Евроспорт I 31.03.2016

Швейцарецът ще се опита да постигне четвърта победа на трасето в Белгия – постижение, което до момента не се е отдавало на никого.

Във втория епизод от поредицата „По стъпките на Фабиан“, който ще се излъчи по Евроспорт 1 на 31-и март (четвъртък) от 11:15 ч., точно преди първия за деня етап от „Три дни на Де Пан“, легендарният Фабиан Канчелара ще запознае отблизо зрителите с ключови моменти от участията си в Обиколката на Фландрия през годините. Освен досегашните постижения на колоездача, зрителите ще видят и подготовката на швейцарската звезда за последното в кариерата му издание на надпреварата.

Звездата на Трек-Сагафредо даде блестящ старт на сезона с победата си на „Страде Бианке“ в Италия. Сега Канчелара ще съсредоточи силите си върху четвърта, рекордна победа в Обиколката на Фландрия. Състезанието ще се излъчва на живо по Евроспорт 1 на 3 април (неделя) от 15:00 ч.

Във втория епизод на „По стъпките на Фабиан“ зрителите ще надникнат и зад кулисите на състезанието „Гран При Е3“, което се проведе на 25-и март. В него Канчелара имаше проблем с колелото, но въпреки това успя да завърши на четвърто място.

„Обиколката на Фландрия е трудна надпревара, трябва да си тактически подготвен. Очаквам състезание с много тактически ходове“, споделя Канчелара за предстоящата класика. „И двамата с Том Боонен знаем, че имаме шанса да спечелим Обиколката на Фландрия за четвърти път. Така бихме постигнали нещо невиждано в колоезденето до момента. Разбира се, и двамата имаме тази цел и мечтаем да я изпълним. Работих усилено, за да се подготвя за състезанието“, каза още Канчелара.

„По стъпките на Фабиан“ следва последните моменти от професионалната кариера на звездата на колоезденето, който вече обяви, че ще сложи край на 16-годишната си кариера като част от един от най-известните отбори.

в. Капитал Daily | Весислава АНТОНОВА | 31.03.2016 

Управляващите наложиха мораториум върху прякото договаряне на институции с телевизии и радиа

Правителството е наложило мораториум върху договорите за купуване на ефирно време в телевизии и радиостанции. Изненадващата новина бе потвърдена от вицепремиера Томислав Дончев в интервю за БНТ в сряда. По думите му до решението се е стигнало, за да има дискусия, "за да се изкажат телевизиите дали са гарантирали медиите комфорт някога", каквото обвинения имало директно изречени само преди месец. "Начинът, по който се купува ефирно време – тече една интрига, че видите ли, властта си купува медиен комфорт. Това, разбира се, не е истина", категоричен бе той. Но добави, че докато няма консенсус по темата, мораториумът върху договорите за купуване на ефирно време ще продължи.
Основният проблем при разпределянето на средствата за популяризиране на европроекти е, че Законът за обществените поръчки позволява пряко договаряне с електронни медии. Така министерства и ведомства могат да купуват директно програмно време в радиа и телевизии, без обществена поръчка. В повечето случаи това става по неясни правила и по преценка на съответното министерство. Медната получава пари от оперативните програми срещу пакет отразяване. При това често не само на европроекти, но и на цялата дейност на министерството, и то за дълго време. Въпреки че скоро бе приет нов Закон за обществените поръчки, тази вратичка остана и в него. Тя не важи за печатните медии, които трябва да участват в конкурси, макар и те да са трудно проследими.

В очакване на нови правила

Решение на правителството е до голяма степен следствие от провелата се миналата седмица среща на премиера с изпълнителните директори на медиите, на която е била обсъждана именно темата за разпределението на средствата. Тя е била по искане на електронните медии, защото реално от края на 2015 г., когато изтекоха сроковете за проекти от стария период, досега няма нито един договор с радио и телевизия. От кабинета на вицепремиера потвърдиха, че съвсем скоро предстои нова среща, на която да бъдат обсъдени конкретни правила за по-прецизно и прозрачно разпределение на евро средствата за медийно отразяване.
Дончев обясни, че последните месеци се трупа напрежение именно заради начина, по който електронните медии получават финансиране.
Той отново защити тезата, лансирана и при спирането на поредица поръчки от премиера миналия месец. "Това, че има спряна поръчка, не означава обезателно, че в някоя от тях има някакво формално нарушение. Достатъчно е да има концентрация на обществени съмнения или подозрения."

Кой ще бъде засегнат

Преди кранчето да секне, то е било доста щедро. Пикът на държавното финансиране на медии бе през 2013 г., когато 32 млн. лв. евро средства бяха раздадени за реклама. Сега сумата е почти три пъти по-малка, но не незначителна. За единадесет месеца (1 март
2015 г. – 31 януари 2016 г.) държавата е платила 11.4 млн. лв. на 30 регионални и национални радио- и телевизионни групи, показват справки за изпълнение на комуникационните планове по европрограми. Тези пари са за купуване на програмно време в телевизии и радиостанции. Ако добавим допълнителните услуги като изработка на рекламни материали и логистика по събития, сумата нараства до над 13.2 млн. лв.
Ако за големите телевизии, които са атрактивно място за рекламодатели, този мораториум не е особен проблем, някои от помалките медии разчитат именно на държавни средства – еврофондове или партийни по време на избори.
Например брутните приходи от реклама на bTV по данни на Be Media Consultant за периода март – декември 2015 г. са 361 млн. лв., а държавните инвестиции са едва 0.54% от тях. При Nova и нейните 383 млн. лв. брутни рекламни приходи това са 0.47%.
За телевизия BG On Air обаче, които имат брутен рекламен приход от 10.2 млн. лв. за 2015 г., инвестициите по европроекти от 1.2 млн. лв. са 12% от общия приход. Същото важи и за "Канал 3" на Делян Пеевски (от чието окончателно придобиване той наскоро официално се отказа), който реализира програмата си с по-скромни бюджети, а е получил 333 хил. лв. от еврофондовете през 2015 г.
Подобни аномалии има и сред радиостанциите. Управляваното от Илиана Беновска радио К2 например за периода март – декември 2015 г. е получило над 205 хил. лв. Радиото не влиза в мониторинга на Be Media и няма данни за приходите му от реклама за 2015 г., но според отчета в Търговския регистър приходите за 2014 г. са 178 хил. лв. Друг пример е групата на "Фокус" радио и сайтове. Общите приходи на групата за 2014 г. са 3.4 млн. лв. според Търговския регистър. За 2015 г. пък радио "Фокус" е получило 800 хил. лв. по европроекти. Ако използваме за ориентир 2014 г., държавната подкрепа е близо 1/4 от общите брутни приходи на групата.

Стр. 6

Dnevnik.bg I 29.03.2016

Майката на депутата от ДПС Делян Пеевски Ирена Кръстева вече не е изпълнителен директор на "Балканска медийна компания". Фирмата е едноличен собственик на "Нова българска медийна група", издател на вестниците "Телеграф", "Монитор" и "Политика".

Акционерите на дружеството – Делян Пеевски и Ирена Кръстева, са провели общо събрание на девети март, става известно от Търговския регистър. Ирена Кръстева остава в борда на директорите, а за изпълнителен директор и представляващ дружеството е назначен Александър Георгиев, който и досега е бил в борда на директорите на компанията. Третият член на борда е адвокат Дора Спасова. Ирена Кръстева е изпълнителен директор и председател на съвета на директорите на медийната компания.

Наскоро Пеевски получи от майка си 50% от "Балканска медийна компания". Вчера той обяви, че се отказва от сделката за "Канал 3", въпреки че има разрешение за придобиването й от Комисията за защита на конкуренцията още от септември.
От миналото лято досега депутатът от ДПС изсветлява бизнес начинанията си, свързвани от преди това с името му, както извършва и нови придобивки. Тогава Кръстева дари част от компанията "НСН инвестмънт" на Пеевски. В нея към момента депутатът държи 90%, а Кръстева – 10%. Именно чрез това дружество се осъществяват и повечето му покупки – 5% от "Булгартабак холдинг", 18% от "Юрий Гагарин", новата сграда на Би Ти Ви, планира се още и покупката на 50-процентен дял в "Техномаркет". Наскоро Пеевски продаде дела си в "Булгартабак". Собствеността е преминала в TGI MIDDLE EAST FZE в две сделки на 18 март на обща стойност 59 млн. лв. на извънборсовия пазар на цена доста над текущата. 

Оригинална публикация

Евроспорт I 24.03.2016

Зрителите ще могат да се насладят на турнира „Крусибъл“, на едни от най-известните класики в колоезденето и на вълнуващи мачове от Бундеслигата.

СНУКЪР

Най-добрите играчи в снукъра се събират отново в „Крусибъл“, за да се състезават в продължение на 17 дни по пътя към Световната титла. Евроспорт 1 и Евроспорт 2 отново ще ни направят свидетели на едно от най-вълнуващите преживявания в света на снукъра, а сесиите могат да бъдат наблюдавани на живо и на Eurosport Player.

Турнирът води началото си от 1927 г. и е пълен с история – от времето на Джо Дейвис през 80-те, когато снукърът се превръща в най-популярния спорт във Великобритания, до съвремието и изявите на зеленото сукно на легенди като Стивън Хендри и Рони О’Съливън.

График:
16 април – 12.00, 20.15, 21.00
17 април – 12.00, 20.15, 21.00
18 април – 12.00, 16.30, 21.00
19 април – 12.00, 16.30, 21.00
20 април – 12.00, 17.00, 21.00
21 април – 15.00, 21.00
22 април – 12.00, 16.30, 21.00
23 април – 12.00, 16.30, 21.00
24 април – 19.00, 21.00
25 април – 15.00, 21.00
26 април – 12.00, 16.30, 21.00
27 април – 12.00, 16.30, 21.00
28 април – 15.00, 21.00
29 април – 12.00, 16.30, 21.00
30 април – 12.00, 16.30, 21.00

КОЛОЕЗДЕНЕ
В Дома на колоезденето ще видим най-вълнуващите традиционни еднодневни състезания за годината, на живо по Евроспорт. Сред тях са всички класики, включително и легендарното с безкрайните си павирани участъци Париж –Рубе.

Обиколката на Фландрия
3 април, 15:00 ч. Евроспорт 1
Обиколката на Фландрия е първото от много състезания за сезона и една от класиките, които ще можем да го гледаме на живо по Евроспорт 1. Няколко дни преди началото на Обиколката на Фландрия, през март, Евроспорт ще излъчи втория епизод на предаването#FollowFabian, посветено на легендарния Фабиан Канчелара. Докато швейцарският шампион се опитва да завоюва четвъртата си победа във Фландрия и да постави нов рекорд, Евроспорт ще припомни някои от най-добрите моменти на шампиона по колоездене.

Обиколка на Баския
От 4 до 9 април, всеки ден от 16.30 ч. по Евроспорт 1
Обиколката на Баския е едноседмично състезание, което ни приближава към „Джиро”-то и ще бъде предавано на живо по Евроспорт 1 и Евроспорт 2.

Париж-Рубе
10 април, 13:00ч. по Евроспорт 1
114-тото издание на Париж-Рубе, известно още като „Северният ад”, също ще се излъчва на живо по Евроспорт 1.
„Амстел голд”
17 април, 13:00ч. по Евроспорт 1
Като единствената класика в Холандия, „Амстел голд” е най-важното събитие за шосейно колоездене в Ниската земя. Ще го гледаме на живо по Евроспорт 1.

„Флеш Валон”
20 април, 13:00ч. по Евроспорт 1
Гледайте 80-тото издание на „Флеш Валон” – едно от най-престижните белгийски състезания, на живо по Евроспорт 1.

Лиеж-Бастон-Лиеж
24 април, 13:00ч. по Евроспорт 1
Поредната спирка от „Трилогията в Ардените“: Лиеж-Бастон-Лиеж – е последната пролетна класика, която определено заслужава да се види на живо по Евроспорт 1.

БУНДЕСЛИГА

И през април Евроспорт 2 ще излъчва на живо най-добрите мачове от Бундеслигата. Предаванията на Евроспорт ще включват анализ на консултанти и експерти, интервюта, студиа на живо с гости, които ще предоставят своята експертна оценка за играта на най-добрите състезатели, както и за всички новини около тях.

Преди края на сезона на 14 май отборите, борещи се за оцеляване, ще направят всичко по силите си, за да си осигурят оставане в елита, докато подгласниците на Байерн имат последен шанс да детронират шампиона.

График:
01.04.2016 – 21:00ч. Байер – Волфсбург
02.04.2016 – 16:30ч. Байерн – Айнтрахт
02.04.2016 – 19:30ч. Борусия Д – Вердер
03.04.2016 – 16:30ч. Борусия М – Херта
03.04.2016 – 18:30ч. Хофенхайм – Кьолн

08.04.2016 – 21:00ч. Херта – Хановер
09.04.2016 – 16:30ч. Щутгарт – Байерн
09.04.2016 – 19:30ч. Волфсбург – Майнц
10.04.2016 – 16:30ч. Шалке 04 – Борусия Д
10.04.2016 – 18:30ч. Кьолн – Байер

15.04.2016 – 21:00ч. Хановер 96 – Борусия М
16.04.2016 – 16:30ч. Байер – Айнтрахт
16.04.2016 – 19:30ч. Байерн – Шалке 04
17.04.2016 – 16:30ч. Борусия Д – Хамбургер
17.04.2016 – 18:30ч. Майнц – Кьолн

22.04.2016 – 21:00ч. Хамбургер – Вердер
23.04.2016 – 16:30ч. Херта – Байерн
23.04.2016 – 19:30ч. Шалке 04 – Байер
24.04.2016 – 16:30ч. Борусия М – Хофенхайм
24.04.2016 – 18:30ч. Айнтрахт – Майнц

29.04.2016 – 21:00ч. Аугсбург – Кьолн
30.04.2016 – 16:30ч. Борусия Д – Волфсбург
30.04.2016 – 19:30ч. Байер – Херта

сп. Образование и специализация в чужбина | Йордан КАРАПЕНЧЕВ | 18.03.2016

Щo е то "продуцент"? Доскоро тази дума не беше твърде популярна в българския език. Сякаш, едва след като риалити форматите станаха толкова популярни, започнахме да забелязваме и продуцентите, които се изявяват като жури. Въпреки това, и днес, ако някой кандидат-студент заяви на родителите си, че иска да учи за продуцент, вместо за правист, икономист и т.н., вероятно ще им изправи косите. Та какво се учи в такава специалност? Къде въобще може да се учи? Какво ще работите после… Всички тези въпроси е нормално да възникнат. Но не се тревожете – с този материал ще се опитаме да им дадем отговори.

Какво всъщност е продуцентът

Най-сухото и научно определение за продуцентството, което открихме, е "интердисциплинарна област, която съчетава познания и умения за управление на процеси в медийните изкуства, финансиране и управление на медийни проекти на различните фази от тяхното създаване, медия-планиране и предприемачество, както и познания за техниките на работа, свързани със създаването на различни медийни продукти". Важно е да кажем, че в категорията "медийни продукти" влизат не само филмите и телевизионните предавания, но и всички конзолни и компютърни игри, музикални продукти, театрални представления и т.н.
Продуцентът трябва да има мениджърски качества. Уменията, които трябва да притежава, за да върши работата си са свързани с непрекъснато взаимодействие с хора. Като се започне от подготовката и заснемането и стигнем до маркетинговата част. Разбира се – те не изземват функциите нито на режисьорите, нито на PR-ите. По-скоро са човека, който свързва целия процес.
Това е доста сериозна работа – анализ на пазарните условия и избор на стратегия за реализация на медийния продукт, оценка на конкурентоспособността и анализ на слабите и силните страни на конкурентите. Звучи като тежка задача, но всеки прицелил се в управленска позиция не трябва да се плаши от това. Не трябва да пропускаме и воденето на преговори с медийните партньори, изготвянето на договори с участниците и служителите, и редица други бюрократични занимания.

Къде се изучава в България

Както вероятно може да се досетите – за България продуцентската професия е новост. За съществуването й през социализма и дума не може да става. През 90-те се появяват безброй телевизии и предавания, но професионалните продуценти се броят на пръсти. Днес нивото като цяло е много по-високо и по-професионално. На пазара на труда вече започват да навлизат и завършилите продуцентство в родните висши училища.
За съжаление, няма класация за качеството на обучение по тази специалност, но можем накратко да представим някои от най-популярните програми. Като начало трябва да отбележим, че частните университети са по-активни от държавните в тази сфера. Нов български университет, например, е едно от висшите училища с най-дълги традиции в преподаването на тази специалност. Само музикалното продуцентство има вече 21-годишна история. Друга силна програма е и тази на ВУЗФ. Там се подготвят магистри по "Журналистика, продуцентство и финанси". Програмата се реализира в партньорство с Медийна академия "Българион", които съдействат за намирането на работа на випускниците.
Сред държавните университети можем да отличим курсовете по продуцентство в УНСС, както и магистърската програма по Продуцентство и креативна индустрия във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ. Като продуценти могат да се реализират и завършилите мениджмънт в изкуствата в НАТФИЗ.

Къде се изучава в чужбина

Продуцентството не е сред най-желаните специалности от кандидат-студентите, които заминават извън страната ни. Но това не е породено от липса на възможности, а по-скоро от липса на информация. Та – къде са най-добрите възможности за образование в тази сфера? За да отговорим, трябва първо да кажем къде са най-добрите възможности за развиване на медийни продукции. На пръв поглед, това безспорно са Съединените щати и Великобритания. Всъщност много от предаванията, които се разпространяват из цял свят са по патент на англоезични продукции. Но в тези държави и конкуренцията е жестока…
Затова ви препоръчваме да помислите и за други европейски дестинации. Италианското образование, например, е марка в света на изкуството. Не забравяйте, че продуцентите се занимават и с театър, музика и т.н. Страни като Холандия, Германия и Дания пък предлагат много добро образование на английски език и при добри финансови условия.

Как да направите мечтаната си кариера

Продуцентството е сравнително рядка специалност, но все пак – конкуренция за работните места не липсва. За щастие, открихме план в четири стъпки, по който да стигнете до мечтаната си кариера.

- Открийте програма по продуцентство (или журналистика, медийни науки, арт мениджмънт и т.н.), но не се фокусирайте върху зубрене, а върху търсене на стажове. Такива се намират. Дори и да не са платени – ще го преживеете. Това е изключително важно. – След като завършите, не очаквайте стремглаво кариерно израстване. Логичната стъпка е работа в backstage-a на предавания, като асистент и може би малко повече занимаване с бумаги. Но това е правилният път.

- Присъединете се към професионална организация. Вече не се нарича връзкарство, а социален капитал. Трябва да се запознаете с възможно най-много колеги и да станете активен член на гилдията.

- И накрая – непрекъснато обогатявайте личното си портфолио. Включвайте дори неща от студентските ви години, или проекти, където сте били просто асистент. Един ден ще се изненадате сами от резултатите.

Стр. 56, 57

Евроспорт I 12.03.2016

Бронзовата медалистка в тласкането на гюле от миналогодишното Европейско първенство в зала Радослава Мавродиева ще се състезава в нощта на събота срещу неделя от 2:45 часа българско време; Евроспорт 1 ще покаже пряко всички сесии от Портланд.

Първият голям форум в Царицата на спортовете за 2016 г. ще се проведе от 17 до 20 март в „Орегън Кънвеншън Сентър” в Портланд. Едва за втори път в историята САЩ ще домакинства на Световно първенство по лека атлетика в зала. Предният случай бе първият официален шампионат под покрив на планетата в Индианаполис през 1987 година.
Преди 29 години България спечели един златен (Стефка Костадинова в скока на височина), два сребърни (Йорданка Донкова на 60 м с препятствия и Анелия Нунева на 60 м) и два бронзови медала (Емилия Драгиева в скока на височина и Гинка Загорчева на 60 м с препятствия). Сега ситуацията е коренно различна. Повечето от топатлетите ни пропускат първенството, за да се концентрират върху Европейското първенство на открито и Олимпийските игри в Рио де Жанейро. Така България ще има само един представител – бронзовата медалистка от миналогодишното Европейско първенство в зала в тласкането на гюле Радослава Мавродиева. Нейното участие е в нощта на събота срещу неделя от 2:45 часа българско време.
Заради натоварения летен календар част от големите звезди в атлетиката ще се появят в Портланд, но други пропускат целия зимен сезон. През 2012-а единственият, който направи хеттрик със Световна титла в зала, Европейска на открито и за десерт Олимпийска в Лондон, бе Рено Лавийени в овчарския скок. Французинът се очаква да бъде сред основните атракции в Портланд.
След многобройните скандали за допинг и корупция на Световното първенство няма да има атлети от Руската федерация. Отборът на САЩ обаче наброява 58 души. Сред тях и Джен Сур, която по-рано през сезона постави световен рекорд в овчарския скок в зала (5,03 метра). Стартът на Световното първенство е именно с тази дисциплина в нощта на четвъртък срещу петък българско време.
Евроспорт 1 ще покаже пряко всички сесии от Портланд. Те са както следва:
• 18 март – 3:45 часа и 20:15 часа;
• 19 март – 2:15 часа и 20:00 часа;
• 20 март – 2:00 часа и 21.30 часа.

Dnevnik.bg I 13.03.2016

Софийският районен съд (СРС) осъди "Монитор" по дело, заведено от Антоанета Цонева и Асен Генов по повод публикации, че те са плащали на протестиращи за протести срещу главния прокурор Сотир Цацаров, научи "Дневник".

Заглавието на публикацията е "Генов и Цонева в паника, не могат да съберат масовка, 50 лв. на калпак за протест срещу Цацаров". В самата статия се твърди, че "Протестна мрежа" са били на спешна спявка с командира Радан Кънев и Атанас Атанасов" и че "се е родила идеята за набиране на платена агитка — около 500 души, предимно непознати лица от провинцията, на които ще бъдат платени по 50 лв.".

Исковете, заведени от двамата, са за непозволено увреждане, като съдът приема, че твърденията в статията са лъжа и написаното уронва честта и достойнството на Цонева и Генов. Съдът е записал в решението си, че не са събрани доказателства за твърдените в статиите факти и уважава в пълен размер исковете на двамата – за по 4500 лв. Освен това съдът осъжда "Монитор" да плати разноските по делото.

"Определянето на обезщетението от съда съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е по справедливост. В конкретния случай и съобразно приетите по делото доказателства съдът намира, че обезщетението следва да е в пълния претендиран размер на 4500 лв. за всеки от ищците, като съображенията за това са следните. По делото се установи както от публикациите в интернет, така и от разпита на свидетелите, че ищците са известни в обществото като участници в неформалната организация "Протестна мрежа". Същите са претърпели твърдените от тях неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на честта и достойнството им, което се установи от показанията и на двамата разпитани свидетели. По отношение на размера на исковете съдът намира, че претендираните обезщетения от всеки от ищците не са в прекомерен размер, за да бъдат основателни възраженията на ответника за наличието и на други публикации срещу ищците, както и липсата на обидни квалификации за ищците и личен коментар на журналиста", е записано в решението. То подлежи на обжалване пред Софийския градски съд.

Оригинална публикация

Dnevnik.bg I 13.03.2016

Софийският районен съд отмени рекордната по размер глоба на "Икономедиа", наложена преди повече от година от Комисията за финансов надзор (КФН) за пазарни манипулации.

През януари 2014 г. ръководената от бившия депутат от ГЕРБ Стоян Мавродиев КФН издаде няколко наказателни постановления, с които наложи санкции от общо 160 хил. лв. на "Икономедиа". Най-голямата глоба – от 100 хил. лв., беше по производство, започнало след жалба на "Първа инвестиционна банка" АД. Именно тази санкция беше отменена от Софийски районен съд (СРС), става известно от решението.

"Инкриминираната" от КФН статия в "Капитал" е озаглавена "Паниката е по-голяма от проблема" и е публикувана в дните на банковата криза през лятото на 2014 година – след поставянето на КТБ под особен надзор. В нея се разказва как около Първа инвестиционна банка се създава напрежение, което не отговаря на реалната ситуация в банката. От КФН приемат, че публикацията може да "създаде невярна представа у вложителите", и поради тази причина от контролния орган приемат, че е пазарна манипулация.

В публикацията се твърди, че свързаните с Делян Пеевски дружества "Водстрой 98", "Промишлено строителство холдинг", "Техноекспортстрой" и "Булгартабак" са преместили сметки от КТБ "основно в ПИБ". Цитирайки източник от една от компаниите, "Капитал" пише, че "командата към тези фирми е била спешно да си изтеглят парите" от ПИБ.

КФН приема, че след като Делян Пеевски не е декларирал пред Сметната палата собственост в цитираните дружества, а и според Търговския регистър собствениците са други, то твърдението, че фирмите са контролирани от него, е невярно и съответно е налице пазарна манипулация.

Съдът приема, че статията не цели уронване престижа на ПИБ. "Наказващият орган е следвало да санкционира единствено разпространяването на такава информация, която обективно е насочена към
манипулация на финансовия пазар, а не всяко предаване или статия, които търсят причините за изненадващата банкова криза и съдържат недоказани твърдения", пише съдия Качерилска в мотивите си.

Съдът е записал в мотивите си, че има разлика между формална собственост и контрол (както се твърди в статията) над едно дружество.

Практиката на КФН да санкционира медии беше остро критикувана от Съвета на Европа, като казусите попаднаха в доклада на комисаря по правата на човека към Съвета на Европа Нилс Муйжниекс. В началото на миналата година той коментира действията на финансовия регулатор така: "Най-големият проблем е способността на механизма за финансов надзор да налага глоби на медиите. Не ми е известно да има друга страна по света, в която това може да се случи. Това е недопустимо, не бива да се случва. Един финансов регулаторен орган не знае нищо за медиите, за свободата на медиите и не би трябвало да има властта да налага глоби на медии. На това трябва да се сложи край. Защото би било много трудно да се пише за финанси и банки, ако те се страхуват, че ще им бъде наложена огромна глоба."

От общо четирите наложени глоби на "Икономедиа" АД три (две по 5 хил. лв. и една от 100 хил. лв.) бяха отменени на първа инстанция (по едно от делата Софийският административен съд отмени решението на долната инстанция и потвърди глобата от 5 хил. лв., наложена на "Икономедиа" за възпрепятстване действията на КФН).

Друга глоба, наложена по същото време на "Икономедиа", на стойност 50 хиляди лв. е за статия в "Капитал Дейли" по повод дивидента за 2013 г., който ще се разпредели на общо събрание на "Софарма". Делото по нейното обжалване е висящо.

Освен "Икономедиа" КФН глоби и врачанския сайт "Зов Нюз" с 50 хил. лв. както и журналист от местния вестник "Конкурент". Последната глоба беше отменена на две инстанции.

Атаката на КФН срещу "Икономедиа" започна, след като "Дневник" писа, че председателят на КФН Стоян Мавродиев е призован за свидетел по процеса за пране на пари от наркотрафик срещу Евелин Банев-Брендо. Според прокуратурата през офшорни фирми, свързани с Мавродиев, са минавали част паричните потоци, генерирани от трафик на наркотични вещества.

Оригинална публикация

в. 24 часа | 14.03.2016 

Шведската медийна компания ИКЕА предстои да обяви конкурс на глобално равнище за медийно обслужване на компанията.
ИКЕА преразглежда в момента медийните си агенции на глобално ниво. Това е част от предстоящите промени, които смятаме да направим в управлението на медийното ни присъствие и маркетинга. Периодично ИКЕА оценява маркетинговите си агенции, за да продължи да работи с най-добрите от тях", обясни представител на шведската компания пред онлайн списанието "Адуик".
Колко пари точно харчи компанията за медийните си агенции в световен мащаб, не е ясно засега, но някои доклади посочват, че годишният харч е в преразход от 400 милиона долара.
ИКЕА работи с различни медийни агенции по света.
Шведската групировка е поредната голяма компания, която преразглежда договорите с медийните си агенции. През 2015 г. го направиха "Кока-Кола", "Л’Ореал", "Джонсън и Джонсън", "Монделийз", "Проктър енд Гембъл", а в началото на тази година – и американската търговска верига "Уолмарт". Всички тези рекламодатели са на мнение, че харчат прекалено много за медийно обслужване, а не отчитат голяма ефективност.

Стр. 17