в. Капитал | Асен ГЕОРГИЕВ | 2010-02-06

Важният въпрос днес не е дали децата трябва да имат достъп до медийно съдържание, а какво да е то и в какви количества

Едва ли има по-устойчиво клише от това, че родителите не познават децата си. Не се знае кога се е зародило, но със сигурност продължава да е стряскащо вярно и до днес, когато 91% от българските деца от големите градове на възраст между 12 и 18 години посещават виртуалното пространство всеки ден.
Това показва доклад, изготвен от Национален център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ). Същото проучване сочи, че другите 8% от децата почти всеки ден са в мрежата – свалят файлове и търсят информация, а останалият 1% са по-непостоянни посетители на уебпространството. Подрастващите слушат музика, свалят филми, посещават световете на разнообразни онлайн игри, търсят информация за училище и неща, които ги интересуват (виж таблицата), но също така се излагат на опасностите, които крие неограниченият онлайн достъп. И докато всичко това се случва пред очите ни, на преден план изпъква неразбирането на по-възрастните, което често насочва дебата към това дали децата трябва да имат достъп до (всъщност) тяхната естествена среда или не. Разбира се, проблемът е по-сложен, а отговорът се крие в умелото балансиране за постигане на сигурна среда без изпадането в рестриктивни крайности. Преди всичко обаче е необходимо едно нещо – да се приеме, че достъпът до разнообразно съдържание днес е толкова важно за децата, колкото въздухът, който дишат, и водата, която пият. Проблемът не е в съдържанието, а в отношението на децата към него.
Да затвърдим очевидното
Актуално проучване сред 8-18-годишни американци, проведено от Kaiser Family Foundation, показва, че времето, в което младежите приемат медийна информация чрез различни канали (телевизия, интернет, мобилни устройства, печатни медии, списания) се увеличава, достигайки 7 часа и половина дневно. Това е много, съдейки по коментара на Доналд Робъртс, професор по комуникации в Станфорд, който е един от авторите на проучването: "Спомням си как във втория доклад (от 2004 г. – бел. авт.) записахме, че е достигнат таванът на медийно възприемане, защото няма достатъчно часове в денонощието за увеличение. Е, сега отчитаме един час повече." И ако си мислите, че седем часа и половина не правят дори един пълен работен ден, чуйте това: като се добави фактът, че тийнейджърите често приемат медийно съдържание едновременно по два или повече канала, общото време за ден достига 10 часа и 45 минути. Прибавете и 8 часа сън и ще видите, че на детето ви остават около 5 "свободни" часа, които вероятно прекарва в училище…
Това обаче не е само реалност, отдалечена на поне един океан разстояние. Ситуацията в големите български градове не е много по-различна. "По наши данни (без слушане на музика) от представително изследване от края на миналата година за телевизия, радио, преса и интернет на ден едно българче на възраст между 15 и 18 години отделя между 5 и 6 часа", разказва социологът Дивил Кулев, който е директор изследвания в агенция "Ноема". Показателно е отношението на младите към интернет и как се променя то през годините. Отново според проучването на НЦИОМ през 2006 г. в България децата прекарват онлайн средно 2 часа и 40 минути дневно през седмицата, а през уикенда – 3 часа и 45 минути, както и средно по 4 часа и 50 минути дневно през ваканциите. Освен това 22% от анкетираните са казали, че използват интернет и във всяко свободно време, което имат. През март 2009 и трите показателя се вдигат с около час – до 3 часа и 35 минути през делничните дни в учебно време, 5 часа и 8 минути през уикендите и 6 часа през ваканциите.Притеснително ли е то?
Хората в активна възраст усещат на собствен гръб влиянието на все по-агресивно навлизащите в ежедневието нови технологии, комуникации и интернет. При подрастващите обаче процесът е по-различен, защото те възприемат всички тези неща за даденост. "За децата и тийнейджърите, които израснаха в ХХІ век, компютърът, мобилният телефон, телевизорът, видеоигрите, mp3 плеърът, iPod-ът, списанията и филмите са нещо реално, те са тяхното ежедневие", разказва Мила Паликарска, която е специализирала детско-юношеска психология и в момента работи по проект, свързан с намаляването на агресията в българските училища.
Как обаче влияе безкрайната информация и канали за комуникацията на децата е въпросът. Според Милена Ватрачка, психолог на сайта Teenproblem.net, проблемът за подрастващите и сблъсъкът им с интернет и технологиите е съвсем актуален, но родителите не му обръщат внимание заради натовареното си ежедневие. "За всички е по-лесно така", казва Ватрачка. "Притеснителното е, че достъпът до всякаква информация е свободен и децата попадат неволно или не на неподходящо за възрастта им съдържание", добавя детският психолог. Според нея тези проблеми трябва да се обсъждат в семейството.
Дивил Кулев защитава идеята, че интернет и въобще новите канали за комуникация и информация не са опасни сами по себе си, а точно обратното, но въпреки това родителите трябва да играят решаваща роля в насочването на своите деца във виртуалното пространство. "Моето мнение, е че няма за какво да се притесняват (родителите – бел.авт.). Повече време с различни медии означава повече информация – проблемът тук е не че децата получават повече информация, а каква е тя. И тук е ролята на родителите", категоричен е Кулев. Освен това да си в мрежата означава да се впишеш в света на младите. "Ако не си онлайн, ти си аутсайдер или поне маргинал", твърди Кулев.
Вниманието на възрастните трябва да бъде насочено и в друга посока, смята Паликарска. Според нея сме свидетели на "феномен, при който днешните "дигитални" деца или тийнейджъри имат много повече достъп и разнообразни източници на информация, но много по-слаб интерес към знанието, ученето, четенето, както и слаби междуличностни умения". Така че може би е по-удачно не да се търсят методи за ограничаване достъпа до определено съдържание, а такива за стимулиране интереса на подрастващите към дадени области и възпитаването им в конкретни морални ценности.
В мрежите на мрежата
Има и много притеснения, свързани с израстването на младите онлайн. Прекомерният достъп до медийно съдържание е може би най-малкото от всички. Повече внимание се обръща на способността на младите да подбират информацията и хората, с които комуникират. При всички положения обаче трябва да се има предвид, че "модерните деца на са модерни само с новите технологии, които използват, но и с целия си начин на мислене", казва Паликарска и добавя, че "именно той е трудно да бъде разбран от родителите и учителите им, освен ако те самите не се запознават отблизо с техния живот, нужди и ценности". Или с други думи, причината повечето инициативи за безопасно сърфиране да не са максимално ефективни се крие именно в недоброто познаване на новия начин на мислене, което отново ни връща към устойчивото клише от началото на текста.
Има и позитивна гледна точка. "Тъй като много често и почти всички са били обект на лоши намерения, те се научават да са по-предпазливи и по-малко се доверяват на хората", разказва Милена Ватрачка. "От друга страна, подрастващите се научават да разпознават смисленото и важното за тях съдържание, научават се бързо и точно да намират информацията, която ги интересува", добавя тя. Качества, които са неизмеримо важни в съвременното общество.
И както всеки сложен проблем и този си има просто обяснение или поне отправна точка за неговото решаване: "Дойде моментът да спрем да спорим дали достъпът до съдържание е добро или лошо нещо, а трябва да го приемем като част от околната среда на децата – като въздуха, който дишат, и водата, която пият, съветва д-р Майкъл Рич, педиатър в детската болница в Бостън, който ръководи център за детско здраве и медии, от страниците на вестник New York Times.
***
Без него ще ми е скучно
"Мисля, че дните ми ще бъдат скучни без него", казва четиринадесетгодишния Франциско Сепулведа, който живее в Бронкс, Ню Йорк, и използва своя смартфон, за да сърфира в интернет, гледа видео, слуша музика и получава и изпраща около 500 sms-а дневно. "Използвам го като будилник, защото има една ужасна мелодия, която не спира, докато не я изключа", разказва младежът за своя телефон. "През нощта мога да пиша съобщения или да гледам нещо в YouTube, преди да заспя. Смартфонът ми позволява да говоря и да гледам видео едновременно или да слушам музика, докато изпращам съобщения", добавя 14-годишният Франциско пред вестник New York Times.

Стр. 36-37

в. Гласове | Ани ИЛКОВ | 2010-02-05

- Какво е качеството на социалния и граждански дебат в комуникационното пространство на българските интернет форуми? Как оценявате културата на участие и активността на форумните коментатори?

- Моето разбиране и моите наблюдения са дилетантски. Мисля, че качеството е ниско. Културата на това, което наричате "граждански и социален дебат", е обратно пропорционална на активността. Но и това не е съвсем вярно, защото дори активността е ниска. В последните години над 1500 стигат постингите на западни електронни издания, когато стане дума за банки, финанси и икономика. У нас форум с 400 постинга по дадена тема се счита за свръхголям.

- Може ли да бъде очертан профил на типичния български форумен "мислител"? Кой тип гледни точки и послания преобладава – диференцирани или крайни, аргументирани или спонтанно кресливи?

- Трябва да разграничим нещата. Според мен форумите са първоначално замислени като места на подривност – оттук никовете и квазианонимността, и грубите вернакуларни стилове. Работата обаче изглежда е избила много бързо в сбор на чистата лудост и Светивитово хорце. Днес форумните ограничения са по-скоро правило, отколкото изключение. Има все още форуми у нас, които са напълно свободни. Те приличат на стена на обществена тоалетна. С оглед на казаното дотук, форумното писмо от подривно се превърна в психотично. Профилът издава лабилност.

- Какви разлики се налагат при сравнение между качеството на дискусиите в българските интернет форуми и съдържанието на интернет комуникацията в други страни?

- Казано накратко, у нас няма качествени форуми, сайтове и блогове. Всичко е, общо взето, пошъл пенкилер. На Запад има всичко: и по-пошли места като Gawker, Wonkette, Daily Beast и хилядите сайтове, описващи отблизо холивудския цирк, да речем. Но има и високо вдигнати и конкретни места като Edge.org, където дори няма форум. Или пък истински пенкилер, направен от една гъркиня при това, като Huffington Post. Абе всичко има. Но не и у нас.

- До каква степен мрежовата комуникация (форуми, социални мрежи, блогосфера) създава шанс и среда за по-добра журналистика, за повишаване на качеството на т.нар. традиционни медии?

- Според мен форумите и "фейсбуците" са глупост. Влоговете може би не. Нищо не мога да кажа за т.нар. традиционни медии, защото не ги познавам добре. Или по-точно: познавам техните електронни преправки. Все пак види ми се, че в средна дистанция "традиционните медии" ще претърпят радикална промяна. Също така не вярвам, че е осъществима заканата на Рупърт Мърдок да наложи заплащане върху неговите електронни издания. Това само го доказва като предъртял изкуфелник.
Разбира се, известен скептицизъм по отношение на Мрежата (разяряваща планетарно една все по-дива електронна тълпа) има. Но път назад няма. Един специалист казва, че хората бъркат, като си мислят, че Мрежата и интернет са едно и също нещо. Всъщност интернет била хранителната среда, върху която малко случайно Мрежата избуяла. И добавя, че никой днес не знае какво още може да избуи там.

- Как влияе възходът на виртуалната комуникативност върху гражданската енергия, в състояние ли е да предизвика реални граждански инициативи, или по-скоро блокира способността за качествен диалог и чувството за общност?

- В състояние е да предизвика невероятни чудеса. Дори и края на света. Нашата теоретическа неосведоменост иде от това според мен, че не преведохме нито една от големите книги на великия Маршал Маклуън. Но защо не ги преведохме? Ами защото не е френски левичар и защото не са го интересували псевдофилософските бръщолевения за отворено общество и защото за него Сорос не би дал и един лев, тъй като Маклуън е бил вярващ католик, вгледан в изкуството на консерватори и странни хора като Елиът, Джойс и Паунд…
И така нататък.

Стр. 13

www.prkernel.com | 2010-02-04 

Nestle предприема спешна онлайн PR кампания за да възстанови репутацията си сред продължаващата критика в интернет. Най-голямата хранителна компания в света впряга всичките си усилия за мониторинг на онлайн мненията, включващи и наемането на агенция, която да управлява глобалния “шум” около компанията.
Реакцията идва, след като Nestle продължава да среща гласовита онлайн опозиция по редица въпроси, от традиционните безпокойства за формулата на млякото на компанията, до новите атаки за нейните дигитални маркетингови инициативи.
Източник, близък до компанията, заяви пред PR Week: “Компанията търси някой, който да помогне за определянето на път чрез социалните медии.”
През октомври 2009, социално медийната криза се засили, след като Nestle покани на свои разноски 20 влиятелни “мумифицирани блогъри” в своята централа в САЩ за среща с изпълнителния директор.
За последните три десетилетия, Nestle срещна непрекъснат бойкот заради безпокойствата около формулата за бебешко мляко на компанията в развиващите се страни. Компанията получи позитивна оценка в социалните медии от 12 на 100 в изследването Yomego Social Media Reputation. Kraft получиха 32 пункта.

Оригинална публикация

в. Дневник, Компании & Финанси | Андриан ГЕОРГИЕВ | 2010-02-01

Онлайн компанията "Инвестор.БГ" представи наскоро AdPower – специализирана рекламна система за продажба на кликове (CPC -Cost Per Click). Създател на платформата е полската фирма NetSprint. AdPower ще продава реклама в сайтовете на "Инвестор.БГ". Рекламата се зарежда в контекста на съдържанието на интернет страниците. Разговаряме с Любомир Леков, изпълнителен директор на "Инвестор.БГ", за тенденциите в онлайн бизнеса и прогнозите му за 2010 г.

"Големият въпрос, чийто отговор не знаем, е: колко са парите, дадени за реклама на български сайтове през Google."

"По-вероятно е български сайтове да успеят да пробият на Балканите, отколкото местен продукт да се пребори с Facebook."

Замразихме сътрудничеството с Yahoo!

На колко възлиза българският пазар на кликове през 2009 г.?

- Годината беше много успешна за рекламата чрез кликове и това беше пазарът, който реализира сериозен ръст. Няма официални данни, но нашите анализи потвърждават тази тенденция. Смятам, че тази година отново ще расте по-бързо от този на банерите и ще продължи да оказва отлична подкрепа на кампаниите като помощен инструмент. В никакъв случай не мога да кажа, че банерната реклама замира, напротив – през 2009 г. държи доста силни позиции в световен мащаб. В България делът й може би е над 80%.

Какъв е общият пазар на онлайн реклама в България през миналата година?

- Цитират се най-различни данни. Едните включват тези през Google (много български бизнеси инвестират в рекламните програми AdWords и AdSense). Ако вземем данните за 2008 г., общият пазар е 20 млн. лв., а с Google – около 25 млн. лв. По моя преценка целият пазар през миналата година в най-добрия случай е запазил нивата си от 2008 г., като за конкретни числа отново зависи дали броим Google или не.
Мисля, че дори Google загуби от дела си през миналата година, защото не се рекламират имотните агенции, които бяха основен сегмент. Така големият въпрос, чийто отговор не знаем, е: колко са парите, дадени за реклама на български сайтове през Google. Има голям отлив на реклама за летните и зимните курорти, но като цяло се компенсира от местни играчи, които инвестират в кликове.
Телекомите също оттеглиха сериозни суми от целия интернет пазар, но дойдоха много нови играчи. Повечето големи групи говорят за нулев растеж, но има и такива, които за съжаление реализираха спад спрямо 2008 г. Конкретно "Инвестор.БГ" реализира ръст на приходите от 12% за 2009 г., а за тази година очакваме нарастване между 20 и 30%.

Казахте, че има нови играчи. Кои са те?

- Като сегменти – основно търговци на дребно. За съжаление в България има максима, че като ти вървят продажбите, няма нужда от реклама. Когато нещата се влошават, тогава се присещаме, че трябва да рекламираме. Наблюдаваме сериозен ръст при онлайн магазините. Като цяло навлязоха малки играчи и такива, които преди са рекламирали в други канали и сега навлизат онлайн. Мога да изброя още – козметиката и фармацевтиката – типични компании, които работят при висока норма на печалба и хвърлят много средства за маркетинг и реклама. Също и хранителни вериги. Успокоителното е, че като цяло вече няма компании, които казват "няма да рекламирам в интернет".

Какви са плановете на "Инвестор.БГ" за 2010 г.?

- Основното е да се върнем на нива на растеж от над 20-30%, които позволяват сериозно да реинвестираме в продуктите си. Ще продължим да търсим интересни сайтове. Ще продължим усилията си във видеопроекти и видеосъдържание. Като цяло това е скъпо начинание за интернет, но търсим начини как този продукт да стане рентабилен онлайн.
Не искаме да правим видеосайт като vbox7.com заради проблемите с авторските права. По-скоро бихме създали нови секции с професионално и собствено видео. Ще разработим и мобилни версии на повечето ни сайтове. Търсене към мобилна реклама вече се появява. Говори се, че този пазар достига 1 млрд. долара в световен мащаб и бъдещето може би е там.

В какви фирми ще инвестирате?

- Търсейки подходяща инвестиция, винаги искаме да видим две неща – проектът трябва да е успял, да се е харесал на хората и създателите му да са енергични и способни хора. Такъв позитивен опит имаме със сайтовете и екипите на teenproblem.net и puls.bg. Създателите и мениджърите на тези сайтове са хора, които вярват в своя успех и да споделят нашите ценности. За нас бъдещето е в нишовите продукти, които задоволяват специфичните нужди на хората.

Промени ли кризата профила на онлайн аудиторията?

- Не, просто се увеличиха потребителите. Последната статистика на Google AdPlanner от декември 2009 г. показва, че българските интернет потребители са 3.3 млн. души. За мен те са завишени, по-скоро са около 3 млн. Нова тенденция е, че потребителите стават по-активни в интернет и стоят повече време в мрежата. Друго много важно е, че всички възрастови групи, които са достатъчно образовани и имат достъп до компютър, са в интернет. Вече не съществува вариантът много хора да имат компютър, но да не ползват интернет.

Ако приемем, че всички възрастови групи вече са в интернет, откъде ще идва ръстът в бизнеса след това?

- Факт е, че интернет се ползва от все по-широк кръг хора на всякакви възрасти. Като процент от населението обаче ползващите интернет са около 45% от населението, т.е. интернет пенетрацията все повече ще расте през следващите една-две години.

Все повече българи се регистрират във Facebook и Twitter. Изчерпват ли се оригиналните български проекти?

- Мисля, че българите са много по-готови да ползват международни сайтове, отколкото чехите, руснаците или унгарците например. Българите сме много нихилистично настроени към нашите си неща. Facebook се приема с отворени обятия и това кара българските интернет компании да са много по-конкурентно устойчиви. Иначе смятам, че е много по-вероятно български сайтове да успеят да пробият на Балканите, отколкото местен продукт да се пребори с Facebook.
Чешката Seznam например по нищо не е по-добра от Google, но чехите я предпочитат. Унгарците ползват местната социална мрежа iWiW. Българското интернет пространство е много по-наситено от румънското например. Вижте сайта за запознанства elmaz.com, който губи позиции в България, но печели аудитория в Румъния. Затова смятам, че българските сайтове имат шанс навън.

Как се развива сътрудничеството с Yahoo!?

- Преценихме, че е по-добре да го замразим. Когато го започнахме, стартира огромният интерес към Facebook. Нямаше интерес от рекламодатели към Yahoo.

Какви са тенденциите на пазара на труда?

- Струва ми се много тежка скорошната прогноза за 20% безработица. Надявам се това да е желание за вдигане на шум, така че правителството по-сериозно да се заеме с темата. Според мен безработицата ще продължи да се увеличава до 12-13%. Едно е сигурно – за висококвалифицираните млади специалисти винаги ще има търсене. Все още на пазара се усеща липсата на обучени мениджъри, IT специалисти, дизайнери.

Как трябва да реагира правителството?

- Правителството трябва да помогне на бизнеса да стане конкурентен на останалите европейски пазари. Дори от Румъния губим в голяма степен. Винаги повтарям, че образованието е ключово. Там трябва да има сериозна програма на правителството. Единственото, което наблюдавам, е как финансовият министър мисли как бюджетът да бъде с излишък, което противоречи на всякаква логика. Може би е лесно, като се гледа отстрани, но за мен липсата на дългосрочна програма за образованието е пагубна.

"Ню Йорк таймс" ще таксува онлайн читателите си за достъп до новини. Какво е бъдещето на медиите в интернет?

- Силни марки като "Ню Йорк таймс" могат да си позволят това. Скептичен съм към платените онлайн издания в България, просто пазарът е много малък. Персонализираната реклама е голямата сила на интернет, това е световната тенденция, която ние догонваме.

Кога ще има работеща "Интерактив асосиейшън България" (ИАБ – браншова организация на онлайн компаниите)?

- Процесът е дълъг. От IAB (Interactive Advertising Bureau – организацията, по чийто модел се създава ИАБ) са категорични, че петте компании основатели ("Инвестор.БГ", "Нетинфо", "Дарик уеб", "Дир.БГ", "Икономедиа", издател на "Капитал" и "Дневник") са онлайн групите, с които те биха искали да работят. Иначе в момента започва процедурата за приемане на нови членове. Оптимист съм, че онлайн индустрията ще бъде една от малкото, която ще бъде единна.

Стр. 5
 

в. Про & Анти | Ангел ГРЪНЧАРОВ, блогър | 2010-01-29 

Случайно попаднах на коментар на Кеворк Кеворкян. Наречен е с претенциозното заглавие "Бездомни попове". Алея на брътвежа – и в нея доайен-патриархът на манипулативната "журналистика Кеворкян се изживява като недооценен жив класик на перото: стилът му е лек, пърхащ, съдържа нещо едва ли не хемингуеевско.
В анализа му откривам ред верни думи и констатации, които обаче в неговите уста звучат като краен цинизъм. А пък напъните му да се представя като морален блюстител и поборник за чистотата на журналистическите нрави ми прилича на това престаряла труженичка на сек-суално-проститутския фронт да се захване с произнасянето на патетични речи, проповядващи възвишеността на сексуалното въздържание, аноргазмията и на аскетизма. Та ето какво казва нашият поборник за чисти журналистически нрави: "Това беше една от най-мизерните за телевизионната политическа журналистика години, поне откакто се помня." Истина е това, което казва. Вече го няма дискретния чар на умелата ченгесарска манипулация, останала е някаква просташко-дебелашка милиционерщина, подлизурство за пари от типа на Барековото, мутренска свинщина, подобна на Яневата.
Но има нещо още no-впечатляващо: Кеворкян се обявява за защитник на свободата на словото, представете си; ето, четете, дивете се докъде я докарахме: "От алеята на журналистиката лъхаше често на нещо безсмислено вместо на нещо разумно, трезвите гласове бяха заглушавани."
От алеята на журналистиката "често лъхало", представете си, на "нещо безсмислено"! А пък "трезвите гласове" били заглушавани!!! Интересно ми е: а какво ли разбират под "трезви гласове" тъкмо ченгетата от ДС, чиято медийна хегемония е безусловна и така мощна, че нищо не може да я разклати. И кой ли в такъв случай заглушава тия така драгоценни за ченгетата "трезви гласове’?! Господа и дами, Оруел ряпа да яде 6 тоя свят на криви огледала, който сътворява с няколко мацвания на четката нашият журналистически Рафаело, нашият Кеворкян Димитров!
А ето сега и репликата срещу блогърите, която всъщност ме накара да напиша нещичко по повод на "хемингуеевската" статия на агента: "Екскрибиционистите (блогърите) с техните неконтролируеми страсти са опасно и заразно зло, това вече е очевидно. Тази тъмна страст обаче отдавна е овладяла и телевизиите."
"Екскрибиционистите" са блогърите, значи. Страшно нещо е поетичната ченгесарска душа, когато е уязвена от нещо.
Нали беше "свободолюбец", що тогава така злобно се нахвърля срещу блогърите? Ченгесарското високомерие на истинските господари на България тук достига непостижимо гръмки акорди.
Пръстите ме сърбят да напиша логически анализ на изпусната от Кеворк злобна фраза. Но сега бързам, имам друга, по-важна работа. Затуй ще се задоволя само с това, което направо боде очите.
Свободата на словото, пък и на мисълта, не е друго, господин Кеворкян, а тъкмо това, което ти наричаш "неконтролируеми страсти". Не знам даваш ли си сметка що е туй "контролируеми страсти" и как подобен идеал се връзва с крокодилските ти сълзи по "заглушаваните трезви гласове". Всичко в мозъка на ченгето е преобърнато, нормалната човешка логика тук не действа. "Тъмната страст", идеща от интернет и символизирана от блогърите, била тръгнала да овладява и… телевизиите! Какъв кошмар: телевизиите да станат свободни и неконтролируеми!!! Ченгето няма как да не поставя на най-висок пиедестал оруеловското "Свободата е робство". Ето защо, ако тъмната блогърска страст бъде изпусната от контрол, прекрасният оруеловско-ченгесарски свят, на който се радваме, като едното нищо ще се сгромоляса без остатък.
Благодаря ти, господин Кеворкян, за тази твърде висока оценка на блогърстването! По-голям комплимент ний, "тъмните сили", ний, рушителите на светлата вселена, не сме получавали и едва ли някога ще получим! Сполай ти! Нищо че сам силно ще се изненадаш, ако някога изобщо разбереш какво си благоволил всъщност да кажеш…

Стр. 6
 

в. 24 часа | 2010-01-23

Бареков все по-често гледа към САЩ

• Чуждите вестници цитират блога на Инджев
• Коритаров вече не ще и интернет

Свалят ли те от екрана на Би Ти Ви, влизаш в онлайн журналистиката. Поне така се случи с трима от най-популярните мъже там.
Георги Коритаров, Иво Инджев и Николай Бареков едва ли щяха да минат в мрежата по собствена инициатива, ако все още се изявяваха в най-гледаната телевизия.
От тях само Коритаров успя да продължи тв живота си няколко години, след като бе харесан от Нова тв.
Бареков все още не се е отказал. Не е изоставил и професионалното си изкривяване винаги да има новина.
Сегашната е, че ще прави своя онлайн телевизия. “Проекта го движим с един приятел. Харесали сме си един домейн, но ще го кажа след 2-3 седмици", обяснява той. Новият канал щял да промени българския медиен пазар в интернет.
Бареков има една симпатична черта в характера си – винаги звучи оптимистично и гори от енергия в работата си.
Трудно ще го чуеш да се оплаква. “Няма от какво. Ето, почти всеки ден имаме хиляди импресии и уникални посещения в сайта", казва той.
Засега плановете му да става началник в други телевизии не се осъществяват. А и Бареков не бърза. “Помолих хората за отсрочка до есента. Длъжен съм да развия качествено проектите си онлайн, защото на тях ще разчитам да хранят мен и семейството ми. Ако отида сега в телевизия, няма да ми остава време за тях, защото, когато върша нещо, аз съм свикнал да не пестя сили. А и в която и телевизия да започна, ще се боря да съм първи. Ако нямам възможност, ще стоя настрана."
В момента наистина се е отдалечил от телевизията дотолкова, че дори не гледа.
“Преди сядах за новини и мачове, вече и това не ми е интересно."
Бившият популярен водещ на Би Ти Ви сега работи за 3 сайта, които са негови – bnews, bpost, news 4000. Последният е пловдивски и в него има новини от родния му град.
До 1-2 месеца в интернет ще се появят още няколко сайта на Бареков и съдружниците му. Единият е жълт и ще се нарича blife. Ще има два сайта за жени. “Токче" е за младите, а “Червило" ще е за утвърдени и зрели дами.
Gentleman ще бъде ориентиран към мъжете. Вероятно ще направи и пети сайт под името “Жълт спорт", в който ще се пише за спорта, но предимно откъм любопитната му страна, а не сухо изреждане на резултати от мачове.
Освен че разработва сайтове, Бареков преговаря усилено с рекламодатели. “В момента се боря за оцеляването си. Това е моят бизнес, с него изкарвам пари. За мен работят 40 души, как да ги оставя."
Още докато беше в Би Ти Ви, Бареков разказваше, че по Нова година ще отиде за дълго в САЩ. Задържа се зад океана 20 дни по празниците заедно със семейството си. През това време посетил и двудневен голям конгрес за бизнеса в интернет.
Той се върна в България седмица по-рано от съпругата си Евгения и сина си Николай. “Двамата останаха още няколко дни в Орландо и наскоро се прибраха", разказва той. Там живеят под наем, като са или в Ню Йорк, или в Маями.
Въпреки големите си планове да работи тук Бареков не спира да мечтае за САЩ. “Интернет бизнеса мога да го развивам и оттам."
Най-дълго съществуващият сайт от трите, станали популярни покрай собствениците си, е на Иво Инджев – ivo.bg. Краткото му представяне звучи така: “Личен блог на журналиста Иво Инджев. Независим обзор на българското политическо пространство."
В живота му има едни близо 5 месеца, в които Инджев не прави нищо. Стои по цял ден вкъщи, но не го свърта. От друга страна, не му отива някак си да тръгне да се моли да го публикуват тук и там.
“Направи си блог и пиши каквото искаш, никой не може да те спре", подхвърля му тогава Ива – едната му дъщеря, която работи в компютърния отдел на германския вестник “Билд цайтунг".
Тежките 5 месеца са след уволнението на Инджев от Би Ти Ви в края на октомври 2006 г. Тогава спира коментарното му предаване “В десетката" “заради излъчването на непроверени факти", съобщава тогавашният шеф на телевизията Албърт Парсънс. В едно от изданията Инджев е съобщил информацията от някакъв сайт, че президентът Георги Първанов имал апартамент, подарен му от някого.
Дни преди да му връчат заповедта за уволнение, Инджев формално подава оставка.
"Нямаше да си направя блог, ако не се беше случило така в моя живот", казва днес.
Инджев обича да бъде забелязван чрез работата си. Затова с удоволствие установява, че е направил първия политически блог у нас, който се издържа от читателите си. На страницата му в интернет има отпечатан формуляр, в който е посочена банковата сметка на сайта. Всеки може да го подпомогне с някаква сума, каквато му е по сърцето и джоба.
"Хора от цял свят пращат левчетата си. За тях блогът ми се е превърнал в кауза", казва Инджев.
Тази практика е отскоро. В началото журналистът бил против комерсиализацията на блога. Постепенно читателите сами започнали да предлагат подобни идеи. "Убедиха ме, че не е срамно. Написаха ми, че и самата Уикипедия се издържа по този начин." Така бил и против рекламите, но вече е на друго мнение и ги търси.
"Блогът не ме прави богат, нито мога да живея без заеми." Продължава да го пише, защото го възприема като кауза в подкрепа на независимата журналистика. А заради левчетата на читателите се чувства като нает на работа от тях.
"Има такава мантра – че няма независима журналистика. Където и да работиш, трябва да се подмазваш на гостите си, за да ги убедиш да дойдат в студиото ти, или да говориш с мазен глас на началниците си. Формално погледнато е така. Но се оказа, че може да се прави независима журналистика и при мен това е 100%."
Сам изброява доказателствата си:
- много по-активен е, откогато и да било. На ден пише и публикува по 3-5 статии. Трудно ще намери медия, в която да вземат наведнъж толкова негови неща.
- сам решава каква да е темата, как да я разисква и изобщо не му пука.
- посещаемостта на сайта му е с хиляди на ден, средно влизат по 5000-6000 души. Рекордът му е през септември миналата година, когато има 26 хиляди посещения. Причинени са от едно хапливо есе за Ленин, написано от него. Разхождал се Инджев веднъж по софийската улица "Свети Наум", когато зърнал сред храсталаците пано на Ленин, закачено върху стената на един блок. Върнал се вкъщи и написал “Ленин е тук, но се крие". И го прочели 26 хил. пъти
“Сайтът ми оборва твърденията, че хората не се интересуват от политика. А те не се интересуват заради начина на поднасянето й, както и от определени политици. Оказа се, че Бойко Борисов просто събра гласовете, които се търкаляха по улицата, докато другите си мислеха, че тези хора не се интересуват."
Миналата седмица Инджев отпразнува своеобразен юбилей – излезе 1000-та му публикация в сайта. Преди 3 години е убеден, че това е за кратко, докато намери друга работа. Сега вероятно пак се надява на нещо по-публично, но в същото време "лека-полека превърнах сайта в основно свое занимание".
Възнамерява да го развива с повече екстри, за да увеличи посещенията в сайта и така да привлече рекламодатели. Току-виж започне да издържа семейството си. А то е голямо.
Инджев е баща на 5 деца. Големите 3 са от първата му съпруга – германката Регина. Майка на 6-годишната Елена и 3-годишната Нина е оперната певица Росица Павлова. Преди двамата да сключат брак, Росица изпя американския химн пред Бил Клинтън при посещението му у нас.
Блогът на Инджев е популярен и в чужбина. В. “Ню Йорк таймс" го цитира на 24 септември 2009 г., показвайки какво пишат читателите му за избора на Ирина Бокова като шеф на ЮНЕСКО. След това самият Инджев е потърсен за интервю, като журналист, който работи в интернет. Френският в. “Монд" два пъти публикува негови статии, пуснати в мрежата.
Най-неподдържаният сайт е на Георги Коритаров. Последните материали в него са от декември миналата година. Те дори не са писани специално за сайта. Просто авторът е качил свои предавания от пловдивската обществена телевизия “Тракия".
Журналистът бе свален от сутрешния блок “Здравей, България" на Нова тв за “неспазване на журналистическия плурализъм". Това се случи след писмо, пратено до медията от шефа на “Лукойл" Валентин Златев. В него обяснява, че журналистът му е предложил сделка, която той е отхвърлил.
Няколко месеца през миналото лято Коритаров нямаше постоянна работа. Понякога четеше лекции в Пловдивския университет.
След това пусна сайта си, като същевременно започна да прави коментарно предаване с гости в тв “Тракия". За целта пътуваше всеки петък до Пловдив.
От началото на годината обаче не е в телевизията, не пише и в сайта.
“Като подскачаща мишка в кутия съм в интернет. Ако затвориш една мишка в голяма кутия, тя не знае, че не може да излиза и си мисли, че това е целият свят", казва Коритаров.
Според него интернет комуникацията е перспективна, бърза, масова. “Изгражда обществена мрежа от потребност за получаване на информация, за разсъждения, но за мен се оказа твърде анонимна. Чувствах я като изкуствена виртуална реалност. Не съм се отказал, но трябва да премисля начина си на участие."
Сега се е съсредоточил върху други проекти. Ориентирал се е какво иска да прави, но още му е рано да го обявява публично.
Със сигурност му се иска да се занимава с журналистика.
“Никога досега през 20-те години на преход България не е имала толкова голяма нужда от сериозна и аналитична журналистика. Никога през тези години не се е получавало толкова голямо противоречие между журналистическия и икономическия интерес на медиите. Сега има само шоу и развлекателни програми по телевизията", казва Коритаров.
Единствено чрез журналистически посредник могат да се дискутират сериозните теми, които засягат управлението и обществения интерес. “Ако тази потребност бъде осъзната, управлението само ще намери начин да поощри и подкрепи създаването на такава независима журналистика. Тя винаги е била партньор на политическата система не защото е безкритична, а защото дава алтернативи с анализите си", смята Коритаров.
Той обаче не си представя, че това може да се случи в интернет, или поне не сега. “Мрежата е като едно голямо дадзибао (стенен афиш с големи букви). Прекалено голям отдушник е. Сега обществото има нужда не от отдушници, а от посредник."

***
Текст под снимка

Иво Инджев накачулен от 5-те си деца. Вляво е съпругата му Росица Павлова.
Стр. 13, 16

в. Капитал | 2010-01-23 | 00:01:01

Според прогнозата на Deloitte, бъдещето на медиите е тясно обвързано с технологиите

Годината на несбъднатите революции.

Такава може да се окаже 2010 г. за медиите, поне според прогнозите, публикувани в традиционния доклад на Deloitte. Старите медии отказват да умрат, новите изпитват първи, леки затруднения заради финансовата криза и всички все още търсят правилния път. Ето какво очакват да се случи през следващите 12 месеца анализаторите на Deloitte:

Радиото и телевизията ще процъфтяват

Обратно на апокалиптичните прогнози през последните години, според Deloitte двете медии не само че не показват признаци да губят аудитория, но и ще продължат да играят важна роля в консумацията на съдържание. Нито дигиталните записващи устройства, нито услугите по поискване (on demand) ще успеят да променят навиците на аудиторията и над 90% от произвежданото видеосъдържание и 80% от аудиосъдържанието ще бъдат консумирани линейно – по традиционния начин чрез телевизора и радиоапарата.
Всъщност уеб базираните услуги за видео по поискване могат да помогнат на традиционните медии. Част от онлайн потребителите могат да започнат да следят новото си любимо шоу, което са открили в интернет, по телевизията, без да чакат да бъде качено онлайн. Ако някои сайтове на видео по поискване започнат да изискват заплащане за услугите си, това също може да прехвърли аудитория към традиционните тв канали.
Общата консумация на телевизия също се очаква на нарасне, основно благодарение на нови услуги като HD телевизията и специализираните филмови канали например.
"В дългосрочен план по-големият дял от аудио- и видеосъдържанието може и да бъде консумиран нелинейно. Но през 2010 г. повечето потребители на съдържание са склонни да останат щастливо зависими от [предварително изготвената] програма, отколкото да негодуват срещу това, което някои коментатори определиха като "тиранията на програмата", смятат анализаторите на Deloitte.

Онлайн рекламата ще продължава да расте

Макар че през 2009 г. рекламата в интернет показа, че не е неуязвима за въздействието на финансовата криза, тя продължи да изяжда дела на традиционните рекламни канали. Тази тенденция ще продължи и през 2010 г., за да достигне до 15% от общите глобални рекламни разходи в края на 2011 г. Но през настоящата година ще бъде отчетен ръст и в парично измерение.
Според Deloitte не всички сегменти ще растат с досегашните темпове, като основно забавяне на ръста ще има при банерната реклама. Двигатели на растежа ще продължат да бъдат рекламата в търсачки, социалните мрежи и cost per action рекламата, при която рекламодателят заплаща само при извършване на определено действие от страна на потребителите (покупка, отваряне на страница и т.н.).
Разрастването на онлайн сегмента означава, че традиционните медийни компании ще продължат да изпитват затруднения в запазването на досегашния си бизнес модел. Очакванията, че доброто старо време ще се завърне, засега са безпочвени и те трябва да бъдат готови да понесат няколко години на постоянни загуби.

Възхода на електронната книга

Deloitte прогнозира, че през 2010 г. закупените електронни четци на книги ще останат по-скоро нишов продукт и ще бъдат продадени около 5 млн. броя. Е-книгите от своя страна ще отбележат огромен ръст в продажбите и пазарът може да достигне 100 млн. копия. Все пак не е задължително да притежаваш специално устройство, за да четеш е-книги.
Но има вероятност устройствата за четене на дигитален текст да получат силен тласък благодарение на една от най-засегнатите от интернет индустрии – печатните медии.

Вестници и списания в търсене на бъдеще

Някои големи медии вече експериментират с оформянето на съдържанието си за електронни четци и таблетите, които се очаква да залеят пазара. Един от първите слухове за прословутия таблет на Apple дойде през есента на 2009 г. от изпусната реплика на главния редактор на NYTimes Бил Келър.
Много анализатори говорят за завръщането на затворените, платени сайтове на печатни медии. Рупърт Мърдок е най-гласовитият поддръжник на този бизнес модел. NYTimes обявиха, че от 2011 г. ще въведат платен достъп до статиите си, но все пак всеки потребител ще има възможност да чете определен брой материали безплатно.
Deloitte виждат възможен изход в комбинацията от няколко модела. Затварянето на свободния достъп може да работи в полза на някои издания, които според доклада са успели да възвърнат част от хартиените си абонати. Друг възможен ход е частичното ограничаване на достъпа до определен тип съдържание. В последно време микроплащанията, които се оказаха изключително успешни за музикалните компании, набират популярност и сред издателите на вестници и списания. Но пред тях все още има прекалено много препятствия (като липсващия стандартизиран инструмент за разплащания онлайн), за да се очаква, че те ще се наложат през 2010 г.

Интернет в телевизора

Конвергенцията между двете медии е една от постоянно обсъжданите, но неслучващи се теми. В САЩ, където цифровата телевизия вече измести аналоговата, комуникацията между зрителя и неговия телевизор става все по-популярна, но ползването на интернет приложения, услуги и социални мрежи все още е по-скоро изключение.
Все пак процесът тече и вече се очертава един потенциален печеливш – рекламната индустрия. Възможността за интеракция от страна на зрителя и свързването с интернет дават възможност например за покупка на рекламиран продукт още преди рекламният блок да е свършил.
Очевидно е, че всички залагат на развитието на технологиите, но не всички знаят какво да правят с тях. Което пък гарантира, че не само през 2010 г., но и след това в медийния бизнес ще бъде доста, доста интересно.

В следващия брой:

В следващия брой №4 очаквайте прогнозите на Deloitte за IT индустрията, а в #5 – за развитието на технологичния сектор.

Илюстрация: Ася Колева, вестник "Капитал"

Стр. 47

в. Капитал | Андриан ГЕОРГИЕВ | 2010-01-09

Профил

Красимир Янев завършва "Международни икономически отношения" в Университета за национално и световно стопанство – София. Притежава магистърска степен по бизнес администрация от Питсбъргския университет. Има 12-годишен опит в DHL – България, последните четири от които като генерален директор на DHL Express и Danzas – България. Притежава опит като финансов директор в Българско-американския инвестиционен фонд, франчайз мениджър в Pepsi Cola International и инвестиционен мениджър в БНБ.
През април 2009 г. застава начело на "Нетинфо", най-голямата група от онлайн медии в България. Разговаряме с него за тенденциите в местния интернет бизнес.

Вие сте бивш шеф на DHL – България, помага ли ви по някакъв начин при работата в една по-скоро креативна организация, каквато е "Нетинфо"?

- При DHL има ясен модел, докато тук не е така. Утре всичко може да е съвсем различно от днес и необходимостта от гъвкавост е многократно по-голяма. Иначе не мисля, че правилата за работа са по-различни от онези, които човек може да прочете във всеки учебник по мениджмънт. Трябва да има организация и добри процеси.

Какво трябва да се промени в българската онлайн индустрия?

- Растежът в повечето индустрии от последните две години преди настъпването на кризата в света беше огромен и това нямаше как да трае вечно. Не очаквам този ръст да се повтори в обозримо бъдеще, но мисля, че низходящият тренд също вече е изчерпан. Разбира се, в икономиката има цикличност. Надявам се, че всеки бизнес ще обърне повече внимание на своята разходна структура и ще се съобразяваме с по-ниските норми на печалба. Колкото по-бързо свикнем с новите условия и заработим нормално, без да чакаме нещо да свърши и да дойдат по-добри времена, толкова по-добре за всички.

Как върви процесът по учредяване на "Интерактив асосиейшън България" – браншовата организация на онлайн медиите?

- Върви добре, макар и малко по-бавно, отколкото ни се иска. Има доста формалности по оформянето на документацията. Трябва да се обмислят правилата, да се създадат точни и ясни критерии за прием на нови членове и т.н. Идеята е до пролетта да има ефективно работещ организъм.

Как се справяте в кризата, когато разходите за реклама биват най-често орязвани, а те са основно приходно перо за създателите на онлайн съдържание?

- За щастие интернет пострада по-малко. Имаме и други бизнеси, не толкова зависими от реклама. Например host.bg и компанията за уебдизайн Amexy. Вероятно приходите ни от реклама за 2009 г. ще са с 1% нагоре или надолу в сравнение с миналата година. Общо за структурата ни очаквам ръст от 4-5% над 2008 г. Ако го сравним го с повишения в предни години от порядъка на 60-70%, това си е направо катастрофа. Ръстът на разходите за 2009 беше калкулиран в съответствие с подобен очакван растеж на приходите и това създаде неудобства: наложи се да се замразят или отменят проекти, да се подходи по-пестеливо към почти всички разходни пера.

В началото на 2009 г. "Нетинфо" прогнозира, че до края на 2009 г. онлайн рекламата ще надмине радиорекламата. Случи ли се това?

- Не знам. Статуквото със сигурност изглежда променено, но в каква посока, мисля, е още рано да се каже. Всеки вижда част от цялата картина и надали някой все още може да събере всички гледни точки. Ако съдим по това, което се случва в Западна Европа, интернет трябва да расте.

Разнообразявате ли източниците на приходи, различни от рекламата?

- Да, търсим такива услуги. Например предлагане на игри срещу заплащане от страна на потребителя. Но този обем все още е много малък.

За какви услуги в интернет е склонен да плаща човек?

- Хората, изглежда, са готови да плащат за някои игри, така че този сегмент вероятно ще се развива добре в бъдеще.

Променя ли се профилът на интернет потребителите в криза? В контекста на растящата безработица прекарват ли хората повече време онлайн?

- Не бих казал, че се променя демографският профил – увеличават се потребителите. Отчитаме среден ръст на посещенията почти всеки месец от 3% до 5%. Не допускам, че този ръст се дължи на безработицата, поначало популярността на интернет расте. А безработицата за съжаление е проблем. Често интервюираме хора за различни позиции. Те говорят за досегашните си фирми и споделят, че се притесняват за бъдещето на работодателите си. Когато шест от десет кандидати кажат нещо подобно, това е тревожно.

Какви антикризисни мерки предприема "Нетинфо"?

- Не сме съкращавали хора, което считам за успех предвид условията. Споменах вече, че по-внимателно се отнасяме към всички разходни пера, стремим се при напускания да не заменяме хората автоматично, каквато беше практиката досега.

Има ли синергия между "Нетинфо" и "Санома Блясък" (двете фирми са собственост на международната медийна група Sanoma)?

- Неголяма до този момент. Добре би било, ако намерим такава, но не мисля, че това трябва да става самоцелно. Думата синергия поначало като че ли е надценена. Повече от половината от големите сливания например завършват с неуспех именно защото се залагат нереалистични очаквания от предстоящите синергии. Когато работех в DHL, видях как Deutsche Post изкупува много компании, но когато трябваше да се берат плодовете на интеграцията от тези компании, реколтата невинаги беше богата. В този смисъл ще подходим внимателно. Можем да използваме съвместни журналистически екипи, някои отдели по поддръжката могат да работят заедно, но не очакваме от синергията да дойдат огромни съкращения на разходите.

Ще измервате ли своите сайтове при Gemius (едната от двете агенции за проучване на онлайн аудиторията в България)?

- Съвсем отскоро вече се мерим официално и в "Гемиус", това е факт от 1 януари. Съществуването на две метрики създава неудобства на пазара. Но не съм се замислял дали в крайна сметка трябва да остане една метрика. Хубаво е да има конкуренция.

В момента променяте дизайна на abv.bg. Как ще изглежда крайният резултат?

- Повече от 3000 бета-тестери го изпробват и са доволни от промените. Целта е да спестим време на хората. Ще има подобрена навигация и вграден чат. По-лесен е и достъпът до другите услуги на "Нетинфо" – новини, прогноза за времето, хороскопи, игри и т.н.

Скоро ще пуснете сайт за сравнение на цените в онлайн магазини. Как се казва той?

- Да, той се казва tuk.bg. Отново целим да улесни потребителите. Освен цени ще публикуваме и характеристики на продуктите. Събираме тази информация от около 40 български сайта за онлайн търговия. В момента сравняваме близо 70 хил. артикула.

Как ще развивате новинарското съдържание на vesti.bg?

- Не можем да бъдем Reuters. Няма как да назначим 20 репортери или повече, особено сега. Със сигурност обаче не планираме да сме и само консолидатор на новини. Опитваме се да имаме стойностни материали, но трябва да се вместим в рамките на положителния финансов резултат, както всяка стопанска единица. Така че ще търсим средния път, макар и да не съм съвсем сигурен къде точно минава той. Въпреки огромното ми уважение към добре написаните статии виждам, че медиите вече се възприемат различно. Хората сега четат новини в резюме от 5 реда и остават с убеждението, че са информирани.

Има ли натиск за премахване на нелицензирани видеоклипове от vbox7.com?

- Ние сваляме всяко съдържание по сигнал от правоносителите. Преди месец имах среща в отдела, занимаващ се с предотвратяване и борба с престъпността, свързана с интернет, и получих разбиране, както и декларирах ясно готовността ни да съдействаме по всякакъв възможен начин. Смятам, че трябва да се търси решение на самото явление, а не на конкретното проявление. Същата е и логиката в работата на YouTube. Отговорността по закон е на този, който качва клипове. На дискусията ни помолиха да обясним по-ясно това в своите общи условия, което ще направим.

Водите ли преговори с тв канали за легализиране на тяхното съдържание?

- Сумите, които очакват да получат те като прагово изискване за откриване на канал във vbox7.com, са неадекватни за пазара на този етап на развитие. Като дял нелицензираните клипове са незначителен процент от всички видеа.

Бихте ли използвали техники за филтриране в борбата с пиратските видеоклипове?

- Т.нар. fingerprinting е твърде скъп за момента.

Стр. 48

в. Пари | Боряна НИКОЛАЕВА | 2010-01-05 

Вестниците ще заложат на качествено съдържание и търсене на рекламодатели

Голяма част от собствениците на вестници и списания са радостни, че 2009 г. е вече в историята. Изтеклата година премина под знака на глобалната рецесия и беше богата на уроци за играчите в медийния бизнес. Нещата обаче не са толкова песимистични, колкото изглеждат. Пресата се готви да нанесе своя ответен удар през 2010 г. Световната вестникарска асоциация публикува изследване, което обхваща мненията и прогнозите на експерти, за това какво е бъдещето на пресата по света и как тя може да стабилизира позициите си.

1. Аудиторията

Вестниците с политематично съдържание вече не са достатъчни, за да задоволят нуждите на аудиторията. Издателствата трябва да създадат портфолио от печатни и дигитални издания, предназначени за различни аудитории. Те може да бъдат групирани по пол, възраст, социално-икономически статус, интереси, етнос и т.н. Според друго изследване на асоциацията "умните издателства" трябва да познават и разбират аудиторията си. Това се постига единствено чрез проучвания за нея, които не бива да бъдат пренебрегвани. Изучаването на навиците на читателите, начинът, по който консумират медиите, колко са склонни да похарчат, за да си купят даден вестник, са важни индикатори, които помагат на издателите и рекламодателите.

2. Силата на пресата

За някои може да звучи банално, но практиката е доказала, че вестниците притежават редица характеристики, които ги правят най-предпочитаната медия за милиарди хора по света. Доклад на Световната вестникарска асоциация показва, че в някои региони на света вестниците като цяло отбелязват ръст. В развитите пазари ръст бележат специализираните вестници, тези, които заемат уникални пазарни ниши. По целия свят печатните издания, които предлагат нещо различно и допълнително за своите читатели, ще се радват на успех. Основната цел на пресата да информира не е изместена, но вестниците трябва да обръщат по-сериозно внимание на специфичните си целеви групи.

3. Мобилност

Няма съмнение, че мобилната реклама и медиите, разпространявани чрез мобилни платформи, ще стават все по-силни. Засега те отхапват малка част от "дигиталната баница", но са платформа, към която читателите ще се обърнат. Когато това се случи, вестниците трябва да са там, за да ги посрещнат, се казва в изследването на асоциацията. Използването на мобилните услуги в световен мащаб непрекъснато расте, а на някои пазари вече има и насищане. През 2004 г. мобилните абонати в световен мащаб бяха 1.74 млрд. Към края на 2009 г. те са около 3.9 млрд. Според Portio Research -агенцията, която обслужва Световната вестникарска асоциация, през 2012 г. потребителите на мобилни услуги ще са около 4.9 млрд.
Стратегиите, които позволяват на издателите да печелят от мобилни платформи, са в изобилие. Вярно е, че всеки пазар има своите особености, но един факт обединява всички – с всеки изминал ден броят на хората, които не могат да живеят без мобилния си телефон, расте. Тази ситуация е невероятен шанс за вестниците да достигнат до повече хора и да изучат още по-добре аудиторията си.

4. Аутсорсинг

През изминалата година предизвикателствата в икономиката бяха в изобилие. Голяма част от издателствата бяха принудени да намалят разходите си и да потърсят нови източници на печалба. Така те преоткриха възможностите на аутсорсинга.
Оказа се, че ако той се управлява добре, може да намали с 10 до 50% разходите по дадено направление. Според доклада на Световната вестникарска асоциация резултатите, които се постигат чрез подобно партньорство, са дори на много по-високо ниво, отколкото ако се извършват от служители на самата компания. Данните от проучването водят до следния извод: вестниците трябва да се съсредоточат върху своите основни компетенции – да генерират качествено съдържание и да привличат рекламодатели. Всички други звена може да бъдат покрити от външни компании, ако така е по-изгодно за издателството.

5. Рекламните агенции

Откакто рекламните бюджети преминаха от вестниците към дигиталните медии, голяма част от рекламните агенции също се промениха из основи. Те смениха структурата, стратегията и целите си. Работата на рекламните агенции и на вестниците винаги е била в неразривна връзка.
Навсякъде по света печатните издания разчитат на рекламните агенции за определен процент от рекламните си приходи. Така ще бъде и през следващата година.
Във Великобритания например 80% от рекламните приходи на националните вестници идват от рекламодатели, чиито бюджети минават през рекламни агенции. За вестниците в САЩ тези приходи са около 90% от общите постъпления.

6. Нови технологии

Новите технологии са неизчерпаем източник на енергия за издателствата. Те са свързани с всички звена на една печатна медия – за тях може да се пишат статии, чрез тях може да се повишат приходите от реклама, да се подпомогне разпространението и т.н. Най-важните ползи, които един вестник може да извлече от новите технологии, са намаляване на разходите, подобряване на комуникацията и повишаване на качеството на продукта.

7. Бъдете социални

Социалните мрежи като Facebook и Tweeter не само че завладяха света, но и промениха журналистиката. През следващата година Facebook ще анонсира Facebook Connect, който позволява на потребителите да се регистрират в други сайтове посредством Facebook акаунта си. Според специалистите това ще бъде още един начин медиите да достигат
до своята аудитория.

8. Нов модел

През 2010 г. ще нараства ролята на местните печатни издания, сайтове и телевизии. Тезата се подкрепя не от кого да е, а от самия Рупърт Мърдок. Той обяви, че ще направи платен достъпа до новините на две от местните си издания.

9. Екологично поведение

След като светът беше обхванат от икономическата криза, екологичното поведение на компаниите беше поставено на заден план. През 2010 г. обаче ситуацията ще е различна. Оказва се, че екологията и опазването на околната среда са теми, за които читателите искат да четат. Освен това хората гледат с много по-добро око на компании, които имат "зелено поведение". Затова и медиите ще се стараят да се приобщят към тази група.

10. Платено или не?

Един от най-големите въпроси, с който се сблъска издателският бизнес през изминалата година, беше дали онлайн съдържанието да бъде платено. Ако да, каква част от него да остане със свободен достъп и за каква да се плаща. Проучване на PricewaterhouseCoopers показва, че хората са склонни да плащат за онлайн съдържание, ако нямат безплатна алтернатива. 62% от анкетираните са готови да плащат толкова, колкото отделят и за вестник.
Резултатите от проучването показват, че 98% от анкетираните са съгласни да плащат за финансовите и бизнес новини. Въпросът за платеното съдържание в интернет отново се поддържа от медийния магнат Рупърт Мърдок. Качествената журналистика не е евтина, а една индустрия, която раздава своето съдържание, просто самоизяжда способността си да прави добра журналистика, казва Мърдок.

Стр. 23

в. Сега | 2010-01-05

"Ню Йорк таймс"

Въпреки многото приказки никой не посмя да последва Мърдок в кръстоносния му поход срещу свободното четене в интернет

През последните 10 години читателите свикнаха със сладкия, непресъхващ поток от безплатни новини, снимки, видео и музика в интернет. Плащаха само смотаняците и старомодните. Съдържанието – сякаш е див кон, не искаше юзди. Напоследък все повече се говори, че безплатният обяд върви на приключване.
Вестниците, включително и този, обмислят дали да направят поне част от онлайн съдържанието си платено. Някои, като "Уолстрийт джърнъл" и "Файненшъл Таймс", вече го направиха. В следващите няколко седмици гилдията и анализаторите очакват към тях да се присъединят още издания.
Освен че въведе такса за "Уолстрийт джърнъл", Рупърт Мърдок преговаря за партньорство с една-единствена търсачка, която да му плаща за правото да рови в новините и забавните програми на "Нюз Корпорейшън", вместо да остави всички търсачки да ползват сайтовете му. Сайтът Hulu, който частично също е собственост на австралиеца, обмисля да въведе такса за някои от телевизионните програми, които сега пуска безплатно. Издателите на списания пък междувременно обединиха сили да създадат своя версия на онлайн магазина на "Епъл" iTunes с крайната цел да продават разширени версии на това, което сега предлагат без пари.
Медийни компании от всякакъв калибър изграждаха бизнес моделите си върху постановката, че рекламата ще продължи да се лее щедро към касите им. Днес обаче рекламата едва капе и всички трябва да се свиват, направо да затворят или пък да прехвърлят по-голяма част от производствените разходи към потребителите – същите, които така безметежно привикнаха на безплатното съдържание в интернет.
Та ще остане ли 2010 г. в историята като годината, в която най-сетне онлайн читателите са били принудени да бръкнат в джоба си?
Експертите имат своите съмнения и казват, че платените системи може да проработят, но само донякъде и само за някои сайтове. Издатели, които миналата година звучаха твърдо решени да въведат такси, все още не са предприели този скок. А техните финансисти, които горещо адвокатстваха за промяната, сега са доста по-предпазливи и неясни, като стане дума за това.
Едно нещо със сигурност се е променило – в годината, в която видяхме много вестникарски фалити, всички разбират, че гилдията трябва да опита нещо ново, защото сегашният път води само към повсеместна разруха. Според изпълнителния директор на "Тайм" – издателят на най-тиражното списание на Америка, Ан С. Мур в следващите 2 години ни очакват големи промени. Тя обаче признава, че едва ли поставянето на платена бариера ще е достатъчно.
Медиите всъщност се надяват от години да въведат някаква поносима цена на онлайн съдържанието си или поне някакъв контрол над достъпа до него. Този ден обаче никога не дойде. Единственото, което се променя, е нивото на риска в бранша на фона на най-големия срив в рекламните приходи в историята му.
Още от детската възраст на световната мрежа имаше прогнози, че колкото по-изобилна и достъпна става информацията, толкова цените ще падат. Отначало това сякаш нямаше значение – онлайн рекламата главоломно се увеличаваше, а традиционните медии процъфтяваха. Възходът на интернет обаче наказа повечето средства за масова комуникация, а най-напред беше музикалната индустрия. И тя трябва да ни послужи за урок – защото независимо от успеха на платените сайтове за сваляне на музика пиратството все още се шири необезпокоявано.
Сега най-очевидните жертви на кризата са вестниците и списанията, но дигиталното разпространение е важно и за електронните медии. На практика почти цялото им съдържание е достъпно без пари в интернет, което отнема аудитория и реклама.
Наред са и издателските къщи – "Саймън&Шустър" наскоро отложи пускането на 35 големи заглавия в електронен формат поради опасения, че дигиталните версии, които се продават за 9.99 долара, ще подядат продажбите на книжните издания.
Единствените, които все още държат глава над повърхността, са кабелните телевизии, които оцеляват благодарение на абонаментните такси, но и там има тревоги, че клиентите се отказват от абонаментните си пакети заради възможността да гледат безплатно каквото си поискат в интернет.
И да се върнем на главния проповедник на платената ера – Рупърт Мърдок, който беше казал, че не е далеч денят, когато всички медии под шапката на "Нюз Корпорейшън" (включително новинарската тв "Фокс", лондонският "Таймс" и "Ню Йорк пост") ще въведат такси онлайн. Корпорацията опитва да продава софтуер за онлайн разплащания – засега без успех, с цел да се превърне в пътеводна светлина за останалите издатели. "Качественото съдържание не е безплатно – писа Мърдок в "Уолстрийт джърнъл" на 8 декември. – В бъдеще добрата журналистика ще зависи от способността на издателите й да предложат новини и информация, за които читателите са готови да платят."
Хората, които са проучвали този проблем, твърдят, че въвеждането на платено съдържание ще проработи само ако клиентите получат многократно подобрен продукт с възможност за цялостен достъп от всякакви дигитални устройства – това, което стои зад идеята на издателите на списания за консорциум и онлайн магазин. На фона на този стандарт повечето приказки за измъкване на някой и друг лев от читателя в интернет дрънчат на кухо. Тези, които искат заплащане, обикновено предлагат специализирана информация – като "Уолстрийт джърнъл" и "Файненшъл таймс", или пък са монополисти на регионално ниво. Освен това таксите са твърде ниски, за да влияят съществено на приходите. За разлика от тях останалите медии с новини от общ характер ще трябва да се състезават с безброй безплатни сайтове, предлагащи по същество същата статия.
***
Текст под снимка
Миналата година беше критична за много печатни издания. На 12 октомври "Ивнинг Стандард" стана първият национален ежедневник на Великобритания, който преминава от платено към безплатно издание.

Стр. 14