в. Гласове | Димитрина ЧЕРНЕВА I 2010-04-23
Когато лицензирахме първата национална телевизия bTV, записахме в лицензията й куп обществени задължения, които ги няма в закона.
Такива задължения не са вписани в лицензията на Нова телевизия. Познайте „Биг Брадър” и „Часът на истината” в коя телевизия се намират. И сега в новия закон пише: „Доставчиците на медийни услуги са обществени и търговски. Тези, които не са регистрирани като обществени, са търговски”. Това е страшен дефицит.
За съжаление законите ги пишат хора, които са водени или от чисто търговски интереси, или от логиката на формалното мислене на правото. Това казва в интервю за glasove.com медийният експерт Иво Драганов.
Г-н Драганов, как коментирате последните изменения в Закона за радио и телевизия, действително ли подготвят финала на аналоговото медийно законодателство и прехода към цифрови медии?
Първо трябва да кажем какво предизвика тази промяна. Регулацията възниква като инструмент в САЩ през 1927 г. Там възприемат две неща – радиочестотният спектър е държавна собственост, а управлението на медиите става чрез регулация на независим регулаторен орган, който не се меси в съдържанието на програмите, но следи за базови принципи, например неприлична реч. Регулацията в Европа беше въведена с директивата „Телевизия без граници” през 1989 г. Тази директива премахна държавната телевизия. В моите очи тя постави края на Студената война. С нея европейските държави и правителства доброволно се оттеглиха, обявиха държавните медии за обществени, създадоха институцията национален обществен оператор, създадоха институцията регулаторни органи с цел да бъде прекъсната политическата връзка „държава – обществени медии” и естествено либерализираха медийното пространство. В очите на Европа националната обществена телевизия и частните обществени телевизии са задължителен елемент и инструмент на демокрацията. Ако приемем, че по-рано в 20,00 часа говореше държавата, а у нас – единствената партия, то сега вече говори обществото. В края на 2007 г. беше приета новата Директива за аудио-визуални медийни услуги, която влезе в сила две години по-късно. Този срок беше необходим, за да може всяка страна да хармонизира законодателството си. Ние, разбира се, не успяхме. Тази нова директива и цифровизацията превръщат вече зрителя от пасивен обект, който може да се обади, но може и да не се обади, в активен субект.
Как ще стане това?
При едно предаване на живо, например „Формула 1”, зрителят ще може да отваря на телевизора си 38 прозореца, по един прозорец от всяка камера, и един 39-и, който е аудио-визуалният продукт, излъчван от режисьора в апаратната. Тоест зрителят ще може да избира камерите, от които иска да гледа и да се намесва в монтажа, във финалния етап на подреждането на творческия продукт. С други думи, той става равнопоставен и може да гледа не онова, което показва режисьорът. Ако е концерт на живо, ще можем сами да избираме кого да следим. Ако е публицистично предаване – също. Например искам да гледам реакциите на един от гостите, тогава го изнасям в центъра, а другите оставям информативно встрани. Това вече е пълноценна намеса. Не на последно място зрителят ще може сам да композира и записва компилативни канали. Например излизам сутрин на работа и заявявам, че искам да си запиша и да гледам сутрешния блок на bTV от 7 до 7,30 часа, на Нова телевизия от 7,30 до 8,00 и на БНТ от 8 до 8,30 часа. И обърнете внимание на един изключително важен момент, който ще предизвика големи сътресения. В този компилативен канал аз ще мога да елиминирам рекламите и да гледам само чистото редакционно съдържание. Ето това урежда новата директива и тъй като процесът на цифровизация е задължителен от 1 януари 2012 година, няма как ние да не я приложим. Според мен обаче хората, които са работили по измененията в Закона за радио и телевизия, просто са сменили понятията и ни трябва чисто нов закон.
Искате да кажете, че няма как да спазим изискванията на тази директива с този закон?
Не само на тази, ние не сме спазили изискванията и на старата директива. В цяла Източна Европа, а аз не съм чул България да е щастливо изключение, превръщането на държавната телевизия в обществена е формално. Политическата зависимост на членовете на управителните съвети и на генералните директори е публично известна. Това не можахме да го изпълним 20 години. 20 години не изпълнихме препоръки на Съвета на Европа, които казват следното – регулаторните органи могат и са задължени да натоварят търговските оператори с обществени функции. Давам пример – когато лицензирахме първата национална телевизия bTV, записахме в лицензията й куп обществени задължения, които ги няма в закона. Такива задължения не са вписани в лицензията на Нова телевизия. Познайте „Биг Брадър” и „Часът на истината” в коя телевизия се намират. И сега в новия закон пише: „Доставчиците на медийни услуги са обществени и търговски. Тези, които не са регистрирани като обществени, са търговски”. Това е страшен дефицит. За съжаление законите ги пишат хора, които са водени или от чисто търговски интереси, или от логиката на формалното мислене на правото. Телевизията е най-мощният социокултурен институт, тя задава модели на поведение и културни стандарти. След като е така, трябва да има някакви критерии и принципи, на които тя да се базира. Те са измислени, измислени са от ББС, възприети са от всички директиви, но все още не са вменени като задължения в нашето законодателство. Това е първият голям дефицит.
Нали не си представяте, че е възможно всички телевизии да се превърнат в обществени, а търговските или комерсиални, както ги наричаме, да изчезнат. Дори в Европа не е така.
Разбира се. Вижте, Световната търговска организация и Световната банка остро протестират срещу статута на националния обществен оператор. Те смятат това за скрита държавна подкрепа. Националният обществен оператор трябва много строго и отчетливо да се различава от търговските телевизии. Но търговските телевизии не могат да бълват само пошлост, защото пътеката, по която са поели, води до дъното.
Но нали тук е мястото на регулаторния орган?
Да, това зависи от регулаторния орган и от условията на лицензирането. Пак казвам, програмата на bTV се различава доста от програмата на Нова телевизия, защото в нейната лицензия има вписани задължения за 15 годишен период, каквито в другата лицензия не съществуват. Едните си правят, каквото си знаят, за да акумулират печалба, а другите изпълняват и обществени ангажименти. И нека да видим статистиката, рейтингът на bTV е около 39–42 %, а на Нова телевизия – около два пъти по-малко.
Как изглежда на този фон БНТ и как ще се отразят върху развитието й последните поправки в Закона за радио и телевизия?
В закона продължава да съществува един дискриминационен текст за избора на генерални директори на БНТ и на БНР, в който пише буквално следното: „За кандидатите за генерален директор на БНР и БНТ се изисква не по-малко от петгодишен трудов стаж в радио или в телевизия”. Навремето върху НСРТ имаше безпрецедентен натиск да махнем Лиляна Попова като генерален директор на БНТ. Не изпълнихме поръчката, смениха ни със СЕМ и първото нещо, което СЕМ направи, беше да смени Лиляна Попова. В новия закон беше въведено изискването за пет години трудов стаж. Тя го нямаше и по този начин беше елиминирана възможността да стане генерален директор. А защо махнаха Лиляна Попова, знаете ли – за да махнат Явор Дачков с предаването „Гласове”. Този текст е дискриминационен, защото някой, който е бил два мандата член на Управителния съвет, не може да стане генерален директор, но чистачката може. Това е разликата между професионален опит и трудов стаж. Това е рудимент от тоталитарното мислене, от времето на Леонид Илич Брежнев. Този текст изключва и потенциала на частните продуценти – нито Нико Тупарев, нито Халваджиян, които са флагманите на продуцентството у нас, могат да си помислят да станат или да кандидатстват за национални директори. Този текст е тъпанарски, защото, за да заемеш подобна длъжност в АРД, трябва да си доктор на науките, а не пет години да си дрямал в съответната телевизия. След всички политически чистки в телевизията и в радиото знаете какво е качеството на хората, които останаха там. Вторият много голям проблем, който дава възможност за корупция, безстопанственост и формално прилагане на директивата, е в начина, по който се утвърждават от регулаторния орган управителните съвети – а именно по предложение на генералния директор. Генералният директор по право е председател на УС, тоест той контролира себе си. Решенията на управителните тела по линия на ЗРТ се следят от СЕМ, а по линия на финансите – от Сметната палата и Държавния финансов контрол. Обаче по линия на целесъобразност те не се контролират от никого и по никакъв начин. Мога да дам купища примери, включително и в момента тече проверка в БНТ на едно такова решение за строително-монтажни работи на стойност 6 млн. лв. Генералният директор трябва да бъде различно лице от председателя на УС. Апелирам към премиера, защото се е заел да ликвидира корупцията и мошеничеството в България, да извика тези хора, за да поправят светкавично закона. Това е законосъобразно елиминиране на всякакъв опит за контрол.
Ще трябва доста светкавично да го поправят, защото конкурсът за избор на генерален директор на БНР вече тече, а този в БНТ е само след няколко месеца. Но може би тук по-същественият въпрос е каква изобщо трябва да бъде съдбата на БНТ и на БНР. Напоследък бяха лансирани далеч по-радикални идеи – например за тяхната приватизация. Новият председател на СЕМ пък говори за сливането им по модела на Би Би Си.
Преди 18 години бях на специализация в Би Би Си. Посрещна ни програмният директор, който ни каза, че Би Би Си е най-добрата медия в Европа и в света, но принципите й не могат да бъдат пренесени другаде, защото се коренят в традициите и в манталитета на британския народ. Не знам дали съветниците на г-н Борисов са наясно с предимствата на тази система и с нейните недостатъци, които всъщност не са недостатъци, а се свеждат до това, че в България европейските приоритети се израждат в балкански привилегии. Знаете ли, че в БНТ има огромно разточителство, някакъв източноазиатски разкош – хора с автомобили, с мобифони, със секретарки. Безсмислено е, та членовете на УС идват един път в седмицата, защо не дойдат пеша? Колко персонални коли има генералният директор? Много сложни въпроси в една бедна страна. Но ако по линията на контрол двете медии се обединят и имат една обща шапка с контролиращи, а не толкова с управляващи функции, може би ще има ефект. И второ, трябва да си пренесат наръчника с ценности на Би Би Си, от които първата е равноотдалеченост от всички политически сили и невзимане на страна. Как ще стане това?
А „лошата реминисценция с Комитета за радио и телевизия”? Дали това не е по-вероятната посока?
Малко хора у нас знаят, че през 1926 г. лично Уинстън Чърчил е искал да закрие Би Би Си, вследствие на което създават таксите, обществения статус и този управляващ борд, в който влиза Бърнард Шоу. Много острата полемика между Чърчил и Шоу е на базата на това, че Чърчил се е опитвал да се намесва. Шоу обаче му казва: „Не, драги, ти си дотук”. Всички се страхуваме от Комитета за радио и телевизия, нали така. Възможно е да се изроди в тази степен, много зависи от хората, които ще контролират, и от функциите, които ще имат. Ако тези хора изработват стратегия за развитие и ценностите и следят за тяхното спазване, не взимат пари, събират се един път месечно и са гарант за ненамеса на политиците във вътрешната работа на телевизията и радиото и същевременно за това, че тези медии няма да се притурят към политиката… Извинявайте, ама нито един журналист в историята на Би Би Си не е отишъл в парламента, за разлика от огромния поток, който се източи от БНТ към Народното събрание.
Твърдите, че приватизацията на БНТ и на БНР е невъзможна, защо?
Защото и двете европейски директиви, които споменах, задължават всяка държава да има национален обществен оператор – радио и телевизия. През 1996–1998 г. комисарят на Европейския съюз по телекомуникациите Мартин Бангеман поде много остра атака срещу националните обществени оператори и доказа, че частните търговски телевизии имат по-сериозен принос за развитието на гражданското общество. В крайна сметка обаче, като се стигна до гласуване и до определяне на политиките, този статус се запази.
Статусът на национален обществен оператор обаче е различен от този на държавните медии.
Нашият е формален. Техният е все пак съдържателен.
Тогава какъв път виждате за реформирането на тези медии и за превръщането им в национален обществен оператор?
Много бавен и много труден, свързано е с промяна на манталитетите.
Говорите и за независимия регулаторен орган. Що се отнася до СЕМ, това е нонсенс, тъй като неговите членове представляват две политически квоти – на Народното събрание и на президентството. Каква е практиката в европейските страни?
Ирландската изследователка Мери Кели различава три варианта на отношенията медии – власт. Властта извън медиите – среща се само в Англия, Швеция и Ирландия в чист вид. Властта в медиите, или т.нар. политически квоти – това беше законът на Клара Маринова, който функционира в Полша, Германия и Франция. Там е на квотен принцип – толкова за опозицията, толкова за мнозинството, толкова за президента и пр. И третият, най-лошият вариант е нашият – става дума за целия Източен блок барабар с Гърция и Италия. Става дума също за властта в медиите, само че мнозинството си избира всички или поне тези, които прецени, че трябва да избере. Масова констатация е, че дори издигнати от неправителствени организации членове на регулатора в Източния блок изобщо не крият политическите си пристрастия, напротив манифестират ги и всеки, който се опитва да налага модела на Би Би Си, както казва проф. Карл Якубович, се чувства като трезвеник в подпийнала компания.
Тоест дори да сменим формулата, нещата няма да се променят.
Не, формулата е много важна. Тя може да покаже коя е добрата практика. Аз мисля, че ние влязохме в задънена улица предвид балканския си манталитет и не можем да стигнем Англия, Швеция и Ирландия. След като Франция, Полша и Германия не могат да ги стигнат, ние – съвсем. Въпросът е в това, че когато сме в тези квоти, би трябвало да имаме много висока култура и личностни качества, за да успеем да се обединим около интересите на обществото. Освен това, за да може тези хора да са независими, нали към това се стремим, нека видим как е в Америка – там, когато изберат някого за шест години, нито президентът, нито Върховният съд може да го смени. Освен ако е с доказано криминално престъпление. А тук всеки път, когато решат, че трябва да те сменят, кръщават НСРТ в СЕМ и хайде всички изчезват.
Нека се върнем към промените в Закона за радио и телевизия, как коментирате същественото увеличаване на рекламата и отпадането на забраната собственици на рекламни агенции да притежават електронни медии?
Единственият източник на финансиране на една телевизия са рекламните постъпления, защото акциите са поименни и не могат да се търгуват на борсата. Ако акциите са на приносител и могат да се търгуват на борсата, вие ще можете да привличате дребни собственици, както беше случаят с радио „Тангра”. Навремето, когато го закриваха, имаше един национален поход на рокерите, които обичаха това радио и го бяха припознали като свое. Ако всеки от тях беше купил по десет акции, радиото щеше да придобие свеж капитал и да оцелее. Законът елиминира това. Значи остава един вход – реклама. Досега имаше изключителна забрана рекламни агенции да участват в собствеността на телевизията и аз съм бил против това, защото съм бил на управленски пост в малки телевизии. Ако една рекламна агенция участва в собствеността на една телевизия, тази телевизия няма да купува и продава рекламата през медиашоп. Знаете ли, че не само в България, но и в цяла Източна Европа 80% от рекламните приходи са разделени между трима-четирима основни играчи. Тогава жизненоважно за плурализма е рекламното влияние да е отчетливо заявено. Видимите неща са по-добри от невидимите. Това, което в момента се нарича ограничен ресурс – преносът на телевизионен сигнал по аналоговата система – през следващите години ще се превърне в неограничен ресурс. Ние имаме десет платформи, известни като мултиплекси, на които по технологията MPEG 2 могат да се качат пет-шест телевизии. Но тъй като сме закъснели ужасно, най-вероятно директно ще минем към технологията MPEG 4, която дава възможност на една платформа да се качат десет телевизии. Е, ние според Европейската аудиовизуална обсерватория имаме функциониращи 47 национални телевизии с 24-часова програма, а възможностите за качване са сто. Тоест ограниченият ресурс престава да функционира, престава да бъде фактор. Тогава следващото, което ще се появи като фактор, е откъде ще се вземат пари за тези телевизии.
Цифровизацията няма ли да удари единствения вход, за който говорите – рекламодателите и постъпленията от реклама. След като ще можем да избираме какво да гледаме, най-вероятно повечето от нас ще предпочетат да си спестят рекламните блокове?
Точно така, ще удари рекламодателите, затова позиционирането на търговски съобщения или на реклами трябва да бъде изключително гъвкаво, за да не може зрителят да го елиминира. Изходът е да се мине към филмовия подход и филмовата практика за рекламиране на продукти и към американската практика, където няма ограничения за реклами. Давам ви като пример Джеймс Бонд с неговите коли Aston Martin и BMW. В светлината на това бъдещо развитие присъствието на рекламни агенции, колкото и сега да ни изглежда страшно това, е първата крачка към отваряне за финансови постъпления. И това ще се случи, след като сме взели регулацията от американците и сме казали „А”, значи въпрос на време е да кажем „Ф” и накрая „Я”. Ние сме в един луд пазар и не можем да се правим, че него го няма. Много малко островчета ще останат встрани от това скрито рекламно съдържание. Ако встрани останат новините, публицистичните предавания, детските предавания, религията и документалните филми, това ще е добре. Разговорът за рекламата би трябвало да прерасне в обществен дебат, в който да се изговорят „за” и „против”. Но критерият трябва да бъде следният – всичко да е известно.
Говорите за цифровизацията, само че 2012 г. е доста близо, а направеното е малко.
Направено е нищо или близко до нищото. През 2000 г., когато в Страсбург докладвахме кой докъде е стигнал, англичаните имаха вече изградена мрежа, а германците бяха на едно ниво с нас и имахме абсолютно еднакъв проект – изграждането на цифрови острови. В момента те вече имат изградени цели цифрови области, а ние още водим някакви безконечни, ужасяващи съдебни дела във Върховния административен съд, които разкриват само едно – българското законодателство и анонимните експерти, които пишат законите, са некадърни да разрешат ефективно проблемите.
Какъв е основният проблем, защо се бави толкова този процес?
Първо, процесът е много скъп технологически и финансово. И второ, у нас много балкански и примитивно мислещи хора си представят, че като вземат правото на мултиплекса, те ще определят еднолично, господарски, чорбаджийски, помешчически и по стария маниер на пашалъка кой ще се качи и кой няма да се качи. Няма да стане така, отсега искам да им кажа това. Няма да стане така, защото има европейски норми и защото, малко или много, сме част от ЕС. Ще бъда един от първите в неправителствени организации, които веднага ще сезират Европейската аудио-визуална обсерватория, Европейската комисия и дирекция „Култура и културни политики” на ЕК за подобни аномалии.
Иво Драганов е кинодраматург и медиен експерт. Завършил е „Кинознание” във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”. Бил е изпълнителен директор на ТВ „Европа”, програмен директор на „Канал 1” и заместник-директор в БНТ, както и заместник-директор на Българската национална филмотека. В периода 1997–2001 г. е член и секретар на НСРТ. Преподавател е в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” и в НБУ.
Стр. 12 – 13
