Предателство във ВАЦ?

www.pari.bg| Теодора Мусева | 02.08.2011

Таен договор за 85 млн. EUR разклати крехкия баланс в собствеността на германската медийна група

Докато тече сблъсъкът между Любомир Павлов и Христо Грозев, които заедно с Огнян Донев са основните купувачи на бизнеса на германската медийна група ВАЦ в България, в централата на групата се случват близки по характер драми. Историите около собствеността на ВАЦ ("Вестдойче Алгемайне Цайтунг") понякога напомнят заплетен телевизионен сериал.
От години групата е разделена между две фамилии – Функе и Брост, които отказват да се обединят. Макар и да работят заедно, техните представители – изпълнителните директори съответно Кристиан Нинхаус и Бодо Хомбах (който взе решението за изтеглянето на ВАЦ от Балканите) също не са в добри отношения и в управлението цари недоверие, пише германското списание Manager Magazin.
Собствеността на семейство Функе на свой ред е разделена на три между дъщерите на покойния основател на компанията Якоб Функе – Гизела Холтхоф (83 г.), Ренате Шубрис (74 г.) и Петра Гроткамп (67 г.) (вижте графиката). Обтегнатите отношения на двете фамилии се усложняват още повече от две неочаквани събития.
Изненади по пощата
През септември 2010 почина Анелизе Брост, вдовицата на съоснователя на ВАЦ Ерих Брост. Изпълнител на завещанието й е Бодо Хомбах. Осем месеца по-късно две от сестрите Функе – Ренате и Петра – получават анонимен пакет с няколко договора. Те са подписани от племенника им Щефан Холтхоф-Пфьотнер, син на третата сестра – Гизела Холтхоф. Още с първите редове получателите се досещат за какво става дума – предателство.
Оказва се, че през 2008 г. Холтхоф-Пфьотнер изпада в сериозни финансови затруднения и взима заем от семейство Брост в размер на 85 млн. EUR. В замяна той сключва договор с Анелизе Брост, според който залог става половината дял на Холтхоф. Договорът гарантира, че ако заемът не бъде изплатен до 15 януари 2017 г., Брост има право да купи заложения дял. Става въпрос за 8.3% от ВАЦ, които обаче веднага биха разклатили и без това трудно балансираните везни. Според договора цената, на която Брост биха имали право да купят дела, е минимум 85 млн. EUR, като те трябва да покрият разходите и по дължимите по сделката данъци. Това би покачило общата цена на сделката на 125 млн. EUR, което обаче е нищо в сравнение с предложението на Анелизe Брост. Тя се оказва повече от щедра и оценява дела на 1.5 млрд. EUR.
Освен това Холтхоф-Пфьотнер и Брост сключват споразумение за сътрудничество, според което всички действия, свързани с този дял от 8.3%, трябва да бъдат одобрени от госпожа Брост. Посредник е Бодо Хомбах. Холтхоф-Пфьотнер се задължава да докладва на Брост за всички свои приходи и търговски отношения.
Module1Пре-да-тел-ство
Според сестрите Ренате и Петра техният племенник не само е преминал на страната на врага, но и е нарушил вътрешните договори на семейното дружество Funke (FFG – Funke Familiengesellschaft), пише списание Manager Magazin. В споразуменията пише, че не бива по никакъв начин да се позволи нарушаването на 50-процентното разпределение на дяловете във ВАЦ. Също така пише, че всички решения за половината на семейство Функе се взимат единодушно.
Сестрите дори са на мнение, че Холтхоф-Пфьотнер е позволил да бъде купена волята му, тоест бил подкупен. Племенникът отрича категорично. "Лоялността е важно изискване, което следвам", заявява той пред Manager Magazin. Скоро се очаква да се реши в съда дали в семейното дружество Funke важи принципът за единогласие.
Блокаж
Подобни тревоги не са новост във ВАЦ. От десетилетия в компанията има разединение и ходове напред-назад. Семействата следят зорко и злъчно да няма нарушаване на равновесието и паритета, коментира Manager Magazin. По данъчни съображения раздробяването на ВАЦ в много дъщерни фирми също трябва да се прекрати до 2012 г. Търси се и финансов директор.
Въпреки това сестрите Функе отказват да водят преговори, докато не се изясни собствеността на предприятието. Комуникацията в медийната група е в "пълен блокаж", пише Manager Magazin.
Оправданието
И все пак защо Холтхоф-Пфьотнер е подписал допълнителното споразумение за сътрудничество? "В кръга на акционерите на ВАЦ, казва той пред Manager Magazin, от години се засилва мнението, че е в интерес на компанията и на нейното бъдеще строгото разделение на двете групи на акционерите да бъде разхлабено. Затова подписах споразумението за сътрудничество."
Договорът несъмнено е предимство за Брост и техния изпълнителен директор Бодо Хомбах. Дори в неговия лагер мнението е: "Искаха да купят Холтхоф-Пфьотнер, ясно е."
На твърдението, че е зависим, Холтхоф-Пфьотнер се противопоставя категорично: "Нито едно решение [във Funke] нямаше да бъде различно, ако не бях подписал договорите", заявява той пред списанието. Всички 144 решения, които дружеството е взело от 2008 г. насам, са приети с единодушие.
Когато акционерите се събират на кризисно заседание на 10 юни, Холтхоф-Пфьотнер се извинява на семейство Шубрис, но не и на Гроткамп, защото те "с удоволствие" биха го изхвърлили от медийната група, пише германското списание.
Всички условия за подаване на жалба в съда са налице, твърдят от фамилията Гроткамп. Но Холтхоф-Пфьотнер отрича: "По никакъв начин не са нарушени договорите на дружество Funke. Също така не са нанесени никакви щети. Нашата цел е и винаги е била икономическият и публичен успех на групата ВАЦ", заявява той пред Manager Magazin.
В търсене на изход
Адвокати вече разглеждат възможността договорите да бъдат разтрогнати, а изненадващо Бодо Хомбах е съгласен. Тогава той ще получи обратно 85 млн. EUR, с които ще може да разполага, пише списанието.
Според протокола от заседанието на дружество Funke става ясно, че семейство Гроткамп искат да изчакат, за да видят дали може договорите да бъдат разтрогнати. Решаващият момент ще е тълкуванието дали делът на ВАЦ е заложен като обезпечение по кредита.
Въпреки че холдингът на Холтхоф-Пфьотнер Holf-Holding се развива добре, Хомбах не е убеден, че той ще успее да изплати сумата до 2017 г. Manager Magazin припомня, че наскоро той продаде свой луксозен хотел.
Каквото и да е развитието на ситуацията, нейните последици достигат отвъд компанията. Те затрудняват успешното излизане на медийната група на борсата. Според вътрешните документи на компанията 49% от нея трябва да станат публични до 2016 г. От години се работи за обединяване на барикадите във ВАЦ и създаване на надзорен съвет, който да координира действията и информацията, пише Manager Magazin. Но ако това не се случи, ВАЦ може и да пропусне възможността си да събере пари чрез борсата.

Оригинална публикация

Сбогом ВАЦ, няма да ни липсвате!

glasove.com I Явор ДАЧКОВ I 15.12.2010

Новината за продажбата на българските издания на ВАЦ е важна поне от няколко гледни точки. Аз ще се спра само на две от тях, които се отнасят до миналото и бъдещето. С ВАЦ си отива една епоха на журналистиката на прехода, което означава, че някакъв етап от този преход със сигурност е завършен. Друг е въпросът как ще оценим тази епоха и приноса на вестниците “Труд” и “24 часа” за развитието на България. Предполагам, че тези дни отвсякъде ще чуем суперлативи. Моят отговор е по-скоро негативен. Вестниците “Труд” и “24 часа” имаха сериозен принос за това преходът днес да изглежда такъв, какъвто го преживяват повечето българи – отвратителен. Двете издания на ВАЦ имаха чудесната възможност да наложат стандартите на честната и свободна журналистика, но не го направиха. Точно обратното – до голяма степен те изиграха роля за развитието на медиите такива, каквито ги познаваме днес. Конюнктурни, винаги със силните на деня и непременно пошли.

„Труд” и 24 часа всъщност бяха жълти вестници, които имат наглата претенция да са ужасно сериозни и именно този фалш и това тяхно лицемерие отвориха огромната ниша за днешните най-масови вестници в България като “Уикенд”, “Шоу” и “Галерия”.

Същевременно тиражът на ВАЦ-овите издания се срина, и то не само заради световната конюнктура и икономическата криза, а заради реалния отлив на читатели, които са направили съзнателен избор и са предпочели повече да не плащат, за да ги лъжат. Казвам, че “Труд” и “24 часа” имаха много добра възможност, защото техни издатели бяха чужденци, чийто бизнес не е така радикално зависим от българските политици, колкото българския, а двете издания дълго време се радваха на рекламен монопол в България. Така че можеха да си позволят далеч по-смело и принципно поведение предвид финансовата си независимост. Но както вече казах, не се случи нито едното, нито другото. Двете медии наложиха журналистически стил, който се оказа изключително заразителен: в началото на всяко управление неговите политически лидери се хвалят безкритично, в края на първата година се появяват критични публикации, в средата на втората започва обстрел на отделни членове на кабинета или на цели групи по интереси, които са се оформили в управляващото мнозинство, а към края на мандата излизат много смели журналистически разследвания за скандали в управлението, което се изкарва по-черно от самия дявол, както се изразяваше Тодор Живков. Без никакъв свян медиите, които държат подобно поведение, се втурват към новия победител на поредните избори и машината се завърта отново.

Въпреки че беше германски издател, ВАЦ не наложи принципите на немската журналистика, а заложи на комунистическия модел на управление, който сигурно е изглеждал най-сигурен. Преди няколко години имах възможност да посетя редакцията на “Берлинер Цайтунг”, едно от най-големите издания на социалистически Берлин, което след обединението на Германия бе попаднало в ръцете на западногермански мениджъри. Първата им работа била да уволнят журналистите, доносници на ЩАЗИ, които съставлявали около 70% от редакционния екип. У нас за шеф на едното издание на ВАЦ бе оставен Тошо Тошев, който има агентурен псевдоним от ДС, а начело на “24 часа” беше сложена изключително посредствена журналистка с големи амбиции, каквато е Венелина Гочева, и моделът на поведение на журналистите в медиите бе предопределен. ВАЦ-овите издания бяха такива, каквито са и техните главни редактори. С повече вкус и усет към интригата и слагачеството и много далеч от професионализма на журналиста. Между другото, и Тошо Тошев, и Венелина Гочева пишат изключително слаби текстове. Двамата са точно толкова отговорни за безобразията, които се случиха в даден период от време, колкото и политиците, защото те имаха не по-малка власт от тях. И нещо повече, бяха призвани да бъдат коректив на политиците. Вместо това се превърнаха в техен обслужващ персонал и нека да подсетя – тяхното поведение се оказа изключително заразително. Сега големите фирми и телевизии се държат така, както се държаха преди десет години ВАЦ, но има една съществена разлика – плурализмът днес е много по-голям и човек може все пак да прави макар и малък избор и да се добира до повече информация, благодарение най-вече на интернет. Преди десет години ВАЦ бяха вездесъщи и участваха активно в политическото инженерство в България, от чиито резултати всички сме потърпевши. Тогава тиражите им бяха многократно по-високи, а влиянието огромно. Десет години по-късно продажбата им бе неизбежна след плачевните резултати от катастрофални тиражи, които до голяма степен се дължат и на разочарованието на техните читатели.

Друг е въпросът дали ВАЦ бяха най-добрият образец на западен инвеститор. Моят отговор е отрицателен, и то не само защото името на Бодо Хомбах, бивш политик социалдемократ от Германия и настоящ изпълнителен директор на групировката, бе замесено в грандиозни корупционни скандали. Самите ВАЦ не се ползват с добро име в Германия. Във времето има редица публикации, които ги изобличават в нечистоплътни отношения със съмнителни бизнесмени и дори с КГБ. Новината, че ВАЦ вече не е в България, е добра. Дори много добра.

И тук следват няколко изречения за другия аспект на това събитие, свързан с настоящето и бъдещето. Засега и тук има добра новина. Купувачите са бизнесмените Огнян Донев и Любомир Павлов. Това прозвуча изненадващо дори и за най-посветените в медийните клюки в България, както и за мнозина политически играчи, които са си правили различни сметки около предстоящата продажба на вестниците. За купувачи бяха спрягани най-различни личности и фирми, като се започне от „Газпром”, мине се през медийния олигарх Красимир Гергов и се свърши с една нова медийна и твърде амбициозна групировка, свързана с ДПС. Добрата новина е, че “Труд” и “24 часа” не попаднаха в тези ръце, което силно би нарушило и без това много крехкия баланс на силите в медиите. Имаше риск да се създаде опасен медиен монопол, който би се превърнал в мощно оръжие за груба политическа намеса.

Сега това не е така, силите не са съсредоточени в една посока, а сред споменатите кандидат-купувачи имената на двамата бизнесмени като че ли звучат най-добре в днешния български контекст. Друго предимство е, че тук собствеността е напълно прозрачна и ясна, а единият от двамата нови издатели има опит в медийния бизнес. Остава да им пожелаем да направят това, което техните предшественици не успяха, защото и в двата вестника има много добри журналисти, които просто трябва да бъдат мотивирани и освободени да упражняват професията си. Да се надяваме, че това ще се случи.

Коментарът е публикуван във в. "Галерия"

Оригинална публикация

Накъде след ВАЦ?

в. Капитал | 18.12.2010
 
Продажбата на най-голямата издателска компания в България може да оживи целия пазар, но само ако вестниците й останат в полето на качествената журналистика
След близо една година опити издателската група "Вестдойче алгемайне цайтунг" (WAZ) успя да да се раздели с медийните си активи в България. През изминалата седмица сделката за продажбата им най-после стана факт. Консорциум от български, германски и австрийски инвеститори придоби 100% от собствеността на WAZ у нас, която освен двата големи национални ежедневника – "24 часа и "Труд", включва седмичника "168 часа", портфолио от списания, разпространителската агенция "Стрела", сградата на Полиграфическия комбинат в София, печатница и още няколко други дъщерни фирми.
Водещ инвеститор в консорциума е австрийското дружество "БГ приватинвест", собственост на три физически лица – австриеца Карл фон Хабсбург, германеца Даниел Руц и българина Христо Грозев. Техни партньори са мажоритарният собственик на "Софарма" Огнян Донев и Любомир Павлов (повече за купувачите виж в другия текст).

Залогът при тази сделка е много по-голям от това кой ще управлява два от водещите ежедневници на България. Основният въпрос е дали оттеглянето на WAZ ще доведе до нормализация на българския медиен пазар. Или напротив – ще го направи още по-непрозрачен и порочен заради използването на медиите като инструмент за търговия с влияние. На този етап е трудно да се каже по кой път ще поемат вестниците на пресгрупата след смяната на собственика им. Но засега е сигурно, че беше избегната най-голямата опасност – "Труд" и "24 часа" да попаднат в ръцете на кръгове, свързани с "Нова българска медийна група" (управляващи медийната група на "Монитор" и "Телеграф"), тъй като това щеше да доведе до почти пълен монопол на пазара с всички негативни последствия от това.

 
Бизнес с двойно дъно
 
Българският вестникарски пазар по принцип има две лица. От светлата му страна са професионалните и качествени издания, които се опитват да печелят пари, като продават повече вестници и реклама в тях. Собствениците и журналистите в тези вестници знаят, че продажбите им зависят от доверието към медиите, затова интересите на читателите са на първо място. В тъмната страна на вестникарския пазар са изданията, които продават не тираж и реклами, а редакционното си съдържание. Тези издания съществуват противно на нормалната бизнес логика само защото собствениците им търгуват с влияние.
Такива са и коментарите на външни анализатори за българския медиен пазар. "Има усещането, че в България собственици купуват медии не за да информират българите, а за да обслужват личните си интереси чрез тях. Тоест чрез тях те си купуват влияние или за политическите им интереси, или за икономическите. А това никак не е чисто", е коментарът на Жан-Франсоа Жулиар, генерален секретар на организацията "Репортери без граници".
 
Порочността на този бизнес модел
 
В краткосрочен план търговията с влияние носи някакви печалби на издателите, но в дългосрочен вреди много. Ощетени са всички хора, които разчитат да получават честна и обективна информация, за да си съставят мнение и да взимат решения какво да правят в работата си и живота като цяло. Злоупотребата с медийна власт ощетява също и всички останали медии, защото подкопава доверието към журналистиката. Досега ВАЦ бяха от светлата страна на вестникарския бизнес. Като голяма германска компания търговията с влияние за нея е недопустима практика. Всъщност именно тази тенденция на пазара е основната причина за оттеглянето на ВАЦ от България.
Това беше заявено в прав текст от члена на съвета на директорите на германската компания Бодо Хомбах преди време в интервю за "Ханделсблат". "За нас Югоизточна Европа не е пазар на бъдещето. Нямаме намерение да засилваме позициите си там", заяви той и допълни, че основната причина за това е "липсата на свободна конкуренция на вестникарския пазар". "Тясната обвързаност на олигарси с политическата власт отравя пазара", казва Бодо Хомбах.
Фактът, че ВАЦ притежаваше два от най-големите всекидневника в България, досега беше положителен факт, защото гарантираше, че те няма да преминат към "тъмната страна". Това е и основната причината, сделката от тази седмица да е важна. Големият въпрос след нея е дали ще бъде нарушен балансът на вестникарския пазар и дали няколко от най-влиятелните вестници ще сменят политиката си.
 
Какво да очакваме
 
Първите изявления на новите собственици по-скоро не дават основание за притеснения. Архитектът на сделката Христо Грозев обяви на пресконференция, че има ниша за независими медии. Той добави също, че ще бъде запазена редакционната политика на изданията и ще се повишат етичните стандарти в редакциите.
"Както е било и досега, няма да има вмешателство в редакционната политика на изданията. Единствено ще има още по-строги изисквания за придържане към журналистическата етика и проверка на фактите, които се отразяват", обяви Грозев. Според него изданията на ВАЦ са лидери на пазара и отговарят на изискванията за независими медии, за които има все още огромна ниша. Подобни обещания за ненамеса в редакционната политика направиха и техните партньори Огнян Донев и Любомир Павлов.
Задържането на бившите ВАЦ-ови вестници от светлата страна на печатния бизнес ще е хубаво, но смяната на собствеността дава възможност да се реализира и по-добър сценарии. Като най-голям играч на пазара тази група има възможност да наложи нови правила в бизнеса с печатни издания и така да му помогне да излезе по-бързо от кризата.
Най-големият проблем е разпространението
Дистрибуцията на вестници е хаотичен пазар с много и неясни собственици, обединени в полукартелни споразумения по места. Тази ситуация е наследена от ранните години на прехода, когато сергиите за продажба на вестници бяха раздадени на фирми, близки до местните кметове, председатели на общински съвети или други чиновници с влияние в местната власт. Държавата от своя страна досега не е направила нищо за изваждането на тази търговия на светло – вестниците са един от малкото останали продукти, за чиято продажба не се изискват касови бележки. По този начин няма точна отчетност за извършваните продажби.
В резултат на всичко това бизнесът с вестници се оказа окупиран от полукартелни съюзи, включващи хиляди търговци на дребно, обединени на регионален принцип. Липсва отчетност и яснота кой вестник какво продава. Тази ситуация може да се промени, но това не може да стане без участието на най-големия играч на пазара.
Отношенията с рекламодателите и техните агенции е друго поле, в което ВАЦ може да промени за добро положението, и то не само за себе си. В момента един от основните проблеми между вестниците и компаниите, които рекламират в тях, е липсата на яснота за броя "очи", които виждат дадено издание. По принцип цената на рекламата се определя по един обективен критерии – колко струва съобщението ти да стигне до хиляда човека. Този показател позволява да се сравняват цените на различни медии.
При телевизиите например пийпълметричната система дава възможност за лесно и (с известни уговорки) достоверно измерване на аудиторията. При вестниците това е доста по-трудно. Социологическите изследвания не могат да измерят точно броя на читателите. Дори и да приемем, че има обективни данни за отпечатания тираж, те не вършат работа, защото не се знае каква част от него реално се продава.
Единственият начин да се реши този проблем е, ако има независима агенция, която да одитира продажбите на вестникарските компании. Това е задачата на Одит-бюрото по тиражите, но до момента единствената компания, която допуска проверки, е "Икономедиа" – издателят на "Капитал" и "Дневник".
Нуждата от достоверни данни за продажбите на вестници е не само осъзната от компаниите, но те вече и настояват за това. Преди седмица асоциацията на рекламодателите изпрати официално писмо до Съюза на издателите, с което поиска да се предприемат бързи мерки в тази посока. Включването на "Вестникарска група-България" в подобна инициатива би било от голямо значение не само за нея, но и за целия пазар. До момента вероятно заради предстоящата продажба ВАЦ беше по-скоро пасивна и не предприемаше подобни стъпки.Ключът за решаването на тези проблеми сега ще бъде в ръцете на новите собственици на "Труд" и "24 часа", защото правилата на пазара се променят от лидерите, а не от малките играчи. Фундаменталният въпрос след продажбата на пресгрупата е дали "БГ принтинвест" ще започне да изпълнява ролята на активен пазарен лидер. Ако това се случи, ще спечелят всички – и самата група, и бизнесът в лицето на рекламодателите, и целият вестникарски пазар.
Този положителен сценарии обаче е възможен само ако се изпълни друго важно условие – изданията на групата да останат там, където читателите и рекламодателите се печелят с качествена и честна журналистика. Където вестниците се правят, за да се четат. А не за да завиваш в тях бурканите с туршия…
 
Стр. 33, 34, 35

С императорска жилка в българското медийно господство

www.vesti.bg | 16.12.2010

49-годишна "издънка" на австрийската императорска династия е един от новите собственици на "Труд" и "24 часа", пише Зюддойче Цайтунг. Сделката е солидна, защото ВАЦ бе водеща медийна група в България, четем още там.
Шефът на ВАЦ Бодо Хомбах отдавна не бе доволен от присъствието на медийната група на Балканите. "Югоизточна Европа е регион, на който ние, като медийни компании, напоследък трябва да гледаме особено критично", каза той в интервю за Ханделсблат през август. Според него в някои страни конкуренцията е абсолютно изкривена: "Олигарси си купуват на Балканите все по-често вестници и списания, за да упражняват чрез тях политическо влияние", оплака се тогава медийният мениджър и някогашен министър към канцлерството, който в продължение на три години беше и координатор на ЕС по Пакта за стабилност в Югоизточна Европа. Освен това приходите от реклами в региона са се влошили драматично. Още в края на юни Хомбах оповести оттеглянето на ВАЦ от Сърбия, но поради много специфични причини. Там концернът притежаваше няколко дялови участия и бе придобил лош опит с местни партньори и политици. По-късно бе продаден и 50-процентовия дял от румънския вестник Романия либера и то на съсобственика Дан Григоре Адамеску. В България ВАЦ, "въз основа на привлекателна оферта", продава всичките си медийни участия на група инвеститори, начело с главата на династията на Хабсбургите, Карл фон Хабсбург-Лотринген. 49-годишната "издънка" на някогашната императорска династия тутакси обеща, че "новите собственици ще дадат своя принос за гарантиране на плурализма на информациите и мненията". Няма официални данни за платената конкретна цена, но сред познавачите в бранша се говори за двуцифрено число в милиони. Покупката е солидна, защото ВАЦ беше водеща в сектора на печата в България. След като описва точно изданията на ВАЦ в България и съответните им тиражи, авторът на статията Клаус Брил продължава: "Двата всекидневника са булевардни вестници, които, както и други български медии, понякога преминават отвъд границите на сериозната журналистика. Както разкри специална комисия, главните им редактори са били някога сътрудници на прословутата комунистическа тайна служба ДС." България не е непозната за новите медийни господари, още повече, че сред тях има и българи, пише още Брил. Бъдещият собственик формално ще е специално създаденото дружество БГ Принт Медиа Лимитед, която е дъщерна фирма на създадената също едва в петък във Виена БГ Принтинвест ООД. Собственици на дялове, според фирмения адвокат Александър Грубер, са вече споменатия Карл фон Хабсбург-Лотринген и живеещият в Лондон германски бизнесмен Даниел Руц – с по 33 процента участие, а също така и българският предприемач Христо Грозев с 34 процента. Според австрийския вестник Виртшафтсблат Грозев и Хабсбург са още от лятото на 2009 г. собственици на българския новинарски телевизионен канал ТВ Европа. Освен това тримата партньори притежават едно радио и едно списание в Холандия, четем още в статията. В България те са се обединили с още двама местни бизнесмени: Огнян Донев и Любомир Павлов. И двамата с участия в дъщерната фирма Принтмедия. Всички имали много опит в Централна и Източна Европа, твърди фон Хабсбург-Лотринген, който от 1996 до 1999 година е евродепутат от консервативната Австрийска народна партия. След скандал с партийни дарения, от 1999 година насам Карл фон Хабсбург-Лотринген е бизнесмен и ръководител на Паневропейския съюз в Австрия. /Дойче веле

Оригинална публикация

„Труд” и „24 часа” с нови собственици

www.trud.bg I 14.12.2010

"ВАЦ Медиа Груп" и "БГ Приватинвест" обявиха, че са подписали споразумение за продажба на всички активи на германската медийна група в България. Купувач на медийните активи на ВАЦ е дъщерна фирма на базираното във Виена дружество "БГ Приватинвест ГмбХ".

Обект на продажбата са водещите вестници "24 часа", "Труд" и "168 часа", както и списанията на прес-групата. Сред активите ще бъдат и печатницата на прес-групата и фирмата за разпространение "Стрела".

"Приватинвест ГмбХ" е австрийско дружество с предмет на дейност медийни инвестиции в България, учредители на което са Карл Хабсбург, Даниел Руц и Христо Грозев. Тримата имат дълъг инвестиционен опит в медии в различни европейски страни, като в момента притежават електронни и печатни медии в Холандия. За настоящата инвестиция са привлекли и местни партньори – Огнян Донев и Любомир Павлов (виж снимки на новите собственици в галерията).

ВАЦ навлезе в България чрез покупката през 1997 година на водещите вестници "Труд" и "24 часа".

„От няколко години имаме желание да навлезем на пазара на сериозните медии в България", каза Карл Хабсбург, управител на БГ Приватинвест. Считаме, че независими и свободни медии са особено важни за една демокрация и вярваме, че можем да изиграем своята роля – като стратегически инвеститори със значителен медиен опит в централна и източна Еропа – за гарантиране на медийния плурализъм в България.. Особено се радваме, че имаме възможност да придобием именно прес-групата на ВАЦ в България, която включва знакови заглавия като "24 Часа", "Труд" и "168 Часа".

„Целта ни е не само да запазим лидерските позиции на пресгрупата, но и чрез това да гарантираме свободата на словото в България ", допълни Христо Грозев, управител в българското дружество, придобиващо активите на ВАЦ.

„Гордеем се, че можахме да изиграем ключова роля в прехода на България към свободна и професионална преса", каза Бодо Хомбах, управител на ВАЦ Медиа Груп. „Винаги сме се придържали към много високи журналистически стандарти във всички пазари и смятаме, че имаме отговорност към страните, в които работим – не само докато управляваме медии в тях, но и когато ги напускаме.

Оригинална публикация

Управителят на ВАЦ Бодо Хомбах пред “Ди Пресе”: Медните – между мафията и етичния кодекс

в. Труд | 22.11.2010

- Г-н Хомбах, пресата се изживява като четвъртата власт. Споделяте ли това високо самомнение?

- Медиите на практика са душата на демократичния процес с разкриващия характер на продукта си. За политиците няма нищо по-респектиращо от заплахата, че нещо ще стане публично – което те не желаят. В днешните медии вече не работи императивът отпреди "И какво, всички го правят", а работи, "А какво ще стане, когато се разчуе?".

- Все по-често "хора с влияние" придобиват контрол върху медии.

- Загрижен съм от този процес – когато медии принадлежат на хора, които никога не са сключили една нормална и прозрачна сделка. Това важи с особена сила за Югоизточна Европа. Тези олигарси са изкарали парите в други сфери. И държат да разполагат с медии, за да могат да прокарват свои политически и икономически интереси.

- ВАЦ притежава медии в Югоизточна Европа, вкл. в България. Но и в Русия. Там мафията е особено активна – как при това положение може да се прави чист бизнес?

- Вижте, винаги има опасност. Но човек не трябва да си цапа ръцете. Тръгнеш ли по наклонената плоскост, губиш опора под краката си. И процесът е без край…

- Често медиите съобщават за нередности, които е вършил даден политик. Често се споменава и името на Берлускони. Но той си остава на власт, независимо какво се пише за него.

- Медиите нямат мандат да превеждат мнението на една или друга страна. Те са глашатаи, правят публично достояние информацията.

- ВАЦ има етичен кодекс. Как работи той?

- Имаме омбудсман, който ни предупреждава за възможни грешки.

- Някои бизнесмени заплашват медиите, че ще спрат рекламите си за тях, ако има негативни публикации за техни предприятия. Как медиите се бранят от такива посегателства?

- Преди две години определени фирми намалиха рекламите си към нашия концерн. Защото сме били критични към тях. В крайна сметка се оказа, че щетите за тях са били по-големи, отколкото загубите за нас.

Стр. 24

 

В медийния гьол акули и копърка

в. Република | 04.08.2010

Сезонът на отпуските е. През август лятото изглежда меланхолично, както би се изразил проф. Георги Фотев. През 2010-а обаче не е. Под външното спокойствие, сериалите и морските включвания на една-две телевизии, кипят мераци, договарят се сделки, пресмятат се пари и влияние, купуват се приятели и се набелязват врагове.
Всеки трябва да си получи заслуженото, а някои и да спечелят. Когато стане въпрос за пари, всички сме от една религия, казва Волтер.
Преди десетина дни във Frognews.bg написахме, че германската медийна групировка ВАЦ е в процес на преговори за продажба на бизнеса си в България. Публикацията ни бе озаглавена " Красимир Гергов купува "Труд" и "24 часа" за 60 млн евро".
Последва моментална реакция, част от която емоционална, друга любопитна и разтревожена, а трета открито агресивна. Как така сме си позволили нахалството да навлезем в територия, запазена за други. В смисъл къде си пъхаме гагата при големите.
Бяхме опровергавани от най-високите места в представителството на германците в България. Ще призная, че очаквахме всичко това, дори знаехме кой как ще реагира. Така и стана. Малкият тест доказа за пореден път, че нещата у нас са повече елементарни, отколкото сложни и мистериозни. Замирисва на кръв и акулите почнаха да обикалят в кръг…
Онзи ден управителят на ВАЦ в Есен, Бодо Хомбах, се изказал изчерпателно по повдигнатата от нас тема. Не заради нас, разбира се. Просто му беше дошло времето, а ние само съобщихме гласно това, което знаеха и други.
"За нас Югоизточна Европа не е пазар на бъдещето. Нямаме намерение да засилваме позициите си там", заявява Хомбах за в. " Ханделсблат". " Групировката ВАЦ е решена да се изтегли от Югоизточна Европа, ако се намери добър купувач. Сърбия и Румъния са първите пазари, от които концернът се оттегля. Според Хомбах основната причина за изтеглянето от Балканите е липсата на свободна конкуренция на вестникарския пазар".
Според " Ханделсблат" настъпилият обрат в поведението на ВАЦ се дължи на повсеместната злоупотреба с власт в региона. " Тясната обвързаност на олигарси с политическата власт тровят пазара", гневи се Хомбах. В някои държави от Югоизточна Европа вече липсвали честни конкуретни условия. Единственото изключение била Хърватия.
Ще ми се да припомня на г-н Хомбах, че именно тази обвързаност позволи неговите чиновници в България да се държат на моменти като генерал-губернатори, подпомагани, разбира се, от местни лакеи. Дори насън германските чиновници не са се виждали да обядват и вечерят с президент, премиер, министри, живи олигарси, лидери на партии и прочие елит. Тук това им се случи.
В Сърбия са по-откровени от нас. Икономическият министър Младжан Динкич заявява пред в. " Новости": "За ВАЦ няма повече място в Сърбия." Подобна реплика от васално настроените български министри и политици не сме чули за близо 15 години властване на вацовете в нашите земи. За което последните нямат никаква вина.
Ясни са нещата и в Румъния. Пред финализиране е споразумение със семейство Адамеску, което искало да изкупи 50-те процента дялово участие на групировката в " Романия либера".
Според " Ханделсблат" проблемите в Югоизточна Европа не се изчерпвали с калпава икономика и злоупотреба с власт, пише на своите страници в. " Труд". Сринали се и рекламните пазари. В почти всички държави процентът на спад във вестникарската реклама бил двуцифрен, за Румъния за м. г. той достигнал 70 на сто срив. На това място също се налага да припомним това-онова на г-н Хомбах.
Преди 10-15 години вацовите издания в България имаха пълен монопол на рекламния пазар за вестници и всичко беше окей. Даваха се коктейли и щедри обещания за германски инвестиции. Когато обаче и други играчи поискаха парче от тортата от ВАЦ се нацупиха. А на г-н Хомбах, подобно на Цезар, сигурно му е през онази работа какво мислят Сенатът и народът на Рим…
Но да оставим ВАЦ да решава стратегическите си ходове на Балканите. След някой и друг месец никой читател няма да помни, че са притежавали на моменти почти цялата вестникарска мощ у нас и са участвали, чрез своите издания в дворцови и политически интриги, макар не всеки път да са знаели това. Имаше един служител тук, д-р Шенк, който преди да бъде отзован в Германия споделил пред български колеги: " В крайна сметка лошата ни кадрова политика в София ще си каже думата". Винаги идва този момент.
Какво става оттук нататък. Дали наистина медийният и рекламен отличник Красимир Гергов ще е новият собственик на " Труд", "24 часа", "168 часа" и останалите от кошницата на ВГБ? Би могло, но не е съвсем сигурно. Говори се, че той би могъл да проведе операцията по придобиване на изданията, но генералният щаб да е другаде.
В Румъния това е семейство Адамеску. А тук? Ирена Кръстева и Делян Пеевски? Възможно е, но и това никой не се наема да твърди със сигурност. Нито за Цветан Василев и Корпоративна банка.
В Англия Гергов бил споделил това-онова с познати, но с уговорката, че все още е рано за шампанско. Което препраща към една друга версия, която от няколко месеца освежава клюкарските среди в столицата.
Става дума, че приятелката на премиера Бойко Борисов – Цветелина Бориславова има интереси към медийния бизнес. Самата тя отрече веднъж, но фактът, че го направи след публикация в " жълтата" преса, повече потвърждава, отколкото опровергава подобна клюка. Освен това е логично.
Нейният фаворит, колкото и да е талантлив и подкрепен от външни фактори, все един ден ще се нуждае от медийна пропагандна машина. В България политиците много бързо забравят откъде са тръгнали, след което обществото ги наказва, понякога жестоко.
Сега медиите са пристанали на Борисов, но това няма да е вечно. Затова ако Цветелина придобие част от " Труд" и "24 часа" би било полезно за ГЕРБ като цяло и за Борисов в частност.
Говори се, че има и съавтор на тази идея от средите на сегашните вацови издания. Както се казва, с вътрешен човек винаги е по-лесно. Но и рисковано, въпреки клетвите за вярност и лоялност. Уилям Блейк ни учи, че нито една птица не се издига прекалено високо със собствените си криле…
Има и трети вариант, който засега е резервен. Ако нещата около преговорите с ВАЦ зациклят, да се прибегне до закупуване на вестниците " Сега" и " Стандарт". За единия вече било разговаряно на кафе и чаша бяло вино във Виена. Съдбата на газа от Русия и положението на Сашо Дончев пък щяло да определи бъдещето на другия.
В споменатите вече схеми направила опит да се закачи и по-стара медийна групировка с финансови затруднения в момента. Нещата там обаче се усложнявали от някаква пикантна история в стил Мата Хари. Всъщност това би могло да е просто съвременна приказка.
В нея се разказва как млада, интелигентна жена преди време имала вземане-даване със службите. Нещо като Анджелина Джоли в " Агент Солт". Родната красавица била прикрепена към млад бизнесмен с доста странен, но бурен във финансово отношение старт.
По класическата схема тя използвала класическите оръжия чар и легло, за да " тегли" от него ценна информация, която описвала в доклади до шефовете си. И така месец след месец. Един ден обаче, вместо поредния доклад, дамата връчила на началника си оставка.Причината била повече от прозаична – влюбила се в " обекта". После се оженили и заживели заможно и щастливо. Лошата новина в приказката е, че някой би използвал тези доклади, ако интересите на медийното поле се разминат. Братя Грим все в такива дебри пращат въображението на неподготвения читател…
Всеизвестно е, че някой ден интернет ще доубие вестниците, както някога телевизията радиото. По света това ще стане в близко бъдеще, а у нас – в малко по-далечно. Което не означава, че вестниците са си намерили богат безкористен закрилник. Нищо подобно.
Дошло е време да бъдат използвани още веднъж за " черна работа" или " мокра поръччка", както искате я наречете. През 2011 г. са изборите за местна власт и президент. Който спечели, ще управлява и ще разполага с богат ресурс под формата на пари от европрограми и обществени поръчки. Ще може да притиска и управляващите, ако не са самите те.
Да не забравяме и проектът на Георги Първанов. Той ще се случи, въпреки мечтата на бществото да види истинска алтернатива. Около президента все още се навъртат хора с влияние в различни сфери, които ще го подкрепят до последно, защото няма вече къде да отидат. Ако придобият част от въпросните медии, ще могат ако не да диктуват, поне да участват във взимането на решения. Ще свършат добра работа и по привличане на част от червения електорат в нова конспирация с понапудрена соцпропаганда.
Всички акули в медийния гьол знаят, че вестниците освен тираж губят и реклами. Но пък ако си изиграят добре ролята и собствениците им се окажат сред печелившите в политическия лов, една-две блажни поръчки ще компенсират загубите.
Не е тайна, че пари се вадят и за интернет медии. Не много, но с переспектива или поне с надежда за такава. Рано или късно и в България рекламодателите ще осъзнаят, че платежоспособните, хората с възможности и готовите да рискуват с парите си са в интернет. Към нета поеха и телевизиите. Така че процесът може да е бавен, но е необратим.
Чудите се какво ще стане със свободното слово и смелата журналистика? Нищо. Ще са храна за акулите, както и досега.

Стр. 9

Бодо Хомбах: Олигарси купуват медии в Източна Европа

в. 24 часа | Капка ТОДОРОВА – Есен | 07.07.2010 

Наблюдава се една тенденция в Източна Европа и тя е доста проблематична: в много страни олигарси с икономически интереси купуват медии, но не, за да правят сериозен, ориентиран към печалби бизнес. Те си купуват медии, дори и ако това им причинява големи загуби, за да си прокарват политическите и икономическите интереси, заяви в интервю за радио "Дойчланд" управителят на ВАЦ Бодо Хомбах.
"Познаваме този процес от много държави, но в момента той протича ускорено и в някои случаи се толерира от политиката, защото подобни медии са контролируеми. Но става опасно, когато медиите вече не са независими, а могат да бъдат използвани", казва Хомбах в интервюто.
Той говори основно за проблемите на ВАЦ в Сърбия, където издателството се бори за покупката на в. "Вечерне новости".
ВАЦ купи през 2001 г. половината от сръбското издателство, което прави и реномирания вестник "Политика". Преди две години германците поискаха да изкупят по-голямата част от най-популярния вестник в страната, но започнаха да им се създават проблеми.
Те толкова се изостриха, че се стигна до невероятен конфликт, който се прехвърли и в политиката. Сръбският министър на икономиката Младжан Динкич дори обяви, че за ВАЦ нямало място в страната му.
В отговор Хомбах каза, че изтеглянето от Сърбия вече е решено, но то ще стане само по законния начин, без издателството да трябва да понася загуби. "Няма да допуснем да бъдем ограбени в Сърбия", заяви тогава Хомбах.
"Ние винаги сме се държали юридически коректно, но от две години получаваме само неясни сигнали. Всичките ни документи и оферти за покупката на "Новости" са в ред. Няма юридически и административни пречки да купим и този вестник. Чакаме обаче политическото решение, което така и не идва", обясни Хомбах. Това неясно положение се използва обаче от един олигарх, който преследва собствените си интереси, разкрива управителят на ВАЦ.
Водещият интервюто пояснява, че става дума за Милан Беко – олигарх, бивш министър при Милошевич. Въпреки че ВАЦ де факто е платил сумата за купуването на "Новости", властите в страната вече две години бавят прехвърлянето на собствеността.
"Че има политически конфликт около медии, които се борят за своята независимост – защото ние държим на независимостта на нашите медии, а те публикуват неща, които политиците невинаги искат да видят в медиите – това мога да го разбера.
Но когато се погазва правото и ние не можем да защитим собствеността си, това надхвърля всякакви граници на медийната икономика", казва Хомбах.
Случаят толкова се изострил, че според ВАЦ от изхода на делото в Сърбия зависи и дали други инвеститори биха получили препоръката им да навлязат в страната. "Това е основата на нещата – дали договорите в Сърбия могат да се спазват и изпълняват", казва Хомбах. "Надявам се, че сръбската политика ще намери сили да се намеси срещу интересите на олигарсите", завършва той.

Стр. 25