www.dariknews.bg | 07.05.2011

Преди това: кланът Камерън чака ново попълнение. Карла Бруни на ултразвук. Светски хроникьор пуска слуха, че Мишел Обама е бременна с трето дете. Ангажираните лица отказват коментар.
След това: пресофисът на Даунинг стрийт разпространява първите фотографии на дъщерята на Дейвид Камерън. Според неофициални данни от Елисейския дворец детето на Саркози ще се роди малко преди президентските избори. Мишел Обама май не е бременна.
Бебешкият информационен водовъртеж има интересни цел и посока. Казват, че ако рекламата и пиарът не съществуват, те със сигурност щели да бъдат измислени преди първите политически избори, където и по света да са те. И за разлика от реклама на безалкохолна напитка или хамбургер, на политическата реклама често се гледа с подозрение. Тя има кратък срок на годност, идва бомбастично, с гръмки слова. Вместо да въдвори ред в представите на гласоподавателя, инсталира малка вакханалия. Някак по гаргантюански се простира удобно и започва да шляпа лакомо. Ефектът не е предсказуем, планове се правят трудно, а когато случаят даде възможност някакво естествено природнообстоятелство да бъде вплетено в политическата пропаганда, пиарите плясват дружно с ръце, качват се на магаретата, надуват мегафоните и разпространяват новината.
Раждането на дете е най-желаното естествено природно обстоятелство. Ако може да се случи преди изборите – добре е дошло. Изведнъж нивото на народното одобрение/неодобрение се променя. Усмивка грейва по лицата на всички, бебенцето проплаква, родителите се засмиват.
Разбира се, далеч от драматизма на гръцката и римската митология, където любимите герои имат по петдесетина дъщери и синове, без да броим всички мистериозни и влиятелни божества, които кроят пъклени планове един другиму, в днешни времена ситуацията е далеч по-проста. Дори махленски проста, защото понякога се свежда до първичното – ей, тоз мъжага как забремени таз дама, я какъв син/щерка му се роди, голяма работа ще да е.
Сценарият в повечето случаи е един и същ, независимо дали става дума за шоуто на Опра Уинфри, жълт британски вестник, обедно френско радиошоу или български уебсайт. Когато дете на политик се роди, след традиционните снимки и поздравления идва ред на задължителния хороскоп, разгадаване значението на името, предначертаване на звездна политическа кариера, съпоставка с рейтинга преди и след раждането на бащата, както и епизодични догадки тип "ама как пък изчислиха точно сега да се роди – преди изборите, навръх важна дата и т.н.".
Ето, да вземем 1 май. Зодия Телец, име – Дария, дата – 1 май.
Соцлидерът Станишев стана татко и медиите гръмнаха с честитки, коментари, фотографии. Таткото каза, че е щастлив за датата 1 май, червеното множество на площада аплодира.
Въпреки това политиците невинаги са виновни за пиар експлоатацията на скъпите им мънички същества. Най-лесно е свободното упражнение по темата "използване на бебе за пиар цели", но това е неуместно.
Ако извъртите едно хорце в центъра на вашето село, когато ви се роди дете, никой няма да коментира, нали? Ако направите шумно парти във вашия блок – също.
Ако вдигнете работното си място във въздуха и обявите деня за неработен, само защото съпругата ви е родила, пак така. Ако сте футболист и вкарате гол пред 70 000 души, бебешкото движение с ръце е повече от очаквано.
Така и с политиците – да, случва се по време на червен митинг, предизборен дебат, обиколка в страната. Случаят е способен на всичко.
Рекламните специалисти твърдят, че "задължителната семейна снимка" тръгва от американската президентска надпревара. Посланието е ясно – когато искаш да бъдеш силов играч във Вашингтон, да управляваш огромен брой подчинени, първо трябва да си свикнал с управление на семейство. Вълците единаци, тези без деца и брак, бързо влизат в черен медиен списък. Сенатор, който няма деца, дори не е женен? Бум – огромна статия за Линдзи Греъм. Сочни подробности за сенатор Мария Кентуел? Разбира се – тя няма нито съпруг, нито деца. Върховният съдия Соня Сотомайор е на 54 години, няма брак, няма деца. Какво следва – обвинение за странни сексуални предпочитания. И списъкът продължава.
За щастие, списъкът на политиците с деца е по-дълъг. А общественото внимание идва добре дошло за самите деца. Ако си Камерън, Станишев или Саркози с вперени камери към теб, не си представям, че ще викнеш, ще се скараш, ще пошляпаш детето си. Със сигурност грижите ще бъдат повече, а вечното оплакване на татковците, че нямат време, ще бъде забравено.
И малчуганите ще бъдат щастливи. Камерън стана баща за четвърти път миналата година, но за първи път като премиер. Предизвикателството да дундуркаш бебе на работно място, от което трябва да дундуркаш и цялата държава, хич не е малко. Да не говорим, че – в случая с Камерън – двамата му предшественици също имаха деца, което вдига летвата по-високо.
Особено заради Блеър, който описваше безсънните си нощи, пускаше фотографии как разхожда бебето в количка, как го храни и т.н. Част от сценарий или не, това беше добре за бебето. Докато ние, обикновените бащи, просто махаме с ръка и казваме "нямаме време". А истинските бащи, обикновени хора или президенти, трябва да имат време за децата си. Конкретно за червения лагер, има още една малка подробност, която – добавена към предизборния имидж на Станишев, може да качи процентите на червените. И това е куче. Ако Станишев си вземе куче, току-виж се харесал и на някои хора на средна възраст, че участниците на първомайския митинг доста притисниха демографите. За вярване или не, кучето – добавено към детенце, което си играе с него, решава сериозни предизборни дилеми на определен тип гласоподаватели.
Историите с кучета и политици изобилстват на родна почва, но една винаги е останала в главата ми, разказана преди години от чудесното американско списание на български език, забравих му името, май "Спектър" се казваше. В статия за предизборната надпревара там пишеше, че избирането на президент не е като избирането на четка за зъби и много други неща имат значение. После беше описан този случаи – преди повече от половин век, Ричърд Никсън, тогава все още сенатор, говори по телевизията за тревогите на хората, че присвоил 18 хиляди долара от пари за предизборната му вицепрезидентска кампания и ги използвал за лична облага. Никсън казва по телевизията, че не е купил нищо за къщата си, нито жена му е похарчила парите, а единственото, с което са се "облагодетелствали" е един кокершпаньол за шестгодишната им дъщеря. Нещо повече – Никсън казал, че няма да върнат кучето, защото малката им си играе с него. Сърцата на гласоподавателите били спечелени.

Оригинална публикация

www.blitz.bg | 07.05.2011

"Отечествен фронт" обаче има изключително лош късмет по всякакви стандарти, пишат британците

Прокълнато ли е българското телевизионно предаване "Отечествен фронт", пита се британският в. "Гардиън" в статия, посветена на шоуто на Мартин Карбовски. Преди да даде отговор, изданието припомня кино трилогията "Полтъргайст", в която четири от звездите на филма са починали преди премиерата му. Подобно нещо се твърди и за поредицата за "Супермен", която свързва нещастните съдби на Кристофър Рийв, Марго Кидър, Марлон Брандо и Ричард Прайър.
Българското телевизионно шоу "Отечествен фронт" обаче има изключително лош късмет по всякакви стандарти, пише "Гардиън". Форматът на предаването е прост: чрез серия от интервюта водещият Мартин Карбовски представя на зрителите обикновени хора с необикновена история, която обаче не винаги е весела. През последните две години обаче шестима души са починали, след като са взели участие в предаването.
Първият случай е с криминален рецидивист, познат като Розата. “Той е починал дни след интервюто на Карбовски, а внезапната му смърт е предизвикала слухове за черна магия”, припомня "Гардиън". Англичаните продължават напред: "85-годишна жена на име Гена, която разказва пред Карбовски как краката й са изядени от кучета, умира в съня си скоро след участието си в предаването".
"Гардиън" определя Иванка Арсова като "следващата жертва". 62-годишната жена е била собственичка на икона на Богородица. За иконата се твърдяло, че плаче с истински сълзи, което привличало много богомолци. Иванка е починала от недиагностициран рак.
Най-странният според "Гардиън" случай е този с билкаря Халил Баев, който загина при пожар в дома си. "Баев първоначално се спасил от огъня, но се върнал в горящата си къща, за да извади черната си котка. Това го погубило", коментира изданието.
Британските журналисти са се свързали с Нова телевизия, която излъчва предаването. Полученият отговор на въпроса "Има ли проклятие?" бил: "Знаем за предположенията. В момента проверяваме случая".

Оригинална публикация

www.focus-news.net | Красимира ГЕОРГИЕВА | 07.05.2011

По повод Деня на радиото и телевизията, Агенция „Фокус” разговаря с медийния експерт доц. Георги Лозанов.

Фокус: Доц. Лозанов, днес е Денят на радиото и телевизията в България. Отбелязва ли се той по някакъв начин?
Георги Лозанов: Самата дата 7 май е спорна. Тя е свързана със стария съветски стремеж да са първи във всичко, което водеше на моменти до малко комедийни ситуации и преиначаване на историята. Съвсем не е сигурно, че Александър С. Попов е открил пръв радиото, което се използва като основание за този празник, тоест в него има малко повече идеология, отколкото обективна история в избора на датата, но това не е толкова важно. Добре е да има професионален празник за радиото и телевизията. Това са медии, като всички останали, които живеят в много ускорено време. Всеки ден тече поток от новини и те имат малко време да се самооогледат и да се замислят за себе си. Според мен, хубавото на тези празници е да бъде изпълнена една равносметка за това как се движат процесите в медиите. Интересното е, че през предишните години на прехода имаше по-малко интерес, тази година, като че ли повече от обикновено се акцентира на този празник, което показва, че медиите имат нужда от това самооглеждане и от този разговор за тях самите. Медиите сами да се погледнат в собствените си екрани и очи. Празникът е повод за един разговор за медиите.
Фокус: Българските телевизии и радия адекватни ли са на съвременния свят?
Георги Лозанов: В българските медии през последните 20 години има едно изключително развитие и по посока на професионализация – изключително и по посока на въвеждането на основни стандарти. Неадекватността на радиото и телевизията в известен план, която не е толкова българска, идва от новите технологии, които поставят понятието за традиционни медии под въпрос, макар че ние се развиваме по-бавно от много други европейски държави и особено Америка. Традиционните медии са на прага, когато трябва да извършат нещо много радикално със себе си, да почнат да сменят своите подходи, включително и начините си на разпространяване и на комуникация. Ако това най-напред се отразява на вестниците, сега и останалите са поставени пред това изпитание да търсят нов модел, ако щете и ново име за себе си. Разбира се, това не става лесно и предполагам, че ще бъде въпрос на десетилетия, но трябва да се тръгне по този път. Нашите вестници макар и бавно и трудно се изправят пред този проблем и почват да търсят нови изходи. Все още има една носталгия към старата хартиена епоха, но това е неизбежно. В електронните медии този технологичен скок ще дойде от цифровизацията. Известно е, че у нас се забави доста този процес от обективни обстоятелства. Цифровизацията е въпрос на пари, а у нас по време на криза беше трудно този ресурс да се генерира. Забавянето дойде до голяма степен от това. Цифровизацията се отразява и на съдържанието на медиите.
Фокус: Независими ли са българските медии?
Георги Лозанов: Що се отнася до независимостта и свободата на медиите оценката от гледна точка на външните организации, за съжаление, има една крива, от която не можем да излезем още. Тя слага България в тези класации в по-ниските редове. Този процес започна по времето на Тройната коалиция, както се вижда и от самите класации, както се вижда и от излезлия в „Уикилийкс” доклад на американската посланичка от 2009 година. Той говори за това, че в България няма медийна свобода, че има икономическа зависимост. Има и други класации, като тези на „Репортери без граници”, които показаха това движение надолу. Този процес е започнал по времето на Тройната коалиция, преди това имаше относителна устойчивост на свободата на словото, като че ли. Това се свързва с това, че се променя въобще представата за начина, по който трябва да се защитава независимостта на медиите. В началото на прехода, през първите десетилетия, свързвахме свободата на словото и нейната защита преди всичко с граждански процес и предпазване от политически натиск и от държавата. Сега все повече, включително и в тези изследвания, които се правят от външна гледан точка от чуждестранни наблюдатели за България и за медиите, се вижда, че проблемът на свободата на словото е все повече икономически и все по-малко граждански и политически. Но не там е акцентът. Трябва да се търси икономически път, по който да се гарантира независимостта на медиите. В България това е трудно. Нужни са икономически гаранции за независимостта. При нас това е сложен въпрос, защото самата медийна среда е много разширена, което е хубаво, но тя много трудно може да се издържа от традиционните форми на собственото си възпроизводство – рекламата, разпространението и продажните цени. Влизат и много капитали, които влияят по един или друг начин на медиите. Затова икономическата защита на свободата на словото е свързана с две неща, които са известни. Едното е реална прозрачност на собствеността на медиите, а не само по документи. И второто е прагове на концентрация на тази собственост, за да не може да се влиза в монополни или някакви парамонополни позиции. Много пъти съм давал пример, как това се отразява на свободата на словото. Въпросът е, че когато един журналист, а добрият журналист е винаги пред уволнение, един добър журналист го уволнят от една медия, когато похлопа на съседната врата, на съседната медия да не отвори там пак същия собственик макар и с друго лице. За това тия прагове на концентрация са много важни. Аз виждам в тази посока защитата на медиите. Аз бях инициатор да започне да се работи нов закон за електронните медии, в който тези теми – прозрачността на собствеността и праговете на концентрация да бъдат водещи.
Фокус: Как са се променили българските телевизионери и радио водещи през годините?
Георги Лозанов: При водещите много цялостно се е сменил моделът. Умберто Еко прави едно разграничение, че в предишния период е имало телевизия на говорителите, а днес телевизия на водещите. Това най-малкото означава, че има много по-голямо право на индивидуална свобода, на импровизация в ефира и от това зависи мястото му в професионалната среда. Професията на водещия в някаква степен се е отдалечила от журналистиката и се доближила до артистичните професии, свързани с импровизация, с бърза мисъл, с остроумие. В това отношение даже има една носталгия към старите традиционни социалистически коментатори, които са по-скоро част от музея на историята на медиите. Има едно приближаване на водещия, включително и на публицистиката, и на информационните и журналистическите предавания към шоуто. Това до голяма степен започна да определя поведението на водещия.
Фокус: Не е ли пренаселен българският радио и телевизионен ефир?
Георги Лозанов: Не бива този въпрос да се решава административно на някакво бюро или в някакъв кабинет. Развитието на медиите е според възможностите и желанието на пазара и бизнеса, а и на хората да слушат. Всичко, което може да се появи, стига да отговаря на регламентите на закона никой не може и не бива да го спира. Единственото, което трябва да се направи е в закона, действително да има такива условия, които да гарантират, че медиите ще бъдат независими и ще изпълняват своите професионални ангажименти, а няма да са механизми за рекет, или форма на продажба на влияние.
Фокус:Как интернет влияе на радиото и телевизията? Заплаха ли е за тях, може ли да ги измести?
Фокус: Засега прякото отражение на интернет е върху вестниците, но и върху радиото и телевизията предстои. В един следващ етап ролята на зрителя и слушателя, именно благодарение на тази технология и комуникативен интелект ще стане съвсем различна. Зрителите и слушателите ще диктуват до голяма степен програмното съдържание. Идеята, която сега имаме за програма, която някой друг нарежда, а ти само си неин пасивен консуматор все повече ще изчезва и това ще е част от твоята собствена информационна вселена, която ти сам ще си подреждаш и радиото и телевизията ще участват в тази твоя персонална информационна система. Ще се загуби класическата идея за масмедия, която през 60-те години, когато този празник е започнал да се чества, е имало. Масмедията, като някаква мощна институция за влияние върху хората, а сега самите хора до голяма степен ще са централните фигури в комуникацията. Например, започна блогърската журналистика – журналистика, която се прави от читателите и слушателите, тя няма как по обратен ред да не започне да влияе и върху професионалната журналистика. По този път ще започне тази промяна на медийната среда. Аз съм сигурен, че интернет е механизъм, който силно демотивира процесите. Там има един режим на свобода, който е много по-голям, отколкото на журналистите в традиционната медия, но тъй като това е общо пространство и това са скачени съдове, постепенно ще се прелее свобода и към традиционните медия, за да може тя да оцелее, ще трябва да влезе в този нов режим на свобода и на близост в комуникацията до зрителите и слушателите. Традиционната медия и блогърите ще започнат взаимно да се съобразяват, а това ще се отрази на гражданската роля на журналистиката позитивно, защото и сега на територията на интернет се развиват граждански процеси. Много пъти там те са свързани с фалшиви каузи, с безотговорно говорене, но с развитието на годините ще се професионализира и тази сфера и ще се въведат стандарти. Интернет ще повлияе за много по-голяма освободеност на традиционната медия, така и традиционната медия по обратен ред ще внесе в интернет минавайки през него, както вече се случва, собствените си професионални стандарти и изисквания. 

Оригинална публикация 

www.livenews.bg | 07.05.2011

183 български радиа отбелязват днес Деня на радиото и телевизията

В България няма да се появят нови медии за предстоящата предизборна кампания, прогнозира пред LiveNews медийният експерт Георги Лозанов в Деня на радиото и телевизията.
В България има кандидати за инвеститори в медийния пазар, които биха искали влияние по време на кампанията. Някои малки медии пък виждат в това своя шанс да оцелеят и с политическа реклама да заработят средства, които иначе не стигат до тях, каза Лозанов . Медийното пространство обаче вече е достатъчно наситено и по-голямо, отколкото са възможностите на рекламния пазар да го издържа. А формите на периодично финансиране на медиите – като политическата реклама по време на кампании, носят риск за тяхната независимост и съществуване.
Настъпилият през последните години бум на нови елестронни медии експертът оцени като положително явление, тъй като няма нищо по-хубаво от плурализма. "В същото време в медиите започват да навлизат чужди капитали, което носи риск от зависимост. Много често по този критерий чуждестранните наблюдатели оценяват степента на независимостта на българските радиа, телевизии, печат. "Но инвеститори не биха се насочили към медийния пазар, ако не търсят и влияние", коментира Лозанов.
Въпреки всичко през последните години медиите имат несравнимо по-голяма свобода от гледна точка на правото да информират хората. "За последните 40 години в България и по света свободата на словото и правото на информация станаха много по-голяма ценност за съвременното общество".
За датата 7 май, на която се отбелязва Денят на радиото и телевизията, според Георги Лозанов можело да се спори по идеологически причини. Денят е свързан със съветските намерения да са първи във всичко, не е ясно кога и от кого е изобретено радиото и дали това е именно Попов.
Така ими иначе, днес 183 български радиа и близо 80 телевизии отбелязват Световния ден на радиото и телевизията.
У нас от 1945 г. 7 май се чества като Ден на радиото, а от 1968 г. – като Ден на радиото и телевизията. Свързан с годишнината от откриването на радиото от руския учен Александър Степанович Попов.
На 7 май 1895 г. Попов демонстрира пред Руското физическо дружество в Санкт Петербург изобретения от него уред за предаване и приемане на информация по електрически път без проводник. Устройството има кохерер и електрически звънец с чукче, с което са приемани сигнали, излъчени с морзовата азбука. От една зала на университетската сграда Попов изпраща в друга думите "Хайнрих Херц", които председателят на дружеството написва на черната дъска.
През 1899 г. включва към уреда телефонна слушалка и създава възможност за слухово приемане на сигналите, а през 1899 г. създава първата радиовръзка с практическо значение.
През 1907 г., по договор между българското и руското правителство, до село Франга (днес Каменар), северно от Варна, започва работа първият български безжичен телеграф. През лятото на 1911 г. на борда на крайцера "Надежда" започва да работи радиостанция, а на 1 май 1912 г. влиза в редовна експлоатация първата българска брегова радиостанция до село Франга, "която служи за приемане и предание на телеграми от странство и България".
Символ на радиото и телевизията у нас е телевизионната кула в София. Тя е построена през 1959 година и за времето си е най-високата сграда в столицата – цели 120 метра. От нея се излъчват програмите на всички ефирни телевизии и на още 11 радиа. Денонощно има дежурен, който наблюдава работата и на още 16 телевизионни кули в страната.
Днес столичани гледат на кулата повече като на топографско понятие. Въпреки това кулата в София е гръбнакът на родния ефир и без нея зрителите и слушателите просто няма да има какво да гледат или слушат.

Оригинална публикация 

в. Труд | Соня СПАСОВА | 08.05.2011

"Спри да мислиш. Спри да се съмняваш. Не бъди студена. Усети любовта…" И тези думи в пощата ти са последвани от линк към youtube. Там на фона на червени сърца мъжки глас споделя как "ще разбърка душевния ти свят". И ако вече си решила, че това е обяснение в любов от неизвестен обожател, бързо разкриваш, че имейлът е изпратен поне до още един колега журналист. Седмица по-късно мистерията е напълно разгадана – това е покана за премиера на книга.
Да те привикат на събитие на журналистите се случва всеки ден. Затова пиар агенциите измислят всевъзможни покани, за да привлекат вниманието на пишещите и снимащите. За целта имат зад гърба си и мощната сила на фейсбук, туитър…
Медийни репортери още се шегуват, че са ги издирвали с полиция заради пратките с бял прах, които получиха в редакциите. Това всъщност беше плик с пудра захар, но трябваше да привлече интереса към премиерата на криминален сериал.
Искрено любопитство предизвикваха и поканите за старта на различните сезони на "Биг брадър". За един от тях мъжки глас призоваваше по телефона журналистите да се появят на затънтено място в София. Гласът звучеше страшно, беше модулиран, за да не се познае, и не повтаряше информацията. Досущ както похитители биха поискали откуп за сина ти!
Пачка с фалшиви стодоларови банкноти беше поканата за българския документален филм "Бетонни фараони", който НВО излъчи в ефира си. Вместо американските президенти зелено-кафявите долари бяха с лика на… стара ромка а ла Нефертити.
В семействата на други колеги пък настанаха истински вълнения и съмнения в изневери, след като се прибраха вкъщи с малко ключе. На един съпругата му попита дали не е от апартамента на любовницата, а друг трябваше да обяснява, че не е получил тайно наследство, което не иска да сподели с половинката. Ключето всъщност беше за пощенска кутия по време на пресконференцията за представяне на нови куриерски услуги. А в кутията имаше прессъобщение.
Две парчета гипсокартон,завинтени с болтчета, пък скриваха информацията за представяне на нов жилищен комплекс в София. Към пакета имаше отвертка, с чиято помощ да се стигне до заветната информация.
Подобни перипетии имаха и журналистите, получили карта на съкровище. На мястото, където трябваше да се "копае" за злато, всъщност се провеждаше пресконференция на "Кока-Кола".
Три пластамосови епруветки със синя (ликьор кюрасо), червена (кампари) и кехлибарена (уиски) течност получиха партньорите на агенция "Галъп" за 20-ата им годишнина. Поканените бяха призовани за "големите избори на вина и концентрати". Също тематично – за парти на сп. "Максимум", поканата беше… близалка.

Стр. 19

Media Spot I 6.05.2011

Инициативата е под патронажа на евродепутата Кристиан Вигенин

Фотоистория в 3 кадъра търси позитивния облик на семейството. Това е основното предизвикателство на Националния фотоконкурс „Истории от моето семейство” /BGfamily.bg/, който започва днес. Той е по идея и се провежда под патронажа на депутата от Европейския парламент Кристиан Вигенин.

Идеята на инициативата е да бъде открит обликът на съвременното българско семейство в положителна светлина, като се акцентира върху веселите, забавни и щастливи моменти. Специфичното на този конкурс е задачата – темата трябва да бъде разработена като фотоистория в три кадъра. Именно в история от три снимки всеки участник трябва да покаже онези мигове от общуването си с близките, които след това остават красиви и позитивни спомени.

"Мисля, че в днешно време хората станаха твърде затворени и не смеят да споделят с другите своите щастливи мигове. А не би трябвало да е така. Сигурен съм, че въпреки трудностите, всеки има поводи за радост и усмивки. Една усмивка може да роди друга усмивка. А най-много са усмивките в семейството – нашата крепост и опора. Надявам се повече хора да приемат предизвикателството да запечатат и да покажат веселите, щастливи и пълни с положителна енергия моменти от живота на семейството им. Пожелавам късмет на всички, които ще уловят с фотоапарата онези неповторими мигове, които правят една снимка шедьовър!", смята Кристиан Вигенин.

В конкурса може да участва всеки, който разполага с цифров фотоапарат, без значение дали снима професионално или любителски. Участниците ще могат да качват снимките си директно в сайта BGfamily.bg до 12 юни, като ще могат да гласуват за любимите си фотографии. След това жури от общественици ще избере 60-те снимки, които по най-добър начин отговарят на идеята на инициативата. Фотографиите ще бъдат подредени в изложба в края на месец юни в Сердика Център – София. Класираните на първите три места автори на фотоси ще бъдат поощрени с награди. Регламентът на конкурса и допълнителна информация може да бъде открита на сайта www.BGfamily.bg.

БДВО I 4.05.2011

Най-много проекти са подадени в категориите за социално-отговорни кампании на неправителствените организации и бизнеса – общо 15 на брой

Ето колко са на брой проектите в отделните категории на конкурса “PR Приз 2011”:

Корпоративна PR кампания – 3 проекта

Общественозначима PR кампания на организация от бизнес сектора – 10 проекта

Социалноотговорна PR кампания на организация от нестопанския сектор – 5 проекта

PR проект в публичния сектор – 1 проект

PR проект за вътрешни комуникации – 3 проекта

PR проект за продукт или услуга – 3 проекта

Специално събитие – 6 проекта

PR проект на медия – 6 проекта

Кризисен PR и управление на комуникационни проблеми – 1 проект

Имиджмейкинг – 1 проект

PR на студентски проект (специална категория в конкурса) – 4 проекта

Конкурсът “PR Приз 2011“ дава възможност да се кандидатства и за две нови специални награди:

Ø Клиентска награда за PR агенция в корпоративния сектор – прочети повече на http://bit.ly/f4WIdd

Ø M-Tel PR Challenge Contest – прочети повече на http://bit.ly/eJ7aNT

PRnew.info БЛОГ I 2011-05-04

В новия 26-ти брой на Информационното издание на БДВО PRактики може да прочетете:

Информация за PRактики

Двуседмичното електронно издание на Българското дружество за връзки с обществеността e насочено към добрите практики в публичните комуникации, PR и връзките с медиите. Изданието ще има за цел да информира всички желаещи за инициативите на БДВО, както и за всичко интересно, което се случва в професионалната PR област по света и у нас.

Брой 26 на PRактики, Информационно издание на БДВО може да изтеглите от тук:

http://prnew.info/wp-content/uploads/2011/05/PRaktiki_Newsletter_04_05_2011.pdf

Предишните броеве на изданието може да намерите тук:

http://prnew.info/?s=prактики

Изданието включва следните рубрики:

Редакционна

PR Новини

PR Събития

PR Лица

Новите членове

PR Забавление

и други

Редакционният екип за този брой е в състав:

Ева Широкова, e.shirokova@bdvo.org
Стоян Стоянов, s.stoyanov@bdvo.org
Андрей Велчев, a.velchev@bdvo.org
Радина Ралчева, r.ralcheva@bdvo.org
Пламена Павлова, office@bdvo.org

Автори:

Симона Стефанова

Редакционният екип очаква вашите мнения, коментари, предложения за материали в “PRактики” и желание за абонамент на координатите на редакцията:

Българско дружество за връзки с обществеността

София 1000

Ул. "Искър" №54, ет. 1, офис 4

Тел: 02/ 495 85 82 

Ел.поща: office@bdvo.org 

Списание 8 I 5.05.2011

Супехрани

S Media Team I 6.05.2011

F1 Racing изправи един срещу друг в своеобразно състезание двамата най-титулувани рали шампиони на България в последното десетилетие – Димитър Илиев и Крум Дончев. Този път предизвикателството не беше с автомобили, а с летящи въпроси. Вижте още кой от двамата победи на канадска борба!

В брой 59 ще намерите и анализ и на първите три състезания от сезон 2011 – Австралия, Малайзия и Китай и представяне на предстоящите кръгове в Турция и Испания.

Списание F1 Racing отразява изтънчения, вълнуващ и бляскав свят на Формула 1, улавя драматичните моменти, поставя въпроси и коментира най-емоционалния спорт в света. Изданието има уникален стил и редакторско присъствие, което му носи авторитета на най-популярното списание за Формула 1.

В България F1 Racing се издава от S Media Team – партньор на BBC за България, Сърбия, Македония, Черна гора, Косово и Албания, на Haymarket Consumer Media и Hello!Limited. Портфолиото на издателя включва престижни издания като BBC TopGear, BBC GoodFood, BBC Knowledge, HELLO! България, Yachting&Lifestyle, Prime_Time, Motor Show и Speed-Press.

За повече информация:

Димитрина Шишкова
S Media Team
Marketing & Communications
+359 2 400 6666
+359 884 561 140
E: d.shishkova@smediateam.com
store.smediateam.com