www.capital.bg I 30.06.2015г.

АБРО, БНТ, БТА и Дарик подкрепиха председателя на медийния регулатор и са категорични, че излизането му от съвета няма да реши конфликта в радиото

Председателят на СЕМ Георги Лозанов предупреди, че ако тона на конфронтация в радиото не се преодолее, кризата няма да приключи

Докато напрежението между журналисти и ръководството на БНР се задълбочаваше, като жест на добра воля и опит да подсети генералния директор и Управителния съвет да разрешат кризата и да не задълбочават конфликта в медиата, председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов реши да подаде оставка. Срокът за това изтече днес. Оставка няма. Няма светлина и в тунела на радио кризата.

Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), БНТ, БТА и "Дарик радио" призоваха председателя на СЕМ да не се отказва от поста си, защото това няма да реши проблемите в БНР и ще пренесе кризата в медийния регулатор. Трима от членовете на съвета – Анна Хаджиева, Анюта Асенова и Иво Атанасов също не подкрепиха идеята за оставката на Лозанов, защото така в медийния регулатор ще настъпи "институционална криза", бяха единодушни те. На заседанието не присъства Мария Стоянова.

"Намираме за напълно неприемливо обявеното намерение на председателя на СЕМ да подаде оставка, във връзка със ситуацията в Българското национално радио, и изразяваме категорично мнение, че с това свое действие той в никакъв случай няма да реши конфликта. Напротив, считаме, че такъв акт ще пренесе проблемите на по-високо ниво – в самия регулатор, което предизвиква сериозни притеснения за атмосферата на стабилност в медийната среда", пък пише в писмото до медиите на АБРО, БНТ, БТА и "Дарик". В него се обръща внимание, че СЕМ е регулатор на всички електронни медии в страната и "неговите задачи са далеч по-многопосочни и отговорни и не са свързани само с преодоляването на проблемите, възникнали в една медийна институция", се казва в изявлението, подкрепящо Георги Лозанов като председател на медийния регулатор.

Тези заявки направиха безпредметно напускането на доц. Лозанов от регулатора. "Няма да подам оставка, защото виждам, че има фалшиви опити върху нея да се прехвърлят отношения и да се търсят кредити, каквито тя не носи", каза председателят на СЕМ. Той защити старата си теза, че решенията на проблемите са вътре в самото радио. "Все още нямаме законово основание да се намесим в кризата в БНР, но следим какво се случва", каза Лозанов. Според него мерките, които Радослав Янкулов предлага с днешна дата са "мерки в дванайсет без пет, а те трябваше да бъдат предприети много по-рано". Медийният регулатор ще поиска от генералния директор на радиото подробни разяснения около готвените от него реформи.

Ръководството на радиото и голяма част от журналистите в програмите на медията са в задълбочаващ се конфликт вече близо два месеца. Изгледи за решаване на конфликта на този етап няма. Всяка от страните е втвърдила позициите си и не отстъпва от тях. Журналистите искат оставката на генералния директор Радослав Янкулов и Управителния съвет. Ръководството пък няма намерение да я подава и е решено в края на мандата си да прави "реформи", след като две години бездейства.

Като резултат от това управление на БНР в рамките на две години програма "Хоризонт" има трети програмен директор. Единайсет месеца позицията заемаше Калина Станчева. След като новият генерален директор Янкулов я освободи от поста обяви конкурс за него и така управлението на "Хоризонт" пое Васил Чобанов. От месеца програмата се управлява от журналистката Лили Маринкова. Вчера бе освободен от поста програмен директор на БНР Иво Тодоров. Мотивите бяха неефективност на звеното за програмно управление на радиото. Радослав Янкулов сам създаде това звено, но не даде правомощия на Тодоров да го управлява. В крайна сметка за всичко случващо се в медията последната дума имат генералният директор и управителният съвет, а програмният директор е можел да дава само препоръки. Подобна схема на работа обаче е сбъркана от самото си начало – в обществената медия програмните и административните решения трябва да са разделени, и това е записано в закона.

Оригинална публикация

www.fsc.bg I 15.12.2014г. 

Председателят на КФН Стоян Мавродиев проведе работно посещение в Португалия, по покана на гуверньора на Националната банка Карлос да Силва Коста, който е и член на Управителния и на Генералния Съвет на Европейската централна банка (ECB), на Европейската консултативна група към Борда за финансова стабилност (FSB), и почетен вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка (EIB).
На срещата с гуверньора на Португалия бяха обсъдени действията и мерките, предприети от португалските надзорни институции при проблемите в една от най-големите местни банки – Banco Espirito Santo (BES). Също така, бяха обсъдени и предизвикателствата пред финансовия сектор у нас, породени от фалита на четвъртата по големина банка – КТБ АД. Обсъдиха се и предприетите мерки за запазване на финансовата стабилност и за минимизиране на ефектите от банковите кризи върху реалната икономика и макроикономическите показатели.
Председателят на КФН Стоян Мавродиев потвърди по време на разговорите и желанието на България да се присъедини към Единния европейски банков надзор, което би било силен положителен сигнал към инвеститорите и партньорите ни, че сме готови да спазваме най-високите европейски надзорни изисквания във финансовата сфера. Той подчерта, че включването на страната към механизма за единен банков надзор и предприемането на активни стъпки за присъединяване към Еврозоната следва да бъдат приоритети със стратегическо значение за България. Реализирането им ще е гарант за по-добро развитие и за по-голяма стабилност на българската икономика.
Акцент по време на срещата беше и предстоящото транспониране на Директивата за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, което ще гарантира, че органите ще разполагат с инструменти за достатъчно ранна и бърза намеса по отношение на нестабилна или проблемна финансова институция. Ние приветстваме факта, че промените в европейското законодателство във финансовата сфера са в посока минимизиране на рисковете във финансовата система, равнопоставеност на участниците и осигуряване на висока степен на защита за вложителите, инвеститорите и потребителите, изтъкна още председателят на КФН Стоян Мавродиев.

Автор:
КФН