www.capital.bg I 21.03.2015г.

Отразяването на трагични случаи отново прекрачи границата на етичните норми

"Кога за последно видяхте дъщеря си? От колко време тя не живееше при вас? Колко често се чувахте, виждахте? Тоест вие със сигурност сте минали през мястото, където е била убита?" Не, това не са въпроси от полицейски разпит. А от журналистически репортаж, излъчен миналата неделя в предаването "Дикоff" по "Нова тв". Поводът – убийството на 23-годишна студентка от Велико Търново. Мястото – домът на скърбящото й семейство. Разговорът – за първите предположения на родителите след изчезването на детето им, за това "кой пръв е изгубил надежда", за смъртната присъда. Всичко това се случва на фона на лични снимки на момичето и кадри от следствен експеримент с възстановка на престъплението с участието на главния заподозрян. За финал бащата получава "поща от отвъдното", по заглавието в репортажа, и през сълзи разопакова подарък от дъщеря си, изпратен от нея приживе по куриер. Пред включена камера.

"Реквием за младостта", както редакторите на "Дикоff" решават да кръстят материала си, е само един от примерите от последната седмица за това как медиите могат да използват хората, когато са най-уязвими, и да се намесят грубо в личния им живот. Разбрахме също така подробности от ежедневието на майката, скочила от терасата на жилищен блок в Бургас, видяхме и снимки на пострадалото й четиригодишно дете в болничното легло. Чухме името и заболяването на убития от бой във варненски мол мъж, скоропостижно класифициран като клошар. Гледахме интервюта с майката на дете, накарано да пуши цигара. Информацията беше подплатена с вече обичайните разпити на съседи и роднини в стил "кажете като какъв го познавате"и "какво чувствате сега". И границата между допустимо и недопустимо при журналистическото отразяване на трагични случаи за пореден път беше прекрачена.

Стандарти на хартия

"Уважаваме неприкосновеността на личния живот на всеки; Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност; Само особено важен обществен интерес може да оправдае намесата на медиите в личния и семейния живот." Това са принципи, записани в Етичния кодекс на българските медии. Много често обаче това, което го има на хартия като добро пожелание, е неприложимо в реалния медиен живот. И се тълкува по различен начин от журналистите.

Основната цел на медиите е да информират обществото и да му помогнат да си формира мнение като, му представят всички важни детайли. Не е ясно обаче какво постигаме, когато заснемем и предадем мъката на едно отчаяно семейство. Сензационният начин, по който се отразява сполетялото ги нещастие, не превръща МВР в по-резултатна и работеща структура, не прави и правосъдието по-ефективно. Всъщност институциите са тези, които трябва да преследваме за отговор, не роднините.

Иван Радев, член на УС на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ), коментира, че членовете на организацията са разтревожени от тенденцията голям брой медии да не зачитат препоръките на Етичния кодекс на българските медии. "За съжаление трагедии се случват и медиите са длъжни да ги отразят. Онова, което ни притеснява обаче, е абсолютната безотговорност, с която някои подхождат към чуждото нещастие в името на привличане по-голяма аудитория за медията/предаването/рубриката си", каза Радев. Според него задълбочените анализи и коментари все по-често липсват, като са заменени от жестоки зрелища и внушения, които вредят на обществото и дори са в състояние да го тласнат в спирала от насилие. "Разбира се, че е недопустима цензура от какъвто и да било характер, но в същото време е очевидна нуждата от механизъм, който да стимулира медиите да спазват минимума от норми на поведение, за който сами са се договорили в Етичния кодекс. В новия си състав Комисията за журналистическа етика даде заявка, че ще се бори за по-етична среда, но усилията й без съмнение ще бъдат обречени, ако не получат по-широка обществена подкрепа", е мнението на Иван Радев.

По принцип всяка телевизия е приела да спазва Етичния кодекс на българските медии и Закона за радио и телевизия, които изискват зачитане на правото на личен живот. Респективно има законови и етични правила, които и предаването на "Нова тв" трябва да зачита, независимо че е външна продукция, реализирана от продуцентска компания "Телеман". От телевизията коментираха, че са сред медиите, първи подписали Етичния кодекс при приемането му през 2004 г., и застават зад принципите му. Те уточниха, че решението за излъчване на интервюто могат да коментират продуцентите.

Продуцентът в "Телеман" Николай Русакиев изрази недоумение от негативните реакциите в социалните мрежи по повод излъчения репортаж. "Съжаляваме, уважаеми потребители, че животът извън социалните мрежи не е анимирана картичка, преводен виц или интелектуална поза. Животът е такъв, какъвто е. Смъртта – също. Показахме ги такива, каквито са. Със съгласието, със съдействието и по желанието на хората, които снимахме", заяви Русакиев (целият му коментар е в карето след текста).

Дупките в правилата

Според Бойко Боев, старши експерт в британската неправителствена организация Article 19, която работи за защита на свободното слово, причината българските медии да забравят, че гражданите имат достойнство и право на личен живот, е в самите правила на медиите. "Те са оскъдни и неясни. Законът за радио и телевизия съдържа само една разпоредба за медиите и личния живот. Тя забранява на медиите да създават и разпространяват информация, свързана с личния живот на гражданите без тяхно съгласие", обяснява Боев. По думите му съответните етични правила на журналистите са малко повече – четири, но също така неясни.

"Трябват ясни и конкретни правила, ако искаме правата ни да бъдат спазвани. Липсата на правила или неясните правила позволяват медиите да действат по усмотрение", казва Бойко Боев. Той дава пример от Великобритания, където освен законовите разпоредби за защита на личния живот съществува цяла глава в Broadcasting Code (Кодекса за радио и телевизия) с двайсет разпоредби, отнасящи се конкретно до медиите и личния живот. В тях е казано кога и как може да се заснемат хора. Отделно обществената медия BBC има свои етични правила, които още по-детайлно регламентират кой кога и как може да заснема хора и как те могат да бъдат показани. "Тези правила определят как да се балансира между правото на личен живот и правото на медиите да събират и разпространяват информация в различни случаи", разказва още Боев и допълва, че "за журналистите тези правила са като правилата за движение по пътищата за шофьорите". Като идеята е, че разпоредбите не са само за защита на гражданите, но и в помощ на журналистите в различни ситуации. "Не може да очакваме много от българските телевизионни журналисти, ако имат едно-две неясни правила, гарантиращи защита на личния ни живот", обобщава Боев.

Проблем е също, че репортажи като този в "Дикоff" обикновено остават най-много с отзвук в социалните мрежи, но не стават повод за промяна на правилата на работа в медиите. Институции, които имат някакво отношение към спазването на журналистическите стандарти, като комисията за журналистическа етика нямат достатъчно правомощия и на практика не упражняват реален контрол.

А дали и малкото съществуващи в България етични норми се спазват, в крайна сметка е въпрос на професионална отговорност. И доза морал.

###

Продуцентът Николай Русакиев от "Телеман":

Животът е такъв какъвто е. Смъртта – също. Показахме ги такива, каквито са.

Истинско недоумение буди у нас фактът, че в социалните мрежи реакциите срещу излъчения материал изглежда превишават реакциите срещу няколко простички факта: едно 23-годишно момиче е убито; един рецидивист от ромски произход с влязла в сила присъда е на свобода и убива отново; отговор на въпроса защо това е възможно – няма. Реакция на социалните мрежи – няма. Тук те са повече мрежи, отколкото социални. Към убийства, към рецидиви и към беззаконие социалните мрежи са привикнали, загубили са чувствителност към тях, това е само фонов шум, който социалните мрежи регистрират, докато си разменят селфита, пухкави кученца и котенца или цитати-които-ни-правят-да-изглеждаме-умни. Към истинския живот, към непоправимата загуба, към бездната на скръбта социалните мрежи не са привикнали. Истинският живот ги плаши. Истинският живот – "озъбеното свирепо куче" на Вапцаров – е пълната противоположност на социалните мрежи с техния фалш и удобното алтер-его, зад което се крият "потребителите". Потребителите – тази дума не е случайна! – са възмутени. Потребителите са ужасени! Кой потребява това? Що за човек потребява това?!? Ще ви кажем, уважаеми потребители – истинските хора, не виртуалните. Истинските хора,Етични стандарти които сами – и то настойчиво – потърсиха медиите, за да не потъне в нищото случая с дъщеря им ("уважаваме неприкосновеността на личния живот на всеки" – както е записано в Етичния кодекс – но точно толкова уважаваме и поканата му). Истинските хора, които са изгубили истинско дете, а не прикачен файл. (и за тях това представлява колкото "особено важен обществен интерес", толкова и личен). Истинските хора, които – след като излъчихме видеото – ни потърсиха по телефона, за да благодарят. И за това че сме запалили свещичка на гроба на детето им – ей така, по човешки, без някой да ни е карал (за да не засилваме мъката им и "със съчувствие и сдържаност", както повелява Етичният кодекс). Забележете – след излъчването, не преди това! Съжаляваме, уважаеми потребители, че животът извън социалните мрежи не е анимирана картичка, преводен виц или интелектуална поза. Животът е такъв какъвто е. Смъртта – също. Показахме ги такива, каквито са. Със съгласието, със съдействието и по желанието на хората, които снимахме. Защото тези хора са истински – и те не искат тяхната трагедия да бъде вашия фонов шум.

P.S. Спонтанен въпрос: защо социалните мрежи са толкова шумни в случаите на насилие над животни и толкова мълчаливи в случаите, когато животни (кучета) умъртвяват хора – старци, майки с бебета, дори един професор? Не ни пишете – знаем отговора…

Оригинална публикация

www.economy.bg I 12.01.2015г.

През 2015 ще видим повече интегрирани кампании, а набиращата смелост у рекламодателите ще се запази, прогнозира Николай Неделчев, председател на Българската асоциация на ПР агенциите

Николай Неделчев, председател на Българската асоциация на ПР агенциите

През 2014 рекламодателите бяха по-смели и започнаха да инвестират средства в нови и по-различни маркетингови канали. От друга страна, потребителите стават все по-взискателни към съдържанието, което им се предлага в различните канали. Според Николай Неделчев, председател на Българската асоциация на ПР агенциите, границата между реклама, ПР и директен маркетинг все повече се размива и възможността да се интегрират успешно различните канали ще бъде основно предизвикателство за маркетинговите специалисти. През 2015 предстои да видим повече интегрирани кампании с интересно и релевантно за потребителите съдържание.

Какво още да очакваме през тази година и ще се отрази ли промяна в правилата на Facebook на медийния и рекламен пазар? Вижте какво коментира Николай Неделчев пред Economy.bg:

Г-н Неделчев, каква беше 2014 за ПР бизнеса?
2014 беше една доста динамична година. Година, в която се забелязва, че клиентите стават по-смели и започват да инвестират средства в нови и по-различни маркетингови канали. Също така забелязваме, че от година на година потребителите стават все по-взискателни към съдържанието, което им се предлага в различните канали. Това налага нови изисквания към компетенциите на ПР бизнеса. Някои от тях са възможността да се интегрират безпроблемно различните канали и съдържанието, което се създава от агенциите да създаде на потребителите пълнокръвно изживяване. Границата между реклама, ПР и директен маркетинг още повече се размива и това налага агенциите да познават тези канали и способи и да ги комбинират по един нов и по-ефективен начин. 2014 беше една по-добра и по-динамична година от 2013. Очакванията ми за 2015 са тази тенденция да продължи.

Какви са прогнозите за 2015?
Ако мога да го кажа с едно изречение, съдържанието ще бъде „крал“. Повече интегрирани кампании и кампании с интересно и релевантно за потребителите съдържание. Според мен набиращата смелост у рекламодателите ще се запази като тенденция, част от комуникационните бюджети ще бъдат вложение в създаване на съдържание за марките, които  рекламодателите притежават. Ще бъде една доста по-интересна от комуникационна точка година и по-динамична.

Какви компетенции ще стават все по-важни за маркетинговите специалисти?
Най-важната компетенция за ще бъде възможността да разказват истории. На второ място е споделянето на истории, т.е. да намерят адекватните канали, по които тези истории да стигнат до потребителите. И третата компетенция е възможността да интегрират различните канали по гладък и незабележим начин. Потребителите не трябва да се интересуват дали това е реклама или ПР, а да получават едно интересно послание през различни контактни точки.

С промяната на правилата на Facebook за рекламодателите става все по-трудно да са видими в социалната мрежа, ако не плащат. Как това се отразява на медийния и рекламен пазар?
Да, това неминуемо ще повлияе върху начина, по който ще се позиционират марките. Но това отново засилва изискването да създаваш интересно съдържание, което да е значимо за потребителите. Има много корпоративни страници във Facebook, за които най-важно е там да присъства марката, но невинаги тя взаимодейства по полезен и интересен начин с потребителите. Според мен промяната на играта във Facebook ще изостри изискването към маркетинговите специалисти да създават по-интересно съдържание, което да накара потребителите да взаимодействат с корпоративните страници. Да, ще трябва да се плаща, но когато една реклама е безинтересна, въпреки че си платил тя да бъде в праймтайма, не е сигурно, че хората ще я възприемат и взаимодействието с макарата ще бъде ефективно. Както има реклами, които не са в праймтайм, но поради факта, че са интересни и са направени по един забележим начин, кара хората да ги гледат и споделят. Това просто ще постави малко по-високо бариерата към маркетинговите специалисти, за да ги накара да правят още по-интересни кампании във Facebook и да създават съдържание, което да бъде по-полезно и релевантно за потребителите.

Ще се променят ли маркетинговите стратегии?
Рекламните пари ходят в рекламите, които са ефективни – това е основният принцип. Неслучайно все още голяма част от нашия пазар, а и този в региона, е пазар доминиран от телевизията. Това е обяснимо, защото цената за достигане на един контакт е най-ниска спрямо останалите медии. Каквото и да направи Facebook, ако цената за достигане на един контакт не е достатъчно изгодна за рекламодатели и агенции, то това ще доведе до отлив от Facebook. Аз мисля, че са си направили сметката, а и тепърва предстои да видим какво ще се случи след въвеждането на новите алгоритми през 2015. Не мога да прогнозирам със сигурност, но мисля, че дори и да има някакъв такъв синдром, Facebook са добре подготвени маркетингово и биха коригирали това при евентуален отлив от медията.

Оригинална публикация