в. Труд | 10.04.2011

Огнян Донев и Любомир Павлов са вписани в Търговския регистър като собственици в "Медийна група България холдинг" ООД. Това става ясно от партидата на дружеството в публичния електронен регистър. В холдинга влизат дружествата, които издават "Труд", "Седмичен труд", "24 часа", "168 часа" и повече от 10 други вестници и списания.

Според вписания в регистъра дружествен договор собствеността в холдинга се разпределя така: Любомир Павлов, който е и управител, притежава 43 дружествени дяла, Огнян Донев – 40 дяла, "БГ Принтмедия" ООД – 17 дяла. Съдружници в "БГ Принтмедия" ООД са Любомир Павлов като физическо лице с 47% и регистрираната във Виена фирма "БГ Приватинвест" с 53%. Решенията за промяната в собствеността на "Медийна група България холдинг" са взети на общи събрания на 27 март. Оттогава са и договорите за покупко-продажба на дяловете, които също са вписани в регистъра.
През декември 2010 г., когато немската компания ВАЦ продаде вестниците и списанията, които притежаваше в България, Огнян Донев беше само финансов инвеститор и както официално бе обявено на пресконференция,си запази правото по-късно да стане съдружник.
Сегашната промяна в собствеността отразява действителното участие във финансирането на сделката. През седмицата Донев, който е изпълнителен директор на фармацевтичната компания "Софарма" и председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, поиска Комисията за защита на конкуренцията да се произнесе дали евентуално има концентрация на собственост при промяната на дяловете в холдинга. Той обаче няма друго участие в медийни дружества, така че становището на антимонополната комисия би трябвало да гласи, че не съществуват пречки.

Стр. 3 

в. Труд | Ива НИКОЛОВА | 09.04.2011 

Повече от седмица темата за собствеността на пресгрупата, издател на "Труд" и "24 часа", е на гребена на скандалната вълна. Зад привидния спор между Любомир Павлов & Огнян Донев, от една страна, и Христо Грозев & Карл фон Хабсбург – от друга, за дадени и недадени пари, за придобити и непридобити акции обаче се крие нещо много по-страшно и дори смъртоносно за дълго лелеяната и мъчително пазена свобода на словото – опитът на монопола да погълне и този терен. И ако прословутият Октопод в разни други браншове се разпадна на пипалца, които отпълзяха в незнайни кътчета на съдебната система, медийният Октопод е толкова явен и добре охранен, че никакви привидни необвързаности и видни дистанцирания не могат да го скрият.
Този Октопод се пръкна изневиделица през 2008 г. Появата му беше толкова стъписваща, че колегията изгуби рефлекса си за реакция и се отдаде на съзерцателно любопитство към процеса, тъй като не се почувства застрашена от новия играч на медийния пазар. И дори инстинктивно не си зададе здравословния въпрос защо ли й е медийна група на една бивша тотошефка като Ирена Кръстева и на сина й Делян Пеевски, прелетял за нула време през две партии – НДСВ и ДПС. Изясниха си, че тези собственици всъщност са подставени лица, зад които стои банката на Цветан Василев. Казаха си:
Доган си купи вестници
И продължиха разсеяно да наблюдават как екипите, създали "Монитор", "Телеграф" и "Политика", напускат на тълпи изданията, как качеството и тиражите им се сриват, как страниците им се превръщат в терени за мръсни поръчки и как по най- дърварския начин обслужват тройната коалиция.
Следващият заход на новите медийни магнати стресна по-сериозно гилдията, защото тучното "октоподче" започна бързо да наедрява, поглъщайки авторитетни издания в провинцията и пускайки пипала към телевизиите. После засмука разпространителските фирми и постави в пълна екзистенциална зависимост всички останали вестници.
Тогава медиите писнаха. Сетиха се, че има Съюз на издателите в България и Етичен кодекс и започнаха да убеждават новия медиен Октопод, че трябва да се съобразява с правилата. Той обаче съвсем по октоподски си направи съюз от собствените издания, приши го към някаква незнайна международна организация и демонстрира, че ще живее по собствените си октоподски правила без да го интересува какви са правилата в медийната игра, установявани с огромни усилия на гилдията.
Сега недвусмислено е видимо, че мастилената отрова на този Октопод омаза цялата медийна среда с агресивната си инвазия. И отвсякъде се разнасят вече не писъци на отделни потърпевши журналисти, а крясъкът на цялата изтерзана и отвратена журналистическа общност, която дори започна да се срамува от професията си.
Но октоподът е хлъзгаво животно и по него не полепва нищо – нито обвиненията в непрофесионализъм,нито обвиненията в монопол, нито обвиненията, че с държавни средства, акумулирани в банката по незнаен принцип и с неясни аргументи, се финансират частни медии, които се занимават единствено и само с търговия на влияние. Защото планът на новите медийни играчи бе да дръпнат шалтера на всички тези приказки с последния си ход, установявайки пълен монопол като купят най-тиражните вестници от ВАЦ. Обществена тайна е, че кръгът около Цветан Василев водеше преговори за тези издания. Недоказан е слухът, че от върха на държавата са спрели сделката именно заради скандалното монополно положение върху медиите, което би се установило в България. И вече е съвсем очевидно, че тези амбиции не са секнали. А изненадващият ход на Любомир Павлов и Огнян Донев с покупката българските издания на ВАЦ само ги е изострила. Според запознати медийният Октопод е предприел обходни маневри, опитвайки се да постави новите играчи в зависимост чрез разпространителските фирми. Ударил на камък, явно е решил да превземе изданията отвътре на принципа, че когато нещо не става с пари, значи става с много пари. Още повече че Христо Грозев има какво да търгува с Цветан Василев
Не са само акциите си във вестниците. Грозев води и делото в Брюксел срещу монопола при мултиплексите, които ще разпространяват цифрова телевизия, установен от Василев и прибавен към монополното обслужване на държавни пари, монопола върху разпространителските фирми и опита му за монополизиране на печатните издания. В тоя ред на мисли групировката му като нищо може да си е поставила за цел да монополизира и властта в България
Та затова скандалът гръмна. Скараните нови собственици на двата големи всекидневника размятат някакви проценти и пари, в които се губи истинският проблем – опитът за установяване на пълен монопол върху пресата.
Най-престъпно в случая е нехайството на държавата, която се прави, че не чува и не вижда този скандал. Инфантилната й позиция е лесно обяснима. Вероятно и това правителство както всички предишни си въобразява, че срещу своята разсеяност ще получи подкрепа завинаги, понеже самата държава плаща за това чрез парите си в банката, която пазарува медии на кило. И кой знае защо забравя опита на предишните управляващи, обслужвани коленопреклонно от същите тези издания, които само за една нощ се отдадоха със същата страст на следващата власт. Парите на тези частни медии са държавни, така че техните собственици без никакви задръжки ще обслужват всички следващи управляващи. Докато разумът не надделее и медиите не бъдат оставени на себе си и на пазара да решава кой има право на съществуване.
Ясно е, че журналистическата гилдия няма да се вдигне срещу медийния Октопод. Всеки си трепери за мястото. Но и всеки трябва да е наясно, че колкото повече пази сегашното си място, толкова по-малко ще има къде да работи утре, ако Октоподът успее да погълне всичко. И всички ни.
***
* Ива Николова има дългогодишен стаж в печата, а сега е директор на студио "София" на Нова българска телевизия. Текстът, който публикуваме със съкращения, е от сайта argumenti-bg.com.
***
Текст под снимка
Банкерът Цветан Василев (вдясно), депутатът Делян Пеевски (в средата) и шефът в подопечната им телевизия ТВ7 Николай Бареков.

Стр. 17

в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 09.04.2011

Грозният скандал за собствеността на двата най-влиятелни (до неотдавна) всекидневника"Труд" и "24 часа" се превърна в нещо като вестникарска "фукушима". Той "избухна" между разтърсваните от противоречия собственици и предизвика внушителни компроматни цунамита, обвинения в кражби, в лъжи и т.н. Те пък удариха журналистическия труд във вида му на достойно занимание на свободни хора. И по подобие на фукушимската ядрена трагедия медийната експлозия ще отделя вредни "емисии" у нас за неопределено време.
Засега взривът във вестникарската централа успя единствено да разедини отношението на издатели и журналисти към причинителите. Медийната група на Делян Пеевски и Ирена Кръстева, чрез изданията си "Телеграф" и "Монитор", сякаш зае страната на "отлюспения" съдружник Христо Грозев. Дни преди това Любомир Павлов намекна, че Грозев искал да вкара в "Медийна група България Холдинг" точно тези издатели чрез подставени фирми.
"Капитал", чийто мажоритарен издател Иво Прокопиев не се диша с Пеевски, "по случайност" първи алармира за медийното бедствие. Да рече човек, че двамата са се сдружили срещу Любо Павлов и Огнян Донев. Но не би! Павлов изтъкна, че първата "вредна емисия" се е "полепила" по страниците на "Капитал", защото нереализираният му съдружник Грозев обещал на автора Иван Михалев да стане главен редактор на "Труд". В интервю пред жълт вестник Огнян Донев пък заяви, че на Михалев било обещано да оглави седмичника "168 часа".
Някак незабелязана в общата суетня по броенето на жертвите остана една публикация на "Пари", според която Донев имал и резервен вариант за участие в сделката – заедно с предшественика си в конфедерацията на индустриалците (КРИБ) Иво Прокопиев.
Бившите ВАЦ-ови всекидневници – "Труд" и "24 часа", както можеше да се очаква, защитиха честта на пряко наблюдаващите ги началници – Любомир Павлов и Огнян Донев.
В един момент ситуацията заприлича на взрива пред вестник "Галерия", когато обществеността и медиите се разделиха в две посоки – според едната взривното устройство било инсценирано за привличане на внимание, а според другата – безпрецедентен акт срещу свободата на словото.
Какво обаче си казаха в случая опонентите?

Дребен комисионер, с блясък в очите

Ако в началната фаза на конфликта (в първите дни на април) активната страна от тандема Любомир Павлов – Огнян Донев бе бившият председател на надзорния съвет на Общинска банка, то във втората думата изцяло иззе председателят на КРИБ. Павлов спази обещанието си пред Би Ти Ви повече да не коментира скандала. Така докторът по икономика Огнян Донев, новакът в издателския бизнес, насити с няколко свои интервюта медийния гама-фон.
Шефът на "Софарма" обясни в пространно интервю пред радио "К2" как основната му цел, влизайки в сделката с 16 млн. евро капитал, е била да "не допусна монопол на медийния пазар". Подобна теза обаче защити и Христо Грозев, заявявайки пред Росен Петров по Би Ти Ви: "Знаехме, че покупката е рискова инвестиция. Нашата цел беше пресгрупата да не попадне в ръцете на групата около Делян Пеевски и да се запази независимостта на редакциите."
Донев разкри дебютните си впечатления от Грозев пред вестник "Шоу", характеризирайки го като "млад човек с блясък в очите". Още на първата среща във Виена с останалите съдружници – Даниел Руц и Карл фон Хабсбург, му станало ясно, че тримата преговарят с ВАЦ за продажбата на вестниците им в България, но нямали необходимата сума. И още тогава Донев им предложил да получат дял до 30% спрямо сумата, която осигурят.
"… Първоначално не знаех точния процент на средствата, които мога да отделя, за да вляза в сделката, но видно беше, че от мен се очаква да дам по-голямата част. Сключих договор като физическо лице с "БГ Принтмедия" и участвах с 16 млн. евро мои пари. А г-н Грозев се оказа дребен комисионер, който има желание да стане крупен инвеститор с 4 млн. евро, но това няма как да стане", каза бизнесменът.
За "БАНКЕРЪ" орташкото начинание прозираше от самото начало, затова и озаглавихме първата си публикация "За няколко милиона повече", които всъщност са и причината за труса.

Изборът на главните редактори

Вестникарската "Фукушима" понася първия трус при избора на главните редактори на двата всекидневника, който Грозев определи като еднолично решение на Любомир Павлов. Донев пък изстреля, че Руц и Хабсбург не били активни в преговорите, за разлика от Грозев, и служели по-скоро като параван. Но и тримата искали незабавната смяна на старите главни редактори Венелина Гочева и Тошо Тошев, защото били свързани с комунистическата система. Той и Павлов били против и настоявали Гочева и Тошев да станат вицепрезиденти в издателския борд. Затова направили и конкурс.
"Всеки от акционерите имаше достъп и можеше по всяко време да вземе папката с кандидатурите (б.а. -за главен редактор на "Труд" и "24 часа"). Аз не знам наистина защо г-н Грозев не е намерил време да го направи. На ски ли е бил, с манекенки ли – не ме интересува, но сега е нелепо да се жалва, че новите шефове са избрани еднолично и неговото мнение не е взето под внимание", допълва пред в. "Шоу" шефът на "Софарма". Всъщност по думите на Донев бившият му съдружник Грозев обещавал на много хора подобни постове. Той не настоявал гласът му да е съществен при вземането на решението кой да оглави двата всекидневника, но дал съгласието си за сегашните главни редактори. От своя страна Грозев сподели: "Аз самият се почувствах доста дискомфортно от това решение, след като на първата пресконференция обявихме, че именно техните личности са една от причините за купуването на двата вестника".
Междувременно избухна още един "реактор" Христо Грозев бил обещал на журналиста от "Капитал" Иван Михалев да оглави "168 часа". Това отбеляза Огнян Донев пред "Шоу", а според дешифровката на интервюто му пред радио "К2" обещанието важало, но за вестник "Труд".

Съдбата на "централата"

Въпреки че не беше мегаактивен медийното си присъствие през изминалата седмица, Христо Грозев очерта пред Би Ти Ви бъдещето на всекидневниците от "Медийна група България Холдинг": "Възможно е разделяне на групата на два вестника, което е трудно, но е въпрос на преговори. Възможна е и продажба на един стратегически инвеститор, който да докаже, че целите му са само медийни, а не други". Шефът на "Софарма" обаче контрира, че за разлика от Грозев, който според публичните му изяви бил влюбен в "Труд", той не се влюбвал във вестници. Освен това идеята за разделянето на групата била невъзможна. Както и тази за намирането на чуждестранен инвеститор за препродажба.
"Не бих искал да обсъждам решенията на Търговския регистър, но няма и да позволя спонсорите на г-н Грозев да диктуват правосъдието в България", подчертава Донев пред "Шоу".

Награда за печелившия

Огнян Донев предизвика още един трус с думите си: "Да му мисли г-н Грозев, на когото му е обещана награда от 2 млн. евро и най-вероятно няма да я получи, защото няма да си изпълни задачата!". Бизнесменът категорично отрече да има заложени активи на компанията, но призна, че има намерения да се тегли оборотен заем от "УниКредит Булбанк". "Кредитът, за който говори г-н Грозев, също е част от пъкления му план да саботира холдинга. Защото се предполага, че когато отидем на преговори за кредит, ще ни откажат, тъй като имаме неизяснени обстоятелства върху собствеността. Двата вестника не са заложени за момента, няма и гаранти по заема."
И докато всички търсеха кой какви награди ще раздава, Христо Грозев избухна с друга версия за спора – отказал на Любомир Павлов да се хвърли в политиката.
Успоредно с това "радиационната" обстановка обхвана и Агенцията по вписванията, която за трети път отказа да впише в Търговския регистър новото дялово участие на Любомир Павлов и Огнян Донев в "Медийна група България Холдинг". Както е добре известно, двамата си разпределиха съответно 40 и 43 на сто от дружеството, оставяйки останалите 17% за Грозев и "Принтмедия" като такава.
Журналисти на бившите ВАЦ-ови издания няколко пъти питали защо се отказват вписванията, заради което Министерството на правосъдието започна проверка. Изявлението на Огнян Донев пред БНТ също провокирало инспектората да започне проверката, писаха "Труд" и "24 часа". Точно на техните страници атаката срещу Грозев продължи. Той бил придружаван до Агенцията от адвоката Геро Андреев от "Авиора консулт", която обслужвала правно и издателя Делян Пеевски. Така индиректно намекнаха за общи интереси с депутата от ДПС.
Нямаше как Огнян Донев да не стигне и до въпроса защо му пречат да си впише собствеността и влияе ли се Министерството на правосъдието от медийни изяви? "Аз нямам разправии с лицето Христо Грозев. Ако обществеността не е разбрала, подложен съм на огромен натиск и атака от два вестника, един седмичник, две телевизии и т.н., които дори ми отказаха право да участвам, при мое потвърждение, в тяхното студио с лицето Грозев", посочи в собствените си вестници шефът на КРИБ.
Грозев също не остана със скръстени ръце и заведе два съдебни иска. Но и на двата не бе даден ход, тъй като не платил съдебните такси. За второто дело те съвсем не били символични – около 3.8 млн. лева. Опонентите му намекнаха, че няма такива пари, а Христо Грозев отрече. Наред с това в информационната агенция "Блиц" той публикува извадки от Етичния кодекс с аргумента, че му се полага право на отговор в "Труд" и "24 часа" като засегнато от неточна информация лице. При все че самият той бе обявил, че Даниел Руц е напуснал медийния холдинг още на 15 февруари заради различия с останалите съдружници, но за "Блиц" Грозев каза, че Руц се връща в България и че двамата очаквали среща с германския посланик у нас, за да тълкуват проблемите със собствеността между партньори. По същото време пък австрийският вестник "Стандард" съобщи, че Карл фон Хабсбург планира да се оттегли от холдинга, ако неговото управление не бъде поверено на професионалисти, каквито той явно не припознава в българските си партньори.

Дим и пепел

Всички тези атаки и контраатаки са само фрагменти от вестникарската "Фукушима", в която основните герои използват медиите преди всичко за собствените си цели. За първи път през последните години аудиторията надниква, без да иска, толкова навътре в медийното задкулисие, но е безспорно, че част от истината няма да излезе скоро в публичното пространство.
Промените в Закона за депозиране на печатните издания от 2010-а се оказаха недостатъчни, за да ги предпазят от вредни за здравето им разправии. Изпариха се и обещанията за налагането на нови журналистически стандарти, с които новите собственици на бившите ВАЦ-ови издания у нас дойдоха през декември 2010-а. Да не забравяме все пак, че медиите ни печелят предимно от влиянието си, което е особено важно в предизборна обстановка. Така големият губещ от вестникарската "Фукушима" остава преди всичко журналистиката като такава.

Стр. 36

Любомир Павлов влезе в Управителния съвет на Съюза на издателите в България (СИБ).

Промените в ръководството бяха гласувани вчера на заседание на общото събрание на СИБ.
Любомир Павлов е управител на "Медийна група България Холдинг". От последните дни на миналата година тя е собственик на най-влиятелните всекидневници "Труд" и "24 часа". В портфолиото на "Медийна група България Холдинг" са включени още сайтове, седмичници и списания.
Вицепрезидентът на Издателския борд на Вестникарска група България Тошо Тошев е председател на Съюза на издателите , а неговата колежка Венелина Гочева е първи заместник-председател.
Още шест издания се включиха в семейството на издателите у нас, съобщиха вчера от СИБ. Това са списанията "Amica", "L’Europeo", "Abitare", "Bravacasa", "Мах" и "QM". На българския пазар тези издания се предлагат от фирмата "Кю Ем", представлявана от Кристиана Великова.
След като и "Кю Ем" се включи в редиците на СИБ, там има вече общо 22 издателства. Те представят на българските читатели общо 102 печатни продукта.

Стр. 5