Ерозията на европейския модел

www.aej-bulgaria.org I 05.03.2015г.

Европа стабилно се движи надолу в Индекса за свобода на словото през последните години, отбелязват от „Репортери без граници“ в доклада си за европейските страни за 2015 г, който поставя под съмнение устойчивостта на европейския модел на медиен плурализъм. Ето кои са основните изводи на организацията за състоянието на медийната среда в Европа.

Приплъзване на върха

Финландия (1-во място), Норвегия (2-ро) и Дания (3-то) продължават да оглавяват индекса, но въпреки това и тяхното представяне се влошава. Във Финландия засилващата се конкуренция накара медиите да прибегнат до сливания, за да намалят разходите си за служители. В резултат от това е налице неизбежен спад в обема медийно съдържание, достъпно за аудиторията. Страничен ефект от по-малкия брой медии е и загубата на независимост.

Поставена под номер 2 в миналогодишния индекс, Холандия изпада до 4-то място през 2015 г. в резултат на явни нарушения като атаки над журналисти по време на демонстрации и сериозно влошаване на отношенията между институциите и журналистическия сектор. Очебиен пример е забраната, наложена през септември, върху снимането в сградата на парламента без изричното съгласие на парламентаристите

Пропадането на Холандия в индекса позволи на Норвегия да се завърне в топ 3 – обичайно място за страната от създаването на класацията през 2002 г. При все това, съществуват известни притеснения относно капацитета на норвежките медии да се боравят с чувствителни и важни теми. Медиите могат да са свободни, но как използват своята свобода? Кампания на Медици без граници подчерта обезпокоителна липса на отразяване на международни кризи от норвежките медии.

В Дания глобиха през октомври 2014 г. двама журналисти, които оповестиха скандални данни в здравния сектор. Това определено се отрази негативно на страната, която разгорещено дебатира свободата на изразяване от 2005 г. Адвокатът на двамата журналисти обвини властите, че преследват „вестоносеца”, вместо да се насочат към разрешаване на разкритите проблеми.

Европейските механизми не могат да се справят с ерозията на плурализма

Правителствената намеса в медиите е реалност в много страни от Европейския съюз (ЕС). Тя е подпомогната от концентрацията на медийна собственост във все по-малко ръце, комбинирана с липсата на прозрачност по отношение на тази собственост. Това е основен проблем в Унгария (65-то място, -1), където Медийният съвет – чийто президент се назначава от министър-председателя, се меси директно в редакционната политика. ЕС не успя да се справи с този проблем

Провалът на ЕС да разпознае медиите като изключение от неговите закони за конкуренцията е друг проблем. Доминантната позиция на главните медийни групи, както и наличните пречки за навлизане на пазара на нови такива, представляват преки заплахи за медийния плурализъм. Той (плурализмът) е водещ принцип на ЕС, но сякаш европейското право не прави истинска разлика между новинарска организация и фирма за внос-износ.

Иронично, правилата за конкуренцията не успяват да парират и унгарските реформи, които правят възможно изземането на лицензи на медии, независимо, че тези действия противостоят на така ключовите за ЕС принципи на свободния пазар.

ЕС към момента няма правила, по които да се извършва разпределянето на държавните поръчки за медиите. Разпределението на държавна реклама също не е регулирано, въпреки че това е ефективен способ за упражняване на натиск върху медии, особено на местно ниво. Във Франция (38-мо място), например, Le Ravi, сатирично списание, познато като „Марсилското Шарли Ебдо“, загуби около 40 000 евро публични средства през 2014 г. поради решение на местните власти, което подозрително много прилича на наказание. Le Ravi може и да не успее да оцелее без тази сума.

Нещо повече – ЕС не изисква тези, които управляват държавните медии, да бъдат назначавани по прозрачен начин, а също и не изисква държавните медии да са независими от политиците на власт. Това остава широко отворена вратата за злоупотреби. В Италия (73-то място) начинът, по който се назначават мениджърите в държавната радио и ТВ медия RAI , създава възможности на управляващата коалиция да упражнява известен контрол над редакционните политики на медията. Аугусто Минзолини, ръководител на RAI 1, водещият обществен телевизионен канал, съобщи през 2009 г., че медията няма да отразява личните афери на министър-председателя Силвио Берлускони. Сегашният президент на RAI е назначената през 2012 г. от министър-председателя Марио Монти, бивша директорка на Bank of Italy – Ана Мария Тарантола.

Популистки натиск върху медиите

Няколко са европейските страни, поставени между 30-то и 70-то място в индекса. От началото на финансовата криза през 2007 г., развитието на държавите членки беше спъвано от редица трудности, включително растяща безработица и все по-малка покупателна способност. Това е идеална среда за популистки движения, които обвиняват елитите за кризата, а медиите за това, че са част от „системата”.

Унгарският министър-председател Виктор Орбан продължава да преследва независимите медии. През 2014 г. той насочи своя гняв към медийната група на RTL като наложи такси върху рекламирането, които таргетират специфично тази медия. Благодарение на широко подкрепяна кампания, обществото успя да предотврати налагането на Интернет такса върху потреблението на данни, целяща намаляването влиянието на независимата журналистика, намерила убежище онлайн през последните години.

Крайно десният френски Национален Фронт, който днес твърди да е водещата политическа сила в страната, се прочу с това, че забраняваше на определени журналисти да посещават неговите събития. Това действие едва ли изненада някого, имайки предвид, че идва от партия, която състави „медиен план”, целящ да „атакува журналисти до смърт”. Далеч не само крайно десните във Франция декларираха своята враждебност към журналистите. Те често са таргетирани по време на протести, както от демонстранти, така и понякога от полицията.

В Италия движението Пет звезди (M5S) на Бепе Грило няма равно, когато става дума за контрол на информацията. То стриктно регулира възможността на своите парламентарни представители да дават интервюта и изглежда, че желае да контролира и самите журналисти, демонизирайки ги, когато се опитват да запазят своята независимост. Грило обвинява журналистите, че са продажни и забрани на националната медия да присъства на някои сбирки на движението.

Проблемните страни: Гърция, България, Италия и Люксембург

Гърция (91-ва) завърши пропадане с 60 места, което започна през 2009 г., след като изглежда правителството най-накрая взе необходимите мерки за борба с нео-нацистката партия Златна зора, която не се свенеше да използва насилие над журналисти. И все пак, полицията продължава да се радва на пълна безнаказаност при съприкосновенията си с протестиращи. Гърците не се изкачиха в индекса и заради провала в запълването на дупката, оставена от внезапното затваряне на държавната ERT през 2013 г. Много служители напуснаха наследника на ERT – New Hellenic Radio, Internet and Television (NERIT), след като първият президент на новата медия си тръгна. Сириза обеща да съживи ERT.

Демонстрациите и актовете на насилие срещу журналисти, които белязаха 2013 г. в България (106-та) бяха последвани през 2014 г. от вълна на паника, стартирана от проблеми в банковия сектор. В отговор на загубата на доверие в банковия сектор, правителството предложи закон, целящ да бетонира същия. Комисията за финансов надзор, която е държавна агенция, на практика бе превърната в медиен полицай. Налагането от нейна страна на глоби и заповеди за разкриване на източниците на журналисти, ясно разкрива правителственото желание да бъдат заглушени медиите, които дръзват да посочат проблемите в банковите и регулаторни системи.

Притеснителното увеличение на насилието над журналисти в Италия (73-та) съживи уплахата у медиите от мафията. Към момента 12 журналисти са под полицейска закрила, според Ossigeno per l’Informazione. Двама от „информационните герои“ на Репортери без граници – Lirio Abbate и Giuseppe “Pino” Maniaci, са сред основните мишени. Двете кучета на Маниачи бяха открити обесени в неговия дом няколко дни след като колата му бе запалена. Битката срещу свободата на изразяване се води и в съда. Ossigeno per l’Informazione съобщава за 129 заведени дела за клевета през последните 12 месеца преди средата на октомври 2014 г. – увеличение с 53%, сравнено с предходните 12 месеца.

Люксембург (19-ти) попадна в новините в края на 2014 г., поради разкритията LuxLeaks относно правителствените сделки със стотици чужденци, касаещи укриване на данъци. Страната се върна на нивото си от 2009 г. (20-то място) след година на смесица от надежда и гняв. Позитивните сигнали през 2014 г. включваха създаването на награда за разследваща журналистика. И въпреки това близките връзки между правителството, бизнес сектора и медиите сериозно пречи на упражняването на журналистическата професия.

 

Оригиналният текст на доклада на английски език можете да откриете на интернет страницата на индекса.

 

Оригинална публикация

България е лош пример за свободата на медиите

www.mediapool.bg I 03.11.2014г. 

"България е лош пример по отношение на свободата на медиите, а в индекса за свободата на медиите за тази година тя заема 100-но място от 180 държави. Това е най-лошата позиция в Европа и ЕС", каза на пресконференция в София Жерар Чоп – председател на швейцарския офис на международната организация "Репортери без граници".

Пресконференцията бе на тема "Свободата на словото в България – къде сме в Европа? И как да си върнем независимостта?". Тя е част от проекта "Демокрацията е процес", реализиран от фондация "Дарик" с подкрепата на швейцарския "Фонд за партньорство и експертна помощ".

Според Жерар Чоп най-големите пречки пред медийната свобода в страната са голямата концентрация на собствеността в медиите, която е гарнирана с пълна липса на прозрачност по отношение на собствеността. Отделно медиите и отделните журналисти са подложени на силен политически, икономически и търговски натиск. Медиите функционират в среда на постоянна корупция, нездравословна политическа и обществена среда, допълва швейцарският експерт.

"В разговор с български журналисти, те съобщават, че има много цинизъм, много автоцензура и силна липса на надежда. Симптомите не са никак добри. Журналистиката е огледало на обществото, следователно има още много какво да се направи. Дали трябва да се губи надежда и да се примирим – убеден съм, че не бива, нещата могат и ще се подобрят. В това отношение много може да помогне журналистическата солидарност", каза Чоп. Самият той е бил дългогодишен главен редактор на швейцарското обществено радио, а сега е медиен консултант и се занимава с оценка на качеството на швейцарските медии.

Друг участник в пресконференция бе експертът Тереза Ходлер, която е прекарала седем години в Русия след падането на комунизма. Тя признава, че е наистина много трудно за медиите да превключат от комунистическата система на контролирана преса към свободна преса.

"Трудно е, трябва много години, има връщане назад. Елцин приемаше свободата на словото и критиката, за кратко време в средата на 90-те години бе постигнато много високо качество на пресата, бяхме учудени", каза г-жа Ходлер. Тя обаче споделя, че след идването на власт на Владимир Путин свободата на словото си е отишла.

"През първото лято на неговото управление се случи трагедията с подводницата "Курск" в Баренцово море и репортерите, дошли да отразяват, показаха как руските военни отказват чужда помощ, за да спасят хората. Само след няколко месеца независимата телевизия НТВ беше затворена, собственикът ѝ бе пратен в затвора, а след това – принуден да отиде в чужбина. Останаха някои независими медии, като "Независимая газета", но те са малко на брой, малки и оцеляват трудно. Над 20 журналисти са убити в този период, една от тях е Политковская", коментира Ходлер.

Според нея проблемите в България не са толкова тежки, колкото в Русия, но има някои сходства.

Журналистът Асен Йорданов от "Биволъ" напомни, че след влизането на България в ЕС е започнал организиран процес на изкупуване и монополизиране на медии. "Процесът беше финансиран от една конкретна банка, която в момента се срива и предизвика криза", каза Йорданов.

По думите му това е илюстрация за пагубните порочни процеси, които протичат в българското общество. "Сега обаче нещата са много по-ясни вследствие на тежкия провал на КТБ и публичната информация за това. В битката за свобода на словото България няма да получи помощ от управляващите, в продължение на години те демонстрират само стремеж за овладяване и пресиране на медиите", каза той.

 

Оригинална публикация