в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 20.09.2010

Моите добри момчета – Милен Цветков и Георги Коритаров, ми предложиха да отида при тях, но е време да започна нещо сама

- Лора, защо не водите вече сутрешния блок на Нова тв?

- Защото Нова тв реши да заложи на. формат, в който не вярвам. Към момента шеф на блока е Асен Григоров, който смята, че предаването трябва да се занимава само с политика и икономика. Това с водещи Витомир Саръиванов и Ели Гигова е весела комбинация. Вижте, нямам лоши чувства, Нова тв е частна медия и е в правото си да взема своите решения, освен това е мястото, на което съм се развивала 10 години. През цялото време бях лоялна, без да спестявам нещата, с които не съм съгласна
Хората, с които съм работила, знаят това добре. Затова се стигна до този момент, в който да се разделим.

- Защо не искате да сте редактор в "Здравей, България"?

- Не виждам защо да се връщам на тази позиция. Бих се върнала, за да направя аз блока или да направя собствено предаване. "Нова" не може да ми предложи това.

- Имало е вариант да водите блока заедно с Витомир Саръиванов, но сте отказали. Защо?

- Не смятам, че Витомир е добър вариант за сутрешния блок. В България няма елементарна хигиена при водене на предавания. До вчера Витомир е питал в "Цената на истината" "Вярно ли е, че дядо ти ти е пикал в устата, когато беше малък…", а днес срещу него са Костов, Борисов и т.н. Но така е не само в "Нова".
Има дефицит на добри телевизионни водещи мъже, качествените са малко. Вижте, през тези години от мен се искаше да съм все по-добра, но винаги под нечия шапка и винаги да съм екипен играч, независимо кого слагат на стола до мен. И през цялото това време се оказа, че имам сериозен недостатък – не съм мъж. И иронията е, че днес се чувствам в най-добрата си форма, зная какво мога, но няма къде да го предложа. Дойде ми в повече въртележката от хора, които се смениха. Имах дълъг разговор с програмния директор Олга Лозанова преди няколко дни.

- С какво обяснение ви казаха, че вече няма да сте на екрана?

- Първоначално нищо, всички бяха в отпуски. Само предложиха да остана единствено като редактор.

- След като се върнахте от морето, няколко дни водихте преговори с Нова тв. За какво бяха те?

- Преговори не е точната дума, по-скоро разговори, но не е коректно да изнасям информация за тях.

- Откога се говори за смяна на лицата на сутрешния блок? Вярно ли е, че подобно нещо е замислено още в края на миналия тв сезон?

- На този въпрос може да отговори само ръководството. В края на миналия сезон аз поисках да ми се даде да направя блока и да се види какви са рейтингите Но не се случи.

- Имахте ли несъгласия с ръководството за нещо?

- Блокът не трябва да е само политика и икономика, така се губи жизнеността на формата, той стои като осакатен и половинчат. В последно време не бях съгласна с продуцента Асен Григоров.

- Раздялата натъжи ли ви?

- Да, много. Аз съм си дете на Нова тв, никога дундуркано, напротив – възпитавано строго. Бях на 20, когато постъпих, сега съм на 31. Нищо не ми е давано даром и се радвам, че е така.

- Дадоха ли ви обезщетение?

- Да, но нямам право да го обсъждам.

- Какво смятате да правите оттук нататък?

- Да си търся работа. Когато Павел Станчев – бившият шеф на телевизията, поиска от мен да водя сутрешния блок, исках да се занимавам с документалистика. Тогава той ми каза, че "Нова" няма пари за това и ме посъветва да се развивам като водещ. Благодарна съм му. Сега ще се съсредоточа и в документалните филми. Няколко колеги и приятели се занимаваме с журналистически обучения, обучения на държавната администрация, работим по различни медийни проекти. Бих искала да направя и собствено предаване, но пазарът е много затворен, трудно е.

- Защо бяхте в толкова дълга отпуска – 2,5 месеца?

- 3а да не водя с Витомир.

- Въпреки че на екрана се разделихте и с Георги Коритаров, и с Милен Цветков, останахте близки приятели. Те какво ви казаха след като разбраха, че ви свалят от екрана?

- Те са моите добри момчета. Милен ми се обади и ми каза: "Искам да съм първият, който ти предлага работа", Жоро също ме попита дали бих работила с него, но ми е време да пробвам нещо самостоятелно. Разбрах, че наскоро Милен е гостувал в предаването на Коритаров и са спорили на тема "На кого е Лора"
Било е много смешно. И двамата са ми приятели, не са леки характери, но съм научила много и от единия, и от другия, а и доста сме се смели на трудните моменти. Когато махнаха Милен, се обадих на Жоро и му казах: "За всеки от вас жаля по различен начин", а той ме кръсти Веселата вдовица. Имаме силни моменти.

- Какво мислите за новата двойка водещи – Витомир и Ели Гигова, как се справят според вас?

- Най-учтивото, което мога да кажа, е че не се получава. Не искам да продължавам, за да не наранявам нечии чувства. Гледах разговор, в който Витомир включва премиера по телефона и възкликва: "Премиерът ни гледа, слава богу!" Аз за такова изречение бих уволнила водещ.

- Защо сутрешните блокове станаха такава важна част от програмата на всяка телевизия?

- Нормално е, това са актуални формати, предлагат новини. Но имат нужда от промяна. Всички станахме така кахърни, сериозни, професионални. Била съм и в сериозен формат, и в по-лек. Зная точно къде е златната среда, определено трябва промяна на сутрешните формати.

- Мислили ли сте да се занимавате с нещо коренно различно от телевизия?

- Освен това, което вече казах – документалистика, винаги съм искала да се занимавам с писане

- Как започнахте преди 10 години в Нова тв?

- Имаше конкурс за репортери в новините, гръцката "Антена" точно беше купила Нова тв. В нея постъпихме с Генка Шикерова, после Генч отиде в Би Ти Ви. Дойдохме от "Канал 3". Бяхме на по 20 години, смяха ми се, че едва ли не идвам в ранна детска възраст.

- Кои са най-хубавите ви моменти в Нова тв?

- Когато работех с Валя Гиздарска като мой шеф и с Искра Владимирова като редактор – много точни хора, и до днес са ми близки приятели. Но съм имала много хубави моменти и преди да стана водеща, докато репортерствах, и след това. С Милен също много сме се смели, имали сме хубави моменти, с Коритаров също.

- Какво тв предаване ви се прави?

- Собствено, имам страшно много идеи.

- При вас имаше открит телефон в студиото. Какви проблеми вълнуваха хората, които се обаждаха?

- Не може да се обобщи, имало е нещастни хора, които търсят изява. Имаше и много интелигентни, които искаха да говорят по темите, които поставяхме. Имаше хора, които искат да разкажат за корупция, за трагедии, които са преживели, или за несправедливости. Имаше и смешни моменти, друг път грубости – веднъж един човек ме разплака даже. Този телефон беше непредсказуем. Като зареден пистолет, насочен към челото ти. Искам да ти кажа, че се иска характер да посрещаш всяко следващо обаждане и е голяма школа за реакциите ти.

- Според колегата ви Витомир Саръиванов откритият телефон е бил по-скоро проява на немощ, ползваш го, когато не знаеш какво друго да правиш. Така ли е било през всичките тези години?

- Това от позицията на големия си опит ли го казва? Е, разбира се, вместо телефон, видях, че прави теми като "Лошо ли е да ни хапят комарите" и "Полезно ли е кърменето", което си е далеч по-силно като тема от прекия телефон.

- Защо политиката присъства толкова активно в сутрешните блокове, които всъщност са публицистични токшоута?

- Защото така възпитахме публиката. Храним я с голямата лъжица и блъскаме в устите и ушите на хората политическата немощна този или онзи. Всеки от нас има вина.

- И при уволнението на Коритаров, и на Цветков се намекна за политически натиск. Имало ли е такъв? А във вашия случай?

- Да съм засегнала нечии интереси? Не вярвам в конспиративни сценарии.

- Като водеща работили ли сте в ситуация на някакъв натиск и какъв?

- Който каже, че не е, просто лъже. Въпросът е да устоиш, когато има такъв. Това категорично сме го правили, устоявали сме.

- Изкарахте на брега на морето 2,5 месеца с приятеля си Сотир. Той ли ви учеше да карате сърф?

- Не, това би бил сигурен начин да се скараме.

- Как изглежда животът от караваната и как от тв екрана, по-скоро от тв студиото?

- И двете бяха част от един и същ живот – от моя. Но от караваната е по-красив. Когато гледката ти сутрин е цялото море и небе, се чувстваш малък и щастлив, свободен. В някакъв жълт вестник една т.нар. журналистка коментираше как може водеща да си позволява да живее по този мизерен начин, вместо на лукс. Но на такова момиче не можеш да му обясниш, че днес природата е лукс, свободата е лукс, простият живот е лукс
Няма как това да го обясниш на тъпо парче, което си представя лукса като хотелска стая в Китен и мъж в костюмче, например адвокат или депутат. Ще ми трябва цял брой да й обясня и вероятно ще е напразно.

- Защо ви харесва карането на сърф?

- Защото морето, вятърът и тялото ти стават едно. Подчиняваш ги, прекрасно усещане, когато го овладееш. Когато се получи, не можеш да свалиш усмивката от ухилената си физиономия. Но имам доста още да подобрявам.

- Много неща се изписаха това лято за връзката ви със Сотир. Ще разкажете ли нещо за него? Откога и откъде се познавате?

- Не, това си е нещо наше. Много съжалявам, че изобщо излезе наяве.

- За какво мечтаете?

- Да се науча да карам кайт сърф, но е много, много трудно.

CV

Родена е на 19 август 1979 година
Завършва журналистика в Софийския университет с профил външна политика
Започва професионалната си кариера като репортер в "Канал 3"
В Нова тв е от 2000 година
През 2003 г. специализира в Аризонския държавен университет
След това Георги Коритаров я привлича в екипа си – първо на вечерното издание на "Кориторов лайф", а после и в "Здравей, България"

Стр. 13, 14

в. Република | 24.08.2010

Преди да отпразнува една година от създаването си, вестник "Галерия" се разцепва. Според информация на Frognews.bg, Алексей Петров напуска вестника оглавяван от Кристина Патрашкова. От цялата ситуация печелил Георги Коритаров, който щял да оглави нов вестник.
Избухналия скандал между съдружниците довел до пълната изолация и до отстраняването на един от членовете на директорския борд на изданието. Това е Давид Леон Леви, който беше кандидат за евродепутат от партията на Яне Янев РЗС.
През пролетта в пресата се появиха съобщения, че другите 50% от акциите принадлежат на Недялко Недялков, бивш съдружник в процъфтяващия седмичник "Уикенд". Той го напусна, когато 75% от който бяха купени от медийната групировка зад Ирена Кръстева и Делян Пеевски.

Стр. 6

 

в. Уикенд | Дани ЗЛАТАНЧЕВА | 20.08.2010

Докога Ели Гигова ще съска като гъска в студиото на Нова телевизия?! Докога ще тормози аудиторията с безумните си въпроси към събеседниците?! Няма ли кой да й каже на нея. а и на продуцентите й, че не става за журналистка в "Здравей България"? Ели. впрочем, не я биваше и за водеща на коментарните студиа на БНТ по време на световното по футбол. На "Сан Стефано" обаче се спасиха от милионерската щерка и сега тя цапа с некомпетентността си ефира на частния канал.
Гигова изглежда като манекенка и стои добре на малкия екран, но, уви, и интелектуалният й багаж е като на моделка. На нея щеше да й отива шоу като "Огледала" или "Модерно", където да обсъжда прическата и тоалетите си с други подобни кукли. За публицистични предавания трябват не простакеси, а хора, начетени като Кеворкян, Гарелов, Димитри Иванов, Коритаров и Тома Томов. Че дори и като Милен Цветков и Бареков.
А да споменаваме ли, че освен за ограмотяване Ели определено си плаче и за логопед? Тя слива буквите "з", "с", "ж" и "ш" толкова дразнещо, че зрителите веднага започнаха да коментират металокерамичните й зъби. Те ли са "виновниците" за лошите звуци? Качествени ли са, или са "китайски"? Като се има предвид от какво семейство произхожда Гигова, по-вероятно е резците й да са последен писък на технологиите в стоматологията.
Можем да преглътнем порцелановите зъби на Ели. Също и факта, че замята дълга грива досущ като фолкпевица на селски мегдан
Как обаче да простим на една подвизаваща се в национален ефир водеща, че речникът й е беден, защото отдавна е приключила с четенето на книги? Или може би никога не е и започвала?
В разговорите си с гостите красавицата използва около 20 дежурни въпроса. Питанията й към събеседниците са като попълване на никому ненужен лексикон. Няма каквито и да било елементи на разсъждение и провокация. Сякаш блондито умишлено се кипри в ефир само за да радва мъжете пред синия екран и да се мазни като шарлаган на филия пред интервюираните в студиото. Нейните провлачени фрази "Ами, да", "Ами, ние", "Ами, какво сега", "Ами, накъде сега", "Ами, да починем малко", "Ами, какво ще си кажат хората" напомнят за раздумка на Женския пазар но нямат нищо общо с публицистичната журналистика.
В повечето случаи темите, по които Ели разговаря със събеседниците си, са далеч от компетенцията й. Тогава тя присвива очи и загадъчно мълчи. Но не като Фукуяма или някой вселенски интелектуален ум, осъзнал, че думите трябва да се пестят – просто тъпо дзверене на един слабо подготвен човек.
Щеше да е похвално, че не си отваря устата, ако в един момент и мълчанието не се превръщаше в мъчение. В такива случаи гостите разтягат локуми до безкрай, а зрителите остават с усещането, че водещата Гигова аха да заспи.
Не разбраха ли телевизионните продуценти у нас, че националният ефир не е гьол за всяка жаба, пък била тя и от благороден произход? Гигова е точно такава – кикерица, отгледана от богат татко и целуната от предприемчив Петко.
Грамотността и компетентността й са много под нивото на самочувствието и банковата й сметка. А още по-тъжното е, че Ели не е единствената чорбаджийска щерка, на която малоумници дават поле за изява.
Такива като нея се бутат навсякъде – във всяка една професия. Може би така избиват комплекси, създават си фалшиво чувство за значимост. Лошото е, че го правят за наша сметка.
Представяте ли си една Парис Хилтън да седне да води "Гуд морнинг, Америка"? Едва ли! Хотелиерската наследница си дава сметка, че това, което умее най-добре, е да пълни светските хроники. Наясно е с интелектуалния си багаж и се захваща не с публицистични предавания, а с размятане на цици и дупе по риалити шоута.
За разлика от Парис, Ели Гигова мисли по-бедните от нея за балъци и иска да им втълпи, че е голяма работа във всяко едно отношение. Тя като нищо може да посвети и цяло предаване, за да обясни на зрителите колко й е добър френският. Нали е била пратена от татко си да се изучи в европейски колеж! Бива ли такова нещо да остане неоповестено пред аудиторията?!
Какво ме вълнува мен френският на Ели Гигова? А тя знае ли, че моят английски е като нейният български. Само че езикът на Шекспир не ми е матерен…
Ели да вземе да си разнообрази речника с повече литературни думички, а не с лафовете от нощните заведения на гаджето й
Тогава може и да успее да проведе някой смислен разговор със събеседник, пък дори и оставена без подкрепата на Витомир Саръиванов в студиото на Нова.
Като се замисля, присъствието на Гигова в частния канал, може да се окаже и нещо като брак no-сметка. Не е изключено медията да опитва да се ожени за парите на таткото на Ели. Казват, че той имал цели 75 милиона. С фирмата си "Депта-Г" Николай Гигов е един от най-големите в бранша на търговията с оръжие. Собственик е и на футболния клуб "Локомотив София". Казано честно, всичко му е наред. Особено сега, когато е уредил дъщеря си с тв изяви.
Въпрос на време е след Гигов да се появи друг платежоспособен и амбициозен татко, който с парите си да тръгне да ни убеждава, че неговото гардже е по-умно и от най-умните. Нервите на зрителите, естествено, пак ще бъдат скъсани. Рейтингът на медията, приютила отрочето, няма да се вдигне. Дори напротив! И въпреки всичко практиката с подобни венчавки по сметка ще продължи. България е царството на тези бракове, защото сме си бедни и продажни.

Стр. 26

в. Република | Проф. Петър ИВАНОВ | 14.07.2010

Н. Пр американският посланик днес (вчера – бел. авт.) отново се набърка в родните вътрешни работи. Този път ни каза да купуваме газ от "Шеврон" и да обърнем гръб на "Газпром". В последно време г-н Посланика е изключително активен – само преди дни се зае да ни обяснява как българските медии да станат по-прозрачни.
А българските медии в своята цялост приличат на Холивуд. Пълни са със сценаристи, със застаряващи звезди, не изпускащи кокала, с комици, с обикновени психопати и много отзивчиви субретки, петимни за каквато и да е медийна изява и затова готови на всичко. Може би тази е причината от нашите медии да се заинтересува американският посланик Уорлик – те му напомнят за родната Калифорния, въпреки че, между нас казано, едва ли е много красиво да четеш нотации кое как да става в една суверенна държава. Питам се, дали др. Елена Поптодорова, нашия посланик в САЩ, ще инициира диспут на тема защо там бият (още) негрите и защо не си чистят нефтените петна от собствения си Мексикански залив, и как би се посрещнало това от американската общественост. Не ми се вярва аплодисментите да са бурни.
Дискусията, организирана от германската Фондация "Конрад Аденаур", в която взе участие Н. Пр. Джеймс Уорлик, визираше уж най-важните за българските медии два въпроса – за прозрачността на собствеността на медиите и за свободата им. Както можеше да се очаква от сънародниците на ВАЦ, истинските проблеми за монопола върху печата и върху електронните медии, за "огледалната" реклама, за картелните споразумения, за корупцията и за всички останали мискинлъци в родните медии бяха напълно игнорирани.
В дискусията участваха интересни персони, някои от които с черните си очила "ала Ал Капоне" и със специфичния си дрескод напомняха жанра "ноар" в холивудските филми от 30-те години на миналия век. Самата дискусия беше според мен с предизвестена нулева ефективност. Е и какво като знаем по най-прозрачния начин, че собственикът на сума ти медии е Ирена Ангелова Кръстева, което тя самата ясно съобщи.
Сценаристите у нас са две породи – Агенти и Субретки (от тези, които са готови на всичко). Първите са попревтасали по възраст, но пък са по-преуспели (по нашите стандарти, разбира се), пушат големи пури, карат спортни коли, които въобще не им отиват на селските физиономии. Повечето от агентите, включително и агент Гоце и агент Сава (от Големите Сценаристи) произхождат от ъндърграунда; първият е, както знаем, от с. Сирищник, вторият – от с. Дръндар. Може да си представите какво представляват сценаристите под тях. Даже самите фамилии на повечето сценаристи издават низшия им плебейски произход: коритари, сиромаси, събирачи на бутилки, мангали, конекрадци и др. От определен пост нагоре в медиите всички са агенти на ДС. Агенти се оказаха и символите на жур-налистическата свобода и всеотдайност Гарелов, Коритаров, Димитри Иванов-Джимо и даже о бозе пострадавшия от друг агент (агента Гоце) Иво Инджев. Откровени полицаи (от Симеоновската школа) набързо се преквалифицираха в успешни водещи (Р. Петров), открадвайки заглавие на руско шоу…
В българските медии, колкото по-абсурдни, тъпи, нелепи и отвратителни са сценариите, толкова по – се харчат, толкова по – се харесват. Ето това е проблемът. Този проблем би трябвало да се обсъжда, когато предмет на вниманието ни е масовото комуникиране и неговите средства. А Холивуд в журналистиката си е направо голяма опасност, дами и господа. Защото, както казва в "Дългото сбогуване" любимият ми Чандлър:  "В Холивуд всичко може да се случи – ама всичко".

Стр. 8

Frognews.bg | Преслава ПРЕСЛАВОВА | 2010-05-18

Ролята на СЕМ и на КРС е престъпна по отношение на разпределяне на честотите у нас. СЕМ е по-скоро комбинатор, отколкото регулатор и общо взето приема всичко, казва доц. Петко Тодоров, ръководител на катедра “Медии и обществени комуникации” в УНСС. Според него трябват нови и отделни закони за БНТ и БНР, а финансирането им трябва да се отдели от бюджета.
доц. Петко Тодоров е доктор по икономика, завършил е висшето си образование в Прага. Преподавал е в СУ, бил е главен редактор в издателство “Народна младеж”, на в. “Орбита”, директор на издателство “Свят”, директор на Българския културно-информационен център в Прага, работил в Комитета по пощи и далекосъобщения. Бил е начело на телевизия “7дни”. Автор е на 6 книги, има много научни публикации, и стотици статии в печата, има значителен опит в практиката и управлението на печатни и електронни медии.

+- Наскоро бе намален съставът на СЕМ от 9 на 5 души, но се появиха твърдения, че зад това прозират политически интереси. Според вас независим орган ли е СЕМ или зад него стоят политически или други интереси?

- Не може СЕМ да е различен от цялостното развитие на институциите у нас и от политическия живот, формирал се в годините на прехода. За съжаление, СЕМ отговаря на определението на Иречек отпреди 130 години, в което той пише писмо на свой софийски приятел: „ Не е лошо, че министрите в България се сменят, лошото е, че всеки, който идва на власт довежда свои съпартийци, съселяни и роднини, с което задръства с непрофесионалисти държавната администрация.” Този процес продължава и днес, а СЕМ не може да е независим орган, както се нарича и както по европейските правила би трябвало да бъде, защото изборът на неговите членове става по политически път. Те са функция на управляващото мнозинство в парламента, сега искат още повече да засилят тази тенденция, защото се намалява или може да изчезне квотата на президента, който представлява други политически сили (не че неговите членове са по-читави). Интересен е един друг български феномен за избора на членовете на СЕМ. През СЕМ минаха и свестни колеги, журналисти, които в ролята си, обаче на надзорници се провалиха – провалиха се и като професионалисти, и морално. Натискът върху СЕМ, свързан с политически и икономически интереси е толкова силен, че при българската немотия, бедните български журналисти не могат да му устоят. Има и още една причина да съществува СЕМ – да се регулира съдържанието, защото разпространението е безплатно, общодостъпно и има европейски норми, които ние сме задължени да спазваме, свързани с правата на човека, телевизия без граници и европейските конвенции. Работата на СЕМ би трябвало да се регламентира от законодателя. Действащият сега закон, обаче е от второ поколение, а другите европейски страни имат вече закони от трето и четвърто поколение. Тоест в българския закон са смесени публичните, обществени медии с частните, комерсиални медии. Те по отношение на съдържанието биха могли да бъдат третирани от един и същи закон, но от гледна точка на конкурсите, на управлението, на собствеността, на задачите, определени от Конституцията на обществените медии, по отношение на инвестициите, на това кой взима решение за купуване на техника, кой контролира националното радио и телевизия, законът не дава отговор. Защото няма отделни, устройствени закони, съответно за БНТ и за БНР – такъв, какъвто има за БТА, например. Освен, че трябва да има отделни закони за двете обществени медии, финансирането им би трябвало да се отдели от бюджета. Не могат да бъдат независими БНТ и БНР, когато тяхната дейност се финансира от бюджета. Те са зависими от Министерство на финансите, от където им превеждат на порции бюджетите и те трябва да слушат. Показателен е предишния конкурс за генерален директор на БНТ, на който се яви само един кандидат, който изпълняваше волята на тогавашните управляващи и на президента, и на Петър Манджуков. 

- Да, но сега, има обявен нов конкурс за генерални директори на БНТ и БНР. Какво да очакваме?

- Сега, все още не се знае кой са избрали сегашните управляващите, кой ще им е удобен, предстои да видим. Българската медия сфера не търпи неудобни журналисти, тоест журналисти, които обичат да говорят свободно – примери много: Иво Инджев, Георги Коритаров, Милен Цветков. След като 12 години управлявах телевизия „7дни” и имах авторско предаване с висок рейтинг – канят ме да го възстановя, но ми поставят условия, свързани с ограничения върху свободата на словото. А се чудим по световните класации (американската и тази на “Репортери без граница”), че миналата година бяхме на 57-мо място, а сега сме чак след 70-то. Тоест, отнасят ни към най-изостаналите и тоталитарни режими по отношение на натиска, който управляващите упражняват върху медиите.

- Според вас не е ли лош знак за управляващите, че се стремим към синхрон с европейското законодателство, а именно правилата в медиите ни куцат?

- Медийният комфорт е приятен, особено в първата, втората и третата година на управленски мандат. Разбира се, имаше едно смешно определение за журналистиката, че е лъжовна като сутиена – създава грешни представи. Както подкрепят едни управляващи, така медиите се обръщат и тръгват с новите представители. В българските 20 години на преход при разпределение на собствеността, освен че закъсняхме със законодателството, нямаме и достатъчно добре формулирани понятия, около които да се прави регулация. Например: какво значи „нарушават добрите нрави” – кои са добрите нрави – за мен са едни, за продуцентите на „Биг Брадър” -съвсем други. Въпросът е като е закон, ако е закон да бъде ясно формулирано, второ – да бъде определен начин за финансиране на обществените медии. Ето, да кажем, в Чехия, Унгария и Полша финансирането на тези медии става през местните данъци и такси. Събира се скромна сума от всяко домакинство, изчислена според стандарта на живот, но тези пари са достатъчно, за да няма нужда от реклама. Добър пример е чешкото национално радио, което има само по 5 минути реклама, защото няма нужда от повече – то живее от концесионните такси. Но тяхното законодателство позволи на чешкото радио да кандидатства за свободни честоти и то има 16 радиостанции – то е с най-богат фонд и е доста слушаемо. Докато кои са у нас монополистите и кои ги направи монополисти? Значи ролята на СЕМ и на КРС е толкова престъпна по отношение на разпределяне на честотите у нас – ето, в последните 4 години бяха разпределени честотите в ефира, за които, уж щеше да има конкурси и после нямаше да има конкурси, и в крайна сметка в тях се наместиха едни и същи играчи, които всички знаем. Които, обаче по документи не се водят собственици на медиите, макар че в закона е записано, че там се попълват едни декларации до физически лица. Въпросът, обаче с офшорките и позволяването от българското законодателство да се държи собственост в България от офшорки, при които общо взето собствениците са неизвестни и се криминализират медиите. Така че, не е ясно кои са истинските собственици и как се прехвърля собственост в медиите, нито как се оформиха съществуващите медийни групировки – ако бяха в други сектори, комисията по защита на конкуренцията би ги санкционирала. СЕМ, общо взето приема всичко. И това как се появи и си отиде радио NET, и това как си отиде радио “RFI”, как загинаха телевизия „7дни” и РЕ:ТВ, как ефира на „7дни” премина без конкурси в различна собственост – веднъж при Краси Гергов, веднъж при Любомир Павлов, веднъж при Ирена Кръстева, веднъж при Петър Манджуков – всичко това става със съдействието и с участието бих казал и с паравана, който осигурява СЕМ. СЕМ е по-скоро комбинатор, а не регулатор. А комбинаторът заменя правила с интереси. Аз подкрепям тази нова идея, че трябва да има мандатност, защото не можеш да си направиш работата в СЕМ професия. Не приемам назначаването да кажем, ето сега влезе една девойка – София Владимиров, която е работила е при Иван и Андрей и после в прес центъра на Румяна Желева – тя започна работа в СЕМ без да е прочела двата закона и аз не бих я пуснал да мине на изпит по медийна регулация. Все пак, при определянето на членовете, освен политически, трябва да има и професионални критерии. Ето, сега започнаха конкурсите за директори на БНР и на БНТ и пирамидата пак е обърната. Поредните кандидати ще направят някакви концепции, някакво жури под силното политическо и икономическо влияние на няколко политически групировки ще си определи техните членове (те си ги разделят, даже се говори и за миза за участие в отделните конкурси) и после всеки от журито, което би трябвало да е независимо, си гласува за дадения човек. А би трябвало СЕМ да направи задание и да определи обществените потребности в национален план и да определи точно задачите на националната телевизия и на националното радио, определени от Конституцията. Да се поставят въпроси около това задание и да се поискат отговори от кандидатите, а не просто поредните красиви съчинения. Но такъв конкурс изисква компетентност на членовете на СЕМ, да имат опит и представа как работи националната телевизия и националното радио. 

- А вие как гледате на обединението СЕМ и КРС? Щe има ли повече контрол, по-добрa регулация, ако то се случи?

- И да се обединят, те пак ще бъдат в два сектора – единият ще се занимава с програмното съдържание, а другия – с радиочестотния спектър. То е същото като коментираната идея да се обедният БНР и БНТ. Това ще подобри управлението, но пак зависи каква структура и какво ръководство ще управляват. Дали това ще е една изкуствена шапка за оказване на влияние върху програмите или това ще е един действен орган, който ще може действително да интегрира и да проникне в програмите на радиото и телевизията, така че да поевтинеят, не е ясно. Да има общо използване на информационните масиви, общи договори с БТК да кажем, защото основното перо на радиото и телевизията са преноса на данни, а той престъпно остана в ръцете на частния монополист БТК. Какво значи да дадеш връх Ботев, Снежанка и Шабла в ръцете на частен оператор – това са стратегически обекти не само за медиите, но и за сигурността на страната ни ? БТК беше три пъти разпродадена. Тя достигна 4, 5 милиарда, колкото беше реалната й цена. Но бе продадена за 230 милиона, при това със задна дата, колкото беше годишната й печалба. Тоест БТК беше открадната и всички знаем, че зад това стои семейството и кръга около Сакскобургготски, свързани с Николай Василев с неговите действия в три министерства. 

- Ето, вие казвате тези неща. Знаят се от много хора, от повечето медии и като че ли никой нищо не прави…Защо се получава така?

- Аз занесох на Филчев един куп материали за БТК, той се засмя и ми каза, че при него има още много папки като моята по казуса “БТК”. И с това изчерпа въпроса – сега тези документи са при сегашния главен прокурор, надявам се, че Филчев не ги е изнесъл с кашони. Според мен нито Агенцията за приватизация, нито Агенцията за след-приватизационен контрол работят както трябва. Сметната палата също работи за тези, които управляват в момента, както работеше за предишните, така сега някъде като натиснат управляващите и искат да се разкрие по-сериозна далавера, Сметната палата прави проверка. Не е правена, обаче сериозна проверка на националната телевизия и на националното радио, нали?! По българската схема управителния орган е отговорен, което значи колективна отговорност, зад която, естествено се крие личната безотговорност. И това е така, защото няма законова база. 

- А имаме ли експерти, които да направят такъв нов, работещ медиен закон?

- Да, мисля, че имаме. Както тръгна развитието на българските медии в началото на 90-те години чрез бум, така в последните години имаме забавяне на процеса, влошаване на медийния климат, имаме отлив на читателския интерес. Имам огромен грях на медиите, които не водят, не теглят, нито вдигат качествени стандарти на ново ниво като морални ценности, етически норми, норми за поведение. Добър пример в това отношение са турските сериали, но там нещата са предозирани и те също подлежат на регулация.

- Е къде тогава е ролята на СЕМ при регулация на съдържанието – при случая с дозирането на турските сериали, при натрапването на шоуто “Биг Брадър”, за което неведнъж имаше сигнали?

- Значи какво прави в СЕМ в такива случаи като ‘Биг Брадър” – СЕМ глобява до 15 000 лева, те си плащат глобата еднократно, защото за едно и също нарушение не се налага глоба два пъти и нещата продължават по същия начин. Нека погледнем и от друга страна нещата – законът забранява политически и икономически предавания да бъдат прекъсвани за реклама. Ами нима “На четири очи” не е политическо предаване – защо тогава в него има реклама? Нима сутрешните блокове не са политически? Няма нужда да изброявам всички подобни случаи. Избирателно се налагат санкциите и глобите. Не им хареса, не могат да окажат натиск върху свободомислие или върху друга политика, която може пак да е пристрастна, но е другата, не на моите и тогава санкционират. Ето тези правила трябва да се променят, ако бъдат обединени СЕМ и КРС. Но по-важни са експертите в дадената институция, които ще си останат. Така че и да се съберат, ще си останат два сектора с различни дейности, но пък с един общ председател, върху който по-лесно се оказва натиск. И така по-лесно ще бъде ръководен този орган. Що се отнася до БНР и БНТ – не знам дали е подходящо събирането им, те и сега биха могли при добро желание да съвместят много от дейностите си и процесите си, още повече че този опит е правен у нас вече няколко пъти. Факт, че в БНТ продължават да работят ужасно много хора – там са повече от 2000 души, а частните телевизии работят с 300-400 и с по-малко, но те са оправдани, защото търсят рейтинг. Въпросът е защо СЕМ, след като им е издал лиценз с определени критерии и програмна линия не следи дали тези изисквания се спазват. Ето, в Нова телевизия в момента от сутрин до вечер се говори за “Биг Брадър” – като се почне от сутрешния блок, мине се през Гала, лайв излъчванията и новините, и се завърши с “Шоуто на Иван и Андрей”. От друга страна, гледайки турските сериали е видно, че Турция е една страна, която много държи на европейското и гражданското възпитание чрез сериалите – там има модели на поведение. Хубаво би било, ако нашата държава инвестира в подобни наши сериали, които да се противопоставят на всичко, което е “шкембе творба”, което е чалга. Функцията на обществената медия е да инвестира в полезни програми, докато целта на комерсиалните и частните медии е да разпределят дивиденти между своите собственици. То така е и записано в закона. 

- От тази битка между “Биг Брадър” и турските сериали кой ще спечели и кой ще загуби?

- Аз мисля, че българинът проявява малко повече здрав разум и клони към турските сериали. 

- Къде остава БНТ в това пренареждане?

- За съжаление БНТ няма филмова политика. Ако имаше, определено щеше да спечели от тази битка в момента. Би могла и с някакво риалити шоу и с някакви живи програми, със спортни програми, даже, които да хванат вниманието на зрителите. Значи, прави опити националната телевизия с някои шоу програми, с някои класации по модел на БиБиСи и е хубаво добрите образци да се копират, но това, което прави е малко.

Оригинална публикация

в. 24 часа | 2010-03-10 

Георги Коритаров отново се връща на екрана с публицистично предаване. "Свободна зона" тръгва днес от 18,30 ч по кабелния канал ТВ+, собственост на "Булсатком". "Целта е да се преобръщат гледните точки по важен обществен проблем", обясни водещият, който ще кани гости с различни мнения. Журналистът ще прави встъпителен анализ преди разгорещения спор в студиото. Предаването ще се излъчва по един час всеки делничен ден.

Стр. 40