Ерозията на европейския модел

www.aej-bulgaria.org I 05.03.2015г.

Европа стабилно се движи надолу в Индекса за свобода на словото през последните години, отбелязват от „Репортери без граници“ в доклада си за европейските страни за 2015 г, който поставя под съмнение устойчивостта на европейския модел на медиен плурализъм. Ето кои са основните изводи на организацията за състоянието на медийната среда в Европа.

Приплъзване на върха

Финландия (1-во място), Норвегия (2-ро) и Дания (3-то) продължават да оглавяват индекса, но въпреки това и тяхното представяне се влошава. Във Финландия засилващата се конкуренция накара медиите да прибегнат до сливания, за да намалят разходите си за служители. В резултат от това е налице неизбежен спад в обема медийно съдържание, достъпно за аудиторията. Страничен ефект от по-малкия брой медии е и загубата на независимост.

Поставена под номер 2 в миналогодишния индекс, Холандия изпада до 4-то място през 2015 г. в резултат на явни нарушения като атаки над журналисти по време на демонстрации и сериозно влошаване на отношенията между институциите и журналистическия сектор. Очебиен пример е забраната, наложена през септември, върху снимането в сградата на парламента без изричното съгласие на парламентаристите

Пропадането на Холандия в индекса позволи на Норвегия да се завърне в топ 3 – обичайно място за страната от създаването на класацията през 2002 г. При все това, съществуват известни притеснения относно капацитета на норвежките медии да се боравят с чувствителни и важни теми. Медиите могат да са свободни, но как използват своята свобода? Кампания на Медици без граници подчерта обезпокоителна липса на отразяване на международни кризи от норвежките медии.

В Дания глобиха през октомври 2014 г. двама журналисти, които оповестиха скандални данни в здравния сектор. Това определено се отрази негативно на страната, която разгорещено дебатира свободата на изразяване от 2005 г. Адвокатът на двамата журналисти обвини властите, че преследват „вестоносеца”, вместо да се насочат към разрешаване на разкритите проблеми.

Европейските механизми не могат да се справят с ерозията на плурализма

Правителствената намеса в медиите е реалност в много страни от Европейския съюз (ЕС). Тя е подпомогната от концентрацията на медийна собственост във все по-малко ръце, комбинирана с липсата на прозрачност по отношение на тази собственост. Това е основен проблем в Унгария (65-то място, -1), където Медийният съвет – чийто президент се назначава от министър-председателя, се меси директно в редакционната политика. ЕС не успя да се справи с този проблем

Провалът на ЕС да разпознае медиите като изключение от неговите закони за конкуренцията е друг проблем. Доминантната позиция на главните медийни групи, както и наличните пречки за навлизане на пазара на нови такива, представляват преки заплахи за медийния плурализъм. Той (плурализмът) е водещ принцип на ЕС, но сякаш европейското право не прави истинска разлика между новинарска организация и фирма за внос-износ.

Иронично, правилата за конкуренцията не успяват да парират и унгарските реформи, които правят възможно изземането на лицензи на медии, независимо, че тези действия противостоят на така ключовите за ЕС принципи на свободния пазар.

ЕС към момента няма правила, по които да се извършва разпределянето на държавните поръчки за медиите. Разпределението на държавна реклама също не е регулирано, въпреки че това е ефективен способ за упражняване на натиск върху медии, особено на местно ниво. Във Франция (38-мо място), например, Le Ravi, сатирично списание, познато като „Марсилското Шарли Ебдо“, загуби около 40 000 евро публични средства през 2014 г. поради решение на местните власти, което подозрително много прилича на наказание. Le Ravi може и да не успее да оцелее без тази сума.

Нещо повече – ЕС не изисква тези, които управляват държавните медии, да бъдат назначавани по прозрачен начин, а също и не изисква държавните медии да са независими от политиците на власт. Това остава широко отворена вратата за злоупотреби. В Италия (73-то място) начинът, по който се назначават мениджърите в държавната радио и ТВ медия RAI , създава възможности на управляващата коалиция да упражнява известен контрол над редакционните политики на медията. Аугусто Минзолини, ръководител на RAI 1, водещият обществен телевизионен канал, съобщи през 2009 г., че медията няма да отразява личните афери на министър-председателя Силвио Берлускони. Сегашният президент на RAI е назначената през 2012 г. от министър-председателя Марио Монти, бивша директорка на Bank of Italy – Ана Мария Тарантола.

Популистки натиск върху медиите

Няколко са европейските страни, поставени между 30-то и 70-то място в индекса. От началото на финансовата криза през 2007 г., развитието на държавите членки беше спъвано от редица трудности, включително растяща безработица и все по-малка покупателна способност. Това е идеална среда за популистки движения, които обвиняват елитите за кризата, а медиите за това, че са част от „системата”.

Унгарският министър-председател Виктор Орбан продължава да преследва независимите медии. През 2014 г. той насочи своя гняв към медийната група на RTL като наложи такси върху рекламирането, които таргетират специфично тази медия. Благодарение на широко подкрепяна кампания, обществото успя да предотврати налагането на Интернет такса върху потреблението на данни, целяща намаляването влиянието на независимата журналистика, намерила убежище онлайн през последните години.

Крайно десният френски Национален Фронт, който днес твърди да е водещата политическа сила в страната, се прочу с това, че забраняваше на определени журналисти да посещават неговите събития. Това действие едва ли изненада някого, имайки предвид, че идва от партия, която състави „медиен план”, целящ да „атакува журналисти до смърт”. Далеч не само крайно десните във Франция декларираха своята враждебност към журналистите. Те често са таргетирани по време на протести, както от демонстранти, така и понякога от полицията.

В Италия движението Пет звезди (M5S) на Бепе Грило няма равно, когато става дума за контрол на информацията. То стриктно регулира възможността на своите парламентарни представители да дават интервюта и изглежда, че желае да контролира и самите журналисти, демонизирайки ги, когато се опитват да запазят своята независимост. Грило обвинява журналистите, че са продажни и забрани на националната медия да присъства на някои сбирки на движението.

Проблемните страни: Гърция, България, Италия и Люксембург

Гърция (91-ва) завърши пропадане с 60 места, което започна през 2009 г., след като изглежда правителството най-накрая взе необходимите мерки за борба с нео-нацистката партия Златна зора, която не се свенеше да използва насилие над журналисти. И все пак, полицията продължава да се радва на пълна безнаказаност при съприкосновенията си с протестиращи. Гърците не се изкачиха в индекса и заради провала в запълването на дупката, оставена от внезапното затваряне на държавната ERT през 2013 г. Много служители напуснаха наследника на ERT – New Hellenic Radio, Internet and Television (NERIT), след като първият президент на новата медия си тръгна. Сириза обеща да съживи ERT.

Демонстрациите и актовете на насилие срещу журналисти, които белязаха 2013 г. в България (106-та) бяха последвани през 2014 г. от вълна на паника, стартирана от проблеми в банковия сектор. В отговор на загубата на доверие в банковия сектор, правителството предложи закон, целящ да бетонира същия. Комисията за финансов надзор, която е държавна агенция, на практика бе превърната в медиен полицай. Налагането от нейна страна на глоби и заповеди за разкриване на източниците на журналисти, ясно разкрива правителственото желание да бъдат заглушени медиите, които дръзват да посочат проблемите в банковите и регулаторни системи.

Притеснителното увеличение на насилието над журналисти в Италия (73-та) съживи уплахата у медиите от мафията. Към момента 12 журналисти са под полицейска закрила, според Ossigeno per l’Informazione. Двама от „информационните герои“ на Репортери без граници – Lirio Abbate и Giuseppe “Pino” Maniaci, са сред основните мишени. Двете кучета на Маниачи бяха открити обесени в неговия дом няколко дни след като колата му бе запалена. Битката срещу свободата на изразяване се води и в съда. Ossigeno per l’Informazione съобщава за 129 заведени дела за клевета през последните 12 месеца преди средата на октомври 2014 г. – увеличение с 53%, сравнено с предходните 12 месеца.

Люксембург (19-ти) попадна в новините в края на 2014 г., поради разкритията LuxLeaks относно правителствените сделки със стотици чужденци, касаещи укриване на данъци. Страната се върна на нивото си от 2009 г. (20-то място) след година на смесица от надежда и гняв. Позитивните сигнали през 2014 г. включваха създаването на награда за разследваща журналистика. И въпреки това близките връзки между правителството, бизнес сектора и медиите сериозно пречи на упражняването на журналистическата професия.

 

Оригиналният текст на доклада на английски език можете да откриете на интернет страницата на индекса.

 

Оригинална публикация

Постване на игри – нов начин да се задържи вниманието на потребителите във Фейсбук

www.manager.bg I 05.12.2014г.

Ново предизвикателство за маркетинг специалистите заложи от ноември тази година Facebook с въвеждането на забрана в социалната мрежа за игри с апликации, чието условие за участие е потребителите да харесат страницата, която провежда играта. Така отново се наложи маркетинг специалистите да измислят и прилагат други техники и средства за популяризиране на продуктите и за поддържане интереса на фейсбук потребителите към страниците, които управляват.
Една от тях, която ние в BeShared препоръчваме и използваме много често, е простата на пръв поглед, но притежаваща силен потенциал пост-игра. Най-общо пост-играта представлява обикновен фейсбук пост, съдържащ въпрос, загадка или търсещ мнението на аудиторията по дадена тема, като условието за участие е фейсбук потребителя да публикува правилния отговор, своето мнение или снимка като коментар под поста.
Такъв тип постове имат много по-дълъг живот от обикновените, което се дължи на постоянната интеракция с тях от страна на участващите в играта потребители. Животът и обхватът на играта може да се подсили допълнително с помощта на опцията на Facebook за спонсориране на публикациите.
Високата ангажираност на феновете на страницата с пост-играта води до повишаване на показателите ѝ, което подпомага и останалите публикации. Това е изключително ефективен и евтин начин за комуникация с феновете, за повишаване на тяхната лоялност към марката и повишаване на ангажираността им със страницата.
Естествено, като всеки елемент от фейсбук комуникацията, и провеждането на пост-игри става по определени правила, въведени от социалната мрежа. Основно правило е, че условие за участие в играта може да бъде само харесване или коментиране на поста-игра. Забранено е да се изисква от фейсбук потребителите да харесват страницата, да тагват други потребители или да споделят поста на своята стена.
Друго важно изискване е наличието на общи правила и условия на играта, които администраторите на страницата, провеждаща играта, трябва да публикуват като бележка на стената, а в текста към пост-играта трябва да присъства линк към бележката. Общите правила и условия на играта трябва да съдържат най-общо информация за периода на провеждане на играта, изисквания за участие в играта, описание на наградите, механика на избор и известяване на победителите, както и информация как ще получат своя подарък.
Този тип фейсбук игри са и много подходящ начин за популяризиране на продуктите на марката, ако се използват като подарък, особено за нови за пазара продукти. Така например, ако фирма лансира нов продукт, може да провежда веднъж на две седмици или ежеседмично пост-игри и да раздава от 1 до 3 продукта на победителите, в зависимост от техния размер и себестойност. Този подход ще помогне да се промотира продукта и да се повиши разпознаваемостта му сред аудиторията.
Ако даден бранд не разполага с достатъчен ресурс за провеждането на игра под формата на апликация, пост-играта е много добра алтернатива.
Комбинацията от креативност, привлекателен дизайн и ефективно популяризиране и управление на играта, може да я превърне в мощен инструмент за привличане на нови фенове, задържане вниманието на настоящите и повишаване на тяхната емоционална връзка с марката.
BeShared предлага едноседмичен безплатен тестови период, в който всеки клиент може да се убеди в ползите за своя продукт от провеждането на фейсбук пост-игри.
Борислав Айтов, управител на BeShared Digital and Creative Agency 

 

Оригинална публикация 

Междинни резултати в изборния ден ще могат да се публикуват във Facebook

www.capital.bg I 02.10.2014г. 

ЦИК забранява информация от екзит пол да се публикува в онлайн медии, но не и в социалната мрежа

Резултатите от екзит половете в хода на изборния ден в неделя ще могат да се публикуват във Facebook, показва становище на Централната избирателна комисия (ЦИК) от вчера. Медиите, включително и тези онлайн, имат забрана да публикуват междинни резултати преди края на вота според Изборния кодекс. Това обаче явно няма да важи за страниците им в социалната мрежа.

Тълкуванието на ЦИК идва след запитване от страна на доставчици на медийни услуги от края на септември. В него те попитаха спрямо кои категории медии комисията ще прилага забраната и как ще гарантира равно третиране на медиите.

Част от онлайн медиите стандартно публикуват данните от екзит пол под формата на метафори – напр. като футболни отбори, песни, животни и пр. Това се случва на всички избори и е начин да се заобиколи забраната в Изборния кодекс, в деня на вота да не се публикуват данни за хода на гласуването, докато то не приключи. Според тълкуванието на ЦИК обаче Facebook, както и блоговете, не са доставчици на медийни услуги и не попадат в тази забрана.

По време на изборите за Европейски парламент през пролетта на 2014г. в ЦИК постъпиха сигнали за неспазване на правилото от десет онлайн медии. В същия ден Комисията разпрати писма до пет уебсайта – Блиц, ПИК, e-burgas, bnews.bg и dnevnik.bg.

В България има 4.07 млн. интернет потребители, а по данни на Digitribe Report и дигиталната индустрия 3 млн. от тях използват социални мрежи. Това значи, че дори и нито един уебсайт да не публикува междинни резултати по време на вота, има теоретична възможност тази информация все пак да достигне до почти всички интернет потребители.

Оригинална публикация