Вестници клеветиха безпрецедентно Кунева. Не е радостно. Утре помията ще залее друг

e-vestnik.bg I Иван БАКАЛОВ I 17.10.2011

От около седмица т. нар. жълти вестници най-после престанаха да пишат за кандидатката за президент Меглена Кунева. В щаба на ГЕРБ се успокоиха от социологически проучвания, че тя остава на трета позиция в изборите. Последната оплювка срещу нея беше една проповед на Кошлуков по ТВ 7 (телевизия от групата на Делян Пеевски).

От лятото до неотдавна обаче, когато социолози предвиждаха, че Кунева е най-големият съперник на кандидата на ГЕРБ (той отначало още не беше обявен) и на втори тур ще има много малка разлика между двамата, щабът на ГЕРБ впрегна цялата мощ на т. нар. жълти вестници срещу нея. Така стана ясно на кого служат най-тиражните вестници у нас.

Случаят е показателен не толкова как Бойко Борисов е обсебил медиите, а за нивото на журналистиката и вестниците в България. Кампанията срещу Кунева може да се сравни само с кампанията срещу Алексей Петров, с когото свързваха всички престъпления в държавата и го обвиниха последователно, че е поръчал убийството на една дузина хора. Но той е бивша барета, мутра. Затова е поразителна атаката не срещу мутра като него, а срещу първия български еврокомисар, който има безспорен авторитет в чужбина. Точно в авторитета й видя заплаха ГЕРБ. Големите мъже се уплашиха от жена. Обслужващите ги вестници въобще не се закачаха с Ивайло Калфин. Кунева беше главната мишена.

Вестниците „Уикенд”, „Шоу”, „Телеграф”, „Торнадо”, „Монитор” публикуваха в почти всеки брой поредица от измислици и лансираха образ на Кунева като „снаха на Политбюро”, много богата, подкрепяна от групировки, католичка и т. н.

Някои вестници като “Торнадо” сякаш са пуснати на пазара само с цел да очернят със заглавия от будките, като любителски стенвестници от миналото.
Някои от лъжите не са нови. Нейният свекър Иван Пръмов е бил секретар на ЦК на БКП по селското стопанство, но не е бил член на Политбюро. Когато тя се омъжва за сина му, свекърът й вече е бил свален от поста си, което в комунистическо време е равносилно на прокажен. Тоест – не се е възползвала от някакви привилегии чрез свекър по върховете на властта.

Същевременно нейният баща е лежал в Белене, което вестниците спестяват, за да лансират образа й на „снаха на Политбюро”. Вестник „Шоу” я свърза с „Мултигруп” в няколко публикации. Няколко вестника и ТВ 7 (също на Пеевски) показваха снимка на Кунева с Илия Павлов на някакъв коктейл. Но това не беше тя. Намери се жената от снимката и каза – „Това не е Кунева, а съм аз”. Никой не й даде думата освен в. „Галерия”, добър или лош. Тоест – ставаше дума за откровена фалшификация.

Имаше още няколко откровени лъжи:

- Кунева има скъп апартамент в Брюксел – лъжа, но дори да е вярно, не е осъдително. Така обаче се експлоатира недоволството на бедния народ към богатите. Имала златни копчета на дрехата – четиво за лумпени.

Заглавията на снимката са от три различни вестника, но по нищо не могат да се различат.
- На Кунева й плаща френска банка над 200 000 евро на месец – измислица на в. „Торнадо”. С такива измислици вестникът открито се прицелва в най-нискообразования читател-лумпен, който ще повярва на такава глупост – това е заплата за шеф на банка.

- Срещу Кунева е православната църква, защото тя е католичка. В случая католичка се представя като нещо лошо, небългарско, сектантско едва ли не. Да се чудиш защо всяка година делегации на властта начело с президент, премиер, ходят при папата да му целуват ръка, а обслужващите ги вестници пишат за католичката Кунева като за сектантка. Истината е, че родът й е от района на гр. Раковски, пловдивско, където по традиция местното население са католици – там е най-големия католически анклав в България от повече от век назад (виж тук).

- Свързаха Кунева с наркоразпространението, защото имала племенник, който е наркозависим. Вестник „Уикенд” дори описа как двама араби наркодилъри били убити пред дома й (по времето на Бойко Борисов като главен секретар на МВР, впрочем). Като че ли това има нещо общо с нея.

- Писаха, че плаща огромни суми за пиар агенции, разполага с големи пари. Нищо такова не се видя при кампанията й. Напълно скромна, направо казано – бедна.

- Измисляха, че ходела на тайни срещи със Слави Трифонов, сякаш са заговорници, които ще свалят властта. Измисляха, че ще прави партия с Цветелина Бориславова и т. н.

Поредицата публикации обхващаха пълен спектър от измислици във всяка област, включително личен живот, придружени с папарашки снимки как ходи по улицата или как е седнала в ресторант с мъжа си. Тази пиар кампания показва дълбоко изродения български медиен пазар. Т. нар. жълти вестници не се целят в читателската аудитория, да печелят тиражи с реални клюки за известни хора, и техни снимки в реална ситуация и т. н., а основният им пазарен интерес е политически черен пиар. Тоест, обслужват силните на деня и не ги е грижа за медийна независимост и да печелят от продажби.

Но черните кампании не остават незабелязани от читателя. Вестници с подобни публикации никога няма да ги взимат насериозно (освен най-необразованата аудитория), няма да имат авторитет, подобен на английските жълти вестници, примерно. А българските им издатели имат дори претенции да са водещи фигури в журналистическата гилдия, да се изказват за професионален морал и т. н., което е комично.

Измислиците за Кунева са своеобразен връх в кампания срещу един човек, но иначе всяка седмица т. нар. жълти вестници измислят откровени лъжи за всякакви по-известни българи. На прицел са водещи от телевизията, актьори от театъра и киното. Звездите са обект на преследване от жълти вестници по цял свят. Но в България става дума за направо бедни актьори от театъра и киното, които едва свързват двата края. И те са обект на злонамерени измислици, просташки обвинения в изневери, секс в асансьора и т. н.

Оригинална публикация

Пеевски уволни журналистка, критикувала ДПС

в. Десант, Бургас | 20.05.2011

БИВШАТА шефка на тотото Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски уволниха във вторник кореспондентката на "Монитор" в Кърджали Вилдан Байрямова, защото си позволявала да критикува ДПС. И то не къде да е, а в постовете си във фейсбук. Това разказа самата Вилдан пред "Десант". Според нея "Монитор" вече е придобило облика не само на издание на ДПС, но и на вестник, който зорко следи служителите си какво правят в извънработно време. "Още преди няколко седмици ми се обади шефката на отдел "Кореспонденти" във вестника и ме предупреди, че заради действията ми във фейсбук трябва да чакам "най-сериозни последици". Всъщност тогава в ДПС ги тресеше голяма треска да не би партията им да се разцепи, заради напускането на Касим Дал, а аз бях написала няколко поста в личната си страница във фейсбук, в които коментирах страховете на Доган, а и изобщо положението в партията му", разказа Байрямова. Въпреки това предупреждение обаче, тя продължила да си коментира критично ДПС, без да се замисля, че в "Монитор" всъщност всяка критика срещу Доган автоматично означава уволнение. Както е известно, макар и официално собственост на "Нова медийна група холдинг", вестниците "Монитор" и "Телеграф", както и ТВ 7, на практика са в обръча от фирми, който обгражда ДПС. В трите медии името на Доган е обявено за светено, а за ДПС е позволено да се пише само хвалебствено и тържествено. Едновременно с това трите медии го играят и официози на Бойко Борисов, който иначе на думи уж е голям противник на Доган. Така двата вестника и телевизията на практика се явяват нещо като топла връзка между ДПС и ГЕРБ. Байрямова разказа, че самото уволнение е било извършено по затвърден сценарий, който Ирена и син Пеевски вече са прилагали в миналото. Директорът на "Телеграф" и "Монитор Васил Захариев я повикал във вторник в София, уж да й даде указания как да отразява предстоящата изборна кампания. На място обаче той се скрил, а от счетоводството й връчили заповед за уволнение, в която пишело, че й съкращават щата. Едновременно с това й бил забранен достъпът до залата с колегите, с които тя не могла дори да се сбогува. По подобен начин преди три години мама Иренка и синчето уволниха и главната редакторка на току-що закупения от тях вестник "Експрес" Данка Василева (в момента шеф на "24 часа"). Една сутрин пред редакцията я причакал охранителят на медията, иззел й входната карта и й обяснил, че тя вече не работи там, подир което я бе изгонил.

Стр. 8

Балканите поробват медиите си

www.vesti.bg | 21.01.2011
 
В последния доклад на "Репортери без граници" ситуацията със свободата на медиите в балканските страни определена като "изключително тежка".
Във всяка една от балканските държави властимащи и съмнителни бизнесмени дърпат конците във водещите медии, опитвайки се всячески да ги държат под контрол. При това нападенията срещу журналисти и съдебните процеси срещу тях са само най-безобидните методи за сплашване, отбелязва германският журналист Томас Брей в коментар на доклада на "Репортери без граница". Механизмът по правило е един и същ във всички балкански страни. Фирмите, натрупали пари по време на приватизацията, която бе осъществена с помощта на съответните управляващи партии, наляха средства във водещите медии. Те от своя страна служат на правителствата, които пък не смеят или не искат да закачат новобогаташите. Тази седмица белградското списание "Нин" писа, че сръбският премиер Борис Тадич се опира на влиянието на най-силните маркетингови фирми. В Македония пък правосъдието предприе действия срещу телевизионния канал А1 – акт, в който опозицията видя удар срещу свободата на медиите. Правителството в Черна Гора има друг подход – постоянно налага глоби на критично настроените към него вестници "Вести" и "Монитор". А в Косово журналисти и техните семейства биват заплашвани заради публикувани от тях критични материали. Най-богатият мъж в Босна – Фарудин Радончич – без грам неудобство използва за своята политическа кариера вестник "Аваз", на който е собственик. Ситуацията в бранша се изостря допълнително заради икономическата криза и промените в читателските навици в ерата на интернет. Тиражът на най-важните вестници в Хърватия, например, намаля наполовина. В съответствие с това правителството и бизнес-средите могат много по-лесно да оказват влияние върху публикуването на реклами и обяви, които са жизненоважни за печатните издания. В Сърбия, където не е изяснен въпросът със собствеността на много вестници и телевизионни канали, държавата се намесва съвсем спокойно. Най-влиятелният в. "Политика" принадлежи наполовина на правителството, предстои поемане и на останалите 50 процента. И държавната телевизия угажда на правителството, твърди Томас Брей.
Журналистът припомня, че медийният концерн ВАЦ бе до скоро силно ангажиран в региона и притежаваше редица печатни издания. Сега обаче концернът се оттегля. Миналата година той се раздели с важни медии в Румъния и България. В Сърбия ВАЦ обяви оттеглянето си, след като министърът на икономиката М. Динкич определи присъствието му като нежелано. ВАЦ ще напусне и Хърватия – вече се търси купувач. Ръководителят на концерна Бодо Хомбах неведнъж е казвал, че за балканските държави не би трябвало да има нищо по-важно от свободата на медиите, защото именно тя е гарант за истинска демокрация – без корупция, без шуробаджанащина и без злоупотреби с властта. Томас Брей припомня, че ВАЦ се е обърнал и към Съвета на Европа, за да насочи вниманието му към тревожната ситуация в балканските медии. Оттам обаче и до днес мълчат по въпроса.
 

Петьо Блъсков: ВАЦ роди икономическата и политическата зависимост на вестниците

в. Show | Ива Николова | 12.01.2011
 
- Г-н Блъсков. защо инвеститорът ВАЦ се оттегли от България, продавайки цялата си медийна собственост?
 
 - ВАЦ никога не са били инвеститори. Те бяха дошли тук с единственото намерение да изсмучат парите от рекламата, провеждайки своята пословична практика на огледална реклама и монополизирайки пазара. И през първите 7-8 години успяха, доста пари направиха.
 
 - А защо избраха точно този момент да се изтеглят, далаверата от рекламите ли секна?
 
- Не само далаверата секна. За разлика от България, останалите балкански страни много бързо разбраха какво е поведението на ВАЦ и това, че то много инфектира обществения живот, като от една страна пожълтява вестниците, а от друга обслужва властта. Характерни за техните вестници са безгръбначност, нефизиономичност и най-вече обслужване на властта. И в Румъния, и в Сърбия имаше огромни скандали с присъствието на ВАЦ заради тяхното поведение. България, както винаги, е по-специална страна, която рядко показва характер.
Две последователни правителства – едно комунистическо и едно на Иван Костов, приеха поклоните на ВАЦ срещу съответното обгрижване. Това продължи и при следващите правителства.
 
- Но нали ВАЦ бяха представители на европейските стандарти за медии?
 
- ВАЦ се биха в гърдите, че щели да донесат европейските практики, европейските ценности – абсолютни глупости, защото ние си имахме тези ценности и нашите вестници се държаха сравнително обективно до 1996 г., до идването на ВАЦ и до инфектирането на вестникарското пространство с техниките им. Ще дам един много неприятен пример за това каква е нравствената същност на ВАЦ като издател, защото в него се отразява и цялата нравствена същност на вестниците, които дирижира, тъй като са абсолютно неверни са твърденията, че не го прави. Напротив, дирижира ги, и то много сериозно, защото иначе неговата работа, като издател няма да бъде свършена, сиреч няма да могат да съберат едни пари.
Единият от представителите на фамилията собственици на ВАЦ – Шуман, в началото на 2000 г. беше главен герой на огромен политически скандал в Германия. Той е бил не само социалдемократ, но и член на висшето ръководство на социалдемократическата партия, а междувременно почти тайничко е дал 80 милиона марки за предизборната кампания на християндемократа Кол. Ето какви факти се установяват в западните демокрации за корупция, а не цялата тая кокошкарница и дрънкани-ци, които ние представяме като страхотни разкрития за корупция по високите етажи. Този Шуман беше изгонен с огромен скандал от социалдемократическата партия и бе наречен позор за германската социалдемокрация. Така че вижте как действат там и какво е отношението им към почтеността.
Ето, това е нравствената същност на ВАЦ. Те правеха така и тук. Но, разбира се, те пропуснаха нещо много важно. Тъй като винаги са били издатели-монополисти в Северен Рейн, Вестфалия, където издават вестника си и няма други издатели, тяхното провинциално самочувствие на издатели-губернатори им изигра лоша шега в България. Между другото аз им казах, че този модел може да сработи в една провинция, но не може да сработи в една държава. За съжаление те получиха политическа подкрепа и известно време този модел се развиваше у нас. Но пропуснаха една велика фигура в журналистиката – негово величество читателят. Той е малко инертна фигура, но притежава величие и след 7-8 години си каза тежката дума. И от 350 000 тираж на "24 часа", когато ВАЦ изцяло пое ръководството на вестника, днес сме свидетели на тираж около 50 000, от които на пазара се реализират около 25 000. Ето това е резултатът от управлението на ВАЦ.
 
- А какво наложи продажбата на Пресгрупа "168 часа" на ВАЦ, при положение че беше страшно успешна? Не знаехте ли кого вкарвате в България?
 
- Това не беше буквално продажба, а търсене на стратегически партньор и инвеститор. Ние очаквахме, че при нас ще влезе европейска издателска група с добрите традиции и европейски практики на западноевропейската журналистика. Но очевидно не сме били достатъчно добре запознати с практиката и физиономията нa ВАЦ. Ние смятахме, че нещата ще вървят добре, но е демонстрираха прекален политически интерес към властта u в крайна сметка той ги провали.
 
- Твърди се. че във всички страни, в които ВАЦ е стъпил, е ликвидирал останалите издания и е установявал пълен монопол. Защо у нас това не се случи и дори излязоха други силни пресгрупи?
 
- Други силни пресгрупи не са излезли, освен моята – "Монитор", {бел. ред. – Тук Блъсков лъже. След фалита на пресгрупа "168 часа" той фалира и с "Монитор", който от 60 000 тираж стигна до 8000 бройки. Той забрави и за пресгрупа "Интермедиа", чиито кадри направиха и все още правят едни от най-успешните вестници в България). Затова когато си купуваш кораб, трябва да си купиш и капитан, защото иначе той ще тръгне да кара други кораби и не се знае кой ще стигне пръв. Те си изкараха парите и нищо друго не ги интересува. Те са грандомани. Самият факт, че за 10 години не пратиха тук поне веднъж един журналист, а пращаха някакви разпространители, доказва това. Дори първият, когото пратиха, беше зам. главен редактор на някакъв третокласен източногермански вестник с 10 000 тираж в град, който е нещо като германската Горна Оряховица. На втория месец той дойде да ми чертае с едно флумастерче върху вестника как си представял, че ще изглежда и колко щяло да е хубаво, ако сложим тук едно квадратче. Като видях целия този цирк, разбрах, че тези хора не се интересуват от журналистиката в България, а се интересуват от това за известно време да изсмучат пари от рекламата, да бъдат винаги под политическия чадър на властта, независимо дали е комунистическа или друга, и да я обслужват, която и да е тя. Изобщо не се интересуваха от журналистическото развитие, обаче ако проявиш и най-малката нервност спрямо управляващите, те моментално реагират. Днешните шефове на тези вестници редовно ги привикваха в Есен да им чешат конско u да им казват какво u как точно да правят.
 
- Впоследствие обаче целият занаят като чe ли се поведе по начина, по които действаше ВАЦ.
 
- Поведе се, защото това е благодатно. Практиката вестниците да получават държавни пари, без никой да знае, никога не е спирала. Дори и днес тези суми, които се крият от хората и обществото, са колосални, независимо от закона за обществените поръчки, от разните уж правила и приказките на правителството, че медиите били независими. Това е абсолютен прах в очите. Дават се огромни средства чрез най-различни техники например по европейски програми. Подхожда се избирателно към различните медии – колкото повече слушкаш, толкова повече папкаш.
 
- А защо продадохте "Монитор"? Излиза, че вие вкарахте и втория монополист на медийния пазар?
 
- Те не са монополисти. Това, че после решиха да продължат да купуват вестници, не е моя работа. Този случай е същият като с ВАЦ. От 10 години слушам глупавите и кретенски приказки: ти доведе ВАЦ в България. Не, аз не съм довел ВАЦ в България, а просто търсех един солиден западноевропейски издател и партньор, да имам и една по-солидна финансова подкрепа, както и едно по-солидно и европейско лице на вестниците, които тогава направих. И ако българското правителство беше спазило законите в българската държа и съответните ограничения, и не бе позволило на ВАЦ да купи "Труд", те нямаше да могат да си изиграят своята игричка и да съсипят журналистиката, вкарвайки я в такъв вираж. Случаят с "Монитор" е същият. Аз съм отговорен за своята компания, но оттам нататък има закони и правила. И ако Ирена Кръстева или който и да било в сферата на медиите ги пристъпва или придобива толкова медии, че пазара, който контролира, надвишава нормите, нека съответната власт да изпълни законите и да възстанови справедливостта на пазара на вестниците. Това не е моя работа. Аз не създавам монополизма. Монополизмът го създава държавата и неприлагането на закона.
 
- А защо все повече хора които нямат нищо общо с журналистиката, посягат към собствеността на медиите, каква амбиция преследват, сфери влияние ли търсят?
 
- Защото става дума за инвеститорски интерес. Той обаче може да бъде различен – финансов, любовен, например купува човек един вестник и го подарява на гаджето си. Но търсенето на сфери на влияние е много опасно нещо.
 
- С каква ориентация са днешните най-влиятелни вестници, какви са те?
 
- Те са пълни хермафродити.
 
- Смятате ли, че законът срещу клеветата, които предлагат управляващите ще застраши свободата на словото?
 
- Този закон всъщност е опит да се вкарат нови пранги срещу журналистиката. Но днес журналистиката е такава, че аз не разбирам защо се напъват за такъв закон. Всички са се опрангили сами. Държавата u правителствата много отдавна дават едни кьорави пари на различни издания.
В кризата с печата има рефлексии и от общата криза, защото рекламният пазар е много свит. На този пазар много години цареше една много лоша лъжа и нейният източник отново е ВАЦ. Това е криенето на тиражите. Това съсипа интереса на големите и малките рекламодатели към печатната реклама. Тиражите на ВАЦ започнаха още от 2000 година да слизат надолу, но те упорито ги криеха, компрометираха появата на одит-бюрото по тиражите, създадоха си един Съюз на издателите, който да ги пази от атака от страна на останалите вестници. А тези вестници трябваше да се държат мъжки, а не да им лягат, защото те им обещават, че ще им събират реклама. Все едно овчарят да обещае на едно агне, че няма да го заколи.
Продължителното падане на техните тиражи даде лош резултат, от който рекламодателите започнаха да се оттеглят, защото са дали едни пари за реклама и чакат ефект на базата на онова, което очакват от заявените тиражи. Обаче ефект няма. Това трае една година, втора година и на третата година рекламодателят казва: я ги разкарай тия вестници оттук. Само че той не казва: разкарай вестниците на ВАЦ, а изобщо вестниците. Или пък режат с 50% бюджета.
Това е другото тежко поражение, което ВАЦ нанеса с окупацията на рекламния пазар. И сега да бръкнете сайтовете им, ще видите че там фигурират тиражи от 100-120 000, а те всяка одина падаха с по 15-20%. Но те продължават да поддържат данни да речем отпреди три години и огромни цени. Да не говорим, че самото изсмукване на рекламните бюджети от ВАЦ е още от началото на прилагането на техниката на огледалната реклама. Това е първата стъпка към вкарването на останалите вестници в икономическа зависимост, а оттам – и е журналистическа. Защото тогава вестниците изгубиха естествения си източник на приходи – рекламата. И около 70% от рекламния бюджет за вестници е продължение на 3-4 години отиваше във ВАЦ.
Така че са родителите на икономическата зависимост на българските вестници на ВАЦ, а това им бе разрешено от властта, която си направи много добре сметката, че е по-добре да разрешат ВАЦ да има този монопол и да изсмуче парите, за да не могат да се появят икономически независими издания, които да са коректив на властта. Затова властта си затвори очите пред монопола и той създаде зависимостта на българските вестници
 
- Сегашната покупка на ВАЦ дава ли шансове тези вестници да се възстановят като тиражи и влияние?
 
- Марките съществуват макар и доста обрулени с доста свален гард и с много сериозна инертност в екипите, въпреки че там име много качествени журналисти. Новите собственици биха могли да имат шанс но връщането към живо на тези вестници е огромен труд, изисква се изключи телен професионализъм честно отношение към професията, доста време. След като са тръгнали към тази сложна като перспектива и осъществяване сделка, вероятно имат концепция за екип и реализация. Защото нещата там са замръзнали на едно равнище.
 
- Предстои ли някакъв трус в медийната среда?
 
- Всичко зависи от новите собственици на "Труд" и "24 часа". Ако те искат да възвърнат характера и първичната журналистическа енергия, която имаше в "24 часа", това би могло да предизвика много сериозен трус на пазара в положителна посока. Особено ако този вестник отвори вратата за добрата, честна, обективини енергична българска журналистика.
 
- А сегашната власт има ли интерес от силни медии?
 
- Тя има огромен интерес, защото тя най-накрая би трябвало да разбере, че България е член на ЕС и че ЕС вече никак не е склонен да ни прощава каквато и да е байганьовщина и каквото и да е ментарджийско поведение. А това в огромна степен се отнася и за медиите. И ако един вестник с изключително минало като "24 часа" си върне европейските стандарти в журналистиката, управляващите трябва да бъдат много доволни от това, защото то може само да им помага. Едно време един от великите зевзеци на "Отечествен фронт" казваше за българското общество, че "се намира в непрекъсната ръкоплясна готовност" – каквото и да каже партията, веднага започва даръкопляска. Така че вестниците трябва да престанат да се държат в постоянна ръкоплясна готовност, да замазват нещата, да публикуват бозави неща – тоя говорил с оня, и това да се смята за страшен удар на разследващата журналистика. Например, ако бяхме в Англия, на първа страница на всички вестници щяха да направят на таратор болницата, лекаря и цялото съсловие след случката с горкото момиченце, което почина от операция на сливици. Това е събитието от живота и всички медии трябва да се занимават с него. А те отделят по един час за приказките на министър-председателя и за тия дрънканици по СРС-тата. Това е събитието за журналистиката, защото е събитие за хората. И аз съм сигурен, че от 100 души в България, пет си говорят за тъпотиите в онези телефонни разговори, а останалите си говорят за смъртта на това момиченце и за лекарите, които са прецакали и тях.
Стр. 62-63

 

Ирена Кръстева – мост между Европа и България

в. Капитал | 30.10.2010 

Експанзията на "Нова българска медийна група" стигна до Брюксел

От тази седмица списъкът на медиите, които са приятелски настроени към правителството на Бойко Борисов, набъбна с още един вестник. Това е EUROPOST – издание на "Нова българска медийна група", собственост на бившата шефка на тотото Ирена Кръстева. Особеното на изданието е, че то ще излиза на английски език, а редакцията му ще се намира в столицата на Европейския съюз Брюксел. Той ще се печата на розова хартия, а цената му е 2 евро.
Представянето на вестника стана в зала "Концерт Нобел", която се намира в близост до сградата на Европейския парламент, където Ирена Кръстева заявила, че вестникът ще е "мост между хората и културата в Европа, между България и Европейския съюз". Вестниците "Монитор", "Телеграф" и "Политика" разпространиха снимки от церемонията, на които се вижда как облечената в черен костюм Ирена Кръстева реже лентата на новия кореспондентски пункт на "Нова българска медийна група" в Брюксел. Според изданията специални поздравителни адреси изпратили министър-председателят Бойко Борисов, бившият премиер Симеон Сакскобургготски, еврокомисарят Кристалина Георгиева и културният министър Вежди Рашидов. Поздрави изпратили също Зинаида Златанова, ръководител на представителството на ЕК в България, и шефката на информационната служба на ЕП у нас Виолета Станичич.

Стр. 39

“Хану Про“ ще контролира две трети от цифровото тв разпространение

в. Дневник, Компании & Финанси | Андриан ГЕОРГИЕВ | 16.07.2010 

От КРС не обясниха мотивите за решението си

Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) определи компанията "Хану Про" за победител в конкурса за изграждане на т.нар. обществен мултиплекс. Така се нарича цифровата платформа, чрез която ще се разпространяват обществените медии БНТ и БНР след 2012 г. Никой от КРС не пожела да обясни мотивите за избора на "Хану Про".
След решението на регулатора латвийската "Хану Про" става притежател на четири от общо шест мултиплексора, тоест ще контролира две трети от разпространението на цифрова ефирна телевизия в България. Още през 2009 г. компанията спечели друг конкурс на КРС за изграждането на три мултиплекса, които ще работят само с частни телевизии.
От Комисията за защита на конкуренцията коментираха, че първо ще се запознаят с решението на КРС, преди да предприемат нещо.
Останалите два мултиплексора отиват в ръцете на компанията "Тауърком", която беше закупена от "НУРТС България" – джойнт венчър между БТК и офшорната компания Mancelord Limited. Последното предприятие е кипърска компания, представлявана в България от Цветан Василев, основен акционер в Корпоративна търговска банка.
Банкерът финансира пазарната ескпанзия на "Нова медийна група" на Ирена Кръстева, майка на депутата от ДПС Делян Пеевски. Издателската компания притежава "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Меридиан мач", "Засада" (преди "Експрес") и великотърновския "Борба" и вероятно "Уикенд". Групата контролира и телевизиите TV7 и Би Би Ти.
В конкурса за обществен мултиплексор КРС класира на второ място Ди Ви Би Ти – консорциум от няколко български компании за проектиране на мрежи, водени от "Инсат електроникс", собственост на Бойко Бочев.
Той коментира, че ще обжалва решението на телеком регулатора във ВАС. Бочев твърди, че една и съща фирма изгражда техниката на "Тауърком" и "Хану Про", откъдето той съди, че финансирането идва от от един източник. Името на фирмата е неизвестно, а доказателства за връзка между "Хану Про" и "Тауърком" липсват. Бойчев ще поиска и техническа експертиза на офертата на "Хану Про".
В конкурса на КРС участваха още БТК и "М-тел". От бившия държавен телеком отказаха коментар по темата. Има опасност всички мултиплекси да отидат в неофициално свързани компании и пазарът да се монополизира, заяви пред "Медиапул" Андреас Майерхофер, изп. директор на "М-тел". От мобилния оператор засега се въздържат да коментират дали ще обжалват решението на КРС.

Кой стои зад "Хану Про"
Гинтарс Кавацис е изп. директор на латвийската компания "Хану Про", показва справка в Търговския регистър. Българският клон се управлява от Цветелина Костадинова. Нейният софийски офис е в бившия завод "Електрон", но засега никой не вдига телефона, записан в Търговския регистър. "Хану Про" има още офиси в Рига, Талин и Вилнюс. Тя е основана през 1993 г. Компанията участва в прехода към цифрова телевизия в Латвия, осигурява IPTV услуги (тв сигнал, излъчван по интернет кабел върху телевизор) и мобилна телевизия.

Стр. 4

Ирена Кръстева внесе жалба в КЗК срещу “Икономедиа” АД

в. Капитал | 2010-06-12 

"Нова българска медийна група", която издава вестниците "Монитор", "Телеграф", "Политика" и други, е депозирала жалба в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) срещу "Икономедиа", издателството на "Капитал" и "Дневник".
Оплакването от нас е, че чрез твърдения в поредица от статии целим "принизяване на авторитета на издателя НБМГ", "принизяване и омаловажаване качествата на "Телеграф", "Монитор", "Политика". Казва се също, че чрез нарушаване на доверието в изданията "Икономедиа" като конкурент цели да повлияе на тиражите и на пазарния дял на въпросните вестници.
НБМГ номинално е еднолична собственост на Ирена Кръстева, бивш директор на спортния тотализатор по времето на НДСВ и майка на депутата от ДПС, а в предния мандат зам.-министър на бедствията и авариите Делян Пеевски. Според твърдения на журналисти, работещи там, Пеевски реално управлява вестниците от групата.
Нарушението според адвокатите на НБМГ е на член 30 от Закона за защита на конкуренцията: увреждане на доброто име и доверието към конкурентите и нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция. Искането е на "Икономедиа" да бъде наложена максималната глоба
по закона (10% от оборота) и да се постанови прекратяване на нарушението.
Жалбата вероятно е обещаното ни преди две седмици "ще съдим клеветниците" от г-жа Ирена Кръстева. НБМГ се дефинират като компания "издател на независими вестници, като никога не е правил… компромиси с основното задължение на всяка медия, а именно да защитава правото на гражданите да бъдат вярно и обективно информирани".
Ние стоим зад фактите и изводите, които сме направили в публикациите, обект на жалбата – статията на "Капитал" "Петата власт: рекет", коментарът "Корпоративна банда*"
и "Половината от парите на държавните фирми са в Корпоративна банка" от "Дневник". В тези публикации се твърди, че медийната група на Ирена Кръстева е де факто контролирана от Корпоративна банка. За същата банка след питане на 11 главни редактори финансовото министерство потвърди, че държи над 400 млн. лева като депозитите на държавни предприятия, което надхвърля собствения й капитал и като дял е далеч над собствения й пазарен дял.
Вестниците от групата на Ирена Кръстева са сред малкото, които не са подписали Етичния кодекс на българските медии, и според нас в много случаи се отклоняват от добрите журналистически практики. Смятаме, че това е най-голямата заплаха за доверието в която и да било медия.
"По наше мнение по начина, по който е представено, искането пред КЗК е не само неоснователно, но и недопустимо", каза Даниел Вълчев, управляващ съдружник в адвокатско дружество "Плочева, Вълчев, Кърсердарева и съдружници", което е поело юридическата защита на "Икономедиа" в случая.

Стр. 4

От къде израсна медийната империя, която се свързва с тези две фигури – Цветан Василев и Делян Пеевски – Нова българска медийна група

БНР, Неделя 150 | 2010-04-25 

Водещ: Би трябвало да кажем, че това е въпроса, който се появи в България – от къде израсна медийната империя, която се свързва с тези две фигури – тя е свързана с Цветан Василев и Делян Пеевски в названието Нова българска медийна група. Тя притежава вестниците Монитор, Телеграф, Политика, Уикенд, Меридиан Мач, Засада – който е бивш Експрес, великотърновския Борба и т.н., струва ми се, че има и телевизия.
Галя Прокопиева: ТВ 7, ББТ ..
Водещ: Две телевизии, впрочем забравих, две телевизии и вече претендира за собственост върху мултиплекс. Струва ми се и това. Но нека да обявя Галя Прокопиева, Александър Кашъмов, продължават разговора, до колкото в нашия разговор з можах за цитирам, става дума за писмо на Съюза на издателите. Рядко се е случвало Съюза на издателите или по-скоро всички, които имат участие в създаването на медии да бъдат категорични и да бъдат автори на един и същи текст. Моля да го обясните, г-жо Прокопиева.
Галя Прокопиева: Да, аз съм главен редактор на Капитал и искам да кажа, че писмото е подписано от главните редактори, което също високО ценя в този случай. От главните редактори на всички медии, които участват в Съюза на издателите. Това е журналистическата част. Няма до колкото ни е известно такъв случай преди това в историята, но и темата и проблема е изключително дълбок и аз се гордея по някакъв начин и се радвам, че всички се включиха и подкрепиха това наше питане към министър Дянков. Може би трябва да обясня – в писмото се иска информация за това къде стоят депозитите на държавните предприятия, в кои банки, контекста за това нещо е следния. Вие знаете, че през последната година те верижно бяхас започнати да се изкупуват тези медии, които изброихте преди малко, вестници и телевизии, по един или дру начин всички тези покупки по-пряко или по-косвено бяха финансирани от една конкретна банка и това е Корпоративна банка и в същото време по информация към лятото на миналата година изведнъж се оказа, че основния масив депозити на държавни предприятия някак си са се концентрирали в тази банка. Казвам някак си, защото няма правила и няма публичност за това директорите на държавни предприятия избират в коя банка да си слагат парите. Те би трябвало да избират по няколко критерия, ако следват разума. Да оценяват сигурността на банката, да гледат лихвите, и прочие. В същото време ние говорим за една концентрация от стотици милиони лева, които стоят най-често на разплащателни сметки, тоест при много ниски лихви и разликата до пазарните лихви, ако биха се държали такива се появява като един минус, като негативен ефект за тия държавни предприятия и като един плюс в тези банки, в които отива. Надявам се, че ясно го каза. Индиректно, тоест с парите на данъкоплатците се появява една печалба в частна финансова институция, която позволява изкупуване на медии. И двата процеса са изключително негативни. От една страна данъкоплатците са ощетени, а от друга страна пак са ощетени, защото настъпва концентрация и монополизиране на общественото мнение. И най-страшното е, че такова нещо не може да се случи без по някакъв начин да има политическа протекция зад него, което ознаячава, че тая концентрация на обществено мнение, тя на всичкото отгоре не е по някакъв начин в полза на обществото. Политиците по някакъв начин каптират излаза на мнения в тези медии. И за това те …
Водещ: Само един пример дакажем. О позиционно настроените преди парламентарите избори издания от типа на Монитор, Телеграф, по-късно станаха в ползва на правителството като позиция, катоинформация, която разчита на много солидни правителствени източници, дори и като просто официоз.
Галя Прокопиева: Точно така. Защото тази схема не би могла да съществува без политическа протекция. И смисъла на това писмо е искането е да установим как са се развили тези процеси с финансирането на тази схема, продължават ли все още държавните предприятия да концентрират парите си там, защото ако да – това би значело нещо за сегашноо правителство. Това е питането на редакторите , членуващи в съюза на издателите. Трети проблем искам да фиксирам с това. Много медии изброихте, анонимна е собствеността там, в смисъл ние съдим по косвени белези за някои от нещата.
Водещ: В годините на прехода официално е така. Не се появи публичен регистър на собствеността.
Галя Прокопиева: Точно така. Но това е ужасно. Когато пазара е доминиран от анонимни медии, анонимни редактори, вие познавате ли главния редактор, не искам да говоря лошо за колегите, но главните редактори на някои от тези издания, виждала ли сте някъде? Не. Те са анонимни. Собствениците са анонимни. Всичко по веригата е анонимно. И изведнъж имаме медиен пазар, доминиран от анонимни гласове. Това е бих казала фатално и за демокрацията и за гражданското общество и това е третия проблем< който възниква в случая с тази медийна група.
Водещ: Не може да се говори за истински пазар, ако с парите на данъкоплатците участват този род играчи.
Галя Прокопиева: Не може. Това е и икономически въпрос, бих добавила, защото ние до преди малко говорихте за проблемите финансовите на обществените медии. Кризата си е криза и за частните и за обществените, даже в много по-голяма степен за частните медии, защото тя няма гарантирано финансиране от бюджета всяка година. И такова нахлуване на пазара абсолютно разваля конкуренцията, проваля възможността по пазарен начин медиите да си намират читатели, рекламодатели и т.н. Аз исках да довърша с проблема с анонимността. Вижте, когато … много е важно да бъде прозрачно кой издава медиите и кой говори, защото това в случая е опит да не се .. .всеки плаща социална цена за това, което върши. В крайна сметка колкото и да не ни е морално обществото, има една такава (?) – живееш и според каквото си направил хората така те оценяват. И някак си ако не друго, това важи когато си журналист, когато си издател, когато защитаваш определена позиция, хората запомнят какви са били позициите ти. И аз от тази гледна точка се гордея, че работя в Капитал. В същото време ние имаме пазар, доминиран от медии и журналисти и издатели, които се опитват да избегнат плащането на социалната цена, като някак си не се появяват там, а пък извършват едни други неща, примерно, в статията, която имахме преди 2 броя показваме как тези медии са използвани за рекет, за бизнес рекет. Заплюва се един конкурент систематично в няколко броя и се взима сделката, за която сте се борили за него. Това е отвъд абсолютно всички норми на поведение.
Водещ: Румен Овчаров подкрепи тезата, че това е един от кръговете, които са действали и с неговата дейност като енергиен министър по този метод, един от кръговете. Но представлява интерес факт,ч е вашето писмо е адресирано до финансовия министър, ако не греша, и това е много интересно, ще ви кажа защо. Неофициално се смяташе, че Симеон Дянков се родее с кръга Капитал. Че неговото излъчване като министър, неговата поява в България като потенциален номиниран за министър финансист е имало съдействие от кръга Капитал. Сега трябва да му пишете отворено писмо, за да ви отговори на въпроса.
Галя Прокопиева: Аз бих реагирала първо на понятието Кръга Капитал, защото то беше създадено от тези медии, държа да подчертая, за които говорим, по типично, извинявайте че ще употребя този израз, ченгесарски начин наложено, повторено като китайска капка, за да се стигне до там вие да ми задавате въпрос за кръга Капитал и аз бих ви попитала какво е кръга. Капитал е издание, което е на пазара от 15 години с много устойчива и консистентна позиция. Ако с нещо се родеем с министър Дянков, то е във визията за икономическото развитие и принципите, на които да се прави икономическата пОлитика, и това е така от преди той всъщност да се появи като финансов министър тук. Ние сме го интервюирали много пъти и т.н. Сега, за информацията, защо питаме него – защото във финансовото министерство би трябвало да се концентрира точно тази информация за това къде са парите на държавните предприятия, защото те са по принцип принципалите биват различни министерства, някои са енергийни, други са в икономиката. Тоест това пак същото, но има в транспорта и т.н. Концентрирано мониторинга на това къде държавата си държи парите би трябвало да е във финансовото министерство. Това също е важен въпрос, защото представете си ако вие си сложите всички свои спестявания на едно място, това по всички правила носи риск. И по същия начин би трябвало да се държи държавата. Това е и въпроса з атова как тя си управлява риска за това къде стоят нейните пари. Това е работата на финансовото министерство. За това питаме г-н Дянков.
Водещ: Имате ли чувството, че тази информация се укрива?
Галя Прокопиева: Да.
Водещ: Подобно желание за разсекретяване на информацията, дори само в енергетиката, е съществувало къде? В държавните предприятия от енергиен характер си влагат парите и това не е било официализирано. Някакво обяснение до този момент давано ли е?
Галя Прокопиева: Тази информация никога не е била публична, парадоксално, един-едиснтвен път, надявам се да не сбъркам нещо фактологично, имаше питане отново към Дянков миналото лято в парламента и той тогава е огласил. От тогава няма отново новина. Парадоксално, има обяснение за това за жалост.
Водещ: Какво е обяснението?
Галя Прокопиева: Ами ние виждаме резултата.
Водещ: Всъщност не можеш да бъдеш в областта на медиите, да правиш този бизнес, ако изникват такива проблеми, които в един момент могат и да покажат, че всички са на нула, за разлика от големите играчи, които играят с държавните компании. Сега, г-н Александър Кашъмов, как изглежда шанса тази молба да попадне и във вашата фондация и вие да се погрижите да се получи отговор?
Александър Кашъмов: Ами нека да започна наистина от гледна точка на достъпа до информация. Аз повече ще мога да кажа за състоянието на достъпа на 29, когато нашия екип този четвъртък ще представя годишния доклад за състоянието на достъпа до информация в България. Използвма случая да ви поканя и вас като представители на медиите. Това, което може да се каже за конкретния случай е следното – наистина това заявление за достъп до информация , защото това е облечено във формата на заявление за достъп до информаиция, е уникално. За първи път се подава наистина от 13 главни редактори на медии и е много интересна предисторията. Предисторията, тъй като ние следим вече 14 години процесите, свързани с достъпа до информация е следната: първия случай, който на мен ми е известен на медии, които поадоха заявления за достъп до информация, медия, не журналисти казвам, защото журналисти много подават. България е на едно от най-предните места в това отношение в света, дори сме на второ място в света по брой подадени заявления на глава от населението след САЩ. Това не значи, че сме една от най-прозрачните държави, защото от другата страна пък тези, които трявбва да предоставят информация, държавните институции, хич не са толкова прозрачни колкото са в другите държави. Това обаче, което е интересното е, че за първи път имахме тоя случай през 2003, електронното издание Всеки ден, след това в.Труд, който поиска информация за имотите на царя. Това обаче, което в.Капитал направи преди 2 години беше много уникално. Изложи на първа страница тогава заявлението си за достъп до договори с "Газпром" за енергетиката и с това стартира една обществена кампания по този въпрос, която доведе до съответния натиск. Това, което продължава да се случва е, че ето видяхме, че в началото на тази година в.24 часа направи подобна акция, пак по отношения на министър Дянков. И в момента това, което виждаме е една нова форма, тоест излизане на още по-силна позиция. Това, което дава като възможност закона за досъп дообществена информация, който е един от малкото работещи закони в България, е в случай на отказ на тази информация да се влезе в съда. Публичността на този процес аз предполагам, че би трябвало да бъде унищожителна и всъщност това е нещото, чрез което закона най-често действа. И чрез което принуждава властта да се отказва от тъмни стаички, да се отказва от такива масивни информации, които са били тайни или непублични в дълъг процес от време. Иначе това, което също е факт е, че такава информация за банките, на които се дават публични средства у нас не се публикува, имахме одобно дело още преди години, института за пазарна икономика, който искаше да разбере по какви критерии е избрана банката, в която се държат парите на НЗОК. Абсолютно съм съгласен с главните редактори, с г-жа Прокопиева, че …
Водещ: Какво стана с това дело?
Александър Кашъмов: Ами то беше спечелено в крайна сметка след няколко години, 1-2 години може би да е било, беше спечелено. О бщо взето факт е, че около 2/3 от подкрепените от Програма достъп до информация дела приключиха с успех.
Водещ: Това е Си Банк, нали?
Александър Кашъмов: Да, не мога в момента наизуст да ви кажа, не мога да си спомня коя е точно банката в момента. Просто ми стана интересно да преразкажа историята, защото за да се стигне до тук значи Има някакви предпоставки, има някаква предистория. И за това аз смятам, че въпросите, които се поставят с това конкретно заявление са доста важни, трябва да стане абсолютно ясно как парите на данъкоплатеца се разходват и изтичат от ръцете на държавата, включително чрез държавни предприятия, включително чрез депозити в баснки и т.н. Трябва и сегашното правителство, което очевидно подава заявка за прозрачност, то обаче трябва да си преразгледа политиката на прозрачност, защото там се действа доста на парче, доста без да има организиран подход, като изключим хубавите ходове в началото, на откриване на всички решения на МС за обществото чрез интернет, откриването на стенограмите, и откриването на щата на МВР. От тук нататък ние нямаме впечатления в Програма Достъп до информация, че се действа систематично, че администрацията е подготвена да отговаря на заявления за достъп до информация. Един от въпросите, който ние заедно с журналистите и гражданите И неправителествените организации сме поставили през годините е публичност на договорите между държавата и частни фирми. Това не се случва и в ден днешен. Напротив, виждаме, че примерно се изнася информацията заради отношения със 148 фирми, миналото правителство е предизвикало сегашния дефицит от над 2млрд. И в същия момент ние не само че не виждаме тези договори, публикувани в интернет страниците на институциите, ами има откази по заявления на журналисти да се получи достъп до имената на фирмите. Тоест това заявление според мен се явява съвсем навременно и то трябва да бъде една наистина… едномасирано изискване и натиск спрямо властта, тя да осигури публичност на тази информация, за да може държавата като политически субект и политиците, които управляват в крайна сметка да не могат да държат определени частни сектори. Тук да не говорим, че съвсем очевидно става дума и за възможност…
Водещ: За финансиране на политически формации.
Александър Кашъмов: И това, което става въпрос е за нелоялна Конкуренция. Конкуренцията е един от основните принципи и на ЕС и ако действително се е допуснало, виждам, че един от интересните въпроси тук е критериите, по които е станал избора на банки, ако такива критерии, защото в момента те може просто да не са публични, но ако се окаже, че няма или че не са адекватно изработени, включително може да става, аз мисля в момента на крак, както се казва, но може да става въпрос за нарушаване на европейско законодателство. Това са доста сериозни въпроси.
Водещ: Още един въпрос, свързан със свободата на медийния пазар, конкуренцията или лоялността, която властва. Преди време главни редактори са имали среща с министър-председателя и от там произтече съобщение< също кратко по своя вид, че се подготвя, че е желателно да има закон за печата. До къде стигнахте, г-жо Прокопиева?
Галя Прокопиева: Закон за печата аз да ви кажа нямам спомен, даже ми настръхва косата като чуя такова нещо.
Александър Кашъмов: Категорично.
Галя Прокопиева: По-скоро аз бях на една такава среща, на която отново беше повдигнат въпроса за регистъра за публичността на собственост във вестниците, може би това имате предвид. И този въпрос няколко пъти е поставян и от издателите на срещи с властта тази и предишната.
Водещ: Сега, това съобщение беше началото на април, 9 април, и буквално цитат от думи на министър-председателя, че е закон, който може да освети медийната собственост. Вероятно става дума по-скоро за регистър. А пък идеята за закона за печата беше отхвърлена вчера от г-н Лозанов, който пребивава в нашето студио и както се видя замина по един много приятен повод. Нека да обобщим. Става дума за конкретни срокове на вашата жалба, да я наречем, на вашата петиция – до 20 дни очаквате отговор?
Галя Прокопиева: Има си законов…
Александър Кашъмов: Може би да. Законовия срок е 14 дни. Ако не постъпи отговор до 14 дни вече се формира т.нар. мълчалив отказ, който подлежи на обжалване. Сега, закона предвижда една-две възможности за удължаване на срока с общо взето не много дни. Едната възможност е с 10 дни, другата е с 14 дни. Аз все пак се надявам, че в случая няма да се пристъпи към тези възможности, защото не бива да забравяме, че основния принцип на закона за достъп до обществена информация е, че информацията трябва да се предоставя веднага. Тези 14 дни за изработване на отговора са предоставени с оглед необходимостта определената информация и документация да се обработи и да се подготви. В случая на мен ми се струва, че информацията е достатъчно важна, обществения интерес от нея е достатъчно видим, за да може МФ като инстиутция да се ангажира да действа бързо и срочно. Не виждам защо трябва да се чака последния срок, както често се случва с институциите на изпълнителната власт в България. Между другото по въпроса за закона за печата, за който споменахте…
Водещ: Извинете, ако това стане публично ясно, макар че властта никога не пада по гърба си, това е ясно, ще стане много прозрачно и механизмите, които довеждат хората на власт.
Галя Прокопиева: Точно така.
Водещ: И тогава ние ще се обърнем към едни много сурови факти за политическата система в България. Че това е могло години наред да се случва.
Галя Прокопиева: Това, което ние разчитаме, че когато тази информация стане публично достъпна и проблема се кристализира, ще има, как да кажа, някаква степен на обществен натиск той да бъде разрешен както трябва. Не може години наред да стоим консервивани в такава ситуация и да се чудим кой дърпа конците. А всъщност всичко това да е проверимо и в обсега на гражданите да го постигнат. Имаме механизмите, имаме законодателството, Александър Кашъмов е помагал на десетки случаи на журналисти да стигнат до истината, толкова е лесно. Просот трябва малко повече будност и активност, защото наистина е в интерес на гражданското общество.
Водещ: Галя Прокопиева и Александър Кашъмов в студиото на Неделя 150. 

Рекламните приходи в печата се свиха с 30%

www.dnevnik.bg I 2010-04-19

Цели 30% спад на рекламните приходи в печатните издания за първите три месеца – това показва официалният мониторинг на агенцията за маркетингови и пийпълметрични изследвания TNS/TV Plan. Данните показват, че вестниците и списанията със сигурност са един от най-пострадалите медийни продукти в кризата.

Като се има предвид, че TNS/TV Plan изчислява сумите по официалните тарифи на съответните медии и не включва отстъпките, комисионите на рекламните агенции и бартерите, по-реални цифри биха се получили, ако се извадят между 10 и 50% от официалните стойности.

Така например според изчисленията на Асоциацията на рекламните агенции (АРА) за 2009 г. рекламният пазар на печатни издания е спаднал с около 38%, докато цифрите на TNS/TV Plan сочат спад с около 7%.

По същата логика може да се направи обобщението, че приходите от реклама на печатните издания са съкратени наполовина за първите три месеца на 2010 г. В същото време в сегмента на печатни издания често се наблюдават събития и активности, далечни от пазарната логика – стартиращи нови проекти въпреки свиването на маркетинговите бюджети на рекламодателите и нереални ръстове на някои издания, дължащи се на инвестициите на близък кръг от фирми срещу медийно влияние.

Татяна Лозович, управител на медийна агенция Media S SMV, потвърждава тезата, че пресата е най-пострадалият медиен канал, и казва, че трудно може да се открие обща тенденция в поведението на медийните групи на полето на печатните издания.

"Всички се опитват да се адаптират спрямо пазара, но отстъпките и политиката на продажби варира в зависимост от това дали има и друг тип медии в групата, каква е комбинацията от издания и т.н.", изброява тя.

По думите й няколко фактора влияят негативно върху резултатите на печатните медии – от една страна, поевтиняването на рекламата в телевизията, която успява да отнеме дори от средствата, които рекламните агенции са предвиждали, че ще се пренасочат към интернет. "От друга страна, данните сочат, че консумацията на печатни медии намалява, а аудиторията се разпръсква по различните издания", обяснява Лозович.

Според наблюдателите на пазара лоша услуга на печатните медии играят и липсата на прозрачност по отношение на тиражите, а оттам и на ясна измеримост на аудиторията, което е значителна пречка пред решението на рекламодателите да инвестират в пресата. На годишния рекламен форум през март АРА определи поведението на вестниците и списанията в кризата като паника.

Въпреки че намалението на бюджетите се е оказало по-голямо от предвижданото, печатните издания са увеличили своите официални тарифи между 5 и 10%, като в същото време са започнали да предоставят на рекламодателите си бонусни публикации, които се отчитат от мониторинга като платени, а реално не са.

От асоциацията предупредиха, че натискът на рекламодателите за директно договаряне с медиите, както и практиката на безплатни публикации под формата на бонуси и извънтарифни споразумения ще влошат качеството на рекламата и ще доведат до срив на пазара, който ще отнеме повече време за възстановяване.

Привидно добро тримесечие за всекидневниците

Ако всички останали сегменти в пресата се движат с около 20-30% спад на рекламните постъпления, то секторът на всекидневниците, напротив, бележи ръст от 11%.

Той се дължи предимно на изданията на "Нова българска медийна група" – "Монитор" и "Телеграф", чиито приходи растат с бомбастичните 134% и 198%. Справка в базата данни на TNS/TV Plan показва, че сред най-големите рекламодатели в контролираните от Ирена Кръстева и бившия зам.-министър от квотата на ДПС Делян Пеевски (син на Кръстева) медии са фирми, близки до Корпоративна търговска банка и председателя на надзорния й съвет Цветан Василев.

За него се смята, че участва във всички сделки за покупки на медии на групата и в крайна сметка е реалният им собственик. Самата Корпоративна търговска банка пък се нарежда на първо място сред рекламодателите в пресата за първи път, откакто съществува рекламен мониторинг.

Ръст в сегмента отбелязват още вестниците "Класа" (81%), "Новинар" (44%), безплатният "19 минути" (47%) и "Стандарт" (28%). Вестник "Дневник" запазва позициите си от началото на 2009 г. с лек ръст на инвестициите от 1%. Надолу са приходите на лидерите сред всекидневниците "24 часа" и "Дневен Труд", а бизнес изданието "Пари" съкращава приходите си с 43% според мониторинга.

В сектора със седмичните вестници обаче не се наблюдават положителни тенденции. Първата позиция продължава да държи вестник "Капитал", но постъпленията му са надолу с около 15% (издава "Икономедиа" АД, в чието портфолио е и "Дневник").

Спад бележи дори и таргетираното към по-възрастната аудитория издание "Трета възраст", което отбелязваше бум на инвестициите в последните няколко години. Увеличение има "Политика" (отново от портфолиото на "Нова българска медийна група"), както и насоченият към женската публика "Всичко за семейството".

Подобна е картината и в сегмента на седмичните списания, където леко подобрение на рекламните приходи има единствено светското списание Story, част от групата на "Санома Блясък България".

Традиционният двигател на пазара на печатни издания – месечните списания – намаляват рекламните си постъпления средно с 34%. Изненада в сектора е издаваното от "МИТ Прес" специализирано списание "Мениджър", което измества от лидерските позиции модните женски списания и заема първо място по приходи с ръст от 20%.

Татяна Лозович казва, че наблюдава изтегляне на рекламни инвестиции от месечните списания и пренасочването им в телевизия, тъй като тя е станала достъпен канал и за традиционните рекламодатели в списанията.

Походът на ритейлърите

Според данните от мониторинга основните групи рекламодатели в печатните издания – автомобилните вносители, финансовите услуги, телекомуникациите и модните марки – значително са свили бюджетите си.

Изключение прави вече споменатата Корпоративна търговска банка с ръст от 3000%. Увеличение има и Българо-американската кредитна банка, която е вложила с около 100% повече от същия период за миналата година поради активното промотиране на своите депозитни продукти.

Агресивното навлизане на търговски вериги и отварянето на молове е отчетено като тенденция и в рекламния мониторинг.

Един от най-шумно маркетираните проекти – "Сердика център София", се нарежда на трета позиция сред най-големите рекламодатели в пресата с бюджет от 497 хил. лева. Управителят на Media S SMV Татяна Лозович обаче смята, че този тип инвестиции няма да имат дългосрочен ефект върху пазара или поне няма да продължат в този обем.

Оригинална публикация