Нужен ли е PR на бизнеса?

сп. Твоят Бизнес I Габриела БОШНАКОВА I 16.01.2007

Габриела Бошнакова, Маркетинг и ПР КИА Моторс България

Мисля, че като начало е добре да се формира дефиниция за това - какво е PR? Ще използвам определението, направено от London school of public relations:

“това е дисциплина, която се грижи за репутацията с цел постигане на съгласие и подкрепа, като оказва влияние върху мнението и поведението”

Основната роля на PR-а е да създава и поддържа взаимното разбирателство между дадена организация и нейната публика. PR-ът е сравнително нова за България професия -
появява се преди около 15 години и бързо се превръща в мечтана кариера за много млади хора. Според проучване, направено в началото на настоящата година, академично образованите PR-и са едва 300, докато броят на практиците у нас надхвърля 2000. Това показва, че абревиатурата PR вече не е просто непознатото съкращение от английското Public Relations, а неизменна част от живота на българските институции, политици, бизнесмени, шоу звезди…

Повечето български организации вече узряват за нуждата от цялостна PR стратегия. Работа на експерта по PR е да изгражда и развива авторитетa на организацията и нейните продукти. 
Когато преди 3 години постъпих в КИА Моторс България основното ми задължение бе изпращане на пресинформация до определен кръг от автомобилни журналисти. За съжаление обаче, това се оказа крайно недостатъчно за представянето на една сравнително нова и непозната на българския пазар автомобилна марка. Трябваше да съставя списък от всички издания с подходящи рубрики. Постарах се да осъществя повече контакти и да разширя базата данни, която получих при постъпването си в КИА. Правилният подход и добрата комуникация ми помогнаха да изградя и затвърдя дълготрайни отношения с много ценни хора, които представят автомобилните марки, новините свързани с тях и всички подробности от автомобилния свят. В последствие започнах да участвам в организацията на различни събития, презентации на нови модели, пресконференции, промоции, тестове 
на автомобили до различни дестинации в България. За мое щастие нещата потръгнаха в правилната посока и днес можете да научите повече за марката КИА от ежедневници, специализирани автомобилни издания, бизнес и лайфстайл списания, интернет сайтове…

Силният корпоративен имидж е условие за дълготраен успех на фирмата

Процесът на оформяне в съзнанието на потребителя е съвкупност от имиджа на организацията, неговото възприятие и оценка. Анализът включва имиджа на продукта, вътрешния имидж на организацията, на персонала, визуал-ния и бизнес имидж. Факторите, които обединяват тези компоненти, са функционалност на продукта, допълнителните услуги, които предлага компанията, стилът на живот на потребителя, компетентност и отношение на персонала, дизайн и архитектура на офиса, и др. За да бъдат всички тези елементи аранжирани в правилен ред, е необходим добър PR. 
Гамата автомобили на КИА включва 10 модела. Всеки един от тях е позициониран в различен автомобилен сегмент. Представянето им на българския пазар е свързано с предварително изградена стратегия според таргет групата и предимствата на конкретния модел. Когато информацията се поднесе в правилна форма към крайния потребител, положителният резултат е винаги налице. Ще ви разкажа малко повече за това как автомобилните потребители научават за новите модели на любимите си марки.

Практика за автомобилните компании по света е да организират тестове на новите си модели

Мероприятията са предназначени за журналисти и винаги предхождат представянето на автомобилите пред широка аудитория. Маршрутите са внимателно подбрани, така че участниците получават уникалната възможност първи да съберат и споделят впечатления с международните си колеги от новите попълнения в автомобилния свят. Програмата обикновено е съпроводена от пресконференции и официални вечери в красиви местности. Така че съзнанието на участниците да е ангажирано максимално и впечатленията комбинирано да бъдат най-добри.

Тази практика намери приложение и в България. Повечето вносители на автомобилни марки у нас започнаха да подготвят посещения до различни дестинации на територията на страната. В организацията на едно такова мероприятие главното действащо лице е именно PR-ът, като в повечето случаи той ползва услугите на туроператор и рекламна агенция. Най-важното условие за провеждане на един такъв test-drive е осигуряването на достатъчен брой автомобили, така че участниците да се чувстват комфортно и всеки един от тях да получи възможността да управлява предоставеното за целта превозно средство. Маршрутът трябва да бъде ясно зададен, прес-информацията и цялостната програма трябва да бъдат добре структурирани, интересни и подходящо поднесени, защото духът на хубавите впечатления и приятните емоции няма как да не намери отражение в публикуваните от журналистите материали. Разбира се, винаги има риск да се появят статии с негативно мнение за представения автомобил. Известно е обаче, че нито един продукт не е съвършен и е хубаво да бъдат изтъкнати както неговите положителни, така и отрицателни характеристики. Всъщност това е най-ценната информация за читателя, който е и крайният потребител. Погледнато обективно и негативните материали и статии са вид реклама…

За изграждането на цялостна PR стратегия някои компании предпочитат наемането на външни PR специалисти. Под въпрос е обаче доколко времето за навлизане в нова сфера от един консултант няма да е загубено за компанията.

Със своя опит и експертност, външният специалист в областта дава страничната гледна точка, и остава такъв за организацията независимо от времето, през което я обслужва
Неотдавна направихме конкурс между рекламните агенции за предстояща кампания по зададена от нас тема. Бях очарована от повечето идеи, но за съжаление периодът от време, който им отне да се запознаят с дадения автомобил се оказа доста дълъг – това доведе до забавяне старта на кампанията. Избрахме тази агенция, която максимално се бе доближила до нашите изисквания, бе “схванала” най-добре качествата на автомобила и бе предложила правилната формула за успешното му представяне. С други думи, агенцията създава криейтив и предлага каналите за реклама в рамките на зададения бюджет. Но тя се явява изпълнител на стратегията, предприета от вътрешните в компанията специалисти.

В структурите на други компании съществуват отдели, които обслужват PR стратегията на компанията

Разбира се, тя е свързана с дългосрочните цели на фирмата, както с маркетинговата и понякога рекламна политика. Вътрешният PR специалист носи много плюсове за организацията. На първо място, той успява да усети фирмения дух и да възприеме неписаните правила на вътрешния живот в организацията. Навлизайки в дълбочина, той може да улови малките детайли, които да повлияят върху цялостния имидж. И като цяло, при значим авторитет той може да влияе върху случващото се в компанията. Това, според мен, е най-правилният подход. Назначените в PR отдела специалисти заедно с маркетинг експертите са хората, които биха могли да споделят най-добрите идеи и предложения за представянето на всеки нов продукт.

PR-ът трябва да участва и в изготвянето на рекламните бюджети

Той добре познава изданията, тяхната насоченост, тираж и позиция на пазара, и е в състояние да предложи най-подходящите. Когато обаче отпуснатите средства за дадена кампания са недостатъчни, той би могъл да предприеме други мерки -
разпространение на новини до представители на медиите, свързани с дейността на фирмата, електронно разпращане на нюзлетъри с актуална информация до всички клиенти на компанията, срещи с журналисти, на които да презентира под някаква форма качествата на всеки нов продукт. Уверявам ви, че и по този начин се постига добра ефективност.

Ето защо PR-ът днес е изключително важна дейност за бизнеса и основен инструмент за неговия успех. Подобно на развития свят и в България дейностите, свързани с изграждането на позитивен образ на компании, започват да се превръщат в индустрия, а конкуренцията между различните участници става все по-ожесточена. Да привлечеш клиент, означава да употребиш всички възможни методи на убеждението. Ако избереш правилната PR стратегия и всичко бъде изработено безпогрешно, успехът на която и да било компания е гарантиран. А какво по-хубаво от това да спечелиш битката, още преди тя да е започнала?

Оригинална публикация

Марио Евстатиев: „Железопътен вестник” се роди от „Фейсбук”

СБЖ I Андрей ВЕЛЧЕВ I 21.01.2012

С главния редактор на първото независимо издание за ЖП транспорт разговаря Андрей Велчев. 

Г-н Евстатиев, разкажете нещо интересно от житейския си път.
 
Увлеченията ми още от детска възраст бяха свързани с две неща – транспорта и медиите. Още живее спомена в мен, как като дете подражавах на говорителите от „По света и у нас” по Първа програма и как на 5-6 годишна възраст съм казал сложната за едно дете дума „конвенционални оръжия”.
 
Разбрахме, че преди години сте издавали собствен вестник?
 
През 1999 г., започнах на чиста авантюра да списвам малък таблоид за регионални новини. „Меридиан нюз” се казваше изданието, печатахме във Враца и беше голяма емоция пътуването с влака, дремането в печатницата и обратното връщане с наръч от 200 вестника, половината от които се изкупуваше още във влака. Излязоха 10 броя и спрях, защото започнах продължително хирургично лечение, а и пазара тогава бе пренаселен, нямаше място за малките медии. Но „Меридиан нюз” си бе моето първо отроче и като такова, още живее в спомените ми – онзи малък регионален вестник, в който нищех наболелите въпроси на регион Монтана…
 
Казвате, че транспортът е бил другата Ви страст, разбираме, че сте и дипломиран машинист?
 
Транспортът е страст на всяко едно момче в детските му години, но за мен, той се превърна и в професия. На 13 годишна възраст „хванах” релсите, така да се каже. Пътувах с влаковете, возех се в кабината и попивах от знанията на старите машинисти. На абитуриентска възраст знаех за електрическите локомотиви толкова, колкото млад машинист с 4-5 години стаж зад гърба си. Започнах в системата на БДЖ с навършване на пълнолетие и се гордея с железничарската си професия.
 
Споменахте, че сте и председател на железопътно дружество, какво е то и с какво се занимава?
 
Това е организация с нестопанска цел, насочена към популяризиране на железниците и запазване на историческото им наследство. Вече успяхме да спасим два редки локомотива с музейна стойност, борим се и за едни вагони, за които БДЖ нехае.
 
Да си дойдем на думата. Как се роди „ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ВЕСТНИК”?
 
Радвам се, че стигнахме и до тук.(смее се)  Той е следствие от писането на няколко статии на ЖП тематика, за големи национални медии, както и воденето на един новинарски блог за железници, който обаче не бе функционален и го спряхме.
Явната заявка за независимо ЖП издание обаче бе по време на стачките, когато всяка медия интерпретираше събитията по свой начин. С моя приятел и съдружник в „Български Локомотивен Форум” Павел Вълчев, превърнахме страницата на сдружението във „Фейсбук” в една „жива”, обновяваща се постоянно медия, дадохме и трибуната на нашите читатели, дежурихме, отразявахме… 

Нямаше независимо перо, а хората го искаха. И на 12-ти декември 2011 г. го получиха – на сървърите на сайта на нашия колега и впоследствие кореспондент за Габровска област Николай Колев, бе качен сигналният, малоформатен 1-ви брой на „ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ВЕСТНИК”.

Искате да кажете, че от „Фейсбук” е тръгнала цялата идея?
 
Да, точно така си беше. Вестникът, който мнозина четат в интернет и познават е отроче на една рубрика от страницата ни във „Фейсбук”.
 
А има ли голям интерес към изданието?
 
На седмица ни четат по над 700 души, което за специализирано издание, не е никак малка бройка.
 
Всяка медия си поставя цели и задачи, вашите какви са?
 
Да предоставяме на обществото информацията от света на железниците, такава, каквато е, да променим статуквото на зависими и официозни медии в сектора, да покажем проблемите в истинските им мащаби и светлина, да пресечем практиката, определени хора да променят мнението на хората и да ги принуждават да казват, че бялото е черно.

Срещате ли трудности в работата си и какви са те?
 
Срещаме трудности и е нормално. Като започнем от проблемите, които имаме с БДЖ при контактите си с техния пресцентър, преминем през малката численост на екипа ни – за сега, редколегията ни е само от пет души, работещи от ентусиазъм и за слава, и завършим с техническите проблеми.
 
Как ви приемат останалите в сектора?
 
Като напълно нормална медия, дори ни се възхищават. Тук искам да изкажа голямото си възхищение и от пресцентъра на НК „Железопътна инфраструктура”, те първи отвориха вратите си за независимото перо.
 
От прегледа на качените в интернет общо 6 броя на изданието, забелязвам, че то е направено изключително професионално. Как всъщност правите „ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ВЕСТНИК”?
 
Приятели ни предоставиха програмата за страниране и предпечат, другото е ентусиазъм и опита ми от „Меридиан нюз”. Редакцията ни представлява два компютъра – един настолен и един преносим.
 
Самата подготовка на броевете става чрез средствата за комуникация в интернет – използваме „Скайп” за планьорките, за корекцията. Работим в синхрон, но далеч един от друг. Но това не се вижда от читателя, той получава едно готово, издържано стилистически издание, приятно за четене.
 
По-горе споменахме за технически трудности, в какво се изразяват те?
 
Техническите трудности са основно в липсата на нормални средства за отразяване на събитията и провеждане на интервюта и репортажи. Може да е странно, но нямаме дори един диктофон, пише се на тефтери, в работа влизат МР3 плеъри, от чиито запис после нищо не се разбира.
А фотографската ни техника не искам да я коментирам… Но тъй като нямаме политически или корпоративен гръб, за друго средства няма.
 
Само електронно ли е разпространението на „ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ВЕСТНИК”?
 
За сега сме електронни, но днес, буквално часове преди да разговаряме с Вас, бях на тежки преговори с една печатница, която ще ни подаде ръка почти на 100% и може би от следващата седмица, нашите читатели ще имат изданието на хартия, черно на бяло, ще бъдем истински вестник.
 
Имате ли бъдещи планове около изданието?
 
Да. Да издадем брой 100, после 200 и така. И отново да разговаряме на тези „юбилеи”.
 
——————————————————————————————————————————
Марио Евстатиев е роден в София на 4 март 1985 г. Завършил е образованието си в Монтана, през 2011 г. придобива и професия „Машинист на релсови самоходни специализирани машини и дизелови локомотиви с малка мощност”. Абсолютен железопътен ентусиаст, председател на сдружение с нестопанска цел „Български Локомотивен Форум”, основател и главен редактор на първото независимо издание за железопътен транспорт – „Железопътен вестник”. Той е сред най-новите членове на „Клуба на младия журналист“ към СБЖ и мечтае да стане член на съюза.
 

 

Разговор с Деница Сачева, PR експерт

БНР, Преди всички | 19.01.2012 

Водещ:Националните телевизии вече показват в преки включвания последни приготовления преди президентът Росен Плевнелиев и вицепрезидентът Маргарита Попова да положат клетва като четвърти президент и вицепрезидент на България. Събитие, което ще коментираме сега в „Преди всички” с PR-експерта Деница Сачева. Здравейте! Сигурно се намирате в близост до парламента и можем да ви ползваме като репортер преди да чуем и нашия колега Даниел Инков какво става в парламента. Как изглежда София в очакване на това събитие, което за нас журналистите и за анализаторите е важно?
Деница Сачева:Аз се намирам наистина съвсем близо до сградата на парламента, вече започнаха да затварят улиците около официалния вход. Влизат различни официални лица в момента, ваши колеги журналисти. Всеки момент, разбира се, ще се очаква и…
Водещ:Героите на деня, както се казва.
Деница Сачева:Да.
Водещ:Всъщност позабравили сме тази церемония, 10 години минаха от последния път, когато имаше смяна на караула на Дондуков 2. Важни ли са детайлите?
Деница Сачева:Детайлите винаги са важни, зависи за кои детайли говорим.
Водещ:Детайлите, които са свързани с протокола, с промените на протокола, с поведението. Вече е ясно, няма какво да го коментираме, вицепрезидент Ангел Марин ням ада бъде в парламента, първата дама няма да бъде в парламента.
Деница Сачева:Детайлите винаги са важни, но разбира се не трябва да забравяме какво е основното. Защото много често според мен напоследък ние се фокусираме само върху детайлите и забравяме въобще какъв е смисълът на политиката и какъв е смисълът на този политически акт. А това според мене е изключително важно, тъй като само така ще можем да вървим напред. Ако продължаваме да говорим само за детайлите, ще живеем в дребнотемие, което няма да ни развива.
Водещ:Основното е, че имаме нов президент, който влиза с 55% подкрепа, който беше избран с по-малко от половината от гласовете на българските граждани и който идва в едно трудно икономическо и финансово време.
Деница Сачева:Когато става въпрос за проценти, аз съм доста скептично настроена да се коментират тези проценти и тези проценти да определят ежедневието ни. Защото публичната заигравка с рейтингите общо взето прилича като судоку за популисти. Рейтингите карат политиците да бъдат шоумени, а на нас ни трябват политици, които да бъдат държавници. Мисля, че и социологията трябва да се върне обратно в лоното на своята професия и да не бъде толкова много, с толкова голям акцент само върху публичното споделяне на цифрите, а по-скоро наистина да ни показва малко повече социалните правила и процеси, които ни свързват и ни разделят. А не толкова само кой колко, какъв рейтинг има.
Водещ:Видяхте вчера, бяха интересни от гл.т. на процесите, които могат да бъдат видени през тези рейтинги. Категорично огромната подкрепа, с която през 97-а година влезе Петър Стоянов на Дондуков 2 и начина, по който излезе след това.
Деница Сачева:Единственото, което може да се коментира категорично с тези рейтинги е, че наистина надеждата за демокрация на хората в момента според мен е доста по-обуздана. И в общи линии хората приемат с известен оптимизъм, но и с много голяма доза реализъм това, което ги очаква. Затова и вероятно рейтингите са такива високи и на Желю Желев 90-а година 82% и Петър Стоянов 86% 97-а.
Водещ:И така стремително сринали са на края на мандатите им. Но пък има едно укротяване на числата, което може да се види от Георги Първанов насам, което сигурно може да говори, има какво да бъде анализирано по него.
Деница Сачева:Ами аз не мисля, че президентът Първанов си отива с фундаментални инициативи, които могат да бъдат запомнени.
Водещ:Добре, аз ще си позволя да кажа така, той някак мисля, че и самият той беше изненадан от това, че стана президент преди 10 години, с 44% влиза тогава на Дондуков 2 и излиза с 45. Така че можем да кажем, че изненадата е била потвърдена.
Деница Сачева:Ами да, но аз пак ви казвам, че ако ние се фокусираме единствено и само върху тези цифри, да, нещата изглеждат успокоени, укротени. Но първо, за мене е много важно това, което вие току-що казахте, той влезе изненадан. Аз като избирател, не толкова като PR-специалист, наистина не бих искала да виждам повече изненадани политици в политиката. Искам да виждам хора, които съзнателно са избрали амплоато да бъдат политици и съзнателно са се подготвяли да бъдат политици.
Водещ:Добре, такъв ли е Росен Плевнелиев, ако следим как през последните 6 месеца той вървеше по тази пътека, която днес ще го отведе първо в парламента, а вдругиден и в Дондуков 2? Изявления на магистрали, че няма да става политик, че му харесва това, което прави, след което признание, че всъщност е приел да пробва, че още, ако си спомням едно негово интервю, което даде за Хоризонт, веднага след като беше избран, че е станал политик, когато е видял как се държи Ахмед Доган и когато е чул едни негови думи за фондовете и парите.
Деница Сачева:Росен Плевнелиев винаги е искал да изгражда себе си като публичен образ повече като експерт, отколкото като политик. Сега му се налага наистина да направи доста голям скок. Предстои му изключително сериозно изпитание. И това, което от днес нататък ще бъбде неговият живот, трябва да бъде много повече политика, отколкото експерт. Дали той ще успее да направи този скок, предстои да видим. Аз не бих искала да му отнемам възможността той да ни покаже дали наистина мисли и вярва в това, което говори.
Водещ:Добре де, но ако има промяна, защо трябва да искаме от него той да стане политик? Той не може би да бъде добър президент и като експерт?
Деница Сачева:Ами няма, експертът, президентът няма експертна роля. Президентът има съвсем друга роля и това се очаква от нега. Президентът не е церемониал-майстор, напротив, президентът е личността и фигурата, която обединява, която по някакъв начин отваря хоризонти. Той няма експертна работа.
Водещ:така ли беше досега, такива ли бяха президентите, за които говорим вече в минало време?
Деница Сачева:В определени исторически моменти всеки един от президентите е имал своята, макар и по различен начин противоречива на моменти роля, но имало е моменти, в които те наистина е трябвало да поемат такъв тип роля на обединители, на хора, които отварят хоризонти. Могат, разбира се могат много критики да бъдат отправени към всеки един от тях, могат да бъдат намерени вероятно и обективни причини техните решения да бъдат приемани. Що се отнася до личността на последния президент, който си отива, аз не мисля, че той отвори големи хоризонти на България, напротив, мисля, че в някои отношения хоризонтът на България беше стеснен.
Водещ:Като PR-експерт какво бихте посъветвала президента Плевнелиев да не прави?
Деница Сачева:Като PR-експерт аз бих съветвала всички политици да правят обратното на това, на което сме свидетели в момента. А именно първо да мислят, после да говорят и след това да действат. Защото дори и отсъствието днес на г-н Марин от церемонията е вследствие именно на това, което политиците практикуват през последните няколко години, а именно първо действат, след това започват да ни обясняват какво са направили и ние само се надяваме, че може би някога се замислят върху това.
Водещ:Смятате ли, последно ви питам, макар, казахте, че детайлите не са важни, важна е същината, смятате ли, че българинът, който си пада сам по себе си малко любопитен, малко така да може да влиза и по-навътре в личното пространство, отколкото му се полага, ще приеме решението на Росен Плевнелиев да не превръща семейството си, съпругата си, личния си живот в публичен такъв, а да го запази за себе си, включително и оставайки да живее в дома, в който е живял досега?
Деница Сачева:Мисля, че да.
Водещ:Аз ви питам, защото днес вече има заглавия в един от вестниците, няма да го цитирам: „Юлияна зарязала Плевнелиев”. Оставете фамилиарното отношение към жената му.
Деница Сачева:Четох това заглавие. Мисля, че по принцип вторачването в личния живот е отново това, за което говорих преди малко, стесняване на хоризонти. Ние трябва да очакваме от политиците не перфектен личен живот, а да очакваме от политиците да работят, така че за нас да има възможности и перспективи за развитие. И освен това считам, че хората, които са родени демократи, за каквато се смятам и аз, за тях свободната воля на личността трябва да води пред обществените очаквания и пред държавния протокол, така че лично аз приемам това решение.
Водещ:Благодаря ви за този коментар!         

Бъзикилийкс – мазохизмът на българина

в. 168 часа | Евгени ДИМИТРОВ, управител на агенция БУЛФОТО | 20.01.2012

Гръцкият премиер бил дал интервю, в което наплюл българите, Умберто Еко казал, че разумните българи емигрират, а Джеймс Камерън направо ни бил сринал със земята, фейсбук се взривява от възмутени коментари, форуми, блогове – "ама чухте ли", ама разбрахте ли".
Виждам всичко това в профилите на приятелите си всеки ден. Първо го отминавах с пренебрежение, но все по-често съм бомбардиран от постове, които нищят издълбоко проблема, и реших да хвърля едно око на знаменитите интервюта.
Оказаха се част от сайт "Бъзикилийкс", в който освен няколко крадени снимки още на индексната страница пише: "Всичко написано на тази страница е художествена измислица и не отговаря на действителността."
Постарах се да разясня на хората, чийто интелект уважавам, че интервютата са измислени и да не се палят толкова, но получих изненадващо еднотипни отговори от типа на "да бе, вярно, измислица е, ама как добре звучи".
Ей това всъщност стана голямата изненада за мен. Защо един човек, който е наясно със себе си и не обича да го връзват и налагат в латексов комбинизон, ще си причинява доброволно това унижение и ще се потопи с удоволствие в измисления свят, където всички световни сили му обясняват какъв недостоен боклук е той?
Откъде идва мрачното удоволствие на познатото заключение "така ни се пада"?
Посланията на този жанр интервюта, декорирани с някакви псевдоанархистични призиви, всъщност засилват робското усещане за обреченост и дават нов интернет канал на кръчмарското псуване в стил "всички са маскари", което освобождава за кратко напрежението, но не води до нищо конструктивно. В главата ми се въртят няколко варианта за произхода на "Бъзикилийкс".
Най-конспиративният е, че сайтът е продукт на "политическото инженерство", който да нагнетява и отпушва напрежение в големи групи интернет потребители, така че да не се захващат сериозно с обществени проблеми, а да си псуват кротко в мрежата
Най-прагматичният е, че така се генерира добър трафик, но пък сайтът не продава реклами. Най-идиотският е, че сайтът е създаден от човек, който се наслаждава на унижението си и по някакъв странен начин е намерил хиляди съмишленици, които харесват да се чувстват по същия начин.
Тогава вариантът с емиграцията май наистина ще дойде на дневен ред…

Стр. 37

Валери Тодоров, генерален директор на БНР: За 2 г. бюджетът на БНР е намален със 17 млн. лв.

в. Сега | Мария КОЙЧЕВА | 17.01.2012

Валери Тодоров завършва специалност "Радио" на Факултета по журналистика на Софийския университет "Климент Охридски" през 1981 г. От същата година започва работа в Главна редакция "Международна информация" на програма "Хоризонт" на БНР. Бил е водещ на новини и обзорни предавания. След конкурс от януари 1993 до октомври 1997 г. е кореспондент на БНР и БТА в Москва. След края на кореспондентския му мандат става редактор и водещ на вечерното обзорно предаване "Нещо повече" на програма "Хоризонт", след това става директор на програма "Хоризонт". През януари 1999 г. се връща в Москва като кореспондент, този път на националната телевизия, а след това отново на БТА, където остава до април 2006 г. До избирането му за генерален директор на БНР е директор на дирекция "Радиоразпръскване" в радиото.

- Г-н Тодоров, с решение на Министерския съвет бюджетът на радиото за 2012 г. беше намален със 7 млн. лв. и ще бъде 42 млн. тази година. Как ще се справите с орязаната субсидия?

- Закрихме част от балканските си кореспондентски пунктове, преминаваме и към оптимизиране на някои от излъчванията. От 1 февруари предвиждаме да спрем предаването на къси вълни. Уведомили сме всички държавни и частни организации, които са свързани с този процес. Разбира се, предприемаме и вътрешноорганизационни мерки, промени в структурата и организацията на работа, които да ни позволят да покрием драстичното намаляване на бюджетната субсидия. Важно е да се отбележи, че през последните 4 г. предприехме драстични вътрешни реформи, които ни позволиха да запазим финансовата си стабилност и едновременно с това да излезем на позиции като програмен и технически лидер в областта на радиото. Така че реформите, които предстоят, не са започнати от днес и няма да спрат до утре.

- Какъв е броят на слушателите ви в чужбина?

- Не мога да ви дам конкретни цифри, но годишно получаваме над 20 000 писма от места в чужбина, където се приема нашият сигнал от радио "България" на различните езици. Създадохме в интернет 11 страници на 11 езика, тоест подготовката ни към новите технологии започна доста по-рано.

- Реален заместител ли е интернет?

- Въпросът е за съотношението между традиционната аудитория и хората, които ползват новите формати. Ние насърчаваме преминаването към слушането на по-добро качество, каквото е интернет. Ще визуализираме радиото и нашата продукция и ще осигурим достъп до най-интересните ни архиви в областта на музиката, театъра. 60% от аудиторията, която влиза в интернет и чете 11-те езикови страници, е публика, която или работи в България, или това са семейства на българи, които вече не ползват активно български език и ние искаме да улесним контакта им. Това е голяма възможност, но ще жертваме част от традиционната аудитория. Може феновете в Латинска, Северна и Южна Америка да се разсърдят, но пък компютърът вече е част от ежедневието на всеки. А и решението за бюджета ни притиска и трябва да направим тази промяна.

- За последните пет години какъв е интересът в съседните страни към радиото и очаквате ли огорчение от страна на слушателите?

- Слуша се много активно. Ще ви дам за пример Албания. Когато сме пътували там, се е случвало да ни разпознават само по гласа. Ние закрихме само присъствието на кореспондентите, но ще осигурим алтернативно присъствие чрез стрингери. Въпреки това е много важно да има присъствие, защото процесите и тенденциите се улавят по друг начин. Ще се постараем да не се накърни информационната картина от това, че няма да има кореспонденти. Не е фатално, защото ние имаме чудесни взаимоотношения с колегите от радиата от съседните страни. В една или друга степен би било важно да имаме присъствие, но след като кризата не ни позволява да поддържаме тези пунктове, търсим възможности за оптимизация. Те ще доведат до реорганизиране на нашите ресурси във всички области, в които работим, затова се надявам да успеем да овладеем проблема с бюджета.

- Може ли да се каже, че спирането на къси вълни по-скоро е преход към по-високи технологии?

- Може да се каже, че късите вълни вече са остарял технически ресурс. Досега не сме ги спрели, защото тяхното излъчване е по заявка на държавата. Това са излъчвания за балканските страни, Европа и Америка. Има публика от Латинска, Южна и Северна Америка, която приема нашите сигнали. Но ние трябва да преминем към нови технологии. Още през 2007 г. поставихме този въпрос, но не беше ясно дали държавата ще използва този ресурс за цифровизацията или не, затова той остана дълго време под наше управление.

- Значи не сте притиснати само от намаления бюджет?

- Щеше да се забави още малко, защото не е само наша воля. Диапазоните са собственост на държавата и тя решава по какъв начин да се използват. Свиването на бюджета ни принуждава да обърнем внимание и да поставим въпроса и да прекъснем излъчванията.

- Получихте ли отговор и аргументи от Министерския съвет за сериозното орязване на бюджета на радиото?

- Не, нямам отговор. За съжаление не получихме нито мотив, нито аргументация за съкращаването на нашия бюджет. Това създаде недоволство вътре в радиото заради една очевидна несправедливост. Досега сме изпълнявали стриктно всички указания по бюджетната дисциплина. Преди 2 години, когато пак съкратиха бюджета с 10 млн., се справихме без лев задължение. Но всичко това е благодарение на реформите, които предприехме с изпреварване на събитията с две-три години, което ни позволи в условията на криза да запазим стабилност, да развием програмите, да открием нови регионални станции, без да искаме допълнителна субсидия и без да създаваме допълнително напрежение. Трябва да се различава програмата на обществените оператори от тази на частните. Ние имаме задължението да осигурим достъп до всички области на информацията, културата, музиката. За разлика от другите, които избират само един формат.

- Ще приключите ли и тази година без задължения?

- На практика бюджетът е върнат 5 години назад. Обременяват ни и увеличаващите се плащания към други партньори и засилващата се претенция към нас, защото в наше лице партньорите виждат държавата. Ще извършим нова модернизация на съоръженията в други диапазони, за да можем да гарантираме плащанията и да повишим ефективността и покритието с прехвърлянето към новите медийни платформи, каквато е интернет.

- Може ли да се говори за криза в националното радио?

- Не бих казал. Криза би възникнала, ако не се справим със ситуацията. В момента готвим разчетите и се надявам да се справим. Тежко е, когато за 2 години бюджетът се намалява с близо 17 млн. И това въпреки международното признание, което радиото получава. Нашата политика е ценена, а мнението ни е важно в региона. Преди година и половина създадохме нова регионална организация. Много от колегите в съседните страни приемат нашия модел на управление и технология на работа. Заради създалото се напрежение и липсата на мотив и аргументация в радиото възникна напрежение. Профсъюзни организации, регионалните ни структури, колеги от отделните програми поискаха да се организират протести и призоваха към стачка. Като медия с обществени задължения трябва да сме отговорни в условията на криза. Трябва да излезем от фронтовото мислене и да търсим всички възможности в една нова ситуация. Обидата идва от това, че в разстояние на 4 години непрекъснато извършваме реформи, които оптимизират работата, организацията и разходите. В резултат на това заплатите не са увеличавани в последните 4 години. С един такъв ход излиза, че всичко, което сме направили досега, е анулирано и започваме от начало. Има обида, но по-добрият вариант е да се търсят позитивни решения и да се гледа напред.

Стр. 14

Стартира най-новият тв канал – bTV Lady

в. Класа | 17.01.2012 

С две от най-популярните световни шоу програми ще стартира на 28 януари най-новият канал в семейството на bTV Media Group – bTV Lady.
bTV Lady ще даде много на зрителките си – ще създаде техен собствен женски свят. "Това е като един телевизионен мол. Аз така го нарекох и всички много харесаха това определение, защото според изследванията зрителките искат да гледат много разнообразни програми, но не искат да ги търсят на различни канали – искат всичко да е събрано на едно място и bTV Lady предлага точно това", заяви лицето на новата телевизия – Елена Петрова, в интервю за сутрешния блок на bTV. "Изключително богато разнообразие от продукции -това са сериали с любими и обичани актьори, телевизионни новели, световноизвестни риалити формати, токшоу програми, най-популярните програми за здраве, грижа за кожата, красота, съвети за градината, американски сериали и, разбира се, българското токшоу, което трябва да очакват съвсем скоро", пояснява още актрисата и дава съвет на всички заети дами като нея: "Всяка жена, която смята, че не може да се справи с толкова много ангажименти, просто трябва да гледа bTV Lady, защото там ще научи, че това е възможно", категорична е тя.
Премиерните за България "Шоуто на д-р Оз" и "Шоуто на Нейт Бъркъс", които се превърнаха в истински телевизионни феномени, ще дават съвети на зрителите на дамския канал за това, как да живеят пълноценно и как да превърнат в по-добро и уютно място дома си.
"Шоуто на д-р Оз" се излъчва за първи път в САЩ и веднага се превръща в сензация. През 2010 г. е номинирано за престижните награди GLAAD Media Awards, а неговият водещ е носител на награда Emmy за водещ на дневно шоу. В предаването участват висококвалифицирани медицински лица и екип от най-утвърдените в своята област специалисти, които дават безценни съвети на зрителите в най-различни сфери – съвети за подмладяване без хирургическа намеса, методи за подсилване на умствената дейност, грижа за кожата през лятото, здравословно хранене при наличие на малък бюджет, хранителни съвети за деца, бременност без стрес, храни, които увеличават сексуалното удоволствие, съвети за по-добър сън и много други.
Основната задача на "Шоуто на д-р Оз" е да помогне на зрителите да живеят по-дълъг, по-щастлив и по-здравословен живот.
"Шоуто на Нейт Бъркъс" ще даде полезни съвети на зрителите и ще ги вдъхнови да направят промени в дома и ежедневието си. Нейт Бъркъс е дизайнер експерт, автор на бестселъри и редовен сътрудник на "Шоуто на Опра Уинфри".
Спокоен, непретенциозен и приятелски настроен, той ще споделя своята страст към дизайна и живота с оптимизъм по един забавен начин. В предаването зрителите ще черпят идеи от личния опит на Нейт и неговите гости, както и от предизвикателствата, които във всеки епизод той ще отправя към тях.
Всеки зрител ще открие нещо за себе си, което може да промени ежедневието му.

Стр. 15

Списание „Българите в Австрия” става А4

www.bulgaren.org I 16.01.2012

Единственото българско списание в Австрия тръгва и с променен дизайн

ПРЕДИСТОРИЯ

Списание „Българите в Австрия“ излиза за пръв път в края на 2006 г. във Виена. Пет години по-късно съвсем естествено идва време за промяна. Новото му име – А4, и променената му графична концепция обаче не засягат основната идейно-тематична линия, следвана и в предшестващото го издание, а именно да бъде насочено основно към живота на българската общност в Австрия и в същото време да привлича и интереса на немскоезичната публика към нея.

За своите пет години на съществуване „Българите в Австрия“ се утвърди като независима и коректна медия, ползваща се с доверието на своите читатели.

Амбицията на екипа зад списание А4 е да предложи една модерна медия, съобразена с развитието на обществено-политическия живот в Европа. Промените в списанието са продиктувани и внимателно адаптирани към нуждите и изискванията на аудиторията му след детайлно проведена анкета с читателите през март 2011-а.

ОТ „БЪЛГАРИТЕ В АВСТРИЯ“ КЪМ А4

По-краткото и запомнящо се име дава възможност за различни асоциации и въпроси. А4 всъщност е една от автомагистралите, свързващи България и Австрия. Символиката е избрана целенасочено – пътят е символ на движението, обединява хората и развива комуникациите. Като динамична медия, осигуряваща актуална и полезна информация за българи, живеещи в Австрия, и за австрийци, интересуващи се от България, А4 цели да осигури още една здрава връзка между двете европейски държави.

ТЕМИТЕ

Промяната е в цялостното послание на списанието. А4 покрива по-широк спектър от теми, вълнуващи българската общност в Австрия, предоставя повече актуална информация и представя повече известни и интересни личности.

А4 е списание с позиция. Близо до хората, свежо и винаги актуално.

ЕКИПЪТ

За А4 пишат както студенти по журналистика, така и утвърдени имена от българската и австрийска преса: Пол Ивон, журналист с 35-годишен опит в австрийските издания „Ди Пресе“ и „Профил“, Маринела Липчева от Дойче веле, Петър Волгин от БНР, Мария Спасова от GRReporter.

Издател на списание А4 е сдружение „Българите в Австрия“. Главен редактор на изданието от самото му създаване е Елица Караенева-Дервня.

НОВИЯТ БРОЙ

http://www.bulgaren.org/A4.pdf

За Контакти:

Доника Цветанова
d.tzvetanova@bulgaren.org
verein@bulgaren.org
www.bulgaren.org
www.bulgaren.org/melangebulgaren

„Българите в Австрия” става А4

Единственото българско списание в Австрия тръгва и с променен дизайн

Най-верните читатели

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 14.01.2012 

За да спечелят по-голяма аудитория издателите трябва да помогнат да се изгради култура на абонамента

Ради е на 31 години. Добре образован. Баща на тригодишно момиченце. След като дълго време работи за различни компании, сега се опитва да развие собствен бизнес. Той е от хората, които си купуват вестници. "Ако не всеки ден, то поне няколко пъти в седмицата", уточнява той. На практика обаче чете основните всекидневници всяка сутрин в кварталното заведение, където обича да пие кафето си. Отскоро има и Kindle през който пък редовно преглежда западната преса и списания.
Признава, че български списания отдавна не си купувал, "случва ми се ако пътувам понякога, но не винаги", споделя Ради. Единственото издание, за което в момента е абониран, е Moncle и обича да си го чете вкъщи. Обяснява, че за вестник на този етап не би се абонирал, защото не вижда смисъл. "Вестниците много започнаха да се променят. Залитнаха към жълтото, което по-скоро ще ме откаже от тях. Дори да ги купувам", категоричен е Ради. (Тук, разбира се, ние от "Капитал" имаме аргументи против, но след като четете този текст едва ли имате нужда от тях.)

Всички хора в България имат различни причини да изберат да се абонират за списание или вестник. И съответно да не го направят.

Издателите обаче имат сериозни причини да се борят за всеки лоялен читател и абонат. С качествено съдържание и добре разработени абонаментни кампании. И с надеждата, че някой ден и в България ще се развие устойчива култура на абониране, така както е в Германия например, където близо 85% от тиража на вестниците се реализира през абонамент, докато за България делът е далеч по-малък и варира от 5 до 10%.
Според управляващия директор на медия агенция Initiative Media Club Катерина Буюклиева все пак "издателите почти никога не казват или не изтъкват абонаментите си, когато преговарят с потенциални рекламодатели, а това е силен инструмент и трябва да го правят. Защото абонатите всъщност са най-твърдата и лоялна аудитория на едно издание. А това е важно за компаниите, които рекламират в преса", коментира тя. Това твърдение обаче съвсем не важи за целия пазар.

Абонаментът като инструмент

Издателите, които "Капитал" потърси за мнение ("Медийна група България" – "Труд" и "24 часа", "Стандарт", "Sanoma – Блясък България", S Media Team и др.), са единодушни, че абонаментът им дава три основни възможности. Те могат да регулират брака (отпечатания, но непродаден тираж). Освен това им дава възможност да декларират гарантиран тираж пред рекламодателите. Доста важна възможност е, че през абонамента издателствата на вестници и списания предоставят възможност на рекламодателите да таргетират без брак целева група от лоялни читатели на изданието. Абонаментът е и един от инструментите за привличане на приходи към компаниите. Особено в началото на годината, когато рекламните инвестиции са много по-малко.
Търговският директор на "Икономедиа" (издател на "Капитал", "Капитал Daily" и др.) Станислава Атанасова коментира, че "абонаментът е ключовата база читатели, които осигуряват постоянната аудитория на изданията на "Икономедиа" – броят на тези читатели може да расте тъй като зависи от усилията на фирмата да продава", каза тя. Например абонаментът на "Капитал" е около 1/3 от тиража на вестника, абонаментът за "Капитал Daily" е 3/4, тъй-като има по-силен бизнес фокус и потреблението му е в офиса и в рамката на деловия ден. Специализираното b2b (от бизнеса за бизнеса) издание "Регал" се разпространява само през абонамент.
Изпълнителният директор на S Media Team (издател на Hello!, AutoBild, BBC GoodFood, BBC Knowledge и др.) Любомир Станиславов също споделя, че абонаментът "е важен гарантиран приход и лоялна аудитория". Според Станиславов по отношение на рекламните приходи "абонаментите помагат при доказване на тази аудитория", каза той.
Често абонаментът се използва за влагане на брошури със специални предложения, талони за отстъпки при различни промоции и други инструменти, с които рекламодателите проверяват ефективност на рекламата си. Подобни кампании винаги са много успешни и връщат доверието в печатните медии.

Как работи бизнесът

Едно от предизвикателствата през последните 2-3 години на пазара на абонаментни услуги е, че компаниите заявяват по-малки бройки абонаменти заради оптимизация на разходите. "Читателите ни не намаляват, макар да има спад в количествата. Затова ключова става ролята на директния маркетинг и персоналното отношение към клиента", обяснява Станислава Атанасова. Тя е категорична, че целта на "Икономедиа" е да влиза в контакт с всеки абонат и да се опита да предложи възможно най-подходящото решение за абонаментен план.
Голямата промяна за "Икономедиа" тази година е, че компанията започна да предлага дигитален абонамент. "Логиката, която следваме, е, че вестникът като продукт предлага услугата – селекция на информацията, обозримост, крайност и подредба на съдържанието. Това е ценно, защото информационният поток в интернет е безкраен, а активните хора имат ограничено време, съответно нужда от филтър, на който се доверяват", обяснява търговският директор на "Икономедиа". Станислава Атанасова обяснява, че от тази услуга се очаква читателите да платят, като им се предложи избор на начина, по който да искат да я потребяват. "За някои този начин е само интернет и там ние направихме платен достъп до pdf версиите на "Капитал" и "Капитал Daily". Всички абонати на изданията имат достъп до тези секции, а отделно предлагаме и само дигитален достъп до тях", коментира Атанасова.
От търговския отдел на в. "Стандарт", споделиха, че през последните години се налага компанията да бъде все по-гъвкава, за да задоволи интересите на всеки абонат. "Започнахме да предлагаме освен стандартния абонамент от понеделник до неделя и такъв без уикендите, от който много фирми и учреждения се възползваха", коментираха от "Стандарт". "Медийна група България" (издател на "Труд", "24 часа" и др.) също се стреми да използва всички възможни канали за разпространение на информацията. "Вече имаме pdf версии на основните ни издания. За читателите, които не са в България, това е много удобен вариант. Те са на по-ниска цена, защото реално се плаща само за съдържанието, като отстъпката идва от отпадането на разхода за дистрибуция", обясни ръководителят на сектор "Абонамент" в издателската група Силвия Кръчкова.
"Винаги сме разчитали на директния маркетинг по време на абонаментните си кампании и сме извършвали директен абонамент в редакцията", коментира директор "Издания" в "Sanoma – Блясък България" (Elle, Cosmopolitan, National Geographic, Story и др.) Николай Караджов. Той е категоричен, че Sanoma е издателството, което се стреми да предлага едни от най-разнообразните начини за сключване на абонамент на много различни точки. Вече четири години издателството си партнира с веригата магазини Office 1 Superstore, които имат директна онлайн връзка с абонаментната система на издателството и извършват абонаменти за списанията на Sanoma целогодишно и в реално време. "Работим и с различни вериги книжарници, като Ciela например, а също и с магазини за фототехника и консумативи като "Фотосинтезис". Същевременно, "Sanoma – Блясък България" засега е едно от малкото издателства в страната, което предлага предплатени карти за абонамент. "Тези карти придобиха водещо значение за абонамента на част от нашите издания. Предплатените карти позволяват и развитие на директен маркетинг под формата на кобрандирани b2b проекти с наши партньори", обясни Николай Караджов.
Изпълнителният директор на S Media Team Любомир Станиславов е на мнение, че "издателствата в България, залагащи и развиващи абонамента, в момента са много". Той е категоричен, че за издателството, което представлява, абонаментната кампания е неделима част от годишния маркетинг план, подкрепен с целенасочени реклами в телевизия, интернет, други печатни медии и външна реклама. "Абонаментните сайтове през последните няколко години от лукс се превърнаха в задължителен елемент от портфолиото на всяко издателство, тук ние също не правим изключение", коментира Станиславов.
Според него в момента разликата е, че ако допреди няколко години беше достатъчно да се привличат читателите да се абонират за конкретно издание с отстъпки в коричната му цена на годишна база, днес все повече се стимулират комбинирани оферти или с "добавена стойност" към абонамента. Например допълнителни приложения, книги и други.
Като сериозен инструмент в момента според някои издатели много по-важна е електронната форма на директния маркетинг, а именно социалните мрежи. "Те вече са неделима част от всяка абонаментна кампания", категоричен е Станиславов. Според него обаче при добре планирана и организирана абонаментна кампания, която обхваща повечето рекламни канали, директният маркетинг има по-скоро поддържаща, а не водеща роля.

Истината за пакета

За някои издатели и за "Икономедиа" абонаментът еволюира в пакетна услуга, защото предлагат достъп до няколко продукта през различни платформи. "Освен достъп до няколко продукта през различни платформи абонаментните пакети на "Икономедиа" включват набор от екстри – отстъпка за участие в събитията на "Капитал", бонус издания и реклама през текстови линкове в сайтовете на нашата издателска група за сумата на абонамента, което е стимул за компаниите да подкрепят продажбите си през промоции и друг тип комуникация, подходяща за този тип реклама", обяснява търговския директор Станислава Атанасова. "Икономедиа" е насочена основно към корпоративни абонаменти главно заради тематиката на медиите, а и заради липсата на абонаментна култура на домашния адрес. Съотношението корпоративни/индивидуални абонати в издателската група е 95/5%.
При списанията пакетните предложения дават възможност за допълнителни отстъпки и затова са все по-предпочитани от абонатите. "През абонаментната кампания 2012 "Sanoma – Блясък" предложи на читателите си пет пакетни оферти. Например National Geographic + NG KIDS, "Журнал за жената" + поредица романи "Световни бестселъри" и др.", каза Николай Караджов директор издания в групата. S Media също определят пакетните предложения като успешна търговска практика. "Все пак не мисля, че някой би се абонирал за допълнително издание само заради по-добрата цена. В случая с нашите издания водещият мотив са винаги качеството на съдържанието и интересът към съответната тема", убеден е Любомир Станиславов.
За списанията най-голямата част от абонатите на издателството са крайни потребители. Николай Караджов от Sanoma обяснява, че въпреки това по различни канали за директен маркетинг и посредством различни b2b проекти привличат и институционални клиенти.

Приходите

В света приходите на издателствата от абонамент и ръчна продажба са от 90 до 50% от общите. "В България това перо е далеч по малко, като причините за това са директно свързани с проблемите и особеностите на дистрибуцията на вестници и списания", обясни търговският директор на "Икономедиа" Станислава Атанасова. Има играчи на пазара, които смятат, че приходите на издателствата от абонамент са едва 5% от общите.
Според Любомир Станиславов от S Media Team "на Запад този процент понякога достига до 90% от приходите от продажба, но у нас подобни стойности са немислими. Все пак ние сме щастливи, че този процент се увеличава и при нас и в момента той вече надвишава 10%". Николай Караджов от Sanoma обяснява, че приходите зависят от изданията, а също и от броя абонати. "В нашата компания най-висок е делът при National Geographic, където през втората половина на 2011 г. имахме почти 10 500 платени абонаменти, което съставлява над 40% от общия брой продадени списания", уточни Караджов. Според него обаче зависи и от обема на рекламните приходи в конкретното издание. "В години на икономически подем делът на абонаментите намалява за сметка на приходите от реклама и обратно, в години на криза, когато рекламата намалява, приходите от абонаменти придобиват по-голяма тежест в общите приходи на изданието", каза Караджов.
Пазарът отчита тенденция на спад в цените на абонаментите за отделни издания, но тя е само за масовите издания. "При бизнес насочените издания, каквито са тези на "Икономедиа", няма спад в цените", обясни Атанасова. При специализираните, седмичните и месечните издания пазарът е по-стабилен.
Според Любомир Станиславов цената на абонамента е в пряка зависимост от броя на абонатите на дадено издателство, защото съществен компонент в нея е цената на доставката. "В този смисъл успехът ни в тази сфера през миналата година ни помогна да намалим цените за абонаментите за част от изданията ни в края на годината и за нас това е тенденция", уточни Станиславов.
Има издания, които не са променяли цените си за абонамент. Различни издатели на пазара твърдят пък, че не е полезно да се правят нови и нови отстъпки, защото те така или иначе бъркат в джоба на компаниите, защото услугите по доставка на вестници и списания не са евтини и се организират трудно като логистика.

Култура на абониране?!

Издателите са единодушни, че в България има много ограничена култура на абониране. "Между 90 и 95% от изданията се продават директно на крайната точка. Клиентите, които се абонират (почти изцяло офиси на фирми), имат устойчиви навици все пак. Но за разширяване на пазара към физически лица е трудно да се говори в момента по две причини", каза търговският директор на "Икономедиа" Станислава Атанасова. Според нея навикът за получаване на издания вкъщи като че ли е изчезнал, а и хората масово нямат надеждни пощенски кутии. "Второ, дистрибуторските фирми са на такова ниво, че няма достатъчно качествено предлагане на услугата "доставка по домовете", категорична е Атанасова.
Според директорът "Издания" в "Sanoma-Блясък" Николай Караджов за слабо развитата култура на абониране в България обективните причини са масовите проблемите с малки, счупени или направо липсващи пощенски кутии и цялостното ниво на пощенските услуги. Според него обаче културата на абониране и в доста от страните от Източна Европа е сходна. "Може би ние не правим изключение от общото правило в нашия регион", смята Караджов.
Изпълнителният директор на S Media Team Любомир Станиславов е по оптимистично настроен и се надява, че културата на абониране се завръща. "Спомням си, че през 80-те тази система работеше перфектно. За целта обаче ние, издателите, трябва да спечелим отново доверието на читателите. Основните пречки, за да осъществим по-бързо това, са две", твърди Станиславов. Първата е липсата на адекватна пощенска инфраструктура, а втората причина е лошата работа на пощите. Според него комбинацията от тези два фактора прави успеваемостта на класическите доставки под 50%. "Това е напълно неудовлетворително както за нас, така и за нашите читатели", коментира той.

Стр. 33, 34

Всички тв канали обичат… да готвят

в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 14.01.2012

Необходими продукти: известно количество ефирно време. За предпочитане около половин час в делничен ден, най-често преди обед. При по-застарели тв продукти – наложително е да се оползотвори и вечерното време, за да се "размразят" по-бързо. Към тях се прибавя не многобройна, но за сметка на това постоянна аудитория, без ангажименти в делничния ден. По-добре да е женска, но ако има и мъжка, няма да навреди на крайния резултат на приготвената разнородна тв смес. Към нея се изсипва и 250 милилитра изстуден телевизионен усет към подобни предавания. Получената каша се разбърква всекидневно и задължително в добре оборудвана екранна кухня. Понякога се пече с години пред камерите (справка: "Вкусно", "Бързо, лесно, вкусно", "Бон апети" и т.н.). За да бъде по-лесно смилаемо, ястието трябва непременно да се полее от апетитен водещ, за предпочитане от мъжки пол. А сега си запишете необходимите продукти и начина на приготвяне, след което си набавете и зрял продуцент…
Телевизиите имат няколко страсти – след пеенето, танцувалните риалита и съмнителните сериали идва ред на готвенето. Трудно ще намерите политематичен канал, който да не задоволява кулинарните нужди на аудиторията си. Съвсем естествено е женските предавания също да не са безразлични към дрънкането на тенджери и тигани, макар и не всички да имат готварски рубрики. В златния век на профилираните телевизии, разбира се, има и такива, които са почти изцяло посветени на готварските умения (например "фиеста"). Тоест, изкуството да се приготвят ястия не е само въпрос на вкус, но е и изключително модно като телевизионно поведение.

В началото бе Ути Бъчваров

По БНТ. И още си е там, само дето телевизията вече е БНТ1. На Ути е заслугата да направи бъркането на ястия от екрана популярно и да задържи женската аудитория. През 90-те години той бе единствен и недостижим, а дамите се надпреварваха да прилагат рецептите му в домашни условия. Нежният пол се възхищаваше на лекотата, с която пълничкият водещ боравеше пред котлоните, а "пиперчето" и умалителните названия на продуктите станаха негов запазен сленг. Предаването ветеран върви и с днешна дата по държавната телевизия. Обявените преди време две излъчвания в делничния ден -обедно и вечерно, обаче не се актуални, въпреки че още стоят в сайта на рубриката. Тя пък като че ли е загубила от славата и колоритността си и вече не е законодател в своя си клас.
Предаването на дипломирания актьор и кинокритик Бъчваров първоначално се казваше "Вкусно". И така продължи осем години, за които изработи 2000 издания. Произведе и цяла индустрия с бранда "Вкусно" – от ресторант, през престилки, книги до дъски за рязане. След това, през есента на 2005-а, дойде времето за "Бързо, лесно, вкусно", което имаше амбицията на кулинарно риалити точно преди поредния епизод на "Дързост и красота". Двойки редови кулинарни маниаци се надпреварваха пред зрители и жури. Времетраеното му отскоро е намалено на 22 минути. Сега един път в седмицата има "Кулинарна Академия", в която майстори-готвачи дават напътствия на домакините, срядата е посветена на здравословното хранене в "Кулинарна клиника" и на водещия асистира здравен експерт. Четвъртък уменията си демонстрират популярни личности, любители на кулинарията, в петък думата се дава на хората от народа – народни певици, танцьори и ценители на българщината, които обикновено измъкват от юргана някоя стара бабина рецепта. Денят на зрителите е вторник – тогава се изявяват и те пред камерите. Заглавието на предаването обещава рецептите да са лесни. Но ако се съди по написаното в сайта му, публиката не е много убедена в това. Нерядко феновете на Ути се оплакват и от зле организирания архив, който не им позволява да се ориентират лесно и бързо при търсенето на отделна рецепта, или пък са недоволни, че предаванията се качват с голямо закъснение в интернет. Други се възмущават от липсата на хигиена в някои от гостите на водещия и определят поведението им като "гнусно".
Миналото лято из гилдията се разнесе слухът, че Ути пада от екрана. Причината – щерката на Димитър Цонев – Деси, която имала огромно желание за собствено готварско шоу. В интервю преди няколко месеца бившият говорител, глас на Симеон Втори и шеф в БНТ Цонев, обясни, че след развода си с Янчо Таковмладши, от когото има и син, Деси се отдала на образованието си. Когато завърши, той щял да активира връзките си в медиите, за да й намери прилична работа. Но дали желанието за образованост на госпожицата спаси рубриката на Ути, не е ясно. Засега "Бързо, лесно, вкусно" има приличен за БНТ рейтинг и 12.7% среден пазарен дял, а максималният му е 26.9 процента. Според ангажираните с него, за периода юни 2009-юни
2010-а, токшоуто е увеличило приходите си от реклама и спонсорство три пъти. Промяна има и в продуцентите зад гърба му – преди години то бе в портфолиото на "СИА адвъртайзинг", на която принадлежаха още заглавия като "Сделка или не", "Стани богат", "Биг брадър", Десетте най" и др. След като съдружниците в нея се разпарчетосаха, Ути остана при Нико Тупарев и продуцентската компания Old School Productions.
В началото на сегашното хилядолетие

bTV сграбчи готварската "ръкавица" на Ути и тръгна да търси негов достоен съперник.

намери Иван Звездев и "Бон апети". От април 2001-ва до 2009-а предаването бе запазена марка на първата частна телевизия. Но и тук последва раздяла в екипа – продуцентите от "Супер Нова" ООД преместиха тв шоуто в най-големия конкурент на bTV – "Нова тв".
Звездев обаче продължава да си готви, при това в собствената си кухня, а рубриката му носи семплото "В кухнята на Звездев". За близо две петилетки на екран бившият цирков артист обиколи цяла България и не една и две баби са му обяснявали как се прави качамак или точена баница. За разлика от експресивния Ути, конкурентът му е спокоен, на моменти дори до отегчение. Изявите му вървят изключително равно, че понякога се чудиш дали си буден. При все че също не е професионален готвач, той спази традицията и издаде книги "Бон апети", дори доста луксозни. Пусна на пазара и едноименно списание. И Звездев покани в кухнята си, каквито звезди избълва bTV през годините или пък родната ни действителност.
"Иван Звездев понякога ме изнервя с постоянното му желание да изтъква какви различни и много джаджи има в кухнята. Понякога се запъва пред екрана. Повечето му ястия са неприложими – с много различни продукти прави някакво завъртяно ястие, което не може да се прави всеки ден например", е споделила в популярен женски сайт Мирел. Но наличието на много джаджи се харесва на част от аудиторията.
Напук на яростните коментари, че от Звездевите рецепти рядко излиза нещо нормално за ядене, рубриката му продължава да е лидер по гледаемост сред събратята си. Може би това се дължи на факта, че bTV си е лидер по принцип, а може би причината е в консервативното й програмиране – непромененият й от години час -веднага след сутрешния блок, в 9.30 часа. За разлика от "Нова телевизия", която непрекъснато прави програмни експерименти и е напът да срути ентусиазма на новите водещи на "Бон апети" – Лора Найденова и Стоян Сейменски. В първия си сезон кулинарното издание също беше веднага след сутрешния блок на медията, но започваше точно в 9 часа, така че да не се застъпва със Звездев. О този тв сезон "Здравей, България" върви с половин час повече, след него, естествено, е Гала, а кулинарното шоу – от 11.30 часа.

Докато "Бързо, лесно, вкусно" е насочено към работещите домакини, то амбициите на новото "Бон апети"

са доста по-космополитни – "да превърне лаиците в любители, а любителите – в начинаещи професионалисти." Само че и в този случай не липсват изчанчените рецепти, които имат външен вид, но на вкус не стават и за кварталните гълъби. Иначе от трите кулинарни предавания на трите национални телевизии "Бон апети" е с най-развита страница в интернет, както и във фейсбук. Водещите – Лора и Стоян, са професионалисти със сериозен стаж зад гърба си, а и в известна степен са симпатични със своята неопитност пред екрана. Освен това са и неексплоатирани телевизионни муцуни.

И по ТВ 7 готвят. Там се е настанил един италианец и неговото "Какво ви забърка Лео". Докато някои намират трудноразбираемия му

български език за чаровен, за мнозина е напрежение да разберат какво им говорят от екрана. А и като започне да говори за нещо, Лео така се отплесва, че забравя да се върне в темата. За две години в ефир през червената къща на
бившия герой от "Биг Брадър" също са минали неустановено количество популярни български физиономии. Нямаше как и при италианеца да се мине без участието на зрителите – този път чрез конкурс.
Всъщност кулинарните предавания на изброените тв канали не са открили топлата вода. Придържат се почти към еднакъв формат – показват рецепти от различни краища на страната, пътуват насам-натам из рецептурниците и на други държави, канят и професионални готвачи, и абсолютни аматьори. В новото "Бон апети" отговарят на запитвания на феновете си във фейсбук и превръщат желаното от тях меню в реалност. Всичките имат претенциите, че готвят евтино и вкусно. Може би на моменти им се получава, но затова трябва да ги гледаш редовно и всеотдайно. Отдават се и на модерни течения в кулинарията, която за обикновените зрители звучи претенциозно и нереално. Въпреки стремежите да направят кулинарно шоу досега на никого не му се е получило.
Интересното е, че колкото повече се задълбочава икономическата криза и народът обеднява, толкова повече телевизиите готвят. Доказателството за това не е кулинарната рубрика при Гала в "На кафе", където всеки ден основният й гост показва и своя рецепта, при това малко преди "Бон апети", защото в женското предаване ветеран се бъркат манджи от години. Нито пък опитите на "Станция Нова" по същата телевизия да привлекат домакините в неделния обеден ефир, като научат български рецепти от бай Данчо, готвачът на Тодор Живков. По неясни причини от този сезон той бе заменен от Катето Евро. Но и нейната тв съдба е неясна, тъй като предаването вече ще върви в събота и неделя до обед под названието "Почивна станция".

Пример за новата тенденция

е по-скоро "Lord Of The Shef’s" по bTV. Кулинарното риалити, продуцирано от компанията на Слави Трифонов "Седем осми", предизвика гнева на редовия зрител с нереалността си – от екрана бълваха менюта, за които малцина са чували, а още по-малко опитвали. Да предлагаш подобни изкушения и да говориш за висш пилотаж в кулинарията, особено в момент на криза, си е, меко казано, издевателство. И всичко това сервирано с тотално непонятното присъствие на водещата Елен Колева и на част от журито, което стана известно с маниерниченето си. На този фон "Черешката на тортата" по "Нова телевизия", познато преди като "Перфектната вечеря", но по несъществуващата вече GTV, беше доста по-семпло и като замисъл, и като изпълнение. Нищо че известните у нас хора, които се изявяваха в него, превърнаха сьомгата в национално ястие.
Че е модно да се готви, спор няма. Въпросът е медиите да го правят по начин, адекватен за аудиторията. И като стана дума за нея, досега само Бойко Борисов още не е готвил по телевизията май. От друга страна обаче, политиците непрекъснато готвят нещо на народа – при това бързо, лесно и по свой вкус.

Стр. 35