в. Капитал | 18.12.2010
Продажбата на най-голямата издателска компания в България може да оживи целия пазар, но само ако вестниците й останат в полето на качествената журналистика
След близо една година опити издателската група "Вестдойче алгемайне цайтунг" (WAZ) успя да да се раздели с медийните си активи в България. През изминалата седмица сделката за продажбата им най-после стана факт. Консорциум от български, германски и австрийски инвеститори придоби 100% от собствеността на WAZ у нас, която освен двата големи национални ежедневника – "24 часа и "Труд", включва седмичника "168 часа", портфолио от списания, разпространителската агенция "Стрела", сградата на Полиграфическия комбинат в София, печатница и още няколко други дъщерни фирми.
Водещ инвеститор в консорциума е австрийското дружество "БГ приватинвест", собственост на три физически лица – австриеца Карл фон Хабсбург, германеца Даниел Руц и българина Христо Грозев. Техни партньори са мажоритарният собственик на "Софарма" Огнян Донев и Любомир Павлов (повече за купувачите виж в другия текст).
Водещ инвеститор в консорциума е австрийското дружество "БГ приватинвест", собственост на три физически лица – австриеца Карл фон Хабсбург, германеца Даниел Руц и българина Христо Грозев. Техни партньори са мажоритарният собственик на "Софарма" Огнян Донев и Любомир Павлов (повече за купувачите виж в другия текст).
Залогът при тази сделка е много по-голям от това кой ще управлява два от водещите ежедневници на България. Основният въпрос е дали оттеглянето на WAZ ще доведе до нормализация на българския медиен пазар. Или напротив – ще го направи още по-непрозрачен и порочен заради използването на медиите като инструмент за търговия с влияние. На този етап е трудно да се каже по кой път ще поемат вестниците на пресгрупата след смяната на собственика им. Но засега е сигурно, че беше избегната най-голямата опасност – "Труд" и "24 часа" да попаднат в ръцете на кръгове, свързани с "Нова българска медийна група" (управляващи медийната група на "Монитор" и "Телеграф"), тъй като това щеше да доведе до почти пълен монопол на пазара с всички негативни последствия от това.
Бизнес с двойно дъно
Българският вестникарски пазар по принцип има две лица. От светлата му страна са професионалните и качествени издания, които се опитват да печелят пари, като продават повече вестници и реклама в тях. Собствениците и журналистите в тези вестници знаят, че продажбите им зависят от доверието към медиите, затова интересите на читателите са на първо място. В тъмната страна на вестникарския пазар са изданията, които продават не тираж и реклами, а редакционното си съдържание. Тези издания съществуват противно на нормалната бизнес логика само защото собствениците им търгуват с влияние.
Такива са и коментарите на външни анализатори за българския медиен пазар. "Има усещането, че в България собственици купуват медии не за да информират българите, а за да обслужват личните си интереси чрез тях. Тоест чрез тях те си купуват влияние или за политическите им интереси, или за икономическите. А това никак не е чисто", е коментарът на Жан-Франсоа Жулиар, генерален секретар на организацията "Репортери без граници".
Такива са и коментарите на външни анализатори за българския медиен пазар. "Има усещането, че в България собственици купуват медии не за да информират българите, а за да обслужват личните си интереси чрез тях. Тоест чрез тях те си купуват влияние или за политическите им интереси, или за икономическите. А това никак не е чисто", е коментарът на Жан-Франсоа Жулиар, генерален секретар на организацията "Репортери без граници".
Порочността на този бизнес модел
В краткосрочен план търговията с влияние носи някакви печалби на издателите, но в дългосрочен вреди много. Ощетени са всички хора, които разчитат да получават честна и обективна информация, за да си съставят мнение и да взимат решения какво да правят в работата си и живота като цяло. Злоупотребата с медийна власт ощетява също и всички останали медии, защото подкопава доверието към журналистиката. Досега ВАЦ бяха от светлата страна на вестникарския бизнес. Като голяма германска компания търговията с влияние за нея е недопустима практика. Всъщност именно тази тенденция на пазара е основната причина за оттеглянето на ВАЦ от България.
Това беше заявено в прав текст от члена на съвета на директорите на германската компания Бодо Хомбах преди време в интервю за "Ханделсблат". "За нас Югоизточна Европа не е пазар на бъдещето. Нямаме намерение да засилваме позициите си там", заяви той и допълни, че основната причина за това е "липсата на свободна конкуренция на вестникарския пазар". "Тясната обвързаност на олигарси с политическата власт отравя пазара", казва Бодо Хомбах.
Фактът, че ВАЦ притежаваше два от най-големите всекидневника в България, досега беше положителен факт, защото гарантираше, че те няма да преминат към "тъмната страна". Това е и основната причината, сделката от тази седмица да е важна. Големият въпрос след нея е дали ще бъде нарушен балансът на вестникарския пазар и дали няколко от най-влиятелните вестници ще сменят политиката си.
Това беше заявено в прав текст от члена на съвета на директорите на германската компания Бодо Хомбах преди време в интервю за "Ханделсблат". "За нас Югоизточна Европа не е пазар на бъдещето. Нямаме намерение да засилваме позициите си там", заяви той и допълни, че основната причина за това е "липсата на свободна конкуренция на вестникарския пазар". "Тясната обвързаност на олигарси с политическата власт отравя пазара", казва Бодо Хомбах.
Фактът, че ВАЦ притежаваше два от най-големите всекидневника в България, досега беше положителен факт, защото гарантираше, че те няма да преминат към "тъмната страна". Това е и основната причината, сделката от тази седмица да е важна. Големият въпрос след нея е дали ще бъде нарушен балансът на вестникарския пазар и дали няколко от най-влиятелните вестници ще сменят политиката си.
Какво да очакваме
Първите изявления на новите собственици по-скоро не дават основание за притеснения. Архитектът на сделката Христо Грозев обяви на пресконференция, че има ниша за независими медии. Той добави също, че ще бъде запазена редакционната политика на изданията и ще се повишат етичните стандарти в редакциите.
"Както е било и досега, няма да има вмешателство в редакционната политика на изданията. Единствено ще има още по-строги изисквания за придържане към журналистическата етика и проверка на фактите, които се отразяват", обяви Грозев. Според него изданията на ВАЦ са лидери на пазара и отговарят на изискванията за независими медии, за които има все още огромна ниша. Подобни обещания за ненамеса в редакционната политика направиха и техните партньори Огнян Донев и Любомир Павлов.
Задържането на бившите ВАЦ-ови вестници от светлата страна на печатния бизнес ще е хубаво, но смяната на собствеността дава възможност да се реализира и по-добър сценарии. Като най-голям играч на пазара тази група има възможност да наложи нови правила в бизнеса с печатни издания и така да му помогне да излезе по-бързо от кризата.
"Както е било и досега, няма да има вмешателство в редакционната политика на изданията. Единствено ще има още по-строги изисквания за придържане към журналистическата етика и проверка на фактите, които се отразяват", обяви Грозев. Според него изданията на ВАЦ са лидери на пазара и отговарят на изискванията за независими медии, за които има все още огромна ниша. Подобни обещания за ненамеса в редакционната политика направиха и техните партньори Огнян Донев и Любомир Павлов.
Задържането на бившите ВАЦ-ови вестници от светлата страна на печатния бизнес ще е хубаво, но смяната на собствеността дава възможност да се реализира и по-добър сценарии. Като най-голям играч на пазара тази група има възможност да наложи нови правила в бизнеса с печатни издания и така да му помогне да излезе по-бързо от кризата.
Най-големият проблем е разпространението
Дистрибуцията на вестници е хаотичен пазар с много и неясни собственици, обединени в полукартелни споразумения по места. Тази ситуация е наследена от ранните години на прехода, когато сергиите за продажба на вестници бяха раздадени на фирми, близки до местните кметове, председатели на общински съвети или други чиновници с влияние в местната власт. Държавата от своя страна досега не е направила нищо за изваждането на тази търговия на светло – вестниците са един от малкото останали продукти, за чиято продажба не се изискват касови бележки. По този начин няма точна отчетност за извършваните продажби.
В резултат на всичко това бизнесът с вестници се оказа окупиран от полукартелни съюзи, включващи хиляди търговци на дребно, обединени на регионален принцип. Липсва отчетност и яснота кой вестник какво продава. Тази ситуация може да се промени, но това не може да стане без участието на най-големия играч на пазара.
Отношенията с рекламодателите и техните агенции е друго поле, в което ВАЦ може да промени за добро положението, и то не само за себе си. В момента един от основните проблеми между вестниците и компаниите, които рекламират в тях, е липсата на яснота за броя "очи", които виждат дадено издание. По принцип цената на рекламата се определя по един обективен критерии – колко струва съобщението ти да стигне до хиляда човека. Този показател позволява да се сравняват цените на различни медии.
При телевизиите например пийпълметричната система дава възможност за лесно и (с известни уговорки) достоверно измерване на аудиторията. При вестниците това е доста по-трудно. Социологическите изследвания не могат да измерят точно броя на читателите. Дори и да приемем, че има обективни данни за отпечатания тираж, те не вършат работа, защото не се знае каква част от него реално се продава.
Единственият начин да се реши този проблем е, ако има независима агенция, която да одитира продажбите на вестникарските компании. Това е задачата на Одит-бюрото по тиражите, но до момента единствената компания, която допуска проверки, е "Икономедиа" – издателят на "Капитал" и "Дневник".
Нуждата от достоверни данни за продажбите на вестници е не само осъзната от компаниите, но те вече и настояват за това. Преди седмица асоциацията на рекламодателите изпрати официално писмо до Съюза на издателите, с което поиска да се предприемат бързи мерки в тази посока. Включването на "Вестникарска група-България" в подобна инициатива би било от голямо значение не само за нея, но и за целия пазар. До момента вероятно заради предстоящата продажба ВАЦ беше по-скоро пасивна и не предприемаше подобни стъпки.Ключът за решаването на тези проблеми сега ще бъде в ръцете на новите собственици на "Труд" и "24 часа", защото правилата на пазара се променят от лидерите, а не от малките играчи. Фундаменталният въпрос след продажбата на пресгрупата е дали "БГ принтинвест" ще започне да изпълнява ролята на активен пазарен лидер. Ако това се случи, ще спечелят всички – и самата група, и бизнесът в лицето на рекламодателите, и целият вестникарски пазар.
Този положителен сценарии обаче е възможен само ако се изпълни друго важно условие – изданията на групата да останат там, където читателите и рекламодателите се печелят с качествена и честна журналистика. Където вестниците се правят, за да се четат. А не за да завиваш в тях бурканите с туршия…
В резултат на всичко това бизнесът с вестници се оказа окупиран от полукартелни съюзи, включващи хиляди търговци на дребно, обединени на регионален принцип. Липсва отчетност и яснота кой вестник какво продава. Тази ситуация може да се промени, но това не може да стане без участието на най-големия играч на пазара.
Отношенията с рекламодателите и техните агенции е друго поле, в което ВАЦ може да промени за добро положението, и то не само за себе си. В момента един от основните проблеми между вестниците и компаниите, които рекламират в тях, е липсата на яснота за броя "очи", които виждат дадено издание. По принцип цената на рекламата се определя по един обективен критерии – колко струва съобщението ти да стигне до хиляда човека. Този показател позволява да се сравняват цените на различни медии.
При телевизиите например пийпълметричната система дава възможност за лесно и (с известни уговорки) достоверно измерване на аудиторията. При вестниците това е доста по-трудно. Социологическите изследвания не могат да измерят точно броя на читателите. Дори и да приемем, че има обективни данни за отпечатания тираж, те не вършат работа, защото не се знае каква част от него реално се продава.
Единственият начин да се реши този проблем е, ако има независима агенция, която да одитира продажбите на вестникарските компании. Това е задачата на Одит-бюрото по тиражите, но до момента единствената компания, която допуска проверки, е "Икономедиа" – издателят на "Капитал" и "Дневник".
Нуждата от достоверни данни за продажбите на вестници е не само осъзната от компаниите, но те вече и настояват за това. Преди седмица асоциацията на рекламодателите изпрати официално писмо до Съюза на издателите, с което поиска да се предприемат бързи мерки в тази посока. Включването на "Вестникарска група-България" в подобна инициатива би било от голямо значение не само за нея, но и за целия пазар. До момента вероятно заради предстоящата продажба ВАЦ беше по-скоро пасивна и не предприемаше подобни стъпки.Ключът за решаването на тези проблеми сега ще бъде в ръцете на новите собственици на "Труд" и "24 часа", защото правилата на пазара се променят от лидерите, а не от малките играчи. Фундаменталният въпрос след продажбата на пресгрупата е дали "БГ принтинвест" ще започне да изпълнява ролята на активен пазарен лидер. Ако това се случи, ще спечелят всички – и самата група, и бизнесът в лицето на рекламодателите, и целият вестникарски пазар.
Този положителен сценарии обаче е възможен само ако се изпълни друго важно условие – изданията на групата да останат там, където читателите и рекламодателите се печелят с качествена и честна журналистика. Където вестниците се правят, за да се четат. А не за да завиваш в тях бурканите с туршия…
Стр. 33, 34, 35
