НЕЖНАТА СИЛА НА КОМУНИКАЦИИТЕ

Икономика | Яна КОЛЕВА | 10.12.2015

КАТО PR ПРОФЕСИОНАЛИСТИ ЖЕНИТЕ СА КОРПОРАТИВНИ ДИПЛОМАТИ, АРХИТЕКТИ НА СЪВРЕМЕННИЯ РАЗГОВОР И РАЗКАЗВАЧИ НА ИСТОРИИ, КОИТО СЛЕДЯТ ПУЛСА НА ПАЗАРА

Корпоративните комуникации са неразделна част от всеки бизнес. Динамиката на промените навсякъде и във всичко силно засяга и тази дейност. Промените в комуникацията стават не заради PR професионалистите и желанието им компаниите, за които работят, да са по-интересни за публиката, а въпреки тях. Интернет и технологиите, които непрекъснато създават нови канали за комуникация, усложниха тяхната работа. Сега изненади дебнат отвсякъде. Клиентите стават все по-капризни и изискват все по-високо качество на продуктите и услугите, държат и на по-доброто общуване с бизнеса, който им ги предоставя. Нарастващият брой блогове, сайтове и форуми им дава нови възможности за връзка с клиентите и потребителите, но същевременно това утежнява тяхната работа.
Все повече PR специалистите си дават сметка, че в своята работа трябва да са на гребена на информационните технологии. Бурята от идеи, мнения и коментари в интернет променя коренно начина на правене на PR. Ако доскоро мениджърите по корпоративни комуникации търсеха как да контролират посланието, днес вече се налага да намират варианти, чрез които да въвличат потребители в правенето на самото послание. Ето защо те се превръщат в архитекти на съвременния разговор. Не са ли активни и иновативни в комуникацията с клиента, когато той очаква това, клиентът може просто да смени компанията.
Освен всички други нови роли, които реалностите им налагат, PR професионалистите трябва да са и корпоративни дипломати. Те са хората, които свързват, убеждават и помагат на компаниите да постигат добри резултати с отговорност и грижа към потребителя и клиента, към околната среда и цялото общество.
Често корпоративната комуникация е поверена на жени. Дами имат грижа за имиджа на компаниите в добри времена, но и в лоши моменти. Връзките с обществеността разчитат повече на креативност при реализацията, на иновативност и гъвкавост, за да постигат публичност с по-малко средства. Инвестират време, енергия, знания и постоянство в изграждането на позитивни и устойчиви отношения с медии, с институции, с потребители, с всички възможни заинтересовани страни.
Поканихме няколко дами, които управляват корпоративните комуникации, маркетинг и реклама, от първо лице да разкажат за професията, която остава в сянка, но резултатите й са видими. Те организират публични корпоративни събития и различни прояви, но самите те, макар да имат чар, обикновено не са под светлините на прожекторите. Те обаче са в нашия обектив.

Стр. 96

Комерсиализацията на телевизията е неизбежно зло

economic.bg I 6.11.2013

Персоналната телевизия е доста скъпо удоволствие и не мисля, че скоро ще се развие в България, смята Силва Зурлева, член на УС на "Нова броудкастинг груп"

- Госпожо Зурлева, каква според вас ще е българската телевизия в близко бъдеще и какви са очакванията ви за телевизията на бъдещето?

- Ще става все по-модерна, ще предлага по-голямо разнообразие на съдържание и ще се стреми непрекъснато към световните стандарти. За съжаление, смятам, че още по-голямата й комерсиализация е неизбежно зло.

- Кога ще стане реалност у нас персоналната телевизия – когато зрителят ще избира сам съдържанието, което гледа?

- Това е доста скъпо удоволствие, не мисля, че скоро ще се развие в България поради невисокия стандарт на живот. Цифровизацията ще остави много хора без телевизия, първо трябва да се реши този проблем.

- Каква е ролята на българските телевизии в образоването на обществото?

- Образованието е дело преди всичко на семейството и училището, но би трябвало да е задача на всяка една национална телевизия. Нова телевизия, макар и частна медия – част от шведската медийна група Modern Times Group, ясно съзнава своята роля и отговорност и непрекъснато търси баланса в това да информира, забавлява и образова обществото.

- Къде е вашата телевизия сред многото канали в приемниците ни? Три причини зрителят да избере точно вашата телевизия?

- Ние сме обективни и точни, не манипулираме зрителите заради частни бизнес интереси, забавляваме с програми по световни стандарти. Програмната ни схема предлага предавания за цялото семейство – от Новините на Нова, през богатия набор от силни публицистични предавания до едни от най-популярните игри, риалити формати, токшоута и сериали.

- Вие лично какво гледате по българските тв канали?

- Следя новините и Нова, както и тези на другите национални телевизии. Интересуват ме и малкото предавания, посветени на българската култура и изкуство.

- Кои са позитивите и кои негативите от нарастващата конкуренция в ефира?

- Конкуренцията става все по-жестока, но това те кара да поставяш собствената си летва все по-високо и да даваш най-доброто, на което си способен. Мисля, че определено е необходима в телевизионния бизнес като цяло, иначе щяхме да си лежим на старите лаври, всеки от нас има такива в гардероба си.

- Скъсват ли телевизиите с практиката copy-paste на предавания и програмни схеми? Кога ще стане модерно всяка да има свой собствен облик и разпознаваем почерк и стил на работа?

- В интерес на истината кабелните канали, част от групата Нова Броудкастинг Груп – Диема, Диема фемили, Кино Нова, имат такъв свой собствен облик – те са профилирани, много добре позиционирани и имат твърда зрителска аудитория, която се увеличава постоянно. За националните телевизии е по-трудно това да се случи в близко бъдеще, светът става все по-глобален и ние просто сме част от него. В период на икономическа криза това си е направо лукс, идеята за профилиран български канал като "Арте" например е много добра, но от бизнес такъв, на този етап това би бил предизвестен провал.

- Всяка година в края на лятото ставаме свидетели на трескаво пренареждане на познатите лица от екрана. Каква е вашата кадрова политика и задържане на добрите водещи и на качествените журналисти? А за привличане на нови професионалисти?

- Добрите условия за работата на журналистите се определят от максимално възможната свобода на изразяване и адекватното заплащане.

- Какво ще ни донесе и какво ще ни отнеме цифровизацията, която вече влиза във всеки дом Възможно ли е тя да пренареди тв пазара и от него да отпаднат по-малките играчи?

- Не е възможно, а със сигурност ще отпаднат в по-дългосрочен план, ще има пренареждане, разбира се. Конкуренцията ще стане още по-сериозна.

Четете цялото интервю в брой 30 на списание "Икономика

Оригинална публикация 

Председателят на КФН Стоян Мавродиев е на корицата на новия брой на списание “Икономика”

PRESS.dir.bg I 5.02.2013

Стоян Мавродиев: „Мултифондовете са нова перспектива”

Председателят на КФН с корица и интервю в новия брой на сп. „Икономика”

Обширно интервю със Стоян Мавродиев, председател на Комисията за финансов надзор, е поместено в новия брой на сп. „Икономика”. Той е на корицата на изданието, в която е изведен акцентът „Мултифондовете са нова перспектива”.

Интервюто прави пълен обзор на дейността на КФН за изминалата година и очертава тенденциите за 2013 г. в трите основни финансови сектора, наблюдавани от регулатора -капиталов пазар, осигуряване, и застраховане.

Новият брой на списание „Икономика” излиза в началото на февруари.

Снимки: Красимир Стоичков, "Манифактура"

Оригинална публикация

Българските медии и Фейсбук

Economy.bg I 29.10.2012

Вижте мнението на водещи експерти и представители на медии в България

bTV (над 157 хил.), Cars.bg (над 125 хил.), Sportal.bg (над 111 хил.), The Voice Radio & TV Bulgaria (над 111 хил.) и Radio Fresh! ( над 104 хил.) – това са най-големите български фейсбук страници на медии, сочат данни на Stranici.bg.
Ако изключим медиите от по-широк характер, като музикални, автомобилни и развлекателни, най-големите официални страници на медии са тези на Btv.bg (157 642), Vesti.bg (65 288), Economy.bg (50 176), Dnes.bg (44 942), Списание Икономика (41 288), bTV News (37 458), сп. Мениджър (37 168), Profit.bg (32 279), Dnes.dir.bg (30 774), Капитал (30 492), Дневник (24 596).
 
Пълната класация можете да видите тук: http://www.stranici.bg/index.php?pcat=3
 
Присъствието
 
Почти всички медии в България разполагат със свои официални страници във Facebook, а повечето експерти в бранша се обединяват около становището, че присъствието в социалните мрежи е важно. Освен официални страници, честа практика е използването и на допълнителни големи фейсбук страници с обща тематика, за промотирането на новини.
Според Любомир Аламанов – председател на Българска асоциация на агенциите за дигитални комуникации (БААДК), уцелването на точния обем на информация, която да бъде поднесена, без да предизвиква раздразнение сред аудиторията, е едно от важните условия за успешно присъствие на една медия в социалните мрежи. По неговите думи в това отношение добър пример са страниците от групата на „Икономедия” – „Капитал” (над 30 хил.) и „Дневник” (над 24 хил.)
„За една медия е важно навсякъде, където може да достига до своите потребители, да присъства с официален профил, който да се поддържа от професионален екип”, коментира за Economy.bg Лъчезар Иванов, мениджър проекти в „Нетинфо”. Едни от най-големите фейсбук страници на медията са Vesti.bg (над 65 хил.), Sinoptik.bg (над 61 хил.) и Edna.bg (над 17 хил.).
„Въпреки че в последно време се говори, че потреблението на новини ще се измести от новинарските сайтове към социалните мрежи, практиката показва друго”, коментира Иванов. По думите му споделянето на новинарско съдържание в дадени страници, без то да е обвързано с тематиката им, е практика, която се използва от все повече малки новинарски сайтове.
„Ефектът от този трафик обаче е противоречив. Сайтът генерира по-голям брой посетители, но ефектът е краткосрочен и не води до лоялност от страна на потребителите” споделя мениджърът.
На същото мнение е и Людмил Кърджилов – изпълнителен директор на „Дарик”. „Медиите трябва да присъстват в социалните мрежи, така те намират път към нови читатели, така те популяризират своето съдържание и своята идентичност. Това обаче не бива да се прави на всяка цена в гонитбата на допълнителни, често пъти случайни посетители”, коментира той за Economy.bg. Според него Facebook ще продължи да играе значителна роля при формирането на трафика на всяка интернет медия.
„Целият хайп около Facebook накара хората да смятат, че всичко трябва да се премести там”, посочи Момчил Шумаков, изпълнителен директор на Mail.bg пред Economy.bg. Според него повечето медии правят страници във Facebook единствено с цел да събират аудитория, като публикуват своите новини и разчитат така да получат по-голямо поле за изява.
„Това работеше доста добре, преди медиите да прекалят с него. Като развитие на горното се появи и явлението „фейсбук спам”, споделя Шумаков. „Лошото е, че повечето потребители на Facebook не знаят нито как да се отпишат, нито че могат да се оплачат”, допълва той.
 
Ангажираност на феновете
 
Според председателя на IAB България Жанет Найденова за фен страницата на една медия във Facebook не е най-важен броят на феновете, а това дали те са реални потребители, истински фенове на медията, каква е тяхната ангажираност с марката и каква е тяхната активност. „Всеки има право да реши дали да използва, или не големи фейсбук страници с обща тематика за генериране на трафик не само към медийни, но и към всякакъв тип сайтове”, коментира Найденова.
„Публикуването обаче или споделянето на линк – несвързан със съдържанието на съответната фейсбук страницата и който в повечето случаи е замаскиран, използвайки bit.ly и други подобни средства за генериране на скъсени линкове – не носи нищо друго освен кликове, които допринасят за нарастване на „bounce rate” на медийния уеб сайт”, посочи тя.
„Така се генерира аудитория, която не е със същия профил и навици като лоялната аудитория на медията, която аудитория всъщност тя продава на рекламодателите. Оттам идва и ниската ефективност за рекламодателите”, допълни Жанет Найденова.
 
Администриране на медийни фейсбук страници
 
Специалистите не са единодушни относно това кой би могъл най-добре да се справи с администрирането на медийните фейсбук страници.
„Когато маркетингът стане този, който определя правилата и критериите за присъствие в социалните мрежи , а не PR-ът, както е в момента в България- тогава има смисъл от навлизане на медиите във Facebook. Самият факт, че отделите за нови медии са под „шапката” на PR-мениджърите говори за неразбиране на същността на социалните мрежи”, твърди Николай Бакалов, основател на „О.С.А. Marketing Solutions”
По неговите думи съвсем малка част от страниците на медиите във Facebook се управляват професионално, а по-голямата част от присъствието е самоцелно.
На друго мнение е Любомир Аламанов, според когото схващането, че PR-ът е една малка част от маркетинга, чиято задача е да управлява комуникацията с медиите, е грешно. „В световен мащаб все повече на PR специалистите се гледа като на комуникационни консултанти. В качеството си на такива те изработват комуникационните стратегии на своите клиенти и ги съветват доколко един или друг канал като Facebook е подходящ и как той може да бъде най-ефективно използван”, коментира пред Economy.bg управляващият директор на APRA Porter Novelli. 
 

 

Уроци за уеб предприемачи

Сп. Икономика | Татяна ЯВАШЕВА | 08.06.2012

Христо Христов е интернет предприемач. Основател е на "Дарик уеб" и е собственик на дружеството за събиране на вземания "Мост финанс мениджмънт". Работил е в Дарик радио и е бил на стаж в световната редакция на ВВС, където обстойно дискутирали тенденциите на развитие на медийния бизнес. От Лондон се върнал със своя представа какво да се прави и успял да развие визията си за бъдещето.
Той е само на 28, а вече управлява над 15 сайта и не спира да разработва нови проекти. В портфолиото са dariknews.bg, gong.bg, darikfinance.bg, vremeto.bg, lex.bg. Също така поема ангажимент да участва в управлението на външни проекти, в случай, че идеята е вдъхновяваща. Негова е компанията "Уеб рисърч", която следи в дълбочина поведението на интернет потребителите, докато преглеждат новините, докато са във Фейсбук или четат форуми. Платформата дава възможност бизнесът да наблюдава интереса към себе си, както и ефекта от свои рекламни кампании, без да се следи поведението на конкретен потребител. В момента обаче в по-голяма степен от това се възползват обществени личности, политици и партии.
Христо Христов е завършил право, но бързо видял деформациите в прилагането му и решил да заложи на номер две в своите интереси – интернет. Убеден е, че уеб базираният бизнес дава възможности за бърз растеж. Стандартният начин на развитие включва представителства, офиси, търговци, много служители, което изисква големи разходи. Всяка година "Дарик уеб" постига растеж въпреки кризата. Ето защо основателят на компанията твърди, че в уеб с малък екип лесно може да се стигне до момента, в който нещата да потръгнат. За 6 години и половина развитие служителите, ангажирани с компанията му, са почти 40. Данните сочат, че всеки трети интернет потребител в България чете поне веднъж месечно сайтовете на ,Дарик уеб".

Посоката

Проучванията показват, че в момента се наблюдава миграция към интернет. Затова все по-малки вестници ще се четат, а списанията ще поддържат интереса на определен кръг от потребители. Когато някой иска бързо да получи информация, той отдавна не чака до утрешния ден, за да отвори вестника, а влиза в мрежата. Но читателят изисква анализ, дълбочина, коментар, различна гледна точка. Онлайн медиите много бързо поднасят новината, но вече се появяват и такива, които предлагат и експресен анализ. В ерата на интернет оцеляват онези офлайн издания, които дават повече от новината, и това са списанията, а до известна степен и седмичните вестници.

Диригентът

Стандартните медии също отиват в интернет. Но това, че всички са в мрежата, съвсем не означава, че всички правят пари в нея. Подобно на балона в имотите, се образува и интернет балон. Правят се все повече уеб базирани проекти. Проблемът е, че за голяма част от хората то е просто хоби, тъй като прекарват много време в интернет, но това не е техният бизнес. Наливат се пари, които обаче не носят очакваната възвръщаемост. Интернет е много динамична среда и за да успееш, трябва да си готов за непрекъсната промяна.,Дарик уеб" има сайтове, които сме направили или придобили, но година по-късно Facebook е пуснал същата функционалност и това ни убива. Освен че трябва да се борим с конкуренцията, трябва да водим битка на световния пазар, която е много по-сериозна. Youtube "отвя" българския сайт за Видеосподеляне VBOX и нито една социална мрежа не можа да се развие като Facebook. Опитите на локално ниво да се повтори нещо от триумфа на фейсбук се оказаха безрезултатни. За да успееш, трябват много познания. От идеята до реализацията пътят е труден и има много подводни камъни, които трябва да се избягват. Освен всичко трябва да се следят и най-новите тенденции, с които да сте в крак.

(Без) граници

Освен малкия мащаб друг минус на българската уеб индустрия е, че няма достатъчно дизайнери и ГГ специалисти. Образованието не се стреми да навакса с този дефицит.
Плюсът на българския уеб е, че може да се стартира с малко пари. В годините на криза от 2008 г. насам българската уеб индустрия няма нито една година, в която да няма ръст на продажбите. Миналата година беше малко по-слаба като растеж, но той пак е между 6 и 12%, като има групи, които бележат и по-голям ръст. Това е индустрията, която се развива динамично. Най-голямата златна мина на нашия уеб е, че с местния ресурс – работна ръка, хостинг, наем, които са евтини, може да се направи продукт, който да се пусне в целия свят. Въпросът обаче е да уцелиш нуждата на пазара в дадения момент. Но парадоксът е, че за да стане това, трябва да си на онзи пазар, за да усещаш осезаемо пулса му. Иначе е много трудно да налучкаш от какво има нужда той и какви са тенденциите там.
Но вече има българи, пуснали сайтове, които работят някъде по света – например за онлайн игри, за обмен на файлове, за запознанства и др. Не е никак лесно да се направи пробив навън, но пък има успешни примери, финансовата подкрепа от бизнес ангели или фонд обикновено идва на по-късен етап, когато нещо от разработката вече е налице. Ако някой реализира уеб проект с голям потенциал, няма как той да остане незабелязан. Фондовете за рисков капитал, както и някои индивидуални играчи, натрупали значителен финансов ресурс, се оглеждат за перспективни Възможности.

Прилив и отлив

Разработваме две нови концепции с прицел зад граница. Те ще стартират скоро, като в рамките на 3 месеца ще се тества на Вътрешния пазар и тогава на външния. Горчивата истина е, че от много на брой проекти само един успява да се развие, да стане атрактивен и печеливш. За експеримента да се направи нещо значимо за уеб средата често не са нужни огромни суми, но колкото повече и по-компетентни хора са ангажирани с разработката, толкова шансовете за успех на начинанието нарастват. Но дори да успее, няма гаранция, че след 1-2 години някой от световните гиганти няма да вземе идеята, да я развие и усъвършенства с огромния си екип. Не е изключено, разбира се, да ви бъде предложено партньорство.

Рязко напред

Пари от българския уеб се правят, но трябва да имате практика зад гърба, да разполагате със специалисти, нужно е да развиете голям сайт, в който влизат много потребители, без значение дали е новинарски, спортен, услуга поща, за запознанства и т.н. Но за да се радвате на голям трафик, трябва да предлагате на аудиторията новости и удобство. Решите ли да правите нещо вече познато, трябва да се придържате към принципа на Стив Джобс: Като си изостанал, не бива просто да догонваш лидера на пазара, а трябва да го изпревариш със значителна преднина. Трябва да се постигне съвършенство на продукта или услугата. Белегът на една иновативна компания е не само това, че първа измисля идеите, тя знае също как да дръпне рязко напред.
Всеки опитва да предлага повече социални възможности, за да се създаде добра среда за комуникация в неговия сайт, и всеки гледа да отнеме някакво късче от най-голямата социална мрежа. Но започва да се усеща как вече се търси следващият голям играч в
тази ниша. Това няма да е аналогична социална мрежа, защото няма нужда от подобия. Успешната социална мрежа е онази, в която са хората, тъй като в нея има нещо, което ги привлича и задържа. Причината, поради която Facebook порасна, е причината, заради която Facebook забавя темп, тъй като се усеща пренасищане. Докато в социалната мрежа си свързан само с приятели, всичко е наред. Но колеги, роднини, стари познати също ти предлагат приятелство, което вече те кара да се ограничаваш – и започваш да не качваш снимки, които би ти се искало да споделиш с приятели. Това лавинообразно разрастване на Facebook малко по-късно може да преобърне играта. В момента се появяват много пофокусирани мрежи по интереси. Нишови сайтове за комуникация и обмен на идеи ще започнат да откъсват потребители от Facebook.

Пътища на успеха

Проблемът на България е, че пазарът е много малък, затова трябва да се търсят Възможности навън. Тук трафикът е ограничен, а и населението като цяло не е много платежоспособно. Интернет пазарът е за 20-30 млн. лв. и ако в продължение на 20 години един играч расте с по 20% годишно, той ще има устойчив растеж, но няма да порасне много. Най-добрата рецепта е "стабилна основа на българския пазар с повече трафик и професионалисти, с които да се правят опити за излаз навън". В България се отделят сравнително малко средства за интернет реклама – официално около 5% от общия микс. Още преди две години във Великобритания интернет рекламата надмина телевизионната, а в САЩ се очаква това да стане през тази година. Но дори и у нас се усеща, че процесът на промяна вече върви.
В България се прилага и изкуствено увеличаване на трафика, което става чрез заплащане. Ползват се различни групи, които движени от финансови стимули, започват да влизат на даден сайт. Това може и да не е морално, но не е незаконно. То обаче не остава незабелязано за хората от бранша.
Има само един устойчив начин да генерираш голям трафик – това е сайтът да е добър. Не поддържаш ли интереса на потребителите, те не се връщат отново. Продуктът трябва да се развива и колкото по-интересен е той, толкова по-висок ще е резултатът. Това не става бързо, но гарантира ефект. Интернет дава възможност за проследимост на резултата.
Българският предприемач трябва да мисли как да направи уникална разработка. Не бива да копира чужд продукт, а да направи свой, който може да намери пазар навън

Стр. 86, 87