www.dariknews.bg I 10.06.2015г.

От 10-и до 13-и юни двадесет и първото издание на MediaMixx събира за поредна година медийния бранш в хотел "Фламинго Гранд" на ваканционно селище Албена.

В рамките на конгреса от 11-и до 13-и юни представители на медии, рекламни агенции, издателства, компании, държавни институции и др. ще дискутират новостите и предизвикателствата пред медиите, ролята и взаимовръзката между медиите и обществото в България, влиянието в социалните мрежи, предизвикателствата по (все по-краткия) път на ТВ съдържанието от създателите до крайния потребител, промотирането и дистрибуцията на видео съдържание, тенденциите в създаването и дистрибутирането на съдържание в интернет, продуктовото позициониране.

В конгреса ще вземат участие Димитър Радев, председател на УС на БАККО, Жанет Захариева, член на БАККО, Вяра Анкова, генерален директор на БНТ, Христо Христов, изпълнителен директор на Нетинфо, Антон Митов, директор на дирекция „Мултимедийни програми" в БНР, Константин Вълков програмен директор на Дарик радио, Николаос Цитиридис, редактор в Наука OFFNews, Роро Кавалджиев програмен директор на BOX TV и др.

На 11-и юни пред зала „Ара" на хотел Фламинго Гранд ще се открие изложбата „Черно-бели следи от един многоцветен живот", в чест на 100-годишнината от рождението на Петър Увалиев.

Традиционният фестивален тенис турнир на 12-и и 13-и юни ще поднесе изненади със специалното History тенис издание, представено от „A+E Networks.

На 13-и юни в 21:00 часа в бар „Ганвие" ще се проведе Гала церемонията, на която ще бъдат връчени наградите на MediaMixx в различните категории: радио, телевизия, преса, уеб и специалната награда на Албена.

Програмата по дни и часове можете да откриете на сайта на фестивала – www.mediamixx.bg

Оригинална публикация

Темата за продуктовото позициониране застава категорично „на пътя” на специалистите по комуникации през 1984 г. с появата на тоталния хит на Спилбърг – „Извънземното” (‘E.T’). В ключова сцена от него, малките кръгли бонбончета Reese’s Pieces се разпиляват така ефектно, че на дали има зрител, който да не ги забелязва. Според филмовите историци, за тази сцена не е осъществено директно плащане, но от компанията Hershey дават 1 милион долара на Universal Pictures под формата на спонсорство за подпомагане на филмовата индустрия. Благодарение на това продуктово позициониране, продажбите на бонбоните скачат с 80%.

1.  За да се създаде и реализира достатъчно добра идея, PR специалистите трябва да притежават доста от качествата на журналистите – да могат да мислят и пишат като тях. В тази връзка, схващането, че добър PR се става, след като преди това си практикувал като журналист, никак не е без основание.
2. Реализацията на подобни добри идеи е по-лесна, когато специалистите по комуникации се познават добре с редакторите. И то, колкото по-добре, толкова по-добре. Разбира се, реалността (особено у нас) повелява добрите отношения в бизнеса да бъдат периодично „захранвани” с освежаващи добри жестове, а от морала и на двете страни зависи техния характер и размери.
3. Чудно но факт – и PR специалистите са хора, които имат нужда от своето поощрение за добре свършената работа!  Дали това ще е просто едно „благодаря” или ще има и финансов израз, вече е друг въпрос. Лошото е, че все още по-лесно у нас е да убедиш клиента за платена публикация, отколкото да защитиш бюджет за допълнително възнаграждение на PR специалистите, които са се преборили да не се плаща за позициониране.

1. Да сме добър рекламен партньор на медията. Публична тайна е, че с по-голямо внимание биват обграждани марки, които са рекламни партньори на медията. Това е напълно естествено,  въпреки, че на пръв поглед може да звучи несправедливо.
2. Да поддържаме добри връзки с редакторите. Колкото и да е добър или креативен PR специалистът, на финала винаги стига до гейткипърите – хората, в медиите, които решават кой материал ще влезе в тяхното полезрение. И тогава – контактите си остават най-важни.
3. Брандът ни да има наистина висока репутация сред читателите/зрители на конкретната аудитория. Тази ситуация е доста любопитна. Тя се случва изключително рядко, но когато все пак стане така, медиите не могат да се противопоставят на волята на аудиторията си и …започват да се вълнуват от експертите на марката и да генерират медийно присъствие в нейна полза.

БНР, Преди всички | 05.11.2012

Тема: Изследване за въздействието на рекламата
Гост: доц. Орлин Спасов, преподавател

Водещ: Днес ще бъде представено първото по рода си социално-психологическо изследване на въздействието на рекламата у нас – въздействие, за което вероятно повечето от нас не си дават сметка, въпреки че са подложени непрекъснато на това. За събеседник по темата сме поканили доц. Орлин Спасов. Той е преподавател в Софийския университет и е част от екипа, провел изследването. В студиото сме с колегата Светла Кузманова. Здравейте!
Доц. Орлин Спасов: Здравейте!
Репортер: Доц. Спасов, да започнем може би от тук – какво мери всъщност това проучване, което днес ще представите? Политическата или търговската реклама, отношенията на хората към една от двете или и двете?
Доц. Орлин Спасов: Това проучване е извършено в рамките на проект „Рекламата в българското общество – ценностни трансформации и промени в консумативната култура”, така че ние се интересуваме наистина от тези трансформации в ценностите и в начина на консумация, налагани от рекламата. А иначе, по-конкретно изследването, което днес ще представим засяга комерсиалната, политическата и социалната реклама, нагласите към тези три типа реклама и съответно поведението на аудиторията при тяхната консумация. Това е едно национално представително проучване за населението на България на възраст над 18 години с един обем на извадката от 1 024 респондента и е проведено през месец май 2012 г. Мога да кажа, че резултатите наистина са доста интересни, тъй като за първи път се прави такова мащабно проучване на ценностните нагласи, на консумацията на реклама, на поведението на аудиторията. Има и някои изненади, които днес ще огласим, много интересни наблюдения. Но в крайна сметка може би основното, с което трябва да се започне, е, че ние обикновено разглеждаме рекламата като една движеща сила на икономиката на медиите, докато в крайна сметка живеем в една доминирана от реклама социална и културна среда и както и Вие казахте, рядко си даваме сметка за това, което пък показва, че рекламата наистина има едно много силно действие върху българското общество, защото това действие много често остава незабелязано и така то всъщност е усилвано.
Репортер: Кажете някои от данните, които самия Вас стресираха или изненадаха! В анонса, който изпратихте към медиите за това събитие, признахте, че над три четвърти от хората смятат, че политическата реклама е само харчене на пари на данъкоплатците. Други такива стряскащи данни?
Доц. Орлин Спасов: Една от интересните данни, които излизат от изследването, е, че едва 15% от анкетираните пълнолетни българи заявяват, че следят рекламите по радиото и телевизията с интерес. Виждате, че това е един наистина много малък, изненадващо малък процент.
Репортер: Останалите?
Доц. Орлин Спасов: Останалите – тези, които в най-голяма степен са подвластни, така да се каже, на рекламата, това са жените, българите в по-голямата възрастова група, тези над 60 години, както и жителите на по-малките населени места, селата, областните градове. Като за това, разбира се, има обяснение. Жените са по-консумативно ориентирани по принцип и търсят по-активно информация в тази посока, докато по-възрастните – те иматпо-ограничен достъп до други канали и повече свободно време, което може би е много важно. Освен това, фактът, че те консумират повече реклама, специално по телевизията, е свързан и с това, че те са по-малко склонни да превключват каналите, тъй като това е свързано пък и с известна умора, с известно напрежение. Младите са тези, които по-често правят това. Колкото до популярността на рекламата, вървяща през всички канали, в по-малките населени места, ние отчитаме, че в тях има едно по-добро изразено доверие в рекламата. Но също така, освен аспект на доверието, повишеният интерес към рекламата в тези по-малки населени места е свързан и с факта, че в тях достигат по-малко канали за информация за стоки и услуги, а също така и фактът, че в тези по-малки населени места има по-ограничен достъп до интернет. Така че тук традиционните медии са доминиращите канали и затова и съответно интересът към рекламата е по-голям.
Репортер: Тоест, това изследване измерва само чисто медийната реклама – тази, която се случва в радиото, в телевизията и в пресата или по някакъв начин измервате и рекламни брошури, които се пускат в пощенските кутии, да речем или някакви рекламни сувенири, които се раздават често по улиците? Нещо, което се случва в големия град, но не и в малкия.
Доц. Орлин Спасов: Не, в малкия град също има разпространяване на такива рекламни брошури и материали, пускани в пощенската кутия. Изследването дава и такива резултати. Тук, специално в този аспект, отново жителите на областните градове и на жените са по-склонни да четат тези рекламни брошури и материали, които се пускат в пощенската им кутия. За жените вече казах, те са активна таргет група по принцип на рекламата, за всички видове реклама, така че тук няма изненада. Но в по-малките градове тези рекламни материали, пускани в пощенските кутии, обикновено са много по-фокусирани, като съдържание и следователно те са много по-полезни и много по-конкретно адресирани, отколкото тези, които се разпространяват в големите градове и в столицата, което е свързано с факта, че за разлика от малките населени места, където хората ги четат, тук хората просто, най-често в столицата, ги изваждат от пощенските кутии и голяма част от тях биват изхвърлени още на момента преди да бъдат прочетени.
Водещ: Продуктовото позициониране по някакъв начин отчита ли се в това изследване?
Доц. Орлин Спасов: Продуктовото позициониране също се отчита. И тук има също интересни данни. Оказва се, че това е един феномен, който се харесва по-скоро на младите потребители на медиите, докато отново жителите на по-малките градове, като че ли са склонни да реагират на продуктовото позициониране с едно доста ясно изразено влошаване на отношението към рекламираната марка по този начин. И струва ми се, че тук обяснението е свързано с факта, че по принцип в по-малките градове и населени места по-трудно се възприемат промените, има и по-голяма подозрителност към тях. Да не забравяме все пак, че тъкмо традиционната реклама в тези населени места, както казах и преди малко, е изключително добре приета, така че хората в тях, мога да кажа, че са свикнали, така да се каже, на ясно и по-лесно разграничение между това какво е реклама и какво не е реклама. А продуктовото позициониране, както знаем, заличава тази граница до известна степен. То е нещо неясно и затова до известна степен, като че ли подозрително и тази подозрителност се прехвърля и към отношението към самата марка, която най-често се влошава. Но в по-големите градове и сред по-младите потребители, както казах, има едно доста позитивно отношение към продуктовото позициониране. Всъщност, от всички видове реклама, тези три вида – комерсиална, политическа и социална, най-добре приета е социалната реклама, а най-слабо приета е съответно политическата реклама, като обществените нагласи по отношение на нея са изключително ясно критично изразени и много скептични. Над три четвърти от населението на страната, това са 77%, се съгласяват с твърдението, че политическата реклама не представлява нищо друго, освен празно харчене на пари на данъкоплатците. А подобен дял от населението приравнява политическата реклама с пропагандата.
Водещ: Което не е изненада за никого, но и едва ли ще сложи край на политическата реклама. Благодарим Ви, доц. Спасов, за това включване! Орлин Спасов преди представянето на първото по рода си социално-психологическо изследване на въздействието на рекламата у нас. 

сп. Sign Cafe | Кремена ГЕОРГИЕВА | 12.10.2011

Вече повече от век проблемът за продуктовото позициониране провокира мислите и въображението на специалистите по комуникации от цял свят. Както значението на почти всяко понятие, зад чиято фактическа реализация стои солиден творчески потенциал, и "продуктовото позициониране" позволява интерпретация в доста широки граници. За да избегнем каквато и да е мискомуникация, преди да продължим напред в анализа на това явление и неговото значение и особености конкретно в PR бизнеса, нека започнем с малко определения, които възникват и се налагат с времето.

НАЧАЛОТО

Преди бума на филмовото производство и телевизионните продукции, "сапунените сериали" заемат огромна част от времето за забавления на американците. Това, което е изключително любопитно и е пряко свързано с нашата тема, е фактът, че "сапунените сериали" възникват като продукт, който цели популяризация на широка гама перилни препарати, включително и Proctor&Gamble – оттам идва и името им "сапунени сериали" Lsoaps"). През 1890-те, когато възникват първите многосерийни продукции, братята Люмиер вплитат в сюжетите на филмите си марката сапуни Lever Sunlight Soap и причината за това е много проста. Тя е свързана със запазилия се и до днес вариант на PR "продуктово позициониране" – стратегическото. В конкретния случай, братята просто имали сериозни бизнес отношения със собствениците на марката сапуни и това бил техният начин да ги подкрепят. В следващите почти сто години позиционирането в най-популярния му смисъл – "платена форма на вплетено в сценария показване/споменаване на брандовете", не представлява особен интерес за рекламистите. Това обаче се променя драстично през 1980-те, когато за много кратко време се налага като територия, управлявана в по-голямата си степен именно от тях.

ОБРАТЪТ

Теоретиците по публични комуникации поставят като "повратна точка" във възприемането на значението и ролята на "продуктовото позициониране" годината 1982 и появата на превърналия се в тотален хит филм "Извънземното" ("Е.Т.") на Спилбърг. В една сцена от него извънземното е скрито в кашон, натоварено е на колело и, докато го возят, по земята зад колелото остава следа от малки кръгли бонбончета, изсипващи се от
кашона. Бонбоните са Reese’s Pieces – изцяло нов продукт, пуснат на пазара от Hershey. За тази сцена от Hershey не осъществяват директно плащане, но дават 1 милион долара под формата на спонсорство на Universal Pictures, за да подпомогнат развитието на филмовата индустрия. В следващата една година инвестицията се оказва повече от оправдана, филмът става тотален хит, а продажбите на бонбоните скачат с 80%.

PR И ПРОДУКТОВОТО ПОЗИЦИОНИРАНЕ

Днес масовото възприятие на значението на продуктовото позициониране се свързва с "платената поява на бранда, вплетена в медийното съдържание". Въпреки това, едно професионално преразглеждане ясно би могло да разграничи понятието типово, детерминирайки част от него като запазена територия за PR. Най-общо казано, продуктовото позициониране се разделя на платено и безплатно, като платеното (съставляващо значително по-голяма част от цялото) остава зона на рекламата, докато безплатното (осъществявано без директно плащане) се превръща в цел, за която се състезават най-добрите специалисти в PR-a. Разбира се, както за всяка атрактивна територия, и тук кандидатите са много, но цената за присъствие често се оказва непосилна. Нещо повече – у нас все още доста рядко можем да говорим за "PR продуктово позициониране" като причините за това са много – за част от тях ще стане дума по-долу. За да успеем да отговорим обаче на най-важния за PR специалистите въпрос, касаещ конкретната тема – а именно: "Как бихме могли да позиционираме собствените си брандове, без за това да плащаме рекламна цена?", нека продължим по-нататък с опита за прецизиране на термините. В рамките на PR продуктовото позициониране съществуват различни видове, всеки от които има конкретни особености и изисквания, а познаването и разбирането им е важна част от пътя до тях.

Позициониране по убеждения

Едно от най-желаните позиционирания от всеки PR специалист е позиционирането на бранда му по усмотрение на редакторите на медията. Професионалните нагласи, интереси или компетентната специализирана оценка на гейткипърите задават субективни критерии, които, веднъж покрити от бранда, го възнаграждават с внимание, позитивно отношение и допълнителна популярност. По проявление този вид PR продуктово позициониране е изключително рядък и за него обикновено се "преборват" марки с многогодишна история и високи нива на потребителско доверие. До голяма степен той е свързан с качествените характеристики на продукта и безупречността на репутацията му. Най-често това позициониране засяга медицински или козметични брандове, както и марки, свързани с производството на техника или иновативни изобретения. Към позиционирането по убеждения (разглеждано в позитивен смисъл) попадат и друга категория брандове – "първите на пазара". Те, освен че са пионерите в категирията, задължително имат дългогодишна история и поддържат високи нива на корпоративна репутация. Всичко това ги налага като нарицателно в тяхната продуктова категория. На български език примерите са често свързани с употребата на думи като "памперси" (вместо бебешки пелени), "ксерокс" (вместо копирна машина), "елка" (вместо калкулатор).

Позициониране при реализиране на истински добра идея

Този вид позициониране спокойно може да се нарече "висшият пилотаж в PR-a". Именно той кореспондира с всичко, писано в учебниците no PR. За да се реализира обаче, са необходими няколко задължителни условия, а липсата на което и да е от тях автоматично сваля шансовете за реализацията му на нула. За да може да реализира успешно позициониране от този вид, PR специалистът трябва едновременно да познава в дълбочина конкретната медия, да поддържа доста добри отношения с редакторите й, да бъде креативен и гъвкав и за финал – да успее, "влизайки в обувките" на редакторите, да измисли идея за материал, която умело да вплита бранда в интересен за читателите/зрителите на медията контекст, представен изцяло в нейния стил. Разбира се, всеки един елемент от процеса по реализацията на този вид позициониране е достатъчно изискващ – неслучайно успешният резултат се реализира доста рядко и три са основните причините за това:

1. За да се създаде и реализира достатъчно добра идея, PR специалистите трябва да притежават доста от качествата на журналистите – да могат да мислят и пишат като тях. В тази връзка схващането, че добър PR се става, след като преди това си практикувал като журналист, никак не е без основание.

2. Реализацията на подобни добри идеи е по-лесна, когато PR специалистите се познават добре с редакторите. Това е много добър реален пример за всичко, което пише в учебниците – "изграждането и поддържането на добри/ приятелски взаимоотношения с медиите е изключително важно". За съжаление, все още у нас съществува известна "пропаст" между болшинството PR специалисти и повечето журналисти и именно първите сме тези, които трябва да изградим мостовете върху нея.

3. Инвестицията на време и усилия от страна на PR специалистите не винаги е оправдана пред клиента. Все още по-лесно е да се обадиш на клиента и да кажеш колко ще му струва платена публикация, отколкото да защитиш бюджет за възнаграждение на PR специалистите си (а не на медията) за техните усилия. Все още клиентите и в България са по-склонни да разпределят по-големи бюджети за реклама, отколкото за PR – факт, чиято промяна е заложена в краткосрочните цели на бизнеса в глобален мащаб.

Позициониране при организация на събития

Терминологичното установяване и разграничаване се оказва най-важна при разбирането и на този вид позициониране. Според изследователите Ейлинг, Уайт и Грюниг, бъдещето на успешните комуникационни кампании се състои в едновременната реализация на различните компоненти, съставляващи маркетинговия микс. Нещо повече, взаимната обвързаност на отделните дисциплини и подчиняването им на крайната обща цел, позволява интердисциплинарен трансфер на отделни техники. Така, в зависимост от целите, определени маркетингови инструменти биха могли да служат за ефективна реализация на PR. Като най-често срещан в тази връзка авторите открояват варианта спонсорство на спортни или културни събития, което служи за ефективна реализация на CSR PR. С други думи, при определени контекстуални условия маркетинговият похват "спонсорство" съдейства за ефективна реализация на корпоративна социално отговорна PR кампания, която повишава доверието на марката пред медиите, а оттам и пред цялата общественост.

Водени от тази теория, за разговор по темата поканихме Клаус Дукас, Генерален мениджър на WWP-България, тесен специалист по спортен маркетинг.

Клаус Лукас, Генерален мениджър на WWP-България. Компанията е специализирана в сектора на спортния маркетинг

Какво печелят брандовете, когато избират да инвестират в спортно събитие?

Инвестирайки в спортно събитие, брандовете на първо място получават изключително ефикасен и атрактивен комуникационен инструмент, трудно постижим със стандартните инструменти на маркетинга като рекламата например. Той предоставя уникалната възможност да бъде изградена непосредствена емоционална връзка между дадена марка и даден спорт или спортно събитие.
Друг важен аспект в комуникацията чрез спорта е социалната отговорност на компанията спонсор, финансирането от страна на бранда подпомага развитието на спорта като цяло, както и това на отделни състезатели. Това пък води до един широк социален отзвук и изграждане на позитивен имидж на марката.

Разполагате ли с данни, които показват степента на доверие на потребителите към бранда, когато брандът застава зад подобно събитие, сравнени със случая, когато същият инвестира бюджета си в директна реклама?

Факт е, че само в рамките на Европейския съюз излъчваните телевизионни реклами са над 2 400 000 на година, а на рекламния пазар се представени над 60 000 различни бранда. Всичко това води до инфлация на марките, което прави все по-трудно открояването на дадена марка. Не така стоят нещата, когато брандът застава зад спортно събитие и това често се оказва единственият начин да се достигне до търсената аудитория.

Какво е отношението на медиите към брандираното събитие и има ли разлика в начина, по който те отразяват брандирано и небрандирано такова?

На практика единственото значимо спортно събитие, по време на което не присъстват комерсиални брандове, са Олимпийските игри. В тази връзка резервираната реакция на някои медии да отразят брандирано спортно събитие е непрофесионална и е в противоречие с амбицията им да се наричат сериозна или национална медия. За щастие, представителите на прогресивно мислещите медии стават все повече и се надявам, че в бъдеще този проблем ще съществува все по рядко! Популярността на проекта М-Tel Beach Masters например все пак доказва, че ако бъде създадено нещо полезно, аудиторията ще го оцени и няма да го приеме като поредния рекламен трик. Това се вижда и от страна на медиите, които не се колебаят да споменават името на турнира, в което присъства и името на бранда. В този случай събитие и бранд се приемат като едно цяло и преминават през призмата на полезен и качествен продукт.

Каква е разликата в начина, no който едно брандирано спортно събитие е възприемано от медиите в чужбина?

На запад организатори на спортни събития, спонсори и медии отдавна работят като един отбор, в който всеки един възприема другия като партньор, от който зависи общият успех. Медиите не се колебаят да анонсират инвестирането на компания или бранд в даден вид спорт, а големите спонсорски суми стоят на челни места.
Един от най-престижните наши проекти е легендарното състезание от календара на Световната купа по ски в Китцбюл. Сътрудничеството с всички представители на медиите по време на това събитие е много успешно, още по време на подготовката се провеждат множество срещи, на които се обсъжда как събитието да бъде отразено най-добре, като това неизменно включва представянето на брандовете, които го финансират. Това се дължи на факта, че всяка една от страните осъзнава важността на всеки елемент, за да бъде постигнат успех – професионална организация, добро финансиране и перфектно медийно отразяване!

Стратегическо позициониране

Въпреки че на пръв поглед този вид позициониране изглежда доста разпространено, дълбочинното вникване в същността на терминологичната рамка показва точно обратното. Припомняйки основното и споменатото по-горе разграничение между "продуктово позициониране" и "PR продуктово позициониране", "стратегическото позициониране" на свой ред се разделя между такова, обвързано пряко с рекламата и калкулирано по-често като бонус в рамките на рекламния бюджет, и такова, което няма директна връзка с финансови параметри. Общото между двете е, че са инициирани от страна на редакторите и целят подобряване на бизнес взаимоотношенията между тях и рекламодателите им. За целите на настоящия материал обаче, ние ще се спрем на второто, тъй
като то не е свързано с директна форма на заплащане и това го прави особено интересно за PR специалистите. Инициира се от редакторите и те сами позиционират бранда в материалите си, вплитайки ги в изначален сюжет. Отговорът на въпроса: "Как може да попадне и нашият бранд в подобно позициониране?" е кратък, но състоятелен – при три ключови условия: 1 .Ако сме добър рекламен партньор на медията, 2. ако поддържаме добри връзки с редакторите и 3. ако брандът ни има наистина висока репутация сред аудиторията на конкретната медия.

Позициониране в блоговете

Изключително важно е, когато правим опит за обзорно разграничение на видовете позициониране, да правим разлика между позиционирането по усмотрение на редакторите в класическите и онлайн медии и това по желание на авторите на блоговете. Основната разлика, разбира се, се корени в същностните характеристики между двата типа медии. Ако съществуват изградени и работещи механизми за комуникация между PR специалисти и журналисти, то тези между PR специалисти и блогъри все още са в процес на развитие. Защо – причините са различни. Основните, разбира се, отново препращат към същностното разграничение между медии и блогове – последните са доста по-лични от традиционната журналистика. Именно заради това и авторите им най-често подхождат много по-ревностно към всеки един детайл от съдържанието им. В тази връзка, позиционирането в блоговете настъпва най-често в резултат на продължителна ефективна комуникация между PR експерти и блогъри (когато е позитивно) и спонтанно и силно емоционално повлияно по желание на автора (по-често негативно, отколкото позитивно). В опит да вникнем по-дълбоко в проблематиката по оста "PR специалисти – блогъри – PR продуктово позициониране" разпитахме доц. Десислава Бошнакова, в качеството й едновременно на PR експерт и на блогър, познат в онлайн средите със своето активно присъствие и силна гражданска позиция.

доц. д-р Десислава Бошнакова
зам. ректор по ПР и международна дейност на НБУ, управител на ROI Communication http://boshnakova.com/

Как бихте определили ролята на продуктовото позициониране като част от PR технологиите?

Когато е направено умерено и изглежда естествено, е ефективен начин за комуникация. Но съм виждала и много дразнещо натрапвне на продукта. Така че, като всички форми на комуникация, и продуктовото позициониране има своето място, но трябва да се спазват правила, за да бъде и ефективно.

Каква е степента на PR продуктово позициониране в блоговете?

Не помня точната статистика, но блогърите често пишат за продукти и услуги, защото ги ползват. Друг е въпросът, как компаниите работят с блогърите, за да ги запознаят със своите продукти и услуги. Блогърите (по-голямата част) не са журналисти и не искат с тях да се отнасят като с журналисти. Те искат да пишат по своя си начин, за продукти, които ги интересуват, или поне са им били предоставени за ползване – за да могат да говорят от първо лице единствено число.

Това се случва и при нашите блогъри – тестват и пишат и в повечето случаи пишат откровено за онова, което са харесали, и за онова, което не са харесали.

Какви са тънкостите, с които трябва да е запознат успешният PR специалист, ако цели неплатено (PR) продуктово позициониране на бранда си в български блог?

На първо място трябва да познава блоговете и за какво се пише в тях. Добре е (задължително е) да ги прочете, за да намери връзката между неговия продукт и конкретния блогър. Добре е да подходи към него като към човек, а не институция. И да се подготвят компаниите, че блогърът ше напише истинското си мнение – което рядко е само напълно положително. Хората четат даден блог, зашото вярват на блогъра. Ако той си позволи да наруши доверието в него, ше загуби читателите си. Така че, когато се търсят блогърите за подкрепа в дадена кампания, трябва да сте подготвени за истината – а тя винаги е шарена.

Как вие бяхте определили трите най-големи грешки, които допускат PR специалисти, когато общуват с блогъри и целят PR продуктово позициониране на страниците им?

На първо място, подхождат към блогърите като към медии. Те са хора, които пишат, а не медиа, която има структура и ресорни журналисти. Блогърите имат интереси и е добре да се потърсят блогърите с интерес по темата, а не първите 10 блогъри от класацията.

На второ място, блогърите искат да напишат нещо, което няма да бъде написано от всички останали. Така че трябва да се потърси нещо различно, което да се предложи на блогърите – и най-често това е тестване на продукт или услуга, за което след това блогърът ще напише своето мнение.
На трето място, никога не искайте да прочетете предварително написаното и не молете блогъри да свалят текстове.

Кога PR продуктовото позициониране е допустимо в даден блог и не би провокирало негативното отношение на читателите му?

В личния ми блог има категория статии на тема: Ако бях … (напр. кола) щях да бъда… В тях разказвам за любимите си продукти и услуги. Нито една компания не ме е молила за това, но аз ползвам продуктите и обичам и споделям. Когато историята има личен отенък, няма как да дразни. Но когато е безлична и дистанцирана – тя освен че дразни, не води и до желания успех. А малцина блогъри ще си позволят да я публикуват. Затова ПР специалистите трябва да изучат внимателно кой кой е в българското блог пространство и да намерят онези блогъри, които се интересуват от това, с което те се занимават.

Кога лично вие сте провокирана да пишете/изразявате мнение за продукт/услуга на страниците на блога си? И как този вид естествено позициониране (по преценка на автора) се възприема от читателите ви?

Обикновено се случва или с продуктите и услугите, които обичам, както споменах по-горе, или с онези, които силно са ме разочаровали. Но и в двата случая читателите не са реагирали негативно, защото, когато споделяш собствен опит, винаги ще има хора, които ще се съгласят, както и такива, които няма да се съгласят. Но едно от най-интересните неща в блоговете са коментарите под публикацията. Влогът е личното пространство на своя автор и той има право да изразява мислите си в него. А всеки на свой ред има право да не се съгласява. Такъв е животът и хора с различно мнение дебнат отвсякъде.

Стр. 75, 76, 77, 78, 79

в. Пари | Димитринка КИРОВА, директор "Маркетинг и реклама" в БНТ | 17.08.2010

Би трябвало дискусията да се води около разблокиране на рекламното време на БНТ за целия ден и увеличаването му до 6 минути на час, аналогично на това, което е валидно и за другата обществена медия БНР. В момент на тежка икономическа криза в цялата държава каква е логиката да се натоварва допълнително държавният бюджет с разходи за БНТ, вместо да се даде на обществената телевизия възможност сама да работи и да осигури необходимите й приходи. Развитието на продуктовото позициониране предстои на българския рекламен пазар и засега то се случва без участието на БНТ.
Със сигурност разрешаването на продуктово позициониране за БНТ би позволило увеличаване на собствените приходи с 10 до 20% спрямо настоящия им размер. Това, което трябва основно да се промени в БНТ успоредно с въвеждането на продуцентския принцип, е принципът за търговска ефективност на всички предавания, които не са свързани с изпълнението на обществените функции на националната телевизия. Това би позволило на БНТ да стимулира както вътрешните си ресурси,така и самите продуценти на предавания да търсят максимална възвръщаемост от високорейтинговите предавания като допълнение към настоящите възможности за спонсорирането им.

Стр. 14

в. Пари | Елена ПЕТКОВА | 17.08.2010 

Идеите на новия генерален директор Вяра Анкова събудиха предложението за пълна забрана на рекламата в държавната медия

Да има ли реклама в държавната телевизия или не. Това е новата дискусия в бранша, която започна веднага след встъпването в длъжност на новия генерален директор Вяра Анкова. Нормално. Предстои изработване на нов медиен закон и сега е времето на БНТ да си извоюва повече приходи чрез реклами.

Отпор

Тази идея на Анкова обаче среща сериозен отпор както в браншови организации като Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), така и донякъде в СЕМ. "Ако се увеличи обемът на рекламното време в БНТ, трябва да се даде възможност на частните оператори да кандидатстват пред Фонда за радио и телевизия за финансиране на предавания с обществена функция", каза пред в. "Пари" председателят на регулатора Георги Лозанов. В противен случай според него ще се стигне до нелоялна конкуренция. "Частните оператори настояват за пълна забрана на рекламата по БНТ", пък твърди Силва Зурлева, член на управителния съвет в АБРО (виж коментара й по-долу).

Позицията на тези, които си плащат

Досещал ли се е някой да попита рекламодателите какво мислят по казуса? "Ограничението от 15 мин реклама на денонощие не е причина, за да не инвестират в БНТ", коментираха пред в. "Пари" от Асоциацията на рекламодателите у нас. Причините по-скоро се коренят в ниския рейтинг и високите тарифи за реклама. "Нашите членове рекламират в БНТ, когато таргетират групи, в които телевизията има силен рейтинг, но поначало предпочитат частните телевизии заради по-високата им гледаемост, казват още от организацията и препоръчват: "С една по-ясна търговска политика и гарантиране на рейтинги БНТ със сигурност ще привлече повече рекламодатели." Всъщност по-малкото реклама по БНТ радва само зрителите, на които отдавна им е писнало от досадни рекламни клипове.

Компенсации

Анкова обаче заяви твърдо, че ако рекламното време на телевизията бъде отрязано или остане на същите нива (бел. ред. -15 мин на денонощие), тя ще настоява за "справедливи компенсации". Вариант е въвеждането на такси за операторите, които излъчват програмите на обществената телевизия.
"Не мисля, че това е възможно да се случи. Никога не сме събирали такива такси, затова сега е късно да се връщаме към тях", коментира още Лозанов.

Към настоящия момент

БНТ има 6.454 млн. лв. приходи от реклама, което означава, че телевизията е продала над 60% от рекламното си време. На 100% е запълнен праймтаймът обаче. Затова компромисен вариант би бил БНТ да поиска 15-те минути на ден да бъдат изразходвани само в праймтайма. Това ще доведе до повече приходи. Въвеждането на продуктово позициониране пък би увеличило приходите на телевизията с около 20%, казва шефката на рекламата и маркетинга в БНТ Димитринка Кирова.

Стр. 14