www.vsekiden.com | Мария ФИЛЕВА | 03.01.2011

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 12.12.2010

Водещ: Обществената мисия е по-важна в информационното общество и тя може да се изпълнява от обществени организации посредством различни платформи и предлагането на различни услуги. Това се казва в една от многобройните препоръки на Комитета на министрите към страните членки на Европейския съюз относно мисията на обществените медии в информационното общество. Съветът на Европа разглежда нееднократно деликатния въпрос за необходимостта да се осигурят правните, финансовите, техническите и други подходящи условия, които да позволят на обществените медии да изпълняват своята функция. Препоръките обикновено очертават основните предизвикателства и възможности за предефиниране на обществената мисия, за да може тя по-лесно да стигне до хората. Казано на по-прост език – обществените медии имат нужда от помощ, за да продължават да изпълняват функцията, заради която са създадени. А предизвикателствата са много. Младите хора все по-често използват новите технологии и едно от ключовите предизвикателства за обществените медии е те да се разпространяват и чрез тези технологии. Обществените медии трябва да могат да достигат чрез тези нови технологии, които експертите наричат „новите платформи” и за това не бива да бъдат лишавани или ограничавани при изработването на нови продукти, които се разпространяват точно по този начин. Майкъл Корс, член на регулатора FCC в САЩ в Колумбийския университет, предлага да бъде въведен тест за обществен интерес. Според него регулаторът изоставя отговорността си за обществения интерес в радиото и телевизията, функция, за която е създаден. И така ставаме съвременници на мания за консолидация. Майкъл Корс обосновава и други идеи, които вече са реализирани в Европа. Препоръчва държавни субсидии за обществените радио и телевизия – перлата на нашата медийна среда, така ги нарича. Както и разпространение на програми, кабелно и безжично, тъй като за разлика от Европейския съюз регулирането в САЩ не е технологично неутрално. Според обратното мнение посоката е само една – дерегулация и нека оценката на съдържанието да я прави пазара. Всички тези цитати са в блога на Нели Огнянова. Такива са препоръките на експертите по света. Реалността все повече предизвикателства поднася – криза, икономическа. Wikileaks засипва с факти, които освен да объркат един или друг човек, друго не могат да направят. И още един цитат на Умберто Еко: „Държавата следи всеки един гражданин, но вече всеки гражданин или всеки хакер може да проникне до някаква тайна на държавата.” В тази среда, ако някой не преведе на простичък език защо на хората им се случва това или онова, или защо правилата се променят, този някой друг едва ли може да бъде различен от обществените медии. Защо беше отложена обществената дискусия за закона за медиите, който се пише в момента? За това ще говорим днес с Радомир Чолаков, член на работната група, пишеща закона. Доколко се спазват правата ни в интернет, защото напоследък се повдигна отново въпроса за това следят ли ни в интернет. За това ще поговорим с Богомил Шопов. За етичните норми, които може би спазват ПР агенциите в предпразничните дни, този факт ще коментираме с председателя на асоциацията на ПР агенциите Максим Бехар. Обикновено журналистите контролират властта – на път ли е този модел да бъде демонтиран. Добре дошли в Клубът на журналистите Ви казваме – Поли Петрова, Цвети Николова, Галя Траянова и Ася Ирен Филева. Правилата са създадени, за да правят живота на хората по-обясним и по-лесен. Как това, което се отнася до хората, се отнася и до медиите, разбира се. Всички знаете, много отдавна медиите, електронните, имат нужда от нов закон. Той се пише. Беше предвидена една дискусия за края на годината, но тя беше отложена. Добър ден на Радомир Чолаков.
Радомир Чолаков: Добър ден!
Водещ: Всъщност какво наложи отлагането на тази дискусия? Да започнем от там.
Радомир Чолаков: Откровено да Ви кажа, не знам. Така, моето впечатление е, че работната група си свърши работата още в средата на месец ноември. Нека да припомним, че със заповед на Министър-председателя, мандатът на работната група, който трябваше да напише проект на нов закон за радиото и телевизията, беше 30 ноември тази година. В хода на дейността на работната група се прецени, че е добре тя да бъде разделена на три подгрупи. Едната, която да се занимава по-задълбочено с общите положения на закона, изискванията към програмите на радията и телевизиите въобще, с дефинициите – с тези по-общи категории. Втората подработна група трябваше да се занимае с бъдещето на лицензирането в България или да го кажем регулацията на частните медии третата подработна група трябваше да се занимае с нашата представа за бъдещето на обществените медии – Българско национално радио и Българска национална телевизия. Трите групи дадоха своите доклади до 15 ноември, нали, на практика ние бяхме готови. След това започна едно забавяне, което аз лично не мога да си го обясня. Вчера беше, фактически седмичното заседание на работната група, след 15 ноември. Значи близо месец минава. Получихме заповед, с която мандатът на работната група се удължава до 30 януари и задачата и се преформулира не да пишат проект на закон, а да пише проект на концепция за бъдещия закон. Аз лично си позволих доста остро на заседанието да изразя недоволството си от това, че нещо започват да ме мотаят. Но мисля, че работната група в мнозинството си е твърдо решена напук на всичко, така в много кратък срок, да произведе въпросната концепция и да я представи на Министерски съвет, с което да изпълни мандата. Тоест, ние нашия мандат ще го изпълним. Ще има концепция за нов закон или нови закони за радиото и телевизията в България.
Водещ: И, ако погледнем на тях като на дух, изпуснат от бутилката – как изглежда този дух? Страшен ли е?
Радомир Чолаков: Не, не. Значи, вижте, ние ще се съгласим с Вас, че когато в България започне дискусия за медийното законодателство, всички се хващат за брадвите и си мислят, че нещо много страшно ще се случи. Аз лично го играя този цирк за четвърти път. Но това, което ми прави впечатление е, че има едно израстване или как да кажа – узряване или умиротворяване на средата, независимо, че на публични дискусии, когато си ги организираме, има по-остри изказвания, ми се струва, че те се правят по-скоро заради медиите и заради /…/ в рубриката „Проблясъци.” Всъщност, струва ми се, че всички вече са наясно, че действително медийната среда в България беше зачената в грях. Тя създаде доста дефекти.
Водещ: А какъв е грехът?
Радомир Чолаков: Че, ако мога да го формулирам с едно изречение, грехът е, че законът за радиото и телевизията, както беше приет 1998 година, трябваше да даде свобода на медиите, а всъщност се опита да ги постави всички под политически диктат. Тоест, той беше едно Патъонкиново село, една колиса демократична, една фасада от добре звучащи думи, зад които се криеше опитите или запазване на възможността за политическа доминация и диктат. Аз съм се убедил, че с думите не може човек да си играе безнаказано. Значи, като кажеш „демокрация” и „свобода”, а имаш предвид нещо друго – думите в един момент си отмъщават. Когато кажеш свобода, трябва да мислиш свобода. Когато кажеш, че искаш България да има свободни медии, е добре да мислиш, че наистина трябва да има свободни медии, да осъзнаваш защо това е необходимото, все едно. Факт е, че в България има страшно много електронни медии и просто, независимо, че през цялото време се твърдеше, че няма достатъчно честоти, знаете че беше много трудно пускането на Нова телевизия, на БТВ – то бяха конкурси, обжалвания, спомняте си, нали, драмите на края на деветдесетте години – кой ще вземе лиценза, кой няма да вземе лиценза, пък все нямаше честоти, все не стигаха честотите. В един момент се оказа, че в България може да има толкова телевизии, колкото си поискаме, и фирми. Вече кабелни телевизии пък името им е легиом. Радията също, нали, известен факт е, че в София има повече радия, отколкото в която и да е една нормална европейска столица на много по-богата държава. Така че духът беше изпуснат от бутилката в този смисъл, в който Вие казвате, създадоха се прекалено много медии без да се държи сметка, че те няма как да се финансират, няма как да се самоиздържат. Обществото, все пак, е бедничко. Как да кажа – както.. Знаете ли – нека да го кажа така : ние трябва да започнем да си обясняваме някои факти и не виждам защо се срамуваме. Примерно защо се срамуваме да си кажем, че не сме толкова заможни хора? Българите, нали, защото сме относително бедни. Да – срамно е, но не е порок.
Водещ: Не е порок, но не е и тайна според мен.
Радомир Чолаков: Не, защото знаете ли…
Водещ: Изглежда това е най-строго охраняваната тайна в законодателните текстове, но иначе в реалността мисля, че няма спор.
Радомир Чолаков: Ами не, защото Вижте, когато кажеш, че всеки, който поиска, би могъл да направи радио, ти лъжеш всъщност, защото ако приемем, че частните медии се издържат от реклама и ако приемем, че рекламният пазар миналата година, преди кризата, е бил сто и осемдесет милиона евро, в годината на кризата – 2010, той е вече сто и четиринадесет милиона евро. Това са данни на Асоциацията на частните радио и телевизионни оператори. Значи, със сто и четиринадесет милиона евро ти трябва да си направиш сметка колко смислени медии можеш да имаш. Тези стои четиринадесет милиона евро за колко медии са достатъчни, така че тези медии да имат качествена програма и, ако щете журналисти, които получават що годе достойно заплащане.
Водещ: А има ли политически коректна логическа формула за това?
Радомир Чолаков: Ами, това е въпрос на анализ, който не беше направен 1998 година, ние така почнахме. 1998 година никой не броеше този анализ. Наскоро ми казаха, което ако е вярно е ужасно, но пък е ужасно логично- един виден политик на прехода бил казал 1998 година „Искам да има много медии, които да са бедни, за да можем да ги контролираме!” Изключително вярна логика макар и перверзна, защото логиката е колкото повече медии, толкова по-бедни медии и толкова по-готови да служат на властта. И нека пак да кажа, ако това е така замислено, планът е изпълнен блестящо. Само че в момента се намираме в една ситуация, в която огромна част от медиите, според мен нали, така от най-общи наблюдения на ситуация на технически фалит и те или трябва да започнат да затварят, или трябва да започнат да се сливат, или трябва да паднат на колене пред властта и да молят за някаква форма на държавно финансиране. Понеже държавно финансиране на частни медии е невъзможно по дефиниция, евентуално би могло да има скрито финансиране, което вече е краят на медийната свобода в България. И всъщност, това беше констатацията, до която работната група стигна при разсъжденията върху това как трябва да изглежда новият закон за радиото и телевизията, която оценка, впрочем, се споделя от значителната част на медийната общност. Когато сме между нас си, ние си го признаваме, че това е така. И въпросът сега на работната група беше как да се предотврати колапса на медийната система като цяло, как да се направи, как да Ви кажа, една така организирана и планирана трансформация, в която медийното пространство само да намери силите да отстрани това, което не е необходимо, което не допринася за обществото, което очевидно не може да се самоиздържа и да се самофинансира, как да се получи една планирана концентрация на ресурси в областта на медиите без при това да се загуби пурализма. Това е малко като квадратура на врага. Да кажем как от двадесет телевизии да останат примерно седем и тези седем да изпълняват в съвкупността си една добра обществена задача.
Водещ: До какви още изводи стигна работната група? Ще има ли медии, които ще могат да влязат убедително в ролята на Барон Мюнхаузен и да се извадят за косата си, докато другите се давят? Останете с нас. Ще научите след малко. В Клубът на журналистите продължаваме с телефонна среща с председателя на Асоциацията на ПР агенциите, Господин Максим Бехар. Добър ден!
Максим Бехар: Добър ден!
Водещ: Спазват ли етични норми ПР агенциите в празничните дни?
Максим Бехар: Това е част от нашия бизнес. Дали е празник или делник, дали е Коледа или Великден, или просто средата на годината, няма никакво значение. Това е все едно един зъболекар да прави по-добри зъби и да лекува по-професионално по празниците и по-малко професионално, когато не са празници. Етиката и моралът са незаменима част от нашия бизнес и особено ние, в Асоциацията, но и в компании, които са извън Асоциацията, много добре знаят, че това са правила, които би трябвало да бъдат желязно спазвани. Имаме две думи в нашия бизнес. Това е много просто – едната е public, другата е nation. Тоест, ние сме публични компании. Нашият бизнес е публичен и разчита на отношения между хората, между компаниите и техните клиенти. И след като сме публични, след като сме прозрачни, след като всеки ни вижда и ни гледа, естествено е етичните норми и правила, моралът да бъдат при нас на много по-високо място, поставени в професията, тъй като сме на показ всички ние.
Водещ: Достатъчни ли са само етичните норми обаче?
Максим Бехар: Не в професионализма, защото част от професионализма са етичните норми, разбира се, но професионализмът е далеч по-важен, тъй като отново, аз се върнах към, може би, точния пример със зъболекарите и лекарите, или каквато и да било друга професия – може да си най-етичният лекар на света обаче ако не си професионалист, ако не умееш да лекуваш добре, какво от това, че си много етичен? И за това – това е една химия, органично свързани неща, втъкани в нашия бизнес. Струва ми се, че професионализъм е на първо място. Трябва да бъдем честни, точни, да бъдем професионални и след това, разбира се вече, да се съобразяваме с моралните и етичните норми.
Водещ: Всъщност, медиите също са прозрачни, в тях също работят хора, които са професионалисти, но много често напоследък си признаваме, че само етичният кодекс не ни е достатъчен. Защо?
Максим Бехар: Защо да не ни е достатъчен? Не може да има закон, който да казва една медия, едно радио, един вестник, една телевизия трябва да бъде честна по закон. Има си нормални норми в България по наказателни кодекс, в който, ако някой журналист пристъпи задълженията си като журналист и , не дай си Боже, вземе рушвет – това си е наказуемо по всички възможни закони в Европейския съюз. Смятам, че медиите също са етични, разбира се, че са прозрачни и поради това, че някой си някъде нещо е свършил не би трябвало в никакъв случай да хвърля отпечатък върху всички медии. Ние участваме в едно общество, което започва да става все по-прозрачно. В крайна сметка, вече нищо не може да се скрие и виждате какво се случва с Wikileak, случва се и редица други неща, най-вероятно в бъдеще, които ще показват, че ако един човек много говори и се прави на много интересен и казва колко е честен и колко е почтен, всъщност не е така.
Водещ: Как обаче да си обясним факта, че от доста години все се пише медиен закон и все такъв няма. А предимно се кърпи един много стар.
Максим Бехар: Вие визирате вероятно закона за радио и телевизия, този за електронните медии, за печатните медии – никога не са били обект на закон. Аз смятам, че американският модел, в който регулацията е сведена до абсолютния минимум и всички нарушения, плюсове и минуси на нашата професия са оставени на другото законодателство, е възможно най-добрият пример, защото не може със закон наистина да накараш някой да бъде честен или нечестен, или морален и неморален. От друга страна има закон, който забранява така нареченото в нашия бизнес – продуктово позициониране. Закон, който забранява Вие да споменете името на една компания или на един продукт на тази компания, защото веднага ще бъдете глобени специално в електронните медии Вие ще бъдете подведени по… Което е абсурд. Ако една компания инвестира много пари, за да направи, за да построи една детска градина, например, училище в София или да направи нещо много полезно – спортна площадка или каквото и да е за хората, по силата на този закон, Вие нямате право да споменете тази компания никъде. Тоест, някой е направил детска градина, инвестирал е два милиона евро в тази детска градина. Защо? Не защото стоките ще се продават по-добре, не защото той ще бъде по-добре брандиран, а защото просто хората са решили. И ние в нашата компания го правим това всяка година по много пъти. Хората са решили, че имат едни излишни пари и могат да ги дадат на обществото, което пък им се връща с това, че обществото става по-образовано, по-добро, работниците, които идват при тях ще бъдат също така по-позитивни и когато Вие направите репортажа за въпросната детска градина или каквото и да е, Вие не можете да я споменете тази компания. Не е проблемът тук, че няма да споменете някоя банка или някоя софтуерна компания, или някоя друга, или която и да е. Проблем не е в това дали ще споменете компанията или не, проблемът е,че когато се спомене тази компания, тогава много хора взимат пример. Не е въпросът някой шеф да ходи по улиците и да се пъчи и да казва : „Аз направих тази градина” или „ Аз построих тази поликлиника”. Въпросът е много други хора, като чуят името на компанията, която и да е тя, да си кажат „ Аха, щом тази компания прави това…”
Водещ: Значи тя е социално отговорна, най-малкото.
Максим Бехар: Не. „Защо и аз да не го направя?” Естествено, че е социално отговорна и че мисли за обществото, за средата, в която живее, но добрият пример на една компания, която инвестира в нещо полезно за обществото, е просто необходим на всички нас.
Водещ: Но, за съжаление, законът, както отбелязахте, ни забранява да вършим това. Даже, ако продължим логично мисълта Ви, се оказва, че сме лишени от правото да поднасяме и добри новини, защото това са класически добри новини.
Максим Бехар: Ето защо смятам, че по-малко регулация носи по-голяма отговорност към медиите, към журналистите и те биха се съобразявали много повече кога и по какъв повод споменават името на една компания.
Водещ: Предполагам ще Ви е любопитно сега да чуете и какво ще каже за Вашите думи Радомир Чолаков, който е член на работната група, която пише закона за медиите.
Максим Бехар: Хайде, да чуем какво ще каже Радо!
Радомир Чолаков: Добра новина, най-вероятно! Последното заседание на работната група, което беше онзи ден, бяхме изслушани колеги от Българския дарителски форум, които изнесоха точно тезата, за която господин Бехаров момента говори. Аз мисля, че ако ни бъде разрешено да пипнем закона за радиото и телевизията, това ще бъде първият въпрос, който ще бъде генерално разрешен точно в смисъла, в който е сега. Забраната е нелепа, нелепа интерпретация на една друга рекламна забрана, която, нали, както казва Максим, е пълна глупост. Пак да кажа, ако ни бъде позволено да го пипнем този закон, това нещо Ви гарантирам, ще отпадне!
Водещ: Господин Бехар, в един часа без четири минути научихте за тази вероятност. Имате ли вече готова схема?
Максим Бехар: Ние, в Асоциацията на ПР компаниите в България няколко пъти сме сезирали и Парламента, и Правителството, и различни отговорни инстанции за това, че трябва да отпадне и благодаря на Радо за тази новина и за тези усилия, но това е, как да Ви кажа – и той го характеризира като абсурд. Повече от ясно е, защото това се премахва от законите и след, може би два-три месеца, никой от нас няма да си го спомня въобще, че е било. По-важното е – могат медиите също да стимулират и мотивират компаниите да бъдат социално отговорни, да могат да инвестират повече в обществото, особено в културата, защото смятам, че в днешно време 2010-2011-2012 година култура в България много трудно би могла да съществува или да се развива с добри европейски норми, без бизнеса. И съм убеден от много години, че бизнесът трябва да обръща огромно внимание на културата, да инвестира там и ако в закона има такъв текст, който забранява името на една компания да бъде споменавано, на спонсора или на частник в някакво интересно културно събитие – тогава мотивацията е много по-малка. Има много сфери, в които бизнесът може да бъде социално отговорен. Не е задължително медиите, нали, да ходят като … на всяка една такава проява и да казват „Ах, колко е добра тази компания, че направи това или онова”. В същото време, журналистите в България са достатъчно образовани, интелигентни, опитни и са от съвсем ново поколение, това, което е трето поколение на практика след деветдесета година и те могат да преценят коя новина е интересна и коя не е интересна. Това е работа на журналистите, всъщност. Ние трябва да ги оставим да си вършат спокойно работата.
Водещ: Ще бъдат ли оставени журналистите спокойно да си вършат работата? Останете с нас. Продължаваме след малко. Благодаря на Максим Бехар! Доколко духът на новия закон, който няма да е точно закон, а ще е концепция, стана вече ясно, ще разрешава на журналистите да бъдат свободни. Ето, до тук стигнахме и от тук продължаваме нататък в „Клубът на журналистите” с Радомир Чолаков, член на работната група, която пише концепция вече, не закон.
Радомир Чолаков: Ами, знаете ли, Госпожо Филева, аз изведнъж сега от разговора с Максим Бехар, си дадох сметка, че ние като че ли от петнадесет години сме говорили за абсолютно различни работи. Че като казваме „закон за радиото и телевизията”, всеки си представя нещо различно и имам чувството, че ние трябва да започнем съвсем отначало и да си отговаряме на въпроса „Ние какво разбираме всъщност под закон за радиото и телевизията?” И да Ви кажа направо – сега си давам и сметка от къде идват примерно някои мои проблеми в разбирането на това, което казвам. Когато аз казвам „закон за радиото и телевизията”, аз не разбирам съдържателни ограничения към дейността на медиите. Аз не смятам, че със закон медиите могат да бъдат направени свободни, че могат да бъдат направени честни. Не смятам, че законът може да нормира качеството. Значи, понятието „качествена медия”, никакъв закон не може да го дефинира, разбирате ли? Освен, ако не… Тоест – ние трябва да се съгласим като в книгата за /…/ че няма дефиниция на качеството.
Водещ: Няма, да!
Радомир Чолаков: Ако ние изначално знаем, че няма дефиниция на качество, значи няма как със закон ние да наложим качество.
Водещ: Обаче това, като че ли е определение на политиците.
Радомир Чолаков: Аз за това казвам, че май ние трябва да се върнем съвсем в началото на дискусията и да си отговорим на въпроса „Ние всъщност какво искаме от закона?” Законът за радиото и телевизията, аз винаги съм го разбирал, знаете ли как? Като една система от организационни, чисто, как да кажа, чисто процедурни механизми, които да дават отговор на въпроса „ Колко медии трябва да има в България, в крайна сметка? Колко радия и колко телевизии?” и които да казват в частта обществени медии БНТ и БНР – как трябва да се финансират тези медии и срещу парите, които държавата и обществото им дават – какъв продукт те трябва да връщат. Само тези две неща, разбирате ли? Нищо друго! Значи, аз не смятам, че в закона за радиото и телевизията трябва да има всичките тези идиотски забрани, за които говорим сега. Ама, извинявайте, кой е решил някога в закона да напише забрана за това някоя банка, като направи голямо дарение в детско отделение, например, или болница, да не и бъде съобщено името? Извинете, ама в църквата от две хиляди години на входа се слага портрет на Инвеститора или името на инвеститора.
Водещ: Но в системата за купуване на индулгенция пък е отречена.
Радомир Чолаков: Не, значи вижте, аз смятам, нали също като Максим Бехар, че има нещо, което се казва „здрав разум” и ние трябва да му имаме малко повече доверие. Сега, разбирате ли? Ако законът разреши, смисъл ако отпадне забраната да се споменава името на меценат – това в никакъв случай не означава задължение на медията всеки път да споменава името на мецената. Сега, нали в крайна сметка Вие сте разумна жена и аз съм разумен мъж, ако мисля и работя в медия и ако дойде една банка и ми каже : „ Аз съм раздал двадесет вафли на едни сираци! Може ли да ми съобщиш името?” Ще му кажа „Бягай от тук! Няма да ти го съобщя!” Смисъл, защо трябва да се опитваме да нормираме нещо такова след като то е въпрос на здрав разум и на етика. То това е етиката! И това е саморегулацията, да. Има хиляди, хайде хиляди не, но има десетки постановление в действащия закон за радиото и телевизията как трябва да изглеждат медиите и какво трябва да правят и да не правят, които не се спазват, разбирате ли? Оставете ги свободни и те ще се оправят!
Водещ: Как трябва да изглежда обществената функция на националните медии?
Радомир Чолаков: Ами, ето Вижте, това е друг въпрос.
Водещ: Защото тя е ясно дефинирана, има много европейски и ясни дефиниции по въпроса.
Радомир Чолаков: Мислите ли?
Водещ: Ами, опитвам се да мисля, но главно ще прочета сега. „Понастоящем голям брой обществени електронни медии могат или са задължени да предлагат интернет или други нови комуникационни услуги като част от тяхната обществена мисия.”
Радомир Чолаков: Тъй.
Водещ: Ами, да поразсъждаваме върху този факт. Къде в нашите закони се пише такова нещо?
Радомир Чолаков: Ама, хайде сега пак по обратната логика. Кой спира радиото да си направи интернет услуги? Мисля, че ги прави!
Водещ: Слава Богу, никой!
Радомир Чолаков: Защо е необходим закон, за да му се каже „Ти трябва да направиш интернет услуга!”?
Водещ: Защото всяка една обществена дискусия, която се води на запад, идва при нас в ролята си на фарс. Сигурно си спомняте – неотдавна имаше такива дискусии в Германия, дали парите на данъкоплатците трябва да бъдат харчени за интернет развитие. Това са рикушетите на световната икономическа криза. И такива прецеденти възникват всеки ден.
Радомир Чолаков: Вижте, ако говорим за обществените медии и пак, стъпвайки на моята философия, на начина по който аз ги разбирам нещата, смятам , че те и заради това, може би, не се случва спокойствието на обществените медии, което, впрочем, всички го искаме. Защото и там малко с всичките тези години се подменяше дебатът. Значи, Вие казвате какво е обществена медия на базата, дайте да измислим една дефиниция, тоест да изредим едни думи, които обществено означава да защитава…Ясно е!
Водещ: Които така го казват винаги, че обществените медии са в ролята на виновници, че не са достатъчно обществени.
Радомир Чолаков: Ами, да! Абсолютно сте права и между другото това е манипулацията, в която влизат тези дефиниции. Защото аз твърдя, че няма такава дефиниция, в която да се напише с думи двадесет – тридесет думи и които, като ги прочетете или медията като си ги прочете и да кажа : „Аз вече станах обществена медия!” Значи, обществена медия се познава по резултата, а не по някаква дефиниция, която може да я закачим на входа на радиото, обаче никой няма да я разбира и няма да я спазва. Аз за това казвам, че думите не пораждат реалност сами по себе си. Ние хората я правим реалността. И вижте, това, което винаги съм си мислел пак – на чисто структурно ниво, на чисто инструментално ниво има едно положение в медийното право и в медийната теория и то е, че обществената медия е тогава обществена, когато в нейната вътрешна структура на управление се възпроизвежда структурата на управление на държавата. Разбирате ли? Това е едно чисто теоретично правно положение. Значи, какво в държавата има законодателна, изпълнителна и контролна власт – съдебна власт, в обществената медия трябва да има законодателна, изпълнителна и контролна власт.
Водещ: За да го обясним по-лесно с актуален пример. Наши творци, известни, създадоха, как да кажа, едно обединение срещу терора върху Jingle bells – така са се кръстили. Всъщност тяхната мечта е да не се чува по радиото Миналата Коледа на Джордж Майкъл. Без директора да разпореди на Галя Траянова, която избира музиката, Галя Траянова не пуска тази музика, защото сме обществена медия. Така изглежда Вашият пример. Тоест – Вашата дефиниция, обяснена в пример.
Радомир Чолаков: Това изглежда моят пример, който се постига по случаен път, защото Галя Траянова, примерно е човек, защото тя симпатизира на тази кауза и защото просто така е решила, и защото просто никой не и е попречил. Въпросът е обаче, че може ли някой утре пък да реши в обществено радио, аз не знам дали това е добра кауза или лоша кауза…
Водещ: Не я определяме ние. В крайна сметка, това е реалност.
Радомир Чолаков: Това, което моят пример казва, Госпожо Филева е, че в обществените медии, аз наистина, длъжен съм просто да го повтарям, независимо, че някой може да се сърди, няма законодателен орган , няма разделение на властите, разбирате ли? И това всички го знаят. Значи, в обществените медии трябва да има законодателен орган, който е програмата – как се определя програмата, как се решава какво има в програмата и какво няма в програмата. Вижте, това е единствената разлика между обществените медии и частните медии, разбирате ли? Разделението на властите. В частната медия – на върха стои собственикът или неговият представител, който казва : „ Ще правите това, което Ви казвам аз!”. Разликата между частната медия и обществената медия е, че на върха на обществената медия трябва да има едно обществено тяло, което да казва „Вие ще правите това, което е обществен интерес, а то е :…!” И започва изреждането. Значи, в единият случай управлява чорбаджията, в другият случай управлява общественото мнение, което е обективирано в орган, разбирате ли? В някакъв орган,. Значи, докато това нещо го няма в българските обществени медии, те винаги ще бъдат уязвими и винаги ще бъдат подложени на атака, че нещо те правят, което е в разрез с общественото мнение. И ние не можем да го преодолеем този проблем- той е структурен.
Водещ: Във Вашите текстове как изглежда решението на този проблем?
Радомир Чолаков: Нашите текстове, аз сега не искам да предпоставям, но истината е, че в частта „Обществени медии” , работната група виждам, че е най-пестелива. Със сигурност няма да има предложения за обединяване на радиото и телевизията. Даже, по-скоро ще има предложения в никакъв случай да не се обединяват радиото и телевизията. Има тенденция, която идва по инициатива на БНТ И БНР, нали просто техните представи, общо взето позицията на работната група ще се ориентира върху становищата на БТН и БНР, които са официално представени. Със сигурност ще има предложения за обръщане на управленската пирамида, това, което е многократно коментирано, че в момента СЕМ назначава директор на БНТ или БНР, които после предлагат управителен съвет, който трябва да контролира тяхната дейност. Нали, това е очевидно – и юридически , и житейски, както щете. Самите медии са наясно, че това е логически ноусенс. И със сигурност ще бъде предложена нова система, която или органът, който назначава управителния съвет, който пък ще назначава изпълнителен директор, или просто генералният или изпълнителният директор ще бъде наречен и управителния съвет ще бъдат излъчвани от два различни органа, ако единият го назначава СЕМ, другият да го назначава примерно Парламентът или нямам в момента ясна идея, нали, как това трябва да става. Лична ясна идея. Работната група със сигурност ще има. Така че тези две власти да се сдържат и наистина да има генерален директор като изпълнителна власт, управителен съвет като надзорна власт, като съдебна власт, която да контролира сметките.
Водещ: Ако кажете и че по-различно време ще се разбират,тотално ще се загубим в превода.
Радомир Чолаков: Смисъл, как да се разбират?
Водещ: Ами, да се избират. Да има разминаване на мандатите в годините.
Радомир Чолаков: Не знам, това са вече технологии. Това, което за мене като медиен теоретик е важно и Ви го казвам – то не е важно за мен, то е важно за медиите. Чрез структурата на управлението да се постигне обществената им легитимация, защото, Госпожо Филева, нека да го кажем в прав текст – и ние сме си го говорили, частните медии от две години насам с методичността на индианската капка, поставят на политическо ниво въпроса кое е това, което БНТ и БНР правят, което ние на правим. И уверявам Ви, че ако още малко продължи този процес – индианската капка ще пробие мозъка. Кое е това нещо, което те правят и което ние не правим? Защо те получават двете заедно от бюджета сто милиона лева, за да правят нещо, което ние спокойно правим без да искам от бюджета нищо? Защо те излъчват реклама и играят на рекламния пазар, след като те получават сто милиона лева? Това са въпроси, които Ви казвам – всеки ден се задават, всеки ден се поставят и рано или късно някой ще трябва да им отговори. И аз твърдя, че, съжалявам че трябва да го кажа, отговорът на БНТ и БНР не може да бъде „ Ами, защото ние сме обществени медии!”, защото въпросът е „По какво се познава, че Вие сте обществени медии?” И отговорът е пак „ Ами, защото в закона пише, че сме обществени!” И пак въпросът „ А по какво се познава, че Вие сте обществени?” Разбирате ли? Въпросът е много по-опасен. Нямаме легитимен отговор!
Водещ: Аз мисля, че все пак е хубаво да се разграничава рейтинг от доверие.
Радомир Чолаков: Не, значи, и рейтингът, и доверието са малко субективни категории.
Водещ: При положение, че дори в Америка вече се сочи примера на Европа за това, че дори директното финансиране не прави една медия държавна, когато тя е обществена. Защо ние вървим в другата посока?
Радомир Чолаков: Защо да вървим в другата посока? Разбирате ли ми мисълта? Аз искам да помогнем на обществените медии! Аз искам да помогнем на БНТ и БНР! Но БНТ и БНР трябва сами да си помогнат и да отговорят на въпроса защо са те обществени, кое ги прави обществени медии, Госпожа Филева?
Водещ: А кой трябва да отговори на този въпрос и къде?
Радомир Чолаков: Ами, това, което безуспешно явно се опитвам да обясня – искам да ми покажете една медия в Европейския съюз. Една медия искам да ми покажете, която няма програмен съвет, който се избира по закон.
Водещ: Ама БНТ и БНР каква вина имат за това?Те имат ръководството, което … законът действа в момента.
Радомир Чолаков: Точно така, значи, на мен ми се струва, но това е мое частно мнение, че работната група, ако се съгласи, разбира се, най-настойчиво трябва да препоръча частта обществени медии и бъдещия закон, когато и да бъде написан той – значи, нямаме претенции. 1е ние ще го напишем, явно няма да го напишем! Въпросът е да сложим просто жалона – та, когато някога бъде написан нов закон за Българско национално радио и Българска национална телевизия, просто да се има в предвид, че в структурата на управление трябва да има програмен съвет, изпълнителен директор и надзорен съвет върху финансите. Ето, тази тройна конструкция на управленските органи и тези три органа трябва да се избират по легитимен законов път. Не генералният директор да си назначава управителен съвет и ако поиска да си назначи програмен съвет, както е сега.Когато се създаде тази програмна конструкция, никоя частна медия вече не може да Ви задава въпроса – кое Вие общественото. Ето това ни е общественото, защото никоя частна медия няма такава конструкция на управление.
Водещ: Обаче Националната телевизия и Националното радио не могат да я създадат тази конструкция. Трябва Вие да я създадете. Къде по пътя на писане и дискутиране на текстовете на този закон, който както стана ясно – ще бъде концепция, се загуби политическата воля, защото очевидно тя някъде се е загубила, за да има такава трансформация? Това е едно от най-логичните обяснения!
Радомир Чолаков: Ами, на мен също ми е интересно! Аз, знаете ли, изобщо не знам всяко правителство, ние с Вас сме го следили този процес – идва с идеята, че ще направи нов закон за електронните медии и някъде след девет –десет месеца изведнъж отлита това желание. Обикновено в някакъв момент се правят някакви активни промени, дребни, за да се реши някой въпрос, и всички утихва. Някак си всички са свикнали с тази неудобна дреха, наречена закон за радиото и телевизията и очевидно си се чувстват добре в нея. Нямам представа! Не знам. Ето, ни е с Вас си говорим , че има очевидна необходимост, нали, да има нов закон за радиото и телевизията, а аз наистина смятам, че ако не се промени скоро конструкцията на обществените медии, те ще загубят също индианската капка. Знаете, че Института за пазарна икономика официално беше предложил приватизация на БНТ и БНР и Вие знаете възможностите на Института за пазарна икономика – да внушава икономически идея и така нататък. Значи, тази идея за момента е спряна. Вярвайте ми, че рано или късно тази идея ще бъде подновена. Та ние имаме в момента спешна нужда от нов закон, аз бих казал на БНТ и БНР само, в който нов закон, отделен за тях – оставете ги частните медии, в който отделен закон да се гарантира именно, че те са недосегаеми, че те няма да бъдат закачани, че те не са обект на приватизация, защото те са медиите, които са Ноевият ковчег на българската култура и Ноевият ковчег на българската свобода на словото. Когато всички, както се казва в един филм, когато всички други светлини угаснат, а те – както сме я подкарали – ще угаснат, трябва да останаТз вощеници и те се казват БНТ и БНР. За това според мен, трябва да има отделен закон за тези две медии, в които в член едно да бъде записано : „ Те са обществено благо и не подлежат на приватизация.” По никакъв начин!
Водещ: Това значи ли, че допускате такава вероятност?
Радомир Чолаков: Ами, кое в момента според Вас би могло да се противопостави на един такъв процес? Не, това е просто теоретично предположение. Нямам нищо конкретно предвид. Нека да не правим новина сега. Моля Ви се! Нищо конкретно в предвид нямам! Ако още две години се задава въпроса от частните медии „ Кое е това нещо, което БНТ и БНР правят, което ние не правим?” най-накрая на някое като това, следващото или по-следващото правителство като нищо ще му дойде идеята „ Абе, дайте да си ги дръпнем тези сто милиона, да им дръпнем шалтера и готово!”
Водещ: Тук стана ясно поне това, че може би трябва да има закон за обществените медии!
Радомир Чолаков: Задължително!
Водещ: Дали ще има, обаче, зависи от политиците, които може би в момента са ангажирани да ловят снежинките във въздуха! Шегата настрана, разбира се! Сега, към едно ново предизвикателство. Wikileaks не спират медиите по света да коментират това, което се случи/ Първо отрязаха бизнес-организации – така трябва да го кажа по закон. Отрязаха достъпа до финансите на Wikileaks, Wikileaks пък пуснаха хакери срещу въпросните бизнес-организации, които обслужваха техните финанси. И до къде може да стигне тази война? Добър ден на Богомил Шопов, по-известен в блогърските среди като Бого.
Богомил Шопов: Добър ден!
Водещ: До къде може да стигне тази война и това медийна война ли е или става дума за нещо друго?
Богомил Шопов: Само да кажа, че Wikileaks не е пускал хакери срещу никой.
Водещ: Е, така казаха. Такива бяха обществените обяснения.
Богомил Шопов: Можем да сравним ситуацията като във всяка една среда, така и в интернет има обществен договор, така наречен или правила, които всеки трябва да спазва. Това е абсолютно същото, когато една от страните наруши договора – другата се чувства да направи нещо. Така че именно това се случва в момента, когато е една държава – кара бизнес-организациите, които са на нейна територия, да направят нещо незаконно, така другата страна се чувства длъжна да направи нещо по въпроса.
Водещ: И каква е регулацията в рамките на етиката, за която Вие говорите?
Богомил Шопов: Ами, за всяко нещо си има закони – така и в средата на интернет има закони. Те се спазват, както виждате, вече са на съд и съдът ще се произнесе дали той е извършил някакво престъпление или не е извършил някакво престъпление. Самото публикуване на тези телеграми в интернет е нещо незаконно. Нито една държава в света не може да потвърди, че това нещо е незаконно. То е законно. По-незаконно е, или може би проблемът е там, да се реши вече от къде са изтекли тези телеграми, каква е тази информация, по какъв начин е събирана и още всякакви хиляди висящи въпроси.
Водещ: Според Вас, има ли проблем, че няма закон, който да контролира дейността в интернет или не?
Богомил Шопов: Аз това повтарям – закони има. Всяка една държава има закон, който се отнася и до интернет. Аз в момента не мога да направя нещо незаконно, ако в момента обидя някои през интернет – той има правото да ме съди. Интернет е една среда – то не е нещо друго , по-различно и закони си има във всяка една държава, които касаят и средата интернет, и рекламите, и съобщенията.
Водещ: От тук насетне как ще завърши този двубой, да го наречем и ако се обърнем към класиката кой е Давид и кой е Голиат?
Богомил Шопов: Така или иначе предстои интересно нещо да се случва. Започва ерата на Wikileaks. След години ще говорим със сигурност за това какво се е случило и какво ще предизвика то. Наистина не можем да съдим от сега, защото Съединените щати започва да се разработва един анти Wikileaks закон. В България и в Европейския съюз ще се присетят, че използвайки този някакъв нищожен пример, могат да направят още някакви поразии, така да го наречем, в интернет. Така че отворено е гнездото на осите, да видим какво ще се случи.
Водещ: Благодаря за този коментар на Богомил Шопов. Ние продължаваме с Радомир Чолаков. Ще се присетите ли нещо да измислите?
Радомир Чолаков: За кое? За интернета, за Wikileaks?
Водещ: Да!
Радомир Чолаков: Не, наистина, това ми хареса накрая – „отворено е гнездото на осите” Да видим какво ще стане. Както Вие казахте в началото на разговора ни – бутилката е отворена и духът е излязъл.
Водещ: Никой не го вижда обаче. Там е проблемът, че никой не го вижда.
Радомир Чолаков: То има един дух, медиен дух – няма как да се види. Това е духът на абсолютно стихийна, безмилостна комуникация. Имаше на времето, 60те години, знаете, една книга, която легна в основата на модерното разбиране за медиите – на Нил Постман, бележитият американски идеолог,така, теоретик на медиите – книгата се казваше „Ще се забавляваме до смърт”. И той, значи 65-та година предупреди, че настъпва епохата на развлекателните медии, в които ще се забавляваме, докато се побъркаме. Това се оказа вярно. Ако сега трябва да се напише книга, тя би се казвала „Ще комуникираме до смърт”. Значи всеки комуникира – комуникационните канали са безумно много, отворени. Това, което казвате – всеки може да отиде навсякъде.
Водещ: И, ако Вие сте шеф на БНТ или на БНР, какъв аргумент срещу индианската капка ще дадете?
Радомир Чолаков: Аз със сигурност, и го препоръчвам това нещо, бих поискал да бъде приет отделен закон за БНТ и БНР с въпросния член първи, в който структурата на БНТ и БНР да е направена по системата на разделение на властите – законодателна власт – програмен съвет, изпълнителен директор – изпълнителна власт и контролна власт – съдебна власт – управителен съвет, който да контролира финансите как се харчат, за да няма никакви спекулации, никакви съмнения как се харчат обществените пари. И това щях да го искам, независимо дали съм генерален директор или не, и дали след като се приеме такъв закон аз ще продължа да бъда генерален директор,защото, Вижте, за мен това е екзистенциално важно. Значи, аз съм работил в БНТ, знам какво значат обществените медии в едно демократично общество, защото пак да кажа, тази стихийна подавляваща комуникация – в нея трябва да има един остров. Трябва да има един остров на здрав разум, на добронамереност, на доверие и на почтеност. И този остров трябва да са БНТ и БНР.
Водещ: Какво мисли работната група по този въпрос? Безспорно сте споделяли тези мисли с тях. Хипотезата възможно ли е или не е възможно?
Радомир Чолаков: Ами, вижте сега, аз мисля, че хората са, нека кажа, че в тази работна група наистина са събрани много добри експерти, може би едни от най-добрите.
Водещ: Може би ще има дискусия.
Радомир Чолаков: Нека да ог кажа така. Ние ще направим заключителния доклад, ще си направим предложението, това, което си споделихме – независимо дали ще има закон или няма закон – ние ще излезем с чест от тази ситуация. Значи ние ще дадем всичко от себе си като професионализъм, ще кажем какво смятаме в доклада пък ако иска Правителството да го приема – ако иска да пише закон, ако не иска да не пише закон. Нашето намерение е ние да създадем един теоретичен факт, който да бъде незаобиколим фактор за бъдещите дискусии за медийното законодателство.
Водещ: Ами, толкова от нас. Трябва да Ви пожелая хубава събота. Търси се, за пореден път, политическа воля за приемане на нови медийни правила. Идва Коледа, а по Коледа казват, че стават чудеса. Хубав ден Ви желая от екипа ни : Поли Петрова, Цвети Николова, Галя Траянова и от мен Ирен Филева.

в. Пари | Елена ПЕТКОВА | 09.11.2010

Обществените оператори са във фокуса на нормативния акт

До края на ноември ще бъде готов текстът на новия закон за електронните медии. Това каза председателят на работната група, която пише нормативния акт, доц. Георги Лозанов. Още следващата седмица пък председателят на медийната комисия в парламента Даниела Петрова очаква предварителен доклад за работата на групата.
Според Петрова новият закон ще бъде по-либерален и ще създаде подобри механизми за работата на медиите, особено на обществените. Той ще предвижда и по-голяма прозрачност по отношение на собствеността на медиите, обясни Лозанов.

За обединението на БНТ и БНР

В момента вървят обсъждания на свършеното от всяка от трите подгрупи, които се занимават с отделни части от закона – реклама, финансиране, функциониране на обществените медии и прочие. В четвъртък се очаква да бъде дискутирана надълго и нашироко съдбата на БНТ и БНР.
Вероятно в новия медиен закон ще бъде заложен механизъм за обединяване на администрацията и мениджмънта на обществените радио и телевизия. Идеята беше лансирана още при първата дискусия по закона в края на юли тази година.
Тогава тя бе защитена от Георги Лозанов, Хачо Бояджиев и Радослав Чолаков, които са част от работната група, занимаваща се с новия медиен закон.

Идеята

Идеята на бившия дългогодишен генерален директор на БНТ Хачо Бояджиев предвижда двете медии да се обединят в холдинг, но да се запазят редакционната им самостоятелност и юридическа автономност.
И БНТ, и БНР ще се управляват от изпълнителни директори, които ще се назначават от управителното тяло на холдинга. Президентът на цялата структура пък ще се избира от парламента с квалифицирано мнозинство, гласи предложението на Бояджиев.
Според председателя на работната група Георги Лозанов обединението на двете обществени медии ще бъде свързано и с промяната на начина на финансирането им.
Той предлага вариант, при който държавата субсидира само предавания с обществено значима функция. "Останалата част от програмите на БНТ и БНР трябва да се издържа от реклама, въобще от приходи извън държавния бюджет", казва доц. Лозанов.
"Така БНР и БНТ въпреки двойното си финансиране няма да са нелоялни конкуренти на търговските оператори. Те ще играят с държавата според задачите, които им е поставило обществото, а на рекламния пазар – според правилата, валидни за всички, като няма да може да местят пари от единия джоб в другия", казва още Лозанов.
Според него обаче, за да се стигне до такъв модел на финансиране на обществените радио и телевизия, трябва ясно да се дефинира в закона какво включва обществената им мисия.
В закона е отделено и специално място на цифровизацията. Предвижда се дори да се създаде Съвет по цифровизацията, чиито функции вероятно ще бъдат описани в нормативния акт. Готовият текст съвсем скоро ще бъде качен на сайта на Министерския съвет за обсъждане.

Стр. 23

в. Пари | Елена ПЕТКОВА | 09.11.2010 

bTV е телевизията, която най-често е нарушавала Закона за радиото и телевизията през първите шест месеца на 2010 г. Това сочат данните в отчета на Съвета за електронни медии за периода от януари до юни тази година.
bTV има издадени общо шест административно-наказателни акта. Веднага след нея се нарежда Нова тв с четири акта за нарушения на медийния закон. В дъното на класацията е "Дарик радио", което е направило само две нарушения. Интересното обаче е, че повечето оператори не са наказани с парични санкции, а само с… предупредителни писма.

Кой как престъпи Закона

Нарушенията на телевизиите са свързвани предимно с излъчване на предавания, които или потъпкват добрите нрави, или според членовете на съвета са насочени към увреждане на физическото, умственото и моралното развитие на малолетните и непълнолетните. Неспазването на ограничението за реклама също е причина за налагането на санкции от страна на СЕМ.
Най-фрапиращото нарушение на bTV е излъчването на спонсорство в политическо предаване. Става дума за "На барекадата" на Николай Бареков. В него е излъчен политически
дебат по време на изборите за кмет на София. Върху капака на лаптопа на Николай Бареков обаче е бил залепен спонсорски стикер. Наказанието, което СЕМ издава, е предупредително писмо, въпреки че за такива нарушения Законът за радиото и телевизията предвижда имуществени санкции от 3 хил. до 20 хил. лв.
Друг доста куриозен гаф на телевизията е свързван с излъчване на самореклама на риалити шоуто "България търси талант", в която е използвано знамето на България. Според медийния закон обаче телевизиите нямат право да пускат търговски съобщения със знамето, химна или герба на страната ни. За това нарушение СЕМ е наложил глоба.
Нарушенията на Нова тв са почти изцяло за неправомерно излъчване на реклама. Оказва се, че тя най-често не спазва ограниченията за рекламните съобщения. Нова тв е нарушила закона, като е излъчила рекламен клип на "Биг брадър Фемили", в който дете подканва родителите си да участват в шоуто, за да спечелят 200 хил. лв., кола и апартамент.
За това нарушение обаче СЕМ не е издал наказателно постановление, сочат данните в отчета на регулатора. Телевизията също
така е излъчила реклама на лекарството трибестан, без тя да бъде обособена като такава. За това нарушение СЕМ е изпратил само предупредително писмо до медията, въпреки че по закон се полага парична санкция, чийто максимален размер се равнява на 20 хил. лв.

"Най-лошите" предавания

Пародийното шоу на Джуди Халваджиян, което се излъчва по bTV - "Пълна лудница", е едно от най-зорко следените от членовете на регулатора. То попада в графата на предаванията, "включващи насилие и жестокост спрямо животни и са с вредно въздействие върху децата", и затова е било често санкционирано. Конкуренция на "Пълна лудница" по този показател е само "Отечествен фронт" на Мартин Карбовски,което се излъчва през уикенда по Нова тв, сочи още отчетът.
Според него "много зрители" също са сезирали съвета за прояви на насилие в тези предавания.

Рейтингът

Като предавания, които съдържат "елементи на противоречие с добрите нрави", пък са определени едни от най-рейтинговите шоупрограми на bTV – "Шоуто на Слави", "Комиците", "Пълна лудница", както и това на Нова тв – "Шоуто на Иван и Андрей".
***
8065
часа телевизионни програми са изгледали членовете на СЕМ от началото на годината, сочат данните в отчета За дейността на регулатора
***
Кръпки в медийния закон

 - В сега съществуващия закон за електронните медии са направени поне 27 поправки. Затова той става почти нефункционален. Ето някои от тях, посочени в отчета за дейността на СЕМ през първото шестмесечие
на 2010 г.:
 - В началото на 2010 г. Законът за радиото и телевизията бе синхронизиран с европейската Директива За аудио-визуалните медийни услуги.
 - Тази промяна в нашия Закон отмени забраната за продуктово позициониране в предаванията и филмите. Това е нов вид реклама, който не се санкционира от
директивата, а вече и от ЗРТ.
 - Законът вече издава нови модели за регулация и нови приоритети в дейността на СЕМ.
 - Например той предвижда съветът да налага имуществени санкции относно етични нарушения.
 - Тази нова територия на надзора бе посрещната с противоречиви чувства от медийнатагилдия, а СЕМ засега я прилага предпазливо.
 - С идеята за защитата на творческата продукция на независимите европейски продуценти и насърчаването на българската аудио-визуална продукция ЗРТ въведе задължение 12% от годишното програмно време на медиите да бъде заето с външни продукции.

Стр. 22 – 23

в. Сега | Наделина Анева | 09.11.2010

Новият медиен закон няма да ограничава права в световната мрежа, уверяват авторите му

Новият медиен закон няма да ограничи свободата в интернет. Това ще е философията на проекта, който от лятото периодически всява смут в гилдията с идеи от рода на обединяването на БНТ и БНР под обща шапка. "Този закон трябва да даде регулация за всички нови медии, но на този етап виждането е интернет да остане остров на свободата. Ще подлежат на контрол само онези аудиовизуални услуги в интернет, които се излъчват и в традиционните медии", обясни шефът на СЕМ доц. Георги Лозанов. Това означава, че СЕМ няма да има права за регулация върху сайтове, блогове и социални мрежи, а ще следи само за излъчването на телевизия онлайн. "Много неща от закона още не са изяснени, защото територията е много деликатна", признава обаче Лозанов.
"Не ми се иска законът да влезе в интернет", твърди и друг участник в работната група – юристът Радомир Чолаков. Според него няма проблем и в момента СЕМ да контролира телевизиите, които излъчват в интернет. Друг спорен въпрос е да подлежат ли на регулация мобилните оператори, които разпространяват телевизия по телефона. "Ако зависи от мен, няма да има такава регулация", казва Чолаков. Той е защитник и на друга либерална теза – радиото да остане само на лицензионен режим и да не подлежи на регулация от СЕМ, както е сега. Мотивира се с това, че за радиоразпространението няма евродиректива и специални изисквания.
Пълно затишие цари по скандалното предложение за обединение на БНТ и БНР под обща шапка. Според запознати експертите изчакват да видят как ще заработи държавната телевизия с новото ръководство и тогава ще решават за кардинални промени. Заради това вероятно и законът ще бъде забавен за след Нова година. Шефът на СЕМ обаче е оптимист, че основният проект ще е готов до края на този месец, за да бъде подложен на обществено обсъждане през декември. Всъщност обществено обсъждане вече имаше преди няколко месеца, но то така и не успя да надхвърли общите приказки.
Междувременно СЕМ признава и в отчета си, че новите процеси на медийния пазар нямат необходимата нормативна обезпеченост. "Технологичният скок в резултат на цифровизацията и конвергенцията между традиционните и новите медии вече променят репертоара на комуникацията и водят до разместване на пазара", отчитат медийните надзорници. Финансовата криза е фактор, който води до отказ от добри практики в медиите, пише още в изводите им. От регулатора смятат, че се налага частично прелицензиране на голяма група радиооператори заради разминаване между програмната дейност и параметрите, записани в лицензиите им. На практика това прелицензиране вече започна, обясни Лозанов. То ще засегне предимно големи радиовериги, които изцяло са сменили профила си.

НЕВОЛИ

Финансови тревоги измъчват Съвета за електронни медии, който често печели критики с бездействието си. След държавната телевизия и медийните надзорници се оплакаха, че не могат да изпълняват задълженията си с отпуснатия бюджет. "Невъзможността съветът да погасява всекидневните си задължения за електроенергия, вода, топлоенергия, почистване, поддръжка на интегрираната система за мониторинг, интернет и пр. поставя регулаторния орган в ситуация на институционална криза", твърди Георги Лозанов в отчета си до депутатите за първите 6 месеца на годината. През този период СЕМ е похарчил 637 667 лв., което е 27.68% от утвърдения план. Най-много пари отиват за заплати на персонала и за издръжка. Оказа се обаче, че за разлика от депутатите медийните надзорници не са замразили заплатите си и те продължават да се актуализират на три месеца според данните на НСИ за средната заплата в обществения сектор.
Медийният съвет също е пострадал от повсеместните мерки за икономии в бюджета – средствата за разходи са намалени със 140 000 лв. "Актуализираното месечно разпределение на разходите води до невъзможност за нормалното изпълнение на основните функции на СЕМ", твърди доц. Лозанов. Още в средата на годината съветът е имал 67 743 лв. просрочени задължения. Почти 51 000 от тях са за фактурирани и неизплатени услуги за април, май и юни, а 16 832 лв. са нужни за обезщетения на съкратените 4-ма членове на СЕМ за 143 дни натрупан отпуск.

Стр. 14

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 21.10.2010

До Коледа трябват евтини и ефектни програмни ходове, казва шефът на СЕМ

- Г-н Лозанов, БНТ прогнозира, че до края на годината ще има дълг от 35 млн. лева. Сумата е огромна. Как ще се оправи телевизията според вас?

- Това ще е така само ако новото ръководство не постигне никакъв резултат в преговорите с доставчиците и държавата, ако не включи в програмата предавания, които да повишат рекламните приходи, особено преди Коледа. А то добре знаеше, че поема медията в изключително тежко състояние, което предполага два периода в ускорен ритъм. Първият е аналитичен, който приключи с представянето на доклада. Вторият е героичен и той престои.

- Кой ще й плати дълговете? Възможно ли е БНТ да фалира?

- Не, това е равносилно държавата да фалира. Нейната роля в случая обаче трябва да е пропорционална на усилията на телевизията сама да си плати дълговете. Нека не забравяме, че въпреки всички възможни коментари на "Сан Стефано" е струпан огромен ресурс от хора и техника. Въпросът е само кой как го задвижва…

- Данните са от анализа, който БНТ сама прави за икономическото си състояние. Как СЕМ го прие?

- Съветът го прие с разбиране, защото в него няма увъртания. Картината е нарисувана безмилостно в гамата на черното и сивото въпреки подозренията, че Вяра Анкова, като свързана с предишното ръководство, ще се опита да го пази.

- Веднага след като анализът ви бе представен, вие самият го определихте като обективен, но и безперспективен. Защо?

- Обективен е, защото е "сюита на числата", написан е от тяхната отстранена, безпристрастна гледна точка. А е безперспективен, защото показва, че вината до голяма степен е трагическа, заложена още в модела на обществените медии в България. И защото не води към изход. Много се надявам, че такъв ще се намери във втората му част, която вече няма да четем на хартия, а ще видим на екрана.

- В анализа няма посочени конкретни лица, виновни за ситуацията. Нужно ли е да има, възможно ли е целият колектив от 1633 души да е виновен за липсата на 35 млн. лева?

- Нужно е да има, разбира се, но това не е в компетентността нито на СЕМ, нито на УС, а на държавните контролни органи, които на базата на доклада предстои да влязат в БНТ и да продължат проверката.
Друг въпрос е повтарящата се готовност на колектива, щом на "Сан Стефоно" стане горещо, да принесе в жертва шефовете си, за да се съхрани и възпроизведе. В БНР сякаш не е така, заради което кризите там са по-редки или поне по-малко личат.

- Вие сте на мнение, че трябва да се променят програмата и съдържанието на БНТ и тогава ще свършат бедите й. Каква програма си представяте?

- Това е дълга и в някакъв смисъл забранена за мен тема, тъй като СЕМ няма право да се бърка в програмното съдържание на операторите. Мога да кажа само, че виждам възможност за съчетание на по-комуникативни формати като игрите л риалитата с ангажиментите на обществената медия да отразява и поддържа гражданските дебати. В това отношение "Референдум" е само първа, и то плаха, крачка. Несъмнено БНТ трябва да се включи и в производството на български сериали. Така може да се появи адекватен отговор на турските, вместо да се сърдим на хората, че ги гледали, и на телевизиите, че им ги пускали. Но това е дългосрочна перспектива. До Коледа трябват евтини и ефектни програмни ходове.

- На СЕМ стана ли му ясно от анализа защо БНТ е губеща тв? Дали причината не е, че е бюджетно предприятие, а повечето такива сякаш винаги са в преразход?

- Няма съмнение, че държавата трябва да ограничи и преди всичко да отграничи ролята си в БНТ. Най-малкото, за да отговорим на европейските изисквания, е необходима ясно формулирана обществена мисия и финансиране от бюджета само на предаванията, които я реализират пряко. Останалите трябва да се издържат сами от реклама и спонсорство и дори да носят печалба. Чак когато това стане, мъглата около понятието "обществена медия" у нас ще започне да се вдига.

- Въпреки анализа СЕМ изисква в БНТ да влязат контролни институции. Не му ли вярвате? Какво очаквате от външния контрол?

- Не е въпрос на недоверие, а както казах, на компетентности. Анализът добросъвестно засяга видимата част на харчовете. А ако те имат и невидима, каквито подозрения оставя самият той, трябва да се произнесат органите със специализирана за такива случаи методика. УС най-много може да е в ролята на д-р Уот-сън, но не и на Шерлок Холмс.

- Преди доста години разбунихте много духове, след като предложихте БНТ да се приватизира. Още ли сте на същото мнение?

- Не. Тогава имаше опити за скрита приватизация на символни, а и не само на символни ресурси на БНТ в полза на външни продуценти, чужди фирми и пр. И аз настоявах, че ако ще е скрита, по-добре да е откровена, по правила. Предишното ръководство на чело с Уляна Пръмова обаче в осезаема степен прекрати тези опити. А и след края на радио "Нова Европа" или на RE.TV загубих надежда, че заложената в закона благородна възможност за частни обществени медии някога ще се осъществи.

- Медийният пазар у нас е нещо, което никога не е спокойно. Непрекъснато има промени. Как изглежда той в очите на СЕМ?

- Движещи се пясъци и миражи – това е, което се вижда с очите на регулацията. Ето само два примера – единия от аналоговата, другия от цифровата ера. Упоритото развитие на тавтологични музикални формати в радиото за сметка на граждански активното говорене доведе до драстично разминаване между реалната практика и издадени с конкурс програмни лицензни. Това до голяма степен ги обезсилва и ако спешно не се променят, има риск да влезем отново в "пиратски период". В потвърждение на този риск да спомена, че кабелните оператори пък поначало отказват да плащат на дружествата за колективно управление на права.
Ето и какво става със задължителното цифрово разпространение на телевизионните програми (т.нар. мъст кери) – законът даде това право на голям кръг оператори (толкова голям, че чак изненадахме Европейската комисия), но те самите нямат особено желание да се възползват от него. Цифровизацията у нас засега поне се преживява повече като бреме, отколкото като привилегия.
С други думи, нормативните инструменти, с които регулацията е въоръжена в момента, лесно се чупят в ръцете й, особено под тътена на интернет. Достъпът до аудио-визуални услуги, които той предлага, невидимо пренарежда пазара. Някои от големите играчи, като Мърдок или Кириаку, вече си тръгнаха, скоро по билото на мрежата ще слезе следващото поколение лидери в комуникацията.

- Вие сте един от авторите на новия закон за радиото и телевизията. Той кога ще бъде готов?

- До края на ноември ще е готово "скелето" му – формулираните проблеми и предлаганите решения. След това ще започне нов кръг на консултативни и съгласувателни дебати, включително и втора публична дискусия, вече върху конкретен текст. Защото степента на завършеност на един закон, особено в сфера като медийната, е пропорционална на обществения консенсус, който той постига.

- Ще увеличите ли чрез закона рекламното време за БНТ, която се нуждае от приходи?

- Няма полза от този дебат, както върви досега, с поглед, вперен в тавана. След като се формулира обществената мисия на БНТ и се види колко пари държавата трябва да плати за реализирането й, ще стане ясно и какви средства трябва да дойдат от реклама. Сметката е проста – колкото по-големи обществени задачи и държавен бюджет получава БНТ, толкова по-малко реклама трябва да има. И обратното.

- Ще гарантирате ли със закона възможността на българските граждани да гледат общественозначими събития – например мачове на националния отбор? Преди време подобен мач бе пуснат само от една кабелна тв, до която повечето зрители нямат достъп.

- И тук сметката е проста, защото в спортните събития щастливо се пресичат обществена мисия и комерсиални възможности. Те са общественозначими само когато предизвикват голям зрителски интерес. А щом е така, предаването им трябва да носи висок рейтинг и съответно висока печалба. Следователно гаранцията за достъпа до тях много повече е въпрос на добър мениджмънт на БНТ, отколкото на закон.

- След приемането на закона какво ще се случи с цифровизацията? Ще поискате ли отлагането й, както примерно стана в Румъния, тъй като времето не стига?

- Обратно на общото мнение лично аз мисля, че няма обективна пречка да не се справим ако не до началото, то поне до края на 2012 година. Необходимо е само законът така да регулира отношенията между субектите – тези, които произвеждат програми, и тези, които ги разпространяват, че те да се окажат от "една и съща страна на барикадата".

- Рекламата, външните и европейските продукции, интернет – как ще бъдат регулирани?

- Рекламата, както е сега в рекламни блокове, мирише на минало
Конвергирането й с останалото съдържание, продуктовото позициониране ще са изпитанията пред регулацията оттук нататък.
По-точното определение, което дава смисъл на съществуването на външни продуценти, е независими продуценти. Предстои обаче да се дефинира в какво се състои тяхната независимост и как може да бъде гарантирана. Досега те тънат в общата мъгла.
Европейските продукции и в момента намират защита в закона и едва ли е нужно разширяването й. Тук по-скоро СЕМ е на ход – трябва да се направи мониторинг по спазването на квотите. Но и аз да кажа като домакините по време на великденско чистене: Кое по-напред?
За интернет съм убеден, че и той рано или късно ще попадне под единна регулация с другите форми на информационни услуги – глобалната комуникация не търпи асиметрии. Той засега обаче си остава мечтан "остров на свободата" и не бива да се пипа, преди да сме му се нарадвали.

- Предвиждате ли да има СЕМ? Защо е нужен съветът? Какво добро е свършил досега?

- В далечна перспектива с либерализация на регулацията и поемането й от саморегулацията той може би естествено ще отпадне. Но засега е задължителен белег на цивилизованост и европейска принадлежност.
Доброто, което е направил, можем да изчислим само ако си припомним ситуацията преди конституирането му по закон по време на управлението на ОДС: монополно положение на БНТ, кабелни програми, произвеждани по гаражите, и разпространяването им по висящи между блоковете жици, пиратство, превърнато в национален спорт, и т.н.

Стр. 21

Frognews.bg I 22.07.2010

Медийният експерт и кандидат за поста генерален директор на БНТ Светлана Божилова атакува решението пред ВАС, и уличи СЕМ и избраницата му в лъжа и погазване на закона

Да бъде обявен за нищожен и незаконен проведеният от СЕМ конкурс за директор на БНТ. За това настоява в жалба до Върховния административен съд /ВАС/ една от неуспелите кандидатки за поста Светлана Божилова. Неин адвокат е известната с дела в защита на журналисти и на свободата на изразяване Надежда Ковачева. Божилова е била член на медийния регулатор в предишни години и е считана за един от най-добрите познавачи на европейското и българското медийно право, както и на обществените оператори в Европа.

Като част от мотивите конкурсът да бъде оспорен Божилова привежда доказателства за използване на неверни информационни факти от страна на председателя на СЕМ Георги Лозанов и на предпочетената за шеф на БНТ Вяра Анкова, обясни тя пред Frognews.bg. По време на изслушването й Лозанов обявил, че няма доказателства за участието й като директор на дирекция „Информация” в управленски решения, довели до корупционни практики в БНТ. Самата тя отрекла пред комисията своята съпричастност към управленския екип на медията и към решения на Бюджетната комисия и към Работната група за нови запазени знаци и опаковка на БНТ. Според самата Анкова участието й в тези органи се изчерпвало единствено относно конкретни предавания на ръководената от нея дирекция „Информация”.

В жалбата на Божилова обаче са приложени документи и заповеди от вътрешния документооборот на БНТ, който е публично достъпен. Те опровергават твърденията на Лозанов и на Анкова като неверни.

Става дума за заповеди, подписани от Уляна Пръмова, с които Анкова е била назначена за зам.-председател на Бюджетната комисия и на Работната група за цялостното ребрандиране на БНТ през 2008-ма г. Липсва изрична уговорка, че в това си качество тя е отговаряла само за отделни предавания и запазени знаци на поверената й дирекция.

Приложени са и протоколи за приемане на бюджети на външни продукции, както и отделен протокол за първия бюджет на вече скандалното мега предаване на Димитър Цонев „В неделя с…” Подписът на Вяра Анкова стои редом с този на самия Димитър Цонев, а първоначалната сума, отпусната за продукцията е наистина шокираща – около 170 хил. лв. Впоследствие тя претърпява няколко намаления отново с подписа на Анкова, въпреки, че предаването „В неделя с…” е под административното разпореждане на друга дирекция.

Според жалбата на Светлана Божилова до ВАС, конкурсът за шеф на държавната телевизия, е компрометиран от още куп сериозни нарушения. Есенцията на оплакването е, че СЕМ грубо е погазил процедурите, постановени в самия Закон за радиото и телевизията. Те се отнасят до възможността за обявяване на конкурс за нов директор преди приключването на мандата на предишния.

Както е известно, вторият мандат на Уляна Пръмова като шеф на БНТ изтича на 21 септември т.г. Още в края на април обаче Пръмова оповести пред БНР намерението си да се оттегли предварително от поста си. Това стана след като журналистическите дружества в медията, техническият синдикат и етичната комисия изпратиха сигнал до премиера, президента, парламента и главния прокурор с факти за корупционни практики и драстичен конфликт на интереси при изразходването на държавната субсидия.

Сигналът уличаваше Пръмова, управителния съвет на БНТ и други отговорни фактори на „Сан Стефано” 29 в безстопанственост и незаконен лобизъм при формирането и финансирането на програмата на обществената медия. През юни последва публична дискусия за състоянието и бъдещето на БНТ, свикана от председателя на регулатора Георги Лозанов. На сбирката Пръмова повтори, че ще подаде оставка преди изтичането на мандата си, а СЕМ насрочи конкурс за генерален директор дни след това.

В оплакването до ВАС на Светлана Божилова обаче е посочено, че по време на надпреварата и изслушванията на кандидатите мястото на генералния директор на БНТ не е било овакантено. Пръмова не е подала официално молба за освобождаване от правомощията си, нито пък СЕМ се е произнесъл по хипотезата за предсрочно прекратяване на мандата й.

Това според жалбоподателката е грубо нарушение на разпоредбите на медийния закон. Още повече, че в него ясно се разграничават „предсрочното прекратяване” и „изтичането” на директорския мандат в обществената телевизия. В първия случай са предвидени няколко възможни причини. Сред тях фитурират доказателства за финансови и служебни нарушения или за трайна невъзможност за изпълняване на служебните задължения.

Органът, предвождан от експерта Георги Лозанов обаче е пренебрегнал изискванията на закона и е насрочил конкурс за нов директор на БНТ без да разполага с юридически мотиви за това. Нещо повече. Оказва се, че Пръмова е депозирала оставката си в СЕМ едва след като Вяра Анкова беше избрана за приемник на поста й. Това е станало на 18 юли т.г. с молба, в която не се съдържат дължимите обяснения за решението. Затова пък самата Пръмова е посочила датата, на която иска да освободи директорския стол – 1 август т.г.

На тази дата според съобщения в пресата новоизбраната Вяра Анкова ще се зъвърне от отпуска, разрешена й с подпис на все още действащата директорка Уляна Пръмова. С други думи, става дума за странно двувластие. Обсянението за него би могло да се крие в намерението за безболезнено продължаване на досегашното статукво в държавната телевизия, макар то публично да бе окачествено като „криза” от самия шеф на СЕМ Георги Лозанов.

С приемането на подобна ситуация медийните надзорници са прехвърлили правомощията на СЕМ върху самата Пръмова, за да реши самата тя дали и как да прекрати мандата си. В иска си към ВАС Божилова е определила това поведение като явно несъответствие с целта на закона. Тя твърди, че СЕМ е нарушил принципа на публичност и прозрачност в работата си, защото не е обявил факта, че провежда конкурс преди изтичане на мандата на генералния директор Уляна Пръмова, без решение за предсрочното й освобождаване и без писмено заявление за нея от това.

Божилова е изредила и куп други противоречия със ЗРТ. Надзорниците не са дали мотивирана оценка на концепциите на всичките 5, допуснати до конкурса кандидати по предварително обявените критерии и теми за развитието на БНТ. Изобщо не е било проведено двустепенно гласуване, приложено при неотдавнашния избор на Валери Тодоров за шеф на Националното радио.

Въз основа на многобройните приложения и документи в молбата си до ВАС Светлана Божилова настоява магистратите да спрат действието на решението на СЕМ, с което Вяра Анкова спечели конкурса за шеф на БНТ. Оттук нататък на ход е ВАС.

Оригинална публикация

в. Република | 21.06.2010

- Г-н Иванов чу ли се гласът на представителите на медиите по време на дискусията за собствеността и свободата на печата, радиото и телевизията?

- Аз не зная дали това е била целта на дискусията. По скоро трябваше въпросът за изготвянето на нормативния акт да бъде поставен на масата. Относно мненията на представителите на медиите, аз забелязах, че те почти не се изказаха. Някои се включиха в края на обсъждането. Така че от тази гледна точка едва ли въпросната цел е постигната. Това, което стана ясно е, че се готви нов медиен закон и че той е от две части. От една страна е изцяло нов нормативен акт, а от друга ще има промени в законодателството, целящи максимално разкриване на слабостта на медиите и изваждането наяве на капиталите, с които се финансират. Това е хубаво, но| според мен е недостатъчно, защото е само една част от проблема.

- Като участник в дискусията Вие изразихте умерен песимизъм точно в графата за собствеността. Не е ли и сега ясно кои са собствениците на медии?

- Значи, че това е ясно и в момента, не е точно така, защото се отнася само за част от медиите. За друга се знае само формално кой е собственик. Но кой действително ръководи и как се финансира вече е друга тема.

- А тази тема как може да бъде изкарана на светло? Има ли въобще такъв механизъм, който ще бъде заложен в новия закон?

- Ето заради това бях умерен песимист да се слагат законови ограничения. В крайна сметка има начини те да бъдат ясни. Разбира се при максимално изчистен закон, ще бъде по-добре, от колкото при липсата му. Така че е хубава тази идея. Въпросът е дали е достатъчна. Ще ви кажа и нещо друго. Ето, г-н Петьо Блъсков по време на дискусията много правилно повдигна въпроса и аз напълно се солидаризирам с него: ако ще си говорим за коректност на медийния пазар, в никакъв случай не трябва да забравяме и създаването на медийния монопол. В закона трябва да има гаранция, че не е възможно едно лице или група хора да успеят да установят монопол, както се отнася и за рекламния пазар в медиите. Защото, в крайна сметка, информационните издания – особено електронните, както и вестниците, също се издържат основно от реклама. А тази деформация на рекламния пазар започна с влизането на ВАЦ в България. Сега господата от тази фирма са много обидени, че настъпва друга агресивна групировка. Но аз ще припомня на ВАЦ, че им беше страшно хубаво, когато деформираха и превзеха българския вестникарски пазар – не само централния. Спомням си, че във всички икономически активни райони на страната те създадоха местни издания и благодарение на това там този пазар направо беше унищожен с дъмпинг на цените на вестникарските продукти, с вкарването на големи приложения в двата големи ежедневника – "Труд" и "24 часа", без да се подаде цената на ракетата носител. Имаше обявяване на рекламни цени, които бяха умишлено държани по-ниски в приложенията.

- Тогава регулацията на самата реклама в медиите не е ли най-важното нещо?

- Ами регулацията на рекламата може да се осъществи по един единствен начин. Първо, задължително да има някакви правила до колко човек, който се занимава с реклама може да се занимава с издаването на медии или пък да има собственост в тях. И второ, което е много важно – трябва да се говори за различните видове концентрация, които биха могли да се случат на медийния пазар. Трябва да има ясни законодателни права срещу дъмпинга.

- Кога можем да очакваме този закон, който се готви от експертна група в Министерския съвет, да види бял свят?

- Аз го казах на дискусията, но не знам до колко е станало ясно на участниците. Мисля, че хората, които участват в тази работна група, а и колегите от медийната комисия в парламента, знаят, колко е добре, че се готви този закон. Същевременно е много лошо, че той засега се подготвя само от тесни експертни групи. Аз съм на мнение, че трябва само да се заложат основните идеи, а по-късно те да бъдат подложени на широка обществена дискусия, включително и в парламента и комисията по медии. Засега не знам докъде са стигнали колегите. Дай Боже скоро време да видим този нормативен акт и тогава действително той да бъде подложен не само експертно, но и на широко обществено обсъждане – имам в предвид от хората, които са свързани с медиите и медийния пазар в България. Защото при предишните промени в Закона за радиото и телевизията се постъпи доста прибързано.

- Казвате, че идеята за такъв закон е добра, но не е ли закъсняла във времето?

- Много е закъсняла, защото пазарът беше деформиран, играчите вече са други. Сега е много трудно да се правят промени. Каквото и да твърдят колегите, включително и хората, които са по върховете на веригата на медийния пазар е ясно, че средата в България е деформирана.

- Това поправимо ли е?

- Няма непоправими неща, но аз го казах и на дискусията – в България има медийна гилдия по-принцип, но няма чувство за медийна общност. Надявам се, че представителите на този бранш да узреят до мисълта, че сегашната обстановка не е нормална. Всъщност ситуацията в медиите много прилича на тази в държавата. Играе се уж по някакви правила, уж има някакви закони, уж има някакви етични кодекси, обаче в крайна сметка основните играчи са на първо място, както и основните интереси и това определя голяма част от действията на медийния пазар. Това са основните проблеми, които ги има и в държавата. Съвсем естествено, макар и по различен начин ги има и в медиите. Налице са корупция, игра на мръсни пари т.н.

***
Стоян Иванов, е роден на 1 ноември 1962 година в Бургас. Завършил е българска филология и история във Великотърновския университет "Св.Св.Кирил и Методий". Бил е учител една година, а после е работил като журналист в различни издания. Занимава се основно с разследваща журналистика. Женен, има една дъщеря. След парламентарните избори през 2009 година влиза в парламента от листата на "Атака". В 41-то НС към момента заема и поста зам.-председател на Комисия по културата, гражданското общество и медии.
***
Кариера
През 1988 година Стоян Иванов започва кариерата си на журналист във вестник "Ком" Той е един от първите репортери, дадени под съд още по тоталитарно време и то от прокурор. Читателка на вестника твърди, че обвинителят е прикрил факти по дело, за да стовари вината върху нея. Въпреки че Иванов е взел мнението и на двете страни, прокурорът решава, че е оклеветен и завежда дело. То приключва безславно, "удобно изгубено" от висшестоящите колеги на магистрата.

Стр. 9

в. Пари | Георги ЛОЗАНОВ, председател на Съвета за електронни медии | 2010-06-08

В Закона за радио и телевизия в сегашния му вид е разрешено обществената медия да има право на 12 минути реклама на час по време на Световното първенство по футбол. Това е така, защото състезанието е в списъка на СЕМ с обществено значими събития. БНТ има изключителното право да се бори за правата на такива първенства. Затова решението на законодателя в този случай е справедливо. Това е скъп формат и държавната телевизия е инвестирала много пари в закупуването му. Трябва да ги възвърне по някакъв начин.
Навремето имаше такъв казус и с излъчването на културни събития. Целта беше да се популяризира културата у нас, тъй като за разлика от спорта тя е неглижирана от страна на медиите като цяло. Що се отнася до казуса с рекламата по БНТ, още е рано да се каже как той ще бъде уреден в новия медиен закон. Моделът държавно финансиране плюс реклама е работещ в цяла Европа. Със създаването на повече национални телевизии у нас като bTV и Нова тв, БНТ вече нямаше как да остане само на държавен бюджет. Нещата ще бъдат балансирани, когато заработи фондът за радио и телевизия.
Предвижда се за финансиране от него да може да кандидатстват и други телевизии с подготвени обществени проекти. Кога ще заработи фондът обаче, е твърде рано да се каже.

Стр. 23

www.blitz.bg | Крум Благов | 2010-05-31

Бивши съдружници си делят 2,5 милиона от бюджета

Над два милиона лева от бюджета на БНТ миналата година са дадени на двама души. Скандалното е, че те са бивши съдружници на член на Управителния съвет на телевизията – режисьора Милко Лазаров.
Според Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) БНТ е длъжна да дава 10 процента от държавната субсидия за филмопроизводство. През 2009 г. субсидията е 69 122 880 лева, а от тях за кино са предвидени 6 780 320 лева. Всъщност обаче заради кризата в бюджета беше заложен буфер, който предвиждаше да се отпускат 90 на сто от планираните суми. Затова парите за филми фактически са били малко над 6,1 милиона. Излиза, че бившите съдружници на Лазаров
са прибрали една трета
от субсидията чрез двете си фирми – „Криейтив филмс” ООД и „Ред карпет” ООД.
Фирмата „Криейтив филмс” е създадена през 2004 г. от Милко Лазаров, Лъчезар Аврамов и Христо Живков. В нея тримата имат почти равни дялове – Лазаров 34, а Живков и Аврамов по 33 от 100. През юни 2009 г., когато Лазаров е назначен за член на УС на БНТ, за да спази изискванията на ЗРТ, той продава дяловете си по равно на бившите си съдружници. За отбелязване е, че режисьорът дава тримесечно предизвестие за напускане на фирмата още на 20 февруари 2009 г.
От този момент „Криейтив филмс” става любим партньор на БНТ. През миналата година тя получава 246 000 лева в категорията „Дебют” за игралния филм „Марти” с продължителност 54 минути, чийто режисьор е самият Милко Лазаров, и още 537 724,80 лв. за 12 документални филма по 27 минути.
Любопитното е, че в поисканата справка от БНТ по Закона за достъп до обществена информация, тези 12 филма не са споменати, въпреки че фигурират в отчета на Студията за телевизионни филми „Екран” за миналата година. В документа, даден от телевизията, не са посочени и никакви конкретни суми, платени по отделните проекти, въпреки че съм поискал това изрично. Посочено е само, че според отчета за касовото изпълнение на бюджета за 2009 г. за филмопроизводство са изразходвани общо 2 714 032 лв. Всъщност в БНТ просто са изкопирали част от списъка на произведените филми, публикуван на сайта на телевизията.
Междувременно миналото лято бившите съдружници на Лазаров учредяват ново дружество – „Ред карпет” ООД, което е със същия адрес. С благословията на УС на 2 декември 2009 г. то поема ангажиментите на „Криейтив филмс” за два филма – игралния „Марти” и документалния „Иван Милев”. Но най-големият подарък за съдружниците на Лазаров УС прави за Коледа. На извънредната сесия на СТФ „Екран”, обявена в края на 2009 г., „Ред карпет” ООД печели позиция за шестсериен игрален филм с продължителност по 54 минути на всеки епизод по произведения на Йордан Йовков – „На границата” с режисьор Лъчезар Аврамов и продуцент Христо Живков.
Въпреки официалното запитване и изискванията на закона БНТ не съобщи стойността на този проект, но според вътрешни източници от телевизията за сериала е поискан общ бюджет от 1 697 760 лв. Или за тези три проекта на Аврамов и Живков телевизията е отделила близо 2,5 милиона лева.
По този въпрос Етичната комисия на БНТ е предоставила на генералния директор Уляна Пръмова становище с дата 1 април 2010 г. В този документ, който грижливо се пази от медиите, се казва: „Най-големите и скъпоструващи проекти на БНТ – „Великите българи” и „Голямото четене” са създадени с подписването на поредица договори с една и съща външна фирма като изключителен изпълнителен продуцент – „Криейтив филмс” с управител Милко Лазаров. Един и същ е и основният авторски кръг от 5-6 външни за БНТ, но близки до изпълнителния продуцент лица, те и поименни потребители на основните хонорарни пера в съответните бюджети… От същия кръг са и правоприемниците на управлението на „Криейтив филмс”, когато Милко Лазаров става член на Управителния съвет… Ето защо комисията смята, че има повече от достатъчни основания за установяване на конфликт на интереси и търсене на отговорност от компетентните за това органи.”
ГОЛЯМОТО ПЛЮСКАНЕ
Раздаването на пари на свои хора, като всеки филм, има свой сценарий. Тъй като средствата всъщност не са на телевизията, а държавни, селекцията на проектите за финансиране би трябвало да се взима от независим орган. Но с правилника на СТФ „Екран”, приет пак от УС миналата година, нещата са уредени така, че доминират щатните представители на телевизията, които се подчиняват на ръководството й.
Така нареченият „програмен съвет за кино” се състои от девет члена – шест души от телевизията, един от Обществения съвет на БНТ и по един представител на министерствата на културата и на образованието, т. е. две трети са „вътрешни хора”.
Художественият съвет, който трябва да оцени и класира проектите, се състои от седем члена, от които четирима са от телевизията, един от Обществения съвет и само двама външни специалисти. За да бъде финансиран, според правилника един проект трябва да събере поне шест гласа „за”. Накрая решенията се утвърждават от Управителния съвет, който според правилника може да одобри или да отхвърли решенията на Художествения съвет, но фактически си позволява да ги редактира по недопустим начин.
На последната сесия през 2009 г. например Художественият съвет е одобрил с необходимото мнозинство три проекта за сериали – споменатия „На границата“ по Йовков на бившите съдружници на Лазаров, шест епизода по произведението на Димитър Талев “Железният светилник “ със сценаристи Руси Чанев и Георги Дюлгеров, и още шест по “Поручик Бенц“ на Димитър Димов със сценаристи ректора на НАТФИЗ проф. Станислав Семерджиев и режисьора Дочо Боджаков. Управителният съвет обаче, без да посочи в решението си мотиви, отхвърля третия проект и решава да финансира само първите два.
Както констатира и Етичната комисия, в БНТ „не съществуват ограничения или правила за забрана на авторски изяви на лица, заемащи ръководни длъжности”. Благодарение на това националната телевизия е взела на въоръжение опита на агенция „Пътища”, чийто шеф Веселин Георгиев беше дал милиони на бившата си фирма.

ШЕФОВЕТЕ: НЯМА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ

На заседанието си на 5 май т. г. УС на БНТ е разгледал становището на Етичната комисия на БНТ за конфликта на интереси и изцяло го е отхвърлил. В решението е записано:
„17.1. По точка първа от становището УС смята, че не съществува конфликт на интереси. Всички решения, свързани с техническата и творческа реализация на посочените телевизионни продукции са съобразени с Правилника за структурата и организацията на дейността на БНТ. Спазена е процедурата, при която бюджетите за реализация на вътрешните продукции се предлагат от директорите на дирекция „Информация” и Програмна дирекция и се разглеждат, обсъждат и одобряват от Комисията за реализация на телевизионна продукция на БНТ, след което се предлагат за окончателно одобряване от УС. Визираните в становище на Етичната комисия продукции са реализирани на принципа, на който са реализирани всички вътрешни предавания на БНТ . В голяма част от тях участват оператори, сценаристи и водещи, които не са на щат в БНТ. Тези продукции са едни от най-успешните програмни проекти на БНТ в последните години, които показаха , че в телевизионни ефир може да има и обществено значими формати, а не само развлекателни реалити.
При встъпването си в длъжност, като член на УС на БНТ Милко Лазаров е попълнил изискваната от ЗРТ Декларация, както и Декларация за конфликт на интереси, от които е видно, че не участва в търговски дружества.”
Представители на работещите в телевизия обаче не са на това мнение. Общото събрание на пълномощниците е изпратило декларация за конфликта на интереси до президента, премиера, председателката на парламента и СЕМ. В декларацията се предлага „да се изгради Кризисен щаб за спасяването на Телевизията, в който да бъдат включени икономисти, мениджъри и финансисти от Министерство на културата, Министерство на финансите, Президентството, както и неучаствали в източването на БНТ специалисти от самата медия”.

Оригинална публикация