в. 168 часа | 31.12.2010 

"БНТ е единствената телевизия, където никой не притеснява външния продуцент с такива неща като нива на гледаемост, рейтинг-прагове и пазарен дял", обяснява бившият член на УС на телевизията Тома Иванов.
"Разбира се, тези неща са заложени в договора, но никой не сезира за това Контролната комисия, която би трябвало да се задейства при ниски художествени качества и ниски нива на гледаемост. Такива нива в предаванията на БНТ бол, но продуцентът остава недосегаем. Не се търсят и постъпленията от sms-u и телефония с добавена стойност", допълва той.

Стр. 39

в. 168 часа | 31.12.2010

"БНТ не прави каквото и да е усилие да поевтини продукциите, например като им предостави снимачна техника и студия, с които разполага в изобилие", разказва още Тома Иванов.

Управителният съвет въобще не се радваше на идеята нещо да се поевтинява. Дори когато се намираше спонсор за някоя външна продукция, БНТ щедро отпусна 50% на външния продуцент, вместо да се опита да покрие направените разходи на обществени средства", допълва той.
Като пример в това отношение Иванов дава "Шоуто на Канала" и "Бързо, лесно, вкусно". "Те получават най-хубавото време за излъчване и най-добрата автореклама, най-големите бюджети и привилегията всяка година да преподписват на договорите си без да се явяват на конкурс. Но все пак са едни от най-рейтинговите продукции на БНТ – имат рейтинг за декември т.г. съответно 7,5% и около 4%. Но има и такива продукции, които БНТ закупува сама за себе си и е по-добре и по-евтино да си ги излъчва по вътрешно-мониторната система на Сан Стефано", иронично обобщава Иванов.

Стр. 39

в. 168 часа | 31.12.2010

ПРЕДАВАНЕТО "Кино по ноти", дело на съпругата на члена на Управителния съвет на БНТ Бойко Станкушев – Боряна Димитрова, е намерило място и в новата програмна схема на телевизията.

Досега то е "завоювало" рейтинг от 1,1%. Вървеше в събота от 18,00 ч. Сега вече ще се излъчва в сряда от 23,00 часа. Единият парадокс по тази линия е планираното за това време ново вечерно токшоу. Другият е рейтингът, който е заложен за "Кино по ноти" – 3%! Неясно кой как е преценил, че точно по това време, в което върви "Шоуто на Слави" и късните новини на БНТ, предаване като това на съпругата на шефа Станкушев ще достигне такъв рейтинг-праг!

Стр. 39

в. 168 часа | 31.12.2010

ПОКРАЙ новия конкурс на БНТ за външни продукции бившият член на Управителния съвет на БНТ и на СЕМ Тома Иванов сподели скандални подробности от предишните.

"Конкурсът от края на 2007 г. е показателен. В обявения кратък срок (по-малко от месец) първи документи подават "Интерактив медия сървисиз" – компанията, която присъства във всички по-мащабни продукции на БНТ. Офертата им е за играта "Седмо чувство". След тях се включват "Доменика про" новорегистрирана продуцентска къща, близка до тогавашния програмен директор Димитър Цонев – с риалитито "Кафе Признание". След недоволство от страна на продуцентите срокът е удължен и на "Сан Стефано" 29 постъпват повече от десетина стойностни предложения. Със заповед 36 от 21.02.2008 г. тогавашната шефка на БНТ Уляна Пръмова назначава комисия за оценка на концепциите. В комисията са Димитър Цонев, настоящата генерална директорка на телевизията Вяра Анкова и юрисконсултката Кремена Кадиева. На 13 и 14.03.2008 са утвърдени именно играта "Седмо чувство", "Кафе Признание" и,"Животът на другите" на FX камера ЕООД – Нико Тупарев – разказва Тома Иванов. И допълва: – За първи път в историята на БНТ се утвърждават невиждани за възможностите на телевизията бюджети за външни продукции! Например, "Добър ден, господин Жасмин", детско предаване, веднъж седмично: 7350 лв. на предаване или 294 лв. за минута продукция! "Животът на другите" – 42 781 лв. за брой или 950 лв. за минута. "Кафе Признание" – 36 900 лв. за брой или 838 лв. за минута. "Седмо чувство" – 14 136 лв. за брой или 565 лв. за минута." От изброените предавания само "Кафе Признание" на близката до Димитър Цонев фирма "Доменика про" не е видяло бял свят досега. "Това се случи, защото стартира предаването му "В неделя с…", което изсмука всички резерви от бюджета на Програмна дирекция. През 2007-а, когато се съставя проектобюджетът на БНТ, никой не си е представял, че Пръмова щедро ще дари на Цонев над 4,5 млн. за текущата бюджетна година", обяснява бившият член на УС на БНТ Тома Иванов. Той е категоричен, че бюджетите на одобрените продукции са раздути в пъти. "Видя се, че оцененото на 42 781 лв. за брой риалити животът на другите" не струва повече от 20-25 хил. лева. Заснето е по репортажен способ, а тъй наречените "звезди"определено не са от най-скъпите откъм хонорари", обяснява Иванов.
Още по-убеден е в това по отношение на всекидневната игра "Седмо чувство". "Може би най-якото източване се формира при излъчването на наивната и глуповата игра "Седмо чувство". Тя се излъчваше на живо от нелицензирано за ефирна реализация частно студио! Реално струваше не повече от 7-7,5 хил. лв, на брой, а БНТ й плащаше 14 136 лв. – твърди бившият шеф на БНТ. И допълва: – Само от това предаване българският данъкоплатец е ощетен с близо 146 хил. месечно или с над 1,6 млн. за целия сезон, през който се излъчва!" По думите му в БНТ имало един термин "връщайки". Ставало дума за предавания, които като реализация стрували много по-малко от отпуснатите за целта бюджети от телевизията. "Нека всеки сам да прецени в чии джобове потъват голяма част от "добавените стойности" към всеки бюджет на множеството външни продукции, излъчващи се по БНТ1 и БНТ CAT", призовава Тома Иванов. "За повечето от тези предавания зрителите може би научават в момента, защото изобщо не ги гледат. Но голяма част се излъчват от няколко години и договорите им се подновяват ежегодно без каквито и да е конкурси и социологически проучвания. При някои от тях има лека антикризисна козметично-бюджетна рестрикция. за да сме в тон с модата по пестенето на средства", обобщава бившият член на УС на БНТ и на медийния съвет Тома Иванов.

Стр. 38-39

в. 168 часа | Бисерка БОРИСОВА | 31.12.2010

КОНКУРС за външни продукции обяви на 13 декември т.г. новата шефка на БНТ Вяра Анкова.

Информацията е поместена на сайта на телевизията. Крайният срок е 21 януари 2011 г.

Като се имат предвид коледните и новогодишните празници, излиза, че кандидатите имат на разположение по-малко от месец, за да подготвят концепциите си. По този повод някои от тях споделиха пред "168 часа", че ако телевизията наистина е имала намерение да направи такъв конкурс и търси възможно най-много предложения, тя едва ли би се спряла на такъв будещ недоумение кратък срок.
В тази линия проверка на "168 часа" установи интересна подробност. Решението за конкурса е взето на заседание на Управителния съвет на БНТ още на 24 ноември т.г. и е влязло в сила от 01.12.2010 г. Какво е наложило забавянето на публичното обявяване, е трудно да си обясним "168 часа" се опита да вземе коментар по темата, както и по тази за бюджетите на предавания, печелили конкурса в предишните години – виж долния текст. Съгласно правилата, наложени от медията, всички въпроси трябва да минават през шефа на PR отдела Силвия Симова. Тя не бе открита на стационарния си телефон, а пред вестника служители от телевизията обясниха, че не можели да дават мобилния й "на всеки"! Веднъж вече БНТ се опари от подобни къси срокове. Продуценти припомниха, че на 18 декември 2007 г. телевизията обяви подобен конкурс, като даде за краен срок 14 януари 2008 г. Продуцентската гилдия възнегодува и срокът бе удължен с месец. Странно или не, но тогава Управителният съвет на БНТ одобри кажи-речи само предложения на близки до ръководството продуцентски компании:

"Седмо чувство", "Кафе Признание", "Добър ден, г-н Жасмин". До голяма степен те бяха свързани с фирмата "Доменика про", близка до тогавашния програмен директор Димитър Цонев.
Днес продуцентите се притесняват, че историята ще се повтори. Съгласно правилата на конкурса БНТ търси късно вечерно забавно шоу което да върви от понеделник до четвъртък в часовия пояс 23,00 – 24,00 часа. Другата позиция е за предаване за съвременния начин на живот – токшоу в събота от 18,00 до 19,00 часа. Държавната телевизия търси и предаване за културата, изкуството и средата на младите. То трябва да върви в четвъртък от 23,00 до 23,30 часа. Конкурсът включва и детско музикално състезание, за което е предвиден неделният час между 9,00 и 10,00 часа.

Навярно всеки читател още дотук е забелязал сериозно противоречие

Няма как вечерното шоу да върви от понеделник до четвъртък в 23-24 часа, щом като за четвъртък е предвидено в интервала 23,00 – 23,30 да има предаване за изкуството и средата на младите! Как точно продуцентите да развият концепциите си за тези две предавания? Трябва ли да ги обединят в четвъртък? Едни и същи ли трябва да са водещите? Това са въпроси, които може би звучат смешно.
Тъжното е, че за тези неща е трябвало да помисли далеч не малката бройка чиновници на "Сан Стефано" 29, които получават заплатите си от данъците на българските граждани.
Друг съществен момент е заложеното като параметри за детското предаване. Очевидно някой премъдър чиновник в БНТ е планирал за това предаване целева група от 4 до 16 години!
"Кой с какъв мозък е решил, че това, което е интересно зa 4-годишните, вълнува 16-годишните! И на хлапетата от предучилищна възраст ли трябва да обяснявате зa кондомите?", възмущават се продуцентите. Иронично допълват, че в интернет се въртят порнографски анимации за "Снежанка и седемте джуджета" и подобни. "Е, те може да се гледат от тази целева група , смеят се продуцентите. Допълват, че и заложеният час на излъчване също бил безумен. "Кой ли тийнейджър ще скочи в 9 сутринта в неделя, за да гледа заедно с 4-годишното си братче предаване по БНТ?", питат се те. В заповедта на Вяра Анкова за участниците в конкурса е написано "Не се допуска до участие лице, което е служител на БНТ или съпруг или роднина по права линия на членове на Управителния съвет на БНТ, както и техни братя и сестри, както и свързани лица по смисъла на българското законодателство". По принцип това би било хубаво, ако имаше някаква нормативна тежест, но има само пожелателен характер, тъй като законът не забранява изброените лица да кандидатстват и да бъдат одобрявани.
От самия конкурс не стават ясни и изключително важни за продуцентите въпроси – дали новите предавания трябва да се излъчват на живо, ще може ли да се ползват студиа и камери на БНТ, до каква степен трябва да е разгърнат бюджетът, какъв е макрозамисълът на мениджмънта на БНТ по отношение на водещи, визия и сценарий. "Това граничи направо с престъпление! Обявява се и се провежда конкурс, без да са обявени точните правила за това. Това поражда сериозни съмнения", коментират в продуцентската гилдия.

Стр. 38-39

сп. Анна клуб | 31.12.2010 

Срещаме се със собственика на агенцията за публични комуникации ProFile Наско Лазаров около две седмици след неприятния инцидент, който преживя, и въпреки все още видимите следи от преживяното и леката тъга в погледа, той изглежда твърдо решен да продължи напред…

Кой е истинският Наско Лазаров?

Никога не съм летял в облаците и не съм гледал отвисоко, приемам се като един много натурален българин, който знае откъде е тръгнал и накъде отива. Пред мен няма никакви граници или пък бариери, които биха могли да ме спрат. Винаги съм бил привърженик на максимата, че няма невъзможни неща, както ни учеха и преподавателите ни по реклама навремето. Освен това аз съм зодия Стрелец и когато реша, че трябва да постигна нещо, обикновено го правя. При първия ми контакт с клиент във връзка с реклама оферирах много неуверено по телефона и той ми отказа. След това учителката ми по реклама – Златка Димитрова, проведе един доста елегантен разговор и се подписа рекламен договор за 7000 евро. Впоследствие работех във вестник "Позвънете" и в международното списание "Подиум". Прекарах и едни прекрасни години в списание Beauty като рекламен мениджър и съм безкрайно благодарен на Ралица Русинова, която ме откри и постоянно ме вдъхновяваше да ставам все по-добър и по-креативен. Особено се гордея с интервюто с Таркан, което направих за Beauty.

ProFile

Преди 5 години основах изцяло с мои средства агенцията, тя е бутикова, но в същото време е много креативна. Редица журналисти ни определят като "фабрика за новини". По тази причина получаваме и атаки от хора, които ни завиждат, но аз не се отказвам и продължавам да вървя нагоре, работейки с един суперпрофесионален екип. Радва ме фактът, че много от моите клиенти, благодарение на помощта ми, успяват да наложат свой бранд. Не ме интересуват конкурентите, които ме нападат и гледат с насмешка на работата ми, но е нормално, когато имаш толкова ангажименти всяка седмица и името ти се върти постоянно в медийното пространство. Мога смело да кажа, че агенцията ми е българска и не пере чужди капитали, тя не разполага с капитали, които са поднесени даром. Аз съм се борил и съм се доказвал за всеки един клиент. Все още си спомням с умиление първото ми откриване – на българския производител Еххо. Бяхме затворили улицата пред магазина, имахме изградена сцена, балет "Арабеск" танцуваше, а момичетата от "Огледала" представяха моделите. Имаше невероятна еуфория, беше първи март, преди 5 години, и заваля сняг, пееха Sunshine. Беше наистина впечатляващо. Няма да забравя и успеха на проекти като откриването на клуб Escape, петата годишнина на клуб Cacao, с DJ Рейчъл Стар, голямото откриване на Grand de Luxe. Тези постижения ме тласкаха напред през годините и доказаха, че успешната формула за комуникация, която използвам, работи. Всяка поредна година откриваме сезона в Cacao Beach и Multiplace. Много съм горд и с гостуването на румънската сензация Akcent – ухажвах ги 1 месец, ходих да ги взема от Румъния. Тоталният им хит Thai’s My Name нажежи страстите, залата в Multiplace беше full и всички пяха, уникално преживяване. Когато стартира агенцията, постави на дневен ред модерното и креативното, защото моите събития са различни и запомнящи се. С помощта на хотел "Бъндерица" в Банско организирахме първите jam sessions и after parties. След това много конкуренти започнаха да ни копират. Преди да бъда нападнат, имах откриване на модерния ретро клуб Eclipse и се радвам,
че събитието се случи и беше отлично организирано и без моето присъствие. Бях готов след инцидента да скоча и веднага да отида, но силите не ми го позволиха и Бърза помощ ме прибра.

Инцидентът

На първо място бих искал да благодаря на всички от екипа на Военномедицинска академия в лицето на д-р Зеленска, които са големи професионалисти. Мога да отбележа няколко факта, които са накарали доброжелателите ми да пристъпят към този примитивен акт. Организирах откриването на зимната гурме градина на "Тоскана" и около 1 месец работих по Коледната и Новогодишната програма на "Шератон", искахме да поканим и Елена Папаризу. И аз някак наивно, по-детски, се бях похвалил. Организацията на събитието не беше никак лесна, планирахме го като Балканско парти. И когато бях най-зле, на системи, получих sms, че отменят ангажимента поради кризата. Никога не съм искал да изпъквам посредством клиентите си, а просто си вършех работата. Въпреки всичко щс продължавам да бъда себе си. Нападението ме прави още по-силен и още по-креативен. Вече получавам предложения за следващи събития. Правя нещата, както ги усещам със сърцето си, не искам да се съревновавам с никого. Не съм очаквал, че в България може да се случи подобно нещо, може би трябваше да ходя на работа с каска и с бронирана жилетка. През лятото имах много неприятно обаждане от конкуренти, които ме обвиниха, че съм изнесъл списъци с нелоялни пиари. Аз тогава имах толкова работа, че изобщо не съм имал време да се занимавам с подобни неща. От мои колеги разбрах, че където и да са почукали конкурентите, са им отговаряли, че работят с Наско Лазаров. Това, което за мен е безценно обаче, е, че мои настоящи клиенти ме препоръчват на бъдещи и тази подкрепа ми дава сили да продължа напред. Благодаря на всички, които ми изпратиха окуражаващи sms-и, подкрепяха ме на страницата ми във facebook и благодарение и на тях аз успях да се възстановя по-бързо от очакваното. Не смятам обаче да оставя нещата неразкрити, подготвям писмо до министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, в което да помоля за съдействие за разрешаване на този случай. Адвокат Екатерина Димитрова ще ме представлява, възнамерявам и да се обърна към детективска агенция, която по-прецизно да разгледа детайлите.

Бъдещето

В момента се занимавам с отразяването на светските новини Club News по Нова телевизия. Смятам да събера информацията от сайта, който ми хакнаха преди време, и да издам книга, която да служи като настолен пример на студентите по ПР. Имам една любима девойка в Лондон, с която планираме да създадем семейство и да имаме бебе. Отдаден на кариерата, някак си не мислех достатъчно за личния си живот и сега осъзнавам, че е време да го направя.

***

Клиенти

Арт хотел "Бъндерица", Банско,
Казино RITZ, Пловдив,
Фолк бар Capital, София,
Суши бар FUZEN, Слънчев бряг,
Грандхотел OAZIS, Слънчев бряг,
Club News, Нова телевизия
ЕХХО, Cacao Beach, City Casino Group, Escape, Ferretti – Disco club Multiplace, Easy Club, Модна агенция FH 1, Грамофон, Grande de luxe, Ideia buildings, Информационна агенция КРОСС, Киров и син, Ресторант "Манастирска магерница", Nail Bar, OPINIONS, Piano Bar B29, VICTORIA SPA, SANURI CLUB SUSHI – VICTORIA SPA, Шератон София Хотел Балкан, Shoe Art, STAND BY, WHITE FIR HOTELS, Ресторант "1001 нощи", Bedroom, Lounge bar W, Toscana, Eclipse, Lounge sushi bar Florimom, UMBRO, Интеркапитал груп, Кештерминали, Real Pain, cn. "Автокъщи"
Екатерина Дунева, Румяна Маринова, Али Алиев, Анн Джи, Татяна, Анелия, Есил Дюран, Андреа, Ваня Червенкова, д-р Милен Димитров – дентална практика.

Стр. 44 – 45

в. Дума | Александър СИМОВ | 29.12.2010

Най-популярните фигури на правителството го издъниха най-тежко през 2010 г.

Политическата мъгла "ГЕРБ" не може да бъде описана с рационални думи. Много хора опитаха и се провалиха като писатели, тръгнали да затъмняват "Братя Карамазови". ГЕРБ просто е антилогическо явление, което се характеризира с абсолютно тъпоглавие и душевен мрак.
Парадоксално е, но лидерската партия на Бойко Борисов се дъни най-силно именно чрез своите фигури емблеми, чрез своите политически тотеми – тези, които трябваше да подсигурят на "гражданите за европейско развитие" поне три последователни мандата, бляскав икономически възход на България и седем магистрали за три години.
Най-силните сривове в истеричното управление на страната донесоха хората, които са в най-близка премиерска орбита и трябваше да сияят с отразената светлина вовеки.

Първа гръмна

Румяна Желева, която ни бе представяна от упоритата журналистическа пропаганда като светило на европейската политическа и социологическа мисъл. Ако си направите труда да препрочетете част от портретите, написани за нея, преди да се издъни грандиозно пред очите на цяла Европа, ще се удивите. В нито един от материалите за нея няма да видите дори и най-малко съмнение за блестящия й ум, за стратегическата й мисъл, за прелестната й фигура и танцувални умения. Всички материали са написани в горно "до", в някакво медийно кресчендо, което днес изглежда като гротеска. А за целта беше необходимо съвсем малко – 10 истински въпроса към Румяна Желева. Когато й ги задодаха – тя се разпадна като човек и политик. Притиснаха я съвсем леко и тя се разлетя на парчета, въпреки безкрайната убеденост на дежурните медии, че Желева направо е готова за шеф на Еврокомисията със своята неограничена от нищо компетентност и ум, който бие поне с една обиколка Айнщайн.

Същото се случи с Божидар Димитров

Той никога не е бил особено възвеличаван, но пък е редовен посетител на всички медии. Типичен представител на балканското разбиране за осмисляне на света, пълен с три тона дебелашки шеги, 20 националистически стереотипа, нямаше начин Димитров да не е близък на Бойко Борисов. Те са клонинги от една и съща ДНК. Димитров се подхлъзна заради своята страст към спектакъла. Той просто не може да съществува в среда, в която някой не проявава интерес към него. Заради това трудоустройването му на министерско място без почти никакви отговорности просто не му беше достатъчно – нямаше как да запълни отчаяната му нужда да дава акъл на целия свят.
Ето как се появиха драматичните арии за "шибания народ", медийното шоу с "останките на Йоан Кръстител", почти поклонническия туризъм до тях край морето и цяла серия от интервюта с назидателни искания към Турция, които ужасиха всеки дипломат в радиус от 300 километра от министъра без портфейл.
Божидар Димитров стана жертва на политическия шоубизнес. Той просто не разбра докрай правилата на играта на Бойко Борисов – премиерът няма приятели, той се отървава от тях в момента, в който приятелите му започнат да хвърлят сажди върху бляскавата повърхност на редовно излъсквания му медиен рейтинг. И така след година и нещо Божидар Димитров също отпадна от кабинета "Борисов", въпреки че нищо не предвещаваше такава буря около най-големия митоман, попадал някога в новата българска политика.

Разбира се, най-голямата издънка на този кабинет ще бъде вътрешният министър Цветан Цветанов, бодро вече наричан от народа единствено Цвъ Цвъ.

Учителят по физкултура се оказа човек с плашещо ограничен кръгозор, обща култура и интелект, но за сметка на това с безгранична страст към придобиване на имоти. Започнаха да го наричат дори Шесторъкия Шива.
Хуморът е заместител на ужаса. Защото Цветанов олицетвори смазващата милиционерщина на този кабинет и опитът му да нахлуе в личните пространства на всеки български гражданин. Тази власт, която официално обяви подслушването за политическа добродетел, не признава такова нещо като човешки права, лично достойноство или свобода.
А всичко започна толкова невинно – с буйни акции с гръмки имена, после няколко видеофилмчета на "МВР-Пикчърс", бесен и пиян прокурор, който крещи на бивш министър "вие сте абсолютен престъпник" и пребиването на невинно семейство в Кърджали. Милиционерщината не признава обществото като нещо невинно. Тя го гледа с подозрение, защото е убедена, че то е виновно, а подслушването само ще докаже величествените подозрения на Цвъ Цвъ.
Винаги съм се отнасял с подозрение към Цветанов. Първоначално изцяло по стилистични причини. Този човек показва как българският език може да бъде изнасилен по невероятно брутален начин. Предадена едно към едно, неговата реч не признава логически правила, мята се от един факт към друг, логиката се гърчи, а резултатът е все едно човек е напълнил мозъка си с вряло олово. Цветанов, тази медийна измислица като министър, дори не може да говори правилно, той не владее български език, което веднага поставя под съмнения всички останали негови компетентности.
Именно този човек с милиционерски манталитет сътвори най-жестокия и противен гаф на кабинета досега – българския "Уотъргейт" с подслушването на лекарите в Горна Оряховица. Нека да оставим встрани моралния казус и проблема за лекарския речник и действията на медиците. Този проблем е по-важен дори от въпроса за полицейщината, просто последните развития на нещата дават основателна възможност да се съмняваме в достоверността на СРС-то, което Учителят по физкултура прочете в парламента. Но всеки нормален човек трябва да се притеснява от момента, в който един милиционер започне да се изживява като парламентарен обвинител на цяло обществено съсловие. Един министър, който се опита да се прави на неонатолог, за да може да прикрие факта, че полицията му слуша наляво и надясно.
Защо това прилича на аферата "Уотъргейт"? Нека да не пропускаме един простичък факт – подслушваният директор на болницата в Горна Оряховица е лидер на СДС в града. Ченгетата вече подслушват всички политически противници на тази власт, а с институционалното им господарство над СРС-тата могат да лепнат всекиму каквото обвинение си пожелаят.
Цветанов, подобно на Румяна Желева, също започна да се разпада като човек и медийно въобразен политик. Започна да реагира истерично, да отбягва парламента и не поднесе извинения на лекарите, дори и след като петорната експертиза показа съвсем различен резултат от това, което МВР беше обявило.
Именно това е драмата на Милиционера. Неговият свят се разпука, а хората видяха, че Цвъ Цвъ няма сили да пребори организираната престъпност и вместо това организира виртуални симулации на такава борба, за да залъже народа поне до президентските избори.
Горнооряховският случай е част от истеричната битка на ГЕРБ да се задържат на гребена на вълната и да не пропаднат във все по-увеличаващата се бездна между тях и обикновените хора. Заради това те ще стават още по-озлобени.
Наскоро гледах отново филма "Фаренхайт 9/11" на режисьора Майкъл Мур. Там има един разтърсващ момент. В деня, в който Джордж Буш-младши трябва да влезе в Белия дом за първия си мандат, хората обстрелват с яйца негова лимузина, защото в дните след изборите изведнъж всички са изтрезнели и разбират, че са позволили на един шут да поеме президентския пост. Изтрезняването е ужасно нещо, защото махмурлукът идва като божие наказание. Знаем какво направи Буш след това. Осигури на американците спектакли, страх, ужаси, параноя, войни, високомерие, ужасяваща криза, маниакална полицейщина и невижданото чувство за отчаяние и липса на перспектива.
Прочетете пак последното изречение.
Случайно да ви напомня на нещо?

Стр. 15

glasove.com I Явор ДАЧКОВ I 15.12.2010

Новината за продажбата на българските издания на ВАЦ е важна поне от няколко гледни точки. Аз ще се спра само на две от тях, които се отнасят до миналото и бъдещето. С ВАЦ си отива една епоха на журналистиката на прехода, което означава, че някакъв етап от този преход със сигурност е завършен. Друг е въпросът как ще оценим тази епоха и приноса на вестниците “Труд” и “24 часа” за развитието на България. Предполагам, че тези дни отвсякъде ще чуем суперлативи. Моят отговор е по-скоро негативен. Вестниците “Труд” и “24 часа” имаха сериозен принос за това преходът днес да изглежда такъв, какъвто го преживяват повечето българи – отвратителен. Двете издания на ВАЦ имаха чудесната възможност да наложат стандартите на честната и свободна журналистика, но не го направиха. Точно обратното – до голяма степен те изиграха роля за развитието на медиите такива, каквито ги познаваме днес. Конюнктурни, винаги със силните на деня и непременно пошли.

„Труд” и 24 часа всъщност бяха жълти вестници, които имат наглата претенция да са ужасно сериозни и именно този фалш и това тяхно лицемерие отвориха огромната ниша за днешните най-масови вестници в България като “Уикенд”, “Шоу” и “Галерия”.

Същевременно тиражът на ВАЦ-овите издания се срина, и то не само заради световната конюнктура и икономическата криза, а заради реалния отлив на читатели, които са направили съзнателен избор и са предпочели повече да не плащат, за да ги лъжат. Казвам, че “Труд” и “24 часа” имаха много добра възможност, защото техни издатели бяха чужденци, чийто бизнес не е така радикално зависим от българските политици, колкото българския, а двете издания дълго време се радваха на рекламен монопол в България. Така че можеха да си позволят далеч по-смело и принципно поведение предвид финансовата си независимост. Но както вече казах, не се случи нито едното, нито другото. Двете медии наложиха журналистически стил, който се оказа изключително заразителен: в началото на всяко управление неговите политически лидери се хвалят безкритично, в края на първата година се появяват критични публикации, в средата на втората започва обстрел на отделни членове на кабинета или на цели групи по интереси, които са се оформили в управляващото мнозинство, а към края на мандата излизат много смели журналистически разследвания за скандали в управлението, което се изкарва по-черно от самия дявол, както се изразяваше Тодор Живков. Без никакъв свян медиите, които държат подобно поведение, се втурват към новия победител на поредните избори и машината се завърта отново.

Въпреки че беше германски издател, ВАЦ не наложи принципите на немската журналистика, а заложи на комунистическия модел на управление, който сигурно е изглеждал най-сигурен. Преди няколко години имах възможност да посетя редакцията на “Берлинер Цайтунг”, едно от най-големите издания на социалистически Берлин, което след обединението на Германия бе попаднало в ръцете на западногермански мениджъри. Първата им работа била да уволнят журналистите, доносници на ЩАЗИ, които съставлявали около 70% от редакционния екип. У нас за шеф на едното издание на ВАЦ бе оставен Тошо Тошев, който има агентурен псевдоним от ДС, а начело на “24 часа” беше сложена изключително посредствена журналистка с големи амбиции, каквато е Венелина Гочева, и моделът на поведение на журналистите в медиите бе предопределен. ВАЦ-овите издания бяха такива, каквито са и техните главни редактори. С повече вкус и усет към интригата и слагачеството и много далеч от професионализма на журналиста. Между другото, и Тошо Тошев, и Венелина Гочева пишат изключително слаби текстове. Двамата са точно толкова отговорни за безобразията, които се случиха в даден период от време, колкото и политиците, защото те имаха не по-малка власт от тях. И нещо повече, бяха призвани да бъдат коректив на политиците. Вместо това се превърнаха в техен обслужващ персонал и нека да подсетя – тяхното поведение се оказа изключително заразително. Сега големите фирми и телевизии се държат така, както се държаха преди десет години ВАЦ, но има една съществена разлика – плурализмът днес е много по-голям и човек може все пак да прави макар и малък избор и да се добира до повече информация, благодарение най-вече на интернет. Преди десет години ВАЦ бяха вездесъщи и участваха активно в политическото инженерство в България, от чиито резултати всички сме потърпевши. Тогава тиражите им бяха многократно по-високи, а влиянието огромно. Десет години по-късно продажбата им бе неизбежна след плачевните резултати от катастрофални тиражи, които до голяма степен се дължат и на разочарованието на техните читатели.

Друг е въпросът дали ВАЦ бяха най-добрият образец на западен инвеститор. Моят отговор е отрицателен, и то не само защото името на Бодо Хомбах, бивш политик социалдемократ от Германия и настоящ изпълнителен директор на групировката, бе замесено в грандиозни корупционни скандали. Самите ВАЦ не се ползват с добро име в Германия. Във времето има редица публикации, които ги изобличават в нечистоплътни отношения със съмнителни бизнесмени и дори с КГБ. Новината, че ВАЦ вече не е в България, е добра. Дори много добра.

И тук следват няколко изречения за другия аспект на това събитие, свързан с настоящето и бъдещето. Засега и тук има добра новина. Купувачите са бизнесмените Огнян Донев и Любомир Павлов. Това прозвуча изненадващо дори и за най-посветените в медийните клюки в България, както и за мнозина политически играчи, които са си правили различни сметки около предстоящата продажба на вестниците. За купувачи бяха спрягани най-различни личности и фирми, като се започне от „Газпром”, мине се през медийния олигарх Красимир Гергов и се свърши с една нова медийна и твърде амбициозна групировка, свързана с ДПС. Добрата новина е, че “Труд” и “24 часа” не попаднаха в тези ръце, което силно би нарушило и без това много крехкия баланс на силите в медиите. Имаше риск да се създаде опасен медиен монопол, който би се превърнал в мощно оръжие за груба политическа намеса.

Сега това не е така, силите не са съсредоточени в една посока, а сред споменатите кандидат-купувачи имената на двамата бизнесмени като че ли звучат най-добре в днешния български контекст. Друго предимство е, че тук собствеността е напълно прозрачна и ясна, а единият от двамата нови издатели има опит в медийния бизнес. Остава да им пожелаем да направят това, което техните предшественици не успяха, защото и в двата вестника има много добри журналисти, които просто трябва да бъдат мотивирани и освободени да упражняват професията си. Да се надяваме, че това ще се случи.

Коментарът е публикуван във в. "Галерия"

Оригинална публикация

www.vsekiden.com | Яна ДОНЕВА | 21.12.2010

Здравко от “Биг Брадър”: Да махнат първо порнографията от екрана, после другото

Много скоро ще бъде сложен край на участието на деца в риалити формати. Това ще стане, след като бъдат приети поправките в Закона за радиото и телевизията, обсъждани вчера в парламентарната комисия по култура. Според текста родителите, които допуснат детето им да участва в тв риалити шоу, ще бъдат глобявани със суми от 1000 до 2000 лева.
Още по-голяма е санкцията за нехаещите родители и настойници, които не предотвратят участието на хлапета във формати от типа на „Биг Брадър”, създаващи риск за неговото, физическо, психическо, нравствено или социално развитие повторно – срещу това ще трябва да се бръкнат с 5 бона.
Според Здравко от Приморско, който участва два пъти в “Биг Брадър”, като вторият път дори с дъщеря си Яница, това е излишно губене на депутатско време.
“Извинявайте, но едно дете на 2 години не би могло толкова да се повлияе от средата за кратко време. Освен това, Къщата на “Биг Брадър” е най-добре организираната къща в България – там има специалисти, които следят всяка една секунда състоянието на детето, тъй че това едва ли е най-важният проблем, с който трябва да се занимава парламентът в момента. Има хиляда деца по домовете у нас, в които аз и жена ми Христина видяхме потресаващи неща. По-добре да помислят за тях, а не за тези, които имат родители, и които носят така или иначе отговорността. Аз така прецених тогава и го направих – вкарах Яница в Къщата. Сега, когато е на пет години, не бих я вкарал, но за малките деца няма опасност”, заяви пред “Всеки ден” известният брадър.
Михаил Стефанов от Национална мрежа за децата обаче е на друго мнение. Според него рискът за подрастващите в едно такова предаване далеч не опира до физическото им здраве, затова той и останалите неправителствени организации, занимаващи се с проблемите на децата, са щастливи от така развиващите се събития около промените в закона.
“Да, ситуацията е малко след дъжд качулка, но пък е добре все пак тези неща веднъж завинаги да се регламентират в медиите, защото ние се консултирахме с чужди специалисти и те бяха категорични, че участието на дете в риалити не води до нищо хубаво. Ако едно момиченце падне в басейн пред очите на цяла България, то то ще остане в съзнанието на хората като момиченцето, падало в басейн, а не с нещо друго.Искам да кажа, че ефектът на такова предаване може да бъде погубен за детската психика”, допълни още Стефанов.
Как биха постъпили организациите обаче, ако се появят родители, готови да платят глобата от 2 хиляди лева, само за да видят отрочето си в ефир? Според Михаил Стефанов дори и хипотетично това едва ли ще се случи, защото телевизиите ще се въздържат да правят подобни формати с деца. Но дори и това да стане, то е добре майките и бащите да знаят, че “В Конвенцията за закрила на детето“ се посочва, че родителските права не са неограничени. Когато има констатирано нарушение, то децата могат да бъдат отнемани от родителите или най-малкото да се издаде забрана за достъп на детето до съответното предаване”, каза още той.
В крайна сметка от Националната мрежа за децата са убедени, че нито родителите, нито медиите публично ще възразят срещу бъдещите промени в Закона за радио и телевизия, защото те са в услуга на всички.
За съжаление, продуцентът на “Биг Брадър” Нико Тупарев, както и шефовете на Нова телевизия, която излъчи всички сезони на риалитито, не бяха открити за коментар.
Затова пък приморският Здравко смята, че ако трябва да има рестрикции срещу това какво да се показа по телевизията, то те не трябва да са насочени към раилити форматите. “Нека първо спрат порнографията, пък после да се занимават с “Биг Брадър” . И на мен ми омръзна дъщеря ми да гледа глупости и да учи мръсни думи и ругатни, звучащи от екрана, ама никой не ме пита”, възмущава се бившият гларус.

Оригинална публикация

Информационна агенция и Пресклуб „София прес” I 20.12.2010

По повод появилите се съобщения в интернет, че Алексей Петров е сринал финансово агенцията, като не й е платил 38 000 лева за информационно обслужване, уточняваме следното:

1. Екип на агенцията организира пресконференция на Алексей Петров на 26 –ти ноември в неговия дом на ул. „Арарат” 12, за което той ни дължи суми по официални тарифи за организиране на пресконференция и други услуги извън залата на Пресклуб „София прес”. Точната сума по фактура е 1965 лева без ДДС.
2. Разпространеното по-късно интервю бе по повод идеята на проф. Милен Семков да организира Инициативен комитет за издигането на Алексей Петров за кандидат за президент. За това Агенция „София прес” не калкулира суми.
3. Пресклуб „София прес” и Информационна агенция „София прес” са отделна и самостоятелна юридическа структура, наемател и ползвател на името от Сдружение „Агенция София прес”.
4. Пресклубът и Информационната агенция се стопанисват от независими журналисти, които със собствени сили създават нова медия и предлагат затворен цикъл на медийно обслужване – публични събития, новини и ПР услуги.

20.12.2010 Г. ЕКИПЪТ на Информационна агенция „София прес”