www.focus-news.net | 16.08.2011

София. Всякакви законови и административни опити за намеса в езика, който е жива и спонтанна материя, са повече или по-малко репресивни и няма да помогнат българският език да стане по-добър. Това каза пред Радио „Фокус” доц. Георги Лозанов, медиен експерт и председател на Управителния съвет на Българската медийна коалиция (БМК), по повод предложени законопроекти за българския език. „Това са отношения, в които държавата няма работа. Това са лични и персонални измерения на свободата на общуването измерения. Езикът там се създава и там се ражда и това отразява. Ако искаме да говорим на по-добър език, това означава да мислим по-дълбоко, да мислим с повече въображение и т.н., а не с езикова форма отгоре да чертаем някакви линии”, каза Лозанов.
Съществуващият закон за езика във Франция е по-скоро екзотика, коментира доц. Лозанов и допълни, че не той е гарант за опазване на френската култура. Медийният експерт обобщи, че действително има „немара” към българския език, но това не може да бъде променено със закон и че езикът е само инструмент на това, което всъщност сме самите ние.

Оригинална публикация

в. Класа | 02.08.2011

"Българското национално радио е добре работеща медия. Общественият оператор се намира в период на устойчиво развитие." Това са изводите, които направи председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов след изслушването и приемането на отчета за програмната, технологичната и финансовата дейност на обществената медия през последните шест месеца, направен от генералния директор на БНР Валери Тодоров. "Въпреки тежката финансова ситуация, продължихме структурните, техническите и технологичните реформи и постигнахме една от големите цели – да влезем в дълбочина във всяка една от вече предприетите стъпки", каза Валери Тодоров и поясни, че успехите са свързани със структурни натрупвания, които позволяват бърза технологична реакция. С новите музикални стилове и жанрове, с откриването и налагането на нови таланти с по-дълбока проекция, програма "Хоризонт" се е превърнала и в музикална институция. "Сменен е профилът на аудиторията – според социологическите проучвания "Хоризонт" е търсена от все повече млади хора и слушатели с по-висока технологична нагласа. Програма ‘Хоризонт" вече може да се слуша и в мултимедийния портал Vodafone live безплатно за страната, предстои да бъде включена и програма "Христо Ботев", а след това възможностите ще бъдат разширени и с Vivacom", посочи още генералният директор на БНР. Тодоров открои пред членовете на СЕМ успеха на предаването "Аларма пънк джаз", успяло да привлече интереса на младежката аудитория към алтернативната музика, както и първият конкурс за радиопиеса. Генералният директор на БНР отчете, че в регионалните радиостанции медията е изграден унифициран модел на работа в цифрова среда. По искане от страна на първото европейско радио "Еврорадио", единствено БНР е увеличило с 20% обема на излъчвания и програми през 2011 г., като обществената медия излъчва 2195 часа повече от заложеното за 2010 г. въпреки намаленото с 15% финансиране, заяви Валери Тодоров. Той изтъкна, че интернет излъчванията в изцяло обновения корпоративен сайт са важна стъпка от развитието на медия микса, и че успешно продължава цифровизацията на звуковия архив и интегрирането му към системата "Далет".

Стр. 15

www.cross-bg.net | 28.07.2011

Общественият оператор се намира в период на устойчиво развитие

София /КРОСС/ Няма съмнение, че Българското национално радио е добре работеща медия. Общественият оператор се намира в период на устойчиво развитие. Това са изводите на председателя на СЕМ доц. Георги Лозанов, след като генералният директор на БНР Валери Тодоров и УС на медията представиха пред медийния регулатор отчета за програмната, технологичната и финансовата дейност на обществената медия през последните шест месеца.
Въпреки тежката финансова ситуация, продължихме структурните, техническите и технологичните реформи и постигнахме една от големите цели – да влезем в дълбочина във всяка една от вече предприетите стъпки, каза Валери Тодоров и поясни, че успехите са свързани със структурни натрупвания, които позволяват бърза технологична реакция.
Българското национално радио затвърди и разшири своите позиции.
Информационният лидер програма „Хоризонт” стана и лидер на актуалната, обзорната и международната журналистика. С новите музикални стилове и жанрове, с откриването и налагането на нови таланти с по-дълбока проекция, програмата се превърна и в музикална институция. Сменен е профилът на аудиторията – според социологическите проучвания „Хоризонт” е търсена от все повече млади хора и слушатели с по-висока технологична нагласа. Програма „Хоризонт” вече може да се слуша и в мултимедийния портал Vodafone live безплатно за страната, предстои да бъде включена и програма „Христо Ботев”, а след това възможностите ще бъдат разширени и с Vivacom.
Новата обединена сутрешна линия на програма „Христо Ботев” „Нашият ден” е част от амбицията програмата да се превърне в културна институция, която не само открива, но и налага тенденции. Безспорен успех е предаването „Аларма пънк джаз”, успяло да привлече интереса на младежката аудитория към алтернативната музика.
Наред с традиционните събития, които се организират за представяне на имена в областта на културата и изкуството, се проведе и първият конкурс за радиопиеса.
В регионалните радиостанции на Българското национално радио беше изграден унифициран модел на работа в цифрова среда. Освен медийни лидери в регионите си, те са и културни центрове. В арт-салоните им звучат концерти, подреждат се изложби, провеждат се срещи.
По искане от страна на първото европейско радио „Еврорадио”, единствено БНР увеличи с 20 % обема на излъчвания и програми през 2011 година. Обществената медия излъчва 2195 часа повече от заложеното за 2010 година въпреки намаленото с 15 % финансиране.
Изцяло обновеният корпоративен сайт е важна стъпка към превръщането на интернет излъчванията в „медия в медията”. Продължава цифровизацията на звуковия архив и интегрирането му със системата „Далет”.
/ДН/

Оригинална публикация

в. Торнадо | 14.07.2011

- Г-н Лозанов, защо личностните конфликти или нечия смърт винаги изместват на втори план в медиите важните политически теми?

- Аз не вярвам в големите сценарии. Ако говорите за Васа, Бог да я прости, смъртта й беше отразена от всички медии. Не мисля, че някой е диктувал това, за да прикрие някакъв закон и пр. Действително има глухота около сериозните политически теми. Това се дължи на постепенното недоверие към публичното говорене през последните години на прехода – и в политиката, и в медиите. Когато човек застане в публичната си роля, той не казва нещо кой знае какво важно и затова се засилва интересът да бъде
спипан "по беди гащи"
Има криза на елитите. Празнодумието, което отегчи зрителя или читателя, доведе до тази ситуация медиите. Точно затова не бих искал да обвинявам или да съдя аудиторията, че в България не се създадоха достатъчно авторитети и експерти. За мен преходът в България ще свърши, когато се постигне баланс между жълтото и сериозните социални теми и анализи.

- Докъде стигна скандалът със скритата камера, заснела Васа Ганчева, СЕМ може ли да се намеси?

- Васа показа, че срещу определена сума може да промени мнението си. Това е дребен сюжет на фона на общото състояние на журналистиката ни. Преди да стана председател на СЕМ, направихме с колеги проучване, което показа, че 50% от журналистиката са пиарски публикации. В частната медия това не е забранено. Това, което направи Васа, по отношение на нея се оказа много голямо обвинение,
а в много други случаи всъщност това е норма. Имаше двоен стандарт спрямо нея, защото не е извършила нищо повече, тя е периферията на тези практики. Несправедливо върху нея се стовари едно обвинение за нещо, което не започва от Васа. Относно СЕМ в закона за радио и телевизия няма разпоредби, свързани със скритите камери.
СЕМ не може да се намеси в случая с Васа Това може да е обект на престъпление по НПК и по Конституция, когато един човек е сниман без негово желание, освен ако така не се извършва престъпление. В случая с Ганчева е много спорно да наречем постъпката й престъпление.

- Какви мерки ще предприемете относно безразборното подмятане на флашки и скритите камери?

- При всички случаи ще настоявам в Закона за радио и телевизия да бъдат направени някои промени, които да вкарат в някакви граници флашките и скритите камери. При всички положения скритата камера е инструмент на журналистиката, без който не може. Ако флашката е анонимна, но съдържа обществено важна информация, медията трябва да направи проверка за истиността й и за това откъде идва тя. Въпросите са два -какво се казва и откъде идва, а не един, както е в момента. Изнасянето на секретна информация от тайните служби е не по-малко важен обществен проблем от съдържанието на флашката. Ние не търсим големия проблем, а изкупителни жертви като Васа Ганчева, Иван и Андрей и пр. Реалните виновници са тези, откъдето идват поръчките – бизнесмени и политици, както и онзи кръг от журналистите, които ги обслужват.

- Прави впечатление, че Алексей Петров два пъти в рамките на месец гостува в "Неделя 150" на БНР. Има ли държавното радио симпатии към определени хора?

- Това за мен е изненадваща информация. Съветът за електронни медии задължително ще направи мониторинг в предизборната ситуация, която започна, и ще проверява всеки случай на злоупотреби. БНР и БНТ са длъжни да спазват плурализма. Ако има дисбаланс, защото фактически вие в момента ме сезирате, ще има санкции. Ако за частните медии можем да говорим само в плана на етиката, за държавните обществени медии става дума за закони.

- Какъв трябва да е следващият президент?

- Със сигурност без агентурно минало. Трябва да не е прекалено обвързан с някаква национална кауза като Божидар Димитров например, а да е модерен политик. В света модерната политика не е за нацията, а за човешките права например, а в България това липсва.

- Меглена Кунева и Алексей Петров са издигнати от граждански инициативи. Те няма ли да защитят правата, за които говорите?

- Има нещо, което недокрай отговаря на демокрацията – когато политици говорят за гражданско движение. Гражданското общество, ако има проблеми, то те винаги идват заради топлите му връзки с политиците. Гражданският сектор е трети, а политиката – първи. Ти искаш някак си да минеш през третия сектор, за да влезеш в първия.
Това е объркан маршрут
Навремето ДСБ беше формирано като гражданско движение. Виждаме, че това е една партия, която няма нищо общо с гражданско движение. Това е избиване на топката извън игрището.

- Приемате ли нахлуването на политиката в шоуто? Например стартът на Меглена Кунева беше представен от сценаристите на Слави Трифонов?

- Това не беше добър ход. Кунева е европейски човек и знае, че всичко трябва да бъде балансирано. В момента тя поема ангажимент към едно шоу, което също се ангажира с подкрепа към нея. Когато Слави кани всички кандидати предизборно,
е най-добре и за двете страни, както има такава практика. За съжаление българските медии с приближаването на вота все повече излизат от периода на плурализма и започват все по-голяма политическа идентификация. Това е характерно за Западния свят, където обаче има стабилна гражданска среда. В България медиите решават нещата вместо хората.

- В каква степен лозунгите и рекламите могат да печелят избори?

- Политическата реклама и лозунгите са слаб инструмент. Много повече работа върши политическият пиар, а още по-добре е отразяването на реална работа от даден кандидат в информационните емисии и политически предавания. Политическата реклама влияе до 1% напред-назад, а може и по-малко. Това е парадоксално, защото в нея се влагат най-много пари.
С моите колеги, преди да бъда в СЕМ, направихме изследване и се оказа, че колкото повече пари се наливат в реклама, толкова по-малко гласове след това се печелят. Всичко е обърнато. В нашите кампании най-голям резултат дават гафовете на пиарите. Спомнете си компроматната война Стоянов-Бонев и секирата, която БСП "извадиха" в клипа си през 2009 г. Това се помни. Аз не мога да се сетя за добра политическа реклама, но помня много гафове. Хората с годините си изградиха рефлекс и не обичат политиците, които атакуват. Казват си: "Да, той го напада, но той също е част от този политически елит". Тогава хитростта у хората се отключва и те приемат всичко това като вътрешнополитическа игра, която иска да ги измами.

- Имахте ли проблеми със сестра си Олга Лозанова, когато беше шеф в Нова ТВ, и защо беше освободена?

- Да, защото постоянно ме обвиняваха в конфликт на интереси, което по закон не беше така. Можете да видите решенията на СЕМ. При положение, че сестра ми работеше там, съветът беше най-строг към Нова ТВ, за да не останат никакви съмнения, че има нещо незаконно. Медията беше купена на една много висока цена, дойде кризата и много трудно можеше да се върне инвестицията. В такава ситуация има несигурност в бизнес модела – сменят се лицата, търсят се нови стратегии… Освен това сестра ми за втори път напусна Нова ТВ. Това е място, където не се остава много дълго. Тази телевизия влезе криза, когато изпусна предаването "Господари на ефира" то се премести в bTV. Шоуто беше късният прайм таим, на който беше лице. Аз бих искал да се развиват всички национални телевизии, които са много малко за България. Надявам се цифровизацията да даде повече програми на аудиторията.

- Обиждате ли се на образа Лозан Гогов, в който Мариян Бачев ви имитира?

- О, не, разбира се. Как ще ме обижда?! Този образ дори ме забавлява. По-скоро очевидно от "Шоуто на Слави" са ми обидени, защото отдавна не са показвали Лозан Гогов.

Стр. 15

Фондация “Медийна демокрация” I 10.06.2011

Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация “Конрад Аденауер” и фондация “Медийна демокрация” организират международна конференция

ОБРАЗОВАНИЕТО ПО ЖУРНАЛИСТИКА В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА:
ОСНОВА ЗА ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ В МЕДИИТЕ

ПРОГРАМА на конференцията

10 юни 2011, Хотел Арена ди Сердика, ул. Будапеща 2-4, София

10.00 – 10.15 откриване
МАТИАС БАРНЕР | Директор на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер”
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ | Факултет по журналистика и масова комуникация, Софийски университет | Председател на Съвета за електронни медии, България

10.15 – 11.30 І сесия
ФАКУЛТЕТИТЕ ПО ЖУРНАЛИСТИКА – ПРАВИЛНАТА ИНСТИТУЦИЯ ЗА ПОДГОТОВКА НА ЖУРНАЛИСТИТЕ ЗА БЪДЕЩАТА ИМ ПРОФЕСИЯ?
МИРОЛЮБ РАДОЙКОВИЧ | Белградски университет, Сърбия
ТОТКА МОНОВА | Декан на Факултета по журналистика и масова комуникация, Софийски университет, България
СТЙЕПАН МАЛОВИЧ | Задарски университет, Хърватска
ДИНКА СПИРОВСКА | Ръководител на Департамента по журналистика и масова комуникация, Американски университет в България

Модератор: ОРЛИН СПАСОВ | Фондация „Медийна демокрация”

11.30 – 11.45 кафе пауза

11.45 – 12.00 специална презентация
ОБРАЗОВАНИЕТО ПО ЖУРНАЛИСТИКА В ГЕРМАНИЯ
БЕРНХАРД РУДЕ | Институт за обучение на журналисти (ifp), Германия

12.00 – 13.15 ІІ сесия
ОБУЧЕНИЯ НА ЖУРНАЛИСТИ: НАЦИОНАЛНИ ПРАКТИКИ И ТРАНСГРАНИЧНИ ИНИЦИАТИВИ
ЛИЛЯНА ЗУРОВАЧ | Съвет за печатни издания, Босна и Херцеговина
ОЛИВЕР ВУЙОВИЧ | Югоизточноевропейска медийна организация (SEEMO), Австрия
БЕРНХАРД РУДЕ | Институт за обучение на журналисти (ifp), Германия

Модератор: ОГНЯН ЗЛАТЕВ | Център за развитие на медиите, България

13.15 – 14.15 обяд

14.15 – 15.30 ІІІ сесия
ПРАКТИЧЕСКА ПРОВЕРКА: ПРАВИЛНО ЛИ ОБРАЗОВАМЕ ЖУРНАЛИСТИТЕ?
ДАРИНА САРЕЛСКА | Изпълнителен продуцент на bTV Новините, bTV Media Group, България
ШКУМБИН АХМЕТЧЕКАЙ | Редактор, Телевизия Косово RTK, Косово
ИГОР БОЖИЧ | Изпълнителен редактор на Блиц, Рингиер Аксел Шпрингер, Сърбия

Модератор: ДОБРИНА ЧЕШМЕДЖИЕВА, Българска национална телевизия

15.30 – 15.45 кафе пауза

15.45 – 16.30 ІV сесия
БЪДЕЩЕТО НА ЖУРНАЛИСТИКАТА В СТРАНИТЕ В ПРЕХОД: МЕЖДУ WEB 2.0 И ФОРМИРАНЕТО НА ДЕМОКРАЦИЯ
БЕСАР ЛИКМЕТА | Журналист, Балканска мрежа за разследваща журналистика (BIRN), Албания
ДАН ТАПАЛАГА | Редактор, HotNews, Румъния
СТОЯНА ГЕОРГИЕВА | Главен редактор, Медиапул, България

Модератор: ВИОЛЕТА СТАНИЧИЧ | Информационно бюро на Европейския парламент в България

16.30 закриване на конференцията
ОРЛИН СПАСОВ | Факултет по журналистика и масова комуникация, Софийски университет | Изпълнителен директор на фондация „Медийна демокрация”, България

www.mediapool.bg | 09.06.2011

Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори (АБРО) отказа да подпише предизборния меморандум на медиите, подготвен от Съвета за електронни медии (СЕМ). Това стана ясно в четвъртък, когато документът трябваше да бъде парафиран от медиите. Членовете на АБРО не се присъединиха към насроченото за днес подписване, защото смятат, че стриктното придържане към нормите на Етичния кодекс на българските медии е достатъчна гаранция за правото на гражданите да бъдат обективно и безпристрастно информирани. Тези мотиви са изложени в писмена позиция на АБРО, изпратена до председателя на СЕМ доц. Георги Лозанов. Лозанов представи идеята за меморандум след скандала, избухнал в медийното пространство заради предизборната агитация в Шоуто на Слави, който официално издигна кандидатурата на Меглена Кунева за президент. Тогава шефът на СЕМ коментира, че в рамките на саморегулацията медиите трябва да постигнат съгласие за етично поведение преди и по време на изборите. В общи линии документът, предлаган от СЕМ, преповтаря основните правила за журналистика за безпристрастност. Той обаче бе подписан само от телевизиите “Европа” и “Нова българска телевизия” “Активната роля на медийния регулатор по важни обществени въпроси е белег за неговата зрялост и отношение към медийната среда. Действително нормативната уредба и националният законодател не са очертали стриктно границите на поведение на медиите по отношение на т. нар. политическа реклама извън рамките на периода на предизборна кампания, предвиден в Изборния кодекс, приет скоро от Народното събрание. На общностно ниво, а и като цяло в практиката на страните-членки на ЕС липсва регламентация на този вид реклама извън официално обявените периоди?, отбелязват от АБРО. От асоциацията припомнят, че, ?осъзнавайки своите отговорности и обществената значимост на мисията и функциите, които изпълняват, гарантирайки основните права на гражданите да се информират и отчитайки нуждата от по-високо ниво на самодисциплина, всички членове на АБРО са подписали и стриктно спазват Етичния кодекс на българските медии?. ?Поетите от медиите отговорности чрез подписване на Етичния кодекс са образец за обективност и безпристрастност без връзка с времевите измерения на отделния политически цикъл?, посочват още от асоциацията.

в. Труд | Соня СПАСОВА | 08.06.2011

Предизборен меморандум към 13 радиа и телевизии изпратиха във вторник от Съвета за електронни медии (СЕМ).
Предложението към медиите е още преди старта на предизборната кампания те да спазват принципите на равнопоставеност, обективност и безпристрастност към всички кандидати за вота наесен, обясни председателят на съвета доц. Георги Лозанов. Онези от медиите, които са съгласни с документа, трябва да го подпишат в четвъртък. Той не е задължителен, но е въпрос на престиж, обясни надзорникът.
Причина за инициативата става скандалът, който се разрази, след като екипът на Слави Трифонов обяви в шоуто подкрепата си за кандидатката за президент Меглена Кунева, а ден спед това от Би Ти Ви се разграничиха от предаването.
Медията е отговорна за цялата си програма, смята доц. Лозанов.

Стр. 5

БДФ I 3.06.2011

На срещата, проведена на 27 май, беше коментирана съществуващата в момента практика българските медии да не цитират имената на компании и фондации – дарители.

В панела участваха: Георги Лозанов (СЕМ), Тодор Бургуджиев (“Екопак”), Нина Мирчева (М-Tel), Зоя Паунова (Астра Зенека) и Красимира Величкова (Български дарителски форум).

Бяха обсъдени възможностите за създаване на нови правила при отразяване на социалните каузи в медиите, както и чуждите практики в това отношение. Изводът, който се наложи, беше че и в момента има дефицит на регулация по отношение на CSR.

Според председателя на СЕМ Георги Лозанов е нужна нова регламентация, която да позволява цитирането на имена на фондации и компании, когато те инвестират в значими обществени каузи при ясна дефиниция на “обществена значимост”.

Представители на български медии в чужбина изразиха недоумение от ситуацията в страната ни и подчертаха че масово в останалите страни от света медиите свободно отразяват практики и проекти на дарители без това да е законова норма.

в. Стандарт | 02.06.2011

За поредна година медиите ще се съберат в Албена, където от 2 до 4 юни ще се проведе традиционният фестивал MEDIAMIXXТ’11. Организаторите съобщават, че сред основните теми, които тази година ще бъдат дискутирани в рамките на форума, са "Медии и избори", "Политическата реклама", "Продуктово позициониране", "Годишна среща на БАККО", "Дигиталното мастило", "Изследване на медийната аудитория", "Бъдещето на ТВ форматите". В програмата на първия ден на феста ще се обсъжда "Медии и избори", където участие ще вземат председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов и директори на медии. В. "Стандарт" ще приветства с добре дошли гостите и ще връчи една от специалните награди на тазгодишното издание MEDIAMIXX’11.

Стр. 8

www.cross-bg.net | 30.05.2011

София /КРОСС/ Случаят с Васа Ганчева показва влиянието на вторичната мотивация, която е резултат от слабата медийна критика в страната. Така председателят на СЕМ Георги Лозанов коментира по БТВ скандалното видео с журналистката, която бе записана да уговаря суми, срещу който да пише статии в полза на определена медия.
Той обясни, че в случая няма действие, противоречащо на закона от страна на Ганчева, но действията й влизат в регистъра на етичните стандарти на журналистиката. „Стана ми малко жал за Васа Ганчева, защото върху нея падна един проблем, който не е единичен и не е отскоро”, заяви Лозанов.
Според него обаче вдигнатият шум е оздравителен, макар и да носи последици само за едно лице: „Колкото повече вадим тези казуси, толкова по-добре”.
По думите му тревожен факт е резултатът от изследване, направено преди няколко години, което е показало, че 50% от материалите в българските вестници са платени. Според него вариант за решаване на тази слабост е да се обръща по-интензивно внимание на медийния сектор, а не да се стига до криминализиране на подобни действия.
Медийният експерт каза още, че у нас продадената журналистика не е регистъра на големите числа, а и обикновено положителният ефект е минимален. „Не мога да си представя от този случай каква ще е ползата за едно предаване, ако е написала нещо положително. Много повече се продават остри послания, отколкото позитивен анализ”, коментира Лозанов.
Той допълни, че журналистиката у нас би била много по-честна, ако върви в традиционната за западните страни форма на вестниците, който са със заявен политически профил.