ЕС се стяга за пропагандна война с Русия

www.m.mediapool.bg I 20.03.2015г.

Студиото на Russia Today в Лондон. Глобалният телевизионен канал е основното оръжие на Путин в информационната му война срещу Запада.

Европейският съюз е на път да започне първа операция в нова пропагандна война с Русия до дни, след като лидерите на ЕС дадоха официално одобрение за кампанията на среща на върха в четвъртък. Официални представители казаха за Ройтерс, че дузина експерти по връзки с обществеността и комуникации ще започнат работа до края на март в Брюксел със задачата да противодействат на, както казва ЕС, умишлената дезинформация, координирана от Кремъл във връзка с ролята и целите на Москва в Украйна и на други места в Европа.

Това е първият етап от план, който лидерите искат да бъде завършен до юни от върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини и който може да включва усилия за създаване и излъчване на програми на руски език, насочени най-вече към етническите руснаци в бившите съветски републики.

В момента тези общности следят предимно руските държавни медии, които имат по-големи бюджети за създаване на развлекателни програми и новини, отколкото местните медии.

Лидерите от ЕС, най-вече в балтийските държави, са разтревожени от това как Москва използва своите медии, за да печели подкрепа за възгледите и политиките си, с бюджети, в сравнение с които няколкото милиона евро на година, които според служители ЕС може да осигури, изглеждат нищожни.

Russia Today е основното оръжие на Путин в информационната му война срещу Запада

Редица западни политици и журналисти отдавна призовават за по-активно противодействие на пропагандата на руските медии и в частност на телевизионния канал Russia Today (RT), който се излъчва в 100 страни по света на английски, арабски и испански, а от миналата година и на немски и френски език. Бившият директор на британската BBC World Service Питър Хорокс, напуснал поста си през декември м.г., говори за финансовото превъзходство на руските новинарски държавни канали в "глобалната информационна война".

Бюджетът на Russia Today за миналата година е бил 445 млн. долара, по данни на в. "Ведомости". Заради финансовата и валутна криза, която разтърси Русия в началото на 2015 г., бюджетът на RT най-вероятно ще се окаже орязан.

Russia Today е основното оръжие на Кремъл във все по-ожесточената му информационна война със Запада. Главният редактор на медията има директна телефонна връзка с Кремъл.

В отделни европейски страни правителствата вече повишиха бюджетите на държавните медийни компании. Така например през т.г. Германия увеличи бюджета на Дойче веле с 9.3% до 294 млн. евро.

На срещата си, проведена в четвъртък вечерта, лидерите от ЕС се съгласиха да разширят икономическите санкции, за да окажат натиск върху Русия да изпълни мирното споразумение за Украйна. А в изявление от срещата на върха те "подчертаха, че е нужно да се даде отпор на продължаващите дезинформационни кампании на Русия", и натовариха Могерини със задачата да представи цялостен план до юни, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

Според описание, разпространено между служителите от ЕС и видяно от Ройтерс, непосредствената задача на новия отдел в Брюксел е "да коригира дезинформацията и да проверява фактите", както и да "разработи представяне на гледната точка на ЕС чрез ключови послания, статии, авторски мнения, кратки данни, информационни графики, включително материали на руски език".

Персоналът ще бъде съставен от граждански служители, вече наети от институциите на ЕС или предложени от някои от 28-те държави членки.

Възвръщаемост на инвестициите

ЕС вече осигурява известна поддръжка за медии от общността и извън нея, включително чрез предоставяне на парични суми и техническа помощ в подкрепа на разнообразни културни програми и отразяване на дейността на ЕС.

Сега той може да обърне внимание на свързването на част от тази помощ с противодействието на руското влияние. "Ние може да поискаме по-голяма възвръщаемост за нашите инвестиции", каза пожелал анонимност служител, участващ в подготовката на плана. Финансираният от ЕС Европейски фонд за демокрация (ЕФД), който насърчава демократичното развитие в съседни региони, ще представи предложения по медийните въпроси на среща на върха на 21-22 май в Латвия, където лидерите от ЕС ще се срещнат с колегите си от Украйна и още няколко бивши съветски републики, които са съседи на Русия.

Директорът на ЕФД Йежи Помяновски каза, че една от проучваните възможности е "по-голяма интеграция и сътрудничество" между съществуващите рускоезични медии в граничещите с Русия държави с цел да се споделя продукция, която може да се конкурира за аудитории с финансираните от Москва програми.

Служителят от ЕС каза, че може да бъдат включени специалисти, които да помогнат за създаване на програми, за да се привлекат хора, говорещи руски, които не следят съществуващите рускоезични медии, финансирани от Запада, като Би Би Си, Радио "Франс ентернасионал", "Дойче веле" и Радио "Свободна Европа". "Необходимо е да разпространим информацията извън кръга на обичайните заподозрени", каза той.

Все пак участващи в проекта служители от ЕС заявиха, че не могат да се надяват да се конкурират фронтално със скъпите новинарски и развлекателни канали, които Русия излъчва далеч от своите граници, нито с екипите, популяризиращи идеите на Кремъл в социалните медии.

Общността също така е ограничена от това, че не иска да бъде разглеждана като манипулатор на новините или да се захваща с явна "пропаганда".

"Няма да бъде ефективно и не е възможно да се противодейства на грубата пропаганда на Русия с нейните оръжия", каза друг служител от ЕС.

 

Оригинална публикация

Ерозията на европейския модел

www.aej-bulgaria.org I 05.03.2015г.

Европа стабилно се движи надолу в Индекса за свобода на словото през последните години, отбелязват от „Репортери без граници“ в доклада си за европейските страни за 2015 г, който поставя под съмнение устойчивостта на европейския модел на медиен плурализъм. Ето кои са основните изводи на организацията за състоянието на медийната среда в Европа.

Приплъзване на върха

Финландия (1-во място), Норвегия (2-ро) и Дания (3-то) продължават да оглавяват индекса, но въпреки това и тяхното представяне се влошава. Във Финландия засилващата се конкуренция накара медиите да прибегнат до сливания, за да намалят разходите си за служители. В резултат от това е налице неизбежен спад в обема медийно съдържание, достъпно за аудиторията. Страничен ефект от по-малкия брой медии е и загубата на независимост.

Поставена под номер 2 в миналогодишния индекс, Холандия изпада до 4-то място през 2015 г. в резултат на явни нарушения като атаки над журналисти по време на демонстрации и сериозно влошаване на отношенията между институциите и журналистическия сектор. Очебиен пример е забраната, наложена през септември, върху снимането в сградата на парламента без изричното съгласие на парламентаристите

Пропадането на Холандия в индекса позволи на Норвегия да се завърне в топ 3 – обичайно място за страната от създаването на класацията през 2002 г. При все това, съществуват известни притеснения относно капацитета на норвежките медии да се боравят с чувствителни и важни теми. Медиите могат да са свободни, но как използват своята свобода? Кампания на Медици без граници подчерта обезпокоителна липса на отразяване на международни кризи от норвежките медии.

В Дания глобиха през октомври 2014 г. двама журналисти, които оповестиха скандални данни в здравния сектор. Това определено се отрази негативно на страната, която разгорещено дебатира свободата на изразяване от 2005 г. Адвокатът на двамата журналисти обвини властите, че преследват „вестоносеца”, вместо да се насочат към разрешаване на разкритите проблеми.

Европейските механизми не могат да се справят с ерозията на плурализма

Правителствената намеса в медиите е реалност в много страни от Европейския съюз (ЕС). Тя е подпомогната от концентрацията на медийна собственост във все по-малко ръце, комбинирана с липсата на прозрачност по отношение на тази собственост. Това е основен проблем в Унгария (65-то място, -1), където Медийният съвет – чийто президент се назначава от министър-председателя, се меси директно в редакционната политика. ЕС не успя да се справи с този проблем

Провалът на ЕС да разпознае медиите като изключение от неговите закони за конкуренцията е друг проблем. Доминантната позиция на главните медийни групи, както и наличните пречки за навлизане на пазара на нови такива, представляват преки заплахи за медийния плурализъм. Той (плурализмът) е водещ принцип на ЕС, но сякаш европейското право не прави истинска разлика между новинарска организация и фирма за внос-износ.

Иронично, правилата за конкуренцията не успяват да парират и унгарските реформи, които правят възможно изземането на лицензи на медии, независимо, че тези действия противостоят на така ключовите за ЕС принципи на свободния пазар.

ЕС към момента няма правила, по които да се извършва разпределянето на държавните поръчки за медиите. Разпределението на държавна реклама също не е регулирано, въпреки че това е ефективен способ за упражняване на натиск върху медии, особено на местно ниво. Във Франция (38-мо място), например, Le Ravi, сатирично списание, познато като „Марсилското Шарли Ебдо“, загуби около 40 000 евро публични средства през 2014 г. поради решение на местните власти, което подозрително много прилича на наказание. Le Ravi може и да не успее да оцелее без тази сума.

Нещо повече – ЕС не изисква тези, които управляват държавните медии, да бъдат назначавани по прозрачен начин, а също и не изисква държавните медии да са независими от политиците на власт. Това остава широко отворена вратата за злоупотреби. В Италия (73-то място) начинът, по който се назначават мениджърите в държавната радио и ТВ медия RAI , създава възможности на управляващата коалиция да упражнява известен контрол над редакционните политики на медията. Аугусто Минзолини, ръководител на RAI 1, водещият обществен телевизионен канал, съобщи през 2009 г., че медията няма да отразява личните афери на министър-председателя Силвио Берлускони. Сегашният президент на RAI е назначената през 2012 г. от министър-председателя Марио Монти, бивша директорка на Bank of Italy – Ана Мария Тарантола.

Популистки натиск върху медиите

Няколко са европейските страни, поставени между 30-то и 70-то място в индекса. От началото на финансовата криза през 2007 г., развитието на държавите членки беше спъвано от редица трудности, включително растяща безработица и все по-малка покупателна способност. Това е идеална среда за популистки движения, които обвиняват елитите за кризата, а медиите за това, че са част от „системата”.

Унгарският министър-председател Виктор Орбан продължава да преследва независимите медии. През 2014 г. той насочи своя гняв към медийната група на RTL като наложи такси върху рекламирането, които таргетират специфично тази медия. Благодарение на широко подкрепяна кампания, обществото успя да предотврати налагането на Интернет такса върху потреблението на данни, целяща намаляването влиянието на независимата журналистика, намерила убежище онлайн през последните години.

Крайно десният френски Национален Фронт, който днес твърди да е водещата политическа сила в страната, се прочу с това, че забраняваше на определени журналисти да посещават неговите събития. Това действие едва ли изненада някого, имайки предвид, че идва от партия, която състави „медиен план”, целящ да „атакува журналисти до смърт”. Далеч не само крайно десните във Франция декларираха своята враждебност към журналистите. Те често са таргетирани по време на протести, както от демонстранти, така и понякога от полицията.

В Италия движението Пет звезди (M5S) на Бепе Грило няма равно, когато става дума за контрол на информацията. То стриктно регулира възможността на своите парламентарни представители да дават интервюта и изглежда, че желае да контролира и самите журналисти, демонизирайки ги, когато се опитват да запазят своята независимост. Грило обвинява журналистите, че са продажни и забрани на националната медия да присъства на някои сбирки на движението.

Проблемните страни: Гърция, България, Италия и Люксембург

Гърция (91-ва) завърши пропадане с 60 места, което започна през 2009 г., след като изглежда правителството най-накрая взе необходимите мерки за борба с нео-нацистката партия Златна зора, която не се свенеше да използва насилие над журналисти. И все пак, полицията продължава да се радва на пълна безнаказаност при съприкосновенията си с протестиращи. Гърците не се изкачиха в индекса и заради провала в запълването на дупката, оставена от внезапното затваряне на държавната ERT през 2013 г. Много служители напуснаха наследника на ERT – New Hellenic Radio, Internet and Television (NERIT), след като първият президент на новата медия си тръгна. Сириза обеща да съживи ERT.

Демонстрациите и актовете на насилие срещу журналисти, които белязаха 2013 г. в България (106-та) бяха последвани през 2014 г. от вълна на паника, стартирана от проблеми в банковия сектор. В отговор на загубата на доверие в банковия сектор, правителството предложи закон, целящ да бетонира същия. Комисията за финансов надзор, която е държавна агенция, на практика бе превърната в медиен полицай. Налагането от нейна страна на глоби и заповеди за разкриване на източниците на журналисти, ясно разкрива правителственото желание да бъдат заглушени медиите, които дръзват да посочат проблемите в банковите и регулаторни системи.

Притеснителното увеличение на насилието над журналисти в Италия (73-та) съживи уплахата у медиите от мафията. Към момента 12 журналисти са под полицейска закрила, според Ossigeno per l’Informazione. Двама от „информационните герои“ на Репортери без граници – Lirio Abbate и Giuseppe “Pino” Maniaci, са сред основните мишени. Двете кучета на Маниачи бяха открити обесени в неговия дом няколко дни след като колата му бе запалена. Битката срещу свободата на изразяване се води и в съда. Ossigeno per l’Informazione съобщава за 129 заведени дела за клевета през последните 12 месеца преди средата на октомври 2014 г. – увеличение с 53%, сравнено с предходните 12 месеца.

Люксембург (19-ти) попадна в новините в края на 2014 г., поради разкритията LuxLeaks относно правителствените сделки със стотици чужденци, касаещи укриване на данъци. Страната се върна на нивото си от 2009 г. (20-то място) след година на смесица от надежда и гняв. Позитивните сигнали през 2014 г. включваха създаването на награда за разследваща журналистика. И въпреки това близките връзки между правителството, бизнес сектора и медиите сериозно пречи на упражняването на журналистическата професия.

 

Оригиналният текст на доклада на английски език можете да откриете на интернет страницата на индекса.

 

Оригинална публикация