БДВО I 2010-04-07

Скъпи колеги и приятели на БДВО,

Крайният срок за подаване на проекти в PR Приз 2010 е удължен до 15 април.

Надяваме се, че така ви даваме достатъчно време да моделирате представянето си в специалното десето юбилейно издание на конкурса.

Информация относно регламента и журито на PR Приз 2010, както и заявка за участие ще откриете на Интернет страницата на събитието: http://www.facebook.com/l/5497c;www.prpriz.info.

Успех на бъдещите участници!

EventBox.bg I 2010-04-08

М3 Communications College организира среща на първия български PR клуб PR Thursday на 8 април на тема: "Наградите за PR – цел или признание"

Специални гости:

Мария Гергова – изпълнителен директор на United Partners
Александър Дурчев – CEO на All Channels

Заповядайте, за да научите повече:

– Наградите за PR – цел или признание?
– Наградите за PR – критерий за успех?
– Наградите за PR – засилват ли добрата конкуренция и мотивацията за работа?
– Наградите за PR – значението им за клиента?
– Наградите за PR – значението на журито?

Кога? 8 април 2010 г., четвъртък, от 18:30 часа
Къде? В залата на М3 Communications College (ул. „20 април“ № 26)

Dress code: Free from duties
Free drinks included.

PR Thursday е първият по рода си клуб за срещи на специалисти и неспециалисти, които имат отношение към сферите PR, маркетинг и медии. Всеки четвъртък от 18:30 часа в сградата на М3 Communications College (ул. „20 април“ № 26) участниците имат възможност да се срещнат лично с интересни и популярни лица и да дискутират любопитни, пиперливи и актуални теми. Планираният формат включва официален гост (обществено значима и интересна личност) и гости участници (всички, които имат желание да станат част от света на PR). Всяка тема се оповестява няколко дни преди срещата на сайта на M3 College – www.m3college.com

Телефон за контакти и акредитация на медии: 02/951 67 75.

Оригинална публикация

www.ivosiromahov.com I Иво СИРОМАХОВ I 2008-11-22

Един мой познат е в бизнеса с пендели.

Не e смешно.

Пенделите не са това, което си мислите.

Моят познат ми обясни, че пенделите били важна част от всеки полилей. Те били основата, която свързва тялото на полилея с тавана.

Имало и пенделна система в трамваите. Предполагам, че тая система е въведена по времето, когато Евгени Минчев е бил ватман.

Освен това имало и асансьорни пендели. Това ми прозвуча ужасяващо. Оттогава не смея да се кача в асансьор.

Моят човек обаче не се занимавал нито с асансьорни, нито с трамвайни пендели. Специализирал се в търговията с добрите стари осветителни пендели.

Цените им били различни. Евтините били по 20-30 лева, а елитните пендели стигали до 1000 евро!

Невъзможно е да си представим свят без пендели. Те са навсякъде. И моят познат ги продава. Все някой трябва да ги продава, нали така? Няма срамен труд.

Проблемът е, че напоследък пенделите все по-малко се харчели. Дали заради световната финансова криза или заради нещо друго, интересът към пенделите рязко спаднал.

Само черните пендели се търсели чат-пат. Не разбрах защо.

Проблемът на моя познат е, че иска да уведоми обществото за нуждата му от пендели. Трябва му реклама, за да разберат хората, че ако някога закъсат за пендели – той е насреща.

Отишъл човекът в една рекламна агенция и казал: така и така продавам пендели, рекламирайте ме.

Обаче от рекламната агенция му обяснили, че така няма да стане. Пенделите били специфичен продукт и не се нуждаели от реклама, а от пиар. Само ефективният пиар можел да накара потребителите да се юрнат към пенделите на моя познат.

Разликата между рекламата и пиара била, че в рекламата призоваваш хората директно, а в пиара – индиректно. Един вид – говориш на потребителите за други неща, а те подсъзнателно започват да усещат остра нужда от пендели.

Това се наричало “пазарна сугестия”. Моят познат попитал какво е “сугестия” и пиарите му обяснили, че сугестията е нещо като внушението, само че много по-скъпо. Обикновено пазарно внушение струвало 5 хиляди евро, но за пазарна сугестия трябвало да се бръкне минимум 10 хиляди, че и повече.

След това пиарите направили задълбочен маркетингов анализ на бизнеса с пендели и установили, че пенделите се купуват предимно от мъже. Много рядко се случвало жена да купи пендел – и то само за подарък на някой мъж.

Това моят познат го знаел от опит. Но пиарите го уверили , че неговият опит няма никаква бизнес-стойност и му взели 8000 евро за маркетингово проучване, което по научно обоснован начин доказало, че пенделите се купуват предимно от мъже. Пиарите обяснили на моя познат, че най-важното нещо за всеки един бизнес е мултимедийното представяне. Това се оказало най-обикновено слайдшоу със снимки на пендели, които се сменяли на игрива музичка. За това мултимедийно представяне му взели 2500 евро.

Посъветвали го да си направи и сайт в интернет. Обяснили му, че интернетът бил глобално село и глобалните селяни яко щели да купуват пендели онлайн. За изработката на сайта www. bgpendel.com му взели 4500 евро.

След това пиарите организирали за моя познат бляскав бал, озаглавен “Нощта на пенделите”. На бала били поканени всички големи светски звезди – от Азис до Драго Чая.

Почерпили ги с шампанско и дребни хапки и провели шеговит конкурс “Мистър Пендел”. А в края на вечерта организирали благотворителна томбола. С приходите от томболата дарили няколко пендела на дом за сираци. Благотворителността много лъскала имиджа, казали пиарите.

Този бал струвал на моя познат само 27 300 евро.

Човекът взел да затъва. Вложил в пиар над 50 хиляди евро, а продажбите му не се увеличили. Дори намалели с 15 процента. Пиарите обаче го успокоили, че това е заради световната финансова криза и че просто му трябва търпение.

Ти се благодари, че работиш с такива изключителни професионалисти като нас, казали те, иначе продажбите ти щяха да паднат с поне 50 процента. Ама с нашия страхотен пиар те закрепихме.

Моят познат обаче не се почувствал закрепен. Не можел да погасява лихвите по кредитите си. Продал апартамента и колата си. Жена му го напуснала. Приятелите му го забравили.

Само едни хора не го забравили и това били пиарите. Миналата седмица те му изпратили писмо, в което го уведомили, че им дължи възнаграждение за абонаментно пиар обслужване. Те го били обслужвали от осем месеца, а месечната такса била 4 хиляди евро. Осем по четири – трийсет и две. Заповядайте в офиса да ни платите 32 хиляди евро.

И той отишъл в офиса им. Но не носел пари. Носел само една туба бензин. Излял я в офиса на пиарите и го запалил.

Сега моят човек чака присъда. И сигурно ще го вкарат в затвора, понеже няма пари за адвокат.

Един предприемач бе победен от пиарите си.

Бизнесът с пендели вече никога няма да е същият.

Текстът е публикуван във в. “24 часа”, 22 ноември 2008

Оригинална публикация

БНТ, Денят започва | 2010-04-06 

Водещ: Продължаваме с един по-страничен поглед, от гл.т. на PR-а, има ли политически PR, водещ ли е той, доколко всичко, което се случва е PR, доколко PR-ът измества политиката и доколко се измества фокусът, от подобни клипове като този, който беше разпространен както и с ареста на бившия военен министър, така и с акцията около арестуването на шефа на общинския съвет във Варна? Имаше и други подобни операции преди време, през последните седмици и месеци. В студиото сме с Иван Гарелов и с Арман Бабикян. Добро утро! Има ли наистина полицейщина, прекалена показност, измества ли се фокусът, PR ли е всичко това и има ли обратен ефект?
Иван Гарелов: Това е PR. Начинът, по който се показват очевидно е PR, и то търсен, мислен, това не е случайно. Целта очевидно е да се внуши на обществото, че няма милост, няма да има жалост. Ето възмездието, в името на което ние дойдохме на власт. И една поука се търси към всички останали управници, сегашни или бивши, какво може да им се случи. Това очевидно е търсено. Въпросът е какъв е ефектът. Аз ще ви припомня една случка, която на мен на времето ми се случи. Когато Тодор Живков беше в затвора, аз поисках от МВР да го снимаме от затвора, за да се покаже, любопитно, бившият държавен глава. И те ни дадоха едни кадри от килията, а ние го снимахме отдалеч как слиза по стълбите. Аз още като видях, значи това бяха кошмарни кадри, изведнъж виждаш един стар, съсипан човек, който едва се движи, треперят му ръцете. И това, което изпитах аз, а пък и зрителите, беше съчувствие към него, разбирате ли? Даже бяхме засипани с писма защо този човек, какво искате от него, защо го показвате и т.н. Т.е. ефектът трябва да се търси не според собствените си разбирания, а с малко по-голямо познаване на аудиторията. Искам да кажа, да не попаднем и ние с колегата ми в капана на защитата, ако тя нарочно отклонява вниманието от същността на престъплението, което евентуално са извършили арестуваните, и от начина, по който е бил извършен арестът, разбирате ли? Аз лично се чувствам удовлетворен, ако се докаже, че тези хора, всичко това, което, то почти е сигурно, след като са хванати парите, е станало. Това за обществото е много добре. Ние обсъждаме едни проблем какъв – начина, по който те бяха арестувани. И жалкото е, факт е, че това може да влезе в угода на защитата, още една грешка е това. Но по-важното е другото, че очевидно се нарушава човешкото достойнство. Ние сме виждали от американските филми, и те са виждали от министерството в Америка как ги хвърлят на земята…
Водещ: Там им четат правата, казват им можете да мълчите, имате право да мълчите… Тук му казват…
Иван Гарелов: Там му се хвърлят, извиват му се ръцете, но освен че се четат правата, това се прави на хора, които могат да стрелят, могат да побягнат, нали разбирате? Сега, тук арестуваш министър, той къде да бяга, какво да прави? Грешките, които се допускат са три. Един път, това предизвиква съчувствие, няма значение желанието за възмездие. Второ, нарушено е неговото човешко достойнство. Той може да съди държавата. И третото, което е също важно, дава аргументи на защитата. И сега ние всички се занимаваме с начина, по който са арестувани, а не с това, че слава богу най-после едни категории, които изглеждаха недосегаеми, отиват в затвора.
Водещ: С топ стреляте срещу врабче – това казахте в едно радио участие през почивните дни?
Арман Бабикян: Ами нещо такова се получава, защото, вижте, да бъде възпитаван в качеството си на народ, защото нещо такова ни правят в момента, чрез МВР и кинематография, ми е малко повече. Нямам нужда от това, за да разбирам кое е добро, кое е зло. Има 10 божи заповеди, още повече, че сме в Светлата седмица, няма нужда МВР да ни преподава морал. И от какво имало нужда обществото и от какво нямало нужда, както слушахме преждеговорившия. Хайде представете си, че този човек е невинен, когото арестуваха? Възможно ли е – възможно е.
Водещ: Съдът не се е произнесъл.
Арман Бабикян: съдът не се е произнесъл. Прибираме 10 души по този начин. На единия му разбиват вратата, на другия му навеждат главата, третия не знам си какво. Хайде представете си, че единият от тях е невинен? Какво ще направи МВР тогава? Ще снима филм за достойнството му? И ще го пусне пак по телевизиите, за да му възстанови… Чрез тази кинематография тези хора биват унижени на практика в публичното пространство, присъдата над тях бива произнесена. Откъд-накъде?
Водещ: Внушението няма недосегаеми, виждаме ги проснати на пода, евентуално свидетелите на обвинението няма да се чувстват притеснени да свидетелства, виждаме, че за всеки има възмездие? Това играе ли?
Иван Гарелов: Недосегаеми са тогава, когато бъдат осъдени. Какви гаранции имаме от това, че от начина, по който са били арестувани ще бъдат осъдени? Никакви.
Арман Бабикян: Напротив, както каза Иван преди малко, може да помогнат в обратна посока. Защото каква ви е гаранцията, че следователят не си е поискал парите? И да ги е подбудителствал към корупция, което също предвижда три години, ако е така.
Иван Гарелов: Аз съм много доволен, жалко, че беше рано сутринта и министърът нямаше как да го почерпя толкова рано сутрин, но ако имам възможност, ще го почерпя затова, че той доказа, че съдебната система не е непробиваема, както се опитват да го докажат и че много от причините, поради които после престъпниците биват освобождавани, се крият в самата съдебна система, която е също корумпирана, както и цялата управляваща прослойка управляващи, и сегашни, и бивши и т.н.
Арман Бабикян: Хайде да не се заблуждаваме. Това, което чухме от Роман Василев, сега всички скочиха върху него, това, което чухме от Роман Василев ние го чуваме непрекъснато от управляващите ни. Не казвам само от сегашните, но от сегашните особено звучно. Затова и са тези термини, които се въртят вече: полицейщина и т.н. Спомняте си случай в Благоевград, когато едно момче се поудоши в една найлонова торбичка. Когато се оказа, че полицаите не били виновни според вътрешния министър. Дори преди малко в студиото ви той каза, че Роман Василев ще понесе санкции днес. А той откъде знае, че ще понесе.
Водещ: По всяка вероятност, трябва решение да се вземе. Все пак (?) каза: „вие сте абсолютен нарушител на правилата”.
Арман Бабикян: Разбирате ли какво имам предвид? Тези хора виждат от началниците си. Тези хора виждат от онези първи мъже в държавата. Вътрешният министър след като може да прави така, защо Роман Василев да не може да прави така. Как Бойко Борисов се качи на Цанков камък, хвърли един поглед гордо и каза: абе 400 млн. са откраднати тук. Ами ако са 320?
Иван Гарелов: Това Роман Василев (…) направи, защото засегна, омеси го с религиозната тема, но това вече е отделна работа.
Арман Бабикян: Представи си, че са 320 млн. откраднати? Разбирате ли, присъди се произнасят през медиите, цифри се произнасят през медиите, а хората биват осъждани през медиите. Това е проблемът, а не че хората не искат справедливост, нито пък че Иван Гарелов не иска да бъдат осъдени лошите. Иска разбира се. Всички искаме. Но не може да се миеш ръцете с общественото мнение и с рейтингите, когато става въпрос за ефективно производство на правосъдие и да даваш присъди от екрана.
Водещ: Има ли ефект това за пред този, за когото е адресирано, за пред електората, за пред хората?
Иван Гарелов: Ти постави темата по много интересен начин, дали PR-а, в какво взаимоотношение е с политиката, замества ли го, измества ли го… PR-ът не може да направи лошата политика добра, или добрата политика лоша. Той подпомага евентуално добрата политика да бъде по-добре разбрана. Когато има пълно заместване на политиката с PR, каквито случаи имахме, в последната година на миналото управление само с това се занимаваха, политиката се изместваше, PR-ът изместваше изцяло политиката. Всички се занимавахме с това Станишев, че е лицето на партията, пък после не искаше да понесе последствията, занимавахме се с това, че те превърнаха Бойко Борисов в основен враг, на когото му издигнаха акциите вместо обратното и т.н. и т.н. Опитът да правиш PR вместо политика е катастрофален. В случая какво имаме? Ние имаме очевидно една много здрава политика, яко, по отношение на престъпността в лицето на министъра, на това управление, на министър-председателя, на всичко. Когато PR-ът, в случая идеите на пресцентъра се намесват по-скоро ще развали впечатлението от политиката, отколкото да я представи по-добре.
Водещ: Има очакване обаче, има очакване сред хората, сред обществото, сред електората наистина по отношение на престъпността тези хора наистина да бъдат поставени на място.
Арман Бабикян: Тези очаквания ги имаше много преди да дойдат на власт.
Водещ: Тези клипове от полза ли са? Това, което им се показва, което им се внушава играе ли, чисто PR-ски играе ли ефекта, който е целен?
Арман Бабикян: Премиерът имаше някакво изказване, което не съм сигурен, че ще цитирам точно, мисля, че беше от вчера, в което казва, че това има и дисциплиниращ ефект. Аз това имах предвид, когато казах, че отказвам да бъда възпитаван от изпълнителната власт. Майка ми и баща ми са се грижили за това, училището и т.н. Изпълнителната власт не е тази, която ще ми прави категориите в живота. Тя трябва да ме държи в рамките на регулациите, приети от обществото и гласувани от НС. Толкова. На тях плащам данъци само за това. Не и за да бъда възпитаван. Този процес е приключил по-рано в живота ми. Същото се отнася и за всички български граждани. Това министерство, за което Иван каза, което наистина носи антикорупционната вълна на днес управляващите, някак си замества всички останали. Има министри, за които не сме чували в последните седмици, че съществуват въобще. Някой знае ли, че единият от министрите ни е в Мексико например? Пример, ей така, хванах го от торбата. Това, че има проблеми в борбата с кризата, което засяга наистина всички…
Водещ: Според вас се измества фокусът, измества се…
Арман Бабикян: Категорично се измества, защото хората не искат просто борба за справедливост, а другите ресори да тънат в неведение или в леко объркан хаотичен вид. Накрая като сюблимат на това, което тече със седмици, да се появява министър-председателят малко след един подкрепящ го лидер, да заявява, че това са най-силните антикризисни мерки. Е това е комично.
Водещ: Изместване на фокуса, има ли го наистина?
Иван Гарелов: Точно така е. Това е изместване на фокуса, аз го казах. Дори чрез тези…
Водещ: Проблеми в икономиката, финансови проблеми, изместване в друга посока, където правителството е по-силно.
Арман Бабикян: Представяте ли си това да са най-големите антикризисни мерки? Ако нямаше криза, нямаше да се борим с корупцията, така ли?
Иван Гарелов: Въпросът ти е подвеждащ.
Водещ: Не, аз питам дали е така?
Иван Гарелов: Ти питаш дали нарочно това не се поставя, за да се измете… Аз не смятам, че такава игра съществува. Тя не е в стилистиката на това управление. По принцип се прилага много често, даже бих казал, че е един от най-баналните прийоми в PR-а. В случая мисля, че не става дума за това. Просто линията, която провежда МВР е последователна. Те не е, не е от време на време само да се правя… Плюс това не можеш всеки ден да вадиш от джобчето си по един министър в момент на подкуп и в подходящия момент да го сервираш. Той отдавна е казал, сега аз ще се явя пред ВСС, когато така и така… Разбрахме кога точно, горе-долу всички знаехме, че докато хване някой съдия.
Водещ: И все пак бивш министър. Имаше един настоящ министър, който също е уличен, обаче нямаше клип с падане на колене…
Иван Гарелов: Е, той още не е арестуван.
Водещ: А дали трябва наистина, защото хора, такава версия съществува, такъв коментар, дали не трябваше да видим и действащ министър и той на колене?
Арман Бабикян: Кинематографите ще решат. Аз това имах предвид, че отказвам да бъда облъчван по този начин и да манипулират съзнанието ми с подобна средна по качество продукция. Защото естествено, че у хората се поражда въпросът, този защо така, пък онзи защо не така. И някой трябва да им обясни. И накрая се появяваш и казваш, това са най-силните антикризисни мерки. Представяте ли си, че ако нямахме криза и ако тънехме в охолство, г-н Гарелов с 10 000 евро почиваше на гръцки остров, нямаше да се борим с корупцията ли? Non sense е това. Затова казвам, че има заместване.
Водещ: Отговорността на медиите?
Иван Гарелов: Само преди това исках да кажа следното, че в лицето на премиера, а и цялото това управление, те са един феномен в областта на PR-а. Тепърва те трябва да бъдат изследвани. Защото тук ролята като че ли на съветници от нашего рода, или по-лоши от нас, не се чувства, поне не се вижда. Те, самите те правят, имат някаква страхотна интуиция за PR и го правят. 90% от случаите е бил правилен. По отношение на антикризисните мерки те направиха много груба грешка, като оставиха две-три седмици всеки да си дърдори, да си дърдори. На хората им дойде дотук, объркани са всички, всички смятат, че са онеправдани, които бяха споменати, пък после отметнати и т.н. В същото време по отношение на последния доклад на ЕК пък изиграха блестящ PR, като всички казаха едновременно: браво, толкова хубав е бил, та никой не можа да каже, чакай, там все пак се критикува съдебната система. Т.е. има възходи и падения в областта на PR и затова не можем да виним правителството във всичко. Аз настоявам на това, че те по отношение на PR, тези мерки, които са, не са за да забравим кризата. Що се отнася до ролята на медиите…
Водещ: Да, защото един ваш колега вчера каза, защо го пускате този клип. И вие може да го пуснете, може да не го пуснете, може да стигне до адресата, може и да не стигне, след като смятате, че е накърнено човешкото достойнство при този арест? Отговорността на медиите. Премиерът пък казва, защо обръщате внимание на Юзеирови? Ако медиите не ги отразяват, няма и да ги има с техния проблем
Арман Бабикян: Абсолютно прав е. Ако медиите не го отразяваха, и той нямаше да бъде министър-председател. Моля ви се, това е смешно. Все едно да обвиняваш огледалото, че съществуваш.
Водещ: Това все пак е за периода преди да стане кмет, нали така?
Арман Бабикян: Нали разбирате, все едно да обвиняваш огледалото, че си се родил. Това е несериозно… Какво значи медиите да бъдат виновни за наличието на Юзеирови.
Иван Гарелов: Не, вижте сега, добре, да кажем, че беше скрит клипът, какво щеше да стане след това? Все някой щеше да ги пусне. Ако не ги бяха пуснали, нямаше да провеждаме този диалог, който между другото е лечебен за нацията. Когато в една държава се говори за такива по-тънки неща от рода на човешко достойнство, човешки права и т.н. включително и на евентуалните престъпници, това говори добре за нацията. Тя не е огрубяла и всичко да вижда в черно и бяло. Тя търси справедливост за всички, включително и за евентуалните престъпници.
Водещ: Добре, като прогноза PR-ът оттук нататък според вас?
Арман Бабикян: Тежки дни го чака според мен PR, от гл.т. на бюджетната дисциплина. Има предвид, че трудно се прави PR в гладни времена, а предстоят точно такива. Има предвид съвсем буквално. Един подобен пример вече чухме, вероятно нещо подобно ще слушаме в следващите стотина дни, когато премиерът каза, че му е по-жал, когато дойдат при него майки с деца, отколкото за бивши министри, на които им навеждали главите под асансьорите и т.н.
Водещ: Очаквате нови постижения в този жанр, така ви разбирам?
Арман Бабикян: Да.
Водещ: Вие, г-н Гарелов?
Иван Гарелов: По време на криза PR-ът е в криза, нормално е. Няма кой да плаща за услугите ни.
Водещ: Е, някои работят и без пари.
Иван Гарелов: Но ползата мисля, че ще бъде…тъй като имаше голям наплив, всички го смятаха, че е много лесна работа, и всеки един журналист като останеше без работа, ставаше PR. Сега поне малко случайните хора в тази професия ще се дръпнат назад.
Водещ: Не, аз имах предвид дали PR-ът на управляващите ще претърпи промяна оттук нататък?
Иван Гарелов: Ще чакаме, обикновено критична е втората година. След изтичането на втората година тогава се разбира всичко.
Водещ: Много ви благодаря за този разговор!  

petya-georgieva.blogspot.com I Петя Н.  ГЕОРГИЕВА I 2010-04-05

Седмицата ще бъде по-кратка от обикновено, а това значи само едно – ще трябва да сместим работата за 5 дни в 4. Едно от любимите ми предизвикателства!

 :)

БНР, Деконструкция | 2010-04-03 | 20:02:50

Водещ: Какво се след неуспешния опит за импийчмънт? Ние сега ще разговаряме с PR-експертите Аня Павлова и Арман Бабикян. Добре дошли.
Аня Павлова: Добър ден.
Арман Бабикян: Добър ден.
Водещ: Какво ще се случи с основните политически играчи след приключването на този сюжет, как мислите? Г-жа Павлова? Lady’s first, да.
Аня Павлова: Мерси. Да, какво ще се случи с политическите субекти – в сфера на гадаене е, общо взето. Ще поживеем и ще видим. Аз смятам, че такива неща като опит за импийчмънт подлежат на анализ по време на подготовка на такова нещо и след развоя на събитията. Това, което виждаме към днешния ден, че безспорно главнокомандващият и президент на Република България г-н Първанов получи едни чудесни публично-пространствени възможности. Смея да твърдя, че в публична комуникация, законът е такъв, че този, който по-дълго е мълчал, след това получава голяма публичност, винаги печели. Ако си дадем труда да сравним присъствието в публичното пространство на премиера Борисов и президента Първанов, мисля, че никой няма съмнение в чия полза отива количественото присъствие. Този път на Първанов беше дадена възможност. Той направи два поредни брифинга, които използва и като обръщение към нацията. Това е голяма възможност и той се възползва от това добре, по мое мнение. Нещо повече, получил възможност, вече всяко негово изречение, всяка негова дума да се третира като политическо послание. Мисля, че когато се случват такива двубои, аз оценявам, че опитът за импийчмънт е ескалация на двубоя между Първанов и Борисов, печелившата позиция в публичното пространство е за г-н Първанов.
Водещ: Значи, опитът да бъде сложен г-н Първанов да кръста всъщност доведе до някакво негово своеобразно възкресение?
Аня Павлова: От гледна точка на публичното пространство, кога толкова активно, напоително и дълбоко се е изказвал президентът и толкова внимание му беше отделено за това?
Водещ: Г-н Бабикян?
Арман Бабикян: Трудно ще кажа нещо различно от Аня, но със сигурност това, което стана, беше една взаимна размяна на услуги, която, като имаме предвид изминалите години, защото аз отказвам да разглеждам този случай изолиран от досегашните взаимоотношения между Борисов като човекът, който регулира действията на ГЕРБ, като основна управляваща сила в страната и присъдружните й организации. Със сигурност не можем да не отбележим, че през всичките тези години номер едно във фен клуба на Първанов винаги е бил Борисов. Имам предвид и добрите взаимоотношения, когато беше главен секретар, добрите взаимоотношения, когато беше кмет, забраните, които раздаваше на своите съпартийци, да говорят за президента, откриването на отсечки от шосета, градинки, шадравана пред президентството, и все едно, да не изброявам нататък, и няколкократните публични изявления на настоящия премиер и бивш кмет, че е хубаво между институциите да има добър диалог, особено когато се отнася до държавния глава, и уважение, за да може това да е от полза за държавата. В този смисъл случката, наречена подготовка и провеждане на опит за дебат и случване на импийчмънт, и т.н., аз отказвам да я разглеждам от юридическа гледна точка първо, защото не съм юрист, и второ, защото всички що-годе грамотни юристи казаха, че това е безумно упражнение от правна гледна точка. По-скоро съм склонен да кажа, че отношенията между Борисов и Първанов в момента приличат на отношенията между Валерия Велева и Ахмед Доган. Те няма да отидат на съд, както и импийчмънта не стигна до Конституционния съд. Това са дългогодишни топли отношения, които в момента се намират в друга фаза на кипеж. Резултатът от това най-вероятно ще бъде връщането на президента на политическата сцена. Нямам предвид институционалната, а тази долу, партийната. Възможността Борисов да избяга от неспособността си да управлява държавата, която става все по-видима ден след ден, имам предвид справянето с кризата, да избяга по посока на президентството като пост и възможността на Първанов да слезе долу, формално, на сцената, за да може да се окаже решаващ фактор в изпълнителната власт на страната.
Водещ: Това възможно ли ви изглежда – едно такова завъртане на виенското колело?
Арман Бабикян: Това в Русия се е случвало вече.
Водещ: Да, но там е малко по-различно все пак.
Арман Бабикян: Със сигурност е по-различно, но винаги се намират безумци, които ще искат да го опитат и в България и както виждате, упражнението върви доста успешно. Може би най-голямата радост за всички в центъра и в дясно от центъра почитатели в България е това, че импийчмънта не мина. Ако той беше минал, най-елементарният резултат от него щеше да бъде запазване на властовата позиция президентство, въпреки че такова нещо няма, в ръцете на г-н Марин, т.е. косвено в ръцете на г-н Първанов и абсолютната възможност г-н Първанов да слезе долу на терена и да играе тази разумна центристка сила, която все пак носи някакъв рейтинг за хората в центъра и в ляво от центъра, особено където са тежко разнебитените орди на БСП. Там няма друг човек с около 30-ина – 40% рейтинг. Дори 10-ина процента да са от институцията му, там няма и човек с 25% рейтинг вече, в ляво. Така че, общо взето, добре че не го освободиха човека, за да си играе на терена.
Водещ: Но тази престрелка, как да я наречем, между г-н президента и г-н премиера, която продължи и с пресконференцията на г-н Първанов, след това с отговора на г-н Борисов, автентична ли е?
Аня Павлова: Аз само бих искала да допълня, относно възможните политически планове на президента на България, забележете, че той не направи никакво усилие да прогнозира каквото и да било за себе си. Тази цялата работа беше свършена от неговите т.нар. опоненти. Те съобщиха, развиха и утвърдиха съзнанието на следващата политическа кариера на г-н Първанов. Освен да им благодари, аз не зная какво той би могъл да им направи. Така че дали е автентичен дебат, за който говорите, диалогът между президента и премиера, да, разбира се, че е автентичен. Те са живи хора, те се показват пред медии, те говорят някакви думи. Това нищо не изкуствено подадено, не е анимационен филм. Това са все реални неща, това са реални хора на постове. Дали са искрени в това, което говорят, може би имате предвид, вече нека бъде на тяхна съвест. Единствено, което аз зная, че премиерът казал, че това не е негов проблем, импийчмънта на президента, но не спира да коментира репликите и идеите на президента.
Водещ: Това, че не е негов проблем, също не звучеше никак искрено, поради простата причина, че няма как в една класическа лидерска партия, каквато е ГЕРБ, да се случва нещо, за което не настоява и самият г-н Борисов.
Аня Павлова: Ами аз може би малко твърде специфично, съгласно работата, която върша, смятам, че предизборната надпревара вече е започнала и хората вече се стараят да очертават своите противници в публичното пространство. Всички забелязахме, че Първанов маркира за такъв Костов, а Бойко Борисов маркира за такъв Първанов. Разбира се, за да бъдеш опонент на президента или президентът да бъде опонент на премиера, това е добре като стартова позиция в следваща предизборна надпревара. Сега, вкарването на г-н Костов вероятно е някакъв тактически ход, който всеки може да го чете както си иска и както смята за необходимо. Фактът си е факт. Напрежение между институции има, това всички го усещат. Лично аз смятам, че напрежение между институции по време на икономическа криза е непозволително разкошество, затова би трябвало всеки да внимава. И затова считам, че в своето публично говорене президентът е по-подготвен, поне изглежда така, защото той е спокоен, уравновесен, призовава към стабилността между институциите, призовава към добруване между институции, говори за икономически проблеми на държава. И най-важното, изглежда спокоен. В ситуация на кризата хората очакват от управляващите или високодлъжностни лица именно внушение за спокойствие.
Водещ: Вие казвате това, че е спокоен. Това безспорно му носи някакъв рейтинг и някакви плюсове, само че мислите ли, че г-н Първанов би имал действително една успешна политическа кариера като лидер или като гуру, или като не знам си какво на някаква мрежа, или структура или нещо от този сорт?
Аня Павлова: В рамките на шегата, /…/ – вероятно има такава възможност.
Арман Бабикян: Правят всичко възможно, помагат му неуморно. Аз това се опитвах да ви кажа, че наистина десният електорат трябва да е благодарен за това, че импийчмънта не мина. Очевидно ГЕРБ и присъдружните организации се опитват непрекъснато да помпат рейтинга на Първанов и го правят много успешно до този момент. Той наистина трябва да им бъде благодарен. И аз ще припомня и още един елемент – спомняте ли си кандидат-президентската кампания? Всички очакваха Борисов да се кандидатира. Ядоха се кайсии, пи се уиски, какво ли не. Накрая той не само не се кандидатира, и всички знаят след какъв разговор, с кого. На всичкото отгоре отиде да рита футбол. Той не отиде дори да пусне бюлетината си за десния кандидат – уважаемия Неделчо Беронов. Всички тези знаци ги изброявам не защото съм злопаметен, а защото нещата имат някаква логическа връзка все пак в нашата политическа история, колкото и много политически сили да дават признаци на въртеливост в кръста. Така ли иначе, има една хронология, която върви и тя ни води точно до този извод, за който Аня каза, че правят чудесна услуга на Георги Първанов и той наистина изглежда не само по-уравновесен. Той казва и това, което хората започват да виждат, а именно, че управляващите са объркани и не знаят как да овладеят кризата, и действат панически. Той го произнася. Когато един политик започва да произнася това, което хората усещат, той добива по втора причина силна позиция. И никой не може да я отнеме на Първанов, защото фактите говорят по-добре от всякакви пропагандни трикове. Когато има криза и къщата гори, а кризата е нещо такова, да се четат речи в парламента от сорта какво не бил казал Първанов преди пет години или какво бил направил преди три е смешно. Това е все едно наистина един дом да гори и съпрузите да водят разговор за това кой е полял цветята миналата година.
Аня Павлова: Честно казано аз, по мое мнение, би било много-много по-разумно вместо да се занимават с характеристиките за Първанов да помислят как, по какъв и в каква форма оттук нататък ще обясняват на хората т.нар. мерки антикризисни. След щастливата прегръдка на тройката, те се съгласиха с тези мерки и те трябват да бъдат отстоявани в парламента. Вероятно ще бъдат отстояни. Но хората имат право, а управляващите са длъжни точка по точка, стъпка по стъпка да обяснят така нещата, че хората да се почувстват наистина спокойни и знаещи какво ще може да им се случи. Пропуснат ли този период, наистина може да стане проблем, за който говори Арман, защото аз не мога да се съглася, че Борисов вече е доказал, че не може да управлява. Не съм специално съгласна с това, защото в действителност изследвания не са правени след множеството случки, които станаха последната седмица, но предишните изследвания показват, че хората смятат иначе. Единственото, което вече е показал г-н Борисов, че не може да гарантира некорупционно управление. Да, това го показа със случката с действащ министър, който беше даден на прокурор именно за корупционни действия. Така че бих препоръчала на това управление грандиозно внимание, особено стратегическо внимание да обърнат на това по какъв начин ще комуиникират с хората. Ако сте чули доста, или средно министъра на финансите, който е особен като говор, особен като публично поведение, и въпреки всичко си направих труда да го послушам. Думи, които той употребява най-често, са фискът, хазна, бюджетът, фискът, хазна, бюджетът. Оттук нататък се опасявам, че той трябва да премине към правилната пропорция – хора, хора, хора. Защото и фискът, и хазна, и бюджетът – това са все инструменти за хората
Водещ: Е, това – за хората, го обяснява г-н Борисов, нали той казва колко са важни едни или други мерки за хората?
Аня Павлова: Да, вероятно. Аз просто казвам, че оттам нататък, когато ще бъдат приети и в парламента мерки антикризисни, хората имат право, управляващите са длъжни да ги обяснят точка по точка, какво означава това конкретно за всеки човек. Защото водородните емисии, това е фючърсна сделка. Аз зная, че тя по никакъв начин няма да се отрази сега на бюджета ми за мен, но искам да зная какво и как ще се случи в този живот. Европейските…
Арман Бабикян: Ама те няма и как да влязат в бюджета, парите от водородните емсии…
Водещ: Да.
Аня Павлова: Да, няма как да влязат, точно така.
Арман Бабикян: … те ще влязат в екоминистерството.
Аня Павлова: Фючърсът е странична сделка. Но аз искам да зная от този списък за краткосрочни, средносрочни и дългосрочни намерения какво точно как ще засегне всяко семейство и мен в частност.
Водещ: Това е така. Въпросът е оттук нататък, в следващата, да кажем, година и половина-две как ще се структурира политическият живот по простата причина, че ГЕРБ като всяка една партия, която е във властта, ще започне да губи своето очарование за масите и масите ще си потърсят някакъв друг спасител. Могат ли да го открият именно в лицето на Георги Първанов? Питам, защото това не е случай, какъвто беше със Симеон Сакскобургготски, да речем, който дойде изведнъж, от нищото, като че ли, и за три месеца направи тук фурор. Не е същият и случаят като с г-н Борисов, защото да, той действително присъстваше няколко години в българското публично пространство, но все пак няколко години. Г-н Първанов присъства вече 20 години, т.е. той не може да го изиграе онзи ти спасител, който се явява и предлага някакви чудодейни решения или на базата на личната си харизма увлича огромни потоци след себе си.
Арман Бабикян: Абсолютно е вярно това и има два типа развой. Той би могло да изиграе не толкова ненадейно появяващия се спасител, защото той трудно може да бъде ненадеен след 20 години. Но не съм сигурен, че и българите ще търсят такъв тип решения на проблема в дадения случай. Може би ще спрат да делят хората, които искат да ги управляват не леви и десни, а ще се опитат да ги делят на можещи и неможещи, защото кризата изисква това, когато си гладен, а говорим за над 400 хил. гладни в момента. И растат с по 30 хил. месечно. Това са сериозни неща. Те спират да гледат с каква блузчица е облечен този, който се грижи за тях, а гледат кой носи хляба под мишница. Така че нищо чудно хората да започнат да се ориентират към прагматично решение. И не знам дали прагматичното решение е месията, пък бил той и Първанов или пък Сакскобургготски или който и да е, или ако случайно преценят, че Красимир Ангарски е чудесен икономист, примерно, или пък Стефан Софиянски или пък Петър Волгин. Все едно. Ако решат, че този човек е достатъчно компетентен и добре подготвен, за да извади каруцата, нищо чудно да се спрат на това поне временно.
Аня Павлова: Тук съм съгласна с Арман, защото наистина отговорът на вашия въпрос зависи от това до каква степен се задълбочи кризата, в каква степен в безизходица ще изпаднат хората. Наистина, когато ти си в безизходица, тогава за теб става важен онзи, който ти дава вода, когато си жаден, и онзи, който ти дава храна, когато си гладен. И тъй като досега основната теза за стабилността на кабинета „Борисов” и неговото управление беше, че няма адекватна алтернатива на неговото управление,а з се опасявам, че разпръснатата алтернатива е много по-страшно нещо.
Арман Бабикян: Това е много нахално, между другото.
Водещ: Ама това много често се повтаря – за нямането на… Още от времето на Иван Костов. Нали, още тогава той си повтаряше „Няма алтернатива”.
Арман Бабикян: И забелязвате ли, че всеки път се оказва, че има?
Аня Павлова: Ама разпръсната алтернатива е много по-страшна перспектива, разберете.
Арман Бабикян: Нали забелязвате, че всеки път се доказва, че има? В зората на Иван Костов, когато започна този кабинет, се казваше „Поне два мандата”. Ама почти нямаше политолог, който да не го казваше. Два са в кърпа вързани, третият – ще видим. Нещо подобно се оказа и въпиющо мнозинство на Царя след това. О-хо, я вижте колко депутати, тя работата е ясна. Харизмата му е голяма, международните му контакти, от Кувейт потече едни нефт по едно време, биволи от Индия, страшно беше. Оказа се, че не е така. Тази коалиция, която ни управляваше до онзи ден, тройната, спомняте ли си какво мнозинство имаше? Стабилно, неразрушимо. Шест месеца репортерите в зората на този мандат се упражняваха на тема „Какво би съборило тройната коалиция?” и вървяха напоителни анкети по всички медии. Непоклатима история, хилядолетна като Райха на Хитлер. Виждате, че всяко такова заклинание не свършва по начина, по който лицето, което е заявило „Няма алтернатива”. Винаги има алтернатива.
Водещ: Понеже си говорим за способността или неспособността на настоящите управляващи да управляват, как гледате на едни безспорно изглеждащи, много добре подготвени, поне много добре подготвени за масовия зрител акции, в които бивши министри биват карани да лягат на земята с определени действия, което със сигурност се харесва, обаче, на много групи от хора? Защото хората си казват: „Ето го този, дето сигурно е откраднал стотици милиони евра, и сега е на земята с белезниците. Страхотно управляват”.
Аня Павлова: Аз бих поправила, че е на колене. На земята там някой друг беше, но това не променя факта на това видеоклипче, което се излъчва.
Водещ: Това е поредното от многото, които гледаме.
Аня Павлова: Не, аз съм сигурна, че едно определено министерство вече има филмотека за подобни неща. За мен проблемът е в друго. Аз съм абсолютно убедена в това, което казвам, че когато ти си призован да се бориш срещу нарушителите на закона, нямаш нито грам, нито една идея възможности да бъдеш нарушител на такъв. Разбира се, юристи и прависти ще се произнесат до каква степен и кой има право, временно задържан, че някой е престъпник. Но аз смятам, че когато някой е в нарушение на закона по време на борба срещу нарушител на закона, по някакъв начин се изравнява с нарушителите. И мисля, че това е сериозна грешка, която беше допусната по време на тази акция. Всички искаме върховенство на закона, всички искаме справедливо възмездие и наказание за тези, които престъпват този закон. Но другото също е недопустимо. Аз чух, че министър Цветанов каза, че хората са изнервени и мисля, че тези, които, поели по този път да работят в тази област срещу нарушителите, си направили сметка, че между кръжок по детски рисунки и борба срещу престъпници има разлика. Ами опасявам се, че нямат право да бъдат изнервени.
Арман Бабикян: Ами да отидат на СПА като са изнервени.
Аня Павлова: Вероятно има някакви други техники, но е така. Освен това, ако е посланието, че всеки, който е смятан за престъпник срещу държавната собственост, трябва да бъде повален на колене, в този видеоред ми липсва министър Нанев. Защо липсва тази видеокартинка за него? Значи, трябва да има абсолютно равни отношения към всички, които са подозирани, че нарушават нещо. И, разбира се, на първо място спазване на закона. Разбира се, на първо място спазване на закона. И в чисто човешки план казвам, че който унижава друг, унижава себе си.
Водещ: Видеоматериалите от този вид киноизкуство дали ще продължат?
Арман Бабикян: Ами засега, като слушам министър Цветанов, нямат намерение да спират. Грозното в цялата работа е, че, първо, използват топ срещу врабче. Хората, за които стана дума, ако са откраднали – а дали са ще реши съдът, с го правили с химикал, не с картечница. Така че този тип арести са изключително комични, ако не бяха трагични за нивото на хората, които извършват подобни действия, за да демонстрират радост сред населението. Аз приемам всичко това като един общ стил, който се демонстрира, на раздаване на присъди през медии. Такива опити имаше и към други хора далеч преди ареста на бившия военен министър и далеч преди ареста на председателя на Общинския съвет във Варна, присъди да се раздават през медиите. Принципът е – виновни са всички други, освен нас. Когато земеделските производители се събраха и казаха: „Извинявайте, ама къде са ни парите и ще получаваме ли ние колкото европейските си колеги?”, ни повече ни по-малко министър-председателят казва, че една част от тях са лъжци. Послъгали. Вместо 10 овце – 100. Ама въпросът е друг. Като има лъжци – хвани ги, прати ги там, където им е мястото. Не може да им казваш: „Не ви даваме на всички парите, защото…”. Бъди така добър. Когато на лекарския събор разговаряха с премиера отново по финансови теми, по подразбиране, той започна да им се кара, че те не са спрели с голата си гръд краденето на пари от „Цанков камък” и от „Белене”. „Къде бяхте вие тогава? Защо не ги спряхте? Защо съм аз тук?” Представяте ли си какъв философски, почти Хамлетов въпрос? Логичният въпрос е „Къде беше ти в качеството си на главен секретар”. Нали, логично е на лекаря да му се дават пари, за да лекува, а на главния секретар, за да лови престъпници. Разбирате ли за какъв Гьобелсов тип управление и изпращане на послания говорим? Биват обвинявани цели гилдии и бива демонстирана сила към хора, които очевидно може да са виновни, но може и да не са. Присъдата в обществените очи, обаче, се произнася през начина, по който се демонстрира техния арест и тяхното унижение. Ако утре някое от тези лица се окаже невинен човек, кинематографията на МВР ще произведе ли хвалебствен филм, връщащ достойнството на някои от тези лица?
Водещ: Е тогава ще се каже, че съдът е корумпиран.
Арман Бабикян: Т.е. веднъж заснели те как те арестуват, ти вече в очите на 8 млн. души си виновен, независимо от съда. Нали разбирате за какъв тежък порок на демокрацията става дума?
Водещ: Въпросът е дали това нещо ще има такъв политически ефект, т.е. ще накара хората а харесват повече това управление.
Арман Бабикян: А, да. Със сигурност умират от радост. Със сигурност това са онези кръчми, в които се сяда след 6.30 ч., хората си поръчват по една ракия, телевизорът е горе вдясно над бара, виси на една стойка, и всички са щастливи.
Аня Павлова: Аз знам, че Арман е прав, но аз отказвам да приемам това. В чисто човешки, морален и какъвто искате план не желая да приемам това. Аз няма да приемам, когато в светлия Четвъртък ми се казва: „Разпнахме ги”, ами няма да го приемам, дори по кръчмите по села да се радват на телевизора вдясно.
Арман Бабикян: О, аз също не го приемам. Категорично.
Водещ: Въпросът е, че ако някой вижда че това нещо носи радост на голяма част от електората, той ще продължи да го прави, нали?
Арман Бабикян: Ами утре могат да започнат да прибират миксерите от хората, които имат заплата над 3000 лв., от къщите им. Това също ще носи радост. Нали разбирате? Това е абсурд. По тангентата „Нещо, което носи радост на мнозинството”, т.е. на болшинството, стигаме до болшевизъм.
Аня Павлова: Аз бих казала, че уплашено общество, което е принудено да се радва на чуждо унижение, е общество, принудено да се радва на чуждо унижение. Т.е. нищо стойностно и ценностно от това не може да излезе в дългосрочен план. Това е абсолютно убеждение. И ако бях работила за когото и да било в предстоящи избори, винаги бих посъветвала да се отстъпва от този коридор. Той е непродуктивен. Ти оглеждаш и възпитаваш хора, които се радват на чуждо унижение, искат да бъдат плашени или поне твърдят това. Това не е общество за 21 век, с което ти можеш да построиш нормални европейски отношения с когото и да било.
Водещ: Накрая, понеже утре е Великден, да не забравяме, да завършим с нещо светло за българската политическа сценка. Какво светло можем да кажем за бъдещето на българските политици – на тези, които сега са на върха или се готвят да се качат на този връх?
Аня Павлова: Аз искрено вярвам, че никой не иска никакви катаклизми да се случват в България. Аз искрено вярвам, че хората искат най-сетне стабилност, а не искат да се провали персонално Борисов или който и да било. Те искат наистина един нормален живот. Това, което пожелавам на хората за тези светли празници, наистина да се опитат или да имат възможност да живеят в един нормален, светъл, човешки живот.
Арман Бабикян: Да, наистина си струва нещо хубаво да се каже на хората. Хубавото може би е, че както пролетта и възкресението дават нов живот, може би хубавото е, че все пак се вижда, че напират и млади хора със светещи очи към общественото. Колкото и всички да казват, че политиката е мръсна работа, такива идват. И това си личи най-вече в интернет. В каузата им, в блоговете. И може би това е хубавото, защото те трудно ще бъдат подведени по тези идиотски номера, които им се демонстрират. И всъщност това май е най-хубавото – че идват такива.
Водещ: Много ви благодаря. Аня Павлова и Арман Бабикян.

PRkernel.com I 2010-04-01

Европейската асоциация за образование по пъблик рилейшънс и проучване (EUPRERA) ръководи тазгодишното международно изследване в областта на комуникационния мениджмънт. Изследването е подкрепено от Grayling, втората по големина в света независима агенция за пъблик рилейшънс, пъблик афеърс, връзки с инвеститорите и събитиен мениджмънт.

Какви ще бъдат главните предизвикателства пред комуникационните специалисти в бъдеще? Какви са показателите за високи постижения и сила? Как социалните медии въздействат на стратегическата комуникация? Колко печелят професионалистите по PR и доволни ли са от своята работа?На тези и други въпроси ще бе даден отговор чрез „Европейското мониторинг проучване на комуникацията 2010". В проучването се събират мненията на PR професионалисти, работещи в компании, сдружения, политически институции и други организации, както и в комуникационни агенции. Проектът служи единствено за академични цели и дискретността се гарантира.

С повече от 1,800 участници от 34 страни през 2009, „Европейското мониторинг проучване на комуникацията” е най-голямото и най-важното годишно изследване на професията. Ръководи се от професори от 11 известни университета в рамките на EUPRERA, заедно с Европейската асоциация на комуникационните директори (EACD) и списание Комуникационен директор (Communication Director).

Изследването се ръководи и наблюдава от професори от: University of Leipzig (Германия); Leeds Metropolitan University ( Великобритания); University of Amsterdam (Холандия); University of Ljubljana (Словения); University Rey Juan Carlos, Madrid (Испания); IULM University, Milano (Италия); University of Bordeaux 3 (Франция); University of Lugano (Китай); BI Norwegian School of Management, Oslo (Норвегия); Poznan University of Economics (Полша).

Оригинална публикация

в. Седмичен Труд | Юлия ВЪЛКОВА | 2010-03-31

Преди четири години, по-уверен от всякога, PR-ът на богатите и известните Евгени Минчев анонсира първия Руски бал в България. Въпреки песимистичните прогнози, той привлече за почетен патрон тогавашния посланик Потапов, а наследникът на Лев Толстой – граф Андрей Толстой, му дойде на крака заедно със синовете си. Продадоха се над 150 места и това предизвика следващата година Евгени да наеме Кралската зала на "Шератон" за над 320 души. Оттогава лъскавата проява се радва на незапомнен успех. Тази година за организацията идва екипът на гастронома на английската кралица – Антон Мосимън.

- Откъде тръгна идеята за Руски бал у нас?

- Дойде съвсем естествено – винаги съм харесвал руската култура и кухня. Срещнах съдействието на мои заможни клиенти и приятели, после ме подкрепиха партньори по света…

- Къде по света правят Руски бал?

- Специален гост съм на руските балове в Лондон. Единият се казва "Война и мир" и е дело на граф Андрей Толстой, а другият е на руския престолонаследник принц Димитрий. Тъкмо той се организира от Антон Мосимън, който ще у нас на 23 април в "Шератон". Миналата година бях партньор на Руския бал във Виена, тази година имам прекалено много ангажименти в Лондон, за да стоя и във Виена.

- Как екипът на Антон Мосимън ще допринесе за великолепието на твоя бал?

- Антон Мосимън е носител на Ордена на Британската Империя за гастрономически принос в историята на Великобритания. Неговият клуб MosimannNs е сред най-престижните в Лондон и достъп има само определен и одобрен от него кръг от бизнесмени и представители на аристокрацията. Мосимън организира кетеринга на Зимните олимпийски игри във Ванкувър, прави десетки частни партита за големи корпорации. Идването у нас е сензация, която се надявам да бъде оценена.

- Имаш прозвището на пиар на звездите. Всъщност ти ги създаваш. Макар да са имали заслуги и постижения, докато не те познаваха, и светските хроники не знаеха за тях.

- Полу на шега, полу на истина казвам, че който е пипнал Евгени Минчев, става звезда. Зависи обаче къде аз го пипам… Ха-ха-ха! Аз съм спонтанен в решенията си да направя някого известен, в друг случай това се основава на моя опит и на хонорара. PR-ът е професия като всяка друга и допринася за професионалното развитите на корпорации или личности. Недискретно е да споменавам имена, но повечето ги знаете. Благодарение на мен.

- Радостите ти в днешно време:

- Безкрайно съм щастлив, че е готова за печат третата ми стихосбирка. Тя носи двусмисленото заглавие "Живот на педал". Вътре са над 85 стихотворения, всички изстрадани и престояли в съзнанието ми, за да отлежат като истинско добро вино. Някой от тях са ферментирали, други са годни за употреба. Позволих си да напиша като първа глава "Зодиакална поезия" – 12 стихоплетствания за всяка зодия. Накрая има едно обобщаващо, което казва кой с кого може да съжителства. Михаил Белчев написа предговор към стихосбирката и я оцени високо. Друга моя радост е да пея, правя го на няколко езика и скоро ще дам малък концерт за приятели.

- Караш супермодел Maserati, изживяваш ли се като хай персона?

- Аз СЪМ хай персона. Да имам Мазерати е част от моя успех, това показва колко много клиенти са ми се доверили, как вървя по възходяща линия и съм бил полезен със съветите си. Както и че съм икономически стабилен, за да мога да давам съвети и напътствия как другите да правят това. Не толкова стабилен обаче бях на пътя – на Цветница претърпях катастрофа. За щастие беше малкият дявол.

- Изворът на самочувствието ти?

- Моята искреност. Моите таланти на поет, писател и певец. Да предположим, че след време PR-ът вече не ме храни, имам от какво да живея. На 47 години изглеждам добре, старая се да живея богоугодно, радвам се на всеки ден, в който съм бил в равновесие със себе си и с природата.

- Трябва ли човек в живота да е нагаждам?

- Нагаждач е много българска дума и няма превод или еквивалент на друг език. За себе си бих избрал друга и тя е по-скоро -адаптивен.

- Стягаш ново жилище. Как ще изглежда?

- Това е прекрасен апартамент с два входа и две стълбища. Правя го бавно, като избирам лично настилки, дамаски и цветове, мебели. Това е един съвременен дом, в който има и библиотека.

Стр. 13

Британски съвет I 2010-03-26

От 1 април  Гради Градев поема поста Мениджър "Публични комуникации" в Британски съвет.

Неговите координати са:

Директен тел. (02) 942 42 10
Мобилен 0887 424210
Ел. поща gradi.gradev@britishcouncil.bg или press@britishcouncil.bg

Досегашният Мениджър "Публични комуникации" в Британски съвет -  Дияна Запрянова вече е в отпуск по майчинство.

За Гради Градев