в. Нощен труд | 15.12.2010 

На 7 декември Тошо Тошев закова 68 години от житейския си път. Както сам бе написал в поканата към своите приятели – не е за вярване. Но многобройните гости в "Скай плаза" се увериха лично – вярно е. Миналата година, сподели на своя прием главният редактор на "Труд" и изпълнителен директор на "Мед и а Холдинг", на този ден в парижка болница той е лежал опасан в маркучи и жици, дори неспособен да отговори на поздравителните есемеси на хората, които сега лично го поздравиха. А гостите и приятелите на Тошо Тошев са имена, които ръководят държавата, бизнеса, правят културата на България – президентът Георги Първанов, министър-председателят Бойко Борисов, председателката на Народното събрание Цецка Цачева, недолюбваният от академиците министър Дянков, но и самите академици Светлин Русев и Антон Дончев.
С обичайната си лула се разхождаше Вежди Рашидов – скулптор и министър, белокосият априлски поет Любомир Левчев разказваше за срещите на шеговито наричания от членовете си приятелски кръг "Клуб на гениите" – Левчев, Дончев, Стефан Цанев и рожденикът Тошо Тошев. Защото той може да е вестникарски бос, но в годините бе сериозно изкушен и от литературното поприще – романите "Истина за лично ползване" и "Страх" са от малкото книги у нас, написани за изкривения ни живот по времето на социализма. Втората книга -"Страх" – беше отпечатана далеч след създаването си, защото който я е чел, знае, че книга с такова съдържание никое издателство не би дръзнало да публикува. А документалните книги на Тошо Тошев "Жан, Иван, лъжата…" са може би единствените от последните две десетилетия, които се превърнаха в непознатото за нашата четяща публика понятие "бестселър".
Тошо Тошев отбеляза своите 68 години на 7 декември, но със зимните месеци – 1 януари – е свързана и друга годишнина на рожденика. Преди 30 години през месец януари Тошо Тошев обрече съдбовно живота си на "Труд". Веднъж и завинаги. Но преди да се влее в "труд"-овските вълни, беше преплувал журналистическото море. Маратонът започва от школските години на курсиста в Техникума по силни токове "Киров" – вместо да заляга върху чертежите на бъдещото си и никога неосъществено инженерство, ученикът пише в "Средношколско знаме". Думите, а не "жиците" са силата на младия автор. Логично идва следване в Софийския университет – българска филология, вместо да бори сухата материя на техническите науки. Вестник "Народна младеж" е обичайното стъпало по стълбата на журналистиката по онова време. Младите хора работят във вестник за младите – там е и той.
Преди да поеме съдбата си на журналист от "Труд", Тошо Тошев премина и през "месомелачката" на телевизията. Няколко години той е програмен директор на Българската национална телевизия. Работещите там си бяха един медиен "Кремиковци" – 5000 човека, които трябва да се вкарат в релсите на "програмата". От Тошо Тошев. Каквото и да се говори сега за някогашната телевизия, тя беше най-модерната медия в страната. И затова, когато Тошо Тошев стана заместник-главен редактор на "Труд", четирите страници на вестника му бяха тесни. За първи път той сроди вестник с телевизия – всеки месец екип на "Труд" и БНТ отиваше в някой български град за своята обща "Пощенска кутия "Труд". Проблемите на хората можеха да се видят и чуят на екрана и да се прочетат на страниците на вестника.
Първите години на демокрацията се оказаха фатални за вестниците. От лицето на България изчезнаха имената на "Работническо дело", "Отечествен фронт", "Вечерни новини", "Кооперативно село", "Земеделско знаме", "Антени", "Поглед". Само "Труд" продължи дългия си поход със своето име. Тошо Тошев беше първият и единствен главен редактор, избран с гласуване от журналистическия състав. С тайно гласуване… и безспорни явни резултати във времето. Беше избран заради качествата си и защото де факто бе поел ръководството на вестника в смутното Луканово време, когато старите главни редактори не можеха да се ориентират какво искат читателите и не можеха да се освободят от наслоените си страхове от управляващите. В деня на вота на недоверие на правителството на Луканов вестник "Труд" по график не трябваше да излиза – хартиена криза. Тошо Тошев беше все още зам.-главен редактор и еднолично се разпореди, за ужас на главния, вестникът да се отпечата. Събра по телефоните разотишлите се журналисти и направи броя, който не можеше да не отрази падането на Луканов. Нямаше как по-късно журналистите да не изберат новия си главен редактор Тошо Тошев. Той вече с няколко ентусиасти от вестника беше създал и новото отроче на марката "Труд" – седмичното издание, което и до днес радва почитателите си.
Вестник "Труд" нямаше да оцелее, ако бе останал да се списва като синдикално издание. Заслугата е на днешния рожденик. Днес българските театрали продължават да реват за държавното си живуркане, а вестниците "Труд" влязоха отдавна в пазарната икономика. Тошо Тошев създаде флагмана на вестникарската журналистика – "Медиа Холдинг" и нейните издания. Работеше денонощно – дори много тежко болен и опериран в Германия, не преставаше да ръководи своите издания. А те бяха "Труд", "Седмичен Труд", "Нощен Труд" "Авто Труд", "Луд Труд" и Книгоиздателска къща "Труд".
***
На 68 години и 30 от тях Тошо Тошев продължава да бъде умът и сърцето на най-авторитетния дори в днешната криза вестник "Труд". Гостите на неговия рожден ден са тези, които четат "Труд" и се съобразяват с острите журналистически пера на екипа на главния редактор Тошо Тошев. Празничният ден на рожденика беше в дните, в които всички медии тресяха властта с правителственото недоразумение "Калина". "Труд" беше вестникът, който преди година пръв посегна към дипломата на девойката. Но всичко това е просто част от ежедневието на Тошо Тошев. Дори и на рождения му ден.

Стр. 6-7

в. Стандарт | Милена МИНЧЕВА | 12.12.2010

"Тази неделя" тръгва днес с амбициите да разбие утринната скука

"Тази неделя" ще се казва новото актуално предаване на bTV, което ще води Лора Крумова. Форматът тръгва днес и ще се излъчва всяка неделя от 9 до 11 часа. Екипът на Лора, която ще е водеща, обещава да разбие телевизионната скука с нестандартен поглед върху актуалните теми от седмицата. Тя ще нищи както светски новини, така и културни събития. Специална изненада за зрителите ще бъдат ексклузивни репортажи от домовете на известни българи, разкриващи пикантни и неизвестни досега факти от личния им живот.
"Тази седмица в "Тази неделя" ще покажем някои от новите рубрики. Залагаме на истории, личности, които отдавна не са се показвали или такива, които ще покажем в различна светлина. Първото домашно интервю е със Спас Русев, един човек, който има много интересна биография и е оставил своите пръстови отпечатъци в политическия ни живот през годините . С него обаче ще си говорим не само за политика, но и за детството му в Перник, и за това с колко телефонни обаждания би могъл да стигне до Барак Обама и кога е натрупал първия си милион", открехна от кухнята на предаването Лора Крумова пред "Стандарт". Останалите гости също са любопитни – единият е човек, който мислел, че ще бъде артист, а станал петролен бос с противоречива история. Той живее в шкаф, признава Крумова, но пази в тайна името му. Този човек ще бъде гост на живо в студиото. В предаването ще гостува и едно много талантливо 16-годишно момче, което е бог в мотоциклетизма, в кръвта му тече бензин и вероятно съвсем скоро ще бъде световен шампион. Става дума за сина на Аня Пенчева и Ивайло Каранйотов – Ангел – Ачо. Лора се смее на клюките, че се е хванала за косите с една друга водеща от Би Ти Ви – Мира Баджева, за да делят тв екран. "Ние, мисля, дори не сме се запознавали. Вижте, това са уникални глупости! Така преди години веднъж ме попитаха дали след като съм работила в Канал 3, Сашо Диков не ме е заграждал. Казах едно наивно не и после пишеше, че съм отрекла. А оттам започна да пише и че съм. Този филм съм го гледала вече. Завърта се едно изречение в центрофугата на медийната пералня и се върти до откат", обяснява разпалено тя.
В Би Ти Ви Лора попада след покана от Люба Ризова и Вики Бехар. "Чувствам се добре там, защото срещам добро отношение към работата си. Срещам хора, които искат по всякакъв начин да ме подкрепят така, че да стартирам със силно предаване. Мисля, че подкрепата е това, което най-много ме изненада. Явно съм натрупала друг опит. Така че сега трябва просто да си върша добре работата", доволна е журналистката. Тя признава, че не обича рекламата, която претендира, че всичко е "най". "Думата "най" ме вбесява, напомпана е. Но ще дам всичко от себе си и се надявам, че в един момент хората ще искат да прекарват неделната си сутрин с "Тази неделя", казва водещата от Би Ти Ви. Родителите й я подкрепят и се вълнуват от новото й амплоа. Помагат й, разхождат кучето, пускат прахосмукачка вкъщи, когато тя няма време. След като слезе от екрана на Нова тв, Лора Крумова изкара една дълга почивка. "Имах дълга лятна ваканция, а след това пътувах малко. Имах време за близките си, висях на главите на приятелите си. Сега разбрах жените, които не работят. Лошото е, че ми хареса. С мен така се случи, че работя от 17-годишна. Но си починах и сега съм напълно готова да натоваря отново ежедневието си", категорична е тя. "Нямам нещо натрупано в мен, някакъв гняв или реваншизъм", казва журналистката по повод напускането на Нова тв. "Мисля, че е така, защото не задържах емоциите си. Каквото имах да кажа, го казах там по време на последната ми среща с Олга Лозанова. И така нулирах всичко и се освободих от всякакви негативни емоции. Не останах с никакви лоши чувства. Даже си спомням как се чувствах, когато излязох от телевизията, беше ми леко", призвана Крумова. И допълва, че там остават едни от най-добрите й приятели. Най -близкият й човек оттам е Галя Щърбева. Лора е категорична, че избира Би Ти Ви, защото и предлагат да прави това, което отдавна иска и за което казва, че е готова – седмично предаване. "А дали ми се занимава с нещо друго, да, но то не пречи на работата ми сега. Свързано е с друга сфера, писането", разказва тя .
Тв журналистката не помни първия си репортаж, но има спомен за първите си гафове в ефир. "Беше в Канал 3, забравих името на египетския президент. Беше в живо предаване и изпаднах в пълен ступор. Бях ужасно смешна. Когато ми попадне снимка от онова време, с тупирана коса и сериозен журналистически поглед, ми идва да се застрелям, страшно е", през смях разказва Лора.
***
Отдъхва с Андре Агаси
През свободното си време Крумова спортува много, "Често се шегувам, че го правя въпреки резултатите. Но спорта се превърна в част от психологическия ми баланс. Там изхвърлям натрупано напрежение, умора", показва свежото си чувство за хумор Лора. В момента тв журналистката чете автобиографията на Андре Агаси. "Препоръчвам я, много живо е написана, освен това Агаси има невероятна история. За човек, който мрази тениса, се е справил доста добре. Забелязвам, че все се лепя на биографични книги, при филмите гледам всичко, но рядко хубави неща", признава тя. Докато не е на работа, спряла да гледа телевизия за няколко месеца. Сега обаче пак започва, като следи най-вече новините и предаванията. Останалото са неща, които гледам за удоволствие – discovery, national geographic, филмови канали, музика", разказва тя.
Обича да релаксира и с приятели, но твърди, че ако някой я разочарова, няма бутон за връщане назад. "Това не е хубаво качество, човек трябва да бъде по-щедър. Хубавото е, че рядко ми се случва. Мога да изброя на едната си ръка тези случаи", казва тя. И отсича, че не обича да бъде снимана от жълтата преса. "Откровено ми е неприятно, когато видя, че някой е залягал по храстите за някакви снимки. Най-вече заради това, че е намеса в моя личен периметър. А за това какво пише, нямам проблем, не си спомням някога да е пишело в жълт вестник нещо хубаво за мен. Беше много смешно, някой беше предложил на баща ми да даде интервю за един жълт вестник. Той ми каза, нали тоя, дето дойде, първо трябва да му счупя и ръцете и краката, преди да му дам интервю", спомня си журналистката. Близките и често се ядосват за жълтите писания за нея. Крумова си спомня как един път попада в доста заплетена и тъпа ситуация. Отива с нейни приятели на кино, те са семейство. "Някой ни беше снимал и естествено бяха изрязали жена му, а надписът беше, че това е гаджето ми и т.н. Ето това е да имаш кофти живот, да си изкарваш парите от мръсна работа, да снимаш лъжи и да пишеш такива", не сдържа емоции тя.
Казва, че няма чисто женски трикове за поддържане на фигура. "Ако имах такива трикове, щях да съм с други мерки. Обичам да се обличам спортно в ежедневието. Открих след доста експерименти, че светлата коса е моята игра", казва Лора. Признава, че е по-скоро критична към себе си, отколкото суетна. В работата бюрокрацията и неточността могат да я извадят извън нерви.

Стр. 16

в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 04.12.2010 

Журналистически експеримент изпрати в работно време депутати на измислена промоция на скъпа марка мобилни телефони с обещанието, че всеки един от поканените ще получи по един GSM. Народни представители от различни цветове забравиха за работните си дела и се курдисаха да чакат подаръците. А ако приложим същото начинание – само че към журналистическата гилдия? Колко от нейните представители ще откажат да получат по едно телефонно бижу? Обзалагам се, че всички щяха да дойдат. Без да защитавам лакомите депутати, успокоително ми звучи мисълта, че те са двеста и четиридесет. А журналистите? Хиляди маси народ… Преди години на първата си пресконференция мобилен оператор също раздаде мобилни телефони, при това скъпи за онова време, на всички присъстващи медийни представители. Това подкуп ли е? И ако да, за кого? За читателя, за зрителя? Колко са изобщо журналистите в България? Какво представлява професията журналист? Дали фолк певицата Камелия, която също има предаване, все пак я дават всеки ден по телевизията, също е журналистка? Ами Иван и Андрей? Или пък отчаяните им съпруги и екстакива законни половинки? Или пък Слави Трифонов? А Гала? Венета Райкова?

Близо 57 000 са заетите в медийната сфера

Според статистическите данни представителите на професията попадат в сектор “Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения". Наетите лица по трудово и служебно правоотношение по икономически дейности през първите три тримесечия на 2010-а са съответно: 58 152, 57 502, 56 287. Данните са от пилотното изследване “Журналистически професии – статут и динамика в България 2010" на преподаватели от Факултета по журналистика и масова комуникация в СУ “Св. Климент Охридски". Резултатите от проучването обаче не намериха особен отзвук в пресата. Може би защото не дават ясен отговор дали 57 000 бойци са много, или малко като бойна единица на медийния фронт?
Честно да си призная, ако това е броят на журналистите у нас, ми звучи чудовищно огромен. Винаги съм смятала, че журналистите се броят на пръстите на двете ми ръце. Част от тях (журналистите, не пръстите ми) вече дори се оттеглиха от бойното поле – къде заради насищането на бранша с криворазбрани представи за етичност и дълг, къде заради изтънелите му професионални умения. Оптимистичното е, че се намират донкихотовци, готови да предадат уменията си на по-младото поколение. Ако обаче има кой да ги чуе. Всички останали, които си присвояват призванието журналист, докато повтарят като папагали думите на някой политик, директно слагам в графата “обикновени писачи, повтарячи и т.н. – ачи". Това е според собствените ми разбирания. А ето какво са казали учените (българските): “По професия журналистът информира за всичко или поне за всичко възможно; той разяснява, разкрива, представя демократичния сблъсък на мнения и дава възможност на публиката да участва в големите и малките събития в света. Журналистът не е агитатор. Той не иска да накара хората да предприемат някакви стъпки. Той не агитира по поръчка на правителството своите съграждани да приемат някакво решение на държавата. За това се грижи самата държава, ако иска, като заплаща скъпи реклами. Журналистите формират мнение, служат на правото на хората от публиката да знаят за случващото се в тяхната страна и другаде и да направят сами своите изводи."
Ако трябва сама да си направя извод от написаното от теоретиците, той ще е, че журналистите със сигурност не са 57 000, защото от медиите непрекъснато ме агитират. Независимо дали е от името на държавата, или от нечие друго име. Не липсват случаи, в които журналистът ме агитира колко хубав е неговият GSM. Онзи, който са му подарили. Агитираме колко хубав е точно този модел, като ми обяснява каква промоция има в момента. Разбира се, последното е метафорично. Може и за сирене да ме агитират или пък за парфюм. Всичко според аршина.

Как са разпределени журналистическите усилия?

Четиристотин трийсет и шест са били вестниците през миналата година, казват теоретиците от Софийския университет, цитирайки Националния статистически институт. Печатните издания леко са “спаднали" спрямо 2000 г., когато на пазара е имало 445 издания, но са се увеличили спрямо 2005-а, когато са “едва" 423. За миналата година всекидневниците са били 67, а четири години по-рано – шестдесет. Седмичниците не са претърпели промяна – 183.
Телевизиите през 2009-а са 113, а радиостанциите – 104. Първите са произвели 69 4778 часа програма, а вторите -726 766. Естествено, концентрацията на повече радиа и телевизии е в Югозападна България, където съотношението е 54 срещу 39. Най-малко тв канали – 6, има в северозападната част на страната, която е и най-бедната. Еднакъв е броят на телевизионните и радио-оператори в Североизточния район – по девет. Приходите в радио-сектора за миналата година са 86.9 млн. лева. От тях държавната субсидия е 53.389 млн. лв., рекламата и спонсорството е 28.176 млн. лв., от които рекламата е 26.620 млн., пише в изследването “Журналистически професии". Разходите пък са 84.583 млн. лв., от които 19 млн. лв. са за програма. При телевизиите приходите са 533.143 млн. лв., от които държавните субсидии са 75.465 млн. лв., а рекламата и спонсорството – 239.177 млн. лева. Разходите са изчислени на 475.756 млн. лв., като 220.942 млн. лв. – за програма, 102.303 млн. лв. – за производство на програма, и 118.639 млн. лв. – за покупка на програма.
Що се отнася до достъпа до интернет, ако през 2004-а до него са стигали 18.1% от населението, то една петилетка по-късно равносметката е 45 процента. Следователно 57 000 едва ли е точната бройка на заетите в медийната сфера. Не само защото статутът на блогърите не е ясен, а и едва ли може да бъде засечен. Подобна е ситуацията и при работещите в сайтовете.
“Не пропуснахме медийните издания и медий-ните фестивали, но броят им е толкова малък, резултатите според нас недостатъчни, така че се надяваме с развитието на продуценството, на ме-дийното производство, на филмовата индустрия да има много повече обекти за наблюдение", се отбелязва още в изследването. Преподавателите по журналистика са констатирали и друго: “Най-тревожно е състоянието на медийната критика С изключение на малкото на брой публикации в рубриките на няколко вестника, този жанр липсва и оставя развитието на медиите в България без необходимия им коректор. Не е възможно да се поддържа качество на журналистиката или качество на управлението на медиите, ако липсва журналистическата информация, оценка и анализ на тази важна за публичността стопанска дейност."
Теоретиците са изброили в труда си и имената на организации, натоварени със задачата да отстояват правата на журналистическата гилдия. Повечето от тези формирования не са познати на широката публика, част от тях съдържат още в имената си високопарни лозунги като “Журналисти срещу корупцията", а други вече прекъснаха жизнения си път. Българската медийна коалиция (БМК) например прекрати съществуванието си, след като организира ня-колкомесечно обучение на български журналисти. Според клюката един от българските партньори “предозирал" хонорарите на лекторите. Така, заради “способностите" на един неин член, коалицията изчезна, а обучението, замислено да се превърне в традиция, изгря и изгоря.
Годините отвяха активните и значимите медийни организации, независимо че в момента отново се подготвя нов медиен закон. Така днес няма организация, която да събира професионалисти от гилдията – теоретици и практици, които да “превеждат" и да защитават интересите на колегите си. Има разни формирования на продуцентите, на радио- и телевизионните оператори, а къде са журналистите?
На практика техният глас няма да бъде чут. А и по всичко личи, че на 57-хилядната армия не й пука особено какво й подготвят. Не агитирам, а само констатирам, че гилдията стана суперинертна, хлъзгава. И страхлива. От разваляне на статуквото. А всеки папагал, дори и начинаещ, независимо че трудно завършва изречение без правописна грешка, си лепна табелката “журналист". Затова в очите на 30-годишните Венета Райкова е еталон за “разследваща журналистка" (в това се уверих сама в разговор с колеги, макар и руси), а популярността сред политиците на някои боси откъм познания водещи се превърна в мечта на всички репортерчета, дошли от провинцията. На този фон е разбираемо защо при думата “журналист" мнозина от “редовите" граждани правят кисели физиономии, почти същите, както и при думата “политик".
Що се отнася до онези прословути GSM-и, раздадени на пресконфененцията от онзи прохождащ мобилен оператор, някои репортери вече ги изпотрошиха. На други сигурно са им подарили по-хубави. Казусът за кратко бе повод за дискусии в онова обучение на журналисти, което не стана традиция.
(P.S. За себе си никога не съм твърдяла, че съм журналист. Имам да наваксвам поне още две петилетки практика, преди да кандидатствам за това призвание. Засега съм си обикновен писач. Или обикновен романтик -драскач.)

Стр. 36

в. Труд | Стефан МИЛАНОВ | 05.12.2010

- До каква степен си доволна от факта, че не живееш точно като другите жени – от работа вкъщи, детето, мусакичка за възлюбления?

- Не може да се изчисли. Но истината е, че до много скоро не съм усещала нещо да ми липсва… Така мие бил построен животът, че въобще не съм се замисляла да правя мусака. Докато сега вече…

-… ти се доготви?

- … ха-ха-ха… Мисля, че няма да умра, ако се науча да правя мусака. Може и да ми хареса. Но все пак предпочитам сьомга. Мусака – само като ми дойде музата!

- "Репортер на десетилетието" зарадва ли те?

- Удовлетвори ме. Чувствах се добре. Като да е логично някак. Дава ти усещане, че не си вървял напразно. И в крайна сметка това, което ме зарадва, е не самата награда, а че никой не се учуди защо ми я дават на мен. Имам предвид публиката, хората, вероятно и гилдията. На хората това не им изглежда като нещо нагласено: "Що точно тая?"… Това ме зарадва.

- А какво друго те удовлетворява след толкова години разследвания? Струва ли си – това питам.

- Струва си. Като аз не я работя тая работа с идеята, че ще променя света. Когато правя някаква история, моята идея е аз да си свърша работата добре. Не мога да отговарям дали другите ще си я свършат като хората. За мен е важно да знам за себе си, че каквото съм могла, съм направила.

- Докъде ти стига амбицията, какво си готова да жертваш, за да стане един материал?

- Времето си. Аз съм пропускала важни лични срещи… (Замисля се.) Например, когато се срути сградата на "Алабин" и загинаха две момичета (19 септември 2006 г. – б. а.). Тогава трябваше да се видя с един човек, с когото много исках да се видя. И, между другото, това е едно от най-страшните ми професионални преживявания. На фона на всичко, което съм видяла…

- И накрая нямаше и никакъв резултат съдебен.

- Там няма присъда, няма виновни, се оказа… Но самата ситуация – аз бях там почти веднага и влязох зад загражденията, някак си тихо, кротко… Най-страшното е, че имах чувството, че така би изглеждал краят на света. Сива пепел, нямаше капка кръв. Всичко, което си спомням, е една бяла гуменка, маратонка, с електриково зелени връзки. Усещането за смърт по най-безкръвния начин! Да го видя с очите си – не по телевизията, не на снимка, – да съм там и да я дишам тая смърт… Много трудно беше.

- Мнозина от нашия занаят реагират на напрежението или като стават свръхвулгарни, или започват да пият много – теб как те промени това време като кримирепортер?

- Аз мисля, че ме направи по-чувствителна.

- Наобратно се движиш?

- С годините ставам по-чувствителна и се радвам за това. Повече ги чувствам.

- Няма логика.

- Е, няма. Ама аз съм родена наопаки и без това – седалищно…

- А имаш ли угризения за тия моменти, в които не си била с близките, а в някоя кола или самолет?

- Не. Нямам угризения.

- А имаш ли разбиране?

- Абсолютно. На 100%.

- Кефят ли ти се близките?

- Ами, да – ние сме си свикнали (смее се).

- Гордостта на фамилията ли си, ми е подвъпросът?

- Ееее – не се приемам така… Не.

- Имаш ли проблем с егото като доста журналисти?

- Ами, аз не обичам… (кратно замисляне). Не обичам да се показвам по телевизията.

- Сериозно?!

- Да, така е. Аз много рядко заставам с микрофона нещо да казвам A3. Не ми е интересно. По-скоро искам да съумявам да не ме домързява да събирам повече хора. И те да казват това, което трябва да се каже.

- Това ли е тайната – че не те мързи?

- Много е важно да не те мързи! (Последното изречение не бива изречено, а буквално изстреляно – б. а.) Като те примързи, нещата отиват на зле, защото почваш да сваляш гарда.

- А когато те мързи и си почивка и случайно не е станало нищо, какво си подаряваш?

- Оооо – много си доставям радости.

- 3 от тях?

- Масаж, маникюр, кръчма… Среща с приятели.

- Колко приятели имаш?

- Ами, колко… Десетина мисля, че имам. Като те не са една компания, а нямат нищо общо помежду си. Но много малко от хората, които наричам приятели, са от медиите.

- Защо папараците не могат да те изловят – те ли не стават, ти ли си много добра, или няма нищо интересно?

- Не, аз не се крия. Даже имаше една истинска дописка за личния ми живот. Ей толкавка беше…

- 5-6 реда?

- Да, и то на тия страници, дето хората като ги прочетат, и не вярват.

- На страницата с лъжите!

- Да. А тя си беше абсолютно вярна дописка! Беше: "Бенатова води гадже на "Щастливия рогоносец". Не се крия, просто вероятно не ходя… Знаеш, има партита, на които е ясно, че като се появиш с някого, ще бъдеш сниман, обсъждан, писан. Там не ходя.

- Не те влече червеният килим?

- Не.

- За чалготеки няма и да питам… Много малко хора сигурно знаят, че си била гадже на рокаджия.

- Много малко – наистина. Първата любов е това – голямата, първа!

- Иначе освен масажа и маникюра какво правиш за тялото на Миролюба Бенатова?

- Масаж предимно. Спортът не ми е много близък, въпреки че от време на време имам пориви. Не примерно фитнес, щото е ужасно скучно – имаше някакви периоди, в които съм ходила на
тае бо, след това за много кратко на тенис, може би с тениса ще продължим… Но самоцелното ваене на тялото не ми е същността. На масаж хем си почивам, хем някой работи върху мен, което смятам за много справедливо.

- А екстремни забежки?

- Скочих с парашут и много ми хареса. Там ми е мястото – във въздуха ми е много добре! Даже мисля да мина истински курс, когато ми остане време.

- Имаш ли други неосъществими блянове в графа "Като ми остане време"?

- Е, не – аз нямам случай нещо да съм поискала, и да не съм го направила.

- Защото всеки си има някакви мечти, като това да караш боклукчийски камион…

- Е, не. Обаче искам – не че искам, но знам, че винаги мога да стана таксиметров шофьор.

- Колата ти до 10 г. ли е?

- Не, над 10 е.

- Тогава не можеш.

- Значи няма да мога да стана. Или ще съм нелегална. Що ми открадна… уби ми мечтата?!

- Няма как да не те питам – какъв е статутът с мъжете в момента?

- В момента статутът е "необвързана", както е модерно да се казва.

- Необвързана, но с леки ангажименти или без никакви?

- Без. Не казвам, че това е най-добрият вариант на света…

- И що?

- Защо… Не знам защо. Не сме се намерили.

- Както казваше една позната: от рицаря на бял кон при мене винаги идва само конят.

- Ха-ха-ха… Е, при мен доспехите, но и това не помага. Идват, разтоварват си доспехите, после се изплашват и си тръгват… Даже си забравят железата понякога.

- Страшничка ли си?

- Не, не съм страшна, просто може би… Успехът на жените кастрира мъжете, ако те не се чувстват достатъчно успели. И то е въпрос на субективно усещане, не толкова на реалност. Не знам какво трябва. Аз нямам претенции за статут. Но аз и да нямам, хората имат претенции към себе си – че един мъж, за да е успял, той тряб^ вадае1,2,3,4,5… Което за мене няма никакво значение. Стремежът към материята не помага много.

- От всичко си извадих извода, че като станеш таксиджийка, без проблем може да се залюбиш с колегата от другия канал.

- Аз мисля, че няма нужда да ставам таксиджийка, за да нямам проблем да се залюбя с когото и да било. Но не е въпросът в залюбването. Да се залюбиш се оказва не чак толкова невъзможно, колкото да запазиш любовта.

- Т.е. проблемът не ти е влюбването?

- Влюбването също ми е лек проблем. Не е чак толкова лесно вече.

- Последния път кога ти беше?

- Мммм… Неотдавна. Но аз поне съм стигнала до извода, че човек не трябва да се опитва да надгражда, измисля и крепи някакви неща в името на собствените си желания. Пожелателното мислене не е много полезно. И смятам, че е по-добре да теглиш чертата, отколкото да се забатачваш в някакви очаквания и неудовлетворяващи отношения.

- Не се ли страхуваш, че времето може де те превърне в закоравял саможивец?

- Не, напротив – първо, че съм социално животно. И второ – мисля, че вече съм узряла точно да споделям живота си, личното си пространство, личността си… Мисля, че сега съм узряла всъщност да бъда партньор. Повече от когато и да било.

- С какво скъса от ранната Миролюба?

- Аз съм изключително щастлив човек в професионалния си път. Защото имах шанса да порасна работейки. Всъщност Миролюба е започнала на 18 г. да работи и съвсем логично си е извървяла пътя дотук.

- Плашиш ли се от сбъднати мечти?

- Да кажем по Марк Твен – повече изплакани сълзи има заради сбъднати мечти… Случвало се е да си пожелая нещо, да го постигна и да му бера гайлето след това.

Стр. 13

в. Земя | 30.11.2010 

Близо 57 000 са заетите на трудов или авторски договор в медиите в България през 2010 г. Заплащането в този сектор е сред високите равнища. При средно месечна заплата от 619 лв. за първото тримесечие на 2010 г., хората в сектора получават за трите тримесечия съответно: 1170, 1165, 1293 лева на месец. Данните, за които са използвани официалната статистика и собствени проучвания, са от изследване "Журналистически професии – статут и динамика в България 2010", изготвено от екип преподаватели от факултета по журналистика и масова комуникация на СУ. Като най- тревожно авторите определят състоянието на медийната критика в страната. С изключение на малкото на брой публикации в рубриките на няколко вестника за медии и реклама, този жанр липсва и оставя развитието на медиите в България без нужния им коректив, се посочва в изследването. Освен това в него се отбелязва, че няма специален законодателен акт, който да регулира трудовите отношения в родните медии. Авторите на изследването обаче не са направили регистър на медиите и тяхната собственост, тъй като това според тях е твърде амбициозна задача при наличната информация.

Стр. 2

в. 24 часа | 29.11.2010 

56 287 са били журналистите у нас през третото тримесечие на 2010 г., сочат данните на Националния статистически институт.

Средната им заплата е 1293 лв. при средна за страната от 690 лв.

Това са част от данните в изследването "Журналистически професии. Статут и динамика в България 2010".

Изследването е проект на катедра "История и теория на журналистиката" на факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Неговите автори са Петранка Филева, Любомир Стойков, Мария Нейкова, Мануела Манлихерова, Мария Попова и Бисер Златанов – все преподаватели в журналистическия факултет. Те подробно и съвестно са описали какво представлява професията журналист, всички организации, които я представляват, регулират и обосновават съществуването й.
Най-интересна е частта, в която са описани медиите, които в момента съществуват у нас – вестници, списания, радиа, телевизии, интернет сайтове, агенции. Справките са изключително подробни и освен исторически факти съдържат тиражи, рейтинги, приходи от реклама и загуби за 2008 и 2009 г. Направен е каталог на журналистическите професии, както и на местата за обучение по журналистика.
Намерението на катедрата е да поддържа база данни за състоянието на медийната система, която периодично ще бъде обновявана.
Сегашното изследване ще бъде представено днес от 12 ч в зала 13 на Факултета по журналистика.

Стр. 28

в. Монитор | Петър ОГНЯНОВ | 24.11.2010

Кафето за журналисти по-евтино от депутатското

С изцяло нов супермодерен медиен център разполагат от вчера журналистите в НС. Парламентарният пресклуб, който вчера бе открит официално лично от председателя на НС Цецка Цачева, съчетава под общ покрив три помещения с различно предназначение.
В основната зала репортерите разполагат с плазмен телевизор, компютри, от които да предават своите материали чрез интернет, самостоятелни тонколони над всяко от бюрата, осигуряващи звук от пленарната зала, както и с маса и дивани, на които ще могат да обменят по някоя парламентарна клюка. Някои от журналистите побързаха да изпробват новата техника и възкликнаха, че парламентът отдавна е изпитвал остра нужда от подобно кътче.
В съседната стая се намират кутиите, в които медиите получават проектозаконите, както и етажерка с дневната преса. Основното помещение в медийния център, който бе изграден на втория етаж до зала "Запад" в НС, представлява и своеобразна галерия, тъй като стените са окичени със снимки на депутати и на премиера Бойко Борисов. По думите на Цачева те ще се подменят периодично, така че всеки от фоторепортерите да може да демонстрира творческите си способности.
Във втората зала се намира барчето, което пък разполага с плот и високи кожени столове. В него могат да се видят фотоси на личности от зората на демокрацията като Желю Желев и Жорж Ганчев. Цените в бюфета се оказаха поредната приятна изненада в новооткрития пресклуб, тъй като дори депутатите ще трябва да плащат повече за кафето и останалия асортимент, който се предлага на долния етаж в "Клуба на народния представител".
В третото помещение пък се намира дългоочакваната от мнозина депутати и журналисти пушалня. Вчера обаче тя се оказа все още под ключ. Цачева побърза да успокои любителите на тютюна и обеща да открие и нея в близките няколко дни. Изграждането на стаичката се наложи заради новите изисквания за пушене на обществените места.
Шефката на НС даде да се разбере, че в разрез с традицията под нейното ръководство в парламента няма да се допускат прегради между журналистите и депутатите. С пресклуба се разширяват възможностите и условията за работа на парламентарните журналисти, които там ще могат да следят пленарните заседания и да общуват помежду си и с народни представители, каза Цачева. По думите є в условията на прозрачност и открито управление има нужда от нови територии на парламентарна публичност, където да се осъществява пълноценно взаимодействие между представителите на медиите и депутатите.
След като връчи плакет за заслуги и подари диктофон на доайена на парламентарните журналисти Христо Цеков по повод 80-ата му годишнина, Цачева демонстрира близост с репортерите на по чаша вино в новооткрития пресклуб.

Стр. 4

www.dnevnik.bg I 12.11.2010 

Дългогодишната водеща на сутрешния блок на "Нова телевизия" ще води седмично актуално предаване по Би Ти Ви, съобщиха от телевизията. Предаването ще се излъчва в неделя в часовете преди обяд и ще започне от началото на следващия месец. От телевизията не дават повече подробности. По същото време обаче върви предаването "Отпечатъци" на Мира Баджева.

Крумова започва работа в "Нова телевизия" като репортер през 2000 г., като преди това е в Канал 3. Водеща на сутрешния блок е до юни тази година. Специализирала е телевизионна журналистика и външна политика в Аризонския държавен университет в САЩ. Висшето си образование завършва в Софийския университет с профил "Външна политика".

Оригинална публикация

в. Труд | 09.11.2010

"Шило в торба не стои" тази народна мъдрост с пълна сила важи за Мира Радева, дългогодишната журналистка от в. "Труд", експерт по здравни и социални въпроси, носителка на куп награди.
Наскоро пенсионирана, Мира се отдаде на заслужена почивка. Но "рахатлъкът" й трая само няколко месеца. Пък и май не беше по вкуса й.
От вчера пълната с енергия Мира Радева пак е на бойното медийно поле – този път като зам. главен редактор на в. "Ретро". За да докаже за пореден път максимата, че както няма бивше ченге, така няма и бивш журналист.
И Мира е във вихъра си едва седнала в новия си офис, вече прави интервюта, реди статии за живия живот, който тя наистина добре познава.
"Където и да отида, "Труд" ще е в сърцето ми – с този вестник е свързан целият ми живот и професионален път", каза вчера новата дама на седмичника "Ретро". Е, това си го знаем. Както знаем, че ще грабне новите си читатели с любопитни истории, заради които я обичаха и читателите на "Труд".
На добър час, Мира! Човек никога не знае кога ще започне отначало. Но пък всяко начало е импулс. Защото животът е пълен с изненади, за които ние не подозираме. Но трябва да ги опишем, нали?

Стр. 23

в. Делник, Ямбол | 06.11.2010

Визитка

Любен Дилов – син е роден на 19 ноември 1964 г. в София. Син е на българския писател-фантаст Любен Дилов (1927-2008 г). Завършва 32-ра гимназия в столицата и факултета по журналистика в СУ "Св. Кл. Охридски", специалност"Печатни медии". Работи като редактор в няколко издания, като във в. "Поглед", сп. "Литературна академия" и др.
От 1990 г. Дилов – син се занимава със създаването на TV предавания "Ку-ку", "Каналето", "Хъшове", "Шоуто на Слави". Той е двигател и основен идеолог на тези предавания.
След 2001 г. Любен Дилов -син навлиза в политиката на България. Той е създател и първи говорител на движение "Гергьовден", а през 2003 г. става и негов председател. От 2004 г. е собственик и редактор на в. "Новинар".
Член е на Интернет общество – България от 1 май 2001 г. От 11 август 2010 г. е главен редактор на българското издание на италианското списание "L’Europeo".
Автор е на книгите "Седнал във въздуха", "Хуйко", "Циганите на Сатурн, бомба в парламента, секс с животни и други предизборни идеи", през октомври т. г. излезе най-новата му книга "Фейсбуки", която авторът представи в Ямбол. В нея Дилов – син като истински колекционер и провокатор на настроения събира постинги и реплики от глобалната социална мрежа. Така от една обикновена стена за съобщения, Л. Дилов – син се превръща в любимо място за над 15 000 абоната с 40 000 уникални съобщения дневно, което го провокира да издаде книга.
Разведен, с три деца.

- Г-н Дилов, къде е днес българската литература, къде се намира тя, например сред европейските върхове? Идват ли нови литературни поколения и какво "носят" те?

- Не мисля, че се намира на по-лошо място, където беше вчера. Напротив, аз съм много обнадежден, има цяла плеяда млади автори, които имат своите книги. Издават ги бързо, много издателства работят за това. Те имат фенове, ние в София и Пловдив правим един клуб, който се казва "Спиртен спирит" – едно малко смешно име… Да, той е клуб за твърда литература и твърд алкохол. Мисля, че на ямболлии много ще им хареса (смее се) и той събира по 250-300 души на представление.
А имайте предвид, че представления се правят всяка седмица. Аз например утре (26 октомври, Димитровден – б.р) пътувам в Пловдив за такова представление… Има голямо поколение нови писатели и най-радващото е, че читателите са верни: в смисъл стават все повече и повече и купуват техните книги.

- Социално понятие ли е литературата днес? В живота или "извън" живота е тя? Можем ли да кажем, че тя е мислима без живота в обществото? Какво Ви е мнението по тези въпроси…

- Литературата винаги е била социално понятие, защото тя е немислима без живота в обществото и без последиците, които тя предизвиква именно в обществения живот. Най-големите световни писатели са били изключително социални: и Толстой, и Достоевски… Даже те са попадали в политически битки – до такава степен са социални техните книги. А днес отказът от социалното пак е социална позиция. Така че дори тези, които пишат уж най-неразбираемо, най-противящи се на действителността, всъщност това е някаква оценка на действителността тяхна.

- Вие как живяхте в къщата на известен баща-писател? Можете ли да разкажете най-ярките си спомени?

- Ами като не се задържах много в къщата. Аз бях доста голям хулиган като малък. Баща ми беше много толерантен човек, в никакъв случай нямаше сянка на голям родител над мен И съм много благодарен за това детство, което имах, защото то беше много свободно. Аз можех едновременно да се социализирам и в компанията на литератори – хора на изкуството, и на разбойниците на улицата. Мога да кажа, че миксът не е много лош, поне ме направи подготвен за оцеляване за това време, което дойде после.

- Не смятате ли, че много хора зарязаха литературата днес, просто защото от писането на книги у нас не се живее? През всички времена това е убивало най-силните таланти, аз мога да посоча много примери…

- Ами аз не зная дали е имало време, когато се е живяло^от книги. Знаете, че Йовков е бил принуден да стане дипломатически служител, Елин Пелин е работил в пощата… България е малък пазар и хората, които пишат, няма как да живеят от продажбата на своите книги. Англоезичните пазари, френско-езичните са друго нещо… И това е една орисия. Но знаеш ли колко забавно наблюдавам, че това не отказва графоманите да пишат, напротив, дори те стават повече (смее се…).

- За съжаление или не, точно така е… Считате ли, че днес хората наистина четат? Да повярваме ли в това?

- Аз мисля, че процентно днес четат толкова хора, колкото и преди. Днес обаче няма толкова много свободно време за четене. Но мисля, че големият избор, който днес има вече в книжарниците, а интернет е сериозна конкуренция, дава възможност да усещаме сякаш че са по-малко, но те всъщност не са по-малко.

- Като какъв да определим за българската литература този период от 20 години? Имам предвид разбира се последните 20 години… след 90-та година.

- Той първо започна с един срамен момент. Наричам го нарочно "срамен", в който единици бяха онези, които извадиха ръкопис от чекмедже. Т.е. оказа се, че единици са били българските писатели, които по време на режима са писали неща, които няма да бъдат публикувани. Тоест, писали са наистина от любов към литературата, към истината, към верността… За мое щастие баща ми беше един от тях, който имаше един голям ръкопис, което го издигна още повече в моите очи. Така че така започна този период – срамно. След това премина бедно и в момента постепенно си идва на местата с няколко поколения литератори, които се съревновават за сърцата на хората. И сред тях може би най-добрият и най успешният млад български писател, който за ваша чест е ямболлия – е Георги Господинов.

- Освен талант, какво още е необходимо, за да се нарече писател един пишещ човек? Можете ли да обясните?

- Необходимо е да се опита да живее от това. След като разбере, че не може, че не се получава, да намери някакъв достоен начин, в който да продължи да бъде и писател, и жив. Защото е много трудно и да си писател в България, и да бъдеш жив, чисто професионално.

- Май че "вървим" към края… Бедни ли са писателите в България, много ли са бедни? Или те са бедни толкова, колкото са бедни и останалите… Ако е така, да ги съжаляваме ли?

- Ами да, бедни са и са различно бедни. Защо! Защото, пак казвам, пазарът е малък и той не ги подкрепя. Но има нещо много интересно. Тази книга, която аз ще представям в момента (Любен Дилов – син бе участник в Ямболските литературни дни "Ямбол чете", организирани съвместно от община Ямбол и читалище "Съгласие" с подкрепата на издателство "Захарий Стоянов"от 25 до 29 октомври; писателят бе представен в Синия салон на читалище "Съгласие", където се провеждаха литературните вечери, на 25 октомври с новата си книга "Фейсбуки" – едно огромно "място", през което минават всекидневно по 250-270 млн. потребители; интервюто бе проведено няколко минути преди да започне представянето – б. ред.), показва, че има една цяла нова среда, в която можеш да твориш много свободно, без да влагаш големи разходи, като печатане. А дори ако я направиш комерсиален проект, блок, можеш да печелиш и пари от реклама. Това е интернет, това е новото поколение на литературата. Това е новото битие на литературата, според мен. И полека-лека става. Не случайно най-големите производители направиха специални устройства, които зареждат книги през интернет с много по-малко трептене, за да можеш да ги четеш спокойно. Те стават все по-популярни. Няма да има вече огромна англоезична библиотека, която да може така да се нарежда, има и огромна руско-езична библиотека. Знам няколко български издателства, които правят вече и български книги.

- Вие се представяте с най-новата си книга "Фейсбуки", каква книга е тя?

- Тази книга, която ще представя тази вечер, е част от експеримент. Фейсбук както знаете е едно огромно място, социална мрежа, през която преминават стотици милиони потребители. Това е първата книга, която е издавана след като е била издадена… Сега съм станал по-внимателен. Трябва да кажа, че "Фейсбуки" е книга, която има къси мисли. Новата ми книга не е никакво литературно явление, събитие. Това е забавление. Много агенти се намесиха, които работят в мрежата. Аз избрах за книгата си некомерсиален вариант. А можеше да се избере и комерсиален вариант. Накратко казано, това е градски фолклор. Искам и още нещо да добавя тук: покрай мен много хора научиха, че Гогол не е гугъл търсач ката в интернет. Книгата е четена от приятелите ми във Фейсбук. Каквото и да правим, за жалост в България пазарът е тесен и не може да промени живота ти – талантът ти за съжаление не може да те направи западна звезда.

- С какво се занимавате сега? Ще изненадате ли своите фенове с нови неща?

- Занимавам се с журналистика. Опитвам се да оцелея. Сега правя два сценария, които са много важни за мен. Както и още един проект, който догодина ще излезе.

- Как се чувствате в Ямбол, харесвате ли ямболската есен?

- Аз не спирам да се обяснявам в любов на Ямбол. Това е град, в който имам вероятно най-много приятели на глава от населението спрямо другите градове. Това е град, който е дал толкова много ярки фигури на България във всяка една област: стопанска, особено литературната, политика и пр. Независимо как ги оценяме, дали ни харесват или не, едно не можем да отречем: че са сред най-шарените хора в България. Есента е такава, много шарена!

- Г-н Дилов, много Ви благодаря за този разговор, който се съгласихте да проведем само 5 минути преди началото на премиерата!

Стр. 5