www.24chasa.bg I 16.11.2015

“Нилсен” ще мери тоталната аудитория – кой къде какво гледа на всички видове екрани, казва изпълнителният директор за Източна Европа на компанията

- Защо сте в София, г-н Кирияку?

- Като оставим настрана факта, че много ми харесва в София, дойдох заради едно обещание, което дадох тук преди няколко месеца. Тогава казахме на медийната индустрия, че ще се върнем с нови решения и продукти за нея. Така че дойдохме да ги представим – те са неща, чрез които рекламодателите и рекламните агенции могат да похарчат парите, отделени за реклама, по най-добрия и ефикасен начин.

- Какви са съвременните тенденции в пийпълметрията, очевидно не става вече само въпрос за тв рейтинги?

- Става много интересно. Разбира се, че не са само тв рейтингите. Наскоро обявихме в САЩ, че работим върху продукт, който нарекохме тотална аудитория (total audience). Това означава, че ще мерим всичко – едновременно линейните и динамичните видео и телевизия (линейните са тези, които операторът излъчва по програма с часове, динамичните – това, което човек сам избира кога и как да гледа – б.а.). В тези тотални измервания включваме и съдържанието, и дигиталната реклама – всичко, което се гледа по някакъв начин върху всички видове платформи. Това е нещо, което индустрията чака от години. САЩ ще са първите, като там ще се тества през декември, а официалните измервания ще се правят от догодина. Затова тази новина е толкова вълнуваща за индустрията. Същевременно гледаме напред да въведем технологията и в други части на света, включително и Европа.

- Вие ли сте първата компания в света, която предлага такъв продукт?

- Да. Има голямо напрежение в САЩ покрай този продукт.

- Защо?

- Всеки очаква да види как изглежда неговата компания, ще се промени ли и как начинът, по който рекламодателите харчат парите си. Идва време, в което те ще държат по-голяма сметка на агенциите за вложенията си в реклама, за да имат по-добра възвръщаемост. Предполагаме, че новият ни продукт ще ни даде преднина пред останалите компании за няколко години напред. Вълнуващи времена са.

- Кога този продукт ще бъде достъпен и в България?

- Много е трудно да се каже отсега. След САЩ ще започнем нашето разширяване по света от Полша, където той ще тръгне също догодина. Според това колко бързо можем да го включим на другите пазари, той постепенно ще стане стандарт навсякъде, но още не можем да кажем конкретни срокове.

- В България в момента има две пийпълметрични валути, които създават доста проблеми. Защо компанията ви влезе у нас, знаейки, че вече има една работеща система?

- Нямам отговор на вашия въпрос, тъй като, когато дойдохме във вашата страна, вече имаше две компании, две валути на пазара. “Нилсен” придоби чешката компания “Медия рисърч”, в която сега държи мажоритарния дял. Така че на практика наследихме България. Оказа се, че е много добър продукт, методологията отговаря на нашите стандарти и изисквания и правим добър бизнес тук.

- Как може да бъде разрешена ситуацията с наличието на две валути за тв пазара?

- Знам и съчувствам на всички играчи на пазара, тъй като двете валути създават напрежение и объркване. Това не е нещо, което може да бъде решено едностранно. Трябва да се направи от всички участници с доброто намерение да се даде на пазара възможно най-качественото измерване.

Ако се върна на въпроса ви дали е добре да има две валути в пийпълметрията, да не забравяме, че държави като Полша също ползваха две мерни системи за дълги години, мисля, че за двадесет. Беше само преди 3 или 4 години, когато “Нилсен” остана единствената пийпълметрична система там.

- Има ли някакви промени в традиционния начин на гледане на телевизия?

- Това, което се случва в САЩ, е много вероятно да се отрази и на европейския пазар. Преди 12 години в Щатите хората на средна възраст прекарват по 45-46 часа седмично с медия – гледат телевизия или слушат радио. Днес те гледат средно 67 часа, което е 40% ръст.

При гледането на телевизия има спад, но не драматичен – с някакви два процента. Новото е, че на върха сред медиите са таблетът, компютърът, смартфонът. Именно заради тях рязко нарасна консумацията на медии.

В момента има много дискусии в САЩ, че човек няма да има нужда от традиционната телевизия, но все си мисля, че големият екран на телевизора няма да изчезне. Може би ще се промени начинът на използване, ще остане само за кабелна или сателитна телевизия, но ще продължи да има значение.

Оригинална публикация

 в. 24 часа I 16.11.2015

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) – това е организацията на работодателите, търси кадърен човек за позицията директор "Връзки с обществеността" на асоциацията.
От кандидатите се изисква да имат висше образование, компютърна грамотност и умения – MS Office и интернет, комуникативни и организационни умения. Трябва да владеят поне един чужд език – английски, немски или френски, и да имат опит на подобна позиция.
Сред задълженията на директора ще са да планира, координира и реализира информационната политика на асоциацията, да осигурява публичност на дейността й за медии и граждани, да актуализира сайта на организацията и да извършва всекидневен мониторинг на медиите.
АИКБ предлага постоянен трудов договор и справедливо възнаграждение. Кандидатът трябва да прати автобиография до 30 ноември. "Асоциацията няма да отговаря на всички, а ще се свърже само с одобрените.

Стр. 19

Вижте обявата: http://www.jobs.bg/f2988290

Национален дворец на културата – НДК I 12.11.2015

Регионалният дебат за спонсорството повдигна множество въпроси

Има ли разлика между спонсорство и корпоративна социална отговорност? Културата и спортът могат ли да се управляват като бизнеси? Как да измерим дългосрочните ефекти от спонсорството? Как да улесним диалога между търсещите и даващите спонсорство? Това бяха само част от въпросите, които ръководителите на маркетингови и корпоративни комуникации в България коментираха на 11 ноември в Националния дворец на културата (НДК).

„Макар и сравнително млада като организация, Асоциацията на комуникационните директори (EACD) обединява голям брой европейски топ комуникатори за налагане на ценностите на професията. Комуникационните лидери в организациите обменят своя опит и добри практики в постоянен контакт помежду си и този регионален дебат е пример как можем да изведем ангажимента си към комуникациите от корпоративната сфера, допринасяйки за по-добро ниво в социални области като културата, спорта, екологията и здравето – по един бизнес адекватен начин“, каза Ваня Бабанин, регионален координатор на EACD за България.

Участниците в регионалния дебат видяха презентации за културните аспекти на спонсорството и за дългосрочните ефекти, и измерването му, представени съответно от Анелия Скримова, ръководител отдел „Външни комуникации“ на НДК, и Александър Христов, преподавател по комуникации и акаунт директор на Civitas България.

“Спонсорството в културата допринася за повишаване качеството и конкурентоспособността на продукта, а в партньорство с институция като НДК гарантира и активности, от които има преки ползи и достигане до конкретен таргет с минимален ресурс. Смисъл има, когато спонсорството е партньорство”, каза Анелия Скримова. “Спонсорството има възвръщаемост, когато не се остави до нивото на едно лого върху плаката, а се доразвие със съпътстващи събития”, уточни Александър Христов и даде примери от своята практика за подобно добро партньорство, където събитието е било подкрепено от съпътстващи дeйности на различни локации”.

Някои от акцентите по време на дискусията:

– Спонсорството отдавна престана да бъде просто размяна на пари за нещо като лого някъде и е време всички ние да осъзнаем значението на истинското партньорство при изграждане на спонсорските концепции;

– Необходими са още обучения по темите, свързани със спонсорството: как правилно да таргетираме организации, които могат да ни подкрепят; как да комуникираме нуждата от спонсорство; как да различаваме спонсорство и корпоративна социална отговорност; как да измерваме ефекта от спонсорството.

– При планиране на бюджета за спонсорство е нужно да се обърне внимание и на задължителната активация на спонсорството, с която всъщност достигаме като комуникация до нашите целеви групи;

– Нужно е да се работи още в посока познаване и „срещане“ на двете страни в процеса на спонсорство.

Като част от регионалния дебат бе проведена и анкета, която ще представи актуалната ситуация на спонсорството като комуникационен инструмент в България.

За повече информация:
www.ndk.bg
http://babanin.eu/en/communication-pro
www.eacd-online.eu

Контакти:
Анелия Скримова, aniskrimova@gmail.com, +359 895778244
Ваня Бабанин, office@babanin.eu, +359 888 244 178

Оригинална публикация

Списание Твоят БИЗНЕС I Ина ГЕОРГИЕВА I 30.10.2015

Соня Славчева е от хората, които всеки приема с усмивка и няма как да й се разсърди. Притежава силно чувство за хумор, които й помага в напрегната комуникационна работа. Иначе е работохолик и съвсем естествено е да получиш мейл от нея в 1-2 ч. през нощта. Тя е човек, на който можеш да разчиташ на минутата.

Соня започва работата си с медии още в гимназията и на 16 години вече има свое радио предаване. С група приятели правят и тв предаване и пише всяка седмица за един от най-четените ежедневници в страната. След тази ученическа кариера съвсем естествено завършва Връзки с обществеността във ФЖМК в Софийски Университет.

Работи няколко години във в. „Пари“, след което управлява комуникациите на технологичната марка Prestigio за целия ЕМЕА регион.

Преди 4 години, заедно със съпруга си създават Well Done Marketing /PR\ Advertising, където консултират и управляват комуникациите на изключително престижни марки, сред които Logitech, MMD, Brother, Persy, Happy Dreams. Фирмата им е представител и на румънската агенция PR People.

Соня, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Имам чувството, че винаги съм искала да се занимавам с PR, с комуникации. Знаех какво искам да уча и работя още в седми клас и нямах търпение да завърша гимназията, за да уча PR. Мисля, че голямото съвпадение дойде от това, че аз съм много любопитен човек. А това е ключово за нашата професия; желанието да не спираш да учиш и да търсиш интересното в света около себе си е истински важно ако искаш да бъдеш добър в работата си.

А и като се замислиш, коя друга професия ще ти даде толкова динамично ежедневие, възможността да се срещаш с много и различни хора от коренно противоположни сфери и не на последно място да съпреживяваш успехите на малки и големи компании, на известни и нишови продукти заедно с партньори, клиенти, медии, колеги и приятели.

Истинската провокация идва от това да приемеш, че това не е просто твоята професия, че не можеш да си тръгнеш от работа в 5 или дори 8 вечерта, a, че PR-ът те е обсебил и е станал твоят начин на живот.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?

- Не искам да звуча като пълен работохолик, но аз успявам да намеря вдъхновение дори и в ежедневните рутинни задачи. Защото малките, понякога досадни, задължения или обемни отчетни таблици, всъщност създават основите на резултатите, които постигаме.

Разбира се, щастлива съм, когато спечелим доверието на нов клиент, когато постигнем с лекота поставените резултати, защото това е съвсем нормално чувство.

Но голямата удовлетвореност за мен е да разбера, че някой е препоръчал работата ни. Това ме кара да вярвам, че вървим в правилната посока.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- О, това са просто различни комуникационни похвати. В невиждания до сега поток от информация, с който разполага всеки един потребител, той продължава да има нужда от допълнително инфо в нишите на своите интереси. Нашата работа е да задоволим неговото търсене по един или друг комуникационен начин.

Но знаеш ли, аз не разглеждам PR просто като едно от средствата да предадем нашето послание на хората. За мен той е стратегически инструмент, който движи марката, компанията, личността в изграждането на тяхна комуникационна екосистема. И този инструмент има ефекта на снежната топка. Иначе казано, колкото повече работим в посоката на нашите стратегически цели, толкова по-голяма става тази снежна топка. И избора на даден продукт/марка/компания след работата на една добра PR стратегия, дори и повлиян от търговските подходи на рекламата, би трябвало да е базиран на познанието, на същността на тази екосистема, балансирана и създадена чрез качествена комуникация.

Или поне моите убеждения за PR са такива .

Има ли безплатен ПР?

- Може би избързах в отговора на този въпрос и сега ще повторя, че целта на PR-a не е да получи няколко безплатни публикации. Не би трябвало да е такава. Целта му е да създаде основата на своята стратегия, в която ще се развива бранда или продукта, или компанията. Останалото едва ли ще работи в дългосрочен план. Не съм сигурна, че работи качествено дори и в краткосрочен.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Понякога ми се иска хората да имат смелостта да са една идея по искрени в отношенията си, по-отворени един към друг. Виждам непрекъснато млади хора, седнали да пият по чаша кафе, без да си кажат и дума, забили нос във Facebook, или Viber. Определено изпитвам носталгия по времето, когато не можехме да се наприказваме. Сега, когато се срещаме с приятелки шеговито правим уговорка, че ще пием по чаша вино „на изключени телефони“. Това вече не е нормално (:. Кога ще намерим време да изслушаме отсрещния човек, да му кажем какво мислим, ама наистина, без да се тревожим дали отговорът ни ще е „правилният“. Нали за това сме хора, за да можем да съпреживяваме и хубавите и по-трудните моменти заедно.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Другото ми „аз“ е същото като професионалното – също толкова заето, също толкова динамично и използващо още по-неразумни количества чувство за хумор. J

Другото ми „аз“ има най-прекрасните деца на света (съжалявам за всички останали родители по света, но наистина моите деца са най-прекрасни J), за които ми се иска да имам повече време; съпруг, с който и работя заедно (да, това е истински героизъмJ). Другото ми аз се увлича по кулинарията и готвенето му помага да се отърве от стреса през деня.

И не на последно място, аз съм горда с това, че в дома ни живее кучето Бабъл, което намерихме на улицата в Кипър преди доста години и оттогава всички ние внимаваме да не заемаме неговото място на дивана под климатика.

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- Един от бащите на PR-a е казал, че за да бъдем достатъчно креативни в работата си, трябва да си уговаряме срещи с изкуството (във всичките му възможни форми и проявления) колкото се може по-често. И аз определено следвам неговия съвет.

Нещото, което ме зарежда много също е пътуването. Пътувам почти непрекъснато в страната. Опитвам се да намирам поне на два-три месеца веднъж повод и време да посетя някое местенце, на което не съм била. Тъй като не съм хазартен тип и не играя тото, знам, че ако баща ми спечели от лотарията, ще ми подари околосветско пътешествие. J

Зареждат ме с енергия децата ми – уча се на щастие всяка една минута около тях.

Какво би учила още?

- Ще се радвам да имам време за професионални курсове по готварство. Искам да науча гръцки. Започвала съм курса няколко пъти, но поради липса на време, стигам винаги до средата, а един език иска отдаденост.

Сега, докато децата ми са малки, не си позволявам да разглеждам курсовете и обученията извън България, но веднага щом имам възможност, ще отправя поглед в тази посока.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?

- Обикновено в 7 сутринта съм вече на крак. Рядко успявам да се отделя лаптопа преди 1 -2 вечерта и семейството ми често се шегува, че батериите ми се зареждат със скоростта на тези на мобилен телефон.

Иска ми се да ставам по-рано, но за целта трябва и да лягам по-рано, а за сега това е само в сферата на пожеланията:). Обичам да започвам деня си с добри новини и всички такива са добре дошли. Лошите ги чета след 10 – имам нужда от поне две кафета преди тях.

Оригинална публикация

bulevard.bg I 10.11.2015

Управляващият директор на Ogilvy PR Адрияна Михайлова специално за Bulevard.bg

Примерът е важен. Затова и ние искаме да ви показваме добрия пример – успели млади хора, които са безспорни професионалисти в своята сфера. Такава е и Адрияна Михайлова.

От май т.г. Адрияна Михайлова е новият управляващ директор на Ogilvy Public Relations, част от Ogilvy Group Bulgaria и Ogilvy Public Relations Worldwide. Тя има над 10 години опит в корпоративните комуникации, работи във Vivacom от 2007 до 2014 г. Била е външен консултант на десетки компании, както и на големи културни събития като "Нощ/Пловдив" и One Architecture Week.

Вижте какво ни разказа за пътя си досега, развитието на публичната комуникация и бъдещето на пиара:

- Какви са първите задачи, с които се залови на новата позиция?

- Първата и най-важна задача е създаването на стабилен екип. Важна е правилната химия между хората – да имат различни идеи и компетенции и да могат да разчитат един на друг. Най-ценни според мен са хората, които обичат това, което правят, и ходят на работа с настроение и желание. Правилният микс от хора с различни лични интереси и различна обща култура е предпоставката, за да се раждат добри идеи в екипа. Затова задачата ми е да създам и обуча компетентен и мотивиран екип, който да предложи по-добри решения за бизнеса и публиките на клиентите ни.

- Доволна ли си от това, което си постигнала досега?

- Човек е доволен, когато вярва в смисъла на това, което работи и го обича. В този смисъл съм много щастлив човек. Още от гимназията знам, че искам да се занимавам с комуникации и животът ми логично се разви в тази посока. Имам повече корпоративен опит и бекграунд, но и съм работила за някои от най-големите културни събития и проекти в страната.
За първи път съм от страната на агенция, но съм щастлива, че имах възможност да стана част от голяма комуникационна група като Ogilvy, която винаги съм уважавала. Харесва ми, че съм част от агенция с име и традиции, но и нов свеж екип, който гледа в една посока и работи много, за да предложи пълен спектър от комуникации и стратегии за реално ефективни решения за различни бизнеси.

- Като специалист от много кампании по ребрандиране и изграждане на имидж, кои са най-важните качества, което една компания трябва да проявява и да показва на публиките си, за да се задържи успешно на пазара?

- За да успява, една компания трябва преди всичко да е честна с клиентите си и средата, в която вирее. Работим за брандове, които харесваме и уважаваме, и успяваме да формулираме честни послания към техните потребители. За мен винаги е било много важно това как компаниите взаимодействат с публиките си и дали са отговорни към случващото се наоколо.
Затова като пиар мениджър на различни брандове, винаги целта ми е била да предлагам идеи как компанията може да взаимодейства със средата наоколо и да я облагородява, да помага за случването на смислени социални проекти и да създава повече съдържание, което прави живота ни по-качествен и добър.

- За коя от всички кампании досега е трябвало да положиш най-много усилия?

- Moже би най-много труд и време съм инвестирала в проекта за ребрандирането на БТК и Vivatel и представянето на новия бранд Vivacom. Това беше голяма крачка за телекома и работихме с месеци по всички детайли. Спомням си момента, в който започнах да пиша заглавието на финалната новина с името на новия бранд и почти се разплаках от вълнение, защото когато обичаш работата си и даваш всичко от себе си, тя става като дете – вълнуващо е да виждаш как това дете расте и се променя.
След това стартирахме и социалната платформа Vivacom Фонд, с която реализирахме десетки важни за обществото проекти в сферата на културата, спорта, бизнеса и образованието. Много усилия положих да създам и наложа едно от новите и активни пространства за съвременна култура и събития – Vivacom Art Hall. Но все пак се надявам, че кампаниите, в които ще влагам най-много усилия, са тези, които предстоят.

- А коя те е вдъхновила най-много?

- Споменах за Vivacom Art Hall – мисля, че с този проект уцелихме момента да създадем нещо, което е истински нужно на града и наистина обогатява живота му. Проектът заживя живота си с много креативни и работещи хора и идеи и много набързо намери мястото си. Освен това получи наистина добра публичност и показа пример за едно различно проактивно отношение към културата от страна на корпорация. Гордея се с него като пример за ефективен и успешен проект, който продължава да функционира и до днес.
TEDxBG беше най-вдъхновяващото събитие, в чиято организация съм участвала в живота си. Благодарение на страхотния му екип, за пет години тази конференция се превърна в една от най-големите в света и истинско вдъхновение и мотивация за всеки, който е участвал и присъствал.
Наскоро стартирах и един личен проект за независим бранд и брандинг на София – www.sosofia.com. Работя по още много зареждащи проекти, тъй като в Ogilvy имаме щастието да си партнираме с някои от най-вдъхновяващите брандове на пазара ни като ИКЕА, Adidas, Absolut, един страшно интересен стартъп – Domestina, и още много други.

- Има ли според теб достатъчно квалифицирани млади кадри в сферата на пиара или компаниите трябва да ги обучават сами?

- За добро или зло, вярвам, че пиарът е професия, която се учи много по-бързо и качествено на практика, отколкото на теория. Затова е абсолютно задължително компаниите да обучават екипите си и да ги мотивират, за да създават критерии и стандарти. Всички се учим в движение и освен от даденостите, опитът много зависи от проектите и клиентите, за които си имал шанс да работиш и професионалистите, с които взаимодействаш. Аз съм имала шанса да срещна много силни личности и професионалисти в практиката си. И в момента работя с много добър екип и се старая да споделям колкото мога повече опит и идеи с по-младите му членове.

- Може ли днешно време да проведем успешна пиар кампания без социални мрежи?

- Не е невъзможно, но е по-скоро излишно.

- Какво според теб ще се промени в пиара в следващите години?

- Абсолютните тенденции са свързани именно със социалните мрежи и най-активните хора в тях. За нас е много важно да работим с класическите медии, но и да следим и участваме в комуникация с много по-широки кръгове от хора в дигитална среда. Това, което ще се промени, е, че брандовете и организациите ще са все по-ориентирани към това да разширяват и увеличават кръговете, с които комуникират директно, без посредници, чрез създаване на умно и полезно съдържание, което е интересно и полезно.

Оригинална публикация

в. Капитал Daily | Боян ПЕТРОВ | 30.10.2015 | Стр. 16

PR агенцията от групата на Ogilvy Group – България, е новата PR агенция на водка Absolut. "Поехме обслужването на Absolut от края на лятото, за да започнем навреме с подготовката за активния сезон и предстоящата кампания на бранда, която стартираме", разказаха от агенцията пред "Капитал". Доскоро от Pernod Ricard (компанията, собственик на марката Absolut) са работили по проектите на бранда с консултанта на свободна практика Адрияна Михайлова. След като тя пое управлението на Ogilvy PR, работата по Absolut е продължила в агенцията. Подписаният договор е само за PR обслужването на бранда и неговия "суперпремиум" вариант Elyx за българския пазар. В момента PR агенцията работи по представянето на новата комуникационна платформа Absolut Reinvent, с която марката ще преобрази седем градски пространства в сътрудничество с български артисти. Събитията ще бъдат организирани през следващата половин година и ще включват "микс от музика и инсталации". Идеята за новата кампания идва от бутилката на Absolut, която ще е във фокуса на новата комуникационна платформа и ще бъде "преоткрита с обновен дизайн през идния сезон".

Стр. 16

БНР, 12+3 | 28.10.2015

Тема: Местните избори
Гост: Деница Сачева, преподавател по политически комуникации

Водещ: Отзвукът от изборите, достатъчно храна дадоха тези избори за анализи и за коментари, за въпроси и за хипотези. Добър ден казва сега на Дениц Сачева, която е преподавател по политически комуникации. С всеки един ден въпросите стават повече, казвам въпросите, така деликатно, за да не кажа – кашата. Защото и сега виждам в някои медии се появиха протоколи от секциите, които са със задраскани числа, писано отгоре. Откъде да започнем – дали това, което се случи, всъщност показва един тотален срив на изборната администрация според вас, изобщо, така както се нарича – инфраструктурата на изборите?
Деница Сачева: 3а съжаление, ние водим тези разговори всяка година.
Водещ: Да, дежавю за всеки един от нас наистина е.
Деница Сачева: Все по-зле става организацията на изборите. Виждате, че доверието в изборите, за съжаление се срива. Ако си спомняте, точно преди изборите беше обявено общо-взето единственото социологическо проучване на „Алфа рисърч”, в която една цифра е много стряскаща – 17% от българите смятат, е изборите ще са честни. Аз си мисля, че си струва да разсъждаваме основно върху тези неща, защото отново в общественото пространство доминират темите за това колко велики са победителите и как всъщност почти няма загубили. А всъщност това, че продължаваме да имаме 50% и над 50% негласували, това, че имаме едва 27 000 гласа от българите в чужбина, които са най-големият инвеститор в България, да не забравяме това. Включително и хаосът, дезорганизацията, липсата на информация, всъщност това са основните теми. Всички други теми са абсолютно маловажни и всички други теми на практика биха могли да станат дори гротесктни, ако ние не обсъждаме точно това – защо хората вече не вяр2ват в демокрацията, защо хората не участват на избори и какво се случва, може ли да продължаваме без професионална избирателна администрация.
Водещ: Добре де, но все пак 25 г. не са никак малък период, за да кажем, че тези неща се случват, защото ние все още се учим, не разбираме, трябва да минем през определени ситуации, за да се научим. Т.е. тези оправдания вече някак не вървят. Вие преди малко казахте – единственото социологическо изследване, това, че нямаше и социология – има въпроси, които се задават в публичното пространство, и те са свързани с по-главния – дали всичко не беше направено съзнателно и целенасочено така.
Деница Сачева: Донякъде това е така, факт е, че има хора, които съзнателно злоупотребяват с изборите, ние не можем да си затваряме очите пред този факт. Но също така е и факт, че никой не говор и за това колко ниско е доверието в политиката. Това е наистина големият проблем,. Аз не мога да приема, че нито една партия, която и да е тя, не може да твърди, че е победила в тези избори, особено пък политическа партия ГЕРБ, при положение, че имаме над 50% хора, които не гласуват и при положение, че 18% от гражданите на България не вярват, че изборите за честни. Това е наистина много сериозен проблем. Той не е свързан, разбира с,е с опита и с това, че 25 г. провеждаме избори. Това е проблем, свързан с това, че някой иска да върне времето назад – в буквалния смисъл, именно да ни върне обратно във времето, в което политиката нямаше значение за хората, защото те не можеха да участват реално в нея, не можеха реално да променят съдбата. Така че за мен тези демотивация на българските граждани, особено и фактът, че дори и българските граждани в чужбина вече не гласуват, е изключително притеснителен и смятам, че това е нещото, на което трябва да се обърне голямо внимание. Трябват много спешни реформи както на Изборния кодекс, така и на цялата администрация, която се занимава с изборите. Много отдавна се говори за това да има професионална администрация. Все пак избори има вече почти всяка година и е трудно да продължаваме с тези сцени, които виждаме. Интересно ми е, ако някой направи социологическо проучване, след като е гледал три дни репортажи от „Арена Армеец” и изстъпления на Волен Сидеров, дали и тези 17% доверие все още са налични.
Водещ: Това, което исках да ви попитам преди малко е, ние говорим, да, трябва да се направят промени в изборния кодекс, трябва да се направят промени в администрацията, но има едно нещо, което някак ми се губи в цялата тази верига и то е свързано с несъгласието на гражданите: това, че те имат право и трябва да изискват повече от своите политици – нещо, което не виждам, не го видях и около изборите, когато повечето партии не предлагаха политически идеи, не се говореше за това какво да бъде бъдещето ни.
Деница Сачева: Това е така, защото пак се връщаме на факта, че въпреки че постоянно се опитват да ни убедят, че това е политиката, че политиката е въпрос на възможен компромис, че политиката е изкуство на възможното и всякакви такива общи приказки, факт е, че българите са отвратени от политиката, факт е, че българите не вярват, че чрез политика могат да променят нещо. И поради тази причина самите те вече не го изискват, защото години наред ние водим война граждани срещу политици. Тъй като реално се получава така, че в политиката влизат хора, които нямат знания, умения и качества да бъдат политици и да бъдат управленци, гражданите трябва да започнат паралелно с нормалния живот, който те живеят като хора, трябва да започнат да водят един допълнителен доброволчески, дарителски, активен граждански живот, в който да се борят ежедневно с всяко политическо решение, което се взима, което е абсолютно ненормално. И поради тази причина в един момент тази гражданска енергия е уморена, хората са уморени постоянно да санират решения на политиците. Така че за мен изключително важен остава въпросът с това да се започне спешно всякакви видове кампании – образователни, информационни, които са свързани преди всичко с това какъв е смисълът на демокрацията, как се гласува, какво се прави, защо има значение. Защото иначе всички тези неща, които се случват, са пагубни в дългосрочен план, без значение какви мантри за стабилност и за възход ще продължаваме да слушаме. Все пак нека си дадем сметка, че от 6,4 млн. официално имащи право на глас, партията, за която се твърди, че има живковски резултати, е избрана едва от 900 хиляди души. Това означава, че близо 5 млн. българи са абсолютно несъгласни с това, което се случва. И това не е факт, който трябва да продължава да бъде пренебрегван.
Водещ: Независимо от това, което ни се казва, резултатите показват, че тенденцията е низходяща като резултати от тези избори, което също може би е честно да се изговори пред избирателите, за да се потърсят причините. Но това, ако, да кажем, един нормален политически субект стои отсреща – имам предвид всичките български партии. И сега да ви попитам оттук за политическия елит и за това, което ние наблюдавахме в нощта на изборите и за това как една агресия на лица с депутатски имунитет измести, затапи, захлупи и отстрани изобщо темата за изборите в тези часове, в които това се случваше. Как гражданинът да си отговори на въпроса кой, как се овладява агресията на лица с депутатски имунитет?
Деница Сачева: Аз наистина смятам, че случаят с Волен Сидеров е емблематичен вече, защото това е перманентно повтарящ се един и същи сценарий – влизане в медиите през скандал. И съответно за мен остава въпросът защо медиите продължават в такава степен да хранят егото на този човек като отразяват непрестанните му скандали. Защо не насочат вниманието си към хората, които в крайна сметка трябва да отнемат неговия имунитет и които трябва да вземат съответни мерки. Този човек перманентно е източник на скандали, но разбира се по-лошото е, че той създава себеподобни. Защото такива като Волен Сидеров вече започват да избуяват. Той има последователи в тази своя агресия. Това, че все още нямаме такива големи ярки примери, които да са се случили в центъра на София, не означава, че такива примери не съществуват в цялата страна. Така че, вместо да създаваме себеподобни на Волен Сидеров, по-скоро е по-добре да помислим още веднъж за това как да върнем обратно смисъла и как да върнем обратно политиката в лоното на разума.
Водещ: Това дали ще се случи с промяна в законодателството?
Деница Сачева: Надявам се. И смятам, че вече има доста сериозна критична маса от хора, които започват да мислят в тази посока. Ние нямаме друг шанс, освен да продължаваме да настояваме и да искаме това да се случи. Защото иначе другото би означавало всички по-разумни хора в България да бъдат превърнати в емигранти.
Водещ: Добре, благодаря ви. Чухме коментара на Деница Сачева, преподавател по политически комуникации. 

в. Строителство Градът | 26.10.2015

За първи път беше връчена наградата за медия с най-значим принос за популяризиране на ФМ бизнеса. От името на първия носител на отличието "Градът Медиа Груп" зам.- главният редактор Николай Тодоров получи приза от Бисера Иванова, изп. директор на "Фасилити Оптимум България" (на снимката). Развитието на специализирано образование и спазването на международните стандарти в България са сред най-важните предизвикателства пред фасилити мениджмънт сектора. Около това мнение се обединиха участниците в 10-ата юбилейна Международна конференция "Фасилити мениджмънт: Реализация в България", 22 и 23 октомври, в столичния бизнес център "Интерпред". Те отчетоха все по-голям интерес към професионалната поддръжка и управление на сгради не само в бизнес имотите, но и в индустриалните производства.
На събитието, което през годините се утвърди като възможност за дискусия в бранша, бе представено и проучване на пазара на услугите за поддръжка на сгради и активи в България и Централна и Източна Европа.
Предизвикателство пред целия сектор и Българската фасилити мениджмънт асоциация е образованието и липсата на квалифицирани кадри, коментира Антон Гинчев, ФМ професионалист, работещ в Германия, един от основателите на конференцията. Имаме работа по превода на фасилити мениджмънт стандартите, очакваме в началото на 2016 г. да започнем дискусия със сродни организации, за да можем да преминем към легализация на стандартите в България. Борим се и за определянето на бюджет за поддръжка като условие за издаване на Акт 16 на новопостроени сгради, заяви Горан Миланов, председател на БГФМА.
Най-големият ползвател на професионална поддръжка и управление на сгради остават бизнес имотите. Факт е обаче нарастването на интереса от страна на индустриалните предприятия, които търсят начини за оптимизация на процесите от БГФМА.
Секторът на поддръжката и управлението на сгради и имоти в България расте по-бързо в сравнение с другите държави в Централна и Източна Европа на фона на забавяне на растежа в региона според проучване Reality Consult, представено от Петер Пришъл. В региона натискът за намаляване на разходите е повсеместен. Силна е и конкуренцията за специализирани кадри, които често получават професионални знания направо на работното място.

Стр. 4

в. Телеграф | Елена ИВАНОВА | 26.10.2015

Земеделските производители трябва да поставят рекламни табели за това, че са получили безвъзмездно финансиране от ЕС в нивите си.

Това предвижда нова европейска схема, която ще се прилага при договори през следващата година, съобщи британското издание "Телеграф,,. Разходите за изработване и поставяне на рекламите ще са за сметка на фермерите. В случай, че табелите се повредят, фермерите трябва да ги подновят за тяхна сметка. Ако не ги стопанисват, ще трябва да връщат европари. Тези, които откажат да ги поставят, също ще трябва да връщат финансирането от ЕС, предвижда новата схема.
Условия
Според нея фермерите, които получават повече от 500 000 евро субсидии, трябва да поставят билбордове с размери 4 на 6 фута, което е 122 на 182 сантиметра, в нивите понеделник 26 октомври си. Стопаните, които взимат над 50 000 евро пък трябва да сложат табели не по-малки от един квадратен фут, тоест 30 на 30 см. Земеделците,
Брюксел задължава фермери да слагат рекламни табели в нивите, които взимат 10 000 евро, пък са ангажирани да поставят плакати с размер A3.
Изискване
В момента изискване за поставяне на табели имат строителните фирми, които изграждат сгради и пътища. Например на строежите се поставят информационни знаци, които посочват данните за проекта, времето за изпълнение, финансирането и изпълнителя, броя на работещите и други данни. При пътищата пък се описва и размерът на еврофинансирането.

Стр. 15

Списание Твоят БИЗНЕС I Ина ГЕОРГИЕВА I 23.10.2015 

Мая Клевцова е от хората, които също познавам от много години. Запазената и марка е широката усмивка, която сваля всички бариери. Тя е човек на действието и работата с нея лесна, директна и много организирана – знаеш, че или става и не става. Мая днес е ръководител „Комуникации” в Сосиете Женерал Експресбанк, като отговаря за връзките с медиите, програмата за корпоративната социална отговорност на банката, вътрешната комуникация и за организацията на събитията на институцията.

Има над 13-годишен опит в корпоративния маркетинг и ПР в банковия сектор и в сферата на недвижимите имоти. Преди да се присъедини към банковата институция, Мая работи няколко години като маркетинг и ПР консултант в международната компания Colliers International и повече от шест години в отдел „Корпоративни комуникации” в Юробанк И Еф Джи България (Пощенска банка). Има Бакалавърска степен по „Приложна лингвистика” в Нов Български Университет и диплома от Международния Банков Институт. Владее английски, испански, италиански и руски език.

Мая, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Истината е, че започнах кариерното си развитие в съвсем друга сфера – учител по английски език. Първата ми специалност е приложна лингвистика, и в началото бях убедена, че искам да преподавам. Трябваха ми няколко месеца, за да се убедя, че това не е моята професия, беше твърде монотонна дейност за мен. По случайност започнах в банковата сфера, като още в началото се ориентирах към маркетинг и комуникациите, защото винаги съм обичала динамиката, работата с хора, възможността да свързвам бизнеса и хората чрез различни дейности и каузи, които ги обединяват в името на нещо добро. Няколко години работих и в една от големите консултантски компании за недвижими имоти, където, освен завътрешен маркетинг и ПР, отговарях за маркетинговите комуникации на клиенти на компанията – офис сгради, молове, индустриални и големи жилищни проекти. Беше много интересно да работиш хем като вътрешен ПР, хем като агенция.

Преди три години обаче се завърнах към старата си любов – банковия сектор.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?

- Работата на един „комуникатор” е многоспектърна и често пъти нещата се преплитат – от организация на вътрешни и външни събития, до връзки с „традиционни” и социални медии, и осъществяване на социално отговорни проекти.

За този тип проекти съм безкрайно щастлива да видя, че те са успешни не само от гледна точка на събиране на средства, но и ангажиране на колеги, клиенти и широката общественост, като осъзнаване на конкретния проблем и предприемане на определени действия за неговото решаване. Защото хората могат да бъдат полезни посвоему и често пъти помощта няма финансово измерение.

Моето най-голямо удовлетворение е да видя, че резултатът, който сме искали да постигнем, е налице или дори сме надхвърлили очакванията. Признанието на колегите или добрият резултат от съдействието, което сме оказали на медии, когато работят по разработването на дадена тема и са имали нужда от експертно мнение.

Ние, „ПР-ите”, имаме много сходни предизвикателства и отговорности с тези на журналистите. Работата ни е също толкова отговорна и третираме информацията по този начин. Проверяваме си фактите, търсим различни гледни точки по темите, превеждаме на разбираем език специфични въпроси. И също така се стремим да си спечелим аудиторията. Реално експертът, който се занимава с комуникации в една компания е „човекът” на журналистите в тази компания и също така лицето на компанията при журналистите.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- Мисля, че няма да е претенциозно, ако кажа, че през последните години много от големите компании у нас участват все повече в обществения живот. Има прекрасни примери за проекти, случили се с подкрепата на бизнеса, които променят средата, мисленето и живота ни. Именно в тези проекти ние използваме ПР, защото имаме нужда от подкрепата на медиите, за да дадем гласност на онова, което искаме да променим и в което не можем да бъдем сами. Например, възприемането на децата със затруднения, тяхната изолация в специализирани заведения, липсата на адекватна грижа за тях и семействата им. Тук не можем да бъдем сами. И търсим медиите, за да повдигнем дискусията и да бъдем подкрепени в усилията си ситуацията да се промени. За рекламата мисля, че е достатъчно ясно – и че твърдението ”Advertising is what you pay for, publicity is what you pray for” (Рекламата е това, което заплащаш, за да ти се случи, а публичността е това, за което се молиш да ти се случи”) важи с пълна сила.

Има ли безплатен ПР?

- Ако нямаше, едва ли щях да работя това Имам предвид ефектът от една комуникация. Ако всичко беше платено, щяхме да говорим само и единствено за реклама.

Що се касае до труда на хората, работещи в тази сфера – това е професия като всяка друга и която заслужава да бъде оценена. Смятам, че важността на „комуникаторите” се осъзнава все повече в днешно време. Преди 10-12 години най-редовно се натъквах на реакция от рода на „ПР, и това ли вече стана професия, ами че това всеки може да го направи, ако има подходящия бюджет…”. Сега, за щастие, нагласите са коренно променени.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Смятам, че когато комуникираме с хората, е важно да се опитваме да се поставим на мястото на отсрещната страна и да разберем другата гледна точка. Да познаваш публиката си – или най-малкото да се опиташ да я разбереш, ти дава огромно предимство и ти спестява много главоболия. Добрата комуникация е важна във всеки един момент от нашето ежедневие – докато сме на работа и общуваме с колеги, когато сме с приятели и със семейството си.

Арогантността, грубостта и двуличието са способни да ме изкарат от релси, но мисля, че можем да ги преборим с правилен подход и комуникация.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Пътуванията са моята страст, но обичам и семейния уют. Мисля, че те са моето ин и ян, и не мога без нито едното. Обичам да експериментирам в кухнята и да прекарвам свободното си време със семейството си и с близки приятели. Да играем заедно със сина ми, който, за щастие, ме кара да не губя детското в себе си.

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- Опитвам се да правя неща, които са тотално извън сферата, в която работя. Дали ще е изложба, разходка на непознато място или просто хубава книга, няма значение. Преди няколко дни бях на изложбата на Кристо Явашев и Жан-Клод. Вдъхновяващи са упоритостта и енергията, която влагат в материализиране на мащабните си проекти, както и нестандартният подход за финансирането им.

Зареждащо ми действат и колегите, с които работя – страхотен екип, всеки един допълва другия по много интересен начин. По-опитните, с които обменяме опит, и по-младите, заразителни с неизчерпаемата си енергия и хъс да учат непрекъснато.

Синът ми – който, освен с енергия, ме кара да се зареждам и с голяма доза търпение – качество, което тотално ми липсваше, но лека-полека започнах да изграждам.

Какво би учила още?

- Езици. Готварство. Фотография. Фигурно пързаляне. Само ако денят беше поне 50 часа… Засега всичко гореизброено е в рамките на любителските интереси. За съжаление, често пъти подхващам нещо и после го оставям недовършено – или ми е доскучало, или минавам към следващото предизвикателство.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?

- През седмицата ставам рано, към 6.30 часа; събота и неделя не чак толкова Странното е, че за „ПР”, аз не започвам деня си с новините, освен ако не следя за нещо специално. Предпочитам да се заредя физически, като правя гимнастика. Баща ми, който е почитател на източната медицина и култура, ми показа едни много ефективни упражнения, заимствани от китайската традиционна гимнастика, чи-гун и др. Десет минути и си зареден страхотно.

Иначе, страшно се радвам, когато чета позитивни новини за успели българи и хора, които се опитват да направят земята по-добро място за живеене. Всеки път каним по един такъв гост във вътрешното издание на банката, който да зареди и вдъхнови колегите с определена тема, която засягаме. Вярвам, че добрият пример ни зарежда и ни мотивира да се справяме с ежедневните предизвикателства.

Оригинална публикация