БНТ I 29.01.2013

От тази седмица новините на БНТ 2 „България 19:30" имат нова водеща – Филипа Иванова. Нейният личен и професионален профил я правят изключително подходяща за информационната новинарска емисия на най-младия канал на медията.

Опитът на чаровната журналистка е значителен. Тя е редактор в предаванията „Местно Време", „Питай кмета" по БНТ2 и „Здраве" по БНТ1, както и международен редактор в „България 19:30" от самото създаване на емисията.

На Филипа Иванова й предстои дипломиране по специалността телевизионна журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Амбициозната журналистка може да се похвали с членството си в една от най-големите световни студентски организации за бизнес развитие (JAB). Тя е автор и редактор на множество новинарски статии, свързани с цялостната дейност на клуба. Широко-спектърното поле на изяви и активната й дейност, в различни клубове, допълват личностната характеристика на новата водеща на ‘’България 19:30”. Целият екип я подкрепя в новото й амплоа и вярват, че с нейната индивидуалност тя ще допринесе за развитието на информационния блок.

Оригинална публикация

www.24chasa.bg | Диана КЪНЧЕВА I 12.01.2013

Искрено се извинявам и съжалявам за допуснатата грешка, с усмивка казва прессекретарят на президента Мария Иванова. А срещу нея е безпощадният репортер на "Господари на ефира" Боби Ваклинов. Той нарочно изчаква да види
къде Мария ще сложи "Златният скункс"- наградата за гафове. Тя го поставя на лавицата в кабинета си, възможно най-близко до бюрото си.
За да ми напомня за гафа и да ми е като обица на ухото, за да внимавам, като правим нещо ново и различно, пояснява Иванова.
Че ще внимава, няма и грам съмнение. Началникът Росен Плевнелиев влезе в световните медии не заради срещите си с Барак Обама, Бил Гейтс или някой друг световен лидер, а заради конфузен гаф със снимката на Колорадските планини, която трябваше да илюстрира курорта Пампорово на фона на новогодишното му обръщение. А това за един пиар е най-големият кошмар, повод за оставка и край на кариерата му.
Тя обаче се размина с дисциплинарно наказание, макар да е доказала качествата и лоялността си към президента, с когото са екип от години.
В гафа със снимката обаче Мария беше поставена в деликатна ситуация – хем да брани имиджа на президентството, хем да запази достойнството на БНТ, която реализира технически обръщението. И на която Мария се довери, тъй като там се е формирала като професионалист, там са нейните приятели и учители и оттам бе забелязана от властта.
Трябваше Боби Ваклинов да върти на шиш Мария, за да си признае най-накрая, че снимката е избрана от БНТ. Но пък веднага омекоти тона:"Грешка има и ние трябва да си направим изводите, трябва да вземем необходимите мерки, за да не се получава повече това. Защото, който не работи, той не греши."
Гаф има и никой не го оспорва, въпросът бе, че официалното извинение дойде много късно, след като в пресъхналите за новини и сюжети покрай празниците медии се изляха реки от коментари – от одобрение за новаторството до грубо осмиване на институцията.
И без съмнение това беше най-черната и критична седмица в професионалния живот на Мария Иванова.
Откакто е на поста прессекретар, не липсват и други инфарктни ситуации. И във всички тях тя доказа ценното си качество – че има смелостта да се извинява за грешките. Което е много на фона на обичайното високомерно мълчение на пиарите на властта и липсата на информация за много от събитията.
През лятото служител от администрацията на президента забърка институцията в друг скандален гаф. На сайта на президентството бе качена Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020). Наименованието на файла обаче заменя ромите с "мангали" – NationalStrategyIntegrate.Mangali.pdf.
Националната стратегия бе приета през март, а автор на документа е МВР.
Телефоните на прессекретариата на "Дондуков" 2 прегряха, след като сайтове осветиха гафа.
"Съжалявам много, в желанието си да сме максимално прозрачни сме качили този документ. Както се вижда, от това има и негативи", призна тогава Мария Иванова и отново се извини за гафа.
Още в първите си дни на поста прессекретар на Иванова се наложи да се обяснява на колегите. Въпреки категоричните заявки, че няма да крият нищо от хората и всичко ще е на сайта на президента, седмица след встъпването в длъжност на Плевнелиев в сайта на държавния глава за такъв все още се посочваше Георги Първанов, а за вице – Ангел Марин.
После дълго информацията за Първанов съжителстваше еклектично с новините за Плевнелиев, а чак преди два месеца тръгна новият президентски сайт. Оказа се, че интернет технологиите си имат свои закони и не се подчиняват на предизборни обещания.
Мария не скри и новината, че Плевнелиев се е разминал на косъм от самолетна катастрофа, когато при учение изтребител падна край Пловдив. Той е трябвало да се качи точно на този самолет за демонстративен полет, но няколко часа преди ВИП тренировката изтребителят падна.
Преди ден пък от прессекретариата дойде поредното извинение – за това как президентът поздрави проф. Христо Пимпирев като първия българин, стъпил на Южния полюс. В извинението се уточнява, че има и други българи, стъпили там преди него, а грешката е на служител от пресцентъра.
Когато обаче трябва да замазва очевидни гафове на своя началник, Мария предпочита да замълчи. Защото нито има с какво да се оправдае, нито как да скрие очевидното. Как например трябваше да излезе от конфуза, когато при първата визита на държавен глава у нас Плевнелиев обърка страната на госта си? Той се обърна към президента на Чехия Вацлав Клаус и делегацията му с "Уважаеми господа от Полша".
Вече цяла година тя отбива и атаките на любопитните по адрес на първата дама. Мария винаги е била тактична и на въпросите е отговаряла все едно и също – че е
прессекретар на президента, а не на семейството му.
Добрата школовка и първите си уроци Иванова е научила в БНТ. А след като е била от другата страна на бариерата, няма как да не знае коя информация как ще се продаде и тълкува. Затова и предугажда ходовете на журналистите и досега не си е позволявала намеса в работата им.
В продължение на един мандат и половина тя бе правителствен репортер и обиколи света със Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев. Покрай командировките си с царя може да разказва много любопитни истории, защото той не се вместваше в представата за обикновен премиер. Като тази за срещата на Европейския съвет в Рим през 2003 г. Охраната отказва да ги пусне за началото на срещата, защото един от лидерите закъснява. Мария и операторът знаят кой е той – нашият Симеон Сакскобургготски. Премиерът ни влиза с 15 минути закъснение и получава дружни освирквания от всички оператори на световни телевизии, които са пропуснали кадрите си от залата. БНТ, разбира се, не съобщава за това, но благодарение на Мария журналистите научават за инцидента.
Тя беше и лице на късната емисия на БНТ.
Започва като икономически репортер във вестник "Пари", но знае, че иска да работи в БНТ. Явява се на конкурс и Константин Каменаров, тогава шеф на журито, без колебание я поканил в екипа. Заради професионализма си става дори и шеф на икономическия екип в нюзрума.
Животът се променя след заседанието на съвета на тройната коалиция в комплекс "Катарино" край Разлог. На пресконференцията задава няколко въпроса на прясно назначената вицепремиерка по еврофондовете Меглена Плугчиева. Явно я впечатлява и след няколко дни тя кани Мария да работи за нея.
По немска линия пък Плевнелиев и Плугчиева са близки и след края на мандата министърката препоръчва Мария на бъдещия президент. От 2009 г. тя е дясната му ръка и ценен съветник по много въпроси първо в министерството на регионалното развитие, а после и на "Дондуков" 2. Дори не е тайна, че програмната му президентска реч е подготвена от нея. Покрай многото ангажименти да брани имиджа на шефа си не намира време да сключи брак. Иначе с приятеля са сгодени отдавна, а и вече не ги дели разстоянието до Мадрид, където той работеше.Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти

Оригинална публикация

www.frognews.bg | 07.01.2013

Вяра Анкова, генералния директор на БНТ, събира днес подчинените си, за да бъдат обсъдени бъдещите действия на националната телевизия относно обвинението на президента Росен Плевнелиев, че отговорност за гафа със сбърканата снимка в новогодишното му обръщение носи БНТ.
Това каза за frognews.bg Бойко Станкушев, член на Управителния съвет на БНТ. „На мен ми е малко странно, тъй като екипът на Плевнелиев, както и на всички предишни президенти, си правят цялостен план и сценарий, а от нас се изисква да предоставим снимачна техника, оператор и да заредим аутокюто с подготвения вече материал. Днес започваме разследване”, коментира Станкушев.
Той недоумява как може БНТ да бъде сочен за съавтор и да му бъде търсена отговорност за нещо подобно. „Това не е наш продукт, а е продукт на пиара на президента. Те от нас даже не наемат, а им се предоставя безвъзмездно снимачна техника.” Аз лично не съм притеснен, каза Станкушев, но се очакват официални данни след края на разследването.
Мен не ми е ясно защо след като 23 години президентите си отправяха приветствията изправени, той е седнал на един стол с кръстосани крака, коментира още Станкушев.

Оригинална публикация 

в. Дума | Павлета ДАВИДОВА | 18.11.2012

Евродепутатът ги обвини, че не го отразяват достатъчно, медията скочи срещу обидните му епитети

В остър конфликт влязоха в петък евродепутатът Слави Бинев и Българската национална телевизия. До конфронтацията се стигна, след като на организиран от Бинев и партия ГОРД митинг пред БНТ той обвини медията, че не го отразява достатъчно, включи и цял арсенал с обидни квалификации по адрес на журналистите. От БНТ отвърнаха с гневно писмо и видяха опит за манипулиране на общественото мнение.
На протестен митинг пред сградата на БНТ хората на Бинев скандираха срещу управляващите, които обвиняваха в осигуряване на медиен комфорт. Те мятаха яйца, палиха чучела и сипеха обиди срещу журналистите. Стигна се до сблъсък и с полицията. Протестиращите носеха плакат: "Субсидията на БНТ Бойко да я плаща". Евродепутатът се оплакваше, че неговата партия е била отразена само по един от двата канала на държавната медия, а на националния празник 22 септември е била напълно пренебрегната от телевизията.
Часове след края на митинга БНТ излезе с гневна декларация."Г-н Бинев нарече журналистите "полкови проститутки и роби". Не приемаме този тон и тази лексика. Вярваме, че не ги приема нито българската общественост, нито Европейският парламент", пише в позицията. БНТ отправи и 3 въпроса към евродепутата – дали митингът не представлява опит за натиск, за да бъдат отразявани в бъдеще негови партийни мероприятия, редно ли е подобен натиск да идва от член на Европейския парламент и не се ли подменя разговорът за свободата на словото в България с натиск, обиди и предизборно извиване на ръце. От държавната медия допълват, че не очакват отговори от Бинев, тъй като те са ясни. Телевизията заявява, че твърдо стои зад принципите на редакционната независимост и журналистическите стандарти. "Няма да отстъпим от тях дори под натиск", завършва декларацията на БНТ.

Стр. 5

Водещ: Погрижили сме се за нашите гости! Добро утро!
Стояна Георгиева: Добро утро!
Водещ: Стояна Георгиева, Валерия Велева, Борислав Зюмбюлев и Петьо Цеков – пресклубът на нашето скромно предаване. Тъкмо казвахме, че кафето и сладките са хубави и се грижим за комфорта на нашите гости. Как сте?
Валерия Велева: Благодаря! Добре.
Водещ: Сега, теми няколко от тая седмица. Понеже сме пресклуб, исках да започнем с една тема, свързана с медиите. Имаше едно писмо на германския посланик до в-к „Монитор”. Нали, тук да кажа, че канихме най-учтиво, разбира се, представители на в-к „Монитор” в лицето на двамата главни редактори да присъстват, да участват с нас в дискусията. В което ги обвиниха, германският посланик реално ги обвини в това, че са цензурирали частично интервюто, с което потвърждава всъщност неговите тези за свободата на медиите в България.
: …
Водещ: Да кажем, може и така да се каже. Може и така да се каже. И другото е писмо на Нели Крус в следствие на оная прекрасна среща, която на 19 септември, мисля, се проведе в София.
Валерия Велева: И която ние тук вече веднъж коментирахме.
Водещ: Да, ние я коментирахме. Честно казано, аз не вярвах, че ще има последствие. И тогава така я коментирахме.
Валерия Велева: Но виж, хората си вършат работата в Европейския съюз за разлика от тук… как тук всичко се замазва, там всяко нещо си върви по каналния ред и си дойде писмото.
Водещ: И какво?
Валерия Велева: Е, лошо е това, което се случи. Не би трябвало да… сега най-неприятно е тогава, когато трябва публично да говориш за колеги. Така. Но…
Водещ: Ето, ти казваш – лошо е, че са му резнали интервюто.
Валерия Велева: Да, това е недопустимо.
Петьо Цеков: Не, не. Проблемът не е толкова, че хората в „Монитор” са редактирали част от интервюто, което веднага се трансформира като цензура, нали, а проблемът е какво е цензурирано.
Водещ: Така е, така е.
Валерия Велева: Каквото и да е. Ако…
Петьо Цеков: Всеки вестникар знае, че едно интервю, дадено от някой, се редактира, защото писаната реч и устното слово са две съвсем различни неща. И човек може да е добър оратор, обаче като го пренесеш на хартия, се получава ужасно нещо. Въпросът е какво е редактирано? Редактирано е това, че немският посланик казва, че в България има несвобода на словото, има…
Стояна Георгиева: За концентрацията на медии.
Петьо Цеков: За концентрацията на медии, която достига вече опасни размери. Журналистите се самоцензурират. Има скрита реклама. И всичко това не присъства в интервюто. Посланикът е стигнал до там, че в онова писмо, за което говорим, сравнява ситуацията с Оруел.
Водещ: Да, има едно изречение…
Петьо Цеков: Това е адски недипломатично, нали, от една страна.
Стояна Георгиева: Вижте това, за да разберат може би зрителите размерите на проблема, трябва да се каже, че на практика Германия е най-голямата държава в Европейския съюз, най-силната икономика, една от двете най-силни икономики и всъщност, нали, можем да кажем, че това е Европейският съюз, като добавим и еврокомисаря и зам.-председател на Европейската комисия Нели Крус.
Водещ: Да. То се случи в една седмица всъщност – двете писма.
Стояна Георгиева: Когато твоят най-голям партньор и този партньор, от когото ти зависят парите, с които се строят магистралите, които министър-председателят инспектира, открива, щастливо реже ленти и парите, на които България разчита, когато този партньор ти го казва това нещо толкова директно, следователно действително имаш един огромен проблем. А това, че повечето медии не съобщиха за безпрецедентното писмо, наистина безпрецедентно писмо на германския посланик, е част от диагнозата.
Водещ: То е част от проблема, да.
Стояна Георгиева: Да, това е част от проблема.
Водещ: Г-н Зюмбюлев, ако имате мнение по въпроса?
Борислав Зюмбюлев: Разбира се, че това, което се случва… Що да нямам мнение? Разбира се, че е недопустимо. При положение, че са се договорили с човека, той е съгласувал текста – това е, нали, налудно да извършат такова нещо.
Водещ: Да. Сега в писмото на комисар Крус, там нали ясно се казват някои неща, но тя призовава министър-председателя по някакъв… нали, всъщност обещава своята подкрепа, ако министър-председателят реши да се справи по някакъв начин с проблема. Въпросът е какво може да направи министър-председателят? Тук вече не говоря за проблема, конкретният с интервюто с американския посланик, а концентрацията на медийна собственост.
Валерия Велева: Какво може да направи министър-председателят? Да извика и да каже – вършете си работата, както трябва, спазвайте…
Водещ: Нямам и аз представа, затова питам. Какво може да…
Валерия Велева: Няма как министър-председателят да…
Стояна Георгиева: Ами, например това, което би могъл да направи министър-председателят, е, да речем, да се ревизира тази политика една значителна част от средствата на най-големите държавни фирми, например тези в енергетиката, да бъдат концентрирани в една частна банка. Тази частна банка от своя страна финансира изкупуването или съществуването на тази медийна група, за която говори германският посланик…
Петьо Цеков: Това е така, Стояна, обаче това е анализ, това е анализ.
Валерия Велева: Не, това не може да бъде…
Стояна Георгиева: Добре. Друго нещо.
Петьо Цеков: Не може на базата на тоя анализ министър-председател да предприеме действия.
Стояна Георгиева: Вижте, друго нещо, което може да направи министър-председателят – в края на краищата те са управляващо мнозинство, тук има маса регулаторни органи, например Комисия за защита на конкуренцията, КРС и т. н., които в края на краищата не си вършат работата.
Петьо Цеков: Аз също смятам, че управляващото мнозинство може да подготви закон, в който да ограничи концентрацията на собствеността.
Стояна Георгиева: Става дума по отношение на медийна собственост, по отношение на проблемите с разпространение на печата и т. н. И вече от там нататък, когато… То, разберете, това не е проблем, за съжаление, само с медиите. Когато цялата ти икономика, когато целият ти бизнес е затънал в такива проблеми с липса на справедлива, честна среда за конкуренция, когато се случва така че медийни собственици биват заставени да изоставят бизнеса си, да изоставят медии, за да бъдат снети обвинения срещу тях или нещо друго да се случи, тогава вече действително е много страшно. Това е много страшно. И щом например тези медийни собственици не могат да си отворят устата и да кажат какво става, какво остава за другите бизнесмени – много, много дребни бизнесмени, които са заставени да си прехвърлят част от акциите, част от дяловете.
Водещ: Кажи!
Борислав Зюмбюлев: Какво да кажа?
Водещ: Понеже се визират собствениците на медията, в която ти работиш и смятам, че ще имаш какво да кажеш.
Борислав Зюмбюлев: Ами, не знам дали е така.
Водещ: Ами, питай! Питай!
Борислав Зюмбюлев: Не знам дали не могат да говорят. Въобще не знам дали е вярно това твърдение.
Водещ: добре. Петьо!
Петьо Цеков: Да минем нататък.
Водещ: Че се получи неловко. И нататък има други важни теми от седмицата.
Стояна Георгиева: Вижте, действително е неловко и аз съм за, нали… разбира се, че главният редактор на един от визираните вестници е, така, нелепо да дава обяснение за нещо, което нито публично е обяснено. Но Вие представяте ли си какви са размерите на проблема, щом в тази държава председателят на най-мощната работодателска организация не може публично да се защити, не смее?
Водещ: Ама проблемът е от двете страни, ако той не може и не смее.
Стояна Георгиева: Да, да. Да, проблемът е от двете страни, да.
Водещ: След като не може и не смее, значи той има от какво да се страхува и има защо да не смее.
Стояна Георгиева: И ако се върнем на въпроса, нали, писмото…
Водещ: Ти може да не участваш в тая кратка размяна на реплики.
Борислав Зюмбюлев: Не, мога да участвам.
Водещ: да де, защото…
Стояна Георгиева: … писмото, адресирано до министър-председателя, от Нели Крус до министър-председателя, защото от там тръгнахме. Да, действително не може всичко, нали, не може министър-председателят…
Петьо Цеков: Ама и не бива. Разбираш ли?
Стояна Георгиева: … а и не бива, а и не бива.
Петьо Цеков: И не бива след като оправи българския футбол, не е хубаво да оправя българските медии в крайна сметка.
Стояна Георгиева: Да. Тук има, в тази държава има други субекти. Ние затова сме гражданско общество, нали, надяваме се, свободно.
Валерия Велева: Стояна, но нека сега, има нещо друго. Преди председателят на най-голямата работодателска организация да се защити, той първо трябва да обясни как придоби тези два вестника и какво направи с тези два вестника и защо поиска да ги придобие тези два вестника. Ти нямаш участие в този разговор наистина. Съжалявам много! Но аз мога да говоря. И как тези два вестника, какво беше направено с тези два вестника, с тяхната редакционна политика, с редакционния състав и т. н. Това е един голям разговор, за който председателят на КРИБ едва ли някога ще каже. Дали можем…
Стояна Георгиева: Аз съм съгласна, обаче…
Водещ: Стояна, понеже се създава впечатлението, че едните са добри, а другите са лоши…
Стояна Георгиева: Не, не. В тази игра няма добри и лоши.
Водещ: това просто не е вярно, това не е вярно. В смисъл, тъй като водим между нас откровен разговор, да бъдем и откровени пред зрителите, че не е добрата едната страна.
Стояна Георгиева: Но да видим въобще дали ще се стигне до такъв честен и справедлив процес. Това е другият проблем.
Валерия Велева: O.K. Аз също смятам, че…
Стояна Георгиева: Дали едното не е изтъргувано за другото. Да, именно затова говоря.
Валерия Велева: Да. Смятам, че има такава, поне има такива симптоми за такава търговия.
Стояна Георгиева: Да.
Валерия Велева: Защото те наистина изведнъж престанаха, собствениците и председателят на КРИБ, да бъдат почти през ден на първа, на N-та, на пета и на еди коя си страница във вестника, двата вестника престанаха да съобщават за “Софарма” и нейните икономически придобивки…
Борислав Зюмбюлев: Не е вярно…
Валерия Велева: Но не толкова често, нали? Престанаха да бъдат едва ли не…
Водещ: Колкото беше в един първоначален период.
Стояна Георгиева: Колкото са "Булгартабак" и т. н.
Борислав Зюмбюлев: Не, чакайте сега! "Булгартабак"… Какво има за "Булгартабак"?
Валерия Велева: Да, не е удобен. Този разговор… Не, не за "Булгартабак".
Стояна Георгиева: Тези реклами на по две страници.
Борислав Зюмбюлев: Не е имало такава реклама…
Водещ: РАЗГОВОРЪТ е неловък и неудобен. От друга страна може би е добре да се води, въпреки, нали, всякакви, как да кажа, неудобни моменти, които се получават между нас, като колеги.
Валерия Велева: Но че медийната среда е замърсена, но това, че в медийната среда няма онази етичност, лоялност, публичност, честност, искреност и т. н., както трябва да има в една медийна среда, за това всички сме единодушни.
Стояна Георгиева: И в края на краищата истински плурализъм.
Валерия Велева: няма такова нещо.
Стояна Георгиева: Всяка медия да си защитава позицията, да си я аргументира. Нека читателите да могат да се ориентират сами в края на краищата.
Валерия Велева: В момента, в който собственици придобиват вестници с цел да решават своите корпоративни интереси, да прокарват своите корпоративни интереси, да налагат рекет – дали ще бъде срещу икономически противници, дали ще бъде срещу правителство – тази медийна среда в България няма да се изчисти. И тук всъщност говорим именно за такива собственици, които придобиха вестници именно с тази цел – не да печелят от вестниците, което е честно и морално…
Водещ: Така е и затова смятам, че е въпрос на регулация. Това, което каза Стояна – нали, всички регулаторни органи да си вършат работата…
Валерия Велева: … а да печелят, да…
Водещ: … да е ясно…
Валерия Велева: … а чрез вестници да печелят икономически и политически дивиденти. Това е истината за тази сделка.
Борислав Зюмбюлев: добре. Може ли да ми посочите един случай в „24 часа”, който аз ръководя, защото през цялото време се говори за това, който да е пример за неетична практика, за рекет срещу правителство, за скрита реклама на каквото и да било? Може ли да ми посочите?
Валерия Велева: Значи, айде… в дълбочина…
Петьо Цеков: Да, мога.
Борислав Зюмбюлев: Ама не, защото тя ми говори… Нека да е в дълбочина.
Валерия Велева: Много може да се посочи.
Борислав Зюмбюлев: В „24 часа”?
Валерия Велева: И за единият вестник и за другия вестник. Както виждаш, аз не споменавам имена.
Стояна Георгиева: Всъщност, аз бих казала, че много малко са медиите в България, в които не може да се посочи. Те се броят на пръстите на едната ръка.
Борислав Зюмбюлев: Добре. Посочете ми в „24 часа”!
Водещ: Не, не. Не го приемай лично!
Борислав Зюмбюлев:Ама не, въпросът е личен.
Стояна Георгиева: Не го приемай лично!
Валерия Велева: Не го приемай лично!
Борислав Зюмбюлев: Въпросът е на професионализъм…
Стояна Георгиева: Това се отнася и за собствеността на… за собствениците и политиките и на големите телевизии, радиостанции…
Борислав Зюмбюлев: Собствеността е такава, каквато е. Тя е реалност.
Стояна Георгиева: Да, да, да. И става дума, че собствениците на медии…
Борислав Зюмбюлев: Въпросът е, че тук става дума за непрофесионализъм, за брутални политически…
Петьо Цеков: Става дума, че няма примерно никакъв орган на журналисти, който да защитава някакви…
Борислав Зюмбюлев: Ама няма, има орган – етична комисия. Как да няма орган?
Валерия Велева: напротив, има етична комисия.
Петьо Цеков: Не, не. То има, ама то има и Комисия за защита на конкуренцията и т. н. Въпросът е, че…
Стояна Георгиева: Аз ти предлагам наистина да не навлизаме в тази тема.
Борислав Зюмбюлев: Ама нека да навлезем!
Валерия Велева: Не, не. Не е това мястото и…
Стояна Георгиева: колко си плати министър Мирослав Найденов, за да бъде честван с такива заглавия, с евтини Коледи и т. н.? Айде, нека да говорим сериозно!
Петьо Цеков: Дайте да сложим… защото наистинавлизаме в…
Водещ: Да вземем да си направим един семинар в Боровец да си поговорим за тези неща.
Борислав Зюмбюлев: Мирослав Найденов как… Това е наш проект, изцяло наш, като целта е да дадем преференциални цени за реклама, защото бизнесът е труден. Какъв е тоя Мирослав Найденов? Извинявайте!
Водещ: добре. Аз се надявам, че зрителите, слушателите разбраха, защото не стана много ясно накрая за евтината Коледа, но… Да. Комисия „Хохегер” излезе с искане половин милион евро, мисля, да бъдат върнати в края на краищата след няколко месеца разследване. Има ли интрига? Каква е? С какво е свързана?
Валерия Велева: Аз чух онзи ден от министър Цветанов следното изречение, по един от сутрешните блокове – че този 1,5 млн., тази… нали, били дадени на Хохегер с цел 500 000 да бъдат върнати и да отидат в сметката на жената, с която Сергей Станишев…
Водещ: както пише „Стандарт” тази сутрин, търсят си кум, ще се женят.
Валерия Велева: Така. Всичко това по някакъв начин трябва да бъде доказано. Значи, аз смятам, че също това не е… не беше, не е най-почтеният начин, по който да бъде… образът на България да бъде, така, разкрасен в чужбина. Още повече, че ние не сме видели до този момент наистина резултати от тези дадени 1,5 млн.
Водещ: така де.
Стояна Георгиева: Става дума имиджът на България да е излъскан.
Валерия Велева: Да е излъскан.
Стояна Георгиева: Пред европейск…
Петьо Цеков: Е, то всъщност нали тук е и разковничето на цялата тая работа. Никой няма как да засече дали имиджът на България е излъскан или не е излъскан и в този смисъл няма как да отчетем правилно ли са похарчени тези пари или не са правилно похарчени.
Валерия Велева: да.
Борислав Зюмбюлев: То това е глупавото на този договор – че всъщност никога не може да се докаже нито изпълнение, нито неизпълнение.
Петьо Цеков: Това обезсмисля цялата…
Валерия Велева: Нито пък… да… Нито пък как сега ще бъдат върнати. Защо точно 500 000?
Петьо Цеков: Това обезсмисля. Защо трябва да бъдат върнати? Прокуратурата още нищо не е решила.
Водещ: Да де, това все пак е изявление на парламентарната комисия, да.
Петьо Цеков: Това е една парламентарна комисия, която прехвърли своята работа, между другото, към Комисията на ЯНЕ ЯНЕВ –антикорупционната комисия, която беше създадена, на Янев. Така че този казус ще се влачи още дълго време очевидно, безсмислено, сигурно до изборите.
Валерия Велева: Не. Той ще бъде използван за изборите. Ще бъде просто политически употребен.
Петьо Цеков: Да, докато казусът с Петър Хохегер в Австрия…
Валерия Велева: Той приключи в Австрия.
Петьо Цеков: … приключи.
Валерия Велева: Да.
Водещ: Как приключи?
Валерия Велева: Да, приключи там.
Петьо Цеков: Без обвинение приключи.
Валерия Велева: Без обвинение и без никакви последствия. Но тук ще го развяват като байряк.
: …
Стояна Георгиева: Много неща могат да бъдат, как да кажем, нецелесъобразни или очевидно направени с користна, … цел и т. н., но да изглеждат законосъобразни. Очевидно не само в България, така е и в Австрия, така е навсякъде.
Водещ: Абсолютно, което не е голямо успокоение.
Стояна Георгиева: Не е голямо успокоение, но все пак това е поредната временна анкетна парламентарна комисия, която работи без да даде резултат.
Валерия Велева: И няма да даде резултат.
Стояна Георгиева: И която произвежда само…
Петьо Цеков: Фойерверки.
Стояна Георгиева: … фойерверки, да. То вече всичко загубва тежест.
Валерия Велева: Да, то е в степен, в която толкова се насища общественото пространство…
Водещ: Да, за голямо съжаление.
Валерия Велева: … че вече, дори и да ги говорим тези неща, те никога вече няма да вълнуват хората.
Водещ: добре. Две минути, мисля, че останаха за последна тема „Конституционни съдии – изборът, реакция на Европейската комисия”. Наистина хиперстегнати…
Валерия Велева: Е, тук вече положението е страшно. Вие говорихте достатъчно с Борето Цеков, Борислав Цеков. Поредният скандал, поредното излагане на България навън и поредният начин да се покаже как в страната такива важни, възлови избори стават задкулисно. Ние тук си говорихме преди това навън как е много странно, че зад тази съдийка застават Искра Фидосова, Румен Петков, Богомил Бонев, БУРГАС…
Водещ: И четирима от "Синята коалиция, което е"…
Петьо Цеков: Супер странно.
Водещ: … също е супер странно. Г-н Зюмбюлев!
Борислав Зюмбюлев: И аз съм чувал много лоши работи за тази жена, така, от приятели адвокати, но не я познавам. Начинът обаче, по който с тоя донос, за който има коренно различна версия, която развива Богомил Бонев, аз нещо ме смущава в тая схема. Появява се един донос, появява се един кореспондент на радиото, пита нещо на редовния брифинг и това се представя все едно цялата Европейската комисия се е занимавала с този избор и тая жена вече, каквото и да се защитава… Разбира се, съгласен съм, че е нормално да беше изслушана преди…
Валерия Велева: Преди.
Борислав Зюмбюлев: … а не след.
Валерия Велева: Преди трябваше.
Борислав Зюмбюлев: Но тая схема с доносите нещо много ме смути мен и особено тази версия, която разказа Богомил Бонев. Не знам къде е истината.
Водещ: Само да кажа чао на слушателите на „Дарик радио” и да им благодаря, че бяха с нас! Заповядай!
Петьо Цеков: Тази тема, която дискутираме в момента, кореспондира с първата тема, с писмото на немския посланик.
Водещ: Кореспондира.
Валерия Велева: Да.
Петьо Цеков: Значи, имаме едно изявление на говорителя на Европейската комисия, председателя на Европейската комисия, който казва буквално следното: „Реномето на българския съд е поставено на карта”. Това са такива доста силни изказвания, които няма как да ги пренебрегнем.
:
Петьо Цеков: Тук дали е дошло от този източник или от онзи неформален източник, дали Бонев или Румен Петков защитават една теза или друга теза…
Водещ: Става дума, че случаят е неясен.
Петьо Цеков: Случаят е пределно ясен от това изказване на Европейската комисия.
Стояна Георгиева: Как да е неясен? Ние още преди да бъде проведен изборът, ние по каналният ред изпратихме питане, получихме отговор от говорител на Европейската комисия. Според мен, там хората не си… говорителите не си хвърлят думите на вятъра.
Водещ: Ама случаят, който…
Стояна Георгиева: Беше предварително ясно, че там определено има загриженост.
Водещ: Случаят, за който става дума с приятеля на г-жа Марковска…
Борислав Зюмбюлев: А че има загриженост, и аз съм загрижен много.
Водещ: … или съжителя на г-жа Марковска е, разбира се, изключително селски и скандален, ако, нали, е верен. По-скоро смятам, че е верен, но не казва нищо за това, за нейните професионални качества.
Стояна Георгиева: Вижте, тук говорим за някакъв морален интегритет и затова хората, които са на такива позиции, какво представляват, като почтеност и как те биха отсъждали – справедливо, несправедливо, безпристрастно – затова говорим. Ако си спомняте, преди години един германски канцленр, стана там голям скандал в държавата, защото там… за някакво жълто, скандално… за някакво жълто, забавно списание. Те бяха написали, нали, че си е сменил боята за коса или какво – това беше за Шрьодер и той каза: не, аз не се боядисвам. И от тогава, като го започнаха ето, за нещо такова, дребно. Нали, казват: нашият канцлер лъже за нещо толкова дребно; представяте ли си какво още може? Разбира се, че това са… именно затова са тези, тази процедура на публичност и т. н. – все пак, доколкото може, тези неща да се изяснят.
Водещ: Няма спор.
Стояна Георгиева: Но депутатите нямаха интерес нищо да се изясни. Отново остана едно усещане за задкулисни договорки между политическите партии.
Водещ: Вчера пак се появи анонимен сигнал. Нали, Иван Костов излезе и каза: имам анонимен сигнал, който – как беше – опровергава нейната защита.
Стояна Георгиева: Ами, да го е казал преди този сигнал.
Водещ: ама това казвам – че не го е казал. И той не казва какъв е тоя анонимен сигнал, какво е съдържанието на тоя анонимен сигнал. Излиза, че нали, цялото общество се бори срещу един избор без да знае никаква особена конкретика. Това също е…
Стояна Георгиева: И другото, което е – така, един паралел. Разбира се, че нещата са несъпоставими, но все пакунижението с Румяна Желева, което беше преживяно началото на мандата на това правителство. Сега пак не мога да си представя г-жа Венета Марковска какъв национален интерес седи зад това, за да е съпротивата на България във връзка с нейния избор, за да си докараш на държавата ново недоверие, нов негативизъм от страна на Брюксел.
Водещ: А и на себе си да си докараш недоверие, но… Да.
Валерия Велева: Е, за държавата е по-сериозно, защото наистина тук става въпрос за имиджа на България навън.
Стояна Георгиева: За България. Там едва ли някой знаят кой в момента е на власт в България.
Водещ: Да. Ама и едва ли всички знаят кой се избира в Конституционния съд.
Валерия Велева: Да, точно така, но скандалът си върви.
Стояна Георгиева: Но писаха, че…
Валерия Велева: Но пише България.
Стояна Георгиева: … да, репутацията на българските институции е поставена под съмнение.
Валерия Велева: И освен това…
Стояна Георгиева: На българските институции.
Валерия Велева: Точно така. И да кажа, че ще има втори извънреден мониторингов доклад заради всичко това, което става…
Водещ: Това е силна реакция.
Валерия Велева: … това е доста силна реакция.
Водещ: Добре. Отпадна ми любимата тема за боба с гъгриците.
Петьо Цеков: И на мен ми беше любима, да.
Валерия Велева: Петьо се беше подготвил.
Водещ: За голямо съжаление. Беше ли се подготвил?
Петьо Цеков: Е, много добре.
Водещ: Някакъв силен играч е този с боба.
Петьо Цеков: Много добър, да, да – класика в жанра…
Водещ: При няколко правителства печелил обществени поръчки…
Борислав Зюмбюлев: Но този човек е единственият, който може да доставя, според условията на Европейската комисия.
Водещ: Така ли?
Борислав Зюмбюлев: Да.
Водещ: Защо?
Борислав Зюмбюлев: Ами, има някакъв сертификат за качество.
Водещ: Пролича си. Е, то си пролича.
Петьо Цеков: По червеите си пролича, да.
Водещ: Добре. Много Ви благодаря!
Валерия Велева: Хубав ден!
Водещ: Хубав ден!          

сп. HELLO! | 20.09.2012

"Корпоративният ПР е много интересна сфера, но голямо е предизвикателството и пред политическия ПР."

Работата в HELLO! България ме запозна с Цветелина Узунова. Нямаше как да не се срещнем, защото още от 1944 HELLO! пише за кралските семейства и техния живот. Макар България отдавна да не е монархия, ние имаме история, която нашите испански родители уважават. Цар Симеон II е личен приятел със собствениците на HOLA! и връзката ни с неговия екип беше естествено задължителна. От 2001 Цветелина Узунова работи с Негово Величество, но поводът за този материал е личен.
След професионалния ни контакт бях любопитен да надникна в живота на бившата телевизионна водеща, която след 11 години кариера в БНТ решава да се отдаде на ПР-а. Днес е собственик на VIPART, компания, която се занимава с корпоративен и политически ПР. Тя съветва хора от бизнеса и политиката, работи с институции, неправителствени организации, отделни личности.
Наскоро стана председател на Обществото на деловите жени, а от една година прави и списание за бизнес дами BWM. Офисът й се намира на ул. "Шипка", близо до националната телевизия.
Срещаме се за сутрешно кафе в новата разширена част, а настроението е полуваканционно, полуработно. Все още екипът не е в пълен състав, а завърналите се вече работят усилено.
Предстои да се потопите в един безкрайно интересен и откровен разговор за истории, които никога няма да спрат да вълнуват любопитните уши. Започва един разговор с бившата новинарка, която не изключва варианта отново да се върне в политиката.

Занимаваш се с ПР, но фирмата ти се казва VIPART…

Да, защото ефективната комуникация е висше изкуство. Затова избрах такова име. Имаме клиенти от всякакви области, което ни дава възможност да реализираме разнообразни идеи и похвати. Корпоративният ПР е много интересна сфера, но голямо е предизвикателството и в политическия ПР, политическите стратегии, послания. Усещането е различно. Правим и много културни проекти, което за мен е особено ценно. Винаги водя клиентите към това, да пречупим кампаниите им, инициативите им през културно събитие или послание. Всеки от нас трябва по някакъв начин да го прави, защото, ако искаме тази страна да се развива добре, нужно е първо да върнем ценностите по местата им и да възродим духовността.

На какво ниво е ПР професията в България?

Това е нова професия за България, не е много позната, затова и има всякакви хора, които наричат себе си ПР-и, а това донякъде смъква нивото. Скоро във facebook видях една смешна табела пред морско заведение, на която пишеше – търсим викачи, в скоби ПР. Хората вероятно и това разбират под ПР. Сериозно на въпроса – в България има добри специалисти, които натрупаха опит, но са малко. Професията тепърва ще се развива.
От друга страна, виждам и това – и в държавните институции, и в частния сектор се намират хора, които нямат реална представа с какво точно се занимава ПР консултантът, как се работи с такъв човек, какво всъщност са публичните комуникации. Да не говорим, и че често те биват подценявани. Случва се и друго – ПР-ът да върви пред клиента си, да изтъква повече себе си, а не бива, не е професионално, в резултат – клиентът е разочарован. Нашата работа е дискретна, ние сме хората зад кулисите. Понякога дори е по-добре за самия клиент да не се коментира нашироко, че има ПР съветници, особено когато става дума за изграждането на публичен имидж на отделни личности.
Когато мандатът на НДСВ приключи, имаше ли срив при теб? Попита ли се: "А сега накъде?".
Срив не. Наистина, докато правителството на царя беше в мандат, бях натоварена с може би една от най-високите ПР позиции в държавна институция – директор на Правителствената информационна служба, но въпреки това не позволих да ме промени като човек. А и имах закалка от ранната популярност в БНТ. Но съм и такава по характер, затова успях да запазя нормални отношения с колеги и приятели преди и след мандата. Знаеш, че много хора се променят, заемайки някакъв държавен пост. Ще ти споделя нещо във връзка с това. Като приключих работа в МС, чувах различни изказвания от колеги, минали по същия път, как сега всички ще ме забравят, как ще се изпарят конюнктурните приятели… Факт е обаче, че на рождения ми ден, малко след края на мандата, получих повече честитки от колеги от Министерския съвет, отколкото докато бях там. И до днес имам страхотни отношения с хората, с които съм работила. А минаха доста години. Но на въпроса ти – наистина се питах какво ще правя занапред. Получих покани да се върна да водя новини, но реших, че това е изживян етап. Царят ми предложи да остана в екипа му и аз приех, защото той е уникална личност и мисля, че има още много какво да даде на България. Исках да продължа да му помагам в това. От друга страна, имах събрани много идеи в ПР-а, които беше невъзможно да се реализират в институция като МС, затова реших да си направя собствена фирма.

Явно имаш някакви периоди в работата от по 11 години. След още толкова виждаш ли къде ще си?

Нямам представа. Ако е писано, може би в активната политика. Натрупах полезен опит особено при работата си с царя. Той е истински университет и по политика, и по дипломация, а най-вече по държавническо мислене. Политическият маркетинг, политическият ПР са сфери, които тепърва ще набират скорост, и си струва човек да е част от това. А да не говорим, че все някога и у нас ще дойде времето на професионалните политици, както е в много други държави. Факт е обаче, че сега живеем във време, в което е трудно да се прогнозира дори утрешният ден. Кризата промени доста неща. Особено в рекламата и ПР-а. Първото, което фирмите орязаха в бюджетите си, беше именно това перо. Обяснявам на клиентите, че е грешка, защото след кризата връщането в освободените ниши в публичното пространство ще им излезе по-скъпо и ще е по-трудно – като те няма на витрината, друг веднага заема мястото ти. Но от друга страна, ги разбирам, опитват се да запазят ценни специалисти, в които са инвестирали, да търсят нови пазари. Не е лесно. Още повече че за малкия и средния бизнес държавата не прави почти нищо.

Предполагам, гледаш новините, как би ги анализирала и като журналист, и като ПР?

Така е, когато мога, следя почти всички новини. Това ми е навик от години, който няма как вече да променя. Дори като гледам "По света и у нас", все още не ми е минало усещането, че ако аз бях дежурна, как щях да "подредя" деня. Трябва да има мисъл, логика в представянето на събитията, а водещите да помогнат на зрителя да я разбере. Иначе емисията става само куп механично събрани факти, които човек вече може да изрови и сам от интернет.

Колко време мина от последната ти емисия? Как се промениха новините?

В началото на април 2001 водих новини за последно. Знаеш ли, наблюдавам колеги журналисти, които после стават ПР-и, как имаме две гледни точки – от една страна, следим под лупа емисиите, кое как се представя от колегите, качеството на чисто журналистическата работа, а от друга страна – политиците, бизнесмените – какво говорят, какви са им посланията, добре ли стоят, т.е. нашата си кухня. Но няма как да е иначе, когато си и в двете професии. Смятам, че всеки ПР трябва преди това да е поработил като журналист. Жалкото е, че негативизмът тотално превзе медийното пространство. Гледам и чужди телевизии. И там има лоши новини, но целият им дух е друг, усещането е различно. Това се отнася и за публицистиката, и за развлекателните програми. Тук много свалиха нивото. В тези трудни дни, в които живеем, с всичките проблеми, които хората имат всекидневно, би трябвало медиите да сочат пътя напред, да дърпат аудиторията нагоре, да покажат добри житейски модели, хуморът да е малко поне по-интелигентен, а не да пада на нивото на един съмнителен масов вкус. Това е отдавнашен спор, който водя с колеги, особено от вестниците. Те все ми казват, че хората искат да четат лоши неща, но за мен истината е друга – каквото медията предложи на аудиторията, тя това ще възприеме, журналистите имат огромната власт да възпитават аудиторията си. Нормално е, като им даваш негативни новини
постоянно, хората да решат, че това е, че друго в живота няма, но хайде да видим какво се случва, ако им дадеш нещо добро, позитивно, интелигентно… В общественото ни пространство от години има пренасищане с негативизъм и безвкусица, апатия и незаинтересованост. Мисля, че все повече хора не се чувстват комфортно в такава среда. Затова очаквам скоро да има промяна, да има връщане към истинските ценности. Подменените ще отстъпят, време им е. И щом вече го мислим, говорим, значи със сигурност процесът е започнал.

Така е, нашето списание дава позитивното и затова почти две години е най-четеното. Ние сме доказателство, че ако предложиш и друго, освен скандалното, ще бъде прието. Просто липсва…

Да, затова казвам, че медиите не трябва да вървят след масовия вкус, а обратното – да са две крачки пред обществото, да възпитават. Това е напълно възможно.
Спомена, че още си мислиш как би наредила емисията новини. Какво мислиш за колегите в новините?
Има много добри. Наскоро гостувах в телевизия Bulgaria On Air и бях приятно изненадана от условията, в които работят. Спомням си, когато ни донесоха първото аутокю в БНТ, колко бяхме любопитни. С Митко Цонев бяхме дежурни и първи го пробвахме. В интерес на истината обаче, има нещо, за което съжалявам, защото навремето нямаше възможност да го изпитам конкуренцията. Тогава имаше само една телевизия и нямаше с кого да се състезаваш реално. Винаги съм си слагала високи летви и съм се провокирала сама, но не е същото.

Ще те върна пак назад, когато реши да напуснеш БНТ и да влезеш в политиката. Как взе това решение?

Тогавашните началници в БНТ ме улесниха. Когато разбраха, че си пускам неплатен отпуск и отивам в екипа на царя, ме поканиха на разговор. Опитаха се да ме спрат, казаха ми, че като се "спука балонът" на изборите и царят загуби, няма как да ми разрешат да се върна като водеща на новините. Този нелеп коментар ме улесни във вземането на решението да напусна.

А ти как започна да работиш с царя?

Положението в телевизията през 2001 беше много напрегнато, спомняте си месеците около завръщането на царя. Политиците бяха доста изнервени от бъдещия развой на събитията и изхода от предстоящите избори, това се отразяваше силно I на атмосферата в БНТ. По същото време освен воденето на новини ] отговарях и за вечерното политическо предаване "Екип 4". Така че на гърба си съм изпитала не една и две медийни политики на държавните институции. Аз съм човек, който много цени личната свобода, особено тази в професията. Ще ти призная, че по време на правителството на Жан Виденов сама се отказах да водя централната емисия, защото така и не можех да свикна с натиска към новините в 20 часа. Преживявах го едва ли не лично. Беше труден период за инакомислещите в телевизията. Всички ми се чудеха как така сама се оттеглям, при положение че това е най-желаното място за работа в БНТ. Но в късните новини имаше по-голяма свобода, затова ги предпочитах. А през 2001, когато Негово Величество се върна в България, вече обмислях да напусна БНТ, бях дала достатъчно там, усещах, че стоя на едно място, но нямах алтернатива, нямаше други телевизии още. Така че неговата покана да поема работата с медиите в екипа му, дойде съвсем навреме. Включването му в политическия живот у нас беше световна новина, интерес към България и царя имаше от медии от всички континенти. Някой трябваше да се заеме с цялата тази огромна комуникация. Така започнах. Всъщност това не беше първият ми допир до царското семейство. Още през 1994 гостувах с оператора Иван Христов на княгиня Мария-Луиза в дома й в САЩ. Като се върнахме обаче, никой не посмя да пусне записа в ефир, не знаеха как ще се възприеме това от политиците. Единствено Алис Крайчева дръзна да излъчи малък откъс в предаването си "Събота, късен следобед". Сега интервюто е качено в официалния сайт на царското семейство и най-после цялото видя бял свят. А това беше първото интервю на българска медия с княгинята в дома й. И ако го погледнете, ще установите, че в него няма нищо опасно. Но… такива бяха времената.

Доста големи медийни хора загубихме тази година – Хачо Бояджиев, Сашо Авджиев. Работила си с тях…

Акад. Хачо Бояджиев е човекът, който ме назначи в БНТ през 94-та. Две години работих като водеща на новините без договор и колегите се шегуваха, че ако кажа в ефир "Долу БСП" например, не може да ме уволни, защото де факто не се водя на работа. Спомням си един ден, след емисия, режисьорът ми каза, че генералният ме вика на 10-ия етаж. Реших, че пак някой му е звъннал с някакви претенции… имам горчив опит. Известна депутатка не харесваше интонацията, с която произнасям името й, веднъж пък ме свалиха от ефир за месец, защото съобщих новина, която на някои политици им се струваше направо опасна. От мой източник бях разбрала, че на закрито заседание в МС се обсъжда повишение на цените на основните стоки. Беше страшна криза тогава. Наистина нямахме "разрешение" от една партийна централа да го пускаме, но нямахме и забрана. Затова в емисията в 18:00 си позволих да съобщя какво става, с уговорката, че по-късно очакваме официалната информация от МС. Обаче те не искали това да се знае, като че ли хората нямаше да го усетят по джоба си на другия ден. Все още работеха остарели рефлекси в тези институции. Та понеже беше неудобно на тогавашните шефове на новините да ме свалят с този аргумент, обяснението беше, че имам дефект в говора и трябва да взема малко уроци. Естествено с колегите в нюзрума се смяхме на глас, като чухме това. А вестниците ме защитиха, като извадиха заглавия за нелепата цензура спрямо БНТ. Та, влизам аз при Хачо и чакам да чуя кой и защо му е звъннал този път. Той ме покани да седна, даде ми бял лист и каза "Пиши!". Продиктува ми молба за назначение. Такъв си беше, страхотен и непредсказуем. Сашо Авджиев пък ми даде шанс да се появя на екран в БНТ – и то като водеща с него в едно от най-гледаните предавания – съботното "Добро утро.’". Не съм минавала класическия път – репортер, редактор, водещ. Направо влязох в студиото. Бях студентка на стаж в БНР в "12 + 3" и той слушал мои материали. Дойде в радиото да види кой стои зад този глас. Тогава с режисьора Илия Костов бяха решили да направят предаването по-семейно и им трябваше жена водеща. Беше голям старт и шок за мен. Получавах стотици писма от фенове, ходехме на срещи със зрители из страната и имахме уникални преживявания, посрещаха ни като холивудски звезди. А бях само на 23 години, много беше лесно да се главозамая, но именно Сашо ми показваше как трябва да се държа и да премина през всичко това спокойно. Благодарна съм и на двамата.

Друг важен човек за теб, когото загубихме, е Андрей Баташов.

Още не мога да свикна, че го няма, и страшно ми е мъчно за майка му. Всичките му близки хора станахме по-тъжни хора след тази загуба и това ще си остане завинаги. Времето не лекува такива неща. С него се запознахме през 1991. С годините изградихме страхотно приятелство и доверие. Споделяше ми всичко. По този повод се шегуваше, че има запазено място на едното ми рамо. Малко е да кажа, че беше изключителен – и като актьор, и като приятел.

На финала да те върна тотално в миналото, каква искаше да станеш като малка?

Да, наистина ме провокира да се върна към спомените. В гимназията имах дилема – журналистика или пеене, защото участвах 10 години във вокална група. В същото време обаче пишех малки статии за различни вестници. Когато трябваше да взема решение, Консерваторията обяви, че една година няма да има прием в естрадния отдел. Така че беше ясно накъде вървят нещата – влязох журналистика. Днес, като си спомням за тези дни, си казвам – Господ си знае работата, той е най-добрият сценарист.

Стр. 64,65,66,67,68 

ДРАГО ЧАЯ може да остане без работа от 1 септември. Предаването, което шоуменът водеше – "Полет над нощта", окончателно отива в историята. БНТ изненадващо взе решение да свали нощното шоу от есента. В националната телевизия очевидно нямат никакъв сантимент към предаването, измислено от Хачо Бояджиев, и малко след смъртта му намериха елегантен начин да го заметат от ефира си. Така Драго Драганов остава без предаване, което да води. Журналистът е на щат в забавната редакция и работното му време отсега нататък няма как да бъде уплътнено. Вариантите за Драго не са много – той може да бъде преназначен в публицистиката, където беше преди години, или да стане редактор в малкото музикални рубрики. Според запознати шефките на БНТ търсели цаката на Драганов и можело дори да го съкратят.

- Нямам какво да ви кажа. Не напускам БНТ, на този етап съм там. Все още никой нищо не ми е казал официално. Чух, че предаване няма да има, но нищо не е окончателно", лаконичен бе Драганов пред "Всеки ден".

Колеги на Драго го навиват да възроди предаването си "Чай" по БНТ. Неделното предаване бе едно от най-гледаните в националния ефир изобщо. То бе спряно без всякаква логика от предишната шефка на телевизията Уляна Пръмова. Драганов обаче се жалвал, че няма гръб и позиции, за да възроди хитовото някога неделно шоу.

Стр. 32 

След като две години нямаше нито вест, нито кост от Уляна Пръмова, сега бившата БНТ шефка отново се навърта около сградата нателевизията, видя с очите си репортер на "Всеки ден". Тя бе забелязана да пие кафе в заведение, намиращо се в района на медията, и то в компанията на свои копеги. Това вече се случва няколко пъти, което навява на мисълта, че Пръмова има очевидно сериозни намерения да се връща към професията на телевизионер. Бившата шефка душела като хрътка какво се случва в медията и според запознати все още имала сериозно влияние върху новините. Според запознати всеки ден Пръмова научавала от свои хора в "По света и у нас" реда на новините и давала ценни напътствия на кое събитие да се даде приоритет. Случайно или не, етървата на Пръмова – Меглена Кунева, е сред най-съвестно отразяваните партийни лидери, въпреки че сдружението й не е парламентарно представено. Кунева дължи добрите си позиции в БНТ именно на Пръмова. "Едва ли Уляна ще се пробва за генерален директор, макар че мандатът на Вяра Анкова изтича скоро, но все пак появата й тук не е случайна", коментират работещи в БНТ и се чудят какъв ли пост си е избрала този път. Според други тя просто си поддържа контактите, за да може да влияе на екипа, който сама е създала в медията. Всеобщото мнение на "Сан Стефано" 29 е, че Пръмова е доказано добър новинар. Тя дълги години беше шеф на "Новини" в националната телевизия и ако се върне в нея, то най-логично би било пак да се занимава с това, пророкуват нейни колеги.

Стр. 3

От новия сезон актьорът Камен Воденичарове няма повече да води своя рубрика в "Неделя хЗ"за сметка на напористия Александър Сано. Под въпрос е и дали Шоуто на Канала"ще продължи съществуването си. но Мира Добрева може и да се задържи на екран веднъж седмично следобед.
Нищо обаче още не е решено със сигурност, тъй като става дума за предложения на програмния съвет на телевизията, които предстои да бъдат приети. Шефката на БНТ Вяра Анкова тепърва ще обсъжда промените както с колегите си в телевизията, така и с потърпевшите страни. Пред кабинета й от понеделник се вие опашка от застрашени от изпадане продуценти, тъй като Анкова се върна от дълъг отпуск на 10 август. Нейния подпис чакат и договорите за "Под прикритие", снимките на чийто трети сезон бяха отложени с близо три месеца.
"Каквото и да е намислила Севда, този път няма да стане. Всеки, който влезе в кабинета на Вяра, успява да се разбере с нея и дори някое предаване да бъде свалено; на продуцентския му екип ще бъде възложено друго", казват от БНТ.
Самият Сано признава, че е получил зелена светлина за свой тв проект. "От 6-7 месеца съм готов, на финалната права съм, но още не съм подписал договора. Музикален тип предаване ще е, от края на септември трябва да тръгне. Не мога да издам подробности, но ще е музикална класация’ казва добилият популярност като Косъма актьор. Докато не се произнесе Вяра обаче, не може да се твърди, че предаването му ще е за сметка на водения от Кацко музикален блок в "Неделя хЗ". Камен Во пък отказва да коментира ситуацията, докато не мине срещата му с директорката на държавната телевизия.

Стр. 8

в. Show | 08.08.2012

Известният тв журналист Веселин Дремджиев се извявява като новинар в късните новини и в "По света и у нас" по Канал 1 през 90-те години, а след това става част от екипа на Ефир 2 на БНТ. По-късно става шеф на новините в ТВ7. Дремджиев беше и едно от лицата на "Всяка неделя". Сега е шеф на новините в телевизия "Bulgaria On Air"

- Как Кеворк Кеворкян избра именно теб за лице на "Всяка неделя"?

- Бях водещ на новините на Ефир 2 и там успях да направя това, което винаги съм искал и което правя сега – към всяка новина да се анализира и коментира в деня, в момента, а не в края на седмицата, както беше тогава "Панорама". С Кеворк, който, както знаете, гледа много внимателно, дори не се познавахме. Обадих му се да го поканя като гост в студиото, явно съм имал голяма доза наивност -трябваше да знам, че той никога не би се съгласил да дойде за разговор в но-, вините в един формат от 4 минути! Като му звъннах, той каза: "Абе, няма да участвам, но май ще се видим по друг повод!" И така, обади ми се скоро. Каза ми, че иска да правя новините във втората "Всяка неделя", която тогава започна с прякото излъчване на мачовете от Италианското Калчо.
В началото имаше новини, аз ги правех, а Мичмана, Бог да го прости, коментираше мачовете. И после постепенно, като в майонезата – по малко, по малко, се прибавяше по един гост, по двама гости, докато се върна "Всяка неделя"…

- Диктуваше ли ти Кеворкян въпросите в слушалките, когато водеше?

- Кеворк не го е искал никога! Това беше и условието за нашата съвместна работа. Когато отидох във "Всяка неделя", аз не съм бил стажант, имах зад гърба си журналистическа биография… Не съм имал слушалка и не съм получавал въпроси и никакви напътствия от Кеворк как да водя разговорите! Абсолютно!
Но това, което знам от колеги, които след това са били на това място…хайде, да го кажем така – им е помагал

- Изпадал ли си в по-особена ситуация по време на интервю, когато е трябвало да пощадиш егото на събеседника си?

- Във "Всяка неделя" правих поредица за съпругите на световни президенти. Интервюирах около 5-6 съпруги на действащи държавни глави – г-жа Митеран, г-жа Хавел, Суха Арафат, г-жа Вайцман, която е еврейка от български произход, Мира Милошевич… Когато се подготвях за интервюто със съпругата на Франсоа Митеран – Даниела, тя имаше своя семейна драма. Тя се състоеше в това, че Франсоа Митеран през цялото това време е имал извънбрачна връзка с реставраторка от Лувъра, от която му се родила и дъщеря. Ето защо г-жа Митеран беше толкова притеснена да ми даде интервю като първа дама на франция, но въпреки това го направи и аз оцених постъпката й. Защото, когато даваш интервю за чуждестранна медия, спокойно могат да те попитат: "Вие знаете ли, че съпругът ви има извънбрачна връзка и голяма 15-16-годишна дъщеря?"
Същото беше и със съпругата на Вацлав Хавел, която също е знаела, е и предстои раздяла със съпруга й. Но това не й попречи да се държи по време на интервюто ми с нея като достойна първа дама. Малко след това Хавел се ожени за стюардеса от правителствения чехословашки авиоотряд.
Между другото, подобна драма е имало и в най-щастливия ден на Никола Саркози, когато той беше избран за президент и Париж ликуваше. Той казваше за изживяванията си в този момент: На мен половината ми душа стенеше!" Защото той е знаел, че предстои съпругата му Сесилия да го напусне. Същата е историята и със сегашният президент Франсоа Оланд. Но времената вече са други. Той съвсем спокойно се раздели със Сеголен Роял и продължи връзката си със своята приятелка Валери Трирвайлер. Бившата жена на френския президент Сеголен Роял по всяка вероятност сега ще стане шефка на европейските социалисти на мястото на Сергей Станишев. Все пак и тя, горката, трябва да бъде обезвъзмездена по някакъв начин. Защото един път се провали срещу Саркози и после срещу бившия си съпруг.

 - Можеш ли да направиш паралел с подобни деликатни случаи с жени в българската политика?

- Не мога да направя паралел с подобни жени в българската политика. Истината е, че тук за последните 20 години разместването на пластовете беше много голямо. Не можем да сравним българска съпруга на политик с жената на френския президент, чиито офиси са срещу Айфеловата кула!

- Кои свои провали като репортер ще помниш?

- Когато в Тунис отидох в щабквартирата на Ясер Арафат да интервюирам съпругата му Суха. Видяхме, че живее в отделна вила. Тя – от висшето палестинско общество, с прекрасен френски – предложи да интервюираме и, както тя го наричаше, "президента"… Със Суха Арафат вече пътувахме към него с ескорта от коли със сини лампи, но нещо в последния момент се случи и така и не можахме да направим това интервю…
Нещо подобно стана една година след пуча срещу Горбачов. Имахме уговорка,
излъгаха ни жестоко
Чакахме 6 часа Горбачов пред неговия кабинет, за да ни даде интервю. Но тези хора си имат начини – когато решат да не ти дадат, дори да стоиш като куче и да чакаш – не ти дават!
По време на годините ми като млад репортер работех във вестник. Стана едно голямо земетресение в Армения. Тогава министър-председател беше Рижков. Нещо го питах, а пресконференцията беше само за "домашните", съветските медии. Въпросът не беше нищо особено, но… не беше съгласуван с пресслужбите му! А от Българска телевизия ме бяха помолили да изпратя запис на думите на Рижков в отговор на моя въпрос. В момента, в който пусках диктофона на слушалката в апаратната, връзката се разпадаше! И това – четири пъти! Докато ми стана ясно, че КГБ просто дърпа шалтера! Такива непроверени, несанкционирани думи на съветския министър-председател не можеше да бъдат излъчени в чужбина!

- Кое е най-голямото ти изпитание "на жив в ефир?

- По време на първото ми интервю в Ефир 2 със Симеон Втори от Мадрид. Той беше на пряка линия. Тогава нямаше сателитни връзки и скайп. Връзката преминаваше по "трасе", както се казва на тв жаргон.
То минаваше Русе -Букурещ и нататък към Европа. Това беше много преди Симеон да се върне в България и изобщо да заяви желание за участие в нашия политически живот. Проблемът беше, че нямахме връзка в часа, който бяхме обявили. И трябваше да задържам ефира, докато дойде картината от Мадрид. Това е едно ужасяващо изживяване, докато стане връзката и да видя в мониторите, че Симеон е там… Притеснението идваше от това, че той беше още една личност, обвеяна дори с някаква доза мистика, не беше добре дошъл, "царят в изгнание"… Представях си какво би се случило, ако кажем на зрителите: "Ами, вижте сега какво, поради технически проблем нямаме връзка с Мадрид." Знаеш каква щеше да бъде реакцията в онези години: "Ето, не пускат Царя!" И това ти се лепи и на теб на лицето като журналист!

Стр. 20