БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2009-10-24
Водещ: Има една малка страна в Западна Африка, наричат я Страна с много народи. Того е най-малката страна на Западното африканско робско крайбрежие. Името на държавата напомня една от тъмните страници в евро-африканските отношения. От пристанището на малкото градче Анехо безброй докарани от вътрешността хора потегляли към новия си робски живот. За република Того днес пише, че е страна, управлявана от три колониални сили, че е млада република с тежко наследство. По свобода на медиите много си приличаме с Того, стана ясно тази седмица. Само дето те са малко по-напред от нас. най-свободни са медиите в Дания, Финландия и Ирландия. Най-големия скок в класацията са направили медиите в САЩ, придвижвайки се от 40-то на 20-то място. И това се свързва с идването на власт на новия президент Барак Обама. Остава актуален въпроса за заплахите от физическа разправа с журналистите, се отбелязва в доклада на "Репортери без граници". Балканите са едно от местата, където тези заплахи са актуални. Европа, която дълго време беше пример в областта на спазването на свободата на медиите отстъпва. Европейски демокрации като Франция, Италия и Словакия продължават година след година да губят позиции в класацията на "Репортери без граници". От 27-те страни-членки на ЕС ние естествено сме на последно място. Кое прави медиите ни несвободни, ето за това ще говорим днес с Евгени Дайнов и Огнян Златев от Центъра за развитие на медиите. На един език ли говорят PR-и и журналисти, защо данните от едно изследване са коментирани по различен начин от журналисти, блогъри и PR-и – ще питаме Стоян Стоянов от агенцията, извършила проучването*. Добре дошли в "Клубът на журналистите".
И така, започваме в "Клубът на журналистите". Как стана така, че Того и Танзания успяха да ни изпреварят по свобода на медиите. Добър ден на Евгени Дайнов.
Евгени Дайнов: Добро утро. Аз не мога да се събудя още.
Водещ: Добре. Та как стана така?
Евгени Дайнов: Ами от къде да го подхвана? Беше неминуемо, че ще стане така и че ще става все по-така и това се видя още 2001 г. Първите ми разговори с главни редактори на вестници на тема „Абе защо правите така, че да няма вестници, включително и ваши” бяха 2001 г. И разговора беше следния, тогава се изтъпани царя, избраха го хората, и вестниците с пълно гърло взеха да викат – долу двуполюсния модел, долу леви-десни, долу политиците, долу политиката, да живее царя и неговите … вестниците честваха всякакви негови роднини от африкански династии, от арабски династии и каквото се сетите. Отивам и приказвам с главния редактор на вестник, казвам – виж сега, вестника като такъв, първата медия, казвайки се The London Times излиза като политически лист. Вие ако извадите политиката, ако продължите да викате по вестниците – долу политиката, вие ще отрежете клона, на който седите. Не може да има вестник без политика. Този разговор го водих 2001-2002 г., те си продължиха, тиражите катастрофираха, с пъти паднаха. След което има някакъв друг разговор преди 3 години да речем, вече със зам.-главния редактор, защото главните видях, че са същите като 2001 г. Отивам при зам.-главните, по-млади уж, по-оперени. Викам вижте сега, не може да има табу на тема Ахмед Доган, Георги Първанов и подобни. Не може. Вие с вашите ръководства ви разпраха от към тиражи, когато казаха долу политиката, а сега като човек не може да каже… на мен ми е забранено например, ето на мен проф. Евгени Дайнов ми е забранено във водещи български вестници да пиша словосъчетанието Георги Първанов.
Водещ: Сега, днес?
Евгени Дайнов: От няколко години. забранено ми е да го пиша, защото съм аз. Дори само да напиша Георги Първанов те ще си помислят, че аз слагам вътре някакъв критичен подтекст. Така че от мен Георги Първанов, това словосъчетание не сте виждали, няма и да видите. И теглим чертата отдолу. След което медиите .. да не говорим че по същата гибелна пътечка тръгнаха телевизиите. БТВ като им скръцна президента със зъби уволниха нашия приятел Иво Инджев и се почнаха едни истории, дандании. На някакъв етап се усетиха, и вестниците и телевизията, че мама му стара, какво става, губим аудитория. И какво направиха – решиха да стават .. да жълтеят. Решиха да правят риалитита, някакви жълти репортажи във вестниците – кой как готви, кой политик как танцува. И цялата тая снежна топка се омота и рухна и повлече цялата свобода на словото надолу, което също е изключително глупаво, защото когато един сериозен така наречен вестник или телевизия, първо са казали долу политиката, общо взето са я махнали, второ са въвели табуирани забрани спрямо властта, защото се играят с властта, аз не мога да разбера защо. Що дирят ръководствата на телевизии и вестници да си играят с властта. Може би са такива комплексари, че някак си като се отърка у президента и му е готино. Но накрая те почват да жълтеят, да се правят на клюкарници, при което сменят условията на играта и се появяват истинските клюкарници, които моменталистически ги размазват от към тиражи. Опита на основните вестници да се жлътнат, за да запазят аудиторията – пожълтяха целия пазар, появиха се огромните седмични жълти вестници, които направо ги изядоха от към тиражи. Телевизията пък се самоубиха, защото където и да включиш някакви танцуват или пеят или правят някакви други простотии. Е как да не сме… сега, не съм бил в Того, може би там има някакви достойни хора, очевидно, щом са по-напред от нас с материала, ама това цялото нещо потъва, медиите потъват от 2001 г. Аз не разбирам защо го правят, след като в крайна сметка те остават без пари, на тях вестниците им фалират, от тях бягат зрителите. Защо го правят това не знам. Знам, че го правят. Защо – нямам ни най-малка представа.
Водещ: Защо се засилва тенденцията блогърите да стават все по-сериозни, а медиите да стават все по-жълти? Добър ден и на Огнян Златев.
Огнян Златев: Здравейте. Може би точно това е отговора на вашия въпрос, някакъв вид реакция на тъжната констатация и тъжната картина, която описа проф. Дайнов. по простата причина, че съм далеч от мисълта да смятам, че в България абсолютно всички хора, които се занимават със словото и искат да дадат воля на изводите си и на анализа си, всичките са общо взето несвободни, има и такива напротив, които пишат и разсъждават много добре, но за съжаление единствената платформа, където те могат да се изкажат и да напишат това, което мислят остава виртуалното пространство. Много ми хареса това, което прочетох снощи в блога на колегата Иван Бедров. Онзи ден знаете какво се случи пред BBC, когато хората, зрителите отидоха да протестират срещу участието на ултрадесен политик. Защо това няма да се случи пред някоя наша телевизия. Пред някоя наша телевизия ще отидат да протестират отпред, ако примерно еди кой си от … какво беше, "Цената на истината" или някое от тези риалитита нещо си бил направил или, че ако примерно спрат някои от тези сериали, дето вървят безкрай. Ами ето точно заради това. И за съжаление виртуалното пространство остава единственото свободно, Слава Богу, за сега. Миналата седмица се случи да присъствам на едно място, където мъдри хора от Европа си говореха за това накъде вървят медиите, какъв е дебата там. Хората си говорят за неща как по някакъв начин да…. не контролираме, защото това е много силна дума и е доста двусмислена, но по някакъв начин как да се направи така, че интернет от една страна в не демократични общества това е единственото място където свободомислещия човек може да намери място за изява. Но от друга страна в по-развитите страни там пък имат опасение, че интернет става място за пропаганда на някакви националистки идеи, език на омраза, детска порнография, призиви открити към тероризъм и т.н. Тоест там те разсъждават върху това дали да не се сложат някакви рамки. В Washington Post и New York Times, както и в BBC са приели във вътрешно редакционните си правила за работа миналия месец са приели самоограничителни правила, че техни журналисти, които са членове на редакционните колективи те самите си поемат ограничението да не се изявяват в интернет, като пишат в блогове по някакви горещи теми. От тая гледна точка пък защото може би има някакво притеснение да не би държавата да скочи и да им наложи някакво ограничение. В едните държави се занимават с тоя дискурс, ние се занимаваме тука сега тази за кого щяла да се ожени или да се омъжи и т.н. Медиите в България, едно от най-големите достижения на всичките тези 20 години, които сега ще отбелязваме скоро, най-голямото достижение е това, че ние имаме многообразие от медии, има плурализъм, обаче няма свобода. И това е видно, не само за хората тук, същите хора, това което каза Евгени Дайнов е много тъжно, но е факт, но то е видно и от вънка.
Водещ: Да де, но това самоограничение да не се изявяваш в интернет не значи ли, че те имат свободата в собствените си медии да се изявяват така, че да нямат нужда да търсят изява. А у нас като че ли журналистите са принудени да търсят изява в блоговете си заради липсата на свобода.
Огнян Златев: Абсолютно. Точно така.
Водещ: Защо и в редакционната политика, която да кажем форматира твоя материал.
Огнян Златев: Да, четохме новопоявилия се вестник, седмичник който излезе, журналистите вътре разказват как докато са работили в една новопоявила се и доста набираща сила пресгрупа и медийна група по-скоро да я наречем, как там се свалят материали, как се редактират и се казва изрично в прав текст – за това няма да се пише, има теми табу. Не може 21 век това да се случва в една държава, която е с претеции да бъде взимана на сериозно, страна-член на ЕС. До преди няколко години, имайки възможността да наблюдавам развитието на медиите в нашия регион, тук Югоизточна Европа, аз бях доста оптимистично настроен за това защото първо в България все още слава богу не убиват толкова много журналисти, колкото убиват в съседните на нас държави, законодателството по някакъв начин е доста по-… не е рестриктивно по отношение на медиите, нямаме закон за печат и т.н.. И в същото време обаче какво се появява напоследък – една абсолютна тотална тенденция на влошаване.
Водещ: Туитър стана известен в Иран, в една … защо тази платформа за свободно изказване на мнения работи по един начин в страни, в които липсва свобода на словото и в други, в които свобода на словото има. Той си е един и същи интернет.
Огнян Златев: Имаше една също случка, пак ще взема за пример Великобритания, когато преди 2 седмици вестник "Гардиан" осъдиха, връчиха му съдебно определение, че му забраниха да цитира случай, да цитира същността на съдебни случаи защо вестника е бил осъден, да цитира името на човека, който ги е дал под съд, който е политик и какво е било наказанието на вестника. Това е било изрично записано и забранено на вестника. Но точно чрез Туитър цялата тая новина излезе за минути в публичното пространство.
Водещ: Тоест това е било написано в съдебното решение.
Огнян Златев: Да, съвсем сериозно.
Водещ: Вероятно са имали предвид възможността да се прави автореклама с подобно решение.
Огнян Златев: Не знам, не мога да кажа за това, но ето ви една възможност как дори в една страна, която е далеч преди нас по отношение на тези индекси, коит опубликуват "Репортери без граница," ето какво се получава.
Евгени Дайнов: Ама "Гардиан" са малко маниаци, от време на време ги прихваща нещо и почват да правят глупости. Обаче тука имаме един много голям проблем на политиката, в смисъл на общото живеене смислено и в цивилизовани условия. Имаме следния проблем на българската политика. Ние се сдобихме с пазарна свободна икономика и в икономиката и в медиите, която всъщност не дава избор. По ред причини, които не съм изследвал до край, българското Общество много лесно се поддава на олигархизация на различни сфери. Тоест група хора хващат някаква си сфера и си я държат и не пускат никого, унифицират я, правят я в свой интерес, накрая я насочват срещу обществения интерес. Медийната групировка на Ирена Кръстева мина през медийната система българската, като, как казваше Хитлер, ще мина през Русия като нагорещен нож през масло. Те това направиха. За дни направиха картел, превзеха го. Самоунификацията пък на останалите медии също показва, че някак си българите трудно удържат на разнообразие, на автентичен избор. И тука вече проблема е следния, тук вече нашето, на всички разумни образовани хора в България, ние сме малцинство, ние бяхаме в интернет, бягаме по блогове, бягаме по страници, дори аз поддържам някаква страница. Какъв е проблема там обаче? Проблемът е, че … аз се хванах, че с блог сферата, с интернет писанията, аз се върнах средата на 70-те години, когато в диктаторския режим на бай Тошо разумните образовани прогресивни хора си правихме бункерчета, където да не ни закача всеобщата простотия. Имахме едно такова бункерче, събирахме се пред "Преспа", това са 70-те, 80-те в "Кравай" и "Синьото”, това бяха бункерчета, където да се видим еидн друг, да видиш нормален човек, да си освежиш някак си погледа към целия живот, защото е пълно с простотия. Тези бункерчета в момента, медийните ни занимавки, това е отстъпление, няма какво да се лъжем. Отстъпихме от големия фронт, натикани сме в интернет пространството, където си правим букерчета again. Тези бункерчета 1989 се свързаха в България помежду си, излязоха на повърхността, смениха общо взето всичко, но аз всъщност се върнах 35 години назад. Аз се ровя в някакво бункерче, за да не ме зарази всеобщата простотия и пошлост, което не е добре. Тоест ние сме сдали арената на публичността, на пошлите хора и медиите включително и някак си пазим себе си, което от една страна е ок, защото не е задължително ние да изпростяваме. От друга страна не е ок, щото пък сме отстъпили голямата арена на лошите. И не знам как се излиза от този капан.
Водещ: Всъщност в едно преследване най-важното е да оцедлееш, нали така, г-н Златев?
Огнян Златев: Така се получава. Така се получава на нашите географски ширини, за съжаление. Защото когато разследванията се правят в държави с демократични традиции, хеле пък с традиции в медиите, каквато е … много се извинявам, но за пореден път ще дам пример с Великобритания, там най-важното се оказва първо да си докажеш тезата и второ – лошите, както каза проф. Дайнов да си получат заслуженото. Имаме един пример само ще ви кажа за страхотно разследване, много добре подготвено, телевизионен журналист, Мартин Грегъри се казва, той прави разследване по Chanel 4 за британски политици, които са замесени в скандал с подкупи и издаване на разрешение въпреки ембарго за износ на компоненти за военната промишленост. По време на войната в Персийския залив той прави някакво страховито разследване като регистрира фалшива фирма, представя се за посредник и в продължеие на 6 месеца това разследване върви. Най-накрая правят един документален филм в 4 серии, който се излъчва. Двама от… единия е бил председател на комисия в парламента и още 2-3 доста видни депутати са експонирани, които веднага дават под съд журналиста. И се получаав така, че в хода на делото, това за мен беше абсолютна изненада, защото поне тук в България не сме свикнали на такова, но в хода на делото журналистите не само са оправдани и медията съответно не само оправдана, ами съда намира достатъчно основания да заведе дело срещу уличените политици за това, че те във времето, когато Великобритания е официална страна по това международно ембарго се занимава с износ на такива компоненти, които са забранени.
Водещ: Всъщност имам един спомен, че и българския съд оправдава журналисти, които са съдени за такова разследване, но те бяха английски. В случая Батето.
Огнян Златев: Да. Дайте да не си говорим за случая с един министър от предишното правителство, когато пуснаха репортажа за малолетната проститутка от Варна, когато нейния сводник я продава на журналисти, които се предрешили на търсещи млади момичета за бели робини. И какво се получи – след три дена министъра свика пресконференция, извика всички български журналисти под строй не за да им каже как те са направили също разследване и – да, благодарим на журналистите, че те ни помогнаха, а за да ни обясни как тези журналисти всъщност единия му взели книжката преди 3 години, защото карал пиян и че другия имал някакви прегрешения. Той за 3 дни впрегнал Интерпол, за да получи информация за „криминалното” минало на тези хора, вместо да си зарови главата в земята от срам, че такова нещо се е получило.
Водещ: Как да се разделим с митовете за корупция, какво зависи от журналистите – останете с нас, за да научите след малко.
Как да се разделим с митовете за корупцията, какво зависи от журналистите. Ето днес четем, че Красьо Черничкия имал не тежки ланци, а голяма душа, а пък Георги Велков, магистрата дето си говорел с него много нищо н е бил напрвил. Как да тълкуваме подобни четива?
Евгени Дайнов: Той има още едно много красиво четиво как бъгларския посланик в САЩ, там имаше дандании с изборна секция, отказали … външно министерство прати тука всичките документи…
Водещ: Защото чистачката го била изхвърлила.
Евгени Дайнов: … аз съм невинен, какво общо има с мен, посланика това, че чистачката ги е изхвърлила. Да, това са възмутителни неща и аз се чудя на народния герой Бойко Борисов как смята, че такива дребни провокации ако ги остави, че големите хищници, които го дебнат щеше да го оставят. Пример, въпросния съдия 33 пъти говорил Красьо Черния, отказа да подаде оставка. Въпросния посланик – чистачката изхвърли документа за изборите. Чакай бе, едно от най-строгите… Огнян знае, най-строгите правила изобщо за провеждане на изборен процес е как съхраняваш книжата. Може ли някой да стигне до тях, да ги фалшифицира, пазиш ги с въоръжена охрана, пък има изисквания в стаята, в която се пазят. Чистачката би изхвърлила, не било негова работа на посланика, че чистачката му изхвърлила изборната документация. Това са очевидни … знаете ли какво правят тези в момента, те пробват до къде новата власт е всичката пара в свирката, само говорят решително и дали могат да уволняват хора. Това е класически опит, ако посланика в САЩ българския не бъде уволнен дисциплинарно, ама много бързо, ако на този съдия набеден не му намерят начин и него да уволнят, просто много по-големи, по-мощни и по-добре организирани интереси, на които не им е изгодно България да бъде на много по – европейска, искат тя да си остане азиатска провинция на Русия, както беше до скоро, ще си направят сметката хората, ще опънат едни кадастрони на стената, ще пишат плюсове-минуси на Бойко, къде може да му влезем и как да се върнем так, където си бяхме … 16 република или как се пада там на Русия. И това пак има някаква връзка с въпроса с корупцията. Страхувам се, че започва да тече периода, в който започва да се виждат ограниченията на решителността на новото правителство, започва да се натъква на собствените си ограничения, а от там нататък пътя е само един – да им се направи такава коалиция срещу тях, че да бъдат натикани да минат в отстъпление. А им е рано, те имат работа да вършат, не може да минават в отстъпление толкова рано. За това да уволняват дипломати и съдии. Аз не разбирам какво се пипка, Желева какви ги мисли.
Водещ: А какво да правят журналистите в този период на премерване на сили, защото това е класически пример.
Евгени Дайнов: Да знаят къде е националния интерес. Националния интерес е все пак това правителство да си стигне ограниченията не защото поради глупост се натъква на съпротива, която го спира. А да се стигнат ограниченията на таланта и капацитета да вършат национално полезни неща. Това е работата на журналистите и те наистина имат в… всички живеем еднакво като граждани и журналистите наистина имат и задължения. Едно от тея задължения е да отстояват националния и граждански интерес.
Огнян Златев: Да бъдат съвестта на обществото. Не може една или две медии, един или два вестника да дават възможност на своите журналисти да правят смислени разследевания, а всички останали да казват – това е… защо да си навираме грубо казано таралеж в гащите, защо да се занимаваме с това, дайте ще пишем – сърна в тиква , какво вечеряли и т.н. Това нали е много по-лесно.
Водещ: Тайна вечеря на сърна в тиква. Да.
Огнян Златев: Точно така. това е, което могат д аправят – разследваща журналистика и експониране на всякакви такива случаи на корупция.
Водещ: Кой обаче инвестира в разследвания . кои медии инвестират в разследвания? Само малко.
Огнян Златев: Точно това е, че са само 2. Примерно да кажем. Не може в. "Капитал" да публикува миналата година януари месец разследването за Батко и за Братко и държавата три месеца да се прави, че това нещо не съществува и чак когато се обадиха от Брюксел, тогава започнаха някакви проверки.
Водещ: Това е защото ОЛАФ чете, за разлика от други.
Огнян Златев: Тука също има хора, които четат, но пък казват – голяма работа. За последните години ако погледнете, по-големите скандали, които излязоха в публичното правителство, те излязоха от медиите. журналистите си вършат работа…
Водещ: Да, но точно в това студио Иван Михалев е казвал, че вече изобщо не му се пише за Батко.
Огнян Златев: Така е, за съжаление.
Водещ: Това е прекия резултат. Така че дори и медиите да искат да инвестират в разследвания, когато на журналистите не им се разследва…
Огнян Златев: Ама не им се разследва защо – защото те виждат, че … те се обезсърчават от това, че … тяхната работа е да покажат, да разследват нещата. Но журналиста не е прокуратура и не е съд. Има очакване от страна и на медиите, пък и на обществото, че в края на краищата тези хора, които са експонирани, пак да си послужа с тоя израз, те ще си получат заслуженото. А те не си получават заслУженото. Нека да има … айде не заплахи или закани, при говорене за разследване и за показване, излагане на показ на всякакви такива нелицеприятни неща, които са се случвали, но дайте да видим и някакви резултати, дайте да видим осъдени, хората това искат.
Водещ: Всъщност една горчива шега е, че журналистите по-скоро могат да дочакат авторски права от ОЛАФ от колкото решение на съда. Да, защото се оказва, че тези неща се четат от онези чиновници, а нашите ги четат за сведение може би или се забавляват с тях.
Евгени Дайнов: Абе има неща, които дори най-активното гражданско общество не може да свърши вместо държавата. Когато държавата се запъне и каже – мен изобщо не ми пука, колкото и активни граждани и медии да имаш пак няма нищо да стане, защото държавата си казва – вие си играйкайте там нещо, пък ние ще се оправим, нашите са сериозни работи. И това сме го виждали. И това сме го виждали преди в България. Слава богу че имаме в случая външния натиск от ЕК. Нали си представяте какво щеше да бъде ако България не беше член на ЕС, ако нямахме ние като граждани външния съюзник, прословутите брюкселски бюрократи, които са нашия най-близък съюзник в момента…
Водещ: И ни е страх да не се изложим пред тях.
Евгени Дайнов: Да, те са наши съюзници и срещу нашите си управляващи, дай боже тези сега май повече имат страха на Брюксел. Но забележете, пак не се получава, граждански искания и някакви медийни искания от долу, заявена воля от Бойко Борисов, двама-трима вицепремиери, по средата обаче стоят една камара хора, които се плезят и на гражданите и на властта и пак няма оправия.
Водещ: Да, и се получават и зони на мълчание, както ги нарича Нели Огнянова.
Евгени Дайнов: Искате ли сега да ви взема малко ролята.
Водещ: Да, заповядайте.
Евгени Дайнов: Така като гледам, както и хиляди други хора, непрекъснато гледаме какво става с медиите и се впечатляваме и не се впечатляваме. Моите разследвания показват, че всъщност последните 7-8 години при пълната деградация на медиите, подчинението на властта, флирт с властта и прочие, държавното радио е единствената медия, която всъщност държи.
Водещ: Тука защото има много тайни места, на които се крие свободното слово. Има си традиции в тая работа. Веднага Обяснявам.
Евгени Дайнов: Нищо подобно. То се крие, ама то като излезе в пиково слушаемо време от Хоризонт и от Христо Ботев значи аз с удоволствие слушам пак държавното радио, както казваше баба ми – радиоточката, с удоволствие слушам радиоточката от няколко години вече. Вие имате опит, който би трябвало да споделите … тоест вие имате добри практики и вие знаете защо и как се спасявате от гибелното изкушение да си играете с властта например. Очевидно е. тоест вие имате какво да кажете. Ако си анализирате собствения оглед, държавното радио имате какво да кажете.
Водещ: Обаче не искаме да изпадаме в ролята на назидателни люде, които се опитват да учат, защото то това е журналистиката – свободата в нея е най-важна. Всеки трябва да си намери своето …
Евгени Дайнов: Добер, да си префасонирам тогава апела. Айде някой, който има парите и времето да анализира българската медийна сцена, да ви анализира държавното радио и да извади изводите. А що аджеба всичките тея простотии не се случват тука.
Водещ: Между другото безспорен успех бяха решенията, които етичната комисия за електронни медии взе за повече независимост на журналистите от службите, защото другата опасна тенденция в нашето общество е журналистите, които са в опасна близост със службите, освен с властта. Тя тази близост винаги е опасна. Това обаче дали е достатъчно или тука трябва да цитираме класиците какво да се прави.
Огнян Златев: Не е достатъчно и аз по принцип минавам за блансиран човек, но в Конкретния случай аз също споделям призива, апела да се отворят абсолютно всички досиета и то не само от един определен период нататък, а от самото начало. Защото ние видяхме…
Водещ: И не на избрани хора, а на всички.
Огнян Златев: Точно това е, всички. Ние видяхме само едн амъчника част от цялата картинка. Действително колкото и да е вече някой може да каже – айде стига толко, 20 години минаха, не свърши ли тая тема. Еми не е свършила. Очевидно тези зависимости продължават, и изкушения. Дайте да ги видим. Ние действителНо трябва абсолютнО да изгребем нещата до дъно, за да стигнем до …
Водещ: Да, защото е мнгоо важно кой говори. Хубаво е да се знае като се казва нещО да се знае кой го казва.
Огнян Златев: А не човек, който до вчера са му дърпани конци, дори вече да се е измъкнал от тази зависимост, макар че това за мен е малко сложно дали можеш веднъж като с ипопаднал да се измъкнеш от там.
Водещ: Но липсва тук решение. Хубаво е това, че етичната комисия излезе със становище. Там имаше много радио хора, които настояваха за това, да не изброявам. Някои станаха и телевизионери. Ето това също е един от начините, за да отговоря на въпроса на проф. Евгени Дайнов. Предишната власт ни затрудняваше с липса на отговори, на сегашната трудно се насмогв да бъде цитирана за многото разкрития. Къде е средата? Къде е златната среда, има ли златна среда?
Огнян Златев: Няма златна среда. Просто на новата власт очевидно и се падна лошия жребий да навакса неща, които за много години са били премълчавани. Така че колкото и да не им се иска на някои хОра ще трябва да слушаме, да слушаме, да слушаме.
Водещ: Кои разкрития са по-добри за едно гражданско общество – тези, които правят журналистите или тези, които изнасят новата власт?
Евгени Дайнов: Е, хората надават, истинските граждани, които имат гражданско битие надават повече ухо на това, което казва властта като разкрито по една много проста причина – всички се надявват, че властта като разкрие някакво безобразие, тя с факта че го разкрива поема негласен ангажимент да го оправи.
Водещ: До тука разликата каква е между еднитеи и другите.
Евгени Дайнов: Между журналистите и властта? Ами ние знаем, че журналистите дори и да поемат ангажимента да оправят някакъв батак – не могат.
Огнян Златев: Те нямат инструментите.
Евгени Дайнов: Докато властта като ти каже нещо, то винаги се поема като някакъв ангажимент. И за това е много добре, че сегашната власт прави разкрития. То не е че измества журналистите, защото всяко тяхно разкритие е дефакто ангажимент да оправят съответните бъкии. Ние сега следаме и чакаме. Но не забравяйте следното. Спомнете си като последното правителство, Станишевото, как живееше от скандал на скандал> ами нали зад всеки такъв скандал..
Водещ: И от мълчание на мълчание.
Евгени Дайнов: Да, зад всеки скандал и зад всяко мълчание нали седи някакъв огромен проблем, който все някога трябва да се реши. Ние сега това виждаме, околичествяването в цифри преобърнато, проблемите Които седяха зад скандалите и зад мълчанието.
Водещ: Обаче виждаме и Красьо Черничкия и неговите хора, които отказват да подаават оставки.
Евгени Дайнов: Е това е вече … да се върнем в началото на разговора. Тука Бойко Борисов като народен юнак Крали Марко трябва да ги прасне по тиквата. Няма начин. Лошите трябва… има фундаментален принцип. Лошите трябва да бъдат бити по главата не само щото са лоши, ами и други като гледат от страни и биха искали да станат лоши да не станат лоши. Казано по научно и професорски.
Водещ: Аз си спомням един много изразителен пример. Медиите се забавляваха преди 2 години с една софийска дупка. Историята на тази дупка беше, че вътре имаше един фотьойл и една гума, за да.. този който седне на фотьойла да си опъне и краката. На следващия ден тази дупка излезе – как да намерим това know-how на гумата с фотьойла в дупката, за да Направим така, че тези хора, хората на черничкия да подадат оставка. Дали е възможно? Как да стимулираме Крали Марко, айде така да го кажем.
Евгени Дайнов: Крали Марко, също известен като Бойко Борисов до тук горе-долу прави няколко правилни неща. Първо продължава да говори в първо лице единствено число, което е добре и ще ви кажа защо. По българската конституция и по практиките вече 20 години ние виждаме, че реалната власт в България е в ръцете на министър-председателя. Това е реалната власт. Тоест той има властовите ресурси и лостове, дори и индиректно да намери начин да се оправи с тия бандити във ВСС и с тия б андити по посолствата и трябва да го направи. Той трябва да намери предавката така че да стигне неговата най-голяма власт в България и до тях. Той и това трябва да прави. Вече никой не му пречи. Властта е в него, реално погледнато. Проблема на доста предишни министър-председатели беше, че бягаха от властта си. И царя и Станишев… царя бягаше от властта на министър-председателя, от нейното пълноценно ползване, Станишев не умееше. Последния, който се опита да използва целия обем на власт за добри дела в България беше Иван Костов, но той се натъкна на една камара препятствия, които не можа да преодолее в края на мандата си, което пак опираше до отказ да ползва власт или до нейното ползване не по предназначение. Извод, теглим чертата отдолу, това което може да поръчаме на Бойко Борисов в това превъплъщение на Крали Марко, породен от българската мечта за някакъв ред, е да упражнява властта на министър-председател в целия и обем. Иначе тези хора, които са се окопали навсякъде и са си нмаправили нерегламентирани взаимоотношения, организации и олигархийки и банди, няма начин да бъдат стреснати освен с упражнението на власт.
Водещ: Ясни ли са взаимоотношенията между PR-и и журналисти, останете с нас, за да научите след малко.
Ясни ли са взаимоотношенията между PR-ите и журналистите. Тази седмица бяха огласени данните от проучване, които обаче бяха прочетени по различен начин. Изгубени в данните или как да коментираме тези разлики, добър ден на Стоян Стоянов, менажер в агенцията, извършила това проучване.
Стоян Стоянов: Добър ден. Здравейте на всички. Аз мисля, че данните, които сме получили от изследването могат да бъдат трактовани доста точно и ясно. Това изследване беше направено със специализирана социологическа агенция, с подкрепата на Нов български университет, тоест и академичната общност. И ние се опитахме да стигнем до абсолютно всички журналисти, на които имаме контакти, на които можем да вземме контакти от техните медии или от наши колеги.
Водещ: По какво се различаваха отговорите на журналистите от тези на блогърите, защото това беше втората част на изследването?
Стоян Стоянов: Да, значи, ние направихме и едно паралелно изледване сред българските блогъри, най-влиятелните български блогъри, контактнахме 65 блогъра. Моите впечатления от разликата между отношението на PR-специалистите и блогърите е, че блогърите са доста по-иновативни. За слушателите трябва да кажем, че някои от блоговете се превръщат в нови медии, те са доста влиятелни, формират мнения, но те не са традиционните медии, които печелят от реклама и които печелят от платено представяне на различни продкути. Тоест много от блогърите, повечето от блогърите искат да получават информация от PR-агенциите, от компаниите, склонни са да я използвта, но след като тя мине през тяхното възприятие. Също така те са склонни да тестват продукти, да опитват нови неща, които компаниите…
Водещ: Каква трябва обаче да е дистанцията между PR агенциите и журналистите, по ваше мнение?
Стоян Стоянов: Значи ние, аз съм работил също и като журналист, работил съм и в държавната администрация, сега работя в PR агенция, ние с журналистите сме партньори, аз това го казвам и на моите студенти в НБУ. Работата на PR специалистите е да изведе интересната информация, да подтикне компанията или нашия клиент да предостави интересна информация, да я обвие по хубав начин и да я предостави на журналистите във вид, който е удобен за използване от тях, ако те искат. Това е доброволен процес.
Водещ: Г-н Златев, каква трябва да е дистанцията при така опакования продукт?
Огнян Златев: При всички положения всеки един имащ себе си добър журналист трябва да се придържа стриктно към някакви професионални правила и да не се поддава на изкушенията, които PR агенциите могат да му предложат за допълнително да подтикне своята аудитория към ползването на даден продукт. Ние имаме също някакви такива емпирични наблюдения върху тези взаимоотношения между PR-и и журналисти, но по-скоро като говорим за специалистите по връзка с обществеността, които работят в държавната администрация. И даже ако ми бъде позволено мога да направя един анонс, че следващия уикенд ще правим едно такова събиране на специалисти по връзки с обществеността от държавната администрация, този път само с една много известна лекторка американска. Преди доста време правихме едно обучение. Първоначално бяхме събрали в едната зала само специалисти по връзки с обществеността от различните държавни министерства и агенции. В другата зала бяха журналисти, които се занимават с отразяване на работата на държавните институции. Те имаха отделни занимания, на последния ден ги събрахме заедно, турихме им един чужденец като абсолютно независим арбитър и ето сега сте тука около тази маса, от една страна както може да се досетите на отделните занимания PR-ите ругаеха журналистите, че им досаждат, че непрекъснато ги гонят с някакви срокове. От друга страна журналистите бяха недоволни от PR-ите защото не им дават информацията каквато им е необходима или във вида, в който им е необходим. Ето и сега тук около тая маса, дайте да видим какво ще направим. И се оказа, че след страшните дебати, дискусии и така нататък, по мнението на чуждестранния експерт, който беше като арбитър се оказа, че всъщност тя беше по-склонна да подкрепи позицията на журналистите, от колкото позицията на PR-ите в този конкретен случай, защото в края на краищата журналиста е този, който повече се грижи за защитата на интереса на обществото.
Водещ: Разчитаме да обучите PR-ите на институциите, макар че тази власт, както сме казвали и друг път поне си вдига телефоните, за разлика от предишната. Но пък за какво да ползваме ние журналистите PR-ите, професоре?
Евгени Дайнов: Кой, аз ли?
Водещ: Да, тука няма други.
Евгени Дайнов: Аз така се заслушах в колегите, които са правили изследване. Аз отдавна не съм правил изследване за тема PR и журналисти. Нямам кой знае какво да кажа освен, че ние, които преподаваме и на PR-и и на такива университети трябва да намерим пътя до това от нас да излязат PR-и, които са сериозно подковани, цивилизовани, които да могат да бъдат и журналисти, ако поискат. Най-вече цивилизовани. И най-вече разбира се нещо много важно, останалите принципи на тази дейност. Най-важния принцип е – никой не е длъжен да ти обръща внимание. Ти се бориш… каква е целта на PR-а – наемаш PR агенция ако искаш някой да ти обърне внимание. И второто нещо, което трябва да успеем да намерим пътя да ги научим така, че истински да го разберат е следното, което властта по принцип никога не разбира. Че ако твоето съобщение не е разбрано от адресата не ти е виновен адресата, виновен си ти, че не си намерил начина, по който твоето съобщение да стигне до адресата. Това от практиката изкарани.
Водещ: Ами г-н Стоянов, да ви питам тогава – кога ще се уеднакви PR-а. Като PR на държанви институции, които ние наричаме за връзки с обществеността и PR агенциите като такива? Има едно разделение, вие казахте, че то е болезнено.
Стоян Стоянов: Аз също така съм и член на Комисията по етика на браншовата организация на PR-ите, Българско дружество за връзки с обществеността. При нас членуват и хора, които са вдържавната администрация, хора които са в частната агенция, аз също имам наблюдения. През последните години, във връзка и с навлизането на нови западни компании, с добро know-how и на икономическия бум, за който споменахме, навлязоха и доста модерни и добри практики в PR агенциите. Ние имаме доста професионални PR агенции, една от международните асоциации на PR е оглавена от българка, което е доста добър успех. За съжаление в държавната администрация последните няколко месеца, особено с новото правителство имаме по различни наши дейности комуникация със PR специалистите. Моето впечатление, че въпреки че повечето от тях са професионалисти, идващи от агенции, медии и от други места, все още те не успяват да дадат най-доброто от себе си, ако мога така да кажа.
Водещ: Всъщност най-доброто от себе си те ще дадат когато проумеят, че връзки с обществеността не значи само връзки с журналисти, ами и с хора.
Стоян Стоянов: Точно така, да.
Водещ: Защото едно гражданско общество има нужда от връзка ..
Стоян Стоянов: Точно така, и с групи от хора, които …
Евгени Дайнов: Публичната дипломация.
Водещ: Да, защото иначе нямайки връзка гражданското общество с институциите се оформят зони на мълчание.
Огнян Златев: Където веднага се появяват зони на крадене. Много мълчат, и то се краде.
Водещ: Естествено. И се появяват и трибуквени групировки и така до края на света. ами благодаря ви за това участие.
Най-големия европейски фестивал за телевизия, радио и нови медии завършва днес в Германия. Какво си казаха директорите на радио програми за култура, добър ден на Пауляна Новакова, директор на програма Христо Ботев.
Пауляна Новакова : Добър ден Ирен, наистина съм щастлива да присъствам на този форум, котйо винаги ме зарежда с идеи, с енергия за нова работа. В момента съм в центъра на Берлин пред онази прословута катедрала, която символизира.. която е оставена разрушена след войнат аи символизира паметта. Паметта, която всъщност се съхранява само чрез културата. Шефовете на културни радиа, които се събират в рамките на този представителен и единствен по рода си форум, за разлика от телевизионната журналистика вече и за нови медии, в рамките на берлинския семит или срещата на върха на мениджърите на радиа с културни радио формации. Вчера приеха една много важна декларация, която гласи, тя е обръщение към всички държави-членове на ЕС за радио и телевизия, много да внимават, защото По време на криза най-лесно се посяга на културата и на културните радиа. но точно по време на криза културата трябва да бъде съхранена, за да има памет. И не само за да има памет, защото тя много трудно се възстановява. Аз го казвам по-поетично, текста е съвсем делови и конкретен, обръщение – да не се посяга на радио програмите с културна информация.просто защото по време на криза и други културни институции могат да б ъдат съкратени, но хората трябва да имат достъп до култура. Това могат да го правят само обществените радио оператори.
Водещ: Ами хубаво звучи тази декларация, дано тя да стане реалност, щом срещата е на такова високо ниво. Благодаря на Пауляна Новакова.
Пауляна Новакова : Хубав ден.
Водещ: Ами толкова беше от нас, остана ми време колкото да ви пожелая хубав ден.
Ако сте в София препоръчваме ви да отидете на Витоша да чистите.
————————————————————
*Стоян Стоянов е Старши Мениджър "Организация на събития" в ПР агенция AMI Communications. Стоянов е член на Комисията по етика на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) и преподавател в Нов български университет.
**
Проучването „Какво мислят българските журналисти за работата на ПР специалистите?” се провежда за първи път в България. То бe инициирано от ПР агенция AMI Communications и проведено в партньорство с Нов български университет и агенцията за маркетингови проучвания „Арбитраж”.
Проучването е анонимно и е проведено чрез онлайн въпросник в периода от 7 до 27 септември. Проучването е изпратено по електронна поща до над 900 журналисти от национални и регионални медии, от следните ресори бизнес и икономика, здравеопазване, образование, политика, общество, култура и лайфстайл, спорт, криминален и др.
Паралелно с проучването до журналистите бе проведено и Допитване „Българските блогъри за PR практиките".
Повече информация
Тук можете да разгледате резултатите от проучването сред журналистите
Тук можете да разгледате резултатите от проучването сред блогърите
В новия 6-ти брой на Информационното издание на БДВО PRактики може да прочетете:
