в. 24 часа | 2010-06-01

Ежедневно и ежеминутно ние се вълнуваме доколко сме на страната на зрителите. Поставяме нещата на масата и не се крием или измъкваме. Ние всъщност оказваме натиск върху политиците, за да ги докараме в студиото и те да отговарят.
Ние даваме място и на хората, които са засегнати от властта, за да кажат тяхната гледна точка, както и на хора, срещу които се води следствие.
Поради своята многообразност медиите са сила и не пеят в един глас. В различните медии се чуват различни мнения, финансирането също дава граници на независимост. Нашата медия е една от печелившите и се издържа от реклами, защото имаме висок рейтинг. Зад News Corporation и сега зад новите собственици не стои друг бизнес, който да ни издържа.
Това, което BBC открива като една модерна цензура, е гостите да не идват в предаването. Нищо ново. И при нас е имало такива политически удари.
Според мен няма значение колко са хората в регулиращия орган. Колкото повече са те, толкова повече ще отделя данъкоплатецът за техните заплати. Така или иначе медията се регулира от зрителя.
Натискът е основен проблем, откакто съществуват медии, власт и демократично общество. В момента това е актуална тема и за Америка. Демократът Барак Обама публично нападна Fox News, като каза, че те са част от опозицията и се държат като политическа партия. Журналистите от медията не му останаха длъжни.
(По bTV, със съкращения)

Стр. 12

в. 24 часа | 2010-06-01

Последните времена на натиск върху медиите изтекоха с правителствата на Жан Виденов и Иван Костов. След това медиите въздействаха на обществените процеси, не обратното.
Всъщност екипът на Бойко Борисов извлече от ситуацията пиар победа, а екипът на Георги Първанов попадна в капан. Защото това беше най-логичното -премиерът да се обърне към медиите и да каже: "Президентът твърди, че има натиск. Така ли е?"
Отговорите са това, което четем днес (вчера -б.р.), а освен всичко Борисов отлично съзнава, че никой от неговия екип не е натискал медиите. Освен другото това е и просто ненужно, защото това е българският премиер с най-голям медиен комфорт, започнал още преди да стане министър-председател.
Да не говорим, че за да има натиск, трябват и други предпоставки, например избори, каквито в момента няма.
Колкото до СЕМ и КРС, изумително нахалство е да имат такъв огромен състав. Там за съжаление количеството не ражда качество. "Дарик" като електронна медия е имал куриозни и комични случаи с тези два органа, за които основно си личи тяхната тотална некомпетентност.
Например заради даване на телефона на ветеринарен лекар в ефир на хора, които страдат заради заболялото си домашно животно, ни беше съставен акт, че правим реклама. Да не говорим за случая, когато бяха направили акт на "Дарик" за това, че Мадона не знае български. Ние сме търговско дружество и плащаме данък печалба. И с нашите данъци се издържат абсолютни неграмотници (не че всички са такива, разбира се).

Стр. 12 

www.bnews.bg | 2010-06-01 

Българските медии са достатъчно големи деца, за да може някой да ги бие през дупето, смята Красимир Гергов.

За мен през годините телевизията винаги е била като Плод-зеленчук – хората отиват, отварят и си избират, каквото им хареса. Това сподели пред бТВ Красимир Гергов в навечерието на 10-годишния юбилей на медията. Той призна, че досега не е давал интервюта, защото има лоша дикция. Гергов каза също, че през всичкото това време е трябвало да бъде консултант на телевизията, защо законът не позволявал хора с рекламен бизнес да правят електронни медии.
"Българските медии са достатъчно големи деца,за да може някой да ги бие през дупето" – така Красимир Гергов пък коментира темата за натиска върху българските медии, подхваната от президента Георги Първанов. За него начинът на издръжка на една медия определя нейната независимост. "Приемам бТВ като място за бизнес, не за влияние", поясни рекламният бос.
Няма да позволим да има политически сили, които да плащат сметката на бТВ, каза още Гергов. Той отново каза, че няма натиск върху медиите, а само по-голям диалог.
Колкото до спора между Бойко Борисов и Слави Трифонов, Красимир Гергов даде следното обяснение: "Мога да кажа, че Слави е бил един от най-близките приятели на Бойко Борисов, а сега се карат. Но ако Слави е лош човек, а Бойко не става за премиер, защо тогава не са си го казали…?".
Според Гергов след цифровизацията на телевизията нищо няма да бъде същото, защото ще има много повече възможности. Той призна пред водещите, че най-вероятно в бТВ предстоят и уволнения, защото това се случвало при всяко едно сливане.
Накрая Гергов даде на колегите си и един съвет. "Можете да направите рейтинг, като сложите в програмата много порно. Но за това първо трябва да имате разрешение от СЕМ", каза той.

Оригинална публикация

Нова телевизия, Здравей България | 2010-06-01

Водещ: Гостува ни Румяна Бъчварова, началник на политическия кабинет на министър – председателя Бойко Борисов. Днес сме ви подхванали министър, началник на кабинет, пак министър. Добро утро.
Румяна Бъчварова: Добро утро.
Водещ: Става дума за една ситуация, да я наречем от почивните дни, в която президентът Първанов направи изявление, в което каза, че има последователна кампания за натиск върху медиите, която според него цели да бъдат уплашени определени медии. Съответно от ваша страна дойде отговора. Поискахте главните редактори и изобщо медиите в България да кажат дали им е оказван натиск. Зададохте три въпроса. Бърз отговор последва от страна на всички медии. Въпросът е обаче какво очаквахте?
Румяна Бъчварова: Това, което се случи. Не може една такава критика, която е, в края на краищата президентът много отдавна критикува правителството, но в случая с това негово твърдение той влезе в едно поле, което според мен е много силно чувствително и оказа се, че наистина е така, съдейки по отговорите, които получихме и бързината, с която пристигнаха. На практика с това твърдение президентът не просто критикува правителството, но той постави под съмнение безспорните постижения на българската демокрация – това е независимостта на българските медии. Ясно е, че никъде по света медиите не съществуват в една стерилна страна. по никакъв начин няма някаква каменна стена между тях, бизнесът и политиката, но има основни правила, които в България бяха градени дълго време и съдейки по отговорите, които получихме, те се съзнават от всички. Наистина има един дълъг процес, в който медиите се конституираха и функционират като един така опонент на властта като независима структура в обществото.
Водещ: Добре, някак си на риторичен въпрос, риторичен отговор се получи малко. Нали не очаквахте, че ще ви кажат главните редактори в отворени писма – да, случвало се е да има форми на натиск? Това не се е случвало само в едно правителство. Това е история на българската политика общо взето.
Румяна Бъчварова: Съдейки по отговорите такава практика по-скоро се отнася към предишни времена и предишни правителства. Трябва да ви кажа, че не беше сигурно какви отговори ще получим в крайна сметка, защото е ясно каква е политиката на правителството по отношение на медиите. тя е открита и е ясно, че има страшно много натрупвания, които можеха да излязат наяве, но в края на краищата тогава, когато се твърди публично пред цялото общество, че има съзнателна политика и последователна политика на натиск – това е нещо страшно струва ми се. Що се отнася до смелостта на медиите да признаят един или друг натиск – това е проблем на самите медии.
Водещ: Имат вътрешни, всяка медия си има вътрешни механизми, чрез които преодолява натиска, когато той се появи от страна на политици.
Румяна Бъчварова: Не мога да кажа, защото не съм била вътре нито в една медия, но съдейки по отговорите, които получихме и ние затова зададохме три въпроса. Независимостта на медиите се гарантира по няколко начина и се измерва по няколко начина. Първото е намесата в редакционното и новинарско съдържание, тоест пряка намеса – отразяващ това събитие, а не отразяваш друго. Мисля, че нито една медия в последните 9-10 месеца не може да твърди, че това се е случило. Втората възможност е да се въздейства върху медиите като бизнес организация, тоест да се ограничава възможността им да се финансират свободно, да им се създават икономически пречки. За това също имаме твърдения, че не се случва, съдейки по отговорите. Третата възможност е да се създаде такава законодателна среда, че да се ограничат правата на медиите да отразяват обективно средата или чрез регулаторите да се налагат определени санкции и затова третият въпрос беше по становището на намаляване броя на СЕМ и КРС.
Водещ: Там в третия, какво казвате всъщност с този въпрос, че президентът по някакъв начин е настъпен заради това, което стана със СЕМ?
Румяна Бъчварова: Мисля, че самият той въведе тази тема в дебата, защото на практика наложи вето на предлаганите промени в Закона за радио и телевизия, които определят броя на членовете на СЕМ и КРС и няма нито едно мнение, което да подкрепя неговите аргументи, изразени до този момент. Да, наистина намаляването на броя на членовете на СЕМ не означава репресия по отношение на медиите. Това беше един от неговите аргументи. И то само по себе си може да се тълкува като една възможност да се въздейства върху общата медийна среда. Затова по основните показатели, по които се измерва независимостта на медиите, ние получихме отрицателни отговори.
Водещ: По три основни показателя. Извън тях има най-различни други начини. Днес в коментарна статия вестник „Сега” пише, че форми на натиск се оказват си по друг начин.
Румяна Бъчварова: Са се оказвали, аз го прочетох внимателно.
Водещ: Да.
Румяна Бъчварова: Аз затова казах, че средата не може да бъде стерилна на отношенията между медиите и властта и че всички забележки, които получаваме всъщност се отнасят за едни предишни периоди, тогава, когато е имало ….
Водещ: Тоест от както вие дойдохте всичко е…
Румяна Бъчварова: Аз поне в отговорите не открих факти за осъществяване на такава съзнателна, целенасочена политика на натиск по отношение на медиите. И това е истината, която трябва да бъде казана на обществото.
Водещ: Натиск ли е, ако един политик висш в държавата се обади на шеф на новини или на главен редактор, за да каже, добре, ти защо така направи?
Румяна Бъчварова: Натиск е, ако каже не отразява едно или друго събитие или го отрази по начин, който не отговаря на начин на твоето виждане за него. Натиск е, когато при такова едно твърдение има заплаха за някаква санкция по отношение на медиите или конкретния журналист, но аз мисля, че обсъждането на съдържанието на медиите не би трябвало да бъде натиск. Това е нормален…
Водещ: Тоест задаването на такъв въпрос…
Румяна Бъчварова: … въпрос.
Водещ: Венелина Гочева, „24 часа”, защото вчера имаше много реакции и на Нова телевизия на Силва Зурлева…
Румяна Бъчварова: Да, разбира се, благодаря на госпожа Зурлева.
Водещ: Но имаше един коментар на Венелина Гочева и първото изречение, до колкото си спомням беше – не използвайте, господа политици, медиите като рефер в битките си.
Румяна Бъчварова: Честно казано много се учудих на тази реплика.
Водещ: Защо, беше добре казано?
Румяна Бъчварова: Защото мисля, че медиите по своята същност и по своя рефлекс винаги трябва да бъдат рефер тогава, когато има определено крайно твърдение, тогава, когато има неистина.
Водещ: Без да бъдат карани да …
Румяна Бъчварова: И не виждам защо…
Водещ: … в полза на единия или другия
Румяна Бъчварова: Не виждам защо медиите трябва да се отказват от тази си роля. Аз лично очаквах реакция преди отговорите на нашите въпроси, които зададохме и си го обяснявам с това, че беше в почивните дни тази закъсняла реакция, защото едно такова твърдение е много силно и бих казала много страшно. Това означава, че България не е демократична държава, за да твърдиш, че правителството осъществява системен натиск по отношение на медиите.
Водещ: Добре и сега накрая мотивът на президента от ваша гледна точка да каже подобно нещо тогава.
Румяна Бъчварова: Това, което прави президентът Първанов в последно време е да атакува правителството много силно. В края на краищата аз не мисля, че някой може да му отнеме това право, но той го прави по начин, по който влиза в едно политическо поле, което е далеч от правомощията и ролята на държавния глава, тоест той започва да води политическа битка, а не битката на държавния глава, изразителят на единството на нацията по отношение на изпълнителната власт. Това е смущаващо и затова се смята, че той се опитва да търси собствени политически дивиденти от тази атака, защото той по всеки един повод, по който той има публична изява, включително и извън страната не пропуска възможността да критикува правителството.
Водещ: Можете ли да кажете така с ръка на сърцето няма да натискаме медиите, няма да предпочитаме една пред друга, защото вие поискахте отговор от медиите, но трябва да има…
Румяна Бъчварова: Аз мисля, че това е много ясно заявено от правителството и цялата политик, която провеждаме на откритост и прозрачност мисля, че гарантира точно това. След като правителството не се притеснява да отвори стенограмите, да бъде максимално открито за всичко и това, което прави включително и за грешките си, мисля, че и медиите спокойно могат да бъдат открити по отношение на правителството и тук има доста неща, които могат да се обсъдят. Най-така доброто от тази ситуация е, че всъщност започна един разговор и към момента ми се струва, че той е много откровен за състоянието на българските медии и българската медийна среда. Това е нещо, което не се е случвало в една …
Водещ: В смисъл отговорът, никой не ни натиска, е откровеният отговор, който очаквахте, така ли?
Румяна Бъчварова: Искам да вярвам, че това е откровения отговор.
Водещ: И аз искам да вярвам, но…
Румяна Бъчварова: Защото, ако една медия не дава откровен отговор в такава ситуация и ние затова попитахме медиите каква е гаранцията, че тази медия дава верния отговор на своите зрители и слушатели.
Водещ: Според мен просто медиите имат свои вътрешни механизми да отбиват атаките, когато ги има. Така си мисля аз.
Румяна Бъчварова: Сигурно, това означава, че се съпротивляват.
Водещ: Естествено, това е важно. Добре, благодаря ви за участието. Това беше Румяна Бъчварова, началник на политическия кабинет на министър – председателя Бойко Борисов. Благодаря.
Румяна Бъчварова: Приятен ден. 

в. Сега | Галя ГОРАНОВА | 2010-06-01

БНР и БНТ трябва да запазят своята самостоятелност, категоричен е генералният директор на радиото Валери Тодоров

- Г-н Тодоров, преизбирането ви бе помрачено от признанието на Георги Лозанов, че е гласувал под натиска на гилдията в радиото, въпреки че далеч не сте му били най-симпатичният кандидат. Притеснява ли ви това признание?

- Ако е било под натиск, не е трябвало да гласува тогава. Смятам, че всеки независим човек е в правото си да определи сам мотивите, с които гласува. Да, моят избор действително бе подкрепен и от журналистите в БНР, и от синдикатите. Изискване на СЕМ беше да получа обществена подкрепа. Ако я нямах, това щеше да се превърне в основание да не бъда избран. Значи, ако имам подкрепа – лошо, ако нямам – пак лошо.

- "Цената на страха през 2010 г. се нарича Валери Тодоров", обяви Лозанов след избирането ви. И предположи, че може би от страх водещи като Петър Волгин и Силвия Великова си мълчат за кандидатурата ви. Как ще го коментирате?

- След като по този начин е злоупотребено с имената на колегите, те имат право да се защитят. Но съдейки по онова, което те правят, нямат вид на уплашени.

- Да не вземете да ги уволните заради тази интрига?

- Надявам се да останат. Те са колеги с характер, със силни професионални позиции и с доказана гражданска и обществена ангажираност. Досега не съм ги видял уплашени, надявам се да не ги видя и занапред.

- А как ще избегнете другия риск – да станете заложник на оказаната ви журналистическа подкрепа и да спрете всякакви съкращение в радиото в знак на благодарност?

- Лично аз смятам, че изборът на генерален директор е изключително отговорна процедура и тя трябва да става със законови норми. Излишният популизъм винаги вреди. Онова, което е в интерес на медията, ще бъде защитавано безусловно, независимо от подкрепата на колегите. Не се превръщам в заложник на когото и да било. Оптимизирането на щата, съкращенията обаче трябва да се правят едва тогава, когато технологиите и промяната в организацията на работа създадат предпоставки за това, а не да се правят демонстрации, които след това нанасят вреда.

- Шефът на СЕМ препоръча по-критично отношение към договорите с партньорски фирми и преосмисляне на стратегията за разширяване на регионалните радиостанции, която се съдържа във вашата концепция. Ще се съобразите ли с тези препоръки?

- Ние сме подложени на доста силен натиск от страна на някои фирми. Използват се и средства за публичен натиск, което е много некоректно. Имам предвид поведението на някои фирми…

- За доставка на техника ли?

- Не само. Правят се дори опити за лични контакти и лично лобиране. Ако преди нещата са правени на парче, ние възприехме политика на унифициране на техниката и технологиите. При това с изпреварващи възможности. Сега например всяко от студиата е оборудвано с различна техника и ние не можем да прехвърляме екипите от едно студио в друго. Ако искаме да оптимизираме състава и възможностите, техниката трябва да се унифицира.

- Тук ли се появяват лобистите?

- Да. Смятам, че намекът на Лозанов е в този контекст. Имаше доста спекулации преди избора. Смятам, че има достатъчно органи за контрол и наблюдение на тези процеси в радиото. При нас всичко е прозрачно. Колкото до регионалните радиостанции – ние сме единствената радиостанция, която се чува във всички краища на страната. А след развитието на предавателната мрежа вече ни слушат и от двете страни на границата, където живее компактно население с български произход. Ние единствени излъчваме в смесените райони. Освен това националните програми покриват много широк периметър. Те не могат да навлязат в детайли за всеки един от регионите. Ако човек от малко село иска да научи какво се случва в областния град, не може да разчита за това на големите национални програми. Оттук и голямата популярност на регионалните ни радиостанции. Четири от тях са регионални лидери. Ще дам пример с Радио Благоевград и Радио Варна, които бият по рейтинг дори националните ни програми. Хората искат да знаят какво се случва в техния град, а не само в София.

- Ще правите ли общ консултативен съвет за БНР и БНТ като алтернатива на идеята за сливането им?

- Може да се търси някаква форма за обединяване на интересите на обществените медии. Подчертавам обединяване, а не сливане. Ще ме попитате каква е разликата? Сливането е, все едно да слепиш два листа – така всеки ще може да прочете две страници. Ако обаче обединиш двата листа в една папка – страниците за четене стават четири. Затова дайте да не сглобяваме със сърп, чук и отвертка конструкции, които са се доказали като неефективни във времето. Зависи какво и как се обединява. И най-важното – от кого! Защото аматьорството може да нанесе големи поражения. БНР и БНТ трябва да запазят своята самостоятелност. Това са две медии с различно развитие, различни технологии, с различна организация на мениджърския процес и всяко механично сливане може да е пагубно. Най-безнадеждната мярка е да се слеят администрациите. Защото след това трябва да се възпроизведе два пъти по-голяма администрация, която да контролира редуцираните управленски екипи. Може да се търси на най-високо ниво съвместно координиране на проекти – мултимедийни, рекламни, продуцентски и т.н. Като към това намерение могат да се привличат и колеги от частния сектор, от търговските медии. Ето това е една добра платформа за сътрудничество. Това е част от идеята за консултативен съвет, който да преценява проектите и областите, в които може да се търси съвместен ресурс.

Стр. 13

в. Дневник, Компании & Финанси | Зорница СТОИЛОВА | 2010-06-01 

Жан-Клод Лареш е специалист е по стратегически маркетинг и професор в бизнес училището INSEAD. Има MBA от INSEAD, а преди това е завършил магистърска степен по компютърни науки в University of London. Притежава и докторска степен по бизнес от Станфордския университет. Лареш се интегрира успешно и в света на бизнеса. На 35 години той е назначен като неизпълнителен директор на международна компания, впоследствие преименувана на ReckittBenckiser, и остава на този пост за 18 години. Автор е на редица книги, последната излиза през 2008 г. и се нарича The Momentum Effect.
Срещаме се с Жан-Клод Лареш в края на деня, в който се проведе четвъртият Marketing Innovation Forum, организиран от вестник "Капитал" под мотото "Бизнес в реконструкция". Любопитен, енергичен, позитивен – по поведението му трудно можеш да отгатнеш колко тежък и изморителен е бил денят му.
Вместо това той вече държи в ръка първото за деня си питие и обяснява развълнувано колко се радва, че ще има възможност да разгледа нощна София. Междувременно успява да зададе куп въпроси и леко смутено, но с широка усмивка казва: "О, извинявайте, май вие трябваше да ме питате разни неща!"
Жан-Клод Лареш е точно обратното на стереотипите за университетските преподаватели.
Аудиторията от маркетолози и рекламисти, която се събра да чуе презентацията му в Народния театър "Иван Вазов", го определи като вдъхновяващ. Въпреки че той не се поколеба смело да разкритикува бизнеса, да се шегува с глупавите му грешки и да му напомни да мисли извън шаблона.
Някой мисли ли за потребителя?
Бизнес философията на Жан-Клод Лареш е проста: фокусирайте се в потребителя. Според него най-сериозният пропуск в маркетинга през последните години е, че съсредоточени в изпълнението на бюджетите, търсенето на нови комуникационни инструменти и канали и безбройните срещи, маркетолозите са забравили, че в крайна сметка са важни хората.
"Потребителите се променят през цялото време под въздействието на интернет, рецесията и всякакъв вид кризи. Аз давам на студентите си следния прост пример, който ги шокира и накара да осъзнаят, че се случват фундаментални еволюции, които дори не забелязваме", разказва професорът и дава пример: "Докато ние бяхме деца, постоянно трябваше да измисляме какво да правим, така че да не ни е скучно, и така развивахме своите креативни способности.
Днес децата са в ситуация, в която имат твърде много неща за правене и им се налага да правят избор. Ние се учехме да правим избор едва когато вече бяхме възрастни и осъзнавахме колко трудно е това. Сега децата го правят всеки ден."
А на въпроса какво трябва да направят маркетолозите, така че да не пропускат тези промени незабелязани, Жан-Клод Лареш се усмихва и размахва пръст: "Много е просто, но не е лесно за изпълнение. Трябва да си позволяват повече свободно време."
По думите му, вместо да прекарват работната си седмица в офиса, спорейки за пари, маркетолозите би трябвало да излязат на улицата сред хората и да се научат да наблюдават внимателно и да изучават света около себе си.
"Убеден съм, че на място с чист въздух, добра храна, без компютър и календар можеш да постигнеш страхотни неща за два дни, които не си успял да свършиш в офиса за десет години", категоричен е Лареш.
Професорът по маркетинг в INSEAD посочва, че вярата в тласкането, прекаленото взиране в продуктите е превърнало маркетолозите в бюрократи, които не могат да ангажират хората, до които се стремят да достигнат.
"Има толкова много дефиниции и измерения на маркетинга, но това, което остана непроменено през годините, е, че нашата работа е да продаваме", припомня той и продължава: "Напоследък маркетолозите мислят само в рамките на брандинга и пропускат всички възможности, които се случват извън неговата кутийка.Замисляли сте се колко от марките всъщност имат силни предложения?"
Жан-Клод Лареш обръща внимание, че една голяма част от компаниите са се специализирали и концентрирали да продават своите продукти и услуги на един изчезващ сегмент от аудиторията – "глупавият потребител".
"Компаниите, които разчитат на този тип клиенти, ще изчезнат заедно с този "застрашен вид", усмихва се Лареш. "Потребителите ще стават все по-образовани и ще разполагат с все повече информация, това е генерална тенденция и кризата я ускори още повече, карайки хората да преосмислят навиците си.
Решението е да бъдем още по-умни и по-бързи маркетолози", добавя професорът. И задава посоката на развитие: "Маркетингът трябва да се стреми да бъде по-отговорен. Целта е фокусът върху потребителя и иновациите да се събират в думата маркетинг." А начинът е чрез постоянно надграждане върху предложенията към потребителите, което да поддържа марката жива и динамична.
За кризите в множествено число
"Дайте възможност на хората да откриват нови неща с вашия бранд през цялото време", съветва Лареш. Именно тази концепция професорът описва в последната си книга The Momentum Effect, която разказва за всички онези моменти, в които продуктите сякаш се продават блестящо от само себе си, а компаниите влагат всички свои ресурси и усилия, за да възстановят тази великолепна инерция (momentum).
"Идеята е да постигнем ефективен ръст и да привличаме потребителите, използвайки способността на нещата да се движат от само себе си", разказва Жан-Клод Лареш и продължава: "Това, което се опитвам да постигна с моята книга, е, да направя тази инерция систематична, последователна и постоянна." И веднага се сеща за пример: "Като политическата кампания на Обама."
Още докато прави проучванията за книгата си преди около шест-седем години, професорът усеща, че предстои тежка криза, която ще обхване живота във всичките му измерения. Причината: "Защото, похабявайки ресурсите си, продавахме бъдещето си", казва Жан-Клод Лареш и уточнява, че няма предвид само очевидното изразходване на природните ресурси.
"Пропилявахме пари и потенциала на хората, които работят в компаниите. Замислете се колко от хората се чувстват наистина ангажирани, свързани с това, което правят, и колко от тях просто ходят на работа", дава пример той.
И след това въздъхва: "Истинската криза още не е дошла. Досега се сблъскахме с финансовата криза, защото нашите приятели в света на финансите се заобградиха със сложни инструменти, които не можеха да управляват. След това се сблъскахме с кризата на задлъжнелите държави като Гърция, но все още не сме видели истинската бизнес криза."
На въпроса дали знае кога ще свършат всички тези кризи, Лареш казва само: "Не е въпросът да чакаме да свърши. Идеята е да я предотвратим, преди да е започнала."

Стр. 5

сп. Максимум | Ива ДИМИТРОВА | 2010-05-29

Програмна директорка на Нова телевизия от 2001 г. и на каналите "Диема" (от 2007 г.), с едно прекъсване от 2 години – между 2006-а и 2008-а, когато прави своя PR-агенция и е директор "Корпоративни комуникации" в M-Tel. Завършила е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски", кариерата й започва в "Панорама" на БНТ. Работила е и в "Промедия" като координатор на учебния център за подготовка на журналистически кадри.

Спомняте ли си първия си успех?

Успехите, както всичко останало, са твърде относителни. За мен първият истински успех, който отпразнувах с шампанско, беше един (пореден) репортаж за "Панорама". Иван Гарелов, който е любимият ми учител по телевизия, вместо обичайните крясъци, запазена марка в неговата школа, мълча десетина секунди, кимна с глава и произнесе присъдата: "Става.".

Какви качества са необходими за един добър програмен директор на телевизия?

Ако ги знаех, щях да съм добър програмен директор.(Усмивка.)

Но предполагам познавате силните си страни?

Да ви призная не ми остава много време да анализирам преимуществата си и като че ли съм по-запозната със слабостите си, защото винаги се намират добри хора да ми ги посочат. Това, което със сигурност всекидневно ми се налага, е да проявявам търпение – към предавания, хора, рейтинги… дори и в моменти, когато едва търпя себе си. Усещането за свобода е много важно – държа да се чувствам независима в преценките си и като че ли най-много сили хвърлям в тази борба. Ако си свободен, имаш шанс да проявиш въображение и различно мислене, което също е необходимо, особено когато се налага да се твори телевизия по време на криза. Другото, без което е невъзможно, е способността искрено да оцениш работата на продуцентите и всички по веригата, които правят телевизионния продукт. Голяма част от работата е не само да им покажа, но и да им докажа, че за мен те са най-важните. Защото телевизионна програма не може до се прави на хартия и в директорския кабинет.

Женската интуиция помага ли?

При мен тя се проявява в едно особено трептене в стомаха – като при влюбване. Ако не го усетя към дадено предаване, знам, че ни чакат проблеми.

Повечето телевизии у нас се управляват от жени, вие не правите изключение. Как си обяснявате тенденцията?

От първия си работен ден винаги съм имала шефове мъже. И сега Нова телевизия се управлява от мъж, така че ми е трудно да давам оценки за дамите директорки. Себе си винаги съм възприемала повече като труженик, тип "багер", на телевизионната нива и рядко се свързвам с титлата, написана на визитите ми… каквито всъщност нямам. (Усмивка.) Програмирането е място, където правенето на телевизия е повече от управлението и сигурно затова се чувствам уютно тъкмо там.

С какво ви е най-интересна работата ви?

Както се казва в един от любимите ми филми – жегата винаги те чака на ъгъла.

Не стана ли много жестока битката между големите телевизии в България за рейтинги, водещи, риалити програми, сериали…?

Не бих определила конкуренцията като нещо жестоко, а по-скоро като забавна и здравословна за пазара. Рейтингите, доколкото са верни, показват единствено какво харесват зрителите, така че битката за тях всъщност е за това да забавляваш no-голям брой хора и в нея няма нищо недостойно.

С трансфера на Иван и Андрей от bTV в Нова ли се гордеете най-много?

Футболната терминология винаги ме стряска, но аз много се радвам, че Иван и Андрей станаха част от Нова, защото идеално пасват на нашата телевизия и като лица, и като продуценти. Не виждам нищо драматично в това отделни лица или продуценти да работят ту в една, ту в друга медия, тъкмо обратното – това е признак за зрялост на пазара и създава предпоставки за развитие.

Позволявате ли си пристрастия към водещи и предавания?

Проявявам майчински инстинкт по отношение на телевизията, което е далече от високия професионализъм. Но е факт – като майка гледам на всички предавания като на пиленца в различен етап от развитието си. Едни тепърва прохождат, други са в бурен пубертет, трети са стабилни, но им трябва нова тръпка, четвърти са в разцвет…

Имате ли основен принцип, по който ръководите колегите си?

Да, оставям ги да се ръководят сами. Смятам, че основният ангажимент на мениджъра е да намери точните хора, да ги сложи на точните места и след това да бъде така любезен да им се довери. Аз и двамата ми най-близки съратници сме нещо като триглава ламя, която – когато не похапва ябълки, взема програмни решения винаги в консенсус и в добра компания, (Усмивка.)

Съпругът ви (художникът Кирил Якимов) как издържа на вашето темпо?

Със здрав сън и съзерцание. Той е мълчалив, аз говоря за двама, той обича самотата, аз живея само ако съм заобиколена от поне петима най-близки роднини и приятели, той обича да има лично пространство, аз нахлувам в него с огън и меч.,. (Усмивка.) Ние сме живото доказателство, че любовта е сляпа, затова той я рисува, а аз я виждам в картините му. Смятам, че е от последните рицари, труден е за съжителство, но още по-трудно е да си представя живота без него. Рисува прекрасно, прави декори с размах и когато говори, винаги казва нещо.

Имате две момчета, какви мислите ще станат – художници, журналисти или ще поемат към архитектурата като родителите ви Лозан Лозанов и Олга Станева?

Двамата братя са на 11 и 6 години и не смятам, че някой би се нагърбил с прогнози за тяхното бъдеще, защото у дома сме твърде заети с това да оцеляваме в настоящето, подложени на всекидневните им енергийни бомбардировки. Намирам ги за чудесни, сигурно защото по принцип харесвам завършени безобразници, както госпожица Рог мило определя Карлсон в любимата и на трима ни детска книжка.

Брат ви Георги Лозанов и Нико Тупарев, на когото сте кума, позволяват ли си да ви критикуват?

С брат ми и съпругата му Галя се виждаме почти всеки ден и темата на разговора няма абсолютно никакво значение, защото Георги успява да превърне всяко нещо в друго и то е толкова забавно, че общуването с него е синоним на чистото удоволствие. С Нико също, за моя радост, се виждаме често. Той притежава изключителна енергия и любопитство към света, които всъщност му вършат продуцентската работа, защото, за да правиш интересна телевизия, трябва на теб самия да ти е интересно как тече животът наоколо. Аз съм негов чест спаринг партньор в мисленето на глас и винаги в спор, може би защото обичам да говоря наравно с него, а и не са много хората, които могат да издържат на темпото му.

Така не се ли смесват служебните с личните отношения?

Ако човек има морални принципи, те важат с еднаква сила и в служебните, и в личните отношения, ако ги няма – липсата на лични отношения не може да спаси морала в служебните.

Като дъщеря на архитекти и съпруга на художник, предполагам, живеете в интересен дом?

Живея в двор с три къщи – едната е на мама и татко, другата – на брат ми, и третата е на моето семейство. Къщите са построени върху земята на дядо и са проектирани от татко, а нашата е обзаведена от Кирил, моя съпруг. Център на хола е една негова картина, чист модернизъм, и една много стара голяма маса за хранене, подарък на татко от неговия учител арх. Цолов. Тази еклектика е метафора на начина, по който възприемам патриархалността в нашата фамилия – едновременно много традиционна и напълно съвременна, даваща усещане за стабилност и гарантираща свобода.

Обичате ли да готвите за мъжете си вкъщи?

Готвенето ми е любимо занимание, което за съжаление все повече ми личи. (Усмивка.) Готвя много, пръскам на всички страни, пуша цигарки и говоря по телефона, докато бъркам тенджерите, но накрая става вкусно. Сигурна съм, като го казвам, защото имам свидетели.

Как си почивате?

С покер, скрабъл, срещи с батко и приятели, кръстословици с мама и големия ми син, мляскане с малкия, филмов маратон в неделя с Кирил, палачинки в събота сутрин с татко и децата…

А обичате ли да гледате телевизия в свободното време?

Не мога да гледам за удоволствие. Кирил и децата обаче са истински тв фенове и се забавляват да ме дразнят, като нарочно отварят широко уста и се правят на зомбирани пред екрана.

Остава ли ви време за приятелки и срещи по женски?

Разбира се. Аз съм от щастливите жени с най-добра приятелка от сто години, с която си живеем като две половинки на едно цяло. Когато тя забременее, забременявам и аз, така че сега и двете сме обзаведени с по две момчета на еднаква възраст. Когато аз напълнея, пълнее и тя, когато тя е мрачна, ме заболява главата… Затова и кръстихме PR агенцията си, която тя храбро управлява, докато аз се занимавам с любимото си хоби – телевизията, "ОТ-ДО", защото, когато сме двете, всичко е цялостно и си идва на мястото.

Пътувате ли често?

Обичам да пътувам. За мен и съпруга ми пътуването е като молитва за дъжд. Когато много го закъсаме и сушата в отношенията ни стигне критична точка, тръгваме на път и след два дни светът отново изглежда безоблачен, а връзката ни – плодотворна. (Усмивка.) Харесваме големите европейски градове и цяла Италия, особено Тоскана. Две са задължителните съставки за добро прекарване – хубаво вино и много добри музеи за изкуство, особено съвременно. Само на такива места си разменяме ролите и той говори повече от мен.

Ваканциите си къде прекарвате?

Всяко лято ходим на къмпинг и това за мен е истинското море. Ще ми се да кажа, че е заради връзката с природата, но е много повече заради връзката с хората. Събираме се двайсетина близки приятели с прилежащите деца и кучета и живеем като в комуна, което наистина има лечебен ефект.

Опишете стила си на обличане?

Моят стил е в липсата му. (Усмивка.) Отнасям се твърде фриволно към дрехите. Понякога съм екстравагантна, друг път спортна, но най-често съм просто лошо облечена, защото не ми е било до това в момента.

Шопингът за вас е удоволствие или досадно занимание? На какво не можете да устоите, може би аксесоарите?

Аз съм стихийна шопинг маниачка. (Усмивка.) Понякога минават десетки месеци, без да вляза в магазин, после наведнъж ме обхваща ловно чувство и се впускам в безумни покупателни авантюри. Идеално устоявам на аксесоарите, защото принципно не обичам вещи, а и съм свикнала да гледам по-отгоре на повечето неща, така че рядко стигам до детайлите, което – както всички знаем – е едно от най-големите модни престъпления. В същото време като класическа "женка", както би казал големият ми син, налитам на обувки, но абсолютно всеки чифт бих разменила за бутилка шампанско, изпита с приятели.

За какво друго харчите парите си?

Покер, пътувания, хубаво вино, книги, ресторанти, приятели.

Стр. 90-91, 92

PRnew.info БЛОГ I 2010-05-31

“Слънчев бряг” АД е сключило договори за интернет реклама със сайта “Фрог Нюз”. До момента дружеството е платило на фирмата представяща сайта, за периода от януари 2007 г. – март 2010 г., сумата от 916 000 лв. Последният сключен договор с “Фрог Нюз” е за период от 3 години и е на стойност 864 000 лв. В случай, че дружеството иска да прекрати договорните си отношения с фирмата трябва да й изплати неустойка в размер на 50 % от общата цена на услугата.

Това стана ясно от новия изпълнителен директор на дружеството Мария Михалева по време на провелата се днес пресконференция.

Вижте всички нередности в досегашното управление на "Слънчев бряг" АД в прессъобщението на дружеството: http://press.dir.bg/_wm/news/news.php?nid=298889&df=45&dflid=3

www.blitz.bg | Крум Благов | 2010-05-31

Бивши съдружници си делят 2,5 милиона от бюджета

Над два милиона лева от бюджета на БНТ миналата година са дадени на двама души. Скандалното е, че те са бивши съдружници на член на Управителния съвет на телевизията – режисьора Милко Лазаров.
Според Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) БНТ е длъжна да дава 10 процента от държавната субсидия за филмопроизводство. През 2009 г. субсидията е 69 122 880 лева, а от тях за кино са предвидени 6 780 320 лева. Всъщност обаче заради кризата в бюджета беше заложен буфер, който предвиждаше да се отпускат 90 на сто от планираните суми. Затова парите за филми фактически са били малко над 6,1 милиона. Излиза, че бившите съдружници на Лазаров
са прибрали една трета
от субсидията чрез двете си фирми – „Криейтив филмс” ООД и „Ред карпет” ООД.
Фирмата „Криейтив филмс” е създадена през 2004 г. от Милко Лазаров, Лъчезар Аврамов и Христо Живков. В нея тримата имат почти равни дялове – Лазаров 34, а Живков и Аврамов по 33 от 100. През юни 2009 г., когато Лазаров е назначен за член на УС на БНТ, за да спази изискванията на ЗРТ, той продава дяловете си по равно на бившите си съдружници. За отбелязване е, че режисьорът дава тримесечно предизвестие за напускане на фирмата още на 20 февруари 2009 г.
От този момент „Криейтив филмс” става любим партньор на БНТ. През миналата година тя получава 246 000 лева в категорията „Дебют” за игралния филм „Марти” с продължителност 54 минути, чийто режисьор е самият Милко Лазаров, и още 537 724,80 лв. за 12 документални филма по 27 минути.
Любопитното е, че в поисканата справка от БНТ по Закона за достъп до обществена информация, тези 12 филма не са споменати, въпреки че фигурират в отчета на Студията за телевизионни филми „Екран” за миналата година. В документа, даден от телевизията, не са посочени и никакви конкретни суми, платени по отделните проекти, въпреки че съм поискал това изрично. Посочено е само, че според отчета за касовото изпълнение на бюджета за 2009 г. за филмопроизводство са изразходвани общо 2 714 032 лв. Всъщност в БНТ просто са изкопирали част от списъка на произведените филми, публикуван на сайта на телевизията.
Междувременно миналото лято бившите съдружници на Лазаров учредяват ново дружество – „Ред карпет” ООД, което е със същия адрес. С благословията на УС на 2 декември 2009 г. то поема ангажиментите на „Криейтив филмс” за два филма – игралния „Марти” и документалния „Иван Милев”. Но най-големият подарък за съдружниците на Лазаров УС прави за Коледа. На извънредната сесия на СТФ „Екран”, обявена в края на 2009 г., „Ред карпет” ООД печели позиция за шестсериен игрален филм с продължителност по 54 минути на всеки епизод по произведения на Йордан Йовков – „На границата” с режисьор Лъчезар Аврамов и продуцент Христо Живков.
Въпреки официалното запитване и изискванията на закона БНТ не съобщи стойността на този проект, но според вътрешни източници от телевизията за сериала е поискан общ бюджет от 1 697 760 лв. Или за тези три проекта на Аврамов и Живков телевизията е отделила близо 2,5 милиона лева.
По този въпрос Етичната комисия на БНТ е предоставила на генералния директор Уляна Пръмова становище с дата 1 април 2010 г. В този документ, който грижливо се пази от медиите, се казва: „Най-големите и скъпоструващи проекти на БНТ – „Великите българи” и „Голямото четене” са създадени с подписването на поредица договори с една и съща външна фирма като изключителен изпълнителен продуцент – „Криейтив филмс” с управител Милко Лазаров. Един и същ е и основният авторски кръг от 5-6 външни за БНТ, но близки до изпълнителния продуцент лица, те и поименни потребители на основните хонорарни пера в съответните бюджети… От същия кръг са и правоприемниците на управлението на „Криейтив филмс”, когато Милко Лазаров става член на Управителния съвет… Ето защо комисията смята, че има повече от достатъчни основания за установяване на конфликт на интереси и търсене на отговорност от компетентните за това органи.”
ГОЛЯМОТО ПЛЮСКАНЕ
Раздаването на пари на свои хора, като всеки филм, има свой сценарий. Тъй като средствата всъщност не са на телевизията, а държавни, селекцията на проектите за финансиране би трябвало да се взима от независим орган. Но с правилника на СТФ „Екран”, приет пак от УС миналата година, нещата са уредени така, че доминират щатните представители на телевизията, които се подчиняват на ръководството й.
Така нареченият „програмен съвет за кино” се състои от девет члена – шест души от телевизията, един от Обществения съвет на БНТ и по един представител на министерствата на културата и на образованието, т. е. две трети са „вътрешни хора”.
Художественият съвет, който трябва да оцени и класира проектите, се състои от седем члена, от които четирима са от телевизията, един от Обществения съвет и само двама външни специалисти. За да бъде финансиран, според правилника един проект трябва да събере поне шест гласа „за”. Накрая решенията се утвърждават от Управителния съвет, който според правилника може да одобри или да отхвърли решенията на Художествения съвет, но фактически си позволява да ги редактира по недопустим начин.
На последната сесия през 2009 г. например Художественият съвет е одобрил с необходимото мнозинство три проекта за сериали – споменатия „На границата“ по Йовков на бившите съдружници на Лазаров, шест епизода по произведението на Димитър Талев “Железният светилник “ със сценаристи Руси Чанев и Георги Дюлгеров, и още шест по “Поручик Бенц“ на Димитър Димов със сценаристи ректора на НАТФИЗ проф. Станислав Семерджиев и режисьора Дочо Боджаков. Управителният съвет обаче, без да посочи в решението си мотиви, отхвърля третия проект и решава да финансира само първите два.
Както констатира и Етичната комисия, в БНТ „не съществуват ограничения или правила за забрана на авторски изяви на лица, заемащи ръководни длъжности”. Благодарение на това националната телевизия е взела на въоръжение опита на агенция „Пътища”, чийто шеф Веселин Георгиев беше дал милиони на бившата си фирма.

ШЕФОВЕТЕ: НЯМА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ

На заседанието си на 5 май т. г. УС на БНТ е разгледал становището на Етичната комисия на БНТ за конфликта на интереси и изцяло го е отхвърлил. В решението е записано:
„17.1. По точка първа от становището УС смята, че не съществува конфликт на интереси. Всички решения, свързани с техническата и творческа реализация на посочените телевизионни продукции са съобразени с Правилника за структурата и организацията на дейността на БНТ. Спазена е процедурата, при която бюджетите за реализация на вътрешните продукции се предлагат от директорите на дирекция „Информация” и Програмна дирекция и се разглеждат, обсъждат и одобряват от Комисията за реализация на телевизионна продукция на БНТ, след което се предлагат за окончателно одобряване от УС. Визираните в становище на Етичната комисия продукции са реализирани на принципа, на който са реализирани всички вътрешни предавания на БНТ . В голяма част от тях участват оператори, сценаристи и водещи, които не са на щат в БНТ. Тези продукции са едни от най-успешните програмни проекти на БНТ в последните години, които показаха , че в телевизионни ефир може да има и обществено значими формати, а не само развлекателни реалити.
При встъпването си в длъжност, като член на УС на БНТ Милко Лазаров е попълнил изискваната от ЗРТ Декларация, както и Декларация за конфликт на интереси, от които е видно, че не участва в търговски дружества.”
Представители на работещите в телевизия обаче не са на това мнение. Общото събрание на пълномощниците е изпратило декларация за конфликта на интереси до президента, премиера, председателката на парламента и СЕМ. В декларацията се предлага „да се изгради Кризисен щаб за спасяването на Телевизията, в който да бъдат включени икономисти, мениджъри и финансисти от Министерство на културата, Министерство на финансите, Президентството, както и неучаствали в източването на БНТ специалисти от самата медия”.

Оригинална публикация

БНР, Преди всички | 2010-05-31 

Водещ: Началото на този интензивен диалог, който очаква медиите да кажаат дали върху тях се оказва натиск бяха промените в заона з арадиото и телевизията. Те бяха приети с доста спорове, първо от парламента, президента наложи вето, твърди се, че след като се върнат в парламента, ако бъдат прегласувани отново ще има работа за конституционния съд. Президента изрази притесненията си от съкращаването на регулаторния орган и с намаляване на представителите на неговата квота, разбира се и на тази на парламента. Сега ще говорим по темата с двама представители на медийната комисия, с председателя на парламентарната Комисия по култура, гражданско общество и медии Даниела Петрова. Здравейте, г-жо Петрова.
Даниела Петрова: Здравейте.
Водещ: И с Петър Курумбашев, който е член на комисията, който надявам се ще може да има мнение по тази тема и като човек, котйо разбира много пряко от журналистика. Добро утро, г-н Курумбашев.
Петър Курумбашев: Добро утро.
Водещ: Да кажа, че в писмото, което премиера изпрати до главните редактори на медиите има и въпрос, който се отнася до това, което вие като законодатели правите. Дали началниците на медиите тълкуват решението за намаляването на броя на членовете на регулаторните органи, в частност СЕМ и КРС, като ограничаване на независимостта на българските медии и влиянието върху редакционната политика в интерес на правителството. Не цитирах в печата, но почти всички , които са се изказали по темата са категорични, че броя на членовете на СЕМ и на КРС не е право пропорционално на работата, която те вършат. По-скоро началниците на медиите имат възражения срещу същността на тези органи – СЕМ и КРС. Г-жо Петрова, вие вече имахте повод да отговорит ена президента Първанов, има ли обаче възможност да се преосмисли ветото да се използва като възможност още веднъж да помислите полезно ли е за медиите това, което се случва в медийния закон.
Даниела Петрова: Разбира се, винаги може да се коментира, да се преосмислят позиции. Но в случая не виждам никаква драма, тъй като с намаляване на броя на определен регулаторен орган, тук не се използва всяване на страх, не се използва всъщност опита да се пречи на медиите да работят. И нещо повече, изпълнява се една хоризонтална мярка, за която е взето решение не само по отношение на СЕМ и на КРС, а и на други регулаторни органи, комисии, които също състава им се намалява. Там не се оказва натиск, там не се пречи на работата. Така че ми се струва, че има едностранно тълкуване. Но като че ли е някаква лична обида.
Водещ: Каква точно според вас е тази лична обида?
Даниела Петрова: Ами може би начина на преценка за вземане на решения за намаляване на квотата от стрна на президента.
Водещ: Г-н Курумбашев, и вие ли виждате личен елемент в това вето?
Петър Курумбашев: Не, аз не бих тръгнал с това да има нещо лично към президента. Ние се занимаваме с политика и трябва да провеждаме различни политики, а не някой за някой, че е откраднал играчките. В случая става дума за едно много неприятно внушение, което се случва с прекратяването на мандатите на хората, наистина на всички регулаторни органи, не само в СЕМ и КРС, смисъла на мандатността е смисъла н а това да не се (?) с власт, никога до сега, нито едно до сега мнозинство не си е позволявало предсрочно да прекратява мандатите в различни регулаторни органи и именно за това те се водят независими органи. Иначе просто членовете на мандатните органи щяха да бъдат сменяни заедно с правителството. Просто сменя се правителството, избират се нови министри, не чакаш никакви мандати, сменяш всичките 9 т.нар. независими комисии и това внушение е към тези, които са членове на тези регулаторни органи и съответно и тези, които тези регулаторни органи назначават. Сега махаме вашите началници, скоро можем да махнем и вас.
Водещ: Добре, но г-н Курумбашев, медиите не виждат проблем специално по отношение на СЕМ и КРС. Сега като казвам медиите и аз няма като Бойко Борисов да смятам, че един човек може да говори от името на медиите, но поне в отговорите не се прави причинно0следствена връзка между работата на медиите и броя на членовете на СЕМ например.
Петър Курумбашев: Не, в случая става дума за това, че те се използват, за да се подменят и определени хора не само в тези органи, но и в другите органи, тъй като няма и единнност в смяната. Например на някои места членовете се променят ччрез жребиЙ, на някои места се премахват последните хора, които са назначени, това е случая с КРС. Изобщо навсякъде се сменят по различен начин хората просто само и само да си отидат определени хора. Така че тук за медиите, ако искате да го водим разговора малко по-…
Водещ: Да, ще го разширим задлжително…
Петър Курумбашев: Да, да го разширим малко разговора и то разговора е за това, че аз знам за определени схеми, които съществуват в медиите от много години, за което имат заслуги и много предишни управляващи. Но това, което виждам е, че г-н Борисов няма никакво желанеи да промени схемите в тези медии. Той просот иска да промени хората в тези схеми и творчески да ги развие. И тук не става дума само за БНТ и БНР, а става дума, знаете, преди дни стана дума и за една друга дискусия за други медии. Така че по този начин просто медиите да бъдат офанзивно насочени в определена посока. Моето впечатление е, че за тези 20 години никога не е било оказван толкова голям натиск върху медиите, колкото в момента. И в момента г-н Борисов много цинично отправя въпрос, аз съм казвал и (?), че го е казвал, и то огромен, и то не от сега. Той е от времето, когато беше главен секретар, до времето, когато беше кмет на София, а включително и в момента вече ползвайки инструментите на държавата.
Водещ: По какъв начин според вас се оказва този натиск, чрез присъствието му в ефира и на страниците? Чрез началниците?
Петър Курумбашев: По всякакъв възможен начин, включително и чрез директен контакт с журналистите. Нали имаше една любима тема, дето беше коментирана, примерно пращал ли е SMS-и на определени журналисти или на главни редактори или т.н. Просто ежедневие.
Водещ: Г-жо Петрова, вие какво виждате полезно в писмото, което премиера Борисов изпрати до шефовете на медиите? Понеже не очакваме те да кажат – да, върху нас се оказва натиск. Някак си и това се потвърждава от реакциите. Какво за вас като човек, който трябва да има отношение към медиите е важно в този диалог?
Даниела Петрова: В този диалог действително е важно дискусията, която отново тръгва да се изговори, да се напише това, да се изкажат проблемите, ако има такива те да бъдат решавани. Защото аз считам, че това, което се твърди, че в момента се оказва натиск върху медиите е просто лъжа. Считам,ч е с поведението си, с контактите си с медиите, който е почти ежедневен, не съм забелязала и най-малко притеснения и оплаквания в този смисъл. Това са моите лични преки впечатления.
Водещ: Сега разбира се в тези 20 години, за които говори г-н Курумбашев, никога не стана неактуална темата, че журналистиката върви след победителите, обаче вие не виждате ли нещо притеснително в това, че премиера присъства минимум по 3 пъти в една емисия, с по няколко снимки в един вестник. Тоест смятате ли, че това е отговор на активността на правителството или има нещо друго?
Даниела Петрова: Може да се тълкува по различен начин отразяването. Но считам, че след като има събитие и след като това е преценката, след като участва активно, естествено че активно ще бъдат отразявани събитията. Така че дали ще бъде със снимка или с материал, това е въпрос на преценка на главния редактор, респективно на участниците в медийния процес. И не смятам, че това е притеснителното.
Водещ: А кое е притеснителното?
Даниела Петрова: Притеснителното е пряката свършена работа. След като има интерес към медиите, след като получава одобрението на гражданите, значи действията са правилни, те са коректни, медията също е коректно отразила, след като и тя се купува и се чете или съответно се ползва.
Водещ: Добре, но вие смятате ли, че има полза от въпрос като този, който зададе министър-председателя – кажете оказвам ли ви натиск. Смятате ли, че има главен редактор или генерален директор, който ще каже – да, оказваш ми натиск.
Даниела Петрова: Въпроса не е точно така пряко зададен. Въпроса е малко по-индиректно зададен. По отношение на (?) или решение на българското правителство, с което се ограничават правата на медиите или съответно дали могат свободно те да бъдат финансирани, развивани, разпространявани в този смисъл е зададен въпроса. Тоест в този въпрос се съдържат няколко въпроса и действително не считам, че трябва да се получи еднознчен отговор.
Водещ: Ами той се получи за съжаление вече и всъщност всички в един глас казват, че такъв натиск няма. Между другото г-н Курумбашев, вие казвате, че такъв натиск не е имало никога,но колеги си припомнят за времето на Жан Виденов и на Иван Костов, така че дали са сравними тези натиски, за които се припомня?
Петър Курумбашев: Ами вижте, аз съм участвал даже и в подписката, когато уволниха водещи журналисти от националното радио, което между другото винаги е бил По-сериозна крепост на независимостта на словото, примерно националната телевизия, аз съм участвал в нея през 1996г., дори по време на еднопартийните управления на Виденов и на Костов не е било такова чудо. В един вестник да излезе пет пъти снимката на премиера на пет различни страници, просто този резултат не го е постигнал нито Виденов, нито Костов, нито някои премиери преди или след него. И даже си мисля, че в случая тези медии, които така услужливо отразяват премиера, му п равят и много лоша услуга, защото всъщност проблема, който са имали всички управляващи е, че по някой път с прикриването на ситуацията или със замазването на положението и с услужливото показване на нещата всъщност са започнали да вярват наистина на огледалото и всъщност не са чували това, което никой не трябва да чуе, тъй като една критична медия въсщност прави и услуга на правителството и го държи в ситуация то да може да оценява по-реално нещата. Така че наистина това е моето впечатлние и по отношение на конкретни медии, които … вижте, има медии, които не пускат по един критичен ред за правителството. Да приемем, че работят блестящо, но имат 5% грешки. Има медии, които не пускат по 1 ред критика за правителството.
Водещ: Е, така беше…
Петър Курумбашев: Никой не казва – свирете мача 50 на 50. Ама поне да го свирят 70 на 30, да се каже.
Водещ: Сега все пак сме още първата година на мандата на това правителство и сигурно ако прегледаме вестниците и прослушаме предаванията от първата година и на мандата на Тройната коалиция, вероятно може би ще видим също една такава, как да кажа, едностранна любов. Готов ли сте да си признаете, че това е проблем на политиците изобщо?
Петър Курумбашев: Аз съм готов да си го призная, че е проблем изобщо на обществото. То е същия проблем…
Водещ: Да, той е и на медиите, между другото.
Петър Курумбашев: Разбира се, че е проблем и на медиите, тъй като това е една свобода, която човек ако иска да си я извоюва, може да се бори за нея. Иначе може да я кара с прочутата българска поговорка – преклонена глава, сабя не я сече. Иначе представете си ситуация пък, която е… един министър вика шефа на предприятие, което му е подчинено, или което не му е подчинено, да речем, че е частно, но пък доста добре зависи от някакви държавни поръчки. И му казва – извинявай, аз меся ли ти се в работата, праща му едно писмо. Той какво да му напише? Цинизъм е да се праща такова писмо. Просто цинично. Естествено, че ще му върне отговора, който той иска да чуе.
Водещ: Г-жо Петрова, няма ли да е по-добре наистина и за ГЕРБ ако чува и различни критични мнения и те да не са само на опозицията, но и на други неангажирани политически институции, каквито биха могли да бъдат медиИте. Не говоря за тенденциозна критичност, говоря за здравословна, за каквато спомена г-н Крумбашев.
Даниела Петрова: Аз смятам, че правителството на ГЕРБ изключително чувствително се вслушва в мнението на обществото, на журналистите и винаги е отворено да променя своите позиции. Действително в ситуацията, в която се работи и в която така динамичном се променят нещата има и действително признаване на грешки, има и корекция и на поведение и на текстове. По-добре е човек вместо да си затвори очите и да излъже, той съответно да признае допусната грешка и бързо да я оправи, от колкото да натрупва негативи и съответно да не признава. Тук не става въпрос за признаване на грешки ежедневно. Тук става въпрос действително за поведение, което смятам, че новото правителство, макар и със своята така кратка работа в период на 9 месеца, се е стремяло да бъде адаптивно, да отговаря на очакванията. И за това не смятам, че в случая тази дискусия тръгва в една друга посока. Посока, в която се показва, че има воля да се постигне целта. Това, което е обещано да се постигне, и предизборните обещания, програмата на правителството. Ще се работи в по-трудна ситуация и финансова, в ситуация на криза, в ситуация на неизпълнени решения и обещания – това е факт в цялото общество.
Водещ: Всъщност това не е ли проблема, че коментирайки това, което ГЕРБ не може да направи, вие веднага препращате там, на където препраща и Бойко Борисов непрекъснато – към миналото правителство. Кажете тогава това, което зависи от вас. Вие как ще мотивирате тази голяма мега промяна в медиите, която обмисляте чрез този закон за радиото и телевизията, който ще обедини СЕМ, КРС, БНР, БНТ, ще въведе етични правила за частните медии. Тоест всичко ще бъде регламентирано в този един закон. Има ли такава идея, тя политическа ли е, подхвърлено мнение на председателя на СЕМ, който е избран и предложен от ГЕРБ ли е?
Даниела Петрова: Аз считам, че с един закон не може да се регулира всичко, защото закона дава определените правила за рамката. В момента се работи върху нов закон за радиото и телевизията, това са медии, които съответно следва да бъдат регулирани съобразно новите правила и съобразно новата цел, която е в момента, задачата цифровизация. По отношение на печатните медии въпроса е изяснен. Там се подготвят текстове, които ще бъдат в закона за депозиране на печатни произведения и (?) печатни произведения и други, където са подготвени и разписани текстове по отношение на прозрачността на медиите, на собствеността.
Водещ: Това е политическото решение или това са идеи, защото г-н Лозанов чухме нещо различно. Че всичко това, което вие сега описвате трябва да бъде събрано в един мега медиен закон.
Даниела Петрова: Не е обсъждано. Това е позиция на г-н Лозанов, която може би е (?) в началото на дискусията, но не могат печатни, електронни и радио и телевизия, всички медии да бъдат регулирани по един и същи начин. Нещо повече, печата съотвтно е налице по отношение на него едни добре развити процеси на саморегулация. И смятам, че пътя към саморегулация и корегулация не е чрез законови мерки, и то еднотипни, за конкретните медии.
Водещ: Това, което казвате вие за голям закон за радио и телевизия, промени в закон друг, свързан с печатните издания. Това политическо решение на ГЕРБ ли е или отново да кажем на група депутати. Нека да изясним това. Има ли политическо решение?
Даниела Петрова: Политическо решение и това, което е във видео отчета, във видео материала, представен на парламента е, че ще се работи върху цялостен нов закон за радиото и телевизията.
Водещ: Обединява ли той двете медии в обща шапка?
Даниела Петрова: Не, на този етап не. До нас, като законодател, не е достигнал от работната група такова предложение.
Водещ: А СЕМ и КРС?
Даниела Петрова: Но може би в процеса на работа и на тази дискусия да се направи такава преценка. За обединяване на СЕМ и на КРС също считам, че преди да се постигнат определени резултати в процеса на цифровизаия е трудно те да бъдат обединени, защото те трябва да изпълняват възложените им функции към момента, тъй като ситуацията сега е една, избора на модела дали да бъдат обединени в един или съответно да продължат функционирането си като два самостоятелни органа и е въпрос на преценка.
Водещ: Да, защото за втори път казахте въпрос на преценка, тъй като искам да чуем и г-н Курумбашев, какво значи въпрос на преценка? На някакъв анлиз, на финансова преценка, на проучване? Г-жо Петрова, вас Питам първо. Преценка, що е то преценка?
Даниела Петрова: Преценката трябва да се направи съобразно обема от работа, който ще се върши и поставените задачи. Действително може да се проведе дискусията, но ние трябва да се съобразим с определени финанси и с поставените задачи, които следва да изпълняват органите.
Водещ: Г-н Курумбашев, да чуем вашето мнение накрая. Аз честно казано до колкото разбирам от г-ж аПетрова всякакви изказвания на тема обединяване на радиото и телевизията, обединяване на КРС и СЕМ, регулация на печатните медии звучат като някакви лични мнения. И няма ясно политическо решение, всичко ще се преценява в движение. Изобщо има ли нужда от такова?
Петър Курумбашев: Ами по принцип това е стандартната ситуация в ГЕРБ, така че не е нещо, което би трябвало да ви изненада. Иначе по отношение на обединяване на КРС и СЕМ, трябва да ви кажа, че тази практика не е приета в Европа, много малко европейски държави имат сливане на тези два органа и тези дори, които при тях има сливане, се чудят как да ги разделят. Така че очевидно е по-добре, те се занимават с различни сегменти и е по-добре да бъдат отделни органи. Може би има някои части например, по отношение на цифровизацията, където има припокриване, но това не пречи просто да има два отделни органа, тъй като така или иначе техните задачи са съвсем различни. Изобщо ние първо трябва да решаваме въпроса за функционалността, какво искаме да постигнем като крайна цел и след това вече да видим с какви регулатори да се постигне.
Водещ: Може би тази преценка…
Петър Курумбашев: Това, че първо бяха тръгнали да сменят всичките членове на СЕМ и КРС, те го бяха измислили просто да ги слеят, за да може да сменят всички членове на КРС и СЕМ, както се казва, с един куршум – два заека. В тази посока бих ги посъветвал ако искат много да слеят деветте регулаторни органа в България, включително КРС и СЕМ да ги слеят с ДКЕВР, да речем, така че той ще определя цената и на тока и на водата и ще дава и лицензи за телевизии..
Водещ: Е може да се осъществи такса Електромер, която беше заложена някъде някога за финансиране на радио и телевизия.
Петър Курумбашев: Ами пак е въпрос на разговор с обществото. Това е решението в Англия, кдъето например така се финансира BBC и то е станало точно с повод налагане на един министър-председател, който е казал – на вас ви даваме бюджет, така че да излъчвате това, което ние искаме, много интересен разговор между другото от преди десетки години в Англия. И тогава се е решило в обществото, че общестовот е по-добре директно да финансира медията, за да може да има независима медия. А тук вече идва нашия въпрос. Нашето общество иска ли да има наистина независима медия.
Водещ: Благодаря ви за този коментар. Всъщност може би това, което каза г-жа Петрова, че ще се преценява после какъв да бъде пътя може би трябва да бъде обърнато. После трябва да е в началото. Но ние ще следим тази дискусия, още повече със сигурност днес ще продължат коментарите и обясненията по повод писмото, което изпрати премиера Борисов до ръководството на медиите. Даниела Петрова, председател на комисията по култура, гражданско общество и медии, Петър Курумбашев, член на комисията, Даниела Петрова от ГЕРБ, Петър Курумбашев от КБ с техните гледни точки за състоянието на медиите, отговорите и въпросите, които им се задават.