Обучението на тема: „Успешни комуникации с бизнес медиите” цели да подобри публичните комуникации на компаниите с бизнес и специализираните медии. То ще се проведе на 22 Юни 2010 г. в учебната зала на БЧК.
Еднодневният тренинг ще покаже начините за ефективна и успешна работа с медиите на компаниите от всички сектори и ще подготви участниците за по-добро представяне в медиите.
По време на трейнинга участниците ще решават практически казуси, свързан с подготовката и изпращане на съобщения до медиите, каналите за комуникация и активната работа с журналистите.
Обучението предвижда панели за работа в групи и споделяне на опит, както и дискусии по теми, които пряко интересуват участниците.
Такса участие: 180 лв с ДДС
Краен срок за регистрация: 20 Юни 2010 г.
Заявки за участие се подават на адрес: info@enterprise.bg или като попълните онлайн регистрационна форма на: https://spreadsheets.google.com/viewform?formkey=dDNkVldndVVtUEE0VFFVT0RsdXl2VXc6MA
————————————————————————–
Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в България: http://www.eventbox.bg/events/530
Начало: Вторник, 22 Юни 2010 г.
Място: София, Учебна зала Български Червен Кръст, ул. „Червена стена”
Достъп: Такса участие
Организатор: Списание ENTERPRISE
Отворено за медии: Не
Обучението на тема: „Успешни комуникации с бизнес медиите” цели да подобри публичните комуникации на компаниите с бизнес и специализираните медии. То ще се проведе на 22 Юни 2010 г. в учебната зала на БЧК.
Еднодневният тренинг ще покаже начините за ефективна и успешна работа с медиите на компаниите от всички сектори и ще подготви участниците за по-добро представяне в медиите.
По време на трейнинга участниците ще решават практически казуси, свързан с подготовката и изпращане на съобщения до медиите, каналите за комуникация и активната работа с журналистите.
Обучението предвижда панели за работа в групи и споделяне на опит, както и дискусии по теми, които пряко интересуват участниците.
Такса участие: 180 лв с ДДС
Краен срок за регистрация: 20 Юни 2010 г.
Заявки за участие се подават на адрес: info@enterprise.bg или като попълните онлайн регистрационна форма на: https://spreadsheets.google.com/viewform?formkey=dDNkVldndVVtUEE0VFFVT0RsdXl2VXc6MA
————————————————————————–
Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в България: http://www.eventbox.bg/events/530
www.stand.bg I Иван ВЕНЧЕВ I 2010-06-01
Всеки плюе времето, в което живеем. Но като вземем предвид, че то ражда изпълнители като Lady Gaga, Миро и Графа, може би си заслужава да си хвърлиш плюнката върху него?
Плюнката звучи прекалено грубо. Чак такива думи не бих употребил. Бих променил този свят така, че на мен да ми харесва, вмеcтo дa гo плюя. Целият не мога да го променя, но тази действителност, в която аз живея, се опитвам да я изменя. Винаги ще има хора, недоволни от едно или друго. В никакъв случай не бих казал обаче, че този свят заслужава да се изплюеш отгоре му.
Културата сякаш все повече минава в ъндърграунда. Налице са изпълнители, които да предложат качествен и различен продукт, но хората, които ще му се израдват, са една шепа. Има ли изход от това положение?
Сигурно има изход. По този въпрос можем да си говорим дълго. То си е световна тенденция нещата да се комерсиализират и да се появяват хора като Lady Gada, която всъщност има някои дoбpи идеи и положителни черти – по-грозна е от останалите.
Аз лично съм фен на групите. Те създават истинската музика. Това, което прави една група от 4-5 човека, е немислимо да се срaвни с измисленото от един изпълнител. Тези неща все повече са подчинени на големите компании. Те се водят от парите и правят нещо, предназначено за масовия потребител. Няма я онази естествена избирателна способност, която е съществувала през 60-те и 70-те. Сега можеш да създадеш нещо, което не струва и 5 стотинки, но ако имаш зад гърба си мастит продуцент, след 1-2-3 години ще станеш хит сред подрастващите. Това е моето обяснение за комерсиализирането на рока и попа в световен мащаб.
Ти организираш концерти, участвaш в благотворителни акции, защитаваш правата на музикалните творци. Не са ли те подтиквали, не ти ли се е искало да заемеш някакъв по-отговорен пост в държавната администрация в сектора за култура?
Държавната администрация ми звучи много отблъсквaщо. За добро или лошо вече 3-4 години се занимавам активно с „Музикаутор" и ПРОФОН, които са дружества за защита на авторски, продуцентски и др. права. Това е продиктувано от факта, че в България нещата са на толкова ниско ниво, че ако самите представители на тази гилдия не си помогнем, не можем да очаквaме подкрепа от никъде. Аз и още няколко колеги, които се броим на пръсти, се опитваме да променим нещата. Принудени сме да обикаляме по министерства и др. учреждения, където не е нашето поле за изява, но няма начин.
Бойко Борисов или Big Brother?
Със сигурност Бойко. Ако се позамисля малко, ще измисля нещо по-добро с две Б-та, но не мога да се сетя за по-тъпо нещо от Big Brother.
Виждаш ли някоя млада група, която да продължи и да обогати завета на Георги Минчев примерно, на „Ревю"?
Ако говорим за завет, Георги Минчев със сигурност е оставил такъв. Но „Ревю" е все още действаща група и има още много какво да даде. И аз, и другите хора имаме доста идеи в това отношение. Винаги ще има мислещи млади хора, които да правят стойностна музика. В това отношение аз определено съм оптимист. Има много групи, които си заслужават.
„Ревю" започнаха да се изявяват на сцена почти всеки месец – това беше немислимо преди години. Можем ли да очакваме нещо по-мащабно? Турне или албум…
Не смятам, че въпросът е да се издаде албум, който да се продава просто ей така. Ситуацията с дисковете в цял свят е просто отчайваща и не виждам смисъл в това да излиза нещо наведнъж, да пльоснеш 10-15 готови парчета. По-добре е да издаваш нещо на момента, в който то се роди. На мен като че ли по ми се правят отделни неща с различни изпълнители, отколкото нещо цялостно. В момента с Миленита мислим да запишем нещо заедно. Тежи ми, че в последните месеци и години дори, покрай заниманията с административни глупости, нямам необходимото време да създам албум или парчета, както ми се иска.
Ти си част от едно поколение, което в голяма своя част се качи на „безпътния автобус". Но се върна. Защо? Какво би казал на младите хора с идеи и търсения, които се колебаят дали да не си потърсят късмета навън?
Бях година и нещо в Германия и реших да си дойда на море у нас. След 1 месец тук не си и помислих да се връщам. Но не бих дал на никой никакви рецепти. Всеки трябва да слуша сърцето си и да постъпи, както намери за редно. Аз лично исках да стигна до Щатите и да се пробвам със свирене да пробия, но така и не успях. Имах 7 отказа, 4-5 черни печата. Но никога не съм имал идеята да оставам на всяка цена. Както тук, така и навън, има достатъчно неща, за които да се бориш и които да отстояваш.
В едно интервю казваш, че си свирил по 12 часа на ден. Защо точно на бас китара?
Така е, една година свирех по 12 часа на ден. Открай време си обичам баса. Винаги ме е привличал, а когато свириш на един инструмент толкова години – той става част от теб.
Не мога да не те питам: ти си еротичен блян за не едно поколение българки. Даже моите приятелки и бивши съученички, които имат поне малко акъл в главата, примират по теб. Ти обаче винаги си изглеждал абстрахиран и дори леко интровертен по отношение на това внимание…
Интровертен, защото не се усмихвам и не ги каня след това на масата ли? Аз съм си такъв човек и в живота, не само на сцената. За едни неща съм интровертен, за други като приятелите съм доста екстровертен.
Коя е Ралица?
„Ралица" е текст на Киро Манчев, той най-добре знае коя е. От моя гледна точка това е събирателен образ на идеалната жена. Името идва от една популярна по онова време Ралица.
Започва все повече да се шуми около т.нар. реюниън на Кравай. Би ли казал няколко думи по тази тема?
Бях на сбирката, състояла се на 13-ти май и беше нещо доста внушително. Отидох късничко, към 20:30, и при все това се бяха събрали доста хора (около 500-600 човека). Бях приятно изненадан от духа, който цареше у всички. Видях много приятели и познати. Съмнявам се, че ще стане нещо системно. Може би ще се събираме през определен период от време. Когато едни хора са били свързани от подобна проява на духовност, цялото това нещо се превръща в морал.
Има ли нещо по-страшно от продал се журналист и музикант без послание?
Със сигурност има и по-страшни неща. Една ядрена война например. То е жалко за самия тип, който се е продал. Освен ако не е проститутка или футболист де.
Хора всякакви и всеки се бори за нещо различно. Наскоро бях заклеймен в един спор, защото поддържах тезата, че парите не са най-важното нещо, а бях в компанията на продуценти. Аз продължавам да отстоявам тази теза и с нея ще си умра някой ден. Неща като чест и достойнство са далеч по-важни. Никога не съм имал нужда от финикийските знаци – те винаги са ми стигали.
Ако се върнем на първия ти въпрос – за онези изпълнители, ще кажа, че все повече се превръщаме в едно консуматорско общество. Общество, в което всички се смеят на онзи, който заяви, че кинтите не са най-важното.
Прави ми ужасно лошо впечатление, че повечето от онези, които са пускани по радиа и телевизии, въобще не се интересуват каква музика или текст създават. За тях е много по-важно кога е следващото светско парти, как ще се облекат за него и къде ще застанат, за да ги снимат по-добре „одухотворените" ти колеги журналисти. Те винаги се забавляват и непрекъснато повтарят, че "трябва да гледаме позитивно на нещата". Тези хора нямат послание, не казват нищо и съответно нямат публика. Те затова и не правят нормални концерти с платен вход, но присъстват на всяка по-засукана халтура. Винаги съм си мечтал да се запозная с техни фенове.
По всички медии се въртят едни и същи такива герои,а единствента читава телевизия – ММ, бе закрита.
Един селски ПР шества из улиците на София. 90% от тези хора, които срещам всеки ден, въобще не са израснали тук, а в един момент променят кардинално средата. Преди 20 години беше съвсем различно и това ме натоварва честно казано. Не искам да бъда разбран погрешно – имам много приятели от провинцията, но в момента средата е страшно изродена. Най-лошото е, че подрастващите ще сметнат това за нещо нормално, ще го възприемат като правилния модел на поведение. Някакви позьори, парвенюта и слагачи подмениха средата и статута, докато ние им се присмивахме и си казвахме, че никога няма да бъдем като тях. Аз нямам против малцинства, чужденци или хората от провинцията, но съм против такива, които се продават с лекa ръка и са готови на всичко само и само да ги дадат по телевизията.
Сякаш медиите имат най-голямо вина за това състояние?
Ще цитирам един факт: по БГ Радио групите „Контрол", „Хиподил" и „Ревю" (които събраха 7 000 души в ‘Зимния дворец" и още 1 000 останаха отвън) са пускани общо 6-7 пъти по-малко от Силвия Кацарова, да речем, която е вдъхновител за 2009 г. Тези три банди могат да вдъхновяват, но когато на подрастващите им отнемеш инспирацията и им предложиш платени poтации, тогава тези още неосъзнали се напълно хлапета биват лишени от искрата, която търсят и заслужават. По националното радио нещата са идентични.
Не смяташ ли, че в днешно време хората обръщат прекалено много внимание на шепа вулканична прах, вместо да прогонят облаците, затулили надеждата им за по-добър живот?
След такива тъмни облаци винаги се излива пороен дъжд и пеква едно красиво слънце. В това отношение съм оптимист. Материята никога няма да победи духа, както и духът не може без материята.
сп. Максимум | Ива ДИМИТРОВА | 2010-05-29
Програмна директорка на Нова телевизия от 2001 г. и на каналите "Диема" (от 2007 г.), с едно прекъсване от 2 години – между 2006-а и 2008-а, когато прави своя PR-агенция и е директор "Корпоративни комуникации" в M-Tel. Завършила е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски", кариерата й започва в "Панорама" на БНТ. Работила е и в "Промедия" като координатор на учебния център за подготовка на журналистически кадри.
Спомняте ли си първия си успех?
Успехите, както всичко останало, са твърде относителни. За мен първият истински успех, който отпразнувах с шампанско, беше един (пореден) репортаж за "Панорама". Иван Гарелов, който е любимият ми учител по телевизия, вместо обичайните крясъци, запазена марка в неговата школа, мълча десетина секунди, кимна с глава и произнесе присъдата: "Става.".
Какви качества са необходими за един добър програмен директор на телевизия?
Ако ги знаех, щях да съм добър програмен директор.(Усмивка.)
Но предполагам познавате силните си страни?
Да ви призная не ми остава много време да анализирам преимуществата си и като че ли съм по-запозната със слабостите си, защото винаги се намират добри хора да ми ги посочат. Това, което със сигурност всекидневно ми се налага, е да проявявам търпение – към предавания, хора, рейтинги… дори и в моменти, когато едва търпя себе си. Усещането за свобода е много важно – държа да се чувствам независима в преценките си и като че ли най-много сили хвърлям в тази борба. Ако си свободен, имаш шанс да проявиш въображение и различно мислене, което също е необходимо, особено когато се налага да се твори телевизия по време на криза. Другото, без което е невъзможно, е способността искрено да оцениш работата на продуцентите и всички по веригата, които правят телевизионния продукт. Голяма част от работата е не само да им покажа, но и да им докажа, че за мен те са най-важните. Защото телевизионна програма не може до се прави на хартия и в директорския кабинет.
Женската интуиция помага ли?
При мен тя се проявява в едно особено трептене в стомаха – като при влюбване. Ако не го усетя към дадено предаване, знам, че ни чакат проблеми.
Повечето телевизии у нас се управляват от жени, вие не правите изключение. Как си обяснявате тенденцията?
От първия си работен ден винаги съм имала шефове мъже. И сега Нова телевизия се управлява от мъж, така че ми е трудно да давам оценки за дамите директорки. Себе си винаги съм възприемала повече като труженик, тип "багер", на телевизионната нива и рядко се свързвам с титлата, написана на визитите ми… каквито всъщност нямам. (Усмивка.) Програмирането е място, където правенето на телевизия е повече от управлението и сигурно затова се чувствам уютно тъкмо там.
С какво ви е най-интересна работата ви?
Както се казва в един от любимите ми филми – жегата винаги те чака на ъгъла.
Не стана ли много жестока битката между големите телевизии в България за рейтинги, водещи, риалити програми, сериали…?
Не бих определила конкуренцията като нещо жестоко, а по-скоро като забавна и здравословна за пазара. Рейтингите, доколкото са верни, показват единствено какво харесват зрителите, така че битката за тях всъщност е за това да забавляваш no-голям брой хора и в нея няма нищо недостойно.
С трансфера на Иван и Андрей от bTV в Нова ли се гордеете най-много?
Футболната терминология винаги ме стряска, но аз много се радвам, че Иван и Андрей станаха част от Нова, защото идеално пасват на нашата телевизия и като лица, и като продуценти. Не виждам нищо драматично в това отделни лица или продуценти да работят ту в една, ту в друга медия, тъкмо обратното – това е признак за зрялост на пазара и създава предпоставки за развитие.
Позволявате ли си пристрастия към водещи и предавания?
Проявявам майчински инстинкт по отношение на телевизията, което е далече от високия професионализъм. Но е факт – като майка гледам на всички предавания като на пиленца в различен етап от развитието си. Едни тепърва прохождат, други са в бурен пубертет, трети са стабилни, но им трябва нова тръпка, четвърти са в разцвет…
Имате ли основен принцип, по който ръководите колегите си?
Да, оставям ги да се ръководят сами. Смятам, че основният ангажимент на мениджъра е да намери точните хора, да ги сложи на точните места и след това да бъде така любезен да им се довери. Аз и двамата ми най-близки съратници сме нещо като триглава ламя, която – когато не похапва ябълки, взема програмни решения винаги в консенсус и в добра компания, (Усмивка.)
Съпругът ви (художникът Кирил Якимов) как издържа на вашето темпо?
Със здрав сън и съзерцание. Той е мълчалив, аз говоря за двама, той обича самотата, аз живея само ако съм заобиколена от поне петима най-близки роднини и приятели, той обича да има лично пространство, аз нахлувам в него с огън и меч.,. (Усмивка.) Ние сме живото доказателство, че любовта е сляпа, затова той я рисува, а аз я виждам в картините му. Смятам, че е от последните рицари, труден е за съжителство, но още по-трудно е да си представя живота без него. Рисува прекрасно, прави декори с размах и когато говори, винаги казва нещо.
Имате две момчета, какви мислите ще станат – художници, журналисти или ще поемат към архитектурата като родителите ви Лозан Лозанов и Олга Станева?
Двамата братя са на 11 и 6 години и не смятам, че някой би се нагърбил с прогнози за тяхното бъдеще, защото у дома сме твърде заети с това да оцеляваме в настоящето, подложени на всекидневните им енергийни бомбардировки. Намирам ги за чудесни, сигурно защото по принцип харесвам завършени безобразници, както госпожица Рог мило определя Карлсон в любимата и на трима ни детска книжка.
Брат ви Георги Лозанов и Нико Тупарев, на когото сте кума, позволяват ли си да ви критикуват?
С брат ми и съпругата му Галя се виждаме почти всеки ден и темата на разговора няма абсолютно никакво значение, защото Георги успява да превърне всяко нещо в друго и то е толкова забавно, че общуването с него е синоним на чистото удоволствие. С Нико също, за моя радост, се виждаме често. Той притежава изключителна енергия и любопитство към света, които всъщност му вършат продуцентската работа, защото, за да правиш интересна телевизия, трябва на теб самия да ти е интересно как тече животът наоколо. Аз съм негов чест спаринг партньор в мисленето на глас и винаги в спор, може би защото обичам да говоря наравно с него, а и не са много хората, които могат да издържат на темпото му.
Така не се ли смесват служебните с личните отношения?
Ако човек има морални принципи, те важат с еднаква сила и в служебните, и в личните отношения, ако ги няма – липсата на лични отношения не може да спаси морала в служебните.
Като дъщеря на архитекти и съпруга на художник, предполагам, живеете в интересен дом?
Живея в двор с три къщи – едната е на мама и татко, другата – на брат ми, и третата е на моето семейство. Къщите са построени върху земята на дядо и са проектирани от татко, а нашата е обзаведена от Кирил, моя съпруг. Център на хола е една негова картина, чист модернизъм, и една много стара голяма маса за хранене, подарък на татко от неговия учител арх. Цолов. Тази еклектика е метафора на начина, по който възприемам патриархалността в нашата фамилия – едновременно много традиционна и напълно съвременна, даваща усещане за стабилност и гарантираща свобода.
Обичате ли да готвите за мъжете си вкъщи?
Готвенето ми е любимо занимание, което за съжаление все повече ми личи. (Усмивка.) Готвя много, пръскам на всички страни, пуша цигарки и говоря по телефона, докато бъркам тенджерите, но накрая става вкусно. Сигурна съм, като го казвам, защото имам свидетели.
Как си почивате?
С покер, скрабъл, срещи с батко и приятели, кръстословици с мама и големия ми син, мляскане с малкия, филмов маратон в неделя с Кирил, палачинки в събота сутрин с татко и децата…
А обичате ли да гледате телевизия в свободното време?
Не мога да гледам за удоволствие. Кирил и децата обаче са истински тв фенове и се забавляват да ме дразнят, като нарочно отварят широко уста и се правят на зомбирани пред екрана.
Остава ли ви време за приятелки и срещи по женски?
Разбира се. Аз съм от щастливите жени с най-добра приятелка от сто години, с която си живеем като две половинки на едно цяло. Когато тя забременее, забременявам и аз, така че сега и двете сме обзаведени с по две момчета на еднаква възраст. Когато аз напълнея, пълнее и тя, когато тя е мрачна, ме заболява главата… Затова и кръстихме PR агенцията си, която тя храбро управлява, докато аз се занимавам с любимото си хоби – телевизията, "ОТ-ДО", защото, когато сме двете, всичко е цялостно и си идва на мястото.
Пътувате ли често?
Обичам да пътувам. За мен и съпруга ми пътуването е като молитва за дъжд. Когато много го закъсаме и сушата в отношенията ни стигне критична точка, тръгваме на път и след два дни светът отново изглежда безоблачен, а връзката ни – плодотворна. (Усмивка.) Харесваме големите европейски градове и цяла Италия, особено Тоскана. Две са задължителните съставки за добро прекарване – хубаво вино и много добри музеи за изкуство, особено съвременно. Само на такива места си разменяме ролите и той говори повече от мен.
Ваканциите си къде прекарвате?
Всяко лято ходим на къмпинг и това за мен е истинското море. Ще ми се да кажа, че е заради връзката с природата, но е много повече заради връзката с хората. Събираме се двайсетина близки приятели с прилежащите деца и кучета и живеем като в комуна, което наистина има лечебен ефект.
Опишете стила си на обличане?
Моят стил е в липсата му. (Усмивка.) Отнасям се твърде фриволно към дрехите. Понякога съм екстравагантна, друг път спортна, но най-често съм просто лошо облечена, защото не ми е било до това в момента.
Шопингът за вас е удоволствие или досадно занимание? На какво не можете да устоите, може би аксесоарите?
Аз съм стихийна шопинг маниачка. (Усмивка.) Понякога минават десетки месеци, без да вляза в магазин, после наведнъж ме обхваща ловно чувство и се впускам в безумни покупателни авантюри. Идеално устоявам на аксесоарите, защото принципно не обичам вещи, а и съм свикнала да гледам по-отгоре на повечето неща, така че рядко стигам до детайлите, което – както всички знаем – е едно от най-големите модни престъпления. В същото време като класическа "женка", както би казал големият ми син, налитам на обувки, но абсолютно всеки чифт бих разменила за бутилка шампанско, изпита с приятели.
За какво друго харчите парите си?
Покер, пътувания, хубаво вино, книги, ресторанти, приятели.
Стр. 90-91, 92
сп. Мениджър | Цветелина Петрова | 2010-05-15
Любомир Аламанов: Как заведохме 20 хил. души в парка "Живей активно" за мен е кауза, а не просто събитие
НИКОГА НЕ СЪМ ВЯРВАЛ, че най-добрите идеи се раждат, когато отиваш на конкурс, за да спечелиш поредния нов клиент. Моята история е вдъхновена от личното ми разбиране, че един пиар специалист работи много по-мотивиращо и дава всичко от себе си за клиент, който му е доказал, че му вярва. Така се случи с мен и екипа ми през 2004 г., когато в резултат на усилен брейнсторминг се роди инициативата "Живей активно". Това е една социално отговорна кампания на Nestle България, но на практика вече е един абсолютно самостоятелен бранд, който има свой собствен живот и свои фенове.
Как възникна идеята? Големите компании като Nestle често са жертва на обвинения, че тяхната храна е лоша и вредна. И това обикновено без никакви доказателства. Наскоро прочетох, че някакъв човек се скрил в дома си с намерението да изяде 100 сандвича McDonald’s, за да докаже колко са вредни. Но според мен каквото и да изядеш наведнъж, щом числото клони към 100, няма как да не ти навреди. Проблемът на съвременната цивилизация не е в това, че ядем лоши храни, проблемът е, че нямаме съответната култура на хранене и не водим здравословен начин на живот. Затова с кампанията "Живей активно" решихме да пропагандираме именно това активно и здравословно живеене.
Nestle като най-големия производител на храни има много подобни програми по света, но ние трябваше да измислим наша, локална, която да съответства на манталитета на българите. И така през юни 2004 г. организирахме първия поход от НДК до Южния парк под мотото "Живей активно", който събра около 3000 души. Тогава хората, които дойдоха в парка, се забавляваха с концерт на голямата поляна. От следващата година вече имаше и локации със спортни игри. Миналата година на похода дойдоха повече от 20 хил. души, а в парка ги очакваха 12 нарочно подготвени спортни площадки за футбол, волейбол, тенис на маса и др., специално място за домашни любимци, за които беше осигурен професионален дресьор, и много други атракциони. Волейболният ни ас Евгени Иванов-Пушката следеше за феърплея в турнира по волейбол, в който участваха 20 отбора. Сами разбирате за какво мащабно събитие става дума. Увеличаването на участниците е едната посока на развитие на инициативата, другата е разширяването й териториално и излизането й извън София. През август "Живей активно" е на традиционното си морско турне във Варна, Бургас и Приморско. Там не провеждаме поход, а опъваме шатри, където хората могат да танцуват салса, да потренират тае-бо, каланетика, гимнастика. Разбира се, няма как да минем без плажен волейбол и плажен футбол.
Сигурно обаче се питате защо все пак това е моята пиар история или в случая – пиар събитие. Защото един проект в развитие от пет, шест или седем години се прави изключително трудно, изискват се усилията на целия екип, а креативността да предложиш нещо ново всяка следваща година е наистина голямо предизвикателство. Като видиш обаче хората колко са доволни и как се забавляват, няма как да не изпиташ удовлетворение. Доволният клиент също е изключително стимулиращ фактор за успеха. С тази кампания Nestle България не увеличи продажбите си. Но положителният имидж на една компания е не по-малко важен от добрите търговски резултати.
Стр. 90-91
БНР, Преди всички | 2010-05-21
Водещ: ”PR по време на криза”, по това мото протече четвъртия PR-фестивал организиран от Българската конфедерация за връзки с обществеността. Може ли PR да бъде антикризисна мярка? За това сега ще говорим в „Преди всички” с Аня Павлова, председател на Асоциация имиджмейкъри и специалисти по връзки с обществеността. Здравейте г-жо Павлова.
Аня Павлова: Добър ден.
Водещ: Имаше ли общо мнение на форума ви, има ли живот за PR по време на криза?
Аня Павлова: О, живот за PR има много и това показаха участници и със своята проекти, а пък и перспектива който набелязахме в бранша, категорично отговора е „ДА”.
Водещ: Защо?
Аня Павлова: Защото за сетен път участниците показаха високо ниво на професионализма, показаха и доказаха, че това е търсена дисциплина в България. Разбираме и това от бизнеса, очевидно по-малко разбирано от политиците, но достатъчно количество интересни проекти имало. Освен това решихме, че догодина фестивала ще бъде международен, ще го направим възможен за участие на колеги от всички балкански страни, а и на всичкото отгоре ще предложим кандидатура на София да бъде домакин на Световния PR форум на огромния алианс. Така, че това са сериозни планове.
Водещ: Да, тъкмо ще може да видите как стоим ние на фона на държавите, които изброихте. Като цяло казахте, че бизнеса сякаш по-добре разбира предимствата на PR за разлика от политиците. Как като специалист коментирате почти профанизиране обяснение на всичко, което някой не разбира с изречението „Абе това е PR, остави го”?
Аня Павлова: Да, това е някаква приета форма, аз бих каза вече, /…/ паразит. В крайна сметка може би и бранша трябва да се погрижи да бъде разбран по-добре, тъй като се занимава с това, другите да бъдат разбрани по-добре. Но както и да е, тази година между другото ми направи впечатление, че нямаше нито един проект за политическа кампания, което е особено интересно, защото все пак миналата година имахме три вида избори. Та това направи впечатление на мен, не знам каква може да е причина за това, но може би пък реализаторите, нито поръчителите и възложители на проектите прецениха, че ще могат да бъдат публични.
Водещ: А може пък, PR специалистите, вече се отчаяха, защото вече много често политиците проявяват някакво своенравие което не винаги може да бъде овладявано?!
Аня Павлова: А, не този който се занимава с политически PR, много добре знае какво е правилото, защото е спечелена кампания, това винаги е постижение на политика. Когато тя е загубена, той има загуба на PR-те, те трябва да приемат тези правила. Няма какво да се направи, много има по тоя въпрос.
Водещ: Какво е мнението ви за тази битка за рейтинги, политически, които наблюдаваме напоследък. При нареждането на позициите, усещането, че има някакви конфликти, които произтичат тъкмо от тази размяна на рейтингите. Изобщо това важно ли е за вас?!
Аня Павлова: Много важно разбира се и тука може би е хубаво да спомена, че целия свят отделя огромно внимание на /…/ което се нарича GPR, а в България може би по-правилно е или по-ясно да бъде наречено публичния комуникации на управлението. И това не е случайно. Впрочем, тази /…/ равняват към сектори като военни, политически и икономически. Защо е важно това? Защото едно е да спечелиш доверие преди избори, а друго е да запазиш доверието по време на управлението. Именно за това стратегия за публична комуникация в управлението са изключително важно значение, защото никак не е полезно да се излъчват послания от типа, че има неразбирателство, има неясноти, има неясно послания. Хората гласуваха своето доверие, за да бъдат именно спокойни, за да имат право да имат ясни отговори и за ясни решения. Така, че това което вие споменавате е очевидно проблем. И това сочи, че за съжаление може би това управление не разполага със стратегията за публична комуникация.
Водещ: Всъщност въпроса е дали, то изобщо е разполагала с такава стратегия, защото всички твърдят, че лицето на това управление, Бойко Борисов си е нещо като, как да кажа, авто-PR?!
Аня Павлова: Бойко Борисов, безспорно е лидер по харизмата и любовта, така да се каже на аудиторията в едно управление, именно за това е особено опасно, ако той ще започне да губи доверие и рейтинговите показатели. Защото за сега както виждате, твърде често се използва и като арбитър, дори за проблемите вътре в своето управление. И ако той ще започне да губи своята позиция, това вече ще стане не особено добре.
Водещ: Всъщност вече има първите индикации, че това се случва, поне едно проучване което наскоро беше огласено, показа, че почти с 10 пункта е спаднал рейтинга му преди и сега след изборите.
Аня Павлова: Това е неизбежно, защото именно това подчертавам, че по време на управление изключително е важно да се запазват параметри на доверие, защото особено когато поемеш управление на държава в криза и с травматично наследство, за което той твърди, няма как да не приемеш непопулярни стъпки, да вземеш непопулярни решения. Именно за това този лост на защита на недоверие на рейтинга, се явява GPR или стратегия за публичните комуникации. А колкото си по-ясен, колкото си по-убедителен, колкото по-малко сигнали за неразбирателство вътре в самото управление, толкова по-полезно за всички. Защото хората не искат /…/, хората искат нормален стабилен живот.
Водещ: Да, но те няма как да го имат този нормален и стабилен живот сега, защото просто света не живее нормално и стабилно.
Аня Павлова: Света не живее нормално, но въпреки всичко мисля, че е полезно когато министър председател казва, че икономиката е смазана, а вицепремиера казва, че олигарсите са взели властта в държавата. Това не са особено полезни послания. Т.е. те трябва да бъдат все пак прецизирани.
Водещ: Да де, но този вицепремиер когото цитирате, започва все по /…/ да стои, включително и в рейтингите!
Аня Павлова: Да, той има определено надмощие, но мисля, че правилната стратегия не е да /…/ точки от рейтинги, а да обединиш два силни рейтинга в полза на мощния рейтинг на България. Това би било правилно, но това в случая не наличието на стратегия на комуникация.
Водещ: Всъщност…
Аня Павлова: Между другото , това е важно не само за България, това е важно послание и за извън България.
Водещ: Истината е, че всички тези хора, за които говорим твърдят, че не се интересуват от рейтинга си, че не следят това което се случва, даже Бойко Борисов беше казал, че има собствена социалогическа агенция и тя е, констатациите които прави, предвижвайки се от една улица до друга. Вярвате ли на това?
Аня Павлова: Не, разбира се, че не вярвам, защото доста години се занимавам с политически PR. Действително има такава тенденция към, да е модерно да говориш, че не те интересуват рейтинги и изследвания. Това не може да е вярно, по няколко причина. Защото в изследванията се показват нагласите и мненията на хората. Т.е. ти фактически твърдиш, че теб не те интересува какво мислят хората, това е невъзможно. Напълно невъзможно нито е за тактика за отстояване, за одържане на властта, нито е възможно за тактика за увеличаване на властта. Така, че това не е вярно, това го цитирам.
Водещ: Сега да завършим с един европейски поглед към вашия фестивал. Европейския образ на България? Това е един от панелите, по които сте разговаряли. Как изглежда европейския образ на България?
Аня Павлова: Всички са единодушни, че по този въпрос трябва да се работи много сериозно и там също трябва да има своята стратегия. И това не само въпрос в това, какъв бюджет има, а колко пари кой е взел, къде са отседнали и т.н. Просто трябва наистина много внимателно да се подхожда към това. Не винаги размера на пари е от значение. Много по-често наистина важно стратегически, практически и професионален подход към нещата.
Водещ: А говорители на този европейски образ, трябва да са българските евродепутати според вас, защото ние преди малко чухме как те всъщност коренно противоположни мнения, защото представят коренно противоположни политики, т.е. не можем да разчитаме, че те ще правят единна…
Аня Павлова: А не, не са. Не само те разбира се могат да бъдат говорители. България има достатъчно /…/ което могат да стабилизират бренда България да е достатъчно добре. Като например туризма да вземем, там трябва да се работи, както работят други съседни държави по своя туристически образ да кажем. Или нещата, които излизат от България и другия свят ги консумира. Има достатъчно области и сектори на които трябва да бъде обърнато много сериозно внимание.
Водещ: Дано това да бъде чутият глас на професионалисти.
Аня Павлова: Аня Павлова, председател на Асоциация имиджмейкъри и специалисти по връзки с обществеността, след финала на четвъртия PR-фестивал под мото преминал тази година „PR по време на криза”.
PR Kernel I 2010-05-28
В София се проведе втората годишна регионална среща на членовете на Европейската асоциация на директорите по комуникация (EACD). Темата, която събра комуникационните специалисти, е „Интегрирането на корпоративни комуникации в събития за клиент”.
Лектори на събитието бяха Ваня Бабанин, директор „Корпоративни комуникации” на „Балкан стар” и Косара Марчинкова, директор „Комуникации” на „Енел България”. Те представиха професионалния си опит в интегрирането на корпоративни комуникации в събития за клиенти, като споделиха казуси от своята професионална практика.
Основните цели на регионалните дебати на EACD са да заздравят връзките между специалистите по комуникация от цяла Европа, да съдействат за обмяна на професионален опит и да и предоставят поле за развитието на професията и дискусия за проблемите, пред които тя се изправя.
Домакини на срещата бяха Радослава Ганозова, директор „Корпоративни комуникации” на фармацевтичната компания „Актавис” и регионален координатор на EACD за България, и Георги Куртев, старши сътрудник в PR агенция „Intelday Solutions”.
На събитието присъстваха директори, завеждащи отдел „Комуникации”, мениджъри от водещи български и международни компании.
България е една от 34-те държави-домакин на регионалните дебати на EACD през тази година, заедно със страни като Белгия, Великобритания, Франция, Германия, Русия, Испания и други.
„Подобен род срещи между комуникационни специалисти винаги са били полезни, защото обмяната на информация и опит е един от най-важните фактори в нашата професия“, споделя Радослава Ганозова. „Срещите на EACD в България се отличават с това, че са изключително практически насочени. Ние не обсъждаме общи теми от нашата професия, а се фокусираме върху практическата част със споделяне на практики от реалния ни професионален живот. Удовлетворена съм, че нашите членове в България стават все повече“, допълва г-жа Ганозова.
Европейската асоциация на директорите по комуникации (EACD) е основана през ноември 2006 г. в Брюксел. Това е мрежа на специалисти по комуникации от всички области в Европа. Целта на EACD е да установи единни професионални стандарти и практики за качество в областта на стратегическите комуникации, както и на организирането специални събития.
PRnew.info БЛОГ I 2010-05-28
Цветомира Жекова ще отговаря за връзките с обществеността на Първа инвестиционна банка.
Очаквайте скоро подробности на страниците на PRnew.info – PR&Медиа Новини.
EVENTS.dir.bg I 2010-05-19
По време на церемонията по връчването на десетите ”PR оскари” в България, ще бъдат връчени и специални награди.
Проектите са разпределени в 9 от общо 15 категории. В етапа на предварителното журиране някои от кампаниите са отпаднали. В журито, което оценява кандидатстващите, влизат 10 български PR специалисти. По традиция са поканени и чуждестранни гости, които също ще оценяват постиженията на нашите агенции. Тази година чуждестранните гости на "PR Приз 2010" са преподавателят по теория на комуникациите в Мариуполския университет в Украйна Георгий Почепцов и Аманда Джейн Сучи – преподавател по PR техники в университета в Катаня, Италия и член на борда на Глобалния алианс.
Специалните награди са за значим принос за развитие на PR професията през изминалото десетилетие. Идеята е онези, които наистина са допринесли за развитието на отделните сфери в PR професията в България, да получат признанието на общността и да бъдат възнаградени. Това е още един начин да се отличат големите постижения в нашата сфера и те от своя страна да служат за пример и на бъдещите специалисти с етичната си и упорита работа в областта на комуникациите.
В журито на PR Приз 2010 участват: Аня Павлова – председател на ИМАГИНЕС и председател на журито за PR Приз 2010; Милена Атанасова – председател на БДВО; проф. дфн Милко Петров – ръководител на катедрата на ЮНЕСКО “Комуникация и връзки с обществеността” на Факултета по журналистика и масова комуникация при СУ „Св. Климент Охридски”; д-р Валерия Пачева – гл.ас. към катедра „Медии и обществени комуникации” към УНСС; Надя Кантарева – началник "Пресцентър" на Министерство на образованието и науката; Любов Костова – мениджър “Връзки с обществеността” и “Проекти за комуникация на науката” в Британски съвет – България; Нина Мирчева – директор „Корпоративни комуникации” на М-тел; Велислава Ивановска – началник отдел "Връзки с обществеността" в ПИБ; Цветeлина Петрова – редактор „Маркетинг и медии” в списание „Мениджър”; Албена Ивайлова – собственик и управител на PR агенция „VIVEKA”; проф. дфн Георгий Почепцов – преподавател по теория на комуникациите в Мариуполския университет – Украйна, първият президент на първата PR Асоциация в Украйна; Аманда Джейн Сучи – преподавател по PR техники в университета в Катаня, Италия и член на борда на Глобалния алианс.
————————————————————————–
Пълната информация за събитието може да откриете в
EventBox.bg – Бизнес събитията в България: http://www.eventbox.bg/events/76


