Информация за всички събития може да намерите на: http://www.eventbox.bg/newsletter/17Feb2012.html

EventBox.bg
"Райко Алексиев" 26
1113 София, България
Телефон: +359 888 889 811
Email: info@eventbox.bg

в. Торнадо | Васил ВАСИЛЕВ | 16.02.2012

Въпреки комсомолския изказ, не вярвам Първанов да направи нещо сериозно, защото е ограничен 

Откриваме Петьо Блъсков в редакцията на вестник "Република", където пие сутрешно кафе и чете пресата. Създателят на модерния български печат и баща на медийната група "168 часа" може да ни отдели 30-тина минути, тъй като влиза в планьорка. Журналистът е категоричен, че без работа нищо не се случва. "Социализмът мина, не е читав модел и не може да се разчита на него. Това трябва най-накрая да го разбере цялото общество", категоричен е бизнесменът.

- Г-н Блъсков, какво се случва в държавата?

- По това време на година в тези географски ширини е нормално да вали сняг – класически януарски и февруарски климат, така че нищо изненадващо не се е случило. Трагедията е, че в някои посоки местната власт е тежко неорганизирана. Стилът на работа пречи да има адекватна на обстановката реакция, тъй като е чиновнически и бюрократизиран. Дълбокото заблуждение в България е, че сме променили организацията си на живот от административна-управленска гледна точка. Напротив, в страната ни от 20 години се говори за пазарна икономика, която е доста куца, крива и неефективна. Причината за това е, че България Все още се намира В социализма по отношение на държавната си организация. Структурно много малко неща са променени в администрацията. Разликата е, че във властта се разменят местата на повече политически групи. Те контролират държавните структури и всъщност не правят нищо или почти нищо срещу корупционните кръгове. В условията на демокрация и плуралистичен политически живот действащата стара соцструктура на държавна уредба е гаранция и за бъдещи подобни провали в защитата на хората от природни бедствия.

- Чия е вината за това вредно явление?

- Не е нормално в бедствено положение чиновниците по места да се карат кой е виновен и какви грешки е допуснал. Води се политическа разпра кой е червен, кой е син и кой е жълт, а в същото време никой не работи. Политиците се бият 20 години в гърдите за това, как могат да оправят всичко. Това не е вярно. Единственото, което могат да правят, е да си помогнат на себе си. Хората не могат да берат плодовете на своя труд. Колкото по-малко се бъркат в работата на гражданите, толкова повече грешки се случват. За съжаление все още ни възпитават, че държавата е длъжна да ни дава, каквото ни е нужно. Веднъж завинаги трябва да се разбере, че държавата няма какво да ни даде защото не притежава нищо. Тя разполага с това, което ние сме й дали. Простата операция, която се върши, е следната -държавата взима едни пари от нас, оставя от тях за себе си и ни връща след това някаква част във вид на услуги. Ние сме се съгласили с останалите пари да издържаме администрацията. Срещу това обаче искаме да получаваме наистина качествени услуги. Погрешно е да се мисли, че има някакъв таен трезор, в който държавата си има някакви свои пари, паднали от небето парите. За съжаление чиновникът е мързеливец, който яде нашите пари, без да получаваме истински услуги срещу това.

- Какво е решението на проблема, който поставяте?

- Ако управляващите, които сега са на власт и които ще дойдат след тях, не се усетят, че държавата трябва да се отказва от безсмислените услуги, които върши, няма как да очакваме добро бъдеще. Европейските структури не може да са пример за България, защото тяхното създаване на практика е едно продължение на социализма. Те са бюрократични и почти неефективни.
Не може да има общи пари и общи закони
Светът е създаден благодарение на разделението на труда и индивидуалностите. Колективизмът се доказа по времето на социализма, че е непродуктивна техника за изграждане на общество. Единствената полза от членството ни в ЕС е, че имаме да вземем едни пари. Това е най-голямото щастие в момента и е необходимо да утроим силите да приберем средствата в държавата. Максимално да се ликвидират измамите, да се олекоти административния път за достигането до тези пари за фирмите.

- Защо не се съкращават чиновниците и не се намери решение за усвояването на средствата?

Защото все още не достига политическа воля и политическа идея. Нашите партии, които се изреждат през последните 20 години, само се плюха – "ти си мръсен комунист – ти си мръсен седесар" като ЦСКА и "Левски". След това се появиха неясни политически организации като ДПС, което не предполага политическа визия и идея. Обособиха движението за права и свободи, но в тях се включват много абстрактни елементи, неуточнени от никого.

- Каква е алтернативата за излизане от политическата криза?

- Първо политиците трябва да прочетат някои много важни книги и трудове, защото са неграмотни. Те не познават сериозните световни политически модели. Не говоря за сегашното управление,а за всички политици, защото спорът у нас в това отношение се води на примитивно ниво и не е продуктивен. Държавата трябва да се оттегли до задължителните си отговорности от живота на хората, да съблече социалистическите си парцали и да потърси по-модерна дреха.

- Имат ли вина медиите и защо се намесват в ситуациите като село Бисер, след като вече има жертви?

- В медиите положението се усложни, тъй като много от тях се движат като книжни параходчета, които чакат да видят накъде ще духне вятърът. Освен това в медиите няма авторитети. Ако има, те пък са изкушени от политически и парични страсти. От друга страна, читавите анализатори, които показват правия път, не са смятани интересни. Дори и да им се даде думата, не са слушани. В края на 90-те години политиците успяха да прелъстят медиите превръщайки ги в любовници. В българските медии се появява Стокхолмският синдром – жертвата се влюбва в палача. Не казвам, че постоянно трябва да се бием с политиците и да не отразяваме полезните ходове, но все пак нека има една хигиенична дистанция.

- Съществува ли автентична опозиционна преса у нас?

- За да има опозиционна преса, трябва да има истинска политическа опозиция, която у нас я няма. В България има противопоставяща се политика, а не опозиционна. Чува се само: "вие сте много лоши" от хората, които не са на власт. Бяха създадени кресльовци в партиите, за да поддържат огъня.

- Георги Първанов успява ли да се държи като опозиционер на сегашната власт, след като напусна "Дондуков" 2?

- Първанов е твърде ограничен човек. Той притежава селска гъвкавост, с която успя да се закрепи в политиката толкова години. Комично е, защото говорим за бездарен човек. Усвоил е лъскав комсомолски изказ, но не може да направи нищо. Дълбока е заблудата, че рейтингът, който е имал като президент, продължава да е същият. Това ниво, което е държал, беше благодарение на институцията, а не на личността. Трудно може да се случи нещо сериозно около Първанов, а и по-добре да не се случва, защото 20 години си имаме достатъчно социализъм.

Стр. 11 

в. Галерия | Крум САВОВ | 16.02.2012

Странно бизнес решение, свързано с футбола, взе един от водещите рекламодатели у нас през последната седмица. Вторият по големина мобилен оператор в България – "Глобул", с гръцки собственик Cosmote, стана спонсор на английския "Манчестър Юнайтед". Търговската логика на този проект не изглежда особено обоснована, въпреки че на пръв поглед замисълът е ясен: един от най-популярните клубове в света има достатъчно фенове у нас, а за капак в него играе Димитър Бербатов. Дотук обаче с общоприетата практика за такъв тип инвестиции.
Екстрите за почитателите на "червените дяволи" у нас ще са допълнителни новини и интервюта и клубни материали за абонатите на гръцкия оператор. Почитателите на Бербатов едва ли ще могат да си кореспондират с него, да си чатят или пишат ексклузивни есемеси, но за българския страдалец на "Олд Трафорд" след малко.
Иначе още няколко думи за нестандартната PR акция и необяснимите източници за приходи от нея.
Шефовете на "Глобул", както си му е редът, натовариха основните медии у нас на специален чартър и вестници, сайтове и телевизии се изсипаха на базата на "Юнайтед" в Манчестър.
Дотук нищо чак толкова необичайно, ако не изключим това, че на пресконференцията за официалното представяне на новия спонсор на "Манчестър" го нямаше… самия Бербатов. Цъфна дядо ви Алекс Фъргюсън и дълбоките резерви Том Клевърли и Фил Джоунс, които дежурно претупаха събитието, усмихнаха се суховато за протокола и естествено, благодариха за поредния желаещ да подпомага финансово милионерите от фамилия Глейзър. В пресцентъра на англичаните местните журналисти бяха не повече от трима-четирима, а организацията на домакините не позволи задаването на спортно-технически въпроси към сър Алекс и подопечните му. В тайна останаха в крайна сметка и параметрите на сделката, като неофициално се твърди, че "Глобул" ще изсипва 200 хиляди евро годишно в касата на "Олд Трафорд". 200 хиляди, 200 хиляди, кой ти ги дава? По-любопитното е какъв ще бъде ефектът от тези пари.
Отговорът може би дойде минути по-късно, когато и самият голмайстор на английската висша лига Димитър Бербатов се размина със своя душманин с червения нос и дъвката и седна пред българските журналисти. Стеснителен и скромен както винаги, Митко невинно съобщи, че ролята на смъртна резерва с железен анцуг на пейката в Манчестър му е омръзнала и той е готов да се завърне в националния отбор. Две години след онази прословута пресконференция през май 2010 г., в която рекордьорът по отбелязани голове в националния ни отбор и по спечелени призове за "футболист на годината" каза, че когато сме готови, можем да му се обадим, за да дойде да ни оправи футбола, сега нещата стоят по коренно различен начин. Момчето си тръгна тогава, а мъжът май разбра, че с България на гърдите е зле, но без нея е още по-зле.
Бербатов заяви на всеослушание, че телефонът му (най-вероятно с глобулски номер) е в очакване Любо Пенев да му звънне. Националният селекционер заяви, че е наясно с този факт и че всеки момент ще набере номера на най-скъпия ни таран. Идилията е пълна, но не съм убеден, че има връзка между стратегическия ход на "Глобул" и анонсираната готовност на Бербатов за завръщане на блудния син.
Ако все пак крайният резултат е на мача с Унгария на 29 февруари в Будапеща с номер 9 за България да излезе Бербатов, би било прекрасно. Най-идиотското в случая е как английските медии отразиха двете знаменателни за нас събития: спонсорството на "Манчестър" от страна
на "Глобул" – интерес нулев, и завръщането на Бербатов в националния – интерес същата "нула". Водещият журналист от най-тиражния вестник на Острова, таблоида "Сън", Нийл Кастърс заяви, че от нас чува тази информация. На Острова явно напълно са отписали футболния ни художник и единственото, което ги вълнува всъщност, е колко пари ще успее да му вземе "Манчестър" при продажбата му през лятото. Две неща станаха ясни – че проклетите медии (и жълти, и сериозни) във Великобритания не можаха да обикнат българския мълчаливец, а той пък може би осъзна, че по-хубаво от у дома няма. И може би идеалната формула е да прибира милионите на "Манчестър" за три минути срещу "Челси" и нула срещу "Ливърпул" и да играе от сърце и да вкарва за България. Ако и от "Глобул" имат пръст в този вариант – още по-добре. Благодарим ви, бунтуващи се южни съседи, дано да не фалирате.

Стр. 69

S Media Team I 15.02.2012

Информацията ни залива, но в същото време знанието става все по-недостъпно. Именно затова едно от най-обичаните издания в България – списание BBC Knowledge, започва годината с нова, по-достъпна цена, и име, преведено на български. Новият, 26-и брой, на списанието за любознателния ум вече се казва BBC Знание; дизайнът и форматът му са освежени и предлагат на българския читател още по достъпна и лесна за възприемане концепция.

Списание BBC Знание продължава да бъде лиценз на световноизвестното издателство Immediate Co (подразделението за печатни медии на BBC), а в България продължава да се издава от S Media Team. Освен по-актуалния и привлекателен начин на поднасяне на информацията списанието вече има и нова, по-достъпна цена, от 3,99 лв. BBC Знание има и по-атрактивна рекламна тарифа, въведена от началото на тази година, увеличават се и изненадите и привилегиите за абонатите.

След постигнатите в края на миналата година успехи, повишението в продажбите на дребно и регистрирания огромен интерес към изданието в традиционната годишна абонаментна кампания, S Media Team вярва, че с направените промени BBC Знание ще намери още по-добър прием сред читателите и рекламодателите, както и че вече ще бъде достъпно за нова група читатели, които до момента не са били сред редовните му фенове.

Единствено списание BBC Знание с всеки свой брой същевременно информира, образова и забавлява, като залага на интересни и занимателни статии за света, който ни заобикаля: животните и растенията, които го населяват; историята, която е оформила нашето съществуване, и науката, която ни тласка ежедневно да вървим напред.

За списанието: BBC Знание съчетава най-доброто от предаванията на BBC за наука, история и природа. Ключът към успеха на списанието са интересните и авторитетни статии за наука и технологии, достъпни не само за изследователите, но и за широката публика. Основно предимство са материалите, написани от експерти и илюстрирани с наградени на конкурси снимки, а съществена характеристика – публикуването на най-новите провокиращи размисъл изследвания. Всичко това – поднесено по забавен и интригуващ начин.

За ИЗДАТЕЛСТВОТО: S Media Team е частна медийна група, основана през август 2004 г. S Media Team е лицензен партньор на най-престижните световни издателства: BBC Worldwide Magazines (за България, Сърбия, Македония, Косово, Албания и Черна гора); Haymarket Consumer Mediа, Hello! Limited и Axel Springer. Портфолиото на S Media Team включва световноизвестни и локални издания като BBC TopGear България, BBC GoodFood България, BBC Knowledge България, F1 Racing България, HELLO! България, Yachting&Lifestyle, Prime_Time, Motor Show, Auto Bild България, ComputerBild България и автомобилната информационна агенция Speed-Press.

PR Point I 15.02.2012

15 февруари 2012 г. Българските компании, които развиват бизнес в Далечния Изток, вече имат възможност за лесен избор на комуникационна агенция за кампаниите си зад граница. От 2011 г. PR Point има партньорски офиси в Китай, Индонезия, Хонг Конг, Сингапур и Малайзия. Като част от веригата Cohn&Wolfe, агенцията си сътрудничи с нейните нови предприятия, създадени съвместно със силни азиатски агенции: Cohn & Wolfe-impactasia и Cohn & Wolfe XPR.

в. Сега I Светослав Терзиев, д-р по журналистика I 14.02.2012

АCТА умря, преди да се излюпи. Гневът на народите смаза змийчето още в яйцето, снесено от властите в полога на свободния от контрол интернет. За какво беше борбата? За безплатния и безнаказан достъп до филми и музика, които иначе струват скъпо, както и за пресичане на мерака на властите да надничат в интимния свят на личната комуникация.

Филмите, музиката, литературата и другите художествени произведения са защитени с авторски права. Заедно с това те не попадат в сферата на основните човешки права. Ето два аргумента, които позволяват на властите да се чувстват с развързани ръце. АCТА не мина, но след нея ще има други опити. Все някой ще успее. Ще се намери благовидна форма, която да гарантира финансирането на художественото творчество. Иначе народите ще се върнат към народното творчество, т.е. към художествената самодейност.

Хората преживяват болезнено заплахата да им се отнеме правото на безплатно развлечение. В същото време те не забелязват как

губят нещо много по-важно,

от което зависи самото им съществуване – основното си човешко право на информация. То не е защитено с авторски права, но за сметка на това фигурира в конституциите на всички демократични държави, както и във важни международни конвенции. Мнозина си мислят, че го имат като някакво гарантирано обществено благо – като правото на здраве, на сигурност, на правна защита и пр., без които не само демокрацията, но и всяко общество би било обречено. За да бъдат гарантирани обаче основните права, някой трябва постоянно да бди за тях и съответно да му се заплаща за труда: за здравето – лекарят, за сигурността – полицаят, за правната защита – юристът и пр. Кой бди обаче за правото на информация?

Изглежда, че това е работа на журналистите, но е на отживяване. Самата професия е заплашена да изчезне, защото вече все по-малко потребители са склонни да плащат за нейните продукти. Не че нямат интерес към тях. Напротив, неслучайно живеем в ерата на информацията. Но липсата на механизъм за самофинансиране на медиите направо от обществото, както бе до появата на интернет, ги обрича на гибел.

В България вече няма вестници, които да се самоиздържат от продажби и реклами. Класическата журналистика изчезна само за няколко години и

бе заменена от корпоративна журналистика,

при която издатели с достатъчно приходи от друга дейност си позволяват да издържат и медии (или поне да им доплащат разликата, която не им достига за оцеляване от собствените приходи). Само от добрата воля на издателя и от неговата представа за обществена полза зависи какво издание ще се поднесе на обществото.

Най-лошото е, че зад частните издатели нерядко стоят държавни пари и фактически медиите скришом са одържавени. Нищо чудно, че значителна част от тях се грижи за безупречния образ на властта. С чувство на самодоволно превъзходство премиерът Бойко Борисов посъветва неотдавна журналистите да си направят свои вестници, щом не им харесва да работят за медии, зависими от властта. Това беше не просто цинизъм, а гавра с професията, която е изправена пред избора да изчезне или да приеме правилата на публичното коафьорство.

Каквито и етични правила да се внушават на журналистите, те няма как да ги спазват, лишени от пряката си опора в обществото. Заедно с това и обществото не може да бъде взискателно към тях, щом като не желае да ги подкрепя финансово. Всеки опит за въвеждане на абонамент и платени сайтове пресича интереса на широката аудитория към съответната медия в интернет. Изключение правят само специализираните икономически и научни издания, за които плащат професионалисти с мисълта, че използваната информация ще им служи самите те да си вършат работата и съответно да печелят от нея.

Не става дума за специфичен български проблем, а за

обща медийна криза,

която засяга както бедните, така и богатите държави, както малките, така и големите издания. Преди две седмици спря парижкият икономически всекидневник "Трибюн", уволни две трети от персонала си и се пренесе с остатъците от редакцията си в интернет. Месец преди това изчезна хартиеното издание на именития "Франс соар". Авторитетният "Монд" пожертва независимостта си и се превърна в корпоративно издание като българските си посестрими, купен от трима големи икономически играчи. На ръба на оцеляването са "Фигаро" и "Либерасион". На червено са даже влиятелният "Лез еко" и най-тиражният всекидневник във Франция – спортният "Екип". Въпрос на време е кога ще се понесат и те към виртуалното пространство.

Същото е положението и в други големи държави. Тази година в Италия се очаква да спрат поне стотина вестника, защото заради финансовата криза държавата им отказа някои помощи. В Испания от началото на януари всекидневникът "Публико" е спрял всякакви плащания. В Гърция изчезнаха два водещи всекидневника, сред които и големият "Елефтеротипия". Дори американският печат е в упадък. След 2007 г. в САЩ са закрити 13 000 работни места за журналисти. За шест години приходите от реклама са намалели двойно в печата. В интернет рекламата е евтина и осигурява само 9% от доходите на половината американски издания. Единственият вестник, който просперира в интернет, е икономическият флагман "Уолстрийт джърнъл", който има 1.3 млн. абонати. Не по-малко авторитетният "Ню Йорк таймс" обаче едва крета с 324 000 абонати в интернет, които му носят 14% от приходите. Във Великобритания пионерът на интернет журналистиката "Гардиън", чийто сайт е вторият по посещаемост в Европа, получава от мрежата само 15% от приходите си. На първо място е булевардният "Дейли мейл" с 15.7 млн. посетители, но и той изкарва от интернет само 37 млн. лири при оборот 221 млн. лири.

Медиите се държат като динозаврите,

изчезват масово и не осъзнават защо. Журналистите и досега си мислят, че информацията е стока, с която търгуват. В действителност информацията е основно човешко право, което няма цена и не може да се продава, а медиите търгуват с информационни продукти и информационни услуги. С появата на интернет информационната стойност на новините не намалява, а намалява стойността на информационните продукти, тъй като могат да се копират и тиражират много лесно. Медиите не притежават информациите, които произтичат от обществото и са предназначени за неговата собствена ориентация. Те притежават само своята запазена марка, която се носи от текстовете, така както са написани. Информацията обаче може лесно да се прехвърля върху различни носители (текстове) и да запазва стойността си. За разлика от художествените произведения, при които ценна е и уникалната им форма, в журналистическата продукция ценно е съдържанието, макар че то е невъзможно без своя носител (формата).

Медиите като посредници (за което говори и самото им название) обработват и пренасят информацията там, където е невъзможна пряката комуникация. Заплаща се само трудът им и материалните разходи, а не съдържанието на информацията. На село хората общуват безплатно и без медии, защото комуникацията е пряка. В световното село, създадено от интернет, има широки възможности за пряка комуникация. Всеки може да бъде източник и потребител на информация. По същия начин всеки може да хвърли послание в бутилка в морето и да се надява някой да го прочете. Поради изобилието от информация обаче няма как всеки да се занимава с нейното пресяване, издирване и обработка, защото няма да му остане време за друго. И в ерата на интернет са необходими специалисти, които да се посветят само на тази работа. Бедата е, че не е измислен начин за заплащане на труда им. Рекламата не е решение, защото поради огромната свобода на потребителя в мрежата да я игнорира тя е слабо ефективна и не струва много.

Какво е бъдещето?

Не е нужно да се гадае, трябва само да се наблюдава. Покрай академичните ми занимания се налага да посещавам журналистически факултети и катедри в България и навсякъде забелязвам ясна тенденция студентите да предпочитат пиар (съвременното название на платена пропаганда) вместо журналистика. Съотношението е две към едно в полза на пиара. Той е с гарантирани доходи, защото задачата му е да разкрасява образа на онзи, който плаща (правителство, фирма, партия и пр.). От журналистите обществото очаква да защитават неговите по-широки интереси и да му дават обективна картина (включително и негативна) за хора, събития и институции. Главната полза от медиите е да функционират като нервна система, която реагира, когато в някой от органите настъпят промени – добри или лоши. Тук се включва и усещането за болка, което може да бъде животоспасяващо, защото предупреждава да се вземат мерки (ето защо журналистите "обичат" лошите новини). Пиарът има дрогираща функция, защото трябва да излъчва постоянно оптимизъм, радост, удоволствие и пр., но никога не може да бъде носител на "лоши новини".

В момента обществото (в най-широк аспект) върви безгрижно към своето масово дрогиране. То ще има всички удоволствия, за които е готово да се бори в интернет, но няма да има представа за действителното си състояние. Най-важната информация ще циркулира по затворени канали само за кръгове, които ще имат интерес да я плащат и да я използват за управленски и други свои цели. Колко още време ни остава да се срещаме – журналисти и читатели? Не смея да прогнозирам, но медийният упадък е бърз и всичко ще се разбере в близките години.

Оригинална публикация

в. Капитал Daily | Филип БУРОВ | 13.02.2012

Приходите от платени абонаменти са скочили с 87% до 33.3 млн. долара през последното тримесечие на 2011 г. 

Акциите на най-голямата професионална социална мрежа LinkedIn отбелязаха сериозен ръст, след като компанията отчете двойно увеличение на продажбите и прогнозира по-високи приходи за 2012 г. По време на последната сесия в Ню Йорк книжата на компанията се оскъпиха със 17% до 89.69 долара, а от ноември насам са скочили с 35%. Стойността им обаче все още е под 121.97-те долара, достигнати при първичното публично предлагане (IPO) през май. Все пак резултатите на LinkedIn са далеч по-добри от тези на други технологични компании като Zynga и Groupon, които също осъществиха IPO през миналата година.
Повече абонати и повече рекламодатели
В края на миналата седмица LinkedIn обяви, че приходите от платени абонаменти са скочили с 87% до 33.3 млн. долара през последното тримесечие на 2011 г. Членовете на социалната мрежа са надминали 150 млн. в сравнение със 131 млн. през третото тримесечие. Освен увеличения брой потребители LinkedIn са привлекли и повече рекламодатели. "Четвъртото тримесечие надхвърли очакванията ни за както за членската маса, така и бизнес растежа", заяви главният изпълнителен директор Джеф Уайнър.
Приходите през четвъртото тримесечие на миналата година са достигнали 167.7 млн. долара, което надвишава средните прогнози за около 160 млн. долара. Нетната печалба за същия период се е повишила до 6.92 млн. долара, или 6 цента на акция. Година по-рано печалбата е била 1.58 млн. долара. LinkedIn прогнозира, че продажбите ще достигнат 840-860 млн. долара в сравнение с предишната прогноза за 834.1 млн. За първото тримесечие на 2012 г. LinkedIn прогнозира приходи от 170-175 млн. долара.
С повишено внимание
Представянето и перспективите на LinkedIn се следят внимателно от инвеститорите като индикация за това доколко е стабилен бизнес модела на интернет компаниите – особено в светлината на предстоящото IPO на Facebook. Двете социални мрежи в скоро време ще изострят конкуренцията си, тъй като компанията BranchOut започна изграждане на професионална мрежа в рамките на Facebook, която за последните два месеца вече е набрала 50 млн. потребители.

Стр. 18

в. Монитор | 13.02.2012

Инициативен комитет в състав Тошо Тошев, Делян Пеевски, Тодор Батков, Димитър Друмев, Светлана Шаренкова и Валери Запрянов канят издателите на вестници и списания да станат членове на новия медиен съюз, който ще се учреди на 17 февруари 2012 година от 14 часа в хотел "Радисън" – София. Професионалните проблеми и предизвикателствата пред печатните медии са твърде големи, за да може всяко отделно издание да ги решава само. Това е причината за създаването на много по-широко представен издателски съюз, който да привлече за участие и други организации, които имат пряко отношение към медийната дейност. След отказа на съда да впише промените в ръководството на СИБ в края на миналата година дейността на съюза реално е блокирана.
Издателите, които напуснаха в знак на протест срещу избора на Любомир Павлов за председател, предпочитат да насочат енергията си към създаване на нов, действащ съюз, вместо да я посветят на съдебни спорове.

Стр. 1, 2

PRnew.info БЛОГ I 2012-02-13

Българската стопанска камара организира специализиран семинар на тема „Популяризиране на фирмите чрез медиите”, който ще се проведе на 29 февруари 2012 г., сряда, от 10 до 17:30 часа, в залата на БСК, ул. "Алабин" №16-20.

Обучението е фокусирано върху базисни знания за управлението на вътрешните и външните комуникации на фирмите. Обучението е подходящо за специалисти „Връзки с обществеността” на организации, институции и фирми както и за лица, на които е поверена ролята на говорители.

В рамките на обучението ще бъдат засегнати следните теми:

• Функции и дейности на връзките с обществеността. Аудитории. 
• Комуникационен план на организацията. „Черен ПР”. 
• Комуникацията. Видове, начини и канали за предаване. 
• Новинарска стойност на съобщението. 
• Комуникационни проблеми на организацията. 
• Медиите – същност, типове. Медиа мониторинг. 
• Поведение и външен вид по време на участие в радио, телевизия. 
• Пресконференция и брифинг. 
• Прессъобщение. 
• Комуникации при криза.

След преминаване на обучителната програма, курсистите ще могат да организират дейността на фирмата по отношение на контактите и работата с медиите, както и да подготвят участия в телевизионни и радиопредавания. Участниците в обучението ще могат самостоятелно да подготвят прессъобщения и да планират пресконференции.

Лектор е Анета Алашка – директор на отдел „Връзки с обществеността" в Българска стопанска камара. За регистрация, моля попълнете приложената регистрационна бланка.

Изпратете я до 24 февруари, петък, на е-mail: ierc3@bia-bg.com.

Такса за участие за един представител от организация е 120 лв. с включен ДДС. За втори участник от същата организация, таксата е 60 лв. с включен ДДС. 
Таксата за студенти е 60 лева с ДДС. 
Цената за участие на организации, редовни членки на БСК е 90 лева с ДДС. 
За втори участник от същата организация, таксата е 60 лв. с включен ДДС.

В таксата е включена кафе пауза, материали за всеки участник, сандвич за обяд и безалкохолни напитки. Таксата се заплаща в срок до 28 февруари 2012 г., след наше потвърждение на регистрацията.

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в България:http://www.eventbox.bg/events/2636