БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-06-12 

Водещ: 16 минути след 12 часа, изтърпяхме всичките своенравия на техниката. Нали знаете живота е така, техниката отказва, хората никога. Ние сме тук и сме готови да започнем „Клубът на журналистите”. Правилата правят живота на хората по-добър, за това се създават. И тъй като това е важно, важно е какви са правилата и кой ги пише. Това се отнася и до медийните правила. Тази седмица беше създадена работна група, която до 30 ноември да изготви проект за закон, който да регулира дейността на електронните медии. Каква ще бъде философията на този закон, кой ще я облече в юридически фрази, ето това е добре да знаем. Защото електронните медии са навсякъде и е важно на какво имат право. Важно е в крайна сметка за всички ни, дори в задръстването когато радиото напоследък ни става най-добрия приятел, освен дето сутрин ни буди и през деня ни информира и ни забавлява без да се натрапва. Важно е този приятел, да бъде подлаган на натиск. Същото се отнася и за телевизиите, тъй пък като вечер най-често те ни гостуват. В крайна сметка новините за живота на хората трябва да са повече от протоколните вести за институциите и цитатите на политици. Каква ще бъде философията на новия медиен закон ще разберем днес от председателя на парламентарната медийна комисия, г-жа Даниела Петрова. Какво е добре да има в новия медиен закон, ще попитаме зам. председателя на работната група, медийния експерт Радомир Чолаков. Пиратството ли е новото лице на популизма в политиката, ще коментираме пък със Симеон Василев. Защото все по-често се споменаваме тази думичка, без да си даваме сметка за това. Пиратите изместиха една държава и влязоха трайно в новините. Пиратите влязоха във властта в Скандинавия, как се случва в икономическата криза, чрез обещание за бяла мечка се печелят избори, до сущ по пиратски. Светът вече е вече футбол и ако антагонизмът мъже-жени се решава простичко с два телевизора, какво се случва с икономическите новини по време на футболната лудост, ще коментираме с Марио Гаврилов от БНТ1. Цената на парното или футбола? Стабилността на еврото ли или футболът? Имаме ли избор по време на Световното първенство по футбол, и по-важното, имаме ли достатъчно информация? Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Владимир Тошев, Ася Челебиева, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева. Останете с нас!
Водещ: Добър ден на председателя на Парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии, г-жа Даниела Петрова.
Даниела Петрова: Добър ден.
Водещ: Тази седмица бе създадена работната група, която да напише нов закон който да регулира дейността на електронните медии. Каква ще бъде философията на този закон?
Даниела Петрова: Действително има издадена заповед за която съм уведомена от 9-ти юни 2010 година, в чиито състав влизат разнородни експерти, които са свързани с дейността на медиите. Срока който е даден на работната група, е до 30 ноември да представи проект на Министерски съвет за познаване на нов медиен закон, като съответно още не е осъществена среща с оглед краткия срок с работната група, за да може да се получи малко повече информация за събирането на групата и респективно за обсъждане на закона, по-скоро за неговата философия, това което искаме да уточним.
Водещ: Но какъв да бъде духът на новия закон?
Даниела Петрова: Разбира се, духът на новия закон трябва да бъде съобразен със ситуацията която е, с важността на медиите, със собствеността отношение на медиите, както и с процесите, които следва да бъдат регулирани, именно процесите свързани с цифровизацията.
Водещ: Повече регулация или повече саморегулация ще вменява на електронните медии, този нов закон. Защото безспорно за всички е важно натискът върху журналистите да бъде по-малък?
Даниела Петрова: Аз мисля, че по-скоро саморегулация трябва да се търси. Но саморегулацията както всички знаем, тя не се разписва в закон, там по-скоро можем да маркираме насоката, самата саморегулация се осъществява извън рамките на закона във връзка с поведението и /…/ към отделните неправителствени организации, към които членуват журналистите.
Водещ: Защото това е важно наистина, не само зареди класациите по свободата на словото, но и поради доверието, което хората имат в нас!
Даниела Петрова: Да, действително, трябва на настоящия етап да се подходи и да се направи един нов закон, като се съобразим с всички тези насоки, след като той бъде изготвен, както и още в началото, към момента който се поради идеята за изготвяне на такъв. Той ще бъде обществено обсъден и предполагам, че до края на годината ще успеем да проведем, ако групата се вмести в дадения срок, едно обществено обсъждане, за да може да се чуят нагласите и съответно становищата на всички участници в процеса.
Водещ: Безспорно една такава, едно такова обществено обсъждане ще осигури повече прозрачност, а прозрачността знаем винаги е гаранция за по-добър резултат. Започна ли обсъждането на ветото на президента за промяната, с която беше намален съставът на СЕМ и кога да чакаме решения в парламентарна зала?
Даниела Петрова: Ами значи в комисията като обсъждане тази точка вече е преодоляна, разгледан е въпроса, депозиран е доклад и изключва в дневния ред на Народното събрание /…/ правилник. Предполагам, че в сряда ще бъде точка която ще се гледа в пленарна зала.
Водещ: А всъщност позицията на комисията ще бъде?
Даниела Петрова: Комисията подкрепя закона, т.е. не подкрепя ветото на президента!
Водещ: И накрая да ви попитам…
Даниела Петрова: И неговите мотиви.
Водещ: Тъй като след малко ще чуем и зам. председателя на създадената работна група, която ще пише новия медиен закон. Ще попитам разбира се и него, но и вас искам да попитам, понеже зависи и от вас, какъв ще бъде духът на закона! По-скоро „да” или по-скоро „не” за обединяването на Българското национално радио и Българската национална телевизия, вашата позиция лична?!
Даниела Петрова: Личната ми позиция е за не обединяване или ако действително се прави такова, то би могло да се направи обединяване по отношение на орган който осъществява надзор. Смисъл ръководна функция да има. Поне така би могло, но по самата си всъщност, те не могат да бъдат обединени, нито на този етап, нито в малко по-късен, защото считам, че още процесите, които се развиват в двете медии са съвсем различни, това съм го споделяла многократно, не съм променила своята позиция. Какво казвах в предвид, че евентуално административно обединение, да има един директор, но те да си съществуват самостоятелно.
Водещ: Да, благодаря ви за този коментар. Г-жа Даниела Петрова, председател на Парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии, пред „Клубът на журналистите”.
Водещ: Регулация или саморегулация в медиите, какво да има в новия медиен закон. Ледът по който стъпват политиците, които създават правилата, по които работим в електронните медии е тънък, от една страна от тях зависи регулацията, от друга обаче са политици, а политическото влияние ни носи минуси по скалата на свободата на словото. Къде е балансът, какво трябва да има в новия медиен закон? Добър ден на зам. председателя на работната група, която ще го пише, медийният експерт Радомир Чолаков.
Радомир Чолаков: Добър ден, г-жо Филиев.
Водещ: И така, регулация или саморегулация, и какво да има новия медиен закон?
Радомир Чолаков: Е то няма противоречие между едното и другото…
Водещ: Има, има, обаче е по-тайно!
Радомир Чолаков: Самата семантика на думата медиен закон предполага регулации. След като има медиен закон или нужда от медиен закон, това означава, че има нужда от регулация. И то наистина има нужда от регулация, защото има доста неща чисто институционални, които няма как да бъдат решени на плоскостта на саморегулацията. Саморегулацията в крайна сметка може да помогне, в плоска на чисто журналистическата етика, в плоскостта на съдържанието, дали едно нещо съответства на някакви етични норми или не съответства, дали се харесва или не се харесва, закона не може да работи с понятието качеството, да го кажа така. Съдържателно качество. Той трябва да изгражда институционална рамка. И очевидно мнението, то не само на политиците, мнението на гилдията е, че до сега съществуващата институционална рамка е вече е докрайно амортизирана. Сега действащия Закон за радиото и телевизията, не върши работа. И явно се взима решение да се върви към нов закон.
Водещ: А в каква посока ще бъде този нов закон?
Радомир Чолаков: Откровено да ви кажа, аз поне не знам да има някакви инструкции, ако това питате.
Водещ: Да.
Радомир Чолаков: Факт е обаче и аз съм го казвал също многократно, че досегашния Закон за радиото и телевизията, значи той беше създаден 98-ма година в една съвсем друга историческа среда, но той трябваше да създаде така рамката в която да се либерализират медиите, да се либерализира медийното пространство, на електронните медии. Ако си спомним 98-ма година всъщност имаше Българска национална телевизия, Българско национално радио мисля, че имаше Дарик Радио и мъждукаше нещо като Нова телевизия в Софийския ефир.
Водещ: Да, така беше.
Радомир Чолаков: Това бяха… а и няколко частни радия малки, музикални. Т.е. процеса на либерализация не беше започнал и всъщност идеята на закона през 98-ма година да създаде рамката в която да се случи либерализацията на ефира. Сега всички виждаме начина по който се случи тая либерализация, т.е. пак нещо което винаги съм казвал и няма да повтарям да го казвам. Значи Закона за радиото и телевизията във вида, в който беше направен, беше едни /…/, една колиса от демократично звучащи думи, зад която трябваше да се раздадат едни лицензи. Лицензите се раздадоха, очевидно минаха колко, 12 години, пазара започна да се намества и като чели сега е време просто този стар закон, който си свърши работата в кавички да го кажа, да бъде хвърлен. Да се види до къде са стигнали медиите, до къде е стигнала регулацията, къде са проблемите и да се потърси някакво ново решение, за следващите 10-15 години поне.
Водещ: Няма как да не ви…
Радомир Чолаков: Така, че ви го обяснявам, разбирате ли.
Водещ: Да, да, няма как да не ви попитам обаче, какво мислите за твърде често коментираната напоследък идея за сливането на Българското национално радио и Българската национална телевизия? Защото подозренията са, че този закон ще изпълни ето и тази задача!
Радомир Чолаков: Знаете ли какво мисля, ще ви кажа честно. Значи аз самия за първи път произнесох на глас тази идея през 1995 година и тогава за малко щях да бъда уволнен! Работих тогава в БНТ. Значи тази идея беше чудовищна ера, защото се привиждаше на хората като възстановяване на Комитета за радио и телевизия, които нали беше съществувал само пет години преди това, чрез който фактически комунистическата партия инструментализираше влиянието си върху двете големи медии, българското радио и българска телевизия!
Водещ: Така е, да.
Радомир Чолаков: Значи тогава, пак ви казвам, щяха да ме бият. Отървах се с леко /…/
Водещ: Ние сме ….
Радомир Чолаков: Учудвам се как 15 година по-късно тази идея се ражда като нещо ново, много модерно. Вижте, значи и когато аз съм го казал 95-та година, това е един теоретичен модел. Значи това е един теоретичен модел и възможност, която да разбира се съществува в България организацията на радиото и телевизията 20 години, преди демокрацията е съществувал точно в този модел. В маса европейски страни съществува точно този модел на организация на обществените медии, радио и телевизия заедно. Значи по някакви съображения други страни са избрали другия модел на разделените две медии.
Водещ: От друга страна пък цифровизацията разделя радиото и телевизията все по-често напоследък?
Радомир Чолаков: Не, не вижте нека да ви поясня още малко мисълта си. Значи това което ме притеснява сега в момента е, че точно както как да кажа, в някаква първична реакция 95-та година идеята беше отхвърлена, сега някак си много бързо се прегръща и давайте другари сега юруш да обединяваме радиото и телевизията. Значи мен ме притеснява скоростта с която се отказваме от едни схващания и започваме да харесваме нови схващания или нали това люшкане което не е подплатено с аргументи сериозни. Да има аргументи в посока обществените медии да бъдат в едно, икономически аргументи, може би и административни, финансови от този порядък. Но например аз още не съм чул програмните аргументи. Като се обединява примерно двете медии, с какво това ще допринесе за обществения характер на програмите, с какво това ще допринесе до защитата на обществения интерес чрез програмите на радиото и телевизията.
Водещ: Нали знаете, че по време на криза се говори предимно за пари, а в останалото време каквото и да си говорим, винаги става дума за пари?!
Радомир Чолаков: Но нали с вас знаем, че специално тези две медии са преди всичко култура, значи са културен феномен.
Водещ: Така е, да.
Радомир Чолаков: И имат някаква от конституцията зададена малко висша задача, от колкото задачата да печелят пари си мисля аз!
Водещ: Безспорно това е така.
Радомир Чолаков: Така, че във всеки случай когато се говори за организацията на радиото и телевизията, пак трябва да кажа, има различните ли, организационни модели. Важно е обаче в една предварителна дискусия и на мен много ми се иска и ще настоявам да се води много интензивно такава дискусия в целия сектор, какви са очакванията от радиото и телевизията, какво обществото иска да получи от радиото и телевизията. И като дефинираме какво обществото иска да получи, след това вече може да говорим, чрез каква организационна форма това най-лесно би могло да се случи. Иначе другото е само теоретична дискусия, пак казвам.
Водещ: Да, до тука две добри новини. Едната е научихме от председателя на Парламентарната медийна комисия, ще има обществено обсъждане на закона който ще напишете, другата е, че вие искате да има дискусии за очакванията на хората, в крайна сметка ние за тях работим и това също е много важно.
Радомир Чолаков: Така де.
Водещ: При избора на ген. директор на БНР, председателя на СЕМ, доц. Георги Лозанов препоръчва в преходните и заключителни разпоредби на един нов закон да бъдат предвидени гаранции за мандатите за генерираните директори. Знаете предстои избора на ген. директор на БНТ! Аргументът му беше, че не бива да се пишат закони, за които да се подозира, че са писани срещу някого и за някого. Вие какво мислите за това?
Радомир Чолаков: Абсолютно прав е г-н Лозанов, разбира се. Напълно съм съгласен с него, аз бих добавил само още едно нещо, което понякога така се забравя. Значи вижте, медиен закон и мен това са ме учили в Германия е закона, който когато се пише, когато правителството го приема, то трябва да разсъждава сякаш е в опозиция. Разбирате ли, всеки закон да кажем Търговския закон, примерно си експертен закон, значи там няма много какво да се изфантазираш, ООД-то си е ООД, търговския закон и нека да го кажа така, е политически неутрален закон. Да кажем някои други по-специфични закони за отдени отрасли, в тях може да се чувства така влиянието на съответно в момента управляващата политическа сила, до колкото тя трябва да провежда някаква своя политика, която е обещала на избирателите си и тя няма как да бъде друго ядче проведена, освен в изменение на закони, за да може да се случи тази политик. Ако говорим за земеделие, екология или примерно някакви такива неща. Закона за медиите обаче до такава степен е специфичен закон, че той в никакъв случай не бива да се прави, а тази грешка до сега винаги се прави, управляващото мнозинство да го прави сякаш винаги то ще е на власти и сякаш винаги то ще регулира този сектор. Защото може да се случи управляващото мнозинство да не е на власт, а да е създало междувременно един юридически Франкенщайн, който след това да дойдат следващите и да го инструментализират срещу него. Това между другото мисля, че в някакъв смисъл беше започнало да се случва в предишния мандат. Да се създава Франкенщайн, който уж трябваше да е в услуга на предишните управляващи, пък май се оказа, че се обърна срещу тях. Така, че Закона за медиите пак да кажа, значи той трябва да се пише от гледна точка на обществения интерес и на второ място от политическия интерес, ако политиците имат здрав разум.
Водещ: Да, може би тук могат да ни заподозрат в някаква крайна утопия, но оставим това на страна, моля ви да коментираме…
Радомир Чолаков: Ама не, вижте пак казвам, това е здрав разум!
Водещ: Това е така.
Радомир Чолаков: Значи ти сега си на власт и приемаш закон който е удобен за тебе, ами ако утре не си на власт, ако дойде твоя опонент и го яхне тоя закон и го инструментализира срещу тебе?! Тогава какво правим? Това е логиката, казвам я абсолютно банално.
Водещ: Моля ви да коментирате още една тема за конвергенцията на медийните регулатори, КРС и СЕМ! От вчера се опитвам да намеря българска думичка, но не успявам. Може би ще ми помогнете.
Радомир Чолаков: Не успява! Ами тя не е започнала, за да знаем дали е успяла или не е!
Водещ: Не, не аз българската думичка говорих! За конвергенцията!
Радомир Чолаков: А за конвергенцията!
Водещ: Да.
Радомир Чолаков: Ми де да знам, синхронизиране, обединяване, сливане. Все едно. Вижте, наистина се върти тази тема във въздуха, също както темата за сливането на БНТ или БНР, или за обединяването им под обща шапка и това е също един възможен теоретичен модел. Бих казал, че ако се тръгне към обединяване на БНТ и БНР, задължително преди това, трябва да се обединят КРС и СЕМ! Значи то не може, вижте причината, първичното е конвергентния орган. Конвергентната обществена медия да го кажем така е следствие! Значи, ако следваме чисто теоретичния модел, първо ще трябва да се конвергират двата органа, след това трябва да се конвергират евентуално обществените оператори. Но едното без другото няма как да стане. Така, че пак да кажа, теоретичен модел е възможен модел е, въпроса е, че ако се тръгне в тази посока, то тогава конвергенцията на двата органа трябва предхожда следващата дискусия. Иначе технологично е възможно, не е проблем.
Водещ: Но и тук няма оказания, политически оказания имам в предвид.
Радомир Чолаков: Не, не, наистина.
Водещ: Това също е една добра новина. Ми желая ви спорна работа и повече обществени дискусии…
Радомир Чолаков: Да и на мене ми се иска също повече мнения да чуем на колеги, защото това ще бъде много важно. В крайна сметка вижте, знаете, че винаги медийния закон така неговото писане, съставяне винаги е било е било съпровождано от много истерии. Не знам защо. Мисля, че в крайна сметка вече всички сме достатъчно момъдрели, за да може в една по-спокойна обстановка да направим анализа на досегашните практики, да видим до къде стигнахме, кое не ни харесва и да се разберем просто как да го поправим!
Водещ: Дали ще ви помогнат класациите за свободата на словото, да кажем на Фрийдъм Хаус, сложени в една рамка?!
Радомир Чолаков: Ами във всеки случай няма как да ги пренебрегнем.
Водещ: Да се вижда по-често, това имах предвид.
Радомир Чолаков: Със сигурност.
Водещ: Благодаря ви за този коментар. Радомир Чолаков, зам. председател на работната група, която ще напише новия медиен закон, пред „Клубът на журналистите”.
Водещ: Как журналистите мога да променят неписаните правила за политиците, трябва ли да ги коментираме по-често, важно ли е освен новините да чуваме повече коментари за тенденциите в политиката в света. Все по-често чуваме в новините темата пиратство. Дава ме ли си сметка какво точно значи и дали неусетно пиратството не стана новото лице на популизма в политиката. Добър ден на Симеон Василев.
Симеон Василев: Добър ден, здравейте.
Водещ: Е едва ли има човек който да не знае, че пиратството измести една държава на територията на Сомалия, разбрахме защо се случи това или не коментирахме достатъчно?!
Симеон Василев: Много интересно сте задали темата първо, но нека да направим едно малко уточнение и това е важно. Знаете ли, че още на 100-та година преди Христа, един историк /…/ си е дал труда да дефинира пиратството. И той го е казал много просто, този който атакува без законово основание, не само кораби, но и морски градове. Значи виждаме, че от тези времена до днес пиратството може да го сложим на почти всички плоскости, и на живота на политиката, включително и на живота на културата. Напоследък страшно модерни сомалийските пирати, страшно модерни са софтуерните пирати и изобщо в крайна сметка за какво става дума по същество. Значи по същество става дума, че някой извършва грабеж и разбойничество, нали това е пиратството в крайна сметка.
Водещ: Това е класическото определение, да.
Симеон Василев: А до колкото до пиратството в политиката, ако си поиграем малко с тези дефиниции, … между 82 година, 82 година има една конвенция на ООН за морските закони. Там пиратството също е дефинирано, това е нелегален акт на насилие, задържане и отнемане, най-просто казано! А ние с вас ако се опитаме да дефинираме политическото пиратство, то във всички случаи ще излезе, че това е ограбване на доверието на избирателя, чрез лъжа или измама.
Водещ: Много познато звучи!
Симеон Василев: Еми то звучи познато, защото в крайна сметка това е и играта в кавички естествено го казвам, на политика. Защото от тук нататък, ние поне в нашите години на преход сме така доста дълго живели с лъжа, и с измама, с ограбване на доверие и т.н. Така, че от тук нататък според мене, топката е в самия избирател. Той с неговите сензори и усещания, може много простичко да разбере дали го мамят или не.
Водещ: А защо пиратството вкара във властта хора в Скандинавия, всъщност става дума за една партия, която обединява хората срещу звукозаписната индустрия?!
Симеон Василев: О, да, да вижте. Значи тука, тука има малка /…/ грешка пак в кавички, защото тази партия, която възникна в Швеция, между впрочем такава пиратска партия има и в България. До колкото аз съм запознат, те имат вече 32 клона по цял свят, от Аржентина до Уругвай, през Европа, в Русия, в САЩ и т.н. Общо взето те какво изповядват, те искат защита на гражданските права, да се освободи културата, да не се пораждат монополи, включително и в политиката, нали. Те много така чувствително се отнасят с политиката към софтуерното пиратството и изобщо пиратството вътре в културата и искат повече свобода за хората, най-просто е това казано. Казвам всичко това, за да не се объркат слушателите, нали пиратската партия никой да не си представи, че това наистина са хора, с черна превръзка липсващо око и т.н.
Водещ: Всъщност като чели трябва да го задраскаме този образ в съзнанието си, защото пиратството днес изглежда по съвсем друг начин!
Симеон Василев: Пиратството изглежда по съвсем друг начин разбира се, но то си има и неговите корени, защото вие споменахте за сомалийските пирати. Ми какво правят те, те правят точно това което са правили 100 години преди Христа, когато е трябвало за първи път да се дефинира що е туй пиратство! После Омир да го опиши в одисеята. Т.е. нищо ново под небето, тука става дума за интелектуалното пиратство, някой го бъркат с плагиатството. Що се отнася за пиратството в политиката, то просто намирисва на плагиатство и на идеи, с цел да се спечелят избирателни гласове и после нали каквото дойде.
Водещ: Нека да разведрим още обстановката. Как се случва така, че по време на една икономическа криза, обещание за бяла мечка в зоопарка, дава немислима победа в избори? Просто гражданите подменят политиците или друго се случва?
Симеон Василев: Как го казахте, бихте ли го повторили за бялата мечка?
Водещ: Ами по време на икономическа криза, едно обещания за бяла мечка в зоопарка дава немислима победа в избори?
Симеон Василев: Така, вижте. Ние всички сме хора, и всички които отиваме на избори, в крайна сметка боравим с очаквания. С нашите очаквания, очакванията на хората, политиците за това са политици или да изпълняват това което са обещали, независимо от факторите, те ако са добри политици, могат да предвидят и финансови кризи и всякакви такива неща или да работят. По принцип политика трябва да работи в условия на криза, нали. Защото аз от както съм се родил, с извинение не съм много стар, но аз не си спомням да не съм живял не в криза!
Водещ: Ми така сме повечето!
Симеон Василев: Независимо каква е тя!
Водещ: Да, така сме повечето.
Симеон Василев: И повечето. Въпроса е да не свикнем с това понятие за криза,защото свикнем ли ние като обикновени граждани, това означава дадем една хранителна почва на всякакви политически пирати, от всякакъв характер.
Водещ: А дали политиците, на политиците не им харесва да слагат тази маска върху популизма, защото популизма вече е доста поизтъркан като понятие?!
Симеон Василев: Популизма аз лично не очаквам да се изтърка като понятие въобще, защото и в най-модерното обществото в което живеем или ще живеят нашите наследници, популизма пак ще бъде фактор. Това ще бъде онази сладка отрова за избирателя, която ще го подтикне да отиде до избирателните урни и да избере тази или онази партия, с надеждите, че неговите скромни надежди ще бъдат защитени.
Водещ: Въпросът е да не по пиратски начин направено!
Симеон Василев: Не разбрах!
Водещ: Въпросът е да не бъде направен по пиратски начин!
Симеон Василев: Всичко това е вече въпрос на гражданско обществено, на нашето самочувствие като избиратели. Да ви кажа по някой път ние сме склонни така да виним политиците, едно към едно, само тя тая работа си има, крушката винаги си има опашка. Де да можехме да отидем на избори, малко по такъв период не на четири, а на две примерно. Тогава нещата щяха да изглеждат по друг начин. Това би решило проблема с политическото пиратство!
Водещ: Да, защото тогава пак ще стане дума за пари!
Симеон Василев: Е то, винаги става дума за пари. В условията на финансова криза, защото с това се събуждаме и с това лягаме, най-вече се говори за пари. За съжаление всичко това нещо между впрочем беше прогнозируемо, т.е. можеше да се предвиди, че такива неща, които засягат конкретно политически партии, които по принцип управляват, не говоря само за България, в условията на финансова криза са склонни да поизместят ценностите си дейности и смисъла на това, на собствените си партии, за да вършат неща, не само че не са обещавали, а са абсолютно противоположни на техните ценности като политически формулирания. Това е повече от очевидно между впрочем.
Водещ: Да и то навсякъде по света, не само у нас, слава богу!
Симеон Василев: Разбира се. Това не трябва да ни успокоява. Значи много често ние се наемаме какво е по света, какво е у нас. Аз с интерес слушах така добрия юрист…
Водещ: Радомир Чолаков.
Симеон Василев: Да, за обединението, за конвергенцията и всички тия неща. И нека все пак да използвам 5 секунди да кажа, защото много се говори за модела „Би Би Си”, който трябва да бъде въведен в България. Не знам тези, толкова много хора, които говорят за „Би Би Си” модела, дали са стъпвали в „Би Би Си”!
Водещ: Е може би са стъпвали!
Симеон Василев: Но ако стъпят, ще видят, че това „Би Би Си” се базира на онази обществена спектъра, чрез която се отразява общественото доверие към тази медия, разбирате ли. Това е най-важното, не е толкова дали две медии ще бъдат обединени или няма да бъдат обединени. По-скоро да се обединяват тези регулаторни органи, които имаше моменти, които те регулираха, а не регулираха. Защото си говорим за политическо пиратство, нали?
Водещ: Да, да за това говорим. За това говорим пряко, да. Има, връзката наистина е много топла, нека така да го кажем.
Симеон Василев: Да.
Водещ: Благодаря за този коментар, Симеон Василев пред „Клубът на журналистите”.
Водещ: Преди малко със Симеон Василев коментирахме пиратството в политиката, защото малко си даваме сметка дали прозираме истината за тази думичка, която твърде често употребяваме, ето и днес имам информационен повод да говорим за пиратството. Ние в медиите, защото с осемте български моряци на борда на „Елшън Глори” вече са свободни след шест месеца и десет дни на сомалийските пирати. Те вече са пуснали срещу откупа отвлечения кораб. Българите са добре, живи са и здрави, плават към Оман и се очаква да се върнат в родината средата на идната седмица.
Водещ: Се по-трайно ще затъваме в клишетата, Светът е футбол. И антагонизмът се решава с два телевизора, какво се случва с икономическите новини по време на футболната лудост. Ето това искам да коментираме сега с Марио Гаврилов от БНТ1. Добър ден.
Марио Гаврилов: Добър ден.
Водещ: Какво се случва с икономическите новини, докато светът е футбол?
Марио Гаврилов: Специално икономическите новини по времето, когато има Световно първенство се въртят така около по забавни и по-разнообразни теми. А именно това каква е печалбата около индустрията наречена Световно първенство по футбол. Не случайно Африка беше избрана този път, тъй като това дава мощен икономически импулс. А иначе що се отнася до икономическите новини по БНТ1, известно време те излизат в почивка, докато хората са отдадени на футболните страсти, ние отстъпваме.
Водещ: Обаче пък от друга страна икономическите новини се случват, независимо от това дали ние ги поднасяме или не?
Марио Гаврилов: Безспорно така е. За сметка на това, ние имаме други информационни емисии, това просто нямаме да имаме пособени икономически новини в емисията в 10:30 тъй като просто няма да имаме емисии в 10:30.
Водещ: Да, но те ще влизат в рамките на другите новинарски емисии, разбира се!
Марио Гаврилов: При всички положения. Стига да е нещо значимо и интересно.
Водещ: А случват ли се по-малко икономически новини по време на такива спортни форуми, какви са досегашните наблюдения?
Марио Гаврилов: Не мисля, по-скоро лятото има едно затишие, просто хората тръгват по почивки и голяма част от икономическите центрове опустяват, сезона е такъв, но за сметка пък на това има други любопитни новини. Например всяко лято се вдигат цените на горивата, тъй като нараства търсенето!
Водещ: И всяко лято се говори, че това няма нищо общо с това, че пътуваме по-често, нали така?
Марио Гаврилов: Не, напротив, точно обратното. Всяко лято, тъй като хората тръгват да пътуват, ползват повече самолети, коли, всякакви превозни средства. Нарастват търсенето и нормално това се отразява върху цената на горивата.
Водещ: Цената на парното или футбола, стабилността на еврото или футбола! Имаме ли избор по времена Световното първенство по футбол, най-важното имаме ли достатъчно информация?
Марио Гаврилов: Ами поне за известно време може да забравим, да загърбим грижите отдадени на футболните страсти и емоции, да не мислим толкова много, да не се фиксираме върху това какъв ценови удар ни очаква в енергосектора, особено за хората, които се отопляват с парно. До колкото разбираме, повишението на цените на тока, няма да бъде толкова висока. Така, че потребителите на еленергия няма да бъдат толкова засегнати. Но тези, които се отопляват на парно, действително ще понесат доста сериозен ценови шок.
Водещ: Всъщност обсъждането на темата точно сега не показва ли един завиден новинарски усет?
Марио Гаврилов: От гледна точка на регулатора ли? Да безспорно регулатора винаги гледа да вдигне лятото, когато хората така имат няколко месеца преди да започнат да заплащат първите си сметки и в първия момент това не ги удря директно в джоба, това е така старт и изпипан трик в нашата държава. Обикновено лятото се вдигат цените на парното.
Водещ: Да, а се поднасят по време на Световното първенство по футбол, за да останат по незабележими може би?
Марио Гаврилов: Ами да, аз лично не мога да намеря такава връзка между едното и другото. Просто съвпаднаха нещата, предварително се знаеше, че от 1-ви юли влизат в сила нови енергийни цени. Просто този път наистина съвпадна със Световното първенство по футбол. Но пак казвам, това ще бъде като един временен мехлем върху душата на хората, които се отопляват на парно и имат проблем да си плащат сметките.
Водещ: Какво да очакваме, какви още летни икономически новини да очакваме. Очевидно няма да дочакаме края на кризата у нас, който беше обявен май на 1-ви юни!
Марио Гаврилов: Да, очевидно… очевидно това е така и очевидно има някои сектори, които са трайно увредени, например сектора на строителството, на жилищни и на офисни имоти, очевидно, че цените твърде дълго време ще им отнеме няколко години, може би десетилетие да се върнат на онези нива, които бяха познати преди 2-3 години. Обикновено лятото ние се концентрираме и за мен сега ще бъде много интересно да видим, как ще, каква ще бъде ситуацията около туристическия сектор в България, защото той дава препитание на голяма част от хората. Също така ми е интересно какво ще се случи в Гърция, където туризмът, нали така е представляваща част от БВП на държавата.
Водещ: Да и вече започват да се появяват все повече новини за как да кажа, конкуренцията между нашия туризъм и гръцкия туризъм, ние имаме амбицията да им отмъкнем меко казано туристите!
Марио Гаврилов: Ами честно казано за мен подобни амбиции са малко прекалени, тъй като само да сравним нашата брегова ивица на Черно море, колко да кажем от порядъка на 200-300 километра максимум. Докато Гърция разполага с милиони плажове, с много девствени острови, просто с огромен, нахранило огромна плажна ивица в сравнение с нашата държава. И със сравнимо по-голямо опит. Разбира се, там има така предназначение за различен тип туристи. Много богати, за по-бедни, по-средна класа. Така, че малко ми се вижда не естествено да се опитваме да отмъкваме от Гърция туристи, но си струва да опитаме.
Водещ: Да винаги си струва да опитаме. Всъщност има ли някаква икономическа логика, чрез която по-лесно да се разреши бетонния проблем на нашия морски туризъм главно?
Марио Гаврилов: Ами то там проблемите, така са заложени, че трудно биха могли да се разрешат с така един замах, виждаме това презастрояване, е един изключително тежък и сложен проблем, който отблъсква туристите. Аз лично миналата година ходихме в много луксозен комплекс, около него беше такава пушилка, такова строителство, че просто втори път няма да стъпим там. Мисля, че това е което прогонва така и по-платежоспособните западни туристи от България. Просто те не могат да дойдат в България на почивка, идват да изкарат, но не могат да починат лятото на море.
Водещ: Което разбира се е един много лош, това е една много лоша реклама за нас. По-често ли трябва да се връщаме към чуждия опит, към испанския, към френския опит, защото там също имаше подобни неща, но доста по-отдавна?
Марио Гаврилов: Ами да очевидно е, че е полезно да се поучим от техния опит. Специално в Испания нали с бутане на хотелите, но пък знаете, че около тях има много сериозни интереси, това е въпрос на много сериозна политическа воля да се стигне до там, а и юридически нещата са много объркани. Просто не е толкова лесно да решим, ето сега да кажем, най-застроените ни курорти да поразредим малко хотелите и да бутнем част от тях.
Водещ: Юридическата криза помага или пречи по-скоро за намиране на някакво по-човешко разрешение на този въпрос?
Марио Гаврилов: Аз мисля, че помага, макар, че ние не можем да го усетим в така в… нашето ежедневие, тъй като всяка криза помага за оцелява жизнеспособния бизнес и така затрива онзи, който не се подчинява на закономерностите. Така, че мисля, че кризата ще отсее истинските хотелиери от онези, които са дошли и искат за 2-3 години да направят бърза печалба. Истинските ресторантьори, които дългосрочно да развиват бизнес и да поддържат една така сериозна клиентела, която с удоволствие да се връща в тяхното заведение да кажем. Мисля, че кризата ще помогне в това отношение.
Водещ: Безспорно кризата накара хора да следят с по-голям интерес икономическите новини. Ние научихме ли се да ги поднасяме по-ясно?
Марио Гаврилов: Ами поне се стараем, специално в БНТ1 се опитваме да стигнем дори до най-образованата част на българското население. Така, че то да може да разбере икономическите зависимости и да се опитваме да ги преведем на техния … ежедневен език, така че е достъпно дори и за най-неграмотната част от населението.
Водещ: Благодаря ви за този коментар. Марио Гаврилов от БНТ1 пред „Клубът на журналистите”.
Водещ: Казват „Светът е футбол” и ние в „Клубът на журналистите” се подчинихме на това клише, макар че избрахме по-музикален подход. То определено ни достави удоволствие, благодарим на Галя Траянова за това. След час и пет минути започва първия мач, днес са предвидени три мача, Южна Корея – Гърция, Аржентина – Нигерия, Англия и САЩ. Ами гответе се, хубав ден и да изпитате удоволствие от гледането. Това ви желаем Владимир Тошев, Ася Челебиева, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева. 

в. 24 часа | Венелина ИВАНОВА | 2010-06-11 

Младежката седмица на електронните медии събра вчера в зала "Мусала" на хотел "Хилтън" около 60 студенти по медийни специалности от цялата страна.

През следващите 4 дни младите хора ще се учат да правят радио, тв и вестникарски новини и репортажи, както и уебстраници, разказа Атанас Лозанов, председател на управителния съвет на асоциацията "Младежка медийна мрежа", организатор на събитието. То се случва за първи път у нас, безплатно е и ще стане практика. Гриша Камбуров, изпълнителен директор на асоциацията на българските радио и телевизионни оператори (ABBRO), направил допитване до 160 медии, което показало, че младите специалисти излизат с дипломи от ВУЗ-овете, но без практически умения. Затова младите медийни специалисти ще се учат да пишат новини за радио и тв работилници, ще монтират репортажи и ще правят уебиздания. Оказва се обаче, че работодателите търсят добра професионална подготовка, практически умения, комуникативност, креативна мисъл и излъчване, а не теоретична и неадекватна подготовка, каквато имат кандитатите, обобщи Камбуров. Той направи няколко препоръки към ВУЗ-овете. За да повишат качеството на обучение, университетите трябва да задоволят дефицита от техническо оборудване, да предлагат бакалавърска програма, която да отговаря на европейските стандарти за качество, да увеличат практиката с 50%. Учебните заведения трябва да разработят стратегии за обучение, които да съответстват на нуждите на пазара и преподавателите в страната да поддържат връзки помежду си.
Във вторник всички, минали през обучението, ще получат сертификати. Те ще им бъдат полезни при търсене на работа, категоричен е Лозанов. 4 екипа от общо 20 души, които са се справили най-добре, ще получат и награди.
Най-добре слисаната новина ще бъде публикувана на страниците на в. "24 часа".
Лектори ще бъдат Даниела Петрова – шеф на парламентарната комисия по култура и медии, Константин Кисимов и Огнян Златев от центъра за развитие на медиите, Христо Калоферов – водещ на новините в "Нова" и колегата му оператор Росен Илиев, както и други журналисти и преподаватели от СУ, УНСС, НБУ.

Стр. 28

БНР, Преди всички | 2010-05-31 

Водещ: Началото на този интензивен диалог, който очаква медиите да кажаат дали върху тях се оказва натиск бяха промените в заона з арадиото и телевизията. Те бяха приети с доста спорове, първо от парламента, президента наложи вето, твърди се, че след като се върнат в парламента, ако бъдат прегласувани отново ще има работа за конституционния съд. Президента изрази притесненията си от съкращаването на регулаторния орган и с намаляване на представителите на неговата квота, разбира се и на тази на парламента. Сега ще говорим по темата с двама представители на медийната комисия, с председателя на парламентарната Комисия по култура, гражданско общество и медии Даниела Петрова. Здравейте, г-жо Петрова.
Даниела Петрова: Здравейте.
Водещ: И с Петър Курумбашев, който е член на комисията, който надявам се ще може да има мнение по тази тема и като човек, котйо разбира много пряко от журналистика. Добро утро, г-н Курумбашев.
Петър Курумбашев: Добро утро.
Водещ: Да кажа, че в писмото, което премиера изпрати до главните редактори на медиите има и въпрос, който се отнася до това, което вие като законодатели правите. Дали началниците на медиите тълкуват решението за намаляването на броя на членовете на регулаторните органи, в частност СЕМ и КРС, като ограничаване на независимостта на българските медии и влиянието върху редакционната политика в интерес на правителството. Не цитирах в печата, но почти всички , които са се изказали по темата са категорични, че броя на членовете на СЕМ и на КРС не е право пропорционално на работата, която те вършат. По-скоро началниците на медиите имат възражения срещу същността на тези органи – СЕМ и КРС. Г-жо Петрова, вие вече имахте повод да отговорит ена президента Първанов, има ли обаче възможност да се преосмисли ветото да се използва като възможност още веднъж да помислите полезно ли е за медиите това, което се случва в медийния закон.
Даниела Петрова: Разбира се, винаги може да се коментира, да се преосмислят позиции. Но в случая не виждам никаква драма, тъй като с намаляване на броя на определен регулаторен орган, тук не се използва всяване на страх, не се използва всъщност опита да се пречи на медиите да работят. И нещо повече, изпълнява се една хоризонтална мярка, за която е взето решение не само по отношение на СЕМ и на КРС, а и на други регулаторни органи, комисии, които също състава им се намалява. Там не се оказва натиск, там не се пречи на работата. Така че ми се струва, че има едностранно тълкуване. Но като че ли е някаква лична обида.
Водещ: Каква точно според вас е тази лична обида?
Даниела Петрова: Ами може би начина на преценка за вземане на решения за намаляване на квотата от стрна на президента.
Водещ: Г-н Курумбашев, и вие ли виждате личен елемент в това вето?
Петър Курумбашев: Не, аз не бих тръгнал с това да има нещо лично към президента. Ние се занимаваме с политика и трябва да провеждаме различни политики, а не някой за някой, че е откраднал играчките. В случая става дума за едно много неприятно внушение, което се случва с прекратяването на мандатите на хората, наистина на всички регулаторни органи, не само в СЕМ и КРС, смисъла на мандатността е смисъла н а това да не се (?) с власт, никога до сега, нито едно до сега мнозинство не си е позволявало предсрочно да прекратява мандатите в различни регулаторни органи и именно за това те се водят независими органи. Иначе просто членовете на мандатните органи щяха да бъдат сменяни заедно с правителството. Просто сменя се правителството, избират се нови министри, не чакаш никакви мандати, сменяш всичките 9 т.нар. независими комисии и това внушение е към тези, които са членове на тези регулаторни органи и съответно и тези, които тези регулаторни органи назначават. Сега махаме вашите началници, скоро можем да махнем и вас.
Водещ: Добре, но г-н Курумбашев, медиите не виждат проблем специално по отношение на СЕМ и КРС. Сега като казвам медиите и аз няма като Бойко Борисов да смятам, че един човек може да говори от името на медиите, но поне в отговорите не се прави причинно0следствена връзка между работата на медиите и броя на членовете на СЕМ например.
Петър Курумбашев: Не, в случая става дума за това, че те се използват, за да се подменят и определени хора не само в тези органи, но и в другите органи, тъй като няма и единнност в смяната. Например на някои места членовете се променят ччрез жребиЙ, на някои места се премахват последните хора, които са назначени, това е случая с КРС. Изобщо навсякъде се сменят по различен начин хората просто само и само да си отидат определени хора. Така че тук за медиите, ако искате да го водим разговора малко по-…
Водещ: Да, ще го разширим задлжително…
Петър Курумбашев: Да, да го разширим малко разговора и то разговора е за това, че аз знам за определени схеми, които съществуват в медиите от много години, за което имат заслуги и много предишни управляващи. Но това, което виждам е, че г-н Борисов няма никакво желанеи да промени схемите в тези медии. Той просот иска да промени хората в тези схеми и творчески да ги развие. И тук не става дума само за БНТ и БНР, а става дума, знаете, преди дни стана дума и за една друга дискусия за други медии. Така че по този начин просто медиите да бъдат офанзивно насочени в определена посока. Моето впечатление е, че за тези 20 години никога не е било оказван толкова голям натиск върху медиите, колкото в момента. И в момента г-н Борисов много цинично отправя въпрос, аз съм казвал и (?), че го е казвал, и то огромен, и то не от сега. Той е от времето, когато беше главен секретар, до времето, когато беше кмет на София, а включително и в момента вече ползвайки инструментите на държавата.
Водещ: По какъв начин според вас се оказва този натиск, чрез присъствието му в ефира и на страниците? Чрез началниците?
Петър Курумбашев: По всякакъв възможен начин, включително и чрез директен контакт с журналистите. Нали имаше една любима тема, дето беше коментирана, примерно пращал ли е SMS-и на определени журналисти или на главни редактори или т.н. Просто ежедневие.
Водещ: Г-жо Петрова, вие какво виждате полезно в писмото, което премиера Борисов изпрати до шефовете на медиите? Понеже не очакваме те да кажат – да, върху нас се оказва натиск. Някак си и това се потвърждава от реакциите. Какво за вас като човек, който трябва да има отношение към медиите е важно в този диалог?
Даниела Петрова: В този диалог действително е важно дискусията, която отново тръгва да се изговори, да се напише това, да се изкажат проблемите, ако има такива те да бъдат решавани. Защото аз считам, че това, което се твърди, че в момента се оказва натиск върху медиите е просто лъжа. Считам,ч е с поведението си, с контактите си с медиите, който е почти ежедневен, не съм забелязала и най-малко притеснения и оплаквания в този смисъл. Това са моите лични преки впечатления.
Водещ: Сега разбира се в тези 20 години, за които говори г-н Курумбашев, никога не стана неактуална темата, че журналистиката върви след победителите, обаче вие не виждате ли нещо притеснително в това, че премиера присъства минимум по 3 пъти в една емисия, с по няколко снимки в един вестник. Тоест смятате ли, че това е отговор на активността на правителството или има нещо друго?
Даниела Петрова: Може да се тълкува по различен начин отразяването. Но считам, че след като има събитие и след като това е преценката, след като участва активно, естествено че активно ще бъдат отразявани събитията. Така че дали ще бъде със снимка или с материал, това е въпрос на преценка на главния редактор, респективно на участниците в медийния процес. И не смятам, че това е притеснителното.
Водещ: А кое е притеснителното?
Даниела Петрова: Притеснителното е пряката свършена работа. След като има интерес към медиите, след като получава одобрението на гражданите, значи действията са правилни, те са коректни, медията също е коректно отразила, след като и тя се купува и се чете или съответно се ползва.
Водещ: Добре, но вие смятате ли, че има полза от въпрос като този, който зададе министър-председателя – кажете оказвам ли ви натиск. Смятате ли, че има главен редактор или генерален директор, който ще каже – да, оказваш ми натиск.
Даниела Петрова: Въпроса не е точно така пряко зададен. Въпроса е малко по-индиректно зададен. По отношение на (?) или решение на българското правителство, с което се ограничават правата на медиите или съответно дали могат свободно те да бъдат финансирани, развивани, разпространявани в този смисъл е зададен въпроса. Тоест в този въпрос се съдържат няколко въпроса и действително не считам, че трябва да се получи еднознчен отговор.
Водещ: Ами той се получи за съжаление вече и всъщност всички в един глас казват, че такъв натиск няма. Между другото г-н Курумбашев, вие казвате, че такъв натиск не е имало никога,но колеги си припомнят за времето на Жан Виденов и на Иван Костов, така че дали са сравними тези натиски, за които се припомня?
Петър Курумбашев: Ами вижте, аз съм участвал даже и в подписката, когато уволниха водещи журналисти от националното радио, което между другото винаги е бил По-сериозна крепост на независимостта на словото, примерно националната телевизия, аз съм участвал в нея през 1996г., дори по време на еднопартийните управления на Виденов и на Костов не е било такова чудо. В един вестник да излезе пет пъти снимката на премиера на пет различни страници, просто този резултат не го е постигнал нито Виденов, нито Костов, нито някои премиери преди или след него. И даже си мисля, че в случая тези медии, които така услужливо отразяват премиера, му п равят и много лоша услуга, защото всъщност проблема, който са имали всички управляващи е, че по някой път с прикриването на ситуацията или със замазването на положението и с услужливото показване на нещата всъщност са започнали да вярват наистина на огледалото и всъщност не са чували това, което никой не трябва да чуе, тъй като една критична медия въсщност прави и услуга на правителството и го държи в ситуация то да може да оценява по-реално нещата. Така че наистина това е моето впечатлние и по отношение на конкретни медии, които … вижте, има медии, които не пускат по един критичен ред за правителството. Да приемем, че работят блестящо, но имат 5% грешки. Има медии, които не пускат по 1 ред критика за правителството.
Водещ: Е, така беше…
Петър Курумбашев: Никой не казва – свирете мача 50 на 50. Ама поне да го свирят 70 на 30, да се каже.
Водещ: Сега все пак сме още първата година на мандата на това правителство и сигурно ако прегледаме вестниците и прослушаме предаванията от първата година и на мандата на Тройната коалиция, вероятно може би ще видим също една такава, как да кажа, едностранна любов. Готов ли сте да си признаете, че това е проблем на политиците изобщо?
Петър Курумбашев: Аз съм готов да си го призная, че е проблем изобщо на обществото. То е същия проблем…
Водещ: Да, той е и на медиите, между другото.
Петър Курумбашев: Разбира се, че е проблем и на медиите, тъй като това е една свобода, която човек ако иска да си я извоюва, може да се бори за нея. Иначе може да я кара с прочутата българска поговорка – преклонена глава, сабя не я сече. Иначе представете си ситуация пък, която е… един министър вика шефа на предприятие, което му е подчинено, или което не му е подчинено, да речем, че е частно, но пък доста добре зависи от някакви държавни поръчки. И му казва – извинявай, аз меся ли ти се в работата, праща му едно писмо. Той какво да му напише? Цинизъм е да се праща такова писмо. Просто цинично. Естествено, че ще му върне отговора, който той иска да чуе.
Водещ: Г-жо Петрова, няма ли да е по-добре наистина и за ГЕРБ ако чува и различни критични мнения и те да не са само на опозицията, но и на други неангажирани политически институции, каквито биха могли да бъдат медиИте. Не говоря за тенденциозна критичност, говоря за здравословна, за каквато спомена г-н Крумбашев.
Даниела Петрова: Аз смятам, че правителството на ГЕРБ изключително чувствително се вслушва в мнението на обществото, на журналистите и винаги е отворено да променя своите позиции. Действително в ситуацията, в която се работи и в която така динамичном се променят нещата има и действително признаване на грешки, има и корекция и на поведение и на текстове. По-добре е човек вместо да си затвори очите и да излъже, той съответно да признае допусната грешка и бързо да я оправи, от колкото да натрупва негативи и съответно да не признава. Тук не става въпрос за признаване на грешки ежедневно. Тук става въпрос действително за поведение, което смятам, че новото правителство, макар и със своята така кратка работа в период на 9 месеца, се е стремяло да бъде адаптивно, да отговаря на очакванията. И за това не смятам, че в случая тази дискусия тръгва в една друга посока. Посока, в която се показва, че има воля да се постигне целта. Това, което е обещано да се постигне, и предизборните обещания, програмата на правителството. Ще се работи в по-трудна ситуация и финансова, в ситуация на криза, в ситуация на неизпълнени решения и обещания – това е факт в цялото общество.
Водещ: Всъщност това не е ли проблема, че коментирайки това, което ГЕРБ не може да направи, вие веднага препращате там, на където препраща и Бойко Борисов непрекъснато – към миналото правителство. Кажете тогава това, което зависи от вас. Вие как ще мотивирате тази голяма мега промяна в медиите, която обмисляте чрез този закон за радиото и телевизията, който ще обедини СЕМ, КРС, БНР, БНТ, ще въведе етични правила за частните медии. Тоест всичко ще бъде регламентирано в този един закон. Има ли такава идея, тя политическа ли е, подхвърлено мнение на председателя на СЕМ, който е избран и предложен от ГЕРБ ли е?
Даниела Петрова: Аз считам, че с един закон не може да се регулира всичко, защото закона дава определените правила за рамката. В момента се работи върху нов закон за радиото и телевизията, това са медии, които съответно следва да бъдат регулирани съобразно новите правила и съобразно новата цел, която е в момента, задачата цифровизация. По отношение на печатните медии въпроса е изяснен. Там се подготвят текстове, които ще бъдат в закона за депозиране на печатни произведения и (?) печатни произведения и други, където са подготвени и разписани текстове по отношение на прозрачността на медиите, на собствеността.
Водещ: Това е политическото решение или това са идеи, защото г-н Лозанов чухме нещо различно. Че всичко това, което вие сега описвате трябва да бъде събрано в един мега медиен закон.
Даниела Петрова: Не е обсъждано. Това е позиция на г-н Лозанов, която може би е (?) в началото на дискусията, но не могат печатни, електронни и радио и телевизия, всички медии да бъдат регулирани по един и същи начин. Нещо повече, печата съотвтно е налице по отношение на него едни добре развити процеси на саморегулация. И смятам, че пътя към саморегулация и корегулация не е чрез законови мерки, и то еднотипни, за конкретните медии.
Водещ: Това, което казвате вие за голям закон за радио и телевизия, промени в закон друг, свързан с печатните издания. Това политическо решение на ГЕРБ ли е или отново да кажем на група депутати. Нека да изясним това. Има ли политическо решение?
Даниела Петрова: Политическо решение и това, което е във видео отчета, във видео материала, представен на парламента е, че ще се работи върху цялостен нов закон за радиото и телевизията.
Водещ: Обединява ли той двете медии в обща шапка?
Даниела Петрова: Не, на този етап не. До нас, като законодател, не е достигнал от работната група такова предложение.
Водещ: А СЕМ и КРС?
Даниела Петрова: Но може би в процеса на работа и на тази дискусия да се направи такава преценка. За обединяване на СЕМ и на КРС също считам, че преди да се постигнат определени резултати в процеса на цифровизаия е трудно те да бъдат обединени, защото те трябва да изпълняват възложените им функции към момента, тъй като ситуацията сега е една, избора на модела дали да бъдат обединени в един или съответно да продължат функционирането си като два самостоятелни органа и е въпрос на преценка.
Водещ: Да, защото за втори път казахте въпрос на преценка, тъй като искам да чуем и г-н Курумбашев, какво значи въпрос на преценка? На някакъв анлиз, на финансова преценка, на проучване? Г-жо Петрова, вас Питам първо. Преценка, що е то преценка?
Даниела Петрова: Преценката трябва да се направи съобразно обема от работа, който ще се върши и поставените задачи. Действително може да се проведе дискусията, но ние трябва да се съобразим с определени финанси и с поставените задачи, които следва да изпълняват органите.
Водещ: Г-н Курумбашев, да чуем вашето мнение накрая. Аз честно казано до колкото разбирам от г-ж аПетрова всякакви изказвания на тема обединяване на радиото и телевизията, обединяване на КРС и СЕМ, регулация на печатните медии звучат като някакви лични мнения. И няма ясно политическо решение, всичко ще се преценява в движение. Изобщо има ли нужда от такова?
Петър Курумбашев: Ами по принцип това е стандартната ситуация в ГЕРБ, така че не е нещо, което би трябвало да ви изненада. Иначе по отношение на обединяване на КРС и СЕМ, трябва да ви кажа, че тази практика не е приета в Европа, много малко европейски държави имат сливане на тези два органа и тези дори, които при тях има сливане, се чудят как да ги разделят. Така че очевидно е по-добре, те се занимават с различни сегменти и е по-добре да бъдат отделни органи. Може би има някои части например, по отношение на цифровизацията, където има припокриване, но това не пречи просто да има два отделни органа, тъй като така или иначе техните задачи са съвсем различни. Изобщо ние първо трябва да решаваме въпроса за функционалността, какво искаме да постигнем като крайна цел и след това вече да видим с какви регулатори да се постигне.
Водещ: Може би тази преценка…
Петър Курумбашев: Това, че първо бяха тръгнали да сменят всичките членове на СЕМ и КРС, те го бяха измислили просто да ги слеят, за да може да сменят всички членове на КРС и СЕМ, както се казва, с един куршум – два заека. В тази посока бих ги посъветвал ако искат много да слеят деветте регулаторни органа в България, включително КРС и СЕМ да ги слеят с ДКЕВР, да речем, така че той ще определя цената и на тока и на водата и ще дава и лицензи за телевизии..
Водещ: Е може да се осъществи такса Електромер, която беше заложена някъде някога за финансиране на радио и телевизия.
Петър Курумбашев: Ами пак е въпрос на разговор с обществото. Това е решението в Англия, кдъето например така се финансира BBC и то е станало точно с повод налагане на един министър-председател, който е казал – на вас ви даваме бюджет, така че да излъчвате това, което ние искаме, много интересен разговор между другото от преди десетки години в Англия. И тогава се е решило в обществото, че общестовот е по-добре директно да финансира медията, за да може да има независима медия. А тук вече идва нашия въпрос. Нашето общество иска ли да има наистина независима медия.
Водещ: Благодаря ви за този коментар. Всъщност може би това, което каза г-жа Петрова, че ще се преценява после какъв да бъде пътя може би трябва да бъде обърнато. После трябва да е в началото. Но ние ще следим тази дискусия, още повече със сигурност днес ще продължат коментарите и обясненията по повод писмото, което изпрати премиера Борисов до ръководството на медиите. Даниела Петрова, председател на комисията по култура, гражданско общество и медии, Петър Курумбашев, член на комисията, Даниела Петрова от ГЕРБ, Петър Курумбашев от КБ с техните гледни точки за състоянието на медиите, отговорите и въпросите, които им се задават. 

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-05-15

Водещ: Задава ли сте си въпроса! Как сме живели без мобилни телефони? Кога за последно погледнахте тревожно през прозореца, за да видите ще има ли буря, зареди която интернетът ще спре. Искам да ви кажа подобни въпроси си задаваме и ние медиите, просто технологиите ни предизвикват. Международната среща за регионалните радиотелевизионни и телекомуникационни организации и производителите на техника за радио разпръскване, се проведе за първи път в България, по инициатива на БНР. Престижната международна среща е осма по ред, началото е поставено през 2003 година и в течение на годините към инициативата се присъединяват все повече страни. На тези срещи се провеждат професионални дискусии за цифоривзацията във всичките и аспекти. От производството на медийни продукти, през цифровите технологии за пренос, до радио и телевизионните приемници. Защото 2012 може да изглежда далеч все още, но експертите в Европа отдавана работят по проекти създаващ техническите норми, според които трябва да се извърши цифровизацията. Кой къде е, също става ясно на подобни срещи. Къде сме ние, ще коментираме днес в студиото на „Клубът на журналистите” с генералния директор на БНР, г-н Валери Тодоров и експерта по телекомуникации проф. Кирил Конов. Ще чуем разбира се и коментара на г-н Даниел Сове-Гоашон, президент на „Диджтаг” организацията, която свързва в Европа интересите на бизнеса и обществените, и търговските оператори. Регионалните медии получиха своите награди, какво се случи там, ще коментираме с члена на журито г-жа Аксения Димитрова от вестник „24 часа”. Корупция в печатните медии? Защо такава тема избраха за дискусия от Фондация за свободата „Фридрих Науман" ще питам Аспарух Панов. Разбира се започваме с коментар с медийната новина на деня, президентът Георги Първанов ще съзира Конституционния съд за редукцията на членовете на СЕМ. Добър ден на г-жа Даниела Петрова, председател на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии. Здравейте.
Даниела Петрова: Здравейте.
Водещ: Ами да коментираме медийната новина на деня!
Даниела Петрова: Новините на деня са много, но тази действително е една сред по-значимите. Считам, че в правомощията на президента е да направи своята преценка за упражняване на правомощия, в това число и за упражняване на вето. Не намирам нищо ново, дали това е просто някакво заигриване или предварително изказване. Закона не е минал на второ четене в през зала, за да се прави предварителни заявления. Но нека да оставим всеки да упражнява своите права и правомощия. Няма предварително отказ от права, така, че тук няма някаква драма.
Водещ: Предвиждате ли някакво извънредно заседание на парламентарната комисия? Ако се стигне…
Даниела Петрова: След като мине в зала, ако разбира се има вето, закона ще се върне в парламента и по процедурата. Той проекта е гласуван на второ четене в комисия и предстои гледането му в зала.
Водещ: Да.
Даниела Петрова: Т.е. не може да има връщане обратно преди минаване в зала в комисия, съобразяване с бъдещи намерения.
Водещ: Благодаря ви за този коментар. Г-жа Даниела Петрова, председател на Парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии, с първи коментар на медийното събитие на денят, президентът Георги Първанов ще съзира Конституционният съд за редукцията на членовете на СЕМ. Добре дошли в „Клубът на журналисте” ви казваме Бушнаков, Руслан Беров, Цвети Николова, Гала Траянова и аз Ирен Филева. Останете с нас.
Водещ: През 1991 година, по инициатива на ЕС за радио и телевизия започна проектът DVB, който обединява 270 организации от цяло Европа, радио и телевизионни оператори, както обществени, така и частни. Телекомуникационни компании и производители на техника за радио разпръскване. Каква е целта, целта е да се противодейства на японския и американския пазар в областта на цифровизацията на телевизията. Както и да се съхрани европейската индустрия разбира се, в областта на новите технологии. DVB е цифровият формат по който ще излъчват всички телевизионни оператори в Европа от 2012 година. Експертите, които работят по проекта създават техническите норми, според които трябва да се извърши цифровизацията на телекомуникационното излъчване в Европа, когато срокът за завършване на процеса за страните членки дойде и той е 2012. Ситуацията днес показва, че от всички европейски държави, не само от ЕС, само балканските и някои от средиземноморския регион не са започнали цифровизацията. От 45 страни в широка Европа. Това заяви за БНР, г-н Даниел Сове-Гоашон, президент на „Диджтаг”, организацията която служи за свързващото звено между интересите на бизнеса и обществените, и търговски оператори. Г-н Сове-Гоашон участва в срещата във Варна за сподели опита на по напредналите в цифровизацията европейски страни. Според него цифровизацията е неизбежна, както и интернет и мобилните телефони. А ползите на въвеждането на новите технологии за крайния потребител са многобройни. Защо цифровизацията е по-добра от аналоговото излъчване, попитахме г-н Даниел Сове-Гоашон, с превода ни помага Мая Пеловска, експерт в Дирекция „Международно сътрудничество”.
Даниел Сове-Гоашон: Цифровизацията е неизбежна в цяла Европа, така като касетките бяха заменени от компакдискове, същото нещо в момента се случва с радио и телевизията. Аналоговото излъчване задължително трябва да стане цифрово. Същата с телевизията, там където преди можеше да се излъчваше един канал една програма, сега на този същия кана, могат да се излъчват 8 телевизионни програми. Очевидно ползата за потребителя е това, че той ще може да получава много повече програми. Ще ви дам един пример от Франция! Сега имаме 40, като и в предишния и в сегашния случай, 6 и 40 говорим само за наземно излъчване. Но същите предимства важат и за телевизията, която се разпространява чрез сателит. В момента сателитно се излъчват и съответно получават хиляди програми, тъй като въвеждането на цифровизацията и там включително се пести място. Другото голямо предимство на цифровизацията, че можете да гледате телевизия през интернет, докато аналоговия канал, аналоговото излъчване не позволява да се гледа през интернет. Само, че това не е края на еволюцията! Не само пестим място, но и благодарение на това спестено място там можем да сложим програми, които имат много по-високо техническо качество. Това се казва High Definition TV. И ако дам още един пример от Франция! Освен 40-те програми, които се излъчват цифрово, които споменах, които са със стандартното за това излъчване качество. Имаме още 12 програми, които са с още по-високо качество. Аз също имам кабелна телевизия, преди я получавах аналогово, сега цифрово, съответно сега има много повече програми, цената е същата както преди. България е част от една група, където предимно се гледа кабел. Същата е и в Германия. Франция, Великобритания и Италия е различно. Има кабелна телевизия, но за една много малка част от населението. Например във Франция са само 7% от населението има кабелна телевизия. Страните където има много кабели, които са целите окабалени, тъй като наземното излъчване е безплатно, всъщност кабелните оператори си притесняват за това, че могат да си изгубят клиентите. Бих искал да кажа още едно предимство на цифровизацията. И пак говоря за наземното излъчване и приемане. Тъй като цифровия сигнал е много по-мощен, вече можем да получаваме сигнал, наземния сигнал без антена, което означава, че нашия втори, трети, пети телевизор няма нужда да е включен в кабел някъде нали, както сега.
Водещ: Г-н Даниел Сове-Гоашон, президент на „Диджтаг”, организацията която служи за свързващо звено на цифровизацията в Европа. С превода на Мая Пеловска, международен експерт в Дирекция „Международно сътрудничество”.
Водещ: Цифровизацията кара хората да си задават въпроси, но не само хората и медиите да си задават въпроси, изобщо новите технологии ни предизвикват. Защо е важно да знаем как се вземат решенията за цифровизацията. Нека от тук да започнем разговора с генералния директор на БНР, г-н Валери Тодоров и медийния експерт проф. Кирил Конов. Добър ден.
Валери Тодоров: Добър ден.
Водещ: Защо е важно да знаем решенията които се вземат за цифоривизацията какви са и как се вземат.
Валери Тодоров: Защото да знаем, защото трябва да знаем с каква сила ще ни стоварят последствията. Тъй като цифровите технологии изискват промяна на навиците, промяна на цялата организация на приемане на информацията. Същевременно те са и покрай всички положителни страни, един сериозен стресов фактор, защото вие изведнъж ще получите много големи възможности. И трябва в рамките на тези възможности да извършите селекция, да подтиснете едни желания, да дадете предимство на други. Наистина това е една технология, която ще събере картина, звук, текст в едно и в зависимост от вашия избор, вие ще получавате с предимство онова което искате. Но по-важното е, че всичко това трябва да се усвои, като в този процес има две страни. Едната страна, която ще приема продукта, а другата която ще го произвежда. Мисля, че стреса ще е еднакво силен и от двете.
Водещ: Проф. Конов, добър ден.
Кирил Конов: Добър ден.
Водещ: Защо е важно да знаем повече за цифровизацията и за решенията, които се вземат за нея?
Кирил Конов: Ами вие вече чухте, зрителя трябва да бъде…
Водещ: И слушателя!
Кирил Конов: …подготвени, и слушателя, и зрителя, трябва да бъде подготвен. Защото цифровата техника иска нови приемни устройства. При това, ако телевизията с един аналогов телевизор можеше да се работи например в кабелната телевизия, можехме да включим един, втори, трети аналогов телевизор. Към преминаването на цифрова телевизия, към всеки един приемник трябва да има и приставка, която е прието да се казва чуждицата приемен SETBOX. Той практически е цифрова приставка и трябва да се закупи към всеки телевизор. При това трябва да се знае, че приставки за спътникова са едни, а за наземна телевизия приставките са други. Освен това трябва да се знае много важно нещо. Че стандарта който е приет в нашата страна за кодиране на сигнала е MPEG4, който се различава от стандарта в Европа, MPEG2. MPEG2 е много стар стандарт, ние сме преминали към по-нов. По-нов, по-съвременен стандарт, който дава възможност по-добре, повече програми да се предават в един телевизионен канал. Който означава, че приставките трябва да бъдат купувани от България, а не от чужбина. Това трябва да знае, трябва да знае зрителите, например тези които имат роднини и деца в чужбина, да им приставките от там, трябва да си ги купят от България.
Водещ: Всъщност стигнахме бавно и полека до въпроса за парите! Защото това са разходи от една страна, за тези които ще получават цифров вариант на радио и телевизия и от друга страна, самите медии също така трябва да планират своите разходи!
Кирил Конов: Да, медиите също трябва да планират своите разходи. Интересното е това, че се предвижда един период в който едновременно би трябвало да се предава както аналогова, така и цифрова телевизия, също в бъдеще вероятно ще бъде и за радиото. Това означава практически почти двойно заплащане за разпространение. За това повечето страни рязко ограничават този съвместен период на съвместно излъчване, което означава много добра подготовка в населението, да се подготви да премине към цифрово приемане на програмите, за да може да се облекчи, да се опрости разпръскването на програмите.
Водещ: Ние готови ли сме?
Кирил Конов: Колкото е по-кратък… Моля?
Водещ: Ние готови ли сем?
Кирил Конов: Ами програма за преминаването съществува, но тази програма още не съм чул да е задействана, което означава, че практически още не сме готови. Това е задача на медиите, които трябва много широко да прорекламират, да разкажат „Да преминава се към цифрова” цифровата има определени предимства, предимства е по-малко шумове, възприема се по-качествено изображението, много повече програми. При това програмите, които се излъчват ще бъде свободни, което означава, че ще бъдат безплатни за разлика от спътниковите телевизионни програми и от програмите от кабелната телевизията, което е едно облекчение към зрителя. Но от друга страна към всеки един телевизор трябва да бъде купена приставка за приемането. Приставките действително не са скъпи, обаче са определена инвестиция.
Водещ: Обаче в криза, всяка една инвестиция може да бъде отсъдена като скъпа.
Кирил Конов: Да и особено когато е принудена.
Водещ: Да. Много ви моля да останете на телефона. Г-н Тодоров, ние напрактика има какво да се споделим.
Валери Тодоров: Само ще направя една корекция. Ясно е, че безплатни ще бъдат обществените програми. Платени ще бъдат, също така ще бъдат платени някои от услугите, които допълнително ще се предоставят при цифровото излъчване.
Водещ: Но ние вече излъчваме цифрово, доста преди да се вземат решенията.
Валери Тодоров: Да, националното радио започна излъчване със съдействието на БТК, по технологията DVB-D, която сега предстои да се внедри масово, за София и Софийска област още през 2007 година. През 2008 година, ние пуснахме в действие технологията Radio Digital Mondiale, това е цифров формат върху късите вълни, той се използва от много от страните, които имат големи територии, тъй като се предава тази технология, позволява предаване на сигнал на по-далечни разстояния, с по-високо качество. Интересното, че тези страни са всъщност и потенциалните производители на приемници. Също така интересен факт, че ние сме една от страните, която е разположена в ъгъла, на един от ъглите на ЕС. Тази технология свободно би могла да покрие европейската територия от единия край до другия. Т.е. този наш експеримент залага един потенциал, залага една перспектива, която се надявам да бъде полезна ако разбира се бъде избрана тази технология в бъдеще като основен цифров формат.
Водещ: Защото безспорно цифровото излъчване изисква технологична готовност, а за да има човек технологична възможност, той трябва да има инвестицията, за да може да оперира, това също е…
Валери Тодоров: Първо за радиото се смята, че до 2020 година ще запазят актуалността си УКВ излъчванията с чистотна /…/ Същевременно ние се готвим да затворим цикъла на производство на цифрови програми. Вие знаете, че освен това открихме две нови програми, две нови радиостанции, които са оборудвани с най-новата техника и най-новите технологии. Освен това ние преминахме към унифициране на техниката и технологията на централното радио. Предстои да влязат в действие новите студийни комплекси на програма „Хоризонт” и програма „Христо Ботев”, които вече ще ползват всички предимства на новите технологии. Можем да кажем, че предстои, технологиите са заложени вече в регионалните ни радио станции и предстои да се цифровизира, да се вкара ново поколение техника, ефирна студийна в някои от регионалните радио станции. Но националното радио вече извършва вече такива излъчване. Знаете, че в рамките на европейския проект „Евра Нет” ние сме първата радио станция, която излъчва цифрово новини на четири езика, излъчваме и два модула по шест часа на програма „Хоризонт”и „Христо Ботев”. Така, че за разлика от повечето балкански страни, ние сме наистина доста напред, ние сме с добри позиции в рамките на ЕС за радио и телевизия. Мога да кажа, че радиото през последните две години и половина направи много за развитието на техниката и технологията. Вероятно и вие сте го почувствали. Така в по средстровид предстои да го почувствате следващите месеци, тъй като ще преминете изцяло на нови технологии. Това е бъдещето, важното е да убеждаваме хората, че те ще трябва да си сменят навиците, защото вижте можете да приемате различен тип програми, много е важно ние разглеждаме, проф. Конов тука говори за технологиите, тъй като технологията е важна, ще води технологията. Но вие при цифровата ера изведнъж отваря множество гласове, образи, програми. Вие в един момент, ще можете да приемате и аналогово и цифрово, и ще може да се съчетава с интернет, и вече водещо става съдържанието. Онова което посланието ще предаде, зависимо много от качеството. Борбата за качеството и за съдържанието, всъщност ще се превърнат във водещи за конкуренция по-нататък.
Водещ: Професоре, как виждате бъдещата медия в цифровия и живот?
Кирил Конов: Ми това е доста сложен въпрос и специално за телевизията какво е! Преминаването към телевизия с висока разделителна способност, нали това което е хита в момента и това което пък е супер така хит, това е телевизия 3D, чието въвеждане ще има много въпроси, много се склонни да твърдят, че има, че не е много полезно гледането продължително на 3D телевизия, обаче живота върви напред и аз очаквам, че и тези въпроси ще бъдат решени.
Водещ: Що се отнася до 3D телевизията, според мен там е много подходяща приказката за гроздето което е кисело?
Кирил Конов: Да, това в момента е просто такъв, макар и хит, но докато стане ежедневие ще мине доста време. За сега за нас е важно, нашата страна да преминем към цифрово разпространяване на програмите. Искам само да напомня, че в България в София, първите предаватели бяха пуснати в ноември 2004 година. Така, че от 2004 година в София имаме DVB предаването по стандарта MPEG2 и се излъчвате шест програми на 64 канал. Но поради слабата реклама, приемането на тези програми не е масово в София. Сега е важно, действително масово сериозно с качествено покритие на страната, с цифрови телевизионни програми и преди всичко на националната телевизия.
Водещ: Как според вас можем да мотивираме хората да приемат по-лесно преминаването на медиите в цифров вариант?
Кирил Конов: С добро покритие, с много програми, които като основната част от програмите са отворени, безплатни, което ще мотивира хората. Това показва и опита в Европа, известен процент от хората се отказват от кабелните телевизии, преминават към цифрово приемане на програмите, защото предимствата са очевидни. Предимствата са очевидни, всъщност в излъчването трябва да има достатъчен брой интересни програми на български език и тези програми, които представляват интерес. Това са Eurosport, която едва ли ще бъде безплатна, програмите Discovery. Така, че подбора на програмите, които ще се излъчват и качественото покритие са в основата за бързото преминаване. А ако има интерес, хората много бързо ще си закупят приемници и ще преминат към цифрово приемане. Още повече, че цените на цифровите приемници съвсем не са високи.
Водещ: Много ви благодаря за този коментар. Чухте експерта по телекомуникации и цифрова телевизия, проф. Кирил Конов.
Водещ: В „Клубът на журналистите” продължаваме разговора с генералния директор на БНР г-н Валери Тодоров. Нека да опитаме да обясним на някакъв по-разбираем и прост език какво ще даде цифровизацията на хората повече от обичайния начин който е познат за слушане на радио?
Валери Тодоров: Ако говорим за радио, ние вървим към така нареченото хибридно радио, т.е. вие ще можете да получавате и звук и картина и ще можете да теглите и записи по заявка , ще можете всичко, онова което получавате от различни източници, да го събирате върху един носител, до го получавате по един стандартизиран начин. По този начин ще съберат аудиториите, които работят с различни навици и имат така вкус към различни усещания от технологиите. За това смятам, че изключително важно е да се разясни кое как се случва. Разбирам, че сега интереса към телевизиите е повишен, тъй като картинката наистина дава по-голямо въображение. Но в при движението на технологиите, ще се получава така, че от една страна радиото ще се визуализира все по-активно, ще можете да виждате лицата на водещите, ще разбира се ще пазим магията на радиото, ще можете да ползвате всички наши архиви. Същевременно ще се наложи да се разработят модифицирани програми за тези нови цифрови технологии. Т.е. вече границите между радиото и телевизията ще се приближават, но винаги ще води или картината, или звука. Т.е. ако вие сте седнал на едно място, естествено е, ще искате вие да получавате върху екрана и текста на новините, допълнителна информация различни позиционирани продукти. Допълнителна сервизна информация. Но ако пътувате и вие възможност да гледате картинката, там ще ви се подава справочна информация по-къс вид, ще имате справочната картинка, но вас ще е водещ звука, онова което слухово ще възприемате. Но тук…
Водещ: Но това ще е, това ще бъде личен избор на слушатели, нали ще даде предимство на едното или на другото?!
Валери Тодоров: Да, вие можете съответно при цифровизацията да си пуснете телевизията, стига телевизията да може да ви даде тази информация в по-експресен вид. Радиото е по-бързо, по-скоростна медия. Тя предлага по-големи масиви, по-голям обем от информация. Телевизията изисква повече време, тъй като това е свързано и с подготовката на картината. Но ако примерно радиото ви дава пряка визуална връзка от някои събития, предава на под кастинга, то тогава вие слушате едновременно програмата, получавате сервизната информация и новините на текст, едновременно с това можете да наблюдавате едно събитията, съответно ако искате и да го слушате. Така, че виждате в един момента. За това ви казах не случайно, че трябва да подтиснете едно желание за сметка на друго. Да решите ако пътувате в кола, ясно, че за вас ще е водещ звука. В следващия момент вие имате един мобилен телефон. Ясно е, че ви можете получавате визуална информация на, можете да гледате и телевизионни програми. Но вие ако искате наистина да гледате с качеството, т.е. да изпитате удоволствие, не само да се информирате, вие ще изберете друг подход. Ето тук за това, в това изключително разнообразие на услуги и на възможности. Избора ви ще бъде по-сложен! Но този избор ще наложи и промяна в навиците ви, по които трябва да достигнете до един или друг продукт. За това е много важно да се разяснява, за да се избегне първоначалния стрес. Ясно, че е тази технология която предстои да се внедри за телевизията, искам да са наясно и слушателите. Тя наистина е телевизионен формат. Тя е там като радиото е спомагателна медия, вие водещо ще е картината, а в подкастинга ще имате радио станция. Но вие за да преминете от един мултиплекс и на друг, и т.н. Ще трябва да минете през видеото, през телевизията, да стигнете до радиото, ако то е разположено в друга зона. Докато идеята на цифровото радио, вие да имате един интегриран приемник, който да приема всичко формати и ви изписват името на програмата, приемника търси и без разлика тази програма на кой формат излъчва, да можете в това приемно устройство да получи тази програма, без разлика къде се намирате. За това е важно с разработват и националните технологии, т.е. технологията на националното покритие, същевременно технологиите за пренасяне на сигнал на далечно разстояние, за разлика от функциите на телевизиите, които разбира се са със засилено национално присъствие, т.е. присъствие на национална територия.
Водещ: Но все още не се говори колко струва този приемник?
Валери Тодоров: Приемниците вече, така достигнаха до умерената цена от 50 евро, има и по-евтини. Изключително важно е, че страни като Индия, като Китай, Русия се ангажираха с производството на тези приемници, те признаха и технологията DRM за водеща, тъй като тя е подходяща за тези големи територии. Което е насърчителен фактор, ние за това и когато стартирахме технологията DRM, ние ориентирахме към предаване за чужбина, т.е. знаете, че ние предаваме на 11 езика, ориентирахме към страните към, зоните където тази технология е разпространена, където има съответните приемници. Държавата ще трябва да инвестира и в приемните устройства, цифровите устройства и за телевизия, и за радио. Ясно е, че с телевизия ние леко вече закъсняваме и ще трябва да се компенсира. Докато за радиото все още имаме да помислим. По-важното е, че радиото като технически и технологичен лидер в момента даде шанс тези технологии да се развиват, да се експериментират, да се доказват. Смятам, че едната от технологиите категорично се доказа, другата вече ще се внедрява като телевизионна форма, радиото освен това развива активно и УКВ мрежата, тъй като тя също пострада силно, след като демократичните промени. Знаете, че нашата УКВ мрежа беше изградена с двойно предназначение, обслужваше и военни функции, обслужваше така и политическия блок. И се образуваха така дупки, бели петна. За това искам да кажа, когато нас ни разглеждат, говоря нас като обществена медия, ни разглеждат като конкурентна частните медии. Ние не сме в истинския смисъл на конкурент, защото задължение е на държавата да информира безплатна достъпна на всички платформи информация, обективна, разностранна информация.
Водещ: Това го пише и в Конституцията!
Валери Тодоров: Да, пише го ви в Конституциите. Докато смисъла на търговската медия, тя трябва да обслужва определен търговски интерес, т.е. тя може да си избере района на покритие, може да си избере начина на посланието, дали ако е музикално, кой формат предпочита. Или ако вкарва информация, какъв вид информация. Докато ние сме длъжни да гарантираме пълния обем от информационни услуги с разнообразие на програми, с разнообразието на гледните точки, с обективността. За това ние сме единствените, ние сме най-големия процент на музика, на драматургия, ние записваме и архивираме всички по-големи културни музикални събития. За това, винаги казвам, ние имаме собствени музикални състави, които са водещи за страната. За това не може някой да ни разглежда и смятам, че не е добър подхода, когато се правят механични сравнения между частна медия и търговска медия, или да речем някой от нашите програми може да сравни с друга радио станция, да речем „Хоризонт” с Дарик радио. Въпреки, че те са доста различни. Аз в момента не правя реклама на колегите, с огромен толеранс, това е една от солидните радио станции, които успя да се докаже през годините, в много трудна пазарна среда. Тука понякога се налагат формати и се твърди за разпространението на други радио станции, които са под статистическия минимум, но с една добра реклама може да правя внушение. Нека да, всички имат място на пазара. Нашите функции като обществен медия са други, ние сме и държавна медия, защото за сметка, независимо от бюджетната субсидия, ние реализираме и план за собствени приходи. Знаете, че търговските радиостанции, те работят и по търговските закони, по търговското право. Докато ние работим така в изключително строг, строго зададен формат според закона за радиото и телевизията. Държа тези неща да са ясни, да са разбираеми, ние сме и звукозаписваща къща и продуцент, и медия, и същевременно сме и шапката на един голям културен институт с изложбите, с музикалните състави.
Водещ: Да, защото в крайна сметка радиото наистина трябва да приятел на човека.
Валери Тодоров: Трябва да е най-добрия приятел на човека, защото когато изпаднете в беда и когато радиото е единственото средство и няма да можете да видите какво става по телевизията, радиото ще ви помага, още повече, че радиото както знаете изпълнява и сега съвременната епоха и други функции. Т.е. не дай си боже то е в случаи на нужда, то се превръща система за информационна сигурност, за оповестяване на гражданите. Още повече националното радио е единственото което се чува по всички ъгли и от двете страни на всички наши граници, само до преди две години това не беше така, знаете имаше огромни прекъсвания по, дори когато се движите по магистралата и това не бива по никакъв начин да се разглежда, както коментират някои колеги, като монополизъм. Не, напротив, ние функцията на обществената медия са съвършено различни. Тук не става дума за конкурентни интереси. За това, че ние ползваме бюджетна субсидия, ние имаме редица ограничения, дори и в рекламната си политика. Това са неща, които смятам, че трябва да се разберат и знаят.
Водещ: Иначе радиото ще продължи да бъде най-добрия приятел на хората. Благодаря за този коментар на ген. директор на БНР, г-н Валери Тодоров.
Водещ: Годишните награди на Българската асоциация на регионалните медии вече са връчени, отбелязана и 90-годишния юбилей на най-стария вестник, издаван без прекъсване у нас „Черноморски фар”, честито колеги. Сега вече е време за изводи, какво се случва в регионалните медии, добър ден казвам на членът на журито Аксения Димитрова, колега от „24 часа”.
Аксения Димитрова: Добър ден.
Водещ: Трудна ли е работата на колегите в регионалните медии?
Аксения Димитрова: Много трудна и много им се възхищавам, че се наемат в такива условия да правят, включително и разследвания. Това от което аз разбирам и зареди което бях поканена да се включа в журито. Журналистическото разследване в малък регионален вестник в България, по това време е нещо наистина изключително трудно и понякога дори непосилно.
Водещ: Всъщност това е едно предизвикателство, да избереш дали след твоето разследване, ще продължиш да живееш там. Защото в крайна сметка май до там стигат нещата!
Аксения Димитрова: Ами за съжаление много често така се случва, свидетели сме за това което се случи на колежката Лидия Павлова в малък регионален вестник, въобще в този региона Югозападна България, която беше обект на няколкократни атаки. Не случайно тя миналата година получи, първо една от наградите на и тогава бях в журито за смелост, но получи и една друга голяма награда на /…/ смела журналистика, защото е смелост да се опълчиш срещу някой койот никой не смее нищо да каже, никъде.
Водещ: Да, което прави работата наистина много трудна на колегите. Това значи ли, че бъдещето е мрачно, в посока липса на разследвания?
Аксения Димитрова: Ами не ми се иска да вярвам, че е мрачно, но може би не е много светло до мига в който няма установен пазар на медии, в България и няма условия. Един вестник или друга медия да се развиват по начина по който се развиват малките регионални медии в развитите страни. Аз съм учила и специализирала включително в малка медия, регионална медия в САЩ и още тогава 96-та година бях свидетел на механизма по който всичко става. Значи там има такъв голям пазар на стари коли, услуги и т.н. в региона, че всички тези хора трябва да си финансират мощно с реклами главно, местния вестник. И така по този начин той става независим. Ако например в региона в който се издава вестника, има 3 или 4 къщи за продажба на стари автомобили, 5 или 6 други компании, всякакви видове развити услуги, те мощно се рекламират в тези регионални медии и тогава регионалните медии стават независими, до степен до която да могат да правят разследванията и не са зависими в бюджета си от как, да бъдат купени от този или от онзи и да чакат на неговото благоволение, защото в България точно това се случва. А малките медии, за да оцелеят са принудени да правят много компромиси и пък оцеляването им е резултат функция от това, че нямат добре развита икономика в регионите, която не да поддържа благоволение, ако е необходимо да се рекламира самата тя във вестника, да дава пари за вестника. Така, че за съжаление и в регионалната журналистика, кризата се отразява, но според мен кризата в България още повече се отразява, защото съответно намаляват хората, които купуват вестници и те имигрират в големите градове, те заминават извън България, намаляват производствата, затварят /…/ сергиите, магазините и т.н. и т.н. И е напълно естествено хората изпълнявайки, е напълно естествено да имат два процеса, първо хората да не могат да купуват медии или няма кой да ги купува тези медии и второ, местното производство да не си позволява, ако въобще съществува да се рекламира в тези медии, така те да бъдат зависими.
Водещ: Всъщност единственото което ние можем да направим е по-често да се обръщаме към колегите си от регионалните медии и да някак да им оказваме помощ!
Аксения Димитрова: Честно казано, да. Ние онзи ден говорихме с председателката на, с една от колежките която се води зам. председател на Съюза на регионалните медии, обсъждахме форми и някак си да измислим за обучение на колегите. Аз току що се връщам преди няколко седмици от шестата световна среща за разследващи журналисти, която беше, която се проведе в Женева и там от България бяхме поканени аз и колежката ми Миролюба Бенатова от бТВ. И освен, че трябваше да изнесем нашите доклади, ние чухме, докладите на около 100 журналисти от около 50 страни по света за различни ситуации, модели, нови култури, се налагат при тази криза. Т.е. едно знание, което е пристигнало при нас и аз не искам да го задържам по никакъв случай само за себе си и да го прилагам, както правя много години в нашия вестник и с колегите. А с удоволствие бих го споделила с колегите от регионални медии, става въпрос за разследвания, за база данни, за методи, примерно за теми за разследвания, които са правени по малки регионални медии в други страни, недоразвити и не толкова развити. И обсъждахме това как може да стане макар, че и за това са необходими пари. Ние с колегата ми Данаил Въгленов, направихме с подкрепата на холандското посолство в продължение на две години, един проект за обучение, който беше главно от два семестъра в Софийския университет на журналисти, но след това представихме резултатите от това обучение, пак говоря само за разследваща журналистика, в Благоевград, в Пловдивския университет, във Великотърновския университет, Благоевградския, Югозападна… в Нов Български университет. И аз видях, че има много млади хора, това бяха първо, втори, трети курс студенти, които са жадни да научат повече и са жадни да усвоят това знание което ние сме придобили по най-различни световни форуми.
Водещ: Или както каза г-н Въгленов пред клубът на журналистите, най-важната задача на разследващия журналист е да оцелее!
Аксения Димитрова: Ами да, това е факт, особено не само зареди кризата, ами и зареди опасната работа, която върши. Така, че има почва за това, нещо. Много сме благодарни, надявам се /…/ припозна нашия проект, защото наистина разбра, че има необходимост от това. Но за съжаление сега в България журналистиката вече се смята за изградена, парите които се дават за обучение по различни програми от Западна Европа и Америка, и т.н., вече спряха. Вече са насочени към бивша Югославия, …републики, в /…/,в Молдова, в Армения. Където имат нужда, имате вероятно проблеми, много по-сериозни и огромни от нашите. Те са това което ние бяхме преди повече от 15 години. Така, че аз съм много щастлива, че не сме на това дирадже, защото съм преподавала и в Молдова на колеги журналисти, съм водила курсове по разследваща журналистика и Азербайджан и в Армения. Те наистина, да не кажа светлинни години назад, но са след нас. Това което казвам, бяхме ние преди 15 години. Така, че не може да сме с тях, недоволни, ние сме развили сравнително доста добре и доста бързо. Но все има какво да се желае.
Водещ: Благодаря за този коментар, г-жа Аксения Димитрова, колега от вестник „24 часа” с коментар за регионалните медии и бъдещето на разследването в регионалните медии. Поглеждам часовника и виждам, че ми остава време само да ви пожелая хубав ден, дано да не е много мокър. Това е от нас.

в. Пари | 2010-05-04 

Членовете на регулаторния орган ще бъдат намалени от 9 на 5, за да се съкратят разходите

Промените в Съвета за електронни медии може да навредят на избора на генерален директор на Българското национално радио, каза пред в. "Пари" Маргарита Пешева, член на регулаторния орган и бивш негов председател. По думите й не е редно конкурсната процедура да бъде започната от един състав, а завършена от друг. Това е сериозен повод за нейното съдебно оспорване, твърди Пешева. Според нея промяната в състава на СЕМ не би била лоша идея, ако се е случила, преди да започне конкурсът за нов генерален директор.

Редуциране

Промените в Закона за радиото и телевизията предвиждат намаляване на броя на членовете на СЕМ от 9 на 5 души, а представителите на регулаторния орган няма да имат право на два последователни мандата. Предложенията бяха гледани на извънредно заседание на Комисията по култура, гражданско общество и медии към парламента, а тази или другата седмица промените ще бъдат гласувани в зала на първо четене, каза за в. "Пари" председателката на медийната комисия в парламента Даниела Петрова.

Отпаднали

Познатите досега лица от СЕМ, които ще отпаднат, са Маргарита Пешева, Мария Стефанова и Бойчо Кулински. Те са изкарали по 2 мандата в регулаторния орган и според новите правила ще излязат от регулатора. Ако няма промени по текста на направеното предложение между първо и второ четене, 10 дни след влизането на закона в сила президентът трябва да посочи кой от неговата квота да бъде отстранен, каза Петрова.

Съкращаване на разходите

Идеята за намаляване на броя на членовете в СЕМ съществува още от ноември. Тогава ГЕРБ реши да редуцира броя на представителите на всички регулаторни органи. Правим го, за да се съкратят разходите в бюджета на СЕМ. По наши изчисления това ще са около 110 хил. лв., каза за в. "Пари" Даниела Петрова.
За момента все още не е обсъждан вариант за конвергиране между СЕМ и КРС. Първо трябва да се избере моделът, по който ще се извършва цифровизацията, и едва тогава да се обсъжда дали ще има сливане между двата регулатора.

Стр. 23

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-05-01 

Миналата година ни се наложи да опознаем Того. Тази година – Намибия. Там сме по скалата на свободата на словото. България е на 76-то място. Има и добра новина – изпреварихме съседите си. Румъния 25 места след нас, но пък се изравнихме с Индия. Неправителствената организация Фридъм Хаус всяка година изследва свободата на пресата сред 196 страни. Не само у нас, но и по света пресата е станала по-несвободна. Свободата на словото деградира за 8-ма поредна година, показва изследването. България има оценка 34, за миналата година 36, което я поставя сред страните с най-незадоволителни резултати в ЕС. Какво се оценява? Анализират се законови политически и икономически фактори, както и медийната регулация, натиска, който правителствата оказват на медиите, понижаването на журналисти и структурата на собствеността. Какво анализирахме напоследък в "Клубът на журналистите" ? критично близката дистанция между журналисти и хора от властта и кръгове със силни икономически интереси. Някои епистоларни изяви на политици, целящи да унизят колеги, неясната структура на собствеността и нуждата от повече независимост на редакционните политики от управлението на медиите. Независимо дали става дума за обществени или частни медии. На това реалити лошото му е, че не е така атрактивно, но пък е важно. Вече има политически заявки за оспорване на промени в медийното законодателство. От вчера започна и една епистоларна кореспонденция между ръководството на БНР и СЕМ с елементи на замесване на журналистите. Нещо крайно неприемливо според скалата на свободата на словото. Истината е, че подобни схеми ни смъкват надолу и ни правят по-несвободни. Нищо че днес „Труд” пише : „БНР и СЕМ се стрелят с писма заради дискусия”. Това, че го пише не променя нещата. Упражнява се влияние. А това със сигурност гарантира и нови действащи лица от политическия спектър. В крайна сметка ще загубим ние журналистите. Защото свободата на словото би трябвало да е единствената важна за нас. Очевидно все още е много важно какво казват хората в политиката, на власт и в опозиция. Едва ли някой от тях ще похвали медиите, че са станали по-критични – край на Утопия. До колко обаче е сериозно избора на генерален директор на БНР да се обзързва със законовите промени в медийното закнодателство и редукцията на членовте на СЕМ – ами не е. Да, за мнозина това е удобно, но за професията и доверието на хората съвсем не е. Редакционната политика не бива да се влияе от политически фактори. За това отличниците са от скандинавските страни. Там тези влияния са сведени до минимум. Тук все още ни харесва да претопляме вчерашните гозби. Като тежкия компромисен избор за генерален директор през 2001г. Това е добре да го припомняме само журналистите, които успяхме тогава да опазим протеста си от политиците и хората с властови и икономически интереси. Другото е компромис със свободата на словото, зараден с опит за влияние. Какви законодателни промени ще направят възможна редукцията на членовете на СЕМ очаквайте след минути един разговор с Даниела Петрова, председател на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии. Прозрачни ли са институциите в България, защо сме на второ място в света по искане на достъп до информация. Как журналистите успяват да се доберат до информации, важни за хората ще коментираме с Кирил Терзийски от фондация Програма Достъп до информацията. Как във Великобритания медиите говорят за наука и какви дискусии се водят – очаквайте интервюто с Майкъл Мулаф, дългогодишен продуцент и водещ в BBC, днес комуникатор на науката. Защото е важно хората от науката да говорят разбираемо, за да не творят вицепремиери, вестникарски заглавия, тиражлийки. Добре дошли в "Клубът на журналистите".

Водещ: Добър ден на г-жа Даниела Петрова, председател на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии, накратко медийната комисия. Здравейте.
Даниела Петрова: Здравейте.
Водещ: Как ще бъде редуциран състава на СЕМ и какви промени в законодателството ще бъдат приети, вече ги обсъдихте в комисията, моля ви за коментар?
Даниела Петрова: Предложението, което беше направено от народните представители , в общи линии това са колегите членове на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии, постоянната комисия имах предвид, прощавайте за лапсуса, се състоят в следното. Състава да бъде редуциран от 9 на 5 човека, съответно като трима бъдат от квотата на парламента и двама от квотата на президента. И другата промяна, която се визира в (?) предложение се състои в намаляване съответно мандатността. Тоест липсата на два поредни мандата да бъдат заемани от членове на СЕМ.
Водещ: Един от медийните сюжети днес е, както го нарича Труд, обстрела с писма между ръководството на БНР и СЕМ. Подобни занимания обаче ни смъкват надолу в листата на свободата на словото. Да се опрем на класиката, какво да се прави? Вие виждате ли връзка между промяната в медийното законодателство и течащата в момента процедура за избор на генерален директор на БНР.
Даниела Петрова: Не бих коментирала, но винаги могат да се търсят някакви връзки или да се използва ситуацията, че тече конкурс и да се вкарват такива притеснения. Но считам,ч е дискусията, която всъщност е обявена от СЕМ по отношение на промяна работата в БНР по-скоро би създала напрежение, защото все пак в този конкурс всеки от бъдещите кандидати следва да престави своята концепция. Това обсъждане в непосредствена близост би следвало да разкрие участниците част от концепциите си. Тоест това по-скоро ми се струва, лично мое персонално становище изказвам, би опорочило този конкурс. Но това са моите опасения.
Водещ: Ще участвате ли в дискусията, която СЕМ организира на 4 май за бъдещето на БНР и възможността за повече независимост на редакционната политика от административното управление?
Даниела Петрова: Ангажиментите ако ми позволят бих присъствала, но не знам дали и в какъв формат бих изразила становище. Комисията е получила посмото, раздадено е на всички народни представители, като се има в предвид, че във вторник почти всички пътуват от регионите си, не мога по категоричен начин от сега да поема ангажимента, че ще бъда. Мисля, че дискусията ще се проведе между 13 и 16 часа, точно в този период има и парламентарна група,придвижват се хората. Така че надявам се да има представители от комисията, ако аз лично не мога да присъствам.
Водещ: Давате си сметка, че леда е много тънък. От една страна от вас зависи медийната регулация, от друга обаче сте политици и политическото влияние носи минуси по скалата на Фридъм Хаус. Къде ще търсите баланса?
Даниела Петрова: Ами баланса трябва да се търси в една разумност и в по-премерено говорене, защото действително напрежението в момента и в ситуация на реформа, и в ситуация на икономическа криза, и в редуциране на състав, течащи конкурси, изтичащи периоди и етапи, всъщност създава именно тази ситуация, която при неправилно използване на ситуацията действително може да доведе до много силно напрежение.
Водещ: Как ще коментирате постъпилите вече политически заявки, че една промяна в медийното законодателство ще бъде атакувана по съдебен ред и това какво щезабави, само редукцията на членовете на СЕМ или и избора на генерален директор на БНР?
Даниела Петрова: Ами смятам, че … по-скоро редукцията на членовете на СЕМ. След като органа така или иначе това е политика, която във всички регулаторни органи е започнала да се редуцира състава, тя ще се проведе с болезнени и съответно с много политическо говорене, но следва да се проведе, защото такава е ситуацията, такова е решението на МС и считам, че това може да се постигне. Но не трябва да се прави съответно такава връзка, че редуцирането на състава на СЕМ едва ли не следва да определи състава, който трябва да избере конкретното лице и по този начин да се вкарват думи, които не са така.
Водещ: Нека направим опит за прогноза. Колко члена на СЕМ ще изберат генералния директор на БНР?
Даниела Петрова: Трудно бих се включила в такава прогноза. Първо не знам колко са кандидатите и след това след като не знаем и състава на СЕМ и дали при този състав ще се избира директор на БНР или евентуално в редуцирания състав, трудно бих се ангажирала с такива прогнози.
Водещ: Очаквате ли закъснение в този избор в тази връзка?
Даниела Петрова: Ами не бих казала, тъй като ако съответно технологично промените не минат в закона в този период между първо, второ четене, респективно се запазят в този състав направените предложения, няма предложение между първо и второ четене, респективно имаме един срок след влизане по сега дадения текст на закона в сила, тогава да се прекратят мандатите на действащите членове на СЕМ, респективно президента в 10-дневен срок да посочи от своите трима оставащи членове в сегашния състав на СЕМ, тоест от сегашния състав на СЕМ в новия, кои двама да останат. Това технологично време просто не мога да прогнозирам как ще се развие, дали ще успее да мине преди конкурса и респективно след конкурса. Но така или иначе конкурса ще се проведе и той трябва да бъде проведен прозрачно, за да не се изпада в още по-голямо напрежение и дестабилизация на една медия, която смятам, че е добре работеща към настоящия момент.
Водещ: Благодаря ви за тази оценка. И накрая ще ви помоля да коментирате резултатите на Фридъм Хаус за това, че сме доста назад по рейтинга за свободата на словото по отношение на (?).
Даниела Петрова: За това, че България е на 76-то място? Ами в крайна сметка това е една оценка, която се прави през конкретни периоди, не съм … не мога като познавач да кажа до колко тя е коректна, справедлива, но това в крайна сметка е една оценка. Тя дава един поглед върху ситуацията на медийния пазар. И не знам дали 76-то място е мястото, което всъщност ни се полага. Но явно трябва много да се работи, за да може действително да говорим, че разполагаме с един медиен пазар, с една свобода на словото, която действително гарантира свобода и на изказ и респективно и на работа, не само на изказ, защото в крайна сметка това ограничава, свободата на словото създава и други възможности и други прегради.
Водещ: Смятате ли, че цифровата ера, в която влизат всички медии вече ще направи словото по-свободно? Ако вземем за пример интернет.
Даниела Петрова: Не бих могла да кажа, че цифровата ера ще го направи по-свободно, защото то е до толкова свободно, до колкото ние му разрешим. Законодателя, гражданите, регулацията, саморегулацията, самото общество. Но смятам, че с цифровизацията просто още медийния пазар ще мине на едно ново технически достъпно ниво и действително ще има промяна и по начина и на приемане, и по начина на възпроизвеждане. Но считам, че ще даде една по-голяма бързина и един нов поглед, по начина на представяне на информацията.
Водещ: И може би ще направи по-пряк контакта между хората и журналистите, за които всъщност те работят.
Даниела Петрова: Да, това действително и аз мислех нещо в подобен смисъл, което исках да кажа. Ще се доближи самата медия до потребителя и респективно ще има по-бърза реакция.
Водещ: Благодаря ви за този коментар. Даниела Петрова, председател на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии пред "Клубът на журналистите".

Дойде ли краят на страшната приказка – институциите в България са непрозрачни за журналистите и гражданското общество. Какво показват данните от годишния доклад на фондация Достъп до информация. Добър ден на адвокат Кирил Терзийски.
Кирил Терзийски : Добър ден.
Водещ: Та, дойде ли този край или той е много далеч?
Кирил Терзийски : Ами доста трудно да кажем, че е дошъл края изведнъж институциите са станали напълно прозрачни и няма какво да се желае в тази посока. Но със сигурност има голям напредък, имам предвид от приемането на закона за достъп до обществена информация през 2000 до сега. Тоест подобриха се значително нещата.
Водещ: Добра новина ли е,ч е сме втори по света по искане на достъп до информация? Кирил Терзийски : Ами не знам дали е добра новина. Определно показва, че правото на достъп до информация се използва и се познава, не само от граждани, ами и все по-често напоследък от журналисти, от неправителствени организации, а е доста обяснимо защо е толкова голям броя на заявленията и то е защото твърде малко информаиця се публикува активно по собствена инициатива от страна на институциите. в повечето европейски държави се публикува значително количество информация от институциите, по тяхна инициатива диреквно в интернет, затова естествено и броя на заявленията е много по-малък, има и разни позитивни практики от сорта на това – като една информация се иска един, два или три пъти, очевидно тя представлява интерес за гражданите и тогава се публикува, докато при нас няма такив апрактики.
Водещ: В смисъл, че това е доста трудно решени еза вземане или просто ние живеем в една мания за тайнственост?
Кирил Терзийски : Ами не знам дали от мания за тайнственост или просто от липса на време или пък на ресурс, нямам представа.
Водещ: На желание?
Кирил Терзийски : Може би и на желание.
Водещ: За 10 години от както е приет закона какво се промени?
Кирил Терзийски : ами промениха се доста неща, институциите вече доста добре познават закона и изпълняват задълженията си по него. Тоест от началото мнгоо често имаше мълчаливи откази. При подаване на заявление за достъп до информация след това нищо не се случва, институциИте изобщо не се чувстваха длъжни да отговарят по този закон. Докато сега не е така. Вече повечето места има назначени служители, които отговарят специално за приемането на заявления за достъп до информация, горе долу се спазват сроковете и много често се предоставя информацията и не е нужно да се водят дела и т.н.
Водещ: Освен този доклад, вие връчвате и едни награди Големия брат. Сравнението следва с оригинала да се прави, разбира се, а не с реалити формата. До сега се случваше така,ч е нямаше много конкуренция при избора. Нещата далИ ще се променят в някаква посока?
Кирил Терзийски : Нямам представа. Имате предвид това, че МВР са традиционно абонирани за тази награда и горе долу те си взимат някак съвсем есетсвено. А дали това ще се промени – не знам, на фона на тази активност, която показва в момента МВР с всичките тези акции, се съмнявам.
Водещ: Пак имат огромни шансове да се доберат до статуетката.
Кирил Терзийски : Абсолютно. Имат още повече защото много се чуват гласове, че има настроения, отново за промяна на закона за електронните съобщения, пак да се връщаме към наболялата тема за следенето в интернет, с нови правила и такива неща.
Водещ: Всъщност очаквате ли, по-точно кога очаквате институциите да започнат лично да идват и да си получават антинаградите. Тогава ли достъпа до информация ще бъде по-лесен?
Кирил Терзийски : Знам ли, със сигурност ще е по-лесно ако институциите имат сили да признаят грешките си. Ние сме много доволни, защото освен наградите "Биг Брадър" раздаваме и едни други награди на 28 септември, когато отбелязваме междрународния ден на „Правото да знам”, там раздаваме позитивни награди, раздаваме и негативини награди. Миналата година за пръв път дойде служител от институцията, който получи негативна награда.
Водещ: Това беше събитие, всички журналисти се въодушевиха страшно.
Кирил Терзийски : Всички в залата ръкопляскаха, беше много изненадващо.
Водещ: Но факт е, че дошлия не си посипа главата с пепел, все пак. Институцията не пострада от това, искам да кажа, напротив, като че ли имаше позитивни коментари после от страна на журналистите?
Кирил Терзийски : Ами имаше нещо такова, но от друга страна вие виждате вече колко месеца минаха от управленеито на новото правителство, има един такъв момент, че се опитва да се направи PR акция от всяко събитие, дори от негативните.
Водещ: Доста успешно, защото има изявени таланти в това отношение.
Кирил Терзийски : Явно са добри съветниците на премиера.
Водещ: Дали съветниците, дали той самия – няма никакво значение. До колко може да се говори за прозрачност на новия МС. Знаем там още в самото начало се започна публикуване на стенограмите от заседанията. Как бихте коментирали тази практика?
Кирил Терзийски : Ами това беше чудесно, което направиха в началото на мандата си ГЕРБ, че направиха достъпни всички стенограми от заседанията на МС. Именно за това миналата година ги отличихме. Получиха грамота за принос в областта на достъпа до информация за това си действие. Трудно ми е да дам някаква по-глобална оценка, тъй като нямам на много случаи нови, в които граждани и журналисти да търсят информация от МС. Имаме само един такъв слуай в последните месеци на журналист от в. Дума, който търси информация за командировките на премиера в страната и има там леки проблеми с предоставянето на информацията в пълния и обем.
Водещ: Какво значи леки проблеми?
Кирил Терзийски : Ами в смисъл, че не дадоха в началото МС подробна информация за броя посетени места по дати къде е пътувал премиера в страната. Изпратиха пак един отговор в стил PR, в който обясняваха колко е готин премиера, той като пътува никога не взима пари за дневни или за квартирни, както се водят там, командировъчни разходи не правел, ползвал автомобили на НСО и за това нямало други разходи някакви по пътуванията му. Това беше отговора. Тоест имаше проблем с броя посетени места и за това какви са разходите по тези пътувания. Но за броя посетени места от премиера в период от 3 месеца от началото на стъпването в длъжност, имаме съдебно решение,с което беше отменена на административен съд – София град, този отказ и беше задължен съветника на министър-председателя, който е упълномощен да се произнася по заявления да предостави информация. По отношение на разходите, журналистката пусна ново заявление до НСО, от която търси тази информация. Имаме отказ от края на миналата седмица на основание държавна тайна, така че предстои още едно съдебно дело.
Водещ: В смисъл държавна тайна е на колко места е бил премиера ли?
Кирил Терзийски : Не, държавна тайна е какви са разходите, които прави НСО с автомобилите си за пътуванията на премиера.
Водещ: Не, защото иначе може да се направи един мониторинг на репортажите за тези посещения и нещата да си дойдат на местата може би.
Кирил Терзийски : Да. Смешно е, но не е като да нямаме в практиката и такива случаи, когато някоя информация е публикувана и институцията твърдяла, че е държавна тайна. Имахме случай такъв с гражданин от Варна преди няколко години. Той искаше технически характеристики на един радар, с който полицаите спират хората за превишена скорост. Беше се ядосал човека, че нещо неправомерно са го глобили, подозираше някаква измама и искаше техническите характеристики и му се наложи да води дело, тъй като министъра на вътрешните работи тогава отказа да предостави информация с мотив, че е държавна тайна. Класифицирана информация била тази техническите характеристики на радара. По самото дело съдията беше намерил случайно, докато се ровел човека в интернет, беше намерил публикувани техническите характеристики на въпросния радар.
Водещ: Тоест и съдиите карат кола, такъв ли е извода в този случай?
Кирил Терзийски : Да, може и така да се каже, да.
Водещ: Макар че раазбира се това е крайно несериозно. Защо се стига до такива ситуации?
Кирил Терзийски : Защо се стига до такива отказвания на информация ли? Ами за това вече е трудно да се отговори, някой път е просто субективното нежелание, тоест да се предостави информация, друг път се прикриват разни нередности може би като не се предоставя информация.
Водещ: Тоест има дефицит на правила, трябва кодекс на чиновника, може би, който отказва или как?
Кирил Терзийски : Ами не, не кодекс. Достатъчно е всички институции да имат вътрешни правила за предоставянето на достъп до информация, което е много добре, тъй като внася някаква яснота в процедурите по този закон, как да се изпълняват от служителите. А и (?) на служителите могат да се четат тези вътрешни правила и да се научават от служителя и започва всичко отначало. Защо има един такъв момент малко при смяната на правителството, всеки път институциите им трябват няколко месеца докато влязат в ритъм.
Водещ: Колко институции могат да се похвалят с истински такива правила?
Кирил Терзийски : Ами …
Водещ: Какво пише в доклада?
Кирил Терзийски : В нашето проучване има резултат за вътрешните правила, мисля, че повече от половината институции от 511 имаха вътрешни правила.
Водещ: В смисъл имат ги написани. А с приложението как стоят нещата?
Кирил Терзийски : В какъв смисъл с приложението как стоят нещата?
Водещ: Ами може да има написани правила, но те да не се спазват. Това е нашата ахилесова пета, навсякъде.
Кирил Терзийски : Така е, да. Случва се и това, да има вътрешни правила, но те да не се спазват. Все пак закона предвижда и възможност за обжалване на отказа да се предостви информация. Тогава тези неща се оправят в съда.
Водещ: Колко адвокати са нужни на програма Достъп до информация, за да може да реагира адекватно на колеги журналисти, на граждани?
Кирил Терзийски : Ами 5 човека е юридическия екип на програма Достъп до информация. Като трима от тях сме адвокати и се явяваме и по дела.
Водещ: Стига ли ви времето?
Кирил Терзийски : Ами стига ни, да. За миналата година сме се явили на 43 дела, което е горе долу нормално.
Водещ: Какво могат журналистите и гражданското общество заедно – останете с нас, за да научите след малко.

Какво могат журналистите и гражданското общество заедно – ето така продължаваме разговора в "Клубът на журналистите" с адвокат Кирил Терзийски от програма Достъп до информация. Става дума за годишния ви доклад. Не е тайна, че ние журналистите често когато имаме проблем се обръщаме към вас. Кога обаче тази ваша помощ ще отнема по-малко време?
Кирил Терзийски : Кога ще отнема по-малко време?
Водещ: Да, защото сега отнема доста време.
Кирил Терзийски : Ами то отнема доста време най-вече заради това, че ВАС е много натоварен и случаите, когато дело срещу отказ да се предостави информация е подсъдно на този съд може д амине повече време. И чрез създаването на административните си (?), новия административно процесуален кодекс доста сте подобриха нещата в сравнение с това, което беше преди в окръжния съд. Тоест доста по-бързо минават тези дела в административен съд София, от който Имам най-преки наблюдения от завеждането на делото до постановяването н съдебно решение обикновено минават не повече от 3 месеца.
Водещ: Което си е чист рекорд.
Кирил Терзийски : Да, лошото е след това ако институцията реши да обжалва решението на първа инстанция, защото в повечето случаи отказите биват отменяни и ако те решат да обжалват, след това отива делото на ВАС и тогава може да се проточи във времето.
Водещ: Кой е най-дългия ви случай в практиката?
Кирил Терзийски : Ами той най-дългия ни случай в практиката още продължава с Росен Босов от в. Капитал вече 4-та година водим дела в опит той да получи достъп до всички договори, сключени от правителството с Майкрософт за осигуряване на софтуер за нуждите на държавната администрация.
Водещ: Някакви изгледи това да приключи?
Кирил Терзийски : Ами има изгледи, сега трябва окончателно да се произнесе отново ВАС, за да стане вече ясно, че ще трябва правителството да пита лично Бил Гейтс съгласен ли е да бъдат предоставени тези договори или не е съгласен и след като той отговори ще видим какво ще направят.
Водещ: Влизаме обаче в хипотезата на едно по-литературно, по- кино занимание. Подобни случаи използват ли се като прецедент в нашите съдилища или по-скоро не?
Кирил Терзийски : Подобни случаи дали се използват като прецедент. Ами да, и зползват се. Тя практиката вече съдебната е доста богата по тези дела и например,.. а някои такива случаи направо правят нови пътеки,като например случая на Христо Христов, който успя да осъди дори Националната разузнавателна служба и да получи достъп до архивите на бившиата Държавна сигурност по случая Георги МАрков. А в резултат на това и да подготви книга.
Водещ: Да, макар че това … като се замисли човек защо е било толкова тайно няма логичен аргумент с отговор.
Кирил Терзийски : Ами няма логичен аргумент, тази информация е била класифицирана като секретна, но от онези служби, по онова време, но все пак и сега има правила за класифицираната информация и ние там случихме на много добър съдия от градския съд, който прецени, че естествено по отншение на тази информация са изтекли всички срокове за защита и тя трябв да бъде разсекретена и предоставена.
Водещ: Добре, ами ако съдията не е добър, ако съдията не кара кола, тогава какво се случва? Защото сериозно е влиянието на субективния фактор, очевидно.
Кирил Терзийски : Ами знам ли, според мен по тези дела не чак толкова, защото най-вече защото няма материален интерес по тези дела. Така че мисля, че това е избегнато. Но естествено има и случаи, когато губим дела и то се създава лоша практика, потвърждават се някои безумни откази на администрацията. Но какво да правим, такъв е живота.
Водещ: Да кажем най-изразителния пример в това отношение? Или този, който се сещате, разбира се?
Кирил Терзийски : Ами трудно ми е в момента да се сетя за такъв пример. Спомням си преди време, че беше доста скандално потвърден един отказ на ВСС да предостави достъп отново на журналист, не помня от коя медия, до едни доклади на прокуратурата. И тогава просто много строго погледнаха буквата на закона магистратите и прецениха, че щом не били създадени от самия ВСС тези доклади, а само се съхранявали там, и то не по закон, защото случайно били изпратени по някакъв сигнал, те не били длъжни да ги предоставят. Което … това са такива случаи, които са някакви необясними.
Водещ: Със средствата на медиите в средата на интернет в последните месеци гражданското общество отвоюва няколко свои малки революции. И така можем да наречем тази активност. Обаче можем ли да кажем, че това е трайна тенденция, медии и гражданско общество да воюват заедно за прозрачност от институциите?
Кирил Терзийски : Трудно мога да направя такова обобщение, че е традиция..
Водещ: Тази новина е прекалено преувеличена.
Кирил Терзийски : Да. Абсолютно. И определено поне от това, което излезе от нашите случаи са доста различнинещата,от които се интресуват журналистите и от които се интересуват гражданите. Гражданите обикновено се интересуват от нещо по-лично, което ги касае по-пряко тях, докато журналистите обикновено по обществено важни теми чоплят и търсят информация.
Водещ: Какви хитрини използват институциите, за да скрият информация от медиите и от активните граждани. Има ли някакъв нов челен опит, така да кажем?
Кирил Терзийски : Ами не, няма някакъв нов челен опит. Те няма нужда да използват хитрини. Достатъчно е да отказвта информация, даже и когато няма основания за това, те много често си позволяват да го правят. Лошото е, че за тази година отбелязваме тенденция за увеличаване броя на мълчаливитеоткази, тоест от 34 (?) жалби, които сме изготвили през годината, 12 са били срещу мълчаливи откази, което е 2 пъти повече в сравнение с миналата година, когато сме изготвили само 8. Но пък това е обяснимо със смяната на… винаги става така в година, когато се сменя правителството. Тоест старата администрация, която си отива е прекалено заета да се бори как ще се представи на новите избори, а след това новите като дойдат пък са прекалено заети да правят стрктурни промени и да разчистват и се получават такива неща.
Водещ: Това ли е основния извод от тези факти? Или има и някаква друга тенденция.
Кирил Терзийски : Има и други, позитивни тенденции все пак, да не звучи толкова негативно. Имаме значително подобрение от страна на институциите по отношение изпълнение на съдебните решения. Тоест много често преди се случваше дори след като е спечелено дело и бъде отменен отказ да бъде предоставена информация, институцията да откаже отново, на друго основание. И отново трябва да се води дело. Сега много по-рядко се случва това. Имаме няколко много добри случая, когато след постановяване на съдебното решение веднага беше предоставена преди това отказваната информация. Например на главен редактор на един вестник от Ловеч, който търсеше информация за това какви суми е изразходвала общината за публикация на обяви и наредби в пресата или пък случая на Павлина Трифонова от 24 часа, която търсеше информация за ремонта в кабинета на премиера Станишев през лятото на 2007г. Много интересен случай имахме на Световния фонд за дивата природа, срещу ДАМС, те искаха информация за всички финансирани юридически лица и спортни фондации за период от 2 години. И в началото беше постановен мълчалив отказ, трябваше да бъде отменен от съда мълчаливия отказ, да бъде предоставена информацията, но там поне прави чест на държавната агенция, че веднага след като излиза решението, те публикуваха цялата информация в интернет. Направиха ги достъпни тези списъци на финансираните от тях лица.
Водещ: Това е все пак хубаво. Значи има и добри неща, които са се случили за последните 10 години.
Кирил Терзийски : Определено.
Водещ: Има ли повече критичност по отношение на прозрачността на институциите от стран на ажурналистите?
Кирил Терзийски : Повече критичност? Не знам. Но е хубаво да има повече критичност от страна на журналистите, защото трудно ми е да кажа дали има Или няма такава критичност, но определено колкото по-критични са журналистите спрямо институцията, и не само те, цялото гражданско общество, мисля че това е начина да се постигне прозрачност на тези институции.
Водещ: По отношение на свободата на словото в печатните медии сме на 76-то място. Пак доста назад. Какво ще кажете за прозрачността на новата власт? Тя дойде със заявка, много силна заявка за много прозрачност и яснота.
Кирил Терзийски : Така е, да, и ние в момента, когато се смени властта имахме няколко дела срещу институции на изпълнителната власт, централни. И много се надявахме, че след тези заявки за прозрачност и откритост в управлението, например по тези текущи дела ще ни бъде предоставена информацията И няма да има нужда да ги водим до край, но не е така. Всичките ни дела си продължиха. Имахме само един случай с министъра на околната среда и водите, Който предостави определена информация при смяната на правителствата. Тоест ако те бяха толкова открити и прозрачни можеха , тези дела ние отправихме искания да бъдат прекратени и да се споразумеем да ни бъде предоставена информацията, но по никое от тези дела, които са ни текущи, не се случи това.
Водещ: Каква е причината, че става дума за чиновници, които не смеят да вземат решение или става дума за една трайна тенденция да са ясни границите межуд институциите, хората и журналистите?
Кирил Терзийски : Отново ми е трудно да отговоря. За едно от двете неща става въпрос явно. Или за много добре смазана машина и чиновниците си движат нещата без значение това, че се е сменила властта. Или пък става въпрос за една трайна тенденция, без значение какъв е политическия цвят или сила, на непрозрачност в управлението.
Водещ: Ако трябва да прибегнем до народната мъдрост – гарвана гарвану око не вади. Чиновник чиновнику око не вади. Така ли ще се окаже?
Кирил Терзийски : Така, да.
Водещ: Засили ли се активността на нас журналистите по отношение на желанието за достъп до най-различно обществено важна информация?
Кирил Терзийски : Определено се е засилило, поне това излиза от нашата работа, тъй като случаите, които консултираме на журналисти и случаите, в които журналисти използват закона и подават заявления са се увеличили страшно много в последните години. От началото беше много трудно, журналистите изобщо не искаха да прилагат, да използват закона, тъй като казваха – ама как така, на нас информацията ни трябва тук и веднага, аз не мога да подавам заявления, пък да чакам 14 дни, пък после я ми дадат, я не ми дадат. Новина няма. Но естествено той закона не е това идеята на закона, да се правят с него новини. Журналистите се научиха, че в резултат на използването на закона може да се получава достъп до конкретни документи и да се правят по-задълбочени разследвания във времето.
Водещ: Тогава се достига именно до журналистическите разследвания, които променят по-лесно нещата от новините, да кажем.
Кирил Терзийски : Така е, да. И отразяването на работата, която вършат журналистите в тази посока също е много важно, защото има възпитателен ефект.
Водещ: Това ли направи желанието на гражданите да търсят прозрачност, по-голям, защото отчитаха, че и самите граждани са по-инициативни вече. Независимо, че търсят информация за неща, които лично ги интересуват.
Кирил Терзийски : По-скоро активността на гражданите по-скоро може да се обясни с това, че все повече от тях знаят вече за това, че Има такъв закон. Но не знам дали го знаят добре. Но журналистите го знаят, благодарение на нашата дейност, тъй като ние пък сме много активни в тази посока именно да научат все повече и повече хора закона и да го използват, за да се увеличава прозрачността.
Водещ: Ние пък с удоволствие ви цитираме от друга страна. Така че връзката би могла да е по-пряка. Какво бихте пожелали да пише в доклада ви догодина по отношение на взаимоотношенията по-близките между гражданите и журналистите? В борбата им с институциите, нека така го наречем.
Кирил Терзийски : Ами иска ми се да пише в доклада, че сме имали много по-малко случаи, в които сме консултирали откази да бъде предоставена информация. Че сме водили много по-малко дела, което ще означава, че институциите са станали по-прозрачни, но дали ще стане ще видим.
Водещ: И че тези дела са траели по-малко време може би.
Кирил Терзийски : Да, със сигурност.
Водещ: Основния извод от тазгодишния доклад?
Кирил Терзийски : Основния извод от тазгодишния доклад. Ами то целта на нашия доклад е да отправим препоръки на основа на изводите, които правим, така че може би по-добре да кажа кои са основните препоръки в доклада. Една от най-основните ни препоръки е МС, МВнР да предприемат стъпки за подписване на ратификация на конвенцията за достъп до официални документи на Съвета на Европа, която беше приета миналата година и стана факт. Много ще е добре да подпишем този международен акт. По отношение на прилагането на закона, имаме доста препоръки към ръководителите на органи на изпълнителната власт и не само на изпълнителната власт, а именно за публикуването на информация в интернет, активно (?) на инициативата, като имаше изменение в закона от края на 2008 в тази посока. Институциите бяха задължени да публикуват определена категория информация в интернет. Нашето проучване показа, че това не се изпълнява добре и това е една от основните ни препоръки да бъде спазено изискването на закона и данните, които той обявява за публични и казва, че трябва да се публикуват в интернет да почнат да се публикуват там.
Водещ: До колко тази все още сериозна непрозрачност на нашите институции според вас влияе на свободата на словото у нас и на факта, че ние сме на 76-то място, едно незавидно място.
Кирил Терзийски : Не знам дали влияе, но мога да ви кажа какво казва един колега от Холандия, който се занимава със същото, което ние правим тук. Според него, той му казва на това, че медиите са в реакционен режим. Тоест че много често те се изживяват като продължение на PR-ите на институциите, а не търсят сами новините. Тоест журналистите са станали мързеливи, така казва той. Седят на компютъра, получават прес съобщения от едни PR-и, които бълват непрестанно прессъобщения. И по системата copy-paste произвеждат новини. Дали е вярно – надявам се, че не е.
Водещ: Как преценявате дистанцията между журналистите и хората във властта и тези със сериозни икономически интереси?
Кирил Терзийски : Ами то е хубаво да има дистанция, да няма скрити връзки между тези хора. Би било по-лошо.
Водещ: Евентуално, да. Е, лошото на скритите връзки е, че те винаги оставта скрити. Освен ако не се появи някакво писание да кажем, изненадващо. Кога според вас ще напреднем по отношение на свободата на словото на печатните медии у нас? Когато има яснота на собствеността или по някаква друга причина?
Кирил Терзийски : Трудно ми е да изразявам мнение по въпроси, по които не се чувствам много компетентен, но определено мисля, че да, със сигурност когато има яснота по отношение на собствеността, но би трябвало и сега да има тази яснота…
Водещ: Би трябвало обаче е ключова дума. Мисля, че може да се използва под много поводи.
Кирил Терзийски : Не знам. Хубаво е да станат медиите по-независими, но нямам идея как може да се постигне това.
Водещ: Ами може би пък да кажете как институциите да станат по-прозрачни.
Кирил Терзийски : Институциите как да станат по-прозрачни… ами…
Водещ: Като четат закона и го прилагат?
Кирил Терзийски : Да, това ясно, че като четат закона и го прилагат. Но най-вече, както споменах, като изпълняват задълженията си за активно публикуване на информация. Да публикуват информация по собствена инициатива в интернет, да не чакат да им я поискат.
Водещ: Могат да се ориентират по запитванията на колеги журналисти и на гражданите. Това със сигурност ще им помогне.
Кирил Терзийски : Не, аз имам предвид информация, която те са длъжни да публикуват по закона, а пък това вече е много добро пожелание, да, да публикуват и такава информация, ктъм която знаят,ч е има интерес.
Водещ: Благодаря ви за този разговор. Адвокат Кирил Терзийски от фондация Достъп до информация в "Клубът на журналистите".
Водещ: Как политиците да пишат по-малко заглавия. Това зависи не само от нас журналистите. Спомнете си репликата за синодалните старци, още се коментира. Ами ако учените говорят по-ясно, вчера и днес се провежда майсторския клас за финалистите в конкурса за разбираемо говорене, за наука, Феймлаб, лаборатория за слава. Специален гост за този майсторски клас, тази година е Малкълм Лав, професионален обучител по комуникационни умения с дългогодишен опит като журналист и продуцент в BBC. Защо е важно за наука да се говори ясно?
Малкълм Лав: Защото говорим за това да се комуникира с публиката, да се слуша какво иска публиката да чуе. И причината, няколко са причините всъщност. Едната причина е, че науката е част от културата и тъй като изкуствата някак си доминират в областта на науката толкова дълго време вече. Много е важно да се, отново да се внедри науката в културата. Ако не разбираш за нищо в областта на науката, ако не можеш да оцениш фактите от науката, всъщност си откъснат от част от нашата култура. Друга причина е, че самите учени имат задължението да разкажат, да обяснят на данъкоплатеца, какво правят с техните пари. Ето това е една много добра причина, науката да бъде комуникирана пред публика. Да говориш с хора за науката, т.е. да говориш с широката аудитория, дава възможност за възникването на публичен диалог, това е много добре за демократичното общество, публиката да научи нещо повече за науката, която се случва. И вероятно едно от най-важните причини е, че ние самите имаме нужда от учените да ни помогнат в разрешаване на някои от най-големите проблеми. Нужни са ни учените, за да ни помогнат да си развием икономическите системи. Това са много важни причини за комуникацията на наука.
Репортер: Какво значи комуникатор на науката?
Малкълм Лав: Особено в Обединеното кралство съществуват хора, има хора която професия е комуникация на науката. Много често това са хора, които работят в университети, не винаги обаче, някои са на свободна практика, все още те не са твърде много. Всъщност ние не сме много заинтересовани от професионалните, не ни интересуват особено професионалните комуникатори на науката. В Лаборатория за слава Феймлаб, по-скоро става въпрос за насърчаване на самите учени да получат основните умения, за да комуникират своята наука пред широката аудитория или да говорят за науката си по определен начин.
Репортер: Това не подценява ли техните познания?
Малкълм Лав: Не, всъщност става въпрос за това, че помагаме на учените да се замислят за това, как да разкажат, как да говорят за науката си. Това по никакъв начин не подценява или не поставя на по-ниско стъпало научната им дейност. А когато говориш за популярно за наука, просто означава, че комуникираш онова което умееш, своите умения пред хора, които нямат специализирани /…/, познания. Но едно от ключовите, едно от ключовите елементи, които се опитвам да насърча учените да мислят е много сериозно да се отнасят към своята аудитория. И да започнат от въпроса къде се намират техните публики всъщност.
Репортер: Грях ли е в Обединеното кралство, учен да даде интервю за по-популярно издание?
Малкълм Лав: Абсолютно не, в Обединеното кралство, поне що се отнася до самите медии. Не е и никакъв грях и що се отнася до публиката. Има някои академични учени, учените от академичните среди, които изпитват завист и често обичат други техни колеги да станат по-известни, но това няма нищо общо с концепцията за това, че изява пред медиите е някакъв грях, по-скоро е ги дразни.
Репортер: Имат ли медиите във Великобритания изисквания към начина на говорене към учените?
Малкълм Лав: Винаги настояват за това да се говори по-популярно. Учените биват интервюирани по различни причини. Разбира се една от най-общите причини когато възникне някаква криза, някаква болест или някаква катастрофа, или някакъв феномен в космоса, затъмнение или нещо подобно. Винаги ще се опитат да намерят учен който разбира от тази област, за да коментира. Но биха предпочели да винаги да има учен който умее да говори по-популярно. За съжаление много малко са тези хора, дори в днешно време. Така, че едни и същи хора се появяват по медиите, редовно във всички медии до степен в която един човек специализира, е специалист по биология например, много често може да коментира физични явления или медицински, или астрономически явления. Защото медиите считат учения просто като учен.
Репортер: Колко научни термини е допустимо да употреби учения в едно интервю?
Малкълм Лав: Ако питате мен като човек занимаващ се с медии, бих казал, много е важно тези термини да бъдат абсолютен минимум, не мога да ви кажа колко са на брой и този минимум. Но ако използваш научен термин, винаги трябва да обясниш какво точно означава той. И всъщност единствената причина учените да използват терминология, научна терминология в своите интервюта е притеснението им, че някой техен колега от научните среди ще слуша това интервю.
Водещ: Науката е част от културата, ако се откъснат от науката, се откъсват от културата. Важно е как се харчат парите за наука. Ако това е прозрачно, дори най-талантливият вицепремиер няма да може да напише заглавие в медия. Ще ги пишат самите журналисти, в крайна сметка това ние работата. Досегашните оценки за свободата на словото на Фрийдъм Хаус ни накара да опознаем добре земите от третия свят. По-малко политическо влияние в медиите, ще ни даде възможност и да стигнем до всички европейски страни. Хубав ден от екипа ни, Любомир Пашев, Астра Челавиева, Галя Траянова, Цвети Николова и от мен Ирен Филева. 

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-04-24

Водещ: Хората предполагат, вулканите разполагат. И такова мото пасва на отиващата си седмица. Един черен облак приземи Европа, както биха възкликнали рекламистите, първо в Европа, а после по другите континенти. Голямо сричане падна на името на вулкана, докато журналистите из целия свят, масово не започнахме да го наричаме „Вулканът с непроизносимото име”. Но не спряхме да следим облака, вързал на земята по мобилните европейци и те досущ като Малкия принц спестили време за пиене на вода се замислиха колко сме уязвими. Чудесно щеше да бъде, ако този образ беше използван като повод за размисъл и коментари за човешките дела на земята. Още повече, че тази седмица отбелязахме и Деня на земята. Най по-удобно време и по-добър повод за използване репортажът като средство за убеждение, че можем и по друг начин да се държим на земята. Няма по-удобно време журналисти и учени да заговорят на един език с хората. И тъй като умни хора са казали, отдавна, че няма нищо случайно. Точно днес ще си поговорим с младите учените какво би станало, ако са журналисти. Имаме ли нужда от комуникатори на науката. Какво показва опитът на Феймлаб – лаборатория за слава, конкурсът който всяка година се провежда у нас. Софийският кръг започва след два часа горе долу. А програма Христо Ботев е традиционен медиен партньор, защото вярваме, че знанието прави хората по-добри. Как журналистите да пишат повече за екология, ще чуем и мнението на колонистът на вестник „Дневник” Юлиян Попов. Разбира се, ще започнем с предложенията на СЕМ за промени в регулацията и предстоящата кръгла маса, която организира обществената функция на БНР и защитата и от управлението на медията. Формулировката е на СЕМ. А инак този разговор започнахме преди две седмици с доц. Георги Лозанов. Как редакционната политика да стане по-независима и еманципирана от административното управление на медията. И тъй като това се случва в навечерието на избора на нов генерален директор на БНР, да се надявам да научим повече от говорителя на СЕМ, Мария Стефанова. Какво може да постигне един репортаж, пък ще поразсъждаваме по-късно с Антон Хекимян от бТВ. Изгубени в облака, успяхме ли да подчиним репортажа на обществения интерес или се подведохме по рейтинговите заглавия. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Деси Сапунджиева, Валя Новакова, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева. Останете с нас.
Водещ: В „Клубът на журналистите” добър ден на говорителя на СЕМ, Мария Стефанова.
Мария Стефанова: Добър ден г-жо Филева и на слушателите на Христо Ботев също.
Водещ: Организирате широка дискусия за работата на БНР, „Обществената функция на БНР и защитата и в управлението на медията”. Това точната ви формулировка, става дума за по-независима и еманципирана редакционна политика от административното управление ли е?
Мария Стефанова: Да, включително и за това става въпрос разбира се, но всъщност тази дискусия не преставаме да вя водим, като казвам, ние имам в предвид не само ние в регулатора, а в цялата медийна среда. А сега точно, когато сме в края на мандата на генералния директор на БНР и преди приключим конкурса мисля, че се налага с по-голяма сила да направим една такава дискусия, за да видим колко се е отместила програмата на БНР или програмите на БНР, след три, да кажем и последните повече от три години разбира се.
Водещ: В каква посока и каква е причината точно сега в навечерието наистина на избора да се събирате медийни експерти да коментират темата?
Мария Стефанова: Не само медийни експерти, аз разчитам, че и журналисти и не само, които работят в радиото, а и в други медии, ще проявяват интерес. Защото в крайна сметка става дума за нашето обществено радио. Т.е. в най-голяма степен, тази медия би трябвало да защитава обществени интерес. Макар, че тука ме връщате към една стара моя любима тема за това кой би могъл да формулира „Що е то обществен интерес?”. Но сега няма да спираме на този въпрос. По-важно е наистина в дискусията, предполагам, че и спорове ще се проведат по време на тази дискусия и ще можем да избистрим какви са посоките на развитие на нашето обществено радио.
Водещ: А какво наложи промяната в графика за приема на документи за кандидатите на генерален директор изслушването разбира се и изборът?
Мария Стефанова: Най-вече съветниците искахме да направим тази дискусия, защото смятаме, че отдавна на висок глас не са се чували различни мнения. А иначе мисля, че в края на месец май изтича мандата на генералния директор г-н Валери Тодоров. Така, че до тогава има достатъчно време и ще бъде избран новия генерален директор на 28-ми.
Водещ: Май. Нека да кажем и нещо и за промените, които предлагате в регулацията, след анализа на видяното от големия брат в ролята му семеен!
Мария Стефанова: ”Биг Брадър Фемили”, тази любима на обществото тема в последните месеци. Знаете ли, нашите експерти непрестанно провеждат мониторинг и на всяко заседание ни докладват за междинните резултати. Още преди началото на това бих казал, ново форматирано реалити предаване, ние поканихме както оператора Нова телевизия, така външния продуцент, за да поговорим за насоките на развитие. Знаете, че се вдигна голям шум, голяма о лелия, за това дали ще влизат деца. След това като влязоха децата, защо децата са там. А всъщност регулатора, установи, че екранното присъствие на децата е сведено напрактика до минимум. Въпреки това, опасявайки се от сцени на насилие, агресия, въобще сцени, които застрашават по някакъв начин физическото и психическото здраве на децата, но държа да подчертая и на децата, които поради родителски контрол, не са си в леглата по време на прякото излъчване на реалити предаването. Та именно зареди това, решихме да посъветваме Нова телевизия, да преместят подобни сцени и въобще това излъчване след 23 часа, където впрочем му е мястото. Оператора веднага ни върна информация, даде знак, че това ще бъде сторено и още един елемент на който ние разчитахме, че ще се предприемат действия от страна на телевизията. А именно малко да бъде разчупен формата на така нареченото „Съвременното българско семейство”. Вече сме свидетели мисля от няколко дни, има пет нови семейства в къщата. Така, че сега да видим нататък как ще продължи това предаване.
Водещ: Хванах се за една ваша реплика за любима тема, любима тема на кого е големият брат в ампулата му на семеен, хората или на журналистите?
Мария Стефанова: Мисля, че и на хората. Както вие го казахте и на журналистите. Макар, че журналистите също сме хора, но хайде да не се спираме на това. Казах, че любима тема, защото всички като чели говорят за това мега предаване „Биг Брадър Фемели”. Преди няколко минути казах, че това е наистина е един нов формат реалити. Защо е нов, защото предполагам, че ако вие гледате и ако слушателите, които сега са свидетели на нашия разговор, гледат това предаване. Знаят, че всъщност то обединява няколко предавания, няколко реалити формата. И Цената на истината, и Малката сестра, и Големия брат и не знам още колко други такива телевизионни формата са съчетани в едно. Напрактика новини от къщата дори се излъчват и в новинарските емисии на Нова телевизия.
Водещ: Е това се нарича авто-реклама, ако трябва да сме до край точни!
Мария Стефанова: И е така и не е така, по-скоро исках да подчертая това, че за първи път българския зрител е свидетел на нещо толкова голямо и толкова, с толкова много различни елементи под шашката на едно, едно единствено предаване.
Водещ: Върху какви законови промени ще работите през следващите две седмици?
Мария Стефанова: Като ме питате законови промени, имате предвид последното изслушване на СЕМ в Комисията за младежта и децата?
Водещ: Точно това имам предвид, да.
Мария Стефанова: Знаете, че регулатора по съдържанието няма законодателна инициатива. Това върху, което ние предпочитаме да се спрем е мерки, които могат да бъдат предприети, да бъдат взети тези мерки срещу различни оператори, които въвеждат или нови формати или неправилно използват тези формати спрямо Закона за радиото и телевизията.
Водещ: Няма…
Мария Стефанова: По-скоро там където сме съзрели техните места в закона и как това може да бъде постигнато не със законова промяна, защото ако трябва да има промени по отношение на участието на деца в реалити формати. Тъй като народните представители си мислиха, че СЕМ може да направи предложение за такава промяна в Закона за радиото и телевизията. И понеже ние наистина нямам законодателна инициатива, нещо повече. Ние смятаме, че ако подобни промени трябва да бъдат направени, то те трябва да намерят място в Закона за закрила на детето.
Водещ: Всъщност то, това е смисъла на независимостта на СЕМ, да няма и законодателна инициатива. Да оставим обаче и това настрана, няма да се сливат администрациите на БНТ и БНР, това е претопляне на стари слухове, няма да има Закон за печата. Каза преди седмица председателя на медийната парламентарна комисия, г-жа Даниела Петрова. На друго мнение е доц. Георги Лозанов, който пък в „Клубът на журналистите” направи публични двете революционни идеи, събирането на администрациите и създаването на Закон за медиите, който да включва и печата. Моля ви за вашия коментар!
Мария Стефанова: Аз не мисля, че Закон за печата е уместен, точно в този момент. По-скоро смятам, че не би трябвало да има такъв закон, да се работи сега по такъв закон. От друга страна за обединяването на администрациите на обществените медии. Също не ми се струва подходящо с днешна дата. Смятам, че и националната телевизия и националното радио, достатъчно добре се справят в тези кризисни времена. И трябва всъщност може би да им дадем шанс да се справят докрай с кризата. Това е едно предизвикателство.
Водещ: Със сигурност. Хората предполагат, вулканите разполагат! Хареса ми това за мото за отиващата си седмица. Чудесно щеше да бъде, ако този образ беше използван като повод за размисъл и коментари на журналистите.
Мария Стефанова: Всъщност колко сме…
Водещ: Да колко сме уязвими!
Мария Стефанова: Да, колко сме нищожни ние хората тук на земята, въпреки всички нововъведения, въпреки прогреса който е постигнало човечеството за толкова много години.
Водещ: И вие бяхте в групата на приземените!
Мария Стефанова: Да, точно от тази гледна точка го казвам. Всъщност не можах да излетя обратно за София от Италия, и това ми костваше едно 24-часово пътуване с автобус. Но пък да ви кажа, имах достатъчно време да размишлявам. Наистина вулканите разполагат в нашия конкретен случай. И нещо друго любопитно, което видях на пътя и го заснех с любителския си фотоапарат. Може би това наистина беше облака над Италия, много интересно на ярко синьото небе, един тъмен облак който като чели на струйки се стичаше към земята. Не знам дали това е вулканичния облак всъщност, само мога да предполагам.
Водещ: Имаше ли разлика в отношението на журналистите към облака у нас и по света? Просто успяхте да видите и двете страни.
Мария Стефанова: У нас като чели тогава, когато аз се при брах вече темата беше позатихнала или затихваше поне. Докато в Италия мога да кажа, че всички новинарски емисии започваха с тази тема. Даваше се изключително подробна информация за състоянието на летищата. Защото има по-различно отношение към човека, който е на път и в беда. Докато струва ми се в България това все още не ни е вътрешно присъщо, грижата за човека, който е на път.
Водещ: Благодаря ви за това интервю. Мария Стефанова, говорител на СЕМ пред ”Клубът на журналистите”.
Водещ: Само след час и 20 минути започва столичния кръг на Лаборатория за слава. Един конкурс доскоро администриран от британския съвет в България, сега споделена администрация с форум „Демокрит”. Нека попитам Любов Костова от британския съвет, какво би станало, ако учените бяха журналисти.
Любов Костова: Искам само да допълня, че тежестта, бремето на организацията делим и с много други организации. На първо място искам да изтъкна участието, съпричастието и партньорството на Министерство на образованието, младежта и науката. И така.
Водещ: А защо е важно, учените да бъдат и журналисти?
Любов Костова: Да, защо е важно? Може би не съвсем журналисти, като такива не непременно журналисти, но учените би трябвало да могат да излизат и да обясняват много разбираемо с какво се занимават те и техни колеги. Това са формите на комуникация, които познаваме много добре от Discovery Chanel, National Geographic, да не споменавам всички много гледани телевизии и радио предавания, слушани радио предавания на тема наука. Просто защото науката е действително част от всяка проява на живота ни. В науката е това, в това дали кафето ми изстива на масата или загрява атмосферата. Между другото, това било втория закон на термодинамиката научих аз. Науката се намира в дъвката, в лекарствата, които използваме, науката се намира в действително във въздуха който дишаме. Има научни обяснения. Един от много любимите ми примери за това, защо учените трябва да могат да говорят по-добре, т.е. да се приобщят към журналистическата професия, е един разговор който проведох с британския учен, ядрен физик между другото Джим Ал-Халили, койот в радио предаване по повод току що завършилият конкурс за хора, за не учени на тема „Знаете ли от какво е съставена 99% от материята около нас?” и възможностите за отговор са били, от молекули, от цвят, от въздух, от какво ли не. И само четири процента ако не се лъжа, са подали верния отговор. И журналиста каза, добре де, четири процента не ви ли се струват твърде малко. На което Джим е отговорил и казал „Вижте сега, първо 4% е повече от 2,1%, какъвто беше процента миналата година”, междувременно ние когато получихме резултатите миналата година, разбрахме ние учените какво трябва да направим и положихме усилия да се повдигне познаваемостта. Второ, вие сте прав по принцип, че е малко, обаче като се замислиш, че още по-малко хора знаят отговора на въпроса, защо небето е синьо например. След което журналиста го попитал „Добре, а всъщност кой го интересува това”. И Джим е дал единственият и много правилен отговор „Да,в същност сте прав” казал той. Но от една страна, ние съдим за интелигентността на хората по това, дали знаят кой е написал „Ромео и Жулиета”, дали знаят кой е нарисувал „Джокондата”, защо да не можем да съдим за знанията, за познанията за житейския опит на хората, интелигентността им по това, дали могат да отговорят на въпроса „Защо небето е синьо?”. Т.е. това е основният отговор, хората трябва да знаем, защото първо около нас действително наука има. Второ науката е част от политическите решения, които се вземат наше име и ние трябва да бъдем най-малко информирани, ако не и ангажирани, пък и от друга страна самата наука е публично финансирана дейност. Т.е. финансирана с нашите пари, като данъкоплатци, ние трябва да бъдем информирани.
Водещ: Те за какво се разходват.
Любов Костова: За какво се разходват.
Водещ: Добър ден на Нети Йовчева, миналогодишната любимка на слушателите на Програма „Христо Ботев”, която ни представи на финала в Челтмън.
Анет Йовчева: Здравейте.
Водещ: И на любимия ни както го наричаме „химик репортер” Божидар Стефанов.
Божидар Стефанов: Здравей.
Водещ: И двамата усетихте колко е важно, хора като вас да имат право на глас в медиите, защо е важно?
Божидар Стефанов: Ми сега малко /…/ кой ще отговаря. Ами важно е все пак да се излиза, важно е учените да не сме затворени в лаборатории си само там, да комуникираме по между си, защото все пак всеки от нас знае, че от колеги може да научи интересни неща. Примерно как се започна с вулкана вчера, е една от нашите така съмфейлабери, Магда Божкова, точно ни разказваше за това как следят облака със спътника и мисля, че това би трябвало да стигне до по-голяма аудитория.
Водещ: Ако имаше повече учени, които у нас да се изказват за облака, по-добре ли щеше да бъде, как преценяваш присъствието на облака в журналистическите материали?
Божидар Стефанов: Аз всъщност това искам, така да цитирам от Магда. Смисъл, тя каза, че много е лошо когато по медиите излезе някой журналист и каже „Учените казаха!”, защото това е било все едно „мама ми каза да правя еди какво си”, нали. Хубаво е самите учени да излязат и да обяснят, не просто ние ви казваме, а защо просто ви го казваме. Смисъл това е важното и именно това е едно от нещата, които Феймлаб така доста допринася. Така, че мисля.
Нети Йовчева: Анет, започнаха ли да те търсят повече журналистите, когато стана любимка на слушателите на Програма „Христо Ботев”, когато беше човека който ни представи в Челтмън?
Анет Йовчева: Ми да, в интерес на истината, преди това не съм търсена журналистка, въобще. Когато излезе името ми, било по вестници, в предавания и след това започнаха да ми се обаждат. И така. Мен лично много ми хареса самия стаж в БНР и нали възнамерявам да продължавам, тъй като е много интересно да се сблъскаш с самия себе, когато се срещаш с хората. Защото когато аз правих репортажи по улиците, ставаш по-смел, ставаш по-сигурен в себе си, да застанеш пред човека, да му зададеш въпрос или когато той не те разбере, какво точно искаш от него, да му го обясниш. Било на бързо, било простичко и той да се усмихне и да каже „А, да” и да отговори. Смисъл това ми хареса на мен и това трябва да се случва и точно с науката, с която се занимаваме. Да сме по-смели, да знаем какво искаме да казваме, да го казваме в прав и смислен текст. Което е малко трудно, но все пак.
Водещ: И с човешки, просто думи.
Анет Йовчева: Прости думи, да.
Водещ: До колко това се случва, останете с нас, продължаваме след малко.
Водещ: Колко е важно учените да се изказват пред медиите, а не медиите само да обобщават, учените казаха. Продължаваме разговора в „Клубът на журналистите”, как медиите могат да създадат траен интерес към науката, без да рискуват да попадна в зоната на несериозното и жълтото, четири години опит има този конкурс в България. Изводите, Любов Костова?
Любов Костова: Изводите са доста ясни! Първо самите участници стават по-опитни, по-умели и по-уверени в комуникацията си с публика. Следователно и с медии. Част от тяхното обучение в подготовка за финала преминава през работа с журналист, който им помага за това да разберат каква е разликата в двете професии, къде те се събират. Една от големите разликите например са сроковете. В науката сроковете са много дълги, преди да е преминал всички възможни инстанции на проверки, едно съобщение не излиза. Докато знаем сроковете, които медиите гонят. Другата разлика или прилика всъщност, мисленето за новинарство, за новина. От друга страна, значи освен, че те самите учените се учените се развиват и придобиват смелост и осъзнават уменията си да комуникират, те се научават да мислят и от гледната точка на слушатели, зрители, читатели. Това е един безспорен резултат. В резултат на този конкурс, все повече чухме Анета, нейната съдба не е единична. Всички, които са преминали през този конкурс, са търсени много повече от медиите, не просто, защото са прекрасни млади и много интелигентни, а просто защото е имало възможност те да бъдат видени. Аз съм убедена, че много учени, които все още не са излезли като тях на сцена, ще станат много любими на журналистите, ако има къде те да се срещнат. Доказателствата безспорни. Проведохме едно изследване, поръчахме едно изследване, в този случай беше печатните медии за това да се проследи как печатните медии откликват на събития, на комуникацията на науката. Беше проведено от Българска асоциация на социолозите, безспорни са доказателствата, че рамките на два месеца след събитие и няма да цитирам тука всички индикатори, всички показатели за успеваемост, само три ще цитирам. На първо място, повишава се броят на статиите за наука, при това не само за науката, която е ставало въпрос на конкретното събитие. Повишава се и забележете това изключително и интересно, повишава се боря на редакционните статии за наука. Т.е. ако ние сме успели да привлечем журналист към идеята за науката, тук вече става въпрос за едно ниво по-нататък, ангажимент на медията. И това което е изключително приятно, констатацията, че в рамките на два месеца след събитие се повишава броя на учените пишещи или интервюирани от самите медии. Т.е. излизат лицата на самите експерти. Заедно с много други индикатори, тези на мен ми направиха най-силно впечатление. Има ефект, тази среща.
Водещ: Анет, какво ти даде стажа в радиото?
Анет Йовчева: Както казах, стажа ми даде увереност най-вече, даде ми нови контакти и смисъл нова сфера, в която да ми е интересна и която може би след време, ако продължава по-добре се развивам, да видя бъдеще някакво в радиото. Смисъл, това ми хареса!
Водещ: Има ли достатъчно хора с научна експертиза на които даваме думата, ние журналистите, Божидар?
Божидар Стефанов: Е сега, по принцип смятам, че дори да има такива хора, често те не искат просто не искат да излязат, понеже има така кратък опит в едната дивизия. И си спомням, че тогава, всеки път когато имам идея за репортаж, въпреки. Смисъл, аз не мога да изляза и да си говоря, нали каквото съм си измислил. Търся хора, даже хора, мои колеги от Химическия, търсих хора от други факултети, БАН, никой не искаше да излиза. Просто казаха „Не, не ме търси сега”.
Водещ: Е защо така се случва?
Божидар Стефанов: Ами така до колкото съм говорил със свои преподаватели, те имат, те все ми казват нещо от сорта на „Ами то не се прави добре у нас, в другите държави го режасират, правят го, изглежда добре” а у нас всъщност просто те изкарват, търсят нали жълтото, просто някакъв такъв страх имат. Даже наскоро дойде един екип в нашия факултет, те просто избягаха цялата лаборатория се опразни, останахме аз и една колежка и даже тя заключи врата. Хората чукаха, чукаха и тя каза „Когато звъннат, тогава ще отворим, ако звъннат” и намериха звънеца и ги пуснахме. Така, че има някакъв страх някакъв.
Водещ: Защо е този страх? Любов!
Любов Костова: От непознаването. Учени и журналисти просто не се познава и тук влиза действително ролята на комуникатора на науката и искам веднага да кажа, че една от големите уроци, които научих в хода на развиването на този проект в България, е че в Обединеното Кралство, ролята на комуникатор на науката се играе действително от учени преминали от другата страна. И това е вече легитимна професия, професия за която има квалификации, както бакалавърско и магистратско ниво, има професури. Има медийни стажове в Роялсъсайт, т.е. с аналога на Българската академия на науките във Великобритания. И това са хората, които действително от учени с доктарантури са преминали към работа в медиите, чрез ролята да комуникират, да изграждат моста между учени и общество. Така, че аз лично действително много се възхищавам на тези млади учени, които са поели по този път и се надявам да издържат. Това ще бъде и начина да се промени и медийната среда, по отношение на науката. Всички големи вестници, всички големи телевизии в Обединеното Кралство, имат своите колонисти, които са бивши учени.
Водещ: Нека сега чуем един коментар на колониста на вестник „Дневник” Юлиян Попов, как медиите могат да пишат повече за екология!
Юлиян Попов: Медиите все повече и повече започват да стават медии на образите и медии на заглавията. Един журналист когато се опитвах да го обидя в Унгария да публикува нещо за по проблемите, промените в климата, той каза „Дай ми снимка и ще публикувам, каквото кажеш, стига снимката да е добра”. Къде се намира нашата тема. Според мен, извинете ме, че ще го кажа, но българските медии проявяват известна ленивост по отношение на тези два ключови елемента. Образа и заглавието! Те са изцяло делегирани на една изключително талантлива фигура в тези две области. Бойко Борисов не може да му се отрекат две неща, едното, че визуално типичен и привлекателен като медийна фигура, той е изключително талантлив и високо продуктивен създател на заглавия. Той говори в заглавия. В резултат на това, той изпълнява тези функции на съвременната медия и вместо медиите да търсят собствените заглавия и собствени образи, те просто използват това изобилие, което съществува в един момента на медийна икономическа криза. Всички медии уволняват журналисти, няма достатъчно журналисти, които да правят снимки и които да създават заглавия, които са основен ресурс и двигател на медиите. И ето има един централен ресурс който се използва изключително активно.
Водещ: Доколко един такъв централен ресурс може да бъде намерен например за науката, това е сложен въпрос, но Нека говорят да започнем от там, учените разполагат с 3 мин., за да изложат теза, стигат ли им?
Любов Костова: Разбира се, че им стигат. Някои даже не си използват минутите до край, за съжаление. Разбира се, че им стигат. Това, което те трябва да направят е да представят кратичко една теза, привлекателно и интересно, така че да събудят у журито увереността, че те си познават материята, едно, и че са способни да я развият, ако има се даде повече време, две. А у публиката желанието да отидат и веднага да прочетат още нещо по въпроса.
Водещ: Резултатите от нашия миналогодишен опит, който тази година пак ще повторим, ще им дадем по 90 сек., за да изложат теза и вече слушателите ще имат думата за оценка.
Любов Костова: Аз мога да допълня и още един опит. Първата година, в която „FameLab” стана международен конкурс, финалистите от всички страни, победителите от всички страни се събраха в Обединеното кралство и тогава все още не посмяхме да направим международен финал. Това беше 2007 г. Нямахме представа дали ще бъдат на същото ниво. Тогава направихме един, т.нар. блиц FameLab, с което ги измъчихме доста победителите и ги накарахме в една минута да си разкажат темата пред британската публика, която между другото познава много по-добре формите на комуникация на науката. Резултатът от тези едноминутни изказвания на деветте победители от различни страни доведе до два резултата – бурни овации на публиката, при това не с умилителното: уу, те са от чужбина, затова; а действително много заинтригувани ръкопляскания, виждаше се. И второ, изказването на Кати Сайтс, която е виден комуникатор на науката от Обединеното Кралство. Тя е директор на фестивала и преподавател, която дойде при мен и каза: вие знаете ли какво току-що направихте? И аз бях много щастлива, и казах: да, страхотно шоу. Не, не, току-що разбихте стереотипите за източноевропейци и източноевропейски учени. След тези едноминутни изказвания публика и учени едновременно разбраха, че може и в една минута да се каже много.
Водещ: Как реагираха журналистите на това?
Любов Костова: Нашите журналисти?
Водещ: Не, не, британските, първо да кажем за британските. Те много обичат да пишат за нас в интерес на истината.
Любов Костова: В интерес на истината това участие не беше много добре отразено в Обединеното Кралство, просто, защото очаквания нямаше особено много и явно не е имало достатъчно… медийната среда е малко по-различна. Резултат имаше обаче от друга гл.т., че следващия пък, когато Канал 4 на Би Би Си обяви конкурс за водещи, автоматично продуцентката на програмите за наука препрати поканата и до международната мрежа от млади комуникатори, създадена през конкурса „FameLab”. Т.е. те веднага предположиха, че могат да разширят обсега на търсене на нови водещи и сред многото различни държави по света, където се провежда.
Водещ: Т.е. не се различава много нашият опит. Анет, която кара стаж тук и работи за нас, Божидар, който обичаме да наричаме любимия ни химик репортер…
Любов Костова: О не, не, там също една от наградите на победителите са работа в медии или предоставяне на медийно време, или пък в някои случаи създаване на собствено предаване, какъвто е случаят с първия победител на FameLab от 2005 г. Марк Луни, който има прекрасна… и е представян тук в програма „Христо Ботев”, с прекрасната си професия акустична физика. Той има собствено предаване. Така че това се случва и това е нормално да се случва. По този начин се намират новите лица в медиите, в електронните медии, в печатните медии. Именно по този начин се търси таланта за комуникация.
Водещ: Анет, мечтала ли си си да имаш собствено предаване? Хрумвало ли ти е всъщност?
Анет Йовчева: Да, хрумвало ми е. Аз си спомням, бях 7-и клас и в основното ми училище имахме клуб „Журналист” , и аз участвах тогава и даже използвахме тези диктофони с касетка, където са, и беше много готино. И супер се радвах тогава. И след това си поставих за цел, ще имам диктофон, когато и да е във времето, и вече си имам диктофон. И дори преди да имах, когато започнах стажа тук, ми беше супер хубаво да разговарям с хората, да ги питам неща, които на мен са ми хрумнали, и те да отговарят с желание. Харесва ми идеята да имам предаване.
Водещ: Има смисъл в това, би посветила част от живота си за такава една кауза.
Анет Йовчева: Да, има смисъл в това.
Любов Костова: Нека говорят веднага да допълня , не искам да оставяме впечатление у слушателите, че това е професия единствено и само за младите учени. Отново опита от Обединеното Кралство, човекът, който води международния финал на FdmeLab, това е Куентин Купар, който е завършил, има докторантура по изкуствен интелект, това е човек със седмично радиопредаване за наука и се вижда често в някои от предаванията на „Дискавъри Ченъл”. От друга страна, Робърт Уинстън, големият професор Робърт Уинстън, много добре познат на всички гинеколози, защото неговият труд е довел до създаването на инвитро технологиите и човекът, който е познат от Би Би Си поредцата „Човешкото тяло”. Един голям, действително много установен, улегнал професор, който се появява без никакво притеснение и свян в поредици телевизионни, насочени към най-малките зрители. Така че това съвсем не е професия само за най-младите, но те със сигурност ще покажат по какъв начин това може да се меинстринира, така да се каже.
Водещ: На тях ще им е най-лесно. Божидаре, защо все още учените гледат пренебрежително към изявите си като журналисти? Вероятно става дума за някакъв консерватизъм само, или и нещо друго има?
Божидар Стефанов: Е като журналисти мисля, че е по-различно, защото все пак, когато на някого се даде една задача да направи материал, както ние с Ани правим за радиото или за вестник, за него е по-лесно да застане зад това, тъй като той го подписва, неговото име е отгоре. И той очаква, че то няма да бъде редактирано толкова. Мисля, че те нямат толкова страх да се изявяват учените. Дори те търсят такива възможности…
Водещ: Много ли те редактираме ние?
Божидар Стефанов: Не, но пък безценни съвети получих и научих много термини от вашата област. Мисля, че това е, което по-скоро имат като притеснение, да излязат като лице, което трябва да се покаже, да бъде обект на медията.
Водещ: Кое недостига все още ние журналистите да търсим по-често учените, независимо дали са млади или стари?
Божидар Стефанов: Това, което съм забелязал е, че у нас като цяло наистина не се търсят толкова учени. По-скоро виждам материали, които идват от чужбина. И то много редовно започнаха да се появяват и по новините, и то на най-гледаните телевизии, всъщност една от тях мисля, че основно доста съществен процент има такива материали, които показват от сорта на тези, които циркулират из YouTube. Които са пак от сорта на учените и пак са малко по-жълтички. Но мисля, че и у нас може да се направи такова нещо, може да се покаже науката по атрактивен начин, без да се отива на това ниво.
Любов Костова: На отговора на въпроса кое липсва, за да се случи това. На първо място, е списък с телефоните и имената, като се започне от имената на самите учени, как да се стигне до тях, познаването на лицата им, т.е. възможности за среща с учените.
Водещ: Защо обаче тези телефони и тези имена са толкова скришни?
Любов Костова: Те не са толкова скришни, просто никой не е седнал да направи списък. Аз мога да ви гарантирам, че списъкът, който аз притежавам от тези занимания с учените, вероятно е доста по-пълен, отколкото в някои от институтите. Просто това е… Нека говорят да го кажа така, когато Марко Кошич от Хърватска спечели международния финал през 2008 г., той се прибра в Хърватска, беше интервюиран от всички медии, включително от „Космополитън”, и в началото неговият професор е бил доста раздразнен от появите му в медиите, до момента в който е разбрал, че… и е видял, че по медиите започват да се появяват репортажи за лабораторията, в която те работят, за онова, върху което те работят в лабораторията, с което е разбрал, че има смисъл и той самият да излезе и да даде своята визита.
Водещ: Анет, трудно ли се мотивират примерно твоите колеги да откликват на молбите на журналистите?
Анет Йовчева: Ами моите колеги по принцип…
Водещ: Започнаха ли да бъдат по-отворени за такова едно общуване?
Анет Йовчева: Не знам, честно. В смисъл, виждам ги, че се притесняват много. Колкото и помежду си да си общуват супер свободно и да изглеждат много освободени по-точно, така да го кажа, това е точната дума, те се притесняват. Аз сега например, когато ги убеждавах да се явят на FameLab тези, които не са се явили, когато ги убеждавах, те казваха: а, това не е за мене. Напротив, за всеки е. Защото те се занимават с нещо, защото те учат вече, аз съм трети курс, трета година вече учат химия, толкова неща знаят. Да отидат да разкажат нещо, което им е интересно за 3 мин. Защото точно това е идеята на FameLab и трите минути. Да отидеш и да разкажеш нещо, което ти е интересно, което можеш да го разкажеш и което е близко до тебе, защото в 3 мин. Ти се притесняваш, потиш се, не можеш да гледаш публиката. Първите пъти общо взето гледаш нагоре или надолу и журито след това те критикува за това. Обаче след няколко репетиции, както и Любов каза, пред баба си застани разкажи, след това веч свикваш, гледаш публиката и след втория, третия, петия път вече гледаш и реакциите и можеш да прецениш дали да задълбаеш малко повече или не.
Водещ: След колко журналистически опита, Божидаре, ти се почувства почти репортер?
Божидар Стефанов: Е, аз още от първия път със задоволство се почувствах почти репортер, макар че после една от твоите колежки ме приземи леко и ми каза кои са нещата, които още имам да уча. Но дава самочувствие определено. Аз може ли сега да добавя нещо за предния въпрос?
Любов Костова: Божидар и пише много добре, искам да кажа.
Божидар Стефанов: Аз не пиша напоследък, но… За един от по-улегналите учени искам да кажа, един от моите ръководители, няма да го назовавам по име, но той е 55-, 60-годишен, и преди години, първите ми изяви бяха зле посрещнати от него. Обясняваше ми точно за това как не е режисирано, не се прави добре. Но интересното беше, че миналата година декември някакъв шум се носеше от офиса на лабораторията. Отивам там и гледам, всички бяха изгонени навън, и той казваше: ама моля ви се сега, тук сега ще давам интервю. Което за мен беше някакъв шок. При това с някакво задоволство го каза.
Водещ: Т.е. от тези експерименти има смисъл. Последно искам да ви попитам – облакът и какво направихме ние журналистите с този облак тук у нас? Как го оценявате? Подхлъзнахме ли се по линия на жълтото, на популизма. Ани?
Анет Йовчева: Ами според мене повечето журналисти се насочиха… задаваха едни и същи въпроси, и общо взето накрая стана точно жълто. В смисъл, едно и също се задаваше, едно и също се питаше, едно и също се отговаряше и накрая навсякъде едно и също се чуваше.
Водещ: Това е може би защото не е имало достатъчно млади учени, които да влязат в ролята на репортери. Божидаре?
Божидар Стефанов: Е, мисля, че по някои медии имаше хора, които се показваха, т.е. точно учени, които обясниха, но точно за Маги ще се върна, тя вчера ми обясняваше колко шокирана била майка й от тези репортажи, чак й звъняла и казала: ама моля ти се, кажи ми сега да прибирам ли прането, какво да правя? Но аз лично видях добри материали по случая. Особено от БАН имаше много включвания, показваха хората, обясняваха. Не мисля, че трябва да се търси сензацията. Лично не се притесних толкова.
Водещ: Повече облаци такива ще направят ли науката по-желана в новинарските емисии, Любов?
Любов Костова: Както вече казах, всяко събитие, свързано с наука, поражда журналистически интерес, слава бог, но колкото повече млади учени, които са ангажирани с това да комуникират, толкова по-добър ще бъде и опитът на самите медии да отразяват тези събития. Така че да, вярвам, че повече облаци ще значи и повече репортажи, и повече учени ще означават още по-качествени репортажи.
Водещ: Любов Костова гледа към часовника, защото точно след 46 мин. Ще започне софийският кръг на FameLab.

Водещ: В събота има задръствания в София, новината е на Антон Хекимян, здравей!
Антон Хекимян: Здравейте! Аз мисля, че не е новина със сигурност, че и в събота има задръствания в София. Обаче не очаквах да са толкова големи. Нали знаете, задръстванията винаги те изненадват.
Водещ: Хайде сега да тръгнем от репортажа. Успяваме ли да се възползваме от силата на един репортаж, за да постигаме целите си ние журналистите? Цяла седмица следим този черен облак, който приземи Европа. Ние възползвахме ли се? Вие правихте един интересен експеримент. Събрахте публика веднага.
Антон Хекимян: Във връзка с това кой е най-лесният транспорт, или как най-бързо можеш да стигнеш от точка А до точка Б в София ли? Събрахме хора, събрахме кибици, началото беше от „Плиска”. Там няма как да няма хора да те гледат и да се слушат какво правиш. Аз се извинявам, ако съм малко задъхан, но последните 500 м ги взех на спринт, защото ако чаках задръстването, все още щях да съм си там на „Драган Цанков”, но зад десния завой. Така че всъщност най-бързият транспорт в София е може би бягайки, на колелото, по-безопасно е дори и от колелото.
Водещ: Обаче аз заподозрях, че вие с връзки май спечелихте с този мотор.
Антон Хекимян: Защо с връзки?
Водещ: Ами така ми се стори.
Антон Хекимян: Моторът е доста по-бърз, но наистина успяхме да се изравним с колелото. Момчето, което караше колелото пък набираше доста силно, така че ако ти не си физически подготвен, едва ли ще можеш толкова бързо да стигнеш. Но със сигурност ще стигнеш.
Водещ: Кой ти е любимият репортаж?
Антон Хекимян: Ох, не обичам да говоря за любимите си репортажи, но определено имам такива. Много често ходя по ромските махали или по етнически смесените райони. Там има много интересни образи и хора.
Водещ: Какво може да направи един добър репортаж?
Антон Хекимян: Аз се надявам, че когато хората гледат моите репортажи се замислят. Или се опитвам да направят така репортажът, че нещо да им хрумне. Да не отговоря на всички въпроси, да покажа нещо ново и интересно, но по-скоро да не отговарям толкова на въпроси, колкото да накарам хората сами да се замислят върху самата тема на репортажа. Последно пак правихме една доста дълга история с продължение за една 12-годишна ромка, която е родила поредната… Тази тема си е значима и повечето хора ще кажат: да, типична ромска история. Не е точно така. Трябва да се замислим с какво и ние можем да помогнем. Обаче колкото и да е добър един репортаж, според мен донякъде си остава в границите на добрия репортаж. После хората тръгват по своите задачи. Но затова казвам, че е хубаво да се замислят. Или един въпрос да си зададат, защо се случва това, или каква е причината, най-малкото което е, или какво може да се направи, дори и това е от значение.
Водещ: Репортажът ли ти е най-голямото предизвикателство за нас журналистите?
Антон Хекимян: Ами със сигурност.
Водещ: Или коментара и новината?
Антон Хекимян: Не съм толкова коментарен журналист. Всеки има собствено мнение и позиция по дадени въпроси, но чрез един репортаж трябва да бъдеш достатъчно коректен, да не даваш толкова своята позиция, но въпреки това ти я даваш. Не знам…
Водещ: Повече умереност трябва като че ли?
Антон Хекимян: Трябва да има повече умереност. Но въпреки тази умереност, ако ти имаш какво да кажеш на хората, ще намериш подходящия начин, без да им го натякваш или набиваш в главите, те сами да се сетят какво си искал да кажеш. И мисля, че в това е майсторството донякъде. А коментарът…
Водещ: Какъв репортаж ти се прави?
Антон Хекимян: Не знам, интересен.
Водещ: Интересен, но къде? Последният път, когато ти зададох този въпрос, беше тръгнал към…
Антон Хекимян: Към Дупница.
Водещ: Да и към добрите стари страни на Дупница, което беше изумителното, запомнила съм го. Намери ли нещо добро?
Антон Хекимян: То пак не е много добро със сигурност. И пак става въпрос за роми. Аз не знам доколко мога да говоря за това, защото публиката, не сме в един конкретен час, но става въпрос за инжектиране на течен парафин в едни конкретни мъжки части, за да може например те да станат по-големи. И тук ставаше въпрос за комплекси и донякъде, в повечето случаи за глупост…
Водещ: за неграмотност.
Антон Хекимян: И за неграмотност, защото… не знам. Та това беше конкретният повод. Аз успях, отидох, направих този репортаж. И не знам, стори се странен на хората. Което мен лично ме учуди. Не исках да е толкова проблемен, но всъщност той си е достатъчно проблемен, защото след това възникват трудности. От нашите пари се отделят тези хора да бъдат оперирани, да се възстановят и т.н. Точно заради тази глупост и неграмотност. Но в крайна сметка не е въпросът да ги оперираме или да отстраним вредителя, а по-скоро наистина да намерим конкретната причина и да разрешим проблема из основи.
Водещ: И по някакъв начин тези хора да разберат, да научат, че това не бива да се прави. Докато ти беше в задръстването, в любимото ти задръстване на „Драган Цанков”, ние тук си говорихме с едни млади учени колко по-полезно би било, ако по-често ние журналистите даваме думата на учените, даже ги караме те самите да стават репортери. Смяташ ли, че има смисъл в това?
Антон Хекимян: Има смисъл, защото те са хората, които могат да ни дадат донякъде изчерпателност, доколкото и те знаят разбира се, на въпросите, които ние имаме. Въпросът е, че те винаги искат да са максимално изчерпателни учените и понякога изпадат в прекалено големи подробности, и ние трябва да им припомни, че те все пак ще говорят на една не толкова запозната публика с конкретната тематика, ако става въпрос примерно за облака, за който си говорехме преди малко. И те не разбират всичко, но трябва да разберат основното – вреди ли, не вреди ли, какви са вредите. Та по този начин ние ги караме донякъде да бъдат репортери. Не знам дали ги караме да бъдат репортери, но те самите няма да изявят инициативата да дойдат при нас и да ни разкажат. Обикновено те са хората, които трябва малко повече да ги подбутваме, за да говорят.
Водещ: Ние имаме полезен експеримент в това отношение. Караме младите учени да стават репортери и той е доста успешен, може би, би те заинтригувало една такава среща с един учен репортер. Но да оставим това на страна. Ние с теб следяхме облака, няма как да не го следим, работим в медии, журналисти. Какво научихме.
Антон Хекимян: Очаквахме облака!
Водещ: Очаквахме облака, гонихме го.
Антон Хекимян: Не знам, на мене наистина ми дойде да го гушна този облак, честно да си кажа.
Водещ: Ама нещо научихме ли за този облак?
Антон Хекимян: Ми може би какво съдържа и как вреди на самолетите.
Водещ: И какво от това.
Антон Хекимян: И какво от това, нали.
Водещ: Въпросът е дали…
Антон Хекимян: Аз мисля, че научихме едно единствено нещо, че този облак не толкова голям и не е толкова опасен. Обаче колко сме незначителни, аз само това научих и колко понякога и жалки можем да бъдем, в това, че следим един облак или се страхуваме от него. А всъщност той е много малък облак като цяло. И той може, и едно подобно събитие може да изкара от системата за дни или седмици наред една много организирана система, която ние си мислим, че работи и сме създали перфектната система. И тя се оказа неработеща, в случая защото, просто природата ни изненадва и ни предизвиква по този начин. И ни показа, че сме наистина много, много незначителни. Аз това научих.
Водещ: Обаче от друга страна, ние не зададохме май въпроса, наистина ли този облак вреди на самолетните двигатели, защото ми се струва, че западната преса и западните журналисти го направиха, а ние май го пропуснахме?!
Антон Хекимян: Не знам, вреди ли.
Водещ: Да зададем този въпрос.
Антон Хекимян: Вреди ли на двигателите?
Водещ: Еми твърдят, че това е бил медиен балон, вече и такива твърдения се появиха!
Антон Хекимян: При условие, че самите авиокомпании спряха самолетите си, не знам. И търпяха доста големи загуби. В крайна сметка, във всяко нещо може да има доза блъф, въпроса е колко е голям той, кой го раздува и какви са причините. Ние обикновено в България не стигаме и това до някъде аз го отчитам като пропуск и на журналистиката като цяло в България, включвайки себе си. Ние не дълбаем до самата основа. Обикновено може би е въпрос и на манталитет, не сме такива хора, които се задълбаваме или казваме, и наистина всяко чудо за три дни. Правим го, то отминава. Най-показателния пример е за това, говоря като общество и като мислене, за това, че не се задълбаваме. Нещо което на мен ми направи впечатление, тази седмица! Преди няколко седмици показахме за кучето Мими, което отрязаха четирите крака и всички бяха изключително възмутени. Само, че по нашите новини онази вечер показахме, как едно куче е щяло да спука главата и да убие едно малко детенце и никой нищо, никой не се възмути. Защо никой не се възмути, че кучето щеше да убие детето? Всъщност ние смятаме, че ако куче ухапе дете е най-нормалното нещо на света, а то просто не е така. И това е изкривено мислене. Това не е нищо друго. Аз, окей Мими с отрязаните четири крака, също достатъчно скандално, брутално. Но е също толкова брутално и един човек който знае…
Водещ: Домашно куче!
Антон Хекимян: Едно домашно куче, човека знае, че кучето му е агресивно и той го пуска. Ако това не е сбъркано мислене, какво. Но сбърканото мислене е, че хората не излязоха на протест да кажат „Махнете това куче, затворете го”, а излязоха на протест за Мими и подписка. Защо.
Водещ: Ами защото явно, ние не сме си свършили работата, както трябва. Защото иначе, те щяха да излязат. Лошото е, че минутите свършиха и аз сега трябва да кажа, да ви пожелая хубав ден от Деси Сапунджиева, Валя Новакова, Цвети Николова, Галя Траянова и от мен, Ирен Филева. 

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-04-18 

Водещ: Изгубени в реалити страстите, сякаш между другото не забелязахме, че тази седмица критиците похвалиха пресата. Очевидно все още е много важно какво казват хората във властта. Едва ли обаче някой от тях ще похвали медиите, че са станали по критични. Това е крайна утопие. До колко обаче е сериозно, вицепремиер да има сценарни забележки?! Еми не е, да мнозина не харесват големия брат в на семеен, но никой няма право на намеса в сценария. Това е демокрацията, несъвършена, по-добра няма. На ход е СЕМ, а от там дойде вестта, че ще се занимават на всяко заседание със санкции към Брата. Доста по-сериозен анализ обаче заслужава фактът, че пресата се опитва да се отдели на една ръка от властта. А Бойко Борисов от централен говорител на държавата, влезе в ролята на по мълчалив премиер, до колкото това е възможно. Все още, вече има всъщност два открояващи се са гласа на двама вицепремиери всеки със своя специфичен стил и това осигурява в медиите многогласие в лансираната от управляващите политика. И разногласие да кажем, няма да сбъркаме обаче. И това е добре, защото когато политиката влезе в ролята на медийното съгласие, диалогът и дискусиите отиват в ъгъла. Да всички обичаме да слушаме солови парти, особено изпълнените с таланти, но не е зле и хорът да се чува. Има и още /…/ е на път да влезе в историята „Гарван, гарван око не вади”, иначе казано умертата, щом управляващи излязоха от властта, никога да не става обект на възмездие е на път да отиде на бунището, обещаващо. Без разбира се да брои някои особености в дейността на българските съдии. Гледката не е особено красива, както утопично си я представяхме, но е добре, че я има, коментира по този повод доц. Георги Лозанов през седмицата. Какво показват данните от картите на медийните зависимост за поредното тримесечие, как медиите промениха отношението си към властта, кои са големите медийни драми, какво е съотношението управляващи-опозиция в медиите, защо жълтата преса сближи криминалните и политическите сюжети, как използването на интернет за граждански каузи, прави своите революции? Ето на тези въпроси днес ще потърсим отговор с най-младите експерти на Фондация „Медийна демокрация”, след като чуем коментара на доц. Орлин Спасов. Кой притопля стари медийни слухове и пуска нови? Само преди седмица в „Клубът на журналистите” новият председател на СЕМ, доц. Георги Лозанов направи публични две революционни идеи. Събиране на администрациите на БНР и БНТ, по моделът BBC и нуждата от Закон за медиите, който включва и печата. Даниела Петрова председател на парламентарната медийна комисия, ще ги коментира след малко. Каквото и да си говорим за медиите, най-важното е кой говори и кой цитира. Много важно още да има дистанция между управлението на една медия и редакционната и политика. В крайна сметка има разлика между дневните тиражни новини и еднодневните тиражни цитати? Ами няма, забравят се за по-малко от три дни. Тогава защо са на първите страници и напред в реда на основните новини? Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казвам Зойка Ескинова, Ралица Неделчева, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева. Останете с нас.
Водещ: В „Клубът на журналистите”. Добър ден на Даниела Петрова, председател на парламентарната Комисия по култура, гражданско общество и медии, накратко Медийната комисия. Добър ден.
Даниела Петрова: Добър ден на радиослушателите и на вас.
Водещ: Благодаря. Кой притопля стари слухове и пуска нови, и такова заглавие можем да сложим на разговора, само преди седмица новият председател на СЕМ, доц. Георги Лозанов направи публични две революционни идеи. Събиране на администрациите на БНР и БНТ и създаването на закон за медиите, който да включва и печата. Моля ви за вашия коментар!
Даниела Петрова: По отношение на тези проекти, много често когато се очаква промяна в нормативната уредба, те се вадят на дневен ред, но считам, че към настоящия момент макар и да са в идеен формат, те не са били предмет на обсъждане и в комисията, няма такава политическа воля, която да е обсъждана, за да мога да коментирам дали това би могло да стане факт. Но считам, че Закон за печат, тъй като той урежда печатните медии, а Закона за радиото и телевизията урежда съответно друг тип правоотношения и работа на радиото и телевизията, всяка от своя характер се отличава със специфика. Това не считам, че в един медиен закон можем да уредим всичко. Защото ако минем на този принцип, ние трябва да включим там и съответно и интернета, интернет реклами, интернет излъчване, интернет медийни изяви. Така, че не считам, че към настоящия момент може да се включи, да се прави някаква регламентация на печата в Закона за медиите. Т.е. Закона за медиите, визирам Закона за радиото и телевизията. Това е медийния ни закон. Закона за…
Водещ: Може би този коментар се появи по повод поисканата среща от Съюза на издателите миналата седмица с премиера. Там има доста натрупани проблеми, които няма как по друг начин да се решат. Очевидно Етичния кодекс само не е достатъчен?!
Даниела Петрова: Процеса на саморегулация, всъщност който би следвало да тръгне и /…/ е един по-дълъг и сложен процес, действително там където не може да се уреди нещо по по-свободна, на споразумението, на прозяването, на саморегулацията е задължително да има закон. Но тъй като предходната седмица проведохме среща с представители на Европейския алианс за, за тях беше просто учудващо и недопустимо саморегулацията да бъде разписана като рамка, тя е предмет на…
Водещ: На доброволно!
Даниела Петрова: Именно на доброволно присъединяване и на доброволна регулация в самия сектор. Така, че е предмет и на узряване и на желание да има регулация на този медиен пазар.
Водещ: Няма да сбъркаме, ако кажем, че Закон за печата звучи еретично?
Даниела Петрова: Закон за печата, все пак ограничава и свободата, и рамката. След като той е отменен и не е поставен на дневен ред считам, че в на този етап той просто, във формата който може би се визира, надали.
Водещ: Ясно, шансовете да заживее административен живот, така казано, да влезе в комисията са минимални. Един от медийните сюжети на седмицата, безспорно бяха някои сценарни забележки към големия брат в битността му на семеен от силовия вицепремиер Цветан Цветанов. Нека коментираме моля ви хипотезата „цензура”, защото струва ми се е по мярка за този случай. Кой има право да санкционира медиите и има ли някой право на сценарни забележки, ако не е част от тези медии?
Даниела Петрова: Не мога да коментирам думите на министър Цветанов, защото все пак изказвайки се, не знам в какво качество, дали лично мнение е споделил. Тъй като към настоящия момент дискусията по отношение на участието на деца в “Big Brother” продължава. Тя започна преди стартирането на предаването в медийната комисия, с всички опасения, рискове и действително тази дискусия, където взеха участие Министерство на културата, Министерство на образованието, Агенцията за закрила на детето, над 130 представители, над 130 неправителствени организации, изслушани бяха кинопродуцентите, смисъл на самия формат на предаването. И считам, че това доведе до корекция във формата и не участието на тийнейджъри в него. Но ако трябва да изкажа личната си позиция, аз считам, че не трябва да участват деца в този тип формат и считам, че това, този тип примерно изказвания, предполагам, че вицепремиера се изказал в чисто човешки план.
Водещ: Така е, да. Въпросът е дали…
Даниела Петрова: Не е споделил позиция, която е на комисията или съответно на правителството. По отношение на контрола, санкциите и регулациите, това е в правомощията на Съвета за електронни медии, които следва да наблюдават съдържанието. Те поеха този ангажимент и до колкото разбрах към настоящия момент вече има дадени определени препоръки.
Водещ: Те обещаха на всяко заседание да се занимават с въпросният голям брат!
Даниела Петрова: Да, да действително мониторингът над този тип формат трябва да бъде по-строг, за да се види дали самия формат и самата идея на продуцентите, ще … показвайки определени модели на българското семейство, няма да натрапи неподходящи модели в подрастващите. Всъщност да се постигне обратния ефект. Не критикувам нито желанието на едната страна, но просто считам, че участието на деца и то на толкова малки деца. Като чели не е редно, защото не е ясен какъв ще бъде последващия резултат върху психиката на децата.
Водещ: Вероятно, вероятно обаче трябва да се намери някакво принципно решение, защото едва ли моралните категории са най-добрия начин да бъдат мотивирани някакви санкции. В крайна сметка определението за цензура е класическо, някой се намесва без да е част от медията!
Даниела Петрова: Не мога, не мога да коментирам дали това се е целяло и евентуално така е възприето, но по-скоро считам, че след като приключи този формат трябва да се направи наистина един много сериозен анализ или след като успеят да излязат децата по един или друг повод, смисъл имам в предвид, че по естествен път да отпадат някои от децата, смисъл изгонените семейства. И…
Водещ: Всъщност сега реалността ни поднася факта, как няма лоша реклама, т.е. големият брат се радва на лоша реклама, но това все пак е реклама. За това казвам, че е хубаво да се намери някакво принципно решение!
Даниела Петрова: Аз предполагам, че дискусията ще продължи и СЕМ действително и той ще изпълни вменените му правомощия по закон, както Агенцията за закрила на детето, както всички заинтересовани страни. И разбира се, в новия Закон за радиото и телевизията, разбира се ако има необходимост за разписване на текстове, които за уреждат такъв тип казуси, за да не изпадаме в…
Водещ: И намиране, и намиране на принципно решение!
Даниела Петрова: Да, и намиране на решение, за да се изпада в такива ситуации.
Водещ: Да кажем и нещо за новия Закон за медиите в цифровата ера, който имате амбициите да създадете, може ли вече да цитираме имената на някои от експертите декларирали желание да работят по него, знаем, че експертите не са кой знае колко много?!
Даниела Петрова: Към настоящия момент, за петък всъщност имах предварителна неофициална информация, че трябва да бъде сформирана работната група, но нямам все още информация дали това е вече факт. И съответно, ако е факт, след като имаме заповедта на премиера, може да коментираме имената.
Водещ: Обещаващо звучи. Ще има какво да коментираме другата седмица. Благодаря ви за участието. Даниела Петрова, председател на Парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии пред „Клубът на журналистите”.
Водещ: Дойде ли краят на сагата „Всички медии обичат Бойко Борисов и кабинетът”? Какво показват данните от мониторинга на медийната среда, ще коментираме сега с доц. Орлин Спасов, ръководител проекти Фондации „Медийна демокрация”.
Орлин Спасов: Струва ми се, че най-важната тенденция е известната нормализация на говоренето за новата власт. В самото начало след изборите, благодарение на персоналната голяма популярност на премиера, още като кмет на София и като централно опозиционна фигура, медиите възприеха един доста еуфоричен стил на отношение към смяната на властта. И това до някъде беше притеснително, защото пиковете на това пристрастие към новото управление, понякога достигаха до тревожни измерения и ние като наблюдатели си задавахме въпроса до кога това ще продължи.
Водещ: Смисъл Бойко Борисов говори, а медиите слушат?
Орлин Спасов: Да, точно така. И да и във всеки случай те са, бяха доста безкритични към всичко това, което се случваше и по-скоро влизаха в ролята на един комуникационен канал, който доста услужливо се предлагаше на новата власт. Без съответно да заема каквато и да било критическа позиция. Това будеше известна тревога през първите месеци на новото управление. Сега с много голямо успокоение бих казал, наблюдаваме една тенденция на нормализация на медийното отношение към Бойко Борисов и към правителството, поне на терена на печатните медии, които наблюдаваме през първите три месеца на 2010 година. И в правим това в съпоставителен план с последните няколко месеца на миналата година.
Водещ: По принцип журналистите трябва да са от едната страна, властта и хората с икономически интереси от другата. Има ли го вече това в реалността медийната?
Орлин Спасов: Да, това вече го има, това именно е и новото, може да се каже, че това е централното послание на новите ни наблюдения. А за първи път, ние виждаме как говореното специално за Бойко Борисов макар и да остава в сферата на позитивно, все пак е доста умерено позитивно, колебае се между позитивно и неутрално и тук не откриваме вече нищо от предишната позната патетика. Значи медиите по-скоро са склонни вече да не даряват премиера с внимание, а да обвързват неговата популярност с конкретните политики на правителството. Но най-интересните изменения са по отношение на това как печатните медии говорят за самото правителство и за политическата партия ГЕРБ. Тук е изненадата, защото виждаме, че в тези печатни медии, които наблюдаваме започва да доминира едно по-скоро критично отношение към правителството и към ГЕРБ, това означава, че медиите започват полека лека да влизат в своята гражданска и критическа функция. И мисля, че в крайна сметка големия печеливш от това нещо, е самото правителство. Защото то самото може да печели от коригиращата роля на медиите. Мисля, че ако правителството разбере това, а не драматизира факта, че печатните медии говорят по-скоро негативно за него, то само ще спечели.
Водещ: Което значи, че вече има диалог между медиите и властта? А не властта да говори, а медиите да слушат!
Орлин Спасов: Сега разбира се, вероятно продължава в някои медии тази тенденции. Трудно е да се говори за медиите като цяло, все още има издания като „Монитор” да кажем, които продължават в същия приповдигнат тон да говорят за премиера и за правителството. Но основните и най-влиятелни медии, вече наистина започват да влизат в една по-диалогична роля и най-вече в една по-критична роля, което в крайна сметка е и основната функция на медиите, като посредник между гражданското общество и властта. Тази роля за известно време като чели се беше загубила и за това казвам, че сега така с радост констатираме тази нормализация на медиите, нещо което пак повтарям, работи в полза на правителството, защото никое правителство няма полза от една фалшива подкрепа на медиите. Това винаги много бързо се обръща срещу всяка властта пък била тя и най-симпатичната.
Водещ: Какви са перспективите пред Фондация „Медийна демокрация” от тук насетне, на къде, вие ще продължите да наблюдавате?
Орлин Спасов: Това което много искаме да направим, да дадем път на един екип от млади изследователи, които работеха с фондацията в продължение на цяла година, през 2009 година. Те натрупаха много опит и сега ние се надявам, че тези млади хора, това са докторанти и студенти от Софийския университет, различни специалности, културолози, социолози и от Факултета по журналистика. Надяваме се, че тези млади хора все по-активно ще влизат в експертна позиция и тези млади хора наистина имат какво да кажат, това са нови, свежи гласове в медия критиката. Може би тук трябва да кажа, че имаме желание с доц. Георги Лозанов, по нататък да разгърнем дейността на фондацията, като направим към нея един институт за медийни изследвания, за да можем около този институт да запазим и екипа от млади изследователи. Би било много жалко ако тези хора се разпръснат, ако този опит не бъде доразвит и не бъде насочен към промотирането към една нова генерация от медийни анализатори и критици, които работят не в полето на всекидневната медийна критика, която често така влиза в малко по-коноктюрни и персонални неща, а по-скоро да се позиционират така в зоната на сериозната критическа мисъл върху медиите.
Водещ: За една година наблюдение върху дейността на медиите, научихте ли медиите да се отнасят критично към себе си?
Орлин Спасов: Нямам идея, може би, би било пресилено да кажем, че сме ги научили. Но все пак струва ми се, че успяхме да създадем в медиите известно очакване за това, че нещата, които казва Фондация „Медийна демокрация” все пак са важни. И израза това е, че почти всичко което фондацията е публикувала като анализи, през цялата 2009 година и през 2010, среща много добър прием в медиите. Публикуват се тези данни макар и критични към самите медии. Така, че нашата идеална цел е да направим самата медийна среда по-толерантна към медийната критика, защото тогава когато има медийна критика, самата медийна среда става много по-здравословна и в крайна сметка печелят самите медии.
Водещ: Доц. Орлин Спасов от Фондация „Медийна демокрация” пред „Клубът на журналистите”. А младите експерти вече са в студиото. Очаквайте след малко коментарите им.
Водещ: Станаха ли по-критични медиите към властта, станаха ли по-критични към себе си? Ето за това ще говорим сега. В студиото както ви казах преди малко са най-младите експерти на Фондация „Медийна демокрация” Ели Александрова, Николета Даскалова, Калина Петкова и Петко Карадечев. Здравейте.
Петко Карадечев: Добро утро.
Калина Петкова: Привет.
Николета Даскалова: Привет.
Ели Александрова: Привет.
Водещ: Добър ден може би, в 1 без 10 добър ден е подходящо. Така, най-атрактивния въпрос който може да бъде зададен за медиите и промененото им отношение към властта, безспорно е защо жълтата преса сближи криминалните и политическите сюжети. Коя поговорка е по-уместна „Гарван, гарван око не вади” или „Рибата се вмирисва от към главата”. Петко Карадечев е експерт анализиращ съдържанието на жълтите медии във Фондация „Медийна демокрация”.
Петко Карадечев: Ами аз се сещам за друга поговорка за това, че всички са маскари и много интересната тенденция в жълтата преса, особено вестник „Уикенд” който е най-тиражирания да се опитва да измести тази поговорка. Криминалната тема е най-разпространената, това е как да го кажа, легитимирането тема в жълтата преса. Колкото повече се пише за криминални и политически теми, толкова по легитимен е един въпрос. И сближаването между политиката и криминалното, аз специално го виждам като един опит за самолегитимация на самата медия, образът на вестника да се промени към нещо по-добро, коментирайки и критикувайки такива теми.
Водещ: Макар, че има много висока смъртност сред авторите на жълтата преса, има ли някакво влияние това?
Петко Карадечев: Ами, в анализа който направихме изкачат няколко любопитни неща, техники ако така мога да ги нарека за отговаряне на проблема за криминалното и едното което на мен ми направи впечатление това, че всеки проблем свързан с криминалната тема се раздува безумно много. Правят се някакви страхотни структури от различни теми, да речем сагата с Алексей Петров се раздуха на безумно много нива и например за до такава степен се разви, че той беше посочен като един от възможните поръчители на убийствата на репортерите от вестника. Та връзка и да има, някак си се потулва в страшно много, разводнява се всъщност в много коментари. Човек не може да разбере…
Водещ: До колко това обаче е автореклама, защото и подобни подозрения звучат доста логично?
Петко Карадечев: Ами автореклама ми звучи доста, как да го кажа, възможно е, защото самата медия в последствие публикува истории с продължение за своите автори. Нали в типичния жълт скандален тон и знам ли, дивиденти се изкарват, от където може. Колкото и да е неприятна темата!
Водещ: Със средствата на медиите, средата на интернет в последните месеци гражданското общество направи своите няколко малки революции. И така можем да наречем тази активност, можем ли да каже обаче, че това е трайна тенденция и какво е участието на традиционните медии в нея? Добър ден на Ели Александрова, която анализира за Фондация „Медийна демокрация” случващото се във фейсбук, нагалено клюкарника и останалите социални мрежи.
Ели Александрова: Точно така, клюкарник наистина. Ами тъй като започнахме с темата “Big Brother”, може би е хубаво да обърнем внимание на това какво се случва във фейсбук по темата. Значи противно на бурния обществен отзвук и критиките, и положителните мнения по въпроса във фейсбук “Big Brother Family” присъства само като негативна тенденция. Няма изобщо групи в подкрепа на предаването и такива, които се обявяват по някакъв начин в полза на това което се случва там. Напротив, присъстват само негативни групи и хората, потребителите на фейсбук, определят така явлението “Big Brother” като позор за България.
Водещ: Всъщност реално погледнато, няма хора, които да защитават големия брат в битността му на семеен. Тук става дума по-скоро за принципи, кой има право да се меси в сценария?
Ели Александрова: Еми да, може би в случая имам предвид по-скоро рейтинга и обществения отзвук, става въпрос, че това е явно достатъчно гледано предаване, щом и самият вътрешен министър започна да се занимава с него.
Водещ: Безспорно е много трудно да заемеш критична позиция спрямо големия брат, без да влезеш в хипотезата „цензура”, това са фактите просто!
Ели Александрова: Точно.
Водещ: А това, че той не ти е симпатичен, съвсем нищо не значи.
Ели Александрова: Съвсем друга тема. Разбира се, в най-популярната група в фейсбук, която е срещу “Big Brother”, тя се казва „Повръща ми се от Big Brother Family” в нея са записали 16 000 потребителя на фейсбук.
Водещ: Което е доста.
Ели Александрова: Което е доста. Ами по най-актуалните данни, над 1 млн. са потребителите на фейсбук от България, но 16 000 против явление което се случва в телевизията е наистина достатъчно сериозен брой хора. Така, че очевидно рейтинг и било то с негативна или положителна оценка, нещата се случват и във фейсбук, като резултат на това което гледаме на екрана.
Водещ: Коя революция събра най-много поддръжници във фейсбук?
Ели Александрова: Ами може би по отношение на…
Водещ: ГМО?!
Ели Александрова: …политическите, тъй като това беше темата в началото. Така най-мащабен отзвук и най-мигновенен след събитията, беше мобилизацията срещу опита на братя Юзеирови да учредят партия от ОТОМАН, към момента има над 20 групи създадени против тази, този опит. Тъй като това така и не стана факт на този етап. В тези 20 групи, ако сумарно съберем брой участници се събират над 100 000 души, над 100 000 потребители на фейсбук са се обявили против това явление. Като това е една, продължение на една тенденция която започна още миналата година, с миналата предизборна година, когато беше много активно участието на фейсбук потребителите по теми свързани с изборите против ДПС беше тогава мобилизацията, сега прераства в това явление.
Водещ: Всички тези потребители склонни ли са да обвиняваме медиите, че преекспонираме темата с братята? Защото в началото имаше страшно много критики към традиционните медии, че те са виновни едва ли не за голямата известност на въпросните братя!
Ели Александрова: Не знам до колко биха могли да вземат така позиция потребителите на фейсбук, тъй като те сами са част от тази преекспонизация на “Big Brother”.
Водещ: Да, точно това имах предвид, това имам предвид.
Ели Александрова: Просто нещата са свързани.
Водещ: Добър ден и на Калина Петкова, която следи взаимоотношенията между политиците и телевизиите за Фондация „Медийна демокрация”.
Калина Петкова: Привет и от мен.ю
Водещ: И при телевизиите ли големият брат е тема номер едно или не съвсем?
Калина Петкова: Не бих казала, до колкото големият брат е все пак е продукция излъчвана от една конкретна телевизия. Сега…
Водещ: Но пък удобна за присмех от едни други телевизии!
Калина Петкова: Да. Ако разбира се той направи нещо много, много лошо, което конкурентите могат да развеят като някакво знаме в собствена полза, това ще се случи. Но на този етап не се наблюдава такъв цялостен телевизионен интерес към темата.
Водещ: А иначе телевизиите как се отнасят към политиците? Има ли промяна …
Калина Петкова: За телевизията не мога да потвърдят това, което доц. Спасов каза по отношение на пресата. Нещата стоят така, че дори когато не се изказва директна подкрепа за управлението или пряко за министър председателя, самия факт на подредбата на новините и на присъствието на образи и теми в ефир, довежда до по-висока популярност. Какво имам предвид, през изтеклото тримесечие политическата новина от периферна от преди това в телевизионния интерес стана централа. Първите новини в емисиите започнаха редовно да бъдат политически, като цяло блока от политически новини се изтегли доста по-напред. По време на предишното управление, включително по време на предизборните кампании, когато логично хората очакват доста повече политика. Това нещо далече не изглеждаше така, политиката се появяваше след десетото, някои път дори на 15-20 минута в емисията, като съвсем дребна незначителна тема.
Водещ: Достатъчна ли е само медийната харизма на премиера да обясни това?
Калина Петкова: Не съм много сигурна, тук може доста да се спекулира. Със сигурност медийната харизма на премиера е един от основните фактори за това явление. Може да се каже, че цялото управление влага ресурс в тази посока. Може би самото то би нарекло това прозрачност, да кажем това е една медиатизирана стратегия за управляване изобщо, за представяне пред обществото.
Водещ: Какво е усещането ви, кой пише заглавията на медиите, политиците или самите медии, когато става дума за телевизия?
Калина Петкова: Когато става дума за телевизия, бих казала, че телевизията като чели не се стреми да ги пренаписва. Когато те са добре подадени от политиците, се ползват така.
Водещ: Да, значи пак стигаме медийната харизма. Има ли пък критичност в новинарските сайтове към политиците? Отговор очакваме от Николета Даскалова от Фондация „Медийна демокрация”, добър ден.,
Николета Даскалова: Добър ден и от мен. Преди да говорим, преди да кажем дали има критика, всъщност по-важното е, че най-малкото има интерес и той е изключително силен и продължителен във времето интерес към Бойко Борисов. Ако той спира да бъде чак такъв ярък и централен говорител на държавата, просто има едно отместване назад което показват данните от наблюденията върху печатните медии. То той със сигурност продължава да бъде съсредоточието на медийния интерес. Бойко Борисов и неговите подгласници в управлението, министъра на финансите и преди него министъра на вътрешните работи. Така, че тези три фигури са, са фигурите, които акумулират най-силно медийно внимание.
Водещ: И биват най-често цитирани, защото умеят да пишат заглавия?!
Николета Даскалова: Биват най-често цитирани, да, да има нещо такова. Най-често цитирани, най-често споменавани.
Водещ: Но те не са виновни за това разбира се?
Николета Даскалова: Да, но все пак може би имат някаква така медийна грамотност да речем, да знаят какви заглавия и какви теми да подават, за да се поемат толкова леко от медиите. В същото време, пък критичните гласове, гласовете на опозицията се случват така звучат много, едно много по-тихичко звучат. Въпреки, че говорим за новинарски сайтове, може да използваме аналогията със звука. Наистина много по-тихичко звучат, много по-малко са информационните единици, които се така мултиплицират критичните гласове от страна на опозиционно настроените политически фигури.
Водещ: Причината е липса на атрактивност или нещо по-различно?
Николета Даскалова: Може би липса на атрактивност, сега със сигурност, така по-висока чуваемост придобиват критиките от страна на президента. Все пак президента говори от една наистина много висока трибуна.
Водещ: Но пък там имаше и така, как да кажем една политическа сага, която като чели го постави, как да го кажа на гребана на вълната!
Николета Даскалова: О да, имаше политическа сага. Така, тази политическа сага, така смея твърда, че донесе известна полза и за, двете страни, които участваха в тази сага. Тези, които критикуваха Първанов, които се опитаха да го отстранят и за самия Първанов, защо? Ами защото, така целия кръг който се събра, на правителството и на подкрепящите партии от Синята коалиция и АТАКА най-вече, които се обединиха в критиката си срещу Първанов. Просто насочиха и мнението внимание и общественото мнение с така, наистина негативен знак към тази фигура, просто те си имат един опонент, една мишена към която и те се прицелват и цялото обществено внимание се прицелва. От другата страна пък, държавния глава така имаше възможността да влезе в ролята на централен опозиционер, много интересно. Той просто при него наблюдаваме известно разкрачване или влизане в едно двойно ампула, да. Едновременно на обединител на нацията и на опозиционер, човека който критикува правителството. Така, че са много интересни нещата. Да сагата около президента и така наречения импийчмънт, всъщност остана едно медийно зрелище. Наистина създаде се бух на медийната пиана около него, поизцапаха се малко едната и другата страна. Но в крайна сметка…
Водещ: И накрая стана ли ясно, дали стигнахме до, както Петко каза, до това, че всички сме маскаради?
Николета Даскалова: Маскарите са, тука нещо друго интересно, което между другото е свързано с наблюденията на Петков и насочването на акцента в жълтата преса към криминалните теми. Всъщност нещо подобно се случва и в новинарските сайтове. Темата, сюжета който генерира най-голям интерес и така плътно бива отразяван в продължение на месеците от началото на годината до сега. Това са всички тези новини, които показват, че се случва някакво възмездие. Това е темата, сюжета за силната ръка. Фиксирам всичките, разгласяването на акции, като „Октоподите”, „Недосегаемите”, „Медузите”, да. Ето виждате ли, самите имена са изключително атрактивни и мигновено попадат в медиите, защото пък и медиите имат интерес да транслират такъв тип сюжети…
Водещ: Да, ние сме коментирали в „Клубът на журналистите”, хипотезата, че може би много добър журналист пише заглавията на операциите.
Николета Даскалова: Може би да или поне човек с така… но наистина…
Водещ: Но факт е, че ролите са разменени. Политиците пишат заглавията в медиите, пък медиите пишат заглавията на операциите, но да оставим, да оставим разбира се това настрана. Промени ли се отношението на медиите към критиките на експертите, за повече от година наблюдение, мониторинг и коментари на многото експерти ангажирани от Фондация „Медийна демокрация”. Николета!
Николета Даскалова: Мнението на медиите към критиката?
Водещ: Да.
Николета Даскалова: Ще потвърдя това което каза и Орлин Спасов, просто медиите започнаха да ни слушат. И ние сме изключително доволни от това, че слушат и пренасят нашето мнение сред себе си.
Водещ: Предполагам, че Петко не може да каже такова нещо за жълтата преса обаче?
Петко Карадечев: Не, не, там фокуса един единствен…
Водещ: Там със слуха има проблеми!
Петко Карадечев: Там е положението при жълтата преса, особено при вестник „Уикенд” е много ясно изразено. Вестника е с най-голям тираж, това са 324 000 броя, поне според вестника и от тази трибуна е много важно какво се пише. Има два много важни фрагмента там. Първата страница и централния сегмент, вътре в самия вестник, който в последните 15 броя от януари до сега, е окупиран изцяло от криминална тематика, само две цифри. От 15 заглавия, 13 на криминална тематика. От тези 13 пет са за Алексей Петров. Мисля, че фактите говорят за себе си.
Водещ: И във всичките върви тънката червена нишка на политическия сюжет!
Петко Карадечев: Да, естествено. Това са любопитното обвързване на ДАНС, Октоподите и нали всичките операции, за които говорихме. От друга страна чисто тези случаи с неразкритото убийство на сестрите Белнийски и прочие, прочие. Във всеки един елемент, във всеки един момент винаги има някаква политическа подплата. И много любопитното поне в жълтата преса е, че политическата подплата, т.е. винаги е свързана с политици от миналото или по-минали правителства.
Водещ: Никога със сегашните!
Петко Карадечев: Никога със сегашните и това не знам дали е, не знам дали може да се говори за някакъв реваншизъм или за нещо такова, но е факт просто.
Водещ: Но очевидно жълтата преса изостава от другата преса, защото другата преса страни вече на ръка разстояние от политиците и търси критичен поглед към тях!
Петко Карадечев: Да, аз това не бих могъл да го кажа като някакво явление в жълтата преса. Има статии, но аз специално при моите наблюдения не съм забелязал някаква обща вълна на критика.
Водещ: Кое е огледалцето на телевизията, политиците или хората? Калина!
Калина Петкова: Трудно е да се прецени. По принцип идеята на телевизията е хората да бъдат огледалото.
Водещ: Но пък в реалността, огледалцето е много ползвано…
Калина Петкова: Може би в момента политиците са достатъчно атрактивни, за да бъдат търсени в крайна сметка от аудиторията. Трудно е да обвиняваме само телевизията. Тя показва все пак това, което е гледаемо. Така, че топката остава в управлението до някъде.
Водещ: И накрая, Ели има ли наченки на критично отношение във фейсбук към властта?
Ели Александрова: Със сигурност има, но интересното в случая, че има и наченки на това властта да се вслушва в мнението на гражданското общество във фейсбука, аз го наричам фейсбук-обществото вече дори. Показателен пример в това отношение, например реакцията на премиера Борисов, още преди началото на годината, когато във фейсбук се появи една група с обидно съдържание по отношение на България, която се казваше “Fuck Bulgaria”, тогава Борисов коментира, че дори ще съзира ДАНС и ще предприемат някакви последващи мерки по отношение на създателите на групата. В това отношение друг актуален пример е последния скандал, който се случи с кучето Мима от Дряново, за който всички знаем. Това беше един пример в който, активността на хората във фейсбук, доведе и до някакви проекти за промяна на закон, което наистина е прецедент.
Водещ: И с оглед кратките срокове, направо си е живо чудо. Останете с нас, продължаваме след малко.
Водещ: В „Клубът на журналистите” днес гостуват най-младите експерти на Фондация „Медийна демокрация” Ели Александрова, Калина Петкова, Николета Даскалова и Петко Карадечев. Хайде сега да поговорим за големите медийни драми, дали ще постигнем обединение на различните медии, в това отношение. Николета!
Николета Даскалова: Може би ще постигнем, ако трябва да вървим хронологически през месеците от началото на годината, ще трябва да кажем първата голяма, наистина много голяма медийна драма, която предизвика огромен интерес, това е казуса около кандидатурата за еврокомисар на Румяна Желева. Цялата сага около тази, така тази история завършила не добре за Румяна Желева, успя да обедини медиите в това, те да сложат като топ новина в своя дневен ред. Поне това аз го отчитам в новинарските сайтове. Мисля, че и в телевизията се случи точно същото.
Водещ: Калина!
Калина Петкова: Определено беше така и в телевизията, даже може да се каже, че политическата новина отново стана първа покрай тази сага. Тя излезе най-печеливша от всичко което се случи.
Водещ: Какви групи амбицира за изява във фейсбук и в останалите социални мрежи, Ели?!
Ели Александрова: Ами този конфликт във фейсбук беше отразен, така с три нюанса, имаше един положителен, един отрицателен и един герой който носеше и двете характеристики. Абсолютно отрицателния герой се оказа Антония Първанова. Ако според така това което се случи в традиционните медии, нещата се развиха не добре за Желева, то във фейсбук имаше както нейна подкрепа, така и такива против. Но по отношение на Първанова имаше само отрицание. А напълно положителният герой разбира се беше Кристалина Георгиева, която събра и много голям поддръжници в мрежата.
Водещ: Което показва, че и в реалността може да има щастлив край!
Ели Александрова: Точно така.
Водещ: А как стоят нещата с медийните драми в жълтата преса?
Петко Карадечев: Там е малко по-различно, защото както се оказа Румяна Желева не се оказа достатъчно силна, достатъчно жълта, за да измести Бойко Борисов, ако може така да се изразя с метафори естествено. Някак заглавията посветени за нея, не се оказаха толкова атрактивни за жълтия нюх. Там героя, по-силния герой беше Ирина Бокова и нейното семейство, нейното минало, историята покрай нея. Тя беше отразена по-силно като такава медийна драма, предизвикваща много възмущение от критично настроените автори във вестника, зареди нали различни спекулации, които са правени там покрай нея. Но уви героината на „Dancing Stars”не можа да се котира чак толкова много.
Водещ: Добре, каква причината да има разлика в драмите в, от едната страна едните медии, от едната страна другите медии и жълтите, трябва да има някаква причина сигурно?
Петко Карадечев: Ами трябва, сигурно има, но аз все още си държа на тезата, че криминалното продава най-много, поне в този сегмент на пресата. И политическите теми, винаги когато присъстват, трябва да са свързани с някаква конспирация, някаква голяма картина, някакви по-сериозни, по-сложни взаимоотношения, които обикновения читател не разбира и от там вече…
Водещ: Да се преместим сега от реалното в нереланото, в утопичното. Какво могат медиите и гражданите заедно? Могат ли нещо да направят, научиха ли се да го правят заедно? Николета.
Николета Даскалова: Надявам се, че ще направя нещо съвсем скоро и това е да, с помощта на политиците разбира се, и това да променят Наказателния кодекс и да инкриминират жестокостта към животните. Ето това е наистина една много ключова тема, много ключово събитие, което обединява както гражданското общество, новите медии, реакцията на традиционните медии беше изключително важна, просто каузата нямаше да придобие такава публичност, ако не беше помощта на традиционните медии. И политиците може би нямаше да обърнат внимание по, ако новината е около голямото обединение на хора, които искат промяна в Наказателния кодекс, но беше пренесена по телевизията най-вече.
Водещ: Обаче тук говорим за една истинска кауза, а не за измислена, нали така. Да направим и тази разлика!
Николета Даскалова: Да, да, това е една истинска кауза.
Ели Александрова: Истинска кауза, която във фейсбук се подкрепя от 250 000 потребителя, от 1 млн., 250 000 подкрепят тази кауза. Няма как да не е истинска.
Водещ: Да и всъщност не се е случвало до сега подобно обединение на толкова голям брой хора заставащи зад една идея.
Ели Александрова: Не. Абсолютен прецедент на такава гражданска инициатива, която не е свързана с нещо жълто за което говорихме, нещо криминално…
Водещ: Криминално!
Ели Александрова: То е криминално под някаква форма, но е…
Водещ: Не, у нас не е, там е проблема, че у нас това формално не е.
Ели Александрова: Че искаме да стане, че трябва да бъде, но на този етап не е.
Водещ: Телевизиите как се справят с този прецедент събиращ страшно много мнения за промяна в законодателството, защото няма ли картинка, телевизията е доста безсилна! Но картинката е достта…
Калина Петкова: Да, картинка имаше…
Водещ: Но тя е доста трудна за преглъщане!
Калина Петкова: Имаше така новите собственици на кучето Мима бяха показани, начина по който животното живее сега, колко хора го отглеждат, какви медицински грижи се полагат, как го хранят, помагат му да се разхожда, изобщо да съществува. Мога да потвърдя само това което казах и Николета, със сигурност влизането на тази новина в телевизията и отново влизането в телевизията на отзвука който тази новина предизвика във фейсбук, беше от ключово значение за това развитие, което виждаме в момента.
Николета Даскалова: Имаше и нещо друго, само ще допълня Калина. Самите протести бяха отразени също в телевизията. Събирането на гражданите да протестират, да се организират за подписването на подписка, това нещо беше отразено и подсили още повече, и продължава. Просто това е тема, която продължава да тече в момента, не е нещо еднократно, просто някакъв инцидент, който едноекранно да се регистрира и да остане.
Калина Петкова: Влезе в телевизионния дневен ред, така да се каже.
Николета Даскалова: Да, да. Ако трябва обаче да се върнем пак на въпроса ви, да помислим пак за някаква утопична тема, може би това е идеята, че ще настъпи това дългоочаквано възмездие. Справедливостта, че справедливостта ще бъде раздадена най-накрая, лошите ще получат своето наказание. Знаем в момента е атаката към бившите управляващи най-вече, че ще има осъдени, наказани министри. И сега безспорно това е темата, около която се наема най-много шум в така в сумарен план. Но дали ще се случи, дали ще остане само на медийно ниво, все още не можем да кажем, пък не сме ние хората, които трябва да кажат, има си институции за това.
Водещ: Ели във фейсбук, отношението към подобна утопия?
Ели Александрова: Към подобна утопия към отношение на кое?
Водещ: Хората, които са били във властта, да получат възмездие за това което не са направили както трябва?
Ели Александрова: Ами фейсбук винаги призовава към справедливост, така че…
Водещ: Но по принцип!
Ели Александрова: Но по принцип да, конкретен пример в това отношение не мога да дам. Но със сигурност това е една от характеристиките на гражданското общество което се заформи там като фейсбук-общество. Така, че може би тепърва ще ставаме свидетели на такива…
Водещ: До колко гражданските активности са наистина в приоритетите на телевизиите, Калина?
Калина Петкова: Трудно е да се прецени, защото гражданските активности трябва да се конкурират с политическите такива. Със сигурност случаи като този с кучето Мима и последвалите протести свързани с насилието към животните, инициираните промени в НПК, показват, че гражданските активности могат да са интересни и за телевизията. По-скоро е трудно да се сегментират темите, по които гражданските активности успяват, може да се каже, че със сигурност има теми, които влизат в телевизията през политиката и за които гражданското общество е по нямо така, да употребя тази дума. Други теми за които политиката мълчи, които тя не е обсебила, както в случая отношението към животните, имат по-голям шанс да събудят граждански интерес и да влязат в традиционните медии, в телевизията специално през гражданския ключ.
Водещ: Последно да ви попитам. Закъсняха ли политиците да се включат в сюжета с кучето Мима или просто бяха подчинени на това, че гражданите и медиите се обединиха зад една кауза? Ники!
Николета Даскалова: Тука най-добре могат да отговорят хората, които инициират тази кауза. Те направиха много мащабна акция миналата година, но тогава тяхната идея не успя. В така обсъждаха се промени в наказателния кодекс, до тогава в парламента имаше и защитници и критика. И в крайна сметка тези, които бяха против инкриминирането на жестокостта, нали това което сега искаме да се случи, не се случва, не се случи. Така, че да, закъсняха. От тази гледна точка закъсняха, това е втората така мащабна вълна на такава акция. Защо сега тя има голям шанс да се случи, защото гражданите наистина много, много силно, много качество се обединиха и традиционните медии така станаха в случая техен помощник.
Водещ: Как постъпи в този случай жълтата преса, Петко?
Петко Карадечев: Абсолютно нямо, аз лично не съм срещал в нито един от броевете, които съм разглеждал. Не съм видял някакво отразяване. Просто не е достатъчно криминално, не е достатъчно конспиративно, не е достатъчно политическо, колкото и странно да звучи за нюха на жълтата преса. Там трябва да има наркотици, трябва да има жени, трябва да има…
Водещ: Политици!
Петко Карадечев: Да.
Водещ: И, и световен заговор по възможност.
Петко Карадечев: Естествено.
Водещ: С телевизиите Калина. Политиците закъсняха ли да застанат зад камерите по случаите?
Калина Петкова: Бих казала, че се включиха точно на време, от гледна точка на телевизията. Това което каза Ники, че такава активност е имало и миналата година, дори и тя да е минала през телевизията, не е предизвикала този фурор, не е имало тези атрактивни образи, не е била толкова рейтингова. Докато сега, политиците заеха позиция и реагираха точно в момента, в който темата беше най-гореща на екрана.
Водещ: И за фейсбук да кажем, там беше основната активност.
Ели Александрова: Ами по отношение на фейсбук, аз мога да, моето заключение е, че реакцията на политиците беше мигновено, не просто, не просто не е закъсняла, ами мигновена в резултат на това което се случи буквално там за няколко дни, като мобилизация, не електорат, ами в случая потребителите по тази тема.
Водещ: Значи можем да кажем, че политиците зорко следят фейсбук?
Ели Александрова: Ами не знам до колко можем да го кажем, но със сигурност в случая можем да кажем, че тази кауза имаше политически отзвук.
Водещ: Благодаря ви за участието. Днес гости ни бяха Ели Александрова, Калина Петкова, Петко Карадечев и Николета Даскалова. Най-младите експерти на Фондация „Медийна демокрация”. Днес говорихме за цитатите на хората от властта, уместни или не, които добиват статут на чудо за един ден. Накрая ми се ще да се разделим с един сборен цитат за домашно. Над съдебната система виси облакът, Красьо Черния, в ролята на горския влезна американския посланик. Правим го перфектно, разбирам я и я мога тази работа с арестите, тя е най-антикризисната мярка. Отвърна с присъщия си медийни чар Бойко Борисов. В това време Еврокомисията одобри нашите икономически прогнози въпреки многото забележки към лексиката на вицепремиера Симеон Дянков. По делото за новите българските демони, Ваньо Танов напълно потвърди написаното от Юргин Рот. Адвокатите на Румен Петков, призоваха за свидетели Алексей Петров и Валентин Петров. Както се казва, събраха се. Обаче процесът ще остане засекретен зареди думи на Ваньо Танов, станали известни преди 2 години. Горе долу по времето когато Румен Петков се закани да съди немския разследващ журналист. Та в задачката се пита „Гарван, Гарван око вади ли”? И още нещо, хората предполагат, вулканите разполагат. Хубав ден. 

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-03-13

Водещ: Нещо се обърка тази седмица със задаването на въпросите и получаването на отговори. От една страна излезе, че на въпроси се отговаря с оставки в джоба. От друга страна на журналистите бе казано да не задават въпроси, на които не е получен отговор. Толкова за въпросите и отговорите от двете страни на Дондуков. И за призивите да бъде заровен сатъра. Нищо, че между Дондуков 1 и Дондуков 2 за удобство зее дупка за заравяне не само на сатъри. Ако шоумените бяха журналисти, може би щеше да им хрумне, че скечът би имал по-висок рейтинг от задаването на въпроси без вероятност за получаване на отговори. Но може би има нещо забавно в това шоуто да продължи с актьори, а не с гостуващи политици по вечерно време. А хората се умориха да питат и започнаха по друг начин да си търсят отговори – чрез протести. Започнаха лекарите, седмицата ще завърши с поредния протест срещу генно-модифицираните организми, за който чухте преди малко в новините. И докато коментаторите отбелязват как властта работи като пожарна, властта ни обяснява, че сме като след война. Лошото е, че войните не са такива, каквито бяха и ги печелят отличниците. Те знаят, че богатите трудно дават и за това погледнаха към портмонето на бедните и пресметливите, които пестят ток. И за хората с радиаторите картината е мрачна. И в обърканото време дойде един отговор, без да е задаван даже въпрос. Последните покупки на медийни организации и групи са обвързани с икономически и политически интереси, доведе до частична монополизация на частните медии и огранич1аване на разнообразието от мнения. Закона е неспособен да защити програмната независимост в обществените медии. Това пише в годишния доклад на държавния департамент на САЩ за човешките права в България. В същото време Economist цитира Красен Станчев от института за пазарна икономика, който за пореден път рецитира една стара идея по нов повод – вместо да се увеличават здравните вноски е по-добре да се вземат бюджетите на БНР и БНТ. Да се чуди човек кой стопанисва този гардероб на стари идеи за рециклиране и защо. Колко струва суспендирането на закона за радиото и телевизията и какви санкции би наложила Европа за това очевидно не е въпрос, на който икономистите са склонни да дадат отговор. За това ще го коментираме с председателя на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии г-жа Даниела Петрова и Гриша Камбуров от АБРО. Медиите и авторските права – има ли конфликт – и за това ще стане дума днес. За спора между АБРО и "Профон" – дружеството за колективно управление в частна полза, правата на продуцентите на звукозаписни и музикални видеозаписи и на артистите изпълнители – ще чуерм коментарана изпълнителния директор г-жа Ина Килева. Как репортерските разследвания на Стоян Георгиев от БТВ доведоха до законодателни промени в два закона ще поговорим след 13. Добре дошли в "Клубът на журналистите".

Последните покупки на медийни организации и групи, свързани с икономически и политически интереси доведе до частична монополизация на частните медии и органичаване на разнообразието от мнения. Закона е нсспособен да защити програмната независимост в обществените медии. Това пише в годишния доклад на държавния департамент на САЩ за човешките права в България. В същото време Economist цитира Красен Станчев от института за пазарна икономика, който за пореден път рециклира една стара идея по нов повод – вместо да се увеличават здравните вноски е по-добре да се вземат бюджетите на БНР и БНТ. И така, за да се вземат тези бюджети трябва да се суспендира закона за радиото и телевизията. Та колко би струвало това и какви санкции би наложила Европа за това очевидно не е въпрос, на който икономистите са склонни да дадат отговор. За това ще го коментираме с председателя на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии г-жа Даниела Петрова. Добър ден.
Даниела Петрова: Добър ден.
Водещ: Кой има полза от задаването на подобни въпроси, г-жоПетрова?
Даниела Петрова: В период на икономическа криза се търсят пари от всички сектори. И тук отново се появява една идея, с която се иска да бъде лишено обществото от обществените медии, тоест от радиото и от БНТ. Смятам, че към настоящия момент това е изключително неразумно. Тази идея се вади периодично и винаги не намира подкрепа. Не бих казала, че са интересите, явно има икономически интереси или просто се предлага идея, която е по-екстравагантна, но тя няма практическа реализация към този момент.
Водещ: Какви ангажименти е поела България към Европа по отношение на обществените медии и изобщо възможно ли е в еворпа да има държава без обществени медии?
Даниела Петрова: Ами няма такива позиции да има държава без обществени медии. (?) като съответно трябва да бъде изготвен нов закон за радиото и телевизията, който както казахме ще стартира след сформиране на работната група към МС, ще стартира работа по този закон. Нещо повече – ние към настоящия момент сме транспонирали директивата за Телевизия без граници, към която имахме ангажимент. Имаме и писмо от Алианца, че е налице положително становище за първи опит за саморегулация, вкарването на текстовете в ч.36 от закона за радио и телевизията и готовност за тази година те да проведат своето заседание, своята асамблея в София, където членовете на комисията да бъдат почетни гости. И в тоя смисъл да се проедължи да се работи към една регулация и саморегулация в този сектор. Но никъде не се говори за ограничаване и лишаване от обществена медия.
Водещ: Но сме по-близо до създаването на експертна група, която ще работи по текстовете на един изцяло нов медиен закон, който да догони по някакъв начин медиите в период на цифровизация.
Даниела Петрова: Да. Очаквам до края на месеца да имаме такава информация за формирана работна група. Надявам се това да се случи и да се спазят сроковете, за да се работи за това активно. Да може да се представи текста за общественото обсъждане и да се съобрази със сектора, който наистина се развива твърде динамично.
Водещ: Много ви благодаря за този коментар. Председателя на парламентарната медийна комисия по култура, гражданско общество и медии г-жа Даниела Петрова пред "Клубът на журналистите".

Добър ден и на Гриша Камбуров от АБРО.
Гриша Камбуров : Добър ден.
Водещ: Вашия коментар за икономистите, които във времена, когато шоумените се правят на журналисти искат закриване на обществените медии.
Гриша Камбуров : Спор няма, идеята е доста екстравагантна. Година на криза, но все пак европейската общност е признала стойността на обществените медии на двуполюсния модел, ако можем да го наречем от една страна търговските оператори, от друга страна обществените оператори. Що се отнася до санкция от ЕК – едва ли ще понесем такава санкция, защото едва ли ще се пристъпи към предлаганото решение, както и г-жа Петрова коментира. Във всяка една държава-членка под една или друга форма съществуват обществени медии. Въпроса е следния – как те се финансират. В България трябва да решим 3 основни проблема, свързани с обществените медии. Финансирането, контрола и отчетността. Трябва да има гражданска и колкото се може по-голяма отчетност и наблюдение върху този вид медии, същевременно равно финансиране или развиващо се финансиране през всяка една от годините, което да е стабилно, има различни методи на финансиране. Най-разпространения е през държавния бюджет и през такси. Явно в година на криза и до сега, както не са заработили таксата в България, едва ли това ще стане. Модела BBC е ясен. Там се издържат само от такси. Но ако накараме българския гражданин да плаща такси в размер на 390 лева годишно, това би било убийствено за него.
Водещ: Всъщност всички знаем как се постига британска ливада. Нямаме 200 години. Така че явно, че тук ще трябва да се компенсира по някакъв друг наичн.

Как се защитават авторските права у нас, какви са законите и защо през седмицата се стигна до острата декларация на АБРО, да започнем с декларацията. Нека заедно спрем ограбването и целенасоченото унищоважане на българската култура. Така завършва клипа, който вече е в национален ефир. Защо се стигна до тук питам г-н Гриша Камбуров.
Гриша Камбуров : Първо искам да благодаря и на обществените оператори като БНР, които подкрепиха нашата кампания. Мисля, че от вчера клипа е в ефира на всичките пргорами на БНР, за това и това проличава, че това не е една наша солова акция, само търговските оператори. Това значи, че когато медиите в една държава целенасочено кажат, че има проблем, който не е решен, това би следвало да значи нещо, този проблем да тръгне да се решава. Проблемите с авторските и сродните права и въобще с интелектуалната собственост в България датират от доста години. Налице е система за колективно управление на този вид права, която е възникнала през 1992093 година. Към този момент тя се е развивала по даден начин. Но очевидно, че обществените отношения отново изпреварват нормативната уредба. Във всяка една държава членка от еевропейската общност има някаква система за контрол и мониторинг върху дружествата за колективно управление на авторски и сродни права. Съответно освен задължения за контрол върху тях, държавата им дава един вид монопол на тези дружества – да, ти си единственото дружество, което има право да събира този вид права, но същевременно имаш определени задължения за публичност, отчетност и прозрачност. Ние искаме това, не нещо повече.
Водещ: Ясно. Добре. Добър ден и на г-жа Ина Килева, изп.директор на "Профон", дружество за колективно управление в частна полза правата на продуцентите на звукозаписи, музикални видеозаписи и артистите изпълнители, много ви е дълго заглавието.
Ина Килева: Е, така е, последния да затвори вратата, както казват. Г-жо Филева, благодаря на националното радио и на програма Христо Ботев, че дава трибуна и на нашето сдружение, което в следствие на тази спомената кампания на АБРО беше поставено в ъгъла, в ситуация да се отбранява без да има трибуна, защото това е една битка между Давид и Голиат. Битка на 80% от ефира в България с цялата своя мощ да изрази някаква позициця и от другата страна вечно ощетените през годините на прехода творци, носители на авторски, в нашия случай, това са сродните права и нека да обясня на вашите уважаеми слушатели все пак кои сме ние. Дружество "Профон" е създадено от 1998, а реално вече има отношения със своите ползватели, това са медиите, радиата и телевизите, от една страна, от друга страна множество олзватели на музика от т.нар. публичен сектор, публичното изпълнение, това са ресторанти, хотели, дискотеки, редица обекти, които използвт музика, за да направят своите услуги по-качетвени и по-атрактивни за клиентите. Системата, както правилно обеляза г-н Камбуров е световно призната. Това е система, която е в улеснение максимално на ползвателите. Създава еди нмеханизъм за ползване на музика на едно гише, улеснява ги в това да имат достъп до големите каталози от музикален репертоар, който ние управляваме и същевременно дава възможност на правоносителите да полчуат дължими възнаграждения за използването.
Водещ: Г-н Камбуров вече каза, че има разлики между европейското законодателсто и нашето, има проблем с липсата на прозрачност.
Ина Килева: Нямаме разлика в мненията с г-н Камбуров относно необходимостта от оптимизиране на регламентирането на целия сектор за колективно управление на права. И това беше поставено на масата пред Министерство на културата, което е ресорното министерство, и от сдруженията, които оперират в този сектор с ясна визия, че трябва да се направи необходимото доразвиване на сегашния чл.40, да се създадат ясни критерии за това какви трябва да бъдат дружествата, защото факт е,ч е те трябва да носят голяма отговорност, да имат много ясен регламент за представителност, за вписване в закона. Но също така ние бихме искали в тази регламентация да оставим свободата реалните носители на права да определят на договорено отношение стойността на своя продукт. Тъй като позицията на създателите на креативен продукт е, че този продукт има своята стойност и само те могат да го определят.
Водещ: А кой има достъп до нчина на разпределение на сумите?
Ина Килева: Начина на разпределение на сумите е въз основа на ясно обособени тарифи, които са публикувани на сайта на всички сериозни сдружения по цял свят, ние не правим изключение, които са на принципна Основа. Отчитат се критерии като брой на жителите в населено място, вид на покритие, тоест имаме едно доста разнообразно подхождане към различния вид ползватели в медийния сектор, имаме съответно правила за прилагане на тези тарифи, при които отчитаме естествено наличието на медийни групи, на големи констелации медии, които се радват на определени облекчения. Напоследък УС на "Профон" предвид поставените на дневен ред проблеми от АБРО за икономическата криза, кояо уви с не по-малка сила застрашава и накърнява нашите членове, тоест създателите на музика, музиканти, изпълнителите, продуцентите, но все пак ние имаме партньорско отношение към медиите, ние смятаме, че те са много важен наш съпътник в голямата цел да достигне музиката до крайния потребител, до публиката. И в тази насока обмисляме и вече сме пристъпили към свикване на извънредно общо събрание, на което една от основните теми ще бъде фокусирана върху актуализация на тарифите и на правилата за тяхното прилагане. Но искам да кажа много ясно, че това ще се отнася към тези ползватели, които са доказали във времето коректност, коректност по договори, спазване на договорните отношения и коректност към законит в България, защото за съжаление в момента наистина с тревога го споделям със слушателите на Христо Ботев. От 59 члена на "Профон", всеки от тях с доста голям набор от радио станции зад гърба си, 41 радиостанции са без уредени договорни отношения. Това е в нарушение на съществуващото закнодателство в България и поставя целия медиен…
Водещ: Но сигурно има някаква причина…
Ина Килева: … целия медиен сектор в доста нелицеприятно положение.
Водещ: По отношение на прозрачността, г-н Камбуров, може би вие е добре да кажете нещо.
Гриша Камбуров : Ще развия аргументи в посока на тарифата. Г-жа Килева каза, че правоносителите желаят сами да определят стойността на продукта, който дружеството разрешава неговото ползване. Връщам се към нормативната уредба. Такова нещо никъде няма. В нито една европейска страна дружеството само да определя стойността и едностранно да налага този вид тарифи. Защото по този начин няма преговорен процес. Има едностранно налагане на отношения. Ти, котйо си задължен да имаш такъв договор, нямаш друг избор освен да подпишеш на тези тарифи. Преди 2 години същия този въпрос бе отново повдигнат от нас, тръгна законодателна промяна, но дружеството за колективно управление и част от дружеството за колективно управление чрез натиск върху министъра на културата тогава, проф.Данаилов, неговия началник на кабинет г-жа Малчева успяха да спрат тая законодателна процедура. Сега те ни казват, че отново те са за тази законодателна процедура да започне отново. Защо е така? Понеже се нароиха твърде много дружества и на големите дружества, които работят това им пречи. И е правилно това да им пречи. В повечето дружества няма реална представителност. Това от една страна е проблема. Че ти купуваш нещо от тях, но ти купуваш котка в чувал. Ти не знаеш какво има в този чувал. Те ти казват – ние представляваме световния репертоар. Кой е световния репертоар питам аз. От една страна те не представляват голяма част от българския репертоар. Що се отнася дори и за поп фолк радиата, което ми беше много странно, че "Профон" в своята позиция изглежда не смята, че те са част от българските музикални произведения, защото си бяха написали, че по-малко от 5% в нашите програми е бългаската музика. Ами аз бях изключително много неприятно изненадан за това не познаване на пазара. Бг радио може би е единственото радио, което е със 100% българска музика в плейлистите, доста голям продуцент на българска музика. Същевременно и поп фолк радиата. Които са 3 или 4 на брой изпозлват само и единствено българска музика, нот я не е в каталозите на "Профон". Тя е в катаозите на друг вид продуценти и на друг вид компании.
Водещ: Всъщност може би трявбва да има някаква договореност между различните организации, които представляват авторските интереси на творците, така щото медиите да могат някак да общуват с един субект, а не със 100 субекта. От там идва предполагам голямо объркване.
Ина Килева: Така е, това е в крайна сметка задача на правителството и на компетентните законодателни органи, които да …
Водещ: Тук не става ли дума за саморегулация все пак?
Ина Килева: Не, във всички европейски държави, за които спомена г-н Камбуров, а скоро имаше и туининг проект в тази посока, организиран от министерство на културата, на който ние бяхме поканени, за да се демонстрира опита на Австрия. И там естествено е имало в хода на историческия процес на избистряне на тези отношения множество такива сдружения. Но така или иначе държавата ги окуражава и окуражава малките субекти да се влеят в големите и да се създаде една широка представителност на каталога, който се предлага за един вид права. В случая на "Профон" мога да кажа, че ме изненадва претенцията на членовете на АБРО за непредставителност на нашия каталог. Факт е, че ние имаме зад гърба си каталозите на 4-те най-големи мейджъра – Юнивърсал, Сони Мюзик, Йемай и Уорнър Мюзик груп.
Водещ: Предполагам, че и на БНР, защото то е един от най-големите продуценти.
Ина Килева: Абсолютно. Вие сте наш изключителен партньор и член. Освен това ние, говоря за чуждестранния репертоар, представляваме сериозния каталог на Токо интернешънъл, на Меджик. Чрез договор с много от нашите парнтьорски организации, тъй като ние сме член на специалния EPRC комитет към IFPI. По този начин контактуваме много пряко ъс сродни такива организации, имаме двустранни договори, по силата на които ние представляваме много голяма част от независимия музикален лейбъл каталог в България.
Водещ: Ще задълбочим малко и в тази посока, но да ви попитам – толкова ли е трудно да има някаква прозрачност, особено за случаите, в които да кажем едно радио се явява и продуцент и ползвател. Като ползвател той се възползва само от статута си на ползвател и не може да консумира правата си като продуцент. Това също е сериозен проблем.
Ина Килева: Аз не мисля, че тази двойственост на част от нашите членове, защото има такава, пречи те да усвояват дължимите възнаграждения, които да отиват към тях по един абсолютно равнопоставен начин с останалите членове.
Водещ: Пречи обаче това, че те нямат право да участват в управителните органи.
Ина Килева: Мисля, че това е въпрос на етична норма, въпрос на конфликт на интереси. В момента в България на всички нива се говори за по-сериозно задълбочаване на вниманието към конфликта на интереси. Мисля, че това е точно въпрос набонтон, които се спазват. Така че няма някаква дискриминация на този тип…
Водещ: Но една прозрачност в тази посока би била доста позлена, защото ето виждате тази двойнственост колко е странна.
Ина Килева: Тя се осъществява на ниво общо събрание, на което всички наши членове могат да присъстват и да поставят адекватно своите въпроси. Освен това последните промени в устава на "Профон" регламентиратмного ясен и категоричен начин квотите на представителност, така че да имаме наистина европейски подход към представянето както на продуцентит, така и на артист изпълнителите.
Водещ: Всъщност силата на обществените медии е точно в това, че ние ето предоставяме тази трибуна, в която не се водят преговори и нещата биха могли да се говорят по съвсем различен начин. Г-н Камбуров, как си представяте една прозрачност по-голяма По отношение на "Профон" и на дружествата, които защитават авторски права.
Гриша Камбуров : Аз не искам да отделяме "Профон" като лошия пример дружество за колективно управление на авторски и сродни права. Действително системата е наложила до този момент две дружества, които можем да ги нареч1ем основни. Едното е Музик Аутор, което представлява авторските права, и другото е "Профон", което представлява сродните права. Нароиха се доста дружества, коиот не е ясно кой какво и как представлява. Не е ясно как орпеделят тарифите си. Тоест държавата трябва да има единен подход към тези дружества. Първо аз искам да започна и с това, което г-ба Килева каза за бонтона. Когато ти си едновременно ползвател и си продуцент. Аз бих обърнал същия този въпрос по този начин – как е възможно едни и същи членове на УС да бъдат членове на УС на едното дружество за авторски права и на другото дружество за сродни права. Да, те са в различни качества, но същия елемент. Тоест няма я тази етика, за която се говори. Тоест получава се една свързана политика на двете дружества през общите членове на УС, което ние изпитваме на гърба си през последните месеци. Това от една страна. От друга страна – за мен лично тази отчетност и прозрачност я виждам по следния начин. Първо, всяко едно дружество да е длъжно да разпределя ежегодно сумите, които събира. Второ, да предоставя на министерство на културата или на оправомощен от него орган отчетите, въз основа на които той е направил разпределението. И кой изпълнител, автор или процудент е полкучил сума и каква. Ние не претендираме тези отчети да бъдат виждани от ползвателите. Но ние искаме независим арбитър между двете страни.
Водещ: Всъщност това е скандинавския модел, където Министерство на правосъдието мисля лицензира тези дружества, но и осъществява контрол. Кой осъществява контрол всъщност сега върху вас по …
Ина Килева: Формално би трябвало естествено да бъде министерство на културата и миналата година…
Водещ: Реално никой.
Ина Килева: Напротив. Миналата година имаше искане от министерство на културата към дружествата за колективно управление, които да докажат своята легитимация, така да се каже официално, своята представителност, също така начините по своите тарифи. Целия пакет документи, които ги представят на пазара, както се казва и ги правят легитимни сдружения. И освен това да докажат за коя година на кого разпределят и т.н. Мисля, че "Профон" към този период даде такава информация и до колктоо си спомням в съвета за защита на интелекутална собственост, тогавашния зам.-министър Явор Милушев обяви официално и тогава и г-н Камбуров присъства, че има 3 от 34-те регистрирани по чл.40 дружества, които отговарят на европейските стандарти, коиот имат за себе си Каталог, които имат правила, които разпределят<, които събират и разпределят. И това са Музик Аутор, "Профон" и Филм Аутор. Относно разпределението нека да изясним на вашите слушатели, че то не е някаква функция единствено на административния капацитет и желанието на отделните дружества. Безспорно много е важно да имаме адекватен административен капацитет, да имаме софтуера. Но много е важно да имаме и коректните партньори, които да ни подават своевременно по един подходящ начин отчетите, по които се изготвят съответните разпределения.
Водещ: Ако обаче нещата биха били по-прозрачни, тогава не би се стигало до такива ситуации, поне аз така си мисля. Г-н Камбуров?
Гриша Камбуров : О, определено . само да поправя г-жа Килева, на това събиране, за което тя каза, тогава зам.-министъра каза, че само 3 от дружествата са отговорили на писмото на министерство на културата и само едно от тях, а именно Музик Аутор е представил пълния пакет документация, която министерство на културата му изиксва. В настоящия момент, въпреки че министерство на културата се опитва да налага някакъв „контрол”, в кавички го слагам, разбира се, защото текста касаещ тези дружества в закона за авторското право в рамките на 2 изречения, никой не ги контролира. Те са оставени на добрата воля на своите членове. Тук обаче това не е едно юридическо лице с нестопанска цел в частна или обществена полза, зависи как са се регистрирали, тук се съчетават и обществените и частните интереси. От една страна влиза през БНТ и БНР, публично ограничения ресурс от държавната субсидия. От друга страна влизат ресурса, който плащат частните медии. От трета страна стоят основните правоносители. Четвъртата страна са и не членове, ащото не трябва да пропускаме, че тези дружества трябва да разпределят и на не членовете си. Важно е как се формират тези тарифи. Основата и каква е логиката на развитието на този вид тарифи. Защо е 3, 5, 7, 15, 30%. Тоест как те са обосновани и въз основа на какво. До сега това не се е казвало. Аз искам да обявя пред слушателите на програма Христо Ботев на БНР, че може би през следващата седмица ние ще обявим нашето споразумение, което подписваме с Музик Аутор, то е за следващите 5 години, урежда взаимоотношенията между нашите членове, техните членове в рамките на следващите 5 години, при определени проценти, и доста конкретно там са мотивирани защо през тази година процента е такъв, защо през тази година процента е друг. Но действително закона за авторското право се нуждае от спешна нужда за промяна и това би било в плюс не само за нас ползвателите, че сме сигурни, че партньора срещу нас е реалния партньор с пълната торба от представителност, а не едно дружетво, което както сега сочат последните дни дойдоха при нас тъкмо 3 и казаха – колко ви дава "Профон"? ами 4%. Ами аз ще ви дам 3.2%. Е добре, как са сметнати тези 3.2% и какъв репертоар. И ние за това помолихме "Профон" да ни представи репертоара.
Ина Килева: Много интересен става рекурса на нашия разговор, защото …
Водещ: Нека обаче след малко да продължим за определянето на тарифите. Останете с нас, ще бъде интересно.

Преди малко прекъснахме на най-интересното, г-жо Килева, за това как се определят тарифите и за това дали ползвателите, както вие наричате медиите, имат право да знаят повече подробности в тази посока.
Ина Килева: Тарифите се определят на база на обективни икономически показатели и по този начин са се формирали тарифите на "Профон", а също така и в сериозен диалог с партньорските сдружения в цял свят, защото както вече отбелязах ние представляваме един огромен чуждестранен мейджърски и независим репертоар. Но аз бих искалд а се върна към интересното съмнение, което изведнъж се породи в 2010година сред нашите ползватели, големите радиа и телевизии, членове на АБРО относно нашата представителност и относно дали този каталог, който те непрекъснато използват, дали точно ние сме протабонистите на тези партньорски отношения. В крайна сметка на тяхната врата, както чухме, чукат и други сдружения и в кръга на техния избор как да форматират своя програмен продукт е да изберат и съответно дружество, тоест сегашното състояние в законодателството го позволява. Така че аз бих призовала членовете на уважаваната асоциация АБРО ако имат голямо съмнение към нашата легитимност да бъдат така любезни да не използват нашия огромен репертоар без надлежно разрешение, което се дължи по закон.
Водещ: Да, но така се оказва, че ще има някакви забрани.
Ина Килева: Ами вижте, не, те могат да пускат само репертоара на Пайнер ООД, тъй като ние сме информирани по надлежен начин…
Водещ: Ако може да не го пускат само него ще бъде чудесно.
Ина Килева: Ами така излиза. Ние сме информирали всички от нашите партньори, че този каталог е изключен от нашия репертоар. Факт е, че това им създава може би известни затруднения, вече говорихме за добрите норми, които би следвало да са насочени към естествен монопол и сближаване на представителността в рамките на едно дружество и няма причини да не гледаме заедно конструктивно в тази посока.
Водещ: Аз си мисля, че всеки естествен монопол получава естествената регулация. Тук проблема идва от това, че няма естествена регулация очевидно.
Ина Килева: Ами аз мисля, че точно за това и министър Вежди Рашидов е назначил работна група, която да се занимае не само с този въпрос и не предизборно, както беше проблема с миналтоо правителство, когато имаше такава инициатива и тя беше изключителна инициатива от страна на АБРО и която за съжаление не беше партньорски и констрктивно обсъдена по приетия добър начин с истинските …
Водещ: Ще има ли реакция от "Профон" по отношение на АБРО?
Ина Килева: Ние имахме вече една реакция. Тя беше цивилизована и бих казала,ч е е изключително премерена с оглед емоционалната огорченост и бих казала възмущение, които наши членове засвидетелстваха, тъй като от въпросната декларация излиза,ч е ако има гробокопач на българската култура, то това е дружеството за колективно управление на правата на продуцентите и артистите изпълнителни "Профон". А същевременно в крайна сметка ние сме на този пазар, за да събираме от ползвателите дължими суми и да ги разпределяме точно на тези хора, които представляват българската култура. И аз мога да кажа, че по отношение разпределението, голяма вина за да не се случва то навреме и по качествен начин носят и самите ползватели, които закъсняват с подаването на отчети. В момента имаме закъснение от членове на АБРО с неподадени отчети за 2008г. И за съжаление голяма част от тези отчети касаят точно българския репертоар. Така че се ощетяват директно именно представителите на българската култура.
Водещ: Г-н Камбуров?
Гриша Камбуров : Тръгвам от зад напред от това, което каза г-жа Килева. Именно когато "Профон" преди 5 години активизира своята дейност, една моя много добра приятелка и наша колежка Анна-Мария Тонкова бе човека, който даде базата данни за българската музика на "Профон". "Профон" към този момент нямаха представа кой е изпълнител, кой е продуцент, кой е автора, кой е текстописеца и т..н. Г-жа Тонкова денонощно в рамките на месец работи и от нейната база данни извлече и подари на "Профон" тази база данни, с която те разполагат в момента за българската музика. Несъстоятелен аргумент е, че медиите не дават своите отчети. Противопоставям отново двете дружества, Музик Аутор и "Профон", не нарочно. Защо при Музик Аутор нямаме този проблем с отчетите? Там се дават отчети и се разпределя ежегодно. Това се случва така заради изричната воля за преговори от тяхна страна. Колегите от Музик Аутор, имахме 2 срещи с тях, където те казаха – имаме нужда в отчета да пише това и това. Ние казахме – ок, възможно е, ние поемаме ангажимент, че в отчетите вие ще ги получавате навреме, веднъж годишно, до еди коя си дата и ще пише това и това в тях. Ако ние не ги направим си поемаме съответните санкции. Ако ние ви ги дадем в определен формат, вие ги използвате своевременно. Относно представителността на "Профон" – винаги е стояла тя на дневен ред. Тоест кои права представлява "Профон" точно, защото се оказва, че от българската музика не само Пайнер ООД е забранила на "Профон" или не желае "Профон" да го представлява, но се оказва, че има и други такива дружества, които вече са осъдили наши членове за това, че нямат договори с тях, тоест идеята е, че когато ти имаш договори с едно дружество за един вид права, авторски или сродни, когато имаш последващи искания, ти ще пренасочиш второто си искане към дружеството. Ще кажеш – аз съм заплатил на "Профон", отиди и си получи правата от тях. Но какво ни казва това второ дружество, което идва при нас или юридическото лице или физическото лице – да, но аз от "Профон" пари не съм видял. Защо се случва така не мога да кажа, а и г-жа Килева може би трябва да каже за коя година в момента разпределят и защо има такова натрупано закъснение. Защото техни членове, които дойдоха при нас ни казаха, че в момента се разпределят за 2007 парите, които са натрупани. Тоест има едно 3-годишно забавяне назад, в което ние сме заплащали и тези пари стоят по някакви сметки. Тук трябва да добавим и нещо, което е много тревожно за нас като медиите, които са гарант за публичност и прозрачност, как се отклоняват пари от този вид дружество. Тоест даряваме пари на еднодруго дружество, което е на музикалните продуценти за антипиратска дейност. Плащаме същевременно на Нилсън Мюзик контрол да следи ефира. И това всичко го плаща "Профон" от парите, които трябва да отидат при продуцентите и изпълнителите.
Водещ: Има ли такъв проблем, г-жо Килева? Ето виждате ли колко е лошо да няма прозрачност.
Ина Килева: Аз не съм убедена, че "Профон" работи непрозрачно. Ние сме имали срещи разговори и с отделните представители на АБРО. В крайна сметка това са нашите директни контрагенти, тъй като по смисъла на закона ние трябва да си уредим въпросните отношения с всеки един от тях, за да могат те да бъдат чисти и да могат да функционират по един европейски начин.
Водещ: Но разбирате предполагам, че когато отиват други дружества при медиите и искат да ги съдят, медиите са в правото си да си търсят защита.
Ина Килева: Аз мога съвсем отговорно да заявя, че до сега единствено Пайнер ООД е предупредил по надлежен начин "Профон" за това, че оттегля своя репертоар от управление. Тъй като знаете, че по смисъла на закона за авторското право, а също така и наши яустав, ние събираме и разпределяме и за не членове. Така че..
Водещ: Не ви ли се иска взаимоотношенията между медиите и Музик Аутор и между медиите И "Профон" да са едни и същи?
Ина Килева: Да, много ни се иска и ние сме готови да имаме констрктивни позиции в разговора си с тях, стига и те да бъдат конструктивни и коректни към нас. Като договорни отношения и като използване на нашия репертоар при сключване на коректен договор с нас. В противен случай ние изпадаме в ситуацията на нарушение…
Водещ: А кое е неконструктивно в случая?
Ина Килева: Неконструктивното е, че нашата позиция и това, което сме и предложили као алтернатива, което беше изключително добронамерена, в рамките на нашите възможности, не беше коментирана, не беше дори огласена по подобаващ начин и по един за мен странен избор от страна на ръководството може би на АБРО се реши да се мине в тази конфронтация по отношение на "Профон", която не е била търсена, която не е била и очаквана от наша страна.
Водещ: Всъщност медиите когато задават въпроси очакват да получат отговори.
Ина Килева: Така е, но договорния процес е един сериозен ангажимент в две равнопоставени страни, които си имат взаимно доверие. В крайна сметка от разменените преписки между нас се оказа, че асоциацията е изпълнена с недоверие към нашата представителност, към каталога, Който ние управляваме, но въпреки това по много странен начин, техните членове кой знае защо продължават и избират да продължавата да използват този каталог, активно в своето програмно време.
Водещ: Г-н Камбуров?
Гриша Камбуров : Нашите членове не са виждали до ден днешен каталога на "Профон". И "Профон" няма каталог. Тоест членовете на "Профон" има отделни каталози, "Профон" представлява и управлява, но той няма собствен каталог. Това е едното. Второто, нашите членове никога не са виждали какво пише в тези каталози на "Профон", дали дадена песен или видеоклип попада в тях, защото ние ги получаваме по линия на международните ни партньори и компаниите майки, които изпращат на своята територия определени парчета. И ние не знаем дали те попадат в каталога на "Профон" и именно за това помолихме "Профон" да ни представи своя каталог, за дфа може да започне реалния преговорен процес. Когато ти отиваш и искаш да си купиш нещо, ти искаш да знаеш какво си купуваш и на каква цена си го купуваш. Защото ако представителността е по-малка, цената е една. Ако представителността е голяма, ние сме ок да плащаме ценат.а но тук е липсата на диалог. Тоест за да знаеш какво купуваш, ти трябва да преговаряш. Договорния процес, както Каза г-жа Килева, той е равнопоставен между двете страни. Те излагат аргументи. Аз ще ви кажа какво се случи на нашата първа среща с "Профон". В момента, в който ние изказахме своите искания, "Профон" каза – не, това не може да стане и това е нереалистично да стане. Тоест преговорите, както каза президента вчера и много ми хареса тая реплика, преговорите под сатъра на заплахата не са преговори. В случая под сатъра на импийчмънта, но ще видим какво ще стане в тази плоскост.
Ина Килева: Факта е, че преговорите винаги трябва да се водят с взаимно уважение и членовете на УС винаги са заставали зад тази позиция. Интересното в случая е, че някак си АБРО си присвоява правото да се явява нещо като крайна инстанция и съдник на законността на "Профон" в случая. Аз бих казала, че ние сме готови да разговаряме с всеки един от членовете, които са нашите естествени партньори, членовете на АБРО имам предвид, и да докажем по един надлежен начин в хода на този преговорен процес размера на нашата представителност.
Водещ: Ще се съгласите ли с това, че наистина липсва прозрачност, за да се натрупат толкова много проблеми в общуването?
Ина Килева: Винаги можем да бъдем по-прозрачни. Както ние като дружества за колективно управление, така и медийния сектор, като собственост на капитала, като свързани лица, като отчетност, като договорна основа. Също така като спазване на законодателството. Така че това е едно изискване, което би трябвало да бъде прилагано с равна сила към всички обществени стопански субекти в дръжавата. В една европейска правова държава.
Водещ: И накрая какво, да вземем да предложим една среща и с третия субект, за да станат нещата по-лесни. Това възможно ли е, г-н Камбуров?
Гриша Камбуров : Първ отговарям на г-жа Килева, ако може, извинете ме. Отваряме закона за радиото и телевизията и виждаме чл.17, където пише, дори още в чл.1 и 2, че медиите подлежат на регистрационен лицензионен режим. Те са едни от доста контролираните в тази връзка и точно по отношение на своята работа. Малко известен е факта, може би, това е по вина на СЕМ, защото той не го е … не е уведомил или не е промотирал тая своя дейност, но ние сме длъжни до 31 март всяка година да предоставим своя финансов отчет от преднага една година на СЕМ. Същото го правим и в търговския регистър. По отношение на прозрачността и собствеността на капиталите, това е една доста популистка тема, която мисля, че вече е на път да бъде решена. От една страна ние се съгласихме в последните изменения на закона СЕМ да разшири своя регистър. Тоест ние ще дадем допълнителна информация именно кой представлява това дружество, кои са съветите на директорите, кои са собствениците, стигаме и по-напред – кой има отговорност за взимане на решенията и кой може да влияе за тази отговорност. Тоест прозрачността и репресията или санкцията от страна на държавата е в огромно по-значителна степен от тази по отношение на дружествата. Ние не искаме н ещо друго, не искаме тези дружества да страдат. Искаме те да бъдат нашите коректни договорни партньори. Г-жа Килева и "Профон" не могат да кажат с кой те ще преговарят. когато медиите са упълномощили своята организация, която в България е едиснтвена и се казва АБРО, единствената медийна организация, в която не членуват само и единствено обществените медии по разбираеми причини, те са упълномощили своята организация не само с пълномощни, но и по устав. И са казали – искаме АБРО да договаря нашите рамкови отношения с "Профон". "Профон" е длъжен да уважи това наше искане. Защото какво се получава? Въпреки, че ние изрично сме ги уведомили за това, че преговорите ще се водят на едно място именно за да бъдат по-лесни, да се постигне по-бързо споразумение и за да може членовете на "Профон" да бъдат максимално защитени, че голяма степен от нашите колеги ще има реципрочност на действията, ще подпишат тези договори, за това сме взели тази мярка. Ние сме една демократична организация и което каза г-жа Килева въобще не е вярно. Не ръководството на АБРО взе решението за тази инициатива, която предприехме, тази кампания, а тя дойде от единичните членове на АБРО . и това са единичните членове, които работят и на малки, и на големи пазари, и националните телевизии. Тоест максимално широк е хоризонталния разрез по взимане на решение…
Водещ: Ще имате ли нова среща, накрая да кажем?
Гриша Камбуров : Ние сме в поредица от срещи, какт оказах довършваме споразумението си с Музик Аутор, в поредица от срещи сме с правителството, ресорното министерство, и т.н. Надявам се, че ще имаме и нова среща с "Профон". Ние в петък сме изпратили нотариална покана в отговор на тяхното писмо, че те не желаят да преговарят с АБРО, искат да преговарят индивидуално с медиите. Аз …
Ина Килева: Искам да уточня, че …
Гриша Камбуров : Много се надявам, г-жо Килева, да не ме прекъсвате докато говоря. Много ще се радвам да заровим томахавката, защото аз крия много голяма лична симпатия към вас още когато бяхте зам.-министър и по-рано. Вие сте направили много за България и за българската култура в лично кач1ество. И се надявам, че в еди ндиалог ще успеем да заровим томахавката и намерим ключа от бараката.
Ина Килева: Ами да, и аз също да довърша. Факт е, че ние уважаваме медиите като наш стратегически много сериозен партньор и на няколко пъти в ралзични формати имахме възможност да го изразим, писмено, вербално, в лични разговори и т.н. Сега и в ефира.
Водещ: Ще има ли нови срещи?
Ина Килева: Ние поискахме от АБРО да ни увери в този формат на представителност като асоциация и до каква степен решенията, които АБРО взима в един такъв преговорен процес са правно обвързващи с отделните членове. Мисля, че това е едно естествено също наше желание – да се уверим в това дали АБРО има достатъчното качество и легитимация да води преговорите…
Водещ: Има ли?
Ина Килева: Не сме получили също тази информация. Така че нека да кажем, че е имало напрежение между страните, напрежение, което една от страните избра да превърне в медийна кампания и в някакъв вид атака срещу дургата страна въпреки че във въпросното изложение се казва, че ние сме агресивните, контрагенти и …
Водещ: Това е защото медиите винаги питат и винаги искат да има отговори. Това, че няма отговори всъщност е най-основния проблем според мен.
Ина Килева: Факт е, че също така нас ни питат и правоносителите, питат ни и казват – защо в България не работим нормално…
Водещ: Не може обаче един да има превес. Има производители, има и потребители. За да има една честна и коректна търговия трябва да има баланс между потребители и производители. Не може единия да бъде поставен…
Ина Килева: Тук става дума за много повече от търговия, г-жо Филева. Тук става дума за основни ангажименти, които са част от нашето определяне като европейци. Става дума за защита на изходни права за собственост, каквото е авторското право и сродните му права.
Водещ: Последно, с едно изречение. Ще има ли нова среща?
Ина Килева: когато имаме израз на добронамереност…
Водещ: Той как изглежда този?
Ина Килева: … и желание за контакт, ние от наша страна сме готови за преговори. И аз съм много щастлива да заявя, че г-н Генов, който е председател на АБРО, същевременно и оглавява някои от ключовите медии в организацията, вече ни е изпратил писмо с искане за среща и ние естествено ще откликнем.
Водещ: Ще има ли среща, г-н Камбуров, да или не?
Гриша Камбуров : Ще има среща. Пак казвам – медиите са чувствителни не само по задаване на въпроси и търсене на отговори, но те са чувствителни и по намеса в редакционните им съдържания.
Водещ: Най-вече. Благодаря ви за това участие. Сега ни остават минутки само да разберем още какво могат медиите.

Добър ден на колегата от БТВ Стоян Георгиев.
Стоян Георгиев: Здравейте.
Водещ: Две ваши разследвания доведоха до законодателни промени. Закона за движение по пътищата, може би и закона за образованието. Да ви попитам първо имате ли книжка и цената на това разследване не беше ли прекалено висока?
Стоян Георгиев: Да, имам книжка и искам да уточня, че за образованието не мисля, че нещо има връзка това, което е променено с мое разследване. А конкретно за движението по пътищата – регламента за провеждане на изпитите за шофьори предполагам, че разследването имаше своя принос, така или иначе проблема беше ясен от много време и от много години и някак си може би не в точното време, когато се променяше и идваше ново правителство и имаше някаква воля за промяна. Така че правя това уточнение, за да е ясно, че не мисля, че чак такава голяма значимост има това, което направих.
Водещ: Да, но определено има значение, защото в крайна сметка правилата са променени, а това значи, че за да търсят гражданите журналистите, значи гражданите вярват на журналистите и журналистите И гражданите могат да постигнат нещо добро.
Стоян Георгиев: Много често търсят гражданите журналистите, защото не вярват на държавата и то съвсем основателно и за това до колкото ние правим репортажи и показваме проблеми и разследваме, ако така го кажем, че сме разследващи репортери, стигаме най-често до битовизми, решаваме битови проблеми предимно, които държавата не решава. Това е факт, че в България ако има някаква особеност на нашата журналистика, тя доста се занимава с такива проблеми, които се решават когато се покажат по телевизията. А кгоато говорим за корупция, какъвто случай показахме с ДАИ, сме стигнали до едни служители на регионално ниво, което пак си е някакво постижение, но в крайна сметка трябва да кажем, че нивото е толкова…
Водещ: Да. И на този фон какво е бъдещето на разследващата журналистика, още повече, че вие снимайки със скрита камера си давате сметка, че ако някой поиска може спокойно да ви осъди.
Стоян Георгиев: Да, аз наскоро правих БТВ Репортерите точно по тази тема. Да, факт е, че законодателно снимането със скрита камера, до колкото това снимане със скрита камера е едно от оръжията на разследващата журналистика, е забранено. И в случая очевидно за всички е ясно, че то е напълно оправдано, когато е направено за цели, които са от обществен интерес, има едно негласно споразумение между държавата, между прокуратурата, която би следвало да повдигне обвинение и репортерите, че такива обвинения не се повдигат. Но в крайна сметка когато имаме закон, който е такъв, закона не се е променил от времето на … да припомним случая с румънския журналист, нито случая с Батето и BBC. Закона си е същия, както тогава. Тогава България се вкара в едни международни скандали и по света в две държави вече посочената страна, в която свободата на словото не е на добро ниво, защото държавата си е оставила отвор за саморазправа с неудобни репортери, закона е същия и сега в момента държавата просто използва тези лостове. Но факта, че те съществуват е лош сигнал. И тъй като аз пак се връщам към това, което казах. Че ние, когато разследваме, не знам дали вие имате примери, но аз лично не се сещам, да сме стигали до повече от чиновници на ето такова ниво, каквото ние показахме в нашия репортаж.
Водещ: Ами не ни допускат.
Стоян Георгиев: (?), регионални. Да, показваме корумпирани инструктори, но на това ниво. Ако представете си ние направим едно наистина сериозно разследване, голямо, което отнема и много време и много ресурс, в което примерно показваме как един депутат или един министър всъщност е корумпиран, по същия начин, както тези даяджии. Такива има, това е абсолютно сигурно и е въпрос на много воля да бъдат показани. Те не са показвани до сега и представете си тогава те дали не биха се възпозлвали от тези закони. Моя отговор, който бих си… поне това, което мисля е, че ще се възползват. И така. Не мисля, че това е причината журналисти да не стигат до там, но да кажем това е една от причините.
Водещ: Много ви благодаря за този коментар. За съжаление винаги времето не стига. Сега имам точно 5 секунди, за да ви пожелая хубав съботен следобяд.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-02-27

Водещ: Как медиите и хората да станат по-чувствителни към уязвимите групи хора. Това дискутираха журналисти и експерти в края на седмицата във Велинград. Смисълът на тази дискусия защити с данни Мира Радева от МБМД. Езикът на разделението най-ясно личи в учебниците от 1-и до 4-и клас. Там жената е до печката, а бащата работи. Този остарял модел, формира мнението за живота на децата ни. Формирал е и нас, днешните им родители. А тази двойственост пречи и на хората, и на медиите, и на законодателите. Цензура ли ще бъде спирането на едно риалити преди да е започнало? Какво трябва да правят медиите, когато хората доброволно се отказват от своите права? Не за първи път ще ни се наложи да дискутираме факта, че еврокръпките в Закона за радиото и телевизията обраха отново голямото недоволство на мнозинството експерти и медии. Никой вече не спори за необходимостта от един нов закон. Кой и кога обаче ще го напише, така че да има по-малко недоволни и пред скоба да бъдат извадени интересите на слушателите и на зрителите в крайна сметка? Може ли един нов медиен закон да бъде написан като в риалити? Днес ще опитаме чрез един задочен диалог да го научим от отговорите на председателя на парламентарната Комисия по култура гражданско общество и медии г-жа Даниела Петрова и медийния експерт доц. Георги Лозанов. Имаме ли вече второ поколение риалити, когато нещата опират не до тялото, а до душата? В каква реалност ни предлагат да живеем рекламите ще ни каже пък проф. Христо Кафтанджиев.
Аграрните общества са тези, които умишлено поставят и търсят границите. Там доминира общността над индивида. Това е патриархалният модел. В постиндустриалните общества и в информационното индивидът става център. И така, от времето на парната машина човек се опитва да се еманципира над общността и да направи така че никой да не го дискриминира. Днес в „Клубът на журналистите” опитваме да намерим една по-добра защита от дискриминация в един своеобразен задочен диалог. Проявяват ли медиите дискриминация ще чуем сега от председателя на парламентарната Комисия по култура гражданско общество и медии г-жа Даниела Петрова.
Даниела Петрова: Не може да се каже, че има ясно отграничена картина, но все пак се усеща в някои от статиите не добрия тон или по-скоро не доброто представяне на конкретни факти, събития, самото личностно отношение към конкретни лица, политици или събития и това довежда до едни негативни настроения у читателя, респективно хората. Считам, че има какво още да се желае за по-прецизното общуване и представяне на информацията в медиите.
Водещ: А според вас става дума за незнание или за нарочни грешки в преследване на рейтинг?
Даниела Петрова: Не бих казала, че става въпрос за незнание. Това е или стил на писане, или съответно начин на изразяване у конкретни журналисти. Но не считам, че форматът в масовата медия трябва да бъде това. Явно има и този стил, който допада на определена категория читатели, но трябва да бъде прецизиран начинът на изказ и съответно на представяне на фактите и събитията, за да може всеки реално да направи своите оценки за…
Водещ: Как да се избегне тази дискриминация – чрез регулация или чрез саморегулация?
Даниела Петрова: Считам, че чрез саморегулация трябва да бъде избегнато в печата. В електронните и другите медии там със самата регулация, с контрола върху съдържанието може да бъде решен този въпрос. Но е по-добре да се говори по въпроса, да има превенцията, съзнанието и отношението на обществото към представянето на събитията.
Водещ: А къде са повече случаите на дискриминация – в електронните медии, които са регулирани от закон или в печатните медии?
Даниела Петрова: Като по-достъпни с оглед икономическата ситуация всички граждани, може да се каже, на Република България гледат телевизия, така че те там по-широко, в смисъл по-широка е аудиторията, която е атакувана. Там се атакува чрез рекламни съобщения, чрез изказ в представяне на определени събития. Но не може да се каже, че в печатните медии не се забелязва тази тенденция. Като пример мога да дам примерно за извършено престъпление. Вместо да бъде посочено, че две лица са извършили престъпление, уточнява се съответно техния етнос, което също създава едно настроение у обществото към тази категория от гражданите в нашето общество.

Водещ: Проявяват ли медиите дискриминация в „Клуба на журналистите” потърсихме мнението и на медийния експерт доц. Георги Лозанов.
Георги Лозанов: Ами аз не мога да дам обща оценка, правили сме проекти по-скоро за толерантността. Спрямо един начален период, когато изведнъж имаше много категорични, много резки позиции, в една или друга степен дискриминационни, сега има едно нормализиране в тази посока. Но на ниво отделни казуси има много случаи на дискриминация.
Водещ: В случая става дума за неразбиране?
Георги Лозанов: В случая става дума за надценяване на здравия и на битовия разум. Какво ще ми говориш за това, това са глупости, що ще наричаме циганите роми? Ами защо ги наричаме, защото политически коректният език е основа, на която започваш да мислиш и да преживяваш света по друг начин. Това е ритуал, който те интегрира към толерантността. Когато всичко това започва да изглежда като глупост, естествено нарастват агресивните енергии на сблъсъка между различностите. И то ние обикновено като кажем различности, разбираме етнически и религиозни. Има страшно много други различности, много по в нюанса, които могат да бъдат основа за дискриминация – във вкусовете, в културните и професионалните области, във възрастта. В обществото като цяло съвременното, възрастните хора по условие са дискриминирани, така да се каже възрастта едва ли не е грях. Тук могат да се намерят много показатели, даже далеч от традиционните видимости на дискриминацията.
Водещ: Голямо предизвикателство ли беше избирането на Обама за президент на САЩ? Спомням си в първите дни имаше много нестабилност по отношение на двете понятия – политически коректното цветнокож и чернокож.
Георги Лозанов: Да, голямо предизвикателство, защото няма толерантност, ако си оставиш една малка територия, заключена стая, в която си казваш, обаче там аз пък ще си бъда такъв, какъвто съм. То значи, че ти изобщо си такъв. Всичко друго може обаче президентът няма как да е цветнокож. …на върха на властта, на върха на разбирането за обществото все пак си оставаш дискриминационно настроен. И това избиране пречупи точно тази нагласа. В смисъл, даваш най-големите възможни привилегии на различния. Голямата… на избора на Обама победа е белите, които гласуват за един цветнокож да ги управлява.
Водещ: Тоест ние сме все още в сферата на привидностите и се стараем да не проявяваме в живота си, в коментарите си дискриминационните си скрити помисли?
Георги Лозанов: Виж, да го разделим на няколко зони. Първата зона е когато въобще не искаш да се съобразяваш с никакви норми на толерантност и си смяташ, че този здрав, битов разум, този диктат на кръвта, на цвета на кожата, на това, което си ти, на подобието е абсолютно оправдан. Това си ти и няма какво да се правя на друг. Аз цигани не харесвам. Това може да го чуете 100 пъти. Това е най-пещерната форма на мислене и на дискриминация, дори и българското общество криво-ляво излиза от това. След това идва втората зона, в която вече започват, поне в публичната иконография, в публичното поведение, влизайки в публичната роля да започваш да спазваш политически коректния език… едни вътрешни все пак аргументации и разбиране за това, че другата гледна точка е ценностно по-висока. Но остава третата, в която наистина да можеш да определяш собствения си живот според законите на толерантността, така да кажа. В Америка се казваше отдавна, че не е въпросът да защитаваш цветнокожите публично, а е въпроса, когато дъщеря ти иска да се ожени за негър, да й позволиш. С избора на Обама в американското общество демонстрираха, че и тази трета най-трудна, най-интимна форма на толерантност е утвърдена в американското общество. Ние сме много далече от нея.
Водещ: А къде сме ние?
Георги Лозанов: Ами ние сме на границата между първата и втората зона. Там някъде се клатим и всеки според социалната си принадлежност, вкуса си и т.н. е ту от едната страна, ту от другата.
Водещ: Има ли достатъчно неформални санкции за прояви на дискриминация, така щото да има корекции?
Георги Лозанов: Има общности, така да се каже, особено академични общности, по-интелектуални общности, в които хора с подчертани дискриминационни нагласи не могат да им принадлежат. Те ги изолират естествено, както ако някой крещи много, сядаш на съседната маса по-далече, да не го чуеш.
Водещ: По отношение на медиите?
Георги Лозанов: Ами по отношение на медиите, вижте, това знакът за качествена медия, един от знаците. Няма как да има качествена медия, която да е дискриминационна. И обратно, няма как да има жълта медия, която в основата си да не почива на някаква форма на нарушаване на човешки права. Жълтата медия се храни, ако мога да кажа така, от нарушаване на права. Въпросът е да е в резултат на доброволен отказ на тези ,които влизат в нея, а не да отиде и така да се каже компроматно, насила да им отнеме, както често се случва, да им нахлуят в личното пространство, да изнесе на показ неща, които да ги превърнат вторично в жертва, виктимизация вторична. Иначе ако те сами ти покажат личния си свят, това е друго.

Водещ: Дискусията може ли деца да влизат в риалити формати продължава. Ако обаче въпросният риалити формат бъде спрян преди да тръгне, дали това няма да е цензура?
Цензура ли е едно риатили да бъде спряно преди да тръгне? Когато човек в крайна сметка сам се откаже от правата си, може ли по закон регулиращ орган да го защити и това всъщност не е ли цензура? В „Клуба на журналистите” търсим коментара на г-жа Даниела Петрова, председател на Комисията по култура, гражданско общество и медии.
Даниела Петрова: Не може да се каже, че гражданските организации могат да бъдат цензури, както регулаторът, така и институциите, които имат правомощие да вземат становище. Но това би дало възможност за една превенция при евентуално включване на децата в такъв тип формати да се съобрази съдържанието на формата, условията, в които ще участват децата, т.е. да не бъде застрашено тяхното психично и физическо здраве, да не бъдат лишени от образование и нормални условия на живот. Нещо повече, моделът, който те ще представят в този формат на обществото, пред своите връстници трябва да бъде добре подбран форматът на предаването, за да са добри и посланията, които ще получат хората.
Водещ: Но всичките тези дискусии преди да е започнало предаването не влязоха ли директно в сценария на въпросното риалити?
Даниела Петрова: Това не може да се каже. Нека да оставим нещата в ръцете на продуцентите и да се надяваме, че те ще имат предвид всички отправени препоръки при евентуалното вземане на участия на деца в този тип формат.
Водещ: В „Клуба на журналистите” в задочния диалог отново търсим мнението и на доц. Георги Лозанов. Цензура ли би било едно риалити да спре преди да е започнало?
Обаче и в този случай, когато става дума за медии, експлоатиращи личния свят на непублични хора, се появява един проблем как могат те да бъдат защитени от себе си?
Георги Лозанов: Да, аз обаче тук много се боря срещу патернализма на който и да било. Никой не ми е по-голям приятел от мен самия си мисля аз. И когато тук се явява някакво общество, някаква държава особено, което ми се струва вече много опасно, това избива на тоталитаризъм. Аз обичам да говоря за това, че на времето през комунизма ни бяха нарушавани правата и даже това бе държавна политика нарушаването на човешките права. Сега в някакъв смисъл нарушаването на пра вата започва да идва от един опит за деспотизъм върху индивида да не се отказва от тях. А пък правото на отказ от едно право е част от правото. Само казваме, че правото на живот не подлежи на отказ. В съвременната ситуация на толерантността, така да кажем, е разбирането на това продължаващо право отказ от правото. … тя е право за мен, защото аз мога да се откажа, ако реша, че, така да се каже, това ще ми донесе някаква друга за мен самия ценност, привилегия, смисъл.
Водещ: В този смисъл дали гражданските организации, които искат да възпрат участието на деца в риалити формати, не се явява класическо потвърждение на дефиницията за цензура?
Георги Лозанов: Да, гражданските организации фактически изискват от СЕМ предварително да спре едно предаване и да го цензурира. СЕМ няма право по закон да извърши това. Така да се каже подтикват го към беззаконие. Така че аз се надявам, че СЕМ няма да се подведат, макар че СЕМ често вместо да прилага закона е бил част от нарушаването му. Но този път мисля, че… още повече, че такива формати не за първи път се реализират в България, мисля, че СЕМ вече има някакъв тренинг, знае как да постъпва. И разбира се, отварянето на дебата за това как децата трябва да присъстват в публичното пространство, в медията, особено в такива по-рискови формати, хайде да ги наречем… Макар че какво ли значи по-рискови формати, аз не знам например малкият коментар, едно предаване, в което се експлоатират деца и техните мнения и така да се каже от това се прави и забавление, и се превръща в шоу за възрастните, защо да е по-безопасно от това да отидат с родителите си в една игра, каквато ще бъде „Биг Брадър”? Казвам тези неща не защото не си давам сметка, че може да има рискове, но тези рискове трябва да бъдат много конкретно разпознати и предписани като правила, по които да се организира играта. А ние от една обща морализаторска позиция това не може да стане, от гл.т. на такава позиция не може да стане нищо друго освен вътрешно напрежение да се създава в обществото.
Водещ: Излиза, че пак ще чакаме европейска регулация на подобни предизвикателства?
Георги Лозанов: В Европа има много примери за…, в Америка, която пък специално внимава за това, комерсиални формати, в които влизат деца. Сега например в рекламата не е препоръчително участието на деца, но не заради това, че се нарушават техните права, а защото е нелоялна конкуренция към другите рекламодатели, тъй като ползваш един сантимент в повече, който по начало децата носят, за да продаваш нещо. А не че нарушаваш техните права. Та в Америка има един формат, в който се разменят семейства, пак риалити формат популярен, се разменят родителите – бащата отива в едно семейство, а бащата от това семейство отива в друго. Разбира се не става дума за сексуална размяна на партньори, а става дума за попадане на хора от съвсем различни среди в нова ситуация. Те започват да се грижат за семейството в новата роля, при което много е важно как реагират децата естествено. И така нататък. Аз смятам, че нашето общество, за съжаление, вътре в границите на частното пространство поддържа много висока степен на нетолерантност. Само да видим домашно насилие, което излиза през ден в най-различни случаи в медиите се вижда какво става зад тези стени. Затова аз специално на този „Биг Брадър”, ако се реализира добре, гледам с известна надежда да се влезе в по-интимната структура на човешките отношения в семейната група, да се разиграят, така да се каже, пред камерата и да добият някаква видимост. От това може да се направят важни изводи, които действително, включително и тези организации за защита на децата да им дадат един нов репертоар на техните задачи.
Водещ: Доколко реакцията на гражданските организации е част от сценария на този „Биг Брадър”?
Георги Лозанов: Във всички случаи не знам дали е част от сценария, но във всички случаи това е, така да се каже, този семеен „Биг Брадър” вече започна. Ето, благодарение на гражданските организации обществото започна да реагира, зрителите му се появиха и слушателите, така че те дадоха старт на играта преди играта, което естествено е в някакъв най-общ смисъл в полза на тази игра. Разбира се в полза и на самите граждански организации, защото те така добиват публична видимост. Не случайно те много обичат гражданските организации да се хванат за медията, и то ако може за най-комерсиалния формат на медията, пък тя ще ги избута в центъра на публичността. Аз смятам, че много по-голям резултат ще имат организациите за защита на децата, ако се преборят с нещо просто. С това ромските деца да стоят по светофарите, каквато кампания впрочем започва, и да мият стъкла и да дишат изпарения. Ето това е експлоатация на детски труд. Или пък ако направят разследване за това, за семейства, които унищожават детето, инвалидизират го предварително, за да може да проси по-убедително. Има всякакви ужасни неща. Там е много важно да се види. Само че там е тежко, защото това е реалността в нейния най-суров вид. Всички ние разбира се се чувстваме много по-защитени, или какво да кажа самите, да се занимаваме с реалността през нейните образи, да се занимаваме с образите, само че това е разходка в облаците.

Водещ: Тъжно ли живее човек като наблюдаващ и наблюдаван в една прозрачна среда и какво регулира медийното законодателство според доц. Георги Лозанов?
Георги Лозанов: Давам си сметка за стойността на личната неприкосновеност, за това какво право е тя. Никой не може да се намеси там, ако ти сам не искаш. Заедно с това е съвременният „фаустовски договор” непрестанно да даваш големи части от тази лична неприкосновеност, за да се интегрираш към модерния свят. Чрез това, чрез отказа от лична неприкосновеност излизаме от патриархалното общество и влизаме в едно модерно общество с цялата двойнственост на този процес, да кажеш, че си член на модерно общество. Патриархалността буди своите носталгии. Разбира се най-хубаво е най-хубаво е(…) трикрако столче децата да седнат пред огнището, а бабата да им пее, да плете и да им пее народна песен, само че докога ще стане така. И дали ако това успеем да го възстановим, този етнографски резерват на собственото си минало, ще се чувстваме там по-щастливи и по-реализирани?
Водещ: А какъв резерват по отношение на законодателството са медиите днес?
Георги Лозанов: Медиите са както често в България в голям антракт. Ние в тези 10 години, откакто има закон, все в някакъв антракт живеем. Защото се направиха едни частични поправки в Закона за радио и телевизия, пак тъй като бяхме закъснели безобразно по отношение на изискванията на ЕС да направим тези, във връзка с цифровизация та най-общо поправки, но те са поправки в тяло, което вече не може да понася поправки, каквото е тялото на този закон. Това е както като кърпиш една дреха 100 пъти, тя накрая вече не можеш да я закърпиш, защото тя ще се разпадне, няма какво да кърпиш, тъй като е само кръпки. Нещо такова прилича Законът за радио и телевизия. Така че сега трябва да се направи един нов закон. Върху тази цел най-после, ние все това чакаме, да дойде една власт, която да направи един нов закон, така че тя да не си уреди конкретните играчи чрез този нов закон, защото това не е никакъв закон, тогава е една форма на вкарване в зависимост на медиите.
Водещ: Да, но сегашните поправки предизвикаха точно такива коментари, че се появяват странни субекти, които да регулират, има определения с генни модификации, с частния горски?
Георги Лозанов: Аз мисля, че трябва към граждански организации и професионални сдружения да се измества медийната регулация, това е обща тенденция към дерегулация, т.е. държавата да отстъпва за сметка на професионалните сдружения. Въпросът е, когато ние кажем граждански и професионални сдружения, отзад обикновено се появяват собственици, включително и Съюзът на издателите, организацията, която е приела кодекса, етичния. Да, но това е организация на собствениците. А в най-добрия случай това е едната гледна точка. В някакъв смисъл дори защитата на потребителя е от обратната страна на процеса. Ние нямаме реални потребителски организации. Аз ще бъда доволен да се из нася регулацията в граждански организации, само че организации на потребители, а не на собственици.
Водещ: Могат ли експертите да компенсират този дефицит на гледни точки?
Георги Лозанов: Ами знам ли. Сигурно могат, само че първо зависи експертите каква реална роля ще имат в писането на новия закон. Второ, често тези експерти са също обвързани с интереси да ги защитават. Тоест ако законът се прави в ситуация на напрегнат граждански дебат, то тогава експертното мнение би могло да звучи автономно и авторитетно. Иначе ако се направи набързо в някой кабинет, дори да има няколко експерти зад тях, няма да даде този резултат, който се очаква най-после един закон за радио и телевизия, който да вкара българските електронни медии от аналоговата в цифровата ера. И не толкова технологично, колкото като манталитет. Защото цифровата ера спрямо аналоговата е стотици пъти по-свободна, така да кажа.
Водещ: Доколко експертите са търсени в навечерието на сформирането на една работна група, каквато обещана за създаването на един нов закон за радиото и телевизията?
Георги Лозанов: Аз нямам поглед върху това. всеки, така да се каже, сам си експерт и затова не мога да преценя.
Водещ: А вас търсили ли са ви?
Георги Лозанов: Аз имах един разговор на времето, преди време, още когато започна тази поправка със зам.-министъра по тази част Дерелиев, и сега тогава аз водих един първоначален дебат, защото ми се струваше, че през дебат разбира се трябва да се прави всичко, и тогава министерството демонстрираше такова желание. След това имаме уверение, че когато започне новата фаза на писането на закона, отново ще бъде поканен, чакаме.
Водещ: Как си представяте дебата?
Георги Лозанов: Вижте, то тези, които са експерти, или сме експерти, хайде да се причисля, сме една лодка хора. Колко хора в България да имат експертиза по отношение на медиите? Трябва да имаш някакъв опит, да си работил. Ето аз 6 години стоя в СЕМ и НСРТ, и то в първата фаза на закона, когато всичко беше още топло и го разглеждаш с почуда, дали ще тръгне, къде ще даде дефекти и т.н. После се оказа, че е още по-сложно, отколкото ние мислим. Така че си представям, че може в един дебат обаче публичен и открит. Най-напред да има това, което в света се нарича консенсус на експертите.
Водещ: Доста опити за написването на един нов медиен закон се провалиха в последните години. Доколко в условията на един своеобразен Биг Брадър може да се напише един добър медиен закон според председателя на Комисията по култура, гражданско общество и медии г-жа Даниела Петрова.
Ако използваме лексиката на риалити форматите, може ли чрез едно риалити да бъде създаден един нова закон с повече обществено участие?
Даниела Петрова: Всеки казус може да даде повод за законодателна инициатива. Нещо повече, в самия закон за радиото и телевизията, който съвсем скоро беше променен, изрично е разписано участието на децата и представянето на реклама и ориентирани продукти към децата, към подрастващите. Считам, че има възможност при евентуални недостатъци в предаването или негативни явления, още да се прецизира и да се работи по този въпрос.
Водещ: А ако експертите влязат в Къщата, могат ли да напишат там нов закон?
Даниела Петрова: Силно се съмнявам, че ще бъдат допуснати експертите в Къщата, но с чувство за хумор бих казала, че и животът, и самото предаване може да даде винаги повод за корекция и за нормотворчество.
Водещ: В днешния своеобразен задочен диалог в „Клуба на журналистите” по отношение на написването на закон в условията на един своеобразен Биг Брадър, включваме доц. Георги Розанов.
Георги Лозанов: Риалити формата щеше да има една привилегия пред начина, по който досега се правят закони в България, че щеше да се прави пред цялото общество. Разбирам вие накъде отивате, да ни изберат, които сме експерти и да ни затворят в Къщата на Биг Брадър. Въпросът обаче е, че ако Биг Брадър ще диктува правилата на играта, няма да има никакъв смисъл и резултат. Ако ние ще спорим помежду си, ще се харесваме или съответно ще бъдем мразени от публиката, но накрая Биг Брадър ще каже кой печели.
Водещ: Обикновено Биг Брадър поне лицемерно дава думата на публиката да определи кой печели. В този случай сте още по като че ли песимистично настроен?
Георги Лозанов: Да, в правенето на закони обикновено няма никаква публика. Биг Брадър със сигурност го има, но публиката не.
Водещ: Тоест и този път считате, че прекалено декоративна ще бъде ролята на публиката?
Георги Лозанов: Не. Аз не искам като гражданските организации децата, нищо да предпоставя. Искам да кажа само какви са рисковете, и то ги казвам конкретно, а пък какво ще се случи, се надяваме, всеки път се надяваме, че най-после е дошла една власт, която ще има по отношение на медиите, да кажем, нормално европейско отношение. Да ги остави да бъдат регулирани според закон, направен според природата на самата медия, а не според моментния интерес на този или онзи. Мога да кажа обаче какъв е най-лошият сценарий на този Биг Брадър на писането на закона. Или един от най-лошите. Примерно дебатът за новините на турски. Той как завърши? Не се направи референдум, разбира се за щастие, но Волен Сидеров навсякъде каза, Бойко Борисов не може, той е министър-председател не може да си позволи да направи референдум, но ние ще намерим решение. Така че хем няма да има референдум, хем ще излязат новините на турски език. Тук даже вече не става дума за новините на турски език, но си представям, че с това Волен Сидеров се опитва да каже може би следното: Ние се разбрахме с Бойко и то ми остави влиянието, политическото върху националната телевизия. Ето това, да кажем, ако „Атака”, такъв тип договорености, идеологически предпоставки от гл.т. именно на една ксенофобия и нетолерантност, независимо, че при Волен сега тя много омеква, започнат да решават съдбата на обществената телевизия, освен това една партия, която има такава клатеща се от гл.т. на модерните ценности идеология, от гл.т. на модерното общество, е лесно зависимо. Представям си, че тогава тя става много лесно жертва на манипулатори и се явяват хора, които имат опит в това отношение, например един Кеворкян, и си представям една телевизия отново, както беше в началото на по-миналия мандат, под чинното влияние на Кеворкян, пак „Всяка неделя”, пак разчистване на сметки. Ето това е един много лош сценарий за новия Биг Брадър на закона.

Водещ: „Има много малко реклами за чалга, а колко много журналистически четива.” Автор на този предизвикателен коментар е проф. Христо Кафтанджиев. Коментира го Георги Лозанов.
Георги Лозанов: Аз смятам, че рекламата изпълнява една доста невидима, но мощна функция. В нея има много послания, включително и политически, и културни, свързани с толерантността, ако искате, извън комерсиалния й ефект. И нашата реклама въобще не е изследвана от тази гл.т. Аз сега започвам един проект с художествената академия, който спечелихме пред министерството на образованието, в който да наблюдаваме тъкмо културните ефекти, така да кажа, на рекламата върху българското общество в продължение на 3 години. Така да се каже, какво прави рекламата с нас, докато ние си мислим, че се случва най-опасното, че тя се опитва да ни продаде стока? Но тя освен че ни продава стока, това даже е по-малкият риск, защото ние вече сме съвременни хора и знаем да не се поддаваме така сляпо, тя заедно с това ни учи на толерантност или на нетолерантност, учи ни на сексуални поведения, учи ни на неразбиране на затворен и отворен свят и т.н. Тоест тя е един цял репертоар от журналистическите дебати дори, със собствените си средства набързо ги вкарва и стига много по-лесно до аудиторията. Така че в този смисъл Христо може и да е прав.
Водещ: Как ще изглеждаме след, колко, след 25 години ли?
Георги Лозанов: Риалити телевизията ще победи телевизията, всичко ще е едно риалити, само че пък самото риалити ще е съвсем различно от това, което днес си представяме, т.е. една голяма интерактивна среда, в която в основните каузи, дебати почти всички участват, всичко става пред всички, всичко става на базата на едни вътрешни сблъсъци и взаимоотношения, в една среда, живеем в една голяма обща виртуална публична къща.
Водещ: Това обаче не е ли вторият дубъл? Защото всяко едно риалити има репетиция преди това.
Георги Лозанов: Самата ни идентичност се променя, както казах от патриархално общество. Виртуалният човек много повече и по-лесно ще може да влиза в роля. И затова и много по-малко ще има нужда от репетиция. Ние сме свикнали, че стоим затворени в едно частно пространство в нашия си свят, а когато ще ходим публично, ще се представим по един друг начин, а после пак ще се върнем други в собствения си свят. И това представяне винаги ще е много по-бляскаво, а зад това ще се крие едно по-малко, страхливо човече, което ще си знае собствените си възможности. Това знаете ли каква има най-проста битова видимост? Когато се нареди масата за гости и детето като посегне, не пипай, това е за гостите. Или се представяме пред света, пред отворения свят, пред публичната си роля едни, а в същност дълбоко в себе си си знаем, че сме други. Мисля, че в това отношение ще се промени идентичността, няма да има такъв тежък дуализъм между частния човек и публичния човек. (…)
Водещ: Чак след 25 години обаче?
Георги Лозанов: А, много повече вероятно. Това е една оптимистична прогноза, ако въобще е оптимистична.
Водещ: Какъв свят ни предлагат рекламите, доколко те имат влияние върху хората, добър ден на проф. Христо Кафтанджиев? Даваме ли си сметка за рекламните внушения, професоре?
Христо Кафтанджиев: В смисъл като потребители, или?
Водещ: Ами и като потребители и като свидетели, защото сме свидетели на рекламите.
Христо Кафтанджиев: Ами то какво да ви кажа, като говорим за реклама, между другото тези неща, които ги каза проф. Лозанов, съм абсолютно съгласен с тях, явно мислим почти идентично с него. Самата реклама е доста различна. Да кажем, сега примерно да ни попитат какво мислим за медиите и какво… примерно има много сериозни медии, от типа на „Файнейшъл таймс”, които са висша степен на съвестност, има жълта преса, която е на другия край – същата история е и с рекламите. Както виждате има и нещо с чалга, но пък от друга страна има и много социални реклами, които са друга също част от рекламната действителност.
Водещ: Какъв е процентът на социалните реклами у нас и какъв е процентът на предизвикващите негативни реклами, предизвикващите друг ефект?
Христо Кафтанджиев: Е, естествено големият процент са рекламите, които са свързани с производство, маркетинг стоки и т.н. Но те непременно не всичките са негативни. Така че това по отношение на облъчването може би ми се струва, че не е съвсем правилният подход. За да може да се развива икономиката, примерно в производствените разходи на всеки продукти услуга влизат и разходи за маркетинг и комуникация. В този смисъл рекламата е и част от самото производство, икономиката на…
Водещ: Доколко тези внушения обаче, които ни прави рекламата днес, определят границите, които ние очертаваме?
Христо Кафтанджиев: Ами какво да ви кажа, всичко зависи от рекламиста и от рекламодателя. Ако примерно те са по-нормални хора, създават едни, как да кажем, по-човешки реклами, примерно свързани с културата – да кажем един типичен пример в това отношение е календарът на „Лаваца”, която е марка и (…), примерно за този календар (…) – една от най-известните световни фотографки и става произведение на изкуството. Примерно подобни реклами са на джинсите „Дизел”. И в този смисъл… Има реклами, които е правил дори, да кажем, Анди Уорхол, и фактически тези реклами стават част от световната култура. Между другото и по отношение на България има такива примери. Някои от най-известните български поети, става въпрос преди 9 септември, са писали рекламни текстове, някои от най-известните художници са рисували за реклама. Така че ситуацията е малко двусмислена, не е само чалга. Но разбира се има и чалга.
Водещ: А какво ще кажете за социалните реклами, които продават? Защото това като че ли е един нов клон в рекламистиката?
Христо Кафтанджиев: Не, просто в България моделът комуникативният, явно това е част от културната схема на нацията, като се говори за социални каузи, се работи повече с медии и с пиар. Журналистика и пиар са основните, които… Но да кажем в други култури, дори ако щете в една толкова близка култура до нас като руската или като македонската, се използва доста реклама. Такива големи световни организации, например като „Грийнпийс”, Световния фонд за защита на животните, използват много реклами в своята дейност, чиста реклама, и то по един много успешен начин и добре си комуникират дейността. В смисъл, има много положителен ефект. Така че общо взето трябва да взимаме пример в това отношение. А и в България има не малко социални каузи, които също работят с реклами. И по принцип, доколкото знам, дори рекламните агенции в този смисъл работят безплатно за тях, както и медиите също безплатно публикуват рекламите или ги излъчват, които са по отношение на социални каузи.
Водещ: Да, тогава това е допустимо, защото се счита, че зад една социална реклама има социален интерес.
Христо Кафтанджиев: Да, това си е социална кауза, така че има… (…) доколкото си спомням имаше няколко големи кампании със социална реклама. Така че както виждате рекламата не е само чалга, а пък ако гледаме по-прагматично, дори и чалгата, ако хората обичат да я слушат, нищо не може да направим в това отношение, може би дори по-добре да е включим в нашата комуникация, за да достигнем до някаква положителна цел. Говоря социална реклама, ако трябва.
Водещ: Ами благодаря ви за този коментар и за отделеното време!