www.valbis.com I 30.07.2015г.

За първи път в България се обслужва международна гаранция за оловни акумулаторни батерии!
Вече и българския потребител има възможността да се възползва от международна гаранция за своята оловна акумулаторна батерия с марката PANASONIC.
Валбис Трейд ЕООД, като официален партньор и оторизиран сервиз на Panasonic Automotive & Industrial Systems Europe GmbH подписа договор за сервизно обслужване на всички оловни акумулаторни батерии PANASONIC на територията на България. Без значение страната и канала на придобиване, вие получавате стандартната 1 година производствена гаранция на всички Оловни акумулаторни батерии с марката PANASONIC и осигурена допълнителна гаранция от още 2 години за батерии закупени от официалния сервиз на PANASONIC за България – Валбис Трейд ЕООД.
Спазване на изключително  високо качество на всеки етап от производствения процес, Panasonic  има за цел да предостави пълно удовлетворение на клиентите. Високите R & D технологии, използвани в проектирането и производствата на батерии позволява увеличаването на  жизнения цикъл на продуктите. Батерии Panasonic са с експлоатационен живот по  EUROBAT от 6-9 години, 10-15 години и 15+ години. Тези батерии са използвани в системи за резервно захранване, съхраняване на енергията, непрекъсваеми токозахранващи устройства ( UPS ),пожароизвестителни и алармени системи, аварийно осветление, сигнализация и комуникация, телекомуникационни системи, системи с постоянен ток , системи за мониторинг и контрол, системи за контрол на процесите и достъпа и др. Акумулаторните батерии Panasonic отговарят на международните стандарти за качество и екологични стандарти, в съответствие с ISO9000 и ISO14000 и OHSAS18001. В допълнение корпусът на  VRLA батерии Panasonic е проектиран и отговаря на  Vd стандарт и UL стандарт.
Ако имате проблеми с вашите батерии Panasonic  , моля свържете се с Валбис Трейд ЕООД . Всички Panasonic батерии са гарантирани срещу дефекти в материалите и изработката.  За да се направи подробен технически анализ за точната причина батериите  ще бъдат подложени на няколко безплатни процедури на тестове. Така ще се установи   причината за повредата и съответно ще Ви бъде издаден констативен протокол придружен с подробен капацитивен тест. Ако се установи   отклонение от  техническите параметри,  дължащ  се на повреда в батерията, то ние   ще Ви ги заменим  (по преценка на Валбис Трейд ЕООД и Panasonic Automotive & Industrial Systems Europe GmbH ) .
Не се колебайте да се обадите на тел.: +359 2 971 55 90 и да заявете своя абсолютно безплатен тест на оловни акумулаторни батерии Panasonic за установяване на нейното моментно състояние.

Автор:
Валбис Трейд ЕООД

 www.capital.bg I 28.07.2015г.

Размисли на един бивш кмет и настоящ министър преди местните избори

"В България има двама души, от които зависи всичко – от кмета и от министър-председателя".  Реплика (вероятно с копнеж) на народен представител.
"Нищо не мога да направя. Работата ми е да съм виновен за всичко". Реплика на кмет след приемен ден
"Къде е кметът?" Реплика на гражданин.

Инженер или бивш стопански ръководител. По-рядко юрист, по-често бивш военен или полицай. Висок, с достопочтен корем, добре сресан, с идеален ръб на панталона и бяла риза. По-често с дискретен, по-рядко с юнашки мустак. Професионална усмивка в стил "ранния Софиянски". В административните граници на общината винаги и навсякъде е на мястото си. Еднакво уверен е на бюрото си, респектирайки общинския съвет, наблюдавайки пълненето на дупки или гушкайки първолаци на 15-ти септември. Изпускането на някоя от тези характеристики не променя субстанцията и успешно се компенсира от най-важното умение за лидера – да бъде ловец.

Това е архетип на български градоначалник от края на миналото и началото на новото хилядолетие.

И ако в годините жителите на някои населени места леко са се обърквали и по една или друга причина са си избирали нисък и плешив градоначалник, човек на изкуството или в тежки случаи са пращали в кметския кабинет да се мъчи някоя нежна душа, в последно време нещата съвсем се объркаха.

През последното десетилетие имаме както големи и здрави мъже в ролята на безпомощни градоначалници, така и нежни фурии, (блондинки?!), които въртят администрация, бюджет, строителство със замах и успех…
Очевидно полът няма значение (или ако има, не е в полза на патриархата). Очевидно е, че и мустакът няма. Виждал съм опитни мъже да "гълтат гипса" в кризисна ситуация, както и няма да забравя как дама с тегло под 50 кг. си събу токчетата, обу туристически обувки и поведе шефа на пожарната към бедствието, без да спира да строява всичко живо по телефона.

За да си успешен кмет в България, трябва да си супермен (супергърл). Изисква се такова съчетание от взаимоизключващи се качества, че притежанието им от един човек е антропологичен феномен (още по-притеснително е, ако е политически феномен). Трябва да разбираш от бюджет, от образование, от социални грижи, от отбранителна и мобилизационна подготовка, от асфалт, от бетон, от дърводобив, да си мениджър, да си политик, да може да убедиш някой министър, че си прав и че нуждата ти е безспорна. Трябва да можеш да говориш убедително на международен форум и да се разбереш с гражданин със завишена тревожност, който те е спрял на улицата. Никой не може всичко това. Затова най-важното е друго – да можеш да учиш, да знаеш какво искаш и да го искаш много, за да може да изтърпиш всичко. Трябва да можеш да не губиш мотивация дори и след незаслужена обида, да управляваш надеждата и разочарованието.

За да се ориентираме в огромното предлагане на политическия пазар, трябва да познаваме основните типове "продукти" и основните им характеристики. Чиста типология на кметовете не съществува, както не съществуват в чист вид и видовете темперамент. В повечето случаи срещаме комбинация от отделните типове – със или без доминация на един от тях.

Започваме с "класика" - има голям корем и мустаци, като и двете допринасят за авторитета му. И да не е кмет от поне 20 години, изглежда така. Говори на всички на малко име, вероятно познава лично всички в общината, дори и да е над 20 хил. души. Институциите и редът не са без значение, но по-важни са хората и отношенията между тях. Често е добър на терен и със спорна ефективност, когато трябва да защити позиции пред държавните институции. Точно по причина, че е класик, модерни технологии и модерни подходи в управлението се ползват рядко. Има доверие само на финансистката Цвета и крои планове как да я задържи на работа, дори и след като се пенсионира след 2 години.

Класикът не е лош вариант по дефиниция. Сещам се за класици, които въпреки липсата на модерен замах, лично са вадили хора от снега зимно време. Лош е под-видът на класика, наречен "заспа". Води се от двата основни принципа "не пипай да не се обърка нещо" и "не може да разчиташ на човек, с който не си изпил поне един хектолитър концентрат".

"Хиперактивният" излъчва ценна енергия като ВЕИ, непрекъснато говори по трите си телефона, дори когато говори с теб. Не може да не прави нищо, дори когато спи. Не чака хората да го поздравят, спира и прегръща гражданите по улиците. Изглежда така, сякаш освен кмет е и юрисконсулт, строителен техник, главен архитект, счетоводител. Най-много обича да дава акъл на работниците как се слагат бордюри, редят плочки, полага асфалт, как се мете, коси и т.н. Често детайлната запознатост с всички технически процеси го лишава от възможността за стратегическа визия.

"Хитрецът" знае заплатите на работниците във всяка фирма-изпълнител. Както и каква кола си е купил собственикът й и колко е спечелил от последната обществена поръчка. Затова с него "пазарлък" се прави трудно/лесно. Политиката за него се свежда до пермутациите в общинския съвет. Агресивен, работи със замах. В по-светлата си версия може да демонстрира чувствителност към болките на хората, склонен към популизъм.

"Дървеният философ" не знае колко е бюджетът на общината, нито колко струва кубик бетон, нито каква част от местните данъци са събрани до полугодието. Роден е поне за световната политика, а като компромис – за Европейската. Обяснява всяко неблагополучие с рестрикциите в Европейския съюз или липса на достатъчна солидарност след/въпреки кризата в Гърция. На приемен ден, при оплакване от разбита улица, може да преразкаже за лошата инфраструктура в южна Италия или орязаната инвестиционна програма за Испания. Въпреки своята "широка политическа култура", е опасен. Човекът копнее за "голямата политика" и приема кметската работа като временна утеха.

И стигаме до "идеалния". Преди да стигнем до това да е силен политик, голям експерт или работяга, добрият градоначалник трябва да е добър човек. Да не е "отлепил" или да се е прехвърлил в лигата на специалните. Последно е проблем не заради навирения нос, а заради загубата на чувствителност. Едва ли бихме искали да ни управлява човек, който да приема с "професионално" съчувствие всеки проблем или болка. Добрият политик, в това число и добрият кмет, трябва да може да се срамува. Дори и при максимум старание, поводи за това винаги има. Най-тежката професионална травма на политиците е загубата на чувство за срам.

Не съм сигурен кое е по-лошо – умен и ленив или посредствен, но деен градоначалник. Сигурен съм обаче, че отстояването на тъпи решения с голямо упорство е малко по-лошо от нереализацията на някоя добра идея.

Безкрайни потребителски спорове:

Нов vs. опитен

Опитният с рутина се справя със сложни ситуации. Познава администрацията, законите, министрите. Натрупал е много полезни умения, както и лоши навици. След повече време, прекарано в кметския кабинет, става все по-трудно да реагира на непознати предизвикателства. Друг риск на дългото кметуване е "срастването" с администрацията и консервативното възприятие кое може и кое не може. На някои места наричат това явление  "общинясване".

Неопитният, дори и да има визия, поне в началото няма инструментариум. По-висока е вероятността да прави грешки или да бъде непоследователен. Наред с това новото предизвикателство предполага хъс и нови идеи. Най-ценното качество на новия е, че не знае кое може и кое не може. По тази причина могат да се случат куп неща, които по принцип не могат.

Като цяло, ако харесвате вашия кандидат, не се притеснявайте от това, че е нов, нито че е понатрупал опит. Не това е най-важното.

Независим vs. обвързан

През последното десетилетие нямаме избран кмет на областен град без подкрепата на национална политическа сила. "Независимите" кметове могат и да минат за чаровен феномен, но безкрайната им маневреност не се ограничава само в смяна на политическите пристрастия, а често и във всички останали решения. Да не забравяме, че политическата принадлежност, освен вид негатив (предвид наивния копнеж да ни управляват не-политици експерти), е и дисциплиниращ фактор. Има кой да търси отговорност.

Експерт vs. Политик

Преди години един познат барман сподели:
– Ако знаеш как ме измами един… дойде, поиска една каса бира и каза, че ще я плати след малко.
– А ти защо му я даде?
– Ами имаше антураж, беше много мазен и добре облечен….абе беше някакъв голям мошеник….политик някакъв…

Все още битува митът за "лошия политик" и "добрия експерт". Поради умората от много политически разочарования, хората често копнеят не за друг политик, а за човек, който не е такъв. Благоразумен професионалист, нормален човек като всички тях (каквото и да значи това).

Хубаво е един ръководител на отговорна позиция да е експерт. В местната власт огромна полза носят познанията и опитът в икономиката, правото, както и инженерните науки. Свеждането на комплексните отговорности на висшата управленска позиция само до експертиза е недопустимо подценяване на изискванията. Добре е кметът да бъде експерт в нещо, но освен това той трябва да бъде и лидер, за да може да мотивира и показва посоката на администрацията и хората. Политиката е висше управленско умение, които съчетава уменията на мениджмънта, способността да се планира стратегически с обществената чувствителност и способност да убеждават. Слабите политици трябва да ни мотивират да търсим силни политици, а не нещо друго.

Мъж vs. Жена
Няма значение.

–
Добре би било да има упътване, подобно на това с опасните Е-та в хранителните продукти, което да ни помага да открием опасните характеристики и на кметовете (и не само). Такова засега няма и, убеден съм,  подобно етикетиране ще се случи трудно. Не защото в местната власт няма Е-та, а защото изследваният обект, точно като квантовия обект, се променя при всяко наблюдение. Обикновено той е това, което искаш да видиш.

Много колеги може да се засегнат или трескаво (макар и шеговито) да искат да определя кой към коя категория принадлежи. Не това е целта. Редно е да отбележа, че впечатленията ми се градят на крайно неизмерими данни и лични наблюдения, включително от времето, когато самият аз бях кмет. Ако ме питате, трудно бих казал към коя група принадлежа. И за да не предизвиквам подозрения в нездравословно фокусиране върху институцията на кмета, дължа подобен анализ и за народните представители и министрите – с единствената цел да ви предизвикам да наблюдавате, слушате и ако трябва – да питате.

Оригинална публикация

www.manager.bg I 15.04.2015г.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 21.03.2015г.

Отразяването на трагични случаи отново прекрачи границата на етичните норми

"Кога за последно видяхте дъщеря си? От колко време тя не живееше при вас? Колко често се чувахте, виждахте? Тоест вие със сигурност сте минали през мястото, където е била убита?" Не, това не са въпроси от полицейски разпит. А от журналистически репортаж, излъчен миналата неделя в предаването "Дикоff" по "Нова тв". Поводът – убийството на 23-годишна студентка от Велико Търново. Мястото – домът на скърбящото й семейство. Разговорът – за първите предположения на родителите след изчезването на детето им, за това "кой пръв е изгубил надежда", за смъртната присъда. Всичко това се случва на фона на лични снимки на момичето и кадри от следствен експеримент с възстановка на престъплението с участието на главния заподозрян. За финал бащата получава "поща от отвъдното", по заглавието в репортажа, и през сълзи разопакова подарък от дъщеря си, изпратен от нея приживе по куриер. Пред включена камера.

"Реквием за младостта", както редакторите на "Дикоff" решават да кръстят материала си, е само един от примерите от последната седмица за това как медиите могат да използват хората, когато са най-уязвими, и да се намесят грубо в личния им живот. Разбрахме също така подробности от ежедневието на майката, скочила от терасата на жилищен блок в Бургас, видяхме и снимки на пострадалото й четиригодишно дете в болничното легло. Чухме името и заболяването на убития от бой във варненски мол мъж, скоропостижно класифициран като клошар. Гледахме интервюта с майката на дете, накарано да пуши цигара. Информацията беше подплатена с вече обичайните разпити на съседи и роднини в стил "кажете като какъв го познавате"и "какво чувствате сега". И границата между допустимо и недопустимо при журналистическото отразяване на трагични случаи за пореден път беше прекрачена.

Стандарти на хартия

"Уважаваме неприкосновеността на личния живот на всеки; Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност; Само особено важен обществен интерес може да оправдае намесата на медиите в личния и семейния живот." Това са принципи, записани в Етичния кодекс на българските медии. Много често обаче това, което го има на хартия като добро пожелание, е неприложимо в реалния медиен живот. И се тълкува по различен начин от журналистите.

Основната цел на медиите е да информират обществото и да му помогнат да си формира мнение като, му представят всички важни детайли. Не е ясно обаче какво постигаме, когато заснемем и предадем мъката на едно отчаяно семейство. Сензационният начин, по който се отразява сполетялото ги нещастие, не превръща МВР в по-резултатна и работеща структура, не прави и правосъдието по-ефективно. Всъщност институциите са тези, които трябва да преследваме за отговор, не роднините.

Иван Радев, член на УС на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ), коментира, че членовете на организацията са разтревожени от тенденцията голям брой медии да не зачитат препоръките на Етичния кодекс на българските медии. "За съжаление трагедии се случват и медиите са длъжни да ги отразят. Онова, което ни притеснява обаче, е абсолютната безотговорност, с която някои подхождат към чуждото нещастие в името на привличане по-голяма аудитория за медията/предаването/рубриката си", каза Радев. Според него задълбочените анализи и коментари все по-често липсват, като са заменени от жестоки зрелища и внушения, които вредят на обществото и дори са в състояние да го тласнат в спирала от насилие. "Разбира се, че е недопустима цензура от какъвто и да било характер, но в същото време е очевидна нуждата от механизъм, който да стимулира медиите да спазват минимума от норми на поведение, за който сами са се договорили в Етичния кодекс. В новия си състав Комисията за журналистическа етика даде заявка, че ще се бори за по-етична среда, но усилията й без съмнение ще бъдат обречени, ако не получат по-широка обществена подкрепа", е мнението на Иван Радев.

По принцип всяка телевизия е приела да спазва Етичния кодекс на българските медии и Закона за радио и телевизия, които изискват зачитане на правото на личен живот. Респективно има законови и етични правила, които и предаването на "Нова тв" трябва да зачита, независимо че е външна продукция, реализирана от продуцентска компания "Телеман". От телевизията коментираха, че са сред медиите, първи подписали Етичния кодекс при приемането му през 2004 г., и застават зад принципите му. Те уточниха, че решението за излъчване на интервюто могат да коментират продуцентите.

Продуцентът в "Телеман" Николай Русакиев изрази недоумение от негативните реакциите в социалните мрежи по повод излъчения репортаж. "Съжаляваме, уважаеми потребители, че животът извън социалните мрежи не е анимирана картичка, преводен виц или интелектуална поза. Животът е такъв, какъвто е. Смъртта – също. Показахме ги такива, каквито са. Със съгласието, със съдействието и по желанието на хората, които снимахме", заяви Русакиев (целият му коментар е в карето след текста).

Дупките в правилата

Според Бойко Боев, старши експерт в британската неправителствена организация Article 19, която работи за защита на свободното слово, причината българските медии да забравят, че гражданите имат достойнство и право на личен живот, е в самите правила на медиите. "Те са оскъдни и неясни. Законът за радио и телевизия съдържа само една разпоредба за медиите и личния живот. Тя забранява на медиите да създават и разпространяват информация, свързана с личния живот на гражданите без тяхно съгласие", обяснява Боев. По думите му съответните етични правила на журналистите са малко повече – четири, но също така неясни.

"Трябват ясни и конкретни правила, ако искаме правата ни да бъдат спазвани. Липсата на правила или неясните правила позволяват медиите да действат по усмотрение", казва Бойко Боев. Той дава пример от Великобритания, където освен законовите разпоредби за защита на личния живот съществува цяла глава в Broadcasting Code (Кодекса за радио и телевизия) с двайсет разпоредби, отнасящи се конкретно до медиите и личния живот. В тях е казано кога и как може да се заснемат хора. Отделно обществената медия BBC има свои етични правила, които още по-детайлно регламентират кой кога и как може да заснема хора и как те могат да бъдат показани. "Тези правила определят как да се балансира между правото на личен живот и правото на медиите да събират и разпространяват информация в различни случаи", разказва още Боев и допълва, че "за журналистите тези правила са като правилата за движение по пътищата за шофьорите". Като идеята е, че разпоредбите не са само за защита на гражданите, но и в помощ на журналистите в различни ситуации. "Не може да очакваме много от българските телевизионни журналисти, ако имат едно-две неясни правила, гарантиращи защита на личния ни живот", обобщава Боев.

Проблем е също, че репортажи като този в "Дикоff" обикновено остават най-много с отзвук в социалните мрежи, но не стават повод за промяна на правилата на работа в медиите. Институции, които имат някакво отношение към спазването на журналистическите стандарти, като комисията за журналистическа етика нямат достатъчно правомощия и на практика не упражняват реален контрол.

А дали и малкото съществуващи в България етични норми се спазват, в крайна сметка е въпрос на професионална отговорност. И доза морал.

###

Продуцентът Николай Русакиев от "Телеман":

Животът е такъв какъвто е. Смъртта – също. Показахме ги такива, каквито са.

Истинско недоумение буди у нас фактът, че в социалните мрежи реакциите срещу излъчения материал изглежда превишават реакциите срещу няколко простички факта: едно 23-годишно момиче е убито; един рецидивист от ромски произход с влязла в сила присъда е на свобода и убива отново; отговор на въпроса защо това е възможно – няма. Реакция на социалните мрежи – няма. Тук те са повече мрежи, отколкото социални. Към убийства, към рецидиви и към беззаконие социалните мрежи са привикнали, загубили са чувствителност към тях, това е само фонов шум, който социалните мрежи регистрират, докато си разменят селфита, пухкави кученца и котенца или цитати-които-ни-правят-да-изглеждаме-умни. Към истинския живот, към непоправимата загуба, към бездната на скръбта социалните мрежи не са привикнали. Истинският живот ги плаши. Истинският живот – "озъбеното свирепо куче" на Вапцаров – е пълната противоположност на социалните мрежи с техния фалш и удобното алтер-его, зад което се крият "потребителите". Потребителите – тази дума не е случайна! – са възмутени. Потребителите са ужасени! Кой потребява това? Що за човек потребява това?!? Ще ви кажем, уважаеми потребители – истинските хора, не виртуалните. Истинските хора,Етични стандарти които сами – и то настойчиво – потърсиха медиите, за да не потъне в нищото случая с дъщеря им ("уважаваме неприкосновеността на личния живот на всеки" – както е записано в Етичния кодекс – но точно толкова уважаваме и поканата му). Истинските хора, които са изгубили истинско дете, а не прикачен файл. (и за тях това представлява колкото "особено важен обществен интерес", толкова и личен). Истинските хора, които – след като излъчихме видеото – ни потърсиха по телефона, за да благодарят. И за това че сме запалили свещичка на гроба на детето им – ей така, по човешки, без някой да ни е карал (за да не засилваме мъката им и "със съчувствие и сдържаност", както повелява Етичният кодекс). Забележете – след излъчването, не преди това! Съжаляваме, уважаеми потребители, че животът извън социалните мрежи не е анимирана картичка, преводен виц или интелектуална поза. Животът е такъв какъвто е. Смъртта – също. Показахме ги такива, каквито са. Със съгласието, със съдействието и по желанието на хората, които снимахме. Защото тези хора са истински – и те не искат тяхната трагедия да бъде вашия фонов шум.

P.S. Спонтанен въпрос: защо социалните мрежи са толкова шумни в случаите на насилие над животни и толкова мълчаливи в случаите, когато животни (кучета) умъртвяват хора – старци, майки с бебета, дори един професор? Не ни пишете – знаем отговора…

Оригинална публикация

www.zariba.com I 15.12.2014г. 

Варна, България (12.12.2014г.), Зариба ООД oфициално анонсира своя безплатна мобилна Коледна версия за малки и големи. Running with Santa 2 е забавна 3D игра за бягане, налична в онлайн магазините на Google Play, Amazon, Windows Phone и Apple App Store. Изцяло преведена на български език, играта е специално адаптирана и за местния пазар.Тематична в духа на Коледа, Running with Santa 2 отправя предизвикателство към потребителите да събират множество разпиляни подаръци, преодолявайки различни препятствия по пътя си.

Характеристики на играта:
- Забавни цели
-Разнообразни Power-ups
- Различни коледни герои
- Снежен фон и коледна музика
- 3D Графики
- Безкраен спринт

Връзки към играта:
http://www.zariba.com/game/running-with-santa-2/googleplay/
http://www.zariba.com/game/running-with-santa-2/amazon/
http://www.windowsphone.com/en-us/store/app/running-with-santa-2/5857bdc6-fb23-4fc1-8975-74b335d65c4c

За компанията:
Зариба е водеща гейм компания с международно присъствие в САЩ, Западна Европа и България. Студиото за игри е на пазара от 7 години като непрекъснато се развива и заявява сериозно амбициите си на световно равнище. През годините Зариба успешно партнира с индустриални гиганти като Уолт Дисни и др. Портфолиото от игри на компанията непрекъснато расте като до момента студиото е продуцирало над 30 игри, дистрибутирани чрез iTunes, Google Play и други алтернативни канали.

Към настоящия момент Зариба таргетира основно iOS и Android мобилни устройства като голяма част от игрите са локализирани на повече от 12 езика и покриват широка потребителска маса. Популярни игри като Mahjong Worlds и Turbo Bugs достигат рекорден брой тегления и многократно са отличавани в различни категории и държави на iTunes и Google Play.

Иновативен проект за компанията е предстоящото откриване на Зариба Академия, която има за цел да използва натрупания know-how в разработването, оптимизирането и маркетирането на мобилни игри и приложения и да го предаде на прохождащи IT и маркетинг специалисти, които нямат нужния опит. Това ще преврърне студиото в инкубатор на специализирани познания и идейни решения, свързани с гейм индустрията.

Официален сайт на компанията: http://www.zariba.eu
Лице за контакт: Любомир Георгиев, Маркетинг директор
Email: pr@zariba.com
Facebook: https://www.facebook.com/ZaribaLtd
Twitter: https://twitter.com/ZaribaLtd

Автор:
Велислава Ангелова 

www.manager.bg I 16.10.2014г. 

Когато продажбите намалеят заради финансови проблеми, първото перо, от което се реже, е бюджетът за реклама.
Дори и тогава рекламирането на продукта или услугата трябва да продължи, съветва електронното
издание на американското сп. Entrepreneur. То дава няколко практични идеи как да рекламирате, когато бюджетите са оскъдни.
Съветите са следните:
Станете експерт. Пращайте новини за бизнеса си на местни вестници, журналисти с икономически ресор и професионални организации, които да включат информацията ви в техния електронен бюлетин. Потърсете сайт, който е съгласен да публикува информацията ви редовно и дори да я обособи в отделна колона. Когато нещо е публикувано, го копирайте и разпространете на клиентите и партньорите си.
Бъдете публичен лектор. Организаторите на професионални срещи в браншовете винаги търсят представители на бизнеса, които говорят добре и могат да участват в конференции и презентации. Изберете тема, която е свързана с личния ви бизнес опит, така че да не се пропусне споменаването на името и дейността на компанията ви.
Преподавайте в курсове за обучение и преквалификация. Така редица потенциални клиенти ще ви възприемат като експерт и ще разказват за бизнеса ви.
Награждавайте лоялните клиенти. Предложете безплатни стоки или услуги на всеки ваш клиент, които ви е довел нов потребител.
Изпращайте редовни рекламни имейл съобщения. Напомняйте на настоящите си клиенти за себе си и какво се случва с вас.
Извлечете максималното от (безплатните) връзки с обществеността. Винаги, когато има събитие, свързано с бизнеса ви, което засяга местната общност, изпращайте информация до медиите.
Дарявайте. Отделяйте пари за благотворителност. Помагайте. Дори и медиите да не го отразят, пак ще се разчуе.
Направете блог или участвайте в интернет форум. Така ще привлечете трафик към уебсайта си и ще получите обратна връзка с клиентите.
Партнирайте си с други местни предприемачи. Съчетайте бизнеса си с техния, ако уважавате името им. 

Оригинална публикация 

сп. Мениджър | Д-р Александър Христов | 11.07.2010

Отказът от потребление е функция повече на характеристиките на продукта, отколкото на политиката на компанията

ПРЕДИ ГОДИНИ по някакъв повод бившият руски премиер Виктор Черномирдин каза: "Искахме да стане по-хубаво, а излезе както винаги". Тези думи имаха същия резонанс и влияние, както изречената приблизително по същото време от тогавашния наш премиер Димитър Попов реплика "За бога, братя, не купувайте". Ако организаторите на потребителските бойкоти спокойно могат да ползват за слоган втория израз, първият много успешно синтезира резултата от техните усилия.
Потребителският бойкот просто не работи. В смисъл, че много рядко постига целите си – най-често изразени в това да убеди клиентите да престанат да купуват една марка или продукт (или поне да ограничат потреблението), с което да се намалят оборотите и печалбата на компанията и/или да я принудят да предприеме някакво действие. И тук въобще не става въпрос за нищожността на каузите, зад които застават бойкотиращите – някои от тях са важни и разумни, особено ако са от ранга на експлоатацията на детски труд или замърсяването на природата. Не става въпрос и за левичарското схващане, че компаниите са могъщи, зли и мачкат, а ние, потребителите, сме скимтящи жертви в лапите им. Нищо подобно. Причините, поради които потребителските бойкоти като цяло са неефективни, се съдържат в нагласите на хората и в бойкота като действие и за тях ще стане въпрос тук и сега.
За колко потребителски бойкота сте чували? Nike, козметични компании, "Данон", "Белла България"? Колко от тях са постигнали значим успех? Какво от това, че дадена група във "Фейсбук" да не купуваме еди-какво си е събрала 10 хил. души? Във Великобритания по едни съмнителни изчисления стойността на неосъщественото потребление в резултат на бойкоти е 3,2 млрд. лири. Цифрата не е толкова внушителна, като се вземе предвид, че това представлява под 0,5% от потреблението на британците, и става още по-малко такава, като се отчете фактът, че повече от половината от тях са заявили бойкот на някакъв продукт. Какво е това  Давид срещу Голиат ли?
В едно свое изследване френският икономист Филип Делакот разкрива някои от икономическите причини за неефективността на този тип потребителски активизъм. От една страна, "цената" на бойкота най-често е прекалено висока -трудно е да се намери
подходящ заместител на съответната стока или услуга (като цена, качество и ползи) и затова на хората им се налага да изразходват ресурси (време, пари), за да го осъществяват. Разходите, които на всичко отгоре водят към неидеален заместител на продукта, също са високи. Затова някои от потребителите просто подкрепят бойкота, без да участват в него, вероятно стискайки палци той да успее. Това обяснява горната статистика от Великобритания, както и високата численост и ниската ефективност на групите във "Фейсбук". Положението се усложнява, ако стоката или услугата нямат заместител – за да бойкотираме някоя топлофикация или хижата под връх Мусала, трябва да спрем парното или да не се качваме в планината.
Освен това хората, които най-много бойкотират, потребяват най-малко или дори не потребяват дадения продукт въобще. Средният участник често е природозащитник и енергоспестител
с гражданска позиция, който отдавна е приложил вижданията си в потребителското си поведение. За останалите е по-малко вероятно да го направят от даден момент нататък. Иначе казано, бойкотират основно тези, при които цената на въвличане е ниска. Всичко това прави пораженията върху продажбите на продукта или върху имиджа на компанията нищожни.
Освен чисто икономически и пазарни причини има и много други -маркетингови, психологически, комуникационни и дори чисто емоционални. Първата и вероятно най-важната от тях е свързана с факта, че е чувствително по-вероятно клиентите да престанат да купуват даден продукт, ако той е лош, скъп или като цяло не удовлетворява техните нужди, отколкото ако компанията прави опити с животни. Иначе казано, отказът от потребление е функция повече на характе ристиките на продукта, отколкото на политиката на компанията, факт е, че двете неща могат сравнително безпроблемно да съжителстват – потребителят принципно е против опитите с животни, но продължава да купува, защото смята, че именно този продукт му върши най-много работа.
Още нещо: въпреки "Фейсбук", блоговете и форумите, въпреки многото канали и скоростта, с която информацията се разпространява по тях, потребителският бойкот си остава
индивидуално действие, а не колективно. Когато хванаха далаверите на Вальо Топлото, аз бойкотирах софийската топлофикация, като в продължение на година и нещо не си плащах сметките за парно. После си ги платих с лихвите, но ми остана ирационалното удовлетворение, че съм се противопоставил на измамите. Не съм знаел за организирано действие, но разбрах, че събираемостта на сметките е паднала драстично, което означава, че е имало и други хора като мен. Въобще този тип активизъм страда от типичните недостатъци на колективните действия. Потребителите са разпръснати, нехомо-генни и организацията и координацията им са почти невъзможни. Няма ясно изразен център, няма авторитет (освен ако за подкрепа не бъде привлечена някоя известна личност или виден експерт), липсва обединяваща сила. Накрая, много от бойкотите нямат ясно дефинирана крайна цел или са зле комуникира-ни – не се обяснява достатъчно на хората защо не е добре да потребя-ват съответния продукт и какво всъщност трябва да направят, ако са съпричастни с каузата. Възможно решение на това е една добра пиар кампания, но с това рискът да се навлезе в дебрите на черния пиар изскача моментално.
В допълнение мотивацията на хората като цяло не е особено висока. Апатични са към много от проблемите на обществото ни и не променят отношението си дори когато проблемите се превърнат в каузи. Нямат позиция по много въпроси, нямат информация и като цяло не са склонни да променят потребителските си навици поради някаква абстрактна причина. Хората забравят кого и какво са решили да бойкотират или пък бойкотираните продукти са прекалено много, не правят връзка кой бранд на коя компания е. Те много повече предпочитат да мислят за нуждите на семейството си, приятелите и кариерата, отколкото да се припознават като отговорни потребители. Всъщност какво може да направи един потребителски бойкот успешен?

На вниманието на гражданските движения – няколко са основните предпоставки:

- Качеството на заместителя – би било изключително полезно самите организатори на бойкота да посочват евентуални заместители, цената им, качеството, ползите от тях.
- Гражданското съзнание – колкото по-отговорно се отнасят хората към проблемите на човечеството
като замърсяване, нарушаване на правата, корупция и други, толкова повече нараства вероятността бойкотът да успее. Макар че и без обявен "протест с портфейла" отговорните граждани не купуват от "лоши" компании.
- Кауза и имидж – най-общо бойкотът ще е толкова по-успешен, колкото по-ясна и обществено значима е целта.
И както двадесетина години след репликата на Димитър Попов българите купуват, дори купуват много повече, така, предполагам, бъдещето пред потребителските бойкоти ще бъде по-слънчево. Най-малкото става въпрос за промяна на навици и установяване на принципи на отговорно потребление. Компаниите също не стоят безучастни, все повече вземат предвид изискванията на клиентите си и се променят – ако не го правят, пазарът сам ще ги изхвърли. Да не говорим за това, че и държавните институции от един момент нататък също може да се ангажират.

Стр. 108 – 109