www.aej-bulgaria.org I 05.03.2015г.
Европа стабилно се движи надолу в Индекса за свобода на словото през последните години, отбелязват от „Репортери без граници“ в доклада си за европейските страни за 2015 г, който поставя под съмнение устойчивостта на европейския модел на медиен плурализъм. Ето кои са основните изводи на организацията за състоянието на медийната среда в Европа.
Приплъзване на върха
Финландия (1-во място), Норвегия (2-ро) и Дания (3-то) продължават да оглавяват индекса, но въпреки това и тяхното представяне се влошава. Във Финландия засилващата се конкуренция накара медиите да прибегнат до сливания, за да намалят разходите си за служители. В резултат от това е налице неизбежен спад в обема медийно съдържание, достъпно за аудиторията. Страничен ефект от по-малкия брой медии е и загубата на независимост.
Поставена под номер 2 в миналогодишния индекс, Холандия изпада до 4-то място през 2015 г. в резултат на явни нарушения като атаки над журналисти по време на демонстрации и сериозно влошаване на отношенията между институциите и журналистическия сектор. Очебиен пример е забраната, наложена през септември, върху снимането в сградата на парламента без изричното съгласие на парламентаристите
Пропадането на Холандия в индекса позволи на Норвегия да се завърне в топ 3 – обичайно място за страната от създаването на класацията през 2002 г. При все това, съществуват известни притеснения относно капацитета на норвежките медии да се боравят с чувствителни и важни теми. Медиите могат да са свободни, но как използват своята свобода? Кампания на Медици без граници подчерта обезпокоителна липса на отразяване на международни кризи от норвежките медии.
В Дания глобиха през октомври 2014 г. двама журналисти, които оповестиха скандални данни в здравния сектор. Това определено се отрази негативно на страната, която разгорещено дебатира свободата на изразяване от 2005 г. Адвокатът на двамата журналисти обвини властите, че преследват „вестоносеца”, вместо да се насочат към разрешаване на разкритите проблеми.
Европейските механизми не могат да се справят с ерозията на плурализма
Правителствената намеса в медиите е реалност в много страни от Европейския съюз (ЕС). Тя е подпомогната от концентрацията на медийна собственост във все по-малко ръце, комбинирана с липсата на прозрачност по отношение на тази собственост. Това е основен проблем в Унгария (65-то място, -1), където Медийният съвет – чийто президент се назначава от министър-председателя, се меси директно в редакционната политика. ЕС не успя да се справи с този проблем
Провалът на ЕС да разпознае медиите като изключение от неговите закони за конкуренцията е друг проблем. Доминантната позиция на главните медийни групи, както и наличните пречки за навлизане на пазара на нови такива, представляват преки заплахи за медийния плурализъм. Той (плурализмът) е водещ принцип на ЕС, но сякаш европейското право не прави истинска разлика между новинарска организация и фирма за внос-износ.
Иронично, правилата за конкуренцията не успяват да парират и унгарските реформи, които правят възможно изземането на лицензи на медии, независимо, че тези действия противостоят на така ключовите за ЕС принципи на свободния пазар.
ЕС към момента няма правила, по които да се извършва разпределянето на държавните поръчки за медиите. Разпределението на държавна реклама също не е регулирано, въпреки че това е ефективен способ за упражняване на натиск върху медии, особено на местно ниво. Във Франция (38-мо място), например, Le Ravi, сатирично списание, познато като „Марсилското Шарли Ебдо“, загуби около 40 000 евро публични средства през 2014 г. поради решение на местните власти, което подозрително много прилича на наказание. Le Ravi може и да не успее да оцелее без тази сума.
Нещо повече – ЕС не изисква тези, които управляват държавните медии, да бъдат назначавани по прозрачен начин, а също и не изисква държавните медии да са независими от политиците на власт. Това остава широко отворена вратата за злоупотреби. В Италия (73-то място) начинът, по който се назначават мениджърите в държавната радио и ТВ медия RAI , създава възможности на управляващата коалиция да упражнява известен контрол над редакционните политики на медията. Аугусто Минзолини, ръководител на RAI 1, водещият обществен телевизионен канал, съобщи през 2009 г., че медията няма да отразява личните афери на министър-председателя Силвио Берлускони. Сегашният президент на RAI е назначената през 2012 г. от министър-председателя Марио Монти, бивша директорка на Bank of Italy – Ана Мария Тарантола.
Популистки натиск върху медиите
Няколко са европейските страни, поставени между 30-то и 70-то място в индекса. От началото на финансовата криза през 2007 г., развитието на държавите членки беше спъвано от редица трудности, включително растяща безработица и все по-малка покупателна способност. Това е идеална среда за популистки движения, които обвиняват елитите за кризата, а медиите за това, че са част от „системата”.
Унгарският министър-председател Виктор Орбан продължава да преследва независимите медии. През 2014 г. той насочи своя гняв към медийната група на RTL като наложи такси върху рекламирането, които таргетират специфично тази медия. Благодарение на широко подкрепяна кампания, обществото успя да предотврати налагането на Интернет такса върху потреблението на данни, целяща намаляването влиянието на независимата журналистика, намерила убежище онлайн през последните години.
Крайно десният френски Национален Фронт, който днес твърди да е водещата политическа сила в страната, се прочу с това, че забраняваше на определени журналисти да посещават неговите събития. Това действие едва ли изненада някого, имайки предвид, че идва от партия, която състави „медиен план”, целящ да „атакува журналисти до смърт”. Далеч не само крайно десните във Франция декларираха своята враждебност към журналистите. Те често са таргетирани по време на протести, както от демонстранти, така и понякога от полицията.
В Италия движението Пет звезди (M5S) на Бепе Грило няма равно, когато става дума за контрол на информацията. То стриктно регулира възможността на своите парламентарни представители да дават интервюта и изглежда, че желае да контролира и самите журналисти, демонизирайки ги, когато се опитват да запазят своята независимост. Грило обвинява журналистите, че са продажни и забрани на националната медия да присъства на някои сбирки на движението.
Проблемните страни: Гърция, България, Италия и Люксембург
Гърция (91-ва) завърши пропадане с 60 места, което започна през 2009 г., след като изглежда правителството най-накрая взе необходимите мерки за борба с нео-нацистката партия Златна зора, която не се свенеше да използва насилие над журналисти. И все пак, полицията продължава да се радва на пълна безнаказаност при съприкосновенията си с протестиращи. Гърците не се изкачиха в индекса и заради провала в запълването на дупката, оставена от внезапното затваряне на държавната ERT през 2013 г. Много служители напуснаха наследника на ERT – New Hellenic Radio, Internet and Television (NERIT), след като първият президент на новата медия си тръгна. Сириза обеща да съживи ERT.
Демонстрациите и актовете на насилие срещу журналисти, които белязаха 2013 г. в България (106-та) бяха последвани през 2014 г. от вълна на паника, стартирана от проблеми в банковия сектор. В отговор на загубата на доверие в банковия сектор, правителството предложи закон, целящ да бетонира същия. Комисията за финансов надзор, която е държавна агенция, на практика бе превърната в медиен полицай. Налагането от нейна страна на глоби и заповеди за разкриване на източниците на журналисти, ясно разкрива правителственото желание да бъдат заглушени медиите, които дръзват да посочат проблемите в банковите и регулаторни системи.
Притеснителното увеличение на насилието над журналисти в Италия (73-та) съживи уплахата у медиите от мафията. Към момента 12 журналисти са под полицейска закрила, според Ossigeno per l’Informazione. Двама от „информационните герои“ на Репортери без граници – Lirio Abbate и Giuseppe “Pino” Maniaci, са сред основните мишени. Двете кучета на Маниачи бяха открити обесени в неговия дом няколко дни след като колата му бе запалена. Битката срещу свободата на изразяване се води и в съда. Ossigeno per l’Informazione съобщава за 129 заведени дела за клевета през последните 12 месеца преди средата на октомври 2014 г. – увеличение с 53%, сравнено с предходните 12 месеца.
Люксембург (19-ти) попадна в новините в края на 2014 г., поради разкритията LuxLeaks относно правителствените сделки със стотици чужденци, касаещи укриване на данъци. Страната се върна на нивото си от 2009 г. (20-то място) след година на смесица от надежда и гняв. Позитивните сигнали през 2014 г. включваха създаването на награда за разследваща журналистика. И въпреки това близките връзки между правителството, бизнес сектора и медиите сериозно пречи на упражняването на журналистическата професия.
Оригиналният текст на доклада на английски език можете да откриете на интернет страницата на индекса.
Оригинална публикация
Posted in PR&Media News
Tags: Bank of Italy, ERT, Internet and Television, Le Ravi, LuxLeaks, M5S, NERIT, New Hellenic Radio, RAI, RTL, Ана Мария Тарантола, атирично списание, Аугусто Минзолини, банков сектор, Бепе Грило, важни теми, Виктор Орбан, водещ, враждебност към журналисти, главни медийни групи, данни, движението Пет звезди, дела за клевета, демонстрации, държавна реклама, държавни медии, държавни поръчки за медии, Европа, европейски страни, ерозия на плурализма, Журналисти, журналистическа професия, журналистически сектор, забрана, забранява, заглушени медии, загубата на доверие, затваряне на държавна телевизия, Златна зора, Индекс, институции, Интернет, Комисия за финансов надзор, контрол на информация, лицензи на медии, Марио Монти, Медиен плурализъм, медиен полицай, Медиен съвет, Медии, медийна група, Медийна собственост, Медийна среда, медийно съдържание, Медици без граници, намеса в медиите, насилие над журналисти, натиск върху медии, независими, независими медии, независимост, нео-нацистка партия, новинарска организация, определени журналисти, отразяване на международни кризи, полицейска закрила, посещават събития, правила, правителствените сделки, преследва, прозрачност, публични средства, Радио, Разследваща журналистика, редакционна политика, Репортери без граници, свобода на изразяване, Свобода на словото, Силвио Берлускони, такса върху потреблението на данни, такса върху рекламирането, ТВ медия, телевизионен канал, укриване на данъци, упражнява контрол, френски Национален Фронт, „информационните герои“, „медиен план”, „Репортери без граници“
Вики от група "Мастило" ще бъде Водещ на "Гласът на България". Тя ще се грижи за настроението на претендентите и техните близки от кастингите "на тъмно", които стартираха тази седмица, до самия финал на шоуто. Най-вероятно обаче Вики няма да води самото шоу.
Пейо, познат като пощальона от "Имаш поща", отново се връща в ефира на "Нова телевизия" – този път като пълноценен водещ в "На кафе" заедно с Гала. Ентусиазмът на Пейо е толкова голям, че обещава да носи Гала на ръце. Най-известният пощальон в България, когото зрителите познават и като музикант, ще се появява в специални издания на предаването в компанията на своя бенд.
