Топ 5 около продажбата на “24 часа” и “Труд”

Медиен блог I Радко КРЪСТАНОВ I 19.12.2010

Мина се почти седмица от сделката за вестниците. "24 часа" и "Труд" бяха продадени от ВАЦ (Медийна компания България) и купени от "БГ Приватинвест". Последната пък е собственост на Карл Хабсбург, Даниел Руц и Христо Грозев.

Миноритарни собственици върху заглавията и имуществото на пресгрупата са Любомир Павлов и Огнян Донев.

Ето и по-интересните коментари и публикации от последните дни:

Петьо Блъсков в предаването "Отпечатъци" (видео на БиТиВи)
същественото започва в 35:20
Петьо Блъсков е човекът, който основа "24 часа" през 1990 г. и по-късно доведе ВАЦ в България

Накъде след ВАЦ? (анализ на "Капитал")
Гледната точка на конкурентна група, участник на медийния пазар

Кой купува "Труд и 24 часа" (разработка в блога "Биволъ")
Теории за произхода на парите по сделката

Новите собственици обявиха за приоритет Интернет (статия на "Дневник")
Няколко думи за това накъде тръгват изданията

Борсата ще направи още по-независими "24 часа” и "Труд" (интервю на "24 часа")
събеседник – Огнян Донев, който има идеи за листване на БФБ.

Оригинална публикация

Закуска за шампиони, петъчно предаване на Нова телевизия, с участието на главни редактори на медии

Нова телевизия, Здравей България | 05.11.2010

Кристина Патрашкова, журналист, Стояна Георгиева, журналист, Петьо Блъсков, журналист

Водещ: Време е за традиционната петъчна „Закуска за шампиони”. Днес сме си направили специална закуска само с главни редактори. Кристина Патрашкова, Стояна Георгиева и Петьо Блъсков са тук. Добро утро, добре дошли. Доста неща има, за които да си говорим. Обаче ние въведохме една такава традиция, че правим една анкета между хора, които срещаме по улиците, за тяхното мнение. Сега ще я пуснем и след това ще продължим с коментарите.
Репортер: Коя е най-важната новина от тази седмица.
Гражданин: Посещението на Путин.
Гражданин: Браво на Бате Бойко. Мога да ви кажа какво е ГЕРБ – Гяури за европейско развитие на башибозук.
Гражданин: На мен ми харесва Георги Първанов.
Жена: Не знам какво е А, Б, В.
Гражданин: Трите буква от азбуката са.
Гражданин: А, Б, В – това е поща
Гражданин: Това е една от поредните глупости в България.
Гражданин: Агентът Гоцев с него не искам да се занимавам.
Гражданин: Това е поредният предизборен микс.
Жена: Ами туршийка, компоти, сладка, зелен боб, грах. Децата ще викат – а, бе, ве, стига си се въртяла тук.
Репортер: Коя е най-важната новина от тази седмица, според вас?
Гражданин: Че направиха, че тези Галеви са добри. Прах в очите на слепите. Това са бандити.
Гражданин: Зъболекарката Галева също е много добра.
Жена: А …да ти кажа истината.
Гражданин: Не трябва да ги има. Всичко е измамници. Тия всички горе са за тепане.
Репортер: Знаете ли кой е Андрей Иванов?
Гражданин: Мисля, че е един от големи риби.
Гражданин: Андрей Иванов е един очертан вече мошеник.
Гражданин: Той е в периферията и е включен в калабалъка, за да се /…/ баницата.
Гражданин: Най-важната новина е, че данъците са увеличени. Тези пенсионери, които взимат до 115 лв. Баба Марта няма да посрещнат.
Гражданин: Най-важната новина е Денят на народните будители.
Водещ: Как обикновено и не случайно голяма част от анкетата беше направена в Дупница. Да подхванем, ако искате, този информационен поток, който ни заля от вчера с оправдателната присъда за братя Галеви. Какво ще кажете по въпроса.
Стояна Георгиева: За съжаление не може да се коментира по-цялостно това нещо, защото още не са излезли мотивите на съда.
Водещ: Които по традиция ще излязат след 5 месеца сигурно.
Стояна Георгиева: Действително е много любопитно да се види какви са. Без съмнение това е новина, която има много измерения.
Водещ: Въпросът е какъв знак ни дава това нещо?
Стояна Георгиева: Знакът е, че тази цялата безнаказаност няма как да бъде спряна. Отделен е въпросът, пак се връщам на това, по каква причина е постановена тази оправдателна присъда, какви доказателства са събрани, какво е свършило разследването. Така че, без съмнение това е една новина с много лош резултат.
Кристина Патрашкова: Аз не съм запозната с детайли с това дело срещу братя Галеви. Един път съм се срещала с тях, исках да направя интервю, но те ми отказаха. На мен обаче ми прави впечатление, че в Дупница, вие пуснахте един репортаж, и особено втората група от хора, като че ли бяха подставени лица. Така или иначе мнението на хората там е различно. Аз не искам да ги защитавам, обаче във връзка с едно друго знаково дело, към което имаше много голям обществен интерес – това е делото срещу Алексей Петров. Аз ходих няколко пъти на заседание в съда и ви уверявам, че там нямаше абсолютно нито едно събрано доказателство за тези всички неща, за които той беше обвиняван. Сега, Братя Галеви сигурно са най-големите престъпници, но ако и за тях не са били събрани тези доказателства, не виждам защо трябва да обвиняваме съда.
Водещ: Т.е. пак стигаме до там, че прокуратурата не си е свършила работата?
Кристина Патрашкова: Не искам да отправям такова обвинение, не зная. Ето, ти пусна един, бяха страхотни тези кадри с този побой, ако това наистина е така, ако това е доказано, ако това е било представено в съда, според мен трябваше да има някаква присъда или може би не е ясно.
Водещ: То имаше, ама за едни други момчета, които пробация, година и нещо и после като им прибавят и това, което са излежали в ареста, на практика нищо няма да стане.
Петьо Блъсков: Много дълго време, с години, медиите продължават да занимават публиката със следствията, а не занимават публиката с причините за различните събития с голям обществен интерес, както се казва. Пак ще кажа, че всички тези събития те са функция на общата ситуация в държавата. Общата ситуация на икономическа несигурност, на бедност, на лоша политика по отношение на абсолютните задължения на държавата. Те са едни, единствени – да гарантират правата на човека. Правата на човека са няколко – право на собственост, право на щастие, както пише в Американската конституция, но е и в българската, и така. Вместо това, държавата, както беше преди 20 години при другаря Тодор Живков, държавата все повече се набутва навсякъде. Все повече държавата прави нещо. Все повече държавата дава пари, казва кой какъв бизнес да прави, влиза директно в бизнеса, подкрепя държавните монополи, като „Булгаргаз” например, една касичка на властта, от която се точат.
Водещ: Тази тема си я обичаш.
Петьо Блъсков: Аз не я обичам, това е факт, не става дума за любов.
Кристина Патрашкова: И нови приятелски кръгове около властта.
Водещ: Въпросът е, че в крайна сметка в Дупница имаме държава в държавата, то това е проблемът?
Петьо Блъсков: Не. Остави Дупница. Дупница е функция на цялата тази ситуация – държавата да се меси навсякъде. Държавата се меси в съда, меси се в бизнеса. Държавата давала пари. Едно време Тодор Живков правеше така – давам пари аз на този 5 лв. към заплатите, на този университет ще дадем пари. Кои са тези пари е въпросът? Тези пари са моите и твоите. Държавата няма пари. Няма пари в държавата. Държавата има пари от данъци, от експлоатация на държавно имущество, концесии и разни такива действия. Няма пари държавата. Това е истината.
Водещ: Така каза и г-н Дянков вчера.
Петьо Блъсков: Не. Държавата не генерира принадена стойност. Няма собствени пари. Собственик на парите са хората. Така че да не ми се правят на велики. Изобщо държавата, ако се оттегли … и аз бих казал нещо много важно, ако имаме новина на седмицата. Новината на седмицата остава в страни. Ето, хората се занимават с краставички, с зеле, това е. Битието е такова. Но, тази седмица отново беше ни пробутана една дебела лъжа. Държавата отново ни пробута една дебела лъжа. Това е лъжата за пенсионната система. Това е национализация. Това е кражба на нашата собственост, наречена труд. Защото една от собственостите на човека, това е неговият труд. Това е собственост, това е частна собственост, труда му. Този труд отива в една държавна институция, която после ги преразпределяла. Откъде накъде държавата ще преразпределя моите пари? Ама така били солидарните системи. В понеделник „Република” публикува едно интервю с Красен Станчев, който казва много ясно и много точно, че всичките тези пари, пенсионната система е една политическа измама, чрез контрола на държавата върху тази система, тя влияе върху политическия избор. Тя подкупва този или онзи. Подкупва групата на пенсионерите, подкупва други групи на осигуряващи си хора. И по този начин с нашите пари, които държавата ни е прибрала, политиците си вършат своята работа. Е това е събитието. Само че това мина и замина. Спазарили се били? С кой? С профсъюзите – с тези мошеници, които половината държавни поръчки ги печелят техни фирми. Те получават пари. Сивият сектор кой го създаде? Ей тези профсъюзи същите. Как се спазаряваш с тези хора?
Стояна Георгиева: Много е забележително, че в България по време на предизборни кампании ето това са темите, които трябва да бъдат дебатирани и вотът на хората да бъде за това. Например – по какъв начин да се реформира пенсионната система. Защото, например, дали да е на солидарен принцип или в частни фондове – това е много важно. Сега в момента някаква тристранка, събраха се там, взеха се едни решения.
Петьо Блъсков: Това е голямата лъжа.
Стояна Георгиева: Взеха се решения, които ангажират вече цялата държава, следващи правителства до 2035 година. А всъщност кой е дал мандат да се случи именно това.
Петьо Блъсков: Никой. Това е подмяна на вота. Това е повече от конкретно.
Водещ: Тук в това студио толкова много е изговорено за пенсионната реформа и толкова нищо от това не се е случило и няма никакъв ефект, че просто няма накъде.
Петьо Блъсков: Няма какво да говорим за пенсионна реформа. Има световни система за пенсионна реформа. Най-модерната и най-работещата добре в момента е чилийската, както се писа вече в пресата. Между другото и Красен го каза в своето интервю, която е базиране на частни пенсионни фондове – вноски от хората на собствена сметка, контрол върху тези пари, инвестиционна игра на борсите, фондовете дават 10% доходност. И тези пари ние с теб, като сме ги дали там, всяка година по 10% имаме печалба.
Водещ: Понеже една от темите, която започна не само през тази седмица, а и в края на миналата седмица, темата е създаването на новия президентски проект. По някакъв начин това тръгна от „Медияпул” и след това подхванато от всички нас. Какво се случва всъщност. Може би Стояна, ти си най-наясно с нещата, като първоизточник на цялата информация. Наистина ли можем да кажем, че това е проект, който ще окаже сериозно влияние върху политическия живот? И дефакто това ли е проектът, който може да разцепи БСП, както преди няколко дни имаше такива изказвания?
Стояна Георгиева: Определено може да разцепи БСП, може и да окаже сериозно влияние, а може и да не окаже сериозно влияние. Според мен голяма част от ефекта на тази нова президентска формация, на този проект вече е консумиран, тъй като за него се говори вече от няколко месеца. Самият Първанов през лятото каза, че е плеймейкър и търси голмайсторите. Сега остава да покаже голмайсторите.
Петьо Блъсков: Просто шедьовър на остроумието.
Стояна Георгиева: Това е цитат. И един по един политици, партии …
Водещ: Те голмайсторите нещо взеха да излизат от терена един след друг.
Кристина Патрашкова: Аз тук искам да се намеся, защото ми се струва, че ние в момента коментираме някакъв абсолютно призрачен проект. Това е нероден Петко.
Водещ: Е, той ще се роди на 11-ти.
Кристина Патрашкова: Списъкът беше публикуван в „Медияпул”. Тук е г-жа Стояна Георгиева. Аз казвам категорично, че този списък е тотално менте. Абсолютно всички хора, които бяха включени в този списък …
Петьо Блъсков: Ама той и проектът е менте.
Кристина Патрашкова: Аз не коментира какъв е проектът. Но примерно, те са една сериозна медия, които нали атакуват … В момента, в който излезе този списък, при мен в редакцията беше един от хората, включен в този проект, който правеше неуспешни опити да се свърже с вас и да каже, че абсолютно никога не е бил канен. Защото след като се появи този списък, започнаха всевъзможните спекулации, че проектът се разпадна още преди да е роден. Не коментирам въобще какъв е този проект и какво ще стане. Но смятам, че това малко ми намирисва, вие не сте длъжни да казвате от къде са вашите източници, но там не се потвърди нито едно име.
Петьо Блъсков: Няма лошо.
Стояна Георгиева: Виждате ли, каква е силата на медиите.
Кристина Патрашкова: Аз по-добре от вас знам каква е силата на медиите.
Стояна Георгиева: Щом проектът на един такъв човек в държавата, като г-н президента, успява да го разсипе една публикация в един електронен сайт.
Кристина Патрашкова: Не, просто не е верен този списък.
Стояна Георгиева: Вижте, след като сценария на цялото това нещо е да бъде обявено следващата седмица като широка гражданска инициатива и след това по някакъв сценарий спонтанно да започне да се изгражда – голяма новина, никога не сме виждали нещо да тръгва като национално движение и след това да прерасне в партия или коалиция. Така че, мисля че някъде пролетта, лятото на следващата година, когато наближат изборите, тогава по-конкретно ще видим кои са лицата, партиите, отломките от партии, синдикати, организации, които ще се подредят в тази формация и какви ще бъдат нейните мащаби, и каква ще бъде най-вече нейната състоятелност.
Водещ: Е, какво ще се случи тогава на 11-ти?
Петьо Блъсков: Аз от цялата работа до може би преди тази история имах някакви съмнения, че Първанов е бил сътрудник на ДС, но след това събитие нямам никакви съмнения вече, защото точно тази стилистика конспиративната – нещо ще стане, ама едни работи се пуска така, пък не, пък се тества публичното пространство.
Кристина Патрашкова: То излиза, че г-н Първанов е пуснал в „Медияпул” да тества.
Петьо Блъсков: Нищо чудно.
Стояна Георгиева: То така излиза, ако има такава конспирация.
Петьо Блъсков: С тези конспирации, с които се работи, пък тоз ще бъде там, пък няма да бъде – това е класическа стилистика на специални служби.
Кристина Патрашкова: Нека да видим какви хора ще бъдат там.
Петьо Блъсков: Ама какво има да гледаме, тези маймуни ги гледаме 20 години едни и същи.
Кристина Патрашкова: Не се тия маймуните.
Петьо Блъсков: А, не са, да, а кои са, някои по-свежи.
Кристина Патрашкова: Те не са известни още.
Водещ: То няма откъде да се вземат нови маймуни май вече.
Стояна Георгиева: Така или иначе електоралният ресурс на едно такова нещо могат да бъдат червени общини, местни власти, прилежащ местен бизнес и всъщност това е основното предизвикателство в момента към БСП. Всичко останало, което би било прикрепено към този проект, което би било изсмукано то трябва да му предаде цялата тази мимикрия и маска на гражданственост – интелектуалци, млади хора, отделен апел ще има към жените. Това са едни политически техники, технологии, трикове, които, разбира се, са позволени. В цял свят се правят експерименти, опити и на някои места успяват. Но все пак трябва да се има предвид, че държавният глава действително призна, че той ще е участник в нова политическа формация.
Водещ: За което беше обвинен веднага, че нарушава Конституцията.
Петьо Блъсков: Разбира се, че я нарушава.
Стояна Георгиева: За данъкоплатците все пак е добре да знаят, че държавният глава, независимо как се казва, и е на тяхна издръжка, за какво се харчат тези пари. Според мен трябва да се премисли там и с цялата тази Конституция, президентът на страната, избира се мажоритарно, това е един много силен вот. Това означава, че тази фигура трябва да бъде много овластена. Българският президент не е много овластен, има някои представителни функции. В същото време има ресурса, при него идват доклади на служби, той има един цял апарат, излъчва го партия, в същото време като го избере и на следващия ден той става президент на всички българи и едва ли не независим. Цялото това нещо ми се струва леко излишно.
Петьо Блъсков: Нека да приземим нещата – Целият проект „А, Б, В” се прави за едно единствено нещо – една група хора да не пуснат кокала на властта. За това го правят, нека си говорим истината.
Кристина Патрашкова: За което се правят абсолютно всички други партии. Не е ли за това? За това е.
Петьо Блъсков: А, така. Искат те да си хванат пак кокалчето, да са си във властта, там със 7-8% да прескочат, да участват, пък с кой ще се коалират после и как ще ни лъжат и будалкат – това е. Така че тези хора нямат нови идеи, нямат различни идеи. Слушаме да се приказва за социално държава. От къде пари за социална държава? Това са пълни лудости, дето се говорят.
Стояна Георгиева: А, социалният президент, да не забравяме, че 2011 година …
Петьо Блъсков: Така че този нов проект има една, единствена цел и нека си я кажем ясно – кокалчето да си остане у нас. Това е. И за това се прикачват разни хора, които са изпаднали от каруцата на властта, смятайки, че тази каруца сега ще ги вкара пак вътре. Точка по въпроса.
Кристина Патрашкова: Това е така, защото властта, аз искам малко да върна, защото подминаваме една тема, която е много важна и за мен тя е много голямо събитие, те са две, всъщност. Аз съм напълно съгласна с темата за пенсионната система, това е изключително важно, това, което каза Петьо. Само не ми хареса това, че той говори за държава, а не говори за конкретни хора. В тази държава има власт, има конкретни хора, които ни управляват.
Петьо Блъсков: Аз говоря за държава, защото това продължава 20 години, не само сега. Ще ти го кажа точно. Ако нашият сегашен премиер, който демонстрира мъжественост, има достатъчно кураж, той може да направи тази реформа истинска. Той може да я направи истинска, може с цената на едно не много популярно действие – едно, две, три – да смени много неща, да реформира много неща и да ги върне в естественото им състояние. А не да продължава социализма. Най-богатото нещо в света са пенсионните фондове, абе хора, дайте сериозно да говорим. С тези пари се управлява сума нещо.
Кристина Патрашкова: Да, добре. Но така или иначе смятам, тъй като ние правим някакъв обзор на седмицата, смятам, че има две неща, които не можем да подминем и за мен те са много важни събития. Това е изключително мелодраматичното, сълзливо, не убедително обяснение на Цветан Цветанов за имотите, изключително много въпроси останаха там, на които няма отговори. Той е много уязвим по отношение на тези консултации, които е давал по повод на тази фирма, както и просто наглото обяснение на Андрей Иванов за това, от къде той е спечелил всички тези имоти. Този човек ще остане за винаги във фолклора, че има стаж от 120 години, че не може да изброи своите имоти и не знае за какво е теглил кредит от 200 хил. Това е във връзка с властта.
Водещ: Това е така.
Кристина Патрашкова: Никой не иска да изпусне кокала, защото всеки във властта …
Петьо Блъсков: Но нека се произнесат институциите по тези въпроси. Медиите не са съд, не са прокуратура.
Кристина Патрашкова: Така е, обаче излязоха документи и той не отрече.
Петьо Блъсков: Документите, прокуратурата, ако има такива документи, да си свършат работата прокурорите.
Кристина Патрашкова: Да, да си свършат работата. Но тук вече имаме факти. Защото ти казваш, че един човек ходи с едни папки и ги разнася из цяла София, но този път се извадиха документи и няма защо да се правим, че това не се е случило.
Петьо Блъсков: Ама няма лошо. Аз ти казвам, че не е работа ние да правим присъдите. Има си институции, които трябва да пазят парите на данъкоплатците.
Водещ: Така е. Това ще бъде нещо, което ще продължим да следим и през следващата седмица.
Стояна Георгиева: Този проблем като че ли става прилепчив, става моден за седмицата. Сега покрай номинирането на г-н Георги Колев за председател на Върховния административен съд, а той между другото е единствен кандидат и вече е събрал необходимия брой подписи – 17 гласа във ВСС, така че може да се смята за предизвестено избран. Оказа се, че и при него има проблем. Разминаване има между това, което е вписано в имотния регистър и това, което му седи в декларацията пред Сметната палата. Искам да кажа, че просто афектът е много силен. Смятам, че ето например ролята на медиите действително е важна и като превенция. Нека сега преди да бъде гласувано това нещо, преди да бъде избран всичко, което се върти в публичното пространство да бъде изкоментирано, изяснено. Петьо Блъсков: Това не може да стане, България е такава държава, че …
Водещ: Трябва да сложим финал на нашия разговор. Както винаги, за нищо не ни стига времето. Съжалявам и аз за това. Някой път ще се опитаме да накараме часовникът да работи два пъти по-бавно.
Петьо Блъсков: Не, просто хората, които няма какво да кажат, по-малко да се изказват тук.
Кристина Патрашкова: Те ще кажат, че това сме ние.
Петьо Блъсков: А, ще кажат, да дойдат да ни го кажат де.
Водещ: Кого имаш предвид конкретно?
Петьо Блъсков: Е, кого имам предвид конкретно, сега …
Водещ: Добре, аз следващия път няма да имам.
Петьо Блъсков: Не, ти, чакай малко. Ти не си номиниран за изгонване.
Водещ: Благодаря ви много за това участие

Мира Баджева Positive

WEBCAFE I 15.09.2010

Нежният феминизъм на главния редактор на вече 65-годишното списание "Жената днес" и водещ на "Отпечатъци" по бTV не е отчужден от нищо женско – "суета, бъбрене, чупливост, разточителство, интуиция, свян, постоянство, приспособимост, дребнавост, нужда от закрила, инертност, мекота…", признава Мира Баджева и добавя, че когато се умори да бъде жена, усилва мъжките си качества: "Знам да мисля като мъж, да действам като мъж, възхищавам се на мъжката смелост, креативност и мащаб…"

Журналист и изпълнителен директор на "Болкан Медиа груп", Мира Баджева е от жените, чиято професионална сила се крепи едновременно и на чара им, и на логиката, и информираността им.

И в голяма степен BG Positive-ното й състояние през последните 10 години се дължи на легитимирането на жените (мениджърки) в България. И още: "Женското писане, ролята на женските свидетелства е едно от най-важните ми житейски открития…"

Личностите

Журналистът в мен щеше да се изплъзне от конкретиката, но историкът, който също се бори за място под слънцето, настоява за антиконформизъм и обективност. Някои от героите на нашето време са много спорни (както всичко в България не само през последните 10 години), но все пак първо ще започна с онези, които не предизвикват противоречиви чувства:

Маги Малеева показа, че личният пример в защита на зелената кауза и екологичния начин на живот може да бъде заразителен.

Теодора Захариева не просто осъди държавата ни за безразличието й към болните от рак, но продължи да се бори за правата и на други онеправдани пациенти.

Теодора Димова бръкна с пръст в раната с романа си "Майките", търсейки отговор на въпроса защо обществото ни дотам деградира, че деца започнаха с лекота да убиват деца.

Виргиния Захариева увлече хиляди жени у нас в процеса на себепознание, в живеенето "тук и сега", в творчеството като "божествена готварница" (по "9 зайци").

В мъжкия свят – състоящ се главно от политици и шамани – има неколцина, които оцеляха на публичната сцена не само през последните 10, но и през предишните 10 години, което си е достатъчна причина да попаднат в категорията "Личности".

От шаманската група бих отличила Харалан Александров, психиатъра д-р Николай Михайлов, Андрей Райчев, Иван Кръстев.

Към "говорещите глави" бих добавила и пишещите: Валери Найденов, Димитри Иванов, Петьо Блъсков.

Има и един самотен бегач на дълги разстояния, който показва особена издържливост на пистата на шоубизнеса: Слави Трифонов.

И за политиците критерият е същият – сървайвърски: Доган, Първанов, Костов, Борисов. Спирам дотук, преди да почнат да ме замерят с камъни.

Събитието

Падането на визите – като предвестник и символ на влизането ни в Европа.

Но в това знаменателно събитие се съдържа ироничен парадокс – с падането на визите ние, провинциалистите, получихме официален достъп до столицата. С което окончателно затвърдихме статута си на провинция.

Защото вече сме в Европа и ние сами сме си виновни за несъстояването, за дребнотемието, за махленските страсти, които ни вълнуват.

За това, че не виждаме по-далеч от носа си и у нас не се обсъжда сериозно нито един общоевропейски въпрос. Прилича на казуса със софийското жителство – може и да го отмениха, но от това разквартированите в София не станаха автоматично софиянци.

Явлението

Жените на България. И по-точно жените мениджърки на България.

По-адаптивни, по-скромни, по-пестеливи, по-малко нарцистични, по-последователни и лоялни, по-добри психолози от мъжете на сходни позиции и значително по-евтини като работници.

Е, имат и дефекти – често не им достига мащаб и чувство за хумор. Но кой е съвършен?

Откритието

На 20-ата година от прехода българите откриха, че харесват социализма. И си го искат обратно. Ако не ви се вярва, питайте Веселин Маринов.

Творбата

Може би Алек Попов написа емблематичната за последното десетилетие творба – "Мисия Лондон". Но ако Димитър Митовски не беше заснел филм по нея, мнозинството българи така и нямаше да разберат какво са изпуснали. Защото не се напъват особено да четат.

Но май съм несправедлива – всъщност четат: жълти вестници и мутренски епоси а ла Георги Стоев. И сигурно жълтата преса ще се окаже накрая истинската творба на второто десетилетие от българския преход.

Повратната точка

Както Десети ноември беше преди 20 години повратна точка за обществото ни, както преди 10 години Симеон II помете двуполюсния модел и смени играчите на сцената, така днешната повратна точка се нарича Криза.

Няма съмнение, че сме на прага на поредното пренареждане на пластовете и ролите. Свърши времето на бързите пари, иде време на пост и очистване.

Задават се и нови герои. И пак ще броим сървайвърите.

Незабравимото

Има хора, които не бива да забравяме. И стихове, които не можем да забравим. Борис Христов, един от най-големите поети на България, блести през последните десетилетия със своето отсъствие, а не присъствие.

Избра публичното мълчание и "отшелничеството" пред светската суета – живее в родопското село Лещен със семейството си, отказва държавни ордени и отличия.

Професионална визитка

Мира Баджева е журналист с 19 години опит в пресата. Започва работа през 1990 г. във вестник "Младеж", пет години е парламентарен репортер в "24 часа", а после шест години редактор и политически наблюдател във в. "Сега".

През последните шест години е главен редактор на списание "Жената днес" и шеф на прес група "Болкан Медиа Груп", която издава списанията "Наш дом" и "ГОЛФ & SPA".

Носител е на първата награда за публицистика в пресата „Черноризец Храбър", учредена през 2002 г. от Съюза на издателите в България.

Продуцент, автор и водещ на предаването "Отпечатъци", което стартира в ефира на bTV в края на 2008 г.

Завършила е Класическата гимназия и история в Софийския университет.

В прав текст

Всеки път се чувствам като истинска жена, когато пиша редакторската си колонка в "Жената днес", когато чета авторските текстове в това 65-годишно списание, изобщо когато попадам на неща, писани от талантливи или просто честни жени.

Женското писане, ролята на женските свидетелства е едно от най-важните ми житейски открития.

Толкова е облекчаващо за нас да разберем, че не сме сами в паниките, тревогите и битките си, че има и други с нашите болки и тайни, да се идентифицираме с чуждата история, с чуждия глас.

Наистина вярвам, че правя списание, което променя животи. Ние една друга се променяме, споделяйки.

Незабравимо от Борис Христов

…В очите на прозорците една вдовица мина,

избягала от своя дом като от стих старинен.

Tрептеше въздухът и раменете й трептеха

под слънцето запалено, под твърдата й дреха.

Изгубила водача си, една кошута млада

с косите и с тъгата си изпълваше площада.

И тъй красива беше нейната походка тиха,

че старците дълбоко свойте ножчета забиха…

Но все под слънцето, унесено във странна дрямка,

добра се тя до ъгъла… Нататък беше сянка.

("Графика", Вечерен тромпет, 1977)

Оригинална публикация

Интервю с Петьо Блъсков

БТВ, Отпечатъци | 2010-06-06 

Водещ: И като шурна дебата за свободата на медиите, та цяла неделя. Вие гледате Отпечатъци, в студиото е Петьо Блъсков, журналист, издател, създател на две прес групи. Сега последно главен редактор в прекръстения само преди седмица вестник Новините днес, който вече се казва Република. После обаче ще си говорим защо се казва Република и защо трябваше да е безплатен, а всъщност струва вече 20 стотинки. Най-напред ще помоля да коментираш и ти интригата на седмицата, миналата. Има ли медиен натиск, няма ли и това ли е най-големия проблем на журналистиката в момента? 
Петьо Блъсков: Здравей, и на зрителите добър ден. Това е малко силиконова интригата. 
Водещ: Да, но политици я подеха, там няма много силикон по тях. 
Петьо Блъсков: Е то, аз казах по тоя повод, сега Първанов очевидно няма за какво да си говори и се произнася за медиите, защото си дава сметка, че това е тема, на която и медиите реагират, и обществото е чувтвително. Абсолютно силиконова интрига, медиите в България са свободни от 90-та година, свободни като възможност за свобода, което е страхотно. Сега там тая възможнст до колко е консумирана, до колко има възможност да бъде консумирана, за кои медии говорим, за какво става дума по отношение на развитието на медиите, това са други теми. Но колкото до свобода – свобода колкото щеш. Даже повече. 
Водещ: То всеки началник медия отговори за себе си, лично беше, не се отговаряше от името на цялата българска журналистика или на всички медии. 
Петьо Блъсков: Ама това въпроси-отговори и т.н., това много влязохме в една абсолютно излишна история. 
Водещ: Добре, но нормално ли е днес, 20 години след избухването на демокрацията, 20 години след като беше създаден 168 часа, флагмена на честния частник, на първата птичка на конкурентния медиен пазар и свободния медиен пазар, да си говорим отново за свобода на журналистиката? 
Петьо Блъсков: Това е интрига. Това не е разговор, това е интрига, хвърлена в публичното пространтсво. Около тая интрига се навръзват и не знам защо се отвръща, очевидно се използва за интригантстване в обществото, истина е,ч е някои медии се контролират от корпоративни интереси. Истина е, че някои медии понякога влизат в едни релации, които могат да бъдат оприличени със събитията, с имотите на магистратските деца. Да, съществуват такива ситуации, но тези ситуации съществуват в цял свят. Аз мога да ви дам еедин пример със собственика, който горкия той почина човека, но той е един издател, крупен европейски издател. Един от собствениците на германската група ВАЦ, който беше сред шефовете на социалдемокрацията на Германия и който в един миг се оказа, че като един от шефовете на социалдемократическата партия в Германия беше дал 80 млн. марки за предизборната кампания на Хелмут Кол, който е християндемократ. И този собственик на ВАЦ, един от собствениците, който пак казвам почина, Бог да го прости сега човека, но това е факт. Така че той от една страна политически ангажиран социалдемократ, от друга страна дал пари на … 80 млн. И беше изгонен с гръм и трясък от социалдемократическата партия, а в същото време е издател на вестник. Нали си давате сметка, че тези работи… 
Водещ: Да, но това, което искам да ви питам и това, което.. 
Петьо Блъсков: Стават и по света. 
Водещ: Стават и в Америка също много такива случаи сме виждали и сме чели. Но въпроса е Кой в момента в България е по-заплашен от натиск – издателя журналист, защото такива вече това е почти изчезващ вид, вече той е заплашен от изчезване и трябва да влезе в червената книга. Или журналиста, така да се каже редовия журналист, имам предвид репортера, редактора, коментатора, който работи на другите нива във вестника, не в началничеството. 
Петьо Блъсков: Това е много лично. Човек ако е журналист И ако не иска да му нареждат става и си отива. Обаче ако условията са да му нареждат и ако той няма какво друго да работи, няма хляб, седи и му нареждат. Това е. Ама ние.. разбирате ли, този процес ние не може нито да го … трябва много време, трябва много икономически условия, които да позволят на медиите да са свободни, и тогава не сме защитени, и тогава медиите не са защитени от своите собственици. 
Водещ: Но аз си спомням именно защото споменах 168 часа и това, че се навършиха в края на април 20 години от неговото създаване… 
Петьо Блъсков: Да, на 26 април е 20-тата годишнина от вестникарската легенда 168 часа, която до ден днешен … 
Водещ: Съществува, макар и в друг вариант. 
Петьо Блъсков: Като легенда. 
Водещ: Но тъй или иначе ето тогава аз си спомням много мощни битки на медията с властта. Много епични сражения, в които просто беше.. тогава пък някак си публиката беше призована за секундант. Не като сега, в момента, в който двама души във властта се бият и някои от тях искат медиите да си кажат дали ги н атискат. Тогава беше много различна ситуацията. Сега ми се ще ако може да сравниш на бързо, преди да минем към следващите неща, които са свързани вече с.. .
Петьо Блъсков: Да, ами тогава времето беше по-бурно, по-динамично, раната беше по-кървяща още от края на режима, в смисъл бяха се отворили огромни надежди, много чувствително беше обществото, реагираше се. Сега нещата се развиват по-плавно, по-спокойно. Но плавно, спокойно – вестниците, които си … от 96-97 г. Си започнаха да обслужват непрекъснато властта, един от тях, който беше един от вестниците на прес групата, за 10 години тиража му падна 10 пъти. Така че това е резултата. Полека читателя… вижте, читателя е страхотно нещо, н можеш да го излъжеш. 
Водещ: То и избирателя е така, и той трудно се лъже. 
Петьо Блъсков: Така че ефекта е върху изданията, да говорим за вестници, защото аз не бива да влизам на територия н адруги медии. Бавно става, но става. Просто читателя не чете този вестник, защото вижда, че той стои на страната на властта. 
Водещ: Президента всъщност хвърли бомбата след Economist, защото това беше в пушилката, която вдигнаха президента и премиера се загуби това, което каза в петък авторитетното издание Economist в анализа си за България. И там каза две важни неща. Че първо повечето големи медии у нас са с неясна собственост, втоор че това прави журналистите им уязвими към външен натиск и с незначителни влияния. Първо вярно ли е това? 
Петьо Блъсков: Първо не е вярно. И второ Economist, който е разбира се тежко издание световно, което претендира за обективност да бъдат така добри колегите да посочат източниците, на които базират своите изводи. Защото и аз мога да седна да напиша сега, че Economist също е с неясен източник. 
Водещ: Е, ама в анализите не е задължително да се позоваваме на източници. 
Петьо Блъсков: Напротив. 
Водещ: Това не е от изискванията… 
Петьо Блъсков: Това е голо твърдение. Какво значи неясна собственост? 
Водещ: Ами не знам, питам дали е вярно според теб. 
Петьо Блъсков: Ама стига сме повтаряли като папагали едни формулировки, неясна собственост. Ами на всеки вестник от долу пише – еди кой си издател, фирма, отваряш регистъра и виждаш – зад тази фирма седи Гошо Гошев и готово. Сега, ако Гошо Гошев си е направил една схемица и на Гошо Гошев един му е дал пари или някой или фонд или група или партия, партийна централа, това в публичното, в правното пространство и във фактически вид няма следа, няма виждане. Какво да кажем? Ок, ето я собствеността. Така че собствеността споеед мен е един измислен въпрос, несериозен въпрос. Собствеността – ок, там пише кой е собственика. Що не покажат един вестник или една медия, на която собственика не е ясен. А само приказваме? Добре, каже, вестник Звънче – нищо не пише там и не може да разберем от къде тоя вестник Звънче приказва така… Това е. 
Водещ: Добре. Има ли корпоративни битки на страниците на вестниците, които всъщност се изнесоха вече и извън страниците на вестниците, зщаото някак си премиера се почувства като призован, ако арбитър и каза, че няма да участва в тия корпоративни битки между отделните медии. 
Петьо Блъсков: Премиерът много хубаво каза, за какво да участва, това не му е работа. Нека медиите си правят тези битки. Аз ви казвам – печална ще е тяхната съдба. Колкото повече се занимават със себе си, толкова повече няма да ги четат. Печлбата… аз съм медията на еди кой си и се знае, че еди кой си има еди кой си бизнес. И всеки ден на първа страница пише колко е лош другия, който има същия бизнес. А докато се занимаваш със себе си, използвам една сравнително … тоест не много нецензурна дума, това си е журналистически онанизъм си е това. Защо се занимават със себе си? Читателя за това не прощава … 
Водещ: Добре, кажи сега за Република. Защо в. Република. да не би да е заплашена републиката? Все пак монархия беше преди 2 правителства, нали? 
Петьо Блъсков: Между другото един приятел се пошегува така и каза – хубаво, че си сложил това име република, защото май републиката е в опасност. Не, няма такова нещо. Името .. .да, новините днес беше изключително подходящо име за безплатен вестник. Той създава една по-лека, по-без съпротивление, приемане на изданието, прочитане. Докато заставането вече на пазара изисква едно заглавие, което да е марка, което да се разбира със своя идентитет И така го избрахме това Република. Питахме нашите читатели, които са много. Мисля, че от тук нататък с в.Република нещата ще се развиват. Неслучайно в неговото издателско каре пише, че Република продължава делото на вестниците, Които до сега сме правили. И ще стои на страната на своите читатели винаги. 
Водещ: А добре, провали ли се безплатния проект в България? Безплатния вестникарски проект на България? 
Петьо Блъсков: Да, в България всъщност вестника безплатно някак си не се прие добре от … говоря за рекламодателите. В крайна сметка икономиката е решаваща. Някак си … да остаивм настрана, че съвпадна с рязкото свиване на рекламините бюджети във връзка с кризата. Но и някак си с недоверие се посрещна от рекламодателите. Освен това световната практика съществува такъв модел на безплатен вестник. Той се нарича промоционален модел, това е описано в теоритята, още от начлаото на 2000г., в началото на първото десетилетие в щатите се развива такъв модел, са се развивали подобни модели. Вестник, който иска да наложи своето име, като заглавие, като вестник, катостока, като продукт, излиза в продължение на определен период, примерно 6 месеца или година като безплатен, след което влиза в платения пазар на вестници. Така е наречен от умните хора, анализатори на… 
Водещ: Тоест това се оказа всъщност… 
Петьо Блъсков: Това се оказа верен теоретичен модел. 
Водещ: И сега в момента очаквате, че с 20-те стотинки ще бъдете много Конкурентноспособни на фона на доста значително по-скъпите вестникарски продукти. 
Петьо Блъсков: Ами ние не търсим конкурентоспособност с цената. Това е … тая цена е цената на четенето според мен. Просто да даваш повече пари, за да четеш вестник … смятахме, смятахме – това е цената на четенето. Все пак човек го купува, за да прочете нещо, нали? Така че… 
Водещ: И е хубаво да има какво да се прочете. 
Петьо Блъсков: Да прочете това, което наистина се случва, а не измислени интриги и разправии за това колко вестниците… 
Водещ: Добре, думи за финал. Защото приключваме. 
Петьо Блъсков: Думи за финал – за да са свободни, колегите трябва да стоят на страната на своите читатели и зрители. Това е единствения ключ към свободата. Останалото са разправии, корпоративни, минават днеска един, утре друг и така. 
Водещ: Добре, благодаря много за това участие.

П. Блъсков: Медиите се държат като евтини проститутки

www.vesti.bg | 2010-05-30

"Лошото е, че медиите се държат като евтини проститутки. Те са много щастливи ако някои политик ги приласкае за кратко”, заяви в интервю за БГНЕС издателят на в. "Новините днес” Петъо Блъсков.
"Има журналисти, които казват: "Вижте ме, мен премиерът ме приема, дава ми интервю. И те изведнъж стават като стари мекици и много са радостни и са щастливи”, коментира той. Според него обръщането на медиите към новата власт става, защото източникът на доходи на вестници не е рекламата и не е търговията с вестници. "Вестниците освен всичко друго са бизнес. Докато те са лишени от естествените си приходи, те са принудени да ходят и да се слагат на политиците, които допуснаха монопола в рекламата”, каза той, връщайки се назад в годините, когато ВАЦ купи "24 часа” и " Труд” и започнаха да предлагат огледална реклама в двата всекидневника. "Около 65- 70 % от рекламните обеми във всекидневниците до преди 3 години бяха в ръцете на ВАЦ, благодарение на мълчаливото съгласие на държавата и нейните регулаторни органи. От тогава насам вестниците бяха заставени да бъдат или корпоративно ангажирани или политически заграбени и натиснати. В този момент, когато държавата им даде монопола, те започнаха да обслужват властта и го правят и до ден днешен.”, каза още Блъсков. Той прогнозира, че никога будките за вестници няма да останат празни. "В деня, в който българският вестникарски пазар се освободи максимално от ВАЦ може би ще започне някакво възраждане на българските всекидневници”, смята Блъсков. Според него шеговитият материал на Иво Сиромахов за това, че вестник в България се прави със сваляне на информация от интернет, подкрепяна на доброто в лицето на тези, които са на власт и без анализи на политиката и бизнеса, за да не се обиди някои, на 96 % процента е успешен.
Той се обърна към журналистическата гилдия с думите : "Колеги, разберете вие правите безплатна реклама за милиони на всякаква кифла и на всякакво кюфте наречено депутат или министър и те се чувстват велики. Вие им създавате това самочувствие, след което то се стоварва върху вас, защото започват да ви манипулират”. Ако един месец не стъпи нито едни журналист в Министерски съвет, в парламента , по партийните централи – това стига на някои от тези хора да могат да се гръмнат. Ние отгледахме политическия Франкещайн, който излапа свободната журналистика, а перспективата е журналистиката да се пребори за своята чест, каза още Блъсков. Според него има хора, които се опитват да противопоставят медиите едни срещу други, а митът за неясните собственици на медиите се създава от политиците нарочно, за да не се говорим за другите, истинските проблеми на българските вестници.
От понеделник вестник "Новините днес” вече ще носи името "Република”. В продължение на няколко месеца дистрибуторите на изданието предлагаха анкетна карта, с помощта на която читателите да изберат заглавието, което най-много им допада. Абсолютен фаворит на аудиторията на вестника, събрал близо 80 % от гласовете на анкетираните се оказва именно името "Република”. "Съвсем професионални са мотивите за промяната на името на вестника и те се коренят там – при безплатен вестник едно име като "Новините днес” беше много подходящо. При един платен вестник, който седи на сергията заедно с другите вестници марката е необходимо да бъде ясна и разпознаваема”, обяснява Блъсков. Той изтъкна, че от края на другата седмица "Новините днес” ще бъде в зоната на третия или четвъртия вестник по тираж в държавата. „Бракът" на "Република” ще бъде около 18 %, като за сравнение вестниците, които са с тираж малко по-голям от нашия или същия (имам в предвид главно вестниците на ВАЦ ), които се реализират с около 37-38%”, коментира Блъсков.
———–
Петьо Блъсков е създател е на "24 часа”, "168 часа”, "Монитор“, "Телеграф“ и "Политика“. Бил е главен редактор на вестниците „Монитор”, "24 часа” и "168 часа”. По-късно ги продава. "Монитор” отива при на Ирен Кръстева, взима и "Телеграф”, "Политика”."24 часа” и "168 часа” са продадени на ВАЦ. /БГНЕС

Оригинална публикация