в. Всеки ден | 15.08.2011

Освен Мира Добрева наесен ще гледаме и още едно познато лице в ефира на БНТ, научи "Всеки ден". Националната телевизия си прибира Звездата Асен Григоров. Той ще бъде назначен на отговорен пост и трябва да съживи съботния праймтайм на медията. В момента Григоров все още преговаря с шефката на БНТ Вяра Анкова около подробностите на програмната схема. Ясно е обаче, че Григоров ще заеме поста продуцент и водещ на съботен блок, който ще е в сутрешния часови пояс. Предаването ще продължава няколко часа, като ще има и ководещи. През януари тази година Асен напусна сутрешния блок на Нова тв "Здравей, България", където беше продуцент. Преди той бе изпълнителен директор на Re:TV, а също и продуцент на сутрешния блок на БНТ и водещ на предаването "Плюс минус".

Стр. 5

Водещ: Сайтът за разследваща журналистика „Бивол” и приятели организират кратък практичен курс за журналисти блогъри и членове на неправителствени организации, които се интересуват от методите за защита на източниците, информацията и комуникацията от неоторизиран достъп. Темата е с елемент на оценка състоянието на правата в България „Защита на информацията в условия на полицейска държава”. Сега ще разговаряме с Атанас Чобанов, журналист от bivol.bg. Здравейте!
Атанас Чобанов: Здравейте!
Водещ: Сега, то можем да поразсъждаваме на тема колко е полицейска държавата, като стана ясно, че полицията се издържа от дарения на съмнителни граждани, така че може да се окаже, че тя не е полицейска, а нечия друга вече, но това в скоби.
Атанас Чобанов: Да, направо е гражданска държава и тя се издържа от даренията на гражданите и фирмите, на които не им се проверяват колите и можем да предположим също, че не им се прилагат СРС на тези дарители.
Водещ: Между впрочем вече беше споделено и в ефира на „Хоризонт”, че практиката с даренията не е само българска. Имало я в Холандия, Великобритания и в Съединените щати. Вие като цяло как коментирате тази тема, тъй като после ще продължим с нея и с коментар, свързан с очакване на радикалните промени?
Атанас Чобанов: Моят коментар е кратък. Това е вид подкуп, особено ако се окажат верни твърденията, че не се проверяват коли на фирми, които са дарили пари на МВР. Това си е направо подкуп. Че има дарения в други страни, има, включително американското правителство е дарило много милиони от свои програми за подобряване на работата на МВР, за изграждане на лаборатории, експертни лаборатории в криминалистиката. Това са дарения, така да се каже, от американските данъкоплатци на българските полицаи. Друг е въпросът какъв е резултатът от тези дарения. Виждате, че една лаборатория по криминалистика не може да се произнесе с месеци за автентичността на едни СРС.
Водещ: Днес вестник „Дневник” е посветил един припомнящ коментар на тази дълга сага, наречена Тановгейт. Със сигурност още в самото начало бяха направени много уговорки и ни беше намекнато, че няма да научим истината. Междувременно и обществото забрави за този скандал.
Атанас Чобанов: Да. За съжаление, късата памет на българското общество е голям проблем за установяването на ясни правила и на чувство за отговорност у политиците. Практически резултатите от този скандал са, че един човек се оказа с чест и достойнство в тази държава във висшия ешалон, това е Цветелин Йовчев, който пое отговорността за изцапаното бельо на министъра, министър-председателя и т.н., хората, които са замесени в този скандал, всички други се скриха, снишиха. Главният прокурор забрави, млъкна, потъна в мълчание. Забави се разследването, още не е приключило, разследване и явно няма да научим истината скоро…
Водещ: Да, защото и вие това, което вие споменахте, че няма лаборатория в България, която да се ангажира с категоричен отговор, който всички очакваме.
Атанас Чобанов: Да. Това е много странно, тъй като наистина, и това излиза в американските дипломатически доклади, изтекли в „Уикилийкс”, щатите са налели доста пари за времето си, става въпрос за десетки, да речем, над 10 милиона долара, за да изградят такъв капацитет и какво е станало с този капацитет технически не е ясно, след като не могат или не искат, може би не искат да се произнесат категорично, защото в условията на полицейска държава хората рискуват местата си и кариерата си.
Водещ: Категоричен ли сте в това, че е полицейска държава? Питам ви, защото имаше възможност в един период, когато те бяха по-смели, представители на полицейските синдикати, които говориха и заявяваха гражданска позиция. Сега между другото това не е така. Няма ги. Та тогава и самите полицаи даваха да се разбере, че не са съгласни с това, което се случва в МВР. Всъщност полицейска ли е държавата? Това ли е точното определение, или?
Атанас Чобанов: Ако се върнем към анекдотичното определение на Ленин, че полицейска държава е държава, в която полицаят получава повече от учителя, да, полицейска държава е. Друг критерий е броят на СРС, които се прилагат на глава от населението, който е изумително висок. В сравнение със САЩ, където 2008-а мисля, че имаше 3000 СРС, България 2008-а е имала 10 хиляди. Представете си на глава от населението какво ще рече това.
Водещ: А то излезе статистика за миналата година. Вече са 15 хиляди, така че те растат. Това е факт.
Атанас Чобанов: Растат, и това е много тревожно. Има някакви предложения законодателни, които ГЕРБ щял да обсъди в началото на работния сезон, но те изглеждат доста несмели. Трябва да има повече граждански контрол, трябва да има ясни правила кой подписва, примерно, ако главният секретар подписва, може ли неговият заместник да подписва, което означава, че…
Водещ: Че не е единствен.
Атанас Чобанов: … захапал опашката. Пак стигаме до такива абсурди. Сега, важно е хората може би да разберат, че…
Водещ: Да. Всъщност това ли предлагате с този обучителен семинар, да се спасяваме сами, докато все пак някой намери воля да реши радикално проблема?
Атанас Чобанов: Вижте! Когато не можем да имаме доверие в институциите, явно трябва да се спасяваме сами. Но най-вече хората, които са професионално засегнати, т.е. разкриването на тяхната работа, подслушването на тяхната работа може да провали резултата, това са разследващи журналисти, блогъри, също хора, които са активни в интернет, организират за някакви граждански каузи и съответно неправителствените организации, които също работят за прозрачна държава и за непрозрачни граждани, за това се борим. Те могат да се защитят с няколко елементарни безплатни технически средства и идеята е да им покажем нагледно как става това и да им дадем арсенал, за да не се подлагат на риск да изтече тяхната работа при институциите или при бандитите, което е по-лошо…
Водещ: Бандитите…
Атанас Чобанов: Имаше една информация…
Водещ: Да.
Атанас Чобанов: Една информация, че имало скрити камери в съблекални, където ходели агенти на ДАНС. Това вече…
Водещ: Това е без коментар. Аз мисля, че бандитите отдавна са преди всички по отношение на своята подготвеност. Покрай скандала с Ваньо Танов имаше подробна информация за колко лева откъде какво можеш да си купиш, за да заглушаваш или подслушваш. Въпросът е това, което вие предлагате на колегите, от гледна точка на това да могат да си вършат нормално работата. И е в рамките на закона, нали така?
Атанас Чобанов: Абсолютно в рамките на закона. Доколкото ми е известно, фотографията не е забранена в България, както е забранена примерно в някои други страни, но освен това, дори да се опитат в един момент да ни забранят и това, има начини човек да се предпази като използва наличните свободни технически средства. Сега, виждаме, че властта реагира панически, когато гражданите започват да се самоорганизират. В Египет дори спряха интернета. В Щатите също се заговори за (…), за паник бутон, който да спре интернета в цялата държава. Този (…) икономически, за да предпази властта. Това според мен е приложимо наистина за такива малки държави като България, където е възможно да се случи нещо такова при установяване вече на сериозна диктатура, ако се стигне дотам, но преди да се стигне дотам, ние наистина демонстрираме, че поне професионалистите могат да се предпазват и журналистиката може да оцелее дори в такива трудни условия.
Водещ: Като човек, който работи в такъв сайт, как коментирате призивите, които се чуха покрай събитията в Лондон, че социалните мрежи, новите комуникации, започват всъщност да стават опасни, да се обръщат срещу демокрацията?
Атанас Чобанов: Те са продукт на демокрацията, продукт на прогреса и човешкото развитие и няма как в един момент да станат причина за нейния…
Водещ: Но ако чрез тях се организираш да ходиш да рушиш, както стана във Великобритания?
Атанас Чобанов: За съжаление, в случая се използва за рушене, но в друг контекст се използва за градеж, така че не можем да обвиним телефона, че…
Водещ: По-скоро хората как…
Атанас Чобанов: …или измислянето на азбуката, че е предизвикало социални сътресения, защото Маркс е написал „Капиталът”. Не може да се правят такива…
Водещ: Това е хубаво сравнение. Едно финално изречение за една от темите на вашия семинар „Феноменът „Уикилийкс”, митове, манипулации и реалност”. В какво съотношение са митовете, манипулацията и реалността? Питам ви като хора с ексклузивни права да публикувате в „Бивол” материали от „Уикилийкс”?
Атанас Чобанов: Заповядайте на семинара и ще ви разкажем, но най-общо казано, става въпрос затова, че медиите по някой път изкривяват реалното, фактическото положение на нещата с тази информация, която е изтекла от американски дипломатически доклади. Тя не е измислена, написана от „Уикилийкс”. „Уикилийкс” са само един посредник в разпространението й. Това е едно, второ, има правила при публикуването, които ние сме ги обявили много отдавна, как се формират, публикуват материалите, с оглед… Единствената мотивация и цел на пускането на определена информация в определен момент е тя да се прочете от максимален брой хора. Затова е нужен съответния информационен фон, да не се застъпват нещата. Това е, което прави всяка медия, търси да си вдигне рейтинга и броя на читателите си. Това го прави „Уикилийкс”.
Водещ: Въпросът е, че там излязоха неща, която някой си е мислел, че казва на четири очи, а те пък всъщност…
Атанас Чобанов: Ако погледнете всеки се чувства засегнат.
Водещ: Да.
Атанас Чобанов: Защото на никой не му е спестено нищо. Въпросът е, че в един момент излиза за един, в друг момент излиза за друг. Но това зависи от, както казах, вече от контекста, информационния фон, така че да се постигне максимален…
Водещ: И важното е, че ти си го казал, така че в крайна сметка, когато стане достояние, трябва да си носиш отговорността. Благодаря ви! Атанас Чобанов от сайта за разследваща журналистика „Бивол”, преди една дискусия, конференция, на която журналисти и блогъри ще коментират какво може да се направи, за да защитим правата си, правата на информацията в условия на полицейска държава. 

www.investor.bg | 18.08.2011

Причината за спирането е „неблагоприятния икономически климат в България“

Списание Rolling Stone прекратява излизането си на български език. Като причина за спирането се посочва „неблагоприятния икономически климат в България“.
„В продължение на две години целият екип на изданието работи с огромно желание и вложи много труд, енергия и професионализъм, за да създаде продукт, който отговаря на високите стандарти на световната марка.
Поради неблагоприятния икономически климат в България, издателите прецениха, че не могат да продължат издаването на списанието. Надяваме се скоро да настъпят по-добри времена за целия медиен пазар в страната ни“, се казва в съобщението на издателите от „Сивир Пъбликейшънс“ ООД, публикувано на българския сайт на списанието.
Българското издание на Rolling Stone стартира преди две години и не беше част от портфолиото на някое от големите издателства на българския пазар. То се възползва от факта, че в сферата на музикалните списания в страната ни няма сериозна конкуренция. На практика, след закриването на "Ритъм" през 2007 г. на пазара има няколко списания за феновете на поп-фолка и две-три нишови издания с малки тиражи.
Rolling Stone излизаше в около 20 хил. бройки в обем около 70-80 страници на цена от 5 лева.

Оригинална публикация

BulgariaNews I 20.08.2011

Нова телевизия, Здравей България | 10.08.2011

Водещ: Вчера хакери предупредиха ЮТюб, че скоро ще убият социалната мрежа Фейсбук – една нов вид терористична заплаха за убийство, че вече няма да има социална мрежа Фейсбук. Събрали сме се тук с Арман Бабикян, PR експерт, с Иво Христов, журналист и…
Иво Христов: Потенциални жертви.
Водещ: Потенциални жертви, точно така. И създател на (…) солидарна България. Както и с Венци Мицов, който е музикант… за да си говорим възможно ли е това да се случи действително, какво ще замести Фейсбук, ако вземе, че умре и можем ли изобщо да живеем без Фейсбук според вас? Г-н Бабикян.
Арман Бабикян: А, със сигурност можем да живеем без Фейсбук. Това е доказан факт, защото имаше време, в което нямаше Фейсбук.
Водещ: Е да де, ама сега…
Арман Бабикян: Животът не стартира с него. Нищо, това е все едно да те пребият в градинката на „Кристал” по време на едни събития преди 22 години и да счете човек, че няма градинка, в която да се събират хората. След като имат нужда да споделят някакви неща от живота си…
Водещ: Хората.
Арман Бабикян: …хората, със сигурност ще намерят друга форма да го направят.
Водещ: Значи то се заговори, че примерно Гугъл+ са го организирали това, борба между конкуренти, как мислите?
Венци Мицов: Аз ще се върна малко по-назад. Всъщност още много преди да има Фейсбук, имаше едни такива лексикони в училище, които горе-долу бяха също… и там се пишеха статуси, нали, „Любовта е като копейка, дрънне, звънне и офейка”. Така че това винаги си го има под някаква форма. Дори да предположим, че тези пичове от „Анонимус” хакнат и стане много тежко положението. Може би пичове не трябваше да казвам толкова рано, извинявайте, уважаеми зрители!
Водещ: Не, мисля, че не е много обидна тази…
Венци Мицов: Може би господинът от „Солидарна България”…
Водещ: Та може ли без Фейсбук според теб?
Иво Христов: Без съмнение може, но има сума конкуренти, Туитър…
Водещ: Които ще заемат тази ниша.
Иво Христов: Всъщност проблемът е другаде, че активните ползватели на Фейсбук, те са вече над 600 млн., ако не се лъжа, преформатират съзнанието си. Това го забелязваме всички ние, които сме…
Венци Мицов: Говорим в статуси.
Иво Христов: Говорим от статуси още от ранни зори, свикнал си никога да не си сам…
Водещ: Какво си казахте в статусите сутринта?
Иво Христов: Ами аз, да речем, пуснах статус, че ще съобщя имената на онези, които по моему не могат без Фейсбук, тъй като ги наблюдавам във Фейсбук и да си направят списък. И те се записаха не малко хора там…
Водещ: А що примерно човек не може без Фейсбук? Защо не могат тези хора?
Иво Христов: Стараех се да го обясня. Защото ние се преформатираме, свикваме да мислим в кратки фрази, наречени статуси, свикнали сме на всяко наше почесване да има някаква ответна реакция, което прогонва самотата. В този смисъл такъв човек има нова психология и нова матрица на мислене.
Водещ: И това лошо ли е?
Иво Христов: Аз не твърдя, че е лошо…
Водещ: Не, аз питам, не казвам, че…
Венци Мицов: Това са новите жанрове между другото, което е страхотно, защото така или иначе, ако щеш дори глобално да започнем, в изкуството има една страхотна умора, в смисъл всичко вече е предъвкано, и това ни дава на практика някакъв нов поглед, някакъв нов жанр…
Водещ: Винаги можеш да запишеш парче и да го пуснеш там.
Венци Мицов: Всичко можеш да направиш, включително да си пуснеш голи снимки и да станеш много популярен и какво ли не.
Иво Христов: Т.е. без Фейсбук може, но човекът, който е преминал през Фейсбук е като наркоман, който в някаква степен е зависим и ще ме трябва малко време, за да се дезинтоксикира и да се върнем към друг живот или пък да намери, да смени дрогата.
Водещ: Ето примерно за политиците как ще се отрази това нещо?
Арман Бабикян: По същия начин като при всички останали, просто ще започнат да работят в Туитър или в Гугъл+ или господ знае къде. Аз например нямам Фейсбук, и съвсем целенасочено нямам Фейсбук…
Водещ: Защо?
Арман Бабикян: Вкъщи само аз и котките нямаме Фейсбук…
Водещ: И примерно сядате на вечеря, ти си вечеряш, а останалите хора цъкат.
Арман Бабикян: Често се случва това.
Иво Христов: Малко анатомичен атлас. Ако нямате Фейсбук, изглеждате така, ако имате Фейсбук, изглеждате така…
Арман Бабикян: Не, не съм умрял, защото нямам Фейсбук, а при политиците нещата, особено сега ще станат леко драматични, защото всички са се подготвили да изглеждат като човек от народа, а пък народът според част от тях се намира във Фейсбук…
Водещ: Абе то народът… защото 600 млн., колко са в България потребителите..?
Иво Христов: Над 2 млн.
Водещ: 2 млн. потребители.
Иво Христов: Над 2 млн., и те прогресират дневно с хиляди…
Венци Мицов: Между другото странното е, че според последното преброяване са повече хората с компютри и телевизори, отколкото с вътрешни тоалетни в апартаментите. Аз такова чувство имам.
Водещ: Да, точно така, над 90% от хората имат телевизори, а всеки 5-и, както пишеше във вестниците се изхожда отвън.
Арман Бабикян: Ето има значи нужда да изхождат повече неща от себе си като мисли хората, отколкото…
Водещ: Добре, защо ти не използваш социалната мрежа за PR кампании в такъв случай, или я използваш?
Арман Бабикян: Аз не съм казал, че не я използвам. Просто аз нямам.
Водещ: За лична употреба.
Арман Бабикян: Да.
Водещ: Значи само професионално.
Венци Мицов: Той е подмолен човек, не знам дали усещаш.
Арман Бабикян: Нищо подмолно нямам, казвам ти го съвсем открито. Не използвам, просто нямам време за това. Дал съм си сметка колко време на ден ще ми отнема.
Иво Христов: И това ли е най-сериозното оправдание, което имаш, или?
Водещ: Добре, ето какво казват тези Анонимните. Че всъщност във Фейсбук, когато влезе човек, си предоставя данните на най-различни фирми, лични данни за неговия живот, за неговите приятели, за това от какво се интересува, къде пазарува, какво иска да си купи, на най-различни фирми, и те го ползват безплатно това. Това лошо ли е?
Венци Мицов: Аз не мисля, че е лошо по никой начин. Така или иначе спам ще има винаги.
Иво Христов: Мога ли една минутка само, защото темата е сериозна наистина. Във Фейсбук матрицата залага на нарцисизма на всеки един от нас, т.е. ти изграждаш свой профил чрез снимките, които харесваш и селекционираш, чрез вкусовете, които търсиш да афишираш, ти градиш идеален образ на себе си, alter ego, точно така…
Водещ: Обаче се появява някой друг, дето те тагва.
Иво Христов: …сам пишеш доброволно досието си и без съмнение, и фирми, и тайни служби се интересуват от Фейсбук, тъй като Фейсбук стана и революционен инструмент за хоризонтална организация на общности в Северна Африка по време на революцията, сега в Лондон също. В този смисъл има нездрав интерес към Фейсбук. Аз не мисля, че той е създаден с цел да изпомпа тези данни. Не с тази цел е замислен, но неизбежно се появяват като интерес, нездрав интерес към мрежата.
Водещ: А защо да не е здрав? Аз това си мислех, ако аз се интересувам от автомобили и от дрехи, и всеки път ми пускат рекламни послания във Фейсбук за автомобили и за дрехи…
Иво Христов: …политически убеждения и затова си заведен в някое досие, за това, че си писал статус…
Водещ: Е, това вече е по-различно, а за това използва ли се?
Арман Бабикян: Надявам се, че не се използва за това, но със сигурност, Иво е прав, няма как такава база данни да не представлява интерес за тези, на които им се заплаща, за да събират данни, да правят анализи на тяхна база и да си вършат работа, да речем на тема сигурност. Сега, абсурдно е да си говорим, че това не се случва…
Водещ: От какво печели Фейсбук според вас?
Арман Бабикян: Вижте, то я има и обратната логика. Правиш бомбардировач по технологията стелт, след което произвеждаш тефлонови тигани. Така че има и обратна посока.
Венци Мицов: Според мене Фейсбук печелят както печелят и всички уеб сайтове.
Водещ: От какво?
Венци Мицов: От реклама. Влизаш, виждаш еди-какво си, еди-какъв си продукт… Аз примерно, има прозорци с реклами, които постоянно излизат.
Водещ: Ема тях си ги… Примерно ти можеш да си пуснеш да рекламираш нещо. И от това, което си пуснал да рекламираш не печели Фейсбук…
Венци Мицов: И друго, което аз съм чувал, не знам доколко е вярно, че има хора, които купуват цели групи. В смисъл някоя група, която наброява 100 000 души и плаща кеш, след което на цялата тази група, неговият келепир от цялата работа е, че той изпраща покани на всички тези хора да се присъединят към нещо, към някакъв уеб сайт или нещо подобно. Било установено математически, аз не знам, това е малко като вашите пийпълметрични изследвания или като таргет групите, че примерно еди-колко си процента винаги… кълве на подобни, да речем ако купиш 10 000 човека, 10 000 категорично ще клъвнат на това, че им изпращаш покани да се джойнът към нещо… И става като някакъв бизнес.
Иво Христов: Пакетираш някаква общност около някаква кауза или някакъв интерес. И след това ти имаш готовата таргет група, до която разпращаш механично чрез този инструмент информация. Не е необходимо да я издирваш…
Венци Мицов: В крайна сметка какво лошо има, ако искаш да поканиш някакви хора на концерт и търсиш хората, които се интересуват, да речем от рок музика, защото ти правиш рок концерт, намираш сред твоите приятели такива и им пращаш поканите. Ти няма да пратиш на някой, който се интересува от Ивана, защото той няма да отиде.
Водещ: Не, ти пак може да си му пратиш…
Арман Бабикян: По някакъв начин създава илюзията за равенство. Защото всеки е комуникатор. Там няма един водещ пирамидално, който всички са длъжни да гледат, както сме ние в момента в телевизията, а всички останали са длъжни да бъдат само зрители.
Водещ: Не, това го променяме и в телевизията. Зрители се обаждат, тук четем какво мислят във Фейсбук за Фейсбук…
Венци Мицов: Това е едното нещо, което Фейсбук промени, че всички казват, че бъдещето е на крос медията, и това е абсолютно така. Постоянната обратна връзка, свързан и с интернет…
Арман Бабикян: Това е илюзорното чувство за равенство…
Водещ: Защо илюзорно?
Арман Бабикян: …се в връща чрез Фейсбук по някакъв начин, защото всички смятат, че има някаква кауза, да речем, харесвате ли водка, да харесваме, ами дайте да тръгнем сега към зимния дворец. В смисъл, че това абсолютно може да се случи във Фейсбук и в момента. Тръгваме ли за Слънчев бряг, ами да, тръгваме.
Водещ: И всъщност си мерим броя на приятелите много често.
Иво Христов: А има и това, да, разбира се. И авторитетът на приятелите.
Водещ: Авторитетът защо?
Иво Христов: …случая с Бегбеде, на когото съм преводач на български, след като…
Венци Мицов: Ти ли си виновен за..?
Иво Христов: Да, аз съм виновен. След това мнозина други тръгнаха да го издирват, да речем, получи заявки от много българи. И това се случва… Също така ми се е случвало да се поинтересувам от чужди приятели. Но Фейсбук е лаборатория за естествени авторитети. В този смисъл онзи, който владее кратките послания, хумора, закачката постепенно се утвърждава като авторитет. И това е друг тип авторитет, не академичният, не военният с пагони, не е политическият, не е бизнес, ами този, комуникативният.
Водещ: Ти колко време изкарваш във Фейсбук през деня?
Иво Христов: Много, но аз работя паралелно. В смисъл, аз поглеждам какво става във Фейсбук и паралелно с това работя. Тъй като стоя пред компютъра си, ако броим всички часове, които работя, са 5-6 часа.
Водещ: …ще видиш статусите, снимчици..?
Иво Христов: Да. Снимки, не, нямам специален интерес.
Водещ: Ами в такъв случай защо не предпочиташ другата мрежа, Туитър, която е само..?
Иво Христов: Тя ми е напълно безинтересна, практично ориентирана бизнес мрежа.
Венци Мицов: Тя е ориентирана към българския ентъртейнмънт, хора, които работят като сценаристи, да могат някакво кратко такова да го използват…
Водещ: Ето едно друго нещо, което казват тези Анонимните, които ще убиват Фейсбук, е, че изкарваш повече време във Фейсбук и споделяш повече на приятелите си във Фейсбук, отколкото на семейството си.
Иво Христов: Това е дори констатирана психологическа закономерност вече, изследва се.
Водещ: Какви разводи, защо се развеждат хората?
Иво Христов: Поради това, че вместо да общуват, единият от тях е във Фейсбук.
Водещ: Да, даже го имаше…
Арман Бабикян: …А има и друг вариант, Фейсбук просто да са решили да извадят нова версия, нов модерен вариант. И това да е една прекрасна рекламна кампания.
Водещ: Не, всъщност аз това си го свързах с друго, което излезе като послание от създателя на Фейсбук Марк със сложното второ име, Зукърбърк, той казва така, да се намери хакер, който да ни хакне нас, и ще му платим.
Венци Мицов: Ама то винаги така става. Майкрософт, доколкото знам, казах фирма, пардон, извинявайте…
Арман Бабикян: Ние досега все за фирми говорим…
Венци Мицов: …които работят там и са най-яките, са били някакви хакери, които са им хаквали системите там.
Иво Христов: Според закона, внесен от "Атака", трябва да се казва вече малък и мек, защото не може да се използва чуждица. Това казва блогърът Иван Стамбулов.
Водещ: Това нещо беше в блок постнато, така ли, или във Фейсбук?
Иво Христов: Да, да, от блогъра Иван Стамбулов, да му дадем дължимото, той винаги проявява добро чувство за хумор. Има закон на "Атака", който предвижда глоби за чуждици. Но разбира се езикът не се контролира чрез глоби…
Водещ: И българският вариант на Фейсбук, ако се случи, трябва да е книга за лица…
Венци Мицов: Като работихме за телевизията, дойде една мацка и каза, тази вечер имаме един ивент, чиито контент е ентъртейнмънт. И на мене ми дойде малко в повече. Така де, трябва да има някакъв баланс.
Водещ: Добре, идва 5 ноември, след като уточнихме каква е значимостта на Фейсбук за всички хора над 2 млн., аз не знаех, че са чак толкова много потребителите в България, идва 5 ноември, хакерите успяват, закриват го. Опитваш да се логнеш, обаче не става. Какво правим на 6 ноември.
Арман Бабикян: На 6 ноември според мене…
Иво Христов: Ние знаем какво правим на 7 ноември.
Водещ: Будим се в един прекрасен 7 ноември, ОК, и какво правим…
Венци Мицов: Освен това то остават няколко месеца до края на света, така че то все тая.
Водещ: Така или иначе изборите ще са минали вече.
Арман Бабикян: Изборите ще са минали вече и направо ще започне подготовката на следващите, които в зависимост от тези, може да се окажат и много близко. Ще видим.
Водещ: Благодаря ви за този разговор!

MediaPro Entertainment I 15.08.2011

Най-малкият фен на „Гласът на България”, настанен удобно в креслото от екипа на MediaPro Еntertainment, бе само на месец и половина

Вчера, 14-ти август, 2011 г, над 250 човека от посетителите на фестивала „София диша” 2011 в столицата, успяха да седнат на внушителното кресло, от което Миро отсъжда в най-гледаното лятно музикално шоу на България.

Екипът на продуцентска компания MediaPro Entertainment, която осигурява цялостното продукционно обслужване на предаването, се бе погрижил всички да се почувстват като истински звезди и да усетят автентичната атмосфера на телевизионното студио. Червен килим, прожектори, фотографи, камери, монитори и дори портативна гримьорна, където всеки можеше да се огледа и пооправи визията си преди заснемането-това бяха само част от допълнителните акценти в специално създадения сет.

Възрастта не се оказа никаква пречка за тези, които искаха да станат част от историята на предаването. Най-малкият от тях, който бе настанен като треньор в стола на Миро, се казва Ясен Иванов и е само на месец и половина. Столът внушава респект, но същевременно е изключително удобен-споделяха повечето от хората, седнали на него.

Днес, всички, които са подписали декларация-съгласие при екипа на MediaPro Entertainment, ще могат да се видят и изтеглят снимките си от фейсбук страницата на „Гласът на България”.
http://www.facebook.com/Glasat

За MediaPro Entertainment

MediaPro Entertainment е водеща продуцентска компания в Централна и Източна Европа и през 2009 г. е придобита от Central European Media Enterprises (CME), настоящ собственик и на bTV Media Group.
MediaPro Entertainment е основен производител на местните филми, сериали и забавни програми за водещите телевизионни станции на CME в Централна и Източна Европа, както и на едни от най-успешните локални кино проекти. Продукцията й се основава на богат архив от сценарии и формати и на множеството талантливи писатели и режисьори, които произвеждат нови продукции, подходящи за местния пазар.
MediaPro Entertainment стъпва на българския пазар в края на 2010 г. Само за няколко месеца компанията успява да присъедини екип от над 150 човека, който работи по редица локални и интернационални проекти.
Екипът на компанията има над 10 годишен опит в реализирането и продукционното осигуряване на телевизионни предавания. Днес той продължава да развива дейността си и със заснемането на рекламни и музикални клипове, продуцирането на концерти и събития и менажирането на таланти.
За реализацията на авторски проекти на междунaродния пазар се грижи MediaPro Distribution, неизменна част от MediaPro Entertainment, която заема място на водеща разпространителска компания в Източна Европа.

Central European Media Enterprises: CME е водещата вертикално интегрирана медийна компания в Централна и Източна Европа. Тя е основана от Роналд Лаудер през 1994 г. и заедно с местните си партньори управлява TV Nova, Nova Sport, Nova Cinema и MTV в Чешката република, PRO TV, PRO TV International, ACASA, PRO CINEMA, Sport.ro и MTV Romania в Румъния, TV Markiza, Nova Sport, Television Doma и MTV в Словакия, POP TV, Kanal A и TV Pika в Словения, NOVA TV в Хърватия и bTV, bTV Action, bTV Comedy, bTV Cinema, RING.BG, bTV Radio Group и bTV Web, както и международната продуцентска компания – MediaPro Entertainment.

За повече информация:

MediaPro Entertainment
Стела Ерера; stella.erera@mpe.bg;
Tel: 02 44 56 222
M: +359 888 2000 23; +359 889 23 18 50; 

Оперативна програма ТРАНСПОРТ I 9.08.2011

1. Решение .pdf (3.51 MB)
2. Обявление .pdf (9 MB)
3. Документация .pdf (679.92 KB)
4. Проект на договор .pdf (343.54 KB)
5. Лого и слоган на ОП "Транспорт" 2007-2013г. 1_Logo_OP_Transport_Brand_Book.pdf (12.31 MB)
6. Приложения от 1 до 11 Prilojenia.doc (158 KB)

Изпълнителят следва да разработи медийна информационна кампания, която да се реализира чрез печатни медии с национално и регионално покритие като част от цялостния Комуникационен план на Оперативна програма „Транспорт” 2007-2013 г. Основната цел на този план е да осигури необходимото ниво на информираност на обществото в Република България за проектите, финансирани по Оперативна програма „Транспорт” 2007-2013 г., както и да се насърчи активното споделяне на мнения и коментари за Оперативна програма „Транспорт” 2007-2013 г. от страна на физическите и юридическите лица с потенциал да изпълняват дейности по тази оперативна програма.

Прогнозна стойност, без ДДС (когато е приложимо)
(в цифри): 830000 валута: BGN

Срок за получаване на оферти или на заявления за участие
12.9.2011 – 17:30

Оригинална публикация

СБЖ I Андрей ВЕЛЧЕВ I 15.08.2011

Какво е журналистиката? Ако попитате многобройните нискоквалифицирани журналисти, това е начин да си платиш ипотеката. Всъщност журналистиката е нещо много повече от това. Тя е форма на комуникация, при която се търсят отговори на въпросите Кой? Какво? Къде? Кога? Защо? Как?

Преди да можем да отговорим на въпроса, какво точно представлява журналистическата професия е добре да вникнем в комуникационната верига на Ласуел: „Кой – казва какво – на кого – с какъв ефект?”. В нея се съдържа цялото полезно знание за това, което се случва в процеса на общуване, съчетавайки простотата и елегантността на почти математическа формула, като дава възможност да се проникне в логиката на всеки комуникационен процес и да се заключи доколко той е полезен и резултатен.

Журналистиката е професия. Слажна професия, която дава възможно най-изчистената формула на комуникациите в съвременния, глобален свят. Според нея комуникационната система е съставена от три основни елемента: Източник – Съобщение – Адресат.

Класическата формула за комуникация е съставена от: Предаване – Кодиране – Канал – Декодиране – Приемане. Журналистите, както всички хора с професии хранят семейства или изплащат студентски заеми. Но да се занимаваш с журналистика е различно от това да работиш във фабрика или друга производствена област.

Журналистите имат особена обществена роля, която се простира много по-далеч от производството на продукти. Журналистите информират обществото за това какво се случва в него и правят обществено достояние онова, което иначе би останало в сянка. Те случат една комуникация без която едва ли бихме били информирани. Под комуникации в техния случай можем да се възприемем комплексна област за подготовка, съставяне и предаване на съобщения. В най-общ смисъл това означава информационен процес за обмен и споделяне на значение между хората, породени от съвместна дейност.

„Много от проблемите в една организация (от какъвто и да е вид) се дължат на неспособността на хората да общуват. Изучаването на комуникационния процес е важно, тъй като лидерът осъществява контакта си с другите именно чрез него. Доброто взаимно разбиране интегрира членовете на една организация по хоризонтала и по вертикала”.

Всекидневието на която и да е организация почива върху обмяната на информация при преки и индиректни контакти.

Моделът на комуникация отговаря на следните въпроси: Кой предава съобщението?- Комуникатор; Какво се предава? – Съобщение; Как се предава? – Канал; На кого се предава? – Аудитория, събеседник; Защо се предава? – Цел,ефективност;

Завидна професия, бихте казали вие. Но проучванията на общественото мнение често ни напомнят, че в стълбицата на общественото доверие журналистите са в подножието й, наред с политиците и агентите по недвижими имоти. Пренебрежителното отношение към тях се открива дори у най-младите. На въпроса „До каква степен вярвате на журналистите?" от анкетираните младежи на възраст между 11 и 21 години само 1 % са отговорили „много", 19 % – „малко", а цели 77 % – „изобщо не им вярвам" (Observer 2002). Въпреки проблема с професионалния имидж обаче налице е един непресъхващ поток от умни, млади и не толкова млади хора, мечтаещи да станат журналисти.

Защо?

Журналистиката може да бъде изключително вълнуващо занимание. Отивате на работа, но не винаги знаете какво точно ще вършите този ден. Получава¬те шанса да се срещнете с различни хора: влиятелни, интересни, вдъхновяващи, герои, злодеи, знаменитости. Получавате шанса да задавате тъпи въпроси; първи да узнаете новината и да я съобщите на целия свят; да се отдадете на страстта си към писане или да пътешествате, или пък да се специализирате в дадена област; да търсите истината и да застанете начело на кампания в подкрепа на справедлива кауза.

Може би тук трябва да добавим и вълнението, което изпитвате, когато виждате името си отпечатано под заглавието на някоя статия, когато наблюдавате собствения си репортаж по телевизията или когато ; чуете собствените си думи по радиото. Всичко това ви стимулира за още изяви. Отново и отново.

Нищо чудно тогава, че толкова много хора са го¬тови на саможертва в името на журналистическата кариера. Например да си плащаш сам курсовете за обучение, без дори да си сигурен, че ще попаднеш в числото на неколцината щастливци, получили рабо¬та. А ако все пак те назначат, да получаваш по-мал- ко възнаграждение от мнозина, които ще присъстват в статиите и репортажите ти с оплаквания от ниско заплащане.

„Работата на печата е да разкрива истината."
Ажон Тадиъс Аилейн, издател на в. „Таймс"през XIX в.

„Младите хора, отдадени изцяло на страстта си към журналистиката, се примиряват с ниското възнаграждение в името на златната възможност да работят журналистическото поприще. Но този факт е позор журналистическия бранш като цяло. Това е индустрия която по циничен начин спекулира с нашите амбиции/ (Цитирано в Journalism Training Forum 2002: 57)

Силни думи! Но може би точни? Друг журналист провинциалния печат като че ли е на същото мнение;
„Журналистическата професия е една от най-ни платените, особено за начинаещите колеги, но въпре; това е една от най-популярните. Това, което най-мнс ме учудва, е, че второто по странен начин се съвме ва с първото." (Цитирано в Journalism Training For 2002: 57)

Някои по-претенциозни журналисти са готови се откажат, когато се сблъскат с горчивата истина ниското заплащане. Други бързо се разочароват работата си в нюзрума, когато осъзнаят, че огромен брой журналисти се оказват „приковани" към бюрата си заради насажданата култура на задължит но присъствие на работното място, занимавайки единствено с обработка на получената информация и, ако е необходимо, извършвайки дребни справки по телефона или по интернет.

Кой, какво, къде, кога, защо и как?

Уейсим Закир, журналист от Би Би Си – Шотландия, занимаващ се с проблемите на бизнеса, е измислил термина „пасивна журналистика"* като описание на естеството на работата в нюзрума в днешни дни. Ето какво сподели той пред автора на книгата "Журналистиката – Принципи и практика" – Тони Харкъп:

„Преди десетина-петнадесет години всеки сам търсеше и намираше своята новина, т.е. това беше проактивна журналистика. В днешно време обаче тя вече се е превърнала в реактивна журналистика. Новината се получава по електронен път, след което репортерите я обработват („смилат"), а нерядко я комбинират с някоя местна новина. Това е обичайна практика в нюзрумо- вете из цялата страна, а репортерите все повече се пре¬връщат в пасивни журналисти."

Поради прогресивно нарастващия обем на работата в медиите се ограничават възможностите за извършване на онези дейности, които правят журналистиката толкова привлекателна. Като капак на всичко, младите журналисти са принудени да слушат оплакванията на колегите си с дългогодишна практика, които все повтарят: „По мое време беше различно".

И все пак има достатъчен брой ентусиасти, готови да се отдадат на журналистическата професия, превръщайки се в „труженици на всекидневието" (Bourdieu 1998: 7). Дори и когато са се разделили с романтичните илюзии за пътешествия до различни краища на света с тлъста пачка командировъчни в джоба, като от време на време нахвърлят някоя и друга новина в паузата между две питиета, продължава да ги привлича фактът, че журналистиката е дейност, при която ден с ден не си прилича, а от голямата новина понякога ги дели само едно телефонно обаждане. А също и фактът, че да си журналист наистина си струва.

Ако не си струваше, нима щеше да има толкова много закони, ограничаващи журналистическата практика? И щяха ли и управляващи, и опозиция да се надпреварват да ухажват медиите? Защо иначе издателят на „Матлок Мъркюри" Дон Хейл би получил толкова много смъртни заплахи? (Hale 2002) А щяха ли да бъдат заплашени със затвор Бил Гудуин, Мартин Брайт, Стив Пантър и други за това, че не желаят да разкрият източниците си? (www.nuj.org.uk.).

И щеше ли да бъде издадена смъртна присъда срещу Исиома Даниъл, младата светска журналистка, отра¬зила в публикация конкурса „Мис Свят 2002" в Нигерия? (Isaacs 2002, Daniel 2003) Щяха ли журналисти като Вероника Гърин, Мартин 0´Хейгън, Нахер Али, Марио Куельо, Милан Пантич и редица други да бъ¬дат убити заради това, че си вършат работата?

Защо иначе Международната федерация на журналистите би се заела с изготвянето на ежегодни списъци на журналисти, загинали при изпълнение на служебния си дълг в различни точки на земното кълбо? Повече от 1100 журналисти и други медийни работници са били убити в десетилетието до 2003 г., а поне 20 са загинали, отразявайки войната в Ирак от 2002 г..

Посочените факти, както и обстоятелството, че безброй индивиди опознават заобикалящата ги обществена среда благодарение на работата на журна¬листите, са доказателство за твърдението, че журналистиката си струва, т.е. играе важна роля. Но обяснението как и защо е толкова важна, е свързано, подобно на много други неща, с това кой говори

За журналистиката казват, че е четвъртата власт в държавата, че е част от публичната сфера, че се обявява в подкрепа на свободния печат, че насажда идеологията на управляващата класа. Истината е, че е смесица от всичко това и от още други неща, защото не съществува една-единствена журналистика.

*В статията са използвани части от книгата на Тони Харкъп "Журналистиката – Принципи и практика".

Оригинална публикация 

в. Банкер | Ивайло СТАНЧЕВ, Цветомира ЛИЧЕВА | 13.08.2011

Агенцията за малки и средни предприятия обвини и медиите за слабото усвояване на парите от "Конкурентоспособност"

Българският бизнес отново попадна в баналния сценарий за "доброто" и "лошото" ченге. В ролята на негов доброжелател влезе не кой да е, а Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. Именно тя посочи и лошите – фирми и медии, които, видите ли, не успявали да разчетат добре механизмите за усвояване на европейските средства за малкия и средния бизнес по оперативната програма "Конкурентоспособност". Трън в очите й всъщност се оказаха публикациите за "усвоени" от нея пари вместо от предприемачите, за редицата бюрократични спънки и за абсурдните условия за кандидатстване по програмата, за което в. "БАНКЕРЪ" многократно е писал.
През седмицата от агенцията, оглавявана от Марияна Велкова, отново се впуснаха в обяснения как точно ще бъдат изхарчени евросредствата за подпомагане на бизнеса. Не липсваха и оправдания за нищожния размер на реално усвоените пари, но най-вече за похарчените за нуждите на самата агенция. Фактите обаче, които първи изнесохме, говорят достатъчно красноречиво. А именно че ведомството на Велкова е най-облагодетелствано от програмата "Конкурентоспособност" и никакви оправдания не могат да променят това.
Само по два свои проекта Агенцията за малки и средни предприятия е договорила над 33 млн. лева. Справка в системата за управление и наблюдение на европарите (ИСУН) показва, че тя дори вече е успяла да "прибере" 9 561 546 лв. от тях. На практика тази сума представлява близо 10% от реално разплатените средства по цялата програма "Конкурентоспособност", тъй като към 15 юли (без инструмента "Джереми", по който има 390 млн. лв.), те са общо около 97 млн. лева.
Българският бизнес отново попадна в баналния сценарий за "доброто" и "лошото" ченге. В ролята на негов доброжелател влезе не кой да е, а Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. Именно тя посочи и лошите – фирми и медии, които, видите ли, не успявали да разчетат добре механизмите за усвояване на европейските средства за малкия и средния бизнес по оперативната програма "Конкурентоспособност". Трън в очите й всъщност се оказаха публикациите за "усвоени" от нея пари вместо от предприемачите, за редицата бюрократични спънки и за абсурдните условия за кандидатстване по програмата, за което в. "БАНКЕРЪ" многократно е писал.
През седмицата от агенцията, оглавявана от Марияна Велкова, отново се впуснаха в обяснения как точно ще бъдат изхарчени евросредствата за подпомагане на бизнеса. Не липсваха и оправдания за нищожния размер на реално усвоените пари, но най-вече за похарчените за нуждите на самата агенция. Фактите обаче, които първи изнесохме, говорят достатъчно красноречиво. А именно че

ведомството на Велкова е най-облагодетелствано

от програмата "Конкурентоспособност" и никакви оправдания не могат да променят това.
Само по два свои проекта Агенцията за малки и средни предприятия е договорила над 33 млн. лева. Справка в системата за управление и наблюдение на европарите (ИСУН) показва, че тя дори вече е успяла да "прибере" 9 561 546 лв. от тях. На практика тази сума представлява близо 10% от реално разплатените средства по цялата програма "Конкурентоспособност", тъй като към 15 юли (без инструмента "Джереми", по който има 390 млн. лв.), те са общо около 97 млн. лева. В същото време дружеството, получило най-много пари по линия на "Конкурентоспособност", фирма – "Мегапорт", може да се похвали с едва 2.5 млн. лева. Не е за пропускане и обстоятелството, че държавата, в лицето на Българската агенция за инвестиции и Института по метрология, е "прибирала" още близо 7 млн. лв., а конкретно Министерството на икономиката и енергетиката други 2 млн. лева. Тоест около една четвърт от европейските пари за подпомагане на бизнеса са отишли в администрацията под иначе благовидния предлог да подкрепи фирмите при кандидатстването с проекти.
Доколко това наистина се случва, става ясно и от постоянните оплаквания на компаниите за чиновническите недомислия и голямата бюрокрация в Агенцията за малки и средни предприятия, както и че тенденциозно се дава шанс европари да усвояват само дружества от определени сектори. Така една голяма част от фирмите отпадат още при подаването на документите си за кандидатстване. Показателен пример за това са данните от ИСУН, според които от общо 4208 подадени предложения само за 1200 са сключени договори.
На този фон няма как да не обърнем внимание, че агенцията е похарчила близо 484 хил. лв., осигурени от програма "Конкурентоспособност" за канцеларски материали, хартия и мастило за принтерите. Парите са дадени на три фирми – "Ронос", "Роел-98" и Кооперация "Панда", а обяснението на Марияна Велкова е, че хартията и мастилото се изразходват за документи, свързани с одобряването на проектите. По думите й тези пари даже били недостатъчни за обезпечаването на нуждите на ведомството, при все че в никакъв случай не можело да се нарекат малко.
"Тези средства така или иначе са заложени в оперативната програма за подпомагане на дейността на изпълнителната агенция, така че е хубаво да бъдат усвоени", казва тя. Съвсем бегло в изявлението й обаче се прокрадна и обяснението, че ако заложената сума не бъде изразходвана в рамките на проекта, може да бъде пренасочена към нещо друго, но това било малко вероятно, като се има предвид, че сме в средата на програмния период. Излиза, че е било възможно парите да се дадат, да речем, за технологична модернизация на някое предприятие, но чиновниците са решили

да си подсигурят хартия и мастило

И то при положение че в бюджета на отделните ведомства винаги са предвидени пари за подобни материали, а не се чака помощ от Европа за осигуряването им. Да не говорим, че в края на миналата година администрацията бе подсигурена с канцеларски материали за 12 месеца срещу 4.8 млн. лева. Това стана чрез централизираната обществена поръчка, при която впрочем бяха избрани споменатите "Ронос", "Роел-98" и Кооперация "Панда". Отделна тема е, че ако наистина искаше да помогне на бизнеса, Агенцията за малки и средни предприятия отдавна щеше да е въвела електронното кандидатстване по европроектите и тогава нямаше да има никаква нужда нито от хартия, нито от мастило.
Друг заслужаващ внимание пример за начина, по който се усвояват европарите, е поръчката за доставката на 14 леки автомобили, един микробус и един минибус на обща стойност близо 367 хил. лева. За обновяването на автомобилния парк на агенцията е избран "Булвария холдинг" и новите коли са на разположение на "експертите" от 19 май.
"Закупуването на возилата ще позволи на териториалните звена да посещават бенефициентите по всяко време. Бусовете пък ще са за нуждите на планираните обучения на представители на бизнеса в страната", отбеляза Велкова. Ще каже човек, че във всички труднодостъпни места, села и паланки у нас има фирми, които работят по европейски проекти. Истината е, че две трети от "бенефициентите" са в София, а останалите – в по-големите градове на страната.
В случая с колите има и друга интересна подробност – според критериите за оценка на офертите наличието на екстри има два пъти по-голяма тежест от сервизното обслужване и гаранционните условия. Казано по друг начин, чиновниците предпочитат

да се возят в по-луксозни автомобили

без особено да се интересуват каква е гаранцията и дали възникналите нередности могат бързо и качествено да бъдат отстранени. А и защо да се занимават с такива въпроси, след като от средствата, предвидени за насърчаване на малкия и средния бизнес, други 37 500 лв. ще бъдат отделени за извънгаранционен ремонт и поддръжка на купените возила. За целта вече е обявена процедура, като срокът за подаване на офертите е до края на август.
Колите са си коли, само че агенцията има нужда и от пари за самолетни билети и хотелски резервации за организирането на бизнес мисии в чужбина, посещения за обмяна на опит и участия в международни изложения. Сумата е за над 3.2 млн. лв., но поръчката все още не е обявена, тъй като е над праговата стойност от 1 млн. лв. и подлежи на предварителен контрол. Дотогава ведомството на Велчева е сключило договор с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма да използва за самолетни билети избраната от него фирма "Хорнит".
Какъв специалист ще си при лоша техническа база? Ето защо агенцията е обявила и обществена поръчка на стойност 216 хил. лв. без ДДС за закупуването на компютърна и офис техника. Отделно за офис обзавеждане, стелажи и бюра ще бъдат дадени 67 666 лв. на "Седия" ООД.
Въпреки че Велкова ръководи общо 238 души,

предстои да бъдат наети и външни експерти

които да подпомагат участието на българските фирми в международни изложения и бизнес мисии. За тях от европарите ще бъдат похарчени още 248 хил. лв. без ДДС. За информационно-консултантски услуги за подпомагане на експортния потенциал на агенцията пък са предвидени 1.4 млн. лв., а за организирането на бизнес срещи и форуми в страната – 180 хил лева.
В защита на тези харчове Марияна Велкова изтъкна, че благодарение на участието на българските компании на международни панаири подписаните договори са били три пъти по-големи от очакванията. После точният им брой и приходите от сключените сделки се оказаха загадка дори и за експертите от ведомството.
Разбира се, крайната оценка за работата на Агенцията за малки и средни предприятия по усвояването на парите по "Конкурентоспособност" ще даде Европейският съюз след две години, когато изтича срокът за финансиране по оперативната програма. Лошото е, че ако тази оценка е слаба, поправителен няма да има.
***
Объркани в статистиката

Според ръководителя на Агенцията за малки и средни предприятия Марияна Велкова от началото на 2011-а бизнесът е увеличил износа си с 47% в сравнение с предишни години. Тя обаче не успя да отговори какъв е делът на малките и средните фирми в общия износ. Междувременно Националният статистически институт изнесе информация, че експортът на страната за ЕС през първото шестмесечие се е увеличил с 48.7% спрямо същия период на 2010-а и възлиза на 9.6 млрд. лева. Ръст бележи износът на необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата) и химични вещества и продукти. Разбираемо износители на тези суровини са големите български компании и само 5% от малките и средните предприятия пласират продукцията си извън България.

Стр. 1, 28