така се противопоставят срещу Акта, след като чуват, че по някакъв начин, ще им бъркат в данните и свободите, без да знаят точно как.
Водещ: Юлиян Попов от Великобритания. А ние след малко ще продължим и по темата Акта, защото се оказа, че ако можем образно да се изразим, мерните единици на трите неща, закоито днес говорим, междинния евродоклад, седмицата на наводнения и трагедии и международното търговско споразумение Акта, са с еднакви размери.
Когато миналото се обяви срещу настоящето, значи трябва да спасяваме бъдещето. Този текст някой е поставил във „Фейсбук”, под снимка на паметника на съветската армия с маските на анонимния. И при Акта е валиден съвета, който майката, дала на дъщеря си: Една яябълка много помага срещу нежелано забременяване. Преди или след?-попитала дъщерята. Вместо, вместо.-отговорила майката. Днес в едиинайсет, вземете една ябълка, вмеесто Акта.С тези два цитата оъ „Фейсбук”, разбира се, те са страшно много. Нека да кажа,добър ден на Пейо попов. Здравейте.
ППейо Попов: Здравейте.
Водещ: От „Електронна граница”. Няма как да не сте бил на протеста?
Пейо Попов: Да.
Водещ: Чакаме да ни кажете колко бяхте и измръзнахте ли?
Пейо Попов: Изключително съм впечатлен. Това си мислех, когато се прибирах, че последният премиер, чието решениеизкара толкова много хора на улицата, в момента си изкарва прехраната с честен труд и наистина от времето на Жан Виденов от 97-а година, не съм виждал толкова много хора, събрани и спокойно цялата „Витошка” беше пълна…
Водещ: Това с премиера само не го разбрахме?
Пейо Попов: От времето на Жан Виденов не съм виждал толкова многоброен протест.
Водещ: Разбрах. Сега ви разбрах. Всъщност нека тръгнем от там. Какво е всъщност Акта?
Пейо Попов: Акта е международно споразумение, което е за защита на…
Водещ: Дотам го докарваме, да?
Пейо Попов: … правоносители. Нека първо да кажа какво не е. Единствените субекти, чиито интереси се защитават от това споразумение, това са няколко международни обединения на т. нар. правоносители. Когато говорим за Ата, няма абсолютно нищо за правата на артистите, нищо общо с правата на изпълнителите. Единствено хората, които притежават авторски права и това са обикновено корпорации. Това е споразумение, което предвижда единствено мерки за защита правата на тези няколко корпорации, които мерки варират от плашещи до неясни, които включват наказателна репресия, без дължимата съдебна санкция; право на намеса в личния живот и злоупотреба с правото на търсене на гражданско обезщетение. Т.е. имаме присъди, чиято стойност на обезщетението е предрешена, преди да имаме процес, който да реши действителната стойност на вредата. И тъй като много хора спорят какво всъщност се пише, това, което се вижда от … формулировки и това, което можеда се откриве, да се види в неясните опасения,всичко правят, това е едно много плашещо споразумение. Нека да го квалифицираме като плашещи за всички нас, защото ние сме от другата страна.
Водещ: Да, но всъщност май не ни остава време да кажем основното за Акта, спиране на достъпа до знания, до споделяне, защото и това е Акта?
Пейо Да, това е крайният ефект, който ще бъде.Знанието ще се монополизира, тъй като живеем във време и продължаваме да живеем, когато знанието е нещо ценно и когато хората, които имат достъп до знание, те имат власт, те имат и богатство и те са по-силните. Когато…
Водещ: Разпределят си порциите? Нека да си послужим с тази реплика.
Пейо Попов: Да. Когато имаме възможност да управляваме достъпа до знания, когато можем да приватизираме цензурата. Както определи проф. Огнянова, то разделението в обществото между бедни и богати, което всички сега познаваме, всъщност ще се превръща, ще се осъществи чрез разделение на обществото между знаещи и незнаещи. Хората, които ще бъдат изолирани, те ще бъдат на практика натикани в едно културно и информационно гето и всички други, които ще имат правото, да им отпускат малко знание, ще…
Водещ: И понеже казахте, че протестът е бил многоброен, нека сега да си сравним часовниците. Даниела Горчева пак набрахме по телефона. В Холандия какво е отношението към това международно търговско споразумение?
Даниела Горчева: Холандия не подписа това споразумение в Япония на 26 януари, тъй като Министерски съвет не беше взел решение. Поради тази причина, тука протестите са. Има ги разбира се. Имаше демонстрации и в Амстердам и в Ротердам, но те не са така многобройни просто, защото холандците не се чувастват застрашени от неправомерно решение на своето правителство. Между другото, вчера стана ясно, че Германия, която също не е подписвала, както Полша, Чехия, Словакия и Словения, вероятно няма да подпише това споразумение. Това ще стане ясно най-вероятно в петък, тъй като протестите на интернет-обществото и на либералните политици нарастват и на вашия събеседник правилно посочи някои от важните проблеми, които създава пред свободата и пред достъпа до лична информация и лични данни, това споразумение. То наистина защитава преди всичко интересите на индустрията, а не на артистите. Индустрията тя иска да печели като продаде един продукт не само веднъж, а в продължение на години и десетилетия. Предполагам, че тъй като ЕСсе занимава с това споразумение, много се надявам…
Водещ: Рисковете за нас да са по-малко?
Даниела Горчева: За съжаление, България го подписа и аз тук биъх искала да напомня на българските политици поговорката, хубавата българска поговорка, 7 пъти крои, един път режи!, Но в България отново ставаме свидетели на прибързани действия, на стряскаща некомпетентност, защото същото нещо беше и с този мораториумза шистовия газ, където не вярвам, че всички народни представители, които го подписаха, са корумпирани и са мислели за интересите на „Газпром”, но става въпрос за впечатляваща некомпетентност и безотговорност.
ВОдещ: Благодаря на Даниела Горчева. Аз само да кажа, че Латвия спря ратификацията, Словакия спря ратификацията. Нека да продължим с Пейо Попов. Как точно ще бъде приватизирано знанието? Хайде, да ги съберем в едно?
Пейо Попов: Когато изместим инструмента за държавната репресия в частни ръце, аналогия, която може да се приложи много бързо, нещо, което хората биха разбрали, това става въпрос за синята зона. Интерес търговски е на много хора да събират глоби за неправилно паркиралите коли в София, които знаем, че са поне 30 % от хората, които паркират неправилно. Това е, ако дадем възможност на някой да ви върви и да ви глобява всеки път, когато паркирате неправилно. Вие знаете, че нямате избор да спрете колата си, без да нарушите някоя от многобройните норми и същото нещо ще стане в интернет. В момента авторското право е толкова широко и неясо понятие и ние всички, оито си служим снякакъв, извършваме някакъв род интелектуална дейност, винаги можем да бъдем обвинени и подведени под някаква отговорност. Но дори и този опит да бъдем подведени под отговорност, ние ще бъдем изцяло зависими. Този спор ще бъде неравнопоставен, защото нашият атакуващ има много по-силни средства. Той няма да има нужда да ходи до съд. Той няма да има нужда да води процес. Той ще може да използвва типиччно държавни наказателни средства за репресии. Ще може да се намесва в нашия личен живот и неговият процес на доказване ще бъде значително облекчено.Така че това е нещото, още веднъж, това е инструмент, който ни прави всички нас жертви и ако мога да използвам този, съветския виц за майора, който потупал един човек, който не го арестували този път. И той му казал: Това, че вие сте невинен и ние сега не ви арестувахме, това не е еаша заслуга. Това е наш пропуск. Създаваме атмосфера и среда, в която всички са виновни и в зависимост от благоволението и благоразположението на т. нар. правоносител, той не е обвиняван и не се използвва репресия срещу него.
Водещ: Оттук насетне, вашата прогноза каква е?
Пейо Попов: В моемнта…
Водещ: Дали и с Акта ще се случи това, което се случи със Сопа?
Пейо Попов: Аз съм убеден, че обществената реакция няма да допусне този конкретен акт, законодателен, да бъде ратифициран и да стане действащо право, но това не означава, че интересът и опитите ще спрат. Акта нито е началото, нито е края на тази борба. Имаме огромни финансови интереси и за съжаление, политическата система, когато е доста корумпирана, допуска те да се упражняват чрез законодателна реформа.
Водещ:Няма да ви питам, в 11 като се събрахте, носихте ли ябълки? Обаче ще ви попитам, гневни ли бяхте?
Пейо Попов: Не. Всъщност настроението беше добро, като това ми хареса, че това бяха хора, които не бяха водени от емоции. Това бяха хора, които бяха водени от различни, изключително разумни подбуди. Това са хора, които осъзнават своето мяссто в света. Осъзнават своите интереси, осъзнават от какво зависи тяхното бъдеще и реализацията им като разумни, творящи същества. Хора, които искат да учат и които искат да знаят…
Водещ: Но предполагам, че това са прочели „Разгневете се!”?
Пейо Попов: Моля? Прочели са…
ВОдещ: Това са хора, които са прочели Хесел?
Митко Новков: „Възмутете се!”.
ВОдещ: „Възмутете се!”, да.
Пейо Попов: Не. Това ми направи впечатление, че тези хора са си хора, които осъзнават това, което се случва в техния свят. Те живеят в един свят, който може би вече е по-различен от този свят на вашето поколение. Това е светът на интернет, светът на информацията и те разбират какво влияние биха оказали подобни мерки на този свят, в който те израсват и тяхното бъдеще как е било засегнато. Така че емоцията бе заместена от нещо, което много повече ми хареса, осъзнатата необходимост, осъзнатия общ интерес.
Водещ: Осъзнатата необходимост, осъзнатият общ интерес? Нека тук да завършим. Благодаря на Пейо Попов от „Електронна граница”.
Пейо Попов: Благодаря ви.
Водещ: Аз сега искам в края много бързо да коментираме една снимка, която има 697 споделяния. Тя е на Жоро Хаджиев, който е имал работа в Хасково. Слязъл е към Харманли. Отбил се е в наводненото сео Бисер и там до рвеката е срещнал една възрастна жена. Без да я заговаря, тя отишла при него и заплакала. Отивала при доктора да вземелекарства за дядото. „Не плачеше, заради наводнението, а заради целия й живот, целия й провален живот. Кой ли не ни управлява? Кой ли не ни обещава и все сме нямали пари за лекарства, а се убихме от работа. Кажи ми, момче, има ли оправия този свят?” Хайде, да коментираме това.
Митко Новков: Няма! Няма какво да го коментираме света. Света е…
Водещ: Голям и спасение дебне отвсяъкде ужким.
Митко Новков: Светът е ужасно място, а пък човечеството е, как да кажа, раковото образувание на вселената, но това са общи такива неща. Въпросът е, ето и в случая. Акта е същата работа, само че… Аз четох един анализ, мисля, че беше или по-скоро коментар, но в чуждата преса, където събираха заедно Акта, Сопа и Пипа.
Водещ: Да? Пипнаха сопата. Това…
Митко Новков: Те само имената да им вземеш,вярно, че на другите езици не звучи така, но поне на български…
Водещ: Не звучи така, да.
Митко Новков: Така. Та вземам ги тези и всъщност се говори за американското правителство, което седи в основата на всичките тези мерки като функция на Холивуд.
ВОдещ: Да, ама те не само…
Митко Новков: Ако българската държава е функция на самата себе си, така да се каже, интересува се единствено от себе си, всичките тезиголеми правителства, които прокарват такива неща, са функции на наистина едни големи корпорации, които по някакъв начин имат необходимост …
Водещ: Желанието?
Митко Новков: … и желанието да ни следят в някакви ситуации
Водещ: За маркетингови цели.
Митко Новков: Да.
КрасимираГеоргиева: И да ни държат зависими.
Водещ: Да.
Митко Новков: Да. Да бъдем зависими. В крайна сметка наистина какво? Аз слушах днеска…
Водещ: Ще стигнат ли по-бързо до истината, ако цитираме по-често и тази страна, сочи в моментакъм ”Фейсбук”, който седи отворен и снимката, чийто текст цитирахме. Няма ли да бъдем по-почтени в коментарите си?
Красимира Георгиева: Аз нещо друго искам да кажа. Говорейки за всички тези неща, вижте, как в последните години имаше много случаи,в които някакви каузи ъв „Фейсбук” се събират страшно много …
Водещ: Да.
Красимира Геоергиева: Обаче всъщност на улицата не може да избие. Акта, която засегна изконно нещо на младото, на следващото поколение…
ВОдещ: Усвещането му за свобода?
Красимира Георгиева: Да. Усещането му за свобода наистина ги изкара на улицата и според мен, това е нещото, хубавото и различното, което се случва. Всичко се повтаря като дежавю, обаче вече има едно поколение, което за важните неща, които са за него, това е супер важно. Това е свободата му на информация, свободата му на обмен, то излиза и то, надяваме се, заедно с наша помощ, че то ще успееда си защити това право.
Водещ: И най-хубавото от всичко е, че малко трудно ще му бъде на премиера или на министрите да отидат да се снимат във „Фейсбук”, за да влязат в общюественото пространство като новинарски акцент. Хубав събота следобяд ви желаем. Руслан Беров, Вячислав Бушнаков, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз, Ирен Филева.