www.aej-bulgaria.org I 05.03.2015г.

Европа стабилно се движи надолу в Индекса за свобода на словото през последните години, отбелязват от „Репортери без граници“ в доклада си за европейските страни за 2015 г, който поставя под съмнение устойчивостта на европейския модел на медиен плурализъм. Ето кои са основните изводи на организацията за състоянието на медийната среда в Европа.

Приплъзване на върха

Финландия (1-во място), Норвегия (2-ро) и Дания (3-то) продължават да оглавяват индекса, но въпреки това и тяхното представяне се влошава. Във Финландия засилващата се конкуренция накара медиите да прибегнат до сливания, за да намалят разходите си за служители. В резултат от това е налице неизбежен спад в обема медийно съдържание, достъпно за аудиторията. Страничен ефект от по-малкия брой медии е и загубата на независимост.

Поставена под номер 2 в миналогодишния индекс, Холандия изпада до 4-то място през 2015 г. в резултат на явни нарушения като атаки над журналисти по време на демонстрации и сериозно влошаване на отношенията между институциите и журналистическия сектор. Очебиен пример е забраната, наложена през септември, върху снимането в сградата на парламента без изричното съгласие на парламентаристите

Пропадането на Холандия в индекса позволи на Норвегия да се завърне в топ 3 – обичайно място за страната от създаването на класацията през 2002 г. При все това, съществуват известни притеснения относно капацитета на норвежките медии да се боравят с чувствителни и важни теми. Медиите могат да са свободни, но как използват своята свобода? Кампания на Медици без граници подчерта обезпокоителна липса на отразяване на международни кризи от норвежките медии.

В Дания глобиха през октомври 2014 г. двама журналисти, които оповестиха скандални данни в здравния сектор. Това определено се отрази негативно на страната, която разгорещено дебатира свободата на изразяване от 2005 г. Адвокатът на двамата журналисти обвини властите, че преследват „вестоносеца”, вместо да се насочат към разрешаване на разкритите проблеми.

Европейските механизми не могат да се справят с ерозията на плурализма

Правителствената намеса в медиите е реалност в много страни от Европейския съюз (ЕС). Тя е подпомогната от концентрацията на медийна собственост във все по-малко ръце, комбинирана с липсата на прозрачност по отношение на тази собственост. Това е основен проблем в Унгария (65-то място, -1), където Медийният съвет – чийто президент се назначава от министър-председателя, се меси директно в редакционната политика. ЕС не успя да се справи с този проблем

Провалът на ЕС да разпознае медиите като изключение от неговите закони за конкуренцията е друг проблем. Доминантната позиция на главните медийни групи, както и наличните пречки за навлизане на пазара на нови такива, представляват преки заплахи за медийния плурализъм. Той (плурализмът) е водещ принцип на ЕС, но сякаш европейското право не прави истинска разлика между новинарска организация и фирма за внос-износ.

Иронично, правилата за конкуренцията не успяват да парират и унгарските реформи, които правят възможно изземането на лицензи на медии, независимо, че тези действия противостоят на така ключовите за ЕС принципи на свободния пазар.

ЕС към момента няма правила, по които да се извършва разпределянето на държавните поръчки за медиите. Разпределението на държавна реклама също не е регулирано, въпреки че това е ефективен способ за упражняване на натиск върху медии, особено на местно ниво. Във Франция (38-мо място), например, Le Ravi, сатирично списание, познато като „Марсилското Шарли Ебдо“, загуби около 40 000 евро публични средства през 2014 г. поради решение на местните власти, което подозрително много прилича на наказание. Le Ravi може и да не успее да оцелее без тази сума.

Нещо повече – ЕС не изисква тези, които управляват държавните медии, да бъдат назначавани по прозрачен начин, а също и не изисква държавните медии да са независими от политиците на власт. Това остава широко отворена вратата за злоупотреби. В Италия (73-то място) начинът, по който се назначават мениджърите в държавната радио и ТВ медия RAI , създава възможности на управляващата коалиция да упражнява известен контрол над редакционните политики на медията. Аугусто Минзолини, ръководител на RAI 1, водещият обществен телевизионен канал, съобщи през 2009 г., че медията няма да отразява личните афери на министър-председателя Силвио Берлускони. Сегашният президент на RAI е назначената през 2012 г. от министър-председателя Марио Монти, бивша директорка на Bank of Italy – Ана Мария Тарантола.

Популистки натиск върху медиите

Няколко са европейските страни, поставени между 30-то и 70-то място в индекса. От началото на финансовата криза през 2007 г., развитието на държавите членки беше спъвано от редица трудности, включително растяща безработица и все по-малка покупателна способност. Това е идеална среда за популистки движения, които обвиняват елитите за кризата, а медиите за това, че са част от „системата”.

Унгарският министър-председател Виктор Орбан продължава да преследва независимите медии. През 2014 г. той насочи своя гняв към медийната група на RTL като наложи такси върху рекламирането, които таргетират специфично тази медия. Благодарение на широко подкрепяна кампания, обществото успя да предотврати налагането на Интернет такса върху потреблението на данни, целяща намаляването влиянието на независимата журналистика, намерила убежище онлайн през последните години.

Крайно десният френски Национален Фронт, който днес твърди да е водещата политическа сила в страната, се прочу с това, че забраняваше на определени журналисти да посещават неговите събития. Това действие едва ли изненада някого, имайки предвид, че идва от партия, която състави „медиен план”, целящ да „атакува журналисти до смърт”. Далеч не само крайно десните във Франция декларираха своята враждебност към журналистите. Те често са таргетирани по време на протести, както от демонстранти, така и понякога от полицията.

В Италия движението Пет звезди (M5S) на Бепе Грило няма равно, когато става дума за контрол на информацията. То стриктно регулира възможността на своите парламентарни представители да дават интервюта и изглежда, че желае да контролира и самите журналисти, демонизирайки ги, когато се опитват да запазят своята независимост. Грило обвинява журналистите, че са продажни и забрани на националната медия да присъства на някои сбирки на движението.

Проблемните страни: Гърция, България, Италия и Люксембург

Гърция (91-ва) завърши пропадане с 60 места, което започна през 2009 г., след като изглежда правителството най-накрая взе необходимите мерки за борба с нео-нацистката партия Златна зора, която не се свенеше да използва насилие над журналисти. И все пак, полицията продължава да се радва на пълна безнаказаност при съприкосновенията си с протестиращи. Гърците не се изкачиха в индекса и заради провала в запълването на дупката, оставена от внезапното затваряне на държавната ERT през 2013 г. Много служители напуснаха наследника на ERT – New Hellenic Radio, Internet and Television (NERIT), след като първият президент на новата медия си тръгна. Сириза обеща да съживи ERT.

Демонстрациите и актовете на насилие срещу журналисти, които белязаха 2013 г. в България (106-та) бяха последвани през 2014 г. от вълна на паника, стартирана от проблеми в банковия сектор. В отговор на загубата на доверие в банковия сектор, правителството предложи закон, целящ да бетонира същия. Комисията за финансов надзор, която е държавна агенция, на практика бе превърната в медиен полицай. Налагането от нейна страна на глоби и заповеди за разкриване на източниците на журналисти, ясно разкрива правителственото желание да бъдат заглушени медиите, които дръзват да посочат проблемите в банковите и регулаторни системи.

Притеснителното увеличение на насилието над журналисти в Италия (73-та) съживи уплахата у медиите от мафията. Към момента 12 журналисти са под полицейска закрила, според Ossigeno per l’Informazione. Двама от „информационните герои“ на Репортери без граници – Lirio Abbate и Giuseppe “Pino” Maniaci, са сред основните мишени. Двете кучета на Маниачи бяха открити обесени в неговия дом няколко дни след като колата му бе запалена. Битката срещу свободата на изразяване се води и в съда. Ossigeno per l’Informazione съобщава за 129 заведени дела за клевета през последните 12 месеца преди средата на октомври 2014 г. – увеличение с 53%, сравнено с предходните 12 месеца.

Люксембург (19-ти) попадна в новините в края на 2014 г., поради разкритията LuxLeaks относно правителствените сделки със стотици чужденци, касаещи укриване на данъци. Страната се върна на нивото си от 2009 г. (20-то място) след година на смесица от надежда и гняв. Позитивните сигнали през 2014 г. включваха създаването на награда за разследваща журналистика. И въпреки това близките връзки между правителството, бизнес сектора и медиите сериозно пречи на упражняването на журналистическата професия.

Оригиналният текст на доклада на английски език можете да откриете на интернет страницата на индекса.

Оригинална публикация

www.trud.bg I 22.01.2015г.

Управляващите готвят контрол върху собствеността на медиите. Правителството планира да създаде административно „звено”, което да казва кой може да си купува или слива медии. Целта била да не се допуска значително влияние върху медийната среда. В момента с тази дейност е натоварена Комисията за защита на конкуренцията.

Идеята е заложена в програмата за управление на кабинета, която бе приета от министрите в сряда. Текстовете за „Подобряване на публичната среда” са в глава 18 на проектодокумента, с който „Труд” разполага. Окончателният му вариант не бе обявен след заседанието на Министерски съвет, откъдето още в сряда обясниха, че той ще стане публичен този петък (б.ред. -днес). Екипът ни се опита вчера да получи ясен отговор от пресцентъра на правителството дали въпросните текстове за контрол над медиите фигурират в окончателната програма. Но без успех. От пресслужбата обясниха, че са изненадани от появилата се информация, но отказаха да кажат дали тя е истинска или има промяна в първоначалния вариант. „Ще я видите в петък”, казаха от „Дондуков”1. Отговорникът за изпълнението на управленската правителствена програма в тази й част е вицепремиерът Румяна Бъчварова. В сряда тя обяви, че документът е окончателен и в него ще бъдат правени само граматически корекции, преди да бъде оповестен.

Пред „Труд” шефката на медийната комисия Полина Карастоянова (Патриотичен фронт) обясни, че не е запозната с текста и заради това не може да коментира.

Зам.-шефът на парламента от Реформаторския блок Иван Иванов, който е член на медийната комисия, обяви, че „идеите в правителствената програма не са лоши”. "Хубаво е да има механизми и рамки, който да регулират процеса", каза Иванов. Според него по принцип трябва да се внимава за две неща – от една страна, държавата да не минава от регулация към цензура, а от друга – от опити медиите да създадат новина да не минават границите на етичните стандарти. Депутатът от ДПС Хюсеин Хафъзов, който също е член на медийната комисия, каза пред ”Труд”, че въпросът е много сериозен и трябва да се запознае подробно с предложенията, за да ги коментира.

От БСП също не познавали документа, но неофициално коментираха, че в идеята за контролиране на придобиванията на медии от държавната администрация „може да се търси елемент за опит за намеса”.

От документа

В документа е записано още, че ще се разработят „норми по отношение на сливанията и/или придобиванията на медии, които да гарантират, че определен собственик (едно лице или свързани лица по смисъла на Търговския закон) на медии не може да има „значително влияние” върху медийната среда, включително по отношение на отпечатването и разпространението”.

Освен това се въвежда и изискване за участие в обществени поръчки да се допускат като изпълнители или подизпълнители само медии, които са декларирали, че спазват Етичния кодекс на българските медии и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация. В документа е предвидено да се забрани публични средства (от бюджета или по европейски средства) да се отпускат пряко или косвено на медии, които не са изпълнили всички законови изисквания за прозрачност на собствеността, както и на електронни медии, които не са осигурили на сайта си лесен достъп до информация за действителния си собственик.

Коментари

Оценката дали и как се изпълнява Етичният кодекс от медиите, трябва да се прави или от професионално сдружение, или от независим регулатор, какъвто е Съветът за електронни медии (СЕМ), коментира шефът на медийните надзорници доц. Георги Лозанов. Според него при сделки с медии Комисията за защита на конкуренцията по правило трябва да действа в „обвързана компетентност” със СЕМ. Потърсихме и мнението на Александър Кашъмов, който е новият шеф на Националната комисия по журналистическа етика и ръководи програма „Достъп до информация”, но телефонът му бе изключен.

Според Асен Величков от Центъра за развитие на медиите има нужда от подобни промени.Той подкрепи идеята медии, които не са подписали и не спазват Етичния кодекс на медиите, да не бъдат допускани за участие в обществени поръчки.
Предстои да видим дали тези мерки ще се използват реално, каза Величков.
На прима виста тези идеи са много полезни, смята изпълнителният директор на Асоциацията на радио и тв операторите Мехти Меликов. Според него оценките в Комисията за защита от конкуренцията (КЗК), които се правят сега при купуване на медии, са по-скоро икономически и не засягат понятието плурализъм. Много е важно когато някой ти говори през медията, да знаеш кой говори, допълни Меликов.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 26.11.2014г.

© Юлия Лазарова

Възстановяването на общественото доверие в медиите изисква активизиране на журналистическата общност, но също така и ясна политика на държавата

Българските журналисти с отговорна обществена позиция, както и редица представители на академичната общност и гражданското общество са все по-разтревожени от влошаващата се медийна среда, масовото погазване на етичните правила в професията, незачитането на човешкото достойнство, редовното присъствие на езика на омразата и грубото поругаване на основни постижения на демокрацията и европейските ценности, в немалка част от медиите в България.

Възстановяването на доверието в медиите в полза на обществото, изисква активизиране на усилията на журналистическата общност, но също така и ясна политика на държавата за разграничаване от медии, които отявлено нарушават законите на страната и европейските и национални ценности.

Разчитаме, че новото правителство ще реформира политиката на държавата, която да се разграничи от подобни медии, като създаде ясни правила за разпределение на публичните средства по комуникационните програми, медийните пакети за изборите, държавни поръчки и общински обявления в медиите.

Основополагащ принцип в случая трябва да бъде както спазването на закона, така и зачитането на утвърдени през годините единни професионални етични норми.

В тази връзка се обединихме около следните предложения:

1. За възлагане на поръчки, финансирани с публични средства, като изпълнители или подизпълнители да бъдат допускани единствено медии, подписали националния Етичнен кодекс на българските медии, приет през 2004 г. и единствен признат в Закона за радио и телевизия. Припомняме, че в изпълнение на препоръките на Европейската директива за аудио-визуални медийни услуги, през 2010 г. в Закона за радио и телевизия беше приет чл. 76, ал. (2), според който доставчиците на медийни услуги са задължени да спазват нормите на националния Етичен кодекс на българските медии, разработен от Фондация "Национален съвет за журналистическа етика", и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация, разработени от Сдружение "Национален съвет за саморегулация".

Разбира се, възможно е съществуването на други допълнителни браншови кодекси, които не противоречат на националния етичен кодекс и които се прилагат от медиите, които са ги приели, но за целите на ясните правила и единното третиране на всички медии в България, настояваме в правилата за разпределение на публични средства да бъде включен утвърдения национален Eтичен кодекс от 2004, който е създаден в сътрудничество с европейски специалисти и е записан и в Закона за радио и телевизия.

2. Публични средства да не бъдат пряко или косвено насочвани към медии, които не са изпълнили всички законови изисквания за прозрачност на собствеността, според Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения (ЗЗДПДП).

Предлагаме тези правила да бъдат въведени чрез постановление на Министерски съвет от всички държавни и общински структури, разпределящи публични средства.

Списък на подкрепилите призива:

Асоциация на европейските журналисти-България,
Александър Кашъмов, ръководител правен екип, Фондация "Програма достъп до информация",
Въпреки.com сайт за културата в изкуството и обществото – Зелма Алмалех, Стефан Джамбазов,
Димитрана Александрова, журналист,
Иван Димов, журналист,
Маргиналия – сайт за човешки права, Юлияна Методиева,
Нели Огнянова, преподавател,
Мрежа за свободно слово: Аделина Марини, журналист; Еми Барух, журналист; Емил Роберт Коен, правозащитник; Ирен Филева, журналист; Капка Тодорова, журналист; Лили Тодорова, журналист; Светла Енчева, блогър и журналист; Татяна Величкова, журналист; Марин Бодаков, преподавател; Митко Новков, медиен критик; Иван Бедров, журналист; Лора Филева, журналист; Ралица Ковачева, журналист; Весислава Антонова, журналист,
Ружа Смилова, програмен директор Център за либерални стратегии и преподавател, катедра Политология, СУ,
Руслан Трад, блогър,
Светослав Терзиев, журналист, преподавател по журналистическа деонтология в СУ "Св. Кл. Охридски",
Фондация "Медийна демокрация"
Move.bg

Оригинална публикация