www.capital.bg I 28.07.2015г.

Размисли на един бивш кмет и настоящ министър преди местните избори

"В България има двама души, от които зависи всичко – от кмета и от министър-председателя".  Реплика (вероятно с копнеж) на народен представител.
"Нищо не мога да направя. Работата ми е да съм виновен за всичко". Реплика на кмет след приемен ден
"Къде е кметът?" Реплика на гражданин.

Инженер или бивш стопански ръководител. По-рядко юрист, по-често бивш военен или полицай. Висок, с достопочтен корем, добре сресан, с идеален ръб на панталона и бяла риза. По-често с дискретен, по-рядко с юнашки мустак. Професионална усмивка в стил "ранния Софиянски". В административните граници на общината винаги и навсякъде е на мястото си. Еднакво уверен е на бюрото си, респектирайки общинския съвет, наблюдавайки пълненето на дупки или гушкайки първолаци на 15-ти септември. Изпускането на някоя от тези характеристики не променя субстанцията и успешно се компенсира от най-важното умение за лидера – да бъде ловец.

Това е архетип на български градоначалник от края на миналото и началото на новото хилядолетие.

И ако в годините жителите на някои населени места леко са се обърквали и по една или друга причина са си избирали нисък и плешив градоначалник, човек на изкуството или в тежки случаи са пращали в кметския кабинет да се мъчи някоя нежна душа, в последно време нещата съвсем се объркаха.

През последното десетилетие имаме както големи и здрави мъже в ролята на безпомощни градоначалници, така и нежни фурии, (блондинки?!), които въртят администрация, бюджет, строителство със замах и успех…
Очевидно полът няма значение (или ако има, не е в полза на патриархата). Очевидно е, че и мустакът няма. Виждал съм опитни мъже да "гълтат гипса" в кризисна ситуация, както и няма да забравя как дама с тегло под 50 кг. си събу токчетата, обу туристически обувки и поведе шефа на пожарната към бедствието, без да спира да строява всичко живо по телефона.

За да си успешен кмет в България, трябва да си супермен (супергърл). Изисква се такова съчетание от взаимоизключващи се качества, че притежанието им от един човек е антропологичен феномен (още по-притеснително е, ако е политически феномен). Трябва да разбираш от бюджет, от образование, от социални грижи, от отбранителна и мобилизационна подготовка, от асфалт, от бетон, от дърводобив, да си мениджър, да си политик, да може да убедиш някой министър, че си прав и че нуждата ти е безспорна. Трябва да можеш да говориш убедително на международен форум и да се разбереш с гражданин със завишена тревожност, който те е спрял на улицата. Никой не може всичко това. Затова най-важното е друго – да можеш да учиш, да знаеш какво искаш и да го искаш много, за да може да изтърпиш всичко. Трябва да можеш да не губиш мотивация дори и след незаслужена обида, да управляваш надеждата и разочарованието.

За да се ориентираме в огромното предлагане на политическия пазар, трябва да познаваме основните типове "продукти" и основните им характеристики. Чиста типология на кметовете не съществува, както не съществуват в чист вид и видовете темперамент. В повечето случаи срещаме комбинация от отделните типове – със или без доминация на един от тях.

Започваме с "класика" - има голям корем и мустаци, като и двете допринасят за авторитета му. И да не е кмет от поне 20 години, изглежда така. Говори на всички на малко име, вероятно познава лично всички в общината, дори и да е над 20 хил. души. Институциите и редът не са без значение, но по-важни са хората и отношенията между тях. Често е добър на терен и със спорна ефективност, когато трябва да защити позиции пред държавните институции. Точно по причина, че е класик, модерни технологии и модерни подходи в управлението се ползват рядко. Има доверие само на финансистката Цвета и крои планове как да я задържи на работа, дори и след като се пенсионира след 2 години.

Класикът не е лош вариант по дефиниция. Сещам се за класици, които въпреки липсата на модерен замах, лично са вадили хора от снега зимно време. Лош е под-видът на класика, наречен "заспа". Води се от двата основни принципа "не пипай да не се обърка нещо" и "не може да разчиташ на човек, с който не си изпил поне един хектолитър концентрат".

"Хиперактивният" излъчва ценна енергия като ВЕИ, непрекъснато говори по трите си телефона, дори когато говори с теб. Не може да не прави нищо, дори когато спи. Не чака хората да го поздравят, спира и прегръща гражданите по улиците. Изглежда така, сякаш освен кмет е и юрисконсулт, строителен техник, главен архитект, счетоводител. Най-много обича да дава акъл на работниците как се слагат бордюри, редят плочки, полага асфалт, как се мете, коси и т.н. Често детайлната запознатост с всички технически процеси го лишава от възможността за стратегическа визия.

"Хитрецът" знае заплатите на работниците във всяка фирма-изпълнител. Както и каква кола си е купил собственикът й и колко е спечелил от последната обществена поръчка. Затова с него "пазарлък" се прави трудно/лесно. Политиката за него се свежда до пермутациите в общинския съвет. Агресивен, работи със замах. В по-светлата си версия може да демонстрира чувствителност към болките на хората, склонен към популизъм.

"Дървеният философ" не знае колко е бюджетът на общината, нито колко струва кубик бетон, нито каква част от местните данъци са събрани до полугодието. Роден е поне за световната политика, а като компромис – за Европейската. Обяснява всяко неблагополучие с рестрикциите в Европейския съюз или липса на достатъчна солидарност след/въпреки кризата в Гърция. На приемен ден, при оплакване от разбита улица, може да преразкаже за лошата инфраструктура в южна Италия или орязаната инвестиционна програма за Испания. Въпреки своята "широка политическа култура", е опасен. Човекът копнее за "голямата политика" и приема кметската работа като временна утеха.

И стигаме до "идеалния". Преди да стигнем до това да е силен политик, голям експерт или работяга, добрият градоначалник трябва да е добър човек. Да не е "отлепил" или да се е прехвърлил в лигата на специалните. Последно е проблем не заради навирения нос, а заради загубата на чувствителност. Едва ли бихме искали да ни управлява човек, който да приема с "професионално" съчувствие всеки проблем или болка. Добрият политик, в това число и добрият кмет, трябва да може да се срамува. Дори и при максимум старание, поводи за това винаги има. Най-тежката професионална травма на политиците е загубата на чувство за срам.

Не съм сигурен кое е по-лошо – умен и ленив или посредствен, но деен градоначалник. Сигурен съм обаче, че отстояването на тъпи решения с голямо упорство е малко по-лошо от нереализацията на някоя добра идея.

Безкрайни потребителски спорове:

Нов vs. опитен

Опитният с рутина се справя със сложни ситуации. Познава администрацията, законите, министрите. Натрупал е много полезни умения, както и лоши навици. След повече време, прекарано в кметския кабинет, става все по-трудно да реагира на непознати предизвикателства. Друг риск на дългото кметуване е "срастването" с администрацията и консервативното възприятие кое може и кое не може. На някои места наричат това явление  "общинясване".

Неопитният, дори и да има визия, поне в началото няма инструментариум. По-висока е вероятността да прави грешки или да бъде непоследователен. Наред с това новото предизвикателство предполага хъс и нови идеи. Най-ценното качество на новия е, че не знае кое може и кое не може. По тази причина могат да се случат куп неща, които по принцип не могат.

Като цяло, ако харесвате вашия кандидат, не се притеснявайте от това, че е нов, нито че е понатрупал опит. Не това е най-важното.

Независим vs. обвързан

През последното десетилетие нямаме избран кмет на областен град без подкрепата на национална политическа сила. "Независимите" кметове могат и да минат за чаровен феномен, но безкрайната им маневреност не се ограничава само в смяна на политическите пристрастия, а често и във всички останали решения. Да не забравяме, че политическата принадлежност, освен вид негатив (предвид наивния копнеж да ни управляват не-политици експерти), е и дисциплиниращ фактор. Има кой да търси отговорност.

Експерт vs. Политик

Преди години един познат барман сподели:
– Ако знаеш как ме измами един… дойде, поиска една каса бира и каза, че ще я плати след малко.
– А ти защо му я даде?
– Ами имаше антураж, беше много мазен и добре облечен….абе беше някакъв голям мошеник….политик някакъв…

Все още битува митът за "лошия политик" и "добрия експерт". Поради умората от много политически разочарования, хората често копнеят не за друг политик, а за човек, който не е такъв. Благоразумен професионалист, нормален човек като всички тях (каквото и да значи това).

Хубаво е един ръководител на отговорна позиция да е експерт. В местната власт огромна полза носят познанията и опитът в икономиката, правото, както и инженерните науки. Свеждането на комплексните отговорности на висшата управленска позиция само до експертиза е недопустимо подценяване на изискванията. Добре е кметът да бъде експерт в нещо, но освен това той трябва да бъде и лидер, за да може да мотивира и показва посоката на администрацията и хората. Политиката е висше управленско умение, които съчетава уменията на мениджмънта, способността да се планира стратегически с обществената чувствителност и способност да убеждават. Слабите политици трябва да ни мотивират да търсим силни политици, а не нещо друго.

Мъж vs. Жена
Няма значение.

–
Добре би било да има упътване, подобно на това с опасните Е-та в хранителните продукти, което да ни помага да открием опасните характеристики и на кметовете (и не само). Такова засега няма и, убеден съм,  подобно етикетиране ще се случи трудно. Не защото в местната власт няма Е-та, а защото изследваният обект, точно като квантовия обект, се променя при всяко наблюдение. Обикновено той е това, което искаш да видиш.

Много колеги може да се засегнат или трескаво (макар и шеговито) да искат да определя кой към коя категория принадлежи. Не това е целта. Редно е да отбележа, че впечатленията ми се градят на крайно неизмерими данни и лични наблюдения, включително от времето, когато самият аз бях кмет. Ако ме питате, трудно бих казал към коя група принадлежа. И за да не предизвиквам подозрения в нездравословно фокусиране върху институцията на кмета, дължа подобен анализ и за народните представители и министрите – с единствената цел да ви предизвикам да наблюдавате, слушате и ако трябва – да питате.

 

Оригинална публикация

 

 

 www.trud.bg I Деница САЧЕВА I 12.07.2015г. 

Нация, която разчита на корупцията повече, отколкото на комуникацията, е призвана да търси спасение поединично

Истинският пиар намира смисъла в думите и превръща страха във вдъхновение, а омразата – в чувство за градеж

Помните ли култовата реплика от сериала „Столичани в повече“ – „Ааа, ний чакахме пиар, пък то жена“? Чували сте сигурно и други: „Гледай го сега този как си прави пиар”, “Ама не й обръщай внимание, тя си прави пиар”, „О, тази какви крака има, сигурно е пиарката.“

Това е само малка част от пълната профанизация на тема пиар у нас. Пиар не е обобщено наименование на всяка глупост, която каже някоя известна личност, политик или спортист. Още по-малко пък е определение за блондинка с мерки 90-60-90.

Ще кажете – всичката Мара втасала и за това ли сега да се тревожим?!

Ами да. Защото от какво си мислите, че се изграждат нашите светове? От думите. От разговорите помежду ни. И от доверието, което си имаме или нямаме.

Ако България не ви харесва, една от причините за това е употребата на думите без смисъл и съзнателното култивиране на страх, вина и омраза във всичко.

Истинският пиар се занимава точно с обратното – подрежда думите, намира смисъла, превръща страха във вдъхновение, омразата в чувство за градеж. Пиар е професия за изграждане на доверие и добро име. Защото доверието и доброто име са най-ценният капитал.

Пиар или, преведено на български, „връзки с обществеността“ предлага стратегии и управление на информацията и комуникацията между една организация, компания или личност с отделни групи от хора, клиенти, потребители, избиратели.

В световен план това е бизнес, в който работят над 80 000 души и който прави приходи от над 12,5 млрд. долара. Средният приход за независим консултант в света е около 155 000 щ.д. годишно, а независимите пиар компании нарастват с по 10% на година в цял свят. Страните, в които този бизнес има най-голям ръст, са Австралия, САЩ и Великобритания.

Разбиранията, че пиарът се занимава с публикации в медиите, организация на събития и печатане на визитни картички, са не просто остарели. Те са архаични и от миналия век. В съвременните стандарти за професията работата с медиите е едва 30% от цялото.

Споровете между журналисти и пиари не са само български патент – в цял свят двете гилдии спорят в коя от двете професии работят повече бодигардове на истината. У нас журналистите искат да бъдат пиари заради по-доброто заплащане и защото измамно мислят, че да пишеш добре е достатъчно, за да си пиар. Да, това е много важно, но далеч не е достатъчно. Журналистите, които са прекрачили границата и са станали пиари, обикновено не се връщат обратно, но пък стават успешни само ако развият и управленски качества.

Номерата от едно време, когато е можело да накараш конкурент да се чувства зле, като надуеш отоплението в студиото, за да започне той да се поти, или пък е можело да се провали пресконференция, като се спре токът в сградата, будят презрение у истинските професионалисти.

Благодарение на стотици комуникационни кампании по света се сменят политически режими, милиони се ограмотяват и овластяват с информация, раждат се нови лидери, потребяват се нови стоки и услуги, променят се разбирания, разбиват се стереотипи, променя се начинът ни на живот. Професионалните пиари са значителна част от успеха на изграждане на политически съюзи, развитието на мултинационални компании, които по своите обороти и служители надвишават брутния вътрешен продукт и броя на населението на много държави. Пиари се използват дори за освобождаването на заложници.

Скандалните разкрития на Би Би Си навремето за корупция в Международния олимпийски комитет, които засегнаха и България, бяха част от много добре подредена и обмислена кампания на Лондон за столица на олимпийските игри. Години по-късно, когато се срещнах с Майк Лий, ръководител на комуникационния екип за кандидатурата на Лондон за олимпийски град през 2012 г., той ми сподели, че кампанията (комуникации и маркетинг) на английската столица е струвала 6 млн. лири и е дело на 20 души. Разузнаването за членовете на МОК включвало дори графика с пътуванията им и било в основата на медиа планирането. Посланията за Лондон започвали от билбордовете по летищата, преминавали през предпочитаните от МОК телевизионни канали и стигали до вестниците, оставяни пред хотелските стаи на членовете сутрин.

Професията на пиара е изключително отговорна и всеки ден в нея е като разказ с неочакван край. Често си спомням думите на бившия директор на комуникациите на Световната банка за Европа и Централна Азия Ник ван Прааг, който е бил съветник на сръбския премиер Зоран Джинджич. След встъпването му на власт изследвания на общественото мнение показали, че хората масово не харесват охраната, тъй като моторите и пилотните коли им напомняли старото комунистическо време. Джинджич се освободил от тях, това повишило доверието в него, но именно слабите мерки за сигурност станали причина за покушението, при което загина.

Силата на градивната комуникация обикновено личи в международните кампании. Като член на журито на Световните златни награди по пиар съм имала възможност да се запозная с истински професионални шедьоври от цял свят. Една от кампаниите: “Аз ли съм №12?”, стана гласът на повече от 400 млн. души по цял свят, които са болни от хепатит В или С. Със своите 600 събития по цялото земно кълбо и повече от 3200 реплики тя достигна до 1 млрд. души и генерира потенциал благодарение на информацията и комуникацията да спасява по 4000 живота дневно.

Е как да не ти се работи тази професия?

Въпреки че у нас работят изключителни пиар специалисти, напълно конкурентни на световните имена в професията, носители на престижни международни отличия, те рядко влизат във фокуса на общественото внимание. Както и в много други сектори, и в този по-бездарните са по-кресливи. В общество като българското, в което 50 години са били насърчавани доносничеството, тайната, манипулацията и пропагандата, съвсем естествено пиар е трудно да бъде приет като професия на откритите комуникации, които имат за цел да представят истината, така че хората да я разберат и дори и да не я приемат, да намерят начин да живеят с нея.

Нация, която разчита на корупцията повече, отколкото на комуникацията, е призвана да се спасява поединично и да бъде само нещастен наблюдател на чуждия общ успех. И точно на това си струва да кажем едно мощно българско НЕ.

*Авторката е председател на Българската асоциация на пиар агенциите.

Оригинална публикация 

www.dnevnik.bg I 02.12.2014г. 

Депутатът от Патриотичния фронт Слави Бинев ще подаде оставка като председател на парламентарната комисия по култура и медии, ако се оттеглят зам.-министърът на отбраната Орхан Исмаилов и областният управител на София-град Веселин Пенев. Двамата са назначения на Народна партия "Свобода и достойнство – част от Реформаторския блок, които от Патриотичния фронт искат да бъдат отстранени, за да не оттеглят подкрепата си от правителството.

Бинев съобщи за намерението си на едночасова пресконференция в Народното събрание, която даде заради реакцията на интелектуалци, културни дейци и медии срещу избора му. Другите варианти, за да се оттегли от поста, са оставката да му бъде поискана от съпредседателя на Патриотичния фронт Валери Симеонов, който го е предложил на поста, както и ако протестиращите срещу него дадат аргументи, които да не са клишета.

"Не свиря, не пея и не стихоплетсвам"

Слави Бинев е искал да поеме комисията за европейските фондове, но заради политическо решение той е бил пренасочен към друг ресор. Получил е предложението за културата и медиите в късния следобед на миналия четвъртък, по думите му 16.54 ч. Самото гласуване обаче беше три часа по-рано. Първоначално е отказал, но след това преценил, че с неговия седемгодишен опит в европейските институции като депутат в Европейския парламент ще може да привлече повече пари от оперативните програми и фондове. "Едва ли има по-подготвен човек от него по тези теми, ако не в държавата, то в българския парламент", посочи той.

След това припомни, че той бил единственият политик, който повдигнал въпроса за неясната собственост на медиите у нас на европейско ниво, заедно с "обидени и унижени журналисти". Той даде заявка, че ще осветли до физически лица собствениците на медии у нас, "а не да чуваме техните имена само по улиците". "Трябва да освободим медиите от техните зависимости – политически, икономически или каквито там има", добави той.

По думите му той не може да свири, да пее или да стихоплетства, но като шеф на комисията ще бъде мениджър на културните индустрии. Даде за пример културни дейци, които са се занимавали с мениджърски функции, и са похабили таланта си, и не са успели да ръководят, както трябва. По думите му като председател на комисията по култура и медии ще бъде администратор, а няма да дава естетически оценки.

"Не ги познавам тези хора, които ме критикуват по телевизията"

От думите на Бинев се разбра, че той не познавал "като личности" културните дейци и интелектуалците, които го критикували през последните дни в медиите. "Не мога да си представя, че хора, с които никога съм нямал вземане-даване, ме критикуват, все едно цял живот са ходили по мене, до мене, за мене…", посочи той и малко по-късно добави, че е видял много отмъстителни погледи сред тези хора.

По думите му сред недоволните срещу него имало и платени интелектуалци, и хора, увлечени от общото недоволство, и хора, които просто търсят лошия. На въпроси кои са платените културни дейци, Бинев посочи критикуващите го по медиите, но отказа да уточни кои са точно те. На питания кой им плаща той също не отговори, но не изключи това да бъде Цветан Цветанов от ГЕРБ.

Според него единствено от Българската национална телевизия (БНТ) могат да се чувстват засегнати от негови действия, заради организираните от него протести през април 2013 г. От медията реагираха в неделя срещу назначението на Бинев. "Ако някого съм засегнал, извинявам му се", каза депутатът и по-късно се разбра, че точно в обществената телевизия ще бъде първото му интервю. По време на пресконференцията той нарече БНТ бюджетна телевизия, която се нуждаела от обществен контрол. "Някой трябваше да даде тон за песен. Никой не си зададе въпроса защо правя тези атаки срещу БНТ", посочи той.

За БИАД и чалгата

Бинев коментира и критиките към него, че е бил собственик на БИАД – един от емблематичните столични клубове за чалга музика. "Петьо Блъсков (бел. ред. – в момента главен редактор на в. "Труд") беше казал нещо много готино. Отишъл при него един политик, като мен и му казал, че някаква статия не била коректна. И Блъсков му отговорил, че продава вестници, не ги чете", разказа Слави Бинев. По думите му, ако трябва да направи нещо, което да му носи пари, да бъде бизнес, това ще бъде клуб с чалга.

"Но забравяте, че аз съм основател и на клуб "Библиотеката", където се изявяваха всички музиканти, които бяха отритнати, всички, които бяха опукани от властта", заяви депутатът. Според него репродукциите на Мона Лиза, които се продават около Лувъра, не са добри, но туристите ги купували.

Депутатът заяви, че не е чел само една книга – "Винету", както някои хора, имайки предвид премиера Бойко Борисов. На въпроси коя му е любимата книга, кой му е любимият композитор и коя му е любимата постановка той заяви, че не е подготвен за тази викторина, а никога не бил твърдял, че е най-интелигентният човек.

На въпроси за негови законодателни инициативи – примерно Закон за печата или Закон за продуцентите, Бинев посочи, че е не подготвен по тези теми. А и по принцип в такива ситуации се консултирал и с двете страни – лобита, по темата, за да стигне до решение. 

 

 

Оригинална публикация