сп. B2B News I 2010-03-08

Катя Димитрова е Управляващ съдружник на Интерпартнерс Комюникейшънс – рекламна агенция за цялостно обслужване, създадена през 1992 година. През 2008 отделя ПР услугите на агенцията в самостоятелен бранд и създава ИнтерИмидж – агенция за ПР и менажиране на събития.

Магистър е по Международни Икономически Отношения, специализирала е маркетинг и реклама в Белгия и Германия, занимава се с публични комуникации вече 15 години

В интегрираната структура на ИнтерПартнерс и ИнтерИмидж работят 17 човека, името на компаниите присъства традиционно сред Топ 20 на рекламните и Топ 3 на ПР агенциите на пазара. Сред основните клиенти на екипа са : Suzuki, банка ДСК, BILLA България, сладкарници НЕДЕЛЯ, GTC, Xella / Ytong, GlaxoSmithKline, Solvay Pharma

Настъпи ли промяна в публичните и корпоративни комуникации през тази година?

Драстичната промяна настъпи по-скоро миналата година. 2010 тепърва започва – пазарът все още се „ослушва”. Смятам, че част от бизнесите (в зависимост от сектора) се оттласкват от дъното и гледат по-позитивно на пазара (като финансови институции / банки, качествени проекти в сферата на недвижимите имоти). Друга част обаче – която остана по-малко засегната в началото на кризата – усеща спад сега (някои бързооборотни стоки, продукти за удоволствие и свободно време). Поведението на различните ни клиенти е поляризирано – едни гледат с оптимизъм, търсят иновативни подходи и решения; други са изключително предпазливи – предпочитат да заложат на сигурното, да не рискуват – в този смисъл и комуникацията при тези проекти е много конвенционална. Пазарът на комуникационни услуги е шарен, разбунен и хаотичен. Също и много интуитивен, но една професионална агенция може да си позволи да се довери на интуицията си : това е смесица от опит и усет. Печеливша комбинация!

Каква е ситуацията на българския рекламен пазар? Има ли драстичен срив? Кой печели и кой губи в настоящата кризисна ситуация?

Клишето, че кризата отваря нови възможности е вярно в известен смисъл – всички печелим, но и губим по малко. При рекламата спадът е значително по-голям, в сравнение с ПР пазара. Нашата компания има два бранда – рекламна агенция ИнтерПартнерс и ПР агенция ИнтерИмидж – виждаме директното сравнение между двата сектора. Рекламните бюджети се намалиха драстично през 2009 (над 40%) – това стимулира екипът ни да бъде по-иновативен, по-креативен. През 2009 година разширихме творческия си отдел, наехме нови хора със свежи идеи и хъс за работа, които да търсят неконвенционални решения дори при традиционни медийни кампании. Истинското предизвикателство е да съчетаеш иновативност с ефективност : екипът твори на ръба на риска, прекалената креативност е риск за проекта на клиента – тя трябва да се съчетае с ефект върху неговия бизнес, а това трудно се прогнозира без да се направи изследване на пазара! Същевременно при свити бюджети и инвестициите в изследвания спадат…За да не се получи омагьосан кръг, екипът наистина работи на максимум. Хубавото е, че такива предизвикателни пазарни моменти изваждат на повърхността най-доброто от творческите възможности на хората. Важно е това да се стимулира и провокира в работата. Често пъти, когато имаме вътрешни брейнсторминги, за да стартира даден проект, правим всичко възможно да предразположим екипа позитивно. Как подхождаме: аранжираме конферентната зала по определен начин – тематично свързан с проекта, или прожектираме смешни презентации на брифа в началото на сесията……това работи невероятно добре. Екипът започва да мисли зареден и пълен с хъс!

Коментира се, че сега не е времето да се гради имидж, а да се стимулират продажбите. Накъде трябва да се насочат усилията?

На първо четене този коментар е верен, но е прекалено повърхностен. Наистина в момента в съзнанието на бизнесите няма нищо по-важно от непосредствения ефект върху техните продажби. Ролята на агенцията е именно в това да консултира клиента и да го убеди, че ако няма добър имидж, ако корпоративната му идентичност не е позната сред целевите публики, трудно може да се мине направо върху продажбения ефект. Стъпка 2 не може да бъде направена стабилно, когато стъпка 1 липсва! Това, което се случва е, че чисто имиджови кампании почти липсват – но на практика изграждането на имидж става паралелно с лансирането на продукта или услугата. Едното наистина не е успешно без другото. Имиджът на компанията и нейните продукти/услуги – са двете половинки на едно и също.

Кои са положителните страни от кризата у нас?

Развитието на човешкия ресурс в бизнеса до нива, за които преди е липсвал стимул да бъдат достигнати! Впрягането на максимални усилия в посока иновативност, търсене на нови пътища за реализация. Компаниите станаха по-ефективни, мениджърите инвестираха повече в своето личностно усъвършенстване и нови познания.

Пазарът се изчисти от случайни и непрофесионални играчи, които нямаше как да издържат този изпит. В момента клиентите избират сред професионалисти – съответно конкуренцията е по-силна и определено не е само ценова. Търси се качествен и ефективен продукт.

Стандартните пътища се изтъркаха – лесно се кара по магистрала! В момента предимство има този, който търси нови пътища – задачата ни е да ги направим проходими бързо и ефективно!

Наблюдаваме окрупняване на медийния пазар, означава ли това, че няма място за нови медии или напротив?

При конвенционалните медии пазарът е много напрегнат – от една страна е сегментиран, от друга – има повече медии, отколкото качествени ниши с потребители. Така че там по-скоро място за нови медии няма. Точното прицелване в аудиторията е особено важно – в този смисъл според мен има място за медии с ясна и точно определена аудитория. Медийният ни отдел търси все повече медии, които се разпростаняват на принципа на мейлинга – директна поща до определени групи хора в определен сектор. Или пък хора на определени позиции – този тип медии са ефективното решение, останалите разпръскват посланието и това е в контекста на казаното преди малко, че за чисто имиджови кампании място няма– трябва да се цели пазарен ефект.

Има ли нова вълна в комуникациите? Как виждате развитието на новите интегрирани медии (като тв и интернет, печатно издание със силно онлайн присъствие и т.н.) и къде е мястото на социалните мрежи в комуникациите у нас?

Влиянието на интернет нараства непрекъснато. Изследвания на потребителите показват, че интернет оказва влияние и взаимодейства с все по-зряла аудитория. Докато само преди година потребителите в социалните мрежи и интернет пространството като цяло бяха в по-ниски възрастови групи, то в момента аудиторията там е не само по-зряла, но и по-качествена. Съответно влиянието на тази медия е много по-силно. Така е и защото говорим за интерактивно пространство, а съвременната комуникация го изисква. Дори когато имаш недоволни клиенти – важно е не само да чуеш мнението им, но и да можеш да реагираш на него, да им отговориш бързо, да предложиш решение. В началото клиентите ни се страхуваха от корпоративен блог, от форуми или дори от интерактивна секция на сайтовете си – но бизнесите вървят със същата скорост напред, както и мрежата. В момента работим много в социалните мрежи, почти всички клиенти на компанията ни поддържат непрекъсната връзка с потребителите си. Добър пример за това са Suzuki, Ytong / Xella България , супермаркетите Billa , Beefeater. Мисля, че за една успешна традиционна медия е задължително да има онлайн присъствие – това добавя стойност към нея, добавя аудитория, затвърждава послането – със сигурност и вашето издание усеща ефекта от силното си онлайн присъствие! Това е уникална възможност за една новина да се появи от всички посоки.

Как се променя поведението на клиентите, какъв тип медийно и комуникационно присъствие се търси?

Традиционното медийно поведение и стратегии минаха на заден план още преди година – търси се различния, добре прицелен, интригуващ начин да достигнеш до хората, които търсиш. Нямаме време за пробен опит – трябва да предпоставим успеха на кампаниите на клиентите си от първия път! Директен маркетинг и онлайн кампании са много по-често употребявани думи от рекламно каре или дори от ТВ клип. Целенасоченост на послането е ключовото понятие!

Как се възприемат световните тенденциите в рекламата и ПР-а от българските фирми?

Мисля, че българските компании имат вроденото качество да бъдат новатори. Да бъдат много по-оригинални и нестандартни от колегите си от по-развитите пазари. Липсва ни самочувствието и куража да се държим по този начин! В сферата на маркетинг комуникациите хората са много разчупени, креативни са, уверени са в себе си и същевременно са отворени към новото! В днешно време източниците на информация са толкова разнообразни! Аз съм убедена, че българите трябва да имаме повече самочувствие – да черпим от чуждия опит, но и да диктуваме тенденции. Скоро на международна среща на нашата верига Интерпартнерс колеги от Западна Европа поканиха част от нашия креативен екип да работи по проукт в Брюксел с думите „ новата керативност се диктува от Централна и Източна Европа”! Беше ми приятно да го чуя, но всъщност това е и моята вътрешна убеденост.

Екипът в двете ни компании ИнтерПартнерс и ИнтерИмидж е 17 човека – но се стремя всеки един от тях да има самочувствието, че работи в компания която не просто следва пазара, а има качествата да влияе върху него. Дори когато агенцията беше с малък екип винаги съм държала хората около мен да се чувстват част от нещо значимо, да имат корпоративна култура и ценностна система на екип, който гради нещо смислено.

Има ли толерантност между участниците в рекламния бизнес по време на криза. Променят ли се пазарните позиции и отношения?

Рекламният и ПР браншът от години са на много професионално ниво. Отминаха хаосът и некорекните надбягвания от 94 – 95 година. Браншовите организации са по-силни, сериозните компании се поддържат, обменят информация, обединяват усилия да повдигнат нивото на пазара – и от нашата страна, и от страната на клиентите. Е, винаги има и некоректни играчи – това се случва независимо от пазара и времето. Важното е те да не са мнозинство!

2010 ще е годината на ….

…годината на позитивния поглед напред! Трябва да превърнем това във вътрешна потребност и убеждение.

Екипът ни винаги е гледал цветно на живота – не бива да разсъждаваме черно-бяло! Като комуникатори, ние имаме силата да повлияем върху пазара и обстоятелствата и е важно това влияние да бъде градивно!

Пазарът е взискателен, конкуренцията е силна – имаме право само на един изстрел и трябва да сме сигурни, че той ще бъде право в целта!

сп. B2B News, бр. 9, март 2010 г.

Оригинална публикация

Vsekiden.com I Мария ФИЛЕВА I 2010-03-06

Г-жо Дамянова, кой е крив и кой е прав в спора около стенограмата на разговора между президента Георги Първанов и вицепремиера Симеон Дянков? Трябваше ли да бъде публикувана тази стенограма? И всъщност това ли е възмутителното – че е направена публично достояние или самият разговор?

Аз много мислих и знаете ли, напънах се, тъй като все пак с това си вадя хляба през последните 20 години, и си спомних, че през това време има един такъв прецедент – когато Майкъл Чорни публикува във в. “Стандарт”, когато беше негов, стенограма от свой разговор с български бизнесмен, няма смисъл да му споменавам името. Така че в историята на съвременна България това се е случвало два пъти – да се прави запис без знанието и съгласието на едната страна. Особено нечистото от пиар, пък и от морална гледна точка, е, че двамата, които водят разговора, не са в еднаква позиция. Единият знае, че този разговор ще бъде широко публично достояние и контролира своето поведение. Докато другият смята, че води разговор на четири очи и естествено се държи като при разговор на четири очи. В този смисъл просто паралелът, че този ход в България са правили само Майкъл Чорни и президентът, е напълно достатъчен и няма нужда от коментар.

А протичането на самия разговор, съдържанието на стенограмата…

Най-интересното от моята професионална гледна точка е първо, въобще целият този шум, който се вдига заради някакво телевизионно шоу. Ако така постъпваха ръководителите и държавните глави в света, английската кралица трябваше да осъди всички шоута на острова, а Обама – да не си ляга от съдебни дела. По принцип шоуто е жанр, в който се говори малко по-леко, малко по-безотговорно, с повече свобода на изразните средства и в този смисъл самата реакция на президента е леко странна. От друга страна, най-странното е, че е много непрофесионална, защото той претиражира в една седмица думата “милиардер” – същата тази дума, която особено го обижда. В този смисъл аз смятам, че не са ползвани услугите на пиар специалистите в Президентството, които безспорно са добри и доказани професионалисти. Очевидно някаква друга причина има да се постъпи толкова непрофесионално от пиар гледна точка. Не знам каква е тя, но със сигурност не е в областта на пиара.

Може ли да е минал през главите на пиарите си, обикновено Първанов се съобразява с тях?

Не познавам пиар, който би се съгласил едно подобно нещо да бъде екстраполирано и думата “милиардер” да бъде повторена 700 хиляди пъти в следващите дни, вместо да бъде забравена в следващите четири минути след предаването. В този смисъл това е непрофесионално и го пише в учебниците по пи ар – че когато се ядосаш на една медия, не бива да се изправиш пред всички останали, за да ги занимаваш с яда си към една конкретна медия и една конкретна изява. Но тъй като това се прави много системно, очевидно има някакви не пи ар причини то да се случва. И така искам да отговоря на въпроса ви за стенограмата. Тя е документ, в който президентът, знаейки, че тя ще бъде публикувана, е сложил своята визия не само за лицето Симеон Дянков. Съгласна съм, че има известен спор по отношение на изразните му средства (на Дянков – б.а.). Аз смятам, че това се дължи главно на факта, че той мисли на английски и действа по американски. Отговаря с “да” и “не” на въпросите, това е нещо, което не се случва в българската политическа реалност. Българският политик, поставен пред въпроса отговаря – от една страна, от друга страна, пък от трета и накрая отговорът му става непубликуем. Докато в американската политика се казва: Yes, I did и No, I didn`t. В този смисъл Симеон Дянков е продукт на американския политически живот и не би трябвало въобще да ни учудва начинът, по който той се държи. В тази стенограма поведението му е напълно уставно – държи се като човек, който знае, че е в по-нисша позиция и дори, според мен, като леко виновен. За съжаление обаче извиненията му не биват приети.

Изкушавам се да ви попитам има ли такъв тип поведение хранителна почва у нас? Приемат ли го българите?

Ако може така да се каже, аз смятам, че Бог ни е изпратил Симеон Дянков, точно за да се учим, че така трябва да бъде. Защото в действителност е много нехигиеничен българският политически елит в говорната му част. Като изключим Иван Костов и Бойко Борисов, и двамата дължаха големите си рейтинги именно на това, че можеха да говорят с българския народ. Цялата останала политическа класа се държи безумно витиевато и не отговаряше на въпросите, които вие, журналистите, и ние, пиарите, им поставяме. България не може и не бива да остане извън нормалните държави. А в тях политиците отговарят с “да” и “не” на въпросите и това, както виждате, дразни целия останал политически елит.

Мислите ли, че реакцията на засегналия се президент – тази стенограма, срещата и въобще скандалът около участието в едно телевизионно шоу, не се връща като бумеранг към президента. Аз гледах това предаване и не обърнах внимание на репликата. Едва на следващия ден след изявлението на президента, ми се наложи да се върна назад, да видя отново предаването и да търся точните думи на Дянков.

Точно това е най-непрофесионалното. Затова казвам, че не допускам, че президентските пиари са направили такъв дълбок гаф. Аз също гледах предаването и не обърнах внимание, мина ми някъде назад на фона на всичко, което беше казано, и ако самата президентска институция не беше обърнала това на някакъв грандиозен скандал, думата “милиардер” нямаше да добие такава публичност. Чета форумите сега и гледам, че навсякъде пише – да, президентът не е милиардер, той е мултимилионер и т.н. Почват едни шеги, на които те със своето поведение дадоха основание, иначе никой нямаше да се занимава с това. Нямаше такъв казус. Някакви водещи в някакво предаване задали някакъв въпрос, пък човекът казал – това не съм го казал.Това чух аз.

Какви последствия може да има този скандал за имиджа на президента?

По пързалката тръгва надолу. За съжаление, аз изпитвам симпатии към българския президент и към неговото пиар поведение чисто професионално, но смятам, че се качи на пързалката и тръгва надолу вече. Не виждам как хората могат да се отнасят с одобрение към този гейт със стенограмата.Това във всички случаи му носи пи ар ущърб. Не смятам, че той е калкулиран, тези хора (пиарите – б.а.) са интелигентни, те знаят какво правят, те са калкулирали, следват някаква по-важна задача, прегазвайки пиар нормите. Защото пак ви казвам, това, което е направено със стенограмата, е от арсенала на най-черния пиар – когато се нарушават нормите, на границите на нарушаване на закона. Аз не съм специалист, не мога да преценя дали тук е нарушен законът. Но това да се публикува стенограма, в която единият от участниците знае, че ще бъде излъчена, а другият си няма и идея за това, е наистина от арсенала на най-черния пи ар. Понеже имам амбицията да напиша една книга за пиара в България и си водя бележки, мога да кажа, че това в България е правено досега единствено от Майкъл Чорни.

А може би целта му не е била да очерни противника си, а да “избели” своя имидж?

За мен са някакви други политически цели. Било е толкова важно и належащо да се направи някакво по особен начин политическо изявление, че е поет рискът това да нанесе тежък пи ар ущърб на президента. Или поне, понеже имам страшно уважение към колегите и следя работата им – в Президентството не работят идиоти, а компетентни хора, които знаят много добре какъв ще бъде ефектът от всичко това, и аз смятам, че тя няма да качат доброволно президентът на тази пързалка надолу. Според мен е избрано по-малкото зло – имало е нещо да бъде съобщено и е избран този начин да бъде сторено, независимо, че това в очите на някои професионалисти и на повечето граждани ще прозвучи зле. След два месеца, ако някой вложи средства да направи социологическа анкета, ще останат две неща – че има някакви милиони около президента, защото това се повтори толкова много пъти, че накрая това остава в гражданите, и второ, неприятното чувство от стенограмата. Това са нещата, които ще останат. Историята ще забрави този глупав миг.

Не знам дали така лесно ще се забравят. Нещата се задълбочават, конфликтът се разраства. От ГЕРБ излязоха с декларация, Борисов и Цветанов също са категорични – че президентът си подготвя политически проект, че ще изискат аудиозапис от разговора и ако има разминаване, ще сезират Конституционния съд. Обвиниха го в нарушение на чл.32, ал. 2 от Конституцията.

Да, прочетох. Аз смятам, че оттук нататък ще става още по-неприятно. Сега плъзгащата се надолу шейна на президента, ще срещне изключителния пиар на Бойко Борисов и от всичко това най-вероятно ще стане доста весело в държавата. Друг е въпросът дали това не подменя по някакъв начин дневния ред на обществото. Но повтарям, аз смятам, че зад това, което Президентството извърши се крие някаква друга политическа задача и в името на нея са използвани нечисти и от гледна точка на закона, и от гледна точка на пиара, и от гледна точка на морала методи.

Как ще се отрази скандалът на пиара на Дянков, на кабинета на ГЕРБ, защото правителството застана зад своя вицепремиер?

При Дянков нещата стоят простичко. При него работата е – не е важно какво казват за теб, важно е да ти пишат правилно името.

Пак звучи много американски това.

Да, да. Вижте, той е американски възпитаник. При него няма непоследователност на действията. Той се държи така, както е възпитан, така, както смята, че трябва да се държи и го прави безкомпромисно. В това отношение, аз изчетох внимателно стенограмата, той се държи субординационно, показвайки, че президентът е много по-велик от него, но неотклонно отказва да се извини за нещо, което не е направил.

А може би президентът просто си изпусна нервите и намери отдушник за гнева си, защото жълтата преса наистина го атакува зловещо.

Друг е въпросът дали той не причинява на Дянков това, което би искал да причини на медиите. И всъщност да отправя някакъв… Нямам представа. Във всеки случай, каквато и да е била целта, цената, която се плаща, е толкова висока… Достатъчно е в България един процент от хората да се замислят и да видят колко некрасиво е това, което се случва, те ще говорят с още 1-2 %, те с още толкова и вие знаете как тръгва лавината надолу. Много неприятно, просто необяснимо е. Дано политическата цел, която е преследвана, да изплаща много тежката цена, която ще бъде платена. Действително става дума за първорангова институция и затова примерът е много лош. Когато Майкъл Чорни записва свой събеседник и го публикува в собствения си вестник, това е нечистоплътно и отвратително, но по някакъв начин хората си казват – абе, тези всичките са маскари. Когато президентът прави това и го публикува на официалната страница на Президентството, това вече е санкционирано от държавата. И е много, много лош белег за държавата.

Бихте ли извинила президента, ако се окаже вярно това, което твърди неговото пресаташе Бойка Башлиева – че Дянков е знаел, че се прави стенограма – стенографката била стояла срещу него, че от всяка среща на държавния глава се прави стенографски протокол и е право на президента да прецени коя стенограма да огласи?

Моето мнение не би се променило по никакъв начин. Убедена съм, че това нещо няма как да е така, защото просто трябва да си сляп, за да не виждаш, че единият знае, че го записват, а другият не знае, но по същество това не променя факта. Тук имаме прийом от черния пиар. Черен пи ар се прави от подобни стенограми и те биват публикувани. Ако Симеон Дянков е дал своето съгласие, тогава с Първанов и с шейничката надолу. Дянков иначе не се плъзга надолу.

Може да са имали различни очаквания от разговора. Държавният глава се е подготвил. Не е било среща на четири очи, Дянков е сам, отсреща са началникът на кабинета на Първанов – Никола Колев, президентският съветник Кирил Ананиев.

Не, на президента цялата му реч е подготвена и това се вижда ясно. Вие сте в медиите и много добре знаете как може да съсипеш абсолютно всеки, ако публикуваш негов нередактиран текст, казан в непринуден разговор. Тук е направена и тази манипулация – единият е бил готов за записа и се държи на сцена и си чете от листчето, а другият търси своите думи в истинското си желание, както аз оставам с впечатление, да изглади едно нещо, което наистина е недоразумение, защото гледах предаването и там Дянков наистина не каза, че президентът е “милиардер”.

Смятате ли, че е редно сериозни политици да участват в шоу програми?

Ох! По принцип трябва, но в българската политическа реалност е по-добре да го избягват. Иначе в нормалния свят, трябва и те участват.

Защо да не участват и родните политици? Не стават ли така по-близки на своите избиратели?

Аз наистина смятам, че хората трябва да виждат всички страни на политиците и на елита си. В този смисъл всички шоу предавания са направени, за да покажат една друга страна на този елит, която зрителят има право да види и е напълно резонно те да участват. Въпросът е, че в България всичко е до такава степен изкривено и противоестествено, че може би ако аз бих отговаряла за някакъв политик, а аз, слава Богу, не отговарям, бих му препоръчала да избягва този жанр на този етап. Тук се сблъсква моралното разбиране с професионалното, като знам какви коментари може да предизвика подобна изява. Проблемът е в това – че на нас всичко ни се привижда като една огромна сцена, на която всичко се случва по някакъв сценарий, а всъщност всички тези медии – и жълтите, и шоу предаванията, и другите медии имат някакъв собствен живот и в него имат място всички. Не смятам, че това е трибуна, забранена за политиците. Друг е въпросът, че не бих препоръчала на човек, за който работя, да отиде в подобно шоу.

Спечелил ли е някой досега от участието си в тв шоу?

О, да, определено. Не помните ли, че само преди един чифт избори, когато нямаше толкова много шоута и имаше само Слави, всички се изреждаха там?! То беше като предизборно студио. И никой никога не го е считал за порочно. Сега просто има малко повече телевизии, малко повече шоута, малко повече медии, иначе ситуацията не се е променила. Истината е, че тези предавания не са направени срещу народа. Направени са, защото народът ги иска и обича и там хората трябва да покажат и другата страна от себе си. Нали са уж публични, нали можем да ги осветяваме? Няма лошо да се явяват, лошото е, че обществото е неподготвено да приеме голяма част от нещата, които се случват и аз от инстинкт за самосъхранение бих предпочела да не пускам подопечните си в подобни предавания.

Оригинална публикация

Снимка: вестник "Труд"

PRinBulgaria.com I 2010-02

Проф. Здравко Райков е преподавател по PR в СУ. Потърсихме го за коментар върху един проблем, който вълнува милиони потребители на планетата – затрудненията на най-големия японски автопроизводител Тойота след като от търговската мрежа бяха изтеглени огромен брой автомобили заради технически проблеми. От това се възползваха изправените пред фалит американски автомобилни производители като предложиха на клиентите си оферти, с които да обърнат гръб на иначе популярната в САЩ японска марка. 

Toyota има репутацията на производител на добри автомобили, но през есента на миналата година съдбата поднесе на компанията серия от неприятности, които в крайна сметка се равняват на загуби от над 2 милиарда долара. С над една пета се срутиха и нейните акции на световните борси. А и конкурентите й светкавично се възползваха от затрудненията й, за да задигнат нейни клиенти. GM и Ford незабавно предложиха на собствениците на автомобили Toyota в САЩ да си купят техни нови коли с намаление от 1000 долара или срещу изгоден кредит до 5 г. През януари т.г. продажбите в САЩ на Ford нараснаха с около една четвърт, на GM и на Nissan скочиха с по 16 на сто, на Honda – с 13 на сто и т. н.
В условията на глобална криза от затрудненото положение на Toyota се възползват и правителства, които се опитват на неин гръб да решават свои проблеми. Проучване в САЩ, например сочи, че една пета от американците смятат, че американското правителство критикува Toyota повече, отколкото е необходимо, с цел да подкрепи GM.
Японското правителство пък има тревоги от друг характер – накърнената репутация на Toyota хвърля сянка върху имиджа на всичко, което е произведено в страната на изгряващото слънце. В началото на февруари т. г. и външният министър на Япония – Кацуя Окада, призова ръководството на компанията да вземе всички необходими мерки, за да не удари отзива на нейните автомобили от външните пазари по престижа на японските стоки в чужбина.
Къде, според Вас, сгреши Toyota?
Лично за мен затрудненията на компанията дойдоха най-вече от липсата на ефективна публична комуникация /PR/. Що се отнася до техническия проблем той не е чак толкова страшен – вероятността да се прояви точно при вашата Toyota е 1: 65 000.
Оказа се, обаче, че целия PR на компанията, особено в последните няколко години, е бил тотално сбъркан. Точно в тази област компанията не издържа на собствените си високи стандарти. Нейните пиари проспаха възникването и развитието на кризата. Ето и някои аргументи за подобно твърдение.
При слушания в американския Конгрес клиенти на компанията заявиха, че сигналите им са били откровено игнорирани от представители на Toyota . При това първата жалба за стелките на автомобили на компанията е била подадена още през 2003 г. Но в компанията не й обръщат внимание, защото гонят съвсем друга цел – на всяка цена да увеличат обема на производството си и да изпреварят конкурентите си.
През ноември 2009 г. Националното управление за сигурност на пътния трафик на САЩ /NHTSA/ обвини Toyota, че крие от потребителите си конструктивни недостатъци на автомобилите, които могат да застрашат сигурността им. Компанията дори не се извини своевременно на своите клиенти – първото официално заявление на президента й Акио Тойода заради неизправности на автомобили, прозвуча едва на 5 февруари – няколко месеца, след като вече са изтеглени 4 милиона коли.
Вместо това компанията направи всичко възможно, за да омаловажи възникналите проблеми. Тя не съобщи своевременно, какво ще свърши, за да острани дефекта, а просто посъветва клиентите си сами да търсят дилърите, ако имат някакви проблеми с автомобилите си.
Пример за липсата на адекватна комуникативна реакция от страна на пиарите на компанията, е и поведението им през февруари т. г. при скандала с хибрида Приус, отново заради дефект на педала. Те реагираха едва, когато от японското министерство за защита на потребителите настоя компанията да изясни ситуацията около проблема и да се успокоят собствениците на тези автомобили. Ако си познаваха занаята, пиарите на компанията не трябваше да допускат подобни подкани.
Истината е, че Toyota е знаела отдавна за дефекта, предизвикал паника сред немалко потребители. Но тя пренебрегва предупредителните сигнали и не си дава сметка за вероятността от развихряне на криза в публичното пространство. Точно това нейно забавяне, погрешната преценка на дълбочината на проблема – така, както го виждат потребителите, а не нейните експерти, я вкара в капан, който й носи щети за милиарди и доведе до сълзи в очите на Акио Тойода, при изслушването му в американския Конгрес.
Впрочем и висши мениджъри на японския производител сами поставиха слабата оценка на нейната публична комуникация. Така при изслушването му в комисия на Конгреса на САЩ шефът на нейното американско подразделение – Джеймс Ленц, заяви, че “лошо е организиран обменът на информация както вътре в компанията, така и с потребителите и контролните органи”. По-късно и Акио Тойода призна, че е трябвало да действат другояче пред растящите оплаквания на потребители от различни страни. Според него компанията се отдалечила от своите клиенти.
Какви изводи могат да бъдат направени от цялата тази сага?
Големият урок за всеки играч на пазарите, независимо в какъв бранш е той, от това, което се случва сега с Toyota е, че да подценяваш публичната си комуникация направо си е смъртоносно.
Техническите проблеми са най-малкото зло в ситуация на криза – те могат да се остранят сравнително бързо. Но много по-бавно и трудно е да се върне загубеното доверие на потребителите. Неслучайно сега вниманието на ръководството на Toyota се фокусира върху пиара – изтече информация, че само за публична комуникация по света компанията ще даде над половин милиард долара.
Случката с Toyota демонстрира какво очаква всеки, който се отнася високомерно към комуникацията си с различни публики. Особено пък, ако е допуснал да се развихри криза – щети за милиони и милиарди, загубени позиции на пазара, негативно обществено мнение…
И още нещо – потвърждава простичката истина, че ако все пак възникне критична ситуация, единствено верният подход е незабавното, пълно и прозрачно информиране на хората. Така може да се съхрани най-ценнияj капитал за всяка организация – доверието на нейната публика.

Оригинална публикация

petya-georgieva.blogspot.com I Петя Н. ГЕОРГИЕВА I 2010-03-01

PRKernel.com I 2010-02-26

76,5% от активните млади потребители у нас сърфират в Интернет и през мобилния си телефон. Това показва целево онлайн допитване сред над 1000 българи на възраст до 35 години, проведено от LG Electronics в партньорство с най-големите родни групи в социалната мрежа Facebook. Резултатите показват, че близо 40% от анкетираните влизат в глобалната мрежа през телефона си всеки ден, а 18% поне веднъж седмично. Едва 6,5% пък не проявяват интерес към този тип комуникация. Ползването на WiFi мрежи е предпочитаният начин за връзка с Интернет заради липсата на допълнително заплащане. Към него се придържат 67,5% от участниците в допитването. В същото време обаче значителен брой от анкетираните – 51% използват и 3G, HSDPA и GPRS услуги.

„Инициирахме тази анкета, за да видим какви са нагласите за ползване на Интернет през мобилен телефон от най-активните, млади потребители у нас. Над 57% ползват този тип достъп и за проверка на e-mail. 43,5% сърфират в сайтовете за удоволствие или за конкретни справки. Най-много от анкетираните или 69%, обаче са посочили, че влизат през телефона си в социалните мрежи като Facebook.”, обобщава Димитър Вълев, Мениджър маркетинг и продажби „Мобилни комуникации" в българския офис на LG Electronics.

В съответствие с тези нагласи LG Electronics и VIVACOM пускат от март на българския пазар първия модел смартфон, разработен специално за младите потребители на социални мрежи – LG GW620. Устройството работи под операционна система Android и има уникално приложение за директен комбиниран достъп до най-популярните световни социални мрежи като Facebook, Twitter и Bebo. Участието на потребителите в тях се улеснява допълнително от комбинацията между 3-инчов сензорен дисплей и QWERTY клавиатура, което позволява бързо и ефективно писане и управление. Фокусът върху социалните мрежи е отразен дори в контактното меню на телефона, където освен стандартната информация са достъпни за директен избор и профилите във Facebook и Twitter.

В пакет с абонаментния план на VIVACOM Unicall XL собствениците на LG смартфона ще могат да ползват над 100 MB на месец за мобилен достъп до Интернет. Уникалното на предложението е, че предлага и 100 часа разговори с всички мрежи в България. Така клиентите на пакетната услуга от LG и VIVACOM няма да се съобразяват с никакви ограничения в мобилната си комуникация – отпада грижата на кой мобилен оператор са абонати техните приятели и дали наблизо има wi-fi мрежа, за да проверят профила си в Facebook или Twitter през мобилния телефон.

Според онлайн проучването най-популярните социални мрежи у нас са именно Facebook и Twitter. Активни профили в първата имат 96% от анкетираните, а 21,6% са абонати на втората. След тях в класацията с 12,9% се нарежда LinkedIn, която има по-скоро бизнес насоченост. Българските социални мрежи изостават, като с най-много почитатели са сайтовете за онлайн запознанства (Flirt4e, Aha.bg и Elmaz), както и сайтове за споделяне на линкове (social bookmarking) – Fanopic и Svejo. Повечето потребители споделят, че прекарват повече от 10 часа седмично във Facebook (44,9%), като друга голяма част отделят на социалната мрежа между 4 и 10 часа седмично (33,5%).

„Тези цифри ни карат да вярваме, че младите активни юзъри в България имат нужда от апарат като LG GW620. 35,5% от анкетираните вече ползват смартфон или с други думи телефон, който работи под операционна система, а 61% заявяват желанието си да се сдобият с такъв. Точно за тях пускаме новия модел за социални мрежи и то на достъпна за младите цена”, обяснява г-н Вълев.

LG GW620 се оказва адекватен за българските потребители и заради разработената от Google операционна система Android, която е позната за близо две трети от анкетираните. Според тях основните предимства на Android са свързани с бързото й развитие, свободния достъп до безплатни приложения и възможността за синхронизация на телефона с услугите на Google.

Оригинална публикация

в. Пари | Боряна НИКОЛАЕВА | 2010-02-15 | 00:01:01

Компаниите, които разчитат на вътрешни комуникации, преминават по-успешно през кризата. Това показват последните проучвания във Великобритания. По време на криза компаниите обикновено просто съобщават на служителите си какво се случва във фирмата и какви са задълженията им, което е погрешна стратегия, коментира за в. Пари Кевин Рък, консултант комуникации към IT отдела на British Telecom. Комуникацията трябва да ангажира служителите и да ги направи част от промяната, коментира за в. Пари Ан Пилкингтън, основател на PR Academy и независим комуникационен консултант. И мениджърите трябва да се сещат за това не само по време на криза, единодушни са двамата експерти. Факт е, че в условията на криза компаниите са принудени да съобщават на служителите предимно лоши новини и според Рък и Пилкингтън тук действат няколко основни правила – бъдете честни, покажете загриженост към служителите, кажете какво е направено до момента и какво предстои да бъде направено, помолете за помощ, ако е необходимо.

В България

За съжаление професията вътрешен комуникатор все още не е особено позната сред българските
компании. Същото беше и с пиарите преди десет години. Никой не познаваше тяхната професия, а сега всяка компания има PR специалист, коментира за в. Пари Нели Бенова, основател и изпълнителен директор на Apeiron Communication. През 2007 г. Apeiron направи проучване сред мениджъри на високо и средно управленско ниво в България, коментира Нели Бенова. Проучването показа, че голяма част от мениджърите (около 37%) смятат, че в тяхната фирма има нужда от специализирано звено Вътрешни комуникации, което има различни функции от тези на PR отдела или Човешки ресурси, допълни Бенова.
Въпреки това по-малко от 15 на сто от анкетираните тогава споделиха, че в техните фирми такъв отдел съществува. Мисля, че промяна оттогава до днес има, но тя едва ли е значителна. Учудващо е например, че големи организации с персонал от над 1000 души все още не осъзнават необходимостта от специалист или екип вътрешни комуникатори. Често се срещаме и с неразбиране за мястото на вътрешния комуникатор в организационната структура – обикновено тези хора са ситуирани под шапката на човешките ресурси, PR или маркетинг отдела. Това са все предизвикателства, с които вътрешните комуникатори в България трябва да се справят, казва Бенова.

Предимствата

Ангажираните служители са най-голямата полза от дейността на вътрешните комуникации, защото това
е най-ценният ресурс на една фирма. Ще перифразирам една любима мисъл: Не е страшно да нямаш пари, страшно е да нямаш съмишленици. Мотивираните и ангажирани служители не са просто работна ръка, а хора, споделящи целите на компанията си и допринасящи за реализацията им.

Визитка

Кои са Кевин Рък и Ан Пилкингтън

% Кебин Рък работи за British Telecom над 20 години, като преминава различни позиции. Той е доверен съветник на изпълнителни кадри от по-висш ранг. Води курсове и преподава в програмите за PR
Диплома и Сертификат за напреднали на Института за пъблик рилейшънс в Лондон и акредитирания център на CIPR в София -Apeiron Communication.
% Ан Пилкингтън е основател на PR Academy. В началото на кариерата си Ан се занимава с журналистика, а след това преминава към областта PR, работейки за American Airlines, British Telecom, Woolwich Bank и Barclays.

Стр. 21

в. Тема спорт | 2010-02-24

Искам да работя със Стоичков, призна африканският пиар експерт

Превърналият се В най-голямата медийна звезда в България в последните няколко седмици Путко Мафани за първи път проговори за името си, за Христо Стоичков и за всички други теми, свързани с него. "Честно да ви кажа, съм малко изненадан от неочакваната популярност. Ако това, което казвате, е вярно, то преводът не ми харесва. Името ми обаче е Путко и аз си го харесвам", обяви пиар специалистът в интервю за football24.bg.
Мафани призна, че досега не е имал възможност да се запознае лично с Христо Стоичков, но добави, че би го направил с голяма радост. "Погледнато професионално на представянето на Мамелоди Съндаунс, Стоичков със сигурност е отличен треньор. Убеден съм, че е най-добрият, който е водил тима след Тед Думитру. Той донесе много нови неща тук. Забелязах, че особено държи на тактиката и дисциплината. Определено бих искал да работя заедно с него един ден", изтъкна Мафани, който е пресдиректор на конкурента на Мамелоди Кайзер Чийфс.
В заключение пиар гуруто покани всички българи на предстоящия мондиал в ЮАР. "Не са ми приятни смешките по мой адрес, макар като по-млад и аз да правех такива неща. Както и да е, ще се радвам да видя всички българи в ЮАР за световното първенство", завърши Мафани.

Стр. 24

M3 Communications College I Дарина ГАРВАНОВА I 2010-02-19

Тази седмица в PR Thursday Максим Бехар първо ни върна в миналото на PR професията, а после ни пренесе в бъдещето – такова, каквото той го вижда.
Преди 10 години основните функции на PR в България са били организиране на пресконференции и писане на съобщения за пресата. За телевизия никой не е можел дори и да мечтае.
Днес всичко интересно се случва онлайн. „Живеем в свят, който е в реално време, а по-бързо от реалното време няма”, казва г-н Бехар. „Преди не ми се струваше възможно един човек да може да прегледа по 200 имейла на ден. Сега те са не по-малко от 4000“.
Максим Бехар посочи на слушателите си една много интересна статистика за петте държави с най-голямо население в момента. Забележете:

Китай – 1,335 Bin
Индия – 1,17 Bin
FACEBOOK – 380 Min
САЩ – 308 Min
My Space – 275 Min

Социалната мрежа Facebook вече е държава сама по себе си и в нея са истинските публични личности, които са част от една мултикултурална англоезична държава, убеден е г-н Бехар.
Каналите за комуникация също са се променили, а те са особено важни, защото именно комуникационният канал определя как ще бъде възприето самото съобщение от получателя. С други думи, „По-важно е с какво комуникираш, а не как”, обяснява г-н Бехар.
Какво е личният бранд? Според Максим Бехар това е, което хората говорят, когато са извън стаята. Корпоративният бранд пък от своя страна е това, което хората говорят за теб онлайн, с изключение на твоите близки и хората от твоята среда, тъй като мнозинството определя отношението към бранда.
Дори да си градил бранда си 20 години, той може да бъде съсипан от един пъпчив тийнейджър, който пише в интернет от компютъра в гаража, обяснява Максим, особено пък ако този тийнейджър има право. Каква е причината? Ами тя е много проста: 2 милиарда в света ползват интернет, тоест 90% от хората, които могат да осмислят дадено съобщение, могат да бъдат достигнати чрез нетa, което автоматично го превръща в най-голямата медия.
Нека хвърлим поглед и върху една друга статистика, която категоризира социалните мрежи по посещаемост:

1. FACEBOOK – 1,191 Bin
2. My Space – 810 Min
3. TWITTER – 54 Min
4. Flixter – 53 Min
5. LinkedIn – 43 Min

Представете си, че в този момент се случи нещо на улицата пред вашия дом и вие го напишете в TWITTER. Целият свят ще разбере за случилото се на секундата, което превръща TWITTER в страхотен доставчик на новини.
Максим Бехар разказа и за трите „S” – трите фактора с изключителна важност за днешния PR специалист: Speed, Simplicity, Self Confidence.
Скоростта (Speed) на реакцията в рисков за компанията момент е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНА и решаваща.
Точният, кратък и ясен изказ (Simplicitiy) е задължителен, за да не влизате в ролята на обясняващ се или извиняващ се.
Self confidence – не можете да направите нищо, ако не сте убедени в действията си, категоричен е Бехар.
Като недостатък на социалните мрежи, Максим Бехар изтъква неконтролируемия спам, който е ужасно неприятен, тъй като човек е избрал хората, с които да общува, а в един момент го заливат с информация, която не е плод на НИКАКЪВ ИНТЕРЕС, но заема много място.

Какво предстои според Максим Бехар:

24 часа онлайн, защото, ако ние не сме онлайн, конкурентите ни ще бъдат.
365 дни мобилност.
5-минутен стандарт – всеки ще е задължен да отговаря на получен имейл до 5 минути, след като го е видял. Това е сигнал, че всяка онлайн комуникация е изчистена и работата е свършена.
Ще изчезнат:

Печатните издания
Лобизмът
Пресконференциите

В близките години Максим Бехар предвижда появата на ВИЗИЯ в реално време, тоест по време на разговор по мобилните си телефони например ние ще се виждаме чрез вградена видеокамера и bluetoothe или с други думи: ще си носим мониторите с нас .
Накрая ще завършим с думи от лекцията на Максим Бехар:
„Аз смятам, че светът става по-добър и една от причините за това е Facebook, защото няма по-красив свят от прозрачния, честния, публичния!”.

Оригинална публикация

в. Стандарт | Красимира ТЕМЕЛКОВА | 2010-02-19

Весела Чернева е любяща майка и заклет фен на театъра

Тя е млада, амбициозна и с вече изградено име в обществото. Ако сега трябва да бъде описана с една дума, то думата ще бъде промяна. Защото новата говорителка на външно министерство Весела Чернева не само предприема пълна промяна в професионалната си кариера, но очакванията към нея са да промени по свой начин и поста, който ще заема занапред. Тя поема щафетата от Драговест Горанов, който бе назначен за говорител още по времето на Ивайло Калфин и остана на поста и при шестте месеца управление на Румяна Желева. Досега Весела Чернева работеше в неправителствения сектор и ръководеше българския офис на Европейския съвет за външна политика. Сега поема нелеката задача да бъде гласът на дипломатическата ни служба. Вижда своята роля в това, да направи сложната тематика на външната политика по-разбираема не само за журналистите, но чрез тях и за широката аудитория. Говорителят обаче е и човекът, който трябва да се опитва да види доколко мнението на обществото, изразено чрез медиите и неправителствения сектор, може да бъде привнесено във външнополитическите решения, казва Чернева. Признава, че новата й работа е голямо предизвикателство. Поканата й отправил външният министър Николай Младенов, с когото се познават още от годините, когато той работи в "Отворено общество". Той е един от младите умове на европейската външнополитическа сцена, казва за него Чернева. Въпреки че новият й пост е голяма промяна за нея, то е и някакъв вид завръщане. Младата дама е работила във външно министерство, познава го и казва, че изпитва чувство на лична лоялност към институцията и към хората, които са я учили на дипломация. Постъпва във ведомството през 1998 г., веднага след като е завършила политически науки в Университета в Бон. Заплатата й като младши дипломат е цифром и словом 132 лв. Това обаче не сломява желанието й за работа като референт за Германия. Времената са интересни, тъй като именно в онзи период в България започва да се говори за членство в ЕС и НАТО. Тъкмо Северноатлантическият алианс е голямата тема, по която работи и в трите години до 2003 г., когато е политически секретар в посолството ни във Вашингтон. След завръщането си в България Чернева преминава в неправителствения сектор и работи в Центъра за либерални стратегии. От 2004 до 2006 г. е секретар на Международната комисия за Балканите, председателствана от Джулиано Амато. От 2008 г. става шеф на Европейския съвет за външна политика. През цялото това време работи в тесен контакт с медиите и смята, че част от работата й е била и публична дипломация. За себе си Весела Чернева казва, че е била от всички страни на барикадата. Познава и журналистическата работа, тъй като в началото на 90-те години работи във в. "Демокрация". Тя е четвъртата дама, която сяда в горещия стол на говорител на външно министерство след Венета Момчева, Елена Поптодорова и Гергана Паси. Казва, че сред предшествениците й през последните 20 години има истински професионалисти, които могат да й бъдат за пример. Пожелава сама на себе си да няма тежки външнополитически кризи, както и да успее да убеди медиите, че ще бъде открита. Чернева обаче е категорична, че колкото и натоварена да е програмата й, винаги ще намира време за дъщеричката си, която е на две години и половина. Откакто се е родило детето, чиято снимка стои в кабинета на говорителката, е в центъра на личния й живот и най-големият й приоритет. Чернева с малко тъга признава, че не й остава време за театър, въпреки че много обича да гледа постановки. Може би настоящата смяна на местоработата ще направи това културно удоволствие още по-невъзможно за новата говорителка на Външно.

Стр. 34

Снимка: www.cls-sofia.org

www.dariknews.bg | 2010-02-12 

„Светът се движи толкова бързо, че скоро вече няма да има значение кой в коя държава живее. Не след дълго на въпроса откъде сме, просто ще посочваме социалната мрежа, в която участваме, и така ще се идентифицираме", каза PR експертът Максим Бехар на световния форум по PR в швейцарския планински курорт Давос. Максим Бехар говори за новите комуникации, модерния пъблик рилейшънс и социалните мрежи.
„Истината е, че всеки е публична личност в социалната мрежа, в която участва, и всеки се опитва да прави там PR или на себе си, или на фирмата си, или на стоките, които иска да промотира. Това е гигантска промяна в PR бизнеса в световен мащаб. Това е промяна в живота на всеки човек, който има достъп до интернет. Нека не забравяме, че ако Facebook беше държава, тя щеше да е третата по големина в света след Китай и Индия, а My Space щеше да е петата…", каза в презентацията си Бехар.
Форумът Communications on Top се проведе веднага след края на Световния икономически форум и много от там присъстващите взеха участие и в това уникално PR събитие. Следващият форум ще се проведе отново в Давос в края на февруари 2011 година.
„Високо оценявам поканата на организаторите на форума в Давос. Това беше оценка за силното развитие на PR бизнеса в България през последните години, оценка и за постиженията на всичките ми колеги в PR бизнеса в България. Организацията беше отлична, а темите – изключително интересни", допълни PR експертът.
Максим Бехар управлява водещата PR компания M3 Communications Group, Inc., част от веригата на световната корпорация Hill&Knowlton, и е председател на Българската асоциация на PR агенциите.