БТВ, Отпечатъци | 24.07.2011

Водеща: Нова мода наблюдаваме от известно време в политическия пиар. Но истинският бум предстои около изборите наесен. Пиар агенциите предлагат, а партиите под сурдинка купуват нов продукт – платени хейтъри или преведено на български щатни оплювачи, които срещу определена сума пишат цял ден във форуми и социални мрежи срещу набелязани политически и други опоненти. 168 часа забеляза и описа в последния си брой явлението, за което неофициално се знае отдавна. Затова съм поканила днес авторката на материала Сима Владимирова. Заедно с нея ще ми гостува и главната редакторка на сайта Уебкафе Емилия Милчева, която също има сериозни наблюдения върху феномена. По-късно с гражданския кандидат за президент и първия български еврокомисар Меглена Кунева ще си говорим за изборите наесен. Електоралните очаквания, конкуренцията и други теми, свързани със злобата на деня. Ще видите и разказ от 1 л.ед.ч. на един от постоянните обитатели на Борисовата градина. Паркът привлече общественото внимание като опасно място, където убиват и умират жени. Но най-напред платените хейтъри и щатната анонимна пропаганда със Сима Владимирова и Еми Милчева. Здравейте. Заповядайте. Благодаря ви, че сте тук. Заповядайте. Сима беше човекът, който написа нещо абсолютно публична тайна. Това, че вече има така да се каже услуга в пиар агенциите и такъв пиарски продукт – писане във форуми, чатове, социални мрежи срещу пари с бой по определени хора, които са политически противници или корпоративни опоненти на дадена фирма и че това на изборите ще бележи големи, невиждани висоти може би. Така ли е, Сима? Какво представляваше твоята проверка?
Сима Владимирова: Моят материал беше базиран точно на тази тема, защото аз разговарях с представители на основните политически партии. Не мога да кажа, че съм говорила с всички 330 партии, но с основните партии в българския политически живот и всичките те под сурдинка, както ти каза признават…
Водеща: С намигване.
Сима Владимирова: Не. Не. Абсолютно. Без никакво намигване си признават, че има такава услуга, но когато се опитах да ги цитирам всичките казаха, че… отрекоха. Просто никой не иска да си признае. И даже първоначалната информация, която достигна до мен беше от представител на политическа партия, който каза, че няма да ми каже имената на фирмите, защото са няколко и иска да ги ползва за изборите наесен. И затова няма да признае пред мен имената на фирмите. Но аз след това направих проверки по всички партии. И стана ясно, че някои плащат по-малко, други плащат повече. Когато става въпрос за местни избори в провинцията стоят нещата малко по-различно…
Водеща: По-евтинко е там или обратното?
Сима Владимирова: По-евтино. Но там от 3 лаптопа един и същи човек върши работата, която иначе на централно ниво в София се… или във Варна, или в Пловдив, в големите градове се наемат повече хора.
Водеща: Какво точно представлява този пиар продукт?
Сима Владимирова: Партията задава теми, които за нея са важни и съществени. И искат да бъдат коментирани в интернет пространството. Например такава тема за ДСБ е да няма АЕЦ Белене. Такава тема за БСП е да има АЕЦ Белене. Сещате се. такива важни политически теми, които трябва да бъдат насаждани под формулата непринудено изказване…
Водеща: Уж непринудено, а всъщност напълно режисирано.
Сима Владимирова: Същевременно те си знаят никовете. Те знаят никовете на хората, които влизат и има 1 или 2 души, които следят дали тези никове влизат и коментират по дадената тема. И се контролира дали парите са дадени абсолютно…
Водеща: За каквото трябва. Еми, ти си главен редактор на сайта Уебкафе. Един доста според мен успешен и четен сайт най-вече защото в нещо има много провокативни текстове. Ярки авторски материали. Понякога доста оспорвани, понякога доста в защита на каузи, които са непопулярни. (…) много случаи на форуми и писания, които са част от тях съвсем не непринудени, а както казва Сима, направо режисирани. Какви са твоите наблюдения?
Емилия Милчева: Ние определено сме свикнали на (…), както я беше нарекъл един журналист доста успешно и от доста време бяхме обмислили дали да не направим някаква хигиена на коментарите като например хората да влизат да коментират с профилите си от Фейсбук директно. Сега има и такава възможност, но остана и възможността за хора, които са регистрирани също, без да имат Фейсбук профил да могат да коментират. Моите впечатления са, винаги съм казвала, че е адски лесно, когато си скрит зад анонимност да коментираш и да пишеш всичко, каквото ако се изправиш с лицето си не би казал никога или най-малкото дори да го кажеш, няма да го повториш. Но за мен е много странно как партиите са се навили да дават пари за един такъв продукт по простата причина, че темата, Сима даде много удачен пример с АЕЦ Белене, темата е безгранична. Това означава не просто един форумец, който да седи отдолу, да плюе и да казва – не, вие сте идиоти, трябва да имаме АЕЦ Белене и така. Ако ще се спори с такива аргументи, както много често се спори във форумите…
Водеща: Всъщност това направи форумите почти нечитаеми напоследък. Защото имаше време, по което имаше време, по което те бяха много интересни, но…
Емилия Милчева: …няма експертни аргументи. Тогава имаше хора, които коментираха абсолютно експертно и всяко четене във форума първо те предизвиква теб да обмениш мисли, идеи, да научиш нова информация.
Водеща: Аз си спомням времето, когато работех във в-к Сега форумът на в-к Сега беше наистина феномен.
Сима Владимирова: Ама вие (…) цели страници от този форум.
Водеща: И това беше явление, от което наистина можеше да чуеш народния глас много аргументирано. Понякога дори по-аргументирано отколкото пишещите. Факт е (…). Но дори там, дори този форум, който продължава да подържа някакво ниво вече не е което беше.
Емилия Милчева: Ами за съжаление ще кажа, че една голяма част от хората, които коментират в сайтовете и то главно тези, които са анонимни за мен смятам определено, че една част от тях са твърде фрустрирани, твърде гневни и недоволни, с някакви дефицити. Определено няма как иначе да изразят това, което мислят. Нещо ги угнетява нещо, ги тормози. А е най-лесно, защото пред клавиатурата на компютъра те се чувстват богове, малки богове. Там можеш да правиш каквото искаш, там си всесилен, всевластен, можеш да обиждаш, можеш да замерят безнаказано с камъни или да оплюваш. И всъщност това е някакъв вид отдушник, който обаче е грозен по простата причина, че не би свършил работа нито на партия, нито на корпорация дори. В смисъл ако трябва да се оплюва продукт корпоративен.
Водеща: Идват ми на ум две неща. Едното, четох и в Новинар тези дни една статия по повод на форумите. Хейтъри е имало винаги, има ги отдавна. Това, което е новото, че те стават щатни, платени оплювачи, така да се каже. В тях вече се инвестират съвсем сериозно пари от политици, от партии, от корпорации, от фирми. Това става професия. Една от новите професии в България.
Сима Владимирова: Аз не можах да установя колко струва тази услуга, защото се оказа, че тя варира, цената й варира. Защото…
Водеща: Ти пишеш нещо като 500 лв.
Сима Владимирова: 500 лв, това беше за една определена политическа партия ми казаха, че плаща на месец на един от тези 20 да речем, 30 души, които постоянно влизат по форумите и то определени форуми, които имат значение. Не някакви дребни сайтове. Но става въпрос, че не можах да открия истинската цена и явно тя варира, защото включително чух и за 1000 лв за един човек, който влиза от 3 различни лаптопа. Но като цяло тези рекламни агенции предлагат цялостен продукт, цялостно рекламно обслужване и затова не може да се каже коя част от парите, които партиите плащат на рекламните фирми, каква част отива за т.нар.хейтъри.
Водеща: Знам, че в твоя материал, затова казах, че ти си първата, която го пише официално, но в същото време аз самата познавам и хора, на които са предлагали пари, за да пишат определени неща срещу определени суми. За тяхна чест тези колеги са отказали. Ами и пиар агенции, които също предлагат тази услуга. Т.е.от личен… моето лично така… личен рисърч… лична проверка показа абсолютно същото, което казваш и ти макар в твоя материал да няма конкретно позоваване и цитати. Само че бих искала да те питам, Еми, не си ли личи, когато не се пише със страст поне, ако няма аргументи, за които си говорихме преди малко? Поне ако не се пише от сърце, със страст под някакъв материал защитаващ или противопоставящ се на определена кауза? То би трябвало да си личи в онлайн пространството, както и в на живо, в живия живот, че работи това.
Емилия Милчева: Така е. Повечето хора, които имат бекграунд по темата или са достатъчно умни, следят и т.н. да, със сигурност ще го забележат. Но хората, които получават и се информират предимно от интернет като източник на информация много често дори не четат материала. Те само скролват надолу, виждат (…) в коментарите и започват да коментират. Много често аз съм хващала хора, които коментират и примерно плюят или ни казват – абе вие как сте го написали този материал, а горе стои източник като е ясно, че източникът е отвън. Но аз се подсетих нещо, което, от думите на Сима, което каза. Имаше, тъй като до момента кампанията на Обама първата с счита за една от най-успешните в онлайн пространството. Все пак онлайн бяха събрани повече от 2/3 от парите в кампанията му – 560 млн.долара от общо 750 млн.дойдоха от онлайн кампанията. Та там човекът, който водеше щаба, гуруто му беше казал, че всъщност онлайн кампанията е само един елемент. Той трябва да е съвършено интегриран към останалите елементи. В смисъл там онлайн кампанията не се използва, за да бъде оплюван този или онзи, а за да бъде свързват примерно избирателят от Охайо с някой, който е по-далеч, за да влязат те в една онлайн общност, където да си коментират и да си обсъждат предизборните слогани и т.н.
Водеща: Искаш да кажеш, че във вихъра на това хейтърство всъщност ние, всички ние пропляскваме именно това толкова важно общуване между различните етажи, различните светове даже бих казала? Защото какво пречи един човек образован, но просто, който не живее в големия град да си общува с Меглена Кунева, която след малко ще бъде гост в студиото или Ивайло Калфин, който ще бъде следващата неделя по време на една кампания. Защото сигурно той има въпроси към тях.
Емилия Милчева: И това е най-лесният начин да си обменят информация. Било то с чат във Фейсбук, било следейки туитовете, макар че в България Туитър не е от най-следените мрежи. Сега разбира се… Постепенно навлиза, но не е мрежа, която много се следи. Но така или иначе онлайн разговорите с избиратели или потенциални гласоподаватели може би е най-добрият начин да се разбере, аз мисля, че тук всички сме наясно с една азбучна истина, че черният пиар не върши работа.
Водеща: Да, но в същото време политиците струва ми се, че последни ще го разберат. Защото ние, медиите, отдавна сме го разбрали, понеже например аз ще ви кажа – в момента, в който форумът на Сега стана прекалено нецензурно място, аз престанах да го чета. Когато жълтите вестници станаха общо взето нечитаеми като цяло просто престанах изобщо да им обръщам внимание. Но политиците продължават да мислят, че това е канал, през който могат да стигнат до хората. Много бъркат. Какво мислиш ти, Сима?
Сима Владимирова: По тази тема ли? Аз исках нещо друго да кажа във връзка с младежките организации на партиите. Те си измиват ръцете.
Водеща: Това беше интересното, че в твоя материал те казват ние не плащаме… партиите казват ние не плащаме на пиар агенции, защото имаме младежки организации, те на доброволен принцип го правят.
Сима Владимирова: Те го правят на доброволни начала. Наистина може да използват и младежките организации, но плащат и на фирми. И най-смешното е, че всички партии твърдят, че техните младежки организации са най-добре организирани, имат най-голям потенциал, най-концентрирано могат да въздействат включително и по този начин в интернет форумите. Но аз се натъкнах и на обратната информация, че ползват и професионални услуги. Като самите партии задават темата от централата. Темата, която е важна за деня, за седмицата, за кандидата, за съответния кандидат дали това сега ще бъдат хората, които ще са кандидати за президент, за кмет, какви качества има и съответно и за противника вероятно черен пиар. Аз така си представям.
Водеща: Но проблемът наистина, Еми, просто искам да те върна в тази тема, защото ми се струва, че това е много тъжно, че ние задръстваме разговора именно с тази отрицателна емоция вместо да извлечем максималното от този пряк канал, който дава интернет. Така ли се получава?
Емилия Милчева: Така се получава и за съжаление уроците на прехода не се оказаха… не знам защо, но никой не научи уроците на прехода. Всички негативни кампании през този преход не знам да са свършили особена работа. И това, хейтърството сега, което партиите започват да преоткриват като начин да правят бизнес или политика, ще се зачудя кое от двете, няма значение…
Водеща: Определено правят и двете заедно.
Емилия Милчева: Да. Това като някогашните опашки, където… но там имаше нещо друго. Помните, че на времето на опашките се пускаха слуховете. Понеже нямаше интернет примерно Костов е циганин или нещо такова. Но там се намираше един човек, който е лидер на мнение. Той заставаше в квартала на опашката от съответната партия, мисля, че всички се сещаме коя и обясняваше и пускаше такива неща.
Водеща: Е аз ще те върна още по-далеч. По времето на възраждането, когато на мегдана примерно или на седенките са текли всички слухове. Интернет са седенки в социалната мрежа.
Емилия Милчева: Точно така. Но това са неща, които са били казани от лидери на мнение все пак. Човекът, който го казва всички останали го познават. Можеш да му се довериш, той е някакъв фактор, неформален лидер.
Сима Владимирова: Форумците те също се познават по между си и даже си казват – ти защо беше изчезнал, ти къде се губиш, я кажи. Те също се познават. Аз не изключвам дори възможността една пиар агенция или рекламна агенция да работи едновременно за две партии и да осигурява две различни гледни точки по една и съща тема.
Водеща: Защото проблемът с никовете… аз това, разбира се, в кръга на шегата, но няма да се учудя ако започнат някои хора да въведат нова професия стари форумци истински, реални със стари никове, което да започнат да ги продават, да ги дават под наем.
Емилия Милчева: Това е много хитро. Някой ще ти плагиатства идеята, сигурна съм.
Водеща: Защото аз знам от старите форуми като бг мама да кажем, там всеки новопоявил се е подлаган на много голяма проверка и го гледат с много голяма подозрителност именно заради това. По една дума от вас за финал.
Сима Владимирова: Ами аз се надявам партиите все пак да използват някакви по-легитимни методи макар че през всичките години на преход се е оказвало, че те са неизчерпаеми източници на различни трикове. Така че не бих се учудила ако има и нови трикове, които използват.
Водеща: Еми, ти.
Емилия Милчева: Нека помнят, че негативният пиар се връща.
Водеща: Добре. Благодаря ви много за този разговор.

Още по темата: 500 лв. заплата за партийна пропаганда в онлайн форуми, в. 168 часа | 22.07.2011

в. 168 часа | 22.07.2011 

Контролираното използване на чатове и форуми, за да се прокара тезата на една партия, вече става с пари. формациите избират фирма, която осигурява определен брой поствания във форуми на месец. Те, естествено, защитават каузата на дадената партия. Тук според източниците на "168 часа" нямало конкретна сума, която да се фиксира. Причината е, че тези рекламни фирми сключвали договор за цялостно обслужване на формацията. Затова не можело да се прецени колко точно струва писането във форуми. Партията си изпращала на фирмата опорни точки с тези по определени въпроси, които са им важни. Или пуска хвалби за кандидатите. По-сложно било, когато трябва да се реагира на конкретен компромат или изнесен факт за действие на дадения претендент. Затова тази услуга струвала по-скъпо, когато се налага. Когато искат да спестят пари, а им се налага да ползват професионални услуги на такива фирми, партиите давали по една заплата на един човек,който да пуска коментари от няколко лаптопа едновременно. Така самите сайтове не можели по ай пи адреса да засекат, че е един и същи човек. Но това се случвало главно за местни избори и само за един регион.

Официално нито една от партиите не признава, че ползва подобни услуги.

"Не сме имали такива случаи. Никога не сме плащали за участие във форуми на фирми. Ако се наложи за някаква кампания да се включим в чатовете, възлагаме на младежката организация да свърши работа на доброволни начала", обясниха от щаба на ГЕРБ. В БСП бяха на същата позиция. "Нямаме пари за такава дейност. Включваме младежите като доброволци в кампанията. Вършат същата работа. Няма смисъл за това да се дават пари", заяви секретарят на БСП Антон Кутев.
От ДСБ също отрекоха да ползват услугите на фирма за постинги във форумите. Активисти признаха, че ако има някой драстичен коментар срещу техни кандидати, карат хора от партийната централа да влязат и да направят контраизказване.
Другият вариант за контролиране на форумите е безплатен – като се включат доброволци от младежката организация. От щаба задават по имейла писмени инструкции с опорни точки по определена тема. Например, защо изграждането на АЕЦ "Белене" е необходимо за България, или точно обратното – защо вреди на националните интереси. Или кое правителство колко магистрали е построило. Или кой кабинет се грижи повече за майките и им дава повече надбавки. Или кой кандидат е по-умен, по-аргументиран и по-симпатичен. За да се включат във всички форуми, се събирали по 20 до 50 младежи от цялата страна, чиито никове се знаели в централата. В нея стоят още двама души, които следят дали хората с тези прякори изпълняват партийната инструкция и коментират във форумите според изискванията. Някои от ангажираните младежи получавали по 500 лв. като заплата на месец само за да влизат по форумите и да участват. Имало изискване това да става нощно време, защото принципно тогава се активизирали писачите. Така не биело на очи, че е нагласено, разказаха запознати.

Стр. 7

В миналия брой "Торнадо" публикува мненията на пластичния хирург д-р Ангел Енчев и на наетата от него рекламна фирма СИКС ФИНГЪРС, изработила скандалните билбордове "Прекалено красива съм…" които бяха цензурирани.
Д-р Енчев каза пред вестника, че не разбира от реклама, но затова пък оставя душата си в операционната; категорично отрича да поставя образованието по-ниско от красотата, на която гледа като на естетическа категория; по никакъв начин не противопоставя двете и затова се е образовал. От рекламната фирма пък продължават да твърдят, че рекламната кампания за д-р Енчев е заложила на емоционалната провокация и че в практиката си имат далеч по-скандални примери, които обаче не са били санкционирани.
Веднага след публикацията в "Торнадо" се обади модният спец и светски лъв лорд Евгени Минчев ъв Итън и наля масло в огъня, като даде друг ракурс на скандала – че всъщност част от идеите в рекламните билбордове били откраднати от него. Разбра се, че става дума за слоугъна "БЛАГОДАРЯ ВИ, Д-Р ЕНЧЕВ!" Ето какво каза самият Минчев пред "Торнадо": "Аз съм малко разочарован как една прекрасна идея, възникнала в джипа на д-р Енчев, бе употребена извън своя контекст. Преди изобщо да подозирам, че д-р Енчев има други намерения за своя пиар и че аз няма да съм повече с него (за което ми писа в имейл), ние пътувахме за Македония. По пътя той весело ме разпитваше как смятам да организирам пиар кампанията му за следващата година и аз спонтанно казах, че мото като "БЛАГОДАРЯ ВИ, Д-Р ЕНЧЕВ!" е точното попадение, но над това мото трябва да застанат негови известни пациенти и пр. Също така разработих и темата "ПО ТЕЛАТА ИМ ЩЕ МЕ ПОЗНАЕТЕ", което Ангел също използва, въпреки че вече нямахме споразумение за пиар услуги. По-късно видях това мото добавено на негови стари билбордове по магистралата, което намирам за изключително недобронамерено и неприятелско. Наскоро научих, че комисия е цензурирала билбордовете на д-р Енчев. Разбира се, не е цензурирала онази, измислена от мен самия част – а именно "Благодаря ви….", за която и фирмата твърди, че съществува самостоятелно в публичното пространство. Естествено, че не са мои глуповатите послания, които се опитват да поставят българката на едно посредствено и тъжно ниво, което тя не заслужава. Да съчетаеш двете послания е все едно да сложиш потури на фрак! Аз мисля, че на д-р Ангел Енчев трябва да му се постави рекламна карантина за известно време.
***
Хирургът: Даде акъл на д-р Ильо Стоянов
"Никога не съм използвал неговите слоугъни. Евгени нещо се е объркал. Той ми беше пиар едно време и ми беше предложил да направя рекламна кампания с два слоугъна: "По лицата им ще ме познаете" и "По телата им ще ме познаете". Същите рекламни слоугъни е предложил на д-р Ильо Стоянов. След като се скарахме, аз намерих СИКС ФИНГЪРС и се обърнах към тях те да направят рекламната ми кампания. Останалото го знаете."

Стр. 19

VIP Communication I 22.07.2011

Доайенът на телевизионната журналистика Иван Гарелов се просълзи по време на наградите V.I.P. перо, които бяха раздадени вчера в клуб Jim Beam – Витоша 33. Той получи приз за цялостен принос в журналистиката.

"Не съм очаквал тази награда – от 10 години съм безработен, а за толкова години в журналистиката това е втората ми награда и първа за цялостен принос. Първата ми награда бе когато бях на около 30 за репортажите ми в най-горещите точки на света. Тогава награждаваха само началници, аз бях изключение", каза развълнуван той.
Другата специална награда, връчена от учредителите на приза ВИП Комюникейшън, бе за най-успешно предаване – "Часът на Милен Цветков", а водещият изненада всички, като се появи на събитието с яка на врата. Той не пожела да коментира какъв инцидент е претърпял. Вместо това главният сценарист на предаването и дясна ръка на водещия Иво Тодоров се пошегува, че Цветков е ял сладолед, гърлото го е заболяло и затова е сложил яка. Третата специална награда бе за друга легенда в журналистиката – Светослава Тадаръкова и телевизия ВВТ за популяризиране на културните ценности на България.
За първи път бяха връчени и наградите VIP Awards за постижения в различни сфери на обществения живот.
LIONS Club "Свети Йоан" получи награда за благотворителност, връчена на вицепрезидента Георги Върбанов и експрезидента Константин Иванов. Отличие за най-успешно изложение взе агенция Диаманти за луксозното Абитуриентско експо 2011 и за Луксозното сватбено изложение в апартхотел Лъки Банско. За принос в развитието на модния бизнес призът взе модна къща Агресия, а за най-успешно събитие на годината бе отличен националният конкурс Мис Мерилин. Призът за най-успешен развлекателен център получи Аква Парк "Санкт Петербург" в Пловдив, а за най-оригинално модно шоу бяха отличени КАИ груп.
Водещите на вечерта – главните мениджъри на агенция V.I.P. Communication Патриция Кирилова и Нина Никол, за втора поредна година отличиха журналистите от националните медии.
Призът за ВИП-камера на годината получи предаването "Клуб Нюз" на Нова тв, радио и тв The Voice бяха отличени за най-добри младежки инициативи, най-добър благотворителен репортаж отиде при агенция Булфото, Канал 3 бе отличен за отразяване на справедливи каузи, предаването "Звезден прах" по ВВТ за светски репортажи, общо три награди си поделиха в. Труд и Седмичен Труд, отличия получиха още в. Класа и Елиана Митова, списание B2B, инж. Пламен Колев и неговото сп. Хайлайф, най-неуморната в онлайн медиите Боби Чолакова и Big.bg, в. Телеграф и Георги Димитров, в. Новинар и Цвети Герчева, сп. Журнал за жената и Тони Титянова, в. 19 минути и Мартин Райков, Търговски вестник и Георги Чернев, в. Стандарт, сайтът Krasivi.bg, интервютата на скандалната Светлана Терзиева – Сесил и много други.
На церемония в клуб Джим Бийм присъстваха над 50 топжурналисти от водещи медии, както и ВИП гости. Сред тях бяха завърналите се от Франция и прославили ни по света – художникът Моно Петра и доцентът по офталмология Красимир Коев, Златната флейта Кристиан Коев, маркетинг-директорът на хотел Шератон Кириазис Асимоглу, бившият зам.-областен управител на София Цветослав Кръстев, ПР-ът на Министерството на транспорта Розита Михайлова, писателката Людмила Филипова, бизнесдамата Поли Петракиева, основателят на хайлайфа Агент Тенев, роклегендата Емил Анчев от Конкурент и фолклорният титан Володя Стоянов, които се включиха в музикалната част на вечерта. Млади надежди на модния подиум представиха детската колекция на артстудио КАВ.
Освен почетни грамоти, наградените си тръгнаха с подаръци
от Good life, MG Style, Karate Club Fighters NSA, Palms Casino, дискове с документалните филми на режисьора Стилиян Иванов, както и плакат "В крак с времето", запечатал изрисуването на паметника на Съветската армия, с който влязохме във световните новини. Партньори на събитието бяха Avant Technologies, Art Uber studio AEvtimov.com и луксозното шампанско Ла Монтина.

Снимки Инж. Пламен Колев, Хайлайф

Оригинална публикация

M3 College I Ралица ХРИСТОВА I 22.07.2011

Може би сте на море, на планина или все още само планирате отпуската си? Колкото и да ни се иска, не можем да ви помогнем с преодоляването на жегата, но поне можем да ви осигурим нещо интересно за четене. Екипът на M3 College е на ваше разположение, дори и през лятото, и винаги е готов да ви поднесе нещо ново, забавно, интересно.

Отправяме M3 College Summer Challenge към утвърдени експерти в областта на PR, маркетинга и бизнес комуникациите. Техните интересни отговори четете на нашия уеб сайт всеки петък.

1. Как бихте обяснили PR с 2 думи?

Мога и с една – комуникация. Напоследък непрекъснато ми се струва, че колкото повече думи използваш, за да обясниш тази дейност, толкова по-объркано става. Преди време една моя студентка ме попита какво представлява PR и на края на втората минута от моите обяснения си взе чантата и излезе от залата. Никога няма да я забравя.

2. Отскоро сте новият председател на БДВО. В какво се изразява дейността Ви?

Ето това вече не мога да го обясня с две думи, нито с една. В БДВО се стремим да реализираме проекти, които са от общ интерес за PR професията като цяло, да популяризираме ефективните и етични практики в комуникациите. Поел съм ангажимент, че ще провеждам последователна политика и ще работя за утвърждаване на имиджа на професията пред всички. По-конкретно: провеждаме семинари и дискусии по важни за бранша въпроси, организираме наградите PR приз и съпътстващия PR фестивал, които тази година бяха допълнени с M-Tel PR Challenge Contest за млади PR специалисти, подготвяме и разпространяваме различни издания и още много други дейности.

3. Преподавате в УНСС, Нов български университет и М3 College. Как решихте да започнете да преподавате?

А освен това преподавам и в СУ, пиша статии, превеждам книги. Как реших да преподавам – не помня, но със сигурност не е било спонтанно. Явно имам някакъв академичен тип мислене, който винаги ми е позволявал за всичко да търся причина и следствие и да дискутирам това с хората около мен. Още преди да защитя докторат, един ден Деси Бошнакова ми предложи да водя практикум в НБУ, много се зарадвах и приех. Благодаря й за това.

4. Често ли Ви изненадват студентите?

Непрекъснато. Най-хубавото е, когато имат мисли или хрумвания, които поставят под въпрос нещо уж добре установено, или правят неочаквани корелации. Всъщност значително по-важно и, предполагам, доста по-трудно е да направим така, че ние, преподавателите, да изненадваме студентите. С полезни и приятни неща, разбира се. Студентската аудитория е изключително мобилна и динамична и бързо губи интерес. Затова смятам, че част от работата на преподавателите е да комуникират с аудиторията така, че да задържат нейното внимание и ангажираност непрекъснато – особено в област като нашата.

5. Помага ли Ви опитът на журналист в сегашната Ви работа?

Категорично. Както наскоро някъде отбелязах, който е минал през казана на една редакция, той впоследствие много по-лесно ври и кипи в сферата на PR и много по-лесно и непосредствено общува с медиите, защото знае какво очакват. Важна е и специфичната писмовна култура, макар че тя може да бъде придобита не само в редакцията или в нюзрума. И все пак смятам, че не от всеки журналист става добър PR специалист, вероятно заради някои „професионални деформации”, които са получени – основно заради това, че журналистите мислят медийно, а не пазарно, което им пречи да „промотират” посланията на организацията.

6. Кое е най-важното качество, за да успее един PR специалист?

Не съм убеден, че е едно. Сред важните качества са комуникативността, позитивизмът, умението да разговаряш с всекиго за всичко, да убеждаваш. Помагат уменията да слушаш и събираш информация, да се изразяваш и да пишеш добре. А също и любопитството, и богатата обща култура. Иначе се шегувам, че ако от мен, потомък на люти шопи, които, както знаете, се характеризират с дебелокожие, мързел, инат и ретроградност, е станало добър PR специалист, значи има надежда за всекиго.

7. Какво прави курса в М3 College удоволствие?

От позицията на курсистите (които всъщност са най-важни) – не мога да кажа J От позицията на преподавателя искам специално да отбележа интересната и според мен градивна атмосфера в колежа – комбинация от интелектуална и неформална среда, с много дискусии, обратна връзка и възможност курсистите да насочват темите натам, накъдето смятат, че ще са им най-полезни. Тази „фина настройка” в обучителния процес е изключително важна, а и дава ценна обратна връзка на нас, преподавателите. И още едно лично удоволствие – стълбището към втория етаж, на което ми е много удобно да се облягам, докато говорим.

Оригинална публикация 

Информационна агенция и пресклуб „София прес” I 20.07.2011

Албена Ивайлова, PR Директор на „Вивека Консултинг” ООД, която защитава интересите на Митко Събев в споровете му с Денис Ершов. и Българското дружество за връзки с обществеността се опитват да превърнат в казус елементарна и утвърдена в годините практика, а именно – разпространението на съобщение-изявление без редакторска намеса. Ивайлова и БДВО обвиняват в неетичност независима информационна агенция като „София прес” само поради факта, че пряко изявление на Денис Ершов е било разпространено чрез информационния й бюлетин. В изявлението Ершов заплашва самата Албена Ивайлова със съдебни действия, поради факта, че според него, тя тиражира касаещи го неверни твърдения в медиите.

Практиките по цял свят предполагат съобщенията без редакторска намеса да бъдат излъчвани с подписа на изявителя, а не с редакторски или репортерски подпис. Това гарантира най-висока достоверност на информацията – нещо, което някои PR специалисти не могат да приемат, тъй като това изключва тях самите като посредник между обектите и медиите.

Информационна агенция „София прес” държи на възможността хората да общуват с медиите директно. Една от предоставяните от агенцията услуги е разпространяването на платени, нередактирани съобщения до медиите. Това е услуга, която може да бъде предоставена на всеки. Избор на всяка медия, получаваща информации от „София прес”, е дали да публикува съобщението или не, дали да потърси допълнителна информация или не, дали да коментира или не. Това са ежедневни събития в медийния свят, до които масовият потребител на новини няма как да достигне. Но това не е манипулация – напротив, това е информация в най-чистия й вид.

По тази причина ИA„София прес” не приема извода на БДВО в становището му от 27 юни, че „национален пресклуб „София Прес” е нарушил принципа на свободен и отговорен обмен на информация, тъй като дори и с презумпцията за непреднамерено неетично действие – разпространява недостоверни твърдения, които окачествят също професионалните компетенции на колега – утвърден PR специалист.” ИА „София прес” не приема също, че може да съществува недостоверност в едно лично изявление.

В изводите на БДВО се казва още, че „София Прес уронва не само професионалната репутация на Албена Ивайлова (с което нарушава принципа на честната конкуренция, залегнал в Етичния кодекс), но също така това допринася за недобрата репутация на PR професията по принцип”. Ние заявяваме категорично – медиите не са част от PR професията. Ние сме медия, необвързана с нечии интереси или PR агенция.

Любопитното е, че този казус се оформи като скандал, когато съвсем професионално предложихме на г-жа Ивайлова да направи подобно лично изявление пред нашата медия.

Приветстваме решението на БДВО да стартира допитване до журналистите относно достоверността на информацията от информационните агенции, но изразяваме изначално съмнение в обективността на подобно проучване, когато е финансирано от конкретни професионални PR агенции.

Опасяваме се, че журналистическата професия е подложена на безпрецедентен натиск от много страни – обектите на информациите, тези, които пресяват информацията и тези, които тя касае – всички те имат интерес журналистиката да остане бедна, свряна в ъгъла, послушна и податлива на влияния. Все по-често се случва вместо истинска новина, да четем или гледаме PR съобщения, представени ни като новини. Опитът да се разчупи този модел води до измислени псевдодругарски съдилища, в които всеки може да бъде обвинен във всичко и да бъде трайно накърнена репутацията му.

Информационна агенция „София прес” ще продължи да предоставя трибуна за лични изявления и ще продължи да ги предоставя на медиите както досега – безплатно за тях. Надяваме се, че колеги от медиите ще бъдат с нас в подобна битка, която не сме инициирали ние.

Екипът на Информационна агенция и пресклуб „София прес”

Оригинална публикация 

За всички фотолюбители, меломани и арт естети За всички фотолюбители, меломани и арт естети Музейна галерия за модерно изкуство организира среща-дискусия на тема „Сценична фотография“ с професионалния фотограф Евгени Димитров.

Евгени Димитров е професионален фоторепортер и управител на фотографска агенция “Булфото”. Негови снимки са на първите страници на повечето български вестници и списания, както и в уеб пространството. Част от кадрите в архива на агенцията се публикуват в европейски и американски медии. Евгени Димитров е в журито на престижния фотоконкурс “БГпресфото” и организатор на множество визуални проекти – изложбата на моста зад НДК – “Златна Тракия”, “20 години по-късно” – посветена на демократичните промени, фото-експедицията “Преоткрий България” и други.

Фоторепортерът Евгени Димитров и колегите му от агенция БУЛФОТО снимат джаз от почти 20 години. Богатият им снимков архив е запечатал световни звезди на джаза, гостували в България. Сред тях са Бети Картър, Еди Харис, Ал Жиро, Маркъс Милър, Джордж Бенсън и даже фънк-легендата Джеймс Браун. Уникалните кадри в изложбата „Джаз в галерията“ са своеобразна разходка в историята на най-жизнения и разнообразен музикален стил.

http://www.facebook.com/event.php?eid=178261908905403

 ————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в България:http://www.eventbox.bg/events/1998

Начало: Сряда, 20 Юли 2011 г. – 11:00 часа
Край: Сряда, 20 Юли 2011 г. – 12:30 часа
Място: София, Музейна галерия за модерно изкуство, ул. "Оборище" №10
Достъп: Свободен
Организатор: Евгени Димитров
Отворено за медии: Да

За всички фотолюбители, меломани и арт естети За всички фотолюбители, меломани и арт естети Музейна галерия за модерно изкуство организира среща-дискусия на тема „Сценична фотография“ с професионалния фотограф Евгени Димитров.

Евгени Димитров е професионален фоторепортер и управител на фотографска агенция “Булфото”. Негови снимки са на първите страници на повечето български вестници и списания, както и в уеб пространството. Част от кадрите в архива на агенцията се публикуват в европейски и американски медии. Евгени Димитров е в журито на престижния фотоконкурс “БГпресфото” и организатор на множество визуални проекти – изложбата на моста зад НДК – “Златна Тракия”, “20 години по-късно” – посветена на демократичните промени, фото-експедицията “Преоткрий България” и други.

Фоторепортерът Евгени Димитров и колегите му от агенция БУЛФОТО снимат джаз от почти 20 години. Богатият им снимков архив е запечатал световни звезди на джаза, гостували в България. Сред тях са Бети Картър, Еди Харис, Ал Жиро, Маркъс Милър, Джордж Бенсън и даже фънк-легендата Джеймс Браун. Уникалните кадри в изложбата „Джаз в галерията“ са своеобразна разходка в историята на най-жизнения и разнообразен музикален стил.

http://www.facebook.com/event.php?eid=178261908905403

 ————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в България: http://www.eventbox.bg/events/1998

www.24chasa.bg | Иво СИРОМАХОВ | 16.07.2011

Напоследък все повече хора си изкарват хляба като пиари. Твърди се, че това е нова професия, но не е съвсем вярно. Пиари имаше още по времето на комунизма, само че тогава им викаха "дезинформатори".
Ролята на тази професия е в известен смисъл приказна. Нейната задача е да убеди публиката, че грозното патенце всъщност е красив лебед.
Какъвто е доктор Енчев за жените, които не искат да работят, такъв е и пиарът за кандидатите за слава. Те са готови да му дадат и последната си стотинка с надеждата той да напомпи с някакви фалшиви импланти повехналия им публичен образ.
По-находчивите обаче не трошат грешни пари, а сами си правят пиар. И това е правилната тактика. Не си заслужава да се охарчвате, при положение че можете сами да вдигнете шум около себе си. Ето няколко идеи как да го направител

1. Разкажете на медиите за неосъществения си полов живот.

Ако сте начинаеща (или залязваща) фолкпевица, най-добрата ви стратегия е да обявите пред медиите нещо “сензационно”, в което да намесите името на известен човек. Например нещо от сорта: "Не съм спала със Слави Трифонов." Разбира се, това не е никаква новина, понеже по света има милиарди жени, които също не са спали с него, но на кого му пука?
Вижте колко добре стои като заглавие – "Минка Гинкова: Не съм спала със Слави Трифонов".
Някак си ексклузивно е и дърпа погледа на читателя. Важно е обаче в интервюто да не си признавате, че всъщност изобщо не познавате Слави и той не е чувал за вас. У читателя трябва да остане смътното чувство, че сексът между вас двамата е бил възможен и аха да се случи, но злата съдба е сецнала надвисналото над главите ви онождане.

2. Оженете се.

Някои ще кажат – ама вече сме женени. И какво от това? Никога не е късно да станете за резил още веднъж. Ако първата ви сватба си е била нормална, то сега е време да вдигнете една пиар сватба, на която да поканите всичката светска измет. Вярно е, че може би вече не ви подхожда на възрастта, но пък така е по-нестандартно. Всички сме виждали млади и красиви булки. Но много по-оригинално е булката да е дърта и грозна. Това си е сензация и медиите ще я отразят с възторжено злорадство.

3. Разведете се.

Сватбите са добра рекламна стратегия, но разводите привличат много повече обществено внимание. Логично е – чуждото нещастие радва сърцето за разлика от чуждото щастие. Когато известен човек се прецака, читателят ликува.
Миналата година по това време се разведе Иван или Андрей (не помня вече кой от двамата, но не е важно). Усетил, че това е внезапен шанс да съживи колебливата си кариера, човекът се сцепи да дава пространни интервюта по всички възможни медии, в които словоохотливо обясняваше какъв бил характерът на жена му, как не били един за друг, как любовта била не-знам-какво-си, а верността – не-знам-що-си, и той сега бил помъдрял, разбираш ли, и бил благодарен на съдбата, разбираш ли, защото получил ценен урок… и още стотици чутовни глупости по темата.
Най-хубавото в тоя пиар-развод беше, че само няколко месеца по-рано същият човек – Иван или Андрей – се беше оженил за тая жена и се беше скъсал да обяснява по медиите колко хубаво нещо е бракът и как благодарение на съпругата си той се е променил, как са създадени един за друг и любовта е не-знам-какво-си, а верността – не-знам-що-си, и той сега бил помъдрял, разбираш ли…
Блестящ ход, съобразен с основното правило в драматургията – публиката обича изненадващите обрати.
Особено ако са от добро към лошо Чакаме още сватби и разводи!

4. Родете.

Бебетата са мощно оръжие в битката за незаслужена слава. Те дават възможност за генериране на тъпи новини още преди да са се родили – бременна ли е еди-коя си, или просто е надебеляла нечовешки, от кого е бебето, къде ще го ражда, нормално или секцио, момче ли ще е, или момиче, как ще го кръстят…
Все въпроси, които дават възможност на "звездните родители" всяка седмица да звънят по медиите и да пускат по някоя незначителна информация за Неродения Петко.
След раждането става още по-страшно – едва проплакало, бебето незабавно е хвърлено в ада на безсмислената публичност – снимки в родилното, снимки вкъщи, първо наакване, първи зъбки…
Тази пролет станахме свидетели на безмилостна битка чие бебе ще получи по-мощно медийно отразяване – дали бебето на Дони и Нети, или бебето на Станишев. Засега резултатът е почти равен, но имам тревожното усещане, че мачът още не е приключил.

5. Купете си вестник и се снимайте с него.

Това не е съвсем безплатен пиар, защото все пак ще трябва се охарчите 50-60 стотинки за вестник. Но инвестицията си заслужава. Разгърнете вестника и се снимайте с него, уж го четете (не е задължително да можете да четете, достатъчно е да гледате замислено по посока на страниците). После изпратете снимката в редакцията и им предложете да я публикуват с текст под нея "И в най-големите жеги светският лъв Гунчо Мунчев не се разделя с любимия си вестник".
Това е хитър ход, защото вестникът се заблуждава, че по този начин му правите безплатна реклама, а вие пък се заблуждавате, че вестникът ви прави такава. А всъщност нито вестникът, нито вие имате някаква полза от тая снимка, но това е друга тема…

6. Създайте новина, свързана с домашен любимец.

В повечето медии битува погрешното схващане, че българите са жалостиви хора, които се трогват от миловидни домашни животинки.
Това е горчива заблуда. Мислите ли, че народ, който е създал поговорката "Бия го като маче у дирек", може да бъде смятан за животнолюбив?
Но така или иначе зоофилските сюжети са добре дошли в пресата. Наскоро например прочетох заглавието "Диляна Попова мечтае за коте". Ех, рекох си, и аз си мечтая за котето на Диляна Попова… но млъкни, сърце! После обаче се разтревожих: ако тя мечтае за коте, това значи ли, че й го няма котето?… Мъка! Такова хубаво момиче да си няма коте… Ега и разочарованието.

7. Направете си погребален пиар.

Сега, то не е хубаво така да се говори, ама постоянно умират некви известни хора. Ами така си е, кво! Най-якото в тия погребения са две неща – първо, на тях винаги има репортери и второ – не е нужно да те канят, за да се изтресеш там и да демонстрираш човешка топлота и съпричастност към опечалените. Медиите най-често отразяват подобни събития със заглавия "Стотици изпратиха еди-кого си". А отдолу непременно ще споменат, че "сред опечалените бяха забелязани еди-кой си, еди-коя си… и Гунчо Мунчев".
Честито колега, написаха ти името, ще черпиш!

Още текстове от автора на www.ivosiromahov.com

Оригинална публикация 

в. Торнадо | Eми МАРИЯНСКА | 14.07.2011 

- Евгени, от известно време насам ти се титулуваш лорд. Преди това беше фон Бул. Обясни как се придобиват титли от хора, които не са потомствени аристократи?

- С идването ми в Лондон срещнах хора, които напълно и безрезервно повярваха в мен. Осведомиха се за моята благотворителна дейност и ме поощриха, съдействайки ми да получа втората си титла фон Бул. Първата дойде от френска страна през 1997 г. – Рицар на Ордена на Ротисьорите – солиден орден от 13 век, който прекъсва за дълго дейността си и е възстановен през 1952 г. Последната ми титла е лорд Итън, която дойде с покупката на земя в едноименната област Итън, където се намира и прочутият колеж Итън. В него са завършили много титулувани особи, между които – принц Уилям. Документацията за лорд ъв Итън пристигна с два нотариално заверени документа. Единият е на името на Евгени Минчев фон Бул, а другият – на Евгени Минчев. Към документацията има нотариален акт и документ, с който се ангажирам да променя името си на лорд Евгени Минчев ъв Итън във всички документи, както и да се подписвам по този начин занапред.

- Сещам се за сър Елтън Джон. Познаваш ли други знаменитости, титулувани лично от английската кралица?

- Не съм от канцеларията на Нейно Величество, но се сещам за една моя приятелка в Горната камара на английския парламент (Houseof Lords) – баронеса Сюзън Грийнфилд, която не е от благородническо потекло, но получава титлата баронеса с декрет на кралицата на Великобритания Елизабет Втора за своята научна дейност. Баронеса Грийнфилд е и носител на близо 29 научни степени за изследване на човешкия мозък. Така че съдбата дава възможност да подобриш човешкия си статус не само по произход, а и според достойнствата си. Но това не става като само стоиш в интернет и правиш злостни коментари към преуспелите.

- Когато Слави Бинев стана архонт, си мислеше, че децата му наследяват титлата. Оказа се обаче, че всъщност става въпрос за чиновническа длъжност…

- Отнасям се с огромно уважение към Слави Бинев, бил съм чест гост в компанията му на негови лични празници. Той притежава достатъчно лични качества, че да му е била необходима една наистина непозната титла като архонт. Но след като е имал необходимост и се е потрудил да я получи – нека му носи радост и удовлетворение.

- Наскоро излезе информация, че актьорът Станислав Яневски ще бъде осиновен от английски лорд и ще наследи неговата титла…

- Стан е толкова забавен. Първо, осиновяването е възможно само до 18- годишна възраст. Второ, той като че ли иска да върви по стъпките ми, защото тази новина се пусна (вероятно по PR причини) веднага след като стана известно, че съм станал лорд Итън. Яневски може да стане лорд или лейди само ако се ожени за споменатия господин или пък за мен. Разбира се, очаквам да приеме това с чувство за хумор.

- Има санове и в тайните общества. Някои от тях са твърде странни. Например аз не знам дали жени могат да стават тамплиери, но си имаме такива – Янка Такева, Меглена Ангелова..

- Никога не ми е била интересна идеята за българско тамплиерство и масонство. Някак си не смятам, че всичко трябва да е толкова шумно и показно и да се приемат за членове на тези общества странни хора, със странен външен вид и още по-странна биография. Всяка от споменатите дами вероятно има своя лична титла като добър професионалист, майка или съпруга, но да ми тамплиерстват, не го възприемам, наистина.

- За това доколко не отива на Янка Такева излезе нарицателното "тъпиерка"… Има ли и други подигравки от този род сред истинските ВИП, сред които се движиш.

- Българите не понасят много да им се бутат в лицето титли и изобщо – чуждият успех.

- Помня, че певецът Стефан Воронов бе от графско потекло. За Иван Станчев съм чувала нещо подобно или греша?

- Нямам представа за споменатите, само мисля, че Явор Милушев има графско потекло, а и то му се вижда от осанката, речника и пр. Моите приятели барон и баронеса Кирил Гендович са потомствени барони. Титлата им идва от прадядото на Кирил Гендович и е обезпечена с доброто образование на споменатите, както и с един тържествен имот в центъра на София.

- Веднъж Вера Гендович ми обясни, че сестрата на мъжа й няма как да е баронеса, тъй като титлата се носи само от мъжете от рода или от техните съпруги?

- Тъжно е да се прави спор от това, защото той опорочава семейната ценност в лицето на тази титла. Но вярвам на баронеса Вера Гендович и заставам на нейна страна.

- На кого от родните ВИП истински би отивало да имат аристократична титла?

- Бих се зарадвал, ако проф. Андрей Пантев има титла. Също така приживе би отивала титла и на Емил Димитров, на Августин Пейчинов, на Тошо Тошев, на д-р Ильо Стоянов, на Вера Ганчева. От младите футболни звезди – на Благой Георгиев.

- А на кого от известните не би отивала?

- Не би подхождала титла, според скромното ми мнение, на лица като Слави Трифонов, Денди, Лили Иванова, Евгения Калканджиева, Десислава, Райна и пр.

- И все пак, ако трябва да им прикачиш титли?

- Лили Иванова си е царица в своя бизнес, но извън него може да бъде наречена с титлата фон Кубрат. Георги Христов може да бъде лорд на Волуяк, Карбовски нека почака, а Милен Цветков и Лора Крумова могат да бъдат персонал при титулувани личности.

- Какво мислиш за титулуването на Симеон като "цар", при положение че той сам се отказа от короната?

- За мен Симеон Втори е българският цар и при срещите ни се обръщам към него с Ваше Величество. Това, че той е българският цар, бе легитимирано от много случаи, като последният – поканата и присъствието му на сватбата на принц Уилям с Кейт и на вечерята с Елизабет Втора. Дори той да се е отказал от короната по свои съображения, във вените му тече кръвта на Кобургите и това винаги е било добре за България по един деликатен начин, който за жалост не бе разбран от множеството.

- Какво става с конкурса "Мис лято"?

- "Мис лято" ще се проведе за пети пореден път тази година на 19 август. Това е един страхотен национален конкурс, който има за цел да подобри модното пространство у нас като един спектакъл от красота, хармония и мода, както и да срещне богатите и известните. Председател на журито ще бъде пластичният хирург на богатите и известните д-р Ильо Стоянов, а съпредседател – почитаемата бизнес дама Ружа Игнатова, която живее в Германия.

- Има ли някакви новости, които се предвиждат около Руския бал?

- Тази година на 6 декември ще се проведе петият Руски бал в България. Търся подходящо място за провеждането му, като обмислям идеята за "Кемпински хотел Зографски". Отсега съм поканил моя добър приятел княз Ростислав Романов – племенник на руския престолонаследник принц Димитрий Романов, да бъде сред почетните ми гости, както и организатора на Руския бал в Лондон – атаман Съппенко, мой добър приятел.

- Ти поддържаш приятелства с доста титулувани личности…

Освен принц Димитрий Романов и братовчедка му принцеса Олга, мои добри приятели са депутатите от английския парламент баронеса Сюзън Грийнфилд и лорд Антъни ъф Блетсо, зам.-министърът на отбраната лорд Астор, чиято фамилия е построила прочутия хотел в Ню Йорк "Уолдорф Астория", самият министър на отбраната д-р Лиъм Фокс, първият братовчед на кралицата – принц Майкъл ъв Кент и много други, които станаха мои добри приятели в Лондон.

- Накрая бих искала да те попитам какво мислиш за кончината на Васа Ганчева?

- Това е един тъжен край за една интересна дама. Ето, на Васа би и отивало да има титла. Нейните знания, опит и срещи със света биха съвпаднали с една титла лейди. Но да се обвързва внезапната й кончина със скандала ми се струва несъстоятелно. Иван и Андрей са прекрасни момчета и не са вложили отмъстителен умисъл в показването на злополучния репортаж. Само ми е мъчно, че Васа беше обещала да ми сготви гювеч. Присвиваше устни по своя специфичен начин и ми казваше: "Йожееен, ела да ти направя един фантастииичен гювеееч!". Мъчно ми е, че я няма вече. Няма с кого да се заяждам на партита.

Стр. 24, 41