Водещ: С Венцислав Йосифов си говорим по време на рекламите за това дали държавата не е на път да фалира. Има такива сериозни внушения от някои хора, че държавата е много зле и вървим към „Виденова зима” или гръцки сценарий.
Венцислав Йосифов: Не. Държавата е богата и да има някакви елементи на криза в определени отрасли не може да се стигне до такава зима, защото при една огромна безработица, която цари в южната част на Европа, в България безработицата в условията на европейска и световна криза е в рамките на нормалното. 12 до 15% е нормално.
Водещ: Това заради борда ли се случва така?
Венцислав Йосифов: Естествено.
Водещ: Той ще ни спаси, ще ни запази?
Венцислав Йосифов: При условията на борда не можеш да правиш харчове за неефективни дейности.
Водещ: А държавата сама по себе си има ли още какво да продава, да раздава и да…
Венцислав Йосифов: България е изключително богата държава.
Водещ: Още?
Венцислав Йосифов: И още, да. И има много. В България не са пипнати военно-промишления комплекс, големите енергийни обекти, пристанища. Има поне 200 летища на територията на държавата. Чухте колко язовири са държавна собственост. Така че има още с какво да бъдат обезпечени даже и повишени разходи.
Водещ: Дори и да стане беля, ще има какво да продадем?
Венцислав Йосифов: Естествено.
Водещ: както се казва в едно семейство, имаме си запаси.
Венцислав Йосифов: Имаме си, да. Не е както в другите държави, където…
Водещ: Видя ли тази история с тези хора, които са имали почти неограничен, за тях, нали, дебит – всеки ден по 400 лева, и пак нещо не се справят с живота?
Венцислав Йосифов: А, има ги и такива хора по света, особено някои кланове от циганските…
Водещ: Да не кажеш…
Венцислав Йосифов: … няколко, да, които просто живеят и държат да си живеят, както са си живяли отпреди хиляди години.
Водещ: Това много пари ли са? Всеки ден по 400 лева много пари ли са?
Венцислав Йосифов: Ами, за тях са невъобразимо много. Даже трябваше да имат и коли и нова къща и всичко.
Водещ: А защо нямат?
Венцислав Йосифов: Ами, защото маниерът им на живот е такъв.
Водещ: какъв?
Венцислав Йосифов: Да, те и да имат и да получават по 2 000, пак ще си живеят по същия начин.
Водещ: Това е много страшно, което казваш, което и аз си помислих, което и много хора са си помислили.
Венцислав Йосифов: Ами, да. Но то трябва наистина да минат хиляди години и да се положат огромни усилия, не само в нашата държава, а и по цял свят, за да се промени начина на мислене, да се квалифицират, да работят.
Да. Няма да им даваме оценки, няма да ги оправим ние.
Венцислав Йосифов: Не.
Водещ: Дай сега да те питам за това, което се случва в БСП. Всъщност, първо ще те питам дали се справя ГЕРБ с управлението?
Венцислав Йосифов: Да. При условията на валутен борд, доста добре.
Водещ: Да. БСП по-добре ли ще се справи догодина?
Венцислав Йосифов: При условията на валутния борд, пак същото.
Водещ: Винаги, който и да изберем.
Венцислав Йосифов: Който и да изберем, условията ще бъдат едни и същи, докато сме в условията на борд. Като влезем в…
Водещ: В смисъл, бордът е нещо като сигурна мизерия, но поне сигурна?
Венцислав Йосифов: Абсолютно. Поне знаеш, че няма да тръгнем много нанадолу или много нанагоре.
Водещ: Тогава да излезем да видим по-добре ли…
Венцислав Йосифов: Ами, когато отидем в европространството, тогава. Когато няма вече лев, ще има евро. Тогава ще сме в коренно различни условия.
Водещ: Така ли?
Венцислав Йосифов: Да.
Водещ: Пак добре ли ще бъде или не се знае?
Венцислав Йосифов: Ами, като гледам…
Водещ: Като гледаш спекулата каква е…
Венцислав Йосифов: … как живеят, е да, ама като гледаме как живеят южните държави на континента и пак им покриват беличките, и ние ще живеем така.
Водещ: А така.
Венцислав Йосифов: То има един хубав виц, дето събрали се португалецът, италианецът, испанецът и гъркът, яли, пили и се веселили и най-накрая гъркът казал – а бе , чакай да се обадим на германеца да ни плати сметката.
Водещ: Да.
Венцислав Йосифов: Та и ние ще се включим в този клуб.
Водещ: Взимаш ли страна в това, което се случва в момента в БСП – Първанов срещу Станишев?
Венцислав Йосифов: Не. Това за мен е голямо достижение и показ, че в тази партия все пак има наистина много демократични процеси. Нека да има противоборство. Няма да са само те, като кандидати.
Водещ: Е, ама…
Венцислав Йосифов: Знаете, че има и други мераклии за тоя пост.
Водещ: Е, не взимаш ли страна? Може би си ангажиран.
Венцислав Йосифов: Не.
Водещ: Емоционално, заради Моника
Венцислав Йосифов: Нито емоционално, нито неемоционално. Това е една здрава партия, в която всичко се чува. Затова по-добре да се стои настрани. Опасното е, когато те спрат да говорят и започнат нелегално да решават въпросите. Тогава може да чакаме партизанска война.
Водещ: А, те имат традиции в това, те имат традиции в това.
Венцислав Йосифов: Тогава може да излязат и в гората.
Водещ: Добре. Ти си много модерен човек, явно. Би трябвало или да си много модерен и да си простанишев в тая битка или примерно, ако завиждаш, че ти е взел Моника, нали жената, можеш да му кажеш, нали – аз съм за Първанов, можеш да кажеш – аз пък няма да играя за теб.
Венцислав Йосифов: Ама всеки се бори за доброто. И като е взел жена ми, аз ще си потърся нещо друго. Това е… нищо ново под слънцето.
Водещ: Оптимист си.
Венцислав Йосифов: Ами, разбира се.
Водещ: Кога… Може ли малко лични въпроси?
Венцислав Йосифов: Да.
Водещ: Защото тук аз имам една теория такава. Откога сте разделени с Моника, с Моника Йосифова?
Венцислав Йосифов: Ами, от няколко години.
Водещ: А може ли точната година да ми кажеш, за да преценим?
Венцислав Йосифов: Не мога да се сетя.
Водещ: Значи, аз мога да ти кажа. Има публикация, че се развеждате, във frognews, от 2007, май месец.
Венцислав Йосифов: Напълно е възможно от тогава.
Водещ: да. Какво мислиш за това, което сега се случва с Моника?
Венцислав Йосифов: Нищо.
Водещ: Нищо не се случва?
Венцислав Йосифов: Нищо не се случва. Тя си работи перфектно. Един добър професионалист и естествено, че има хора, които ще й завиждат.
Водещ: Има хора, които казват, че това е конфликт на интереси. В смисъл, премиерът си има гадже, което е твоя жена в тоя случай и й дава поръчки. В смисъл, дава й държавни пари.
Венцислав Йосифов: Винаги е работила перфектно и с много добри юристи. Самата тя има и друго образование. Така че…
Водещ: Въобще не подценяваме нейния професионализъм. Въпросът е дали коректно са се случили нещата там? Все пак това са пари на данъкоплатците и заради това е важен. Ако те са били гаджета по това време, а той й дава парите, това ми прилича на конфликт на интереси.
Венцислав Йосифов: Тя е работила с поне 50 фирми.
Водещ: Нека,, браво на нея. Въпросът е, че…
Венцислав Йосифов: Да. Така че…
Водещ: … премиерът представлява държавата и дава пари на приятелката си. В друга държава това щеше да бъде доста сериозен проблем.
Венцислав Йосифов: Вижте, възможно е, ако е имало някакъв конфликт на интереси, но тогава не е имало конфликт на интереси.
Водещ: Тогава не са били гаджета, това ми казваш.
Венцислав Йосифов: Да.
Водещ: Кога е това тогава?
Венцислав Йосифов: Ами, примерно казано, когато е подписан някакъв договор. Там, 2006 ли е било. Чух по телевизията и радиото. Иначе, всеки е държал да работи с най-добрия в бранша.
Водещ: Не искам да гледам под чаршафите Ви. Просто, като данъкоплатец, се питам дали още е била жена Моника на Венци Йосифов, когато е получила тия пари? Това е важно.
Венцислав Йосифов: Дали тези пари са щели да бъдат изразходвани за тази фирма или за друга фирма, пак PR агенция…
Водещ: Не е така.
Венцислав Йосифов: … или за някоя трета…
Водещ: Ама фирмата на гаджето е едно…
Венцислав Йосифов: … тези пари са щели да бъдат изразходвани.
Водещ: Ясно. И те трябва да бъдат изразходвани.
Венцислав Йосифов: Ами, разбира се.
Водещ: Въпросът е, че ако бяхме в Щатите, гаджето на премиера взима сума.
Венцислав Йосифов: Ами, за съжаление, не сме в Щатите, а сме в България. В България всеки прави, който, каквото може и както може.
Водещ: Да. Това е обяснението.
Венцислав Йосифов: Не само това. Това е една причина да се замислим не само по този повод, а по принцип за цялостното устройство на държавата.
Водещ: Че то така може…
Венцислав Йосифов: Нашата държава е министър-председателска република.
Водещ: Да. Е?
Венцислав Йосифов: Който стане министър-председател, прави кой, каквото си иска. Това е положението от времето на…
Водещ: От времето на Тодор Живков.
Венцислав Йосифов: На, Бог да го прости, да. Той беше като цар.
Водещ: Между другото, тогава открихме нещо. Има едно момче, което се казва Огнян Бояджиев. Не го намерихме, но през ноември месец 2006 в портал „Европа” той задава въпрос – защо без конкурс и без поръчка фирмата на Моника Йосифова получава държавни пари? По късно това момче някой го бие, някой му хвърля един бой.
Венцислав Йосифов: Не може да бъде.
Водещ: Може да е за друго нещо. Зависи, може да са някакви лични отношения. Търсим Огнян Бояджиев, който наистина тогава, може би защото е бил конкурент на Моника Йосифова, може би това го е накарало да се обади. Той тогава се възпротивява срещу тези държавни пари, отиващи за реклама на България в частна фирма. Тогава той. Само искам да го обявя, че го търсим.
Венцислав Йосифов: Публично-частното партньорство е факт не само в България. То върви навсякъде. И тя е работила, примерно казано, е била една от най-добрите фирми по времето още на правителството на Царя. Така че…
Водещ: Въобще не оспорвам твоите думи. Въпросът е, че никой не смее да спомене, че ако те са били гаджета, ако те са били заедно и Вие сте се били развели, това се нарича конфликт на интереси.
Венцислав Йосифов: Тя може да е имала и друго гадже. Аз никога не съм я контролирал чак толкова, да кажем.
Водещ: Така ли?
Венцислав Йосифов: Примерно казано.
Водещ: Да.
Венцислав Йосифов: Напълно е възможно.
Водещ: Много модерен човек си ти. И за жена си и за държавата и за парите. Много сме модерни с теб станали.
Венцислав Йосифов: Ама само тук, по цял свят е така. Откакто беше движението на хипитата, не знам, ти не си ги спомняш, но…
Водещ: Не, не си го спомням, да.
Венцислав Йосифов: Оттогава вече обществото е много модерно.
Водещ: Възможно ли е да атакуват Моника заради Сергей Станишев, защото Първанов има полза от това?
Венцислав Йосифов: Ами, всичко е възможно на този свят. Може да я атакува и някой, примерно казано, друг човек.
Водещ: Да. Кой?
Венцислав Йосифов: Примерно, някой от кандидатите за ръководството на БСП.
Водещ: Някой друг, освен… Аз казах Първанов.
Венцислав Йосифов: Те там са пет-шест групи.
Водещ: Пет-шест групи?
Венцислав Йосифов: Ами, да.
Водещ: Сергей. Тук имаме такъв въпрос, защото моят екип са повече момичета. Те са загрижени добре ли се грижи Станишев за вашите деца.
Венцислав Йосифов: Нямам някакви сведения за лошо отношение.
Водещ: да. Нямаш кофти данни.
Венцислав Йосифов: Но те си живеят повечето време и при мен.
Водещ: Приличаш на човек, който въобще не му пука, че се е разделил с жена си. Все едно не е преживял, някак си. В смисъл, не е толкова страшно да загубиш жена си.
Венцислав Йосифов: Това не е за първи път. Това не е за първи път.
Водещ: Това не е за първи път, да.
Венцислав Йосифов: Да.
Водещ: За кой път е при теб?
Венцислав Йосифов: За втори е.
Водещ: За втори.
Венцислав Йосифов: Пък може да опитам и трети.
Водещ: Сега ми кажи, че имаш приятелка, с която смяташ да се жениш, нали.
Венцислав Йосифов: А, още не. В момента съм в етап на проучване.
Водещ: Иначе, в какви отношения сте със Сергей сега? Имате ли, чувате ли се?
Венцислав Йосифов: Ами, не.
Водещ: не се чувате.
Венцислав Йосифов: Не. Защо да се чуваме. Той си има с кого да се съветва.
Водещ: Понеже Моника прави много кампании…
Венцислав Йосифов: Естествено.
Водещ: … и на Първанов е правила кампания, когато Венци Йосифов беше кандидат за президент, тогава Моника ли помагаше?
Венцислав Йосифов: Не.
Водещ: Кой Ви направи тогава кампанията?
Венцислав Йосифов: Сега?
Водещ: Тогава, когато беше кандидат за президент ти? Преди 100 години беше това.
Венцислав Йосифов: А, не съм бил преди кандидат за президент, тогава бях за кмет.
Водещ: Да, да. Сега, сега.
Венцислав Йосифов: Сега беше за президентството. Съвсем не.
Водещ: Да.
Венцислав Йосифов: коренно различни хора. Но ние не сме и правили една голяма кампания. Беше просто една заявка за нов подход в българската политика. Защото много от хората говорят за нова конституция, но никой не смее да каже, че тази конституция трябва да върне България към това,което е била…
Водещ: Кога?
Венцислав Йосифов: … хиляди години – царство.
Водещ: Да. Ти си монархист.
Венцислав Йосифов: Да, но не става… Аз по убеждения съм социалдемократ.
Водещ: Да.
Венцислав Йосифов: Но като говорим за конституция, искам да кажа, че най-добрият модел е скандинавският модел. Там са конституционни монархии. Защо да ни е срам да кажем, че една конституционна монархия е много по-добра от, примерно казано, друго управление?
Водещ: Минахме на друга тема. Имам само още един въпрос, който е от личните.
Венцислав Йосифов: Да.
Водещ: Надявам се да ми простиш. Ще питам пак като данъкоплатец. Цялата тази тирада беше такава. И все пак има и любопитно нещо. Ще препоръчаш ли на Сергей да предложи брак на Моника и да заживеят, както си е традиционното семейство?
Венцислав Йосифов: Аз не мога да се бъркам в личните им взаимоотношения.
Водещ: Така. И Дина Станишева каза така. Толкова модерни се оказаха тия хора. Аз очаквах да са традиционалисти.
Венцислав Йосифов: Ама който, където иска, каквото иска, това да прави.
Водещ: Ама не може така. Как така ще…
Венцислав Йосифов: Аз не мога на теб да ти препоръчам. Ето, примерно казано, онази девойка в студиото е прекрасна. Вземи я!
Венцислав Йосифов: Ако ми е била жена, що да не я препоръчаш? Или да кажеш – тази жена е свястна, вземи я, O. K.q, обичайте се. Или ако не е много свястна да му кажеш – Сергей, внимавай, не е много свястна. Така, между мъже.
Венцислав Йосифов: Ние не сме толкоз близки, за да си даваме такива съвети. Това го правя с приятелите си и това, когато обсъждаме разни други девойки.
Водещ: Много мъжки си го приел. Хората, мъжете в България се отчайват, като се развеждат. Но край на това. Къде държи Венци Йосифов парите си?
Венцислав Йосифов: Значи, аз всичко инвестирам.
Водещ: В банки нямаш пари?
Венцислав Йосифов: Малко.
Водещ: Малко. Колко е малкото за Венци Йосифов? Колкото за пиене, нали. В какво инвестираш?
Венцислав Йосифов: В недвижимости.
Водещ: В недвижимости?
Венцислав Йосифов: Да.
Водещ: Това… офиси или как… или къщи, квартири?
Венцислав Йосифов: Къщи, офиси, земи.
Водещ: Всичко.
Венцислав Йосифов: Да.
Водещ: Цялото ветрило.
Венцислав Йосифов: Да.
Водещ: Земеделска земя?
Венцислав Йосифов: Земеделска земя.
Водещ: Препоръчай нещо на хората, които имат 100 лева и трябва да ги инвестират някъде.
Венцислав Йосифов: Със 100 лева трудно инвестиция ще се направи.
Водещ: Да.
Венцислав Йосифов: Най-много да ги инвестират в уиски.
Водещ: Уиски?
Венцислав Йосифов: И да си го държат за 20 години, то ще отлежи и ще им е по-скъпо.
Водещ: Ще могат да го продадат по-нататък?
Венцислав Йосифов: Биха могли, да.
Водещ: Това е точно философията на хората, които показахме преди малко. Те са инвестирали всеки ден тия 400 лева в почерпушки и в ракийки и в…
Венцислав Йосифов: Примерно, агънца и др.
Водещ: да. И така се живее дълго време, докато не ти вземат картата.
Венцислав Йосифов: Абсолютно.
Водещ: Е, ама то, картата, ти я взимат един ден.
Венцислав Йосифов: Е, нищо. Пак ще си взимам помощите – и за деца, детските надбавки, всичко. И те им стигат.
Водещ: Познаваш ли лично Симеон Сакскобурготски?
Венцислав Йосифов: Ръкостискали сме се един път.
Водещ: А не като лично познанство?
Венцислав Йосифов: Не.
Водещ: Е, не си ли, не беше ли разочарован от неговия премиерски мандат?
Венцислав Йосифов: Вижте, той за цар става. А иначе, като премиер, не е виновен. Екипът му е бил такъв. Както и сега, не можеш да виниш…
Водещ: …
Венцислав Йосифов: Да. Но иначе, екипът е най-важното нещо. Кадрите са основният проблем.
Водещ: След малко ще опитам да направим един блиц какво мислиш за някои хора, но така, с няколко, с по една-две думи, нали. Не мога да не те върна на Първа частна банка.
Венцислав Йосифов: Да.
Водещ: Коя година беше тоя фалит? Подскажи ми! Какво се случи?
Венцислав Йосифов: 96-а.
Водещ: 96-а. 95-а имаме 80 банки. Как го виждаш ти? Какво се случва?
Венцислав Йосифов: И сега имаме 80.
Водещ: Сега може ли да фалират банките?
Венцислав Йосифов: Трудно.
Водещ: А тогава?
Венцислав Йосифов: Въпреки че биха могли.
Водещ: Как?
Венцислав Йосифов: Ами, ако стане една световна криза, като нищо могат и да фалират.
Водещ: Някои?
Венцислав Йосифов: Не някои. Случвало се е по 15-16 000 да фалират в Щатите.
Водещ: Така, в един ден?
Венцислав Йосифов: Хем са най-могъщата икономика. За един месец, да кажем.
Водещ: Държавата ще може ли да покрие, ако примерно се получи една голяма световна банкова криза и в България фалират десет банки, държавата ще може ли да покрие вътре поне малките спестовни влогове на хората, както е гарантирания фонд?
Венцислав Йосифов: Да. Това си е, има такъв закон. Те са в отделна сметка и са събрани тези пари, така че не е проблем.
Водещ: Не е проблем. Тия с по-малките влогове да са спокойни?
Венцислав Йосифов: Е, тези, които са до тавана.
Водещ: До 100 000 евро.
Венцислав Йосифов: Да.
Водещ: А с Първа частна банка какво стана тогава?
Венцислав Йосифов: Първа частна банка попадна в една местна световна криза. Тогава…
Водещ: Местна световна?
Венцислав Йосифов: Ами, да. В България…
Водещ: Оксиморон.
Венцислав Йосифов: … ни отрязаха отвсякъде, от всички пазари. Забраниха и износа на някои неща.
Водещ: Кой?
Венцислав Йосифов: Ами, НАТО.
Водещ: НАТО?
Венцислав Йосифов: Забраниха ни да изнасяме оръжие. Ние изнасяхме за по 700-800 млн. Долара всяка година. Руснаците ни отрязаха от нефта и газта и нямахме пазари. Тютюнът ни го отрязаха. Не ни купуваха тютюните.
Водещ: Как се стигна до това? Кой е виновен?
Венцислав Йосифов: Ами, за четири години стана това нещо.
Водещ: От 92-ра?
Венцислав Йосифов: От 92-ра г., 7. февруари, ако искате, направете си справка, 1 марка беше 15 лева, а на 7. февруари 97-ма г., т. е. 96-а г., за четири години, стана 1 500.
Водещ: Да. Е?
Венцислав Йосифов: Инфлацията беше 300%, девалвацията…
Водещ: Кой го направи това? Беровото правителство? Виденовото? Кой? Или заедно?
Венцислав Йосифов: И с помощта и на Международен валутен фонд и на много други.
Водещ: Защо е трябвало да ни фалират? Нямаше логика.
Венцислав Йосифов: Ами, за да може да се купи икономиката на безценица.
Водещ: Така ли?
Венцислав Йосифов: Примерно казано.
Водещ: Примерно?
Венцислав Йосифов: Да.
Водещ: Не е много примерно. Може би това е, това звучи най-логичното.
Венцислав Йосифов: На там отиват изводите.
Водещ: … спекуланти. Далавери на политици. Така са казали.
Венцислав Йосифов: Ами, да.
Водещ: На кои?
Венцислав Йосифов: По света далаверите и корупцията се шири сред политиците. Тя липсва в частния сектор или в журналистиката. Е, има тук-таме.
Водещ: има, има.
Венцислав Йосифов: Да де. Но това са кокошкарските истории. Не са милиардите.
Водещ: А големият удар е да съсипеш една банка и да…
Венцислав Йосифов: Не е една.
Водещ: Не е една.
Венцислав Йосифов: То тогава стана съсипването на цялата банкова система. Те се и затвориха и държавните банки – Стопанска банка, Минералбанк, Балканбанк. Да не ги… Без значение.
Водещ: И сега ми обясняваш, че това е заговор, чисто световен, България да стане, да инфлатира, да фалира, за да може по-евтино да купим някои неща от нея?
Венцислав Йосифов: Вижте, много са възможните варианти. Може и да е от некадърност направено.
Водещ: Може, да.
Венцислав Йосифов: Некомпетентност. След тези кризи, които ги преживя цял свят, защото имаше и в Далечния изток и в Бразилия, в Турция напоследък, в Русия имаше банкова криза. Откакто се затвориха, така, могъщо банки в България, никъде не се е случвало такова нещо. Всичките банки бяха оздравявани, възстановявани, продавани, джойнтвани с други банки. Но да си съсипеш инвестицията в банковата система, това само ние го направихме.
Водещ: само ние го направихме.
Венцислав Йосифов: Да.
Водещ: Блицът. С по една дума. Аз казвам имена.
Венцислав Йосифов: Добре.
Водещ: Бойко? Една дума за бойко.
Венцислав Йосифов: Добър политик.
Водещ: Това са две. Политик. Политик, може ли да кажем политик?
Венцислав Йосифов: Може. Вече да.
Водещ: станишев?
Венцислав Йосифов: Научи се и той на политика.
Водещ: Научи се и той.
Венцислав Йосифов: Добър.
Водещ: Първанов?
Венцислав Йосифов: Много уравновесен човек, умерен.
Водещ: Уравновесен?
Венцислав Йосифов: Умерен.
Водещ: За него не казваш политик. Умерен политик, може би?
Венцислав Йосифов: Умерен политик, да. В този смисъл.
Водещ: Костов? В този смисъл Костов да обърнем.
Венцислав Йосифов: Иван костов, като политик, добър.
Водещ: Добър. А иначе какво? Като политик. Той си е политик. Като човек?
Венцислав Йосифов: Точка две, и като икономист не е много добър.
Водещ: Не е много добър. Аха, това имаш предвид, да. Последен въпрос тогава към теб. Кой от двамата е по-богат в момента? Имаше такъв въпрос в интернет. Моника или Сергей?
Венцислав Йосифов: Предполагам… Не мога, не съм им гледал сметките.
Водещ: Не знам. Сигурно няма да е лесно да им видиш сметките, но помислих си, и много хора са написали тук в интернет, че когато всичко е наред, когато има пари в едно семейство, любовта по-лесно върви. Вярно ли е това?
Венцислав Йосифов: …
Водещ: Благодаря за този разговор! Ако сега трябва да правиш PR кампания, ще се обадиш ли на Моника Йосифова?
Венцислав Йосифов: Едва ли. Не сме чак толкоз близки вече.
Водещ: Вече.
Венцислав Йосифов: Ние се чуваме само по повод и по отношение на възпитанието на децата.
Водещ: Вие сте изключително модерно семейство в този триъгълник, който се обсъжда, който не се обсъжда много, но сега го обсъдихме, донякъде. Изключително модерен триъгълник.
Венцислав Йосифов: Ако такава е преценката на хората, значи е така. Може да се каже и по друг начин. Сигурно има хора, които не са доволни.
Водещ: Благодаря много за този разговор! Бъди здрав!
Венцислав Йосифов: И аз благодаря!
Водещ: Поздрави Моника и я помоли да не ходи в съпружески предавания, а да дойде в едно такова по-интересно. Да я питаме, това е единственият въпрос.
Венцислав Йосифов: Е, да де, ама тя ми каза, че не сте я поканили.
Водещ: Поканихме я. Тя трябваше да дойде сега, примерно сега да си говорим. Един единствен въпрос има. Дали са били гаджета, когато е взела парите от държавата? Това е.
Венцислав Йосифов: Всичко може да й го зададете и по телефона.
Водещ: Ама исках да дойде тук да я питаме.
Венцислав Йосифов: Добре.
Водещ: благодаря!
Венцислав Йосифов: Няма нищо.

Водещ: Две министерски оставки, 100 милиона евро инвестиции в България. Ето, това ни донесе премиерът от Катар. Вижте, Колко много новини за няма 24 часа. Това обаче не беше всичко. Тази сутрин Бойко Борисов ни сюрпризира и с други вести. Пред зрителите на БНТ той съобщи 2 изключващи се новини. Едната гласеше, че още преди месец е отказал на руснаците да строим „Белене”. Другата гласеше, че отказал, неотказал, може да проведе референдум дали да се строи „Белене”, а третата новина беше, че разбира се, чакаме независим експертен доклад, който да се произнесе каква да е съдбата на „Белене”.Не знам вие, но аз се почувствах наистина изгубена в новините. Все пак да видим как голямото жури ще се справи с мътния информационен поток. Дали ще може голямото да се справи с мътния информационен поток? Така поставяме днес въпроса и пред вас и пред голямото жури, в състав днес: Деница Сачева, здравей, Деница.
Деница Сачева: Здравейте.
Водещ: Който случайно не я познава, не я е слушал тук и не знае за други нейни обществени изяви. Тя е специалист в областта на PR и на здравеопазването, което днес ще бъде особено полезно, за пореден път. Антоанета Цонева, борец за граждански права, просто казано, а иначе знам, че това вече много, сигурно не ти харесва по този начин да бъдеш представяна. Добре, официално ще те представя. Институт за развитие на публичната среда.
Антоанета Цонева: Благодаря, Пролет.
Водещ: Да, но по същество става дума за това, за граждански права. Виктор Лилов, музикален продуцент, издател и на книги.
Виктор Лилов: Мерси.
Водещ: За какво?
Виктор Лилов: Не знаете ли?
Водещ: Така е. И нов член в журито, Ива Бонева. За нас тя не е непознат човек. Надявам се и за вас, но като член за журито, така ще бъде и за нас новост твоето участие тука.Тя се опитва да помага и помага на забравените деца на България. Може и така да го кажем, нали, но тя е и директор на център за приобщаващо образование. Ива, здравей.Можеш да кажеш 2 думички за себе си, за да е по-точно и по-богато това, което ще чуят слушателите за теб?
Ива Бонева: Здравейте. То, директор съм на център за приобщаващо образование. От 97-а година, заедно с колегите, с които съм много щастлива да работя заедно, се опитваме да направим така, че всички деца в България да ходят на училище или детска градина и да имат семейства.
Водещ: Деца, които имат по някакви причини, проблеми, затруднения да бъдат приобщени, вие им помагате? Всъщност това се случи?
Ива Бонева: Ние го правим не толкова като работим с децата, а като помагаме на възрастните да разберат, че мястото на всяко дете е при другите деца и при родителите.
Водещ: Добре. Откъде да започнем сега разговора днес? Много новини,голяма бъркотия?
Деница Сачева: Те каскадно валят. Още нови и нови новини.
Водещ: Ето, последното, което научихме е, че ако до преди малко имаше дилема кой ще бъде министърът на здравеопазването, сега вече информацията гласи, че това ще бъде Десислава Атанасова, довчера и до този момент все още председател на здравната комисия в парламента. Деница, какво казваш? Изборът беше, както чухме сутринта от премиера,между нея и Менда Стоянова, председателят на правната комисия?
Деница Сачева: Да. За Менда Стоянова все още има в новините непотвърдена информация, че може би ще поеме здравната каса, поне така излиза в интернет сайтовете на този етап, Ще видим дали това ще се случи. За момента, мисля, че в рамките на политическа партия ГЕРБ, нямаше много възможности. Това е, да не кажа, може би единствената възможност, която партията имаше, ако трябваше да търси вътре в себе си политически избор, ако трябваше да търси експерти извън партията, имаше много по-удачни. Но това е политическо решение, така че да видим какво ще се случи.
Водещ: Ти , мисля,че знаеш достатъчно за Десислава Атанасова? Може ли да ни помогнеш малко повече с характеристики, някакъв бекграунд за нея?
Деница Сачева: Доколкото знам, Десислава Атанасова е работила в болницата в Русе. Била е юридически консултант там до началото на политическата си кариера през 2009 г., когато съответно поема пътя към парламента. Става народен представител в здравната комисия и след отлъчването на Лъчезар Иванов, тя съответно пое и здравната комисия. До този момент името й не е въвличано в скандали, но същевременно на мен лично, не ми е правела впечатление на човек, който е решителен и който има визия за реформи в здравеопазването. Същевременно, както вече казах…
Водещ: … имаше търкания между нея и министър Константинов, по инерция все още го наричам, в последно време?
Деница Сачева: Да. Министър Констанинов имаше…
Водещ: Тя определено не харесваше неговата политика?
Деница Сачева: Аз не мога да се сетя за човек, който харесваше неговата политика, преди всичко, защото аз не виждах каква беше тя. Той не очерта никакви такива, никаква визия. Нямаше. Говореха се само мантри в здравеопазването. Аз мислех, че на всички български граждани до гуша им е дошло да слушат за това, че те ще имат национална здравна карта или пък, че ще имат електронна карта, диагностично-свързани групи и всякакви такива думи, които по никакъв начин не са свързани с реални практически действия. Така че…
Водещ: Има ли добра новина за здравеопазването? Добра ли е новината, че си отива министър Константинов, а и б, добра ли е новината, че идва Десислава Атанасова?
Деница Сачева: Здравеопазването в момента е без екип. Трябва да се има предвид, че здравеопазването не може да бъде оправено от един, единствен човек, поради простата причина, че здравеопазването е сектор, който влияе върху всички останали други сектори. Здравеопазването, освен в своя хуманен аспект, има и много сериозен икономически аспект, който е свързан и с предоставянето на медицинските услуги и с фармацевтичния сектор и съответно с медицинските изделия и т.н. и т.н. Това е сектор, в който можеш да намериш абсолютно всички останали сектори.Поради…
Водещ: Като казваш няма екип, какво имаш предвид?
Деница Сачева: Имам предвид, че не може един, единствен човек да дойде и да оправи нещата, който и да е той. Трябва да има екип. В момента в здравното министерство няма никой. На практика до встъпването в длъжност на Десислава Атанасова, няма…
Водещ: Защо да няма? Има заместник-министри, има дирекции, шефове на дирекции
Деница Сачева: Няма, няма. Кой? Заместник…
Водещ: Няма ли там някаква система, която да е що годе устойчива на такива сътресения на смени и рокади на министри?
Деница Сачева: За съжаление, не. Тук вече може би Тони може да се включи, но законът за администрацията всъщност не се изпълнява в неговия замисъл, а именно да има несменяем мандат на главен секретар, който надолу по веригата да организира работата на дирекциите, а политическите кабинети да са тези, които да зависят от политическите бури и промени. Тъй като винаги, когато се смени някой от върха, започва каскадна смяна надолу по веригата, това довежда до факта, че ние вече в здравеопазването нямаме никаква памет.
Водещ: Случва ли се нещо важно в момента в тази сфера, което може да бъде блокирано, което може да бъде драматично провалено,заради липса на министър и на екип?
Деница Сачева: В момента болниците са със забавени плащания. Дейността на почти всички лечебни заведения боксува. Мисля, че здравеопазването въобще през последните 3-4 месеца е на автопилот, тъй като ние нямаме шеф на касата, нямаме шеф на надзорния съвет на касата. Липсва ключов заместник-министър в ресор, който е много важен, свързан с лекарствата. В момента здравеопазването е разграден двор, общо взето. Във връзка с това, което ви казах, с липсата на последователност и липсата на приемственост на институционална памет, искам само да отбележа, че на 15 март НЗОК стана на 13 години и в момента в НЗОК в София специално говоря, в централното управление, не работи нито един служител от хората, които са започнали, а те бяха близо 1800 човека.
Водещ: Така. И още нещо чух от това, което Деница каза, отекна ми в съзнанието и това е, че ако изборът на Десислава Атанасова е приемлив, поне така смятаме, защото около нея няма нищо злепоставящо. Няма основание да мислим, че не е един приемлив политически избор, то ти смяташ. Че ако трябваше експертно да бъде търсен министър, щяха да се намерят и много по-добри решения?
Деница Сачева: Определено смятам, че да.
Водещ: А вие какво смятате?
Виктор Лилов: За кадрила…
Водещ: За всичко. Каквото ви се говори?
Ива Бонева: Аз съм оптимист, по отношение на тази борба, която започна миналата седмица.
Водещ: Ива.
Ива Бонева: Да, Ива.
Водещ: Коя борба?
Ива Бонева: За сваляне на лимита за лечение, за трансплантации на деца в чужбина.
Водещ: Да, важно събитие. Трябва да го говорим.
Ива Бонева: Мисля, че вървим към победа. Така ми се струва. Още е рано да се каже, но…
Деница Сачева: Аз мисля, че това ще се случи.
Водещ: И аз вярвам, че ще се случи. Дано да не се вземе някакъв обратен завой в последния момент.
Антоанета Цонева: Не. Няма да има обратен завой, защото това премиерът го каза в едно телевизионно студио. Както знаем, България се управлява през телевизорите, така че той е в израз на вече невъзможност да отговаря пред журналистите, на водещите, в случая на БТВ. Каза: Ще направим, каквото трябва. Ще махнем този лимит. Аз искам да ви припомня нещо, изключително зловещо. В момента, в който този лимит беше наложен, партия ГЕРБ и имаше огромно недоволство тогава и реакции, партия ГЕРБ от субсидията си, дари милион и 200 хиляди на същия фонд. И понеже вече тези популистки номера не вървят към този момент, се минава на варианта. Има починало дете, смъкване на лимита и оправданието…
Водещ: Не смъкване, а падане.
Антоанета Цонева: Падане, а махане на лимита,да.
Водещ: Махане.
Антоанета Цонева: И обяснението, което също е зловещо. Аз не знам за какво става дума. Така ми каза …
Водещ: Здравният министър?
Антоанета Цонева: Финансовия министър, пък здравният министър казал така на финансовия министър. Това е образ, зловещ, на управлението на България в момента. Развихрени монополи, фармацевтични гиганти, които си правят, каквото искат. Никога нямаше да има смъкване на цени и преговори, ако не бяха почнали да се ритат големите в тоя бизнес и това всички около тая маса го знаем, нали така? Т.е. има управление, в което всичко се случва подмолно. В момента, в който избие чивията на някой монополист или на някой супер играч и обслужващите го медии започнат да атакуват, в този момент управлението се намесва. Само, че междувременно…
Водещ: Тогава ние вземем, та научим повече какво става.
Антоанета Цонева: Да. А междувременно ние сме си платили цената, нали разбирате? През лекарствата, през здравето, през липсата на политика. Големите играчи са се наиграли. Който, каквото е могъл, е взел от терена и е плячкосал и тогава ни се разиграва поредната сценка, пак през телевизора. Днеска ще гледаме през телевизора може би това е добрата новина. Ако има някаква добра новина, че ще паднат цените на яйцата, защото премиерът мисли да се намеси като ходи по бакалиите….
Водещ: Чакай сега. Хайде още малко да останем при оставките, ако не възразявате?
Антоанета Цонева: … и взима, това чух днеска, фактури, с които те си доставят и ще изчислява маржа на печалба лично.
Водещ: Не се знае какво ще бъде, защото пък министър Найденов каза…
Антоанета Цонева: Как не се знае?
Водещ: Министър Найденов каза: Нали не си представяте, че ще тръгнем ние тримата, заедно с медиите и ще правим шоу?
Антоанета Цонева:Ще падне цената.Каза го Бойко днеска, че ще ходи по бакалиите и ще…
Водещ: Зависи кой пред кой телевизор е бил. Това е много важно.
Антоанета Цонева: По единия телевизор беше и обясни цялата си стратегия, която между другото, е подход на Путин. Така смъкваше цената на свинското месо преди време.
Водещ: Добре. Значи имаме отстранен един министър, който не си е вършил работата, една дибра новина. Цената на яйцата ще падне, втора добра новина.
Антоанета Цонева: Общо взето е формулата… добра новина.
Водещ: Сега да видим един…
Антоанета Цонева: Трета добра новина дай.Недей да подбиваш министрите сега!
Виктор Лилов: Не. Нямам добра новина. По-скоро имам един въпрос. Цялата тази драма около лекарствата, която нямаше да я научим, ако не бяха почнали да се ритат…
Ива Бонева: Големите в тоя бизнес.
Виктор Лилов: За какво се ритат те всъщност? За едно парче от баницата, сериозно, което се предоставя изцяло от здравна каса. Това означава ли, че основният проблем, това ми е въпроса. Означава ли, че основният проблем всъщност е този изкуствен монопол, който е създаден с наличието на здравна каса и изобщо това говори ли за типа политика, който проведе, икономическа, по отношение на фармацията, фармацевтичната индустрия? И един въпрос, който е свързан с яйцата. Тука вече…
Антоанета Цонева: Давай, давай!
Виктор Лилов: Отива си един министър, който очевидно разбираше от икономика и беше макроикономист. Остана още един макроикономист.
Водещ: Я да видим сега тая новина. Къде ще я причислим?
Виктор Лилов: Но от друга страна, министър, който демонстрира тотално непознаване на пазарните механизми, имам предвид Мирослав Найденов, който не само, че не ги познава…
Антоанета Цонева:Това един от китовете върху принципите на управление.
Виктор Лилов: … но и създава изключително сериозни проблеми с плямпането. Защото не е сериозно говорене, по отношение на това как функционира общия пазар в ЕС. Той остава. За мен изказванията на един такъв министър, на ниво улична продавачка, с термини като спекула са толкова неадекватни, в страна, която е членка на ЕС, която би трябвало да спазва принципите, които управляват този Той демонстрира, че не ги познава. Той остава. Това означава ли, че правителството не е ориентирано към запазване свободата на пазара? Второ, правителството не е ориентирано към запазване на ниски нива на цените на лекарствата, ориентирано по-точно чрез здравната каса, да финансира благоденствието на фармацевтичната индустрия в България, създавайки монополи? И трето, означавал ли, че цената на яйцата се регулира по някакви непазарни механизми, за които ние не знаем, за съществуването им?
Антоанета Цонева: Кой да отговори?
Деница Сачева: То това е един изключително сложен и объркан въпрос, в който постоянно се смесват яйца и лекарства. Що се отнася до лекарствата, мога да кажа, че всъщност нещата тук не са точно така, както се изкривиха от много, много конструкции, словесни, в публичното пространство. Практически в България воюват две медийни групировки. Това е ясно за всички и между едните имат относително по-ясно тъмно минало, защото вече излезе навън, Другите имат относително по-мъгляво такова. Просто в тази битка стана ясно всичко около една от фармацевтичните компании, която е една от най-големите в България, която има свои дистрибуторски компании и всъщност, ако говорим за някакъв монопол, по-скоро говорим за монопол на дистрибуторската компания, а не толкова на компанията за генерични лекарства. Както виждате обаче, нещата така се изместиха в публичното говорене, че в крайна сметка в момента американски и европейски производители на лекарства си намалиха цените, но ние нямаме информация за въпросната компания, за която говорим, българска, генерична, да си намалят цените.
Водещ: Българска, … вносител на генерични лекарства и по-евтини?
Добре. Ще коментираме и още, но след новините, защото вече няма време.
Деница Сачева, Антоанета Цонева, Виктор Лилов, Ива Бонева, журито днес е в този състав. Стигнахме до оставката на министър Трайчо Трайков или поне на мен така ми се струва.
Виктор Лилов: Така си говорихме.
Водещ: До там я докарахме. Не можахме да го изкоментираме. От една страна, министър Трайков имаше добра репутация, докато б беше министър като човек, който следва своите лични и професионални убеждения, от една страна. От друга страна, премиерът днеска беше прав да каже, че за това време, от както той е на власт, така да се каже, нищо в енергетиката не се помръдна чувствително. Сега?
Виктор Лилов: Как да се помръдне нещо в енергетиката чувствително, като ние видяхме единствено през целия мандат на ГЕРБ едно изключително едно зле прикрито лобиране, в полза на руските интереси, руските енергийни интереси. Целият този кадрил, целия този водевил беше предназначен единствено за медиите. Може би единствената принципна позиция имаше Трайчо Трайков и тя беше ориентирана към националните интереси, дори не толкова до неговите лични интереси. Аз единствено от неговото поведение в правителството видях някаква принципна позиция, свързана с националните приоритети, по отношение на енергетиката. Такава принципна позиция, нямаше у нито един министър, включително и премиера. Той, неговата позиция, на премиера беше единствено и само, предназначена за медийна консумация. Тя се променяше всеки път, в зависимост от това какъв въпрос му задават журналисти. Това няма как да бъде принципна позиция. Моето съжаление за това, че Трайчо Трайков си отиде, именно заради това, че според мен, той беше единствената преграда пред енергийните интереси на едно конкретно лоби. То е свързано с „Лукоил”. ТО е свързано с някои комбинати, минно … ТО е свързано с ред други принципни позиции, по отношение на добива на суровини и на енергетиката и аз съжалявам, че той си отива, именно поради тази причина.
Водещ: Вярвате ли,че капката е била лошата организация на срещата в Катар, бизнес-срещата?
Виктор Лилов: За мен лично, за него това е било повод да си подаде оставката. Според мен, му е писнало да се занимава …
Водещ: Ива, ти какво мислиш?
Ива Бонева: Аз мисля, че това е релевантно към оставката му. Просто удобен повод. На мен също ми е неприятно, че си тръгва. Ще ми липсва. Смятам,че той беше един от малкото министри с достойнство и на мястото си, но имаше огромния недостатък да не може да говори като човек от народа, да не обикаля по пазарите за яйца да не защитава с гърди българските яйца от полските яйца. Той говореше интелигентно, отбрано, по-издържано и това, според мен, не се котира. Хората не се идентифицират с него. Той говори малко по-експертно.
Водещ: Експертно. Като човек, който знае какво прави и какво мисли.
Ива Бонева: Затова също ще ми липсва, именно поради тази причина.
Водещ: Добре. А разбрахте ли какво ще става с „Белене”?Аз пак ще припомня, защото искрено казано, много напрегнато гледах сутринта премиера, с надежда да чуя нещо по този въпрос. Той изглеждаше аха вече д има ясно виждане, което да съобщи на нас, гражданите на тази страна, но отново картинката тройно се размъти. Той първо ни каза, че преди месец е изпратил, както Трайчо Трайков, така и Дянков в Русия, за да каже, не, не искаме с вас,руснаците, е да правим тази централа. След това обаче каза, че много е хубаво сега, от друга страна, да направим един референдум дали да има „Белене” или не. Хем сме я отказали, хем да правим референдум. И от трета страна запитан от Жени Марчева, какво става с този експертен доклад, който трябваше да каже всъщност, България има ли интерес да се строи „Белене” или не, той каза, това въобще на бюрото ми, но е важно да дойде тоя доклад и той ще каже каква трябва да е съдбата на „Белене”. 3, абсолютно взаимно изключващи се съобщения, на този толкова важен въпрос. Кое е важното?
Антоанета Цонева: Никой от нас не може да каже в това студио.
Водещ: Това са риторични въпроси?
Антоанета Цонева: Това е типично за нашия премиер. Факт е обаче едно,че докрая на този месец, поне според договореностите, трябва да има финализиране на ключов етап от този договор и от тази сделка, така че времето наближава. Докладът, аз доколкото знам, е готов. Какво пише в него, разбира се, не знам. Този доклад, който ще трябва да даде основата на това политическо решение.
Ива Бонева: Да.
Антоанета Цонева: И няма какво да коментирам, но…
Водещ: Който би трябвало да е експертен.
Антоанета Цонева: Вижте. АЕЦ „Белене” е част от националната сигурност на България.
Водещ: И там ще стигнем неизбежно.
Антоанета Цонева: Малко случайно, като че ли, в края на своето интервю, премиерът каза, че днес очаква , очаква или е получил…
Водещ: Не, не. Подадена е оставката. Подадена е оставката на Иван Дражков, заместник-председател на ДАНС.
Антоанета Цонева: … оставката на … заместник-председател на ДАНС. Не стана ясно защо и по каква причина.
Водещ: Отказа да обясни.
Антоанета Цонева: Но в цялата ситуация, която ние се опитваме тук да разчепкваме,от една страна има вакантно място в министерство на земеделието ми се ще, ама не е, на икономиката, МЗ. Това са ключови министерства, НЗОК, оставка имаме в ДАНС. Няма назначен все още човек в комисията за конфискация на имущество, придобито по пристъпен начин.в
Водещ: И както научаваме, тази комисия цикли. Не знае какво да прави, обезглавена?
Антоанета Цонева: Т.е. вие виждате как се оголват стратегически сектори в управлението, без за тях да има някаква визия. Всичко се свързва с конкретни хора, а не с конкретни цели, което също е типично за това управление. Жестоки структурни промени, които не могат да бъдат успешно менажирани и едно последователно заместване на политики и институционални действия с индивидуални жестове и думи. Колко време ще издържи всичко това и дали анонимният институционален ред, какъвто той трябва да бъде, системен, законен, може да бъде ежедневно подменян от думите и жестовете на премиера? Аз не мога да твърдя, но очевидно той също изглежда страшно уморен и както той каза, както каза, има тайни в нещата. За мен, от днес нататък, правителството влиза в своя по-различен тайминг. Всяко управление има една синусоида, до която се развива. ГЕРБ не е във възходящ момент в момента. Дефицит на кадри, дефицит на идеи, дефицит, по някакъв начин и на доверие.
Виктор Лилов: И на мен правителството ми напомня в момента на оная задача с басейните, с тръбите и тук като че ли се отвориха още 2-3 тръби.
Водещ: Кои? Газопреносните ли имаш предвид?
Виктор Лилов: Може и да са газопреносни, но отвориха се 2-3 тръби, а не се влива нищо в този басейн и наистина, както Антоанета каза, таймингът, часовникът започва да цъка за това управление на обратно. И ако те не успеят, а аз не вярвам, че те ще успеят, защото те за 3 години не показаха, че имат визия да го направят, едва и тази година ще успеят да затъкнат пробойните, които те сами си причиниха със собствената си политика. И аз…
Ива Бонева: Популизмът.
Виктор Лилов: Моля?
Ива Бонева: Популизмът отнема адски много време и енергия.
Антоанета Цонева: Този, индивидуалния жест отнема…
Виктор Лилов: Да. Популизъм е точната дума, защото популизъм именно не е ориентиран към целите. Той е ориентиран към някакви временни предимства пред медиите, пред обществеността, пред публиката. Това временно предимство се консумира, но след това следва един много по-жесток спад, който трябва да се запълни този дефицит, отново с популистки обещания, още по-големи от предните. Това по един естествен начин води до край на доверието в това управление.
Ива Бонева: То беше изконсумирано това доверие много активно например в НПО-тата. От самото начало на това правителство бяхме активно привиквани в работни групи, срещи, формати, където…
Водещ: Което беше много обещаващо?
Ива Бонева: … където беше супер обещаващо. Ние вентилирахме на воля 2-3 години. Ние точно това правехме. Ние вентилирахме със страшна сила, с упование, с възторг, но те минаха и ние разбрахме, че това е просто вентилиране, едно пространство за тях…
Виктор Лилов: Не последва нищо.
Ива Бонева: Абсолютно нищо не последва и сега това, което чуваме оттук и оттам…
Водещ: Защо така, Ива? Това симулация ли е било на интерес към обществената експертиза, на неправителствените организации или неспособност, това, което НПО-тата предлагат, да бъде превърнато в политика, в действие, в нещо, което работи?
Ива Бонева: Мисля, че… Много неща, много неща. Липса на експертност и от двете страни, ако трябва да бъдем самокритични, но объркване, стрес, пред това, което им предстои, неподготвеност. Дори в момента чуваме такива изявления от заместник-министри, които казват, че взимат решения, които са отвъд всякаква политика. Те не са свързани с политиката и те се обявяват като политически решения. Те не са. В образованието има много решения, които не могат да бъдат политически, защото образованието е отвъд местната политка. А защо не успя да се случи диалога и защо не успя опитът на всички всъщност, не само на НПО-тата да се вземе,според мен, поради неправилно създадения формат.Например работна група от 40 души не е работна група.
Водещ: Тя е вентилираща, точно, както каза ти?
Ива Бонева: Тя е вентилираща и липсата на структура, на добре зададени задания, липсата на експертност, на професионализъм и дори на административни, на мениджърски умения, също беше очевидна навсякъде. Има го и в нашия сектор, но го има още много сериозно и в министерството.
Антоанета Цонева: Понеже и аз съм част от този сектор. В това правителство има драматично неразбиране какво означава този сектор. Всъщност този сектор…
Водещ: Какво неразбиране? Драматично неразбиране ли?
Антоанета Цонева: Какво представлява неправителствения сектор. Ти не можеш да се подпираш на него, да го използваш, просто да рекрутираш хора, после да се освобождаваш от тях. И това проличава включително и в изключително смешната фраза, която премиерът каза днес, че катарските екологични организации сигурно и те създават проблеми на емира. Вижте Това е абсолютно същото, каквото Ива ви каза.
Ива Бонева: Да, да.
Деница Сачева: Само, ако наистина трябва да се съгласим и с това, което казва Ива,че колкото проблемът е в правителството, което и да е то, то е толкова и в неправителствения сектор също, защото ако вземем например пациентските организации, не мога да считам за успех факта, че има един представител, пациент в надзорния съвет на касата. Това за мен е просто една бутафория и просто не е работещ механизъм. Не е и начинът, по който може да се чува гласа на гражданите. В неправителствения сектор, в диалога между двете, между правителствения и неправителствения сектор, има страшно много клишета, страшно много плява и неработещи концепции. Имаме страшно много НПО-та, които получават пари от правителството.
Антоанета Цонева: Както и всички.
Деница Сачева: Имаме страшно НПО-та, които моделират концепциите си. Имат супер драматична толерантност към неща, които са много сериозни, защото едно е да се съгласиш с концепцията на един министър, защото виждаш в него потенциала той да развие политика и да търсиш консенсус и съвсем друго е, просто така, от криворазбрано разбиране, че си седнал на масата с големите, просто да кажеш, ами, да. Мене ме канят. Значи и аз ще се съглася с тази концепция. Големият проблем е, че ние не търсим политики. Ето например, когато говорим и за здравеопазването, ние поставяме ли си някакви цели като общество? Казваме ли примерно какво искаме да се случи в това здравеопазване? Не. Нашите разговори са постоянно колко пари ще се изхарчат и как да се изхарчат по-малко пари. Това не може да бъде здравна цел. Не може да бъде здравно-политическа цел, колко пари ще се…
Ива Бонева: И по образование.
Антоанета Цонева: Но защо не казваш те, ние? Целите не се поставят ние, а се поставят от управлението, което е избрала да целеполага. Това, че управлението няма цели и всичко измерва в някакви пари, извинете, ама те и изборите бяха 2 в 1, за да се спести, според Бойко Борисов, 8 милиона. Единственото обяснение, което беше дадено, беше това и накрая не само, че не се спестиха 8 милиона. Изхарчиха се много повече пари, отколкото да направиш отделни избори, а те протекоха по толкова брутален и отвратителен начин, че ограбиха цялото усещане за някакво остатъчно демократично чувство. Борисов обяснява нещата и казвайте го това, с пари. Човешкият живот се измерва по този начин. Политиката се измерва по този начин. Това е. Това е разбирането.
Деница Сачева:… То и за АЕЦ „Белене също ни се обясняват нещата отново през пари, че вече са дадени едни пари и ние трябва да…
Антоанета Цонева: Под управлението, под управлението., Ние от НПО-тата и гражданите…
Деница Сачева:Аз затова ви казвам,че общество,което центрира развитието си върху пари и особено върху спестяването на тези пари, а не върху управлението, движението на тези пари, такова общество няма бъдеще.Не може постоянно да говорим за това.
Антоанета Цонева: Това е от управлението, не е от обществото. Защо размиваме образа?
Деница Сачева: Защото и хората всъщност, ето защо се…
Водещ: Защото сме в голяма степен пас, най-елементарно казано.
Деница Сачева: Аз искам д попитам нещо много важно, когато говорим по темата за пари и това отново ще го направя една препратка за бонусите. Не може. Обикновеният човек, естествено за него е много важно като се каже, че някой е взел 50 хиляди лева бонус. Пък другият е взел 5500 лева заплата. Но защо НПО-тата, които се предполага, че би следвало да имат повече информация и би трябвало да проучат въпроса, защо те не засегнаха темата за това, че всъщност това е една изкуствена лъжа, която драматично спира развитието.
Антоанета Цонева: Кое е изкуствена лъжа?
Деница Сачева: Това, че в държавната администрация има пари и че тези пари не се дават като заплати, а тези пари се дават като допълнително материално стимулиране. Те се дават като допълнително материално стимулиране…
Водещ: Защо не дойде това от неправителствените организации, имаш предвид, от пацинетските, които…
Деница Сачева: Не. Казвам за това, че държавните служители, има движение на пари, което не се извършва по начин, който да благоприятства развитието. Какво имам предвид? Когато го получаваш като допълнително материално стимулиране, се плащат по-малко осигуровки. По друг начин е организиран въобще оборота на тези пари. Т.е. тези пари вървят изкуствено по един сив механизъм, а минималната работна заплата и средната работна заплата в държавния сектор се поддържа изкуствено ниска, защото с нея са вързани много други плащания.
Водещ: Да.
Деница Сачева: Всъщност държавата в момента се явява най-непочтения играч на пазара на движение на пари. Аз разбирам, ако ги нямаше тези пари, тогава да поддържаме всичко изкуствено ниско, но след като тези пари ги има и просто се движат по сиви механизми, значи има някакъв голям проблем.
Антоанета Цонева:И аз само да кажа нещо. Боркор, давам ви един пример за една куха административна структура, изпразнена от всякакъв смисъл, как непрекъснато изпомпва някакви милиони. Премиерът днес каза, че срещнал в коридора шефа на Боркор ген. Миланов и му казал: Абе, виж какво, напиши там някакъв доклад да видя там какво правите вие. Междувременно с достъп до информация, „Медия пул” вчера публикува, че в Боркор, които не са свършили нищо, заплатите, възнагражденията, които един Господ знае как се образуват…
Водещ: (…)
Антоанета Цонева: … по 4 са умножени.
Водещ: От тези, които са били предвидени в бюджета им?
Антоанета Цонева: Ето това е реакция на гражданска, медиите са част от гражданското общество.
Виктор Лилов:Най-вероятно са си раздавали и бонуси.
Антоанета Цонева: И когато „Медия пул” написа преди един месец, че пак искаха достъп до информация. Обясниха, че те там си удвояват заплатите, шефът на Боркор, какво направи? Оплака се от тях в комисията по журналистическа етика, защото те подвеждали публиката.
Водещ: Според мен…
Антоанета Цонева: То ги абсурдите И вчера журналистите коментират. Да, вика, прав беше ген. Миланов, че подвеждаме. Не по 2, по 4 са били заплатите там. Кой да каже, като самите политици, които по дефиниция имат достъп до цялата информация по всяко време, не могат да съберат информация какви бонуси, колко бонуси и какво изобщо се случва?
Деница Сачева: Ама точно това. Ние трябва да караме политиците да работят политика, а не да се занимават с онези неща, които наистина са зрелищата за нас.
Антоанета Цонева:Е, караме ги, ето! Те правят…
Водещ: В този смисъл, аз приемам местоимението ние. Да.
Ива Бонева: Друг абсурд от тази, как да кажа, връзка, тя е любов-омраза между гражданското общество и правителството или в частност, НПО-тата, като част от гражданското общество.
Антоанета Цонева: (…)
Ива Бонева: Да. И наистина се раждат грозни деца е една такава звездна форма на любов, поне в социалната сфера, където голяма част от хората от НПО-тата, отидоха да работят в държавната администрация с това правителство. Бяха примамени, подлъгани. Беше им обещано. Те видяха възможност да променят нещата, вече от най-високо и голяма част още са там. Друга част, разочаровани и използвани, се върнаха.Това също е такъв феномен на най-популистическото правителство, което сме имали някога.Трябва да се отбележи и някой ден да се изучи, защото това са много интересни механизми, по които бяхме подхлъзнати и обеззъбени. Да.
Водещ: Доста материал за изучаване. Аз обаче сега тука поглеждам листчето, което е пред мен и си давам сметка, колко много се промени новинарската среда от вчера до днес. На първо място, вчера следобед в моята представа за това какво ще си говорим, беше едва ли не, скандала с Моника Йосифова и скандала, който се, той никак не е за изпускане. Затова ви насочвам, независимо от това какво стана от снощи до тази сутрин?
Антоанета Цонева:Тука има специалист по пр. Тя ще ни каже повече, според мен.Давай, Дени!
Феница Сачева: Моля ви!
Антоанета Цонева: Колко пари, аз имам един въпрос, за PR се харчат в България всъщност, за работа с публични институции? Има ли някой представа,защото ето, аз като НГО, не знам тая работа. Колко пари?
Виктор Лилов: Интересното е, че това са публични средства.
Антоанета Цонева: Да. Публични средства се изливат в контракти с ПР компании в момента.
Деница Сачева: Въпрос, относно моите данни? На първо място…
Антоанета Цонева: Да, да. Знаеш ли цифрата, каква е? Числото? Все пак…
Деница Сачева: На първо място, е много условно какво наричаме пр.
Антоанета Цонева: Добре де. Договори за комуникация.
Виктор Лилов: Аз видях една табелка пред един ресторант…
Ива Бонева: Да.
Деница Сачева: Не, защото договори, които са свързан, да, казаха, че търсят викачи, да…
Виктор Лилов: …че търсят сервитьори, PR ли… и викачи.
Ива Бонева: Имаме предвид, договорите за комуникационни политики.
Деница Сачева: Нека да бъде ясно. Държавата почти не харчи пари за PR в класическия смисъл на думата, ако трябва да говорим какво означава това пр.
Антоанета Цонева: … каквото харчи. Кажи колко пари харчи?
Деница Сачева:За какво харчи държавата? Държавата нарича PR понякога организацията на 4-дневна кръгла маса. Понякога държавата нарича PR поръчката на брошури, календарчета, плакати и всякакви такива неща, но това разбира се, не е PR , категорично. За т. нар. условно дейности за информация и публичност, не мога да кажа със сигурност, но цифрата варира между 59 и 75 милиона годишно. Ние се опитваме в момента да направим такива изчисления. Като казвам ние, имам предвид българската асоциация на PR агенциите, която има и намерение да излезе с конкретно предложение пред правителството за това, как да бъдат организирани търговете точно в тази област и какви добри практики могат да бъдат използвани, защото начина, по който се пишат техническите задания, в значителна степен възпрепятстват професионалните агенции да кандидатстват и да работят, защото ние не предлагаме такива неща.
Антоанета Цонева: И ще вземете да спрете тази поръчка да си направим филм за магистрала „Тракия” и направо ще ми разбиете сърцето. Моля ви се, поне това да върви. Един тържествен филм, как се строи магистрала „Тракия”, какви брошури ще има. Това 300-500 хиляди лева само ще…
Ива Бонева: (…)
Деница Сачева: В рамките на …
Антоанета Цонева: Това PR ли е?
Деница Сачева: Искам да бъдем много точни, когато говорим с думите, защото иначе си конструираме са и едни илюзорни светове, в които после се сблъскваме и се чудим защо сме в затвор. Голяма част от тези пари, за които говоря, те идват по европейските оперативни програми. Т.е. те не са част, в класическия смисъл, от нашите данъци.
Антоанета Цонева: Как да не са? Ние нали сме и ние донор към цялото това нещо?
Деница Сачева: Да, но не искам хората да смятат, че сега като си платят данъка…
Водещ…)
Деница Сачева: … част от данък смет отива за това, защото имаме и такива заблуждения.Говорим за това, че PR е преди всичко управление на комуникация и в голяма степен ние не искаме държавата да слага такива технически задания, в които да се формулират такъв тип неща. По-скоро…
Антоанета Цонева: Направеният фил за „Тракия” как го, вашата общност PR -ска, как го окачествява?
Деница Сачева: Не мога да говоря за цялата общност. Не съм говорила с колеги.
Антоанета Цонева: Добре. Ти кажи? Това какво е?
Деница Сачева: Казвам ви моето лично мнение. Моето лично мнение е, че когато държавата има някакъв комуникационен проблем, било то примерно иска да направи промоция за магистрала „Тракия”, не е работа на държавата да измисли как да я направи, как да направи тази промоция. Държавата трябва да каже, ето, ние имаме този комуникационен проблем и обявяваме търг, в размер на еди колко си лева, да се измисли концепция за това какво да се направи. Ние можем да решим дали това да бъде филм, можем да решим дали това да бъде нещо друго, дали да бъде среща с хора, дали да има някакви други иновативни форми на комуникации. Дали да се използват социални медии и т.н. Това е наша професионална работа. Не е работа на чиновника в министерството да реши дали трябва да има филм или не. Така че за случая, аз лично не намирам това за много смислено, но ако така е решено…
Водещ: Дали има такъв комуникационен проблем държавата с магистрала „Тракия”?Тя тази магистрала като я опънеш и като… Тя самата е комуникация.
Антоанета Цонева: Ама това е нонстоп. Една магистрала като я опънеш и като я направиш и стигнеш до морето, това е комуникацията.
Деница Сачева: Искам нещо много ясно да подчертая, че един от най-големите проблеми на PR индустрията през последните години в България, това е, че всъщност ние не можем да упражняваме нашата професия, защото в голяма степен медийната среда в България е такава, че все повече и повече медии са наши конкуренти, в областта на PR , на полето на PR -а. Има много медии к които…
Виктор Лилов: Да, точно така.
Деница Сачева: … са различни видове търговски дружества, печелят директно поръчки и поради тази причина, се изкривяват и техническите задания, защото…
Водещ: Т.е. аз чета вестника и мисля, че ме информира, а в същото време разбирам, че той решава комуникационен проблем на някого, правейки му PR ?
Деница Сачева: Разбирайте, при това, че без да ви отбелязва, че това е платена или каквато и да е била там друга контролирана публикация.
Ива Бонева: Това не нарушава ли…
Антоанета Цонева: (…)
Водещ: Хайде да идем при Моника Йосифова, защото ще свърши нашето време днес.
Деница Сачева: Ние имаме…
Антоанета Цонева:Тези правила вие трябва да ги наложите, те да сключват договори и с медиите, в които не да се записва, че когато представяте вашия клиент, изрично няма да бъде отбелязвано едно или друго, а точно обратното, че когато PR компания
Подписва с медия контракт, трябва да се спазват всички стандарти и аз като потребител да знам, че това съдържание е платено и то е различно от редакторското. Кой ще го отстоява това?
Деница Сачева: Мога да те уверя и може би няма да ни стигне времето, да спорим по този въпрос, но отговорно мога да заявя, че Макиавели днес е жив и той не е в PR общността. Той е в медиите.
Виктор Лилов: Точно така.
Антоанета Цонева: Добре де, ама…
Ива Бонева: (…)
Деница Сачева: Ние отстояваме много неща. По отношение на скандала с Хохегер, също бих искала дебело да подчертая, че тук не става въпрос за ПР. Изобщо не става въпрос за ПР. Навсякъде по света лобизмът е много по-близък до адвокатските кантори, отколкото до ПР агенциите, ако трябва да сме честни.Скандалът с Хохегер е нещо, което трябва да си остане нещо, което да си остане на терена на политиците, защото това е политически скандал. Проучих, доколкото ми беше възможно, как точно стоят нещата. Всъщност в Австрия има в момента разследване за бившия вътрешен министър Щрасер. До появата на публикация в „Дипресе”, името на България по никакъв начин не е споменавано. Материалът в „Дипресе” е написан от български колега журналист, която пише и за в. „Капитал” и съответно материалът беше публикуван и във в. „Капитал”. Така всъщност този скандал беше поднесен на вниманието на австрийската общност, а вече тук в България, той беше използван в различни насоки, кой, за каквото реши, че ще му е подходящ. За мен това е скандал, който може да бъде разглеждан в 2 оси. Едната е Първанов-Станишев, другата е ЕНП-ПЕС. Оста Първанов-Станишев, това не се появява за първи път. 2006 г., когато в МВНР имаше обявен такъв търг, точно за този, спечеления в последствие от Хохигер. Първоначално беше спечелен от Шимон Шевес. След разследване на “Europe.bg” порталът, стана ясно, че Шимон Шевес е с присъда и съответно той се оттегли от договора си. Спечели вторият подред, в случая Хохегер. Тогава имаше и разкрития за лобистки скандали, свързани с Георги Първанов, който четох вчера, че отново е казал, че не е ползвал лобисти. Само, че документите се намират на сайта на “Europe.bg”. Всеки може да напише в Гугъл и да ги види.
Водещ: Самите документи?
Деница Сачева: Да, документи. Това са доклади на щатския министър на правосъдието, който по закон е задължен да предостави информация за лобистите, които работят на територията на Щатите и 2005 г. и 2006 г., съответно има отбелязани вътре в официалния доклад, лобистки компании, които са извършвали услуги за Георги Първанов. Някои от лобистките услуги, които са извършвани, са били в областта на енергетиката. Това също е публична, не публична, но достъпна за всеки човек с интернет, информация. Така че тогава, ако си спомняте, точно 2007 г., Георги Първанов каза онази прословута реплика, че ПР-ите берат пари, с което ние много се възмутихме, защото към оня момент, при сектор, който беше около 35 милиона лева, общо пазар на PR -а, се твърди, че PR-ът бере пари, беше просто наистина скандално. Поискахме от него той да каже кои са тези PR агенции. Той не ги каза, но всички заподозряха, че той тогава всъщност се опитва да удари Сергей Станишев. Така че, според мен, в момента отново има такава ос. Намесата на Цветан Цветанов с опита му за анкетна комисия е, за да може да се направи добро мнение и добро впечатление пред ЕНО, тъй като Сергей Станишев в момента е председател на ПЕС и това политически, в общи линии, работи добре за управляващата партия. Така че този скандал не е пр. Никакъв PR -ски скандал и в него, от моя гледна точка, по отношение на един законно обявен търг от МВНР, спечелен от Хохигер, който след това възлага нещо на българска PR -ска агенция, дотук аз проблем не виждам. Ако обаче, от тези пари е плащано на австрийски политици…
Антоанета Цонева: Както те твърдят.
Деница Сачева: Тогава вече проблемът е много голям и много сериозен, но този проблем отново, пак казвам, че не е PR проблем.
Антоанета Цонева: Аз обаче съм на друго мнение. България, ок, много е удобно да се казва това е политика, това не е пр. Обаче скандалът идва от Австрия, заради изслушването в парламента на бившия министър на вътрешните работи, който в своите, при това изслушване, споменава България. Тогава вече „Дипресе”, без значение дали български автор, пише това.
Деница Сачева: Преди изслушването пише това.
Антоанета Цонева: Няма как да накараме парламента на Австрия да започне разследване…
Водещ: Деница твърди, че хронологията е различна.
Антоанета Цонева: Ама така или иначе,фактите са тези…
Виктор Лилов:Но това са, което каза. „Дипресе” са предизвикали изслушването в австрийския парламент.
Антоанета Цонева: Това така ли е, че „Дипресе” предизвикват изслушването?
Деница Сачева: Да, да.
Виктор Лилов: Да. Т.е. това е контролирана информация, изтекла от български източник…
Антоанета Цонева: О, не. Аз мисля, че малко надценяваме възможностите на български играчи, за да предизвикат изслушване в австрийския парламент.
Водещ: Ива?
Деница Сачева: Аз мога да ви уверя, че 95 % от негативната информация за България в чужбина излиза от България.
Антоанета Цонева: (…)
Деница Сачева: Ако си мислите, че някой в чужбина стои и пише постоянно нещо за България. Някакви кореспонденти тука пишат за нас, това категорично не е вярно.
Водещ: И следи какво става тука.
Деница Сачева: Отговорно го твърдя. Специално съм изследвала тази тема.Негативната информация за България в чужбина излиза от България.
Антоанета Цонева: Т.е. аз трябва да приема хипотезата, че в България, в случая Първанов, има достатъчно ресурс да накара австрийския парламент да започне изслушване на техни политици, в степен, в която да се стигне до…
Виктор Лилов: що не когато са въвлечени проблеми с плащане на политици и трябва да се изясни този въпрос?
Антоанета Цонева: Защото слагаме български аршин на друго място, хора. Не е точно такъв случая.
Виктор Лилов: Напротив. Много си е логично. Все пак Първанов е един човек с умения, получени от ДС. Човекът знае как да предостави…
Антоанета Цонева: (…)
Ива Бонева: (…)
Водещ: И трябва да приключваме. Моля?
Ива Бонева: Две ДС. И нашата, и КФБ. Това е…
Водещ: Добре. Трябва да приключваме. Така или иначе, Първанов-Станишев тая ос беше включена в разговора. Накратко, важно ли е това противоборство, което в момента наблюдаваме между тези двама политически персонажа?
Антоанета Цонева: Важно е, защото това е българската левица, която е част от политическия живот, най-старата партия, най-голямата партия в опозиция. Затова е изключително важно кой ще вземе връх. Дали…
Водещ: А може и да дойде на власт?
Антоанета Цонева:… или Първанов, така че аз зная, че това противоборство може да бъде четено през различни сюжети…
Водещ: (…)
Антоанета Цонева: … но в крайна сметка аз, доколкото разбирам, ако Първанов участва в този ажиотаж, това няма да му свърши особена работа, защото това втвърдява подкрепата за Станишев и е възможно на конгреса през април, ако изобщо сценарият е част от това противопоставяне, на практика това да не му свърши работа.
Водещ: Иначе ви питам. Смятате ли шансовете на Първанов са по-големи от шансовете на Станишев?
Антоанета Цонева:Не, не смятам.
Ива Бонева: Аз смятам.
Виктор Лилов: Не съм много сигурен и аз.
Антоанета Цонева: Смятам, че няма по-големи шансове от него към момента.
Водещ: Че на Станишев все пак шансовете са така?
Антоанета Цонева: Да.
Водещ: Още една полудобра новина накрая на този разговор. С 2 хубави започнахме и с една полудобра. Нещо съвсем за финал, искате ли да кажете за култура се опитваме напоследък да си споделим по нещо. Ако имате, ако е останало време , да прочетете,да видите или да препоръчате, ако не, следващия път?
Деница Сачева: Аз нямам културно събитие, защото беше много интензивна политически. Мога само да призова всички хора, които подкрепят свободата и демокрацията в Сирия, да дойдат в неделя от 11,30 до 2 пред езерото „Ариана”, тъй като се навърши 1 година от началото на сирийската революция. Тази сутрин и парламенттът беше, всъщност нашият парламент беше един от първите в света, който прие декларация за подкрепа на Сирия, на сирийската опозиция.
Виктор Лилов: Аз пък искам да поздравя хасковския т4еатър за изключителната трупа, която имат, за изключителната…
Водещ: Къде ги гледа?
Виктор Лилов: В младежкия театър. Гостуваха. Жалко, че малка част от столичната общественост беше там, поради чисто комуникационни причини, за съжаление…
Антоанета Цонева: Няма кой да…
Водещ: Да, няма кой.
Виктор Лилов: Но трябва да ви кажа, че невероятна игра, изключителна трупа. Млади, много нахъсани актьори. „Анархия в авария” беше постановката по Франс Пиндер,което е ново за българския театър изобщо. Предишна постановка, която гледах, тяхна в София пак, беше по Шопшин. Невероятна постановка. Просто потърсете информация за тях. Гледайте ги, когато имате възможност, защото това е страхотен театър, хасковски.
Водещ: Ива?
Ива Бонева: Ако не сте прочели още книгата, „Моето компетентно дете”, може да го направите. Много е интересна.
Водещ: Аз я прочетох и я препоръчвам за всеки, който може да си е отгледал децата, но си заслужава пак да бъде прочетена, защото става дума за отношения между хора. А сега съм пак на Чехов, с извинение.
Антоанета Цонева: Идете на българския филм „Авен” тази седмица. Бръкна ми в мозъка и ме докосна.
Водещ: Да, това беше важно. Всички казват, че е много добър.
Антоанета Цонева: Много добро.
Виктор Лилов: Има едно парче на Ибряяма вътре.
Антоанета Цонева: Страхотно!
Водещ: И филмфестът продължава.Благодаря ви. Деница Сачева, Антоанета Цонева, Виктор Лилов и Ива Бонева. Това бяха журиращите днес.

19min.bg I 16.03.2012

Само дни след като обяви Моника Йосифова за главно действащо лице в корупционния скандал в Австрия с австрийския консултант Петер Хохегер, тази сутрин в студиото на Нова телевизия министър Найденов й се извини. За Имиджа на България трябва да се работи и това е правилно. Лобизмът не е лоша дума. Ние трябва да търсим лобисти в ЕС, а ако нас ни търсят като такива, още по-добре, заяви Мирослав Найденов и обяви, че ще поднесе извиненията си лично на Моника Йосифова, ако тя се е почувствала лично засегната. Моето послание към госпожа Йосифова не е лично, няма значение с кого живее, допълни той. В същото време в ефира на друга телевизия министър-председателят Бойко Борисов оправда Моника Йосифова. Много ясно трябва да се разделят нещата. Частните компании, които участват в процеса за създаване на имидж на страната, си гонят своя интерес, така премиерът Бойко Борисов коментира пред БНТ случая. Ние не делим компаниите на свои”и чужди. Разбирам, че тя е спечелила конкурс и работи с нашите министерства сега, по времето на нашето управление. Значи тя умее, знае и може да работи, коментира той работата на пиар експертката. Борисов заяви, че в случая Моника Йосифова се държи много по-мъжки”и се опитва да се отбранява, без да има абсолютно никакъв смисъл. Нея никой не я обвинява. Тя вина няма. И това, че тя живее сега при Станишев, няма никакво значение, каза Борисов.

Оригинална публикация

www.capital.bg I Алексей ЛАЗАРОВ I 17.03.2012

Защо опитите разследването на "Капитал" за Хохегер да се обясни с политически мотиви са смешни

След като написахме за аферата "Хохегер" преди две седмици, се завъртя политическо торнадо, което показа колко абсурдно ниско е паднало доверието в българските медии и по колко крив начин българските политици си създават представа за света около тях. Ще ви занимаем с това накратко, защото проблемът за нас е сериозен. Оказа се, че живеем в много бутафорна среда, където призраци създават и гонят други призраци. Където истината е толкова голямо изключение, че когато се каже, никой не вярва в нея.

Преди две седмици в "Капитал" излезе първият по-голям текст за аферата "Хохегер". Той стъпваше основно върху разкритията на австрийската парламентарната комисия, която разследва лобисткия скандал. По темата в продължение на месеци работи от Виена един от репортерите на "Капитал". В последната седмица към нейната работа се включи и екип на вестника от София, който също събираше нужната информация, за да се състави пълната картина за дейността на Хохегер в България. Темата ни се видя интересна, защото австрийският лобист е подозиран в доста сериозни престъпления и част от парите, за които се води разследване дали са били подкупи, идват от България. Събрахме всички факти, говорихме със засегнатите, включително бившия премиер Сергей Станишев и Моника Йосифова. Поискахме от администрацията на Министерския съвет договорите и отчетите по Закона за достъп до обществена информация. Написахме. Не последва нищо. В интерес на истината и не смятахме, че това е толкова голям случай, сравнен с други истории от времето на тройната коалиция. Той може да е показателен за културата на управление, но сложени до историята с Батко (120 млн. лв. дадени при съмнителни конкурси), 15-те процента за Моника Йосифова от договора за Хохегер са пари за шопинг в Париж. И досега не сме напълно уверени, че в историята има нещо нередно. Сигурни сме обаче, че тя трябва да бъде разнищена до последно, за да се разбере какво се е случвало.

Няколко дни по-късно от австрийския в. Die Presse помолиха Зорница Маркова да преразкаже много накратко текста от "Капитал". Тя го направи и скандалът започна. Повечето големи български медии веднага съобщиха как австрийската преса е "гръмнала", че Станишев е замесен в едва ли не международен скандал. Зачудихме се защо трябва да се получава такъв информационен пинг-понг. Отдадохме го на една странна, но много силна особеност на българските медии – те не се обичат помежду си, много рядко се цитират една друга и не доразвиват чужди теми.

Историята обаче стана абсурдна, когато обяснения за нея започнаха да дават политиците. Попитан от в. "Труд" защо според него се е повдигнала темата за Хохегер, Сергей Станишев отговори, че тя е инспирирана от ГЕРБ. "Ъ?", спогледахме се в редакцията на "Капитал". Темата, която екип на "Капитал" измисли и изработи пред очите на целия нюзрум, изведнъж беше обяснена с политическа поръчка. Окей, казахме си, Станишев се опитва да се оправдае по някакъв начин. Тогава в историята се намеси Бойко Борисов. "Това си е работа на Първанов и Станишев. Те си правят тези номера и за съжаление си ги правят в чужбина", каза той пред bTV. Премиерът не спря дотук. "Убеден съм", отговори той на въпроса дали Георги Първанов е направил "номер" на Станишев с публикацията в Die Presse. Тук вече започнахме да се смеем. "Зори, ако Първанов ти пише текстовете за Die Presse, кой ти ги пише за "Капитал", писахме веднага на Зорница Маркова по скайпа. След няколко екрана с търкалящи се от смях емотикони обаче си дадохме сметка, че историята е показателна за друго.

Ако двама български министър-председатели не разбират нещо толкова елементарно, то как схващат по-сложните неща? Дали те са създали около себе си такава организация и хигиена на информацията, че да имат реална представа за света, който ги заобикаля?

Последствията от подобен начин на мислене са очевидни, но не по-малко важни са и причините за него. Да оправдаваш написаното в някоя медия с чужди интереси е обидно за издания като "Капитал" (и за щастие още няколко), но повече от нормално за все по-голяма част от другите медии. Търговията с влияние е в основата на цялото преструктуриране на този сектор през последните пет години. Медиите престанаха да бъдат самостоятелен бизнес. Те са вече част от онези бизнеси, които имат нужда от политически протекции. Вестници, телевизии и уебсайтове угодно въртят опашка, за да получат кокали от властта. Кучетата се мазнят и керванът си върви.

Тази част от медиите научи много хора, че журналистите са всъщност само видимата страна на един призрачен свят, който ги управлява. Затова днес простото обяснение, че някой е написал нещо заради професионалните си принципи, изглежда наивно и невярно. Това обяснение е за балъци. Хората, които знаят как стоят нещата, винаги търсят призрака на конспирацията.

Пишем това само за да кажем, че за "Капитал" тези обяснения са излишни. Нещата при нас са прости и ясни – пишем истината. По-често успяваме. Случва се и да грешим, но никога нарочно. Някои хора ще повярват на това, други няма. Разбираме. Все пак да видиш истината в страната на лъжците е трудно.

Оригинална публикация

www.capital.bg I Зорница МАРКОВА I 17.03.2012

Разследваният в Австрия лобист пред "Капитал"

С какво се занимавате в момента?

Разделих се с PR сферата и се занимавам с производството на био храни и възобновяеми енергийни източници. Фабриката за храните е в Бургенланд, а енергийните проекти са в Румъния и Латвия. За мен сега е важно информацията за моето минало да се преработи.

През 2005 г. започнахме да работим в България. Тогава една млада дама ни покани да създадем фирма в България. Това е Росица Велкова. Нейните аргументи бяха, че след като нашата агенция работи за такъв голям клиент като Telekom Austria (TA), след закупуването на "Мобилтел" в България ще може да работим пак за тях. Тя стана съсобственик и управител.

Преди да говорим за 2005 г., искам да питам друго. Кога за първи път имахте нещо общо с България? 

Аз лично не съм правил нищо в България преди това и дори никога не съм бил там. 

Името ви се свързва с двете сделки за "Мобилтел" (в периода 2002-2005 г. – бел. ред.). 

При самите сделки нямах участие. През 2003 г. Херберт Корд (част от консорциума на Мартин Шлаф, който купи "Мобилтел" – бел. ред.) се обърна към мен и ме попита дали мога да го съветвам. Той искаше да продаде по-късно "Мобилтел" на Telekom Austria. Имаше притеснението, че финансовия министър на Австрия (Карл-Хайнц Грасер – бел. ред.) би имал възражения заради участието на Мартин Шлаф в консорциума, собственик на "Мобилтел". Попита ме дали мога да му помогна и аз го съветвах в продължение на една година.

С какво помогнахте?

Задачата ми беше проста. Трябваше да разбера какво е мнението на финансовия министър и стана ясно, че той е неутрален към тази сделка. Другата задача беше да го информирам какво е мнението на борда на директорите на Telekom Austria. Беше ясно, че Хайнц Зунт и Борис Немшич бяха съгласни, но при другите не беше сигурно. Рудолф Фишер и Стефано Коломбо бяха по-скоро против. Тогава дадох съвета на Корд да махнат Хайнц Зунт от Надзорния съвет на "Мобилтел", защото беше невъзможно да е едновременно в борда на директорите на компанията купувач. Това и стана.

Колко пари получихте за тази консултация?

500 хил. евро.

Вярно ли е, че част от парите са били предназначени за финансовия министър?

Аз лично не съм имал нищо общо с финансовия министър. Имах бизнес партньор – Валтер Майшбергер, и двамата работехме по този мандат. Неговата задача беше да разбере каква беше позицията на финансовия министър и на ÖIAG (държавния акционер в Telekom Austria – бел. ред.) по отношение на сделката. Майшбергер имаше добри контакти към ÖIAG и финансовия министър. Аз осигурих информацията по линия на ТА. С Майшбергер си разделихме хонорара по равно.

Имаше ли спънки от страна на български политици?

Тогава не съм бил в България. Моята задача беше много ясна, изпълних я и получих хонорара.

При сделката между ТА и "Мобилтел" или в подготвителната роля имахте ли някаква консултантска дейност в България или в Австрия?

Не.

Какво стана след това? Как отворихте офиса в България?

Росица Велкова се запозна със служител на моята компания. Той я представи на управителя на Hochegger|Com Дитмар Трумер и разказа, че има много добри идеи и мрежа от контакти. Информираха ме и аз подписах договор с тях. Българският пазар ме интересуваше, защото по това време стана сделката на ТА с "Мобилтел".

Една година по-късно имаше конкурс на външното министерство за търсене на агенция, която да помага за подобряването на имиджа на правителството. Ние кандидатствахме, но не получихме договора, а той беше даден на Шимон Шевес, но малко след това прекъснат.

Така името на нашата агенция мина през медиите. Тогава Моника Йосифова ни се обади и каза, че правителството на всяка цена се нуждае от подкрепа и ни попита дали сме готови да работим за него. За мен това, разбира се, беше чудесна възможност и се съгласих. Тя беше във Виена и каза, че води разговори и с други фирми, но накрая се спря на нас, защото бяхме част от голяма международна група и имахме голям опит в работата си на политическо ниво.

Тогава тя ни покани на разговор, на който ни представи премиера Сергей Станишев. Това беше някъде през 2006 г. На този разговор взех Ернст Щрасер. Той трябваше да каже как се приема България сред европейските министри на правосъдието и на вътрешните работи.

Един уточняващ въпрос. Моника Йосифова беше ли на тази среща?

Тя беше там. Беше и един мой сътрудник – Щефан Крен.

Кой беше още от българска страна? 

Имаше пет-шест души, голяма група. Но не запомних имената им.

Какво стана на тази вечеря?

Ернст Щрасер представи как се гледа на България и какво трябва да се подобри. Това беше подкрепата, която Щрасер ни даде за този договор.

А защо Щрасер го направи?

Защото ние имахме договор с него, че ще получава по 100 хил. евро хонорар на година. В замяна той трябва да е на разположение за консултации за всички наши клиенти. Всички консултанти от нашите фирми можеха да разчитат на съветите на Ернст Щрасер. Този договор продължи две или три години и всяка година той получаваше по 100 хил. евро.

Този договор беше уговорен от моя партньор Дитмар Трумер и той работеше със Щрасер. Аз работех един-единствен път с него и това беше вечерята в България. За нас беше полезно, защото можехме да докажем, че имаме достъп до важни експерти.

Малко след тази вечеря получихме първия договор.

Ернст Щрасер работел ли е за други ваши клиенти?

От моя партньор Трумер знам, че е работел по много други проекти в сферата на имотите, финансите.

Защо Щрасер каза пред анкетната комисия в парламента, че е работел само по един проект и е получил хонорар от 100 хил. евро само за работата си в България?

Не мога да си представя, че е казал така.

Аз бях там.

Възможно е да не се е изразил правилно. За българския проект той не е получил нищо конкретно, защото плащането не е целево. Той имаше фиксиран договор с нас. Той си получаваше парите на всяко тримесечие, но не знам кога точно започна да получава сумите.

Какво правехте по първия договор за България?

Целта ни беше да представим концепцията на премиера на европейско ниво. Преди това проучвахме подробно какво е мнението за България и направихме предложения какво трябва да се прави и върху кои страни трябва да се фокусираме. Организирахме голяма пресконференция в Брюксел. Всички тези предположения, че сме взели хонорари и не сме свършили нищо, не са реалистични.

С кого подписахте първия договор?

Не мога да си спомня точно.

С някое министерство ли беше?

Не помня.

Възможно ли е да е било с "Международен панаир Пловдив"?

Да, най-вероятно е било така.

Защо?

Обясниха ми, че печалбата на панаира влиза в държавния бюджет и по този начин може бързо и без конкурс да се сключи договор.

Кой ви го обясни?

Не мога да си спомня.

Беше ли Моника Йосифова?

Възможно е.

За колко пари беше договорът?

За 500 хил. евро.

Кой ви предложи да вземете фирмата на Йосифова като подизпълнител на тези договори?

Когато тя дойде в началото при нас, й казах, че е важно да имаме контакт към правителството. Въпреки че имахме офис в София, нашите хора нямаха нейния опит и контакти. Казах й, че ако се стигне до съвместна работа, за мен е важно и тя да участва. А и това беше някак си естествено. Тя имаше доверието не само на премиера, но и на други министри – финансовия, европейския…

Между първия и втория договор работехте ли по други политически проекти?

Не.

Как се стигна до втория договор?

Беше ясно, че това е само началото и трябва да има продължение. Тогава трябваше да има конкурс, който отне много време. Ние използвахме времето, за да направим нашите проучвания и се подготвим. Анализирахме всички статии за България, кои са журналистите и ключовите теми и разработихме нашата концепция. На тази база направихме предложението си. Ключовият момент за избора ни беше предложението за Advisory Board, в който включихме важни на европейско ниво хора.

Колко пари получи Моника Йосифова от договорите?

Не мога да си спомня точните суми, счетоводството вече не е при мен. Това, което Моника Йосифова казва (на пресконференцията – бел. ред.) трябва да е вярно.

Каква беше ролята на Карл Блеха в проекта?

Ние имахме борд на съветниците, в който влизаха някои европейски и някои австрийски политици. Членовете знаеха, че няма да взимат големи хонорари, правеха го, за да изграждат контакти. Карл Блеха беше вътрешен министър, познава България много добре, съветвал е няколко правителства. Неговата задача беше да опише как се приемат действията на правителството и какво може да му се предложи.

Имаше ли някакво отношение към вътрешното министерство?

Неговата задача по проекта беше да участва в заседанията и да си казва мнението. Дали по същото време е работел за вътрешното министерство, не знам. Но мога да си представя, че е движел доста проекти в България. Той е женен за българка и ми е разказвал и за негови бизнес проекти. За нас работеше само в борда на съветниците.

Вие работили ли сте за вътрешния министър?

Кой беше той? Не, аз нямах отношение към министрите. Моята връзка беше към премиера. Имаше само един случай, когато се оплаках, че министерството не ни съдейства с даване на информация. Тогава премиерът събра кабинета и казахме на всички какво искаме и от какво имаме нужда. След това нещата функционираха много по-добре.

Кои бяха вашите хора, вашите довереници освен Моника Йосифова?

Най-често работехме с една дама от агенцията на Моника. От моя страна имаше няколко сътрудници.

Когато идвахте в София, с кого се срещахте най-често?

Различно. С Росица Велкова, с клиенти. Винаги, когато идвах в България, се опитвах да си направя среща с "Мобилтел". Ние имахме един малък проект с тях за широколентов интернет. Но иначе за нас вратите бяха затворени. Там беше Батков и той не допускаше никакви агенции, които нарушаваха личния му интерес.

Работили ли сте за сегашното правителство?

Не. Преди изборите имахме контакти с тях за един наш клиент. Това беше ORS, една дъщерна компания на Oesterreichiche Rundfunk. Те имаха интерес към НУРТС и в тази връзка търсехме контакта с ГЕРБ. Тогава не работех с Моника Йосифова, а с Росица Велкова и нашите служители.

Защо ORS се отдръпнаха?

За тях нямаше икономически смисъл.

Сами ли искаха да инвестират и в консорциум с български инвеститори?

Мисля, че се водеха разговори.

С кого?

Нямам представа. Вътрешно аз не бях отговорен за проекта, а моят партньор Трумер, който си говореше с управителите на ORF.

Имахте ли успех при разговорите си с ГЕРБ. Какво постигнахте?

Те не бяха още в управлението, но бяха отворени. Искахме да видим техните нагласи, защото имахме усещането, че при старото правителство предложението на ORF нямаше да мине.

Срещали ли сте се с банкера Цветан Василев?

Какви фирми има той? Има ли медии?

Да

С него се срещахме.

В каква връзка? 

Не мога да се сетя. Срещата беше организирана от Росица Велкова. Тя беше близка до ГЕРБ, работела е за кмета на София.

За какво си говорехте на срещата?

Не мога да се сетя. Може да е било във връзка с ORF, а може и от желанието ни да имаме контакт към ГЕРБ.

Знаете ли дали някой политик в България е получавал пари за нещо, свързано с ваши клиенти?

Мога да ви кажа едно. И там, и в Австрия, няма нито един политик, който да е получил пари в смисъла на подкуп. Никога не сме плащали за извършването на услуга. Когато австрийски бивш политик е получил пари от нас, то е защото е работел за нас. Навсякъде по света е нормално бивши политици да започват работа в лобистки компании или консултанти. От нас нито един политик в България не е получил пари.

Имало ли е бивши политици в България, които са работели за вас?

Аз не се сещам, но е възможно Росица Велкова да е работила с някого. Тя не беше длъжна да ми казва, тъй като беше както управител, така и съдружник.

Как изглежда вашият бизнес модел?

Ще ви дам един пример. Имахме договор с Philip Morris да работим за удължаване на duty free регулациите в Австрия. Трябваше да убедим правителството да не гласува срещу това. Казахме си, че трябва да намерим някого, който има личен интерес тези регулации да бъдат удължени и в същото време може с аргументи да повлияе на правителството. Отидохме при Ники Лауда. Той видя, че от своя 35 млн. шилинга приход 5 млн. идват по линия на duty free. Тогава той отлетя нанякъде заедно с канцлера и финансовия министър. Успя да ги убеди и Австрия не гласува против удължаването.
Нашият модел е да намерим правилния подход към тези, които вземат решения, и да им дадем убедителни аргументи.

Как се чувствате, когато всички ви сочат с пръст и ви наричат крал на корупцията?

През 2009 г., когато всичко започна, за мен беше шок. В живота има такива ситуации, в които човек си прави равносметка и или разбира, че е направил грешка, или продължава по същия начин. Аз погледнах собствените си грешки и направих анализ за себе си. Тогава човек придобива сигурност и може да промени нещо. Затова днес се чувствам спокоен. И се радвам, че всички в момента говорят за корупция. Защото какво е корупция? Политическите партии непрекъснато отиват при бизнеса и казват: "Помогни тук, помогни там". А когато всичко излезе на повърхността, вдигат ръце и казват, че нямат нищо общо. Политиката трябва да остави бизнеса на спокойствие.

Кои бяха вашите грешки?

Играх с инсайдери. Когато човек е част от системата, получава възможност да работи по проекти и да печели пари. Много малка част на света има възможност да печели пари и чрез това богатите стават все по-богати, а бедните – по-бедни. Тази система не може винаги да функционира, ще дойде момент, в който ще се срути. Аз играх няколко десетилетия и сега казвам, че това не беше правилно.

—————————————

Политическите мутации на аферата "Хохегер"

Урок по политическо използване. На това бяхме свидетели през изминалата седмица, след като медиите в България подхванаха историята за австрийския лобист Петер Хохегер и неговата дейност в страната. Хохегер в момента е разследван в Австрия за цялата си работа през последното десетилетие със съмнение за корупция на политици. Като част от това разследване се проверява и всеки негов проект в България.

След като стана ясно, че австриецът е работел по проекти за правителството на Сергей Станишев, а част от парите са се връщали обратно през фирмата на сегашната му приятелка Моника Янова, историята придоби невиждани мутации. Търсенето на отговорност беше заместено от напълно безсмисления въпрос кой пуска това. Политическите опоненти започнаха да се подозират взаимно, а след това и открито да се обвиняват в злонамереност. Бившият премиер Сергей Станишев заподозря управляващите в опит да отклонят вниманието от себе си заради скандала с бонусите. Премиерът Бойко Борисов прехвърли топката към бившия президент и сегашен конкурент на Станишев – Георги Първанов. Последният я върна при премиера.

Земеделският министър от своя страна намери обяснение на драмата с високите цени на яйцата. Тя била, за да се отклони вниманието от аферата "Хохегер".

След това дойде ред на вътрешния министър Цветан Цветанов, който реши да използва случая за натрупване на позитиви и се обяви за свикването на парламентарна анкетна комисия. Тя трябва да разследва дейността на австрийския лобист в България и отношенията му с политиците.

В средата на седмицата историята ескалира. На специално свикана пресконференция Моника Янова показа договорите си с австрийския лобист. Тя призна, че е работила с него, и разкри детайли от отношенията им. Част от тях. На пресконференцията Янова се извини, че е скрила факти от "Капитал". "Смятам, че изневерих на свой професионален принцип да казвам винаги истината, когато казах, че нямам договори с Хохегер, и това беше грешка. Искам да поднеса официално извиненията си на колегите от в. "Капитал", защото отговорих неправилно и се опитах да спестя факти", заяви Янова.

Последва нова фаза, която подозрително прилича на отвръщане на удара, като фокусът се измести върху ГЕРБ. Сайтът offnews.bg представи управителя на компанията на Хохегер в България – Росица Велкова, като един от учредителите на ГЕРБ и съавтор на управленската програма. Информацията бързо обиколи медиите и постави черна точка в полето на управляващата партия. ГЕРБ разпространи официално съобщение, в което се дистанцира от бившата приближена на Хохегер.

В интервюто, което австрийският лобист Петер Хохегер даде на "Капитал", става ясна неговата версия за това какво точно е правел в България, кой го е довел и с кого си е общувал. От него се вижда, че вероятно пак има укрити подробности. Разказът на австриеца е добър повод политическата употреба да спре и да се наблегне на фактите.

Оригинална публикация

www.segabg.com I 15.03.2012

Една от учредителките на ГЕРБ Росица Велкова, която е близка на вицепремиера Цветан Цветанов, е била управител на фирмата "Хохегер БГ" от 2008 г. до лятото на 2009 г., съобщи offnews.bg. Велкова е и един от авторите на управленската програма на ГЕРБ и е координатор на ИТ екипа на ГЕРБ, който е подготвил стратегията на партията за информационни и комуникационни технологии преди парламентарните избори. Стратегията е писана точно по времето, в което Велкова представлява австрийския лобист у нас.
"Росица Велкова не е била учредител на ПП ГЕРБ, нито член на партията", съобщиха от пресцентъра на ПП ГЕРБ. През 2008 г. Велкова е участвала като един от експертите в Експертната комисия по информационни технологии към ПП ГЕРБ. В рамките на комисията всеки един участник е имал възможност да дава становища и препоръки за развитието на сектор информационни технологии като цяло.
Вчера ГЕРБ обявиха, че искат анкетна комисия в парламента, която да провери фактите, изнесени в рамките на скандала в Австрия. Моника Йосифова обяви на пресконференция, че австрийският лобист Петер Хохегер е платил над 382 хил. евро по два договора с нейната фирма "Актив груп". Тя раздаде договорите, данъчните си декларации и материалите, с които е отчетена свършената работа. Йосифова обяви, че е готова да отговори на всички въпроси на депутатите, но ще съди всеки, който замесва името й в австрийския скандал за корупция, с който тя няма нищо общо. Според нея атаката е заради факта, че в момента тя съжителства с лидера на БСП Сергей Станишев.
В ГЕРБ бяха изненадани, че името на учредителка на управляващата партия е замесено със скандала "Хохегер".
"Честно казано нямам никаква идея", коментира заместник-председателят на парламентарната група на ГЕРБ Валентин Николов, цитиран от News.bg.
Управляващите не дават еднозначен отговор дали Велкова ще бъде изслушана в бъдещата парламентарна комисия по случая. Валентин Николов обаче намекна, че проверка по случая с фирмата на Росица Велкова може би ще бъде направена.
"Да видим дали са отивали потоци пари към нейната фирма. Аз поне не знам такова нещо. Знам, че има потоци пари към фирма, която е към госпожа Моника Йосифова. Нека да видим тези пари за какво са дадени, ако са дадени, аз нямам нищо против, ние не обвиняваме в момента. Досега не съм чул някой да обвинява. В момента нещата идват от Австрия. Поставяме въпроси, които в австрийския парламент са поставени и в австрийските медии. Така че аз не виждам проблем", коментира Николов, цитиран от БНР.
"През 2005 г. мои познати от Австрия, тъй като аз съм учила там, се обърнаха към мен да им създам офис в България. Тоест аз трябваше да намеря място, където да се разположи офисът и да намеря квалифицирани служители", обясни Росица Велкова пред "Блиц". Тя трябвало да намери и управител, който да поеме българския офис на компанията. От следващата 2006 г. Росица Велкова заявила, че напуска компанията “Хохегер БГ”. През 2008 и 2009 г. била на обучение в САЩ.
На въпрос в какви отношения е с Цветан Цветанов, Росица Велкова отговори: “Кой Цветан Цветанов?”. Младата дама обясни, че познава вътрешния министър и зам.-председател на ГЕРБ единствено от малкия екран. "Никога не съм работила за него. Подобни твърдения са спекулация", каза още Росица Велкова.
В момента ПР специалистката е управител на фирмата “Виена мениджмънт консултинг”.
Още един човек от екипа на ГЕРБ е работил за Хохегер. Ивайло Георгиев, който първо бе съветник на финансовия министър Симеон Дянков, после шеф на зала "Арена Армеец", а в момента – на НДК, също е работил за българския офис на "Хохегер".
"Работих за голямата ПР агенция Burson-Marsteller и отговарях за корпоративните клиенти. Агенцията имаше договор с "Хохегер" за Източна и Централна Европа. След като договорът бе прекратен през 2009 г., продължих да работя за Burson-Marsteller", обясни пред "Сега" Ивайло Георгиев.

Оригинална публикация 

Информация за Росица Велкова: http://vmc.bg/en/our-people.html

Информация за Ивайло Георгиев: http://www.prkernel.com/?action=80&id=195

в. 24 часа | Елица ГИЛТЯЙ | 15.03.2012

Непочтено е – атаката е само защото живея със Сергей. Работих перфектно, платих 1,7 млн. лв. данъци и не се срамувам от нищо. Няма да вляза в политически битки

Няма да позволя да се гаврят с името ми, което градя от години. Ще съдя до дупка всеки, който го споменава заедно с думи като “машинации", “спекулации" и “корупция", обяви Моника Йосифова.
Жената до соцлидера Сергей Станишев е собственик на пиар агенцията, с която австрийският лобист Петер Хохегер е работил в България по договора си с предишния кабинет за изграждане на положителен имидж на България. В момента лобистът е разследван за политическа корупция в Австрия.
Йосифова ще се консултира допълнително с юристи, но намерението й засега е да съди министър Мирослав Найденов, който пръв я спомена като замесена в корупционния скандал, вероятно и Цветан Цветанов. Тя определи като “пошло" изказването на МВР шефа по адрес на отношенията й със Станишев, но било “въпрос на духовна нищета и първите 7 години". (Цветанов я нарече любовница на соцлидера – бел. ред.)
Йосифова извади контрактите си с агенцията на Хохегер.
Първият е сключен през август 2006 г. с тогавашната й фирма “ПР Медиа" и е за 239 хил. евро, срещу които трябвало да организира пресконференция в Брюксел на премиера Станишев, срещи и интервюта на външния министър Калфин в Берлин, посещение там и на главния прокурор Борис Велчев, визита и срещи с медиите на Меглена Кунева и Николай Василев във Финландия и пр.
Работата ми е еталон за професионализъм, от нищо не се срамувам, свършила съм за имиджа на България повече, отколкото сега се върши по всички комуникационни стратегии за десетки милиони, обяви Йосифова. Получила съм възнаграждение, но така издържам семейството си и 35 служители, допълни тя. Извади дебели папки с публикации в западната преса, обясни и че друг наш премиер не е имал толкова мащабно отразена изява в Брюксел.
Вторият договор е с фирмата й “Актив груп" от януари 2008 г. за 143 488 евро и отново е за публикации в европейските медии. Не съм им плащала, подобен въпрос обижда – нито една западна медия не взема пари, за да публикува нещо, увери Йосифова. Според нея не вземали и българските.
Хохегер я потърсил, защото агенцията й била водеща в работата с институциите. Тогава работела за кампанията на Георги Първанов, преди това била пиар на НДСВ, изпълнявала проекти и с Министерството на транспорта.
Институционалните проекти дават 50% от приходите ни, изчисли тя. Годишните й обороти се движели между 1,5 и 2, до 2,5 млн. лева, а от 2005 г. досега платила 1,73 млн. лв. данъци. По евростандартите това е фирма от малкия бизнес, който е гръбнакът на икономиката, и държавата трябва да ме защитава, а не да ме мачка, настоя тя.
“Цялата история е, че живея със Сергей Станишев, изключително непочтено е една жена да се атакува за това", заяви още Йосифова. Подчерта, че е работила с трима премиери – Сакскобургготски, Станишев и Борисов. В момента агенцията й изпълнява договор за около 50 000 лева, сключен с МИЕ, има спечелен проект и на здравното министерство. “Моята дейност не започва от Станишев, нито приключва с неговото управление", заключи тя.
Станишев не ми е плащал, не съм спечелила договор с МС, а съм наета заедно с други подизппълнители от агенция “Хохегер", подчерта пиарката. А защо кабинетът е избрал него, не било нейна работа.
“През 2006 г. живеех ли със Станишев?", попита още Моника и уточни, че по това време е съпруга на банкера Венцислав Йосифов, както и при следващия договор с австриеца от 2008 г. “Това, че срещнах Сергей, са нормални човешки неща. Дъщеря ни е на 11 месеца – някъде се губят 3 години. Няма никакъв конфрликт на интереси, колеги!", обърна се тя към журналистите.
Не отхвърли тезата, че атаката е политическа, но отказа да коментира темата: “Не се включвам в политически бойни действия."
“Не виждате ли кой има интерес", бе лаконична Йосифова на въпрос откъде все пак идва атаката.
***
ГЕРБ изчаква с комисия по скандала
Неочаквано анкетната комисия за разследване защо се замесва името на България в корупционния скандал с Хохегер не влезе в дневния ред на парламента. От ГЕРБ обявиха във вторник, че още тази седмица ще се създаде органът, който да проучи на какви лобисти е плащала БСП.
На вчерашния председателски съвет обаче въобще не станало дума, а зам.-шефът на БСП Михаил Миков не получил отговор кога ще се гласува такъв орган. От мнозинството обясниха, че събират подписи. Депутати предположиха, че се чака завръщането на Бойко Борисов от Катар. По правилник шефката на НС има право да включи нова точка във вече гласувания дневен ред.
“Ще се срещна с всеки депутат и ще им обясня какво съм направила за имиджа на България, защото всички те, взети заедно, не са направили толкова", коментира Йосифова. Увери, че ще им занесе всички папки, за да не губят ценното си време в разследвания, и така ще е първият човек, проучван от комисия на НС, който сам й осигурява материалите.

Стр. 10 

в. Сега | Венелина Ангелова | 15.03.2012

Скандален австрийски политик потвърди за вечеря със Станишев 

Собственичката й Моника Йосифова ще съди земеделския министър за забъркването на името й в австрийския корупционен скандал
Над 382 хил. евро е платил на българската ПР "Актив груп" австрийският лобист Петер Хохегер, който е разследван за корупция в Австрия. Това обяви на пресконференция вчера собственичката й Моника Йосифова. Тя разпространи двата договора с Хохегер, данъчните си декларации за последните години, както и папки с публикации в чужди медии, като доказателство за свършената работа за подобряване имиджа на България. И обеща да изпрати всички документи на депутатите, които се канят да проверяват българската връзка в скандала, както и да отговори на въпросите им при интерес. Пред в. "Преса" самият Хохегер твърди, че е платил 270 хил. евро за два контракта от 2006 и 2008 г.
Скандалът се разгоря покрай разследването в австрийския парламент, а управляващите от ГЕРБ подеха темата, атакуваха лидера на БСП Сергей Станишев, с когото Йосифова живее, и дори предложиха временна комисия в НС да изясни фактите. Йосифова смята, че единствената причина да я атакуват е именно връзката й със Станишев. Тя допълни, че е работила с три правителства – на царя, на Станишев и на Бойко Борисов.
Първият договор на "Актив груп" с Хохегер за 239 хил. евро е от 2006 г. и е за презентации на България, организиране на пресконференции на тогавашния премиер Станишев в Брюксел и Берлин, на главния прокурор Борис Велчев в Берлин и на министрите Меглена Кунева и Николай Василев в различни европейски градове, както и други пиар акции. По втория договор, чиято стойност е за над 143 хил. евро, са отчетени посещения на журналисти у нас, брошури, кризисна комуникация заради филма на ВВС за Могилино, интервюта.
Йосифова поясни, че Хохегер се е обърнал към нейната агенция "в качеството й на една от водещите в страната", тъй като в неговото представителство са работели "2-3-ма души, които няма как да свършат работата". По думите й имало и други подизпълнители. Тя поясни, че до 2011 г. е работила с общо 6 министерства, а в момента има проекти с икономическото и със здравното ведомство. От 2005 г. досега е платила 1.73 млн. лв. "Моята дейност не започва със Сергей Станишев и не приключва с неговото управление", бе категорична Йосифова с уточнението, че годишните й обороти варират между 1 и 2.5 млн. лв.
Както и Станишев, Йосифова заяви, че никога не е виждала бившия австрийски вътрешен министър Ернст Щрасер и не си спомня да е ходила на вечеря с него. На питане за получените от Щрасер 100 хил. евро обясни: "Нямам представа и това няма отношение към моя договор".
Йосифова отказа да коментира и дали са изпълнени разпоредбите на Закона за обществените поръчки при наемането на Хохегер от правителството. Не знае и кои са хората, влезли в борда от политици, наети от Хохегер, които трябва да дават съвети как да се оправи имиджа на България в ЕС.
***
ЗАКАНА
Йосифова отказа да назове човека или партията, които стоят зад раздухването на скандала. Но се закани да съди всеки, който забърква името й в него. Първият потърпевш ще е земеделският министър Мирослав Найденов, който обяви преди дни, че Йосифова е забъркана в австрийския корупционен скандал. Вторият вероятно ще е вицепремиерът Цветан Цветанов, който също направи подобни намеци.
Малко по-късно Сергей Станишев бе по-конкретен, според него зад цялата суматоха стои ГЕРБ, а причината е да се отвлече вниманието на обществото от по-важни теми. "Това е опит за шантаж на опозицията, но няма да мине, опит да се зашие устата, но няма да стане", зарече се Станишев, цитиран от агенция "Фокус". Той също заяви, че е готов да защити името си в съда.

Стр. 3

БНР, 12+3 | 13.03.2012 | 07:43

…

Водещ: Като става дума за пари, които влизат, да Ви попитам за едни пари, за които се твърди, че са излезли от България. Минаваме към другите въпроси, политическите.
Румен Овчаров: Ние по целия конспект ще минем, разбира се.
Водещ: Да, да. Какво мислите за австрийския лобист Хохегер, за този скандал?
Румен Овчаров: Ами, какво да мисля? Аз просто не се изненадвам от нищо, което се случва в България. Искам само да Ви припомня, че в момента правителството дава значително, десетки пъти, по-големи суми за подобни дейности. Има специална програма на Агенцията за инвестиции, в която участват и български министри с roadshow-та в столици, с публикации в съответните вестници, за да се рекламира българската икономика. И Трайков участва в тях и още ред други министри. Имаше представяне във Франкфурт, в Лондон, във Виена, мисля, в Цюрих и струват значително повече от този 1 млн., за който става дума.
Водещ: От този 1 млн.
Румен Овчаров: Но като че ли за тях никой не пита.
Водещ: Е, ама той пък е свързан с… става дума и за Моника Янова, пък която е свързана със Сергей Станишев.
Румен Овчаров: Е, да де, да, нали. Ние си падаме по жълтото. Освен това, искам да Ви припомня…
Водещ: Е, ама става дума за австрийския парламент.
Румен Овчаров: Става дума за нещо, което е изключително важно.
Водещ: Вашето обяснение на този случай.
Румен Овчаров: Ако този, така ще го наречем, международен финансов спекулант е правил нещо, той го е правил във Виена. Там трансферът и покупката на „Мобил Тел” от “Austria Telecom” три години след първоначалната продажба е на двойно по-висока цена с печалба от над 800 млн. И Австрия, австрийският парламент имат много сериозни причини да се занимаят с това кой и как му е позволил точно това да се случи. Опитът на Цветанов, нали, да набута отново и България в цялата тази каша, за да може да омаскари, нали, политическия си противник, как да Ви кажа, за мен самият Цветанов до преди две години беше обект на доста злостна жълта атака и сега той да изиграе ролята на жълт вестник, говорейки, ще ми позволите ли…
Водещ: Ама за това, което става в Австрия ли?
Румен Овчаров: Да.
Водещ: Добре, да. Чувам Ви мнението просто.
Румен Овчаров: Само ме чуйте. „И част от тези машинации и схеми са минали през неговата любовница Моника Йосифова, която в последствие му става приближена, семейна двойка.” Оставам настрана изящния словоред на министъра, той е характерен за него. Но не можеш да играеш, министърът, вицепремиерът да играе ролята на жълт вестник. Сега била любовница, не била любовница – той да не е ходил там да им свети. Що за поведение имаме вече в българския политически живот?
Водещ: Е, ама те живеят заедно. Да, да не говорим кой с кого как живее, но имаме реален проблем.
Румен Овчаров: Не. Учудва ме, учудва ме, че един човек…
Водещ: Добре.
Румен Овчаров: … който сам беше атака на жълти медии, дълго време се оправдаваше и усети какво значи това, сега почва да играе ролята на, самия той, ролята на жълт вестник.
Водещ: Сега за ставащото в БСП. Първанов ли се опитва да разцепи БСП?
Румен Овчаров: Не. Нека, нека да приключим още малко и по тази тема за този договор.
Водещ: За хохегер.
Румен Овчаров: За Хохегер. Значи, 2006 г. България е на прага на влизането си в Европейския съюз. Сигурно ще си спомните, че това беше един период, в който в немскоезичните медии се разнесе една тотална атака срещу България. Имам предвид и германските и австрийските главно. Имаше също така комуникационни стратегии, които Соломон Паси използваше и средствата по тези стратегии бяха приключили и нямаше нищо неестествено България да се опита да промени малко усещането в тези държави, които трябваше да присъединят България към себе си няколко месеца преди самия този факт да стане, да се реализира. Австрия, между другото, тогава беше председател на Европейския съюз. И това, че българското правителство е потърсило тази възможност, според мен, няма абсолютно нищо неприемливо.
Водещ: И че български подизпълнител е фирмата на Моника Янова.
Румен Овчаров: Е, ако не беше фирмата на Моника Янова, нали сега нямаше да ми задавате този въпрос?
Водещ: Е, да, разбира се.
Румен Овчаров: Нали? А тя тогава беше, според мен, абсолютно никой в българския политически живот.
Водещ: Но в момента Сергей Станишев живее с нея, има дъщеря.
Румен Овчаров: И още нещо. Да. И още нещо ще Ви кажа.
Водещ: Но нека да поговорим за ставащото в БСП – конфликтът Първанов-Станишев – защото времето напредва, г-н Овчаров.
Румен Овчаров: Добре.
Водещ: Какво мислите?
Румен Овчаров: Но тази сделка вече, тази сделка вече беше проверена от анкетна комисия и тази анкетна комисия се казваше Анкетна комисия за разследване на действията на правителството на Сергей Станишев. И докладът от тази комисия преди една година беше четен в Народното събрание, даже преди две години.
Водещ: Разбрах Ви по тази тема. За Вас е приключило, имало е анкетна комисия. Сега да говорим за ставащото в БСП – конфликтът Първанов-Станишев.
Румен Овчаров: Е, тук какво искате да коментирам? Че един смята, че е по-добър от другия и иска да стане председател на партията?
Водещ: Да.
Румен Овчаров: Ами, аз нямам какво да коментирам.
Водещ: Днеска Васил Тончев каза в едно интервю, че това може да, че тая лидерска битка може да разцепи партията.
Румен Овчаров: Аз не бих го нарекъл…
Водещ: Социологът Михаил Мирчев казва, че те са с равни шансове. Вие кой мислите, че…
Румен Овчаров: Не бих го нарекъл лидерска битка.
Водещ: А какво е това?
Румен Овчаров: Ако има лидерска битка, тази лидерска битка трябва да се води на базата на принципи, политики, идеи. В момента…
Водещ: Ама има и… Ето, днес г-н Първанов каза – Борисов е спасител на ГЕРБ. Един лидер става по-силен, когато има силен екип. И той казва, че ключовата дума за БСП е промяната. Трябва да се тръгне от промяна на идейното, че БСП трябва да се измести в ляво, тъй като напоследък е тръгнала надясно. Това са думи на Георги Първанов днес.
Румен Овчаров: Вижте, ама тук нали разбирате, че освен думи, нищо друго няма.
Водещ: Как? Ама това са важни неща и не го казва кой да е.
Румен Овчаров: Кое точно? Кое точно е важното – че трябва БСП да стане лява? Ами, ние онзи ден приехме новия проект по бюджет и финанси, където казваме, че трябва да има по-голяма социална справедливост, друго данъчно облагане. Това не е ли ляво?
Водещ: Тоест, тя е лява. Няма дясна политика – това, което казва Първанов.
Румен Овчаров: Искам да Ви кажа нещо. Когато преди 20 години се водеше лидерската битка между Луканов и Лилов, тогава се спореше социалистическа или социал-демократическа, парламентарна или масова партия, програмата „Ранът” за еди каква си шкова терапия или постепенен плавен преход. Сега за какво спорим? БСП да стане лидерска партия. Само това е, което съм чул, като идейно. Извинявайте, но…
Водещ: Не, не, не. Г-н Станишев постави три много ясни въпроса – защо преди една година Първанов наричаше Борисов най-решителният президент, а сега го нарича най-слабият; защо направи АБВ; защо побърза да признае ГЕРБ за победители и замълча за фалшификацията на вота?
Румен Овчаров: Аз отново, аз отново повтарям…
Водещ: Вие какво мислите – дали Първанов ще отговори на тези въпроси и трябва ли да отговаря или ще ги подмине пренебрежително, както до момента, като каза, че въобще такава битка няма?
Румен Овчаров: Ами, и аз смятам, че в момента такава битка няма и задаването на такива въпроси и от едната и от другата страна показва факта…
Водещ: Ама те си разменят тези реплики и… Защо в БСП не се говори открито за това?
Румен Овчаров: Може ли? Може ли да говоря, да си довърша аз мисълта?
Водещ: Да. Извинявайте!
Румен Овчаров: И когато казвам, че преди 20 години се водеше лидерска битка, но имаше яснота за какво се води, сега водим лидерска битка да покажем кой е по-големият, образно казано, юнак. Единствената новина е, че БСП трябва да стане лидерска партия. Не приемам такова нещо, защото то е неприемливо за която и да било лява или социалистическа партия. Да, то пасва на новата парадигма, нали, на двамата юнаци, които ще се сблъскат тук някъде в центъра на България и ще решат бъдещето й – единият Бойко Борисов, другият Георги Първанов. Ама не си ли спомняме, че само преди три години тези двубои вече ги играхме, когато някои от консултантите на Сергей Станишев му даде акъла и той да води лидерска битка с Бойко Борисов. Нямам усещането, че Първанов има много по-големи шансове от Сергей в тази лидерска битка.
Водещ: Нямате усещане, че той има по-големи шансове.
Румен Овчаров: Ами, като гледам поведението на единия и на другия и като наблюдавам, така, развитието, отношението между тях двамата, нямам такова усещане.
Водещ: А столичната организация на БСП на кого, според Вас, симпатизира повече?
Румен Овчаров: А, не, не. Значи вижте, тези разделителни линии, аз не знам дали…
Водещ: Не искате да ги правите.
Румен Овчаров: … дали хората, които ги прокарват, разбират какво точно правят. БСП не може да бъде залог…
Водещ: Добре. Какво говорят хората в столичната организация?
Румен Овчаров: Да си завърша мисълта. Не може БСП да става заложник на личните амбиции на който и да е било. Много се надявам, че хората, които прокарват сега тези разделителни линии, разбират, че те вече не разделят БСП на за този или за онзи, а разделителната линия върви вече в друга посока. Тя разделя тези 200 или 300 000 човека, които продължават да гласуват за БСП, на две групи – едните, които ще останат и ще продължат да гласуват и други, които ще кажат – а бе, я стига, няма да се занимавам повече с тези, които не виждат повече от носа си, освен повече от личното си его. Това е разделителната линия. И много се надявам, че…
Водещ: Дали си дават сметка тези хора, че се стига до това?
Румен Овчаров: Ето, това искам да кажа много ясно, защото се страхувам, че като че ли не го забелязват, така, обхванати от ентусиазма на тупането в гърдите.
Водещ: Тези дни, последен въпрос – времето наистина напредва, четох една публикация, според която Първанов имал таен план за превземане на „Позитано” №20. В „Media pool”.
Румен Овчаров: Оставете тези интриги. Таен план. Какъв таен план, след като той вече го реализира?
Водещ: В смисъл, и той да не се кандидатира и Станишев да не се кандидатира, да има трети, млад лидер, а пък Първанов да е истински неформален лидер на широка лява коалиция. Горе-долу това беше.
Румен Овчаров: Когато говорим за промяна, знаете много добре, че аз съм бил един от основните, така да се каже, радетели на тази промяна. Още през октомври 2009 г., когато БСП трябваше да направи промяната. Но сега да правим промяна една година преди изборите при положение, че лидерът ни, на партията, е станал между временно президент на Партията на европейските социалисти, ние с лека ръка да унищожим едно такова предимство, което България сигурно повече никога няма да има, това за мен е изключително неприемливо.
Водещ: Не трябва да се прави промяна в партията една година преди изборите.
Румен Овчаров: Да. И още по една проста причина. Не виждам другия политик в Българската социалистическа партия, който в близките 10 или 15 или 20 години ще стане президент на ПЕС. А и в десните партии, като че ли не го забелязвам. Така че нека ценим това, което така или иначе сме получили. Иначе, личните амбиции на всеки един от нас са нещо хубаво, ние живеем с тях, но трябва по някакъв начин да ги съвместяваме и със ситуацията и в страната и в Европа.
Водещ: Много ви благодаря за това интервю! Румен Овчаров. 

Тема: Скандалът „Хохегер”
Гост: Мирослав Найденов, министър на земеделието и храните

Водеща: Мирослав Найденов много, много търпеливо от Катар ни изчака да изслуша този разговор по телефона.
Водещ: Здравейте.
Водеща: Здравейте.
Водещ: Ще се извините ли на Моника Янова или напротив, ще я обвините в още грехове? Тя ви заплаши със съд и въобще всички, които се гаврят с нейното име. Добро утро.
Мирослав Найденов: Добър ден.
Водеща: Аз се мъча да…
Мирослав Найденов: Първо, ако позволите да ви кажа, че много странно звучи разговора по телефона от хиляди километри от студиото и ако наистина човек предварително не е подготвен за какво става въпрос…
Водеща: И от една по-топла страна, нали?
Мирослав Найденов: По-топла е, но няма да разбере… Наистина, не знам дали разбират зрителите в момента за какво става въпрос. Аз ще трябва да направя моя коментар, защото това, което трябваше да прозвучи всъщност в студиото, може би ще трябва да се разбере след време в тази комисия, която са направили. А по отношение на това, което е казала г-жа Янова – първо, това не е персонална атака срещу нея, като спътница на г-н Станишев. Тези обвинения или коментара, свързването на нейното име, както и на г-н Станишев…
Водеща: Вие какво казахте точно, заради което тя ви се обиди? Че предстои голям скандал, свързан с БСП и със спътницата на Сергей Станишев – някаква такава беше формулировката.
Мирослав Найденов: Точно така.
Водеща: Мъча се да го намеря.
Мирослав Найденов: Това бяха цитати от австрийската преса. Това се коментира от австрийския парламент, т.е. ако аз пръв съм го казал, би следвало аз да съм отворил темата.
Водещ: Стоите ли зад думите си?
Мирослав Найденов: Но в случая темата се отвори от австрийското общество и по тази логика тя би трябвало да съди австрийските парламентаристи и австрийските вестници, и австрийското общество (…).
Водещ: А да не би да си миете ръцете за тази перифраза?
Мирослав Найденов: Не, не си мия абсолютно нищо. Вижте, когато има коментари по отношение на България, и то, отново повтарям, в австрийския парламент, в обществото като държавник, аз настоях и това казах в предаването в другата телевизия, че на тези въпроси трябва да се отговори. Защото ако остане това петно, и то петно към България, няма да е добре за нас.
Водещ: Формулирайте въпрос.
Мирослав Найденов: Ако разбира се те твърдят, че това не е истина, те трябва да отговорят.
Водещ: Формулирайте въпроса, на който трябва да се отговори.
Мирослав Найденов: И аз зададох другия резонен въпрос – морално ли е, ако допуснем, че е законно, защото предполагам, че са изпипани договорите много добре, морално ли е да се харчат милиони за нещо имагинерно, да лъскат имиджа на България, че по същото време бяха спрени европейските средства за България, имахме лоши доклади.
Водещ: Имагинерно ли е?
Мирослав Найденов: Абсолютно имагинерно.
Водещ: Понеже като факт го казвате. „Морално ли е за нещо имагинерно”. Имагинерното факт ли е?
Мирослав Найденов: Ами факт е, защото, вижте, плаща се за нещо, което всъщност не е свършено. Ако е лъскан имиджа на България, защо ни спряха европейските средства, защо идваха тези лоши доклади?
Водеща: Г-н Найденов, я ни кажете – ГЕРБ, изобщо всякакви институции, които са под шапката на ГЕРБ, защото ГЕРБ управлява в момента, какви договори за лъскане на имиджа в различни сфери в и извън България има и не ми казвайте, че няма. Има ли такива?
Мирослав Найденов: Вижте, аз не знам, защото този договор е сключен от Министерски съвет и ако някой трябва да лъска имиджа на България навън, той не го прави отделно от министерството.
Водеща: В момента нямате ли информация Министерския съвет или пък някой министър, или някое министерство да е подписвало подобни договори със същия предмет на дейност като тези например на Моника Янова?
Мирослав Найденов: Ами не мога да знам. Такова нещо не знам – договори за лъскане на имидж, тъй като така те формулираха този договор. И аз питам, като са лъскали имиджа…
Водещ: Един акцент точно по този въпрос. В момента агенцията изпълнява договор…
Мирослав Найденов: Вижте, какво е излъскано всъщност е важно.
Водещ: В момента агенцията изпълнява договор за около 50 000 лева, сключен с Министерството на икономиката и енергетиката. Има спечелен проект и на здравното министерство. Тоест, ако тя е толкова неизпълнителна за това, за което се плаща, защо пък има договори и по времето на ГЕРБ – друг резонен въпрос. Ако се твърди, че се злоупотребява с нещо, защо се случва и сега?
Мирослав Найденов: Отговорът е много прост. Ако тя е кандидатствала и това е пък другото доказателство, че към нея персонално няма никаква дискриминация – разбирате, че ако имаше някаква атака по отношение на г-жа Янова, това, което казвате вие в момента, нямаше да е факт. Тоест тя се явява и това показва, че договорите могат да ги спечелят хора, които представят определена концепция. Въпросът е обаче не как ще спечелиш договора, а как ще го изпълниш. И това трябва да отговорят – дали наистина за това, за което са платени парите, да се излъска имиджа на България, е направено.
Водещ: Имате съмнения и твърдите, че не е направено, след като поставяте въпроса. Така ли?
Водеща: Чакайте сега…
Мирослав Найденов: Ами очевидно. Вижте, фактите говорят. По същото време, по което те са лъскали имиджа, спряха европейските фондове, идваха доклади от лош – по-лош. Е това ли е лъскане, за това ли платихме тези милиони…
Водеща: Той и последният не е много добър.
Мирослав Найденов: … тогава, когато Станишев говори, че пенсиите… Нека да направим и другия паралел. Колко беше пенсията, за която толкова говори Станишев и се гордее, че ги е повишил, и колко получава неговата спътница? Нека да е ясно на българските пенсионери и да направят този паралел. Аз няма да го правя. Но вижте, другият въпрос, който трябва да си зададем…
Водещ: Тя казва, че живота и не започва и не завършва със Сергей Станишев.
Мирослав Найденов: … и е резонен. След като в момента…
Водеща: Работи в сфера, в която се въртят много пари. Вижте какви милиони се въртят за лобизъм в Европа, по света.
Мирослав Найденов: Естествено, че се въртят. Те се въртят, но има резултати. Ако в случая няма абсолютно никакъв резултат, тези пари са дадени на вятъра. Ако пък с тези пари, освен на вятъра, са плащали и на австрийски политици и тези политици в момента са разследвани за това, разбирате, че това е огромно петно към България. И аз като държавник зададох този въпрос, и то не към спътницата на Станишев, към него персонално и към изпълнителя на този договор в лицето на г-жа Моника Янова.
Водеща: (…) да ви попитам. Законно предполагате, че е. Казвате изпипани са сигурно добре договорите пак. Да се върнем към началото – морално ли е?
Мирослав Найденов: Категорично не. Категорично не, защото даване на толкова пари в това време, когато те вече са знаели какво следва…
Водеща: Ама ето, и в момента се дават пари за такива неща от различни министерства.
Мирослав Найденов: Аз не знам да се дават за лъскане на имиджа, международния имидж, както всъщност е формулирано в договора.
Водещ: Може би е друго.
Мирослав Найденов: Такова нещо аз не знам.
Водеща: Само… да отидем сега малко към вчерашна дата…
Мирослав Найденов: Но искам другия факт, защото предполагам… аз… Малко прекъсва разговора, не знам дали се чуваме добре.
Водеща: Чува се.
Мирослав Найденов: Самият факт, че днес и тя, и г-н Станишев си позволяват да размахват пръст към български министри, и както каза, ще цитирам г-н Станишев, „ще ме гони до дупка” – точно това каза: „Ще гоня Найденов до дупка” – е показателен колко са се самозабравили и наистина докъде може да стигне в тая цялата история тяхното безочие. Аз не се…
Водеща: Само кратка реплика ваша за вчерашната история – сменям темата, защото времето напредна – вчерашната история, при която се оказа, че е имало бизнес-среща между български бизнесмени, които са си платили отгоре на всичкото участие в тази делегация…
Водещ: Всъщност, че е нямало среща.
Водеща: … и е трябвало да бъде организирана, и катарски бизнесмени. Такава среща не е имало, защото нито един катарски представител на бизнеса не се е явил на срещата.
Водещ: За да сте в час с отзвука, три заглавия: „До Катар за зелен хайвер”, пише примерно „Стандарт”; „Изложихме се пред чужденците”, казва Николай Банев, популярен бизнесмен; „1 200 евро, за да чуеш английския на Трайков”, понеже той е говорил на английски, ама е нямало чужденци. Какво мислите?
Мирослав Найденов: Вижте, аз не знам на какъв език е говорил министър Трайков…
Водещ: На английски.
Мирослав Найденов: …, защото по същото време аз имах с българския аграрен бизнес, който беше с мен, изключително важна среща в „Хасад фууд” – това е най-големият инвестиционен фонд в областта на храните в Катар, международен фонд. Така че имаше отделни срещи, организирани от всяко министерство. Тези бизнесмени, които бяха с мен, бяха на изключително ползотворна среща вчера. Затова има и пробив по отношение… заяви го снощи техния министър-председател. Той буквално каза: „Всичко, което произведете, като агнешко, пилешко, като продукти хранителни, ние ще го купим”. Така че не знам…
Водещ: Вие си говорите за вашата среща, по вашия ресор.
Водеща: Ще питаме външния министър защо пое външно министерство…
Мирослав Найденов: Аз ако бях организирал среща… А този бизнес форум – и оттук може би и противоречивите съобщения – този бизнес форум се състоя снощи в присъствието на двамата премиери и на целия бизнес. Това, което трябваше да чуят бизнесмените и на двете страни, бяха посланията от страна на премиерите, защото особено в Катар…
Водеща: Което е станало снощи, но сутринта е имало друга среща, която не се е състояла.
Водещ: Другата случка не я отричате, нали така?
Мирослав Найденов: Вижте, сутринта е имало, предполагам, тъй като аз не съм бил там, предполагам, че е имало организация може би от Министерството на икономиката, нямам представа. Но там, където аз…
Водеща: Добре, не сте човекът, когото трябва да питаме по този въпрос. Питаме ви обаче за нещо, което – ще ви помоля за кратък отговор – в хода на днешния и на утрешния ден ще се доразработва темата. Готов ли сте вече с този доклад, който трябва утре да предадете на Бойко Борисов…
Водещ: За обуздаване на цените.
Водеща: … за високите цени на храните и има ли спекула? Извод към този етап, в четвъртък, в 8,45 имате ли? Има ли спекула и ако има…
Мирослав Найденов: Не, не е това заръката на премиера. Трябваше заместниците – и моите, предполагам, че и на останалите колеги – да работят по тази тема, да се срещнат с браншовиците. Утре ние ще направим срещата, тримата министри – така поне разпореди премиера Борисов – аз, министър Трайков и министър Дянков, за да обсъдим ситуацията и това, което ще ни докладват нашите заместници, и тогава вече ние ще трябва да докладваме на премиера. Но нека това да стане и да го коментирам, след като се прибера в другиден.
Водещ: Благодаря ви за участието.
Водеща: Добре, благодаря ви много.
Водещ: Мирослав Найденов.
Водеща: Лек ден ви желаем.