ГЕРБ и Патриотичният фронт искат промяна в правилата за избор на членове на СЕМ

www.capital.bg I  8.07.2015г. 

Поправките ще дадат възможност на предложената от президента Бетина Жотева да влезе в регулатора

Депутати от ГЕРБ и Патриотичния фронт са внесли в парламента законопроект за поправки в Закона за радиото и телевизията, който променя правилата за избор на членове на Съвета за електронни медии. Той отменя изискването решението на Народното събрание и указът на президента за избор на нови членове на регулатора да влизат в сила едновременно. Текстовете ще бъдат обсъдени от парламентарната правна комисия в сряда.

Ако промените бъдат приети, това ще позволи на предложената от президента Плевнелиев Бетина Жотева, която в момента е говорител на външното министерство, да заеме мястото на Анюта Асенова, чийто мандат вече изтече. Изтече и този на Анна Хаджиева от парламентарната квота, но Народното събрание вече месеци бави новата си кандидатура. Това пречи и на Жотева да влезе в регулатора. Неофициално се коментира, че Патриотичният фронт упражняват натиск техен представител да заеме мястото от парламентарната квота.

СЕМ се състои от петима членове, като трима се избират от Народното събрание, а двама се посочват от президента. В миналото е имало няколко случая, в които парламентът се е бавил дори с години с избора си на кандидатура за СЕМ заради пазарлъци между партиите. Догодина изтича мандатът и на Георги Лозанов като член на съвета и парламентът трябва да посочи и негов заместник.

Промените в състава на СЕМ са ключови, защото догодина той ще трябва да избере нови генерални директори на обществените БНТ и БНР. И именно представителят на Народното събрание ще предопредели мнозинството в регулатора.

 

Оригинална публикация 

 

14 правила на e-mail етикета

www.manager.bg I 5.07.2015г.

 

Средностатистически, човек губи около една четвърт от работната си седмица в преглед на стотици електронни писма. Независимо, че общуването с имейли вече ни е като втора природа, тренерът по делово общуване Барбара Пачтър е убедена, че далеч не всички умеят да ползват както трябва електронната поща.

Напротив, повечето са склонни да допускат елементарни грешки, най-вече заради огромното количество писма, които трябва да четат и пишат всеки ден. Може да са дребни, но се трупат и с времето започват да влияят негативно на кариерата.

 В книгата си „Основи на бизнес етикета” Пачтър откроява основните правила за ползване на електронна поща при деловото общуване. Ето най-важните от тях.

1. Формулирайте ясно темата на писмата

Като подходящи примери тя посочва: „Датата на срещата е преместена”, „Въпрос, свързан с вашата презентация” или „Предложение по вашата заявка”. Много често хората решават дали изобщо да отворят писмото като се ориентират по темата.  Решението да прочетат точно вашето писмо винаги зависи от това дали сте показали разбиране относно проблема на своите адресати, запознати ли сте с това, което ги вълнува, отбелязва Пачтър.

2. Дръжте се професионално

Когато работите за дадена компания, обикновено се налага да използвате корпоративната поща. Ако работите за себе си и периодично използвате личната си поща, внимавайте при изобра на адреса. Той винаги трябва да съдържа вашето име, за да е съвсем ясно кой изпраща писма. Никога не използвайте адрес, който съдържа означения, нямащи нищо общо с работата ви: например, babygirl@…или beerlover@… Несериозно е, и веднага ви пишат черна точка.

3. Помислете два пъти преди да натиснете „Reply All”

Никой не обича да чете писма с още 20 души едновременно. Не бързайте да зададете опцията „Reply All”, докато не проверите и не се убедите, че всеки в списъка ви с адреси трябва да прочете вашия отговор.

4. Използвайте  професионални обръщения

По-свободните маниери с поздрави от рода на „Здрасти!” „Йо, Ей!” нямат място в деловата поща, казва Пачтър. По-добре е да започвате със „Здравейте”, или „Добър ден.” Освен това, изписвайте пълните имена на хората, с които общувате, а не умалителни форми, съветва още тя.

5. Не прекалявайте с възклицателните знаци

Ако смятате да поставяте възклицателни знаци в писмо, особено, когато съдържа оферта или друг тип предложение, то го направете само веднъж. Хората често се увличат и поставят възклицателни знаци в края на всяко изречение от електронните си писма. В резултат, писмото изглежда твърде емоционално, строго, понякога дори заплашително. Затова, с възклицателните знаци трябва много да се внимава, казва Патчър.

6. Внимателно с шегичките

Иронията често се губи като нюанс в невербалната реч: ние не чуваме интонацията и не виждаме изражението на лицето на събеседника. Добре е чувството за хумор да се включи в професионалната кореспонденция едва след като опознаете добре адресата.

7. Разни хора, разни идеали

Често, между хората възниква неразбиране заради културни различия. Особено, когато си пишат, без да се познават добре. Представителите на някои култури като японците, китайците, арабите например искат първо да опознаят човек по-добре и тогава да се пристъпи към съвместна работа. За тях е по-приемливо да пишат и получават по-лични писма. От друга страна, по-дистанцирани нации в общуването като германците, американците или скандинавците предпочитат колкото се може по-бързо да се премине към деловата част в кореспонденцията.

8. Винаги отговаряйте

Наистина, не е лесно да се отделя достатъчно време за отговор на всяко писмо, предназначено за вас, но се старайте да го правите. Отговаряйте, дори и ако писмото е пратено до вас погрешка, особено, ако този, който го е изпратил, посочва, че очаква отговор. Това е признак не само за добро възпитание, а и за качества, които предизвикват доверие към вас – особено важно предимство в професионална среда.

9. Четете, преди да изпратите

Грешките в писмен текст никога не остават незабелязани. Възможно е дори да дискредитират репутацията ви. Затова, преди да изпратите писмо, прочетете го поне веднъж, по възможност, на глас.

10. Адресът – най-накрая

Не бихте искали да изпратите недовършено или „празно” писмо. Затова, създайте си навик да добавяте адреса на получателя едва след като сте свършили всичко останало – написали сте темата, обръщанието, прикачили сте файловете и т.н..

11. И още веднъж – двойна проверка

Много е важно да сте сигурни, че сте попълнили правилния адресат. Това е една от най-често допусканите грешки, която поставя в неудобна ситуация както самите вас, така и човека, който погрешка е получил писмото.

12. Придържайте се към класическите шрифтове

Основното правило винаги е било и ще бъде: писмото трябва да се чете лесно. Затова, придържайте се към класическите шрифтове, цветове и размер на буквите. Прието за норма е големината на буквите да варира от  10 до 12 кегела, шрифтът да е от рода на Arial, Calibri, Times New Roman. А колкото до цвета, най-надежден избор си остава черният.

13. Бъдете сдържани

Не използвайте витиевати изрази или пък ярки думи с негативен подтекст. За да избегнете неразбиране или по-лошо – отдръпване и обида, Патчър съветва отново, преди изпращане, да прочетете писмото на глас. Ако ви се стори рязко, такова ще изглежда и на получателя.

14. Нищо не остава скрито

Винаги помнете, че всяка електронна кореспонденция оставя следи, тоест, може да бъде прочетена и от някой друг. Така че, не пишете нищо, което не е предназначено за чужди очи. Не пишете нищо, което може да разруши живота ви или да причини вреда на други. Не пишете нищо, за което после ще ви се наложи да се извинявате.

Източник: iBusiness

 

Оригинална публикация 

 

По-ефективни решения за управление на корпоративните документи и процеси

www.acta-verba.com I 16.06.2015г.

„Бизнес клиентите очакват да получат цялостни ИТ услуги, които покриват от край до край процеса по управление на документи в техните организации. Те търсят доверен партньор, който да им предложи и реализира решения, съобразени с нуждите им и които носят конкретен измерим бизнес резултат. Решенията, които Коника Минолта предлага, осигуряват прозрачност, която води до по-добра управляемост на процесите. В същото време чрез тях се налагат ясни правила кой в компанията до каква точно информация да има достъп – като контролът върху спазването им е автоматизиран“, каза Елена Дречева, изпълнителен директор на Коника Минолта България.

Повече от 50 представители на компании от различни индустрии в България се запознаха с най-новите решения за оптимизиране и контрол на печата и управление  на документи. Tемите бяха обсъдени в контекста на цялостното управление на процесите в организациите. В последвалата дискусия участниците споделиха трудностите и проблемите, които срещат в опита си да оптимизират офисния печат, да управляват по-добре разходите за него и да постигнат по-ефективни документни процеси.

Двама гост-лектори пристигнаха в България специално за събитието. Драган Симич, регионален мениджър продажби, Ysoft Corporation, разкри новостите при управлението на печатната инфраструктура, като демонстрира новите функционалности на софтуера за контрол на печата SafeQ и разказа за вече успешно реализирани проекти. Най-голям интерес сред гостите предизвика възможността за мобилно принтиране и сигурността на печата.

Мирослав Храбчак, бизнес консултант в Коника Минолта Европа, запозна участниците със съвременните начини за оптимизиране на бизнес процесите и документните потоци. Той представи dokoniCASE, новия продукт в портфолиото на Коника Минолта от корпоративни решения за управление на съдържанието (Enterprise Content Management). Решението гарантира ясни и автоматизирани процеси в компаниите, спестявайки време и разходи. Позволява на мениджърите да имат контрол над важната информация в тяхната организация като документи, имейли, фактури, договори и др.

През тази година Коника Минолта България отбелязва своя 10 годишен юбилей. През годините компанията направи достъпни за българския бизнес услугите за печат и създаде иновативни решения за променящата се бизнес среда. Помогна на над 200 компании да оптимизират своите процеси и да бъдат по-ефективни. Коника Минолта България спести на своите клиенти над 6 000 000 лева разходи и осигури създаването на над 2 000 000 000 документа с перфектно качество и  грижа за природата. Сред организациите, доверили се на решенията на Коника Минолта България, са: Telerik, Speedy, DB Schenker, Mobiltel, Lufthansa Technik, Deloitte, Sopharma, Eurohold, Unicredit Bank, Lidl и много други водещи компании в България.

*Източник AIIM – Capitalizing on Content, http://www.aiim.org/

Автор:
Наталия Димитрова, Acta Verba

Когато медиите не са на страната на хората

www.capital.bg I 21.03.2015г.

Отразяването на трагични случаи отново прекрачи границата на етичните норми

"Кога за последно видяхте дъщеря си? От колко време тя не живееше при вас? Колко често се чувахте, виждахте? Тоест вие със сигурност сте минали през мястото, където е била убита?" Не, това не са въпроси от полицейски разпит. А от журналистически репортаж, излъчен миналата неделя в предаването "Дикоff" по "Нова тв". Поводът – убийството на 23-годишна студентка от Велико Търново. Мястото – домът на скърбящото й семейство. Разговорът – за първите предположения на родителите след изчезването на детето им, за това "кой пръв е изгубил надежда", за смъртната присъда. Всичко това се случва на фона на лични снимки на момичето и кадри от следствен експеримент с възстановка на престъплението с участието на главния заподозрян. За финал бащата получава "поща от отвъдното", по заглавието в репортажа, и през сълзи разопакова подарък от дъщеря си, изпратен от нея приживе по куриер. Пред включена камера.

"Реквием за младостта", както редакторите на "Дикоff" решават да кръстят материала си, е само един от примерите от последната седмица за това как медиите могат да използват хората, когато са най-уязвими, и да се намесят грубо в личния им живот. Разбрахме също така подробности от ежедневието на майката, скочила от терасата на жилищен блок в Бургас, видяхме и снимки на пострадалото й четиригодишно дете в болничното легло. Чухме името и заболяването на убития от бой във варненски мол мъж, скоропостижно класифициран като клошар. Гледахме интервюта с майката на дете, накарано да пуши цигара. Информацията беше подплатена с вече обичайните разпити на съседи и роднини в стил "кажете като какъв го познавате"и "какво чувствате сега". И границата между допустимо и недопустимо при журналистическото отразяване на трагични случаи за пореден път беше прекрачена.

Стандарти на хартия

"Уважаваме неприкосновеността на личния живот на всеки; Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност; Само особено важен обществен интерес може да оправдае намесата на медиите в личния и семейния живот." Това са принципи, записани в Етичния кодекс на българските медии. Много често обаче това, което го има на хартия като добро пожелание, е неприложимо в реалния медиен живот. И се тълкува по различен начин от журналистите.

Основната цел на медиите е да информират обществото и да му помогнат да си формира мнение като, му представят всички важни детайли. Не е ясно обаче какво постигаме, когато заснемем и предадем мъката на едно отчаяно семейство. Сензационният начин, по който се отразява сполетялото ги нещастие, не превръща МВР в по-резултатна и работеща структура, не прави и правосъдието по-ефективно. Всъщност институциите са тези, които трябва да преследваме за отговор, не роднините.

Иван Радев, член на УС на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ), коментира, че членовете на организацията са разтревожени от тенденцията голям брой медии да не зачитат препоръките на Етичния кодекс на българските медии. "За съжаление трагедии се случват и медиите са длъжни да ги отразят. Онова, което ни притеснява обаче, е абсолютната безотговорност, с която някои подхождат към чуждото нещастие в името на привличане по-голяма аудитория за медията/предаването/рубриката си", каза Радев. Според него задълбочените анализи и коментари все по-често липсват, като са заменени от жестоки зрелища и внушения, които вредят на обществото и дори са в състояние да го тласнат в спирала от насилие. "Разбира се, че е недопустима цензура от какъвто и да било характер, но в същото време е очевидна нуждата от механизъм, който да стимулира медиите да спазват минимума от норми на поведение, за който сами са се договорили в Етичния кодекс. В новия си състав Комисията за журналистическа етика даде заявка, че ще се бори за по-етична среда, но усилията й без съмнение ще бъдат обречени, ако не получат по-широка обществена подкрепа", е мнението на Иван Радев.

По принцип всяка телевизия е приела да спазва Етичния кодекс на българските медии и Закона за радио и телевизия, които изискват зачитане на правото на личен живот. Респективно има законови и етични правила, които и предаването на "Нова тв" трябва да зачита, независимо че е външна продукция, реализирана от продуцентска компания "Телеман". От телевизията коментираха, че са сред медиите, първи подписали Етичния кодекс при приемането му през 2004 г., и застават зад принципите му. Те уточниха, че решението за излъчване на интервюто могат да коментират продуцентите.

Продуцентът в "Телеман" Николай Русакиев изрази недоумение от негативните реакциите в социалните мрежи по повод излъчения репортаж. "Съжаляваме, уважаеми потребители, че животът извън социалните мрежи не е анимирана картичка, преводен виц или интелектуална поза. Животът е такъв, какъвто е. Смъртта – също. Показахме ги такива, каквито са. Със съгласието, със съдействието и по желанието на хората, които снимахме", заяви Русакиев (целият му коментар е в карето след текста).

Дупките в правилата

Според Бойко Боев, старши експерт в британската неправителствена организация Article 19, която работи за защита на свободното слово, причината българските медии да забравят, че гражданите имат достойнство и право на личен живот, е в самите правила на медиите. "Те са оскъдни и неясни. Законът за радио и телевизия съдържа само една разпоредба за медиите и личния живот. Тя забранява на медиите да създават и разпространяват информация, свързана с личния живот на гражданите без тяхно съгласие", обяснява Боев. По думите му съответните етични правила на журналистите са малко повече – четири, но също така неясни.

"Трябват ясни и конкретни правила, ако искаме правата ни да бъдат спазвани. Липсата на правила или неясните правила позволяват медиите да действат по усмотрение", казва Бойко Боев. Той дава пример от Великобритания, където освен законовите разпоредби за защита на личния живот съществува цяла глава в Broadcasting Code (Кодекса за радио и телевизия) с двайсет разпоредби, отнасящи се конкретно до медиите и личния живот. В тях е казано кога и как може да се заснемат хора. Отделно обществената медия BBC има свои етични правила, които още по-детайлно регламентират кой кога и как може да заснема хора и как те могат да бъдат показани. "Тези правила определят как да се балансира между правото на личен живот и правото на медиите да събират и разпространяват информация в различни случаи", разказва още Боев и допълва, че "за журналистите тези правила са като правилата за движение по пътищата за шофьорите". Като идеята е, че разпоредбите не са само за защита на гражданите, но и в помощ на журналистите в различни ситуации. "Не може да очакваме много от българските телевизионни журналисти, ако имат едно-две неясни правила, гарантиращи защита на личния ни живот", обобщава Боев.

Проблем е също, че репортажи като този в "Дикоff" обикновено остават най-много с отзвук в социалните мрежи, но не стават повод за промяна на правилата на работа в медиите. Институции, които имат някакво отношение към спазването на журналистическите стандарти, като комисията за журналистическа етика нямат достатъчно правомощия и на практика не упражняват реален контрол.

А дали и малкото съществуващи в България етични норми се спазват, в крайна сметка е въпрос на професионална отговорност. И доза морал.

 

###

Продуцентът Николай Русакиев от "Телеман":

Животът е такъв какъвто е. Смъртта – също. Показахме ги такива, каквито са.

Истинско недоумение буди у нас фактът, че в социалните мрежи реакциите срещу излъчения материал изглежда превишават реакциите срещу няколко простички факта: едно 23-годишно момиче е убито; един рецидивист от ромски произход с влязла в сила присъда е на свобода и убива отново; отговор на въпроса защо това е възможно – няма. Реакция на социалните мрежи – няма. Тук те са повече мрежи, отколкото социални. Към убийства, към рецидиви и към беззаконие социалните мрежи са привикнали, загубили са чувствителност към тях, това е само фонов шум, който социалните мрежи регистрират, докато си разменят селфита, пухкави кученца и котенца или цитати-които-ни-правят-да-изглеждаме-умни. Към истинския живот, към непоправимата загуба, към бездната на скръбта социалните мрежи не са привикнали. Истинският живот ги плаши. Истинският живот – "озъбеното свирепо куче" на Вапцаров – е пълната противоположност на социалните мрежи с техния фалш и удобното алтер-его, зад което се крият "потребителите". Потребителите – тази дума не е случайна! – са възмутени. Потребителите са ужасени! Кой потребява това? Що за човек потребява това?!? Ще ви кажем, уважаеми потребители – истинските хора, не виртуалните. Истинските хора,Етични стандарти които сами – и то настойчиво – потърсиха медиите, за да не потъне в нищото случая с дъщеря им ("уважаваме неприкосновеността на личния живот на всеки" – както е записано в Етичния кодекс – но точно толкова уважаваме и поканата му). Истинските хора, които са изгубили истинско дете, а не прикачен файл. (и за тях това представлява колкото "особено важен обществен интерес", толкова и личен). Истинските хора, които – след като излъчихме видеото – ни потърсиха по телефона, за да благодарят. И за това че сме запалили свещичка на гроба на детето им – ей така, по човешки, без някой да ни е карал (за да не засилваме мъката им и "със съчувствие и сдържаност", както повелява Етичният кодекс). Забележете – след излъчването, не преди това! Съжаляваме, уважаеми потребители, че животът извън социалните мрежи не е анимирана картичка, преводен виц или интелектуална поза. Животът е такъв какъвто е. Смъртта – също. Показахме ги такива, каквито са. Със съгласието, със съдействието и по желанието на хората, които снимахме. Защото тези хора са истински – и те не искат тяхната трагедия да бъде вашия фонов шум.

P.S. Спонтанен въпрос: защо социалните мрежи са толкова шумни в случаите на насилие над животни и толкова мълчаливи в случаите, когато животни (кучета) умъртвяват хора – старци, майки с бебета, дори един професор? Не ни пишете – знаем отговора…


Оригинална публикация

Ерозията на европейския модел

www.aej-bulgaria.org I 05.03.2015г.

Европа стабилно се движи надолу в Индекса за свобода на словото през последните години, отбелязват от „Репортери без граници“ в доклада си за европейските страни за 2015 г, който поставя под съмнение устойчивостта на европейския модел на медиен плурализъм. Ето кои са основните изводи на организацията за състоянието на медийната среда в Европа.

Приплъзване на върха

Финландия (1-во място), Норвегия (2-ро) и Дания (3-то) продължават да оглавяват индекса, но въпреки това и тяхното представяне се влошава. Във Финландия засилващата се конкуренция накара медиите да прибегнат до сливания, за да намалят разходите си за служители. В резултат от това е налице неизбежен спад в обема медийно съдържание, достъпно за аудиторията. Страничен ефект от по-малкия брой медии е и загубата на независимост.

Поставена под номер 2 в миналогодишния индекс, Холандия изпада до 4-то място през 2015 г. в резултат на явни нарушения като атаки над журналисти по време на демонстрации и сериозно влошаване на отношенията между институциите и журналистическия сектор. Очебиен пример е забраната, наложена през септември, върху снимането в сградата на парламента без изричното съгласие на парламентаристите

Пропадането на Холандия в индекса позволи на Норвегия да се завърне в топ 3 – обичайно място за страната от създаването на класацията през 2002 г. При все това, съществуват известни притеснения относно капацитета на норвежките медии да се боравят с чувствителни и важни теми. Медиите могат да са свободни, но как използват своята свобода? Кампания на Медици без граници подчерта обезпокоителна липса на отразяване на международни кризи от норвежките медии.

В Дания глобиха през октомври 2014 г. двама журналисти, които оповестиха скандални данни в здравния сектор. Това определено се отрази негативно на страната, която разгорещено дебатира свободата на изразяване от 2005 г. Адвокатът на двамата журналисти обвини властите, че преследват „вестоносеца”, вместо да се насочат към разрешаване на разкритите проблеми.

Европейските механизми не могат да се справят с ерозията на плурализма

Правителствената намеса в медиите е реалност в много страни от Европейския съюз (ЕС). Тя е подпомогната от концентрацията на медийна собственост във все по-малко ръце, комбинирана с липсата на прозрачност по отношение на тази собственост. Това е основен проблем в Унгария (65-то място, -1), където Медийният съвет – чийто президент се назначава от министър-председателя, се меси директно в редакционната политика. ЕС не успя да се справи с този проблем

Провалът на ЕС да разпознае медиите като изключение от неговите закони за конкуренцията е друг проблем. Доминантната позиция на главните медийни групи, както и наличните пречки за навлизане на пазара на нови такива, представляват преки заплахи за медийния плурализъм. Той (плурализмът) е водещ принцип на ЕС, но сякаш европейското право не прави истинска разлика между новинарска организация и фирма за внос-износ.

Иронично, правилата за конкуренцията не успяват да парират и унгарските реформи, които правят възможно изземането на лицензи на медии, независимо, че тези действия противостоят на така ключовите за ЕС принципи на свободния пазар.

ЕС към момента няма правила, по които да се извършва разпределянето на държавните поръчки за медиите. Разпределението на държавна реклама също не е регулирано, въпреки че това е ефективен способ за упражняване на натиск върху медии, особено на местно ниво. Във Франция (38-мо място), например, Le Ravi, сатирично списание, познато като „Марсилското Шарли Ебдо“, загуби около 40 000 евро публични средства през 2014 г. поради решение на местните власти, което подозрително много прилича на наказание. Le Ravi може и да не успее да оцелее без тази сума.

Нещо повече – ЕС не изисква тези, които управляват държавните медии, да бъдат назначавани по прозрачен начин, а също и не изисква държавните медии да са независими от политиците на власт. Това остава широко отворена вратата за злоупотреби. В Италия (73-то място) начинът, по който се назначават мениджърите в държавната радио и ТВ медия RAI , създава възможности на управляващата коалиция да упражнява известен контрол над редакционните политики на медията. Аугусто Минзолини, ръководител на RAI 1, водещият обществен телевизионен канал, съобщи през 2009 г., че медията няма да отразява личните афери на министър-председателя Силвио Берлускони. Сегашният президент на RAI е назначената през 2012 г. от министър-председателя Марио Монти, бивша директорка на Bank of Italy – Ана Мария Тарантола.

Популистки натиск върху медиите

Няколко са европейските страни, поставени между 30-то и 70-то място в индекса. От началото на финансовата криза през 2007 г., развитието на държавите членки беше спъвано от редица трудности, включително растяща безработица и все по-малка покупателна способност. Това е идеална среда за популистки движения, които обвиняват елитите за кризата, а медиите за това, че са част от „системата”.

Унгарският министър-председател Виктор Орбан продължава да преследва независимите медии. През 2014 г. той насочи своя гняв към медийната група на RTL като наложи такси върху рекламирането, които таргетират специфично тази медия. Благодарение на широко подкрепяна кампания, обществото успя да предотврати налагането на Интернет такса върху потреблението на данни, целяща намаляването влиянието на независимата журналистика, намерила убежище онлайн през последните години.

Крайно десният френски Национален Фронт, който днес твърди да е водещата политическа сила в страната, се прочу с това, че забраняваше на определени журналисти да посещават неговите събития. Това действие едва ли изненада някого, имайки предвид, че идва от партия, която състави „медиен план”, целящ да „атакува журналисти до смърт”. Далеч не само крайно десните във Франция декларираха своята враждебност към журналистите. Те често са таргетирани по време на протести, както от демонстранти, така и понякога от полицията.

В Италия движението Пет звезди (M5S) на Бепе Грило няма равно, когато става дума за контрол на информацията. То стриктно регулира възможността на своите парламентарни представители да дават интервюта и изглежда, че желае да контролира и самите журналисти, демонизирайки ги, когато се опитват да запазят своята независимост. Грило обвинява журналистите, че са продажни и забрани на националната медия да присъства на някои сбирки на движението.

Проблемните страни: Гърция, България, Италия и Люксембург

Гърция (91-ва) завърши пропадане с 60 места, което започна през 2009 г., след като изглежда правителството най-накрая взе необходимите мерки за борба с нео-нацистката партия Златна зора, която не се свенеше да използва насилие над журналисти. И все пак, полицията продължава да се радва на пълна безнаказаност при съприкосновенията си с протестиращи. Гърците не се изкачиха в индекса и заради провала в запълването на дупката, оставена от внезапното затваряне на държавната ERT през 2013 г. Много служители напуснаха наследника на ERT – New Hellenic Radio, Internet and Television (NERIT), след като първият президент на новата медия си тръгна. Сириза обеща да съживи ERT.

Демонстрациите и актовете на насилие срещу журналисти, които белязаха 2013 г. в България (106-та) бяха последвани през 2014 г. от вълна на паника, стартирана от проблеми в банковия сектор. В отговор на загубата на доверие в банковия сектор, правителството предложи закон, целящ да бетонира същия. Комисията за финансов надзор, която е държавна агенция, на практика бе превърната в медиен полицай. Налагането от нейна страна на глоби и заповеди за разкриване на източниците на журналисти, ясно разкрива правителственото желание да бъдат заглушени медиите, които дръзват да посочат проблемите в банковите и регулаторни системи.

Притеснителното увеличение на насилието над журналисти в Италия (73-та) съживи уплахата у медиите от мафията. Към момента 12 журналисти са под полицейска закрила, според Ossigeno per l’Informazione. Двама от „информационните герои“ на Репортери без граници – Lirio Abbate и Giuseppe “Pino” Maniaci, са сред основните мишени. Двете кучета на Маниачи бяха открити обесени в неговия дом няколко дни след като колата му бе запалена. Битката срещу свободата на изразяване се води и в съда. Ossigeno per l’Informazione съобщава за 129 заведени дела за клевета през последните 12 месеца преди средата на октомври 2014 г. – увеличение с 53%, сравнено с предходните 12 месеца.

Люксембург (19-ти) попадна в новините в края на 2014 г., поради разкритията LuxLeaks относно правителствените сделки със стотици чужденци, касаещи укриване на данъци. Страната се върна на нивото си от 2009 г. (20-то място) след година на смесица от надежда и гняв. Позитивните сигнали през 2014 г. включваха създаването на награда за разследваща журналистика. И въпреки това близките връзки между правителството, бизнес сектора и медиите сериозно пречи на упражняването на журналистическата професия.

 

Оригиналният текст на доклада на английски език можете да откриете на интернет страницата на индекса.

 

Оригинална публикация

10 закона на маркетинга в социалните мрежи

www.manager.bg I 31.12.2014г. 

Ако искате да утвърдите марката си в социалните мрежи и нямате опит, трябва да знаете основните принципи на този вид маркетиране.
Това посочва Сюзън Гънилуиз в сайта на списание Entrepreneur. Авторката е собственик на компания за маркетинг комуникации в Орландо, САЩ. Тя изброява 10-те правила за успешно присъствие на марката в социалните мрежи, които са й помогнали да утвърди сайтовете на не малко компании. Ето кои са тези правила, според нея:
1. Слушайте. Едно от най-важните неща в сайтовете за общуване е, че са платформи за обратна връзка. Затова четете внимателно коментарите на потребителите. Включвайте се в дискусиите им, за покажете, че мнението им има значение.
2. Работете фокусирано. Силно концентрираната кампания за утвърждаване на едно качество или продукт на марката е много по-добра стратегия, отколкото ако хвърлите усилията си да рекламирате в сайтовете всичко, свързано с марката, на всички.
3. Дръжте на качеството в общуването. Много по-добре е да имате 1000 фена във Facebook, които наистина се интересуват от бизнеса, коментират съдържанието и говорят с вас, отколкото 10 хил., които просто са регистрирали присъствие.
4. Бъдете търпеливи. Маркетингът в социалните мрежи се случва бавно.
5. Разпространявайте качествено съдържание. Ако публикувате информация, която е качествена, уникална или забавна, хората ще започнат да си я прехвърлят и дискусиите им ще ви изтласкат напред в резултатите от търсенето в Google.
6. Използвайте хората с влияние. Свържете се с лидерите на мнение, чието име служи за пример и е престижно във вашата индустрия. Накарайте ги да коментират нещо специално за вас. Опитайте да убедите последователите им и тези, които се възхищават от тях, да харесат и вашата марка.
7. Създайте добавена стойност. Ако по цял ден само рекламирате продуктите си в социалните мрежи и публикувате информация за това колко са добри, хората бързо ще се отдръпнат от вас. Създавайте добавена стойност в разговорите. Карайте потребителите да научават нещо ново от вас, да печелят от присъствието ви както с награди, така и в нематериален аспект. Накарайте ги да заговорят и вашето име да започне да се носи от уста на уста.
8. Не игнорирайте. Не бихте се разминали на улицата с човек, който познавате, без да го поздравите, нали? Хората, които са протегнали ръка към вас в социалните мрежи, са пожелали да създадат връзка, която вие трябва да поддържате. Бъдете отговорни за управлението на комуникацията си с тях, бъдете водещата страна в тази комуникация.
9. Бъдете насреща. Недейте да публикувате съдържанието си и след това да изчезвате. Ако потребителите коментират и ви питат нещо, бъдете ангажирани да им отговорите. Иначе вниманието им ще започне да отслабва.
10. Не говорете само за себе си. Коментирайте и неща, които не са свързани с вас. Не можете да очаквате, че всички ще обсъждат само публикуваното от вас, ако вие не кажете добра дума за нещо, което някой друг е разпространил или реално е направил. Объщайте внимание на вълненията в социалната среда, в която се реализира марката.  

 

Оригинална публикация 

Постване на игри – нов начин да се задържи вниманието на потребителите във Фейсбук

www.manager.bg I 05.12.2014г.

Ново предизвикателство за маркетинг специалистите заложи от ноември тази година Facebook с въвеждането на забрана в социалната мрежа за игри с апликации, чието условие за участие е потребителите да харесат страницата, която провежда играта. Така отново се наложи маркетинг специалистите да измислят и прилагат други техники и средства за популяризиране на продуктите и за поддържане интереса на фейсбук потребителите към страниците, които управляват.
Една от тях, която ние в BeShared препоръчваме и използваме много често, е простата на пръв поглед, но притежаваща силен потенциал пост-игра. Най-общо пост-играта представлява обикновен фейсбук пост, съдържащ въпрос, загадка или търсещ мнението на аудиторията по дадена тема, като условието за участие е фейсбук потребителя да публикува правилния отговор, своето мнение или снимка като коментар под поста.
Такъв тип постове имат много по-дълъг живот от обикновените, което се дължи на постоянната интеракция с тях от страна на участващите в играта потребители. Животът и обхватът на играта може да се подсили допълнително с помощта на опцията на Facebook за спонсориране на публикациите.
Високата ангажираност на феновете на страницата с пост-играта води до повишаване на показателите ѝ, което подпомага и останалите публикации. Това е изключително ефективен и евтин начин за комуникация с феновете, за повишаване на тяхната лоялност към марката и повишаване на ангажираността им със страницата.
Естествено, като всеки елемент от фейсбук комуникацията, и провеждането на пост-игри става по определени правила, въведени от социалната мрежа. Основно правило е, че условие за участие в играта може да бъде само харесване или коментиране на поста-игра. Забранено е да се изисква от фейсбук потребителите да харесват страницата, да тагват други потребители или да споделят поста на своята стена.
Друго важно изискване е наличието на общи правила и условия на играта, които администраторите на страницата, провеждаща играта, трябва да публикуват като бележка на стената, а в текста към пост-играта трябва да присъства линк към бележката. Общите правила и условия на играта трябва да съдържат най-общо информация за периода на провеждане на играта, изисквания за участие в играта, описание на наградите, механика на избор и известяване на победителите, както и информация как ще получат своя подарък.
Този тип фейсбук игри са и много подходящ начин за популяризиране на продуктите на марката, ако се използват като подарък, особено за нови за пазара продукти. Така например, ако фирма лансира нов продукт, може да провежда веднъж на две седмици или ежеседмично пост-игри и да раздава от 1 до 3 продукта на победителите, в зависимост от техния размер и себестойност. Този подход ще помогне да се промотира продукта и да се повиши разпознаваемостта му сред аудиторията.
Ако даден бранд не разполага с достатъчен ресурс за провеждането на игра под формата на апликация, пост-играта е много добра алтернатива.
Комбинацията от креативност, привлекателен дизайн и ефективно популяризиране и управление на играта, може да я превърне в мощен инструмент за привличане на нови фенове, задържане вниманието на настоящите и повишаване на тяхната емоционална връзка с марката.
BeShared предлага едноседмичен безплатен тестови период, в който всеки клиент може да се убеди в ползите за своя продукт от провеждането на фейсбук пост-игри.
Борислав Айтов, управител на BeShared Digital and Creative Agency 

 

Оригинална публикация 

10-те закона на маркетинга в социалните медии

www.manager.bg I 22.10.2014г. 

Ако искате да утвърдите марката си в социалните медии и нямате опит, имайте предвид следните основни принципи на този вид маркетинг.
Изброява ги Сюзън Гънилуиз в електронното издание Entrepreneur. Тя ръководи компания за маркетинг комуникации в американския щат Орландо. Сюзън споделя 10-те правила за успешно присъствие на марката в социалните медии, които са й помогнали да утвърди в сайтовете не малко компании.
Ето кои са те.
1. Слушайте, наблюдавайте. Едно от най-важните неща в социалните мрежи е, че те дават възможност за двупосочна комуникация. Затова, четете внимателно коментарите на потребителите. Включвайте се в дискусиите им, за да формирате у тях убеждението, че мнението им е важно.
2. Работете фокусирано. Силно концентрираната кампания за утвърждаване на една единствена услуга или продукт под шапката на марка работи много повече, отколкото комплексните усилия да рекламирате в сайтовете всичко на марката пред всички.
3. Дръжте на качеството в общуването. Много по-добре е да имате 1000 фена във Facebook, които наистина се интересуват от бизнеса, коментират съдържанието и говорят с вас, отколкото 10 хил., които просто са регистрирали присъствие.
4. Бъдете търпеливи. Маркетингът в социалните медии се случва бавно.
5. Разпространявайте много добро съдържание. Ако публикувате информация, която е качествена, уникална или забавна, хората ще започнат да си я прехвърлят помежду си и дискусиите им ще ви изтласкат напред в резултатите от търсенето в Google.
6. Използвайте лидерите на мнение. Свържете се с тези хора, чието име служи за пример и е престижно във вашата индустрия. Накарайте ги да коментират нещо специално за вас. Опитайте да убедите последователите им и тези, които се възхищават от тях, да харесат и вашата марка.
7. Създавайте добавена стойност. Ако по цял ден само рекламирате продуктите си в социалните медии и публикувате информация за това колко са добри, хората бързо ще се отдръпнат. Създавайте добавена стойност в разговорите. Предлагайте потребителите да научават нещо ново от вас, да печелят от присъствието ви както награди, така и в нематериален аспект. Накарайте ги да заговорят и вашето име да се пренесе от уста на уста.
8. Не игнорирайте! Не бихте се разминали на улицата с човек, когото познавате, без да го поздравите, нали?! Хората, които са протегнали ръка към вас в социалните медии, са пожелали да създадат връзка, която вие трябва да поддържате. Бъдете отговорни за управлението на комуникацията си с тях, бъдете водещата страна в тази комуникация.
9. Бъдете насреща. Недейте да публикувате съдържанието си и след това да изчезвате. Ако потребителите коментират и ви питат нещо, бъдете ангажирани да им отговорите.
10. Не говорете само за себе си. Коментирайте и неща, които не са свързани с вас. Не може да очаквате, че всички ще обсъждат само публикуваното от вас, ако вие не кажете добра дума за нещо, което някой друг е разпространил или реално е направил. Объщайте внимание на вълненията в социалната среда, в която се реализира марката.  

 

Оригинална публикация