Новината, Стара Загора | Димка КАБАИВАНОВА I 2010-04-13

Утре в Стара Загора в рамките на проекта "Местните медии и свободата на информацията В България" се провежда дискусия-семинар, в която участват холандският експерт Роже Флюгелс и българският юрист Кирил Терзийски. Проблемите на свободата на словото разглежда в новата си книга и д-р Маргарита Чутуркова. "Свободата на словото и нейните граници", която излиза с логото на издателство "Сиела", има своята премиера също утре от 18:00 часа в зала 1 на СУ "Св. Климент Охридски". Книгата ще бъде представена от адвокат Александър Кашъмов, директор на Правната програма на фондация "Програма Достъп до информация". Маргарита Чутуркова е доктор по журналистика и мениджър връзки с обществеността, маркетинг и реклама в "Болкан Холидейз". Преди това е работила по Програма "Учене през целия живот" в Центъра за развитие на човешките ресурси, във "Вестникарска група България" и Радио Атлантик. Приета е за редовен докторант в катедрата на ЮНЕСКО "Комуникация и връзки с обществеността". Специализирала е връзки с обществеността във Финландия. Защитава дисертация на тема "Етични проблеми на професията пъблик рилейшънс". В Университета в Юваскюла, Финландия, провежда пилотно сравнително проучване "Етика" сред студенти от България и Финландия. През 2008 г. издава първата си книга "PR Етика".

- Д-р Чутуркова, докъде стигат границите на свободата на словото В България?

- Свободата на словото в България не може да накърнява доброто име, честта и достойнството на личността. Наказателната защита на тези престъпления е уредена в гл. Н, раздел VII от особената част на НК, озаглавена "Обида и клевета", също така не може да се разпространява класифицирана информация, да се използва дискриминиращо, враждебно слово, да се злоупотребява с авторски права.
Свободата на словото не е абсолютна в нито една страна по света и България не прави изключение. По-важно е обаче, докъде стигат границите на свободното слово на всеки един от нас, защото автоцензурата е по-страшна от цензурата.

- Доклад на организацията " фрийдъм хаус " определи българските медии като "частично свободни" и постави България на 76-о място от общо 195-те страни в света, преди нас са държави като Тринидат, Мали, Барбадос…

- Общото между трите държави е, че са изключително екзотични и исторически необременени. При тях няма случаи на брутални репресии, каквито се срещат по улиците на Иран, няма мащабно задържане на индивидуалисти, отстояващи универсално приети човешки права, каквото има в Китай (арестите на членовете на Харта 08), няма и убийства на журналисти, каквито има в Русия и, за съжаление, в България. Затова България е по-назад в доклада на "Фрийдъм хаус" от тези държави. Нещо повече, Република Мали, според организацията "фрийдъм хаус", е сред най-демократичните в Африка и в нея се предоставя голяма свобода на медиите, а на остров Барбадос широко са представени офшорни финансови и информационни институции.

- В кое, според Вас, са днешният "грях" и днешните "беди" на българската журналистика?

- Не мисля, че е редно да говорим за грехове. Според християнската религия човек се ражда грешен и може да получи прошка на греховете си с помощта на една от седемте християнски тайни – покаянието. В този ред на мисли, според мен е неуместно да говорим за грехове и беди, а по-скоро за няколко паралелно протичащи процеса: на световна финансова криза, на световна медийна криза и на т. нар. аматьорска пауза – разцвет на гражданската журналистика, на социалните медии, които се превръщат в барометър на общественото доверие.

- Тревожи ли Ви създадената паралелна реалност на действителността и защо темата за обективността като че ли се профанизира?

- Тревожи ме по-скоро пренаписването на дневния ред на обществото. Медиите на 21-ви век (в световен мащаб, не само в България) служат на господарите си. Те все по-често множат измислени авторитети, създават нелепи знаменитости, изкуствени сблъсъци, взаимни услуги в нечии интерес, оставащ зад кулисите. А преди много години един наш журналист бе казал, че медии, които се кланят на властта, са застанали надупени пред обществото.
Свободата на словото предполага свобода не само на вербалния акт, но и на всяко действие, свързано с търсенето, получаването и безпристрасното предаване на идеи. В днешно време обаче обективността не толкова се профанизира, колкото се меркантилизира. Оказва се, че свободата на пресата не включва задължително свободата на словото. В книгата давам пример от предизборната ситуация в България през 2009 г., според който, ако политическите партии нямат пари, те всъщност нямат глас.

- В периода на демокрацията се създадоха няколко кодекса, които съдържат правила и норми, задължаващи журналиста да ги приеме и да ги спазва в работата си. Според Вас, на този етап по силите на "наш е го брата по перо" ли е да носи отговорност за поддържане на "здравословна" етична среда?

- Аз свързвам свободата с периодична смяна на властта, прозрачност на управлението, независим граждански контрол и свободни медии. Да си свободен обаче, означава да си отговорен. Означава, че, ако искаш да запазиш свободата, която ползваш, трябва да не вредиш на другите. А това вече е етика и морал. За морала като философска категория са важни хоризонталните връзки и зависимости. Те създават чувство за интимност и пораждат доверие. Онлайн платформите печелят именно с това. Вярвам, че докато Новата Медия остане открито пространство, с неограничени възможности за обратна връзка, няма да е необходимо да се притесняваме за журналистическата етика, поне онлайн.

- Според Вас, има ли в България автентична журналистическа общност?

- Мисля, че докато вниманието на журналистическата общност е насочено и към проблематиката на етническата и верската толерантност, и повишаването на етнокултурния плурализъм в медиите, докато случаи като този с изземването на имуществото на в. "Виделина" все още успяват да сплотят журналистите в България, а насилието над колеги се заклеймява и счита за недопустимо, България ще има автентична журналистическа общност.

- Куршумът срещу свободата на словото все още не е изправил никого от изстрелялите го пред съда. Научили се българското общество да плаща цената за тази свобода и да я пази? Доколко е възможно то да вдъхне нов живот на националния морал?

- За да стане това, самото общество трябва да осъзнае силата и отговорността си към демокрацията и да изисква от властта да създава закони и справедлива съдебна система, които да гарантират, че ще бъде наказван всеки насилствен акт и авторитарно отношение на която и да е власт над свободното слово. Така че преди обществото ни да се научи да плаща цената на свободата, то трябва да се научи да я цени.
За да говорите за вдъхване на нов живот на националния морал,означава да приемате, че той е мъртъв. Аз не мисля така. По-скоро той е намерил друга среда да изразява себе си и тя е интернет и социалните мрежи. Комуникативното действие е морално. Именно то пази живи онези национални ценности, за които все по-често говорим с носталгия.

- Може ли да се приеме, че преориентирането към онлайн журналистиката е по-сполучливата форма за свобода на словото?

- Преориентирането към онлайн журналистиката е част от периода на т. нар. аматьорска пауза, на загуба на доверие в традиционните медии, на гражданска журналистика, която е по-цветна, по-емоционална, по-провокативна. Все неща, които едно утвърдено класическо издание не би могло да си позволи да публикува заради обвързаността си с политическата коректност. Това обаче не я прави по-сполучлива форма на свобода на словото.
Правото на свобода на убежденията и изразяването им означава безпрепятствено да се търси, получава и разпространява информация чрез ВСЯКА медия без ограничения!

- Кои са основните параметри на публичната, корпоративната и социалната отговорност на професията пъблик рилейшънс и кои са проблемите в нейната етика?

- Етиката не е само важна част от бизнеса, а целият му смисъл. Основните параметри на отговорността (публична, социална, корпоративна) на професията пъблик рилейшънс са отстояването на човешките права. И основно правото на достъп до истинна информация в случаите, в които обществото е потърпевшо и предоставянето на право на участие в решенията на всички, които ще бъдат пряко засегнати от тях.
Сред проблемите на PR-етиката в България са непознаването на кодексите, липсата на нормативна база и санкции, скептицизъм сред практиците, липсата на обучителни програми по етика в квалификационните програми на организациите.

Стр. 6

Публикацията може да намерите и на: http://novinata.bg/modules/news/article.php?storyid=16356

Още по темата: Колко високо летят журналистите, или къде е границата на свободното слово, в-к "Дневник"

Apeiron Communication I 2010-04-13

Лекторите на Apeiron Academy – Нели Бенова и Таня Бриклер ще водят обучения в рамките на програмата на HR Академията на Българска асоциация за управление и развитие на човешките ресурси (БАУРЧР) през 2010 г.

Apeiron Academy беше сред победителите в конкурса на Асоциацията за избор на лектори в различни тематични модули, организиран в края на
2009 г.

"Вътрешните комуникации – средство за изграждане и развитие на корпоративната култура" и "Управление на баланса между работа и личен живот" са темите на двете обучения, които ще се проведат през март и октомври т.г. С тях Аpeiron Academy разшири своята програма от професионални тренинги, давайки нови възможности за професионално развитие на комуникационни специалисти в области като вътрешни комуникации, организационна култура и управление.

Другите тренинги на Apeiron можете да разгледате на сайта на Академията.

Оригинална публикация

в. Строителство Градът | 2010-04-13

Иван Иванов започва професионалната си кариера в изложбената сфера преди близо 25 години. Бил е ръководител на направление "Специализирани изложби" и директор в агенция Булгарреклама ЕООД, а от 1994 г. и до сега е управител на агенция "Булгарреклама" ЕООД, член на борда на директорите и изпълнителен директор на "Булгарреклама холдинг" АД, както и председател на съвета на директорите на "Интер експо център". През 2009 г. общото събрание на Централноевропейския панаирен съюз (CEFA) избира Иван Иванов за президент на съюза с мандат за 2010 г.

Г-н Иванов, "Интер експо център" навлезе в активна фаза от изложбената си дейност за тази година. Какви са вашите впечатления за участниците, а и за посетителите на специализираните инициативи?

- Зад себе си вече имаме две от най-големите международни изложения – "Българска строителна седмица" и "Техномебел". И двете изложби са в отрасли, които са от най-потърпевшите от кризата, която преживяваме. Разбира се, че имахме притеснения и се опитвахме да реагираме адекватно на сложната конюнктура, така че да създадем по-благоприятна среда за изложителите. Използвахме активно различни форми на организация и мениджмънт. В резултат се оказа, че и двете изложения преминаха при много добро представяне на бизнеса от тези важни отрасли. Дори ще спомена, че близо 20% от участниците в "Българска строителна седмица" бяха компании с първо участие в изложението. Факт, който подсили оптимизма ни и за следващите изложения. Разбрахме, че сериозният бизнес няма намерение да изключи от дневната си програма участието в международния изложбен живот.
Редица експерти споделят мнението, че изпитанията, които кризата поднася на бизнеса, имат оздравителен ефект от гледна точка стабилност и легитимно присъствие на пазара. Не е пресилено да се каже, че нашите изложбени зали приемат точно представителите на тази "пречистена среда". Прави впечатление, че донякъде за сметка на количеството идват фирми, които представят силни иновационни решения – техника, технологии, продукти, услуги. Някои се явяват с премиери и дори предпремиери на нови продукти. Елементът на иновативност сякаш преобладава за сметка на затормозеното екстензивно развитие. Нашите изложители имат амбиция да бъдат сред участниците на пазара днес, но имат визия и за дните след преодоляването на бариерите. На фона на всичко това бих казал, че и потокът от посетители променя своя профил.
Превес има професионалната бизнес обвързана аудитория с ясно очертани интереси, която води диалог и е мотивирана да постигне позитивен резултат от новите контакти. Интересно е, че посетителският поток не отстъпва по численост на аудиторията, която посрещаха изложенията ни предишни години. Например строителната изложба тази година приключи с 25-процентен ръст на посетителите спрямо мартенското издание през миналата година. При това той става забележимо по-наситен точно с професионалисти и мениджъри, които имат пряко отношение към бизнес нишата на изложенията. За нас това са индикатори, че изложенията наистина са среда, която подхранва амбициите на фирмите при криза.

Какво бихте споделили за международните изложения "Експоенергетика", "Булконтрола" и "Вода София" 2010, които са на дневен ред в "Интер експо център" от 13 до 16 април?

- Рецесията, която преживява икономиката, не заобикаля никой отрасъл и производствен сектор. При едни тя се усеща по-силно, други имат повече резерви и стратегия за преодоляване. Разковничето е в реформите, които трябва да извърши отделното малко или средно предприятие, всяка местна структура. Всички се замислят върху възможностите, които дават фондовете за микрокредитиране, рисковия капитал, редицата национални оперативни програми – за технологична модернизация, за покриване на международно признати стандарти, за създаване на регионални бизнес инкубатори или развитие на клъстъри и т.н. В ход е работата по стартиращи иновативни предприятия, за които се предвижда подкрепа за внедряване на върхови технологии, продукти и услуги. Експонирането на новите и модерни решения, плод на интелектуалните усилия на учени от различни страни, индиректно мотивират мениджъри и предприемачи да обърнат поглед към мултиплициране на готови резултати и внедряването на добри практики за техническо и технологично развитие и изпълнение на големи или малки инфраструктурни проекти.
Едни от целите на енергийната политика на страната са свързани с намаляването с 20% на емисиите от въглероден диоксид, други са свързани със сигурността на снабдяването и диверсификацията на електроенергията и на газовите доставки. Съществен аспект е енергийната ефективност, която у нас продължава да е ниска и това е проблем. В ход е хармонизирането с европейската политика по отношение на сградите, крайните потребители на енергия и редица енергийни услуги.
Във всички тези направления се търсят решения на различни нива и от различни структури. Що се отнася до практическите мерки в живота, те се взимат от бизнеса и изложенията дават една чудесна възможност иновациите и новостите да бъдат поставени във фокуса на деловите хора. Съчетани с модерните технологии на монтаж, лесно поддържане и обслужване вече водят до редица икономии – на време, труд, енергия, материали и т.н., и като цяло повишават ефективността на стопанската дейност.
"Експоенергетика" представя модерна техника и технологии за производство и управление на енергията чрез комбинираното производство на електро- и топлинна енергия, за обновяване на мощностите и повишаването на енергийната ефективност на сгради и обекти, отоплителна и климатична техника, вентилация и газ инсталации за битовия и промишления сектор и други решения.
Основни направления на 39-ото издание на "Булконтрола" са "Буллабор" и "Булекология", които показват нововъведения в областта на контролно-измервателните прибори и аналитичната апаратура, електрониката и автоматизацията, лабораторното оборудване и стъклария, приложния софтуер и системите за мониторинг и превенция, необходими за ефективна борба със замърсяването на околната среда.

За четвърта поредна година съвместно с Берлинския панаир организирате "Вода София" 2010. Какво продлага изложението?

- Изложението "Вода София" предлага разнородни решения за изграждането на съвременна ВиК мрежа и повишаването на ефективността във водния сектор – техника и технологии за вододобив, за пречистване и преработване на питейни и отпадни води, контролни съоръжения за превенция от наводнения, за анализ, поддържане и почистване на плувни басейни, канализации, водоеми и др.
Eкспонатите на "Експоенергетика", "Булконтрола" и "Вода София" 2010 носят заряд от нови и оригинални решения, които ще улеснят работата на проектанти, инженери, технолози, еколози, експерти в областта на метрологията и стандартизацията, строители и специалисти от различни отрасли на икономиката. Те насочват вниманието на бизнеса към редица стъпки в областта на индустриалната автоматизация и използването на съвременните комуникационни системи за широк кръг дейности. Много от тях ще подсилят капацитета и ще улеснят технологичното развитие в индустрията и в областите, свързани с водата, околната среда и здравето дори. Те показват върхови технологии, модерна техника и апаратура, висококачествени материали и изделия, необходими за изграждане, реконструкция или модернизация на инженерната инфраструктура в областта на водния и енергийния сектор на страната. Внедряването им ще позволи на фирмите от редица сектори на икономиката да се доближат до изискванията и директивите на Евросъюза за редица параметри и за борбата с климатичните промени, която засяга широк кръг индустрии. Така бизнесът по-лесно ще се включи в множеството проекти, свързани с енергетиката, водното стопанство, включително пречистването на отпадъчни води – изключително актуален проблем за много селища и зони в страната.
Могат да бъдат консултирани както специалисти, на които предстои изграждането на пречиствателни инсталации за питейни, битови и промишлени отпадни води, така и хора с грижи към обекти, които се нуждаят от рехабилитация и модернизация, а те не са малко.
Българските общини участват в специализираните изложения със свой колективен щанд и ще представят опита и потенциалните си инвестиционни намерения в секторите "Енергетика" и "Води". Тази година те са един от най-големите инвеститори във водна инфраструктура и в проекти за енергийна ефективност и ще представят текущи проекти с европейско финансиране, както и инвестиционните си намерения, за които търсят инвеститори. Организатор на общинското участие е "НСОРБ – Актив" ЕООД, дъщерна фирма на Националното сдружение на общините в Република България.

Как изглежда традицията да съчетавате изложбите с делови форуми и други бизнес инициативи?

- Както вече споделих, "Експоенергетика", "Булконтрола" и "Вода София" 2010организираме на фона на една сравнително благоприятна среда от гледна точка амбициите на бизнеса за внедряване на експонатите. Ние проучваме обстоятелствата, плюсовете, минусите и тенденциите, които очертават развитието на отрасъла, в който работят нашите изложители. Това определя и стратегията ни за включването им не само като изложители, но и като активни участници в делови форуми, с което искаме да повишим полезността за бизнеса – роден и чуждестранен. По тази логика бих казал, че успяхме да изградим една наситена с форуми и събития програма, така че дните на изложенията да бъдат паралелно и дни на активни бизнес контакти.
Ще започна със семинара "Публично-частното партньорство във водния сектор в България – възможности и перспективи", който ще се проведе още първия ден и по време на който ще бъдат дискутирани едни от най-актуалните теми в тази сфера. Състоянието и перспективите за развитие и модернизиране на водното стопанство са в полезрението на всяка страна и се очаква "Вода София" 2010 да бъде посетено и от група специалисти от Франция с интерес към водния сектор и към български компании – потенциални търговски и бизнес партньори.
Интерес към форума проявяват и немски предприемачи, участници в организираната от IDCED (International Dialogue Centre Environment and Development), Магдебург – Германия, тридневна Кооперационна борса, които търсят контакти с български експерти и специалисти във водния сектор.
Ние допълваме потенциала си в сътрудничество с различни организации и се стараем максимално да бъдем полезни за експерти и мениджъри от различни сектори на икономиката. В рамките на изложенията Enterprise Europe Network – България например организира кооперационна борса с предварително уговорени двустранни срещи с чуждестранни партньори в областта на енергетиката, енергийната ефективност, отоплението, климатизацията и вентилацията, газ инсталациите и електротехниката.

Стр. 26 – 27

В него може да прочетете: 

Karieri.bg I 2010-04-10

Мария Дойчинова-Стойчева e новият директор "PR и комуникации" на "ЧЕЗ България". Тя ще отговаря за разработването и изпълнението на комуникационни стратегии и за връзките с медиите. Досега Дойчинова-Стойчева е била директор "Комуникации" в "Софийска вода", а преди това – мениджър "Връзки с медиите" в същата компания. Завършила е арабистика в СУ. Член е на IPRA (International Public Relations Association) и Европейската асоциация на директорите по комуникация.

Оригинална публикация

www.capital.bg I Зорница СТОИЛОВА I 2010-04-10

Два различни като концепция и организация конкурси ще отличават най-добрите постижения в PR бранша

В момента когато пишем този текст, в офисите на PR индустрията е напечено. Стои се до късно, спори се шумно, описват се кампании и се оформят документи. Дошъл е крайният срок за подаване на заявки за участие в конкурсите за постижения в PR областта.

Да, от тази година възможностите за изява на бранша са вече две – освен "PR приз", който се организира за десета поредна година от Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО), награди за пръв път ще връчи и Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА). По думите на двете организации конкурсите няма да бъдат в конфликт, тъй като са с различна концепция и организация.

"Като начин на мислене, критерии за оценка и избор на жури двата конкурса се различават много", коментира Деница Сачева, управител на PR агенция IntelDay Solutions и идеен двигател на конкурса на БАПРА – Bright Awards. Според нея те трябва да се разглеждат като форуми, на които се събират хора с различни интереси. "В БДВО членуват отделни PR специалисти, които имат съвсем различни проблеми и интереси от тези на хората, които са собственици или управители на PR агенции например", обяснява причината Сачева (в БАПРА могат да членуват само PR агенции).

Аня Павлова, която е председател на журито на "PR приз" и председател на асоциацията на имиджмейкърите ИМАГИНЕС, възприема появата на още един конкурс като добър сигнал за развитието на бранша. "Всяка инициатива в полза на престижа на професията трябва да се приветства", е нейното мнение.

Погледнато отвън

Едно от най-сериозните различия между двата типа награди ще е в избора на жури, което да оценява участващите проекти. В БАПРА са се спрели на изцяло чуждестранен състав от PR специалисти начело с легендарния Пол Холмс (създател на едно от най-влиятелните PR издания в света – The Holmes Report). "Стремежът към максимална обективност е една от причините да решим журито да е изцяло международно и да няма представители на PR агенции", обяснява Деница Сачева.

В БДВО са на противоположна позиция. "Аз съм адепт (последовател, привърженик – бел. ред.) на идеята, че PR-ът е локално знание и че оценката за тези постижения се дава именно от колегията вътре в държавата. Това е теренът, на който всички се състезаваме", аргументира се Аня Павлова. По думите й журито на "PR приз" ще подпише декларации за "толерантно и безпристрастно журиране". По традиция членовете му ще се излъчат от академичните среди, бизнеса и медиите.

При всички случаи за българския PR бранш ще бъде полезно да сравни перспективите, през които двата типа журиращи гледат на PR професията и критериите, които считат за важни, за да отличат най-добрите постижения. Като председател на журито на "PR приз" Аня Павлова казва, че освен за креативност и иновации ще следи за успешно реализирани проекти за борба с икономическите трудности. "Ще обръщам специално внимание на адаптивните и прагматични решения в кризата", обещава тя.

А Деница Сачева обръща внимание, че тенденцията на международните конкурси за PR постижения напоследък е да има натиск към това кампаниите да се основават на ценности, "да стимулират духовното развитие у човека, да го накарат да мисли за бъдещето, не просто да купува нещо".

Какво, ако големите не играят?

Въпреки че организаторите на юбилейното десето издание на "PR приз" твърдят, че не ги притеснява конкуренцията на Bright Awards, има твърде голяма вероятност големите и силни агенции на пазара да подминат конкурса на БДВО. Първо, защото голяма част от тях са членове на БАПРА и организатори на алтернативните награди. И второ, защото отсъствието им на "PR приз" бавно се превърна в тенденция, след като през последните две години те мълчаливо пропускат участие в него. Вина за това имат самите организатори от БДВО, тъй като всяко поредно издание на конкурса оставяше горчивия вкус на непрозрачно взети решения и впечатлението за фаворизиране на спорни проекти, особено в сферата на политическия PR. "За мен и за нашата агенция е много важно обкръжението от колеги и проекти на този конкурс, тоест хората, с които се сравняваш. Смятам, че е важно да има легитимност на компаниите и кампаниите, които участват", коментира по този повод Деница Сачева.

От една страна, отсъствието на големите е стимул за малките и новосъздадени агенции да триумфират с награди, но от друга, стойността на приза е съвсем различна, ако силните не играят.

Какъв е смисълът от конкурсите

Попитахме две PR агенции на кой от двата форума биха проверили нивото си и отговорът беше един и същ – "ще участваме и на двата конкурса". Според изпълнителния директор на PR агенция "ОТ-ДО консулт" Ради Георгиев "PR приз" е успял да се наложи като "мястото, където хората от бранша могат да се съберат и да се види кой какво прави и най-вече как го е направил", но най-впечатляващото в Bright Awards е журито, което ще оценява проектите.

Ралица Жикова, заместник изпълнителен директор на PR агенция Publicis Consultants, намира, че има смисъл агенциите да имат свои награди и също така смята, че е добра възможност да се поучат от изцяло външен поглед към работата им. "Задаването на нови стандарти и нов подход към оценяването на PR проекти от БАПРА Bright Awards ще е от полза за всички", коментира тя и добавя: "Конкурсите са добра възможност за "преглед" на PR средата. Би трябвало да поощряват добри практики и да стимулират повече творчество и търсене на по-голяма ефективност."

Ради Георгиев се съгласява: "Смисълът на конкурсите е да се провери нивото на бранша, а най-ценното при тях е мобилизацията на агенцията при подготовката."

Изхождайки от концепцията, че конкурсите винаги са били обмен на идеи и техники, организаторите на Bright Awards ще публикуват проектите на всички участници в уебсайта на конкурса след приключването му, за да споделят знанието за начина на мислене и нивото на креативност на участващите компании. Деница Сачева от IntelDay Solutions разказва, че участието на агенцията по международни конкурси винаги й е влияело като "мозъчен ритник, който те кара да измислиш нещо още по-добро". Дано двата български конкурса излъчат кампании, които заслужават това определение.

Оригинална публикация

CNR Comm I 2010-04-09

Съгласно подписаните декларации членовете на журито са длъжни да спазват стриктно регламента на конкурса, да не изнасят предварително каквато и да е информация за участниците и класирането. Членовете на журито нямат право и да участват със свои проекти в конкурса. Подписването на тези и други пунктове от Декларацията дава допълнителна гаранция за обективно, независимо и справедливо журиране.
Приемането на конкурсни проекти продължава до 15 април 2010 г. Публичните защити на конкурсните проекти ще се проведат на 15 и 16 май 2010 г., а официалната церемония по награждаването на победителите ще се състои на 19 май 2010 г.
Журито пожелава успех на всеки участник в състезанието.

M3 Communications College I Наталия РУСЕНОВА I 2010-04-09

Гради Градев е новият мениджър „Публични комуникации“ в Британския съвет. Той е личност с голям журналистически опит зад гърба си – 5 години е бил водещ на ежедневното икономическо предаване „Бизнес закуска“ по БНТ. Заемал е позицията PR мениджър за България на британската компания за международно развитие Crown Agents. Член е и на Организацията на хората с висок коефициент на интелигентност Mensa, Съюза на българските журналисти и на Българското дружество за връзки с обществеността. Екипът ни беше любопитен да му зададе някои въпроси по повод настоящата му длъжност в Британския съвет. Ето какво ни разказа той:

1. Лично предизвикателство ли е за Вас новата позиция, която заемате като мениджър „Публични комуникации“ в Британския съвет?

Всяко ново начинание по същество е вид предизвикателство, но аз предпочитам да разглеждам настоящата си позиция като разкриване на нови възможности. За мен като PR специалист е много важно постоянно да разширявам практическия си опит в различни области на публичните комуникации. Британският съвет предлага отлична възможност за това, тъй като проектите, по които се работи, са изключително разнообразни и доста интересни, което смятам за особено важно. Знаете, че нещата винаги се получават много по-добре, когато конкретният проект е успял да предизвика личния ти интерес. И веднага давам един пример – Café Scientifique. Определено вече съм сред големите фенове на този проект на Британския съвет, чиято цел е да се говори за наука на достъпен език и в неформална обстановка – срещите се провеждат в кафенета, барове и ресторанти, далеч от академичните сгради.

2. С какво смятате, че работата и задачите на сегашната Ви длъжност ще се различават от тези, които сте имали на предишната като PR мениджър за България на британската компания за международно развитие Crown Agents?

Основната разлика, разбира се, е предметът на дейност на двете организации – Crown Agents работи по Програма за модернизация на българската финансова администрация, докато Британският съвет е международната организация на Обединеното кралство за създаване на образователни възможности и културни контакти. Веднага обаче бих искал да подчертая и какво е общото между тях – основна част от дейността и на двете организации е свързана със споделянето на британски знания и опит с партньори от България. Благодарение на това ми е много по-лесно да навляза в спецификата на работата.

3. Какви са Вашите очаквания от длъжността мениджър „Публични комуникации“ в Британския съвет?

За мен тази позиция, както и всяка друга, свързана с публичните комуникации, е много отговорна. Колегите, които работят по различните програми и в изпитния център, полагат много усилия да поддържат високите стандарти на работа в Британския съвет. Резултатът от това е по-голям и по-качествен достъп на българите до възможности за образователен и културен обмен. Тук публичните комуникации играят много важна роля, за да могат хората да научават за тези възможности, да се възползват от тях и по този начин да се постигне максимален ефект от усилията на всички колеги в Британския съвет.

4. Имате голям опит в телевизията като водещ на предаването „Бизнес закуска“ по БНТ, а по-късно и към „По света и у нас“. Имате ли планове да се занимавате отново с телевизия?

Телевизията, и по-точно БНТ, винаги е имала и ще има специално място в сърцето ми. От нея започна професионалната ми кариера и аз съм изключително благодарен за всичко, което съм научил там. През всичките тези вече почти 5 години, в които не работя в БНТ, продължавам да поддържам контакти с колегите там и смея да твърдя, че съм запазил отлични отношения с всички. Що се отнася до плановете ми – човек никога не бива да казва „никога“, но в момента възможността да се занимавам отново с телевизия не е на дневен ред, тъй като съм направил своя избор по отношение на професионалното си развитие и всичките ми усилия са насочени в тази посока. Още сега, само няколко дни след постъпването ми в Британския съвет, мога да кажа, че позитивната атмосфера се отразява много стимулиращо на креативността в работата ми, а знаете, че това е особено важно в нашата професия.

5. Защо решихте да се преориентирате от журналист към PR?

Може да звучи малко клиширано, но аз наистина вярвам, че бивши журналисти няма. Опитът като журналист продължава да ми помага в работата ми като PR и дори бих казал, че е бил определящ за успеха на досегашните ми начинания. Понякога съм получавал критики, че като PR твърде много „угаждам“ на журналистите, съобразявайки се например с кратките срокове за реакция и желанието винаги да предоставям възможно най-пълна и ясна информация. Но в крайна сметка, мисля, че това не са журналистически капризи. Като човек, който е бил в медиите, знам каква е технологията на работа и така мога да бъда максимално полезен на колегите.

6. Какви са Вашите прогнози за PR като професия в България?

Би било нескромно от моя страна да правя прогноза за развитието на PR като професия в България, а и не мисля, че в момента някой може да даде достоверна прогноза. По-скоро бих споделил какво смятам, че трябва да се случи в областта на публичните комуникации. Иска ми се да се ускори процесът на отсяване на качествения от некачествения PR, да се намери вярната формула за повишаване на професионалните стандарти

7. Какви са бъдещите проекти на Британския съвет в сферата на PR?

Всички проекти на Британския съвет имат своята публична част. Ще отбележа специално един от тях, който в момента и като че ли има най-пряка връзка с PR. Това е проектът „Лаборатория за слава FameLab“, чието четвърто българско издание върви в момента. Конкурсът се провежда във формат, добре познат от популярни телевизионни шоута – регистриралите се кандидати се явяват на живо или чрез видеозапис на първоначален кастинг в един от трите града – Варна, Пловдив и София. Всеки участник трябва да подготви триминутно научно достоверно, атрактивно и разбираемо поднесено представяне по научна тема, като то може да включва песен, танц, поезия, изображения и др. Темите трябва да са от природоматематическите и инженерните науки, но могат да разясняват както фундаментални понятия, така и съвременни научни открития. Преминалите първи кръг участват в двудневен Майсторски клас с британски и български преподаватели, след което се явяват на националния финал, а победителят ще представи страната ни на големия финал в Челтнъм, Великобритания.

Оригинална публикация