сп. HiComm | 14.01.2012

Интервю с Росана Лаво, Интернет медия директор в Медийна агенция Пиеро 97

Росана Лаво е професионалист с дългогодишен опит в сферата на онлайн рекламата. Започва кариерата си в Дир.бг и вече единадесет години се занимава с медия закупуване, планиране и консултиране. От 7 години е в екипа на медийна агенция Пиеро 97 (piero97.com), а от 2008 година ръководи Интернет отдела, който работи тясно с повечето големи рекламни агенции по провеждането на дигиталните кампании на водещи брандове.

Пиеро 97 е агенцията, която предложи за първи път Интернет реклама на своите клиенти и е лидер на пазара и до днес. Дългогодишен опит, екип от професионалисти и най-добрите условия за медия купуване на пазара е формулата за успех.

Как би описала интернет пазара на реклама в България днес?

Доста изнервен е рекламният пазар като цяло. Докато другите медии се опитват да се задържат над водата или да понесат минимални загуби, интернет бележи ръст, отново – малък, но категоричен. Съвсем естествен ход на нещата предвид сегашните 4-5% дял от целия медиен микс. Това е тенденция, която ще продължи и занапред. Въпреки това обаче българските онлайн медии не са безгрижни. Свикнали са на огромни ръстове и тези 10, та дори 15% общо за пазара не ги удовлетворяват. Всяка година излизат много нови играчи с големи амбиции. Те са безкрайно нетърпеливи и искат да си избият инвестициите за кратък период и да започнат да печелят, мислейки, че щом излязат в топ 10 в класацията на Gemius или Nielsen в дадена категория, това е достатъчно условие парите да потекат. Уви, не. Има много други фактори, които влияят. Не е достатъчно просто да имаш определен брой потребители на месец. Оттук се почват и глупостите: продажби на всяка цена, некоректно отношение, нелоялна конкуренция. От друга страна утвърдените медии не приемат добре конкуренцията, трудно преглъщат факта, че с всяка година им се отхапва от рича и парите се разпръскват по много медии. Дразнят се на агресивната политика на новите. Всеки смята, че неговата медия е най-добрата.
От трета страна имаме Facebook и Google. Там парите никой не знае колко са точно, но са много и растат с всяка година, а това значи по-малко пари в джобовете на родните медии.
Изобщо не е лесно на интернет пазара. За съжаление изминалата година ми прилича повече на интернет пазарене, отколкото на пазар. Медиите трябва да престанат да гледат в чуждата паничка и да отстояват позициите си пред клиентите. Трябва да се наложат правила и стандарти, които да се спазват от всички. Само така има шанс интернет рекламата да порасне. Трябва да се съсредоточат сериозно върху съдържанието на проектите си, върху изглаждане на всякакви технически проблеми, да предложат на рекламодателите още по-качествени и ефективни решения, да помислят върху дългосрочно развитие и маркетиране на сайтовете си и да оставят агенционната работа на агенциите.
Не държа отговорни само медиите за тази ситуация. Клиентите също издевателстват над медиите и ги принуждават да работят почти безплатно в някои случаи. Мисля, че на всеки е ясно, че без пари не можеш да получиш качествена стока. Трябват инвестиции в българските онлайн медии, за да се развиват и да расте пазарът. От телевизионно планиране разбират малко хора, а в интернет се навъдиха много разбирани, които използват липсата на достатъчно познания у някои клиенти и им пробутват продукти и услуги със съмнително качество. Приканям клиентите да се доверяват на агенциите си или на доказани професионалисти по дигитален маркетинг, а не да поверяват бюджетите си на самозванци. В заключение бих казала, че българският пазар е много динамичен и интересен. Отново станахме свидетели на доста покупки, поява на нови проекти, много събития, свързани с дигитален маркетинг, много нови лица, много ентусиазъм и позитивна енергия като цяло.
Българският интернет пазар има голям потенциал, но се нуждае от сериозни инвестиции.

Кои са тенденциите във вида интернет реклама глобално и при нас?

Има ли разлика и на какво се дължи тя? Дисплей рекламата винаги е била доминираща в България за разлика от чуждите пазари, където сърчът е с превес. Това има своето обяснение: малък пазар, неразвита онлайн търговия, основните рекламодатели в интернет са големи международни брандове, които имат нужда от големи формати в примиум медии. От 2010 година обаче в цяла Европа отбелязваме триумфалното завръщане на дисплей рекламата главно благодарение на увеличеното консумиране на видео онлайн, бума на социалните мрежи и използването на мобилните устройства. Това са данните на IAB Europe от юни 2011. В България тенденцията е за ползване на все повече нестандартни и видео формати. Медиите през месец изкарват нови такива, но остава проблемът с безпроблемното им функциониране. Също говорим много за видео реклама в интернет, а няма достатъчно такова съдържание.
Facebook е глобален феномен. За кратко време успя да привлече много потребители и рекламодатели. В България по последни данни около 2 200 000 души ползват социалната мрежа. Огромно число – около 60% от всички интернет потребители в България. Делът на тъй наречените social ads расте
главоломно.
Google adwords се ползват много и в България. Има много малки и средни фирми, които насочват целите си рекламни бюджети в този тип реклама. Google работи прекрасно, когато става дума за продажби. За мен схемата е следната: с имиджовата банерна реклама влизаме в главата на потребителя, в социалната мрежа се подготвяме за покупката, а чрез Google я осъществяваме.

Nielsen или Gemius? Защо?

Не е важно коя от двете, а може да бъде и трета. Всяка метрика използва собствена методология и алгоритъм за измерване, която е разработвана с години. Методологията не е толкова важна, колкото независимостта на метриката и анализът и интерпретацията на резултатите, които тя мери. Това е работа на медийната агенция. Много е важно агенцията да е запозната с материята, да борави правилно с данните и въз основа на тях да изготви най-ефективното планиране за дадения клиент.
Фактите показват, че Gemius имат по-добри пазарни позиции. Ние в Пиеро 97 ползваме и двете метрики, що се касае до данни за аудиторията на сайтовете. Ако говорим за проследяване на ефективността на кампанията, Gemius са безспорен лидер при ползването на тази услуга от рекламодателите. И пак стигаме до ролята на агенциите да разчетат правилно данните след приключването на кампанията, да се извадят правилните изводи и да се планира следваща кампания въз основа на получената информация.

Важни ли са все още импресиите като мерна единица?

Важни са, разбира се. Банерната реклама се планира на база импресии. Ако отворим тарифите на интернет медиите, ще видим, че всички цени са 1000 импресии. Зад импресиите стоят хора. Някои медии посочват освен среднодневните импресии и уникалните потребители на ден. Разбира се, можем да зададем честота на показванията. По презумпция някои медии излъчват не повече от три пъти на уникален потребител на ден. Много обаче можем да говорим за качеството на импресиите. Импресиите във форумите са едно нещо, в новинарски сайтове друго.
Важно е да се знае как се правят и от кого тези импресии. При планирането се вземат под внимание и много други фактори.

Ако ти имаш сайт, в който представяш своите дърводелски услуги например – къде и как би се рекламирала? А ако сайтът е за запознанства?

Тази информация струва пари. Българинът има тенденцията да мисли, че разбира от всичко, но все пак препоръчвам, що се касае до реклама, наистина да се правят консултации с професионалисти. По-добре платете на медийна агенция да ви изготви правилната стратегия, вместо да си дадете парите на вятъра. И двата продукта са напълно подходящи за интернет.

CPI или СРС? 

Крилце или кълка? И двете, категорично! Много е важно да знаем какви са целите на кампанията. Традиционно банерната реклама (CPM) се ползва за налагане на марката, изграждане на имидж и разпознаваемост. Ако рекламодателят има нужда от трафик към сайта или ФБ страницата си, СРС върши чудесна работа. Много е важно обаче да се случват интересни неща на тази лендинг страница. Ако продавате нещо онлайн, ползвайте сърч реклама в Google. Работи. Кампаниите, които минават през Пиеро 97, в повечето случаи са имиджови или промоционални и въпреки това много често включваме и СРС, за да осигурим добър трафик към сайта. Пак искам да повторя, че е изключително важно да има интересна и актуална информация на сайта за рекламирания продукт.

Кои са големите предизвикателства, пред които се изправяш в професията си?

Предизвикателство е да устояваш позицията на лидер всеки ден, всеки месец, всяка година. Предизвикателство е да останеш верен на принципите си в тези трудни за рекламата времена. Моята борба винаги е била за здравословен бизнес климат на интернет пазара, за честни партньорски взаимоотношения, следване на установените правила. Много е трудно в последно време да се надмогнат корпоративните амбиции в името на цялостно развитие на интернет пазара.

Какъв съвет би дала на т.нар. предприемачи – тези, които имат идеята и енергията да стартират нов и оригинален собствен проект в интернет?

Само да не е новинарски сайт, спортен сайт или социална мрежа ;о) Иначе нека го направят. Хубаво да проучат пазара, да се консултират и да учат от най-добрите, но да не копират, да имат дългосрочни цели, да се заредят с търпение и много енергия. И времето ще покаже. Добрите проекти, управлявани от професионалисти, няма как да не успеят.
По колко часа на ден си пред екрана? Много. В офиса съм пред компютъра. Вкъщи съм пред три екрана: лаптопа на масата, iPad на канапето и телевизорът е винаги включен. Сега, като го пиша, си давам сметка колко е ужасно. Но е факт. Такъв ми е животът. И си го харесвам.

А колко от това време преминава в социалните мрежи?

Социалната мрежа, бих казала, тя е само една за мен – Facebook. Нонстоп съм вътре. Информирам се там по всички теми, които ме вълнуват, поддържам контакт с бизнес партньори и с приятели, поддържам фен страница на моя собствен блог. Не е ли гениално да си направиш служебна среща чрез Facebook, да напишеш на стената на любимото ти заведение, че утре си на бизнес обяд там и много ти се яде от техния фантастичен шоколадов мус, и да получиш отговор, че резервацията е направена и мусът те очаква. Просто, бързо и гениално! Още един пример. Направихме си група на съседите от блока във Facebook. Няколко човека сме, не всички. Преди не можехме да се разберем за елементарни неща. Откакто имаме група, комуникираме, обсъждаме и взимаме решения. Това лято ремонтирахме покрива, а в края на годината ще си направим даже парти. Примерите са сигурно безкрай. Просто Facebook улесни комуникацията и сближи хората по някакъв начин. Ако трябваше да разчитаме на телефон, имейл и лични срещи, нищо нямаше да се случи. Кой каквото иска да казва за Социалната мрежа, за мен това е феноменът на последните години и съм фен!
Дали Facebook работи за рекламодателите – това вече е една съвсем отделна и дълга тема. Може би пак в HiComm, скоро.

Кои са медиите, от които се информираш? Сайтове, телевизии, списания?

90% интернет. 10% всичко останало. От 10 години гледам само френска телевизия. Опитах на няколко пъти да погледам родна. Не мога, хора. Страшно ретро ми е. Много неща ме шокират по нашата телевизия. Езикът на някои водещи също е под всякаква критика. Специално за интервюто отворих програмата на телевизиите и да – за пореден път се убеждавам, че нищо не изпускам. А това, че дават отново "Робинята Изаура" в малките часове по Нова тв, направо ме срази. Да се смееш ли, да плачеш ли. От българските списания предимно модни преглеждам набързо и някои специализирани за реклама и интернет. Всичко намирам в Мрежата. Нямам никакъв сантимент към хартията.

Стр. 40, 41, 42, 43  

в. Дума | Альона НЕЙКОВА | 14.01.2012

Надявам се информационната ни политика да не пострада от закриването на някои кореспондентски пунктове, казва генералният директор на БНР

- Г-н Тодоров, да започнем разговора с това, което засегна не само ръководената от вас институция, но и цялото общество. Можеше ли да не се съкращават кореспондентските пунктове на БНР в чужбина?

- Не сме съкратили всички кореспондентски пунктове, наложи се да го направим само в някои от балканските страни. Остават кореспондентските ни пунктове в две важни столици – в Москва и в Брюксел. Времената са трудни за всички и смятам, че режимът на икономии, който трябва да позволи на държавата да преодолее кризата, е добре да бъде един за всички. Би било прекрасно, разбира се, да сме с максимално присъствие във всички точки на света. Но мисля, че благодарение на стрингерите, които имаме в цяла Европа и по света, ще осигурим това, което досега сме получавали като информация чрез нашите кореспонденти. Надявам се информационната ни политика да не пострада от закриването на някои кореспондентски пунктове. Като кореспондент знам, че присъствието на място е много важно – оценката на събитията, погледът е съвършено друг. Това позволява да се постигне по-голяма дълбочина, по-силна аналитична оценка. А и елементът достоверност, който е много важен в нашата професия, винаги се свързва с присъствието на място. Но пак подчертавам – всичко това ще се постараем да покрием и да гарантираме с други гласове, с една по-широка картина. Така че се надявам и ви уверявам, че тази мярка няма да засегне информационната ни политика. Тя е принудителна, но не виждам нищо фатално да се е случило до този момент.

- Какво ще стане със съкратените журналисти в чужбина? Ще се върнат ли в България? Или не поемате ангажимент за тяхното бъдеще, след като престават да бъдат кореспонденти на БНР?

- Колегите по професия са журналисти – също както и аз, независимо че в момента съм генерален директор. Познавам добре и кореспондентската работа – бил съм почти 12 години кореспондент в чужбина, в доста трудна столица. Винаги съм казвал и за себе си, че моята професия е журналист, а не генерален директор. Мандатът на всеки неизбежно свършва. Кореспондентското място може би е едно от най-трудните в нашия занаят, защото човек съчетава много качества – той е представител на страната и на медията, едновременно е журналист и човек, който сам осигурява едно малко радио в чужда среда. Затова подобен опит е изключително важен и е добра школа за всеки. Вярвам, че колегите няма да изпитват затруднения при адаптацията си в страната. Смятам, че те имат своите професионални качества, които да им позволят да заемат мястото си тук и да бъдат полезни. Е, трябва да научат някои имена на появилите се нови личности, но това е част от нашата професия. Необходимо е непрекъснато да откриваме и да се адаптираме към новата среда, както и да имаме активно присъствие и следване на нашите информационни цели. Журналистите са посредник между обществото и властите и трябва чрез своята подготовка, опит, квалификация да се стремим да насочим аудиторията към това какво се случва, как се случва и защо се случва именно по този начин.

- Предстоят ли и други съкращения в БНР?

- Ще предприемем и следващи реорганизации в работата си. Тъй като у нас много се говори за реформи, бих искал специално да отбележа, че вече 4 години – от 2007 г. насам – извършваме реформа. Това позволи на БНР да заеме водещи позиции на пазара на медиите. Ние сме сред малкото, в лицето например на програма "Хоризонт", които отбелязват непрекъсната динамика на увеличаване обхвата на аудиторията. Това важи за всички наши програми, включително и регионалните ни медии, които са с водещи позиции по места. В момента БНР е безспорен програмен, технически и технологичен лидер на пазара. Поехме на свой гръб доста тежки функции, които държавата, предвид нелекия преход, може би пропусна да ни поръча. Те неведнъж бяха обсъждани в парламента. Една от задачите ни беше да осигурим по-силно покритие на нашите програми в граничните райони. По закон сме длъжни да излъчваме на всички видове платформи, на които може да се приема. Това е изискването към обществените медии. Затова аз не бих искал БНР да бъде сравнявано с която и да било друга медия. Някои си намират офис, правят радиовръзка, събират дискове и започват да излъчват. А БНР произвежда и издава култура. Освен това ние излъчваме на средни, дълги, къси и ултракъси вълни, както и сателитно, цифрово и в интернет. Толкова много функции са съчетани в едно.

- Под шапката на БНР са и 6 музикални състава…

- Всички те са водещи в своята област – и Симфоничният оркестър под диригентството на Емил Табаков, и Детският радиохор, ръководен вече повече от 50 години от неговия учредител акад. Христо Недялков, и Биг бендът под диригентството на Антони Дончев, и Оркестърът за народна музика, ръководен от Димитър Христов, ръководил ансамбъл "Пирин" и "Тракия", и вокалната група "Радиодеца", и Смесеният хор. Всички тези формации дават лицето на музикалния живот в България. Понякога чувам подхвърляния – не са ли ви излишни, или дайте да ги прехвърлим някъде. Но традиция е обществените медии в цял свят да поддържат такива състави. Нашата функция е да произвеждаме култура. Студио 1 на БНР е най-добрата концертна зала след зала "България".

- Мнозина ще завидят и на нивото на регионалните радиостанции на БНР.

- Искам да подчертая, че за разлика от колегите от някои радиа, които се представят като национални, всяка от нашите регионални медии е обществена и е с 24-часово излъчване на музика, информация, предавания. Същевременно събира, тиражира и издава и всичко най-интересно от културния живот, от фолклора, от всички области на регионалната култура. Виждате, има много голяма разлика. Едно е да консумираш и да тиражираш, друго е да създаваш, да произвеждаш, да издаваш.

- Какво ще стане, ако изведнъж не се договорите с телекомуникационния оператор и той престане да ви излъчва?

- Честно казано, не знам. Слава богу, сме изградили прекрасни професионални отношения с колегите и на тази база успяхме да компенсираме някои недостатъци в инвестиционната политика на телекомуникационния оператор. Пуснахме в действие 77 нови УКВ предаватели, предстои да заработят още 20, с което покритието в УКВ диапазона на страната ще достигне безпрецедентни цифри – някъде в рамките на 92-93 на сто. 100-процентно покритие не може да се осигури поради изключително сложния релеф на страната ни. Затова е необходимо паралелно покритие в други диапазони, каквито са например средните и дългите вълни. Тъй като БНР е част от системата за национална сигурност, сме единствената мрежа, която позволява веднага да се оповести населението в случай на бедствия и аварии. Имаме и други функции, затова не бих искал да се правят механични сравнения на БНР с други радиостанции. В буквален смисъл не сме пряк конкурент на нито една от търговските или частните вериги. Нашата водеща функция не е печалбата, а общественият интерес. Ние сме най-големият продуцент на музика, драматургия, радиодраматургия, особено продукция за деца. Така че нека всеки да държи своите ниши и въпреки кризата да се опитаме с достойнство да вършим своите задачи, без да пречим на останалите.

- Казахте, че БНР е безспорен лидер в радиоефира, което се потвърждава и от доста проучвания. Например миналата година излезе изследване, според което програма "Хоризонт", въпреки че има най-голяма радиоаудитория в страната, отново увеличи броя на слушателите си. В този ред на мисли защо БНР не се поощрява като отличник, а напротив, бюджетът му се съкращава?

- Въпросът не е към мен. Мога да кажа само, че осъзнавам трудната ситуация в страната, но в рамките на 2 години нашият бюджет се съкращава с близо 17 млн. лева. А това създава напрежение и сред хората. Не искам да внасям излишен драматизъм. Но не бива да смятаме, че реформите започват от нас и свършват с нас или започват от момента, в който някой е обявил, че започва реформа. БНР се реформира истински от 2007 г. и благодарение на това постигнахме стабилност. Пуснахме 2 нови регионални радиостанции, едната – Радио София, е и парламентарен канал, същевременно е изключително интересна програма, с много младежки дух, втората е Радио Видин, предстои да пуснем Радио Бургас. Смятам, че държавата трябва да си изработи информационна политика за съседните на страната територии. Подчертавам – територии, а не за държави, тъй като в повечето от тези територии пребивава българско население. И благодарение на БНР българските програми вече стигат до населението в Македония, Гърция, Турция, Сърбия, Румъния. Дълго време в парламента се обсъждаше въпросът защо по границите ни звучат само чужди гласове и какво можем да направим. Както е известно, някога България ги заглушаваше. Естествено сега не можем да си позволим и да си помислим подобно нещо. Единствената алтернатива е да предлагаме свои гласове. Търговските радиостанции нямат интереси там. Значи това трябва да бъде функция на обществената медия, каквато сме ние.
Затова, когато се говори за бюджета на БНР, не бива да ни сравняват с което и да било частно радио. Още повече че значителна част от нашия бюджет отива за издръжка и покритие на таксите по излъчване на програмите ни. България може би е единствената страна в Европа, в която собствената ни мрежа, чрез която предаваме, не ни принадлежи. Решението на държавата беше да се премине от 100-процентов държавен монопол към 100-процентов частен.

- Какво се случи, след като СБЖ и синдикатите в БНР изпратиха протестно писмо до министър Дянков във връзка със съкращаването на бюджета? Имаше ли някаква реакция от страна на финансовото министерство?

- Факт е, че се създаде много силно напрежение вътре в радиото. Заплатите в БНР не са мърдали вече години. Може би е нормално, отчитайки общото състояние на страната. Тъй като бюджетната рамка беше зададена предварително, всички отчети бяха направени и съгласувани с нас и МФ. Но тази допълнителна мярка действително създаде напрежение.

- Но вие сте спазили бюджетната дисциплина и сте изпълнили всички изисквания към БНР за ограничаване и намаляване на разходите!

- Мога да ви кажа, че чрез постоянно ограничаване на разходите, оптимизацията, технологичните и програмните реформи, промяната в организацията на работа, в условията на увеличеното програмно време и недофинансиране сме разширили значително аудиторията и предавателната си мрежа. Например при увеличеното програмно време и разширение на покритието с близо 30%, плащанията ни към телекомуникационния оператор са намалели с над 40%. Също така с въвеждането на нова техника и технологии сме успели да поевтиним значително програмния продукт, който произвеждаме. Тоест, не сме стояли на едно място и не сме чакали. Виждахме, че тази криза се натрупва и взехме мерки. Но след това ни се казва: "Правете реформи!" Какви още реформи да направим?! Увеличили сме многократно програмните излъчвания и програмното време, както и функциите си, открили сме две нови медии, без да увеличаваме числеността на медията… И броят на хората, които работят в БНР, въпреки някои спекулации е абсолютно адекватен на всички европейски практики. Неслучайно националното радио бе признато от Европейския съюз за една от водещите европейски медии – като мениджмънт, като стабилност, като програмна и технологична политика. На този фон нашият бюджет е многократно, даже в пъти по-нисък от бюджета на медии в съседни страни, които по численост са два пъти повече от нас. Така че няма защо да ни се вменява някакво чувство на вина заради това, че получаваме бюджетна субсидия, защото ние изпълняваме функции с обществен и национален интерес. Ако някой лобира за свои интереси, нека ги защити, но не на наш гръб, както се получава в последно време.

- Съкращаването на късите честоти означава ли, че ще бъдат прекъснати някои излъчвания на програмите от Радио България?

- Излъчването на къси вълни е изцяло съсредоточено за чужбина. Интересното е, че Радио България, което излъчва за чужбина на 11 езика, има фенове в много далечни страни. Имаме фенклубове в Мексико, в Латинска Америка, слушат ни и в много държави. Друг е въпросът, че точният списък на аудиторията не може да бъде точно изчислен. Но ние излъчваме от мощности, които са морално остарели, с огромни разходи. Приемниците на тези вълни в повечето от страните вече са на доизживяване. И в решението, което сме приели, има програмна техническа и технологическа логика – минаваме на нови технически носители. Ще прехвърлим излъчванията като сателитни и в интернет, от което вероятно известна част от традиционната аудитория, която е свикнала да ни приема ефирно, може и да бъде изгубена. Но по-важното е каква част от аудиторията ще бъде спечелена чрез новите технологии. Трябва да се гледа напред. Наистина, когато нещо се губи, винаги има някаква носталгия. Но без да изпадам в технологична жестокост, бих казал, че това са новите изисквания на времето и ние бързо трябва да се съобразим с тях.

- Кога слушателите ще могат да слушат интернет радиото, което анонсирахте преди време?

- В близките месеци ще стартира и този съвършено нов интересен продукт, който ще бъде с 6 часа видео, информация, звук, картина, текст и други атрактивни програми онлайн. Всичко това отваря един нов свят и ще представя радиото в друга светлина. Много активно през последните години засилихме цялостното присъствие на БНР в интернет пространството. Ние сме и първата медия, която започна да излъчва цифрово в страната. Ще продължим с амбиция независимо от съкратеното финансиране да гарантираме и да развиваме обществените функции на БНР.

- Ще успеете ли да изпълните програмата, с която спечелихте втория мандат като генерален директор на БНР?

- Когато кандидатствах първия път, от СЕМ казаха – вие да изпълните 1/3 от програмата си, това вече ще е много. Изпълних повече от онова, което обещах в първия си мандат. Мисля, че досега се движа в график. А и БНР вече е друго – не е това, което беше през 2007 г., когато колегите работеха на пишещи машини. Сега виждате едно друго радио, което работи с интегрирани технологии и е водещо във всяка от областите. Идеята е общественото радио да бъде масовото радио, което да дава достоверна, обективна, максимално точна информация, и то своевременно. И едновременно с това да показва всичките лица на културата – и на тази, което самото то създава.
***
Валери Тодоров е роден на 25 август 1956 г. в Силистра, където завършва гимназия с профил програмиране и изчислителна математика. По-късно е студент във Факултета по журналистика на Софийския университет "Св. Кл. Охридски". Започва работа в главна редакция "Международна информация" на програма "Хоризонт" на Българското национално радио от 1981 г. Бил е водещ на новини и обзорни предавания. Снимал е документални филми за БНТ. След конкурс от януари 1993 до октомври 1997 г. е кореспондент на БНР и БТА в Москва. След края на кореспондентския му мандат става отговорен редактор и водещ на вечерното обзорно предаване "Нещо повече" на програма "Хоризонт", а след това за кратко е и неин директор. През януари 1999 г. се връща като кореспондент в Москва, този път на БНТ и отново на БТА (до април 2006 г.). До избирането му за генерален директор на БНР през 2007 г. е директор на дирекция "Радиоразпръскване" в БНР и и.д. директор на Радио Благоевград. С концепцията си за развитие на националната медия през миналата година спечели конкурса и остана да ръководи БНР още един мандат.

Стр. 10, 29

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 14.01.2012

Водещ: …. И страни и да се появят експерти, за да могат да оценят какъв е натискът върху медиите. Нека сега да попитам Деница какъв е интересът към екологичните теми, екологичните протести, за които всички анализатори в края на годината казаха, че са една бяла лястовица, за това, че хората се събуждат и започват да мислят и да живеят отговорно. Какъв е интересът на чуждите медии и на българските медии.
Деница Петрова:Ако трябва да направя едно сравнение между чуждите медии и българските медии, все пак българските медии отразяват повече това, което се случва, това са си наши неща, наши проблеми.
Водещ: Все пак е нормално.
Деница Петрова: Чуждите медии естествено, знаете, за страните, които нищо не се чува, е най-добре. Нали, като чуем, че нещо се случва в Япония, това е гръмнал реактор, нали. И така по тази схема чуждите медии се интересуват в момента от екологичните проблеми специално за шистовия газ, но те просто наблюдават и то именно в страни, където също има такива проблеми, където се водят дебати ожесточени.
Водещ:Има ли между другото натиск? Заплашвали ли са Ви? Как живеете като човек, който е ангажиран с Greenpeace?
Деница Петрова:Лично към мен няма натиск. Аз не мога да кажа, че се чувствам заплашен човек. И напротив – мисля, че имам доста… Хората, които се занимават с екология – ние сме доста сплотена група, така че успяваме да си помагаме един на друг. Но дали има отразяване на нашите събития, това е един друг въпрос. Дали медиите успяват да ни отразят – невинаги успяваме наистина да получим това отражение, което ние бихме искали, защото ние все пак всичко, което правим, смятаме, че го правим от това, че виждаме някакви проблеми, които са за цялото общество, за всички хора, които живеят на дадена територия и ние ги посочваме, очакваме от медиите партнъорство, защото без медиите един проблем няма как да бъде узнат от повече хора и по-късно няма как да се окаже повече натиск за неговото решаване.
Водещ: Ще продължим за натиска, но от друга гледна точка. Ще Ви помоля да си сложите слушалките, защото на телефона е Госпожа Невена Троянска, която също получи награда за книгата, която написа за една три буквена групировка, която тръгна от Варна и стигна далеч. Добър ден, Невена.
Невена Троянска: Добър ден на Вас и на Вашите слушатели.
Водещ:Говорим си за натискът, който се оказва върху медиите или не се оказва, и върху журналистите разбира се, и за включването на журналистите в режима авто цензура, и защо при едни се включва този механизъм, а при други не се включва. В началото да Ви попитам – имало ли е натиск срещу Вас, защото все пак Вие сте във Варна?
Невена Троянска:Ами натиск винаги има и то от най-различни страни.
Водещ:Как изглежда натискът?
Невена Троянска:Не цитирам в случая конкретно книгите, които съм писала. Особено се засилва натискът по време на избори. Но предполагам, че това добре го познавате.
Водещ:Разбира се, но лошото е, че натиск има не само по време на избори, а и след това по други теми разбира се. Да Ви попитам защо написахте книга? Малко ли е медийното място за всичките тези неща, които пишете и разследвате?
Невена Троянска:Ами мисля, че не само е малко, ами направо имагинерно. Всъщност да напиша тази книга ме провокира първата книга на Юрген Рот, която получи гласност през 2008 година „Новите български демони”. Честно казано с голям интерес я прочетох.л Посегнах към нея с надеждата да открия наистина журналистическо разследване за подземния свят в България и по-конкретно за нашата варненска корпорация. Но на практика от там не научих нищо ново. Повечето от нещата, които визираше Юрген Рот, бяха взети от Интернет. Тях прекрасно ги знаех и аз, и моите колеги, когато подготвяхме защитните си тези и материали през 2001 година, когато ТИМ ООД ме съди за обида и клевета. Слава Богу, те загубиха делото на всички инстанции, включително и на пет членка на върховен касационен съд.
Водещ:Но това се нарича натиск класически или поне експертите го дефинират като такъв.
Невена Троянска: Да. Натискът винаги го е имало. И по време на социализма, и сега, и в България, и във всички други държави. Въпросът е до колко журналистът се съобразява с него и до колко е готов да гони своята си истина, която да е максимално близо до обективната.
Водещ:Как сработва механизмът на авто цензурата?
Невена Троянска:Ами има два механизма или две причини може би. Едната е страх – или страх да не направят нещо, някой на теб. Най-често уволнение на теб или на твои близки. Страх да не станеш черната овца в медията, за която работиш. Другата причина е просто мързел. Значи човек си казва „Какво да му се хабя аз? То няма да мине.” И без да си направи опита и труда да направи крачката и да се опита да го прокара. Чест прави на издателство „Слънце” това, че те дадоха зелена светлина на тази книга.
Водещ:Между другото, тук не знам дали успяхте да чуете, но в студиото нагости ни е Деница Петрова от „Greenpeace”. Вчера имаше една пресконференция по повод протестите, които се провеждат в момента в 12 български града срещу проучване и добива на шистовия газ. Вчера се чу, че не е достатъчно добре отразена тази тема. Техните протести не са достатъчно добре отразени. Подобни реплики е имало и от варненски граждански организации. Къде е истината?
Невена Троянска: Значи отразени са… Какво значи достатъчно добре? Имаме ли някаква мерна единица за добре и зле? В никакъв случай затъмнения по отразяване на протестите срещу шистов газ няма. Както няма и затъмнение срещу оповестяване на позицията на управляващите, които са про или контра в зависимост от чия страна – на управляващи или на опозиция. Това, което лично на мен ми липсва, е достатъчно достоверна и широка палитра от мнения, която да е илюстрирана с примери и компетентни мнения. За това аз за себе си не мога да дам отговор дали съм за или против шистовия газ, просто защото ми е непозната темата и нямам достатъчно информация.
Водещ:Ето, това е деликатната подробност тогава, когато трябва да се търсят мнения. Тази палитра, за която Вие говорите се оказва, че освен протестиращите, май никой не иска да говори. Това също е доста съмнително и може би е редно да се замислим за това. Деница, искаш ли да кажеш и ти нещо?
Деница Петрова: Ами относно това, че няма достатъчно мнения – ние сме свикнали с подобна ситуация. Обикновено търсим други източници, търсим Интернет, търсим цялата информация, която може да се намери. Например още юни месец, когато излезе заявлението за даване разрешение за шистов газ, проучване и добив, тогава никой не знаеше нищо, но от тогава именно хората започнаха да се интересуват самостоятелно и всеки търси източници на информация, превеждат се доклади в момента. Т.е. информация има. Друг е въпросът до колко тя достига навсякъде по медиите, да речем радио или телевизия. Хората, които не използват Интернет и не се интересуват активно сами да потърсят, ще получат информация. Това е другата страна.
Водещ:По радиото я получават. Невена, готвиш ли продължение на книгата си?
Невена Троянска: Ами лично аз се надявам продължението на тази книга да бъде с разговори от бащите на тази корпорация и…
Водещ:Има ли такава вероятност?
Невена Троянска: Да звучи така „ТИМ” отборът от първо лице.
Водещ:Има ли такава вероятност, защото…
Невена Троянска:Ами вероятност винаги има. Друг е въпросът колко е процентът. Аз в книгата съм споменала – от 2006 година се опитвам да взема интервю от Марин Митев, който е основният варненски играч. Имах…
Водещ:Господин Митев, моля Ви дайте интервю!
Невена Троянска:Ами и аз го моля, но до момента не се е случило. Но не съм се отказала.
Водещ: Благодаря ти, Невена. Още веднъж честито.
Невена Троянска: Благодаря!
Водещ:Останете с нас. Ние ще продължим след малко като включим в разговора и колегата от вестник „Банкер”, който пък направи едно разследване как може с европейски пари да се трупа политически имидж. Как с евро пари се прави политически имидж? Ето разкритието на това донесе награда за колега Ивайло Станчев от вестник „Банкер”. Здравейте и честито!
Ивайло Станчев: Здравейте. Благодаря за поздравлението.
Водещ:Тук си говорим за това налага ли се журналистите да бъдат смели и да правим ли разлика между репортер и журналист?
Ивайло Станчев:Ами по-скоро бих казал – дали ще са репортери или ще са журналисти не е толкова важно, колкото това да търсят истината и наистина, както казахте – да са смели, за да могат да я съобщят на висок глас. Мисля, че точно тази статия, която бе отличена през седмицата с наградата за смели репортери, е едно доказателство за това, че все още у нас има и смели журналисти, не че да се изтъкна, но… Трудно е да се пише точно за рекламата в медиите, тъй като знаете – от там се получават и заплахите за самите нас – журналистите.
Водещ:Категорично да, но това не значи, че не трябва да се прави.
Ивайло Станчев:Ами не трябва, но… Според мен доста от собствениците на медиите това… Според мен не е никак подходящо да се пише за източниците на финансиране, а в случая говорим за държавата.
Водещ: Да.
Ивайло Станчев: Която е в ролята на, така да се каже, един от най-големите рекламодатели благодарение на евро фондовете. Може би за слушателите ще е интересно да кажа само на кратко за какво става въпрос. Има около 150 милиона лева предвидени за реклама за всички оперативни програми. Естествено те се разпределят чрез министерствата до техните медии. Близко е до акъла човек да прецени, че когато… Поговорката е ясна „Да не хапеш ръката, която те храни.”
Водещ:Така де, ама нека да… И аз даже не знам как да го кажа, ама вчера, докато си говорехме, се сетихме, че нито един от нас не се сети да попита как се казва кучето, което стана силно известно с това, че трябва да бъде обгрижвано от един вицепремиер, а пък един премиер нареди да бъде обгрижено с едни телешки пържоли. Но е хубаво ние журналистите да не се държим като кучета, нали така? Нищо, че вероятността да бъдем нахранени е много сериозна.
Ивайло Станчев: Абсолютно е така, но и това покрай кучето също показва как се правят нещата у нас. Всичко е общо взето на само утеха. Поне аз така ги виждам нещата. Специално за случая, ако мога да си позволя да кажа, мисля, че това беше една много добре скалъпена медийна изява на Гоюсподин премиера, която отвлече вниманието всъщност от по-важните въпроси – около това престъпление, така да се каже. Защото наистина мисля, че е уникален случаят, в който държан, обвинен за убийство и признат за убийство да се самоубие пред погледа на полицай. Това някак си не го възприемам за нормално. Но въпросите за това бяга настрани.
Водещ: Да. Както започнах в началото по повод коментари във facebook.com вчера – Ахилея Сливов отбеляза, че ние не знаме името на втория заподозрян, както и името на кучето. То разбира се името на кучето едва ли е важно в случая. Но това ли е основният натиск, на базата на който сработва механизмът на авто цензурата, според Вас?
Ивайло Станчев: Смисъл за финансирането на медиите ли?
Водещ:Да. Не само.
Ивайло Станчев:Ами, знаете, че парите са основно средство за натиск, а дали всъщност това наистина е най-основният, трудно мога да кажа, но със сигурност е един вид цензура, със сигурност. Авто цензура на самите медии се постига по този начин, защото няма как един издател да не е благосклонен към човекът, който го издържа, така да се каже. В смисъл – съзнавам, че е доста смело да го кажа това е момента в ефир, но според мен е абсолютен факт.
Водещ:Нека да чуем сега и кои са механизмите, които да ограничат до известна степен авто цензурата според почетния председател на центъра за развитие на медиите Огнян Златев.
Огнян Златев:Ами от една страна това е силно редакционно ръководство, т.е. редакторите трябва действително да са хора с авторитет и на място. Второ – трябва действително медията да бъде добре материално осигурена, т.е. да не бъде зависима, защото в момента всички виждаме, че за съжаление се оказва, че едва ли не най-големият рекламодател в медиите е държавата чрез именно темата на материала на колегата от вестник “Банкер” – „Къде отиват европейските пари за комуникационни дейности?” Т.е. когато медията ти няма нормален рекламен пазар и медията е зависима прекалено много от точно едни такива комуникационни програми, ти ще си даваш сметка как точно пишеш. Аз смятам, че нашите журналисти са достатъчно добре подготвени. Хубаво е те да имат възможност да продължаваща квалификация и общуване с колеги от страни с по-развити медийни традиции специално.
Водещ: И двамата по една или друга причина сме в обществените медии. Какво зависи от обществените медии и до колко обществените медии биха могли да подпомогнат този процес?
Огнян Златев:Обществените медии една от основните им цели е да възпитават и да формират общественото съзнание и да възпитават, и формират ценности в обществото. Въпросът е до колко успешно те се справят с това. В момента този дебат за това колко е важно да си успешна обществена медия, този дебат тече в цял свят. Всички виждаме, че примерно в Щатите, обществените медии не са чак толкова, минимални са на фона на всички останали, но въпреки всичко никой не може да каже, че медиите в Щатите са не демократични. Наличието на обществена медия е по-скоро европейска концепция. Тя е била може би подходяща и е съответствала на времето си преди 20, 30 или 40 години. Сега живеем в нова ситуация.
Водещ:Защото все пак това е общ фон, общ медиен фон и когато медийният фон, поставен от обществените медии, е с по-малък процент на авто цензура, тогава нещата биха изглеждали по по-различен начин.
Огнян Златев:Да, всички виждаме, че обществените медии в България се радват на едно високо доверие, бих могъл да кажа, конкретно за националното радио. Виждаме, че то просто със смазващо превъзходство води в степен на доверие и на слушаемост на аудитория по отношение на аудиторията. Иначе от БНТ има какво да се желае, разбира се, за да постигне и тя такива резултати. Но от една страна има някакви такива световни, европейски тенденции. От друга страна обаче имаме си и тук наш собствен фон, на който се развиват самите медии и трябва да се търси през цялото време балансът.
Водещ:Как трябва да се формират редакционните политики в обществените медии? Знаем, обществена тайна е, законът повечето експерти го наричат „patchwork”. Той е целият в поправки.
Огнян Златев: Трябва да има някаква рамка, в която да могат да функционират обществените медии. Това от една страна. От друга страна разбира се трябва да има добре разписани редакционни правила. И те не са някаква много сложна материя да бъдат измислени. Има първо от една страна точно много добри и функциониращи практики. От друга страна в България има достатъчно опитни журналисти, които знаят какво е качествена журналистика и как се прави тя. Аз мога да кажа за Великобритания например. Там, както знаете, те имат от една страна Съвет по пресата, но от друга страна в няколко вестника, например в /…/ там си имат не точно комисия. Там по-скоро е така нареченият readers editor. Това е редактор, който се занимава с оплаквания на читатели. Т.е. ако някой не е доволен от начина, по който дадена статия е написана или смята, че той е засегнат конкретно, може да напише писмо до този човек. Той е абсолютно независим. Не е на подчинение от главния редактор. Т.е. работата не му е свързана с това дали с главния редактор ще бъдат в добри отношения или не. И той може да съдейства за постигането на опровержение или на някакъв резултат, който да удовлетворява този, който се оплаква. Такава практика между другото съществува в доста държави. По отношение на електронните медии например има добър пример в Дания, където датското обществено радио и телевизия – те имат също омбудсман, който се справя точно с такива задачи. В нашата съседка Турция например също в 6 от водещите им вестници, големи, също има такъв медиен омбудсман, да го наречем, и така този тип институция си пробива път. А иначе дали ще бъде етична редакционна комисия, омбудсман, прес съвет – това просто зависи вече от самата медийна обстановка в конкретните държави. Няма универсален пример, това искам да кажа.
Водещ:А от къде трябва да дойде инициативата? От журналистите или от политиците?
Огнян Златев:Инициативата според мен трябва да дойде от журналистите, защото в края на краищата това засяга качеството на тяхната работа и това те да се чувстват свободни действително, и независими, когато работят. Политиците няма да им я дадат тази сила, защото те не я разбират. Между другото Съветът по пресата във Великобритания се е появил през 1991 година точно по този начин, когато е имало страшен натиск от страна на недоволни политици срещу медиите и за това какво се пише вътре в тях. И тогава просто са поканили на една среща, парламентът са поканили на една среща всички водещи редактори на водещи вестници, водещи медии и са им казали „Ако вие в 6 месечен срок не си направите някакви правила, етичен кодекс, някакъв механизъм за саморегулация, ние ще Ви наложим регулация от вън.” Демократична Англия за 6 месеца са си направили точно такъв само регулативен орган.
Водещ:Но някой би казал „Вие имате етичен кодекс.”
Огнян Златев: Да, имаме, но той очевидно първо трябва да бъде осъвременен, тъй като в него например много малко се говори, да не кажа почти нищо, например за online медиите, където както стана ясно в началото на нашия разговор, накъдето мигрират в момента всички. И трябва да бъде възприет от всички медии. Ние имаме в момента етичен кодекс, който за съжаление е приет от, ако погледнем по отношение на тиражите, преди бяха мнозинство – сега са малцинство.
Водещ: И тъй като в „Клубът на журналистите” днес двама от отличените за смели репортери сте тук, сега да Ви попитам – ние можем ли да направим нещо подобно? Ивайло?
Ивайло Станчев: Да.
Водещ:Дали бихме могли да направим нещо подобно? Достатъчен ли ни е етичният кодекс или имаме нужда и от други помощни?
Ивайло Станчев: Първо искам да кажа за етичния кодекс, че той е, както казахте преди малко, е приет наистина от една малка част от медиите, но по-плашшещото е, че почти всички журналисти не са запознати добре с него, камо ли да го спазват или нещо такова. Включително и аз смея да кажа, че не съм толкова добре запознат с етичния кодекс. Но едва ли само с подобен документ или с подобна някаква правна рамка биха могли да се решат нещата. Поне така смятам аз и мисля, че е необходимо изцяло гилдията да премине на по-високо ниво. Смисъл доста повече внимание на същността на нещата, а не само да отразява това, което им се подава най-отгоре.
Водещ: Всъщност да. Името на кучето е абсолютно без значение, както и самото му участие в операцията.
Ивайло Станчев: Абсолютно.
Водещ:Защото все пак, когато се отличава едно куче по този начин, това значи, че някак хората не си вършат работата.
Росен Цветков:Между другото е много правилно това, че трябва да се осъвремени, защото медиите не са това, което бяха преди, когато се е приел този кодекс и от тук идват и може би много грешки, които виждаме, тъй като вече медиите са online във всяко отношение. Дори и телевизиите, радио станциите се пренесоха също в Интернет. Но дори да го има, аз пак не вярвам, че ще се спазва, защото с очите си виждам как дори и опитни журналисти прескачат правилата, които са в етичния кодекс. Така че не само той е необходим. Трябват ни и други правила.
Водещ:Но тези правила по-скоро се прескачат не от незнание, а заради конкуренцията.
Росен Цветков:Разбира се. И заради сензацията, която в момента води всички да бъдат гледаеми медийните продукти. Това е в основата. Аз виждам наистина хора, които са чели, 100% съм сигурен, че са прочели етичния кодекс, но не искат да го спазят. Това е собствено желание, тяхно.
Водещ: Ивайло, какви бяха първите реакции на твоите шефове, когато видяха какви си ги написал?
Ивайло Станчев: Ами честно казано реакциите не стигнаха пряко до мен, а до ръководството на вестника. Но доколкото знам не е било чак тогава буря около това, защото това не е и нещо тайно, въпросът е, че просто е обявено публично. Тези документи ги има. Договорите са ясни. Парите са разписани. И така трябва да бъде, защото ето, аз съм говорим с Господин Томислав Дончев. Той е прав – тези пари са за това, те за това трябва да бъдат похарчени. Въпросът е как точно се разпределят между съответните медии и как се сключват договорите.
Водещ: А по отношение на етичния кодекс и по отношение на някакъв друг регулатор, който да помага на журналистите в честите им спорове?
Ивайло Станчев: Ами…
Водещ:Относно така наречените редакционни политики.
Ивайло Станчев: По-скоро аз пак продължавам да държа на тезата си, че най-важно е автономното финансиране на медиите, което според мен, ако е на лице, няма да има необходимост от какъвто и да е етичен кодекс или каквито и да е други рамки. Когато ти не си зависим от никой, можеш да напишеш това, което трябва и както трябва.
Водещ:По принцип да, но това е в сферата на научната фантастика.
Ивайло Станчев:Абсолютно.
Водещ:Не се налага на Вас да Ви го казвам. Все пак Вие работите във вестник „Банкер”.
Ивайло Станчев:Докато това не се случи, аз смятам, че няма орган или рамка, или кодекс, който да промени нещата коренно. Може да има някакъв лек ефект от някакви временни правила или мерки, но практиката мисля, че ще продължи да бъде такава в български8те медии.
Водещ:А какви трябва да бъдат обществените медии? И могат ли те да влияят на общия медиен фон, ако си вършат по-добре работата?
Ивайло Станчев:Със сигурност би трябвало да могат да влияят. Въпросът е до колко са разпознаваеми на фона на това медийно изобилие в България. Специално за нашия пазар говоря. Наистина обществените медии, ако…
Водещ: Нали не искате да кажете, че не са разпознаваеми БНТ и БНР?
Ивайло Станчев:Абсолютно не, но идеята ми е, че знаете, поп културата и поп фолк културата, и т.н. където по-голямата част от обществото дори не слуша новини и не се интересува от това, което се случва в страната. Това имам в предвид под разпознаваемост.
Водещ: Тук трябва да кажа „ох”. Настъпихте ме по мазола.
Ивайло Станчев:Ами не. Фактът е, че истината е такава. Няма смисъл да се заблуждаваме. Това е и големият проблем всъщност на цялото общество според мен.
Водещ: Което разбира се не е повод заради митинга да се пуска поп фолк. Много Ви благодаря. Ивайло Станчев от вестник „Банкер”.
Ивайло Станчев: И аз Ви благодаря.
Водещ: А ние оставаме в студиото с Росен Цветков и Деница Петрова, за да продължим след малко и да включим към нашия разговор и Борислав Сандов. Определени няма да сметем под килима вчерашните реплики, че медиите не сме достатъчно обективни, че не отразяваме достатъчно екологичните протести. Деница, да те попитам – от кога всъщност започна Вашата съпротива срещу шистовия газ, за който тук си говорихме по време на една от песните, че ние нищо не знаехме?
Деница Петрова:Започна от момента, в който разбрахме, че има дадена такава концесия.
Водещ: Като дата?
Деница Петрова:Края на юни. Мисля, че беше на 21 юни, когато беше решението на Министерски съвет. Мисля, че края на юни започнахме.
Водещ:Росене, за колко време ти успя да спечелиш онези 60 лева с твоя филм „Да дадеш гласа си под наем”?
Росен Цветков: За около 3-4 часа, ако говорим за конкретния ден, когато ми дадоха парите.
Водещ:Искам да кажа, Вие с Мария работихте много по-дълъг период от време.
Росен Цветков:Да, разбира се. Говоря, че получаването на парите ми отне 3-4 часа, но работата, за да се случи всичко това е около 1 година, за да стана част от Несебър като жител, да се регистрирам там, да получи лична карта. Един много дълъг процес. След това да опозная хората там – кой с какво се занимава. Дали пазаруват, така че много, много дълго време.
Водещ:По един естествен начин това обяснява донякъде невъзможността на журналистите да прескачат огромни етапи, ние не владеем времето. Трябва ни време, за да свършим тази работа. Може би това е причината, Деница.
Деница Петрова: Може би. Всяка тема, за да бъде представена добре, е хубаво човекът да е запознат, за да може…
Водещ: Как гледат журналистите по света на акциите на „Greenpeace”, защото те винаги са атрактивни, винаги са скандални?
Деница Петрова: Те и за това са атрактивни и скандални, за да може журналистите да ги поемат и абсолютно сме добре отразени. Именно, защото или са направени с чувство за хумор, или са направени, така че да посочат много конкретно даден проблем. За „Greenpeace” това е една от не целите, но методите на „Greenpeace” е точно да прави нещата видими. Много видими за всички. И показвайки проблемите всъщност търсим решение после за тях. И журналистите обичат акциите на „Greenpeace” за това.
Водещ:Така де, но ние кого да обичаме тук, в България? Българските журналисти кого да обичат?
Деница Петрова: Нашите акции тук в момента. Хората стават все по-креативни в шествия, протести и начини за изразяване, така че…
Водещ:Аз поглеждам към екипа, за да разбера дали Борислав Сандов си чува телефона в цялата глъчка на протеста. Дават ми знам да изчакам още мъничко. А, имаме го. Добър ден на Борислав Сандов.
Борислав Сандов: Добър ден на Вас и на Вашите слушатели.
Водещ:Тук си говорим с Деница Петрова от „Greenpeace” за това дали журналистите не си вършим добре работата, подценяваме акциите Ви. Вчера имаше подобни реплики на пресконференцията. Аз си мисля, че все пак ние имаме нужда от акциите на „Greenpeace” да кажем, които да са атрактивни и които да поемем.
Борислав Сандов:„Greenpeace” от скоро е в България, така че очаквайте – има много хора, които биха се включили в акции на „Greenpeace”. Аз мисля, че журналистите все пак успяха. Може би в началото не осъзнаваха колко сериозен е проблемът, но след като виждаха толкова протести, след като виждаха толкова реакции от наша страна като гражданска инициатива, като гражданско общество, мисля, че вече стигна кулминацията журналистите да са достатъчно заинтересовани и да вършат своята работа – да предават на населението това, което се случва.
Водещ: Колко човека има около Вас сега на акцията и по какво тя се различава? Може би по това, че сега журналистите не са повече от протестиращите?
Борислав Сандов: Ами всъщност в цяла България за между 5 и 15 хиляди. Според министър Караджов, аз мога да Ви кажа, че само в София, там, където в момента се включвам, са минимум 3000 души. Могат да си представят хората. Шествието тръгна от Попа и докато стигне до „Раковска” всъщност нямаше как да се предвижва, защото цялото транспортно платно беше заето от хора. Минимум 3000 хиляди. Сега се вижда и тук на площад „Народно събрание”, но това е само една малка част от хората, които биха излезли, ако имаха възможност всъщност. Освен това да не забравяме, че днес – това не е само Софийски протест, защото в 13 града в България се случват днес демонстрации, които са всички единствено насочени към забрана чрез мораториум на технологията хидро /…/, която е единствената технология, използвана и за проучване, и за добив на шистов газ.
Водещ:Колко време Ви отне, за да я проумеете тази технология на Вас?
Борислав Сандов:Ами виждате ли, ние още лятото разбрахме и стартирахме нашата кампания. В началото това, което трябваше да направим, е да се запознаем с чуждия опит и със самата технология. След като имаме Интернет, в днешно време нещата се случват много бързо, защото първо социалните мрежи обменят информация много скоростно и второ – можем да видим какво се случва в други страни. Така че ние всъщност за по-малко от месец имахме вече нужната информация и знаехме, че не бива да позволяваме в България този експеримент и тази вредна технология, която е доказала своите щети на редица места по света, която е отровила земята и водата на тези хора. Не бива това да се случва и в България. Искаме превантивно да забраним тази технология.
Водещ: Ами на журналистите също им отнема време, за да разберат какво е шистов газ, първо и после, за да направят своите разследвания, така че не бъдете съвсем критични към нас. Ние сме добронамерени.
Борислав Сандов: Надявам се да е така и се надявам да го показвате все повече, защото гражданското общество в България вече има достатъчно… Израснало е и когато видим тези 3000 основно млади, може би над 95% са млади души, млади хора, които са решили да останат в България и те милеят за своето бъдеще. Това е устойчивото развитие, което е основен двигател на гражданското общество. Надяваме се и в бъдеще, че ще показвате това, което правим.
Водещ: Кажете ни в чужбина какво е планирано и от къде дойде инициативата?
Борислав Сандов:Днес има два официално протеста в знак на солидарност. Това е в Лондон в 5 часа, а в 2 часа започва и в Копенхаген, в датската столица. Нашите сънародници във Франция ще се включат във френския протест, който ще бъде на 17ти. Така че се надяваме да имаме тази подкрепа. Отделно много хора ни казаха, че отидат с плакати на ключови места на местата, където живеят, извън България и ще изразят своя знак на солидарност като изпратят снимката със своето послание към България.
Водещ:Ами и ние очакваме да ни пратите, медиите, и на нас тези снимки. Благодаря на Борислав Сандов и сега накрая да отговорим пак на въпроса, с който започнахме – трябва ли журналистите да бъдат смели? Деница?
Деница Петрова: Със сигурност. Те трябва да са будната съвест. Трябва поне според мен, надяваме се те да бъдат смели, за да ни казват истината.
Водещ:Росене, кое е следващото, върху което смяташ да работиш?Кои са следващите 60 лева, които ще вземеш и от кого?
Росен Цветков: Аз вече работя по една тема, но много не искам да говоря, тъй като е в тайна. Нещо вече започнах. Още по време на изборите. Между другото съвпаднаха нещата.
Водещ:Обаче като започнеш нещо и го кажеш в „Клубът на журналистите”, кажи сега, няма страшно…
Росен Цветков: Нещо в сферата на online измамите. Само това мога да кажа. Засякох една такава измама още по време на изборите. Заснел съм определени неща и ги пазя, както пазех и това нещо за изборите тогава, когато се виждахме и не можех все още да го кажа. Но ще го видите съвсем скоро. Наистина не знам дали ще е проява на някаква особена смелост, но
Водещ:И съвсем накрая нека да си кажем кое е събитието на седмицата? Хайде професионалистът да започне.
Росен Цветков:За мен е това, което се случи около разкритието в Перник и изобщо цялата ситуация – изказванията на премиера и всичко онова, което се случи в последствие и като реакция. За мен това е събитието, което ще бъде дълго помнено и то не само тази седмица.
Водещ: Не само тази. Това чудо няма да бъде само за три дни. Деница?
Деница Петрова: За мен, въпреки че признавам колко е ужасна цялата тази история, аз не искам да се фокусирам върху нея. За мен събитието е това, че имаме 3000 млади хора, които наистина се само организират и излизат на улицата да отстояват нещо, в което вярват. Това е началото, може би не началото, но това е един процес. Това е бъдещето. Това е толкова хубаво, че се случва, че това е за мен събитието на седмицата.
Водещ: А как тълкуваш репликите, които се превърнаха в събитие на седмицата, защото чухме от Невена, че, не – май Ивайло го каза, че това е един чудесен политически PR, който отвлече вниманието от същината на случая?
Деница Петрова:Как ги тълкувам? Аз мисля, че нашият премиер е много добър в това да бъде пред медиите. Той е просто…Аз му се възхищавам. Той е невероятен в това да бъде пред медиите и да…
Водещ: Като спре да е премиер го привлечете в „Greenpeace”.
Деница Петрова: Смисъл наистина трябва да се търси под неговите реплика. Аз не смятам, че медийното внимание трябва толкова непрекъснато да се фокусира върху какво е казал премиерът. Дайте да видим какво се прави. В тази държава какво се върши наистина и какви са проблемите реалните. Стига „кой казал”, „какво казал”.
Росен Цветков: Действията са важни.
Деница Петрова: Това за мен лично, като гледам медии и като слушам медии, мен това ме отблъсква. Омръзнало ми е да слушам приказки.
Водещ:Приказки – добре, като комплимент прозвуча. Ами дават ми знак, че съм прекалила с времето, което изключително зарадва екипът отсреща. Сега ще ги издам всичките до един кои са – Александър Райчев, Галя Момчилова, Мария Рачева и Цвети Бахариева искрено се радват, че ей сега ще млъкна, но не сега веднага. Ще Ви пожелая разбира се хубав съботен следобед.         

www.44paralel.com | Борислав БОРИСОВ | 08.01.2012

На връх Богоявление – 6 януари, официалният сайт на община Видин се срина и вече трети ден видинските данъкоплатци и потенциалните външни инвеститори нямат достъп до него, както вчера отрази наблюдателният сайт http://s-telegraph.eu/. Е, какво толкова, казахме си ние – ще минат почивните дни и първата серия всенародни чествания на януарските светии, па от понеделник администраторите на сайта на трезва глава могат да седнат и да го оправят – до св. Трифон Зарезан имат барем 20 дни да го реанимират и отново пуснат в глобалната мрежа. Друг въпрос е какво актуално могат да намерят в него евентуалните му потребители, ама това е друга тема за размисъл. Като тази, например – какво върши и е свършил досега PR-отделът на новия кметски екип, който пое местната власт на Видин преди повече от два месеца. Както как и какво от делата му бе отразено от PR-а в публичното пространство.
Поради това си позволяваме да цитираме какво казват експертите за задачите и ролята на PR-а: „Основната функция на професията Public Relations е мениджърска и спомага за добрата комуникация между ръководството и потребителите на дадена услуга, продукт или организация. Целта му е да постигне познаваемост на марката и взаиморазбирателство с потребителите, както и да противодейства на негативните мнения за нея в общественото пространство и в случай на кризисни ситуации при ръководството. Ролята на ПР-ът е да създаде и поддържа доброто име на организацията или компанията. В България тази професия се появява в средата на 90-те години и подобно на всичко друго у нас, тя е силно модифицирана и побългарена до неузнаваемост. Според всеобщото мнение, специалистът по връзки с обществеността е жена между 20 и 35 години с мерки 90-60-90. С течение на развитието на професията ПР-ът се превръща в долен манипулатор, който само се опитва да ни излъже и да ни замажи очите. Той е способен на всякакви аморални и дори незаконни дейности докато не постигне желанието си. Истината обаче трябва да е съвсем различна – ПР не се става лесно. За да си наистина добър професионалист, се изисква подходящо образование, дълги години опит, знания в почти всички сфери и жестока усилия, както и дарба, защото не всичко може да се научи. Казано в една фраза – основната задача на ПР-специалиста е да създава положително мнение за институцията, за която работи, както и ефективна комуникация между нея и хората и организациите, които контактуват с обслужваната от PR-а институция”.
А като как, според скромното ни мнение, се изявява досега PR-екипът на сегашната кметска власт, най-сполучливо би могло да се илюстрира със следния поовехтял тоталитарен виц:
„Събитието е честване на годишнина от битката при Ватерло, на което присъстват държавни глави всички европейски държави. Първа в шествието минава Маргарет Тачър и чува от отвъдното гласа на Наполеон: „Ех, ако разполагах с Вашата непобедима флотилия, никога нямаше да загубя битката при Ватерло”. След нея върви Горбачов, а Наполеон му шепне на ухото: „Ех, ако имах желязната воля на Вашата Червената армия, никога нямаше да загубя битката при Ватерло”. По едно време и Тодор Живков чува задгробния тъжен глас на Наполеон: „Ех, г-н Живков, ако имах Вашите средства за масово осведомяване, и до днес никой по света нямаше да е разбрал, че съм загубил битката при Ватерло”.
Ако се съмнявате в написаното, посетете официалния сайт на община Видин и прочетете какви събития и как са отразени в него. Ако, разбира се, имате търпение да изчакате сайтът отново да стане достъпен за многобройните му потребители. Наслука!

Оригинална публикация 

в. Ретро | 13.01.2012

Сърдя му се, че нарича президента Първанов Гоце 

Младата и нахакана журналистка Петя Дикова била съветвана от татко си да прави интервютата си по-жълти, признава самата тя. Пипи, както я наричат всички, е отроче на популярния водещ от Канал 3 Сашо Диков и актрисата от театъра и киното Аня Пенчева. че щерка му трябва да прави по-шокиращи материали. През цялото време, докато тя беше водеща на телевизионното предаване за култура "Арт трафик", той й обяснявал, че не трябва да прави положителни неща. Тя, разбира се, не го послушала, за което съжалява и до днес. Предаването й беше свалено от ефир след 150 издания. Тогава тя беше категорична, че се чувства като партия, загубила изборите.
След това обаче звездата на Петя изгря като репортер в Би Ти Ви. В последните месеци тя все повече и повече се изявява като светски хроникьор. След като няколко месеца си търси мястото, накрая остана в сутрешния блок "Тази сутрин". Оттам разказва както за родните, така и за световните звезди. Пред нея Калин Сърменов разказа за брака си, а само преди месец тя отрази и посещението на великия пианист Ричард Клайдерман у нас. Но истинското начало за Пипи в най-скъпата телевизия започна с отразяването на сватбата на английския принц Уилям преди няколко месеца.
Назначението й в медията не минава и без шум, че тя е уредена от баща си. За мястото й като репортер така и не е проведен конкурс. Тя самата обаче е убедена, че известните й родители са станали причина за повече провали, отколкото за успехи, че не я искат, защото е дъщерята на този и онзи. Петя завършва образованието си в Лондон и е на крачка от това да не се върне, защото вече убедена, че тук никой не я приема. Въпреки това прави последен опит и се връща у нас, защото семейството й липсвало страшно много. "Ако имам дете обаче, ще се замисля дали да остана тук", категорична е Петя. Един от кумирите и в журналистиката си остава нейният баща. Тя се гордее с факта, че през всички години в телевизията той не се е продал. Смята, че успехът на татко й е резултат от поумняването на българина, защото вече са започнали да го разбират. Признава си, че с каквото и да се занимава, дава повече от 100% от себе си, за да го направи както трябва.
Много от зрителите я упрекват че ходи с тежък грим, но Петя е категорична, че само той може да скрие тъмните кръгове под очите й, причинени от умората и недоспиването.
Петя е известна и с твърде консервативното си възпитание и от двамата си родители. Често казва, че се намира в положение като в турски сериал. Тя има страх от всички вкъщи и пита за всяко нещо, което иска да направи. Макар и на 26 години, тя не смее да мръдне без разрешение. Но понякога скандалите у дома стават и за доста глупави истории. Тя и баба й били обидени на Сашо Диков. Причината се оказал фактът, че устатият водещ не искал да се откаже да нарича президента Първанов с агентурното му име Гоце. Петя вярва в институциите и е убедена, че собственият й баща не може да се отнася по този начин с държавния глава. Напук на всичко, бившият скиор не желаел да се откаже от сполучливото обръщение.
Строгите правила в семейството на Пипи пречат и на личния й живот. Има приятел, но двамата не са в добри отношения. Тя вини за това "доброжелатели", но признава, че като цяло във връзката и са се намесили доста хора. Иначе твърди, че е скучна, казва, че до себе си е имала само трима мъже.
Клюките през годините я направиха каква ли не, но Петя не обръща внимание. Въпреки че това е така сега, като ученичка тя едва издържа на подмятанията на всички съученици, които разказват каквото им хрумне за майка й и баща й.
Поредната клюка за нейното семейство идва неотдавна, когато взривиха колата на баща й Сашо. Веднага се появява клюка, че взривът е сложен от бивш любовник на Петя.
Моментът, в който тя най-силно излага на показ семейството си, е, когато заедно с майка си влиза в къщата на едно от изданията на "Биг брадър". Следват скандали и сълзи, накрая българите превръщат двете жени в отрицателни героини. Петя е категорична, че вече не помни нищо, забравила е лошото и продължава напред.
Петя става свидетел по дело срещу наркотрафиканта Зоран Стефанов. Престъпникът се оказал униформен – работел в столичния КАТ. Полицаите го хванали при караулката на "Владая". Във вратата на джипа му откриват 6 дози кокаин с изключително добро качество, а у приятелката му е намерена и още една. При тези оперативни действия обаче полицаите имали нуждаят свидетел
Спрели първата кола, която минала, а вътре се оказала Петя Дикова. Тя не се противила, а веднага дала данните си и се подписала под протокола.

Стр. 17,18-19

в. Уикенд | Георги НЕДЕЛЧЕВ | 13.01.2012 

Комплексът край Нови хан е нещо като плацдарм за навлизането на модерни формати в българския ефир. Досега голямото студио недалеч от магистрала "Тракия" беше запазена територия най-вече за риалити жанровете на Нова телевизия, както и за някои предавания на ТВ 7. От миналия уикенд там се снима "Срещу новините" – амбициозният нов проект на БНТ, с който държавната медия се опитва да привлече в съботния праймтайм по-младата и активна аудитория. Дали ще успее?
Всъщност токшоуто би могло да се казва и "3300" (толкова са секундите в 55 минути) – по аналогия със своя 90-минутен предшественик "5400", който допреди година вървеше по ТВ 7 в неделния следобед. Приликата идва не само заради единия от водещите Краси Москов (нещо като интелектуална версия на Вин Дизел с очила), който седеше в президиума и на онова предаване. Концепцията е почти идентична – публицистика с чувство за хумор, обзор на любопитните и важни събития от седмицата, плюс кръстосан разпит на няколко гости в студиото.
В първата си част, веднага след ефектната заставка в холивудски стил, "Срещу новините" е нещо като вариация на "Господари на ефира"
Обзорът на интересните моменти от последните дни е илюстриран с видеоматериал и кратки иронични коментари. "Сега финансовият министър ще стане по-нисък и от курса на еврото. Може скоро да му се наложи да управлява само някое чейндж бюро, без комисиона" – така бяха обобщени изцепките на Симеон Дянков и контрата от шефа му Борисов. След това дойде ред и на шефа на ГДБОП Станимир Флоров, издънките на православната църква срещу ин витрото и вечно мърморещите лелки от форума "БГ-мама". Накрая не бяха подминати и дипломатическите съвети на Стоичков, който предложи изгонване на холандския посланик, щом като неговата страна не ни иска в Шенген. Кученце, което да щъка по масата пред водещите липсва, затова пък коментарите им звучат по-категорично и прицелено от иронията на "господарите".
Втората част – разговор с четирима гости, почти дословно копира концепцията на "5400" – динамичен разговор, в които двамата водещи прекъсват събеседниците си с умело вмъкнати реплики и въпроси. Тук проблеми също няма – въпросът е дали всяка събота ще се намират гости като банкера Хампарцумян и депутата Курумбашев, които наистина имат какво да кажат, или ще са повече като фокусника Астор и икономиста Петър Ганев, които не отиват много далеч отвъд чисто човешката радост, че ги дават по телевизора.
Самите водещи – вече споменатият Красимир Москов и Веселин Димитров – стоят компетентно и убедително в столовете си. Усеща се, че задават въпроси, които наистина са минали през собствените им мозъци, а не само през този на някой задкулисен редактор със служебен лаптоп. За широката публика и двамата обаче са твърде "анонимни", поне засега. Ако пиар и маркетинг отделът на БНТ се потруди върху популярността и имиджа им, от това шоуто със сигурност ще спечели.
Колкото до репортерката Гергана Найденова, тя е симпатична и дългокрака и стои ефектно в началната заставка. В предаването функцията й явно ще се изчерпва до това да задава нахални въпроси на случайни хора извън студиото. Отива й, въпреки че този телевизионен жанр вече е доста изтъркан и като цяло се посреща с досада от публиката.
Последната част от шоуто е отредена за специален гост, който на Ивановден беше Георги Иванов – Гонзо. Той е всичко друго, но не и цар на умните интервюта. Дори и от неговата уста обаче бе произведена новина – че играчите на вечния му враг ЦСКА били "силни най-вече по химия".
Като цяло "Срещу новините" е стегнато, добре монтирано и режисирано токшоу, каквото например на "Денис и приятели" по същия канал му се иска да бъде, но не е. Би било по-уместно тези 3300 секунди да се излъчваха всяка вечер, а онези 5400 на дългокосия бас китарист от "Ахат" – веднъж в седмицата. Тогава и двете предавания биха тежали повече на мястото си и биха оправдавали инвестираните в тях бюджети. В момента виждаме как всяка делнична вечер някой се напъва да запълни със съдържание 90 минути, а в съботния праймтайм друг едва успява да събере толкова много теми в по-малко от час.
Но важното е, че в БНТ продължават ударно да се подмладяват. Крайно време беше "Сан Стефано" да открие Нови хан. Този път мудната държавна телевизия заслужава похвала.

Стр. 31

в. 168 часа | Цветелина ЦВЕТАНОВА | 13.01.2012

Миглена Димчева и Нели Хаджийска, водещи на предаването "Търси се…", се намират за първи път на кастинг за водещи в първата българска интернет телевизия.

От многото явили се избират точно тях. Вече 9 години двете дами търсят всяка неделя най-личните емоции на известните българи.
Миглена и Нели за година и половина се превръщат в мотора на телевизията. Разработват успешен сутрешен блок, новини и онлайн чатове с най-популярните личности у нас.
Нели Хаджийска каза пред "168 часа", че голяма част от популярните лица разкриват личния си живот първо пред тях. Миглена я допълва, че още в началото на телевизионната си кариера двете разбрали, че силата им е в способността да предразполагат събеседниците си. Затова и започнали да мислят концепция за свое предаване, в което да "бъркат" в душите на звездите.
Интернет телевизията бързо им отеснява
и двете решават, че са готови за голямата крачка. Така се ражда предаването "Търси се…". Подготвят концепцията му няколко месеца, през които я сменят няколко пъти. Първата оценка идва от журналиста Бойко Станкушев. През 2004 г. "Търси се.." тръгва в ефира на закритата вече телевизия "ДЕН". Миглена и Нели местят предаването си за 2 г. в кабелна телевизия, където до-изпипват предаването. По това време срещат настоящия си продуцент Денис Ризов, който се превръща в ключов фактор за по-нататъшното им развитие.
Денис се впечатлява от водещите не като зрител, като техен събеседник в студиото. Той е силно впечатлен от личните емоции, които двете дами успяват да извадят на показ от него.
Тримата се сприятеляват и след по-малко от година с помощта на Денис "Търси се…" попада в националния ефир.
Водещите се гордеят, че предаването им се гледа от хора на всякаква възраст вече пета година. Момичетата не търсят сензации и скандали, а показват гостите си в най-добрата светлина. Зад гърба им не стои голям екип.
Водещите сами се свързват с близките на поканените и подготвят сантименталните изненади за тях
Първият им гост в ефира bTV е Максим Стависки, срещу когото по това време се води дело заради тежката катастрофа, причинила смъртта на млад мъж и осакатила Мануела Горсова. За Нели и до днес това остава най-трудното предаване, което е водила. Емоциите били много силни, пък и двете с Миглена трябвало внимателно да подбират всяка дума.
Всъщност на двете дами не им е трудно да предразполагат събеседниците си, защото имат просто правило – канят хора, които и двете харесват.
Силен отпечатък и върху двете оставил Крие – детето, наричано от Нели падналият ангел. Младата жена била искрено впечатлена от духа на незрящото момче в инвалидна количка, което обаче е събрало много таланти накуп.
Нели разкрива как успяват да разплачат гостите си: "Виновни са видеата на близките. Те винаги ги предразполагат да се чувстват като у дома си."
"Картината се довършва от факта, че всяка от нас знае кой е точния момент да спре и другата да я допълни с точния въпрос", добавя Меги.
Освен това двете се стремят винаги да се поставят на мястото на събеседника си – задават първо на себе си въпросите, които задават на госта.
За това дали изпитват симпатии към определени хора или поколения, Нели казва: "Изпитвам възхищение към Татяна Лолова и съпруга й. С умиление и възторг гледам как все още двамата флиртуват, тя флиртува с него, а той й отговаря. Личи любовта им. Всичко е една голяма емоция – каквото даваш, това получаваш." Възхищават се също на Стоянка Мутафова и Георги Калоянчев.
Приемат като безспорно признание за работата си факта, че голяма част от близките на гостите им имат телевизионен дебют в тяхното предаване. Почти не се е случвало някой да им откаже.
"Има нощи, в които се будя, стряскайки се. Последно сънувах Маргарита Хранова, която разказва за съпруга си, който е получил инсулт", спомня си Меги.
След тежък снимачен ден Меги и Нели бързат да се преоблекат и да отпрашат с колата към вкъщи. Те споделят не само диванчето в студиото, но и в личния си живот – живеят една до друга.
Нели признава, че е безумно щастлива със съпруга си: "Любовта ни беше мигновена, като по филмитеМоже би на първата седмица заживях у тях. Не искам да говоря за тази любов, а само се моля тя да продължи по същия начин! За мен бракът е свещен."
Меги живее с приятеля си от година и половина, за която обаче вече успели да обиколят
половината свят. Двамата са луди пътешественици. Чернокосата водеща има дълъг списък от градове и държави, в които са били. "Той е авантюрист и обича да пътува", усмихва се Меги.
Докато тя разказва въодушевено за пътуването им до Палма де Майорка, Нели се включва през смях: "Те още не са се на-живели, а ние с мъжа ми вече сме улегнали."
Нейна приятелка от първи клас я запознала със съпруга й. Тримата били заедно и на последната Коледа.
Техни зрители настоявали в писма да ги видят героини в "Търси се…" Признават обаче, че идеята не-им допада. Нямало как да се разпитват взаимно, защото се познавали твърде добре и ще липсва любопитството.
Меги и Нели спазват още един принцип – никога не канят фолкпевици.
"Не харесвам този тип музика и най-вече поведението и модата, която певците внушават. Сред тях вероятно има прекрасни хора, но културата, която налагат, ми е противна", обяснява Нели.

Стр. 54, 55 

БНР, Преди всички | 12.01.2012

Тема: Награди за най-смелите в журналистиката
Гост: Огнян Златев, почетен председател на Центъра за развитие на медиите

Водещ: Няколко седмици журналистическата гилдия имаше възможност да гласува за най-смелите в професията, тези, които се захващат с журналистически разследвания. Вотът беше възможен онлайн. „Смелите репортери.бг”.Това са първите награди, които са от журналисти за журналисти. Организатори са „Център за развитие на медиите”и информационната агенция „София прес”. Добър ден казвам сега на г-н Огнян Златев, който е почетен председател на центъра за развитие на медиите. Здравейте, г-н Златев.
Огнян Златев: Здравейте.
Водещ: Като казваме първите награди от журналисти за журналисти, това какво трябва да кажем на публиката ни, широката публика като…
Огнян Златев: Смятам, че…
Водещ: Да?
Огнян Златев: Смятам, че това действително са такива награди, тъй като досегашният опит ни показва, че награди обикновено се дават от някакви институции, асоциации или творчески обединения или пък държавни институции за някаква определена група хора. Този път ние решихме възможност на самите колеги да номинират свои колегии да оценят, съобразно качеството на техните материали. За съжаление, имаше доста инициативи през последните петнайсетина години за оценяване на журналистическата работа, но за съжаление, по една или друга причина. Те са или свързани с някакви конкретни, как да кажа, ведомствени държавни структури. Например в края на годината обикновено е традиция различни министерства да връчват награди на журналисти, които най-добре отразяват тяхната работа. Имаше опити, разбира се, на съюза на издателите да раздаде наградите „Черноризец Храбър”, но се сещате напоследък….
Водещ: Да. Как завърши тази инициатива?
Огнян Златев: … да.
Водещ: Добре. Между другото, има една хубава мисъл, която като колеги журналисти си говорят за разследваща журналистика и си казват:Разследващата журналистика си почива в момента, което е по-мекият вариант да кажем,че по същество разследваща журналистика в България май няма.
Огнян Златев: Аз не съм много съгласен с една такава, това е едно много силно нещо да се каже. Самият факт, че имаме номинирани за краткото време, което пуснахме това състезание между колеги. Имаме номинирани 190 материала, които всичките, по-голямата част всъщност са в рамките на журналистическите изследвания. Говорим по-скоро обратното. Факт е обаче, че за съжаление, голямата част от тези разследвания по една или друга причина напоследък се реализират през онлайн изданията или новите медии…
Водещ: Което говори за …
Огнян Златев: Не толкова през, което говори за мен за няколко неща. Първо, може би традиционните медии, по една или друга причина, вече нямат интерес към подкрепата на журналистическите разследвания. Имайте предвид, че едно качествено журналистическо разследване отнема време и отнема средства и ресурс и като времето на журналиста и на журналистите, които работят по него и второ, финансови средства, за да може тези хора да си свършат добре работата. Някой път те се налага примерно да спрат да се занимават с всичко останало, с ежедневната си работа и да правят своите собствени проучвания и разследвания. Но независимо от всичко, аз продължавам да смятам, че добра разследваща журналистика в България има. Просто тя си е намерила очевидно нови форми за проявления.
Водещ: Нови форми за проявления. Между другото, аз ще си позволя да цитирам колега, който се занимава с разследваща журналистика и който разсъждавайки по темата разследваща журналистика казва: Някой трябва да плати за истината повече, отколкото за лъжата. Тогава вече ще има и истинска разследваща журналистика. Засега, казва той, понеже сме бедни като хора и като държава, имаме пари да плащаме, но за лъжи.
Огнян Златев: Има резон, разбира се и аз мога да усетя и до някъде горчивина в изказването на вашия колега, по простата причина, че действително голяма част от това, което четем напоследък в медиите, в печатните медии особено, те плъзга по повърхността. Води ни в някакви съвсем различни посоки. Занимаваме се с
дребнотемие или с някакви такива жълтеещи новини и жълтеещи теми, вместо да се занимаваме с нещо действително смислено и задълбочено, което засяга живота на всички нас. В този смисъл, пак казвам, ние решихме да направим този експеримент, тъй като действително си е експеримент, съвместно с колегите от „София прес” и насърчихме колегите за сравнително кратко време. Обявили сме една, за по-малко от месец всъщност мина цялата процедура…
Водещ: Да кажем, че довечера ще бъдат връчени и ще стане ясно кои са победителите в различните категории.
Огнян Златев: Точно така, точно така. Имаме пет категории. Те са за разследващи материали на икономическа тема, разследвания за криминална и организирана престъпност, разследвания на социални теми, много интересно, защото смятам, че това е действително едно поле, в което като че ли малко материали имаше през годините. Разбира се, разследване на корупция и злоупотреба с власт и също важната област и категория, която е коментар или позиция.
Водещ: Къде са, според вас, най-силните успехи на колеги? Има ли категория, която е събрала наистина само и единствено много ярки примери за разследваща журналистика?
Огнян Златев: Смятам, че за мое лично учудване, приятно разбира се, най-много материали са точно в разследванията точно по социалните теми, което е интересно за мен, защото смятам, че в публичното съзнание е възприето да се смята, че повечето разследвания са свързани или с криминалната и организираната престъпност или корупция и злоупотреба с власт. Там също имаме доста на брой разследвания, но по социални теми са като че ли най-много. Разследванията по социални теми имаме например 48 номинирани материала, разследванията за криминално организирана престъпност са 30, а за корупция и злоупотреба с власт, 35. В същото време прави впечатление, което за мен също е един добър знак, че имаме 53 номинирани материала за коментар или позиция, тъй като се чуват напоследък гласове, че журналистите не изразяват своята позиция. Обикновено пишат съвсем такива лековати материали, което според мен, не е съвсем така.
Водещ: Изводът какъв е за това, че най-много материали са разследвания на социални теми? Означава това, че обществото очаква, от местено е някак си вниманието от криминално-организираната престъпност, от някакви икономически разследвания и към тази сфера?
Огнян Златев: Това е едното обяснение. Недейте да забравяте, че обществото, според мен, все още вижда в журналистиката и в медиите, едната страна, призвана да се бори с различните негативни явления от нашето ежедневие и слага за това най-много очаквания там, независимо от това, че като че ли се забравя, че работата на журналистите не е само да покажат злоупотребата, да речем, с власт или злоупотреби, корупция или злоупотреба с някакви социални средства, да речем, каквито например имаше напоследък. Хората очакват и да видят някакви последствия от това. Хора, осъдени, разследвани, дадени на съд и т.н., което не е работа на журналистиката. Много често се чува един такъв упрек, че ок, вие си пишете. Излизат разни доста бомбастични заглавия, случаи на корупция и в същото време няма нищо след това не се случва като последствия и някак си тази втора част. От една страна журналистите, според мен, и медиите са си свършили работата, да покажат и да информират обществото, че такива негативни явления съществуват, но от друга страна, другата част от това уравнение, която е правоохранителната система трябва да си свърши по-добре работата.
Водещ: Вие казахте този експеримент. Той, по ваше мнение, успешен ли е и можем ли да очакваме второ издание на наградите за журналистическа смелост „Смелите репортери”?
Огнян Златев: За мен експериментът е успешен, тъй като, пак казвам, за толкова кратко време ние успяхме да съберем много на брой материали, които са много качествени. Много се радвам, че имаме също така и доста материали от журналисти и колеги, които са от регионалните медии, т.е. не са само от София. Определено имаме намерение да продължим тази традиция, да има второ и последващо издание и да разширим още повече обхвата на този конкурс. Една от идеите, които например обсъждахме с колегите от „София прес”, беше да дадем възможност на журналисти от медии, които по една или друга причина са направили хубаво разследване, интересно, домогнали са се до много интересна информация, но по една или друга причина, тяхната медия отказва да я публикува, да дадем възможност това разследване да излезе, ако се качи на сайта.
Водещ: Случва ли се често към момента, г-н Златев, такова нещо, според вас?
Огнян Златев: Според мен, има такива случаи. Още повече, че ние нарочно отворихме конкурса и за журналисти и за колеги, дори да не са професионални журналисти, но колеги, които пишат, имат собствени блогове например. Поддържат сайтове. Т.е.хора, които действително са видели в интернет възможност за …
Водещ: Свободна територия.
Огнян Златев: Точно така.
Водещ: Добре. Желая ви успех. Довечера, да кажем, в 18 часа в „София прес”, церемония по обявяване на спечелилите първите годишни награди за журналистическа смелост „Смели репортери”. Благодаря ви. Огнян Златев, почетен председател на „Център за развитие на медиите”, един от организаторите на този конкурс.         

сп. Журнал за жената | 12.01.2012

Телевизионният водещ Николай Николов, който от десетилетие познаваме от малкия екран е сред най-успешните попълнения на Българската национална телевизия. Усмихнатият и лъчезарен телевизионер внася позитивност дори в най-зловещите теми на деня: "С радост приех предложението на Екатерина Генова да водя централната емисия по БНТ 2, защото това ме върна към новинарството, от което ме деляха 8 години. Харесвам екипа, с който работя, защото независимо какъв е водещият, без добрите репортажи, телевизионните попадения и злободневните теми нищо не се получава. Имаме великолепна обратна връзка с аудиторията и перфектен екип
от професионалисти, което ми допада. Темите са много сериозни, но позитивността и доброто излъчване личи на екрана и оказва въздействие. Много фактори са важни: спокойствие, глас, излъчване, положително отношение…". А за цялата тази енергия и позитивност Ники Николов има свой начин за зареждане: "Фитнес, плуване, спининг, след това един хубав филм или книга, срещи с приятели – така преминава моето ежедневие. Пожелах си 2012 година да е успешна за мен като предходната, но нека в нея да има повече любов, за да изградя хубаво и хармонично семейство."

Стр. 47

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 7.01.2012

Водещ: Годината за медиите у нас започна с ново вестникарско издание. И докато в Европа и по света медийните общности дискутират свободата на словото в контекста на оцеляването на вестниците, у нас незнайно защо никой не се замисля над това. Доста пъти през миналата година медиите бяха обвинени в жълтост. Странно защо обаче все журналистите бяха виновни. В Европа все по-често става дума за редакционните политики, за това кой, как и защо ги прави такива, каквито са. У нас лицемерно се отбелязва разликата между така наречените традиционни или стари медии и така наречените нови медии. Само че, ако въпросът Уикилийкс медия ли е не е важен у нас, защо той е много важен по света? И защо у нас няма кой да попита има ли жълти сайтове? Седмичните поводи ни дават възможно вече да поговорим какво всъщност се случва и защо. И още нещо – какви прилики и разлики бихме намерили ние журналистите за случващото се с медиите у нас и в Унгария да кажем. По света заради кризата доста издания фалираха, а у нас бяхме свидетели на едно сливане. Дали това също не е повод за коментар? Гости днес са Николай Стоянов от в.”Преса”, Николай Станоев от БТА и доайенът на журналистиката Петко Бочаров, когото ще включим по телефона. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Станимир Иванов, Юлиян Бакалов, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Кралицата на сола, Арета Франклин, се сгоди по време на празниците. 69 годишната Франклин, която имаше сериозни здравословни проблеми в началото на миналата година, заради които бяха отменени всичките и концертни изяви за 6 месеца напред, по време на празниците обяви годежа си с Уилям, Уили Уилкерсън на шега.”Не, не съм бременна”. В плановете и влиза лятна церемония. Вероятно Маями, която ще бъде последвана от тържество на частна яхта. Посочени са даже дизайнерите, на които смята да възложи ушиването на сватбената ли рокля. През 1987 Арета беше една от първите жени, въведени в американската зала на славата на рокендрола. Според списание „Rolling stone” тя е една от най-великите вокалистки на всички времена. Арет е носител на 18 от най-престижните музикални награди на САЩ грами. На 25 март легендата на соло музиката ще навърши 70 години. Повод, достойно отбелязан в жълтеещите се медии и сайтове у нас по един доста различен начин. Повод пък за нас да поставим началото на една нова рубрика в „Клубът на журналистите” – „Задочен отговор”. Жълтите медии си пишат. Ние слушаме смисъл – верига от глупаци. Не даваме оценки. Просто това е заглавието на песента на Арета Франклин, която ще чуем сега. Медийната година у нас започна с едно ново издание. Какво се случи? Ако намерим верния отговор, няма да се налага да търсим отговор на въпроса „защо се случи”. А съвсем в началото добър ден на Николай Стоянов, заместник главен редактор на вестник „Преса”. Здравейте!
Николай Стоянов: Здравейте!
Водещ:Първите отзиви какви бяха за вестник „Преса”, освен че той свърши много бързо и всички заподозряха в това маркетингов номер?
Николай Стоянов: Една корекция. Той продължава да свършва и, слава Богу, от пазарна гледна точка продължава да свършва всеки ден. Това, което се оказа е, че дори ние, въпреки всички първоначални проучвания, които бяхме провели, не бяхме подготвени за голямото търсене на нашия вестник. Искрено се лаская, че това е заради съдържанието. Факт е, че…
Водещ: Как се отнесоха медиите към излизането на вашето издание?
Николай Стоянов:Ами в интерес на истината това, което забелязах на 3 януари, беше много интересно. Пак казвам, че се лаская, че е заради вестник „Преса”. Надявам се това да е една тенденция в българската журналистика. Но в първия работен ден на годината повечето вестници се бяха опитали и дори бяха успели да извадят много сериозни собствени новини на първата страница. Т.е. нямаше я онази вълна на, знаете, всяка нова година коя е основната тема на вестниците – колко заклани, колко бити, колко пострадали и колко в Пирогов. Слава Богу, вестниците бяха заложили на сериозни неща и на собствени разследвания, което означава, че може би, благодарение на нас медийната среда се променя. Вестниците става все по-сериозни.
Водещ: Така. Нека сега да цитирам „Вестник „Преса” предизвика възгласи на неодобрение още с първия си брой и започна своят живот с чутовен скандал”. Това са квалификациите, които дават част от сайтовете, за които е редно да се замислим в какъв свят са. Дали не са в жълт? Но това е маловажно. Добър ден на доайена на българската журналистика Петко Бочаров. За много години!
Петко Бочаров: За много години! Добър ден.
Водещ:Какво от двете коренно противоположни версии се – къде е истината според Вас?
Петко Бочаров:Аз не разбрах какъв е чутовният скандал.
Водещ:Ами чутовният скандал е, че имало е вестник „Преса” някога и името е откраднато или поне така се твърди. Разбира се от Вас очаквам да чуем като човек, който е работил в този вестник „Преса”, който го е имало преди 20 години, как точно стоят нещата.
Петко Бочаров: Ами, да, имаше го. Това беше 90 година, когато се опитахме да създадем нов вестник, нов ежедневник и не успяхме, разбира се. Просто, защото нямахме нужния опит. Но сега, че се появява отново този вестник, аз съм много доволен. На мен ми се обади преди да излезе, няколко дни, Валерия Велева. Очевидно искаше да разбере какво е моето отношение към това, че ще излезе нов вестник със същото име. Дали някой не държи права и т.н. Но разбра, че няма такова нещо. Напротив – аз съм много доволен. Поздравих я. И няма никакъв чутовен скандал.
Водещ:Ако има повод да създава такива настроения, защото това е интрига най-меко казано.
Петко Бочаров: Не, паяк повтарям – според мен, аз не виждам някой да има някакъв спор. Сега, може би човекът, който на времето, 90-та година, беше в основата да се създаде този вестник – казва се Август Мичев, може той да има някакви претенции. Аз не знам. Но мисля, че и той няма. Аз се видях с него. Не ми каза такова нещо. Така че няма никакъв скандал.
Водещ: Всъщност у нас журналистите успяваме ли да напипаме верния тон, така щото наистина да работим за хората, защото това ни е работата?
Петко Бочаров:Понякога.
Водещ:Какво ни пречи най-често?
Петко Бочаров:Ами най-често ни пречат собствените пристрастия.
Водещ:Нали не трябва да имаме пристрастия? Нашите пристрастия – само и единствено истината.
Петко Бочаров: Знаете ли? Аз съм твърдо против тази мисъл, която не знам кой я роди- майстор на журналистиката я е измислил, че журналистът трябва по начало да бъде контра на властта. Това е много смешно, защото това е дискриминация.
Водещ:Дискриминация, защо?
Петко Бочаров:Защото му е забранено да казва това, което е положително. Трябва само да търси отрицателните неща.
Водещ: Ами малко ли положителни неща се казват за властта от днешните медии според Вас?
Петко Бочаров: Ами това, което е положително, ако някой го каже, е много добре. Аз го приветствам.
Водещ:Ами всички медийни експерти твърдят все пак, че е доста преекспонирана властта.
Петко Бочаров:О, я оставете тази работа. Глупости! Преекспонирана! На някои хора просто не им отърва нито им харесва, че властта има симпатията на гласоподавателите. Това е истината.
Водещ: А какво да кажем за протестите?
Петко Бочаров:А, тези протести – те са даже много комични. Особено този протест за зърно производителите, който беше чисто подражателство на гръцките фермери.
Водещ:Какво бихте пожелали на журналистите, на нас журналистите, през новата година и да Ви попитам – ако в Европа е важно да оцелеят хартиените издания, у нас важно ли е това?
Петко Бочаров: Вие засягате един много важен въпрос, който мен много ме интересува и много ме боли от него – именно опростачването на младото поколение. И така, как да се изразя, залитането по електрониката, а не по хартията. Според мен човек без книга е един невежа. Така че…
Водещ:Да де, но по домовата книга ли да им ги раздаваме книгите и вестниците, когато хората не ги търсят, ако това е факт?
Петко Бочаров:Не. Разбира се. Като не ги търсят, вестниците ще фалират. Това е. Ако не го търсят. Ако има кой да налива пари, много добре.
Водещ: Това, че по света вестниците фалират, у нас не фалират. Ние бяхме свидетели само на едно сливане. Повод ли е за някакъв размисъл?
Петко Бочаров: Поводът е за размисъл за журналистиката в България въобще. За зависимостта, ако има някакви зависимости – това са грешки на развитието. Все още сме много далеч от някакъв много богат демократичен опит.
Водещ:Ами предстои ни да го натрупаме. Благодаря за коментара на Петко Бочаров. Връщаме се в студиото. Николай Станоев е колега от БТА. Нека сега да опитаме да направим един не плавен преход и да си отговорим на въпроса какво се случи в Унгария, защото от близо две години най-спорната тема на европейските медийни критици е именно унгарският закон, а там е факт вече и забраната на медиите.
Николай Станоев: Добър ден на Вас и на Вашите слушатели. Ако ми позволите да се върна малко по-назад за това, за което се случи в Унгария, за да са по-наясно слушателите в какъв контекст и в каква обстановка беше приет този закон. Значи, преди да дойдат на власт сегашните консерватори, имаше два поредни мандата на социалистите, които може би чисто популистки повишиха значително пенсиите и за платите без да има основание за това. В резултат на това Унгария изпадна в доста тежка икономическа ситуация. Дори премиерът социалист Ференц Дюрчани прибегна до хитър ход, за да се опита да каже в по-смекчен вид и за какво става въпрос, като уж случайно изтече една негова реч пред партийни членове, в която той призна колко тежко състояние е държавата. И след това логично се получи една радикализация в унгарското общество, предвид и други проблеми. Хората масово гласуваха на парламентарните избори.
Водещ:Те веднага излязоха на улицата след това изтичане на тази реч.
Николай Станоев:Получи се в същото време и една радикализация, която доведе до рязко увеличение на подкрепата на крайната десница. И там имаше някакви проблеми, на които за съжаление станахме свидетели и тук през последните години и на последните избори хората гласуваха масово за консервативната опозиция, която дойде на власт именно с обещание за доста радикални политически промени. Но и консервативната опозиция Фидес, на Виктор Орбан – сегашният премиер на Унгария.
Водещ:И всъщност на радикалните промени, които предприеха е забраната на медиите.
Николай Станоев: Да, но ограниченията на медиите – те се вписват в цялостната политика на консерваторите, които от януари тази година – в Унгария влезе изцяло нова конституция в сила, която съдържа доста ограничения не само в медиите, но и в редица сфери на обществения живот. С две думи – затвърждава хватката над почти всички държавни институции.
Водещ: Както отбелязаха световните агенции по света „По света празнуват – в Унгария протестират.” Нека да направим, да влезем в една хипотеза. Господин Стоянов, ако бяхте в Унгария, щеше ли да има вестник „Преса”?
Николай Стоянов: Аз мисля, че все още няма закрит унгарски вестник и Слава Богу, защото предполагам , че това ще предизвика сериозна реакция в цяла Европа. Аз тук искам да вметна, че в крайна сметка и миналата година, до колкото аз си спомням, мисля, че беше 2010, министър председателят беше казал, че трябва да има закон за печата. Всъщност този white мотив върви от 90-та година. Ние, които си спомняме медиите от 92-ра, 93-та, 97-ма.
Водещ:Като че ли най-ясно го артикулира напоследък доцент Георги Лозанов, в това число и в „Клубът на журналистите” той каза, че много му се иска да има един закон, който определя правилата в медиите. Да е закон за медиите, а не да е закон за печата или закон само за електронните медии и всички знаят – в момента, подлежащи на регулация, са само електронните медии. За вестниците се смята, че е етично да се говори, че има закон. Но неговата позиция беше свързана с това, че щом едно предложение предизвиква напрежение, няма смисъл да се приема, защото би станало като в Унгария.
Николай Стоянов: Абсолютно съм съгласен с доцент Лозанов, още повече, че аз като журналист никога не съм бил привърженик на нещо да се регулира със закон. Всъщност медията е такава обществена дейност, която трябва да може да се саморегулира, като имам предвид саморегулация, а нямам в предвид саморегулация само вътре в медиите. Всъщност това, на което сме свидетели в момента, според мен не е свобода на словото а свободия, защото този разцвет на жълтите медии, за който с вас говорихме преди предаването и за който ще продължим да говорим, води според мен до ужасни изкривявания, както в обществото, така и в медиите, така и във въпросната медийна среда. В момента грубо казано, ако попаднете на страниците на няколко жълти вестници, защото и те гравират от леко жълти до към тъмно жълти, може би някои и към кафеникави. И ако попаднете на страниците на тези крайно жълти издания, значи аз не знам какви ужасяващи неща могат да изпишат срещу Вас, което какво означава? Че обществото дефакто е оставено без защита срещу една група медии, които, сега аз не бих нарекъл престъпници, но ако клеветата е престъпление, то да – те са престъпници. Т.е. от тази гледна точка трябва да има някакъв тип регулация. Тази регулация обаче не може да бъде постигната със закон. Ако искате можем да поговорим малко повече…
Водещ:Но не може да бъде постигната за съжаление само с етичен кодекс и с етичните комисии или поне фактите до момента говорят за това. Как може да бъде постигнато? Ще продължим след малко. В „Клубът на журналистите” продължаваме един разговор в началото на годината за това какви са медиите и на къде вървят. Николай Станоев, колегата от БТА, следи какво се случва в Унгария. Безспорно едва ли има европейска институция или медиен експерт, който да одобрява толкова коментираният медиен закон в Унгария, който беше и приет. Има ли в Унгария някой, който да защитава това, което се прави с медиите? Така познатата форма у нас – група интелектуалци.
Николай Станоев:Ами поне явно световните медии не са съобщавали да има такава група интелектуалци, които да защитават това, което се случва.
Водещ: А какво може да се случи с унгарските медии по правилата, които са приети?
Николай Станоев:Ами с две думи – новият закон, който влезе в сила на 1 януари 2011 година беше може би предвестник на конституцията и на серия от други закони, които бяха приети в последствие. Той задължава журналистите да разкриват източниците си на информация, ако това бъде искано, най-вече в случаи, свързани с националната сигурност и такава е формулировката. Но, както се сещате, това са доста разтегливи понятия, така че може да им бъде поискано при редица случаи. И другото, което е, което е също доста спорен момент – законът за медиите задължава те да съобщават балансирана информация, каквото и да означава това. И съответно законът в същото време не съдържа определение на това какво е това балансирана информация, така че, както се сещате, може да се тълкува доста разтегливо. Като предвижда сериозни глоби за медиите, които нарушат тези правила. В резултат на това бяха организирани протести. Много от тях спонтанно по facebook.com. Разбира се сериозна роля в тези протести има и лявата опозиция, както и неправителствени организация, но има и спонтанно организирани хора.
Водещ: Едва ли е без значение фактът, че журналистите не бива да накърняват моралния…
Николай Станоев: Човешкото достойнство.
Водещ:Човешкото достойнство, да.
Николай Станоев:Да. Значи могат да бъдат наказани медии, които дават не балансирана информация, които накърняват човешкото достойнство, особено това за балансираните информации определено е доста спорна формулировка, това за човешкото достойнство дори звучи доста добре, защото в крайна сметка медиите не трябва да унижават достойнството на хората, особено ако нямат основания.
Водещ:Но пък от друга страна опитът на много колеги журналисти по света през годините сочи, че те са влизали дори в затвора, за да защитят правото да не посочват своите източници. Това като че ли се оказва невъзможно по този закон.
Николай Станоев:Ами, според този закон се оказа невъзможно, но в крайна сметка знаете до какво водят такива закони. Човек започва да се автоцензурира.
Водещ:Подкрепят ли унгарците своите медии?
Николай Станоев:Ами унгарците като цяло е доста разтегливо понятие. Управляващата партия има доста сериозна подкрепа в обществото, което… Макар че според проучванията на общественото мнение спадат. Получава се малко една корекция. Партията чрез напълно законни и демократични средства – тя просто има мнозинство от две трети в парламента заедно с коалиционния си партнъор. Ако така мога да го кажа – няма нарушение на буквата на закон, защото всичко е в съответствие с демократичните правила. Никой не забранява на никого да протестира, но според мен се изопачава законът, защото те приемат такава нормативната уредба, която ограничава редица сфери на обществения живот. Дава доста голяма власт на управляващите.
Водещ:Как могат журналистите наистина да разчитат на свободата, която да им разрешава да работят нормално и добре?
Николай Станоев: Извинявайте само, ако мога нещо да добавя.
Водещ: Да.
Николай Станоев: Конкретно за Унгария. До сега имаше на практика едно опозиционно радио – Клуб радио, ако не се лъжа, което пак с разтеглива формулировка…
Водещ:Го закриха.
Николай Станоев:Го закриват на практика и от март тази година трябва да спре да излъчва, като неговата честота ще бъде дадена на никому неизвестното Ауто радио, което е собственост на дружество със собствен капитал 3000 евро. Стойността в унгарски флоринги, което забележете – щяло да наблегне в своите програми на автентична унгарска музика.
Водещ:Ние между другото чухме „Омега”. Нищо не разбрахме от този унгарски състав.
Николай Станоев:Много дълговидна формулировка.
Водещ:Да. Как журналистите биха могли да… По какъв начин да извоюват своята независимост да казват това, което мислят, Господин Стоянов? Обещахме се преди да чуем тази унгарска песен, една бунтарска унгарска група за опита по света. Очевидно не е достатъчен етичният кодекс за нас.
Николай Стоянов:Ами очевидно не е достатъчен. Сега, ние засягаме две теми едновременно. Може би на първата тема, ако искате…
Водещ:Да, но много си приличат, не знам защо.
Николай Стоянов: Да, определено. Първата и основната гаранция за това да имаш някаква свобода и някаква независимост, според мен е да направиш един добър пазарен продукт. Ако успяваш да правиш един добър пазарен продукт, този продукт се продава. В такава ситуация и печели. В такава ситуация ти си независим, защото можеш да си позволиш да издаваш въпросния вестник, да го продаваш, но това е, когато го поставиш на абсолютно пазарни правила. Това е нашият опит за вестник „Преса” Всъщност ние това се опитваме. Опитваме се да правим коректен национален всекидневник, който, пак повтарям, който е предназначен за пазара. Това не е продукт на… Зад нас не стоят някакви странни икономически групи, зад не стоят някакви анонимни издатели. И двамата мои издатели – Тошо Тошев и Валери Запрянов за утвърдени имена в журналистиката. Те са застанали с името си. Това се опитваме да правим. А как е регулацията по света?Аз щях да Ви кажа, че преди време работих в правителствена информационна служба. 4 години по времето на Костов. И имах щастието да отида на една специализация във Великобритания. И тогава ни показаха каква е регулацията там. Там има един орган, който включва представители на медиите, представители на бизнеса и представители на правителството. Всеки един човек, който има оплакване от дадена медия, може да отиде при въпросния орган, да се оплаче. Там са представители на третата власт – на държавата и забележете каква е санкцията, която могат да му наложат. Освен обществено порицание, което държава като Великобритания е много важно, те могат да му отнемат достъпа, условно казано пропуските до всички видове държавни учреждения – администерски съвет, парламент. Което всъщност го обрича буквално на информационна смърт, защото така е устроена системата, че той, ако няма достъп до там, няма и информация във вестника, респективно не е конкурентно способен. Може би това е начинът и в България да се раздвижи някакъв тип орган, в който всеки един засегнат да може да отиде да се оплаче и да получи някаква справедливост.
Водещ: Ама веднага биха Ви опонирали, че то и сега има етични комисии. Всеки, който е недоволен би могъл да отиде и да се оплаче.
Николай Стоянов:Има етична комисия, която е към Съюза на издателите, доколкото знам аз. А както знаете в Съюза на издателите останаха много малко издания. Повечето издания излязоха от Съюза на издателите. Визирам вестник „Стандарт” и новото ръководство на Съюза на издателите.
Водещ:А някакъв коментар да сте чели защо излязоха?
Николай Стоянов:Ами… Аз не съм издател. Не мога да коментирам.
Водещ:Защото всички, които излязоха, аз ги потърсих за коментар, но не искаха да говорят.
Николай Стоянов:Според мен медиите, колкото повече дигаха чаршафа, толкова повече нелицеприятни неща излизат отдолу. Може би пък е крайно време и ние да спрем да воюваме чисто по братски в гилдията. Но фактът е, че на няколко пъти Господин Запрянов и Господин Тошев, които бяха съответно председател и зам. Председател на Съюза, изтъкнаха позициите, че те не искат да участват в такъв Съюз, в който има някакъв тип корпоративни интереси.
Водещ: До колко обаче, казахте пазарен продукт, до колко пазарът би могъл да ни подведе нас, журналистите? Защото дали ще го наричаме пазарен продукт или редакционна политика – къде е разликата?
Николай Стоянов:Разликата е на сергията. Ако е само редакционна политика без мисъл за пазара, то този продукт няма да се продава. Ако е само пазарен, както са жълтите неща, без редакционна политика, той се продава, но няма обществена тежест. Според мен фокусът е по средата.
Водещ: Имат ли българските медии редакционни политики и кой ги формира?
Николай Стоянов:Формират ги издателите, както е по целия свят. Никой не може да каже, че една медия е независима. Дори обществената медия, която е уважаваната от мен БНР, също не може да каже, че има на 100% независимост, тъй като разчита на някакво финансиране. По същия начин е и вестникът. Видяхме стотици скандали. Колегата от международната редакция БТА може да припомни за /…/ Скандалите, които имаха преди това с Тачър във Великобритания.
Водещ:Да де, но това беше пак скандал с морален оттенък, като че ли.
Николай Стоянов:Ами с морален оттенък, но в крайна сметка издателят определя политиката на едно издание. Колкото по-ясни са тези издатели…
Водещ:Да де, но там правилата принудиха издателят да спре изданието, защото беше нарушил неписани морални правила. Такова нещо у нас може ли да се случи?
Николай Стоянов:Ами точно се връщаме на обратния фокус. Ако я има тази комбинация от редакционна политика и пазар – се случва това, което стана с „News of the world”. Може би може да се случи и в България. Да се надяваме, че пазарът се променя натам и обществото се променя натам, че да принуждава медии, които откровено лъжат да спрат.
Николай Станоев:Конкретно Великобритания просто на фона целия скандал, който се беше разразил, се създаде такава обществена атмосфера, че Мърдок, дори ако щете по пазарни причини реши да спре таблоид с много дългогодишна история, който е бил най-четеният вестник във Великобритания, но той просто е видял, че това издание от там нататък е загубило всякакъв авторитет или там, каквото…
Водещ: Защото там журналистите си бяха позволили да прекрачат границата, която би трябвало да ги възпре да подслушват…
Николай Станоев:Те сега тепърва излизат все повече и повече разкрития за практиките на „News of the world”. Там за връзките с полицията.
Водещ:Има ли такива неща у нас?
Николай Стоянов:Историята помни доста такива неща.
Водещ:Ама не помни такива скандали.
Николай Стоянов:Но чак такъв чутовен скандал аз поне не помня. Помня по-малки скандали. Твърдеше се, че някои вестници подслушват полицейски честоти. Говореше се, както си спомняте много добре, за един кръг от журналисти, които бяха подслушвани или не – така и не знам стана ли ясно.
Водещ: Ами то имаше и една „Галерия”, но не стана ясно кой е извършителят на тази „Галерия”.
Николай Стоянов:Имаше и едни хора с флашки и каскети, но както и да е. Това винаги е било…Сега, медиите естествено, че трябва да разчитат на някакви източници, които дали подземни, дали надземни са малко по-невидими за обществото. Иначе просто няма как наистина да изкараме кривите на обществото.
Водещ: Медия ли е Уикилийкс? Аз това казах в началото. В Европа това е важен въпрос и е много дискутиран. У нас не се говори за това. Но по повод флашките се сетих.
Николай Стоянов:За мен не е медия тази, в която журналистът се крие зад сайт, зад очила, зад флашки, зад каскети, зад каквото и да е.
Николай Станоев:За мен е по-скоро пошла медия Уикилийкс. Която изнесе на бял свят поверителни документи.
Николай Стоянов: И както се видя замлъкна с времето.
Водещ:И какво от тук насетне? Останете с нас. Продължаваме след малко. В „Клубът на журналистите” продължаваме разговора в студиото в първото издание за годината. За посоката, в която върви журналистиката, без да правим умишлен паралел. Той се налага от реалността с Унгария, където са най-големите неблагополучия в Европа по отношение на правилата, които регулират работата на журналистите. И понеже в началото на предаването Господин Бочаров каза, че ние журналистите не бива само да се чувстваме длъжни да критикуваме, да видим това пък как се случва в Унгария и случва ли се?Господин Станоев?
Николай Станоев:Ами случва се. Аз искам да дам един конкретен пример. Журналисти от местната национална информационна агенция започнаха гладна стачка с искане на уволнение на виновните за един скандал и в крайна сметка успяха да получат една оставка, въпреки че след това те казаха, че с две думи това е била изкупителна жертва, а истинските виновници, които стоят зад това, са останали ненаказани разбира се. С две думи става въпрос за следното. Директорът на службата в тяхната национална информационна агенция, който отговаря за предоставянето на кадри на обществените телевизии, в един репортаж е замазано лицето на бивш председател на върховния съд. Все пак това не е престъпник, нито някоя местна мутра с екзотичен прякор. Все пак е авторитетен човек. Като лицето му е било замазано, защото той си е позволил да бъде критичен към властта и в резултат на това няколко журналисти започват гладна стачка с искане шефът на този отдел, който си е позволил да направи такова нещо, да подаде оставка. Така и другите виновни за това. Успяват най-ниската брънка от веригата да накарат да подаде оставка, но за останалите така и не успяват и остават неудовлетворени, но все пак тази стачка е имала някакъв ефект въпреки всичко и най-малкото те привлякоха общественото внимание. И към края на миналата година, мисля че беше на 19-ти ноември, конституционният съд на Унгария отмени някои от най-спорните разпоредби на медийния закон, като решението на съда влиза в сила от май тази година. По-конкретно за тези неща, които ги изброих по-рано в предаването за задължението да разкриват източници на информация и за това да дават балансирани информации. Но в крайна сметка, както Ви казах, този закон е само част от системата Орбан, в която навлиза Унгария. И в новата конституция е записано, че националната информационна агенция и общественото радио и телевизия се обединяват в една обществена корпорация, която ще бъде под шапката на медиен съвет, в който влизат хора, назначени от правителството, който ще контролира информацията, която… Цялото съдържание на обществените медии на Унгария.
Водещ: Което разбира се звучи абсурдно. Това би ли могло да се случи у нас, Господин Стоянов?
Николай Стоянов:Аз само да припомня, че имаше две успешни стачки, доколкото си спомням на обществени медии. Едната, ние сме в дома на едната стачка – на радиото стачката си спомням аз.
Водещ:Мисля, че и двете бяха успешни и двете бяха тукашни.
Николай Стоянов:И имаше една в БТА, ако си спомням.
Водещ:А да, имаше една в БТА, да.
Николай Стоянов:Всъщност да, припомнихте ми, че стачките в радиото бяха две.
Водещ:Да, ставаше дума за един радио трансфер, който беше доста скандален, така че…
Николай Стоянов:Същата беше ситуацията и в БТА, доколкото си спомням.
Водещ:Да.
Николай Станоев: Тогава не съм работил, но тя е била против назначения генерален директор и в крайна сметка успешна.
Николай Стоянов:Шеговито казано май аз съм единственият човек, който не е стачкувал. Така ли излиза?
Водещ: Двама сте.
Николай Стоянов:Шегувам се.
Водещ:Разбира се. Ние се шегуваме, но имаме в предвид все пак фактът, че е добре да не въздишаме тежко и да не казваме, че в резултат на масовото пожълтяване на медиите, хората започват да променят вкусовете си.
Николай Стоянов:Не знам. За мен масовото пожълтяване на медиите води до, като че ли махалото се люшка в обратната посока. Защото те пожълтяваха, пожълтяваха, пожълтяваха до момента, в който бяха интересни и започнаха да вървят към отвратително. В момента забелязвам, поне по хората около мен едно така все по-нарастващо, все по-тъпнещо недоволство и отвращение към тези вестници, като включвам и тези сайтове, за които казахте Вие.
Водещ:Ами никой не говори за това, че медиен сайт също би могъл да бъде жълт.
Николай Стоянов:Абсолютно и той би могъл да бъде доста по-отвратителен от един вестник, защото във вестника можем да срещнете име, а в сайта няма име. И точно това, което си говорехме за Уикилийкс. Според мен огромният проблем – говорихме за нови и стари медии, за интернет и за печатните медии. Най-големият проблем на интернета е, че Вие не знаете кой стои зад компютъра. Ако си спомняте тези реклами. Анти педофилските реклами в интернет там представяха човека като едно момченце, а всъщност зад кмпютъра стоеше един 60 годишен, по потник, отвратителен. И всъщност това е големият проблем. Вие не знаете кой стои зад компютъра. Той няма лице и няма име. Докато всеки един… Това беше и стремежът в нашия вестник – ако обърнете някоя от страниците, ще видите, че всеки един по-голям материал е подписан с име, с мейл и с конкретно лице на журналиста. И този мейл е точно, за да му връщат хората обратна връзка по неговия материал. Т.е. всеки трябва да носи отговорност за това, което прави. Независимо дали е журналист, дали е хлебар. Ако е журналист, може би носи доста по-голяма отговорност от хлебаря, защото… И в крайна сметка резултатът е един и същ. Ако хлебарят Ви дава лош продукт и от него няма да си купите хляб, и от журналиста няма да си купите вестник. Така че отговорността, името и позицията са изключително важни, за да имаме качествена журналистика.
Водещ: А невидимата ръка на рекламата?
Николай Стоянов:Рекламата е една и съща навсякъде. Смисъл рекламата е нещо, с което се издържаме всички. Но в крайна сметка има морална реклама. Когато има една платена публикация, тя трябва да бъде обозначена като платена публикация. От там нататък няма нищо лошо да има реклама и колкото повече има, толкова по-добре. Мисля, че изданията по света също имат рекламодатели и също по някакъв начин се съобразяват с политиката на изданието.
Водещ:Да де, но биха могли да бъдат изброени доста случаи на собственици, недоволни от журналистите, които работят в техните издания, които пък отстояват правото си да имат своя собствена позиция извън тази на собственика. Такова нещо у нас май не може да се случи. Това се счита не само за проява на лош вкус, а за нещо страшно забранено. Личното мнение е нещо, което е забранено.
Николай Стоянов:Ами аз не мисля, че личното мнение е забранено. Факт е, че имаме осем коментара или десет коментара във вестник „Преса” означава, че всеки един има право да се изкаже с личното мнение. Аз се възползвам някой път да Ви поканя на /…/ на вестник „Преса”, за да видите колко е интересно.
Водещ:Между другото това не ми беше хрумвало, че може в „Клубът на журналистите” да направим и този експеримент. Директно от нечия планиорка.
Николай Стоянов: Да, предимството на това… Удоволствието да го правим този вестник е, че по някакъв начин ние сме съмишленици. Голяма част от хората работихме заедно в „Труд”.
Водещ: Всъщност проблемът, като че ли е, че вестникарското място е ограничено. Същият проблем, само че с друго име – време, важи и за електронните медии. С БТА как стоят нещата? Вие нямате ограничение по отношение. Има ли неща, които отпадат и за които спорите?
Николай Станоев: Ами, спорове винаги има. Точно коя информация е актуална и коя не е. Аз конкретно за моята редакция мога да говоря. Нашите основни източници на информация са световните агенции плюс, че следим в интернет за различни издания. Най-вече за България какво има. И редакторът, който е на смяна си носи отговорността за това, което пуска. Факт е, че при нас този проблем не стои в такава степен, просто защото знаете, че световните медии много рядко пишат за България. Нещо, ако може да произтича някакъв такъв спор, това би било, ако има някаква критична статия за България или нещо от този род. Но това много рядко се случва. Нашата работа по-скоро е отразяване на световните събития.
Водещ:Подвеждаме ли се по това какво ще кажат чужденците? Използвам тази шеговита фраза, но като че ли веднага, когато се появи някаква класация, на чието дъно сме или отрицателна класация, която пък водим, тя се превръща в първа вестникарска тема. Говорим по принцип разбира се.
Николай Станоев:По принцип това е старият спор коя новина е интересна – лошата новина или добрата, и дали хората не ги научихме за 20 години да търсят лошите новини. Може би ние, медиите, сме виновни, защото така или иначе през това развитие, което направихме, наистина научихме хората да търсят лошите новини. Научихме ги, че лошата новина е новина.
Водещ:Но определено пък трябва да си даваме сметка, че хората по света се разгневяват. Може би рано или късно и нас хората ще се разгневят.
Николай Стоянов: Те хората се разгневиха на няколко пъти. Смисъл стачката на БДЖ, от която мина един месец. Стачката, каквато и да е тя, за която отбеляза Господин Бочаров. Хората се гневят и новите медии като facebook.com много допринасят за това нещо, защото бързината вече на разнасяне на информацията, е много голяма. Във facebook.com се организират групи за един час. Сега. Въпросът е… Извинявайте, загубих си мисълта.
Водещ:Всъщност въпросът е, че тези нови медии – да, те са по-бързи, но дали са медии, защото, когато липсва отговорността, когато всичко е анонимно, то какво е?
Николай Стоянов:По-скоро трябваше да си говорим за това дали facebook.com е медия, защото за мен facebook.com е медия.
Николай Станоев:И според мен.
Николай Стоянов:Медията, с която всеки от нас започва деня. Медията, която ти поднася само информация от съмишленици. Това е един кръг от хора, който ти поднася информацията по друг начин.
Водещ: Ще го задам по друг начин – пощенска кутия или медия?
Николай Стоянов:За мен facebook.com е медия.
Николай Станоев:За мен е нещо по средата със своите плюсове и минуси. Плюсът е, че е много по-демократична медия, която от една страна много бързо се научават нещата и, както виждате, facebook.com спомогна за революциите в редица арабски страни. От друга страна обаче пък тази информация не е проверена. Тя минава през личните възгледи на човекът, който я публикува. Така че си има и плюсове и минуси.
Водещ:И ако старото определение беше „патица”, сега какво да кажем за новите медии? За лъжлива вестникарска информация се казваше „вестникарска патица”. Всъщност може би трябва да обясним на слушателите какво значи това. Това е една фалшива патица, която е вързана май в края на лодката. Как беше?
Николай Стоянов: Ами това беше патицата, която в превързана в края на лодката и която привличаше другите патици за ловците, доколкото си спомням, която лъже ятото да дойде по-близо до ловеца.
Водещ: Да. Тези, които останаха неразбиращите, да се върнат към Радичков.
Николай Станоев:Ако позволите само да кажа, малко да се върна назад. По мои наблюдения, когато има някаква новина, която е свързана с България, някои от които не са само отрицателни, винаги доста се ползва от медиите, но това е донякъде нормално, защото човек винаги иска да се сравни къде сме ние, къде е светът и не всички от тези информации са негативни. Има някои класации, които България е в средата, че и по – напред.
Водещ: Вашето лично усещане. Няколко години подред ние се смъкваме в скалата по степен на свобода на словото. Това обективно или субективно? И сме в африканска компания винаги.
Николай Стоянов: Ами за мен не виждам как може да бъде обективно, при положение че имаме сигурно най-голямата свобода на словото в цяла Европа. При нас словото няма абсолютно никакви ограничения. Всеки има право да издава, каквото си иска. Очевидно всеки има право да си пише, каквото си иска. Има нещо, което е притеснително за мен от последните години като тенденция, ако говорим за света и България. И това е, че докато преди десетина години или преди седем – осем години по времето на управлението на НДСВ, преди това на СДС някак си България беше по-интегрирана част от света. Много странно. Откакто влязохме в ЕС, аз лично като млад новоизлюпен европеец се чувствам все по-изолиран. Някак си и медийно, и обществено-политически, и икономически все повече се изолираме от тези процеси, които вървят в ЕС. И медиите за съжаление са по същия начин, както и всичко останало. Ние ставаме все повече провинция на Европа, отколкото част от Европа, каквато ни се иска да бъдем. Фактът, че сега в момента се говори за евро + и за пактът, международния в ЕС и това бе прието без абсолютно никакъв дебат, означава, че всъщност тази държава наистина разсъждава провинциално на тема европейските си ценности, европейската си категория.
Водещ: Господин Станоев, Вашето усещане?
Николай Станоев: Просто за съжаление е това, което се случва. Просто няма промяна на манталитета до голяма степен от, така да кажем, старото време. Просто все едно беше поставено като задача, че трябва да влезем в ЕС. Това непрекъснато се говореше и откакто влязохме, все едно задачата беше изпълнена и от там нататък ние нямаме нито права, нито задължения, нито дори интерес към това, което се случва. То е много важно, защото ние сме една от двадесет и седемте страни членки и съответно ние сме една европейска провинция, така че това, което става в нашата голяма държава Европа, е много важно за нас, защото определя и живота ни.
Водещ:Как ще коментирате метафората „този път телевизорът победи хладилника” на изборите? Това обвинение към медиите или нещо различно?
Николай Стоянов:Мисля, че това е една политическа класификация, че в общи линии.
Водещ:Че е политическа е повече от сигурно.
Николай Стоянов:В общи линии хората не са гласували за… Гласували са за някакви медийни внушения може би е идеята на тази реплика. Според мен това си е една обща тенденция в Европа… Това, което аз четох като тенденции по всички европейски избори напоследък е, че хората гласуват за познатото зло. Хората гласуват за тези, които познават и точно в тази ситуация на финансова криза, те не искат да правят експерименти. Те познават правителството на ГЕРБ по някакъв начин, все още има някакво доверие. Между другото ние в първия брой пуснахме интересно изследване на Гала на тема гнева на българина. Ако имаме една минута да разкажа.
Водещ:Днес имате коментар „По време на криза никой не клати лодката”.
Николай Стоянов: Ами факт е и се оказва, че българинът е гневен. Българинът е гневен на правителството. Българинът е гневен на ЕС. Българинът е гневен на високите цени на бензина, на храната и т.н. Но не облича този гняв в съответни имена и физиономии. Гневът е безадресен. Гневът е просто „ме е яд”. Той е без адресен и таен, което означава, че правителството на ГЕРБ за сега може да се ползва с някакво обществено доверие.
Николай Станоев: Аз също така смятам, че въпреки промените, хората не са толкова наивни, че ако по телевизора им кажат, че хладилникът е пълен, те ще отидат да видят.
Водещ:Те незабавно ще повярват.
Николай Станоев:Да. Просто в момента такива са настроенията, че все още хората не виждат алтернатива като цяло и съответно резултатите от изборите последните може би са логични, въпреки всички обвинения.
Водещ: Какво да си пожелаем ние медиите, така щото хората да ни вярват и да не чуваме толкова критични оценки за себе си? В началото на годината е нормално.
Николай Стоянов: Ами нашият колос, който стои над нашия вестник „Преса” е „Коректният вестник” Това, което искам да пожелая на колегите, е коректност и спокойствие.
Николай Станоев:Аз само ще добавя към коректност обективност и критичен дух, но в рамките на коректността.
Водещ:Аз продължавам да вярвам, че истината трябва да бъде наша основна ценност. Това беше за първото издание на „Клубът на журналистите” от нас. Станимир Иванов, Юлиян Бакалов, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева Ви желаем хубав съботен следобед.