в. Шуменска заря | Светлин ПЛАМЕНОВ | 04.02.2013

На празнична пресконференция "40 години – точно и навреме", по повод рождения ден на Радио Шумен, Валерий Тодоров – генерален директор на Българското национално радио сподели свои мисли с присъстващите журналисти за първата електронна медия в града ни и за развитието на ръководеното от него Българско национално радио.
"Имам специално лично отношение към празника на Радио Шумен, тъй като моята първа среща с радиото беше на територията на това радио. За мен това събитие е много важно в личен и професионален план. Радвам се, че Радио Шумен успя да се докаже. Успя да запази своята аудитория и през последната година значително да я разшири. Заедно с нововъведенията в програмата и технологията на радиопроиз-водство, които бяха направени, извършихме и кадрови промени, за да можем да отворим врата на новото и на промените, за да наложим този общ стил, който стана част почерка на националното радио в ефира.
бНр в момента има единадесет радиостанции и шест музикални състава. Благодарение на усилията, които положихме през последните пет години, всички наши програми заемат водещо място в ефира на регионите и в националния ефир. След реформите, които предприехме през 2007 година, програма "Хоризонт" не просто стана най-слушаната и най-масовата програма и медия в страната. По оценката на колеги, които анализираха медийната среда, "Хоризонт" е първенец на десетилетието. По същия начин всички наши програми намериха своята ниша .Програма "Христо Ботев" е единствената програма за култура в националния ефир. Радио "България", което се излъчваше на 11 езика за цял свят, сега предава цялата информация "онлайн" с много атрактивен илюстративен материал на 11 езика в интернет.
Първи пуснахме цифрово излъчване в областта на радиото. За съжаление тези наши усилия изпревариха законодателството.
Неотдавна стартирахме и уникалната платформа за условията на България. Това е интернетра-диото "Бинар" – една аудио-визуал-на платформа с радио и телевизия в интернет, съчетание на цифрови и аналогови технологии. То е изключително интересно съчетание между социалната и традиционната медия, с много възможности. През тази платформа и нашия интернет сайт, ние предаваме в интернет всички значими събития от нашите музикални прояви. Показваме и най-ценното от музикалните си фондове. Чрез "Бинар" слушателят може да надгражда информацията, която го интересува.
През последните няколко години, за един съвсем кратък период, БНР успя да открие три нови радиостанции – Радио София, радио Видин и Радио Бургас. Повече от 40 години бНр не беше откривало нови радиостанции. В момента, като национално радио, ние имаме три национални мрежи в ефира на България – "Хоризонт", "Христо Ботев" и мрежата от регионални радиостанции, които са третата вълна, даваща всичко най-интересно от регионите. Благодарение на интернет, тази информация "влиза" в интернетпространството. Това е четвъртата зона, в която ние активно се доказваме. Навлизането ни в интернет е голям успех за страната. Нашият сайт е уникален за европейските условия. Радио "Бинар" е едно от петте такива в Европа. Европейският съюз за радио и телевизия ни призна за една от своите водещи медии. Ние чувстваме всички колеги от другите радиа не като конкуренти, а като партньори. Вече сме институция. Нашите лидерски позиции в ефира са безспорни. Успяхме да покрием със сигнал всички гранични райони. Силата на радиото, като институция, успяхме да покажем през последните години и чрез нашите музикални състави. Ние тотално сменихме политиката си в тази област, привличайки най-силните, най-известните и най-авторитетните диригенти. Ние усъвършенстваме ценностната си система в областта на културата и изкуствата. БНР има решителен принос за това, подкрепяйки всички изкуства. На наша територия възродихме дори анимационното изкуство, като станахме съорганизатори на Първия анимационен фестивал. С анимации и караоке издадохме най-популярнитедетски песни. БНР е най-големият продуцент на музика и медиен партньор в страната. За един кратък период от време радиото смени технологията и организацията на работа. Възстановихме концертните зали в нашите радиосгради. Такава е залата Трето студио на Радио Шумен. Към някои от тях създадохме продуцентски центрове."

Стр. 5 

в. Струма, Благоевград | 28.01.2013

На тържествена церемония бяха връчени годишните награди на БНР за радиопостижения. При силна конкуренция Радио Благоевград бе удостоено с две награди – за радиопредаването "По първи петли", излъчено в националния ефир на 22 май 2012 г, с реакции в първите часове след земетресението в Югозападна България, и персонална за успешен мениджмънт, която се присъжда за първи път в историята на наградите "Сирак Скитник", на Елисавета Каменичка – директор на Радио Благоевград. 2013-а е годината, в която Радио Благоевград отбелязва своя 40-годишен юбилей и е лидер с 40% слушателска аудитория. По този повод радиото планира множество прояви – изнесени студиа в общините от Югозапада, изложби, концерти, конкурси. Юбилейният маратон стартира днес от 18,30 часа с концерт в Голямото концертно студио под надслов "40 усмивки".

Стр. 24

Водещ: Надявам се, важен разговор за нашите слушатели, които са и потребители и на „Булсатком” и се интересуват от спора с „БТВ Медия груп”. До днес беше даден срок на „Булсатком” да реши дали приема новите условия, които, според БТВ, са с по-добри параметри от предишните, за да бъдат възобновени програмите на „БТВ Медия груп” в оператора „Булсатком”. Какво се случва дотук и какво сочи анализа? За това поканихме със Светослава Кузманова, Пламен Генчев, който е един от собствениците на „Булсатком”. Добър ден!
Репортер: Г-н Генчев, днес изтича този срок, който ви даде БТВ, 21-ви януари. Какъв е отговорът ви на офертата им?
Пламен Генчев: Преговорите, трябва да кажа, че преговорите се водят активно от двете страни и дори са се водели в почивните дни. Преговорите ще продължат и днес. За изхода от преговорите не мога да кажа рано през деня. Няма причина днес да не се стигне до споразумение, ако не днес, то утре или някой от следващите дни, тъй като и двете страни са заинтересовани да има споразумение.
Репортер: Т.е. мислите, че развръзката предстои съвсем скоро, защото спорът ви продължава вече месец?
Пламен Генчев: Да. Всички са изтощени от тези преговори, както и двете страни, така и клиентите са изтощени.
Репортер: Това, което ви предлага БТВ, за вас звучи ли удовлетворяващо,последната оферта,говоря, на телевизията?
Пламен Генчев: Мисля, че и двете страни има още какво да предложат и да отстъпят. Трудно е да се каже рано през деня днес. Само да допълня нещо, ако може? „Булсатком” е заинтересована да осигури на зрителите си програмата с висок обществен интерес, а пък БТВ е заинтересована да участва в провеждането на предизборните кампании на партиите, така че интересът е взаимен да се постигне…
Водещ: Всъщност за колко зрители става дума? Вие имате ли вече представа? Понеже в началото на спора, имаше спор и затова колко зрители гледат през „Булсатком”?
Пламен Генчев: Това, което официално сме обявили е, че около 35 % от домакинствата с платена телевизия, са клиенти на „Булсатком”.
Водещ: Това в цифри какво означава горе-долу?
Пламен Генчев: Не е прието това засега да се споменава, но…
Водещ: Около милион?
Пламен Генчев: Не. Доста по-малко, тъй като мисля, че се спекулира с тази цифра.
Репортер: Настоятелни сме по този въпрос, защото нееднократно вие бяхте обвинени от БТВ, че укривате абонати.
Водещ: И понеже в писмото на БТВ пише над милион наши зрители са ощетени от продължаването на спора, затова.
Пламен Генчев: Това е умишлено заложен конфликт с тези абонати, тъй като в договора ни с БТВ, абонати не са заложени, така че те са най-важният критерий, по който се определя цената, е била определена цената в изтеклия договор, но тя не може да бъде причина той да бъде прекратен и да не бъде удължен, тъй като няма такъв параметър. Аз съм обяснявал тука.
Репортер: Да, така е, но задълженията ви към БТВ се изчисляват на брой абонати, нали така?
Пламен Генчев: Точно така, да.
Репортер: А след като вие не обявявате колко са те, съответно…
Пламен Генчев: Аз не ги обявявам. В преговорите съм ги обявил към БТВ, но не ги обявявам в ефир.
Водещ: А можете ли да ни кажете, вие колко потребители загубихте, ако вече сте наясно? Отказа ха ли се хора от „Булсатком”, заради това, че не предавате, освен програмите на БТВ, може би да кажем все пак, че и ТВ7, и неговите програми не излъчвате?
Пламен Генчев: Нашата услуга е такава, че клиентите не са длъжни, тези с изтекъл договор не са длъжни да ни уведомят за… На този етап, тъй като услугата е предплатена, нямаме…
Водещ: Нямате статистика?
Пламен Генчев: Нямаме статистика, колко от тях… да?
Водещ: А за ТВ7… Колко от тях ще се откажат, ще стане ясно, да?
Пламен Генчев: Да.
Водещ: А с ТВ7 вървят ли преговори?
Пламен Генчев: Преговори, планирали сме през настоящата седмица отново да активираме преговорите с ТВ7.
Водещ: Вие не искате да влизате в параметри, но това, което стана, освен, че върви спор за това колко абонати има на „БТВ Медия груп” в „Булсатком”, върви спора и за колко пари получавате от печалбата. Цитира се европейската практика. Тя предполага повече от тия 20 %, които БТВ смятат, че … недостатъчно? Да?
Пламен Генчев: Тези 20 % също не са информация, предоставена от нас, а предоставена от тях, въпреки че не е редно те да правят наши изчисления.
Водещ: А вярна ли е?
Пламен Генчев: Не е вярна. Нашите изчисления са, че отчисляваме 35 % за приходите от авторски и сродни права.
Репортер: Каква е истината за двата спора, този с БТВ и този с ТВ7? За еднакви параметри на спора ли говорим или?
Пламен Генчев: Причината е еднаква, но параметрите са различни. При ТВ7 дори увеличението в новата оферта пък е десетки пъти, просто при БТВ е 3 пъти, което и в двата случая е неприемливо.
Репортер: Питам ви, защото от началото на този спор, казахме, че вече месец продължава той, се търсят и по-надълбоко причините за него. Вие миналата седмица, стана ясно, че сте кандидат за изграждането на нов мултиплекс. Също миналата седмица пък взехте лиценз за четвърти GSM оператор. Това са мащабни проекти, които може би не се харесват на всички?
Пламен Генчев: Не мога да потвърдя, че причината е тази, но самият факт, че съвпадат и двата спора, дава основание да се мисли, че може да има и такава зависимост.
Водещ: А това, което се случва в ТВ+, тази проверка, която започна и разследване?
Пламен Генчев: Тъй като това е отделно дружество и аз не мога да дам оценка, но и това съвпадение също е много странно съвпадение…
Водещ: Отделно все пак по някакъв начин е свързано, т.е. смятате ли, че това е опит да се каже на „Булсатком”, вижте какво можем да направим в ТВ+?
Пламен Генчев: И аз мога така да го тълкувам, но нямам право повече от това да кажа, тъй като, освен, че има доста съвпадения.
Водещ: Нямаме доказателства. Само да ни кажете, по-късно кога ще има яснота? Вървят ли към финализиране, изгодно и за двете страни, разговорите?
Пламен Генчев: За коя телевизия ме питате?
Водещ: Доколкото знам с БТВ имате…
Репортер: По-напреднали…
Водещ: … някак си насрочено за днес очакване за решение. Затова за тях ви питам.
Пламен Генчев: Офертите са валидни до края на деня, така че…
Водещ: Вие трябва да отговорите до края на деня?
Пламен Генчев: Ние трябва да отговорим с наша оферта, те вероятно с тяхна и така, докато се срещнат двете оферти.
Репортер: И понеже правим разговора за нашите слушатели, които всъщност за телевизионни зрители, в едно интервю от началото на месец януари във в. „Труд”, казвате, че ще компенсирате клиентите си с намаление на таксите за следващия месец. 10 дни остават до кая на този първи месец за годината. Може би вече е ясно с колко ще намалите таксите за февруари?
Пламен Генчев: Ние вече ги компенсираме и сме обявили каква е компенсацията. Тя е 1 лев, изчислена по дните, които липсват програмите на БТВ. Една част от клиентите вече са се възползвали от тази компенсация и са си я получили.
Водещ: Лев на ден за липсващата…
Пламен Генчев: Не на ден, на месечна база.
Водещ: Да, защото ми се стори, че почти без такса ще гледаме „Булсатком” тогава. Добре. Благодаря ви.
Пламен Генчев: Да,да.
Водещ: Само да кажа на нашите слушатели, че Светослава продължава да работи по тази тема, че ще търсим, разбира се и позицията на БТВ, за да кажат и те какво предлагат и как ще се постигне това споразумение, което видяхме и последния ден и последните няколко дни са доказателство, че хората имат глад да получават алтернативна информация от телевизиите и би трябвало да могат да я получават през кабелните и сателитни оператори, които са избрали да ползват. Това беше Пламен Генчев, един от собствениците на „Булсатком”.          

Водещ: Времето на опашки за вестници отдавна мина. Тогава държавата трудно пусна монопола за хартия, който и позволяваше да указва натиск. Защо някога имаше опашки за вестници, а днес има фалити? Как монополът прави вестниците не свободни? И ако монополът значи несвобода, то какво значи цифровизацията, когато собствеността върху мултиплексите е офшорна. След натиска на медии за прозрачност в съдебната система, отвръща ли се сега на удар или просто става дума пак за бизнес? Кой защитава медиите, това ще коментираме днес с председателя на СЕМ доцент Георги Лозанов, Ралица Ковачева – поредният журналист, избрал гражданската журналистика и свободата и с Александър Пелев. По телефона ще чуем и Валери Найденов, в чиито кабинет се е обсъждало убийство, кои партии са били неформални редактори и колко свободни са медиите ден. Какво би ги направило по-свободни? Ще има или няма да има извънреден доклад на ЕК за вътрешен ред и сигурност? От Брюксел още сега ще чуем Диана Чепишева. Добър ден на Диана Чепишева.
Диана Чепишева: Добър ден, Ирен. Добър ден, уважаеми слушатели.
Водещ: В деня на избора на главен прокурор стана ясно, че Брюксел ще оповести устен доклад за България във втората половина на януари, което предизвика определени дискусии. Нека да внесем малко яснота.
Диана Чепишева: Ами доста странно съобщение, ако трябва да го разгледаме в детайли. Най-напред Брюксел няма да го оповести, ако започнем от това. От друга страна – какво е устен доклад, впрочем? Аз самата си задавам този въпрос. За да внесем яснота наистина Комисията има намерение да информира устно работната група в съвета, която се занимава с механизма за наблюдение и проверка за България и Румъния. Всъщност за това става дума. Това не е някаква извънредна процедура, нещо, което ще се направи специално по този повод, конкретно на някаква дата или в определен момент. Става дума наистина за един нормален диалог и процес на информиране между Комисията и Съвета по този така наречен мониторингов механизъм. Но всъщност от къде започна всичко? От това, че ако си спомняте не толкова отдавна по повод драмите в Конституционния съд, ЕК предупреди България, че във всеки момент може да изготви извънреден доклад. И на малко по-късен етап беше уточнено, че въпреки че за сега не е планиран извънреден доклад и че плановете доклад за България да има в края на тази година остават в сила, Комисията има редовен диалог със Съвета и в рамките на този диалог ще докладва на Съвета какво се случва в България и по-конкретно с важните съдебни назначения от последните месеци. Аз всъщност останах с впечатление, че Комисията ще прати на Съвета някакъв документ. По-късно дойдоха уточненията, че всъщност става дума за устна размяна на информация, устно представяне какво се случва у нас. Така че за това става дума. Защо казвам, че Комисията няма да го оповести? Защото всъщност този диалог се случва при закрити врата. Комисията със сигурност няма да обяви публично това, което е обявила пред Съвета. Остава да видим каква част от тази размяна на информация двете институции ще сметнат за необходимо да направят публична и под каква форма.
Водещ: Това ще се случи следващите една – две седмици или?
Диана Чепишева: Малко е трудно да говорим за дати, защото всичко тук зависи от извънредния доклад за Румъния, знаете. Такъв доклад се пише заради усложнената политическа ситуация там. Той трябваше да излезе в края на миналата година. Комисията обаче не беше в състояние да го изготви. А изчака и някои последни събития в северната ни съседка. Все още няма дата за представянето на този доклад, но уточнението е, че това ще бъде втората половина на месец януари. Сега независимо дали това ще стане последната или предпоследната седмица, когато този доклад бъде одобрен и представен официално в Брюксел, веднага след това се предвижда Комисията да го обсъди в работната група на Съвета, за което вече става дума. И тогава естествено явно ще има и някаква актуализирана информация за случващото се в България.
Водещ: Вече имаме опит с журналистическите въпроси и посочването им като причина за България да се говорят не добри неща. Всъщност това стана по повод журналистическо питане или по друга причина?
Диана Чепишева: Вижте, аз мисля, че е най-малкото несериозно да се прехвърля по този начин проблема, защото Комисията е една институция, която когато иска да излезе с някаква позиция, тя намира начин да го направи, независимо дали е имало журналистически въпрос или не. Ако е имало – независимо дали този въпрос е дошъл от базиран в Брюксел кореспондент на някоя медия или от колега в България, който се е обадил на някой от говорителите, или е изпратил e-mail запитване. Имаме предостатъчно такива случаи. Имаме впрочем и съвсем пресен случай само от преди ден-два, когато без никой тук в залата да епитал ЕК какво мисли за коментарите на министър Симеон Дянков, че не е имало коледни бонуси за пенсионерите, заради това че парите от еврофондовете били изплатени късно, Комисията явно е била подразнена от това и сама разпространи съобщение по този въпрос, обяснявайки, че няма никаква връзка между парите от еврофондовете и коледните добавки на българските пенсионери. Т.е. когато има позиции, когато има коментари, те не се случват заради само и единствено журналистите и това, че някой нещо е попитал.
Водещ: Имайки в предвид обаче последните изявления на министър Симеон Дянков, може и пак да се подразни Комисията. Връщаме се сега у нас. В България се случва нещо подло, нещо страшно, а хората, позволили да бъдат постоянно облъчвани от плазмата, хората, допуснали да дишат, да се хранят и да заспиват на този фон дори не го осъзнават. Всичко това започва в края на миналата година, когато бе финализирана скандалната сделка за продажбата на бившата медийна империя на ВАЦ. Последният работен ден, така дело на Инвестбанк, на Петя Славова, изкупи дълга на медийния холдинг и банкерката стана мажоритарен собственик на вестниците „Труд” и „24 часа”. С това агитационната група на борисовите фаворити печатните издания на Делян Пеевски, Диляна Кръстева и Цветан Василев се увеличи с още няколко многотиражки. Това написа Еми Барух, не пропускайки сблъсъка между Булсатком и БТВ. Точно преди 7 дни коментирахме, че кресливостта на сюжета около Аспен някак закономерно заглуши един доста по-притеснителен сюжет – този за собствеността върху мултиплексите. Тогава чухме и от Капка Тодорова от „24 часа”, че в Германия няма как такава собственост върху мултиплеските да е истина. До колко медийните скандали от седмицата –нахлуване на икономическа полиция в ТВ+ и продължаващите спорове между БТВ, Булсатком, от днес вече е спрян сигналът и на ТВ7 към Булсатком, е всъщност само един търговски спор? Станахме свидетели и на още коментари. Когато полицията пази половината ефир, логично е страхът да завладее другата половина. Вземеш ли на абордаж държавата за подобно нещо, значи ефирът не е свободен. Това пък написа Стела Стоянова в „Стандарт”. До преди един час и половина според статистиката на сайта – прочетено от по-малко от 500 души. Не грешим ли, когато затваряме медийните спорове в една изкуствена експертна лексика? В крайна сметка основната цел на журналистиката е да информира хората, както и да намира начин да им казва просто и яно кога някой пречи на журналистите да си вършат основната работа. Ако се замислим, имаше някога опашки за вестници. Днес ни казват, че има опашки за реалити забавни формати. Това ли е обаче истината? Колко е голяма пропастта между младите, за които интернет е у дома и другите, които дават повод за констатациите, че на изборите обикновено побеждават телевизорите? Преди година Райна Константинова пожела на журналистите да казват истината. Тогава, независимо дали я четат, гледат или слушат, хората ще им вярват. Година по-късно не съм съвсем уверена, че след цифровизацията хората ще получат по-добро качество. Технически да, но дали само техническото качество е важно? Колко още редакторска власт има в ръцете на мултиплексите да определят кой да и кой не? И имат ли връзка поредните и последни медийни скандали в едни по-невидими процеси? В крайна сметка има ли разлика кой държи някакъв монопол – някогашният на хартията, по какво се различава от днешния- на рейтингите или офшорната собственост? Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Марина Димова, Юлиян Бакалов, Снежа Спасова, Стаматина Никова и аз Ирен Филева. Няма да се уморя да Ви каня да коментирате на страницата ни във Фейсбук. Как да ни намерите? Вече мнозина знаят – изписвате на кирилица „Клубът на журналистите” – БНР и сме заедно в социалната мрежа. В крайна сметка журналистите и Вие хората сме едно. Всички останали с политическа или икономическа власт, са от другата страна по дефиниция. Конституцията на развитите страни защитава правото да бъдем информирани, а не забавлявани. Ако сме активни в коментарите, това винаги ще е в наш плюс, а не в наша вреда. Много ми се иска да сравним някогашния контрол във вестниците във времето, в което за тях имаше опашки с днешните мутации. В началото да чуем коментара на Валери Найденов.
Валери Найденов: Така е, но този контрол продължи само една година. След промените. След това обаче много се намеси държавата. Изобщо повечето нови вестници бяха създадени с държавни пари, субсидирани вестници. „168 часа” и „24” всъщност бяха единствените, които се самосъздадоха. После веднага почнаха да ни клеветят, че то не било чисто зачатие. Може да не е било 100% чисто зачатие, но все пак беше истинско професионално зачатие, докато другите бяха едни от държавна епроветка. Какво се е месила държавата, освен че ни създаде конкуренти, отказа да ни разпространява. Имаше разпространител на вестници и той беше монопол. После пък печатниците отказаха да ни печатат по едно време. После /…/ взеха да ги /…/ От банкера Венци Йосифов разбрах, че в кабинета на Виденов се е разисквало моето убийство месеци, преди да убият Луканов. Най-тежкият момент беше през лятото на 96та година,започна дъмпинг, който съсипа всички вестници. Това хората са го забравили, но това беше много по-тежко от днес. Тогава, след като ме уволниха, „24 ” слезе под „Труд” като продажби. „24” взе да сваля цената първо на 7 цента, после на 3 цента, накрая стигна до 1 цент през зимата на 97-ма година, когато станаха известните събития. Значи представяте ли си днес е около 70 цента, как може същия вестник да се е продавал за 1 цент? Това е абсурдно и така „Труд” беше принуден да се продаде на ВАЦ, иначе фалираше. В тогавашния закон за конкуренцията имаше изричен сегмент, който даваше възможност на премиерът да спре този дъмпинг, обаче Виденов го насърчаваше, а Софиански и Костов също не направиха нищо. Чух, че имало намеса и в Германия. Не знам, само това чух. Та тогава още умря конкуренцията в българското вестникарство. Така наречените медийни експерти, дето днес тъгуват, тогава дори се радваха. Казваха, че ще дойдат едни западни критерии във вестникарството.
Водещ: Ако трябва да направите сравнение между тогавашните условия за журналистиката и днешните, какви биха били приликите и разликите?
Валери Найденов: Нещата са много различни. Мисля, че целият бизнес на нашата професия е в голяма криза в момента. На първо място вестникарството, след това обаче и електронните медии започват да навлизат в същата криза. По редица причини. То трябва цели вестници да изпишат. Обаче пък имаме интернет. Т.е. вече има много повече информация, няма никакъв смисъл да се цензурира. Това е просто, защото тази информация влиза в интернет и веднага се научава навсякъде.
Водещ: Е, научава се, но дали това е достатъчно достоверен източник? Все пак ние журналистите, знаете добре, спазваме някои елементарни правила – достоверност. Докато в интернет нещата не стоят по този начин.
Валери Найденов: Ами не са по този начин, но ако го нямаше интернет, щеше да има цензура. Добре, че го има интернет, от гл.т.на читателите. Иначе ние журналистите естествено мислим за /…/ Явно че сме ударени, явно, че има някакво икономическо свиване. Не само кризата е виновна, но и други тенденции – много сериозни. Реклама изтича. Вече няма реклама. Интернет рекламата е монополизирана от някакви чужди /…/ Просто и това се изсмуква от България. Естествено, че журналистите тук ще обедняват. Но че има интернет, това пък прави безсмислено да се монополизират вестниците.
Водещ: Тогава защо се случва?
Валери Найденов: Ами не знам защо се случва. Има някакви интересни процеси. Ако говоря за тези вестници, които там са групирани от /…/ явно има някаква голяма финансова сила, която си е поставила за цел да губи пари съвсем безсмислено.
Водещ: Мислите ли, че това може да има някаква връзка с наближаващите избори?
Валери Найденов: Ами то започна от предишните избори. Така че то е трайна тенденция. Не може да се обясни само с тези единични избори сега.
Водещ: Добър ден и на гостите ми в студиото – добър ден на професор д-р Георги Лозанов. Като че ли са две сюжетните…
Георги Лозанов: Доцент.
Водещ: Доцент Георги Лозанов. Хем го говорихме. Чуждите лапсуси са много прилепчиви. Като че ли са две сюжетните линии и условно е едно главното действащо лице. ЗРТ има, Закон за печата не, а линиите са две. Няма правила – това важи за вестниците. Докато за електронните медии нещата са малко по-сложни и още по-усложнени от предстоящото качване на мултиплекси. Има ли значение кой държи монопола обаче в крайна сметка, защото дали ще се държи хартията или дали ще имаме мултиплекси под формата на офшорки, май е едно и също?
Георги Лозанов: Ами има значение преди всичко, че има монополи и когато има монополи, това е проблем, но работата е да уточним какво наричаме монопол? За да можем да отговорим на този въпрос, трябваше да имаме част от закона и за електронните медии и закон за печата, в който да се говори за прагове на концентрация. Аз го говоря това нещо, както се казва, от сутринта. Това е едно и също, всеки път се повтаря, всеки път става изведнъж покрай някакъв конкретен повод тема. Почва да води за кратко дневният ред на обществото и на медиите. След това няма никакви последствия и пак се връщаме в същата позиция. Сега можем да правим разни заклинания. Да казваме „не е хубаво така или така” и вече всеки според това къде стои и от къде гледа, да казва, че тези неща са хубави или не са хубави. По отношение на мултиплексите, първо се надявам най-после тази цифровизация с всичките дебати, които буди, да тръгне, защото самото закъсняване е форма на ограничаване на свободата на словото. И това е тема, която от 10 години я говорим и все е в това положение. Има един срок, който е написан, за да може да тръгне, да може да се появят и нови конкурси, които да влязат и нови собственици. Там има СЕМ, има някаква възможност да се намеси, в зависимост това са търговски отношения. И в определянето на програмите, които ще се разпространяват на първия етап. Около 4 програми, така да се каже, СЕМ може да протектира от гл.т. на обществения интерес. Заедно с това естествено обществения мултиплекс – това са програмите на обществената медия, на БНТ. Надявам се, че те ще запази своя общо взето балансиран тип медийно поведение, в което няма подозрение поне изказани на глас за драстични политически или каквито и да било други ангажименти, или корпоративни. Така че със сливането на мултиплексите да се отвори процесът, за да може да има след това и нови конкурси, тъй като когато се затвори аналоговият ефир, очакването на 1 септември тази година, след това вече този целия ресурс трябва да се превърне, увеличен многократно от цифровизацията, в едно ново поле за този тип комуникация.
Водещ: Казахте търговски отношения, но точно преди седмица от член на Управителния съвет на БНТ Анета Милкова чухме притеснения, че те са принудени да преговарят с едно юридическо лице, вярно юридическо лице, на офшорна фирма. До колко тези търговски отношения бихте могли да бъдете гарант за едно неизнудване от страна на…
Георги Лозанов: В никакви търговски отношения СЕМ не може да бъде гарант. Да не говорим първо,че това е сфера за преноса, а СЕМ се занимава с регулация на съдържанието. Има други регулатори, които се занимават с преноса. Има друг регулатор, който се занимава с конкуренция, с нелоялната конкуренция. И в това отношение сме абсолютно в страни поставени от този процес. Но пък разбира се СЕМ, не знам защо е така,от самото начало е било така, винаги натам са големите очаквания, че той ще извърши нещо. И аз непрестанно съм в позиция да обяснявам какво може да се извърши и главно какво не може. Заедно с това, когато човек е поставен някъде, за да прилага един закон, хайдутски така да се каже някакви жестове не са адекватни и не дават по-добър резултат от това да се опитва непрестанно да променя нормативната база, което аз непрестанно се опитвам да правя в дебати, например имахме много голям дебат в началото на миналата година.
Водещ: Оптимистично като намерение и песимистично като краен резултат обаче.
Георги Лозанов: С Фондация „Аденауер”, който така да се каже на маса, като театърна маса постави всичките въпроси преди да се случват. Това ще бъде, това щ бъде, това ще бъде. Всичко това после се случи. Защото сега сме в един период, който аз наричам и не само аз „медийни войни”. Да се направи една разлика между медийни скандали и медийни войни. Медийните войни за разлика от медийните скандали, в които и от двете страни имат някакви разбира се размяна на удари, опитват се да се взаимно компрометират и да създават скандал, или най-често и двете страни се компрометират. Но скандалът минава и те продължават да живеят своя бизнес живот. Докато медийните войни се водят на живот и смърт.
Водещ: И обикновено завършват с размяна на собствеността.
Георги Лозанов: До край или някой изчезва от картата. Значи влезе конкуренцията и въобще животът е медийната среда в този остър, меко казано остър етап, когато вече битката е много голяма и има много причини. Има и глобални, имаме и много локални и за това именно има смисъл да правим този анализ. Във всички случаи не сега веднага, за да не губя времето.
Водещ: Добър ден и на Александър Пелев. Бивш журналист няма, но има юристи журналисти. По какво се различава монополът някога от монопола сега?
Александър Пелев: Това е много труден въпрос, да се отговори.
Водещ: Обикновено в съдебната зала това се доказва най-трудно.
Александър Пелев: Да. Има си съответните критерии. За това имаме и съответен орган, който отговаря за тази работа в лицето на Комисията за защита на конкуренцията. Тя се занимава с едни много специфични материи, за това понякога хората недоволстват, че толкова бавно тя излиза със становището, но общо взето, за да посочиш някого с пръст, че е монополист, това не е толкова просто това действие да се извърши. Иначе другото би било набеждаване. Но аз искам да заема повод от това, което каза доцент Лозанов, специално за да го допълня защо се получава така, че СЕМ винаги някак си е първи на абразурата. Може би хората се лъжат от самото му наименование. Съдържанието вътре в това наименование на словосъчетанието електронни медии кара хората да си мислят, че това е органът, който всъщност трябва да се занимава от-до. По цялата номенклатура с тези канали за разпространение на информацията. Да. Вие реално нищо не можете да управлявате и по закон. Вие може само да следите за съдържателната страна на нещата, за съжаление може би, за добро или един Господ знае. Но в случая, когато става въпрос за търговските взаимоотношение, това, което и ти каза за притесненията на представителите на БНТ. Действително, когато има конкуренция, а конкуренцията е когато има повече от двама участници, със сигурност, защото в момента на пазара, за който започнахме да говорим, на разпространението, тази сложна не българска дума – мултиплекс, това означава, това са операторите, които разпространяват. Те са техническото средство, което трябва да разпраща сигнала на съответните телевизионни канали. И тези разпространите са само двама, като единият реално притежава бившата мрежа на държавна мрежа от ретланснатори радио и телевизионни по цялата територия на цялата страна.
Водещ: Която на времето не беше извадена от БТК.
Александър Пелев: Която не беше извадена от БТК. А пък другият по принуда, тъй като има естествени географски точки, всяка една държава има своята геометрия, така да я кажем, в релефа на държавата – планински възвишения, долини, всичките тези особености на релефа налагат определени граници на телевизионния и радио сигнал. Единият участник притежава точките, на които най-хубаво се разпространява сигнала и вторият участник е принуден да мине през него. Нормално е да има такива естествени монополи. Не може да има три реки Дунав, нали? Има една. Няма как да стане, но вече тук е въпрос на законодателство и на въпросните търговски преговори този, който държи река Дунав, той няма да пусне свободно всеки да мине, образно казано, но пък тук е ролята на закона и на съответния регулатор, който аз не знам точно кой е в случая наистина, който да каже на…
Георги Лозанов: Аз казах, че СЕМ има някаква намеса.
Александър Пелев: Да, има някаква.
Георги Лозанов: Ние от 12, 4 да се намесим, това не е толкова минимално.
Александър Пелев: Да, не е минимално наистина.
Водещ: Обаче малко ми се получава като партия на офшорен шах. Добър ден и на Ралица Ковачева. Поредният журналист, избрал свободата, свободната практика. И може би влизаш в обяснението „някои изчезват” при тези медийни войни. На теб ти се получава много с изчезването.
Ралица Ковачева: Така като го казваш малко твърде героично звучи. А не искам да звучи така. Просто смятам, не че във всяка друга професия го няма, но журналистиката е професия, при която ежедневно и ежеминутно правиш твърде много избори и голяма част от тях може би не подозираш, че са важни, структурно определящи за живота ти. А последните години смятам, че на журналистите им се наложи да избират повече от обикновено. Така или иначе ситуацията, за която до сега става дума, не предполага избор. Това е монопол – липсата на избор. И просто аз, колебаейки се дали моят голям проблем с моята професия е всъщност икономическите зависимости, политическите зависимости или драстичното влошаване на качеството на упражняване на нашата професия, нахлуването на някакви хора буквално от кол и от въже, чудейки се кое е най-малкото зло, не можах да реша и просто реших, че трябва да намеря някакъв страничен път, в който нито да изоставям професията си, нито да се георизирам като от някакви блогове и неформални трибуни да плюя колегите, които не са направили моя избор. Така че не бих казала, че съм избрала свободата, а по-скоро се дистанцирах. Не твърдя, че това е най-правилният избор. Но си мисля, като слушам о сега разговора за какво следва от този цифров монопол, за който говорим – първо си спомням репликата на Капка Тодорова, колегата от Германия в миналото предаване, тя каза нещо много важно. По повод офшорната собственост. Каза, в Германия не може да съществува такъв вариант, в който правото да бъдеш информиран, е офшорна собственост. Ние много си говорим чия е собствеността върху техниката или върху ефира, или върху канала. Всъщност става въпрос за това – за правото да бъдеш информиран. Неслучайно и диалогът, който водим с ЕК в лицето на комисар Нели Крус от няколко месеца, става дума точно за това – за прозрачната собственост, за ясните хора, които дават парите. Защото смятам, че един от проблемите на българските медии винаги е бил, че няма медийни хора, няма издатели par excellence, които да искат да правят медии. Обикновено имат някакъв бизнес и след това или се търгува с влияние, или трябва едни пари да се преперат, или има някакви мотиви, според които се създават медии.
Водещ: Много лесно медиите влизат в някакви зависимости. Това е проблемът.
Георги Лозанов: Само да кажа, че проблемът с офшорните зони и собствеността там, още от времето на НСРТ стоеше, но се оказа, че чисто от гл. т. на търговските свободи, така да го нарека, малко некомпетентно юридически, няма право законодателят да наложи подобно ограничение, иначе ние все сме искали да нямаш възможност да правиш медии, ако си регистриран. Това се оказа не юридически сериозен проблем, който аз помня от 15 години, защото още от самото начало, когато се появи регулацията, започнахме това. И може би тук човек с юридическа компетентност повече ще знае.
Александър Пелев: Да, аз това исках да кажа в допълнение, че по принцип в последно време по ред причини по моите скромни наблюдения, думата „офшорна собственост” придоби едно /…/ значение.Общо взето псуваме се на офшорки. По стечение на обстоятелствата съм запознат с тази материя и мога да кажа, да обърна внимание примерно на следното. Четейки случките в различните източници за това, което става между БТВ и Булсатком, на мен ми мина през погледа и това, че всъщност действителният собственик на медийната група, към която големи корпорации са регистрирани в такива зони поради ред причини. Значи тези регистрации се правят не само някой да се скрие и никой да не знае кой е, най-вече по света те се използват с цел оптимизиране на данъците. И няма никой, който по желание, освен Лорън Бъфет може би иска да си плаща данъците, и за това тези зони съществуват.
Водещ: Малко е парадоксално обаче това оптимизиране на разходите, при положение, че медиите ще бъдат длъжни да плащат на тези хора за преноса.
Александър Пелев: Причините могат да са най-различни. В случая аз не искам да гадая. Ако човек седне да изследва с точност какво е, никога няма да стигне, защото това са едни конфиденциални дейности. Защо един собственик инвеститор избира да държи инвестицията си чрез регистрация в такава зона? Но пак казвам – те обикновено се използват тези регистрации най-малкото, защото в повечето развити икономики има данъци, включително и върху нарастване на стойността на капитала, така да го кажем. Т.е. ако стойността на едно предприятие се увеличи и ти искаш да го продадеш, ти трябва да платиш данък и върху тази увеличена стойност. На своята държава. И за това се ходи в такива офшорни зони, за да не плащаш този данък. Може това да е причината, но да не влизаме в тези подробности.
Водещ: Ще продължим след малко.
Георги Лозанов: Да, само още да кажем, че собствениците на мултиплекси са ограничени и от друго. На първи етап трябва задължително да разпространяват един кръг от програми, които преди са имали достатъчно голямо ефирно аналогово разпространение. Така че и там имат известна предварителна, независимо от търговската страна на преговорите, предварителен ангажимент.
Водещ: И дали това не е връзката между случилото се в ТВ7 и изобщо разболелите се напоследък спорове между Булсатком и БТВ? До колко икономическа полиция, която нахлува в ТВ+ също беше коментирана по начина, по който би трябвало или по-скоро не, по който би трябвало, а дали беше коментирано свободно? Саксии с марихуана, незаконно пребиваващи чужденци, ислямска литература са намерени в офисите на ТВ+ разбра една друга телевизия малко преди обиска да започне. Това беше шеговитият прочит, а с по-сериозният ще продължим след малко. До колко „разделяй и владей” описва относително точно взаимодействията между различните медии и журналисти? Дали само конкуренцията е поводът и едно по-ясно разграничение между рейтинг и доверие няма да е по-прилично по отношение на стандартите в професията? Нека чуем отново коментар от Валери Найденов.
Валери Найденов: Сега много злоба между другото се носи из колегията. Може да имаме ограничения, може да ни се даде, но в зависимост от амортизацията. Ако разгледате социологическите проучвания за авторитетите, ще видите, че нашата професия е доста по-високо доверие, отколкото да кажем парламент, или съд, или прокуратура. Ние сме доста зле, а между другото БНР е съвсем добре.
Водещ: Е причината е може би малко по-опърничевия нрав на старата къща.
Валери Найденов: От къде въобще ще научат хората какво се случва, ако не са журналистите? Защо трябва да се насъсква яростта към този, който ни казва истината? Защо трябва да се убива пратеника, както се казваше едно време?
Водещ: Да де, но това са едни древни правила, които би следвало да сме израсли отдавна. Как ще коментирате влизането на следователи в ТВ+?
Валери Найденов: Ами не знам как да го коментирам. Не ми е приятно, тревожно явление, но просто в този момент няма никакви факти излезли.
Водещ: Дали това не са осколки от започналите вече цифрови войни?
Валери Найденов: Значи аз, доколкото разбирам, ТВ+ не е самата Булсатком, а нейн филиал. Очевидно съвпадат нещата, и ако е така, това е много трудно. Какво да коментирам, като не знам.
Водещ: Не се ли случва обаче често журналистите да изпадаме точно в такава ситуация при липса на официални изявления, да не знаем как да коментираме.
Валери Найденов: Няма нищо само в това човек да каже „чакайте, сега”. Не знам, нямам факти. Какво да коментирам? За други неща, които знам, мога да коментирам. Ето, питайте ме нещо за „24”.
Водещ: Да си кажем нещо за партийната книжка на Софианцки. На времето имаше ли реакции от страна на читателите?
Валери Найденов: Ами предполагам, че е била вегативна. Тогава нямаше обратна връзка. Тя е сътворена в щаба на БСП. При мен я занесе /…/ Донесе я два часа преди срока за публикация. Зад всичко стои БСП, щабът тогавашния на БСП.
Водещ: Може ли сега да се случи подобно нещо?
Валери Найденов: Напълно е възможно да се случи, но този опит показа, че това е глупост. Човек трябва да пише и колкото може да не върши черната работа на политическите играчи, защото това е грешка. Ако се наложи да напуска. Аз съм го правим, понеже съм могъл да си го позволя. Много хора не могат да си го позволят.
Водещ: Как би изглеждала една държава без журналистика? Без истинска журналистика.
Валери Найденов: Много цитати има. Държавата, в която аз съм живял до 890та година, беше държава с едни добри журналисти, които обаче имаха цензура и в крайна сметка знаеха много добре коя е границата и че не могат да я прекрачват. Въпреки това те мечтаеха да е прекрачат. Спомням си, във вестник „Новини” излезе една информация, че през лятото няма лимонада. За малко да уволнят главният редактор, защото не можело пред партийният конгрес да се клевети. Вестник, в който работех, даваше да пуска някои критични материали. Аз също съм писал. И в един момент за малко да го закрият. Днес между другото, колкото и да сме недоволни от днешните вестници, те са светлинни години, сравнение с онези тогава. Много по-свободни, много по-компетентни, професионални, по-шарени са. Все едно да сравняваш първите кадри на братя Люмиер с днешното холивудско кино. Не знам Вие как се усещате, но аз имам такова изобилие от информация, каквото никога през живота си не съм имал.
Водещ: Да, но какво трябва да четем, чии бюлетини тайни трябва да четем, за да разберем пък кои са собствениците на българските медии? Вие казахте, че не ги знаете. Може би бюлетините на МВР или други?
Валери Найденов: Тази група, която е свързана с Корпоративна търговска банка, малко ми е неясно да Ви кажа право – аз не виждам икономическата логика. Там има един вестник „Уикенд”, който явно печели пари. Всичко останало губи. /…/ те нямат никакво влияние. Нулево влияние върху политиката. Колкото и някои да ненавиждат и да нападат „24” и „Труд” – това са вестници. Които имат каквото и да е влияние сред вестниците. Не броя телевизиите и радиата. Имам в предвид вестник, който се издава. Сега, ако говорим за „24 часа” и за „Труд”, защото постоянно се пишат какви ли не работи за тях, има една фирма, която е собственост на Венелина Гочева и която е взела заем от банката на Петя Славова. Не знам как го тълкувате, но за мен Венелина Гочева е най-добрият до сега управител. Тя е истински журналист. Беше при създаването на „24 часа”.
Водещ: Аз това не го оспорвам, но имате ли отговор на въпроса кой е собственикът?
Валери Найденов: Формално тя е собственикът и може да се окаже, че действително е така. Вие какво мислите, че при ВАЦ, другарят /…/ беше собственик? Освен, че не беше собственик, той малко разбираше от вестници. Хайде, той малко разбираше, но имаше едни други, които хал хабер си нямаха от вестникарство. Но ние българите нали плюем. Защо не плюха тогава, когато ВАЦ съсипа българския печат с идването си?
Водещ: Да, но пък се чуват гласове за това, че в тези години ние бяхме много по-напред в класацията по степен на свободата на словото, докато сега сме на…
Валери Найденов: Ами именно това съсипа ВАЦ. ВАЦ е този, който наложи монопол и монополни стени.
Водещ: Имате ли усещането, че все по-често журналистиката ще става гражданска, но пък това ще я лишава от доказателство, от увереност за достоверност?
Валери Найденов: Аз не смятам, че достоверността е намаляла, защото преди 10 ноември, освен че се лъжете, и се криеше.
Водещ: Е не, ние говорим за принципи в професията все пак.
Валери Найденов: Тази конкуренция, която възникна благодарение на интернет. Вижте този сайт бивол.
Водещ: Както те казват – той се хоства, обаче в чужбина е по-сигурно.
Валери Найденов: Да, но го има. Цитира всички в България постоянно.
Водещ: Е преди имаше западни радио станции.
Валери Найденов: Ако това е било истина. Два различни монопола – монопол на запад, монопол на изток.
Водещ: Монопол на Изтока и монопол на Запада. От тук нататък ми се иска да продължим с коментара. Може ли да има такова нещо?
Георги Лозанов: Може ли аз тук да оспоря някои неща, които господин Найденов каза? Влизайки в стари спорове. Първо той каза за някакви експерти, които са твърдели и са одобрявали присъствието на ВАЦ. Да кажа, така да се каже, да се саморазкрия. Аз бях сред тези експерти и винаги съм казвал, че в някакъв смисъл свободата на словото започна да пада, когато големите чужди инвеститори, независимо от портретите, така да се каже, бизнес портретите на всеки един от тях, започнаха да излизат от България и се намесиха от местни натрупани през Прехода капитали. Тези капитали носят много по-голям проблем за свободата на словото, отколкото ВАЦ, който се интересуваше примерно от малките обяви да отиват пряко парите като форма на печалба. И от там нататък нямаше други специфични…
Водещ: Така наречената редакционна политика не беше извадена пред скоба.
Георги Лозанов: Сега основният проблем, пред който се изправяме, е как да намерим начин да ограничим влиянието на собствениците върху медиите, които притежават, защото аз не един път съм казвал, че най-просташката поговорка в този случай е „който плаща, той поръчва музиката”, тъй като всички знаем, че информацията е освен стока и човешко право, и във връзка със стоката –да, малките обяви отиват в Германия, но във връзка с правото, това значи, има свобода на словото, когато с журналистика се занимават журналистите, а не чрез тях някой друг, през някои други интереси – икономически или каквито и да било други. И за това онези капитали им носеха много по-малко влияния, икономическо върху съдържанието, от местни капитали. Това е съвсем естествено. Така че аз още, когато започнаха те да се оттеглят, бях сигурен, че влизаме в много лош период. Мисля, че съм го писал не един, два пъти. И от там нататък много трудно е вече и за това се нуждаем от спешна промяна на нашето законодателство и за това все говорим за нови текстове. Ето, прагове на концентрация. При това не става дума за някаква репресия срещу бизнеса. Те трябва да се направят така, защото и това е важно.Медиите са предприятия и те също трябва да оцеляват. Не да направиш такава идея за свобода на словото, която да е бизнес утопия, защото пък нашите пазари са много малко и на тях не се оцелява. За това пък, когато вестниците почнаха да ги притискат технологичните и други обстоятелства, те силно избягаха към жълтата част, смятайки, че се защитават.
Водещ: Един вид съдене на картофи.
Георги Лозанов: Да. Точно така, към жълтите подходи и тематика, което пък започна да руши основното, пък което те имаха в повече, което беше техният капитал. Това беше доверието. И започна една снежна топка да се натрупва и да лети надолу по наклона.
Водещ: Ралица, между поколенията ли трябва да бъде разликата в отношението към журналистиката или някъде другаде? Защото сега разликата е между поколенията, онези от Фейсбук и останалите. Говорили сме си го помежду си.Какво като напишем във Фейсбук?
Ралица Ковачева: Такава разлика няма как да няма. Просто всичко в България е много на двете крайности, че и журналистиката да избяга от този процес. Това, което мен ме притеснява, наблюдавайки това, което се случва в нашата професия е, че се получава една дупка, липсата на едно средно поколение, което да предаде занаята, правилата, профсията от предишното към следващото поколение. Нашата професия се напълни с красиви момичета, които искат да ги дават на екрана, като метафора използвам. По телевизора, да. И хората, които смятаха, че тази професия е свързана с някакви ценности, с някакъв морал, с някаква цел, да образоваме обществото, да даваме на хората достатъчно информация, така че те да могат да избират и такива утопии – все повече хора напускат професията. И така в един момент ще се окаже, че поколението на тези, които сега нахлуват много нахъсани, но твърде неграмотни млади хора, изобщо не искам да ги характеризирам, някой да не се обиди, но това е една видима тенденция и по това, което чуваме и гледаме, те ще обучават следващите. Така в крайна сметка ще се случи. Но исках да добавя нещо одеве просто като пример се сетих относно това, за което говорихме до сега. Концентрацията на капиталите и това, което каза доцент Лозанов – законовите възможности. Има и други възможности.
Водещ: Повтарящата се мантра – хората искат реалити шоу. Това просто няма как да е истина.
Ралица Ковачева: Относно концентрацията, само да довърша примера, който исках да дам. Когато миналата година имаше такава опция да се случи във Великобритания, благодарение на една сделка, която Мърдок искаше да сключи там, тогава британските медии на чело с BBC се самоорганизираха и инициираха една кампания, апелирайки към държавата да не допуска тази сделка, защото ще има твърде голяма концентрация на собственост и това ще заплаши плурализма и свободата на словото. Тя не се случи поради може би скандала, но така или иначе имаше от самите журналисти тръгна, от самите медии. Докато освен че ние с Вас си говорим по тази тема, аз не виждам някакво сдружение да върви из гилдията.
Георги Лозанов: Да, защото е лошо, че журналистическите акции във връзка с медиите обикновено са продължение на интересите на собствеността, а не са друга независима гл.т. спрямо ставащото. И заради това не винаги можеш да се довериш на тях от г.т. на обществения интерес.
Александър Пелев: Аз се замислих Ралица това, което каза за визуалната страна на хората, които се показват по телевизора в момента. По стечение на обстоятелствата знам от мой приятел за посещенията на един куп девойки, които непременно искат да станат телевизионни водещи на предаване. Хора, които никога не са се занимавали с телевизия в живота си. Не само с телевизия, но и грубо казано сигурно за последен път са писали нещо в училище. И това е едното от страшните неща. Някак си реалитито, за което Ирен каза, да с реалити някакъв човек, който грубо казано е хванат с капан в гората, изведнъж става много известен, защото го дават по телевизора.
Ралица Ковачева: Да и после почва да води новини, което е по-страшното.
Александър Пелев: А защо е известен? Защото са го показвали по телевизора.
Водещ: Защото в партиите често се споменава мантрата – хвани една мечка, покажи я по телевизора и тя ще стане известна. Това го е цитирал един шеф даже тук в радиото, но неговата съдба не беше много завидна.
Ралица Ковачева: Това е мечка все пак. Остава си мечка. Не става човек.
Георги Лозанов: Не съм малко по-различен. Особено във връзка с реалитита, с жълтата преса. Разбира се нашият проблем е, че завладява територията на сериозната журналистика. Но сами по себе си това не са формати, които си заслужават да стоварваме гражданския гняв. Нека да кажем, че това е една комуникация, нека да си кажем нещо откровено, разбира се това по-малко е валидно за обществените медии, но общо взето медията е ниска публичност. Който търси някакви високи истини и някакви високи интерпретации, отива в друга сфера – отива в библиотеката, отива в театъра, някъде там. Отива в храма, пък където има финална истина. Медията няма право, знаем, на финална истина. Медията има дебати, плурализъм. Там са и политиците, и шутовете, и факти разбира се. Но това, което казва Ралица – самата професия, като че ли действително напоследък е загубила … Аз казвам, че това е една от градските професии, в които се възпроизвежда и възпитава градския човек. Разбира се градски така се води. Журналистическата професия за съжаление губи този…
Александър Пелев: Аз ще си позволя да продължа мисълта на доцент Лозанов, че това се получава според мен поради факта, че от собствените си наблюдения хората стигат до извода, че да речем единствено възможния или постижим начин до достигане на тази професия е, като да речем да се включиш в някакво реалити, а не защото трябва много да четеш и много да знаеш. Но има един друг аспект, според мен който по мое наблюдение, той касае цялата ни икономика – това е много трудният ни достъп до кредитен ресурс в България. Значи медия се прави с пари, всички това го знаем. За разлика от тези общества, за които Ралица каза, те са отдавна утвърдени общества, там икономиката работи от столетия по един и същ начин и в прогресивен начин. В момента ситуацията по моите наблюдения в България е такава, че ако искаш да започнеш и то това не е от сега- това от години продължава, банката в България не е човекът, посредникът, който трябва да движи чуждите пари и който ще ти помогне да го направиш. Ти може да отидеш с най-прекрасния проект…
Георги Лозанов: И как ще върнеш в кредита, защото в България медийният бизнес все повече престава да бъде печеливш бизнес.
Водещ: Дори в закона за банките и кредитното дело пише, че когато банката получи като обезпечение някакъв имот, или да кажем някаква медия, тя трябва в прилично кратък срок от време да упражнява правото си на собственост. Нали, това е така или не е, офшорната зона е много сложно да се установи.
Георги Лозанов: Аз не знам за медии, които са иззети от банките, но знам за опити. Но да са се случили такива неща, не съм още запознат.
Водещ: Не, няма все още случили се, но може да са се случили в подморието. Ще виждаме ли как Брюксел коментира и натрапчиво повтаря за санкции по отношение на нагона за обяздване на традиционните медии, иначе казано? Ще могат ли хората да продължат да твърдят, че примерно БНР звучи опозиционно?
Георги Лозанов: Ами вярвам, че в тази общо взето голяма криза за медии, която има и по-глобален контекст – ние в началото на тази година правихме с ключови експерти бих казал направо световни, към Дом за науките на човека на Ивайло Злеполски една конференция, която се казваше „Демокрацията бонус за своите медии”. Има общо взето усещане, че медиите вече не вършат достатъчно гражданска работа, особено традиционните. Някак си има отчаяние по отношение на тях или силна загуба на доверие. Както и да е. Да не се връщам към това. Но понеже ме питате за обществените медии, аз мисля, че обществените медии в цялата тази криза общо взето се държат. Не казвам държаха, защото мандатите изтичат на директорите скоро и вече минава един период. Но се държаха достойно, независимо от това, че аз самият съм имал различни претенции при избора на директори и т.н. На края като чертата тегля, мисля че достойно и даже си позволих да кажа нещо, което обърна собствените ми представи през Прехода. Казах, че държавното финансиране през бюджета в момента, като че ли се оказва най-невидимия по отношение на рискове за свободата на словото източник за финанси. Нещо повече. Позволих си да кажа, че не е лошо понеже картината изчезва, тя изчезва, а все още в тя в съзнанието на хората има потенциала на една по-аналитична и по-качествена журналистика. Да направим като във Франция и един не голям фонд за проекти за хартиени вестници с обществена функция да могат да бъдат по аналогия с електронните медии също запазени.
Водещ: Как да се случи обаче това на фона на това…
Георги Лозанов: С малка промяна в закона и с малко пари.
Ралица Ковачева: Или шведският модел. Големите печеливши вестници заделят една сума, под формата на данък, който подпомага малки, локални или такива, които сме оценили, че имат обществено значение.
Водещ: Могат ли медиите да променят…
Ралица Ковачева: Ами шведите като дойдат, тогава.
Водещ: Шведите като дойдат ние обикновено обещаваме, че ще стане, но става дума за маса в случая и малко ни се получи като виц. Не е шведски, а съветски. Могат ли медиите като четвърта власт да променят останалите власти? Все още могат ли?
Александър Пелев: Според мен могат, защото те са канал за предаване на идеи и на мисловни влияния, и безусловно, то в нашия случай пословичен стана Гъобелс, но съм сигурен, че ние като хора, които сме започнали живота си в една държава, която се базира на една единствена идеология, знаем точно добре на гърба си какво значи да ти спускат непрекъснато една и съща идея. Така че винаги,когато се движим успоредно на априлската линия на партията, нещата стават много притеснителни.
Водещ: Но пък от друга страна не сме забравили, че миналата година можем спокойно да наречем годината на коментарите на посланиците у нас по отношение на собствеността в медиите.
Александър Пелев: Ами то не знам защо трябва да се налага да ни го коментират чуждите посланици, но някак си у нас така се получава усещането или поне моето наблюдение е такова, че „абе оставете ги, те не са напълно наясно за какво става въпрос.” А аз съм абсолютно убеден, че хората много добре следят и много добре знаят за какво става въпрос.
Водещ: Ралица беше на срещата с еврокомисар Нели Крус.
Ралица Ковачева: Да, бях. Много нагло се държаха представителите на хартиените вестници. Да ги обединим – издателите от другата страна на масата.
Водещ: Наложи се тя иронично да пита „имате ли паметник.”
Ралица Ковачева: Да. Но аз понеже мисля, че към финал вървим, нали съм права? Искам да завърша с нещо друго. И то е пак свързано с професионализма. Смятам, че това е пътят, защото не обичам така просто да си говорим какви са проблемите. Правим го непрекъснато. Всички сме наясно. Значи, докато държавата и институциите от типа на СЕМ и всички други отговорни лица, си вършат работата, т.е. търсят законодателни решения на въпросите, това, което за мен е голямата битка за нас и което би помогнало много за решаването на проблемите, за които говорим – е връщането на професионализма в професията. Компетентни, знаещи, отговорни журналисти. Това за мен е решението, защото само компетентният, знаещ и отговорен човек не може да бъде лесно търгуем, лесно контролируем, лесно продаваем.
Водещ: Такива ли кандидатури очаквате, доцент Лозанов, по отношение на БНР и БНТ и кога?
Георги Лозанов: Е, аз се надявам, че ще се явят най-достойните за тези ключови места в медийната среда. Изтича единият мандат на генералния директор на БНР в края на май, дано не ме лъже паметта, а на директора на БНТ – края на юли. Месец –два напред, както винаги, се обявяват конкурсите, за да има време да се подготвят за един месец кандидатите и след това следват събеседвания.
Александър Пелев: Ще бъде тежка предизборна кампания.
Георги Лозанов: Аз казах тук и после станах пишман. Че ще гледаме да ги направим така конкурсите, че поне да не съвпаднат със самата предизборна кампания. Малко по-рано, защото по-късно нямаме право. И тук ме обвиниха в 100 грехове, така че сега нищо няма да казвам. Точно, когато ако ще да съвпадне с всичко на света, ще караме по срокове. Ако това е въобще новина. Да кажа и още нещо в общия, продължение на това, което каза Ралица. Да не забравяме все пак, че има нова медия, новата медия действително няма авторитет, но… Но в нея все повече влизат създали се и наложили се чрез традиционната медия гласове, които носят със себе си авторитет, което пък придава авторитетност на новата медия, което пък се превръща в колектив и на поведението на традиционните медии. Така че пътят, по който върви Ралица, самият той е един от изходите.
Водещ: Явно това е новината. На време ще бъдат проведени конкурсите. По отношение на съдържанието да си пожелаем свободомислещи хора да кандидатстват. Това беше от нас за днес. Бъдете свободни!Традиционно по този начин се разделяме.          

БНР, Преди всички | 11.01.2013

Водещ: Медии. Един разговор за медиите, който сега, разбира се, може да разширим и покрай последните случаи с проверките в телевизия TV+. Разговор, който ще водим с редактора Светослава Кузманова. Наш събеседник е Николета Даскалова от Фондация „Медийна демокрация”. Здравейте,г-жо Даскалова!
Николета Даскалова: Здравейте!
Водещ: Само седмица преди да публикувате поредното си наблюдение за медиите, нали така, водим този разговор?
Николета Даскалова: Да, точно така.
Водещ: Тоест, съвсем прясно. Можем да кажем и какви са вашите впечатления. Но преди това Светла да чуем.
Репортер: Може би всъщност от този доклад да започнем, който ще представите, годишен, за който и Силвия каза. Сигурно в него фигурират медийните войни, които се случиха в средата на миналата година. Тогава основни играчи бяха вестници и телевизия. Сега играта е друга, но като че ли е някакъв вид продължение на медийните войни. По-грубо ли е ?
Николета Даскалова: Да, да. Играта загрубява. Нека да започна по-напред от вашия въпрос. Да, другата седмица ще представим нашия годишен доклад, който обобщава развитията в медийната среда през 2012 г., която беше много важна година, защото, така, много категорично бяха казани много остри критики към медиите в България. И от български и от чужди организации и от журналисти. И така че започваме годината с една оценка, обща оценка на това с какво бреме и с какви възможности влизаме в новата година. И както става ясно, влизаме наистина със скандали, с разрастване на т. нар. медийни войни. Да, свикнахме да се водят на терена на пресата, но в последствие бойното поле се разшири, ако мога така да кажа. През изминалата година се прояви едно силно напрежение между традиционните медии и социалните мрежи в интернет. Тук имам предвид и казусите около отразяването на протестите и специално протеста около „Орлов мост”. А сега вече се разгръща и медийна война на нова фронтова линия, свързана с дистрибуцията на медийно съдържание.
Водещ: Някой каза, че това е войната за цифровизацията всъщност.
Николета Даскалова: Ами, да, да. Цифровизацията също се интерпретира като фактор в тези процеси. Но ако погледнем на, така, на казуса отстрани, като наблюдатели, всъщност, това, което прави впечатление, е, че това е един сложен казус с преплитане на много интереси и както виждаме, с много остри маневри от страна на участниците в него и поради този факт е трудно да се даде еднозначна оценка за това какво всъщност се случва, защото тази груба бизнес игра, която наблюдаваме, която пряко засяга публиката, всъщност не се играе с достатъчно открити карти пред същата тази публика.
Водещ: Тоест, ние може да направим тогава тази крачка назад към разговора, който водихме преди малко с г-н Чипев. Всеки очевидно спазва срока и декларира кой стои зад изданията, няма обаче някой, който да е задължен да проверява тази достоверност, освен ако някой нарочно не тръгне да я проверява, каквито обикновено са случаите, когато се намесва конюнктурата или политически и икономически иси. Тогава изведнъж се вглеждаме в собствениците и почваме да ги разследваме, проверяваме и елиминираме.
Николета Даскалова: Да, да, да. И елиминираме като на война наистина, категорично. Но всъщност, тук проблемът дори не опира толкова до собствениците и прозрачността на собствеността, която е дългогодишен проблем в медиите. Наистина, така, радостно звуча, предишният разговор – че медиите спазват закона и декларират собствеността в срок. Но всъщност, един от проблемите, които се вижда от този казус, е… и изобщо, който важи за средата, това е, че няма достатъчно прозрачност за произхода на капиталите и за употребите на тези капитали. Това е един от изводите, който, така, се приема болезнено. А що се отнася до преплитането и на политически, икономически и бизнес интереси, да, това е дълготрайна тенденция. Наистина обезпокояваща. И конкретният казус около „БулСатКом”, BTV и TV+, всъщност, показва, че става въпрос за един много голям залог и този залог е свързан с пари и с влияние. Нека само погледнем участниците, видимите поне участници – най-голямата частна телевизия, един от най-големите доставчици на телевизионно съдържание. Активна позиция, така, хаплива позиция зае и още една телевизия с национално покритие. Произнесоха се и браншовите организации – БАКО, АБРО. Бяха сезирани КРС и СЕМ, които обаче нямат правомощията да се намесват.
Репортер: Да, но не Ви ли се струва странна позицията, особено на КРС, с вчерашна дата?Ако няма съгласие, компетентен е съдът.
Водещ: Всъщност…
Репортер: Не, че не е така, но някак директно…
Водещ: … тук някъде се намеси междинно и прокуратурата, нека да не забравяме.
Николета Даскалова: Да. Прокуратурата каза, че ще допълнително…
Водещ: Разпитва, да.
Николета Даскалова: … ще разпитва за какво точно става въпрос. Но тук центърът около цялото това говорене е, че така, един търговски спор, спор между търговски дружества и така, явно регулаторните органи нямат наистина правото и правомощията по-скоро да се намесват. Сега ако тръгнем да обвиняваме регулаторните органи, че така, не си знаят добре правомощията, това вече е друг казус и друг проблем. Но цялата тази картина съвсем се усложни, когато се намеси „Икономическа полиция” с проверката за данъчни престъпления на телевизионния канал TV+. И всъщност, и тук е трудно да се каже каква е точната връзка между конфликта с участието на „БулСатКом” и BTV от една страна и полицейската проверкав TV+.
Водещ: ами, да. Защото ако се върнем към въпроса за собствеността, от „БулСатКом” казаха, че те не са собственици на TV+…
Николета Даскалова: Точно така.
Водещ: … въпреки че има свързани лица, което … към онзи разговор.
Николета Даскалова: Точно така.
Репортер: Чисто законово няма как това да стане.
Водещ: Да.
Николета Даскалова: Да, точно така. TV+ и „БулСатКом” категорично и двете дружества, и двата субекта се разграничиха един от друг. Явно това е наистина така. Но те фигурират в публичното пространство и публичното съзнание като много близки субекти и това стои. И точно тази близост и така, развитието на тази акция точно в този контекст, в една много конфликтна ситуация, е… така, може да се разглежда като проблематично. Всъщност, да, въпросът е защо точно тази акция се прави сега и защо точно, нали, точно в този момент и на тази медия?
Водещ: И само там ли дават пари в пликчета?
Николета Даскалова: Да, да. Сами по себе си подобни проверки, нека кажем, че те не са лошо нещо.
Репортер: Абсолютно.
Николета Даскалова: Може наистина да има нарушения, може и да няма. А може и за много други медии да има основания да бъдат проверявани по този начин, но такъв тип проверки не се правят.
Репортер: Между другото, в подкрепа на тезата кой с кого е обвързан говори и това, че когато аз лично търсех позицията на едната и на другата страна, се оказа, че от „БулСатКом” служител ме препращаше към служител на TV+. Ако двете нямат нищо общо, може би това нямаше да се случи. Ако миналогодишните медийни войни стигнаха до ушите и очите на еврокомисар Нели Крус, дори на българска територия тя дойде и се запозна на място с проблема – една голяма среща в представителството на Европейската комисия у нас имаше – то тези медийни войни, които едва сега започват, докъде ще стигнат? Все пак говорим за година на избори.
Николета Даскалова: Да. Г-жа Крус, изобщо ресорният еврокомисар Нели Крус беше спрягана като заплаха от една от страните в този конфликт, така че може би пак ще стигне до нея и тя може би пак ще се произнесе по някакъв начин. Но така, очакванията са, че цялата тази ситуация ще бъде употребена в предизборната кампания тази година. Как точно и защо, това ще…
Водещ: ще го анализирате след това. А ние другата седмица ще се чуем със сигурност отново, когато вече е готов вашият доклад, за да чуем какво точно сте измерили този път от гледна точка на присъствието на власт, опозиция и изобщо на процесите в медиите. Благодаря Ви! Николета Даскалова от Фондация „Медийна демокрация”.          

БНР, Програма "Христо Ботев", Клубът на журналистите | 5.01.2013

Водещ: Обикновено всяка година започва с нещо ново и това няма нищо общо с някогашни гадания и наричания, а с желанието за промяна. Новата ни година започна по старому. Старата я изпратихме тотално оглушало от фойерверките, а новата посрещнахме силно уплашени по същата причина. В прекия и преносен смисъл. Първата медийна тема беше чий е Аспен. До колко обаче този доста шумен по отношение на визията си спор успяхме да разберем? Чии са пък Дюните в Несебър и дали са дюни е твърде спорен въпрос. Ти сън ли си или те има? Чии са дюните или чуй е Аспен? Кой е въпросът. Една абсурдна версия на колегата от Капитал – Росен Босев, прозвуча напълно реално в стилистиката на медийните ни навици от миналата година – абсурдните, неистинските новини да звучат по-реално. Ето я и версията. Експертен екип на института на Дюните към БАН на чело с академик Мичурин аслайдисал Дюна с железобетон и е тръгнал към Несебър, за да установи дали Дюните са дюни или маскирана като дюни арматура. Те ще работят на място заедно с експерти от Националния исторически музей, начело с академик Божидар Димитров, според когото още в пъпа на Месемврия от 7 век е било записано, че въпросният парцел е имало процес за еднофамилни жилищни сгради и жилищна сграда за сезон, обитаване на субекти с обществено обслужване – 124 броя. Още един цитат от мрежата, подписан от Съпротива. Да образоваш ума си, без да образоваш сърцето си, не е никакво образование. Аристотел са цитирали. Какво още се случи в първата медийна седмица. Булсатком връща пари. Разбира се, че това е добре, защото такова трябва да е отношението към ощетените потребители. Кой спира сигнала, все още е енигма. Предполагам си спомняте фразата на премиера, че свобода на словото у нас има, защото никой не спира сигнала. А журналистите могат свободно да му задават гадни въпроси. ѝВ случаят със сигнала най-лошата новина обаче е, че потребителят е лишен от правото да си избира да гледа или не. Очевидно пожелателната констатация от миналата година „медиите не са зарзавати” не губят актуалност и през новата. Всеки собственик, който ги сравнява с това, обижда труда на хората, работещи там и лишава зрителите от избор. Може да ги харесваме, може и да не ги харесваме. Не може обаче да бъдем лишавани от правото да избираме с неясни цели. Това е удобната пътечка, по която собствениците могат да услугват на когото трябва. Медиите може и да забавляват, но основната им функция все пак е да информират. Който ги лишава от това право в крайна сметка ги унищожава и това е тъжно. По света медии фалират, но по други причини. У нас медиите ги гримират като кабаретни артисти, актриси и им вменяват задължението да забавляват. 2012 беше тежка за медиите по света. 2013 май ще е фатална за медиите у нас. За кой ли път си мисля, че правото на хората да бъдат информирани е защитено в Конституциите на демократичните страни не случайно. И не забавлявани, а информирани. Всеки, който подменя това право, има някакви други цели. Да, има производители на зарзавати по света, че и у нас, за които е важно правилото зеленчуците да стават само за продаване. Дали това е добре? Фаталната 2013 ще даде верният отговор. Кой се интересува от това? За съжаление все още малцина, а се отнася до мнозина, защото свободата на словото не е празен девиз. Някак нелепо е търговски спорове да убиват медии и това е механизъм не в полза на хората. Много ми се искаше да оставим Псай в 2012 година. Дали успяхме, не си заслужава да се замисляме. Явно не само ние имаме нужда от нещо непретенциозно, на което да се смеем. Така бавно и полека приватизирахме, че чак и преименувахме стила в Бай Ганъо стайл и всички останали редакции в многобройните скечове. Далеч по-подтискащо музикално дойде новата година с чалга концерти. Какво слушат европейците, ще подслушаме сега от музикалните им чартове. Вие бихте могли пък да споделите във Фейсбук с каква музика посрещнахте новата година. Едва ли има българин, гледащ телевизия, който да не е чул, че телевизията в България става цифрова. Чул значи ли разбрал? Първата седмица на 2013 ще направим едно сравнение как цифрите могат да направят медиите по-добри и достъпни за повече българи. Ще се сравним с Германия и Холандия. Ще си спомним и първите традиции от преди години. В студиото вече са Анета Милкова, член на управителния съвет на БНТ, Капка Тодорова, специален кореспондент на „24 часа” в Есен, доцент Иво Драганов, преподавател в НБУ, НАТФИС и разбира се – медиен експерт. По телефона ще чуем и коментара на Даниела Горчева от Холандия. Чий е Аспен пък ще коментираме със Стоян Стоянов, управител на ПР агенции и бивш председател на браншовата организация. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Илия Тенев, Валя Новакова, Стаматина Никова, Цвета Бахариева и аз Ирен Филева. Останете с нас и коментирайте на Фейсбук стената ни – чий е Аспен, чии с Дюните, какво ще донесат цифрите на хората по отношение на медиите и всичко, което сме пропуснали разбира се като медийни акценти от първата седмица на 2013. Първо визуално и после коментарно първият медиен скандал дойде още в първите секунди на Новата година. Какво видяхме в новогодишното обръщение, как го коментирахме? Признавам си – трудно намерих с кого да коментираме темата, усещането за поредната буря в чаша вода, може би е една от причините, чий е Аспен или какъв е другият въпрос? Добър ден на Стоян Стоянов – управител на ПР агенция и миналата година председател на браншовата организация. Здравейте!
Стоян Стоянов: Здравейте!
Водещ: Ами чий е Аспен или друг въпрос да поставим?
Стоян Стоянов: Аспен си остава американски според мен, но самият гаф на президентската администрация и по-скоро на неговия екип мисля, че е дошъл в много лош момент и не трябваше да се допуска това нещо. Защо? Ние прочетохме – по-голямата част от хората не слушаха новогодишното обръщение, по-скоро го прочетоха след това в интернет, е много добро. Има интересни неща вътре. Но визуално и чисто концептуално мисля, че президентската администрация сгафи доста сериозно. Реакцията след това – липсата на отговор от ПР екипа на президента. Защо се е получило така? Чия е снимката? Защо тази дребна грешка успя да обърне колата в началото на новата година? Ние не получихме никакъв отговор и мисля, че това непростимо.
Водещ: Всъщност смятате, че тази буря в чаша вода ще продължава да занимава медиите?
Стоян Стоянов: Със сигурност ще продължава да занимава медиите. За жалост за сметка на други по-големи проблеми, които има обществото в момента, които също така са медийни и също така липсва важна реакция от страна на хората, които са замесени в тях.
Водещ: Ами да очакваме някаква реакция. Благодаря на Стоян Стоянов, управител на ПР агенция и миналата година председател на браншовата организация. С него си говорехме за Аспен. Сега добър ден на члена на управителния съвет Анета Милкова, на БНТ. На Иво Драганов, медиен експерт и на Капка Тодорова. Сега ще прескочим протокола. Да продължим ли с коментарите за Аспен или да се насочим към цифровизацията, за която се чуха твърдения, че осколките и вече създават проблеми с сигнала.
Иво Драганов: Да кажем две думи за Аспен, защото вътре се съдържат две-три нива, които са важни да се разчленят. Първото е в съдържателен план – никой не оспорва речта на президента. Напротив тя може да се каже, че е много добра, много по-добра от кухите речи на неговия предшественик. Второто обаче, когато имаш телевизия, няма да се уморя да го повтарям, водеща е визията. И трябва да имаш усет за драматургия, трябва да имаш усет за режисура и трябва да имаш усет за художествено пространствено оформление. Мястото, което бяха избрали е претенциозно. Формата презентация въобще не се вписваше в достойнството на президентската институция и третото, което е според мен най-влудяващо, никой в България, ама никой не желае да поеме отговорност. Идваш и казваш „подцених ситуацията, тръгнах по страничната писта да бъда оригинален и да разчупя матрицата, което само по себе си е хубаво, но всеки трябва да знае, че експериментът сам по себе си не е стойностно средство за постигане на стойност” и в крайна сметка да кажеш „съжалявам, преценете дали мога да продължа по нататък да бъда полезен със своето знание”.
Водещ: Ами ще очакваме да чуем нещо такова. Капка Тодорова.
Капка Тодорова: За този проблем, може би с проблемите окол;о Булсатком, БТВ и всичко, което ти засегна в началото. Аз като вестникар специално най-много се впечатлих от тази тотална липса на уважение към авторски продукт. Т.е. тази снимка, как може администрацията на най-висшата държавна институция в България, да не използва авторски продукти на български фотографи? Има БТА, има десетки фотографи, десетки агенции. Да…
Водещ: Всички отговаряха, че това е на „Балкантурист” сайта.
Капка Тодорова: Да, това си е техен проблем също. Смисъл, когато работиш… Смисъл трябва да работиш с професионалисти. Аз не съм фотограф, аз съм пишещ журналист. Когато имам нужда от снимка на Ангела Меркел примерно или я купувам от съответната агенция, или плащам на фотограф да го направи или аз самата, ако съм обучена, и снимки правя, но това е авторски труд. И мен това ме притеснява. Това абсолютно неглижиране на авторския продукт. Т.е. той по никакъв начин не се уважава, примерно в този случай фотографския труд. Защо да плащаме на агенции или на БТА, а би трябвало според мен, да.
Иво Драганов: Това е подценяването на ситуацията. Как е възможно?
Капка Тодорова: Защо да взимам професионалисти, като мога да бръкна в интернет. Това бъркане в интернет, защо да плащам, като може и да е безплатно? В крайна сметка е автогол за всички.
Иво Драганов: Ама става инфантилно. Не е отговорност към даже не само не е отговорност – това го казахме вече. Не е осъзнаване на изключителното символно значение, което има президентската институция. Когато президентът каже нещо, това е изключително важно за българската нация.
Капка Тодорова: Именно. Тези речи са като визитна картичка. Смисъл това за един президент, независимо на коя държава или най-висшата институция, тази реч винаги е важна.
Анета Милкова: Аз ще си позволя само да… Тъй като БНТ беше замесена от части в ози случай.
Водещ: Като изпълнители.
Анета Милкова: Като изпълнители. Разбира се традиционно речта на президента се записва от БНТ. Чисто технически и технологично ние обезпечаваме едно такова нещо. Разбира се няма съмнение в това, че екипът на президента поставя изискванията, контролира изпълнението и в известна степен БНТ не може да поеме отговорност за…
Водещ: Да не влизаме в хипотези, че БНТ редактира президента.
Анета Милкова: Няма такава хипотеза. Никога не би си позволила медията да се намеси по какъвто и да е начин в едно такова нещо. Колегите, които са работили, са професионалисти и в това нямаме никакво съмнение. От чисто техническа гл.т.при нас нямаме съмнение за нарушаване на технологичната дисциплина. Но аз съм съгласна с господин Драганов, който каза, че е хубаво в една такава ситуация да има съобщение от страна на институцията. Не за друго, а за да може по някакъв начин темата да приключи бързо и да не продължава безсмисления диалог кой е виновен, защо е виновен, как се е стигнало до тук. Грешки се допускат. Важното е наистина бързичко да се вземе решение как да се финализира този случай.
Водещ: Нека сложим временно точката с надежда или да получим Аспен, или да получим извинение. Шегата на страна. Господин Драганов, от къде тръгна цифровизацията в България? От кога се заговори за цифровизация? Нека да се опитаме на кратко да напомним?
Иво Драганов: Ще кажа, ама с една молба за едно изречение, защото… Въпросът за Дюните. Аз се извинявам на всички, които ходят в момента да проверяват с очите си дали са дюни или не са, но има учебници по география и специално в специалностите икономика на туризма или организация на туризма има един учебник туристически ресурси. Там пише какво богатство природно са тези Дюни.
Водещ: Нали разбирате, че Балкантурист са замесени ще стане като…
Иво Драганов: Не са замесени и слава Богу. Защо в момента никой не се обърне към академичната общност, която може би има по-скоро изградено научно мнение, отколкото тази на изключително съмнителните предприемачи, замесени в ситуацията. Сега, цифровизацията. Три изречения за начало. Цифровизацията тръгва като идейна платформа от времето на европейския комисар, първият европейски комисар по телекомуникации Мартин /…/ – един изключително интелигентен мъж, който постави на дневен ред тази конвергенция между телекомуникация, електронни медии, хай тек. Сега, тя не му е паднала от небето. Тя се осъществява на 7 юли 1980 година в 13 часа от Ед Търнър и неговия шеф на новините на CNN първото им излъчване. Шонфелд, които за първи път изпращат сигнал на сателит, свързват се с 8 живи гледни точки, така наречените днес SNG-ТА и успяват да сътворят една емисия. Идеята обаче на Ед Търнър не е била конвергенция, а това, че има пакет от спортни права и филми и как да заобиколи американските забрани за наземно разпространение. Общо взето един интелигентен ход. Така, за нас – съвсем на кратко. 99-та година ние сме на едно ниво като проект и развитие, т.е. научната мисъл на България в областта на телекомуникациите е била абсолютно адекватна с немската и ние имаме, значи няма да го забравя, това е някъде юни месец в Страсбург, всеки си казва до къде е. Тогава изцяло цифрови бяха Швеция, Италия бяха почнали, Германия с /…/. Те имаха три цифрови острови. И ние планирахме три цифрови острови – София, там Пловдив, Варна. Шлагер беше нещо, което вече е забравено, защото фалира – първата наземна платформа в Англия – on digital между /…/ и /…/ телевизии. Което поставя въпроса чии да са мултиплексите. Изключително важен въпрос, който у нас се заобикаля. Така че ние имаме една много дълга и тягостна история, която по стар народен обичай до този момент се намира на ключовото, стратегическо място „под крушата”.
Водещ: Но казвате, че около 99-та година сме били на едно ниво с Германия.
Иво Драганов: Да, като проекти бяхме абсолютно с германците. Беше ми удоволствие да чуе. Чухме поздравления от тях, напътствия и т.н. Но има нещо, което е много важно. В Германия госпожа Тодорова ще каже много по-компетентно от мен, когато се напише нещо, то се изпълнява. Те са прочути със своята трудова етика и със своя ангажимент, и най-вече със знанието да поемат отговорност. Ние отговорност не поемаме и от там всичко пропада в България. Значи ние го написваме и стигаме до крушата с написано нещо обаче.
Водещ: Капка, как стоят нещата с цифрите, хората и медиите?
Капка Тодорова: В Германия цифровизацията приключи и април края, 30 април 2012 година…
Водещ: Както си говорехме в предварителния разговор, без никакви скандали.
Капка Тодорова: Да, нямаше скандали. Аз исках да се подготвя за предаването и много търсих някой скандал, който вероятно аз съм пропуснала си мислех, докато съм там,но не. Нямаше скандали. От 1 май всичко е дигитализирано. Сега дали обикновен германец разбира в детайли какво точно се е случило и защо, и как – това вече е една тема. Тя винаги, според мен телевизията, там са по-големите експерти, но тя ще става още по-сложна технологически. Според мен не е нужно за всеки отделен гражданин да знае в подробности и в детайли техническата страна на нещата. Ако има лукса да живее в страна, в която тези неща не се правят такива невероятни скандали, каквито вече започнаха в България. Ако тази война между Булсатком и БТВ е някакъв предвестник на предстоящата битка за…
Водещ: Най-вероятно. Как стоят нещата в БНТ? До къде…
Иво Драганов: Аз само да попитам госпожа Тодорова нещо, защото е важно. Намесили се в немската цифровизация офшорни компании?Имате ли някаква представа?
Капка Тодорова: Значи, ако такова нещо се разкрие, немската държава ще бъде разтърсена из дъно за такъв обществен скандал. Смисъл аз ще кажа капитал не е като пари, а капитал като едно от основните права на гражданите да бъдат информирани. Да, там държавата има основен контрол върху това благо и право. И няма начин това благо или право да бъде офшорно.
Иво Драганов: Да уточним платформата, за това се намесвам. Когато общественият интерес е водещ, а това е мисъл на Цицерон, тя не е моя, всичко общо взето върви в прав конкретен, точен ред. Когато е намесен частен, неизвестен интерес на някакви офшорни компании, проблемът е глобален и не е само в България, нещата опират до това, което ние наричаме скандал. Да, скандал. Скандал е.
Водещ: Сега, задачата на БНТ сигурно ще бъде трудна, защото Вие ще трябва да се договаряте с един човек, госпожо Милкова.
Анета Милкова: Ами по-скоро с едно юридическо лице, което спечели търга за мултиплекса, на който ще бъдат качени обществените оператори БНТ и БНР със своите програми. Имаме по закон изискването договорът да бъде подписан до 31 януари тази година. Това е съвсем скоро. Тъй като от март месец започват излъчванията. Пробните, така наречени.
Водещ: И всъщност по закон Ви е посочено с кого да сключите договора.
Анета Милкова: Да, в известна степен това предопределено е с избора на процедурата, когато фирмата, която беше избрана, по настоящем разбираме, че има някаква промяна в собствеността. Но така или иначе ние продължаваме и преговорите се водят все още за доуточняване на чисто техническите параметри, за които се информираме по отношение на тяхната лицензия. Но естествено това, за което господин Драганов говори, че договарянето ,когато става въпрос за обществен оператор и обществен интерес, с частно юридическо лице е много тежка задача, така да се каже, защото водещото трябва да бъде да се запази общественият интерес. И да се гарантира излъчването.
Иво Драганов: Чакам всеки момент някой да обвини държавата в скрита държавна помощ, защото това е източване на БНТ и БНР по посока на частно лице. БНТ и БНР трябва да си имат свой мултиплекс.
Анета Милкова: Може би това е, което е важно да кажем, че в Германия от разговорите, които водехме съвсем наскоро, разбрахме, че собственост на обществените оператори са мултиплексите. И те самите предлагат, предоставят на своите мултиплекси търговски оператори, за да разнообразят предлагания пакет програми. И това е от значение за тяхната технология. Докато при нас случаят е друг и имайки в предвид факта, че и /…/ беше предавателният комплекс беше приватизиран на времето, заедно с БКТ, тогава още беше заложено това нещо и ние и до ден днешен работим с частно лице, юридическо.
Водещ: Всъщност това много пъти е било коментирано още от самото начало, от години.
Анета Милкова: Да, може би в Румъния, когато беше приватизирана тяхната телекомуникационна компания, се установи, че това би било проблем за техните обществени медии и беше изкупена отново, върната от държавата, като тя я закупи отново, за да бъде собственост на държавата. Не за друго, ами за да можем да изпълним онова изискване по закон, с което трябва да гарантираме излъчването. И тъй като, когато вече имаме частно юридическо лице, е хубаво да можем да гарантираме действително една идея, която се обсъждаше от години, за това да бъдат дадени разходите за разпространение, за да може направо и от държаният бюджет да бъдат изплащани. Те не са задължение вече на конкретния оператор.
Иво Драганов: Още, когато работех в телевизията, бях поставил на борда въпроса БНТ да си изкупи предавателите, защото това е най-логичното нещо то да затвориш своя цикъл на разпространение. Иначе образно казано в момента БНТ е в състоянието, в което е и българското кино. Филми се произвеждат, обаче салоните бяха приватизирани, превърнати в бинго зали и тези филми няма къде да се разпространяват. Сега по същия начин и БНТ. Значи БНТ аз го заявявам най-отговорно, че ако остане в ръцете на частно юридическо лице, то ще бъде изнудвано с много огромни суми.
Водещ: А всъщност как според Вас трябва да бъдат разпределени телевизиите в мултиплексите, така щото да няма подобни, те даже не са и съмнения.
Иво Драганов: Те не са съмнения. Напротив, мога да напомня, че когато българските вестници много активно коментираха този процес на приватизация, защото както каза госпожа Милкова, това е изключително важна точка от развитието в погрешна посока на този процес, там се спрягаше името на един съветник на господин Станишев. Това е истината.
Анета Милкова: Винаги има някакви имена, за които се говори.
Иво Драганов: И едни персони от ДПС.
Анета Милкова: Но тъй като това се случи твърде отдавна и отдавна темата спря да се коментира за собствеността на предавателите, сега по повод на мултиплексите, на качването вече на програмите на мултиплексите възниква отново, тъй като предстои договор, дългосрочен, който трябва да бъде подписан.
Водещ: Т.е. направили сме един кръг около крушата и отново сме се настанили под нея.
Иво Драганов: Аз разчитам много на протеста, който господин Христо Грозев отправи до ЕК за тази проверка на целия този процес. Осъзнавам, че интересите там се измерват с рамките на около милиард, което означава, че никой няма да отстъпи, никой няма да върне комисионните, но се надявам българското правителство в момента да оцени сложността на ситуацията и да пусне четвърти мултиплекс специално за обществените медии, които да имат възможност да го отдават под наем и по този начин да издържат своя пренос и на частни телевизии. Мисля, че така ще бъде и вълкът сит, и агнето сито. Да речем, че не агнето, ами цялото стадо.
Водещ: Нека сега, ще Ви помоля да си сложите слушалките, за да чуем как стоят нещата с гледането в Холандия. Добър ден на Даниела Горчева.
Даниела Горчева: Добър ден на Вас, на Вашите гости, на Вашите слушатели.
Водещ: Медиите са цифрови в Холандия. Имаше ли скандали, има ли проблеми?
Даниела Горчева:Ами ние нищо не сме забелязали. Всъщност оказа се, че Холандия е втората страна в Европа, която превключва от аналогова към цифрова телевизия. И това става на 10 срещу 11 декември 206 година. И честно казано нищо не сме забелязали тук. Смисъл забелязахме, че нека да кажем поне за Вашите гости, Вашите слушатели каква е разликата между аналоговата и цифровата телевизия например. Просто разликата е в това, че аналоговата телевизия предава максимум 30 канала, които могат да бъдат гледани, докато дигиталната, цифровата телевизия предлага над 100 канала. Освен това предлага много по-добър и ясен образ. Много по-чист звук, сигнал и т.н. И има интерактивниѝ възможности, канали с високото качество и т.н. Също може човек да използва електронна програма за…
Водещ: Чий е мултиплексът, на който са качени обществените медии в Холандия?
Даниела Горчева:Ами значи аз не знам точно технически, но те са свободни. Медиите в Холандия могат да се получават от всеки. Вече за останалите канали човек трябва да доплати, но по принцип вече технически точно какво и как са го направили, това … И никой нищо не е забелязал. Няма приказки, просто се случи.
Водещ: Някак просто се случи. Благодаря на Даниела Горчева. Как са обществените германски телевизии. Чия е собствеността на мултиплексите им?
Капка Тодорова: Тя е държавно-обществена. Тук т.е. и за Германия, и за Холандия мога да вметна и си помислих тук като се разказваше за какви пари става вероятно дума, с мултиплексите. То в крайна сметка май по-евтино излиза май БНТ да си изстреля сателит просто. Около 100 милиона мисля, евро, че е това.
Анета Милкова: Тъй като ние сме бюджетна организация, получаваме 70 милиона, които са за всичко – за продукция, за поддръжка, за всичко. Нямаме тази възможност за подобни инвестиции.
Капка Тодорова: Ами то и на българския данъкоплатец ще му е по-лесно да събере милион на един път, отколкото…
Анета Милкова: Това е проблем със собствеността, сериозен, но извън него всъщност трябва да кажем, че цифровата телевизия действително ще бъде безплатна за зрителите и голямото предимство ще бъде действително по-големият брой безплатни канали, които ще могат да гледат зрителите.
Водещ: Колко време те ще бъдат безплатни обаче е един друг въпрос, който едва ли сега можем да му отговорим.
Анета Милкова: Само цифрово излъчване, да, но това не засяга кабел и сателит, поне на този етап. Но отѝ това, което касае българския гражданин всъщност, е важно да споменем информационната кампания, която в момента тече.
Водещ: Ние ще стигнем и до тази информационна кампания. Как е минало в Германия? Как минава у нас? Защото тя едва ли има човек, който да не е чул, че кабелът на антената се включва от едната страна, кабелът на телевизора от другата страна – и това е. За това колко е това, ще продължим след малко. Останете с нас. И защото цифровизацията и начина на достигане на медиите до хората е важен за нас, правим едно малко изключение за слушателски въпрос. Добър ден. Кой ми звъни?
Венелин: Здравейте, казвам се Венелин от гр.Троян. Редовен Ваш слушател съм. Радвам се, че отново сте с горещата тема, от която се интересуват много хора. Имам един няколко по-точно въпроса. И по-точно радиото и в петък сутринта, Вашето радио говореше за цифровизацията на телевизията. Ние като слушатели на радиото, ще имаме ли някакви сътресения, т.е. с досегашните си апарати, ще можем ли да приемем цифровото радио, тези мултиплекси?И следващ въпрос, който е също е много важен за населените места, в които има много по-малко до сега ефирно разпространявани радио станции, хората ще имат ли достъп до много повече, за което, това са аналогични въпроси, които коментирате и включително за телевизията? Благодаря Ви.
Водещ: Господин Драганов, Вие да отговорите.
Иво Драганов: Много зависи да Ви кажа. Хората вече работят със сателитно радио, с всякакви други такива модерни форми. Много зависи от това какъв приемник имат. Това ще е първото нещо. Второто, наистина всички говорят за телевизията по най-простата причина, което каза Бил Гейтс, който владее изображенията – владее съзнанието на хората. По-смислената медия, която предизвиква размисъл, защото се изисква усилие да я възприемеш, е радиото. Докато картинки всеки може да разглежда, без звук и усилия. Значи радиото остава на заден план и никой не казва при много свития рекламен пазар по какъв начин хората ще намерят инвестиции, за да заплатят своето качване на мултиплекс. Второто. Тези мултиплекси, които говорихме, те трябва да бъдат 12 регионални и 3 национални, въпреки че са ни дадени 10 национални. При МПЕК 4 ние ще можем да качим толкова много телевизии и радио станции, че ще остане огромно свободно пространство. Ако възприемем цифровата платформа МПЕК 4 мисля, че е логично да се направи. Ако инвестираш, инвестирай в нещо по-ново. Значи колегата Ви е прав да се безпокои. Аз не мога да го успокоя, защото не мога да дам готовата рецепта по какъв начин радио станциите ще се справят. Вие виждате, до сега се мълчи и се говори само за БНР и БНТ. Защо? Първо да видим каква промяна ще настъпи с тази цифровизация. Значи в технически план ще имаме едно съвършено качество и пренос на много по-голяма информация на много по-малко място. Това е логиката за, изискванията на ЕК да бъде сключена аналоговата телевизия. Второ техниката е по-евтина, много по-евтина, независимо, че сега те ще трябва да платят голяма сума, за да минат формата SD1690 на HD и след това на Full Definition, ама няма как това да се избегне. Вторият въпрос обаче, който според мен някои кардинали в сиво оценяват много внимателно, това е философският проблем. В моите очи специално зрителят на телевизията и тук си признавам, не мога да кажа за слушателя, не съм бил свидетел и експериментатор на такива случая, зрителят ще може да се намесва активно в крайното съдържание на продукта. Първото, което той може да направи, е да си извади на своя телевизор, примено, ако гледа Ф1, 38 прозореца и да наблюдава предаването от тази камера, която на него му харесва.
Водещ: Т.е. уволнява режисъора.
Иво Драганов: Да, той елиминира и съучаства заедно с режисъора и във финалния монтаж. Това при спортните предавания. При директните предавания на крупни културни събития, примерно Виенския концерт, който беше 5 часа, Вие ще може наистина да изберете да наблюдавате флейтата или виолончелото, или диригента, или солиста, или залата, каквото си поискате. Значи това вече прави зрителят не пасивен обект, а активен субект, който е активен естествено. Второто – акцентът пада не върху твърдата аудитория, а върху меката аудитория. Т.е. аз имам слабост към публицистика, излизам и записвам на моя телевизор какво да ми запише. Задавам му какво да ми запише. Значи сутрешното предаване на тази телевизия, на тази, на тази и така.В Англия вече Мърдок и BBC предлагат такава опция. Да ти бъдат записани предавания, като 50 паунда струва удоволствието. Висока цена, но в замяна на това получавате над 500 перфектни телевизии, от които колкото и да е страшно, Мърдок имат едни fox art, които са фантастични канали. То е просто удоволствие да имаш достъп до тях. Значи това е философията. Намесвам се и в режисурата, и в програмирането. Край. Аз си програмирам канала. Не могат те да ми задават, каквото преценят. Значи изискванията към режисъорите, към операторите и към програмните директори ще се сменят драстично. Това, което е било достатъчно до сега, няма да е. И последното е във финансов аспект, което произлиза от това. Естествено, че аз ще елиминирам изключително глупавите търговски съобщения, сиреч рекламите. Значи аз ще си запиша моя канал и тези реклами там няма да присъстват. Това означава, че хората, които правят реклама, ще трябва да направят и следващата крачка след product placement, а именно драматургичното имплантиране на рекламата в съдържанието да стане такова, че аз да не мога да го елиминирам. Това съществува в Америка. Значи това са трите много важни аспекта, върху които трябва да се размисли. Естествено е обаче, аз си мисля, че властта никак няма да е доволна зрителят да бъде не пасивен, а активен, и ще се опита да го рестриктира по някакъв начин и този начин се нарича именно частните цифрови платформи.
Водещ: Всъщност властта трябва да е недоволна, за да не бъдем от едната страна с властта. Нека сега, след като разбрахме в САЩ как вървят тенденциите, да се върнем обратно за мъничко до Холандия и до Даниела Горчева. Даниела?
Даниела Горчева: Да, здравейте отново. Може би не разбрах добре въпроса, но ако въпросът беше как получателите започват да получават дигиталната телевизия? Това ли беше? Как се премина от антените на покрива към сифровото приемане? Значи по принцип това нещо се уреди чрез общините, предполагам, защото в Холандия сега например, значи 2006 наистина си спомням – нямаше никакви сътресения, обаче сега например общината плати тук оптичния кабел, т.е. предложи безплатно свързване на всяка къща, домакинство с оптичен кабел. Този стъкления, по който можеш да получаваш. А вече е твой избор дали ти, когато… Ти като абонат можеш да я получаваш по три начина – през кабел, през сателит и по стария начин. Но вече тези обществените телевизии те се получават винаги свободно. Ако човек иска някакви други канали, вече си търси чрез комерсиалните…
Водещ: Имаше ли кампания, спомняш ли си, Даниела?
Даниела Горчева: Не, не си спомням. На времето мисля, че е имало нещо като модел за получаването на дигиталния сигнал, обаче не е задължително, защото имаше всякакви начини, но става въпрос, че тази дигитална телевизия, която ние почнахме да получаваме, ние не сме забелязали. 2006 не си спомням почти никакви притеснения.
Водещ: Ами така са организирани нещата, че технологичните подробности да не пречат на хората да живеят по същия начин.
Даниела Горчева: Има нещо много важно. Аз наистина не си спомням толкова приказки. Днес разбрах, че Холандия е втората страна, която минава от аналогова към дигитална телевизия на 10-11 декември 2006 година, но тук, когато нещо се прави, и когато то засяга хората много дълго и много внимателно и подробно се обяснява на всички. Дори се получават писма в къщи, когато има някакви неща, които го засягат. Докато в България за каквато и тема да започнете, ето, българите в чужбина, те /…/ че отново дължали някакви /…/
Водещ: Ясно да се върнем сега в Германия, за да разберем там зрителите дали им обясняваха най-подробно от телевизионния екран под формата на клипове. Какво предстои?
Капка Тодорова: В Германия последните 6 месеца мисля, месеци наред при всички положения, вървеше един течащ надпис, който с приближаване на датата 30 април 2012 година течеше все по-често и последните дни, последната седмица непрекъснато, който призоваваше хората, които … Припомняше всъщност, че от 1 май, който не се е погрижил за модем или няма нов телевизор, защото новите телевизори всъщност сами си приемат този сигнал, трябва да се погрижи за това.
Водещ: Всъщност.
Иво Драганов: Още по времето на госпожа Меглена Кунева имаше едно изискване в ЕС, което се спазваше стриктно. Всички, които продават телевизори, са длъжни да напишат на телевизора, че той е съвместим с процеса на цифровизация или че е несъвместим, при което цените на тези несъвместими паднаха драстично, докато другите се запазиха. И голяма част от тази кампания, която у нас протича безсмислено, там беше фокусирано именно по отношенията покупка на нов телевизор. Значи когато си купува човек нов, той е наясно, че това ще бъде инвестиция за следващите 5-10 години и той ще може да се справи.
Водещ: Дали има връзка между спада в цените на телевизорите у нас и тази кампания?
Иво Драганов: О да. Да, да. Пряка връзка, само че никой не я харесва.
Водещ: Изненадахме може би някои слушатели, които са се радвали на времето, че са си взели такъв телевизор. Може би това е, което трябва да влезе в тази кампания. Анета, какво предвиждате да казвате на хората за тази цифровизация, защото…?
Анета Милкова: БНТ има изключително голям интерес към това максимално добре да бъдат информирани българските граждани. За цифровизацията и за този преход от аналогова към цифрова ефирно излъчване. Става дума през цялото време, защото това в някаква степен, в голяма степен влияе върху т.нар.аудитория, група, която ние измерваме, следователно влияе и на нашите рекламни приходи. От тази гл.т.освен тази чисто търговска страна, в цялата тази ситуация ние имаме чисто обществена функция. Обществената ни функция е да стигнем до по-голям брой хора с цел да можем да информираме по-голяма част от населението за важни неща. Пак трябва да кажем това, което ти спомена в началото на предаването. Когато говорим за информация и за информиране, не става дума за развличане и развлечение. Една голяма част от телевизионните канали предлагат по-скоро развлечение. Комбинирано тук таме с малко информация, но концепцията на обществената телевизия е съвършено различна. Идеята ни в този процес на цифровизация е да стартираме тематични канали, телевизионни така, както е в други обществени телевизии, които имат възможност да инвестират и правят културен, образователен, младежки, детски канал, спортен. Това, в което ние ще установим, че ние имаме най-добър възможен ход и човешки ресурс, и техническо обезпечаване, натам ще вървим. Разбира се процесът на дигитализация, както каза господин Драганов, ще изисква чисто техническото и технологично обновление до голяма степен на БНТ.
Водещ: Това струва доста пари.
Анета Милкова: Да, ние сме започнали този процес така или иначе, но той ще продължи още години.
Водещ: Явно, че темата много интересува хората. Хайде още едно изключение за още един слушателски въпрос. Кой ни звъни? Добър ден.
Стоян: Добър ден. Стоян, честита нова година! Искам да Ви попитам сега за цифрова телевизия Blizoo, която е, тя е кабелна, по нея могат да се ловят и радия включително. И тя ще продължи ли да съществува?
Водещ: Да, това няма нищо общо. Да, ще продължи да съществува, но ключовата дума в случая е „безплатно”. Да, безплатно е ключовата дума, защото цифровизацията осигурява възможността на хората да продължат да гледат по-качествена телевизия и в случая говорим за безплатното, а не говорим за различните кабелни оператори, които довеждат по някакъв начин. Моля?
Стоян: Няма да има нужда от допълнителна телевизия?
Водещ: Ами предполагам, че в един момент няма да имате нужда и да плащате, при положение, че можете да получавате нещо безплатно. Тук става дума за това. Благодаря Ви за обаждането. Господин Драганов, кой трябва да отговори на този много важен въпрос за телевизорите и за възможността им, така или иначе намекнахме, че телевизорите с изгодни цени не са може би тези, които ще могат?
Иво Драганов: Ами това беше европейско изискване, не мога да го цитирам, но категорично го знам. То е от 6-7 години, дори и повече. Може би преди да влезем в ЕС. И беше много ясно. Всяка държава от ЕС и кандидат членките 3 години преди преминаването, дена switch off, както го наричат, защото те акцентират върху изключване на аналоговата, трябва да задължат всички, които продават телевизори и радио приемници, на тях да напишат ясно и категорично – този става за цифровизацията, за цифровия приемник, този не става.
Водещ: Най-вероятно сме били в Аспен тогава или?
Анета Милкова:
Капка Тодорова: Не, но все пак може би да успокои малко хората, тъй като аз не знам от колко години, но поне от 6-7 години не се произвеждат телевизори, които да не са съвместими. Проблемът е България, е че домакинствата често…
Водещ: Има малко по-…
Иво Драганов: Смахната история в един момент, когато малко хора знаят и това оскъпяваше приемниците. Те бяха така адаптирани, че да приемат и аналогова и цифрова. Както в един момент и то от доста време телевизиите работят цифрово и след това превключват от сигнала към аналогово, за да го излъчват. От територията на забранени.
Водещ: Кое е най-важно обаче, кое е хубаво да влезе в тази кампания, която струва не малко пари?
Иво Драганов: Не, най-важното за мен е ние да преминем на цифрова телевизия. Защото ще Ви кажа нещо. Значи моята гл.т.към света е следната – виртуалният свят все повече измества реалния свят. Значи каквото кажат за теб, каквото направят хората, внушение, хората повече вярват на това, което е казано по телевизията, от колкото на това, което се случва. Ние, ако не преминем към цифровизация, ще бъдем несъвместими с европейското телевизионно пространство. И сега има малко сигнали от България, и материали, и те повечето са в негативен смисъл. В този аспект пък мога да кажа един страшен – изключително тежкият, тромав, неефективен и бюрократичен ЕС. Ако те имаха някаква мечта за своето развитие и бъдеще, до сега трябваше да направят задължително, особено в този процес на цифровизация, защото ако се изпусне той, никога няма да имат такава възможност да направят един паневропейски телевизионен канал и едно паневропейско радио. Значи на времето, когато съм бил програмен директор в БНТ, ние направихме ден на България по TV5 и гледаха около 100 милиона зрители. Това беше много окуражаващо. Този паневропейски канал аз си го представям така – всеки ден една държава ще разказва за себе си. Обърнете внимание – сама ще разказва за себе си. А не друг да преразказва за нея. И това ни го подсказа на времето още госпожа/…/ Не умеете да разказвате за себе си.
Водещ: Да обаче това е мечта по-скоро.
Иво Драганов: Нека да кажа още една дума, което е много важно. Ние говорим за техническият аспект, а според мен е много по-важно е какво съдържание ще гледаме. И в момента СЕМ би трябвало да направи, както на времето НСРТ направи – критерии за прелицензиране на абсолютно всички телевизии, които ще се качват на цифрова платформа.
Водещ: Ще питам още в следващия брой някой от СЕМ. Капка, има ли някакъв аналог в Германия, при положение, че има цифрова телевизия, на кабелните абонати?
Капка Тодорова: Да, тя продължава. Има кабелни оператори. Аз точно сега така искам, малко и след това, което разказа Даниела Горчева за Холандия, все пак малко да успокоя българските зрители, слушатели, че ние не сме /…/ защото така човек остава с впечатлението, че там е някакъв друг свят, в който всичко се случва без никакви проблеми. Холандия е по-богата държаява от Германия. Вероятно могат да си позволят общините да поемат този разход. В Германия кабелът, прокарването на кабела, всичко си плаща отделния човек. Това е част от наема. Дори, когато се мести, там хората живеят основно под наем, в договора ти пише какъв е точно – сателит ли е или кабел. Всичко това е уредено и с наема ти се одържа и тази малка такса. Като обществените телевизия в Германия освен това имат също такса. Телевизионна такса около 10 евро мисля на месец, нещо такова беше, се заплащат именно, за да могат те да имат този бюджет за обществено полезни и интересни теми, които не винаги са невероятния /…/, в който всички се включват нали. Исках само тук да се включва и към тази паневропейска телевизия. Може би един такъв, едно такова начало е телевизия АРТЕ, която е френско-немска, която Франция, Германия те се държат за доброто разбирателство и приятелство на базата, на което целия ЕС възниква, но по АРТЕ примерно аз съм гледала много хубави предавания за България, включително и български филми. Много рядко, но… И унгарски и всякакви. Така че…
Водещ: Дежурните рейтингови новини за нас, което е нещо… Анета ще успеете ли да се договорите?
Анета Милкова: Аз силно се надявам, че тези задачи, които са със сроковете се изпълняват. Въпросът е колко успешно и колко добре ще бъдат защитени обществените интереси на БНТ. Но другото, което исках да кажа по повод на предимствата, това е за хората в неравностойно положение, които винаги са представлявали една група, която е по някакъв начин неглижирана и възможностите, които дава цифровизацията е всъщност да се правят субтитри на почти всички предавания в зависимост от това разбира се какво се планира. Ние планираме да въведем тези технологии, защото новините, публицистиката особено. Това са неща, които интересуват всеки. Има много хора, които имат необходимост от подобен тип допълнителни услуги, които ще бъдат част от тези новости. Но та когато говорим за приноси в националния ПР, щеше да е много хубаво, ако по подобие на американските политици, които напоследък забелязваме, че при извънредни обстоятелства до тях винаги има човек, който прави този жестомимичен превод за хора в неравностойно положение. От година насам аз забелязвам това нещо, но неотлъчно до тях има човек, който го прави. Т.е. ако телевизиите въведат тези неща и ако поне обществените оператори се погрижат за основни акценти в програмата да достигат до масовия зрител, би било чудесно.
Иво Драганов: Според мен основния проблем обаче, не е ваш, са функционално неграмотни нашите любими зрители. Аз съм писал една книжка, която има данни – 43% нямат завършено основно образование.
Водещ: Всъщност тази функционална неграмотност се заключва в това да четеш. Четеш текста, но не го разбираш. Малко ни се получава работата като картинката на Аспен или някоя друга картинка, или все пак да разберем Дюните чии са или че са Дюни?
Анета Милкова: Има може би някакво основание в това, което казва Иво Драганов, но казвам, че има една част от хората, които действително поради възрастови вече особености. Трябва да може да се направи, а дали вече те ще го ползват или не, това е друга тема.
Водещ: Хората трябва да имат избор. Нека така да завършим, защото има секунди до края. Разбира се няма да пропусна да Ви пожелая да бъдете свободни и да правите всеки ден, защото свободата е нещо, за което трябва да работим всеки ден. Хубав съботен следобед Ви желаем – Илия Тенев, Валя Новакова, Цвета Бахариева, Стаматина Никова и аз Ирен Филева. Хубав съботен следобед.         

БНР, Програма "Христо Ботев", Клубът на журналистите | 8.12.2012

Водещ: Веднъж един човек отишъл при Сократ и му казал „Знаеш ли какво научих току-що за един твой приятел?”. Чакай малко – спрял го Сократ. Преди да ми го разкажеш, ми се иска да направя проверката с трите сита. Преди да ми разказваш разни неща зад гърба на другите, хубаво е да отделиш малко време, за да помислиш какво точно се готвиш да ми кажеш. Първото сито е на истината. Проверил ли си дали това, което искаш да ми кажеш е вярно. – Не, просто чух другите да говорят. – Добре, значи не знаеш дали е вярно. Дай сега да пробваме второто сито. То е ситото на добротата. Това, което ще ми кажеш за приятеля ми, хубаво ли е или не? – Ами, не. Напротив. – Значи, продължил Сократ, искаш да ми разкажеш лоши неща за мой приятел, без дори да знаеш дали са верни. Остава последното сито – на ползата. Ще ми бъде ли от полза да ми разкажеш това, което си научил за приятеля ми? – Ами, всъщност не особено. – Тогава, заключил Сократ, ако това, което имаш да ми казваш, не е нито вярно, нито хубаво, нито полезно, защо въобще ми го разказваш. Не зная дали след кризата на финансовия модел на медиите вече не сме в една друга криза – кризата на рейтингите. Все по-различими стават случаите, в които се приема за нещо естествено собствениците на медиите да диктуват редакционните политики. Дали обаче този крахък модел би издържал проверката на тези три сита. Липсата на финансов ресурс право все по-силни собственици и все по-беззащитни журналистите не само у нас. В Европа също от години се говори за спад на доверието в медиите. Острови на свободното слово по традиция остават скандинавските страни, напук на суровия климат и по-малкото дневна светлина. По традиция революционните модели на финансиране и разбира се фалиране идват разбира се от Америка. Донякъде на европейска земя добиват характеристиките на еволюция, или поне до скоро беше така. вчера във Фейсбук страницата на Клуба на журналистите започна една дискусия. Поводът беше снимка на Financial Times Deutschland. Капка Тодорова написа „Смъртта на един джентълмен”. Затварянето на вестници като Financial Times Deutschland в Германия са сътресение не само за германските медии и общество, а за всички медии и общества. Изтриваме един модел на комуникация и управление без да имаме още на негово място нов. Мен лично това ме безпокои. Действително това е исторически момент за журналистиката, но не е изненада за хората, които следят процесите, още по-малко за самите журналисти. По-голямата загриженост трябва да е за тези, които остават на пазара, отговори Иван Михалев, който доскоро беше във вестник Капитал. Защо скандинавският модел се оказа по-свободен ще научим от Анюта Качева, която едва ли има особена нужда от представяне, поне пред слушателите на програма Христо Ботев. Журналист и скандинавист. Какво да правят журналистите, които работят в издания, които все още имат може би късмета на пазара – коментарът Иван Михалев ще продължи в ефира на Клуба на журналистите. Как войните между издателските групи се отразяват изобщо на журналистиката пък ще чуем от експерта по ПР Богдана Денчева, която наскоро защити дипломна работа. Ето сега няколко европейски примера. Италия – премиерът някога Берлускони контролира 90% от телевизионния пазар в страната и умело запушва устите на критикуващите го медии. Великобритания – медийният магнат Рупърт Мърдок опитва да придобие пълен контрол, опитваше да придобие пълен контрол върху една от най-големите телевизионни мрежи, за да завърши модела си – вестници, издателска къща и цифрова телевизия. Унгария – правителството прие силно ограничаващ медиен закон и наказва за небалансираност медиите. България – собствеността може и да е формално прозрачна. Но дали няма медиен монопол никой не се наема да каже. Началото на този дебат бе поставен в Брюксел, а на финала може би ще има паневропейска коалиция от граждански групи, които да лобират пред европейските институции за подобряване на законодателството. Но това някъде напред във времето. В последните десет дни пък Конституционния съд в Германия потвърди, че потребителската такса за радио и телевизия се отнася до компютрите, свързани с интернет. Италианските журналисти пък имат сериозни проблеми с промяна закона за клеветата, който им гарантира една година затвор. Би Би Си вече има нов генерален директор, защото на Острова оставката е символ на поемане на отговорност, дори и за чужда вина. Европейската аудиовизуална обсерватория пък публикува специален доклад за медийната концентрация, като докладът съдържа икономическата база, свързана с аудиторията и пазарния дял за телевизия и за видео онлайн. Като основен акцент се отбелязват общите заплахи от медийната власт и регулацията на държавите. И ако това ви се струва прекалено отвлечено, ще опитаме да го обясним с медийната реакция на коментари на двама писатели. Норвегия заслужава своя Брайвик. Цензурата понякога е необходима. Добре дошли в Клуба на журналистите, ви казваме Евелина Йорданова, Диана Люцканова, Стаматина Микова, Цвети Бахариева и аз, Ирен Филева. Останете с нас, за да научите чий са тези цитати.
Ако още не сте видели на страницата ни във Фейсбук как немски журналисти се сбогуват с работата си, вижте снимката, заслужава си да се види тази снимка. Знаете как да ни намерите – klubatnajurnalistite-bnr. Сега добър ден на гостите ми в студиото. Решихме в началото да започнем с два цитата. Аз ще започна, не знам как да го класифицирам този цитат. Той е на Ришар Мие и гласи Норвегия заслужава Андреш Брайвик. Добър ден на Анюта Качева, журналист, скандинавист.
Анюта Качева: Добър ден.
Водещ: Малко абсурдно звучи на фона на всичко, което видяхме като необяснима на нашите географски ширини картинка от там. Как тези хора, които излязоха, не помня, мисля, че бяха около 1 млн. с по една червена роза в ръка на площада да мълчат и да печат…
Анюта Качева: … цяло Осло. Цяло Осло беше, да. Сега „Норвегия заслужава своя Брайвик”. Аз чувам за първи път. Но не ме изненадва. Защото пък много често съм чувала евреите заслужават своите концлагери. Така че някак си това съвпада с другия цитат – необходима ли е цензурата. Аз не мисля, че тези цитати трябва да бъдат подлагани на цензура. Става въпрос за нашата вътрешна морална етика, независимо, не само за журналистическата, но и за нашата личностна морална етика дали ние можем да кажем това или не. Веднага опираме до свободата на словото. Да, би трябвало да можем да кажем и това. Тъй като подозирам, нямам представа, просто подозирам, че става въпрос за автор, който споделя вижданията на Андреш Брайвик, изложени в неговия труд на 1 150 … 1 200 страници. Не знам обаче дали е прочел всичките 1 000 и между 200 и 500 страници. Аз също не съм прочела всичките, но прочетох една голяма част от тях и ще кажа, всъщност това беше и голямата слабост на Брайвик, ако говорим за личността Брайвик и да го свържем с това дали Норвегия заслужава, това е един труд, който е едно произведение копи-пейст. Тъй като самият Брайвик признава, че никога не е имал отношение към книгата, че никога не е чел. Той няма никакви задълбочени познания. Това си и личи. И така, това са едни откъси от едни, така, една историческа компилация, която е събрана, която в своя вертикал, в своята повърхност, така, има един гланц, но в своя вертикал, ако човек наистина сериозно се интересува от тези неща, ще разбере, че всъщност няма, този манифест няма никакво съдържание. Надявам се авторът все пак задълбочено да се запознае, защото тази позиция изобщо не е нова. В момента ние виждаме едно зараждане на идеята на, така, крайната дясна идея на национал, на крайния национализъм и т.н., която винаги съпътства една финансова криза.
Водещ: …
Анюта Качева: Да, и в началото на миналия век, става и сега, когато ние наистина се намираме в една много по-тежка финансова криза от ‘29-а година.
Водещ: Как е структуриран този манифест? Моята борба прозира ли някъде?
Анюта Качева: Да, прозира донякъде. Но мисля, че Брайвик, ако се беше запознал достатъчно добре с Моята борба, щеше, неговият манифест щеше да изглежда по различен начин. Още повече, че тези гласове на крайния национализъм, които се забелязват в цяла Европа, свързани с високата, с навлизането на чужди култури най-вече религиозни култури, имам предвид високия процент емиграция, специално за Европа в момента говорим. Причината Брайвик да не бъде разпознат от всички крайно радикални десни групировки беше, че той въпреки всичко в своя манифест изважда, високо слага на пиедестал християнските ценности. И в този случай той застава на страната на евреите. Тъй като общо взето споделя съвременната политика, еврейска политика в конфликта в Близкия изток. Това негово явно, тази негова явна симпатия към евреите беше причината той да не бъде разпознат и затова да не стане изобщо популярен сред крайнодесните.
Водещ: Ще продължим след малко. Нека да кажа добър ден и на Иван Михалев. Падна ти се китаеца, тазгодишния носител на нобеловата награда за литература. Китаеца Мо Ян. Който като всеки един човек, идващ от тоталитаризма в демокрацията, минава през летището и това страшно го впечатлява. Когато вземах самолета и минавах през митниците, те също искаха да ме проверяват, дори ме накараха да си махна колана и обувките. Та това е повода за него да твърди, че цензурата понякога е необходима. Всъщност това са две коренно различни май изказвания, но имат един и същи генезис, произход.
Иван Михалев: Добър ден. Не знам какво да коментирам за китаеца и цензурата. Ако ме питате дали трябва да има цензура, според мен не трябва да има цензура, освен когато се касае за много редки изключения, когато касае живота на хора, тоест национална сигурност, антитероризъм и прочее. Честно казано, не бих се наел да коментирам така, без да съм запознат.
Водещ: Да. Добър ден и на Богдана Денчева.
Богдана Денчева: Добър ден.
Водещ: Твоята дипломна работа е свързана с един частен случай, който става по-обобщен напоследък като че ли в нашата медийна реалност – войната между медийните групировки. Та ако там положим цензурата, добре ли е да я има?
Богдана Денчева: За съжаление, все повече започвам да се замислям, че може би е добре да я има. Така, започнах да следя тази тема от година и половина по-подробно, по в дълбочина, защото ме провокира чисто лично въпросът как така в ситуация на криза, в която много други издания затварят врати, ние си имаме четири нови всекидневника само за една година, два от които, този малък феномен от миналото лято, първите български всекидневни таблоиди. Наистина, за да бъдем конкретни, за да си отговорим на въпросите, които сме си поставили днес и които се надявам ще бъдат интересни и на нашите слушатели, е по-хубаво наистина да остана в ареала на този частен случай, тоест да не говоря за медийната война като някакво общо военно положение на пазара с български медии в момента, а.. Но да, тези двата таблоида, колкото и да ми станаха много мили и така вече дори пристрастно да гледам на тях, защото се познаваме много от близо, си мисля, че и на мен понякога ми и два да хвана голямата ножица и 50% от съдържанието им просто да бъде цензурирано. Защото те просто всеки ден ходят на ръба на морала. Така че…
Анюта Качева: Извинявам се много, но това всъщност за цензура ли става дума. Мисля, че това е тук много важно да се … И ще го свържа с цитата. Значи, това, което се случва на летището не е цензура, това са едни строги правила. Същото се отнася и когато вие казвате. Това значи не става въпрос за цензура, става въпрос за редакция, и за спазване наистина на правилата. Защото цензурата е забрана. Докато поправянето в, вкарването в това прокрусиево ложе, където все пак ние сме се договорили да спазваме едни правила и да споделяме една обща ценностна система е нещо съвсем различно…
Водещ: …
Анюта Качева: Цензура има в Китай. Нали, сега… Но на летището няма цензура.
Водещ: Е, то остава сега и проверките на летището да наричаме цензура. Но това…
Анюта Качева: Не, защото аз мисля, че това криворазбраното… Не, мисля, че човек трябва да внимава, все пак това е носител на Нобелова награда за литература. Човек трябва да внимава как използва думите. Това е, значи това е една отговорност, която е много важна.
Водещ: Ами, той е писател. Но не него не можем да препоръчваме на желязното журналистическо правило – да стои на една ръка разстояние от властта. Защото основните, така, обструкции спрямо него са близостта му с Китайската комунистическа партия. Доколко обаче финансовите модели всъщност спъват журналистиката? Вчера започна тази дискусия на страницата във Фейсбук. Всъщност няма нов модел, а старите си отиват.
Иван Михалев: Да, да си дойдем на думата. Сега, всички ние като граждани на тази държава усещаме, че има някакъв проблем с медиите. Значи, първата новина е, че проблемът с медиите не е български, той е световен. Бизнес моделът на медиите, на традиционните медии – вестници, радиостанции, телевизии и списания се разруши. Това се случи някъде преди шест-седем години. 2006 година е последната година, в която вестниците имаха положителни, тоест ръст на приходите от реклама. От там нататък те започнаха да падат и към днешна дата сме свидетели на 23-о поредно тримесечие на спад на рекламните приходи в САЩ. Което означава шест години.
Водещ: От същото време датира спадът по отношение на степента на свобода на словото и на европейските медии в интерес на истината.
Иван Михалев: Сега, значи аз ще обясня и за това. Това е един сравнително нов дебат, който започна покрай изказванията на Бойко Борисов в България. Но това е голям, част от по-големия дебат – нали, въобще къде отива журналистиката. Значи, само за да изясним това нещо, в България има свобода на словото. Факт е, че всеки може да си каже каквото си иска, да си го напише, където иска – във Фейсбук, Туитър, където се сети. Проблемът е, че ние нямаме свобода на медиите. Това трябва да се разграничи много ясно. Значи, ние имаме свобода на словото, но нямаме свобода на медиите. Сега, ще обясня защо няма свобода на медиите. За да бъде редакционно независима една медия, тя трябва да бъде финансово независима. За да бъде финансово независима, тя трябва да е на печалба. Значи, първият морален дълг на всеки издател или собственик на медия е да осигури нейната финансова стабилност. Ако една медия се изхранва сама, тя няма да бъде зависима нито от властта, нито от рекламодатели. И това нещо ние го виждахме години наред по времето на бума, когато имаше кредити, имаше пари, потреблението растеше, фирмите рекламираха, издателите печелеха милиони от управлението на медийния бизнес. И тогава можехме да говорим за бизнес модел. Защото просто имаше бизнес. Сега няма бизнес в медиите и няма бизнес модел. Сега има едно друго нещо, което се нарича търговия с влияние. Само че и това е на изчерпване, защото това влияние, нали се сещате, че то не е възобновяем ресурс.
Водещ: Неизчерпаем.
Иван Михалев: Да, това е изчерпаем ресурс, тъй като когато аудиторията види, че ти търгуваш с това влияние, тя съответно търси друга медия или друг носител на информация и твоето влияние постепенно запада. Тоест това, с което имаш да търгуваш, в един момент ще изчезне. Така че проблемът с медиите е много сериозен. Ние в момента навлизаме в една неизследвана територия, говоря не само в България, а въобще по света. Тъй като какво представлява медиите? Медиите са една, те са имунната система на всяко общество – те контролират политиците да не крадат, следят за това да не се нарушават нашите граждански права като данъкоплатци или като граждани, потребители, те отстояват това политиците и големите корпорации да изпълняват своите законови съобщи и да не злоупотребяват с нашите права. Освен това медиите изпълняват една много друга важна роля, а именно да обясняват сложни неща, да канализират така да се каже обществените дебати и да спомагат за формиране обществено мнение. Когато нямаш свободни медии, ти навлизаш в една неизследвана територия, в която значи възможностите за корумпиране на политиците за налагане на диктаторски модел на управление, авторитарни, става много голяма, просто защото ние ставаме едно стадо без кучета. Сега, ние сме в момента точно в тази ситуация. Неслучайно ще ви свържа двата факта, които излязоха съвсем наскоро – България е на 80 място по свобода на медиите в последното изследване на „Репортери без граници”.
Водещ: Последно в Европа.
Иван Михалев: Това е последно в ЕС. А също така тази седмица излезе, че сме на последно място, заедно с гърците по корумпираност. Значи колкото по-слаби медии, толкова по-голямо е усещането на хората за корупция. Това не е случайно. Спомнете си колко големи разследвания за корупционни практики са излизали в последните години в медиите. Нула.
Водещ: Което политиците наричат обаче пък, като излязат, ги наричат анонимен донос.
Иван Михалев: Така.
Водещ: И трябваше да дойде Георги Тонев Колев, за да разрешим един казус, който в една европейска страна би се решил много бързо и лесно. Ние сега ще гледаме и римейк, нали?
Иван Михалев: Да. Нека да не усложняваме разговора, аз тги предлагат да го опростим и да говорим за важното. Тъй като за вашите слушатели не е може би ясно кой е този Георги Тонев Колев. Това, което искам да кажа е, че сегашната криза на медиите ни казва две неща – първото нещо е, че тази журналистика, на която се радвахме в последните 20 години няма да я има никога повече, по простата причина, че дори и да свърши кризата, тези пари, които са влизали в медиите под формата на реклама, никога няма да се върнат. Доказателство за това е фактът, че Америка, която вече излезе от кризата продължава да отчита спад на рекламните постъпления, по простата причина, че бизнес моделът на вестниците е разбит просто, а на негово място не се е появил нов. Защо няма пари от реклама? Защото рекламодателите първо свикнаха, че по-голямата аудитория е в интернет и насочиха, тоест читателите емигрират от традиционните медии към онлайн медиите, рекламодателите…
Водещ: Които са безплатни, да.
Иван Михалев: Другото, което се случи е, че интернет като най-съвършеното средство за директен маркетинг, открит от човека, дава неограничени възможности за реклама в така наречените социални мрежи. Социалните мрежи са новите медии. По простата причина, че аудиторията е там. Всички рекламодатели, бюджетите на рекламодателите се насочват към социалните медии.
Водещ: Стига да бъдат и достоверни, разбира се. Но рекламодателите не търсят достоверност, те търсят рейтинг.
Иван Михалев: Точно така. Рекламата в социалните мрежи е много по-евтина, в порядъка от стотици пъти по-евтина, отколкото в традиционни медии и за рекламодателите е много о-ефективно те да насочат своите бюджети там, тъй като за един рекламодател… Значи, нека да не се лъжем, един рекламодател не се интересува от това неговото рекламно каре до каква статия стои, дали журналистът, разследващият журналист, който е написал една гениална статия, неговото каре ще стои до заглавието му или не. Той се интересува единствено да си продава обувките, дрехите, там каквото произвежда.
Водещ: Каквото произвежда.
Иван Михалев: Така че за рекламодателите това няма сантиментален момент и парите отиват там, където е аудиторията. А аудиторията в момента е в интернет и най-вече в социалните мрежи.

Водещ: Така стоят нещата у нас, и така, в някои европейски части. По на север нещата обаче изглеждат различни. Как могат, защо е по-свободен скандинавският модел?
Анюта Качева: Защото е изключително различен.
Водещ: Там също има криза, нали. Те не са някакъв остров. Северното сияние не ги опазва от кризата.
Анюта Качева: Тяхната криза е по-различна. Но това, което се каза сега беше много важно и аз с изключително голям интерес го слушах. Искам да кажа, че това, за което говорим, всъщност говорим за хроника за една предизвестена смърт, не само заради икономическата криза, а защото естествено, когато има икономическа криза, първият, най-големият удар, и тук вече няма морални категории, няма значение дали е България или Америка, или Норвегия. Най-голямата криза веднага върху рекламния пазар. И оттам-нататък естествено логично е всичко да … Проблемът с медиите мисля, че е същият с всичко останало, с което е свързан, целият ни живот е свързан с икономическата криза, и той е следният, че тази икономическа криза, на която големите прогнози са, че нейното дъно ще удари чак 2016 г., да не дава господ да продължава по-нататък, тоест нещата не са добре, изобщо не се и оправят. Изобщо това, че няма криза в Америка тук не се съгласявам аз. Но това няма никакво значение. Проблемът на икономическата криза в момента, и в частност кризата, която също е икономическа в медиите е, че през цялото време ние се опитваме да решим едни проблеми чрез методите, които всъщност са ги родили. И това се отнася за самата… Нямаме дори и този скок невероятен, който е на социалните медии – говорим за айпад приложенията в момента и т.н., нали, дори и той не може да ни накара да се заобиколим, за да погледнем нещата по различен начин и продължава икономическата криза, всички, които се опитват да намерят решение, да тъпчат на едно място. И няма нищо чудно, че се случва това, което се чу. Значи, от една страна има срив на рекламния пазар, от друга страна имаш бум на електронните, на тази технология, нали. Така или иначе трябва да доведе до нещо ново. Новото е това – избираме различни неща. Но аз искам да кажа защо е различен скандинавският пазар. Различен е заради начина, по който, заради това, че Скандинавия из общо е различна, заради социални я модел на Скандинавия, заради начина на управление на човешките и природните, и обществените ресурси, тъй като медията е обществен ресурс. Това е основната обществена институция. Въпросът е дали тези, които управляват тези страни мислят така. И тук, независимо от различните корпоративни интереси, най-различното в скандинавския модел е ролята на държавата. Ще дам само пример, и то Норвегия в момента е по-различна, и ще кажа защо е по-различна от Швеция и Дания. Държавата е тази, която е уникален морален коректив – законов и морален. Например, в Норвегия, тук вече и в Швеция, и в Дания, нито един частен концерн не може да има собственост над 60%. 60% е границата. И няма такива, които имат 60%. Значи, те имат някъде между 55 – 60 е върхът. Тоест винаги се оставят, законът не позволява. Законът не ти позволява да имаш собственост в различни медии също. Тоест той не ти позволява да имаш монопол. Монопол може да има само държавата. И когато тя се случи да е тази държава, която все пак има тези традиции в една политическа и социална отговорност пред данъкоплатците си, тогава наистина говорим за морален коректив, а не говорим за диктатура. Защото иначе трябва да говорим за диктатура. Това е различието на скандинавския пазар. Тоест това е един драконов закон, който не може да бъде нарушаван. И ако следите, нали, предполагам, че всички следите какво се случва на медийния пазар, общо взето не знам от вас някой дали ще си спомни дали е имало такъв скандал на територията на Скандинавия, свързан с покупка, продажба на различни, преминавания от една собственост в друга на различни медийни – вестници, телевизии и т.н. Това не се е случвало в Скандинавия. Защото този закон просто не може да се прескочи. Независимо, там просто това да станеш олигарх по някакъв начин, без значение за какво говорим чрез парите си и преси, имането си, инвестиции не може да се случи.
Водещ: А коя е имунната система да защитава държавата да не оказва натиск? Защото у нас често експертите казват, че е проблем това, че държавата е на практика в момента най-големият рекламодател. В тази си позиция може да оказва натиск. И да не казвам сега името на Симеон Дянков. Чак толкова поименно да не бъде.
Анюта Качева: Значи, по принцип аз мисля, че трябва да се прави разлика между това да управляваш държава и да управляваш банка, независимо дали става въпрос за Световната банка. И второ, аз казах, зависи каква е разликата в начина на управление. Държавата, значи ние говорим за едно изключително, един страхотен контрол и една изключително голяма прозрачност при управлението. Тоест ние говорим за политика.
Водещ: Медиите ли поканиха Осло да излезе навън или по някакъв друг начин се случи…
Анюта Качева: Не, това беше обществена инициатива и тя не е свързана с медиите. Дори, парадоксално беше, но бяха политиците. Инициаторите бяха политиците. Но ако трябва да гледаме случая в, не, аз искам да кажа нещо конкретно за Скандинавия и специално за медиите. Например, защо, да кажем, не може да се случи… Норвегия в момента е една от малкото държави в Европа, те са Норвегия и Швейцария и вероятно в света, която не е в икономическа криза. Тя приема кризисни бюджети, но не е. И не е в икономическа криза, не само защото има петрол и газ, а заради начина, по който се управляват приходите от петрола и от газта. Това е единствената причина. Защото петрол и газа имат и други държави, нали, не е само Норвегия. Начинът, по който, говоря за тази прозрачност и тази отговорност на политическото управление. И специално за медиите защо не може, дори да не беше толкова добре икономически Норвегия, не може тази криза в такъв размер да засегне Норвегия? Защото Норвегия, значи Законът за радио и телевизионно разпространение е от 1933 г., за радио разпространение е от 33-а година, той е десет години след първата радиоемисия на Норвегия, която е 23-а година. Още тогава, значи още тогава разбира се въвежда данък, обществен данък за радиото. Но още тогава, успоредно с това, Норвегия прави нещо, тогава приема закона и за така нареченото държавно подпомагане на медиите. И тук става въпрос за книжната медия, за вестника. Защото, и това е нещо, което помага днес страшно много. например, и тук е разликата между Швеция и Дания, която в една такава малка медийна криза, и то пак във връзка с навлизането на новите медии, развитие на технологията, някъде 69-а, между 68-а и 72, 73-а година Швеция и Дания загубиха над 4% от книжните си издания. И тогава Норвегия въведе един закон, за да не се случи той в Норвегия, който е валиден и до днес, така наречения закон за държавното помагане на печатните медии. Държавата винаги е тази, например в Скандинавия, това е разликата между останалия свят, винаги, когато имаме, когато една медия, печатна, в момента говоря за печатната медия е доказала, че тя е важна да съществува на медийния пазар и е важна за развитието на обществото, тогава тя може да получи пари, независимо това дали е частна или държавна, да получи пари субсидия от държавата, за да остане на пазара. Това е различието – тази взаимоовръзка между и частния, и частното, и обществото.
Водещ: Значи, демократична медийна морава се гради доста години, съдейки по това колко назад във времето ни върна. Нека сега обаче да обърнем внимание и зад Океана. Да видим там какви модели в кризата се опитват да се намерят. Ренета Велчева с коментар-кореспонденция от САЩ.
Ренета Велчева: Има една такава, нова тенденция тук, която сега започва и тя се казвa corporate journalism. Тоест журнализъм на корпорациите. Светът се променя и това, което големите корпорации правят – правят собствени списания и вестници, и нали уеб сайт вместо да рекламират и да дават пари по вестници и списания, те предпочитат да направят още един вестник и списание и тогава вече те да тръгнат да си търсят своите клиенти. По принцип медиите вече търсят нови модели, бизнес модели, с които да правят пари. Журнализмът, за съжаление, и средствата за масова информация също вече трябва да се самоиздържат. Другият модел, който в момента е нали да лицензираш част от своите предавания, после да ги продаваш и да ги даваш в други средства за информация. Рекламата, едно от най-големите пера. Обикновено тези радиостанции или вестници, или средства за масова информация, които успеят да докажат колко много ги четат, слушат, гледат обикновено могат да продават по-скъпи рекламни времена или пък място в техните печати. Но вече с интернет и с това, че рекламата трябва да бъде много тясно специализирана, защото примерно, ако аз живея в Силиконовата долина, мен не ме интересува, че пицарията в Ню Йорк дава безплатно кафе, ако отидеш да си купиш пица. Тоест вече трябва да бъде съвсем локализирано. И тук интернет е много по-евтин да направи това нещо. И фактически вече трябва да се намери някаква нова, нов модел, който да носи пари. И аз мисля, че една от така интересните тук в случая интересни мисли е, ако ти превърнеш журналистиката в бизнес, тогава какво продаваш, какъв е продуктът, каква е услугата, защо аз ще плащам за нея. Това, което поне тук се коментира непрекъснато по телевизия, радио или по интернет е, че всичките собственици на средства за масова информация, дали ще бъдат телевизия, радио или вестници, особено вестниците са много засегнати е да намерят начин, по който да поднесат информацията или услугата, така че наистина аз да имам нужда от нея, за да съм готов да платя за нея.
Репортер: Няма ли коментари, че в крайна сметка, при положение, че корпорациите плащат на журналистите, не би могло да има критична гледна точка? Къде отива плурализмът на мненията?
Ренета Велчева: Да, но ако примерно две компании са в една и съща област, тогава едната компания си защитава собственото мнение, другата – тяхното мнение. И от там вече ще остане на читателя и на консуматора да прецени коя говори истината и коя не. Това е както примерно във вестниците. Ти имаш различни видове вестници, които представляват различни гледни точки. Телевизиите правят, голяма част от техните пари чрез предавания и чрез франчайз. Например, Sesame street, която дори и за нея говореха по време на изборите, Мит Ромни каза, че той би съкратил бюджета за това предаване. То самото няма нужда да го, правителството или който и да е да инвестира в него, защото предаването е много популярно, гледа се всеки път, когато се повтаря по различните канали. То получава за това лицензионните такси, които те получават, когато ги излъчват многократно по други програми и телевизии. Отделно франчайз – създават се много кукли, създава се цяла една индустрия около предавания, които са популярни. Има малки куклички, които се купуват и дават на децата от герои от предаванията. Това са все места, които носят пари и по този начин помагат.
Водещ: Често по време на криза дори хората се чудят защо трябва да се дават пари за журналистика. Всъщност може би е полезно да напомняме, че това е благо както го нарече Иван Михалев.
Иван Михалев: Да. Значи, ние трябва да си зададем въпроса какво всъщност е медията. Значи, да тръгнем от там. Медията произвежда новини, анализи, коментари, репортажи, интервюта, тоест някакво съдържание, обаче тя се изхранва не от продажбата на това съдържание, а от продажбата на реклама. Ако проследим развитието на бизнес модела на медиите в целия 20 век, ще видим, че от средата на века, тоест последните 50 години на миналия век медиите трайно са завили към издръжка от реклама и са забравили да се изхранват с това, което произвеждат, а именно съдържанието. Значи, в САЩ към края на миналия век съотношението на приходите от реклама спрямо общите приходи е около 80%. Тоест на всеки 5 лв. 4 лв. са от реклама, на всеки 5 долара 4 са от реклама и един е от продажбата на самия вестник. Нали, и за това говорим за криза на бизнес модела. Защото когато ти произвеждаш едно нещо, а се изхранваш от нещо друго, ти имаш дългосрочен проблем. Значи, едната е кризата на бизнес модела и това, ч емедиите трайно са се преврнели ото продавачи на новини в продавачи на реклама. И другата е конюнктурната криза, която пък сви точно тази реклама заради спадналото п отребление на хората и съответно орязаните бюджети на компаниите. Значи, медиите са в една, в един сандвич, такъв двойна криза, която ги притиска – от една страна няма приходи от реклама, а от друга не се задава на хоризонта друг приход. И сега това, което се правят отчаяни опити отвъд океана и вече в България предстои да се случи, е да се опитат медиите отново да печелят от продажба на съдържание. Къде? В интернет, чрез така наречените платени абонаменти. Това обаче не е доказало своята виталност като нещо устойчиво, като устойчив приходоизточник на медиите. На пръсти се броят на едната ръка вестниците, които успяват да продават супешно в интернет съдържание. И това са предимно специализирани медии като WSJ и FT. NYT най-често е даван като пример за успешна медия, позиционирана в общия сегмент, тоест general news, която успя да направи повече от 500 хил. платени абонати в своя сайт. Само че сега не ми се влиза в по дробности да обяснявам защо NYT не може да съществува в България. Тъй като това е глобален език. На английски четат хората в целия свят, не само в Америка. Да имаш 500 хил. души, когато ти си най-силният бранд в журналистиката не е толкова трудно. Но когато работиш на свит пазар, нали, където възможността хората да те четат, хора, които са платежоспособни и склонни да плащат за съдържание, това е изключително трудно и се случва по-скоро обратният пример, както стана в Англия, когато Мърдок заключи сайта на Times, британския Times, аудиторията мигрира мигновено към другите конкуренти – това са Guardian и Daily Mail. Същото, според мен, ще се случи и в България, ако някой тръгне да си изключва сайтовете. Просто, защото има десетки, стотици сайтове, в които ти едни и същи новини може да ги четеш. Вярно, някъде написани по-добре, другаде написани по-лошо. Но хората като цяло са свикнали да не плащат за новини. Новините са като водата от чешмата. Пускаш – текат, спираш – не текат. Нали, тоест хората вече са се научили, че новините не са нещо, за което може да се плаща. Нали, и трудно ще бъде върнат духа в бутилката, след като вече е пуснат.
Водещ: И след като няма защитата на държавата, която Анюта описа от кога датира. Сега нека да прибавим и още един друг акцент или и аз не зная как да го нарека – войната между самите медии. Как допринася тя за падането на цената на медиите в крайна сметка?
Богдана Денчева: Допринася с това, че всичко, което се случва на пазара, хайде да говорим за печатните медии, в последните години, някак си създаде един такъв изкуствен комфорт на потребителите на медии, че – да, може да си купиш вестник за 50 ст. и отдавна вече самите хора не вярват, че си струва да дадеш повече от 50 ст. за вестник. Тоест трудно ще върнем духа в бутилката, основно заради това може би, че заради високата цена понякога, и дори по-често е …
Водещ: … прилив от телевизионно съдържание във вестникарско и обратно. Нюансът изрично е така, звучи жълто.
Богдана Денчева: Да. Феноменът със сигурност не е нов, но го видяхме отново тази есен – таблоидната есен, златната есен. Защото така с телевизионния възход на риалитито Биг Брадър се видя отново този процес, в който сутринта виждаме преразказани историите на медийните образи, създадени от телевизиите. И това всъщност…
Водещ: Доколко това са истории също е съвсем друг въпрос. Нека да се върнем обаче на примера, който дадох в началото. Италия по времето на Берлускони като премиер, Великобритания във времето, когато Мърдок искаше да купи най-голямата телевизионна мрежа там и това, че сега говорим в минало време за тези два случая. И отдолу под чертата останахме ние с унгарците. Като че ли ние много се страхуваме, еретично звучи Закон за печата, но дали това звучи така еретично.
Богдана Денчева: Много ми хареса това, което Анюта каза за драконовските мерки и драконовски закон. Може би нашият малък проблем тук е, че или не вярваме в дракони, или наистина нямаме този страх от закона – държавата като такава, тази висша форма на някаква регулация. Защото основното, което аз виждам като проблем е дори не толкова икономическите зависимости, защото хайде при тези таблоиди, които аз изследвам, там дори няма за какво да им се разсърдим. Ние знаем кои са медийните групи, знаем от къде те се финансират. Но това, което е най-страшното и най-тъжното е, че има много голям занижаване на етичните стандарти. Тоест ако тези издания нямат страх…
Водещ: Да следим ли дали някой политик няма да каже, че трябва да се намали бюджета на „Лека нощ, деца”, да кажем, защото Улица Сезам нямаме, за да знаем, че той ще загуби? Шегата настрана, разбира се.
Водещ: Анюта, какви истории разказват скандинавските медии? Аз гледах, напоследък търсих и гледах едни отчайващо реалистични фотоси на децата и това, което им се е случило след Брайвик. И там дори нямаше разказ, имаше само …
Анюта Качева: Така, значи аз ще кажа, ще дам един пример. Когато за първи дойдоха мои приятели от Норвегия при мен на гости. Сега радио, езикът знаеш…
Водещ: Да, няма как.
Анюта Качева: И веднага поискаха, повечето от тях са журналисти, да. Искаха да видят националната телевизия. И аз пуснах националната телевизия. Те стояха известно време, нали, така, тя просто беше пусната телевизията, без значение дали някой разбира или не. И единият след час-два каза – аз не разбирам, нали, какво говорят тези хора. Но мога да кажа, че като гледам норвежката национална телевизия и като си представя как изглежда нашата телевизия, имам чувството, че гледам телевизия на две различни планети. Не на две различни държави, а на две различни планети. Всичко е различни – начина, по който изглеждат, се държат и изглеждат водещите, начинът, по който изглежда цялата програма просто е различна. И това, пак казвам, се дължи именно на това – аз ще го, просто няма да се умора да кажа, затова има морални корективи. Това е много важно. Защото ние, когато говорим за всичко къде се случва това. Значи, това се случва на територията на една държава. Тази държава се нарича България. Добре. Но ние така говорим сякаш това се случва някъде…
Водещ: На някой друг.
Анюта Качева: …, а какво прави тази държава, която се нарича България. Какво е нейното отношение към това. тоест ние говорим за визията на, какво означава държава политика. Как разбират тези, които управляват държавата, понятието държава, какво е тяхното разбиране за държавната политика. Това има параметри. В тези параметри трябва да се роди един образ. Как изглежда този образ? Този образ аз не знам, някой знае ли как изглежда този образ по този начин. Ако трябва да дадем какво е определението за държавна политика, из облика на една държава от гледна точка начина, по който тази държава се списва, изговаря и т.н. наречена България. За мен това е по-важното. Иначе да се говори за Норвегия, това просто е един хубав, пожелателен пример, който няма как да се, той не може да се съпоставя, тъй като няма основа за сравнение. Ние нямаме дори основа за сравнение.
Водещ: Нека да чуем сега обаче как през седмицата, миналата седмица вестинакарстката бутка, около която Ивайло Пеев сравняваше нашите медийни акценти и това, което пък хората са започнали от медиите. Та, закриха я тази бутка. Малко като метафора се получи. Но ще го оставим насрана. Та затова тази седмица с Ивайло Пеев решихме да разпитаме студенти по журналистика какви истории разказват българските медии и какви не разказват.
Репортер: Кои истории не влизат в медийното пространство и в новините?
Студент: Ами, има много. Не влиза образованието и културата.
Студент: Не разказват обикновените човешки истории.
Студент: Много от темите табу остават не коментирани в новините и хората много от събитията, които не са казани в новините, не знаят, че са се случили.
Студент: Те просто не попадат там. Дори може би нямаме идея…
Студент: Не знам доколко всички новини, които трябва да се отразят, се отразяват.
Студент: Влизат твърде малко положителни новини, които трябва да влизат. В смисъл, когато се случи нещо хубаво, то не се разгласява. А когато се случи нещо лошо…
Репортер: Новина ли е, че влакът е дошъл навреме или е новина това, че е закъснял?
Студент: Новина е, че е закъснял с 5 мин. Ако е дошъл 5 мин. по-рано вече няма да е новина.
Репортер: Защо е така?
Студент: Защото така има елемент на драма.
Студент: Трябва да е скандал, да се чуе за него, да се разпространи. Не с добрия ПР, а с лош ПР.
Студент: Те са по-лесно смилаеми.
Студент: Най-много се лансират лошите новини.
Студент: Миналата година решихме да си направим един експеримент, да направим един коефициент на положителност или отрицателност на представените новини. И проследихме три медии. И трите медии бяха с отрицателен коефициент. Така че се отразяват преобладяващо лоши – хващащи вниман ието, плашещи хората, обезсърчаващи хората, пресиращи ги.
Студент: Обществото, когато се потиска, няма да има толкова бунтове.
Студент: Това се прави умишлено, за да няма една критически настроена и интелихентна аудитория.
Студент: Изведнъж така се превръща самият човек в един социален неинтелигент.
Студент: Ако искаме да обезсърчим хората, да ги държим под контрол и да не могат те да изкажат гражданската си позиция, да се страхуват да изкажат гражданската си позиция, естествено, че ще ги потискаме с лоши новини и ще ги караме да се чувстват безсилни да променят каквото и да е.
Репортер: Чий новини отразяват българските медии?
Студент: Политическите събития, отразяването на лентичките до играенето на голф.
Студент: Като цяло новините са икономически, политически.
Студент: Чий? Които са удобни в повечето случаи.
Студент: Когато медиите са във властта и медиите са част от политиката, тогава вече се получава един бъркоч.
Студент: Несвободата не е въпрос само на политически натиск. Жестока автоцензура.
Студент: Има бягство от свободата.
Студент: Или може би бих казал, че те са свободни, доколкото биха искали управляващсите да бъдат.
Репортер: Какво ще се случи с тези телевизии и медии, които са обслужвали политически интереси и тези политици сега не са на власт?
Студент: Много тъжна бих била, ако те не запазят достойнството си и продължат примерно с новата власт да бъдат с нея. Ако аз бих била на тяхното място, може би бих се оттеглила от професията. Всяка медия е оцветена по някакъв начин. Не смятам, че това е тайна за когото и да било.
Студент: Винаги ще го има елемента на зависимост. Но въпросът е той да е в рамките на нормалното и да не манипулира аудиторията.
Студент: Не смятам, че в България е толкова тежко положението. Мисля, че малко се преиначават нещата.
Студент: Лично аз съм оптимист като цяло за ситацията в медиите. Мисля, че има свобода.
Студент: Ако акцентираме на добрите новини, мисля, че може би нещата ще станат по-добре.
Водещ: Само че за да акцнетираме на добрите новини, тях трябва да ги има просто. Да кажем, че това е въпрос на хипотеза. Аз обаче бих ви помолила да коментирате кой пише заглавията в българските медии. Защото ето днес в една необичайна роля виждаме премиера – като езиков новатор. Накокържи – това е едно от заглавията. Кой пише заглавията.
Анюта Качева: Това значи напопържи ли?
Иван Михалев: Не. Това е цитат от едно изказване негово в парламента вчера. Оказа се, че такава дума има.
Водещ: Има, да.
Иван Михалев: Използвана е дори от Елин Пелин в негови разкази. Така че това не е логизъм, дума, родена от импровизация.
Водещ: Да, да. Аз затова казах.
Иван Михалев: Но да. ПО-скоро на мен ми се коментира това, което казаха вашите, анкетираните студенти по журналистика, че наистина в българската журналистика се настаниха трайно теми табута. Има цели такива територии, в които не смеят да навлизат или много плахо навлизат, тааа, по периферията, а не в ядрото на проблема. Това е един от големите проблеми. И това, че страхът на българските медии от това да си загубят рекламодателя или да влязат в директен сблъсък със силните на деня ражда една безпрецедентна автоцензура. За първи път тази година по мои наблюдения автоцензурата се превърна от политическа в корпоративна. Тоест да внимаваш да не разсърдиш някой от големите рекламодатели. Не говоря за конкретна медия, говоря по принцип. Това го наблюдавам. Говорил съм с много мои колеги….

Следва…

БНР, Програма "Христо Ботев", Клубът на журналистите | 1.12.2012

Водещ: В древността хората около моретата винаги са били изкушавани от хоризонта да завладяват нови територии. Така започнало основаването на колонии, които по един eестествен начин приобщавали към себе си нови и нови територии. Ако поставим тази матрица върху непокорните според политиците на власт медии, лесно ще можем да си обясним как несметния брой през последните години нови медии, така и естественият начин, по който те приобщават към себе си други медии. Разпознавате още един много коментиран проблем- концентрацията на собственост в медиите. След това приобщаване на собствеността възниква и душната редакционна прегръдка. Имаме ли промяна, която има за цел да спести време за придобиване преди изборите, когато борбата за рейтингите става особено кръвожадна? Дали хората с икономическа власт не опитват да въведат един нов метод за придобиване на медии? За 23 години Преход публиката претръпна на гръмки фрази до степен, в която често липсата на свобода на медиите се бърка с автоцензурата. Едва ли обаче натискът, който капиталът оказва на медиите, е редно да се вменява като вина на журналистите. Обяснението е съвсем просто – едно от класическите определения за цензура е „намеса в съдържанието на медиите от външни лица” А както за всички става ясно – собствениците никак, ама никак не са външни лица. Още повече, че собствениците не еднократно са се изказвали за медиите си като например за зарзавати. А както сочи един прочит на пазарната икономика за зарзаватите е важно да стават за продаване, а не за ядене. Каквито и да са подробностите по случая „Икономедия” „Алфа банк”ѝ, медиите са една специфична част от обществото. Обявяването на придобиване на собственост няма как да не буди въпроси. Да очакваме ли ново писмо от Нели Круз или това ще бъде представено като сделка отвъд натиска? Ден след поредната знаменита реплика пък на премиера към журналистите „показвайте, не коментирайте!” Или може би пак ще бъдат обвинени журналистите, че се оплакват и излагат страната ни пред чужденците? Ситуацията много прилича на поредния римейк, само че с по-груби средства и не е прав Адам Смит по отношение на медиите. Ръката на пазара никак не е невидима. Нито ръката, нито картелите. И когато евро чиновниците започват да ни дават за пример, без да ни посочват за пример, не трябва да има изненадани. В крайна сметка в конституцията е гарантирано правото на обществото да бъде информирано. Не забавлявано и осведомявано за броя на прерязаните ленти. Последното е тегава материя, нямаща нищо общо нито с журналистиката, нито дори с истината. Кой произвежда наморници за медиите? – е въпрос, на който е редно да се търси смислен отговор. Безспорно обаче медийният спор на седмицата, потънал в мълчание, е този за „Икономедия”. Издателят Теодор Захов след малко ще коментира за „Клубът на журналистите”. какви медийни модели за финансиране да очакваме от САЩ пък ще ни подскаже Рената Велчева, която преди години работеше в програма „Христо Ботев”. Какво прави журналистите свободни, ще коментираме с Лили Маринкова от БНР, Бойко Станкушев и Бойко Василев от БНТ, Радомир Чолаков от Етичната Комисия, Тома Томов, Найо Тицин и колегите, учещи за журналисти в Университета за национално и световно стопанство. Как се опазва свободата в обществените медии, след като много колеги признаха, че БНР е свободна територия, кой още трябва да го признае? И какво още трябва да дава на хората една обществена медия, освен умни коментари и публицистика? Очакваме в студиото генералният директор на БНР господин Валери Тодоров. Днес е и един малко по-особен ден за предаването. Точно преди 5 години беше първият му брой. Ивайло Пеев не само учи журналистика в Университета за национално и световно стопанство, но и е автор в „Клубът на журналистите”. Та той днес ни подготви изненада. До сега все аз влизах в ролята на човека, който опитва да овладее желанието за казване на много неща. Днес обаче съм категорично уволнена. Ивайло просто е сложил издайнически музикален поздрав, както става ясно той е гаранция за ненамеса от моя страна. Благодаря и на преподавателите, и на журналистите в Университета за национално стопанство Петко Тодоров и Стела Константинова. За мен това са минутите на домата, на изчервяване и за радост.
Гражданин: Радвам се, че младото поколение взе да слуша радио и то точно заради такива предавания като „Клубът на журналистите”.
Гражданин: От петте години на пред, за много 5.
Гражданин: Честита 5 годишнина на „Клубът на журналистите”. Това е сериозна медийна възраст и поздравявам екипа на предаването, че толкова време създава сериозни теми, коментира в аудиторията и се отнася критично към случващото се у нас.
Гражданин: Да бъде все така обективна най-вече, да бъде свободно, защото това е един от основните принципи в журналистиката. Свобода и независимост.
Гражданин: Успява да кара необходимото за хората, да кара добродетелите, да вкара ценностите, без да ги лишава от подробната информация.
Гражданин: Аз пожелава още 50 пъти по 5 на предаването, много творческо и лично вдъхновение на целия екип и търсене на истината в дълбочина, което мисля, че предаването го постига.
Гражданин: Истината да я показват чрез глас, който умее да дава повече прозрачност на словото, обективност на човешките истории.
Гражданин: Пожелавам един голям облак от възможности, който винаги да обхваща изцяло предаването.
Гражданин: И на Ирен пожелавам още много пъти по 5 години да работи със същия план и да пази честта на журналистическата професия.
Гражданин: Ирен да е жива и здрава и мотивирана да продължава това, което прави до момента, и да и носи много щастие, защото съм сигурна, че е така.
Гражданин: И най-вече всички да бъдете много здрави, защото това е важно.
Гражданин: Поздравявам ги!
Гражданин: Дано да стане хубаво. Няма за какво! За Ирен винаги!
Водещ: Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Юлиян Бакалов, Марина Димова, Снежа Спасова, Стаматина Никова и аз Ирен Филева. Как се опазва свободата на словото в обществените медии, добър ден на генералния директор на БНР господин Валери Тодоров?
Валери Тодоров: Изглежда лесно, но не е толкова лесно, колкото изглежда отстрани, защото това понятие засяга и колегите вътре, засяга и онези, които биха посегнали отвън. Свободата на словото аз разбирам като един достоен процес на свободата да бъдеш отговорен, от страна на колегите – да бъдеш обективен, честен, открит, да търсиш всички гледни точки и същевременно да защитаваш тази възможност на всеки от колегите. За съжаление ние станахме свидетели на различни видове медийни войни през годините, в които една група журналисти се опитваше да изолира гласа на друга група. Самите ние като общност платихме и продължаваме да плащаме много скъп данък на този лукс, който си позволиха някои колеги. От друга тежест, която беше прикачена, е чувството на някои от колегите, че една истина е по-голяма, друга по-малка. И една партия е по-права, друга – по-малко. И обслужването на партии, правителства, ситуации също създаде силно недоверие към онова, което е журналистика. Трети фактор беше навлизането на много случайни хора, които се нарекоха свободни журналисти и никой от гилдията не се осмели да попита „защо вие се нарекохте журналисти?” Защото и аз мога да се нарека професор академик, но Вие знаете, че не съм.
Водещ: Има много хора, които вече се кичат с тези титли. Всъщност това е времето, в което става ясна и оценката, като че ли на финансовия министър, как сме с бюджета тази година? Да се шегуваме ли с това или не? Или не е много за шега?
Валери Тодоров: Да.
Водещ: Защото предишните години се прощавахме с едни милиони, сега как стоят нещата?
Валери Тодоров: Ами бюджетът следващата година, поне от това, което мина първо четене, се съчетава с рамките на тази година, която лично мен като мениджър ме тревожи, защото нашият бюджет в момента е на нивото на 2007 година. Цените са нараснали с 30-40%, инфлацията също. Едновременно с това ние сме с 4 програми повече. Със 79 предавателя повече, защото не можем да си позволим лукса да се чуваме само там, където ще ни харесат. Ние трябва да се чуваме във всички райони. Крайгранични, трудно достъпни. Петима жители да има едно селище, те трябва да получават програмите на обществения оператор. Един въпрос, който не се разбира. Някои от политиците смятат, че те ни хранят през бюджета. Смятам за една много голяма грешка по отношение на електронните медии бяха допуснати стратегически две големи грешки. Едната е, когато бяха свалени таксите за радио и телевизия, а това е най-чистата проба, която да позволи на данъкоплатеца да изрази отношението си към двете медии и техните програми. И втората голяма грешка – когато предавателната мрежа изцяло беше предадена на частен оператор. Това не се случи в нито една от източноевропейските страни.
Водещ: Лошото е, че имаше предупреждение, че това се случва, но никой не пожела като че ли да чуе.
Валери Тодоров: Или някой като реши, че това ще ти е бюджетът примерно и той си кара така, и не признава никакви други аргументи. Радиото е една изключително гъвкава медия. Ние като обществена медия коренно се различаваме от търговските медии. Разликата е в това, че търговската медия използва създаден дивидент, за да създаде дивидент за себе си. Докато ние създаваме от себе си този културен дивидент. Ние сме най-големият процент на музика , драматургия. Ние сме единствената медия, която подава информация на чужди езици – 11 чужди езика. Благодарение на нашите музикални формации, които са водещи в своя жанр, формации с биографии от 50-70 години, се създава един солиден пласт култура, който в момента вече влиза, запълва тази празнота в периода на Прехода. Да не говорим, че ние сме единствената медия, която записва, съхранява всички най-културни и обществени събития и ако не го правим ние, ако не го записваме, съхраняваме и възпроизвеждаме – ще изчезне тази част от историята.
Водещ: Всъщност това е част от обществената функция в крайна сметка на една обществена медия. Защото ние не само трябва да информираме, не само трябва да коментираме, може би с извинение трябва да го кажа това, но трябва все пак и други неща да правим.
Валери Тодоров: Знаете ли? У нас се създаде една изключително неграмотна политическа класа през последните години, смея да го твърдя. Защото смятам, че имам някаква грамотност в своята професия и така, не проявявам излишно самочувствие – която идва на власт за известно време, натроши съдовете и след това си отива без дори да е разбрала какво е направила. И за това отношенията, които взимат политиците, трябва да бъде изключително висока от наша страна. Неразбирането за ролята на обществените медии, за мен е една тотална грешка и това неразбиране, за съжаление, се проявява от някои от медиите регулатори. И често пъти от медиите регулатори също произтичат доста нелепи съждения, които показват, че органите, които трябва да извършат регулация, трябва да достигнат нивото на компетентност, за да водят диалог с обществените медиите, казвам го най-отговорно.
Водещ: Ако трябва да сравните проблемите на обществените медии в Европа, защото разбира се Вие следите тези неща, и у нас – какво би било това сравнение? Кои са проблемите на обществените медии в Европа и кои са у нас?
Валери Тодоров: В повечето от страните, от европейските страни обществените медии изпитаха изключителен проблем именно със свободата на словото и независимостта на медиите. На много места правителствата, възползвайки се от икономическата ситуация, от кризата просто прегазиха обществените медии, поставиха удобни свои хора. Мога да кажа най-отговорно, че въпреки упреците, които имам по отношение на финансирането на БНР, у нас беше запазено едно високо ниво на политическа толерантност и правителството, политическите структури нито веднъж не посегнаха към независимостта на обществените медии. И това се цени много високо в Европа. Ето, ще Ви кажа – на последната генерална асамблея на радио комитета беше предложено опитът на БНР, опитът в България да бъде изучен и да бъде включен в трейнингите в програмите за обучение, които извършват на EBU – ЕС за радио и телевизия. Има се в предвид също така и опитът на БНР, което се смята за една от водещите медии в рамките на Съюза. В Съюза се говори много за телевизията, но ще Ви дам един такъв пример. На генералната асамблея на EBU през лятото, една трета от постиженията на организацията бяха с адрес БНР. За това ние имаме причини да имаме високо самочувствие. Още повече, че последното допитване до общественото мнение за рейтинга на България към институциите показа, че БНР се ползва с най-високото доверие сред всички институции. Обърнете внимание – публиката ни оценява като институция, защото ние не сме просто медия. Когато някой се конкурира с нас, трябва да има в предвид, че той се конкурира с нас не като медия, а като институция.
Водещ: За мен е много важна и оценката все пак на колегите. Много колеги тук гласуваха и казаха, когато имат да казвам нещо, идвам в БНР. Това обаче какво значи? Защото става дума за една и съща добра оценка, но пък от друга страна по отношението на финансовия министър към медията, това не се разбира май.
Валери Тодоров: Вижте сега, ние не можем да претендираме за цялата любов. Не можем да искаме да бъдем харесвани от всички. По-важното е да бъдем харесвани от своята аудитория, а не от финансовия министър и аз не бих искал да прехвърляме адреса директно към финансовия министър. Може би той има свои съображения, може би също има свои пристрастия. Може би механично се пренася едно отношение, тъй като може би министърът е работил, не може би – той е работил и живял повече време в САЩ. Там ролята на радиото е много ниска. Особено пък на общественото радио. Докато в Европа, знаете – съвършено обратно. А и България е една уникална страна. В България се слуша страшно много радио. Значи ние сме една, може би водеща страна. В нито една страна от ЕС радиото не е толкова популярно, колкото у нас.
Водещ: Какво направи конкуренцията за радиото? Тя ли направи толкова слушаемо радиото, защото ясно е – раздържавяването тръгна точно от радиото що се отнася до електронните медии.
Валери Тодоров: Колкото и да е неудобно да говорим, много от колегите ползваха и фондовете, и опита, и технологията, и школата, и кадрите на БНР. И за това беше много некрасиво, когато с лекота някои от тях, съжалявам за израза, плюха в кладенеца. И казаха, че това е една консервативна институция, това е… Аз си спомням даже, когато ние представяхме най-новата ни платформа „Бинар”. Това е интернет радио, телевизионна платформа. Един от младежите така естествено каза „ама аз не съм предполагал, че една консервативна институция като радиото може да направи един продукт”. Аз тогава казах „защо решихте, че ние сме консервативна медийна институция?”
Водещ: Клишетата са много…
Валери Тодоров: Да, хора с кратка биография, със скромен опит изведнъж решили, че трябва да дават оценка, че те са първи, най-добрите, най, а ние тук стоим някакви динозаври и не знаем за какво става дума.
Водещ: Нека да включим към разговора и Лили Маринкова. Добър ден, Лили.
Лили Маринкова: Добър ден.
Водещ: Кое е основното предизвикателство пред журналистите днес? Общият знаменател – всички журналисти са маскари? Икономическата криза? Или особеното поведение на политиците, които предпочитат да режат ленти и да дават напътствия? Само да показваме, а не да коментираме.
Лили Маринкова: Оставам с впечатлението, че професията е деградирала, тъй като тази класация, която осигуриха „Репортери без граница” и „Freedom house” действително говори за изпадане в дъното на класацията. От към критериите, които те развиват. Това е как се усеща самата общност. Вие знаете, че това е асоциация за журналисти, които сами са стигнали за това признание.
Водещ: Това от една страна, но от друга страна тези критерии са еднакви за всички и не са правени, така че ние да се изложим пред чужденците.
Лили Маринкова: Да, допускам, че е така. От друга страна в България се съставя представата, че основният проблем е в посоката на… В това взаимоотношение журналисти-премиер. Като причина за това е разбира се самият факт Борисов, който премина през медиите в един фон, който беше да ги завоюва, да ги ухажва и той беше медиен любимец години наред, до своето издигане като министър-председател. И тук вече нещата започнаха да стават по-сложни, тъй като, въпреки че той е най-любимият за интервю, за първи брой, за откриването на някоя рубрика, това не е достатъчно. Най-вече причината се дължи на факта, че Борисов като министър-председател твърде много надделя в личностен, в един авторитарен стил като подцени и изолира множество институции. А да не говорим за тази голяма печалба, която е на практика на вотовете на доверие на правителството или пък грубиянското отношение към тези депутатски питания, които са типични за петъчния преди обед.
Водещ: Аз си мисля, че обаче тази реплика-препоръка към журналистите „показвайте, не коментирайте” е на път все пак да се превърне в препоръка на годината. Между другото тя ме предизвика и да попитам слушателите във Фейсбук какво да правим ние журналистите? И отговорите трябва да кажа, че звучат като коментар. „Овчари се търсят” 10 отговора. „Да работят в кухнята” 7 отговора. „Да копаят” 11 отговора.Тук няма данни за окопаване на картофи ли става дума или за по-обща дейност. „Не цитирайте, не коментирайте, пълна тишина” препоръчват трима. „Къде видяхте журналисти?” питат 2. Останалите отговори препоръчват само да цитираме, да ходим за гъби, да пеем в единен хор и да отразяваме правилно. Обикновено на такива въпроси социалната мрежа отговарят по-активните хора. Може ли да прочетем обаче между редовете и желанието на тези по-активни хора все пак журналистите да коментират?
Лили Маринкова: Разбира се множество от неговите реплики, почти всички се превръщат в тема на обсъждане. Не мога да преценя дали това е едно от най… Тази, която ще спечели палмата на първенството. И това няма особено значение. Дори, ако проблемът е в това ехо на обсъжданите реплики, но колкото и Вие да се радвате на форумите и на реакцията в интернет, би трябвало да кажем, че журналистиката в съвременен план в България има качеството на безобидност, на един хор, който в никакъв случай не може да смути управлението в тези схеми, които уви – съдържат елементи на корупция.
Водещ: Даваме ли си сметка, че сме скачени съдове, защото вчера липсата на…
Лили Маринкова: Не сме скачени, но защото има доброволно служене от страна на журналистите, някои, от които съвършено прилежно се прислагват в хора на това правителство, което е типично за користните бракове. Също така можем да кажем, че един от ужасите на съвременната демокрация тъкмо в това множество на медиите, които представляват – предполагам за слушателите, за зрителите, за читателите нещо много противоречиво и объркващо.
Водещ: Каква трябваше да бъде реакцията ни на вчерашната особена новина за това как една банка ще придобие собственост върху една медийна група? Имам в предвид колегиалната.
Лили Маринкова: Уви не съм запозната дали има въобще такава реакция.
Водещ: Ами няма. Няма. То това за мен това е проблем. За това и питам. Защото неслучайно казах нещо за скачените съдове. Да, ние просто независимо какъв тип медия сме, ние сме скачените съдове в крайна сметка.
Лили Маринкова: Да, така е.
Водещ: Несвободата прелита.
Лили Маринкова: Като си помислите, че самата четвърта власт е символна.
Водещ: Да.
Лили Маринкова: От друга страна би трябвало да кажем, че никой не се дава тази свобода. Тя винаги е въпрос на конкретно отвоюване.
Водещ: И на ограничения и на борба с тези ограничения. Благодаря на Лили Маринкова. Какви журналисти са удобни за политиците, господин Тодоров? Така с известна ирония Ви питам, защото предполагам, че разполагате с такава информация.
Валери Тодоров: Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Вие кажете кои са удобни. Лично аз смятам, че журналистиката е неудобна професия. Тя трябва да задава неудобните въпроси, защото има кой да задава удобните. Винаги около всяка власт има приближен кръг, който задава удобните въпроси, предлага удобните отговори. Докато журналистиката предполага да се дават онези въпроси, които няма да ги зададат, няма да бъдат зададени в домашна среда или пък няма да служат в угода на една или друга теза. Смятам, че в този съвременен етап на Прехода, той премина през различни обрати – сега изведнъж журналистиката, която пренесе най-големите тежести, сега понася и най-тежките удари. Застрашена е не свободата на словото, ами е застрашена известността на някои медии. Аз съм съгласен с това, което каза Лили Маринкова. Най-лошото това, което се случи, е доброволното служете. Защото принудителното някак си може да бъде оправдано, въпреки че не бих го оправдал, но доброволното е нещо страшно. И не бих искал това да се случва от нашите микрофони, микрофоните на БНР, защото има някои колеги, които имат приятели, други, които се чувстват по –близки към една теза или към една власт. Ние трябва да създаваме дистанция, да поддържаме тази дистанция, за да се уважаваме самите ние. За онова, което правим. Смятам, че радиото през последните години успя да докаже това доверие, което има към него. Надявам се да го развива и вярвам, че личната свобода и личният кураж на журналиста не могат да бъдат заменени с никоя външна свобода. Вътрешната свобода е най-силният мотив и ако тя присъства, ето – казвал съм го – радиото е най-директната медия. Тук нямате екипи, нямате осветител, нямате оператор, нямате режисъор. Между нас и аудиторията стои един микрофон. Микрофонът показва всичко, което гласът издава – страх, неувереност, неубеденост, предпазливост, колебливост.
Водещ: Дано това по някакъв начин да влезе като оценка, защото 80-то място по степен на свободата на словото е доста, как да кажа?
Валери Тодоров: Вижте, все пак нека да разграничим нещата. 80-то място, то е мястото за целия медиен спектър, за всички медии в България.
Водещ: Да, разбира се.
Валери Тодоров: Но Вие ме питате за обществените медии. Аз смятам,ч е обществените медии, въпреки твърденията…
Водещ: Точно това казвам. Дано това да натежи и да отлепим малко от това 80-то място, защото то наистина звучи обидно.
Валери Тодоров: Да, защото имаше медийни експерти, които твърдяха, че два ли не най-застрашена е свободата в т.нар.държавни медии. Ние получаваме само бюджетна субсидия, но не сме държавни медии. В последствие се оказа, че всъщност най-застрашени са частните медии.
Водещ: Аз мисля, че се промени тази тенденция и изобщо този коментар вече не е толкова актуален.
Валери Тодоров: А дали той имаше основание е въпросът? Ето това е създаването от предпоставени тези, развиването им – те също деформираха медийната среда, защото позволиха под това прикритие да се случва това, което се случи в частния сектор.
Водещ: За съжаление в частния сектор продължава да се случват все лоши неща. Понеже бърза за среща господин Теодор Захов, който е един от издателите на „Икономедия”, нека сега да му кажа на него добър ден и какво се случва, господин Захов?
Теодор Захов: Добър ден. Ами какво се случва? Имаме спор с Алфа банк.
Водещ: Говорите ли си изобщо? С банката?
Теодор Захов: До някаква степен все още, но доста ограничено.
Водещ: Казахте, че сте научили заедно с всички останали. Обикновено взаимоотношението между банка и клиент предполага все пак някаква степен на общуване.
Теодор Захов: Принципно е така, но последните действия на банката са голяма изненада за нас. Още повече, че те идват след действия от наша страна, които би трябвало да доведат по-скоро до радост и благосклонно отношение, а ние имаме втвърдяване и то до крайна степен.
Водещ: Последно длъжници ли сте или не сте?
Теодор Захов: Не според нашето мнение и оценка на юристи също така, не сме длъжници към настоящия момент. Но тук големият въпрос, разбира се стои защо се случва всичко това и защо точно по този начин?
Водещ: Да, каква е вашата теза?
Теодор Захов: Поне ние сме положили огромни усилия, които в края на краищата са сериозни и въпреки това се стига до тук. Като теза на банката е, че тя ще потърси купувач на медията на свободния пазар, така да се каже.
Водещ: Ще потърси или е намерила?
Теодор Захов: Ами…
Водещ: Понеже ви питах за хипотези.
Теодор Захов: Ами хипотеза, според мен да, имат нещо в предвид.
Водещ: Нека сега да чуем в рамките на една минута какви тенденции идват от САЩ, защото както знаете, навсякъде журналистиката и финансовият модел на медиите е проблем, особено по време на икономическа криза. Та какви решения търсят зад океана? Обикновено тези решения по-късно се облагородяват, стъпвайки на европейска земя. Нека сега да чуем заедно от Рената Велчева, колега в програма „Христо Ботев” до преди няколко години, а сега е вече зад океана. Та какви са финансовите решения, които търсят собственици на медии зад океана?
Рената Велчева: Всичките собственици на средства за масова информация – дали ще бъдат телевизии, радио или вестници, особено вестниците са много засегнати, и когато много от вестниците започнаха да правят този модел, да ти дават примерно заглавията на интернет без пари да ги видиш, обаче цялото съдържание – трябва да платиш, това беше един голям риск, който те поеха, защото не бяха сигурни дали читателят ще бъде готов да плати, но се оказа, че ако съдържанието е добро и ако аз намеря информацията полезна, съм готоваѝ да платя за нея. Другото, от което те се самоиздържат, това са разбира се рекламите. Но много големи компании вече предпочитат нещо друго – журналистика на корпорацията или журналистика на бизнеса. Това е една нова тенденция. Но те издават собствени списания или собствени предавания имат, в които те наемат журналисти професионалисти, които да пишат конкретно за техния продукт. Те изпращат тези вестници и тази информация до хора, които биха били техен потенциален клиент. По този начин те смятат, че парите, които са вкарали в една такава дейност, са много по-добре похарчени, отколкото да дават пари на вестници и списания да рекламират до всички. Дали този модел ще успее и дали това ще бъде журналистиката на финансирането на бъдещето не се знае, защото това в момента всички се опитват да разберат кой е най-добрият начин. Но едно нещо е със сигурност, че старият модел няма да работи.
Водещ: Имате ли какво да коментирате? Да не се окаже „Икономедия” собственост на, как да кажа, по тази схема да заработи?
Теодор Захов: Ами правим всичко възможно това да не стане така. Борим се с всички сили и възможности медията да остане свободна и независима, тъй като съзнаваме обществената отговорност, която Капитал и Дневник носят.
Водещ: Между другото вчера сред колегията много се коментираше как може да бъде поставен като особен залог за кредит пред банка редакционната политика?
Теодор Захов: Да, това е наистина забавно. Вижте, тя очевидно ще осигури /…/ по времето на учредяване на кредита в счетоводните записи на фирмата като нематериален дълготраен актив и от там най-вероятно просто е преписвано, за да се свържат всичките активи. И това е леко като анекдот звучи. Не мисля, че е така.
Водещ: Дали ще имате среща с банката и кога да очаквам развитие?
Теодор Захов: Не мога да кажа. Те са задействали процедури. Ние разбира се също сме дали съответните отговори. Не мога да преценя. Не мога да дам прогноза.
Водещ: Благодаря.
Теодор Захов: Но пак казвам, нашият стремеж и усилията са насочени към опазване на независимия глас на медията. И ще бъде жалко, ако това бъде похабено. Ще бъде жалко не само за нас. Ние сме най-малкият проблем. Проблемът е българското общество.
Водещ: Разбира се, че това е проблемът. Благодаря на Теодор Захов, един от издателите на „Икономедия”. Тежък е натискът, господин Тодоров. Не само за нас, но и за всички медии.
Валери Тодоров: Знаете ли, ние в началото, средата на прехода ние само се плашехме от политическия натиск. Той съществуваше, той се прилагаше. Знаете, аз съм си подал оставката като противодействие на този натиск. Но за съжаление нещата сега се изместиха в една по-жестока логика – икономическата. Тъй като не бяха въведени правила, които да определят начина на закупуване и управление на обществените активи, каквито са медиите, сега изведнъж всяка от медиите се превръща в търговска стока, съответно и може да бъде употребена за всякакви цели. За това като примерно започне една война, като тези между двете големи групи, за да разбереш горе долу какво се случва, трябва да си купиш изданията на едната група, изданията на другата група. Ако си разбрал, нали, дано да се почувстваш информиран. Мисля, че, за това Ви казах, че проблем в момента в обществото не е свободата на медиите само или свободата на журналиста, а независимостта на самите медии. И не бива, аз съм го казвал и на колегите, да упрекваме колеги, които работят в една или друга група медии, чиято политика можем да не одобряваме, да прехвърляме върху тях вината за това, което се случва. Необходимо е да бъдат създадени спешно механизми за регулация, които да позволят пълна прозрачност на публичните активи, каквито са и медиите. И тогава, когато знаете кой е собственикът и каква политика би могла да произтече от този собственик, и като познавате самия собственик, тогава вече лесно ще разпознаете един или друг акцент. А така имаше, знаете имаше едно време, бяха много популярни такива телевизионни предавания, когато зад екрана стои един силует и Вие трябва да го познаете. И ние в момента медиите много често изпадаме в тази ситуация да познаем кой стои отзад и не познаваме в повечето случаи.
Водещ: Значи можем да напомняме на политиците по-често, че конституцията защитава правото на хората да бъдат информирани, а не да бъдат забавлявани и това не е лошо да се повтаря по-често. Останете с нас, продължаваме след малко. Добър ден на Бойко Станкушев.
Бойко Станкушев: Добър ден и честит празник Ви желая!
Водещ: Много благодаря. Как успяхте да имате звук от знаменитата реплика, поредна на премиера – „показвайте, но не коментирайте!”
Бойко Станкушев: Защо? Това учудва ли Ви? Мисля, че специално за новинарския екип на БНТ това е нормална практика. Не ни подценявайте, моля Ви се!
Водещ: Как обаче да гледаме на тази реплика? Как да я разбираме?
Бойко Станкушев: 23 години човешката сензорика така се притъпява в едни не напълно нормални условия, че огромната част от аудиторията въобще не си е задава този въпрос, който Вие ми задавате. Това е диагнозата. Много хора се чудят тези дни например как е станало, че фондация Валя Крушкина наградила точно тези хора, които награди. Почти магистрално противоположно на наградите, които да речем „Черноризец храбър” даваше. Проблемна точка на стандартния зрител и слушател – наградените са едва ли не някакви маргинали, защото не са топ лицата от екрана, не са скандални. Това е втората диагноза. Забележете голямата награда получават хора, които в никакъв случай не биха могли да бъдат причислени към статуквото, към слугинажа в журналистиката, а напротив. Блогърите Асен Генов и Косъо Павлов – Комитата. Голямата награда. Другата интересна награда пак за блогър – Иван Бедров. Самата изненада издава болестното състояние на социума. Една държава, член на ЕС, която обаче стремително пропада надолу в класациите, във всички класации, които се правят в света от най-авторитетни организации по отношение на свободата на словото. Не е новина например, че някой в Страсбург спечелил дело за това, че му пречат да говори свободно. Това е ужасното. Не случайно съм сложил във Фейсбук на моя профил снимка на Аристотел и една негова мисъл, която страшно много харесвам, че човешката общност се простира до там, докъдето стига обикновения човешки глас.
Водещ: Ако по традиция в края на годината се сблъскваме за пореден пък с класациите как българинът е най-нещастният в цяла Европа, какво да кажем са самочувствието на журналистите днес?
Бойко Станкушев: Ами те журналистите са българи. Автоцензурата води до материално облагодетелстване.
Водещ: Няма как да не попитам кога звънеше телефонът на Бойко Станкушев повече – сега, когато е на ръководна позиция или преди, когато беше журналист и когато го преследваха, съдиха?
Бойко Станкушев: Честно да ти кажа, тогава,когато ме съдиха. Това продължи 3 години и 3 месеца. Звъняха нормални, загрижени хора и аз тогава, като че ли бях повече оптимист, защото си казах „брей, тези хора н се притесняват, че някой може да подслушва тези разговори, в които те правиха техните квалификации на системата, на така нар. Преход, на това, че очевидно олигарсите не подбират средства, когато трябва да затворят устата на някого”. Сега съм, като че ли малко по-песимист. Ако един човек не иска да го натискат, няма как да го натиснат. За щастие в България сме свидетели на морални победи на колеги, които в съвсем малки, в периферията са си запазили хляба и въпреки това заради куража, заради доблестта, която са проявявали, заради това, че са казвали „не”, са постигали морални победи. Лошото е, че България е на едно от първите места по съдени или преследвани журналисти. От друга страна пък голяма част от тях успяват, слава Богу, в края на краищата да извадят истината на бял свят. И им свалям шапка.
Водещ: Всъщност заслужава ли си по-често да си припомняме, че конституцията защитава правото ни да сме информирани, а не да се забавляваме, като журналисти?
Бойко Станкушев: Ще се върна години назад и ще се сетим кои бяха първите създатели на първите частни медии и ще видите, че те са доминирани от хора, свързани с бившите Специални служби. Говоря и за радио и за телевизия, и т.н. И за печат…
Водещ: Добър ден на Бойко Василев от „Панорама”.
Бойко Василев: Добър ден.
Водещ: Как да коментираме даденото указание от премиера към нас журналистите – „показвайте, не коментирайте”?
Бойко Василев: Да не го коментираме като указание, това е част от политическата риторика и който журналист го разбере като указание за работа, дълбоко ще сбърка. В крайна сметка поведението на журналиста зависи от самия него, начина, по който той се отнася към политиците, е в собствената му глава. От тук нататък всичко останало зависи от него самия.
Водещ: общият знаменател обаче винаги ни подвежда. Като че ли все по-често се случва да казват за нас журналистите, че не си вършим добре работата. Как се излиза от тази мъртва хватка?
Бойко Василев: Винаги трябва да знаем, че не си вършим добре работата. От тази гл.т. искам да честитя юбилея на Вашето предаване.
Водещ: Много благодаря.
Бойко Василев: Което е изключително полезно от тази гл.т. защото то залага на съмнението. Съмнението на журналиста към собствената му работа, съмнението на журналиста към това, което произвежда, старанието му да стигне до истината, съзнанието му, че истината не е окончателна. На това съмнение трябва да наблегнем. То е особено нужно на всички журналисти, но особено липса при българските.
Водещ: Хубаво е понякога даже да си признаваме, че не харесваме домати по медиите или други акции, защото това на практика е външен натиск?
Бойко Василев: Не харесваме домати, защото доматите не са аргумент. Доматите също са политическа реплика. Както репликата за „показвайте, не коментирайте”, така репликата с доматите е част от предизборната кампания. Тя е част от политическата реторика. Това е друг начин да се изрази политическа позиция. Когато обаче за журналисти се говори на едро „тези са такива, онези са такива”, без конкретика, а всъщност с тайно закодираното желание да отразиш някакво партийно мероприятие, ето тук не става. За това аз съм за журналистика, която защитава себе си и собственото си достойнство. Както и от към управляващите, така и от към опозицията.
Водещ: В края на годината по традиция излизат обобщения, класации, разбира се няма изненада – вече не е новина, че българите са най-нещастните европейци. Как са с усещането за щастие и нещастие журналистите?
Бойко Василев: В България винаги нещата изглеждат доста по-лошо, отколкото са в действителност. Част от това е и нашата работа, журналистическата работа.
Водещ: И със свободата на словото ли е така?
Бойко Василев: В свободата на словото не е така. В свободата на словото всички лоши новини са верни. Но от тук нататък въпросът е какво се прави всеки ден в страни от гръмките декларации. Аз смятам, че едно достойно поведение на екран, в ефир, пред вестника, то говори само за себе си. Без гръмките декларации. Но освен това, пак повтарям, важно е съмнението. Важно е желанието ни, волята ни да се погледнем от страни и да кажем по нещо самокритично за журналистиката като започнем от себе си.
Водещ: За последния месец колко политици зад кадър се усъмниха в репортажите от България, които както аз казвам „ги въдворяваш” да гледат „Панорама”?
Бойко Василев: Не се усъмняват. Аргументът – това говори народът, работи чудесно.
Водещ: Което значи, че са пораснали може би.
Бойко Василев: Според мен политиците виждаме в тях неща, които не искаме да виждаме в себе си, виждаме в тях. Всичко е въпрос на сравнение. Виждал съм и доста по-лоши политици от нашите.
Водещ: Нека да включим сега към коментарите и колегата Иван Михалев до скоро в „Капитал”, вече колега на свободна практика.
Иван Михалев: Това е поредната според мен, недопустима намеса на министър-председателя в работата на журналистите. Да, наистина ние имаме свобода на словото, но проблемът е, че нямаме свобода на медиите. Медиите като цяло в България стават все по-зависими от свиващия се рекламен пазар, а пък на него държавата става все по-голям играч. Наскоро пак имаше напътствия към журналистите кого да питат и какво да питат, което не е европейско. Министър-председателят по такъв начин да слогистира журналистите, защото журналистиката е коректив на властта и всяка намеса, дори и с най-добронамерени, дори изречени с чувство за хумор реплики, създава у колегите журналисти усещането за намеса и то за намеса от първия човек в държавата, нали защото в него е концентрирана най-голямата власт. Така че аз да Ви честитя първата петилетка, мисля, че има нужда от такъв тип предаване. То е едно от малкото, може би единственото специализирано предаване за проблемите на медиите, на журналистиката в България. През последните години точно, докато Вие сте правили това предаване, сме свидетели на това как отслабва ролята на медиите като институция. Те все повече се превръщат в обслужващ придатък и все по-малко изпълняват другата си функция да служат на обществото като кучето пазач, както сме го учили едно време във факултета по журналистика.
Водещ: Как е батко?
Иван Михалев: Делото тече. То три пъти имаше фал старт, както се казва. В общи линии има на първо квадратче още, дето се казва „след 5 години може би ще си говорим в по-конкретен план”.
Водещ: Ами батко е добре, както стана ясно. Медиите не са добре. Да напомня – „батко” стана крилата фраза на разследването на Иван Михалев за пътните фондове някога. Да кажа добър ден и на Радомир Чолаков.
Радомир Чолаков: Добър ден. Честит рожден ден!
Водещ: Благодаря Ви. Да Ви питам прилича ли Ви по нещо атаката срещу „Икономедия” на, как да кажа, неблагополучията, през които и Вие минавате?
Радомир Чолаков: Ами не. Може да изглежда така, но останах с впечатление, че става дума за бизнес въпрос. За някакви неуредени финансови взаимоотношения. Предполагам ,че и банките в момента са нервни, както всички стопански субекти.
Водещ: Но медиите са нещо по-особено все пак.
Радомир Чолаков: За съжалени, както каза господин Тодоров одеве, с когото разговаряхте. Той каза няколко умни неща между другото. Едното, от които е, че за съжаление ние в началото на Прехода и в целия Преход пропуснахме възможността да дефинираме медиите като нещо различно от тока. С изключение на обществените.
Водещ: И така, собственици на медии да не се подвеждат, да ги сравняват със зеленчуци например.
Радомир Чолаков: Много свободен, либерален подход възприехме ние към медиите, включително журналистите и в момента берем плодовете. Значи, ако медията е стока, то медията произволно се търгува и свободно се продава, и се купува. И в момента просто виждаме резултатите на една идеологическа наша индоктринация, на която за съжаление не можахме да намерим сили да се противопоставим. И да ги дефинираме като нещо друго.
Водещ: Ами значи тепърва трябва да ги търсим тези неща. Благодаря на Радомир Чолаков. Последно и от Румен Леонидов очаквам някакъв отговор. Как да станем по-свободни, господин Леонидов?
Румен Леонидов: Ами или човек се ражда свободен, или не. Скоро ми се наложи да цепя дърва и виждам, че някои дървета по рождение са неразцепваеми. Така е и когато хленчим и когато плачем върху нашите журналисти, трябва да знаем, че това се прави от личности като Вас, като Лили Маринкова, като Петър Волгин и въпреки че сигурно репликата на министър-председателя е доста нелепа, аз я виждам по-скоро като предупреждение към собствениците на медиите. „Потвърждавайте моите успехи, недейте да карате журналистите да ме плюят”. И самият факт, че най-свободната медия е БНР.
Водещ: Много подтекст намерихте в тази реплика.
Румен Леонидов: Ами гледам да схвана психологията на характера. И не ми се струва, че е толкова важно какво ще ми препоръча министър-председателя, ако аз имам страховете на мишок, който при тропване с крак веднага се разбягва. Така че браво на радиото, браво и на телевизията, националните, защото ако имаше наистина това правителство желание да ни затвори устата, това щеше да стане чрез генералните директори. Слава Богу вашият генерален директор има един доста успешен мандат според мен. Аз съм се учудвал на храбростта Ви да говорите нещата в прав текст, да не заобикаляте проблема, да не го завоалирате, да не бъдете слуги, да не бъдете обслужващ персонал.
Водещ: Ами някак си явно…
Румен Леонидов: Много наши колеги работят с медии, където си вадят хляба, никой не ги запомня и никой не ги знае. Това е друг проблем. Но има, тези, които са в опозиция във в”Сега” да кажем, в бивол, в някои други медии – там има чудесни журналисти, които са толкова аргументирани, че аз, ако съм на власт, ще бъда страшно щастлив те да ми бъдат приятели, защото тяхната безкомпромисност е по-важна, отколкото слагачеството и хвалбите.
Водещ: Благодаря и на Румен Леонидов. Ами господин Тодоров, ето чухте голяма част от оценките за БНР. Да вземем да изнасяме свобода от тук, шегувам се разбира се. Наистина мисля, че трябва по някакъв начин по-често да повтаряме това, че медиите са особена част от обществото и наистина са пазач на обществото, не куче касичка.
Валери Тодоров: Аз бих предложил друг вариант. Нека да не изпадаме в такъв виц, да гледаме вогледалото. Виждаме, че сме най-красивите и най-свободните.
Водещ: и ние искаме да продължим да бъдем.
Валери Тодоров: Това е една неприятна тенденция, ако ние продължим така да казваме „ние сме най-свободните”, защото винаги ще се намери някой, който ще поиска да Ви отнеме тази свобода. Въпросът е не ние непрекъснато да го афишираме, въпросът е да го забелязват другите. Виждам, че те го забелязват, че те го оценяват. За това не е необходимо и ние да го афишираме. Просто свободата е относително понятие. Лично аз смятам в нашата професия е далеч по-важно като аргумент да развиваме професионалните стандарти, когато ние работим по професионалните стандарти – свободата се превръща в един от тези стандарти. Свобода, независимост, обективност, съпоставяне на всички гледни точки, анализ, разполагането им във времето и според обществените настроения, защото ние сме един посредник и ние не бива да прекаляваме също с тази роля от посредник да се превърнем в учител или поучител и т.н. Много е тънка понякога дистанцията в оценката и самооценката.
Водещ: Но за това пък имаме коректива на социалните мрежи. Как виждате социалните мрежи като важна част от радиото?
Валери Тодоров: Радиото е най-близко до социалните мрежи. Радиото е една пресечна точка между традиционната медия и социалните медии. Така че това ни дава много големи възможности и радиото като една изключително гъвкава институция, която позволява прехвърляне върху различни платформи, със сравнително не голяма инвестиция, аз смятам, че това е един изключително важен за нас аргумент да търсим нови средства, нови изразни възможности. Най-важното според мен е, че за щастие радиото се превърна в най-големият защитник на езика, на българския език. Много се промениха изразните средства. В тях навлезе много свободна лексика. И ако ние не защитим езика, правоговора, дори правописа, нищо, че сме електронна медия, смятам, че ще загубим много.
Водещ: Това е важно и за музиката да го кажем, защото ние в това предаване сме коментирали, например в Румъния няма радия, които са с, как да кажа, с извинение за публиката – които нямат чалга формати. Нямат лицензирани такива. При нас има доста. А това са важни неща все пак.
Валери Тодоров: Не е опасна самата чалга, дори като музика. Има е хора, които я харесват. Опасна е чалга културата, защото лекотата, с която може да се измести един автентичен жанр, по същия начин се измества политическата същност.
Водещ: В един момент се превръща в униформа.
Валери Тодоров: Да и когато се променя професионалната идентичност, когато липсата на стандарти се обяснява с липса на средства или с липса на свобода или с Бог знае какви липси, тогава вече става страшно, защото Вие можете да оправдаете всичко. Няма и не бива да има оправдания, когато има дефицит в професионализма. За мен това е изключително важно, а свободата идва като естествен, произтичащ фактор от наличието на стандарти. За това аз бих искал, призовавам колегите – пазете професионализма като гарант на всички останали свободи.
Водещ: И по-често да си припомняме, че свободата е нещо, за което се борим всеки ден. Благодаря Ви за този разговор. Благодаря на всички, които се включиха с мили поздрави. На Фейсбук страницата ни днес говорихме много, молим да ни извините. И се разделяме по традиция с пожеланието „бъдете свободни”.     

БНР, Програма "Христо Ботев", Клубът на журналистите | 24.11.2012„

Водещ: Ако имате сериозни аргументи, че не живеете добре, но няма как да ги изложите, но пък имате домати – без значение консервирани, сурови, развалени или дори зелени, не рискувайте да замеряте телевизора или поне си монтирайте чистачки. Освен това, ако сте решили да ги мятате пред сгради, не обявявайте това предварително. Все пак среща с около 40 униформени ли искате? Изобщо диалоговата форма на политиците, както на власт, така и в опозиция – те говорят, Вие слушате. Не са обучени за обичайната форма на диалог и нямат рефлекси да виждат в хората баналното гражданско общество, за тях Вие сте не само конспиратори, но и добре платени. Спазването на тези просто правила ще Ви осигури поне усмивка. Днес според високия градус в социалната мрежа може би ще има доматена революция. Към момента участие са потвърдили над 1000 човека и всичко беше предизвикано от обявеното през седмицата мятане на домати от Николай Колев – Босия. Той си беше приготвил определено количество домати. Всеки един от тях за отделна институция. Не успя заради среща с 40 униформени пред Народното събрание и бе арестуван. Това се превърна в събитие, но за радост все пак се намериха хора, които му възразиха за смисъла от това да мята домат например по БНР. Изобщо мятането на домати по медии е нещо странно, но за това пък никога не остава време да се говори. За доматената революция ще чуем какво мислят студентите по журналистика в Университета за национално и световно стопанство, както и синдикалистът Пламен Даракчиев, около 13 и 15. Още от седмицата – постигнатото примирие накара мнозина да въздъхнат облекчено. Израелската армия прекрати бойни8те действия в ивицата Газа, изпълнявайки решението на политическото ръководство, което се съгласи на примирие след едноседмична размяна на удари с палестински бойци. С влизането в сила на примирието между Израел и Дамаск стотици палестинци в ивицата Газа пък излязоха по улицата, възприемайки това събитие като победа на съпротивата. Навсякъде се чуваше стрелба във въздуха, взривяваха се бомбички, шофъорите на коли даже не се опитваха да пробиват тълпата празнуващи. Ден, след като шумът от бомбите заглъхна в ивицата Газа, палестинци и евреи у нас се помолиха този път мирът да бъде траен. Представителите на еврейската общност у нас се събраха в софийската синегога и отправиха молитва за душата на жертвите в последната война. Както и надежда, примирието в ивицата Газа да устои във времето. Снощи палестинската асоциация пък организира митинг бдение. Как изглежда войната по телевизията, как на живо и как изглежда страхът на хората в социалните мрежи? И тази новина е на журналистите. Това ще коментираме днес в „Клубът на журналистите” с колегите Евгения Атанасова от БНТ, Елена Йончева, Григори Недялков от информационния център на Министерство на отбраната и Светослав Иванов, който е дежурен в news room на БТВ. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Илия Тенев, Ваня Новакова, Стаматина Никова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. И така добър ден на гостите ми в студиото. Наскоро от мястото на конфликта се върна Елена Йончева. Как изглежда войната на живо и как тя може да бъде максимално обективно показана в медиите?
Елена Йончева: Как изглежда на живо? Винаги е много различно от това, което се вижда в новините на телевизионния екран. Обикновено новинарските емисии поради много причини нещата са по черно бели. Особено спрямо някои конфликти. На място, на терен, акцентите са малко по-различни.
Водещ: Изобщо цветовете са малко по-различни. Добър ден и на Евгения Атанасова от БНТ. Може би, защото външно политическите ни теми са традиционно подценени в българските медии, ние винаги се изненадваме от тези военни конфликти. Говорихме си преди предаването, че ние нямаме тази култура.
Евгения Атанасова: Да, за жалост е така, защото в повечето български медии може да се прочете много повече за белъото на фолк певиците, отколкото задълбочени анализи по темата, която в момента говорим, а хората растат в тази среда и добиват тази култура от медиите. Но както и Елена каза, всъщност една война изглежда в медиите по различно, защото медиите в голяма степен мултиплицират и политическите импликации, които съпътстват една война. Когато човек отива на място, вижда войната и хората, и понякога дори това може много трудно да бъде показано с камера, защото впечатляващите хора са да покажеш, когато има взрив, когато се стреля. Мен даже ми се е случвало една много голяма западна телевизия, когато бяхме в Сараево, специално в момента, в който щеше да си прави stand up репортерът, нямаше стрелба и плащаха съответно на хора, които бяха от военните части, за да стрелят точно в този момент, да бъде по-напрегнато. 15 минути след това има стрелба, това не е лъжа. Там се стреля, но медиите разчитат и на този ефект, защото между медиите също се води войната за отразяването. Но всъщност това, което на мен винаги ми е правило впечатление на място, е как войната съответно засяга хората и техния живот. Това специално в Израел и Палестина се вижда много отчетливо и от двете страни.
Водещ: Добър ден и на Григори Недялков от информационния център на Министерството на отбраната. Всъщност журналистите трябва да спазват доста сериозни правила, отивайки да отразяват конфликти. Това до каква степен се отразява на работата им според Вас?
Григори Недялков: Безспорно налага се да се спазват правила. Зависи къде са всъщност и по какъв начин организирано отива един журналист в дадена гореща точка. Ако е да речем, както е в нашия случай, най-често по линия на Министерство на отбраната, чрез пресцентрове, акредитации и т.н. ти ставаш част от контингента и съответно спазваш правилата на поведение. А това, което аз се съгласявам и с Елена, и с Жени е, че войната не винаги може да бъде показана в нейния пълен мащаб. Много е трудно да се документира в истинския смисъл и в истинския си образ една война. Но това, което на мен ми се струва, че много често убягва на аудиторията – това е всъщност подготовката за едни такива военни действия, защото например изпращането на един контингент зад граница е свързан с месеци наред доста сериозна, усилена подготовка, с тренировка, с изучаване на стандартни оперативни процедури, които дори понякога биха изглеждали и нелогични. Какво имам в предвид? Ако да речем в интерес на това да се спаси човек от екипа е нарушена стандартна оперативна процедура, която е установен критерий и изискване за поведение, е възможно дори този, който наруши процедурата, да бъде наказан. А има и такива понякога, странно изглеждащи елементи в подготовката за участие в една операция, защото в случая аз не говоря само и конкретно за директен сблъсък на оръжейни системи и стрелящи хора, застанали един срещу друг, по-скоро за участие в операция, която има за цел стабилизиране, умиротворяване, установяване на някакво примирие, установяване на последващ контрол за определени зони, за отговорност. Така или иначе образът на войната е нещо, за което всички ще се съгласим, това е един грозен, ужасяващ образ. Най-вече войната причинява огромно човешко страдание. И ако искате може би и Елена и Жени ще го потвърдят, само да се върна в историята – има толкова ярки примери на военни кореспонденти, забелязали сме, че военните кореспонденти най-често потвърждават нещо, което можем да наречем пацифизъм. Т.е. аз поне не познава случай на човек, който да се увлича, воден от някаква страст по оръжията.
Водещ: Нормална реакция. Сега ще Ви помоля да си сложите слушалките. Дежурен в news room на БТВ е колегата Светослав Иванов. Пропускаме ли нещо важно, докато тук коментираме? Здравей, Светлъо.
Светослав Иванов: Здравейте на всички в студиото. С много голям интерес слушам Вашата дискусия. Ако мога само да допълня колегата за това, едно мое лично усещане, не знам дали ще се съгласите или не. Но образът на една война или един конфликт в медиите е много зависим от начина на възприемане от самата аудитория и степента на умората на аудиторията към този конфликт. Някак си дългите конфликти притъпяват чисто човешките ни реакции, размива се представата за правилно и неправилно. Прекарах около месец в ООН и доста коментирахме с колеги от много държави. Например имаше един колега от Либерия. Знаете какво се случва в Либерия, колеги, то е от доста време насам. И си говорехме за това, че когато един конфликт е в информационния поток години наред, някак си аудиторията започва да се уморява, което рязко променя неговия образ. Някак си това е все едно да наблюдаваш пред своята къща или апартамент как някой се бие в твоя квартал на улицата. Ако това се случва всеки ден, тогава ти започваш да го възприемаш като нещо нормално и това е много тъжно. Това се случва с Израел и палестинския конфликт от доста време вече, а и някак си се случва и със сирийската криза. Не знам дали сте съгласни.
Водещ: Ами съгласни сме, да. Но какво трябва да направят медиите, за да… При всички случаи едва ли някакви допълнителни ефекти биха направили интересът на изтръпналата публика по-голям?
Светослав Иванов: Не, аз в никакъв случай не говоря, че това явление трябва да притъпи нашите усещания. Но то се случва. При поредния репортаж от Палестина или от Израел, или от Газа, някак си самата публика си казва „да, там е така.”Без да се опитва да влиза в детайлите този път, защото това се случва. Какви са причините, какво може би ще е следствието? Което означава, че ние някак си, като журналисти, трябва да обясняваме повече.
Водещ: Определено. Нека да попитам Елена. През седмицата напрежението в Сирия даде поводи за коментари за пореден път. Аз запомних един прекалено силен на Алгафари, когото всички познаваме – български режисъор, бивш изпълнителен директор на БНТ, политически ПР експерт. Та той призна, че близо година не се е чувал с брат си заради заявената си твърда позиция срещу режима там, но вече се чувства напълно объркан. Как да коментираме неговото объркване, защото ти знаеш какво е в Сирия в момента?
Елена Йончева: Ами наистина в Сирия – ситуацията отвън изглежда много по-различна от това, което може да се види вече на терен. Много зависи къде се намира репортерът – дали от страната на правителствените сили, защото бъдейки в Дамаск, от една страна имаш шансът да видиш правителствената позиция – имам в предвид не просто официалната, да говоришѝ с хора, които поддържат тази позиция, но в същото време е доста трудно да видиш позицията на опозицията или на свободната сирийска армия, така наречена. В същото време, ако се намираш от страната на бунтовниците, това означава, че на практика нямаш достъп до тези, които поддържат правителството и винаги до някаква степен отразяването е, бих казала едностранно. Т.е. една медия, която е достатъчно силна, би трябвало да има възможността да изпрати репортери от едната и от другата страна, както правят големите медии. Те също имат своите трудности разбира се.
Евгения Атанасова: Да, за това почти винаги е много субективно отразяването на една война, защото зависи самият журналист до къде има достъп. Аз си спомням, когато бяха бомбардировките в Белград – НАТО бомбардираше Белград и бяхме там, единствено правителственият пресцентър, военен, можеше да ти разреши да снимаш в група, съпровождан до мястото, на което има бомбардировка. Преди това те са били там. Нали то дори мястото е вече обработено, събрани са – там е имало секретни документи, защото ставаше въпрос за бомбардирани правителствени сгради. Т.е. ти виждаш една много изчистена и много контролирана среда. Аз бих искала…
Водещ: И гледаш само едната страна.
Евгения Атанасова: Да, само едната страна. То де факто нямаше и как нали самолетите на НАТО само се чуваха отгоре. Но бих искала по някакъв начин да коментирам това, което и Светослав каза, защото действително хората притръпват. Много пъти, когато сме правили новини в БНТ има съобщение от Израел, от Палестина спрямо броят на жертвите. Ти изобщо си мислиш дали да ги споменеш или да не ги споменаваш, защото това там е ежедневие. За това, че е избухнал автобус не е новина. Ако има повече от 10 убити може би е новина. Т.е. и журналистиката притръпва към това, и обществото. Те са чувствителни за хората, които живеят там и го усещат. Но действително преди 10 години аз правих филм за 60-годишнината на Израел, сега вече са 70 години, ще се навършат идващата година, ситуацията не се е променила на ниво журналистическо и политическо говорене. От едната страна на мантрата е сигурност – от страна на Израел. От другата страна мантрата е държава и това е политическото говорене, което журналистите предават по един също, как да кажа, форсиран начин сега, като се върнем към тази ситуация – последния конфликт. В палестинските вестници примерно имаше изрази като „скрити змии”, „врагът показва зъбите си и хапе, преследва нашите деца”. Т.е. най-чувствителните струни се засягат, че децата, че има убити деца. По същия начин са заглавията в израелския вестник. Атака. Смисъл, както в България, когато напишеш „парното удря тавана” и хората са чувствителни по тази тема, защото има почва, по същия начин това е в Израел и Палестина.
Елена Йончева: Искам да добавя, че има един начин, понеже говорихме до колко зрителят претръпва пред всички тези новини, може би начинът зрителят да бъде малко по-чувствителен и неговият интерес да се засили към това, което става по света, е наистина освен кратките новинарски репортажи, където в рамките наистина на минута се споменават цифри и човек по никакъв начин не може да стане съпричастен към случващото се, е да има репортери на място, които да показват и човешката съдба, за да се поставят на мястото на хората, които живеят там. И анализирайки и политически събития, военни ситуации – да показват хора. И може би това, виждайки конкретна човешка съдба, ние всички ще станем по-съпричастни и чувствителни.
Водещ: Тогава вече се добиват по –истинските цветове. Светлъо, председателят на иранския парламент изненадващо е посетил Ливан. Как да коментираме това? Понеже си в news room, имаш достъп до коментари. Започнаха ли вече коментарите по този въпрос?
Светослав Иванов: Ами знаете ли? Председателят на иранския парламент и посещението му в Иран в никакъв случай не е изненадващо, но само, ако ми позволите да кажа още нещо – аз много уважавам опита на колегите в студиото. Те наистина имат богат опит, имат наистина какво да разкажат и вярвам, че ще се съгласят с това, че не само трябва да обясняваме през човешката гледна точка, но и някак си винаги, когато отразяваме конфликт, ходим по съвсем тънък лед, че балансът, който търсим, често търсейки баланс, често оставяме недоволни и двете страни в конфликта. Един пример – представете си, че заставаме с оператор пред /…/ библейско място, място, много важно за Корана. Важен е дори първият кадър, който излъчваме. Дали това ще е стената на плача или вдигнем камерата съвсем малко по-нагоре към джамията. Дали ще кажем,ч е тук Авраам е тръгнал да пренася сина си в жертва, или че Мохамед е тръгнал към небесата в прословутото си нощно пътуване. Този баланс също някак си играе много важна роля в това, което говорим и което правим. Аз съм сигурен например, че и Елена, и другите много често са се сблъсквали с този проблем. Палестинците да им кажат – „не, ти не показа достатъчно нашата гл.т.”. След това израелците да им кажат „не, ти не показа достатъчно нашата гл.т.”
Водещ: Да и това създава много голям проблем. Елена?
Елена Йончева: Ами аз винаги съм имала този проблем. Обикновено и двете страни, които съм отразявала, са недоволни, защото в такива ситуации хората, които са на място, те силно любят или силно мразят и много трудно приемат думата „обективност”.
Водещ: Всъщност то до колко може да има обективност в такава среда? Григоре, пък ако поставим и другата гл.т., когато един журналист е част от контингент, както ти каза, тогава нещата изглеждат вече съвсем различни. Тогава имаме съвсем официално само едната гл.т.
Григори Недялков: Не бих казал, защото това, че си имал възможността да отидеш в някоя гореща точка и си част от този контингент, не в буквалния смисъл на думата, защото ако си с него служиш, ние сме цивилни хора и военни журналисти, но това, което за мен може да стане включително обект на някакъв социологичен и психологически анализ, е по какъв начин аудиторията решава кого да избере за жертва и кого за агресор. Т.е. защо да кажем, споменахме и във Фейсбук има отзвуци, реакции на обикновените хора. Защо един решава, че хората в Газа са жертвата? Има израелска атака. А пък друг решава, че Израел е в правото си да се отбранява? Сега, като една първа последица след сключеното примирие – това, което наблюдаваме, нещо като пропагандна война. Такива неща се говорят постоянно. И те съответно се проектират е тези субективни усещания, които споделят колегите тук в студиото. Част от тази пропагандна война е ликуването по улиците на Хамас. Властта в палестинската автономия обявява, че е победила. Обратното могат да твърдят разбира се израелското правителство, които декларират, че всъщност победата всъщност е тяхна. В цялата тази игра на нерви се намесва и Иран, защото Иран обявява, както знаете, че е готов да подпомогне палестинската власт с ново въоръжение, с нови ракети, с далечен обсег. Та в целия този конгломерат от подходи в стремежа си към обективност, представяйки различните гл.т., което за мен си остава едно, ако щете морално задължение на журналиста, понякога и самата аудитория започва да се обърква. Ето, Жени ни върна към спомените от войната в Югославия. Сигурно си спомняте и то си спомняте, че мнозина българи видяха сърбите като жертви на агресия от страна на НАТО. Значи това се проектира и в политически декларации по такива въпроси. А въобще може да се разсъждава безкрайно много с морални и нравствени категории, но така или иначе журналистите имат своето чувство за съвест.
Водещ: Как медиите…?
Елена Йончева: Когато има две страни, има недоволни, само че ние не работим, за да задоволяваме някого в крайна сметка. Не дължим нищо нито на едните, нито на другите, освен ако някой не ти е платил командировката. Тогава може да очаква от теб да отразяваш неговата страна. В крайна сметка има такива случаи. Отиваш, израелското правителство ти съдейства да направиш филм за Израел. Те могат да очакват от теб тогава тяхната страна да… Това е нещо друго.
Водещ: Но това не е филм, който отразява конфликта.
Елена Йончева: Когато има две страни, човек трябва да послуша съвестта си.
Водещ: До колко, когато се отразяват две страни в конфликта, до колко е редно да приложим примерно матрицата на съда, който казва, че едно решение е справедливо тогава, когато са еднакво недоволни и двете страни? Останете с нас, продължаваме след малко. Медиите отразяват или медиите участват във войната? Това си говорихме до сега, но отговорът се пази в тайна. Ще го продължим. Всъщност как се промени отношението на хората към войните и към образите, които им предлагат медиите, след като гледахме една война, която се
Елена Йончева: Ами искам да дам един пример с войната 2005 година в Ирак, когато и днес американските журналисти, тяхната гилдия в Америка признава, че тази война не е била отразена обективно и то по чисто патриотични причини. Те са смятали, че след като техните войски се намират там, съвсем нормално е патриотично са задължени да отразяват официалната американска позиция, поради което казват те – Америка не беше достатъчно информирана за това какво се случва и какви могат да бъдат последствията от взимаме на някои неправилни решения.
Водещ: Между другото имам един много жив спомен. Показваха на живо началото на рушенето на паметника на… Те бяха едни кадри, които едва ли някой е забравил, емблематични бяха, но в един момент спряха живото излъчване и по-късно ни показаха като репортаж. Всъщност може би има значение това дали виждаш нещо на живо или дали виждаш репортаж.
Евгения Атанасова: Огромно е значението, защото когато гледаш нещо на живо, имаш чувството, че действително не е контролирано. Което също не винаги е така, защото камерата показва един определен отрязък от действителността. Ние гледахме на живо, първата война, която гледахме на живо, беше войната в Залива. СНН просто си предаваше война. СНН имаше контролиран и ексклузивен достъп до тази война. Но от тогава се наложи по някакъв начин усещането, че малко може да бъде скрито от медиите, че те вече могат да бъдат навсякъде, включително и сега с технологиите, аз съм сигурна Елена там , където не е можела да снима с камера, би могла да снима с телефона си.
Водещ: Дълго време от Сирия така идваха новините.
Евгения Атанасова: Гражданска журналистика, която също някои неща са спорни, защото не е ясно кой ги е снимал, защо ги е снимал, дали това, което е снимал е действително? Гражданската журналистика вероятно е едно добро попълнение, но най-вече една медия трябва да гласува доверие на своите журналисти, които да…
Водещ: Светлъо да те върна пак към камерата и ъгъла, под който тя трябва да снима, само че в друг контекст. Трябва ли да бъдат еднакво недоволни и двете страни, за да имаме гаранция, че сме си свършили добре работата?
Светослав Иванов: Според мен, да. Когато се отразява един конфликт, недоволството на двете страни означава, че сме си свършили работата. Колкото до патриотичните подбуди – много интересна тема. Патриотичните подбуди на американските медии при отразяването на войната в Ирак. Аз си спомням ясно едно нещо – в края на 2002, когато вече беше ясно на къде отиват нещата, в САЩ имаше огромна дискусия за войната в Ирак. Тогава започнаха и първите публикации за това как Щатите притежават оръжие за масово унищожаване. Имаше един много голям процес – демонстрация срещу военни действия в Ирак, в Ню Йорк и във Вашингтон. Какво се случи? И „Уол стрийт джърнал”, и „Вашингтон поуст”, и „Ню Йорк таймс” игнорираха този протест. Не знам дали го подцениха или бяха водени от други подбуди. Отделиха му една мъничка колонка, а по улиците наистина имаше много хора. Говореше се за 500 хиляди, за 600 хиляди души, за 1 милион в някои други медии. Но в тези медии се появи една малка колонка, в резултат на което в редакциите на тези вестници започнаха буквално да валят писма от хора, които казваха „Вие ни предадохте! Как можахте да не отразите този протест?!?”. И се стигна до нещо безпрецедентно – те просто се извиниха и то на първите си страници. Едва ли не, не са отразили този протест. Стигаме вече до гражданската журналистика и новите технологии. Представяте ли си, ако Фейсбук беше създаден още тогава, след като вече тези вестници залагат основно на интернет като своя платформа на разпространение, хартиените им копия почти не правят никакви печалби на тези вестници. Представяте ли си колко, за какъв мащаб на недоволство може би щеше да става дума? Иначе съм съгласен, че новите технологии са нож с две остриета. Аз дори наскоро си направих един експеримент – сложих си една маска на така нареченото движение „Анонимните” и публикувах послание от тяхно име във Фейсбук. Интересно всичко стана на английски. Получи се една много интересна дискусия с хора от цял свят и дори се случиха видео отговори на недоволни хора. Аз направих теста по следния начин – в посланието на анонимните, опитах се да запазя тяхната стилистика на обръщение, анархия и т.н. Говор срещу правителствата, срещу така установения ред на нещата. Използвайки само и единствено цитати на европейски лидери. Всъщност този под маската говореше с гласа на Меркел, на Камерън, на Саркози, на Папандрео и т.н.
Водещ: Усети ли се някой?
Светослав Иванов: Да, в крайна сметка накрая трябваше да го разкрия, защото отговорите на самите хора, които гледаха това послания в youtube.com бяха много отрицателни. Те казваха „Вие какво ни говорите? Защо ни говорите така? Това не са анонимните!” А всъщност така говори Европа днес. Въпросът е в маската. Въпросът е кой говори зад маската, въпросът е кой изпраща дадено видео, за да го излъчиш. Тези нови технологии създадоха целили революции и това променя, променя всички нас. Начинът, по който работим, начинът, по който се съобразяваме. Това, че със сигурност, не случайно Ви казах това за „Ню Йорк таймс”. Представете си, ако беше създаден Фейсбук, какво щяха да ги направят? А журналистите, които не бяха написали тези статии? А журналистите, които твърдяха, позовавайки се на свои източници, че Садам Хюсеин има оръжие за масово унищожаване? Ако това се случи днес, със сигурност нещата…
Водещ: Фейсбук гражданска журналистика ли е? Какво е Фейсбук? Не сме си задавали този въпрос. Задавахме си го за Уикилийкс.
Светослав Иванов: Фейсбук е най-добрият начин да проследиш отзвука в обществото на дадено явление и да усетиш дадено настроение. Аз лично поне така гледам на Фейсбук.
Водещ: За да си свършил по-нататък работата, да.
Светослав Иванов: Точно така.
Водещ: Всъщност Григоре, ти започна да говориш за това. Нека сега го коментираме малко по-подробно. Защо хората във Фейсбук се разделят и цитират всеки кой, какъвто си иска образ, и така всъщност надграждат работата на журналистите, като че ли? Малко се държат като футболни фенове.
Григори Недялков: Така е. Отчасти дадохме обяснение, защото колкото и абсурдно и парадоксално по-точно да звучи, журналистът, в стремежа си към обективност, наистина дава възможност за свободна интерпретация от страна на гражданите. Друг е въпросът кое би трябвало да се приеме за по-меродавно и кое не. Но от друга страна аз по подобен начин не гледам драматично на това, което се случва във Фейсбук, защото това е една от големите придобивки. Нека да не забравяме, че свободата, от която вкусихме преди вече повече от 20 години, е една ценности, която следва да бъде отстоявана и правото на отделните хора да изказват своите мнения, да пресъздават или да изразяват своята интерпретация на едни или други събития, е ценно.
Водещ: Как обаче да реагираме на натиска на Фейсбук понякога? Ето с домати искаше Босият да замеря и медии. Как да научим зрителите, слушателите, читателите да разграничават все пак, че журналистите се стремят да бъдат обективни, докато гражданската журналистика – тя е с много силен емоционален заряд?
Евгения Атанасова: Мислите ли? Аз да задам нещо. Мислите ли обаче, ето по темата, която в момента обсъждаме – примерно Израел Палестина, война и журналистика – мислите ли, че тя би имала голям успех във Фейсбук? Коментарите биха според мен били на нивото мачовете Левски – ЦСКА. Има теми, които са достъпни до хората, до които всички взимат отношение. Докато други теми, аз мисля, че мястото им не е във Фейсбук. Фейсбук аз мисля, че има смисъл действително за организиране на гражданско отношение.
Водещ: Но пък от друга страна пропагандата много плоско се промъква във Фейсбук, защото по времето на конфликта, имаше картинки – нали това е основното изразно средство на Фейсбук. Картинки на пострадали деца от едната страна, от другата страна това беше пропагандата…
Евгения Атанасова: Това е пропагандата, която е и в медиите.
Водещ: Какво остава на журналиста, Елена, в такъв случай, който отива на място на конфликт, предварително виновен? Защото журналистите нали винаги са виновни?
Елена Йончева: Първо Фейсбук наистина е един инструмент, който може да бъде използван в двете посоки, както за дезинформация, насочване към някакъв определен тип послание. Така и за опит обикновено да бъдат представени нещата, но както Жени каза – Фейсбук е инструмент, който борави с по-прости, по-семпли неща, по-достъпни.
Водещ: Картинка и кратък текст.
Елена Йончева: Точно така. По-смилаеми може би.
Евгения Атанасова: /…/
Елена Йончева: Точно това е и може би шансът на журналистиката да покаже малко по-задълбочен, по-анонсиран поглед върху нещата. И всичко опира до отговорността на медията и журналиста, до неговата способност да го направи. Защото обикновено по-семплите послания, те са по-лесни и се правят. По-достъпни са.
Евгения Атанасова: Аз виждам обаче едно голямо предимство.
Водещ: Музика, вицове… Не, направим си експеримента да видя дали има есенни пейзажи. Не, няма. И за доматите доста неща има.
Елена Йончева:
Евгения Атанасова: Аз виждам едно голямо предимство. Първо – голяма част от младите хора, наистина те загърбиха традиционното ползване на медии – четене на вестници, гледане на телевизия, слушане на радио. Имат основание за това. Водят и друг тип начин на живот. Т.е. те ново научават от социалните медии, което има и плюс. Но примерно чрез тези медии, дори до тях стават достъпни за тях неща, които те иначе не биха видяли. Примерно изтеклата реч на Ромни. Такива неща, които са въпрос човек да се интересува и активно да ползва международни новини.
Григори Недялков:
Водещ: Аз да попитам обаче Светлъо. Този експеримент ще има ли и телевизионен живот?
Светослав Иванов: Той вече имаше телевизионен живот.
Водещ: Да, но искам да кажа – ще има ли продължение, защото наистина си заслужава, като че ли това е част от обяснението между професионалната журналистика и гражданската.
Светослав Иванов: Да, абсолютно съм съгласен. Моето послание беше едно – внимавайте на кого се доверявайте! Не се доверявайте на всичко, което виждате, защото има все повече хора, които искат да бъдат Ваши лидери и да Ви манипулират по най-различни начини.
Водещ: И технологии.
Светослав Иванов: И новите технологии го позволяват, и става все по-лесно. Но от друга страна си мисля, че ние като журналисти – ние не можем да променим нещата, не можем да променим факта, че всеки втори, трети или пети споделя вътрешните си преживявания или мнението си по един или друг въпрос във Фейсбук защото всеки, това е в човешката природа, всеки иска да говори публично и да си каже мнението. Ние трябва да се адаптираме и да гледаме на тези нови технологии като нещо, което може да ни сигнализира за едно или друго явление в обществото. Например за последния конфликт между Израел и Газа, ако отворите youtube.com вътре има клипове и то много добре и професионално монтирани например от израелската армия. Която показва как върху жилищни сгради в Газа кранове премахват ракети.
Водещ: Понеже каза „ориентир” да те питам, смяташ ли, че ще има доматено събитие днес? Доматена революция? Ако съдим по градуса на напрежението във Фейсбук, да. Ако имаме и репортерски рефлекси – тогава отговорът би бил?
Светослав Иванов: Извинявай, може ли да повториш въпроса?
Водещ: Днес има доматена революция, обявена във Фейсбук. 17 часа е събирането и ако съдим по градуса на напрежението във Фейсбук, то това ще бъде голяма революция – над 1000 и няколко човека се бяха записали за това събитие. Смяташ ли, че това ще се превърне наистина в новинарски сюжет или по-скоро не?
Светослав Иванов: Знаете ли? Не смея да прогнозирам. Не знам, защото…
Водещ: Но понеже си дежурен, ще пратите ли екип?
Светослав Иванов: Да, аз вероятно и ще отразя този процес като дежурен. Но си мисля, че първо , когато има напрежение на пазара, не когато има напрежение в обществото, то може да намира пролука и през най-малките пукнатини. А вече колко големи ще стават тези пукнатини, чрез излизането на това напрежение, това аз лично не се наемам да прогнозирам. Може и да се случи този протест, може и да не се случи този протест. Но това, което знам от опит е, че когато на дадена събитие, организирано във Фейсбук, участници заявят определен брой хора, приблизителната картина на тези, които наистина ще присъстват – можеш да разделиш броя на присъстващите на 10. Така че ще ми е интересно да видя дали това нещо ще се потвърди днес пред парламента.
Водещ: Ами ще имаме възможност да го гледаме. Благодаря ти.
Евгения Атанасова: Малко премина сезонът на доматите.
Водещ: Да, всъщност интересно ли Ви е да чуете какво мислят студентите по журналистика за тази доматена революция?
Евгения Атанасова: Винаги е любопитно.
Водещ: Ето сега ще чуем тяхното мнение. Събра техните коментари Ивайло Пеев.
Гражданин: Всяко дърво – сабя, всеки домат – бомба.
Гражданин: Протестът днес ще е силен.
Гражданин: Мисля да отида, нали няма да ми…
Ивайло Пеев: А ще си вземеш ли гнили домати?
Гражданин: Да. Мисля и гнили зелки, гнили портокали.
Гражданин: Доматите са скъпи, меки и неефективни. Смятам да взема картофи.
Гражданин: Беше добра работа. Има много по-добра летателна скорост. И боли повече, и е по-евтино.
Гражданин: Според мен парламентът не трябва да се замеря с домати, а с нещо по-радикално – с камъни.
Гражданин: Това ще стане на този протест. Ще хвърлят н само домати, ами и други неща.
Гражданин: Примерно неинтелигентния протест с хвърляне на домати по Народното събрание ще бъде от едни интелигентни хора, в случая доматът може би ще е символ на народната кръв, която е доста изтекла, доста източена.
Гражданин: Няма протести. Това означава, че няма недоволство на гражданите. Това означава, че гражданите са пасивни.
Гражданин: Това е признак за гражданско общество.
Гражданин: Аз съм против разхищението на зеленчуци. Особено на зимнина.
Гражданин: Това не се ли води вандализъм?
Гражданин: Няма да замеря никой с домати. Това е агресия.
Гражданин: Това е простащина.
Гражданин: Изобщо не ме кефи. Вместо да обстрелваш, да има словесен двубой, ще обстрелваш с домати.
Гражданин: Аз в това не виждам никакво послание. Да обстрелваш с домати, според мен е вандалщина.
Гражданин: Превръща се от нормален протест, в проява на вандализъм.
Гражданин: Всеки един човек, който е чел „Психология” на /…/
Ивайло Пеев: Къде се случват протестите? На виртуално ниво – във Фейсбук или наистина на площадите?
Гражданин: Случват се и на двете места и честно казано е много трудно да се определи кой от двата типа е по-безсмислен.
Гражданин: Замерянето с домати е фарс. Пълен фарс.
Гражданин: Създава заетост, а и добавя продукти.
Водещ: Коментираме тук в студиото, но заедно с нас слуша и Пламен Даракчиев – синдикалистът Пламен Даракчиев. Добър ден.
Пламен Даракчиев: Добър ден.
Водещ: Понеже е по-лесно. Но да кажем грешката е моя. Моля за извинение. И така – чухте какво казаха студентите по журналистика. Как ще го коментирате? Неинтелигентен протест ще бъде проведен от интелигентни хора.
Пламен Даракчиев: Аз съм завършил същия факултет между другото. Пред много години и дори съм действащ журналист, но това не ми попречи да протестирам тогава срещу режима.
Водещ: Гражданската журналистика каква връзка има с традиционната журналистика? Нека така да я наречем.
Пламен Даракчиев: Аз просто исках да кажа, че също съм завършил този факултет, че някога не ми попречи да протестирам по най-безбожния начин и да изляза на улицата 90-те години. Според мен, да разбира се, че журналистът трябва да има гражданска позиция. Друг е въпросът как трябва да бъде изразена тя. Аз смятам, че за мен е правилно да отида и да си хвърля домата утре, да замерям тези институции, докато се разберат, защото виждам, че всичко е едно – и съдебна власт, и изпълнителна власт, и законодателна. А някога за това протестирахме. Вероятно и бащите на Вашите събеседници са протестирали за разделението на властите. Най-важното за една демокрация.
Водещ: Защо обаче все по-често се случва всеки един протест да върви заедно с обвинения и към дадена медия? Ето, този протест е в резултат като отговор на арестуването на Николай Колев Босия, който от своя страна искаше да замеря и медии с домати.
Пламен Даракчиев: Той преди да замеря…
Водещ: Да, той го беше обявил предварително.
Пламен Даракчиев: И това писмо е много сериозно. В него той изложи мотивите си. Аз съм съгласен с него, защото виждам, че тези, които са на власт трябва да бъдат предупредени, че така н може да продължава, че има хора, които не желаят безобразия. Не могат да търпят всичкото това.
Водещ: Нека да Ви попитам по друг начин. Защо трябва да се замеря БНР с домат?
Пламен Даракчиев: Защо трябва да се замеря?
Водещ: БНР с домат.
Пламен Даракчиев: За БНР аз лично не бих се съгласил. Да…
Водещ: Между другото за моя радост във Фейсбук доста хора не се съгласиха с това, но в крайна сметка?
Пламен Даракчиев: Ами аз пак казвам – аз мисля, че трябва да бъдат замеряни институциите, защото става твърде неприлични в тази непонятна за Европа тройка – съдебна власт, изпълнителна и законодателна. Ние вървим към един съвсем друг модел, който, казах го на едно място, който някога можем да се събудим и да видим, че има избори на партии, но изборите печели само една партия и имаме само един вожд. Това вече се е случвало и се случва.
Водещ: Смятате ли, че критерии за обективната журналистика би бил да са еднакво недоволни враждуващите страни?
Пламен Даракчиев: Не Ви разбрах, лошо Ви чувам, извинявайте.
Водещ: Да, разбирам, но няма значение. Ще го довършим допълнително този разговор. Вие смятате, че ще има сериозен протест, така ли?
Пламен Даракчиев: Не знам, аз отговарям за себе си. Отивам да си хвърля домата. Надявам се да има.
Водещ: Благодаря на Пламен Даракчиев. Ами връщаме се тук в студиото. Всъщност как журналистите да се опазваме от домати, защото се оказва, че и по нас трябва да се мятат домати?
Евгения Атанасова: Аз мисля, че журналисти, които са сигурни, че са си свършили професионално работата, няма защо да се притесняват от домати. Мога да бъда спокойно обвинена в пристрастие към Националните медии, защото мисля, че и БНТ, и БНР много обективно и добре си вършат работата. Не мога да поема ангажимент към другите медии. Също мисля, че медиите хвърлят доста домати и други неща по хората понякога. Без те непременно да го заслужават. Така че…Да има взаимна отговорност и респект. А иначе ще се съглася със студента, който имаше по-уважително отношение към страната. Знам колко време се изисква да се отгледа един домат и не смятам, че трябва да се хаби по политиците. Уважавам много демокрацията и правото на човек да се изразява и да протестира, но също и хранителната промишленост. Така че по-добре, ако може по друг начин да се протестира. Аз не бих хвърляла зеленчуци.
Елена Йончева: Това е някаква дискриминация спрямо домата, защото има много други зеленчуци и трябва да се обсъди защо точно домат.
Евгения Атанасова: Дон домат. Има някаква литературна интрига.
Водещ: Гигори, твоята прогноза за доматина? Така се казва събитието просто.
Григори Недялков: Всичко това изглежда от моя гледна точка по –скоро забавно. Както казахме, това е и право на хората по един или друг начин да изразят своя протест. Жалко наистина за доматите. Дано те не отидат на празно. Дано все пак да създадат някакъв ефект върху това и някой да се замисли, така че да се предотвратяват…
Водещ: Но пък новинарски сайтове се погрижиха да ни информират, че на Женския пазар ще раздават безплатно развалени домати.
Григори Недялков: Ами това също е една привилегия, особено ако човек има желание така да бъде съпричастен към такъв протест. А що се отнася до журналиста, ето сега си говорим например за военна журналистика, съответно един военен журналист няма от какво да се страхува, ако бъде замерян с домат. Не би трябвало. От друга страна за Фейсбук става дума също. Хубаво е да си сверяваме часовниците с това, което човек може да прочете и да види във Фейсбук, а в същото време да се пазим от преднамерени манипулативни информации.
Водещ: Това е много сложно. Истината е, че има разлика и трябва да разграничаваме наистина гражданската от обичайната. Аз не знам как да я наречем, Елена? Традиционната?
Елена Йончева: Професионална може би, отговорна журналистика.
Водещ: Да, защото все пак ние сме длъжни, заставайки с името си зад даден репортаж, ние гарантираме, че това е истината за нещата. Без да има някакъв друг подтекст вътре. Манипулативен.
Елена Йончева: Да и се сетих за доматите. Извинявайте, че пак към тази тема. Човек като се връща от Близкия Изток, и си казва всъщност колко хубаво е, че се замеряме само с домати.
Водещ: Да, това е един хубав завършек на днешния разговор, макар че той би могъл да продължи още дълго. Може би, Жени, ти твоето пожелание би било да не подценяваме политическата тема, за да не ни звучат репортажите от военните конфликти?
Евгения Атанасова: Да, и не само това. От света около нас, от това, което се случва в Европа, което може да се случи в България от всички икономически и политически процеси. Колко знам за това, което се случва в Бирма примерно. Или… Колкото повече знам – това е земята, на която живеем. Аз мисля, че колкото повече знам, толкова повече, както казва Елена, може да сме щастливи, че се замеряме само с домати или че можем да ядем домат.
Водещ: И това е така.
Евгения Атанасова: След това, въз основа на това, което журналистите правят, това, което излъчва тяхното послание, това е начин за формиране, колкото и банално да звучи – на общественото мнение. След това тези хора, които гледат нашите репортажи, те ще гласуват за едни или други политици, които избират едни или други външнополитически решения. Така, че нашата работа не е просто да забавляваме, информираме за някакви далечни и незасягащи България събития.
Отговорността в крайна сметка не е само нашата за това как ние сме си свършили работата, а и за това как ще ни прочетат, Григоре, може би?
Григори Недялков: Нека да ни видят. Действително журналистът си носи своята отговорност и аз много бих искал журналистиката да може да е в състояние да помага, така че да се стига до някаква ориентация, т.е. кое е същественото, кое е състоятелното, кое е надеждното като информация. И в това отношение ние трябва да си поемаме своята отговорност. Мисля че това е елементарно.
Водещ: Благодаря Ви за този разговор. Обичайно се разделяме с пожеланието – „бъдете свободни”, но днес ми се ще да Ви кажа и бъдете обективни. Хубав съботен следобед от всички ни – Илия Тенев, Валя Новакова, Стаматина Никова, Цвети Бахариева и от мен Ирен Филева.